Намалете, поправете и рециклирайте електронните продукти

Едно от основните приоритети на ЕС е приспособяването на икономиката към принципа на затворен цикъл на материалите. „Рециклирай“ се превърна в мантра, но все още не говорим достатъчно за стъпките, които идват преди достигане до този етап. Големият въпрос е дали тези стъпки всъщност не крият възможности за устойчив жизнен цикъл на електронните продукти.

Да започнем с това, че в йерархията на управлението на отпадъците рециклирането, като част от усилията за общества с нулеви отпадъци и кръгова икономика, се намира по-ниско от „намаляване на употребата“ и „поправка“ (виж „подготовка за повторна употреба“ („preparation for reuse“) в пирамидата по-долу). Рециклирането идва като крайно решение, а някои добри практики дори тук в България вече са на разположение. Консумацията на суровини в индустрията се увеличава само поради насърчаването на хиперпроизводството, която работи извън естествените граници, поради агресивни маркетингови стратегии, планирано остаряване на продуктите и др. Поправката и особено движението „Право на поправка“ в САЩ и в Европа набира скорост, а обществото започва да разбира, че старият модел на „вземи-използвай-изхвърли“ е социално и екологично неустойчив.

ЕС трябва да приоритизира поправката, вместо изхвърлянето, и така дава шанс 1 от 3 уреда да бъде рециклиран по подходящ начин, без вреда за хората и природата. Има няколко предимства поправката да стане възможна и общодостъпна навсякъде в ЕС, за да се удължи максимално животът на електрониката. Първо, поправката е устойчиво решение, тъй като нашата планета разполага с ограничени ресурси, които в крайна сметка ще се изчерпат. Един iPhone, който тежи 4,5 унции, изисква 295 паунда суровина (руда + вода). И това количество само ще се увеличава с нарастването на търсенето на готини джаджи – търсене, което е, разбира се, движено от желанието на производителите за максимизиране на печалбите. Всеки поправен мобилен телефон е един произведен по-малко.

На второ място, според iFixit, насърчаването на поправката ще даде на хората достъп до продукти, ще направи направи значителна стъпка към решаването на проблема с електронните отпадъци и ще създаде работни места, които няма да могат да бъдат аутсорснати. Тези работни места са квалифицирани, добре платени и се радват на непрекъснато търсене. Поправката на електроники в САЩ подкрепя 56 625 малки предприятия, в които работят 143 637 души с общо 19 милиарда щатски долара годишни приходи. За сравнение, на всеки 1000 тона електронни отпадъци депонирането създава 1 работно място, рециклирането създава 15 работни места, а поправката създава 200 работни места.

На трето място, когато поправяме електроника, хората, които преди не са имали достъп до мобилен телефон (2,1 милирда души по целия свят), получават възможност да се присъединят към интернет общността и по този начин да преодолеят дигиталното разделение. Интернет вече не е лукс, той е обявен за човешко право и достъпните и на разумни цени ремонтни услуги поддържат това право. Ремонтът има смисъл поради много причини и за ЕС трябва да бъде приоритет, ако иска да бъде последователен в стремежа си за по-малък екологичен отпечатък и зачитане на правата на човека. Що се отнася до рециклирането, то е предпочитано от изхвърлянето, но не е универсалният отговор – рециклирането трябва да бъде най-крайното решение, което идва едва на края на умишлено удължения живот на електрониките чрез устойчив дизайн (директивата на ЕС за екодизайн, която отскоро включва електроника) при замисъла и производството и чрез наличието на ремонтни услуги. Стойността на рециклирането се състои във възможността за извличане на ценни материали, така че да се сведе до минимум добива на нови и по този начин да се избегнат всички негативни ефекти за природата и общностите, които екстрактивизмът води заедно със себе си.

Електронните отпадъци са най-бързо растящият поток от отпадъци, в световен мащаб всяка година се генерират почти 50 милиона тона. Това е и токсичен вид отпадъци, тъй като съдържа метали като олово или други вещества като фталати и бромирани забавители на горенето, които причиняват непоправими щети на човешкото тяло, водите или животните и растенията. Международната спогодба, която регулира глобалното движение на опасни отпадъци, е Базелската конвенция. Въпреки ратификацията си от необходимия брой страни, електронните отпадъци все още са доходоносен бизнес в глобалния Юг, където електрониката се доставя от страни от глобалния Север. Незаконните депа за електронни отпадъци и неформалното извличане на метали в електрониката са единствената възможност за препитание в някои райони на глобалния Юг. В момента в ЕС само 31% от електронните отпадъци се рециклират или 3,9 милиона тона от общите 10,4 милиона тона електронни отпадъци, генерирани от страните в ЕС. Европейската агенция за околна среда е изчислила максимален потенциал за разделно събиране на електронни отпадъци от 75%, докато настоящата директива на ЕС за ОЕЕО предвижда между 55% и 80% в зависимост от вида на продукта. За тази цел в Европа се създават центрове за промишлено рециклиране, където електронните отпадъци могат безопасно да се рециклират и металите да се реинтегрират във веригата за доставка на електрониките.

Има достатъчно информация за жизнения цикъл на електронните продукти, която не може да бъде включена в това резюме. Това, което знаем за начините на производство, потребление и изхвърляне на електрониките, ни мотивира да търсим алтернативи на добива на суровините, използвани за тяхното производство. Икономически алтернативи съществуват и те биха могли да осигурят работни места, да укрепят нашите грижи за природата и общностите ни. Тези алтернативи трябва да бъдат приоритети за институциите, които осигуряват финансиране за проекти, насочени към създаване на проспериращи общества – налични и достъпни ремонтни предприятния навсякъде или центрове за рециклиране на нашите електронни уреди.

Източници:

Снимка Eirik Solheim от Unsplash

Още по темата