Промяната в начина на изчисляване на такса „битови отпадъци“ предстои да обхване всички общини в България от началото на следващата година след повече от 10 години отлагане. На международния форум „Плащаш, колкото изхвърляш – мисия възможна“, организиран от За Земята на 26.03.2025 и посветен на предизвикателствата около реформата, се дискутираха както предизвикателства и проблеми, така и добри практики и решения.
Стана ясно, че местните власти се сблъскват с общи проблеми – основно липсата на ясна държавна политика, комуникация и координация (общините често научават за новите си задължения чрез НПО-та, а не по официален път). Това ги оставя сами да поемат общественото недоволство при евентуални затруднения.
В момента таксата се изчислява на база данъчна оценка на имота.
Съществуващата система е несправедлива, тъй като не се отчита ползвателят колко отпадъци генерира и дали се старае да ги изхвърля разделно.
Според новата наредба, която определяне начина за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци, основата трябва да е количеството битови отпадъци за имота. Важно е да се каже, че таксата се плаща само за това, което попада в сивия контейнер за битов отпадък.
И тук идва основното затруднение за общините
За да е справедлива новата такса, гражданите трябва да имат възможност да изхвърлят разделно отпадъците си, а липсва цялостна система за разделно събиране. В много населени места, най-вече по-малките общини, но и в райони на големите, няма цветни контейнери за отпадъци от опаковки. В някои случаи общините сами купуват контейнери за разделно събиране, но организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО) не искат да ги обслужват.
Също така няма и въведено разделно събиране на биоотпадъци чрез кафяв контейнер.
Допълнителни затруднения създават собственици на непостоянно използвани имоти, които отказват да плащат дори и сега, независимо дали изхвърлят отпадъци в някоя част от годината.
Много населени места нямат кадастрални карти и данните от ГРАО не отговарят на реалността. Не могат да определят кой е ползвател само по регистрите, а декларации за неизползвани имоти понякога съдържат невярна информация – как да се докаже и накаже лъжовна информация – това се наблюдава и в туристическия сектор, когато хотели декларират по-малко отпадъци, отколкото изхвърлят.
И не на последно място – за някои хора таксата вероятно ще се повиши, защото в момента е нереалистично ниска.
Какво можем да научим от опита на други държави близо до нас?
На форума бяха поканени експерти по управление на отпадъци от Хърватия и Словения. Примерът от хърватската община Велика Горица (с население от 64 000 души) демонстрира как новата система може да бъде въведена успешно. Градът е средно голям – една трета от домакинствата там живеят в многофамилни сгради, а останалите – в еднофамилни. Смесеният отпадък се събира два пъти седмично, а рециклируемият – веднъж. В рамките на шест месеца след събиране на пълна база данни за имотите и разработване на софтуер, общината успява да приложи системата. Все пак трябва да се отчете, че процедурите по обществени поръчки отнемат различно време в зависимост от държавата. При необходимост от спешно въвеждане, най-бързото решение е чрез маркирани торби, макар този метод да не е универсално ефективен.
„Анонимните улични контейнери са ви най-големият враг“,
категоричен е Мариян Галович – консултант с опит в разработването на планове за управление на отпадъците в няколко хърватски общини. Това слабо звено позволява на всеки да изхвърля отпадък без контрол, което води до липса на лична отговорност и натрупване на отпадъци извън контейнерите. Алтернативата, която се препоръчва, е система „от врата на врата“, комбинирана с модела „плащаш, колкото изхвърляш“. Това предполага също и редовни теренни проверки за правилното разделяне на отпадъците. Важен елемент за успех е и ангажирането на всички собственици да заплащат такса, независимо дали използват имота целогодишно или не.
„Системата трябва да бъде максимално лесна за използване, за да работи“,
подчертава Яка Кранч, експерт от Словения и одитор по стандарта Zero Waste Cities. По думите му информираността и активното участие на общността са решаващи за устойчивото прилагане на новия модел. Не се е наблюдавала драстична разлика в таксата за домакинствата, които разделят отпадъците си, което е ясен сигнал за всички, че трябва да участват
Важно е също да се знае, че услугите като улично почистване и снегопочистване не са включени в таксата за битови отпадъци и се финансират отделно.
Какви са стъпките?
За да въведе ефективна система за таксуване на отпадъците, една община трябва да направи следните стъпки:
- Да започне с паралелно прилагане на разделното събиране и новия модел на таксуване – едното няма как да бъде успешно без другото; Организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки трябва да покрият всички населени места, независимо дали са градове или села и да въведат също измерване, както е за смесения отпадък.
- Да няма разлика в изчисляването между село, град, брой души, вид сграда;
- Важно е да има готов софтуер, който позволява на сметосъбиращите камиони да вдигат само пълните контейнери – това оптимизира маршрута и спестява много пари за системата;
- Контейнерите на обществените пространства да са задължение на общината;
- Да изисква повече отговорност от страна на собствениците – независимо дали живееш или колко живееш в един имот, трябва да плащаш;
- Всички взети решения за промяна е важно да са обект на обществено обсъждане и гласът на гражданите да бъде чут.
И да не забравяме – всички тези стъпки трябва да бъдат подпомагани от държавните институции.
Вместо заключение
Системата трябва да се промени. Не трябва да се отлага още. Никога няма общините да са напълно готови или перфектни, но когато се въведе и се анализира, може да се надгражда и да доведе до това, към което всички се стремим – чиста околна среда.
______________________________________________________________
Marijan Galovic:
Линк към презентация: https://shorturl.at/dkNRi
Видео с БГ аудио
Jaka Kranjc:
Линк към презентация https://shorturl.at/pMctL
Видео с БГ аудио
