В седмицата на европейските и националните избори разглеждаме програмите на водещите политически партии за мерките, които предлагат за намаляване и екологично управление на отпадъците.
Защо това е важно?
България е най-ресурсоемката икономика в ЕС с 6,8 пъти повече изразходвани суровини за производството на единица брутен вътрешен продукт (БВП) от средното за ЕС. Производството генерира 420 кг отпадъци на 1 000 евро в България при 66 кг средно за ЕС*. През 2022 г. България остава на последно място в ЕС по кръгова икономика и екоиновации.** Кръговото използване на материали в България от 2,6 % е далеч под средното ниво от 12,8 % за ЕС. Все още рециклираме едва 32% от битовите отпадъци – значително по-малко от общоевропейската цел от 55 % за 2025 г. и значително под средното за ЕС (46%).
Въпреки че образуваме сравнително малко битови отпадъци спрямо средното за ЕС, България остава една от държавите членки с най-висок процент на депониране (61% през 2018 г. в сравнение със средно 24% за ЕС).***
В помощ на избирателите, които се интересуват от партийните позиции на тема отпадъци, предлагаме проста таблица с оценка на партийните предложения в сферата на управлението на отпадъците, както и препратки към съответните партийни програми.
Важно! Екипът на екологично сдружение „За Земята“ не се ангажира с подкрепа за конкретна политическа сила.
Най-често споменаваната мярка е въвеждането на такса смет на база количество – съвсем естествено, тъй като от догодина тя ще се повиши драстично за домакинствата в повечето общини у нас, след като започне изчислението ѝ въз основа на количеството смесени битови отпадъци. Следващите популярни теми са разделното събиране на отпадъци и борбата с незаконните сметища. Едва две партии споменават в програмите си ограничаването на вноса на отпадъци. Отново само две партии залагат на въвеждането на депозитна система за бутилки и кенчета от напитки. Обезпокоително е, че ограничаването на еднократната пластмаса е споменато само в една партийна платформа – очевидно българските политици са слабо запознати със световната криза с пластмасовото замърсяване и свързаните с него здравни, социални, икономически и екологични щети. В Атласа на пластмасата може да намерите факти и данни за историята, приложенията и последиците от прекомерната употреба на синтетичните полимери.
Изгарянето на отпадъци се подкрепя от две партии, а други две го отхвърлят като фалшиво „решение” за управлението на отпадъците.
Сравнението между тазгодишния и предишния преглед на партийните предложения за подобряване на управлението на отпадъците показва, че политиците обръщат по-слабо внимание на проблемите с отпадъците през 2024 г., отколкото през 2022 г. По всяка от основните теми сега виждаме позиции от средно 2 партии, докато през 2022 г. по главните проблеми с отпадъците са имали позиции средно по 3 политически партии.
Изглежда, че въпреки наболелите въпроси, свързани с отпадъците у нас, политиците не си поставят приоритети в тази сфера. Но както местната и националната, така и глобалната действителност неизбежно ще постави темата на дневерн ред. При все по-високите европейски цели и изисквания за управлението на отпадъците е важно България да заложи на намаляване на количествата образувани отпадъци. Необходим е качествен и количествен скок в ефективността на разделното събиране на ценните суровини, които се съдържат в битовите отпадъци, а не унищожително третиране на отпадъците като изгаряне и депониране, които причиняват не само загуби за икономиката, но и щети на здравето. За да използваме ресурсите си по-ефективно, докато замърсяваме и плащаме по-малко за отпадъци, ще е необходимо много повече от повишаване на такса „битови отпадъци“. За да е ефективна и справедлива тази мярка, тя трябва непременно да върви заедно с удобно и достъпно разделно събиране за всички жители на страната.
Източници:
