Историческа сделка или ново дългосрочно заключване с руски газ? Как България рискува да се превърне във вносител на руски газ в Европа

Венцеслава Кожухарова
Екип “Енергия и климат”
Екологично сдружение “За Земята”

Дори само да наднича зад някоя сделка-параван, Русия е доказала, че сделките с изкопаем газ не търгуват само газ, а и влияние

След нахлуването на Русия в Украйна през енергийната карта на Европа беше преначертана.
В началото на 2022 година, преди войната, Русия беше най-големият вносител на газ в Европа. През 2021 г. около 45% от количествата, внасяни в Европейския съюз, бяха от Русия, а през лятото на 2022 г. зависимостта към Газпром е значително по-ниска – едва 17 %.
Санкциите, в комбинация с непредсказуемото поведение на руската държавна газова компания, доведоха до намаляването на регионалното енергийно влияние на Русия и до необходимостта европейските държави бързо да намерят решение на проблема. Това доведе до различни мерки, които са осигурят общата енергийна сигурност на ЕС. България не беше изключение, като през април 2022 г. се превърна в една от първите държави, за които Русия изцяло преустанови доставките на газ, а тогавашното правителство на Кирил Петков зае твърда позиция против плащанията в рубли към Газпром и съответно — потенциалния внос на руски газ.

Насред всички спекулации с газа през изминалата година, в началото на 2023 г. президентът Румен Радев обяви нова сделка с Турция, която нарече “историческо споразумение”. Единственото, което в момента се знае за нея, е, че България ще има достъп до  газопреносната инфраструктура на Турция и най-вече до терминалите за втечнен газ (LNG) — нещо, което до този момент това не беше възможно поради досегашния отказ на Турция да осигури достъп. България ще има възможността да получава 1.5 млрд куб. метра газ годишно през Турция, посредник е турската държавна фирма-монополист Боташ, а газът ще бъде пренасян през стария Трансбалкански газопровод. 

За момента това са малкото детайли, които знаем за сделката, предвид, че тя не е публична. По-важно обаче е това, което не знаем, а именно — слонът в стаята: никъде не се споменава какъв точно ще бъде газът. Всъщност, в сделката е договорен само достъпът до терминалите, но самият газ не е осигурен все още. Яснота липсва за неговия източник. 

През декември 2022 г., руските информационни агенции разпространиха, че президентите Владимир Путин и Ердоган Ердоган са провели телефонен разговор, в който редом с други теми се е обсъждало и позиционирането на “регионален газов хъб” в Турция, който да бъде захранван от руски газ. Очевиден е икономическият интерес на Русия към този хъб, тъй като износът към Европа намаля наполовина след промяната на геополитическата ситуация. Повечето държави в ЕС търсят начин да намалят допълнително и този процент. Русия на Путин има интерес да върне силната си позиция в Европа, която в момента губи с бързи темпове, като използва заобиколния път — през Турция. Коментирайки хъба, Путин директно казва, че това е един лесен начин на достъп до европейския пазар, предвид нежеланието на Европа да купува газ директно от Газпром. 

Като се имат предвид съвкупността от фактори — разговорите между Турция и Русия Турция да бъде превърната в “хъб” за руски газ в края на 2022 г., амбициите и на двете държави да са енергийна сила, фактът, че досега Турция никога не е била отворена да дава достъп до терминалите си за втечнен газ и желанието на българското правителство да възобнови преговорите с Газпром през лятото, за да има достъп до по-евтин руски газ, може да се предполага, че не говорим за съвпадение. Дори самият турски министър на енергетиката Фатих Дьонмез определи сделката с България като първа стъпка в изграждането на новия хъб. 

Не е малка вероятността България да внася не газ от “всички световни производители”, както твърди служебното правителство, а именно руски газ — все пак около половината от газа, внасян от Турция, е руски и понастоящем държавата е най-голям вносител на руски газ. Освен това, въпреки че по-често четем за втечнен газ от САЩ или от Катар, всъщност трябва да имаме предвид, че Русия също е един от най-големите износители на втечнен газ -—  4-та в света, веднага след Австралия, Катар и САЩ. Оправданието, че газът “няма знаме” или пък, че ако се купува газ от хъба, той спира да бъде руски газ и проблем няма, обезсмисля санкциите спрямо Русия и компроментира позицията на солидарност с нападнатата държава, която Европейският съюз и България, като държава-членка, заемат, а освен това върви и директно против ангажимента, поет от Европейския съюз за изход от руски газ до 2030 г. 

Сделката ни с Турция на практика ще бъде подобна на сделката с Гърция, която така често бе критикувана от служебното правителство — внос на газ чрез посредници. Разликата тук е, че посредници ще бъдат турците, а не гърците. Предид това, че Боташ е държавна компания, която е монополист в Турция, цената на газа, който купуваме, също ще бъде определяна от тях, разбира се, на изгодни за тях цени, за които до момента не знаем нищо. Това само по себе си не е проблем; проблем обаче е несигурността на останалите фактори в тази сделка, които имат потенциала да доведат до една нова зависимост от Русия, този път през Турция. Още през есента на 2022 г. Русия заяви желанието си да увеличи капацитета на Турски поток и да търси алтернативен път към Европа през Турция. Българо-турската сделка има потенциала да улесни точно тези амбиции. 

Според служебното правителство и президента Радев, тази сделка ще доведе до допълнителна диверсификация в доставките. А всъщност, изглежда, че ще ни заключи в един дългосрочен договор с друг авторитарен режим. Оставяйки настрана въпроса дали служебно правителство е редно да сключва такива дългосрочни сделки, нужно е да си зададем въпроса защо отново се договаряме с една държава, чиято политика е непредсказуема? При диверсификацията е редно да се подпомага енергийната сигурност, а тази сделка има потенциала да доведе до обратния ефект. 

На фона на трудната ситуация с газа през изминалата година и най-вече внезапното и неправомерно прекъсване на доставки от страна на Русия, този завой към един друг авторитарен режим, в комбинация с потенциалния завой към Москва е необясним. Вместо да търсим допълнителни начини за увеличаване на вноса на газ, по-логичната траектория остава намаляването на потреблението. Затова продължаваме да твърдим, че истинската диверсификация означава диверсификация на енергийните източници към използване на възобновяеми енергийни източници – един конкретен начин за повишаване на енергийната сигурност и предвидимост на цените на енергията.

*Оригиналното заглавие бе коригирано, тъй като неточно цитираше определението на сделката от страна на президента Румен Радев като „сделка на века“ вместо „историческа сделка“. Извиняваме се за неволната грешка на автора. Тя по абсолютно никакъв начин не променя изложените факти и тезата на статията, а именно, че с решенията на служебния кабинет, назначен от президента Радев, България отново поема по пътя на зависимости, било то „исторически“ или „на века“, а не на енергийна независимост, към която трябва да се стреми България. Прави впечатление, че въпреки полученото по повода право на отговор от медия, препубликувала нашата статия, Президентството не се опитва да опровергава никой от съществените факти, изложени в материала. Вместо това насочва енергията си към иначе коректното оспорване на една сгрешена дума, която обаче не обслужва целите на анализа. Ние тълкуваме това като мълчаливо съгласие с основните тези на статията.