София, 22 февруари 2024 г.

1. Организация и участници

Кръглата маса беше организирана от Екологично сдружение „За Земята“

Общият брой на регистрираните участници надхвърли 50, в т.ч.: представители на държавни институции, неправителствени организации, търговски дружества, научни работници, експерти, природозащитници, местни общности, журналисти и др. 

2. Цел и обхват

2.1. Провеждането на Кръглата маса беше свързано със следните основни факти:

  • На национално ниво все още няма цялостна адекватно формулирана политика по отношение на рекултивацията, както и систематизиран подход по прилагането й. 
  • Същевременно, с  Решение № C(2023)9266 final от 20.12.2023 г. Европейската комисия одобри нова версия на Програма „Развитие на регионите“ за периода 2021-2027 г. с включени приоритети и финансиране от Фонда за справедлив преход (ФСП) в размер на близо 2,9 млрд. лева европейски и национален ресурс. От тях по териториалните планове за справедлив преход общата сума е 1,2 млрд. евро. От тези средства за Рекултивация са предвидени 201 232 000 евро за трите региона.
  • Териториалните планове за справедлив преход, съотносими за България, бяха съгласувани с ЕК едва в края на 2023 г.
  • Така, водещата цел на събитието беше да се даде платформа за преоценка на тези и други ключови факти, свързани с липса на адекватни действия по рекултивация дотук, но и по предстоящата масова рекултивация, независимо от наличие на съществени европейски средства.

В този контекст очакванията бяха дискусиите да доведат до съответна промяна на подхода, като експертните виждания бъдат съответно обобщени и представени на компетентните институции с оглед подпомагането им при вземане на конкретни решения. 

2.2. На този фон събитието отговаря на явната необходимост от конкретно обсъждане на важността от провеждане на навременна и адекватна рекултивация на минните терени, които са спрени от експлоатация. В това отношение акцентите бяха както върху правната, така и върху техническата страна на проблемите, вкл. и с идентификация на примери за липса на рекултивация или некачествено провеждане на такава и ефектите от неизпълнението в посочените направления. 

По време на събитието тезите на участниците бяха илюстрирани и с презентации, които са налични тук.

Видео от кръглата маса,  можете да видите тук.

 

3. ОБОБЩЕНИЕ НА ДИСКУСИИТЕ И КОНКРЕТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

  1. Големите открити въпроси относно рекултивацията, за които ще стане дума по-нататък в настоящите заключения, са в няколко основни направления – подценяване на темата на политическо и държавно ниво, което води не само до ерозионни процеси и замърсявания, но влияе пряко върху живота и здравето на гражданите, живеещи в близост; злоупотреба с фактите; липса на прозрачност и информираност/затруднен достъп до информация; неадекватна юридическа и организационна рамка, както и кадрови аспекти.
  2. Представената експертна информация и разискванията ясно показаха, че темата за рекултивацията във въглищните региони е подценена от страна на политиците и държавните институции, което рефлектира в практическото й прилагане там, където вече са започнали процеси в това отношение, и в съществено забавяне на подготовката на конкретни действия,  в някои от въглищните региони. 
  3. На практика такъв политически и институционален подход влияе и върху социално-икономическото и демографско развитие на тези региони в резултат на забавяне на планираните, макар и все още необявени официално, реформи. В национален мащаб, като най-голям проблем беше посочена липсата на цялостна държавна визия, одобрена по съответния ред и адекватно представена на гражданите, за това какво и кога предстои. В практически план това се илюстрира и от факта, че държавните институции закъсняха съществено с предоставянето на териториалните планове за справедлив преход за съгласуване с ЕК, което съгласуване беше постигнато едва в края на 2023 г., както и не бяха обсъдени в достатъчна степен с местните общности и заетите във въглищната индустрия.
  4. Това забавяне е особено видимо в Маришкия басейн, в който реално има най-голяма необходимост от стъпки в това направление, но в практически план е съотносимо и към другите два въглищни региона, за които има подготвени териториални планове за справедлив преход. Същевременно, дадените детайлни примери показаха, че там, където вече са предприети някакви действия по рекултивация, те не са довели до желаните резултати.
  5. Същевременно, липсата на визия се явява пагубна за създаването  и следването на устойчиви планове за използване терените след рекултивация както в енергийната сфера, така и като цяло в икономически план. Допълнително в тази връзка беше посочено, че на политическо ниво продължават да се използват методи за целенасочено нагнетяване на страх за загуба на работни места вместо да се акцентира върху възможностите, които предоставят реформите, вкл. и на база на рекултивацията. Паралелно с това, от страна на държавните институции, вкл. и Народно събрание, се правят абсолютно необосновани заявки за по-нататъшно дългосрочно използване на въглищата за производство на електроенергия, което няма нищо общо с действителността.*
  6. Паралелно с това, подходът към темата за рекултивацията следва да бъде ясно формулиран – въпросът за търсене и намиране на решения следва да е доминиращ над въпроса за финансовите измерения на съответните процеси. Беше констатиран фактът, че поради редица икономически и социални съображения процесът на рекултивация е бил забавян или въобще не се е случвал, което е констатирано и от страна на европейските институции.
  7. По време на дискусиите беше напомнено, че правилното извършване на рекултивацията на нарушени терени от добива на въглища има три взаимосвързани аспекта – правен, финансов и технически. В това отношение  бяха представени и редица факти от въглищните региони (конкретно от региона на Перник) за ефекта от липсата на визия и от липсата на своевременни действия, свързани с рекултивацията и в трите направления, където липсата на прозрачност и на ефективност води до негативни резултати. Конкретно, бяха дадени примери за свлачищни процеси, процеси на замърсявания и др., които пряко влияят върху живота и здравето на хората, и представляват щети, за които не е ясно кой трябва да плаща, особено когато въглищният концесионер е изпаднал в несъстоятелност и т.н.
  8. Липсата на прозрачност остава водещ проблем.

Извън липсата на цялостна визия, е необходимо планираните и предприемани действия относно рекултивацията както от страна на институциите, така и от страна на съответните дружества да бъдат прозрачни – към момента публичният достъп до такава информация е силно ограничен както за експертите, така и за гражданите. Тази прозрачност е необходима както по отношение на планираните действия, така и относно начина на разходване на отделените за това средства – общественият интерес в това отношение определено е доминиращ, защото става дума за живота и здравето на хората, както и за ефективно изразходване на публичен финансов ресурс. В тази връзка следва да се има предвид и следното:

  • Средствата за извършване на рекултивация не са само средства, собственост на концесионера; ако тези средства липсват държавата/обществото ще трябва да ги осигури; Предвид по-ранното приключване на въгледобив спрямо заложеното в концесионните договори, се появява и нужда от допълнителни национални средства за рекултивация на терени;
  • Тази прозрачност е наложителна не само с оглед яснотата на планираните действия, но и от гледна точка на гарантиране прилагането на принципа „замърсителят плаща”. В това отношение обществото следва да е адекватно и своевременно информирано дали и как са актуализирани производствените програми на съответните концесионера (независимо частни или държавни), както и дали са планирани навременни мерки, произтичащи от затихване на минните дейности, вкл. и с оглед подготовка на терените и съответна инфраструктура за нови дейности;
  • Най-целесъобразната форма за гарантиране на нужната прозрачност е създаване на Регистър на данните за всички дейности, свързани с рекултивацията. В това отношение следва да се има предвид, че подобен подход ще гарантира прозрачност не само за рекултивацията, пряко свързана с въглищните региони, но и за тази, съотносима към действия, свързани и с терени, определени за добив и на други подземни богатства. Създаването на подобен регистър следва да бъде регламентирано на законово ниво.
  • От страна на участващите в дискусията беше направено и конкретно предложение за създаване на работна група в рамките на изпълнителната власт за обсъждане на откритите въпроси и подготовка на предложения за съответни нормативни изменения, свързани с повишаване на прозрачността, вкл. и относно регламентирането на подобен регистър. В работната група за участие следва да бъдат поканени и представители на неправителствения сектор и експерти.

9. В кадрови план беше посочена необходимостта от засилване на административния капацитет в рамките на компетентните институции (включително контрол по качеството на извършената рекултивация), както и провеждане на целенасочена политика по обезпечаване на кадри по места, които да могат професионално да работят по въпросите на рекултивацията.

* –  Като конкретен пример беше посочено Решението на Народното събрание от 6 октомври 2023 г. за приемане на пътна карта за климатична неутралност, съгласно т.2 на което електрическа енергия от въглища ще се произвежда без ограничения поне до 31 декември 2038 г. https://www.parliament.bg/bg/desision/ID/165155.

Славчо Нейков

Модератор на събитието

by