
Как да намалим отпадъците в училище?
Как да направим ревизия на отпадъците в училище и как да ги намалим? Отговори ще намерите в този кратък Наръчник за ревизия и намаляване на отпадъците в училище.
Как да направим ревизия на отпадъците в училище и как да ги намалим? Отговори ще намерите в този кратък Наръчник за ревизия и намаляване на отпадъците в училище.
За български субтитри натиснете в долния десен ъгъл иконката за Опции (Settings)→Субтитри (Subtitles)→Български (Bulgarian)
На 07.08.2019 г. Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“– България подадохме Становище по Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух.
Можете да се запознаете с текста му тук.
Страницата на обявата за обществената консултация, включително с текстовете на Проекта за Наредба, мотивите към тях и подадените становища, може да намерите тук.
Независим научен анализ, изготвен от специалисти по биоразнообразие разкри, че защитените прилепи са намалели с 93%, застрашените костенурки и змии – до 60%, а някои гръбначни може би са напълно изчезнали от региона на уникалния за България и Европа Кресненски пролом. [2] Причината за това е трафика на камиони и автомобили през пролома, както и значителното нарастване на този транзитен трафик след отварянето на границата с Гърция през 2007 г. и при построена магистрала от двете му страни.
Адвокати и екологични организации призоваха Европейската комисия да предприеме правни действия срещу Българското правителство, отговорно за шокиращо унищожаване на биоразнообразие в ключовите Натура 2000 зони в региона на Кресненския пролом. Можете да намерите оригиналното писмо и двата анекса, съдържащи научната оценка за значимостта на района на Кресна в прикачените документи.
Вече няколко години хората в Белия бряг са в хватката на непосилни преговори с Мини Марица-изток (ММИ), които се явяват единствен купувач на имотите им. Селото е предвидено за заличаване през 2023г. и времето за доброволно напускане на имотите срещу съответното обезщетение изтича.
За съжаление в процеса крайно безучастни остават две ключови структури – Министерство на енергетиката на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). А те биха могли за допринесат за благоприятна развръзка на преговорите.
ЕБВР е кредитор и разпоредител на средства по програми, както директно финансиращи дейности в Мини Марица-изток, така и по линия на облигациите на Български енергиен холдинг, осигурени на холдинга, за да преструктурира дълговете си. Под шапката на холдинга са и самите мини.
„За Земята“ се обръща и към Министерство на енергетиката, и към ЕБВР със следното отворено писмо. Време е и двете структури да се включат адекватно в процеса, защото Мини Марица-изток нямат нито капацитет, нито мотивация да се справят с казуса самостоятелно. Всички изброени проблеми остават нерешени, а остава по-малко от половин година до влизане в процедура на принудително отчуждаване. Освен че за това време трябва да се постигне съгласие по изброените спорни точки, наложително е и да се премине процедура на оценка на оставащите имоти и да се структурат оферти за собствеността и нуждите на хората. Фиаското към днешна дата изглежда почти гарантирано. С риск да сме черногледи пророци, единственият път може да се окаже поредно изместване на датата за преселване в бъдещето. А това ще е смазващо за психиката на останалите в селото хора. Отправяме предизвикателство към Министър Петкова и към ЕБВР да ни опровергаят за добро!
Докладът успява да обясни новото поколение ГМО на един достъпен език, а в същото време е издържан от научна гледна точка. В него може да се намери информация, която да отговори на някои от най-важните въпроси. Какво означават „генетично редактиране“, „CRISPR“, „генетично насочване“ и други подобни термини, които малко по малко се появяват в медии, презентации, дискусии. Наистина ли те са толкова прецизни и безопасни? Следва ли да бъдат регулирани, както старото поколение ГМО или трябва да бъдат употребявани без контрол?
English version of Za Zemiata’s initial comments on the presented on 15 January 2019 draft of Bulgarian National Climate and Energy Plan (NECP).
В средата на януари 2019 г. правителството публикува за обществено обсъждане проект на Интегриран национален план Енергия и Климат (ИНПЕК), с възможност за коментари до края на април 2019. Това е рядък случай, когато администрацията дава достатъчен срок за анализ и коментари на гражданското общество по правителствени предложения, дано не остане изолиран пример.
От енергийния екип на За Земята съвместно с експерти от бизнеса, НПО, енергийни агенции изработихме анализ на ИНПЕК с много коментари и конкретни предложения за подобряване на плана в отделните му направления. Особено внимание обърнахме на части Енергийна ефективност, Енергийна сигурност, Транспорт, Управление на отпадъци, Газов сектор. Внесохме нашите предложения в Министерство на енергетиката в края на април, спазвайки срока, посочен от администрацията.
Коментарите ни по ИНПЕК са внесени и в ЕК, за да има Комисията база за сравнение когато получи окончателното предложение на правителството.
За съжаление документът предложен от правителството не съдържа източници и информация за входящите данни по всички цели.
Анализите на плана биха били от още по-високо качество и от полза за управниците, ако входящите данни, източници, модели и методологии, които водят до извеждане на определени цели станат публично достояние.
Надяваме се, че ще получим обратна връзка от администрацията относно приетите и неприети наши предложения със съответната аргументация.
Липсата на прозрачност при вземането на решения в енергийния сектор е един от главните фактори за ширещата се в него корупция и обслужване на частни интереси от държавата.
Ако искате да прочетете доклада, натиснете тук.
Икономически и енергийни алтернативи за регионите в България, развиващи въглищна индустрия.
В опит да попълним част от липсващата информация, свързана с битовото отопление с твърди горива от За Земята възложихме Национално представително проучване, което беше извършено от Маркетлинкс през месец септември 2018 г. Настоящият доклад е базиран на данните от него.
Основната цел на изследването е да проучи нагласатана гражданите за смяна на вида отопление, който ползват, и да се подпомогнат институциите при разработването на мерки в тази посока, подкрепени от съответни финансови механизми към тях.
Фокусът на изследването е върху отоплението с дърва и въглища, като се оценява какво е важно и необходимо за хората, за да преминат към по-чисто отопление. Представено е и разбирането на гражданите за връзката между отопление с дърва и въглища и неговото въздействие върху здравето и качестовото на въздуха, както и основна информация с какво се отопляват хората в страната.
Прочетете доклада тук (настоящата версия е с отстранени грешки и затова се отличава от първоначално качената. Извиняваме се за причиненото неудобство!).
В търсене на решения на обществения проблем с лошото качество на атмосферния въздух, и в частност с наднормените нива на ФПЧ, Екологично сдружение За Земята представя една слабо коментирана у нас практика – създаването на зони с ниски емисии за битово отопление с твърдо гориво. Мярката е изследвана в независимо проучване (това да е линк към доклада) с примери и резултати от няколко държави (Полша, Обединеното Кралство, Италия и други) и изводи за нуждата от прилагането и у нас.
Прочетете доклада тук.
Отново е сезонът на мъглите и инверсиите, отново България диша мръсен въздух с наднормени нива на фините прахов частици (ФПЧ). Все по-често чуваме от управляващите и медиите за филтри на комини, които ще помагат за намаляване на замърсяването. В тази връзка Екологично сдружение За Земята поръча независимо проучване на опита и резултатите от ползването им за намаляване на ФПЧ от битово отопление на твърди горива в няколко държави с изводи за очакваната им ефективност у нас.
Вижте проучването тук
В наръчника ще получите знания за просеца на компостиране и ще разберете как сами да си направите компостери.
Невидими ръце: Първоначална оценка на мащаба на неформалния сектор за събиране на вторични суровини в София – За Земята
171116_Ocenka_Wastepickers_Sofia_final-format
Анализ на данните от изследване на неформалния сектор за събиране на вторични суровини в София по данни от теренно проучване от м. май 2017 г. – Боян Захариев, Институт Отворено общество – София
https://www.zazemiata.org/171116_analiz-danni-nevidmirace/
Жените могат едновременно да подобрят качеството си на живот и да се борят със замърсяването с пластмаси.
Менструалната хигиена: Изделия за многократна употреба без токсини
Не се заблуждавайте от неподходящи заместители!
Да не заменяме едни изделия за еднократна употреба с други.
Кракто изложение от обединението Rethink Plastic (Да преосмислим пластмасата), което предупреждава политицте за заблуждаващи и неподходящи заместители на еднократната пластмаса като биоразградими пластмаси или изделия от смесени материали, включващи пластмасов слой.
В този доклад накратко се представят причините за свръхконцентрацията на селското стопанство в България и се разглежда липсата на адекватна правителствена реакция на този процес. Разясняват се негативните му ефекти и се предписват възможни посоки за реформиране на сектора на национално и европейско ниво. Българският казус се поставя в светлината на сходни процеси в други европейски страни. Посочват се и тенденциите за признание на проблема на международно ниво. Препращаме и към предишното изследване на За Земята върху този проблем.
В докладa също се очертават основни посоки за възможни реформи, чрез които да се ограничи свръхокрупняването на сектора, както и негативните ефекти, съпътстващи свръхокрупняването.
Прочетете доклада тук.
В тази брошура представяме накратко какво са новото поколение ГМО или както ги наричаме ГМО2.0.
Представяме и 12-те причини, заради които според нас те следва да бъдат регулирани като познатите ни досега ГМО. Т.е. да минават предвидените в европейското законодателство процедури по установяване на безопасността, преди да бъдат разрешени за използване в селското стопанство или да бъдат влагани в храните и фуражите, както и ако се предлагат на пазара – да бъдат етикетирани, че съдържат ГМО. Причините могат да се обобщят, с това че ГМО2.0 крият същите рискове, макар и биотехнолгичните лобита ги определят като „прецизни“ и без възможност да създават неочаквани проблеми. Впрочем, те твърдяха същото и за предишното поколение ГМО в дебатите за начина им на регулиране.
Прочетете брушурата тук.
Становище на Коалиция „България – зона, свободна от ГМО“ относно проект на Закон на храните 2017 в частта, касаеща етикетиране и проследяемост на продукти с надпис „Без ГМО“ от 21.11.2017 г., което беше изпратено до Комисия по земеделие и храните на Народното събрание.
Прочетете Становището тук.
Този доклад представява анализ на резултатите от националното представително проучване на обществените нагласи върху етикетирането на ГМО и въвеждането на стандарт „Без ГМО“, извършено от „Маркет линкс“ по поръчка на екологично сдружение „За Земята“. Въвеждането на стандарт „Без ГМО“ се радва на широка подкрепа и е в интерес на цялото общество, но се изисква по-висока демократична представителност в разработването му. 74.9% от анкетираните искат такъв. Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%.
Силната обществена подкрепа за въвеждането на доброволен стандарт „Без ГМО“, както и негативните нагласи към ГМО са силен инструмент за постигането на хранителна независимост. Във втората част се резюмира връзката между хранителната независимост и ГМО.
Прочетете доклада тук.
Ръководството за гражданско участие в програмите по саниране е изготвено специално, за да бъде в полза на собствениците на жилища, които искат да са активни и инициативни в поддръжката на техните жилищни сгради.
В помагалото ще откриете полезно съдържание във връзка с условията за качествено строителство и обновяване на сградите чрез подобряване на техните енергийни характеристики. Ще разберете още кои са моментите, в които собствениците на жилища могат да се намесят във взимането на решения по проекти за саниране. Не не последно място, разгърнат е проблемът със строителните отпадъци и къде е подходящо те да бъдат изхвърлени.
Ръководството за активно участие на собствениците на жилища в програмите за обновяване на многофамилни сгради, може да бъде изтеглено напълно безплатно.
Sanirane_Manual_115x165_final_web2_centered_01
свали Наръчник за умно управление на отпадъците
Този наръчник показва как можем да преминем към нов начин на управление на отпадъците като суровини. Нулеви отпадъци има за цел проектирането и управлението на продукти и проце-си по начин, който системно ограничава обема и премахва токсичността на отпа-дъците и материалите, като запазва и възстановява всички суровини, вместо да ги изгаря или погребва в сметища.
С този доклад оборваме широко разпространените допускания за раздробеност на българското земеделие и представяме една по-усложнена картина на ситуацията. Дори бегъл поглед върху държавните статистики показва, че има устойчива тенденция към спад на общия брой на земеделските стопанства и съсредоточаване на използваната земеделска площ в ръцете на малко, но големи стопанства.
Изследването ни показва, че в страната ни процесите на „заграбване на земя“ (от англ. land grabbing) са изключително напреднали, като през 2013 г. едва 4% от земеделските производители стопанисват 85% от използваната земеделска площ.
Земята в България е изключително неравномерно разпределена и спрямо средните нива в Европа. За 2010 г. средният дял на стопанствата с под 2 ха за ЕС-28 е около 50%, а в България е над 80%. За 2010 г. средните стопанства (с ИЗП от 2 до 10 ха) в България имат тройно по-малък дял в местното селско стопанство спрямо средните нива в ЕС-28.
Прочетете доклада тук.
За Земята публикува брошура с инфографики , базирани на данни от социологическо проучване в осем европейски страни, изготвено за Приятели на Земята Европа и За Земята, което показа висока обществена подкрепа за устойчиво произведена и продавана локално храна.
Според проучването 94% от българите смятат, че правителството трябва да подкрепя повече местно произведената храна. От интервюираните в страната 81% се опитват да разберат, дали храната, която купуват е произведена локално, но 71% смятат, че е трудно да намерят информация от къде могат да си купят такава. 61% от анкетираните смятат, че няма достатъчно места да закупят местно произведена храна в района, в който живеят, а само 43% понякога си купуват такава. В същото време 89% смятат, че закупуването на местно произведена храна помага за създаването на работни места в региона. Според За Земята тези данни показват, че местните и централните власти трябва да положат повече усилия, за да се популяризират съществуващите места и начини за закупуване на местно произвeдени храни, като фермерските пазари, хранителните кооперативи и др.
От фермата до трапезата: обществена подкрепа за местна и устойчиво произведена храна