Синтетика – отвън и вътре в тялото: част 4 от Атлас на пластмасата

На пръв поглед тъканите, изработени от синтетични влакна, имат много предимства.

Те са евтини, изсъхват бързо и се оформят по тялото. Те обаче са се превърнали в изделия за еднократна употреба и допринасят значително за изменението на климата. Могат също така да бъдат вредни за човешкото здраве.

Много от дрехите, които носим всеки ден, са изработени частично или изцяло от полимери. Потребителите често не знаят, че термини като полиамид, полиестер, акрил и найлон всъщност се отнасят до синтетични влакна – с други думи пластмаса. Такива материали са популярни както сред производителите, така и сред потребителите. Те са еластични и изсъхват бързо. Меки са на пипане и тежат по-малко от подобни дрехи, изработени от естествени влакна, като памук.

Полимерите, които се използват за производството на химически влакна, попадат в две категории. Тези, които са на основата на целулоза, като например район, обикновено се правят от дърво. Синтетичните полимери, като например полиестер, преминават през няколко производствени етапа, но в крайна сметка се произвеждат от суров нефт или природен газ. През 2017 г. около 70% от всички влакна, произведени в световен мащаб, са синтезирани по химически път. Със своите 80% полиестерът представлява най-голям дял от синтетичните влакна, а производството се увеличава непрекъснато. През 2017 г. са продадени около 53,7 милиона тона. Около 94% от материала се произвежда и обработва в Азия, главно в Китай. Около половината от произведените полиестерни влакна се използват в дрехите. Текстилът, включително промишленият текстил, представлява 15% от световната годишна продукция на пластмаса.

Текстилната промишленост е основен замърсител на подземните води, реките и морето. Между 20 000 и 40 000 различни химикали се използват за обработка и боядисване на дрехи. Много от тях са канцерогенни, променят генетичния код и нарушават репродуктивната способност. Те също могат да причинят алергии и да повлияят на хормоналната система. 

Последствията са огромни. Много работници в текстилната промишленост – около 70% от тях в световен мащаб са жени – страдат от заболявания, свързани с работата. 

Пластмасите се използват в текстилната промишленост не само в производствения процес, но и за опаковане на изделията по време на разпространението и пускането им на пазара.

Дрехите, направени от синтетика, продължават да създават проблеми и след пришиване на последното копче. Когато се измият, пластмасовите микрочастици навлизат в околната среда. Учените са открили, че изпирането на пет килограма дрехи може да освободи шест милиона микрофибри в отпадните води; изпирането на едно синтетично яке от полар може да освободи 250 000 такива частици. 

Потребителите трябва да поемат част от отговорността. Въпреки че дрехите може да продължат да бъдат носени, 64% от тях отиват на боклука. В Европейския съюз 80% се озовават или в инсинератор за отпадъци, или в депо. От останалите облекла само между 10 и 12% се препродават на местно ниво. Остатъкът се изнася в развиващите се страни, където подбива местните производители на облекло и унищожава техните пазари. Текстилът, който се озовава в морето, се носи под водата на по-голяма дълбо- чина от другите пластмасови изделия и може да пречи на морския живот там.

Една от причините за тези проблеми е индустрията на „бързата мода“. Компаниите заливат пазара с огромни количества евтино произведени дрехи. В САЩ през последните 20 години обемът на дрехите, които се изхвърлят всяка година, се е удвоил от 7 на 14 милиона тона. Това означава, че индустрията на „бързата мода“ допринася в голяма степен както за замърсяването на околната среда, така и за рисковете за здравето. Културата за дейности „на открито“, която изисква възможно най-функционални дрехи, също подхранва произ- водството на синтетични влакна.

Рециклирането на дрехи набира скорост, но то няма голямо влияние върху основния проблем. Глобалното потребление на рециклиран полиестер е нараснало с 58% между 2015 и 2016 г. Но за да е възможно рециклиране в по-големи мащаби, не трябва да се смесват различни видове влакна. Разделянето на смесени влакна при рециклирането е много скъпо. Наред с необходимостта от производство на тъкани, подходящи за рециклиране, е необходима цялостна система за връщане на употребявано облекло – такава, която все още не съществува в много държави. Това все още остава повърхностно, временно решение. Рециклирането дава възможност да се използват синтетични влакна за по-дълго време, но качеството им се влошава с всеки цикъл и в крайна сметка се озовават на боклука.

По-устойчивият начин на потребление е неизбежен, ако наистина искаме да намалим рисковете за околната среда и здравето. Купуването на дрехи в магазините за втора употреба и размяната на дрехи с други хора са добри начини за забавяне на производството на нови дрехи. Понастоящем производители- те не могат да отговорят на търсенето на дрехи, използващи влакна от устойчиви източници, като например памук, отглеждан по биологичен път. Текстил на органична основа съществу- ва и се разработват нови подходи за преработката на естествени материали, като черупки от ракообразни, дървета, коноп, коприва и лен – в идеалния случай от местни източници – във влакна, подходящи за изработка на текстил. Само че и тези процеси трябва да бъдат проверени за тяхното въздействие върху околната среда, здравето и обществото. Потенциални- те клопки, които трябва да се избягват, включват монокулту- ри, използване на химикали, вредни за здравето или околната среда, и неустойчиви практики в горското стопанство.