Споделяме превод на анализ на Zero Carbon Analytics относно нуждата от прекратяване на употребата на газ. Пълният превод ще намерите в секция ресурси, а оригиналната публикация прочетете тук.
Газът ускорява климатичната криза
Газът е най-бързо растящият източник на емисии на въглероден диоксид (CO2) от изкопаеми горива. Отговорен е за повече от половината генерирани емисии през последните 5 години.
На база настоящите си действия, през 2030 г. ще бъде произведен със 71% повече газ, отколкото би било съвместимо с целите от Парижкото споразумение за климата.
Прието е, че при изгарянето на газ въглеродните емисии са наполовина по-ниски от тези на изгарянето на въглища, но това не е напълно вярно. Добивът, преработката и транспортирането на газ допълнително отделят метан в атмосферата при всеки етап от процесите, главно поради течове. А метанът е втория най-съществен парников газ след CO2, като до този момент е допринесъл за около една четвърт от наблюдаваното затопляне в света от 1,1°C. Метанът се задържа в атмосферата за много по-кратко време от CO2, но е над 80 пъти по-мощен за период от 20 години.
Така, след като се вземат предвид пълните последици от изтичане на метан, изкопаемият газ се оказва също толкова вреден за климата, колкото и въглищата.
Нужно е рязко преустановяване на употребяването на газ за постигане на целта от 1,5°C.
Необходимо е рязко и незабавно намаляване на потреблението на изкопаем газ, за да се постигне целта на Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затоплянето до 1,5°C над нивото от преди Индустриалната революция. Световното производство и потребление на изкопаем газ трябва да намалее с 30% до 2030 г. и с 65% до 2050 г., или с 3% на година спрямо настоящите равнища.
На база сегашните политики и действия и текущите проекции обаче, производството на газ в света се очаква значително да надвиши предвиденото в траекторията за 1,5°C.
Газът също така е и лош инвестиционен избор, като изграждането на нови вятърни и слънчеви проекти струва приблизително по-малко от 40% от разхода за нови газови централи. Най-ефективният отговор на енергийната криза е значителното увеличаване на възобновяемата енергия, съчетано с бързото въвеждане на мерки за енергийна ефективност.
Газът не допринася за устойчивото развитие
80% от 775-те милиона хора в света, които нямат достъп до електричество, живеят в селски райони, в които възобновяемата енергия е най-доброто решение.
В същото време страните с ниски доходи, които искат да финансират развитието си чрез износ на газ, се сблъскват с пазар, в който търсенето бързо ще намалее, а ресурсите вероятно ще се окажат ненужни още преди края на жизнения им цикъл. Според прогнозите, търсенето на газ ще достигне своя връх до края на десетилетието на база на текущите политики и ще намалее с 10%, ако държавите изпълнят дългосрочните си ангажименти в областта на климата.
В същото време много страни с ниски и средни доходи получават лоши условия при добива на нефт и газ. Например в Африка 66% от планираното ново производство на нефт и газ за периода 2020-2050 г. ще бъде собственост на фирми извън континента, което ще доведе до това печалбите да бъдат изнесени извън държавата-производител.
Газът е опасен за човешкото здраве
Добивът и обработката на газ са изключително опасни за човешкото здраве и често маргинализираните общности са най-засегнати. Вредите за общественото здраве, свързани със сондирането и фракинга (добив на газ чрез хидравлично разбиване), включват ракови заболявания, астма, респираторни заболявания, кожни обриви, сърдечни проблеми, проблеми с психичното здраве, увреждания при раждането, преждевременно раждане и ниско тегло при на плода.
Употребата на газ също представлява заплаха за здравето. Газовите печки са основен източник на токсични вещества в помещенията, като често нивата им надвишават законовите стандарти за качество на въздуха. Това замърсяване създава значителни рискове за здравето на дихателните пътища, особено при децата и в домакинствата с по-ниски доходи. Дете, което живее в дом, в който се готви на газ, е изложено на сравним риск от астма с дете, което живее в дом с цигарен дим.
Водородът не е надеждна алтернатива на газа
Разширяването на добива на газ и на инфраструктурата за пренос се оправдава с твърдението, че в бъдеще може да се преобразува за доставка на водород. При изгарянето си водородът не отделя емисии, които да допринасят за затоплянето на климата, но може да има значително въздействие в зависимост от начина, по който е произведен.
Зеленият водород – произведен чрез възобновяема електроенергия -не води до емисии. Синият водород обаче – произведен от изкопаем газ с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) – може да окаже по-голямо въздействие върху климата, отколкото изгарянето на изкопаем газ, поради изтичането на метан по веригата на доставки.
Синият вородод също така е изправен и пред все повече икономически предизвикателства поради високата цена на изкопаемия газ, като в световен мащаб се очаква зеленият водород да бъде по-евтин от синия водород до 2030 г.
Друг често срещан аргумент е, че нови терминали за втечнен изкопаем газ в бъдеще биха могли да бъдат преобразувани за транспортиране на водород. Преустройството на терминалите за обработката на водород обаче ще бъде скъпо. Двете основни възможности за транспортиране на водород са или като втечнен водород, или чрез преобразуване на водорода в амоняк – като и двата начина са неефективни и скъпи.
Тъй като производството или преобразуването на водород не осигуряват надежден преход за газовата индустрия, добивът и използването му трябва да започнат незабавно и бързо да се намаляват.
