Проблемите с енергийната бедност са нерешени вече десетилетия в България. Поредица от правителства изливат всяка година между 80-120 милиона лева под формата на енергийни помощи за 250 000-300 000 лица и семейства.
Тези средства се даваха под формата на некачествени въглища и мокри дърва, и нямат за цел да намалят броя на енергийно бедните чрез по-усточиви мерки за подобряване на енергийната ефективност на жилищата, или подмяна на отоплителните им уреди. В последните години има опити в това направление, но те са в много малък мащаб.
България е страната с най -голям дял на лицата, които не могат да си позволят да поддържат дома си достатъчно топъл – 30,1 %, при средно 18,2 % за ЕС за 2019 г.
30,1 % от населението не е в състояние да плати своите сметки за комунални услуги навреме поради финансови затруднения, докато съответната средна стойност за ЕС е 6,6 %.
Експерти от За Земята от години предлагат на национално и общинско ниво решение на проблема. Имаме препоръки и конкретни изпълнени проекти с администрацията на отделни общини. Но е необходим ресурс на държавата и стратегическо мислене за устойчиво решение на този социален проблем.
С особена острота енергийната бедност се поставя във връзка със изискванията на Зелената сделка и необходимостта от енергийна трансформация и справедлив преход.
Без адекватни мерки за намаляване броя на енергийно бедните няма как да бъдат изпълнени целите на Националния план за възстановяване и устойчивост. Хората получаващи целева помощ за отопление не биха могли да платят цената на енергийната трансформация.
Предлагания от нас анализ от Юлиана Илиева: „Енергийна бедност, възможни решения“ предлага изключителна задълбоченост и познаване на проблема на ниво ЕС и национално ниво. Предлага подходящи и реалистични решения на този огромен социален проблем.
Анализът ще бъде предоставен и на ресорните министерства за да имат по-широк избор на мерки за устойчиво намаляване броя на хората получаващи енергийни помощи.