Правителството се отказва от парите за лот 3.2. за автомагистрала “Струма” и има риск обществото да плати цената. Причината е, че българските власти не могат да изпълнят изискванията на Европейската комисия. Това стана ясно по време на пресконференцията, организирана от коалиция “Да спасим Кресненския пролом”.
Повод за нея е, че на 15 януари, когато се очакваше българските власти да отговорят на коментарите на Европейската комисия за финансирането на автомагистрала “Струма” в района на Кресна (лот 3.2), Агенция пътна инфраструктура (АПИ) обяви, че изтегля апликационната форма за еврофинансиране на лот 3.2.
“Още през октомври 2019 Европейската комисия ясно каза, че издадената екооценка от 2017 нарушава европейски директиви. Решението е отстраняване на пороците и нова процедура за ревизия на избраната алтернатива”, казва Даниел Попов от коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”.
Тогава коментарът на Еврокомисията беше:
“Избраният вариант за инвестиция (наречен G10-50) не е достатъчно обоснован поради недостатъци в анализа на околната среда, но и поради съображения за прогноза на трафика”. [1]
Констатациите на АПИ, че проектът не нарушава европейските директиви и ще бъде подготвена нова апликационна форма, която ще отговори на всички въпроси на Европейската комисия, не отговарят на реалните факти. С тези действия не само се поставя под съмнение усвояването на европейските средства за частта на магистрала “Струма” през Кресненски пролом и Кресна, но и се създава риск от стартирането на тежка наказателна процедура от страна Европейската комисия. Възможно е дори връщане на вече дадените евросредства за отсечките, които вече са били финансирани, поради неспазване на срока за завършване на магистралата от 2023. [2]
Европейската комисията също така отбеляза: “Въз основа на информацията, предоставена в заявлението за проекта, проектът не спазва методологията на Анализа Разходи/Ползи”
Досега се твърдеше, че алтернативите “дълъг тунел” и “пълен източен вариант” (официално известна като Г-20) са прекалено скъпи в сравнение с избрания полу-източен вариант (официално известен като Г-10,5). Данните в апликационната форма подадена от българското правителство и в последните търгове показват, че сумите за вариантите са сравними. [3]
През декември 2019 година, след постъпване на коментарите на Европейската комисия, се установи, че при избора на вариант Г 10,5 са нарушени чл. 3 и 4 на Директивата за безопасност на транс-европейските магистрали (Дир. 2008/96). Напълно липсва провеждане на предвидените процедури, гарантиращи безопасността на избраната алтернатива и решаване на проблема с тежките катастрофи по сегашния път Е-79 и оставящи региона без локален път, успореден на трансевропейската магистрала. [4]
Решението е пълна преработка на екооценката, свеждане на оценяваните алтернативи до пълен обход на Кресненския пролом или пълен тунел, изготвяне на одит за пътна безопасност и осъществяване на изпълними мерки по път Е79 за намаляване на смъртността на животни. Построяване на магистрала извън пролома, вместо предложения скоростен път, е най-добрият вариант за пътуващите, местния бизнес и хората от Кресна.
Коалиция “Да спасим Кресненското дефиле” остава отворено за дискусия и консултация с властите.
–––
Бележки:
Карта на проблемното трасе и възможни алтернативи. https://kresna.org/karta-na-trasetata-na-am-struma-lot-3-2-kresna-problemi-i-reshenia/
[1] Забележки по голям проект „АМ Струма: Лот 3.2” (CCI 2019BG16CFMP001) от ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ ГРАДСКО И РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ, Ares(2019)6378788 – 15/10/2019
“Настоящата Оценка за съвместимостта (наричана по-долу „АА“) не е в съответствие с член 6(3) от Директивата за местообитанията….и по-конкретно на Решение 3-3/2017 на Министерството на околната среда и водите на Република България (наричано по-нататък „Решението за ОВОС“) и на съответния доклад за оценка…..ще бъде необходимо да се анализират въздействията на проекта спрямо тези цели в преработена Оценка на съответствието.
Проектът е оценен като неоказващ значително въздействие върху двата засегнати района на Натура 2000 … въз основа на няколко мерки за смекчаване, чиято ефективност е несигурна, като по този начин не отговаря на изискванията на Директивата за местообитанията…. смекчаващите мерки по E79 за справяне с натиска в момента, свързан с експлоатацията на другите участъци от магистралата, трябва да бъдат преразгледани и коригирани според случая, въз основа на необходимите цели за опазване на обектите.
изграждането и експлоатацията на другите лотове от магистралата доведоха до увеличаване на натиска върху обектите по Натура 2000 поради нарастващ трафик. Следователно България трябва да обясни как възнамерява да гарантира нарастващия натиск върху обектите по Натура 2000 от експлоатацията на автомагистрала „Струма“ (лотове, различни от 3.2) и път Е79, в очакване на прилагането на мерките за смекчаване до 2027 г.
[2] За да се изпълнят изискванията на Европейската комисия е необходимо до края на годината да се осъществят следните дейности и да бъдат описани от АПИ в ревизираната апликационна форма:
- Пълна преработка на доклада по ОВОС (частта за оценка на съвместимостта с НАТУРА 2000), адекватен избор на алтернатива извеждаща трафика извън Кресненски пролом (Г – 20 източна или тунел) и предвиждаща път Е79, като локален, обществено обсъждане и ново решение по ОВОС до есента на 2020. Влизане в съответствие с чл. 6.2 и 6.3 на Директивата за местообитанията.
- Свеждане на оценяваните алтернативи до тези предвидени по решение по ОВОС 1-1/2008 – пълен тунел и Г – 20 източна. Влизане в съответствие с чл. 3 на Директивата за безопасност на транс-европейските магистрали.
- Изготвяне на одит за пътна безопасност на път Е79 през Кресненски пролом и вземане на мерки за предотвратяване на тежки катастрофи съгласно изводите на одита. Влизане в съответствие с чл. 4 на Директивата за безопасност на транс-европейските магистрали.
- Осъществяване на изпълними мерки по път Е79 за намаляване на смъртността на животни (палиативна мярка, която не отменя задължението за преработка на ОВОС и избор на адекватна алтернатива). Допълваща мярка за влизане в съответствие с чл. 6.2 на Директивата за местообитанията.
[3] Данни от апликационната форма, подадена към Европейската комисия през август 2019:
- Дълъг тунел – 743 милиона евро
- Г-10,5 – 415 милиона евро
- Г-20 – 603 милиона евро
Т.е. тунелът е 1,78 пъти по-скъп от избрания вариант (328 милиона евро по-скъп), а пълното изнасяне на пътя на изток от пролома (Г-20) – само 1,45 пъти или 187 милиона евро.
[4] Възможна е наказателна процедура по чл. 3 и 4 на Директива за безопасност на транс-европейските магистрали.
Констатираните факти за нарушаването на Европейски директиви в коментарите на Европейската комисия, водят до задължение на Европейската комисия по чл. 258 на Договора за функциониране на Европейският съюз да започне наказателна процедура за:
- Нарушаване на чл. 6.3 на Директивата за местообитанията с решение по ОВОС 3-3/2017
- Нарушаване на чл. 6.2 на Директивата за местообитанията заради увредените зони от НАТУРА 2000 породено от изграждането и експлоатацията на другите лотове на магистралата – лотове 1, 2, 3.1, 3.3 и 4.
