Тодор Тодоров
Екип Енергия и климат, За Земята

English version

Безспорно териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) на въглищните региони са от съществена важност извършването на декарбонизация и зелен енергиен преход в тях. Стара Загора, Перник и Кюстендил са регионите, за които е предвидено и европейско финансиране на плановете им. В годините се убедихме, че само наличието на солиден бюджет не е достатъчно и дори може да има съмнителен ефект. Виждали сме  финансиране на нерентабилни или недоизмислени проекти, само и само да се усвоят парите, липса на визия, възпитание на непазарни и дори корупционни практики. 

Доброто планиране е в основата като забавянето на регионалните планове от администрацията има и обективна причина — голямото закъснение на Националния план за възстановяване и устойчивост  (НПВУ), по който работиха екипи от 3 поредни правителства. Плановете за преход отвъд въглищата на въглищните региони са пряко свързани с Националния план и нямаше как да бъдат подготвени преди одобрението му от Европейската комисия (ЕК), което се случи едва през април тази година. Според някои енергийни експерти липсата на осъвременена енергийна стратегия също е пречка  пред работата по териториалните планове, но според нас никоя енергийна стратегия не би предвидила огромния скок на цените на енергията в Европа от есента на миналата година, както и бруталната агресия на Путинския режим срещу Украйна.

Сега обаче правителството трябва да ускори работата и да представи териториалните планове за обществено обсъждане. Ценовият шок на енергията, произведена от газ и въглища, за пореден път ни показа, че разчитайки на изкопаеми горива, поставяме икономиката не само в позиции на несигурност и зависимост от непредвидими пазари, така и на политически и икономически интереси, върху които нямаме контрол.

Според нас правителството следва да подходи към ТПСП с визия за извършване на енергиен, икономически и социален преход във въглищните региони и подход за съхраняване и повишаване на доходите на хората, заети в сектора и повишаване на качеството им на живот и работна среда.

Това би позволило да се определят количествено социално-икономическите загуби, които Фондът за справедлив преход следва да компенсира.

За осигуряване на по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени трябва да се заложи на енергийната ефективност, диверсификация на енергийните доставки и ускорено внедряване на възобновяема енергия за замяна на изкопаемите горива в домовете, промишлеността и производството на електроенергия.

Основните ни препоръки към правителството при работата му по териториалните планове се фокусират върху необходимостта от конкретика от мерките и индивидуалност в подхода: 

• Да се съсредоточи върху предлагане на конкретни проекти, подпомагано от всички заинтересовани страни – вече мина времето на общите насоки;

• Да се ръководи от предвидената декарбонизация на енергийния сектор чрез достигане на 40 % намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия до 2026 г. (в сравнение с нивата от 2019 г.), която час по-скоро трябва да влезе и в нормативен документ;

• Да приложи диференциран подход, защото трите региона са в много различна икономическа и социална ситуация — Бобов дол е в сериозна социална и икономическа криза, Перник е близо до София, което влияе добре на перспективите за развитие, а Стара Загора е един от регионите с най-високо средно възнаграждение. В тази връзка е добре да се посочат секторите, които имат потенциал за развитие;

• Да се започне с ясно очертаване на началната ситуация в регионите — брой директни и индиректни работни места, както и профил на компетенциите на тези хора, за които ще се търси алтернативна заетост. 

• Да се инвестира в подготовка на кадри за екосъобразни индустрии, включително в енергийния сектор – инсталиране на ВЕИ и други енергоспестяващи мерки. Учебните заведения на гимназиално ниво и висше образование в регионите все още се фокусират върху замиращата въглищна индустрия. 

• Да има конкретни мерки и график с ясни срокове за затваряне на въглищните централи и мини. Не е нужно да са рекордно кратки, но да са посочени и защитени с конкретни проекти и алтернативи, както за заетост, така и за алтернативни ВЕИ мощности и съхранение, съобразени с местните географски особености. Според нас икономическата логика няма да позволи голям дял на въглищата в енергийния микс след 2030 г.;

• Да има научна обосновка на графика и междинните цели, да саобвързани с енергийното моделиране, което предстои да направи Комисията за енергиен преход от НПВУ и разширения Консултативен съвет по изпълнението на Зелената сделка в България;
• Да се заложат мерки за преминаване към 100% производство на електрическа и топлинна енергия от ВЕИ.

Според нашите наблюдения и анализи, и трите региона в различна степен разполагат със значителен дял на урбанизирани и нарушени терени. Препоръчваме да се въведат специално предназначени зони за развитие на възобновяеми енергийни източници със съкратени и опростени процеси за издаване на разрешителни в райони с по-ниски рискове за околната среда, като смятаме, че те разполагат със значителен дял на урбанизирани и нарушени терени, върху които може да се реализира този потенциал. Реализирането на подобни проекти ще подпомогне  бързо да бъдат превърнати тези нарушени терени в полезни зони за развитие на възобновяемата енергия, както и за чисти и с висока добавена стойност работни места.

В критериите за оценка трябва да се търсят следните характеристики на проектите:

• Проекти, подкрепящи децентрализацията на производството  на електроенергия.
• Целящи рекултивация на увредени от въгледобив земи, които запазват част от работните места и генерират енергия от ВЕИ (но при условие, че за рекултивация не се използват европейски средства, а такива от фондовете за рекултивация на въглищните оператори).
• Подкрепящи повишаване на енергийната ефективност на сградите и инфраструктурата. Те обикновено създават и голям брой работни места с атрактивно заплащане.
• Осигуряващи достъпа до ВЕИ на отделните домакинства и създаването на енергийни кооперативи, включително с участието на общините, въглищни работници, енергийно бедни домакинства.
• Проекти в областта на кръговата икономика, като включват мерки, насочени към повишаване на ресурсната ефективност паралелно с постигане на мерки за нулеви емисии.
• Подкрепящи инвестиции в създаването на предприятия за развойна дейност, производството и рециклиране на термопомпи, соларни и фотоволтаични панели, малки ветрогенератори, както и материали за пасивна енергийна ефективност с уклон към използване на месни първични ресурси с нисък въглероден отпечатък (напр. изолации от естествени материали).

Преминаването на топлофикационното дружество в Перник — ТЕЦ “Република” изцяло на ВЕИ би било много успешен проект и добър пример за цялата страна. Според нашите анализи област Перник може да бъде водеща в страната по отношение на успешен и екологичен енергиен преход. Близостта до София, малкият брой заети във въглищния сектор и ниската безработица са предпоставки за превръщането на Перник във водещ регион по пътя към декарбонизацията и изпълнение на целите на Зелената сделка.
Не препоръчваме да се дават грантове на бизнеса, а да се облекчават процедурите за реализиране на техните проекти, когато са съобразени с опазването на природата и екологичните изисквания. ВЕИ индустрията и технологии отдавна нямат нужда от субсидии и се реализират на пазарен принцип.

Изгарянето на отпадъци не следва да получава подкрепа, като се има предвид, че тази дейност принадлежи към по-ниските нива на йерархията на управлението на отпадъците в рамките на кръговата икономика. Не само изгарянето на вносни, но и родни отпадъци носят рискове за здравето на хората и околната среда. То е в рязък конфликт с принципите на Зелената сделка, защото води до разхищение на ценен ресурс и генериране на нови и повече отпадъци. 

Точно ресурсната ефективност трябва да е основен критерий за финансираните проекти по регионалните планове. Те следва да допринасят за прехода към устойчива, неутрална по отношение на климата кръгова икономика и енергийната независимост на страната.