Как се рекултивират бившите терени на въглищната индустрия в България?

Какво да направим, за да спрат да пустеят те?

Състоянието на сгуроотвал “7-ми септември” в Перник

Този въпрос си зададохме ние – от ЕС „За Земята“, когато започнахме да получаваме множество сигнали от хора от различни краища на страната за бивши въгледобивни терени в лошо състояние, опустинени терени, които не получават шанс за нов живот, а напротив – продължават да замърсяват. 

Качествената и навременна рекултивация на терените на въглищната минна индустрия, които са спрени от експлоатация е изключително важна. Поради големите мащаби на тези терени тя играе ключова роля в опазването на околната среда, като намалява разпространението на замърсители и предотвратява вредните последици за човешкото здраве и живите организми. Рекултивацията допринася за възстановяване на екосистемите и природните ресурси, като подобрява биологичното разнообразие и качеството на почвата и водите. Тя е от съществено значение за предотвратяване на опасности за обществото, като например разпространението на токсични вещества или риск от пожари и свлачища. 

На фона на плановете за поетапно спиране от експлоатация на множество  въгледобивни терени ЕС „За Земята“ продължава да получава различни сигнали от граждани, които живеят в близост до тях, че много от тези земи са оставени без рехабилитация за дълъг период от време или че на тях са извършени минимални (проформа) рекултивационни дейности.   

Това неглижиране ги прави опасни за здравето и домовете на живущите наоколо граждани и не осигурява възможност, нито за приоритизирането им като терени за инсталиране на източници на възобновяема енергия, нито за друго индустриално или логистично ползване, нито за възстановяването им като природни (горски) местообитания или земеделски земи. 

Според българското законодателство тези дейности трябва да се извършват от компанията-концесионер, която е експлоатирала земите, под стриктния контрол на правителствени органи и регулаторни агенции. Процесът включва събиране, транспортиране, обработка и окончателно разполагане на отпадъците в съответствие със законодателството за опазване на околната среда.  Отпадъците като пепел, шлам и други продукти от производствения процес трябва да бъдат правилно управлявани, за да се предотвратят вредни последици за околната среда и човешкото здраве. Добрите практики включват запечатване на тези отпадъци с глина, геотекстил, метална мрежа, хумусен слой и други. Сгуроотвалите трябва да бъдат рекултивирани максимално бързо след достигане на капацитета им, за да се намали разпространението на замърсители и да се възстановят екосистемите. 

В много случаи тези съоръжения се намират в непосредствена близост до жилищата на местни хора и липсата на адекватни и навременни мерки поставя здравето им в риск, а нерядко и техните домове (при възникнали свлачищни и ерозионни процеси, наводнения и т.н.).

Земите, които са усвоени от държавното предприятие „Мини Марица Изток“ от началото на работата му до края на 2024  година в „Източномаришкия въглищен басейн“ са 168 000 дка, като от тях до момента са рекултивирани 47 153 дка. Тези данни получихме след запитване от самото държавно предприятие, което не отговори на въпроса ни каква част от земите са вече спрени от експлоатация, а в същото време нито една от държавните институции (Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката, Министерски съвет, Министерство на околната среда и водите, Български енергиен холдинг), които попитахме за терените, които са експлоатирани от частни концесионери не можа да ни даде данните за тях, защото не разполагали с такива…. Не разполагат, също така и с данни какви са площите и координатите на всички спрени от експлоатация въглищни терени у нас, които не са рекултивирани до момента! Това според нас е доста обезпокояващ факт, който синхронизира с опасенията на гражданите, че липсва адекватен контрол и загриженост за решаване на проблема от страна на държавата. 

Тези огромни площи и на практика опустинени земи, които не са годни за преизползване без рекултивация, са стряскащи на фона на площта на България.

Паралелно с бездействието по въпроса с рекултивациите все повече зачестяват споровете между – от една страна – граждани на различни населени места и от друга – инвеститори на крупни паркове за възобновяеми енергийни източници, които имат намерения да заемат природни или земеделски земи.

Сблъсъкът и усещането у гражданите за отсъствие на държавен контрол се засилва поради липсата на адекватна държавна политика и законова рамка, която да приоритизира за подобен род инвестиции бивши индустриални терени, приведени в пригодно за инсталиране на ВЕИ състояние. Тези конфликти водят до силно отрицателен ефект по отношение на енергийния преход – оформянето на силно негативно отношение у населението спрямо възобновяемата енергия като цяло. 

Поради изброените силно обезпокояващи факти и продължаващите дълги години борби за справяне с проблема на граждани, страдащи от замърсявания от нерекултивирани терени, ние от „За Земята“ решихме да направим проучване на един от тях, който вече е изведен от експлоатация и да проследим отблизо какво е състоянието му, какво е потенциалното му отражение върху живущите наоколо хора и как се извършват рехабилитационни дейности в него. 

Избрахме сгуроотвала „7-ми септември“ в квартал Калказ,  град Перник. 

За да бъдем прецизни в проучването се обърнахме за извършването му към Кристиян Панайотов, експерт в управлението на природни територии и ресурси, който е специалист със солиден научноизследователски опит и един от основателите на „Агровар СС“ ООД.  Панайотов изготви подробен доклад с констатираните на терен особености.

Кратка история на обекта: 

Сгуроотвал „Седми септември“ е създаден през 1978 г. и в момента е с площ от 709 дка.  Изграден е на мястото на бившия открит въгледобивен рудник „Куциян“..

Първоначално е бил разположен на надморска височина, по-ниска от футболното игрище в квартала до него, което беше залято от наводнението от сгуроотвала през 2020 г. Но в момента, депото се издига като хълм над него поради прекомерното изхвърляне на отпадъци след запълването на капацитета му.

Цел на експлоатацията: В него да се изхвърлят отпадъци от изгарянето на въглища в местния ТЕЦ. 

Собственост: Теренът е държавен, но „Топлофикация-Перник АД“ управлява територията и е в качеството си на изпълнител на тампонирането, техническа рекултивация и биологическа рекултивация на сгуроотвала. 

Отстояние от жилищни сгради: Обектът се намира на по-малко от 30 метра отстояние от най-близките къщи в квартал “Калказ”, като е разположен малко по-високо от тях. Това е предопределено от 44 години натрупване на отпадна маса в съоръжението, което го е превърнало в хълм. 

Проблеми: През последните 10 години граждани от квартала пускат постоянни сигнали и оплаквания за перманентно замърсяване на въздуха около жилищата им с прах със странен мирис. Това се дължи на засушаването на отпадната маса и липсата на постоянно овлажняване от концесионера на обекта, каквото той е длъжен да осигури при сухо време. 

През месец май 2020 г. по време на проливен дъжд „7ми септември“ се наводнява, скъсва се дига и от него започва да тече огромна кална маса, която се свлича директно в домовете на живущите под него и сериозно ги наводнява.

През 2021 г. най-накрая държавните институции преценяват, че обектът е достигнал пълния капацитет, който може да поема и през месец август същата година той бива спрян от експлоатация. След това е изготвен рекултивационен проект, според който пълната му рехабилитация трябва да бъде завършена до 18.01.2022 г. (според решение на РИОСВ София).

За жалост проверките на терена от специалистите не показаха изпълнение на проекта.

Първата такава бе извършена през месец февруари 2024 г. и разкри доста тревожното състояние на обекта по много показатели. 

Проучването включва геопространствен анализ, теренни изследвания и събиране на почвени проби, които са анализирани в лабораторно-изпитателен комплекс, за да се определят физичните, химичните и биологичните свойства на почвите. Резултатите показват значително замърсяване на почвите с тежки метали като кадмий, олово, цинк, хром и никел, както и висока алкалност и ниско съдържание на органична материя. Това създава сериозни рискове за околната среда и човешкото здраве, включително повишен риск от рак, неврологични разстройства и други здравословни проблеми. 

Всички проби от сгуроотвала индикират висока алкалност. Някои почви са толкова алкални, че трудно биха поддържали трайна растителност в добро състояние. Нивата на органична материя също са доста ниски, което е индикатор за много лошо биологично състояние, съпроводено с липса на флора и фауна.

В момента на това посещение на терена е в ход техническа рекултивация с около 10 човека на терен. Полага се геотекстил + мрежа и се доставя материал за насипни дейности. Предполага се, че върху тях ще има насипи от почва и други материали. Забелязват се прясно изхвърлени изгорели отпадъци.

Няма обществено достъпни данни за актуалното състояние на имота, което подсказва липса на мониторинг и контрол. Това включва липса на факти, снимки и материали относно рекултивацията.

Основните проблеми включват неспазване на сроковете за техническа рекултивация (пресрочени са с вече 4 години), липса на рекултивация в големи части от терена и недостатъчна прозрачност и обществена информация за напредъка на проекта. 

Също така има голямо количество изхвърлени на купове бетонни строителни отпадъци, които не са подходящи за рекултивационни дейности. 

Специалистът препоръчва в доклада си краткосрочни мерки като проверка на техническата рекултивация и регулярен мониторинг, както и дългосрочни мерки като генериране на електроенергия от възобновяеми източници и засаждане на трайна растителност.  

Като част от методите на доклада, беше извършено изследване и анализ на добри практики от други рекултивирани терени. Примери от Европа и други континенти демонстрират успешни методи за управление на тези терени, включително превръщането на бивши въглищни мини в зелени площи и природни паркове. Проектите в Словения, Германия, Полша, САЩ, Австралия и Индия показват как разнообразни подходи могат да възстановят екосистемите и да създадат рекреационни зони. На някои от терените се изграждат иновативни паркове за производство на възобновяема енергия. Дори съседна Румъния е доста по-напреднала в плановете си за рехабилитация на бившите си терени, свързани с въглищната индустрия. Тези примери са анализирани и представени в доклада , за да се подпомогне развитието на успешни стратегии за рекултивация.

След отправени от нас запитвания към отговорните институции, в които ги питаме кога ще бъде завършена рекултивацията на обекта, получихме уклончиви отговори, а на въпросите ни дали са правени (от тях или от концесионера) изследвания на химическите показатели на земните маси в сгуроотвала, на базата на които да се предприемат адекватни дейности за елиминирането на вредите от опасните елементи – получихме кратък и категоричен отговор, че такива изследвания не са правени. 

Разтревожени от видяното по време на пилотното ни проучване и в опит да разберем до колко важна е темата за рекултивацията за обществото, в началото на 2024 година, организирахме кръгла маса „Ефективна рекултивация на въглищни терени“, на която, с цел да дискутираме наболелия проблем, поканихме представители на Министерство на енергетиката, на въглищния бранш, учени от различни реномирани институти, граждани, представители на екологични организации, юристи. Интересът към събитието беше много висок и по-голямата част от поканените се включиха в смислен и конструктивен първоначален диалог. Присъстващите се обединиха около мнението, че процесите по рекултивация в България са бавни и не се извършват навреме и качествено поради конкретни пропуски в законодателството, което ги регулира и определя контрола върху тях. Бяха дадени и конкретни предложения за промени в законодателството, на базата на които то да се усъвършенства. Относно терените, на които им предстои рекултивация, бяха дадени предложения как процесите да станат по-прозрачни за гражданите и да има добра проследимост, добър контрол и адекватни санкции за нарушителите. Бяха дадени и предложения за приоритизиране на тези терени за изграждане на ВЕИ мощности.

От „За Земята“ заедно с нашите юристи смятаме изброените неща за крайно необходими, и се мотивирахме да започнем работа по изработване на предложения за законови изменения, които много скоро ще представим, както на гражданите, така и на отговорните институции, законодателната и изпълнителната власт. 

В края на месец март 2025 г. посетихме отново “7-ми септември” заедно със специалистите, за да видим докъде е стигнал процесът по рекултивацията му. С неприятна изненада констатирахме, че купчините от бетонни отпадъци са още повече и малкият участък, на който преди година бяха положени геотекстил и мрежа е просто покрит отгоре със слой отпаден материал (шлака) от терена, без да бъде нанесен допълнителен хумусен слой или да бъде извършено затревяване или друго. Не е направен и опит да бъдат изградени обезопасителни диги, които да предпазват близкия квартал от бъдещи наводнения. На обекта нямаше вече и следа от работници или работни машини, което ни подсказа, че дейността е временно преустановена или за постоянно…

За нас резултатите от изследванията от почвените проби на „7-ми септември“ са доста стряскащи. След толкова много години, в които тези химични елементи се разнасят в домовете на хората е недопустимо, когато най-накрая е дошъл моментът обектът да се обезопаси и да се спре замърсяването, както и да се предотвратят рисковете от наводнения – тази възможност да се пропусне. Проблемът отново е на път да се неглижира и токсичните елементи да продължат да се разнасят може би още стотици години напред. Прякото им разпространяване е в близките квартали, но разбира се те се носят постоянно от въздушните течения на стотици километри, както от този обект, така и от много други сходни на него, което превръща казуса в национален. 

Според  Чл. 23. (1) от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ): “Извършената техническа рекултивация се приема от комисия, която се назначава от т. 2. (доп. – ДВ, бр. 66 от 2001 г.) министъра на земеделието и храните или негов заместник – когато рекултивираният терен е държавна собственост или рекултивацията е извършена със средства от бюджета на Министерството на земеделието и храните.”

От „За Земята“ изпратихме писма с искания към Министъра на земеделието и храните като държавен орган, отговорен за назначаването и ръководенето на комисията по приемане на рекултивацията на държавни терени с площ над 300 дка, до Министъра на околната среда и водите, както и към кмета на община Перник, които също са членове на Комисията чрез свои опълномощени представители. В писмото излагаме нашите искания към комисията да даде предписания да се направят изследвания на почвите в сгуроотвал „7-ми септември“ в акредитирана от институциите лаборатория. На базата на резултатите комисията да инструктира изпълнителя на рекултивацията каква да бъде спецификата на дейностите по нея. Тези дейности трябва да бъдат такива, чрез които да се неутрализира ефективно вредното влияние за човешкото здраве от замърсените почви в терена. Като например да се проучи възможността за използване на сярна киселина и растения (Gramineae, Pontederiaceae, Ceratophyllaceae, Typhaceae и Haloragaceae) за неутрализация на тежките метали.

Попитахме горепосочените институции дали техническата рекултивация на обекта се води приключила в настоящото й лошо състояние, ако да – приета ли е вече от комисията, в какъв състав и кога е била приета / се очаква  да приеме тя обекта (по реда, посочен в чл. 19 от  Наредба 26 за рекултивация на нарушени терени..). 

Заедно с исканията и запитването изпратихме и пълния доклад от теренното проучване на Панайотов, с който можете да се запознаете отново тук.

Очаквайте втората част на кръглата маса „Ефективна рекултивация на въглищни терени“ във втората половина на 2025 г.