В този доклад ще стане дума за несъстоялото се финансиране за рекултивацията на въглищните терени и мини, с акцент върху тези в региона на енергийния комплекс „Марица-изток“. Ще говорим най-вече за планирани, но липсващи пари, за пари, които чакат одобрение и пари, които чакат да бъдат вложени, но все още няма готовност за това.

Процесът на рекултивация е дългосрочен и изисква добро планиране, правилно провеждане и разбира се – достатъчно финансиране. Именно последното е обектът на нашия анализ.

Рекултивацията на терените, на които са добивани или се добиват въглища, е важен етап от цикъла на индустриалния въгледобив в България. Правилно планираната и навременно проведената рекултивация е важна за бъдещето на тези територии. Това бъдеще може да бъде различно – да е свързано с множество стопански дейности от различни сектори или да има ограничено стопанско развитие (основно земеделие) и възстановяване на (полу-)природни екосистеми или създаване на нови такива. Начинът на използване на тези терени, след рекултивацията зависи не само от желанията, визията или сметките на планиращите го, но и от фактори като стабилност на терените, които подлежат на рекултивация, наличност на достатъчно ресурси (например вода, плодородни почви и други), инфраструктура и т.н. Още по-сложни стават оценките и прогнозите, когато става дума за терени с неизчерпани докрай въглищни запаси, където се предвижда закриване на добива, но се предвижда възможност за последващото му възобновяване при настъпването на определени условия (форс-мажор, икономически проблеми, климатични проблеми и т.н.).

Марица-изток, е най-големият нарушен индустриален терен в България, включващ открити мини, насипища, депа за отпадъци, хвостохранилища и други замърсени терени, водни обекти (речни, езерни), промишлена, транспортна и енергийна инфраструктура, населени места и други. Това се включва в производствената площ на мините, която е „приблизително 240 квадратни километра и има запаси от 2 096 милиона тона. Максималният капацитет на добив на мините е 35 милиона тона годишно. Запасите от въглища на ММИ ЕАД се очаква да са достатъчни да обслужват текущото потребление за период между 60 и 70 години.

Има различни оценки за това, колко са и за какъв период биха стигнали запасите от нискокалоричните лигнитни въглища, както и на каква площ се простират. Това се доказва косвено и от площта на територията, за която ММИ ЕАД има концесия понастоящем – около 473,7 квадратни километра.

Рекултивация на минни терени – Парите отиват незнайно у кого.