Въпреки недоволството на софиянци от проекта общинската „Топлофикация София“ обяви търг за внушителната сума, без да се съобразява с факта, че създава един изключително скъп източник на замърсяване във вече мръсния ни град. Столична община явно е твърдо решена да има завод за изгаряне на отпадъци в центъра на стойност 350 млн. лв. с ДДС след по-малко от две години. Можете да видите извънредния Facebook лайв на „За Земята“ от вчера по темата тук.
Повече от любопитен е фактът, че е предвидено мегасъоръжението да изгаря 180 хил. тона годишно, но Столичното предприятие за третиране на отпадъци генерира много по-малко. Отчетите показват, че произведеният RDF не надвишава 61 хил. тона. годишно и остава въпросът откъде ще дойде разликата. Остава и въпросът заводът за отпадъци на Садината, за който се дадоха още 300 милиона защо работи толкова неефективно спрямо рециклирането.
Столичната община доведе до финалния праг идея на повече от десет години, която е технически, морално и идейно остаряла. Освен това затвърди традицията да взема решения непрозрачно, докато вниманието на обществото е привлечено от нещо друго или сме под карантина. Наближаването на изборите със сигурност са още една причина администрацията да се разбърза. Едва ли е случайно, че срокът за подаване на оферти е малко над два месеца – до 15 март.
Припомняме, че в момента част от отпадъците на София се изгарят в топлоелектроцентрали, свързани с бизнесмена Христо Ковачки — ТЕЦ „Сливен“ и ТЕЦ „Бобов дол“.
Междувременно редица градове имат проблеми с такъв вид съоръжения, други се отказаха да ги строят и се насочват към разделно събиране и намаляване на количествата отпадък. Това не накара Столична община да отстъпи, напротив, тя вкарва града в огромен дълг: от пълната цена на инсинератора — 157 милиона евро, едва 77 милиона евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, от Европейския фонд за регионално развитие, 67 милона евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 милиона ще са собствен принос. Така наречената “инвестиция” и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.
“За Земята” спечели делото срещу доклада по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) и Върховният административен съд върна делото за преразглеждане, което означава, че финално одобрен доклад все още няма. Въпреки това Столична община пусна търга.
Хората, които живеят в близост, бяха първите, които се противопоставиха в съда на проекта, но загубиха делото срещу довода, че не живеят на самата площадка на ТЕЦ София, а до нея. В продължение на две години “За Земята”, с помощта на програма “Достъп до информация”, водеха дело, за да получат гражданите достъп до пълната документация за строящия се завод, най-вече финансовите параметри. Делото беше спечелено, но документите продължават да се крият от общината. В крайна сметка Върховния административен съд потвърди, че информацията трябва да е публична, но в последното писмо от Столична община отново ни отказа достъп до Анализ разходи и ползи — финансовия документ, в който могат да се видят в подробности каква е финансовата логика зад инсталацията. Междувременно група общински съветници се активираха и поискаха референдум, който, за съжаление, не може да се реализира в пандемична обстановка”.
“След като администрацията показа, че е глуха за желанията на хората, е време за силен обществен натиск. Изгарянето на отпадъци е недопустимо да се случва през 21 век, в европейска столица. Дълги години общината неглижираше проблема, виждаме разделно събиране, което не е добре организирано и инсинераторът няма да реши магически всичко това. Напротив, ще ни накара да затънем в повече и повече отпадъци, или да ги внасяме, за да се захранва този голям капацитет.”, казва Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“.
