, ,

Писмо до министър-председателя на България Бойко Борисов

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ

Г-Н НЕНО ДИМОВ

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И

ВОДИТЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Искане за демонстриране на лидерство в областта на климата на предстоящата среща за действия в областта на климата в Ню Йорк на 23 септември, организирана от генералния секретар на ООН

Уважаеми г-н министър-председател,

Огромни пожари бушуват от Амазония през Африка до Арктика. Ураганите и сушите отнемат живота и поминъка на мнозина. Времето ни да действаме ефективно изтича.

Междувременно стотици европейски младежи и граждани излязоха на улицата, за да поискат действията за климата да бъдат посрещнати с реалната им спешност и сериозност.

В седмицата 20-27 септември ще се проведе серия от глобални климатични мобилизации. Милиони ще излязат от работа и от домовете си в подкрепа на исканията на младежите от Петъци за бъдеще / Fridays For Future за преустановяване на използването на изкопаеми горива в отговор на световната криза с климата. В България също ще има климатични стачки.

На 21 септември ще се състои първата по рода си Младежка среща на върха на ООН по въпросите за климата в Ню Йорк. Историческото събитие ще бъде платформа за млади лидери, които ръководят действия в областта на климата, да покажат своите решения пред Организацията на обединените нации, своите връстници климатични лидери и да влязат в контакт с лицата, вземащи решения за климата – определящият въпрос на нашето време. Това ще бъде най-голямото събиране на млади лидери по климата в историята на ООН, като ще има и български участник, избран от кандидатствалите над 7000 млади хора на възраст между 18 и 29 години – Радостина Славкова от екологично сдружение „За Земята“и младежката мрежа „Млади За Земята“. Радостина е един от 100-те млади хора от цял ​​свят, избрани да присъстват на срещата на върха, след като са показали своята ангажираност за справяне с климатичната криза и демонстрирали лидерство в търсенето на решения.

Вие лично играете важна роля за разрешаване на климатичния срив, пред който е изправен светът ни.

В същата седмица, на 23 септември като част от световните лидери сте поканен на среща на върха по въпросите на климата в Ню Йорк, организирана от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, за справяне с глобалната климатична криза.

Тази среща е от решаващо значение за разрешаването на климатичната криза, защото времето е всичко с което разполагаме. Спешното намаляване на емисиите трябва да започне да се случва от този момент. Научният консенсус подчертава множеството опасности от всяко по-нататъшно забавяне.

Генералният секретар на ООН призова лидерите да отидат в Ню Йорк на 23 септември с конкретни и реалистични предложения за увеличаване на техните национално определени приноси (NDC) до 2030 г. в съответствие с намаляването на емисиите на парникови газове с 45 на сто за следващото десетилетие, до 2050 г. да се достигнат нулеви емисии.

Широк кръг от заинтересовани страни очакват ЕС да обяви на срещата на върха на ООН увеличение на NDC – включително и самият генерален секретар.

Именно тези индивидуални съобщения и конкретни обещания за амбициозно намаляване на емисиите на парникови газове, ще определят успеха на срещата на върха, тъй като няма да има съвместно изявление след нея. Политическият импулс за конкретни, смели ангажименти нараства. След призива на генералния секретар на ООН, новоизбраният президент на Европейската комисия и германският канцлер изразиха своята подкрепа за увеличаване на климатичната цел на ЕС през 2030 г. до 55%. Въпреки това, за да остане на пътя от 1,5 °C, ЕС трябва да приеме цел за 2030 г. от поне 65% като свой справедлив и достижим дял.

В светлината на необходимостта ЕС да бъде лидер и да представи ревизиран принос в началото на 2020 г., заради неотложността да се действа, и продължаващите мобилизации на гражданите и вследствие на увеличаване на видимостта на въздействието на изменението на климата в Европа и по света, ЕС трябва бързо да се захване за работа и да постигне още повече – въглеродна неутралност до 2040 г. и цел за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. с най-малко 65%.

Някои европейски държави като Германия, Норвегия, Франция и Обединеното кралство, наскоро поеха ангажимент да удвоят вноските си към Зеления климатичен фонд (GCF), който подпомага по-бедните страни за развитие на климатични проекти. В Ню Йорк се очаква и други държави (особено европейски), да удвоят вноските си или да направят първите си вноски, ако не са се ангажирали досега. Те трябва да изпратят ясен сигнал, че средствата в GCF се увеличават, за да се даде на развиващите се страни увереността, необходима им за увеличаване на целите им до 2020 г. в съответствие с пътя към 1,5 ° C.

Вече заявените национални приноси от държавите страни по Парижкото споразумение дори надхвърлят първоначалната цел от ограничаване на средните глобални температури до 2 ° С. При повишение с повече от 1.5 ° С, учените от Междуправителствения панел за климатичните промени се опасяват от настъпване на необратими промени в природните цикли и взаимодопълващи се бедствия. Половин градус разлика може да има фатални последствия за чувствителни екосистеми като кораловите рифове, както и значително да увеличи рисковете свързани с наводнения, супер-суши, супер-урагани с многобройни човешки жертви и финансови загуби, най-вече в развиващите се държави, но и в развитите.

В идеалния случай резултатите от срещата на върха на ООН за климата включват:

● ЕС се присъединява към коалиция от държави, които обявяват намеренията си да увеличат своите национално определени приноси (NDCs) до 2020 г.

● възможно най-много отделни държави-членки на ЕС дават изявления за ангажимента си ЕС да увеличи значително кумулативния му принос (NDCs)

● Други осезаеми ангажименти, включително за годишно финансиране на Зеления климатичен фонд, за чист енергиен преход отвъд въглищата и др.)

Припомняме, че на заседание на Европейския съвет през юни лидерите на ЕС отложихте приемането на цел нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. и се договорихте то да бъде финализирано преди края на годината. Затова и бе възложено на Съвета (финландското председателство) и на Комисията да работят по „условията, стимулите и рамката с благоприятстващи условия “за преход към въглеродно-неутрален ЕС в съответствие с Парижкото споразумение.

Както знаете, България има важна и отговорна роля като държава членка на ЕС:

В процес на подготовка са националните планове ”Климат и енергетика“. Те задават рамката на развитие към 2030 г., които трябва да изпълнят ангажиментите поети във връзка с Парижкото споразумение за климата. 

Българската енергетика, основана на въглища има основен принос към нашия отрицателен климатичен отпечатък. Докато производството на собствена енергия бавно и сигурно се превръща в право на гражданите на ЕС, България не показва визия за тази енергийна революция. България изостава по отношение на амбицията си спрямо плана, стана ясно от изпратения до ЕК проект на документ.

Нито има планове за проекти, организирани от общности, енергийни кооперативи и енергийни граждани/едновременно производители и консуматори („prosumers“).

В българския план производството на електроенергия от ВЕИ остава почти непроменено, докато ръст се наблюдава само при възобновяемата топлинна енергия и използването на биомаса (която и в момента масово се използва за отопление в неефективни и морално остарели уреди), останалите държави инвестират във ВЕИ и висока енергийна ефективност. От друга страна приоритизирането на енергията от биомаса в първичното енергопотребление е едно добро дългосрочно решение.

Належаща е нуждата от включване в плана на мерки и политики за малки ВЕИ базирани на мястото на потребление, както и за преодоляване на пречките пред включването им в енергийния пазар като производители. Постигането на енергийна независимост на индустрията и домакинствата чрез енергийна ефективност и ВЕИ е сред примерите за адаптационни мярки, каквито трябва да се предприемат паралелно с изпълението на мерки за смекчаване на въздействието от климатичните промени.

Освен с основното ни искане за повишаване на амбицията в българския план “Климат и Енергетика” искаме и следното от българските управляващи:

Препоръчителни стъпки преди 2022 г. за комплекса „Марица-изток“ (за „Брикел“ ЕАД и ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД с незабавно действие):

1. Приемане на крайна дата за извеждане на въглищата от енергийния микс на България, не по-късно от 2030-та година, съгласно препоръките на Специалния доклад при покачването на температурата с 1.5 С на Междуправителствения панел от учени за намаляването до 1/3 на употребата на въглища в света.

2. Приемане на планове за извеждане от експлоатация на мините и ТЕЦ-овете в комплекса „Марица-изток“.

3. Приемане на решение на Министерския съвет за създаване на фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на „Мини Марица-изток“ ЕАД и фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на 3-те ТЕЦ-а в региона“ (без този на „Брикел“ ЕАД).

4. Приемане на решение на Министерския съвет за това как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на „Брикел“ ЕАД.

5. Приемане на решение на Министерския съвет за премахване на статута на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД като стратегически обект за националната сигурност и как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на дружеството.

6. Предвиждане на достатъчно средства за адекватно обезщетение на собствениците на недвижими имоти и на земеделците в предвидените за ликвидация села Бели бряг и Трояново, които от години живеят като обречени, но за които дори не е съгласувана крайна дата за преселване нито адекватен план за преселване и компенсации.

7. Предвиждане на програми за преквалификация и предприемачество на хората в региона с цел подобряване на конкурентоспособността на пазара на труда и разнообразяване на местната икономика. Преди това, създаване на адекватен профил на заетостта в комплекса „Марица-изток“ и преценка на нуждите на хората – например колко са в предпенсионна възраст, за да им се осигури нужната сигурност до пенсиониране.

8. Разследване и прекратяване на порочните политически и бизнес практики в дейността на комплекса „Марица-изток“ и в регион Стара Загора, които според редица запознати водят до монополни практики и картелиране на големия бизнес в региона и са основна спънка пред адекватното му развитие през последните години.

9. В случай, че се предвижда разрешаването на изключения от новите правила за емисиите на замърсители като серни диоксиди и живак в атмосферата (т.нар. дерогации) за някои ТЕЦ в комплекса, те трябва да са краткосрочни, колкото да позволят адекватна адаптация на енергийната система, и да са с ясна договореност, че централите затварят след изтичане на дадените дерогации без допълнителни отстъпки и отсрочки. Позицията ни е, че дерогации по принцип не трябва да се осигуряват, защото страната ни системно не изпълнява ангажиментите, които поема при даване на отстъпки.

Допускането на поредни отстъпки трябва да бъде обект на изключителни условия и при ясни планове за действие и реформи. Изключения от нормите за живак пък не бива да се допускат при никакви условия.

10. Таргетиране на енергийната бедност на домакинствата в цялата страна, които използват ниско-ефективни системи за отопление. Това да се случи чрез програми за подмяна на отоплението и по-разумни енергийни помощи, които стимулират енергийна ефективност и преминаване към по-ефективно отопление. Отоплението на домакинствата и подгряването на битова гореща вода води до най-голямата енергийна консумация в страната. Това от своя страна води до сезонни пикове на енергопотребление, които изискват целогодишно дотиране на мощности и на студен резерв. Ако страната иска да върви по пътя на чисто енергийно бъдеще, тези пикове трябва да бъдат постепенно овладени.

Трябва се приоритизира климатичната адаптация на крайните потребители и особено на енергийно бедните, като се премахнат съществуващите на практика пречки те да участват в енергийния пазар като доставчици на енергия от микро ВЕИ, както и да се облекчи режимът на присъединяване и изкупуване на енергия.

За успеха на срещата за климата и с цел запазването на благоприятни условия за живот за сегашното и бъдещите поколения, ЕС и всички други развити страни отделящи големи количества парникови газове трябва ясно да покажат на срещата, че са готови да изпълнят справедливия си и изпълним дял от всеобщото усилие за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 ° C.

Светът се нуждае от лидерството на ЕС за пореден път, за да подкрепи глобалния импулс, който може да осигури намаляване на емисиите и климатична справедливост, които съответстват на научния императив и безопасното бъдеще на обитателите на тази планета.

Надяваме се да видим смело лидерство от страна на ЕС. Този път е по-важно от всякога.

С уважение,

Екип „Енергия и климат“

За Земята – Приятели на Земята България

Тел: 029431123

Радостина Славкова

Координатор „Енергия и климат“ и младежка мрежа „Млади За Земята“

r.slavkova@zazemiata.org

Генади Кондарев

Координатор на кампанията “Обществените средства в полза на устойчивото развитие”

genady.kondarev@zazemiata.org

Тодор Тодоров

Координатор „Справедлив енергиен преход“

t.todorov@zazemiata.org

Тодор Славов

todor@zazemiata.org

Координатор „Енергия и климат“