адв. д-р Регина Стоилова
„Повтарящ се модел на тормоз“, „силно унизителен и подстрекателски език“ и „подбуждане към насилие“ – така комитетът към Орхуската конвенция определи изказвания, отправени от трибуната на Народното събрание и от висши държавни служители към лица, които упражняват правата си в защита на околната среда.
Орхуската конвенция е международно споразумение, което гарантира правото на достъп до информация за околната среда, на участие във вземането на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси. Нарочен комитет съблюдава дали страните по конвенцията спазват изискванията ѝ. През ноември 2025 г. тези констатации на комитета бяха приети единодушно, с което официално се установи, че България е допуснала „наказание, преследване и тормоз“ на екологични защитници в нарушение на международните си задължения.
Обиди през медии и от институции
Изказвания като „зелен октопод“, „еко терористи“ и „зелени вредители“ са често срещани в езика на българските медии и много граждани трудно биха разпознали неправомерност в тях. В България очернянето на тези, които са активни и гласни за опазването на околната среда, се използва като удобен аргумент за ограничаване на екологични права и бързо разрешаване на големи инфраструктурни проекти.
През септември 2018 г. Народното събрание значително увеличи съдебните такси по екологични дела с аргумент, че недоволни са представителите на „станалия известен „зелен октопод“, които „генерират огромни приходи от проекти и от грантове“. Тези, които защитават природата със силата на правото, са представяни като „грантаджии“, които търсят лична облага и преследват неморални цели.
Очернянето често прераства в обиди и лични нападки. Показателен пример е призивът на тогавашния вицепремиер Валери Симеонов европейската депутатка Ска Келер да бъде обявена за persona non grata и да бъде „експулсирана с камионетка до Капъкуле“ заради подкрепата ѝ към протестиращите в защита на природата в Пирин. Отправени от трибуната на Народното събрание и от висши държавни служители, въздействието на подобни изказвания е значително усилено поради институционалния авторитет и публичната тежест на автора.
Скритата цел
Скритата цел на очернянето е да създаде социална и политическа среда, която заплашва, наказва и има възпиращ ефект спрямо обществото като цяло. Изгражда се негативна нагласа спрямо определена група, за да се дискредитира дейността ѝ и да се оправдаят ограничения, привидно свързвани с нея. Според комитета към Орхуската конвенция, обаче, по този начин се препятства прилагането на екологичното законодателство, чиято основна цел е постигането на здравословна и благоприятна околна среда – цел, която далеч надхвърля интересите на екологичните защитници и е от съществено значение за здравето, сигурността и благосъстоянието на обществото като цяло.
Случващото се в България не е изолирано. В световен мащаб се наблюдава засилване на различните форми на репресии спрямо защитниците на околната среда. През 2021 г. страните по Орхуска конвенция изразиха загриженост относно „сериозната ситуация“ на заплахи, насилие, произволни задържания и дори убийства на екологични защитници. В отговор на тази тревожна тенденция през 2022 г. към конвенцията бе създаден мандат на специален докладчик, който разглежда жалби срещу посегателства спрямо екологичните защитници.
Сериозна заплаха за демокрацията
В доклад от 2024 г. специалният докладчик към Орхуската конвенция г-н Мишел Форст алармира, че репресията към защитниците на околната среда представлява „сериозна заплаха за демокрацията и правата на човека“. Той обръща внимание, че живеем в критичната ситуация, в която държавите в световен мащаб изостават от изпълнението на задълженията си за опазване на околната среда и дори открито се отказват от тях, въпреки нарастващите рискове от глобалното затопляне, продължаващото унищожаване на екосистемите и повсеместно замърсяване. Всяка година тези рискове се материализират в опустошителни пожари, наводнения, горещи вълни и загуби на реколта, които отнемат човешки животи, разрушават домове и причиняват щети за милиарди евро. На този фон увеличаващите се случаи на институционален натиск и репресии спрямо природозащитниците очевидно следват логика, противна на защитата на околната среда и човешкото благополучие.
В България местните общности често се чувстват изоставени от институциите, които вместо да защитават правата им нерядко прикриват информация за замърсяването, снишават се или легитимират спорни проекти. При хроничната липса на доверие към властимащите, местните общности се чувстват оставени на собствените си сили, за да защитят домовете си и средата, в която живеят. Заглушаването на гласовете им би могло да донесе кратковременни изгоди, но би нанесло многократно по-големи щети за обществото ни в дългосрочен план. В този смисъл докладчикът Мишел Форст казва, че екологичните кризи не могат да бъдат решени, ако „тези, които бият тревога и изискват действия, бъдат криминализирани за това“.
Културата на държавното управление
Като стъпка в правилната посока комитетът към Орхуската конвенция препоръча заключенията му да бъдат изпратени до народните представители и членовете на Министерския съвет. Наред с това депутатите трябва изрично да бъдат задължени да се въздържат от изказвания, които наказват, преследват или тормозят лица, упражняващи правата си в съответствие с конвенцията. Подобни мерки вероятно изглеждат слаби и дори неефективни на фона на привикналия към по-агресивни похвати български обществен живот. Те, обаче, имат за цел да повлияят културата на държавно управление и да положат основите на среда, която позволява ефективното прилагане на екологичното законодателство и постигането на неговите цели.
В условията на три взаимосвързани и подхранващи се една друга глобални кризи: климатични промени, загуба на биоразнообразие и замърсяване, целите на Орхуската конвенция – „всеки човек от настоящите и бъдещите поколения да живее в околна среда, благоприятна за неговото здраве и благосъстояние“, са не просто актуални, а представляват непосредствена необходимост за предотвратяване на тежки и необратими сценарии на развитие на човечеството.
Прилагането на екологичното законодателство и постигането на целите му се основава на правата, предоставени на засегнатите граждани и екологичните организации. Поради тази особеност кръгът на правоимащите в екологичното законодателство е значително разширен. Достъп до информация за околната среда трябва да бъде предоставен на всеки, а засегнатите физически лица и екологичните организации могат да участват във вземането на решения чрез становища и възражения и да търсят съдебна защита по екологични въпроси.
Поради тази ключова роля на гражданите и организациите Орхуската конвенция задължава държавите да гарантират, че те „няма да бъдат наказвани, преследвани или обезпокоявани по какъвто и да е начин“, когато упражняват дейност в съответствие с конвенцията. Дейностите под закрила са широк кръг – от събиране и разпространяване на екологична информация, участие във вземането на решения чрез консултации, протести и експертна дейност, до търсене на съдебна защита.
В национален контекст, ефективното прилагане на екологичното законодателство има важен принос за устойчивото развитие на страната ни и съхранение на природните дадености. Упражнявайки екологичните си права, жителите на София и Павликени защитиха домовете и здравето си от рисковете на изгарянето на отпадъци. Поредица от посегателства срещу националните паркове бяха осуетени благодарение на жалби до съда от граждани и организации. Тези и много други примери показват, че създаването на институционална и обществена среда без страх от натиск и очерняне не е просто белег на демократична зрялост, а предпоставка за развитие на страната ни с мисъл за бъдещите поколения.
Финансирано от Европейския съюз. Отговорност за съдържанието обаче носи ЕС „За Земята“ и то
не отразява непременно възгледите на Европейския съюз.