Екипът ни посети Столичното предприятие за третиране на отпадъци (СПТО) заедно с представители на Движение Нулеви отпадъци. Бяхме разведени из целия завод и отблизо видяхме тоновете отпадъци, които идват от сивите контейнери в София и околните села. Останахме шокирани от количествата, които се изхвърлят, и какво попада понякога в контейнерите.
В предприятието отиват 1100-1300 т всеки ден, това е единственото място, което третира отпадъците на цялата община от сивите контейнери. Няма как да затвори за повече от ден, дори ремонтите се правят, докато работи.
Всеки отпадък, който изхвърляме, след това минава през човешки ръце.
Може би много хора не се замислят какво се случва след изхвърлянето на отпадъците. Ако не сме ги (или каквото не сме) разделили предварително, те отиват в сивия контейнер за смесени битови отпадъци. После идва камион и няколко работници слагат контейнера на камиона, те са първите хора с близък контакт до нашите отпадъци. След това камионът пътува до гара Яна и се изсипва в СПТО
Проверява се на входа от служител в завода дали отпадъците наистина са битови. Още един досег на човек.
За съжаление скоро имаше случаи на открити болнични отпадъци, което е недопустимо и много опасно.
Разбира се, в завода има автоматизирани процеси на сепарация. Има оптичен сепаратор, машина за отваряне на пликове, както и нова придобивка от тази година за отделяне на PET бутилки.
Но след това има лента, на която хора ръчно отделят пластмаса, хартия, текстил.
Ръчно се отделят понякога и едрогабаритни отпадъци, както и гуми, строителни отпадъци – всичко изброено не би трябвало да бъде там и има системи за разделно събиране.
Наличието на тези отпадъци създава и предпоставки за тежки технически проблеми на машините и тяхната по-бърза амортизация.
Кои са най-често срещаните отпадъци, които не трябва да попадат в сивия контейнер?
- Батерии – от батерията в дистанционното до тази на лаптопа – всички те трябва да се изхвърлят на определените места, които може да намерим в почти всеки по-голям магазин за хранителни стоки, техника, мебели, строителство. За София фирмата, която се занимава с разделното събиране на батерии, се казва Екобатери, ето в кои обекти има поставени кошчета.
Ако попаднат в смесения отпадък, има висок риск от избухване. Батериите се нагряват и това може да доведе дори до пожар и съответно са риск за работещите там.
- Електрическо и електронно оборудване – от слушалки за телефон до хладилник – всичко може да бъде рециклирано, ако го изхвърлим на правилното място. За малки електроуреди вече има контейнери в магазините за техника, за големи – може да заявите извозване. Един пример за София е фирмата Екологика. В началото на месец ноември ги потърсихме, за да извозят старата електротехника, която събрахме за рециклиране в офиса на „За Земята“.
- Текстил – от годни за повторна употреба дрехи и обувки до скъсан текстил, всичко това може да бъде изхвърлено в специално контейнери, поставени от няколко фирми, които може да видите на много точки в града. Подробна информация какво се случва след това, прочетете тук.
- Опасни отпадъци от домакинства – лекарства, бои, лакове, живаксъдържащи продукти, спринцовки и др. – всяка община е длъжна да направи система за разделно събиране чрез мобилни пунктове или по заявка. Изхвърлянето в сивия контейнер или в тоалетната може да доведе до негативни последствия за здравето и околната среда.
- Отпадъци от ремонти и строителство – при такива дейности може да заявите контейнер или да ги изхвърлите по график. Строителните отпадъци могат да повредят машини, както и да наранят хора.
- Едрогабаритни отпадъци – мебели, прозорци, врати и др. – събират се по график също, много голяма част от тях могат да са годни за повторна употреба.
За последните две в София има общ график.
Ако видим нередност, е важно да подадем сигнал
Камион, който минава, но не вдига контейнера? Някой, който си хвърля лаптопа в сивия контейнер? – важно е да сме активни граждани и да подаваме сигнали на момента към Столичен инспекторат.
А цветните контейнери?
В сивите контейнери се изхвърлят и изключително много опаковки, които могат да се рециклират. Би трябвало те да се разделят още в домакинството и да се изхвърлят в цветните контейнери. Докато страната ни претендира за 61.4% оползотворяване на отпадъците от опаковки, в половината български общини нивата на рециклиране на пластмаса, метал, хартия и стъкло са под 10%, а в 43 от тях рециклирането е на практика нулево. Повече за управлението на пластмасовите отпадъци от опаковки в България отвъд официалната статистика, ще намерите в новия анализ на Екологично сдружение „За Земята“.
За да има ефективно разделно събиране на опаковки, цветните контейнери за отпадъци от опаковки от пластмаса, метал, хартия и стъкло трябва да са много по-голям брой и навсякъде да има пълен комплект контейнери, включително и за биоотпадъци.
Онази повтаряща се десетилетия фраза “защо да разделям, като после отиват на едно място” е мит. Има смисъл да използваме цветните контейнери, но и да настояваме да се увеличават и да пускаме сигнали, когато са пълни. (телефонът е написан на контейнера).
А най-добре да мислим как да намаляваме опаковките – да пазаруваме със собствен съд, когато е възможно, да отказваме пликовете в магазина, да купуваме отговорно това, от което наистина имаме нужда.
И да не забравяме – сивият контейнер е началото на пътя на отпадъка, а не – края. Затова е важно да сме отговорни какво изхвърляме в него.
