Редактирането на гени не е решение на промените в климата.
Земеделието е попаднало в омагьосан кръг. Индустриалното селско стопанство и особено индустриалното производство на фуражи за животни е основен източник на емисиите на парникови газове и изменението на климата, а земеделсткият сектор се бори да се справи с последиците от това нарушаване на климата. Повишаването на температурите, екстремните метеорологични явления и непредсказуемите условия поставят под заплаха земеделското производство, което от своя страна застрашава производството на храни.
Ефективните решения трябва да бъдат двупосочни: както да се намали въздействието на селското стопанство върху околната среда, така и да се направи секторът по-устойчив на климатичните въздействия.
Агробизнесът и биотехнологиите рекламират новите ГМО като ключ към запазване на производството на храни в новите нестабилни климатични условия.
Те твърдят, че използвайки нови методи на генното инженерство за редактиране на геномите на растенията, ще разработят такива, които са в състояние да дават стабилни добиви в условия на суша или ще модифицират корените им, за да съхраняват повече атмосферен въглерод.
Политиците и учените не трябва да отделят време и пари за намаляване на въздействието на метана от кравите и за създаване на ГМО-модифицирани фуражи за масово производство. Те трябва да намерят начини да се откажат от неустойчивото промишлено земеделие. Въпросът, на който биотехнологиите се опитват да отговорят, е: “Как да поддържаме същите нива на свръхпроизводство и експлоатация на ресурсите?”, а би трябвало да бъде: “Как да се отдалечим от една експлоататорска и вредна за околната среда индустрия?”