, ,

Mеждународният ден за чист въздух – 7 септември бе отбелязан в цялата страна

Качеството на въздуха в България поражда все по-сериозни тревоги у населението: измерванията показват, че гражданите страната дишат въздух, който се оценява като вреден за здравето. Според Световната здравна организация 60% от градското население на България е изложено на опасни (нездравословни) нива на прахови частици (ФПЧ).

Научните данни, както и осезаемото влошаване на качеството на живот заради мръсния въздух в редица градове на България карат жителите им да се тревожат все повече за своето здраве и да предприемат обединени действия за справянето с проблема.

Тази година  Международния ден на чистия въздух – 7-ми септември бе отбелязан и у нас от голям брой хора, обединени от общата кауза и твърдата убеденост, че чистият въздух и здравето на семействата им са тяхно право.

В събитието се включиха с различни инициативи граждани от 7 български града.

В Пловдив, който от години е на челните места по най-замърсен въздух в Европа, въпреки че няма индустриални замърсители,  гражданското обединение “Дишай, Пловдив” организира акция в центъра на града. По време на демонстрацията бе представена интересна арт инсталация  – гербът на града, изработен от кюнци и печки от Destructive Creation за За Земята. Бяха проведени ценни разговори с жителите на града на тепетата на всякакви теми, свързани с въздуха, който дишат в техния град.

В Перник от сдружение “Дишай, Перник” направиха вечерна  “Разходка за чист въздух” до витошката хижа “Славей” и поговориха пред медии по наболялата от много години тема за замърсения въздух, който дишат, както и за редицата инициативи, които предприемат гражданите за да се справят с проблемите с нерекултивираните шламохранилища в града и със заплахата от изгаряне на отпадъци и биомаса от местния ТЕЦ.

В Русе, където проблемите с индустриалното замърсяване на въздуха и водите се задълбочават,  организатор на събитието за Международния ден на въздуха бе групата “За чисти въздух и вода в Русе”. С подкрепата на стотици граждани от Дунавския град те проведоха протест под надслов “Русе иска да диша!”. По време на събитието бяха поставени исканията на хората за конкретни мерки за справяне с мръсния въздух като непрекъснато измерване на замърсителите, строг контрол от отговорните институции, недопускане на нови замърсяващи производства и привличане на зелени инвестиции в града. 

В София от За Земята организирахме акция пред сградата на Столична община. По време на демонстрацията поставихме конретни искания за намаляване на смога в столицата, свързани ускоряване на програмите за подмяна на отоплението на дърва и въглища в бита с екологични алтернативи, както и подмяната на уредите да е обвързано с мерки за енергийна ефективност и подкрепа на бедните домакинства. Въвеждането на нискоемисионни зони за намаляване на емисиите от транспортните средства беше друго наше искане, както и недопускане построяването на инсталации за изгаряне на отпадъци в града. Инициативата завърши с подарък за несвършена работа на столичния кмет Йорданка Фандъкова – гербът на София, направен от кюнци и печки, изработено от Destructive Creation.

„Благоевград диша“  организираха в града им доброволческа акция за почистване на нерегламентирано сметище (намиращо се на метри от училище), което редовно се самозапалва. Резултатът е 60 големи чувала битови отпадъци и един контейнер събрани разделно пластмасови отпадъци. А по-важният резултат е надеждата. Надеждата, че има много хора, които осъзнават проблема и вярват, че заедно можем  да променим нещата.

В Добричка община събитието бе организирано от сдружение “Дишай, Добруджа” с поход до депо за отпадъци край село Богдан, на което се изгаря биомаса и на мястото бе проведена дискусия с жителите на общината за спечелените “битки” за по-чист въздух и природа и за инициативите, които предстоят да се случат за напред.

 

В Девня отбелязаха Международния ден на чистия въздух със среща-разговор с жителите за местните неволи, организирано от сдружение “Дишай, Девня”. Проблемите на индустриалния град със замърсения въздух от различни предприятия за изгаряне на отпадъци и други дейности стават все по-сериозни и все повече хора напускат родното си място в търсене на по-чиста среда. Срещата бе проведена под надслов “Девня не е долина на боклука!”.

В подкрепа на всички инициативи бе адресирана към отговорните институции и декларация с конкретни искания за справяне с мръсния въздух в България, която бе подкрепена от дузина сдружения и обединения от цялата страна. 

 

 

 

 

 

 

 

Гласуваха милиарди за въздуха в София със съмнителен ефект

Днес Столичния общински съвет гласува програмата за въздуха на София за периода 2021-2026 г., след като набързо беше прокарана през комисиите. Ние следяхме и участвахме в процеса на изготвянето и дискусиите по нея от самото начало, има подобрение спрямо предходни програми. Но има и съществени проблеми, които поставят под въпрос постигането на нормите за качество на въздуха.

Един от основните недостатъци е, че в  предложения проект има сериозна несъразмерност на  бюджета спрямо приоритетните източници,  предложените за тях мерки и очакваните намаления на  емисиите. Над 83% от бюджета са предназначени за  мерки свързани с транспорта, докато намалените емисии  от този сектор са в размер на едва 6% за ФПЧ10 и 5% за  ФПЧ2.5. В програмата бюджетът за транспорт е увеличен с почти 500 млн. лв.  до малко над 2 млрд. спрямо версията, представена за обществено обсъждане. Срещу тези нови 500 млн. лв не са посочени никакви разчети с колко още ще се намалят емисиите от сектор транспорт и нивата на намаление са същите като с по-ниския бюджет. Отделно мерките в транспорт са изключително скъпи спрямо очаквания ефект. За илюстрация: 1 тон намаление на емисиите на ФПЧ10 от мерки в транспорта ще струва 2.19 млн. лв., а от мерки за битово отопление – 27 хил. лв., т.е. ще бъде 100 пъти по-евтино от мерките в транспорта. 

Допълнителен проблем, свързан с ефективността на мерките е, че в плана за действие има много малко такива, за които е включена оценка с колко ще се намалят емисиите от прилагането им. Т.е. трудно е да се прецени, дали това са подходящи и ефективни мерки. За много от тях не са посочени и количествени индикатори за изпълнението им.

Когато се правят тези програми, трябва да се внимава с харченето на обществения ресурс със съмнителен ефект. Няма нужда от стотици мерки и милиарди изхарчени за тях. Това може да е чудесен подход от ПР гледна точка, но за нас е важно макар и да има по-малко мерки, те да са ясни, фокусирани и с висок ефект. Само така може бързо да постигнем нормите за качеството на въздуха и да намалим хилядите жертви от мръсния въздух.

Най-съществените проблеми в самите мерки са, че не е предвидено изрично въвеждане на нискоемисионни  зони за битово отопление, освен по улици, в които има изградена и функционираща централна топлофикационна или газоразпределителна мрежа. Извън тях е предвидено въвеждането им само “при необходимост”, а според За Земята такава съществува и към момента. За предвидените в плана за действие зони с ниски емисии за транспорта не са заложени ясно параметрите им, докато в предвижданията за постигане на нормите са взети предвид конкретни такива. Това поставя под риск предвиждането на програмата, че ще се постигнат нормите за чистота на въздуха, както изисква и закона.

Тази програма е четвърта по ред, в която се отбелязва, че  липсват множество данни за трафика, транспортните  средства, отоплението в бита и др. Столична  продължава да изостава сериозно в набирането на тези данни, въпреки че такава мерки имаше заложени и в програмата, която приключи през 2020 г., но очевидно не бяха изпълнени. Следователно са под въпрос всички предвиждания в програмата.

, , , , , ,

Гласувайте за добрите, лошите и грозните практики на изразходване на средства от ЕС

Докато държавите-членки все още разработват плановете си за разходване на средства от ЕС, заедно с CAN Europe стартирахме кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране, за да разобличим планирани климатично и екологично вредни мерки в плановете за разходване на регионалните фондове на ЕС („Споразумения за партньорство“ и „Оперативни програми“), средствата за справедлив преход („Териториални планове за справедлив преход“) и фонда за възстановяване („Планове за възстановяване и устойчивост“).  България е представена със седем номинации и в трите категории, но с най-силен превес при “грозното” разходване на средства.

Следващата важна стъпка в кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране е старта на публичното гласуване на 12 април.

За периода 12 – 24 април всички мерки са обект на публично гласуване, за да идентифицираме най-добрите добри, лоши и грозни мерки, избрани от европейците, които държавите-членки се опитват да финансират чрез джоба на ЕС. Резултатите от публичното гласуване ще бъдат обявени на церемония по награждаване на 29 април.

Как да гласувате:

На уебсайта cashawards.eu ще видите „Добрите, лошите и грозните“ мерки от националните планове за разходи, за които символично може да пуснете своята „бюлетина“.

Гласуването става много просто:

Гласуването за разделите „Добрите, лошите и грозните“ практики е разделено на 12 тематични области.

Имате по един глас за всяка тематична област. (Ако всички тематични области получат достатъчно гласове, ще можем да раздадем общо 36 награди.)

Можете да гласувате само за една, за няколко или за всички тематични области. Зависи от теб!

След като гласувате, превъртете надолу и кликнете върху бутона “Изпрати”/ “Submit my vote”

Можете и да оставите своя имейл адрес, ако желаете да получите покана за церемонията по награждаването на 29 април, както и да се запознаете с резултатите от гласуването.

 

Категория и подкатегории “Добри” мерки:

“Добрите” мерки и проекти имат положителен ефект за климата и хората, като създават по-проспериращи общности.

  • ударен старт на справедливия енергиен преход;
  • подкрепа за енергийни общности, използващи ВЕИ / чиста енергия, както е в българската номинация;
  • използващи в пълна степен възможностите от Вълната на обновяване.

Категория и подкатегории “Лоши” мерки:

“Лошите” мерки и проекти пропускат възможности за трансформацията към по-зелено и по-приобщаващо бъдеще и икономики.

  • затваряне на очите за потенциала на енергийната ефективност в сгради и домове — както е в българската номинация;
  • планиране зад затворени врати;
  • грешни завои в сектор транспорт (асфалт и пътища, вместо обществен транспорт и велоалеи);
  • нито чист, нито справедлив преход (обещания за водород, за който технологията ще бъде достъпна едва в средата на десетилетието);
  • забравен ВЕИ потенциал.

Категория и подкатегории “Грозни” мерки:

От нашата активност също зависи какви мерки и проекти ще залегнат в плановете за разходване на публични средства (европейски с национално съ-финансиране).

Гласувайте на EU Cash Awards.

За повече информация: Статия – очерк с български и европейски номинирани проекти

 

Кампанията се реализира със съдействието на фондация Майнър / Supported by the Minor Foundation for Major Challenge

,

Протестна акция по повод предстоящата среща на високо ниво в Брюксел организира младежкото движение за климатa “Петъци за бъдеще България”

Протестна акция в подкрепа на договаряне на по-висока европейска цел за климата в Брюксел осъществи младежкото движение за климатична и екосоциална справедливост “Петъци за бъдеще България” в Софийския Южен парк. Повод за събитието е предстоящият Европейски съвет на 10-11 декември. Акцията беше заснета от въздуха и кадрите бяха разпространени до български и международни медии и мрежи.

“С тази протестна акция искаме да насочим вниманието към климатичните промени, чиито ефекти виждаме все по-често и днешната пандемия е един такъв косвен ефект. Искаме също да напомним за спешността на решенията, които трябва да бъдат взети, за да бъдат намалени последствията от климатичната криза. Това трябва да са решенията, които да влязат незабавно в действие, а не след години, както беше досега” обясни активистът към организацията Мартина Карагьозова.

Предстоящата среща на Европейския съвет ще определи амбициите на Европа за справяне с климатичните промени за следващите 10 години. Акцията е част от глобалните онлайн и офлайн действия на международното младежко движение “Петъци за бъдеще”.

“Ние настояваме за договаряне на европейска цел за намаляване на парниковите емисии към 2030 г. не по-ниска от 65 процента. Трябва да бъде ясно, че за да бъдат спазени ангажиментите по Парижкото споразумение и да можем да ограничим затоплянето до 1.5 градуса, според учените се налага да ограничим емисиите дори повече – с 80 процента.”, обясни Мартина Карагьозова. “Ние подкрепяме предложението на Европейската комисия за обвързване на финансовите средства от ЕС с качеството на правосъдната система в страните-членки, за да могат средствата за справяне с климатичните промени да бъдат използвани наистина по предназначение.”

Акцията в София демонстрира осъзнатостта на българските граждани за заплахите от климатичните промени и желанието за незабавни и ефикасни мерки за справяне с тях.
Днес бе публикувана и Европейска младежка декларация в областта на климата, преди Европейския съвет през декември 2020 г.

Снимки от дрон: Владислав Йорданов
Снимки от земя и видео продукция: Пламен Петков
Още снимки от акцията: тук

,

Борбата на Кресненския пролом продължава, предстои комисия на Бернската конвенция през пролетта

КОАЛИЦИЯ „ДА СПАСИМ КРЕСНЕНСКИ ПРОЛОМ“

Съобщение до медиите
Бернската конвенция ще ревизира ОВОС на магистрала „Струма” през Кресненски пролом
гр. София, 02 декември 2020 г.
Днес комитетът на Бернската Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна продължи наблюдението върху случая Кресненски пролом и магистрала “Струма”. Решението на комитета гласи, че до март 2021 е необходимо да се проведе спешна експертна мисия на конвенцията в България, която да се извърши в координация с Европейската комисия. Мисията ще анализира отново всички алтернативи за трасето на Лот 3.2. в района на пролома и доклада по ОВОС от 2017 г. и вероятно ще доведе до ревизия на решението по ОВОС за магистралата. За тази цел мисията ще консултира всички заинтересовани страни, включително и природозащитните организации.
С 9 гласа за и 6 против Комитетът почти взе решение да се отвори досие в Бернската конвенция – само един глас не беше достатъчен за такова решение. Както посочи представителят на Германия, който заедно с представителя на Люксембург, се застъпиха най-твърдо за отварянето на досието, България вече не е спазила конвенцията и това е правно основание за отваряне на досие.
Случаят се наблюдава от 2014 година, като така нареченото „потенциално досие” е заради неспазването от страна на България на препоръките на конвенцията, които са магистралата да се построи изцяло извън пролома и сегашният път да е локален за местните хора от Кресна.
Днешното решение показва, че през 2021 година България има последен шанс да избегне наказателни процедури от Европейската комисия и Съвета на Европа – и това може да стане само при ревизия на ОВОС и избор на алтернатива извън Кресненски пролом.
Коалиция „ДА СПАСИМ КРЕСНЕНСКИ ПРОЛОМ“ е неформално природозащитно обединение, което от 1997 г. работи за спасяване на Кресненски пролом и за нашето основно искане: „Магистралата извън пролома”. Коалицията обединява: Екологично сдружение „За Земята”/Приятели на Земята, Институт за зелена политика, Сдружение за дива природа Балкани, Българско дружество за защита на птиците, „Училище за природа“ – с. Влахи, CEE Bankwatch Network, Friends of the Earth International.
Image may contain: mountain, sky, plant, tree, cloud, outdoor and nature

Съдът в Кюстендил отвори широко вратата пред ТЕЦ „Бобов дол“ да продължи с изгарянето на отпадъци

Административен съд Кюстендил отвори широко вратата пред ТЕЦ „Бобов дол“ да продължи с изгарянето на отпадъци. Съдията потвърди разрешителното, издадено на централата [1]. Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

Докато настоящото разрешително на ТЕЦ „Бобов дол“ остава в сила, заявките за прекратяване на горенето на отпадъци остават недоказани обещания. Решението на съда на първа инстанция оставя тази врата отворена пред централата. Междувременно публикациите в социалните мрежи от хора, живеещи близо до ТЕЦ „Бобов дол“, показват черен дим, който излиза от комините на теца. Те станаха повод за публикации в медията за разследваща журналистика Биволъ които се опитват да разберат какво точно се изгаря в централата — въглища или отпадъци.

Това се случва само броени дни, след като „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ оповестиха кореспонденцията между Министерство на околната среда, с която се разрешава на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря с експериментална цел отпадъци в количества 10 000 пъти над допустимите в закона. Официалното разрешително, разглеждано от ИАОС от 2017 г., влиза в сила на 29 април 2019 г., точно след приключването на срока за експериментално горене.

Делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“, заведено от „Грийнпийс“ – България и „За Земята“, предизвика безпрецедентна гражданска активност — в него се включиха близо 100 жители на общините Бобов дол и Дупница, както и Община Бобов дол.

Двете природозащитни организации се борят с изгарянето на отпадъци от години, а бурната обществена и медийна реакция през есента на 2019 г. доведе до поредица от проверки. През пролетта директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД заяви в писмо до главния прокурор Иван Гешев, че ще прекрати използването на отпадъци за гориво. През юли председателят на Съвета на директорите на централата, Кристина Лазарова, потвърди в медиите, че ТЕЦ „Бобов дол“ няма да изгаря отпадъци.

След тези силни публични заявки, от „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ публично предложихме ръководството на централата да се откаже от разрешителното си пред Изпълнителната агенция по околна среда, която е и отговорният орган, издаващ разрешителните, за да прекратим делото. ТЕЦ „Бобов дол“ обаче мълчаливо отказа. Въпреки гръмките си изказвания пред медиите, че ръководството добронамерено се опитва да предоставя информация, а природозащитните организации „лъжат“ за нея, отт централата продължават да отказват да ни покажат писмото до главния прокурор, с което са заявили отказ от изгарянето на отпадъци. „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ го поискаха и от Регионалната инспекция по околна среда в София, но те отговориха, че централата не разрешава то да бъде публично.

Освен технически остаряла, ТЕЦ „Бобов дол“ е и системен замърсител, за което говорят редицата наложени глоби. За съжаление, съдът не взима предвид богатата история от нарушения и е на мнение, че те нямат отношение към издаването на настоящото разрешително.
Любопитно е, че съдът продължава да твърди, че ТЕЦ „Бобов дол“ е важен за енергийната сигурност. Но ако  разчита изцяло на своята конкурентност на енергийния пазар, централата трябва отдавна да е излязла от експлоатация, тъй като електроенергията, произведена е нея, е скъпа. Вместо това, ръководството намалява разходите, като започва да изгаря отпадъци. Практиката доби огромна популярност сред топлоелектроцентрали на въглища в страната, особено сред тези със сравними характеристики — остарели, силно замърсяващи и свързвани с Христо Ковачки.

„Вместо да работим за възможното бъдеще пред зависимите от въглищата региони, ние трябва да се борим с изгарянето на отпадъци. Бобов дол, Перник, Стара Загора дълги години са били символ на енергийната независимост на България, а сега могат да трансформират източниците и да въведат сериозен дял на възобновяема енергия. Отпадъците нямат място в енергийната система като гориво, но имат сериозно въздействие върху здравето и живота на живеещите и работещите в централите.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Бележки:

[1] Съдът отхвърли искането за спиране на делото, въпреки наличието на друго дело в Административен съд – Кюстендил за оспорване на акт на РИОСВ – Перник, който допълва преценката за необходимост от извършване на оценка за въздействие върху околната среда и човешкото здраве (ОВОС) и на практика разрешава изгарянето на биомаса без да бъде извършено обществено обсъждане. Въпреки тези обстоятелства и в противоречие с изискването решението за издаване на комплексното разрешително да бъде издадено само след влизане в сила на решение по преценката за необходимост от извършване на ОВОС или Решение по ОВОС, Административен съд – Кюстендил е постановил настоящото решение и да не върне комплексното разрешително на ТЕЦ „Бобов дол“ за преразглеждане към ИАОС.

Кореспонденция между МОСВ и ТЕЦ „Бобов дол“.

План за провеждане на изпитания с експериментална цел.

Снимка: ТЕЦ Бобов дол/Грийнпийс – България/За Земята

,

Съдът в Кюстендил отвори широко вратата пред ТЕЦ „Бобов дол“ да продължи с изгарянето на отпадъци

Административен съд Кюстендил отвори широко вратата пред ТЕЦ „Бобов дол“ да продължи с изгарянето на отпадъци. Съдията потвърди разрешителното, издадено на централата [1]. Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

Докато настоящото разрешително на ТЕЦ „Бобов дол“ остава в сила, заявките за прекратяване на горенето на отпадъци остават недоказани обещания. Решението на съда на първа инстанция оставя тази врата отворена пред централата. Междувременно публикациите в социалните мрежи от хора, живеещи близо до ТЕЦ „Бобов дол“, показват черен дим, който излиза от комините на теца. Те станаха повод за публикации в медията за разследваща журналистика Биволъ които се опитват да разберат какво точно се изгаря в централата — въглища или отпадъци.

Това се случва само броени дни, след като „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ оповестиха кореспонденцията между Министерство на околната среда, с която се разрешава на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря с експериментална цел отпадъци в количества 10 000 пъти над допустимите в закона. Официалното разрешително, разглеждано от ИАОС от 2017 г., влиза в сила на 29 април 2019 г., точно след приключването на срока за експериментално горене.

Делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“, заведено от „Грийнпийс“ – България и „За Земята“, предизвика безпрецедентна гражданска активност — в него се включиха близо 100 жители на общините Бобов дол и Дупница, както и Община Бобов дол.

Двете природозащитни организации се борят с изгарянето на отпадъци от години, а бурната обществена и медийна реакция през есента на 2019 г. доведе до поредица от проверки. През пролетта директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД заяви в писмо до главния прокурор Иван Гешев, че ще прекрати използването на отпадъци за гориво. През юли председателят на Съвета на директорите на централата, Кристина Лазарова, потвърди в медиите, че ТЕЦ „Бобов дол“ няма да изгаря отпадъци.

След тези силни публични заявки, от „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ публично предложихме ръководството на централата да се откаже от разрешителното си пред Изпълнителната агенция по околна среда, която е и отговорният орган, издаващ разрешителните, за да прекратим делото. ТЕЦ „Бобов дол“ обаче мълчаливо отказа. Въпреки гръмките си изказвания пред медиите, че ръководството добронамерено се опитва да предоставя информация, а природозащитните организации „лъжат“ за нея, отт централата продължават да отказват да ни покажат писмото до главния прокурор, с което са заявили отказ от изгарянето на отпадъци. „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ го поискаха и от Регионалната инспекция по околна среда в София, но те отговориха, че централата не разрешава то да бъде публично.

Освен технически остаряла, ТЕЦ „Бобов дол“ е и системен замърсител, за което говорят редицата наложени глоби. За съжаление, съдът не взима предвид богатата история от нарушения и е на мнение, че те нямат отношение към издаването на настоящото разрешително.
Любопитно е, че съдът продължава да твърди, че ТЕЦ „Бобов дол“ е важен за енергийната сигурност. Но ако  разчита изцяло на своята конкурентност на енергийния пазар, централата трябва отдавна да е излязла от експлоатация, тъй като електроенергията, произведена е нея, е скъпа. Вместо това, ръководството намалява разходите, като започва да изгаря отпадъци. Практиката доби огромна популярност сред топлоелектроцентрали на въглища в страната, особено сред тези със сравними характеристики — остарели, силно замърсяващи и свързвани с Христо Ковачки.

„Вместо да работим за възможното бъдеще пред зависимите от въглищата региони, ние трябва да се борим с изгарянето на отпадъци. Бобов дол, Перник, Стара Загора дълги години са били символ на енергийната независимост на България, а сега могат да трансформират източниците и да въведат сериозен дял на възобновяема енергия. Отпадъците нямат място в енергийната система като гориво, но имат сериозно въздействие върху здравето и живота на живеещите и работещите в централите.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Бележки:

[1] Съдът отхвърли искането за спиране на делото, въпреки наличието на друго дело в Административен съд – Кюстендил за оспорване на акт на РИОСВ – Перник, който допълва преценката за необходимост от извършване на оценка за въздействие върху околната среда и човешкото здраве (ОВОС) и на практика разрешава изгарянето на биомаса без да бъде извършено обществено обсъждане. Въпреки тези обстоятелства и в противоречие с изискването решението за издаване на комплексното разрешително да бъде издадено само след влизане в сила на решение по преценката за необходимост от извършване на ОВОС или Решение по ОВОС, Административен съд – Кюстендил е постановил настоящото решение и да не върне комплексното разрешително на ТЕЦ „Бобов дол“ за преразглеждане към ИАОС.

Кореспонденция между МОСВ и ТЕЦ „Бобов дол“.

План за провеждане на изпитания с експериментална цел.

Снимка: ТЕЦ Бобов дол/Грийнпийс – България/За Земята

,

Как да разберем колко пластмаса използваме: бранд одит у дома

Пластмасата е завладяла ежедневието ни в невиждана досега степен. Все повече научни изследвания откриват пластмасови частици дори и в най-затънтените кътчета на света – от арктическия лед до вътрешните органи на човешкото тяло. Гледката на разпилени пластмасови опаковки от бързи храни и напитки в паркове, зелени площи и крайпътни канавки у нас, се е превърнала в даденост. 

А защо така? Повсеместна поразителна немарливост ли е причината за това или има нещо повече? 

Най-често вината за замърсяването с пластмаса се хвърля върху нас, потребителите. Но ние нямаме особено голям избор в магазините сред морето от продукти, опаковани в пластмаса за еднократно ползване.

Колко пластмасови изделия за еднократна употреба преминават през ръцете на всеки от нас за един ден, една седмица, един живот? Всеки може да изчисли своя пластмасов отпечатък с този онлайн калкулатор на Грийнпийс.

По-точни резултати, обаче, се получават при одит на еднократната пластмаса във вашия дом.

Своя първи опит с този похват споделя Евгения от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“

Вкъщи събираме отделно отпадъците за рециклиране в една голяма кутия с капак, която стои под кухненската мивка. Преди да започна одита изпразних кутията и така нулирах брояча.

Този неугледен куп с отпадъци събрах за седем дни между 13 и 19 юли 2020 г. – точно по време на предизвикателството месец юли без пластмаса.

Статистика:

7 дни
2 души, 3 домашни животни
32 броя отпадъци
обем: около 20 литра
тегло: около 1-2 кг

Първа реакция
Шок! Това значи, че вкъщи изхвърляме по 4-5 броя пластмасови отпадъци всеки ден! 

Въпреки че не тежат кой знае колко, към края на седмицата събраните пластмаси заемат доста място.

Разбор

Да погледнем по-отблизо какво има в купа.

  • Три-четвърти от съдържанието са опаковки от хранителни продукти. 

Това не е особена изненада, предвид данните, че българите харчат около 75% от бюджета си за храна. Магазините, в които повечето хранителни продукти се предлагат насипно (неопаковани), са рядкост, за разлика от обичайните рафтове с опаковани в пластмаса стоки. Дори плодовете и зеленчуците от пазара идват в „найлонова“ торбичка, освен ако нямате бързите рефлекси и настоятелността да предложите на продавача своята текстилна торба в точния момент.

Трябва да се отбележи, че бранд одитът се случи в седмица, в която направих няколко дози вишнево сладко, така че в купа има повечко опаковки от захар, отколкото е обичайната ни  консумация за една седмица.

Радостта да имаш приятели-животни върви ръка за ръка с техните нужди от храна. И така става, че две кучета,  една котка и малко стадо рибки без да искат участват в световното пластмасово замърсяване – храната им идва неизменно опакована в нерециклируема пластмаса. За съжаление в близост не открих складове за насипна храна, затова оризът и качамакът също са в обичайните разфасовки от магазина.

Повечето от тези опаковки едва ли ще бъдат рециклирани

Кисело мляко и хляб – насъщните съставки на истинските българи – присъстват стабилно и в нашето меню, ако съдим по опаковките. И в двата случая полипропиленовите опаковки рядко попадат в балите за рециклиране, по-често отиват за изгаряне или в депото за отпадъци. Почти половината от опаковките в коша са от PP – полипропилен.

Хартиената опаковка не дава по-големи надежди, щом има и пластмасов „прозорец“. Многослойните опаковки не са особено подходящи за рециклиране. 

Кой да подозира, че кафето също е опаковано в многослойна, нерециклируема опаковка.

Опаковките от сладкиши и бисквити често са пример за сложна опаковка с три различни пластмаси. Къде по-здравословно и за човека, и за околната среда, би било да си печем домашни сладкиши…

Опаковките от сладкиши и бисквити често са пример за сложна опаковка с три различни пластмаси. Къде по-здравословно и за човека, и за околната среда, би било да си печем домашни сладкиши… 

Не съм сигурна, че мястото на този парцал за под е тук. Все пак той ми служи дълго и вярно, доста повече от ужасните гъби за миене на съдове. Но в крайна сметка е пластмасов и отива на боклука без шанс за рециклиране, поне не на миещата му част. Ако успея да разделя твърдата пластмасова дръжка от текстила, поне тя би имала някакъв шанс да бъде рециклирана.

Изводи

  • Око да види

Това упражнение дава съвсем нагледна и точна представа колко пластмаса изхвърля дадено домакинство или отделен човек. Ако имате възможност да измерите теглото и обема, ще разберете защо пластмасовите отпадъци са скъпо занимание – твърде много въздух и обем, поради което заемат много място, срещу твърде малко реално тегло, което е същинската пазарна стойност на суровината. Това е икономиката на ‘бързите пластмаси’: евтини за произвеждане и разпространение, но скъпи в края на често твърде краткия си полезен живот.

 

  • Преосмисляне

За мен особено полезен беше разборът на типовете отпадъци, защото тогава човек се замисля как може да избегне най-досадните. Например, пликовете, в които се продава хлябът или опаковките от шоколад лесно могат да бъдат надмогнати или поне намалени, ако успеете да постигнете споразумение вкъщи да ядете предимно домашно приготвен хляб и десерти. По-здравословно и по-малко отпадъци.

 

  • И все пак

Въпреки това твърде много от основните хранителни стоки и други ежедневни изделия, например козметичните и хигиенните продукти, се предлагат единствено опаковани в еднократна пластмаса. Добре забравени у нас са стъклените бутилки и връщането на “амбалажа” срещу депозит от няколко стотинки. Почти всичко е опаковано в лека, шарена и евтина пластмаса – празник на маркетинга и брандинга. Далеч не всичката пластмаса, която в момента се използва за опаковки, е необходима от гледна точка на безопасност и запазване на изделията, а е предимно носител на рекламни внушения.

 

  • Тогава какво ни остава? 

Да поискаме нещо по-добро от големите корпорации, които са документирани като най-големите замърсители с пластмаса. Време е те да поемат своята отговорност и да променят производствените си практики, за да не вредят на околната среда и хората. 

 

  • Как?

Проведете одит на най-замърсяващите марки: това може да бъде одит на личния ви пластмасов отпечатък, но също така можете да преброите пластмасовите отпадъци, които сте събрали от любимия си плаж или друго място навън. Ако до 15 октомври подадете данните си към международното движение Break Free From Plastic (Освободи се от пластмасата), те ще бъдат включени в доклада за  най-замърсяващите марки на света, който ще излезе в края на 2020 г. 

 

Предишните две издания на доклада от 2018 г. и 2019 г.

 

Анимация с инструкции за провеждане на одит на замърсяващите марки с български субтитри.

Наръчник за бранд одит у дома.

Повече насоки как да организирате почистване с одит на марките

 

  • Други полезни ходове

Ако забележите, че имате любима марка, от която трупате доста пластмасови отпадъци, пишете им. Препоръки и примерен текст за писмо до бизнеси можете да откриете в чудесния блог Zero Waste Sofia.

,

История на пластмасата: част 2 от „Атлас на пластмасата“

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

Още с масовото си навлизане в бита от 60-те години на миналия век въздействията на пластмасата върху околната среда и здравето предизвикват тревоги сред учените и обществото. С кампанията Свободни от пластмаса, започната от екологично сдружение За Земята и Грийнпийс-България през 2017 г., целим да обединим усилията на хора и организации за спиране на замърсяването с пластмаса.

Днес представяме откъс от Атласа на пластмасата, посветен на историята на този материал. Повече информация за цялото издание и предстоящите публикации може да бъде намерена тук

Преди пластмасовата ера, в която се намираме днес, глината и стъклото са били материалите, които могат да възприемат почти всяка желана форма. Думата пластмаса идва от старогръцки и означава именно гъвкав, лесен за оформяне. Поради своята лекота, устойчивост, гъвкавост и способност да възприема най-разнообразни форми и цветове с различна дебелина и твърдост, пластмасата постепенно замества много от естествените материали, използвани в бита (напр. дърво, метал, коприна, слонова  кост), като тяхна евтина и лесно достъпна алтернатива. Именно поради това пластмасов все още се свързва с нещо неистинско, имитация, втора ръка.

Първите предшественици на днешната пластмаса са синтезирани от естествени материали през втората половина на XIX век: гума, целулоид за фотографските филми, тъкани – заместители на скъпата естествена коприна. Следват бакелитът – първата изцяло изкуствена пластмаса, изобретена в началото на XX век. Пластмасата започва да се превръща в промишленост от 30-те години на миналия век, когато се появяват винилът (ПВЦ, PVC, поливинилхлорид), найлонът,  полиетиленът и тефлонът, последвани от полипропилена през 50-те. Производството на пластмаса претърпява силен растеж през Втората световна война и получава изключително широко разпространение по време и след края на войната в множество домакински и промишлени приложения.

Наред с ПВЦ, днес полиетиленът и полипропиленът са най-широко използваните пластмаси по света – за опаковки на храни и напитки, дрехи, изолация на кабели, водопроводни тръби, завеси за баня и много други предмети, които използваме ежедневно.

Днес нарастващата криза с пластмасовото замърсяване кара мнозина да търсят решението в разработването на пластмаси на биологична основа – от растителни суровини, вместо от петролни продукти, както и на пластмаси, които подлежат на биологично разграждане. Въпреки това, т.нар. биопластмаси не дават адекватен отговор на цунамито от излишна пластмаса за еднократна употреба, която ни залива. Това е така, защото замърсяването с пластмаса е причинено преди всичко от модела за еднократна употреба. Ако конвенционалната пластмаса бъде заместена с други видове материали, но отново за еднократно ползване, замърсяването само ще продължи да се влошава. Затова призоваваме всички замесени – потребителите, производителите и правителството, да търсим заедно устойчиви решения за дълготрайна употреба и без токсични добавки. 

Повече по тази и други теми очаквай в следващите статии от поредицата, посветена на Атласа на пластмасата.

Част от основните секции в атласа са: 

  • Атлас на пластмасата 2020 г. – факти и данни за света на синтетичните полимери (въведение)
  • 12 кратки урока за пластмасата и планетата 
  • Култура на изхвърлянето: защо светът е затънал в боклуци
  • Употреба: благословия и проклятие
  • Здраве: Хранително-вкусова химия
  • Храна: Вкусни хапки
  • Дрехи: синтетика – отвън и вътре в тялото
  • Туризъм: противодействие на прилива от боклук
  • Изменение на климата: Парников дефект
  • Вода: отпадъци на хоризонта
  • „Био пластмаса“: замяната на петрола с царевица не е решение
  • Износ на отпадъците: сметището е затворено
  • Управление на отпадъците: рециклирането не е изход от пластмасовата криза 
  • Корпорации: потребители на прицел
  • Въвеждане на правила: решения от грешната страна
  • Гражданско общество: как движението срещу употребата на пластмаса разобличава големите замърсители
  • Нулеви отпадъци: спиране на проблема при източника

Следи публикациите ни, за да се запознаеш в по-голяма степен с проблема с пластмасовото замърсяване, различните отговорни групи за справянето му и любопитни факти, които е добре да знаем като волни или неволни потребители на пластмаса в ежедневието си. 

И не забравяй да подкрепиш петицията срещу еднократната пластмаса ето тук.

,

Атлас на пластмасата 2020: част 1 – факти и данни за света на синтетичните полимери

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме 2 основни теми: приноса на туристическия отрасъл към пластмасовото замърсяване и следствията от пластмасовото замърсяване върху водите. 

„На този етап от съвременния живот докосваме по-често пластмаса, отколкото близките си.“

Пластмасата е навсякъде: във въздуха, водата и почвата. Сега тепърва започваме да разбираме последиците от прекомерната ни зависимост от този материал. Това, което прави пластмасата полезна, е точно това, което я прави и вредна: тя е устойчива и не се разгражда. Независимо от това къде учените търсят пластмаса, те я намират – в най-отдалечените кътчета на Земята. Тя не само се среща повсеместно в околната среда, но се намира и в собствените ни тела.

Но дори когато осъзнаваме нежеланите последствия, днес трудно можем да избегнем пластмасата напълно. Това е така, защото животът без еднократна пластмаса изисква наличието на достъпни екологични алтернативи, а на тази привилегия се радват много малко хора по света – основно жителите на европейските и северноамериканските държави.

Подпиши петицията за по-смели мерки за справяне с пластмасовото замърсяване.

Атласът е отлично четиво за всички, които искат да научат повече за пластмасата, тъй като е направен на достъпен език и има лесни за възприемане визуализации и инфографики. Всички те представят историята и присъствието на пластмасата в нашия живот, въздействията ѝ върху околната среда и живите организми, както и представя обещаващи решения на кризата с пластмасовото замърсяване.

Атласът е разделен на няколко основни секции. В следващите седмици ще направим обзор на основните теми и ще споделяме публикации с основните акценти и интересни факти от тях. 

 

Част от основните секции в атласа са: 

  • 12 кратки урока за пластмасата и планетата 
  • История
  • Култура на изхвърлянето: защо светът е затънал в боклуци
  • Употреба: благословия и проклятие
  • Здраве: Хранително-вкусова химия
  • Храна: Вкусни хапки
  • Дрехи: синтетика – отвън и вътре в тялото
  • Туризъм: противодействие на прилива от боклук
  • Изменение на климата: Парников дефект
  • Вода: отпадъци на хоризонта
  • „Био пластмаса“: замяната на петрола с царевица не е решение
  • Износ на отпадъците: сметището е затворено
  • Управление на отпадъците: рециклирането не е изход от пластмасовата криза 
  • Корпорации: потребители на прицел
  • Въвеждане на правила: решения от грешната страна
  • Гражданско общество: как движението срещу употребата на пластмаса разобличава големите замърсители
  • Нулеви отпадъци: спиране на проблема при източника

 

Следи публикациите ни за тези любопитни и информативни теми, за да се запознаеш в по-голяма с проблема с пластмасовото замърсяване, различните отговорни групи за справянето му и любопитни факти, които е добре да знаем като волни или неволни потребители на пластмаса в ежедневието си. 

 

Ако вярваш, че трябва да бъдат взети по-амбициозни мерки за справянето с пластмасовото замърсяване, подпиши петицията ни.

, , ,

Науката подкрепя строги оценки за безопасността на генетично редактирани растения

Изображение: USDA, Lance Cheung / Flickr чрез Wikimedia Commons. Под лиценза Creative Commons Attribution 2.0 Generic

Съставено от Клер Робинсън, редактор на GMWatch.org. Технически съветник: д-р Майкъл Антониу, ръководител на групата по генна експресия и генна терапия, King’s College London, UK (бел.а. статията е превод на оригиналната публикация на GMWatch, която можете да намерите тук).

Бяхме помолени да изготвим актуален списък от научни доклади, които подкрепят необходимостта генетично редактираните растения да се подлагат на строги оценки на безопасността – поне толкова строги, колкото вече прилаганите за трансгенни генетично модифицирани култури. Настоящият списък не е изчерпателен, но дава представа за съществуващото научно познание. Включени са обяснения на изводите от всеки документ и тяхното значение.

Всички тези научни разработки подобряват нашето разбиране за непредвидените и потенциално рискови ефекти от генетичното редактиране. Понастоящем по тази тема са публикувани много повече документи в областта на медицинските изследвания от експерименти с човешки и животински клетки, отколкото изследвания на ефектите при растенията.

Проблемите с редактирането на гени в човешки и животински клетки, които са открити досега, засягат и редактирането на растителни гени, макар все още да не е известно до каква степен, тъй като не са направени достатъчно изследвания. Вместо това повечето изследвания на растения са насочени към разработването на продукти.

Този значителен недостиг на познания говори за необходимостта от строг надзор и регулиране на редактирането на гени в хранителните култури, както и при селскостопанските животни.

Неволните ефекти при генетично модифицираните растения носят риск от промяна на биохимията на растението и съответно образуване на неочаквани токсини или алергени. Контролирани лабораторни изследвания върху храненето на животни показват, че тези проблеми са възникнали при първото поколение генетично модифицирани култури. [1]

Тъй като не са провеждани изпитвания върху храненето на животни с нови генетично модифицирани растения, твърденията за безопасност на храните се основават на предположения, а не на експериментални доказателства.

…………

Експертно рецензирани публикации относно регулаторната рамка и биологичната безопасност при редактирането на гени

1) Gelinksky E and Hilbeck A (2018). European Court of Justice ruling regarding new genetic engineering methods scientifically justified: a commentary on the biased reporting about the recent ruling. Environmental Sciences Europe 30(1):52.Environmental Sciences Europe 30(1):52.

https://enveurope.springeropen.com/articles/10.1186/s12302-018-0182-9 (свободен достъп)

Основните положения в този коментар са:

  • Настоящата вълна от ентусиазъм по отношение на новите методи на генното инженерство, с претенцията си да сбъдне неизпълнените обещания от предишната такава вълна, сякаш олицетворява по-скоро признание за провала на последното поколение генно инженерство, отколкото действителна промяна на парадигмата.
  • Регламентът се представя като забрана за изследвания и употреба (твърдение, което е фактически невярно), а съдиите на Европейския съд са оклеветени че поддържат „псевдонаука“.
  • Тази силно поляризирана позиция преобладава в медийното отразяване на новите техники и на решението на съда.
  • Привържениците на новите техники за генно инженерство изглежда смятат, че ползите от тях са толкова очевидни, че предоставянето на надеждни научни доказателства не е необходимо.
  • Едностранното и предубедено медийно отразяване често изглежда като фалшиви новини, създадени без спазване на журналистическата етика, която изисква от журналистите да представят различните позиции по балансиран начин и въз основа факти, вместо да заемат позиции и сами да се превръщат в прикрити застъпници.

Допълнително четиво:  GMWatch, European Court of Justice ruling on new GM methods is scientifically justified. 15 January 2019.  https://gmwatch.org/en/news/latest-news/18700

 

2) Eckerstorfer MF et al (2019). An EU perspective on biosafety considerations for plants developed by genome editing and other new genetic modification techniques (nGMs). Front. Bioeng. Biotechnol. https://doi.org/10.3389/fbioe.2019.00031

Този анализ твърди, че продуктите от нови техники за ГМО не могат да се приемат за безопасни, а трябва да бъдат подлагани на оценка на риска преди пускането им на пазара, съобразно конкретния ГМО. Основните послания са:

  • Характеристиките на някои инструменти за редактиране на геноми като малкия размер на промяната на последователността на ДНК или точността, с която инструментът за редактиране може да бъде насочван към конкретно място не могат да се считат за показателни за безопасността на новите ГМО.
  • Всички нови техники на генетично модифициране могат да доведат до различни видове неволни промени, проявяващи се с различна честота.
  • Новите генетично модифицирани растения нямат история на безопасна употреба и не трябва да бъдат освобождавани от оценка за биологична безопасност.

Допълнително четиво:  GMWatch, “Safety checks needed for new GM products – new scientific analysis”. 26 April 2019.

 

3) Kawall K (2019). New possibilities on the horizon: Genome editing makes the whole genome accessible for changes. Frontiers in Plant Science, 10:525. doi: 10.3389/fpls.2019.00525. https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fpls.2019.00525/full

Тази публикация разглежда приложенията на CRISPR/Cas при растенията и посочва някои различия от конвенционалната мутагенеза, използвана при развъждането на растения, както и от спонтанните мутации. При конвенционалното размножаване и спонтанните мутации някои части от генома претърпяват промени по-рядко от други, тъй като са специално защитени от клетъчните механизми за поправка. Приложението на CRISPR/Cas е в състояние да заобиколи тези естествени процеси.

Допълнително четиво: GMWatch, “New scientific publication shows differences between genome editing and conventional breeding”. 4 May 2019

 

Експертно рецензирани публикации относно нежеланите ефекти от редактирането на гени върху човешките клетки

4) Kosicki M et al (2018). Repair of double-strand breaks induced by CRISPR–Cas9 leads to large deletions and complex rearrangements. Nature Biotechnology 36:765–771. https://www.nature.com/articles/nbt.4192

Това изследване върху редактирането на гени в областта на медицината, проведено с човешки клетки, показва, че редактирането на гени по технологията CRISPR/Cas9 може да причини по-големи генетични увреждания, отколкото се смяташе досега, поради вродената способност за самопоправяне на клетките, която влиза в действие след първоначалното насочено изрязване на ДНК по метода CRISPR. При много от редактираните с CRISPR клетки се наблюдава значително пренареждане на гени, например заличаване или вмъкване на ДНК. Една от възможните последици за генната терапия е отключването на рак.

Коментар на GMWatch:  Техниката CRISPR/Cas9, използвана при растенията, е същата, същите са и механизмите за ДНК поправка. Тези механизми за поправка са извън контрола на генетичния инженер, колкото и да е „прецизен“ първоначалното планирано скъсване на ДНК по метода CRISPR. Подобни извънцелеви ефекти в хранителните растения могат да повлияят на безопасността на храните, включително да предизвикат неочаквана токсичност или алергенност.

Допълнително четиво: GMWatch, “CRISPR causes greater genetic damage than previously thought”. 17 July 2018.

 

5) Mou H et al. (2017). CRISPR/Cas9-mediated genome editing induces exon skipping by alternative splicing or exon deletion. Genome Biology 18:108. DOI: 10.1186/s13059-017-1237-8.

Това изследване на човешки клетки неочаквано открива значителни заличавания (в някои случаи на над 500 базови ДНК единици) в резултат на единични скъсвания по технологията CRISPR. В някои случаи са заличени субрегионите на гените (т.нар. “екзони”), които носят информация за даден протеин или протеини, които кодират. Това води до образуването на нови генни структури, кодиращи скъсени форми на протеините.

Коментар на GMWatch:  На ниво цял жив организъм такива нови протеини могат да бъдат или доброкачествени, или вредни.

 

6) Tuladhar R et al (2019). CRISPR-Cas9-based mutagenesis frequently provokes on-target mRNA misregulation. Nature Communications vol 10, Article number: 4056, 6 Sept. https://www.nature.com/articles/s41467-019-12028-5

Това проучване изследва резултатите при човешки клетки, когато CRISPR се използва за премахване на дадена функция на гена чрез нарушаване на нормалната последователност на базовите му единици. Тази последователност се нарушава чрез вмъкване и заличаване на базови ДНК единици (т.нар. “indels”). Indels се получават от процеса на възстановяване на ДНК, известен като нехомоложно съединяване на краища (NHEJ, non-homologous end joining), който клетката задейства, за да поправи отрязаните краища на ДНК молекулата, след като CRISPR разкъса двойната нишка на ДНК. Проучването установява, че в 50% от изследваните клетъчни линии, вместо желаното премахване на функцията на гена чрез насочено редактиране по метода CRISPR, indels са довели до промяна в последователността на генните базови ДНК единици, поради което вече се произвеждат нови видове тРНК (транспортни РНК молекули) или протеини.

Коментар на GMWatch:  Тъй като тези процеси са подобни при растенията и животните, има всички основания да се смята, че неочаквани резултати, подобни на описаните в това проучване, ще се проявят и при растения, редактирани по метода CRISPR с цел изключване на гени чрез образуване indels посредством нехомоложно съединяване на краища. Резултатът може да бъде неочаквана токсичност или алергенност при хранителните култури.

Допълнително четиво: GMWatch, “CRISPR causes unexpected outcomes even at the intended site of genetic modification“.

 

7) [Обновена на 04.02.2020] Smits AH et al (2019). Biological plasticity rescues target activity in CRISPR knock outs. Nat Methods 16, 1087–1093.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/31659326

Това проучване върху човешки клетки разкрива съществен нежелан ефект от инструмента за редактиране на гени CRISPR-Cas9. CRISPR редакции, предназначени да премахнат функцията на ген, не успяват да направят това. Вместо това увредените гени продължават да произвеждат протеини. Много от тези протеини са функционални, но също бяха мутанти [28], което означава, че могат да получат нова функция с неизвестни последици.

Коментар на GMWatch: Изследването има голямо значение за безопасността на храните на генетично редактирани растения, тъй като те могат да се окажат неочаквано токсични или алергенни. CRISPR-редактираните растения със заглушаване на гени (gene knockouts) трябва да бъдат подложени на строги проверки за безопасност, тъй като те могат да съдържат нови протеини или съединения, които представляват риск за безопасността на храните. Това включва и една гъба, която не покафенява, и която беше дерегулирана в САЩ.

Разработчикът на гъбата заяви, че не е необходимо да бъде регулирана, тъй като не съдържа трансгени (гени, вмъкнати от друг организъм) и съдържа само „малки изтривания в конкретен ген“.

Тези констатации, както и тези на Tuladhar и неговите колеги (по-горе в т.6), предполагат, че разработчиците и американските регулатори трябва да преразгледат своята оценка. „Малкото изтриване“ в един ген в редактираната с CRISPR гъба може да доведе до производството на нови протеини и променена биохимия, които излагат на риск здравето на потребителите.

Допълнително четиво: GMWatch,Researchers assumed CRISPR-mediated disruption of genes was turning them off – but they were wrong. 11 Jan 2020.

 

8) [Обновена на 04.02.2020] Sansbury BM et al (2019). Understanding the diversity of genetic outcomes from CRISPR-Cas generated homology-directed repair. Commun Biol 2, 1 10.

https://www.nature.com/articles/s42003-019-0705-y

Това проучване съобщава, че нов инструмент за бърз анализ на редакциите на CRISPR разкрива често наличие на непреднамерени редакции около мястото на планираното изрязване в ДНК. Водещият автор Ерик Кмиец коментира, че това е различно от риска CRISPR да причини мутации “извън целта” (off-target mutations), като се измества от мястото на желаната промяна и прави произволни изрязвания в генома.

Допълнително четиво: GMWatch, New tool for rapidly analyzing CRISPR edits reveals frequent unintended edits.6 Jan 2020.

 

Експертно рецензирани публикации за нежелани ефекти от генетично редактиране in vitro

9)[Обновена на 04.02.2020] Murugan K et al (2020). CRISPR-Cas12a has widespread off-target and dsDNA-nicking effects. Journal of Biological Chemistry March 11, 2020 doi: 10.1074/jbc.RA120.012933.https://www.jbc.org/content/early/2020/03/11/jbc.RA120.012933

Това проучване показва, че Cpf1 не е толкова чист или специфичен, колкото се рекламира. Изследователите използват in vitro анализи, използвайки огромна колекция от синтезирани ДНК молекули, съдържащи вариации в последователността на мястото за редактиране. Те откриха, че Cpf1 е силно предразположен към създаване на извън целеви (off-target) едноверижни скъсвания или “никове” (“nicks”) в двуверижните молекули на ДНК. Намерени са също така извън целеви скъсвания на двете вериги на ДНК, макар и с по-ниска честота от едноверижните никове.

Тези открития показват, че инструментът Cpf1 прави „никове“ на ДНК участъци, съдържащи до четири несъответствия на ДНК базови единици в сравнение с предвидената последователност на целевото място. Това означава, че е повредил голям брой „извън целта“ и ясно несъответстващи места.

Важно е, както авторите подчертават, че компютърните програми, които обикновено се използват за прогнозиране на местата за изрязване на ДНК „извън целите“ с CRISPR, е малко вероятно да уловят тези видове непредвидена Cpf1 ДНК-„никираща“ (DNA_nicking) активност.

Авторите заключават, че „откриването на потенциални ефекти “извън целта” поради неспецифично “никиране” ще изисква цялостно секвенциране на генома или специализирани методи за откриване“.

Коментар на GMWatch: Констатациите, които авторите описват като „изненадващи“, показват, че е необходимо по-задълбоченo критично изследване върху генома на активността на Cpf1 in vivo (в клетки), когато той се използва за генериране на генетично редактирани организми. Изследователите трябва да проведат in vivo анализи с инструмента за редактиране на Cpf1 и множество различни насочващи РНК, за да проверят дали това, което се вижда в тези in vitro анализи, се случва в реалната жива среда на клетките.

Това е жизненоважно, тъй като вмъкването или изтриването (indels) на ДНК може да се извърши на места с “никирана” ДНК. Това може да доведе до нежелани мутации в целия геном на целевите клетки, което потенциално може да доведе до големи промени в тяхната функция.

В допълнение, изследователите трябва да преразгледат съществуващи Cpf1-редактирани организми, за да проверят за тези ефекти.

Допълнително четиво: GMWatch,Scientists “surprised” to find that CRISPR editing tool is not as precise as previously claimed, 2 April 2020.

 

Експертно рецензирани публикации относно нежелани ефекти от генното редактиране в растителни клетки

10) Wolt JD et al (2016). Achieving plant CRISPR targeting that limits off-target effects. The Plant Genome 9: doi: 10.3835/plantgenome2016.05.0047. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27902801

Този документ съдържа таблица на извънцелеви ефекти (увреждане на гени), причинени от метода CRISPR при генетично редактирани растения. Авторите правилно отбелязват, че „развитието на редактирането на генома на растенията все още не взема предвид в пълна степен възможните извънцелеви несъответствия, които могат да доведат до неволни промени в генома“, като предлагат начини за намаляване на тези ефекти.

Коментар на GMWatch:  От тази публикация става ясно, че работата по намаляването на нежеланите ефекти при редактирането на генома на растенията не е завършила и все още не е успяла да постигне целите си.

 

11) Zhu C et al (2017). Characteristics of genome editing mutations in cereal crops. Trends in Plant Science 22:38–52. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27645899

Този обзор разглежда видовете мутации (увреждане на ДНК), причинени при растенията чрез различни техники за редактиране на гени, включително по метода CRISPR и чрез инструменти за нуклеаза с цинкови пръсти (ZFN). Авторите установяват, че резултатите се различават по своята ефективност, точност и структура на мутацията в зависимост от характеристиките на използвания инструмент за редактиране и целевия геном. Те отбелязват, че от разгледаните инструменти за редактиране „CRISPR … е по-податлив на извънцелеви ефекти и се изисква голямо внимание при избора на целта, за да се сведе до минимум вероятността от нежелани мутации“.

 

12) Tang X et al (2018). A large-scale whole-genome sequencing analysis reveals highly specific genome editing by both Cas9 and Cpf1 (Cas12a) nucleases in rice. Genome Biology 19:84. https://genomebiology.biomedcentral.com/articles/10.1186/s13059-018-1458-5

Това проучване анализира генетично редактирани оризови растения, генетично изменени чрез два различни инструмента от вида CRISPR за редактиране за извънцелеви и целеви ефекти. Въпреки че проучването установи, че инструментите CRISPR сами по себе си не въвеждат много извънцелеви мутации в растенията, много извънцелеви мутации са резултат от други аспекти на процеса на генетична манипулация по метода CRISPR, а именно тъканната култура и инфекцията с Agrobacterium. При редактирането на растения по метода CRISPR винаги се използва тъканна култура и обикновено се използва инфекция с Agrobacterium за доставяне на инструмента за редактиране – последният елемент добавя към мутациите, въведени от тъканната култура.  Така проучването установява, че процесът CRISPR като цяло причинява голям брой мутации извън целта.

Коментар на GMWatch: Използването на думите „силно специфични“ в заглавието на документа може да се смята за подвеждащо, като се имат предвид изводите. Този документ показва, че е необходимо регулиране на процесите, като се отчитат присъщите несигурности на специфичните техники, използвани при разработването на генетично модифицирани растения.

Допълнително четиво: GMWatch, “New study claimed to show safety of CRISPR shows the opposite”. 29 January 2019.

 

Експертно рецензирани публикации относно генетично редактирани говеда

13) Norris AL et al (2020). Template plasmid integration in germline genome-edited cattle. Nat Biotech 38(2): 163-164. https://www.nature.com/articles/s41587-019-0394-6

Това изследване от експерти на Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) открива грешки при редактиране на гени в генома на говеда, които са генетично модифицирани с помощта на инструмента TALEN да нямат рога. Разработчикът „Рекомбинетикс“ е заявил, че не са налице нецелеви промени в генома. Но учените от FDA откриват, че  на целевото място за редактиране в генома на животните неочаквано са били включени гени, които придават устойчивост към три различни антибиотика.

Коментар на GMWatch:  Рискът от гените за устойчивост към антибиотици, е че те ще се прехвърлят към болестотворни бактерии, които на свой ред ще станат устойчиви към антибиотици, заплашвайки здравето на хората и животните. Този случай показва, че на разработчиците на ГМО не може да се разчита да се „саморегулират“ и че е необходимо строго и независимо регулиране на процесите във връзка с генно редактираните продукти и животни. Ако в действие бе регулация, базирана на единствено на продукта (базирана на черти), според желанието на привържениците на технологията за редактиране на гени в селското стопанство, тази важна промяна щеше да остане незабелязана, тъй като тези говеда биха били разглеждани просто като говеда без рога, точно както всички говеда с естествено липсващи рога.

Допълнително четиво: GMWatch, “Gene-edited hornless cattle: Flaws in the genome overlooked”. 9 August 2019; Jonathan Latham, PhD, “Gene-editing unintentionally adds bovine DNA, goat DNA, and bacterial DNA, mouse researchers find”. Independent Science News, 23 September 2019.

 

Експертно рецензирани публикации относно генно редактирани мишки

14) Ono R et al (2019). Exosome-mediated horizontal gene transfer occurs in double-strand break repair during genome editing. Communications Biology 2: 57 https://www.nature.com/articles/s42003-019-0300-2.pdf?origin=ppub

Това проучване установява, че след скъсване с CRISPR в целевия геном за редактиране могат да бъдат вмъкнати замърсители от плазмиди и тъканна култура чрез един от клетъчните механизми за поправка на ДНК (нехомоложно съединяване на краища или NHEJ). В този случай е установено, че редактираните миши геноми придобиват ДНК на говеда или кози. Причината за това се проследява до използването в миши клетки на стандартна клетъчна култура от ембрионален телешки серум и серум от коза. Още по-притеснително е че сред ДНК последователностите, вмъкнати в мишия геном, се намират и говежди, и кози ретротранспозони (скачащи гени) и ДНК на миши ретровирус (ХИВ е ретровирус). Така редактирането на гени представлява потенциален механизъм за хоризонтален генетичен трансфер на нежелани патогени, включително, но не само, на вируси. [2]

Д-р Джонатан Латъм коментира в Independent Science News: „Тези заключения … предполагат най-малкото необходимостта от силни мерки за предотвратяване на замърсяване с «блуждаещи» ДНК, заедно със задълбочен контрол на генетичното редактираните клетки и организми. И както подсказва случаят „Рекомбинетикс“ с генетично редактирани говеда без рога, описан по-горе, възможно е самите разработчици да не могат да удовлетворят тази необходимост. “.[2]

Допълнително четиво:  Jonathan Latham, PhD, “Gene-editing unintentionally adds bovine DNA, goat DNA, and bacterial DNA, mouse researchers find”. Independent Science News, 23 September 2019. https://www.independentsciencenews.org/health/gene-editing-unintentionally-adds-bovine-dna-goat-dna-and-bacterial-dna-mouse-researchers-find/

 

15) Shin HY et al. (2017). CRISPR/Cas9 targeting events cause complex deletions and insertions at 17 sites in the mouse genome. Nature Communications 8, Article number: 15464. doi:10.1038/ncomms15464. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/28561021

Това проучване разглежда молекулярните последици от 17 случая на редактиране на гени по метода CRISPR в четири различни области от мишия геном. Изследователите установили, че редактирането чрез CRISPR води до неочаквани видове „индели“ (indels) на всички 17 места в генома на мишката.

Това е изненадващо, тъй като обикновено се смята, че механизмът за поправка на ДНК след разрязването на ДНК чрез CRISPR (известен като нехомоложно съединяване на краища) води до заличаване на около девет базови единици или вмъкване на няколко базови единици. Авторите обаче откриват, че в зависимост от целевото място, размерът на заличаването е неочаквано голям – до 600 базови ДНК единици. Това става особено в случаите, когато в целевото място се намират повторения на ДНК – тоест участъци от ДНК с повторение в ДНК последователността.

Освен това авторите за първи път демонстрират, че заличаването в резултат на поправката на ДНК е разположено асиметрично спрямо действителното място на скъсване чрез CRISPR. Това означава, че то е било почти неизменно разположено преди или след мястото на скъсване, вместо симетрично да обхваща отрязаното място, както се предполагаше по-рано.

В предишни проучвания липсват ясни определения за такива големи заличавания от единично скъсване чрез CRISPR. Авторите споменават, че това е така, защото технологията, която обикновено се използва за определяне на степента на заличаване (известна като полимеразна верижна реакция или PCR), не е била приложена по подходящ начин; тоест PCR анализът е използван по такъв начин, че да открива само малки „индели“ (indels).

Този аналитичен провал има две последствия:

  1. Предвидената промяна в даден регион на геном би могла да бъде далеч по-обширна от предвидената и по този начин неочаквано да повреди елементи в генома – например части от целеви гени или гени в съседство с целевото място и / или техните регулаторни елементи
  2. Големите заличавания биха останали напълно незабелязани.

Препоръките на авторите са, че е необходимо в търсене на такива нежелани ефекти да се изследва последователността на целия геном, вместо да се използва обичайния PCR метод за преглед, който може да ги пропусне.

 

16) [Обновена на 22.02.2020] Skryabin BV et al. (2020). Pervasive head-to-tail insertions of DNA templates mask desired CRISPR-Cas9–mediated genome editing events. Science Advances  12 Feb 2020: Vol. 6, no. 7, eaax2941. DOI: 10.1126/sciadv.aax2941.   https://advances.sciencemag.org/content/6/7/eaax2941

Това изследване показва, че когато CRISPR/Cas системата е била използвана в процедура за редактиране на ген от типа SDN-2 (“генна модификация”), насочена към инженерно въвеждане на генетичен материал в мишки, е открита висока честота на вмъкване на множество копия на молекулите на ДНК, използвани като шаблон за постигане на желаните генни модификации. Изследователите са загрижени от факта, че вмъкванията не могат да бъдат открити с помощта на стандартен PCR анализ. Това от своя страна доведе до това, което те нарекоха “висока степен на фалшиво претендирани прецизно редактирани алели” (генни варианти). На английски цитатъте е: “a high rate of falsely claimed precisely edited alleles”.

С други думи, учени неоснователно претендират за точност за CRISPR, а в действителност той не е точен.

Изследователите използвали разширен PCR аналитичен метод и открили, че в повечето случаи има множество вмъквания на ДНК молекулата за възстановяване.

Водещите автори на изследването Борис Скрябин и Тимофей Рождественски разказаха пред списание The Scientist, че техните открития могат да имат значение за редактиране на гени във всички царства на живота – от растения до човешки клетки. Те предупредиха, че дублирането може да причини опасни “мутации с изместване на рамката” (frameshift mutations), което да доведе до производство на протеини с нарушена форма (misshapen proteins).

Таива протеини биха могли да имат непредвидими последици за безопасността на храните от генетично редактирани култур – например да предизвикат неочаквана токсичност или алергенност.

Допълнителни четива:  GMWatch, “Yet more problems with CRISPR – with consequences for food safety“. 22 Feb 2020.
Katarina Zimmer, “CRISPR can create unwanted duplications during knock-ins“. The Scientist, 19 Feb 2020.
Jonathan Latham, “Researchers are substantially undercounting gene-editing errors, concludes a new paper“. Independent Science News, 25 Feb 2020.

………………

Бележки

  1. Виж Krimsky S (2015). An illusory consensus behind GMO health assessment. Science, Technology & Human Values. & August. http://sth.sagepub.com/content/early/2015/08/05/0162243915598381 ; Hilbeck A et al (2015). No scientific consensus on GMO safety. Env Sci Europe 27(1):4. http://www.enveurope.com/content/27/1/4/abstract; references collected in Robinson C, Antoniou M, and Fagan J (2018), GMO Myths and Truths, 4th edition. Chelsea Green Publishing. https://www.amazon.com/GMO-Myths-Truths-Citizens-Genetically/dp/0993436722
  2. Latham J, Gene-editing unintentionally adds bovine DNA, goat DNA, and bacterial DNA, mouse researchers find. Independent Science News, 23 September 2019.
, , , ,

Министърът на околната среда използва извънредното положение, за да прокара опасно и спорно изгаряне на пестициди

Днес, 24.03.2020 г., Коалиция “За Да Остане Природа в България”, част от която е и “За Земята” изпрати  отворено писмо до Министъра на околната среда и водите срещу намерението за изгаряне на пестициди на територията на страната. Това е предвидено да стане без обществена поръчка в Закона за мерките по време на извънредното положениe. Според организациите, министерството се опитва да прокара изключително опасната практика, в момент, в който вниманието на обществото е насочено изцяло в друга посока. Още повече не е ясно какво налага тази процедура да става точно сега, а изглежда, че се използва случаят, за да се прикрият спорни разрешения, издадени от РИОСВ Варна и да се
облагодетелстват конкретни фирми.Копие от писмото си организациите изпратиха и до Народното събрание, Главния прокурор, Швейцарското посолство и Дирекция околна среда на ЕК.

Данита Заричинова от “За Земята” коментира: “Пестицидите са едни от най-опасните устойчиви органични замърсители, с изключително вредни и дълготрайни последствия, както върху човешкия организъм, така и върху околната среда. Старите пестициди, обект на настоящите промени в закона за извънредното положение, са класифицирани като опасни отпадъци и трябва да се третират според изискванията на Стокхолмската конвенция и съответното законодателство. ”

В писмото си организациите заявяват, че България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция. Те обръщат внимание, че публичният регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци показва, че две фирми имат разрешение за изгаряне на пестициди (код 20 01 19* съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците). И двете разрешения за тази дейност са издадени от РИОСВ Варна като описанията на технологичния процес в тях са непълни и неточни от техническа гледна точка и не може да се заключи ясно и еднозначно, че при проектирането и изграждането на съоръженията са спазени нормативните изисквания.

Данита Заричинова от “За Земята” коментира:  “Извънредното положение в България и други страни в Европа, постановено заради вируса Covid-19, не предполага по никакъв начин изгаряне на токсични вещества без необходими технологии за безопасност. Тъкмо обратното —такова действие крие потенциална заплаха за здравето на хората, живеещи в близост до двете инсталации, които единствено имат разрешително.”.

Организациите настояват да получат ясни и недвусмислени отговори на редица въпроси, сред които: защо се прекратява износът на пестицидите за обезвреждане; каква е извънредната необходимост, която налага пестицидите да бъдат обезвредени в страната, за да бъде това част от закон за извънредното положение; каква е извънредната необходимост обезвреждането на пестициди да се прави без обществена поръчка; защо е разрешено изгарянето на опасни пестициди на по-малко от един километър от последните къщи на град Девня?

, , , ,

Относно: Закон за мерките по време на извънредното положениe и изгарянето на пестициди на територията на страната.

До: 

Министър на околната среда и водите

Копие до:

Председател на Народното събрание

Председател на парламентарна комисия по околна среда

Главен прокурор на Република България

Посолство на Швейцария

Directorate-General for Environment – European Commission

Уважаеми г-н Димитров,

От името на Коалиция “За да остане природа в България” изразяваме несъгласие да се извършват дейности по обезвреждане на пестициди на територията на страната.

В Национален план за действие по управление на Устойчивите органични замърсители (УОЗ) в Република България 2012-2020 г. е записано, че са предвидени “последващи дейности по окончателното обезвреждане на тези УОЗ – пестициди извън страната и е осигурено външно финансиране чрез Швейцарската програма за износ и обезвреждане на залежали пестициди извън територията на България”. България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция.

По информация от проекта “Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност”, който се извършва по Българо-швейцарската програма за сътрудничество и трябва да е приключил в края на 2019 г., е видно, че пестицидите ще бъдат изнесени извън пределите на страната за изгарянето им в специализирани инсинератори. За проекта се знае от вече далечната 2010 г., но има много забавяния във времето, като дори и крайният срок 7-ми декември 2019 г. е удължен.

От официалната страница на фонда разбираме, че в проекта става въпрос за 4 388 тона негодни за употреба пестициди и други препарати за растителна защита в 216 склада за съхранение на територията на цялата страна. Тези силно токсични вещества са натрупани преди 1990 г. в някогашните ТКЗС-та (трудово-кооперативни земеделски стопанства) и АПК-та (аграрно-промишлени комплекси) и голяма част от тях са с неизвестно съдържание и без етикети.

От интернет страницата на Министерството на околната среда също се потвърждава в текст от 25 януари 2019 г., че “Пестицидите ще бъдат обезвредени в инсинератори в Швейцария и Франция при най-високи екологични стандарти. Изпълнителите са водещи компании в бранша с голям опит и изпълнени множество подобни проекти в международен мащаб, което е гаранция за качественото и безопасно премахване и последващо обезвреждане..”.

България е приела да изпълнява Стокхолмската конвенция, защото пестицидите са едни от най-опасните устойчиви органични замърсители, с изключително вредни и дълготрайни последствия, както върху човешкия организъм, така и върху околната среда. Старите пестициди, обект на настоящите промени в закона за извънредното положение са класифицирани като опасни отпадъци и трябва да се третират според изискванията на конвенцията и съответното законодателство.

Извънредното положение в България и други страни в Европа, постановено заради вируса Covid-19, не предполага по никакъв начин изгаряне на токсични вещества без необходими технологии за безопасност. Тъкмо обратното – такова действие крие потенциална заплаха за здравето на хората, живеещи в близост до инсталациите, в които ще се изгарят пестициди.

От публичния регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци показва, че две фирми имат разрешение за изгаряне на пестициди (код 20 01 19* съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците). 

И двете разрешения са издадени от РИОСВ Варна, но описанията на технологичния процес в тях са непълни и неточни от техническа гледна точка и не може да се заключи ясно и еднозначно, че при проектирането и изграждането на съоръженията са спазени нормативните изисквания.

Това са камерни пещи с периодично действие. Този вид пещи не са подходящи за изгаряне на опасни отпадъци, в т.ч. пестициди, поради редица технически съображения. Съществува риск от непълно изгаряне, не е посочено наличието на спомагателна горелка, както се изисква от Наредбата. 

Няма и достатъчно добър контрол на задължителната минимална температура – температурата в т.нар. първична камера е посочена „в зависимост от калоричността на отпадъка“, което не се допуска съобразно действащото законодателство. Необходимата температура трябва да е не по-ниска от изискуемата в Наредбата и не може да е в зависимост от отпадъка. Не е фиксирано изискването на Наредбата за зависимост на температурата от съдържанието на хлор в отпадъка, какъвто има в пестицидите. При неспазване на тези температури се предполага образуване на диоксини и фурани – доказано канцерогенни замърсители, трайно увреждащи организма.

Няма и яснота за образуващите се от процеса пепел, шлака и отпадъци от пречистването на димните газове, което е проблем при изгарянето на всякакви видове отпадъци, а в случая всички изброени се класифицират като опасни съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците. Няма информация за очакваните количества, къде ще се транспортират и как ще бъдат третирани, нито кои фирми ще отговарят за тази част от дейността.

Допълваме и, че разрешителното е на фирмата “Екосейф” ООД за имот 20482.124.701 в промишлената зона на Девня. Фирма “Екосейф” ООД е част от консорциум, който има договор за събиране, сортиране, изнасяне и горене на пестициди в чужбина в рамките на вече споменатия проект “Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност”, финансиран от  Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Фирмата “Ви Пи екосолюшънс” ЕООД също има разрешително за горене на пестициди за същия имот, независимо, че никога не е била негов собственик, и към датата на издаване на разрешителното ѝ той е бил собственост на “ЕкоСейф” ООД.

Обявеното извънредно положение в страната във връзка с борбата срещу разпространението на вируса, причиняващ COVID-19, не налага по никакъв начин обезвреждането в спешен порядък на тези пестициди в посочените местни инсинератори.

Още по-неподходящо е – според предложението в закона, това да се случва без прилагане на закона за обществени поръчки.

Бихме искали да попитаме:

  1. Защо се прекратява износът на пестицидите за обезвреждане?
  2. Каква е извънредната необходимост, която налага пестицидите да бъдат обезвредени в страната, за да бъде това част от закон за извънредното положение?
  3. Каква е извънредната необходимост обезвреждането на пестициди да се прави без обществена поръчка?
  4. Защо е разрешено изгарянето на опасни пестициди на по-малко от един километър от последните къщи на град Девня?
  5. Как РИОСВ Варна е издала разрешително по ЗУО на търговско дружество да гори опасни отпадъци в чужд имот?
  6. С какъв експертен потенциал разполага РИОСВ Варна за да преценява екологичните последици от горенето на пестициди? Кои служители на РИОСВ Варна са обучавани, изследвали, проектирали или поне виждали инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и пестициди? 
  7. Как е разрешено изгарянето на опасни отпадъци, без да са определени точките и параметрите за контрол на отпадни газове?
  8. По какъв начин и с какъв капацитет РИОСВ Варна ще контролира отпадните газове от тази преносима установка?
  9. Защо не е обявен за приключен договорът на ПУДООС с Фирма “Екосейф” ООД за изнасяне на 911 тона пестициди от обхвата на РИОСВ Враца, Плевен и Монтана към заводите в чужбина, след като е изтекъл през декември 2019?
  10. Каква част от този договор не е изпълнена и колко тона и какви пестициди са останали в България?
  11. Какви са санкциите към Фирма “Екосейф” ООД за неизпълнение на договора?
  12. Какви са доказателствата, че Фирма “Екосейф” ООД са изнесли 628 тона стари пестициди от другите си два договора с ПУДООС за складове в обхвата на РИОСВ Благоевград, Пазарджик, Перник, София, Бургас и Стара Загора в чужбина, а не чакат по складове, за да бъдат изгорени по време на извънредното положение?
  13. Предупредена ли е Българо-Швейцарската програма за сътрудничество, че може да настъпи промяна на условията на сключения договор за проекта „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“?
  14. Колко ще струва изгарянето на тези пестициди в инсталациите в България?
  15. Защо пестицидите ще се изгарят в инсталации, които не само не отговарят на най-добрите налични техники, но и на изискванията на националното законодателство?
  16. Защо фирма, която е трябвало да изнесе пестицидите по договор сега ще получи нов, но вече за изгаряне в собствена и неотговаряща на изискванията инсталация, вместо да бъде санкционирана за неизпълнение на предходния догов

Очакваме публичен отговор на тези въпроси.

С уважение,
Данита Заричинова,

Член на УС на екологично сдружение „За Земята“

част от коалицията „За да остане природа в България”

Mожете да намерите писмото и в pdf.

В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Грийнпийс България, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи. http://forthenature.org

, , , , ,

Адвокати и природозащитници сигнализират Европейската комисия за изгарянето на отпадъци в България

Юристи и природозащитници се противопоставят на изгарянето на отпадъци в няколко въглищни централи като подадоха жалба до Европейската комисия. Те призовават институцията да се намеси и да защити правата на гражданите. Организациите “Грийнпийс” – България, “За Земята” и международната екологична правозащитна организация Client Earth са на мнение, че българската администрация е разрешила на трите ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Перник” и ТЕЦ “Бобов дол” да изгарят отпадъци за експериментални цели без да спазват процедурите на българското и европейско законодателство. С тайни писма, на “Бобов дол” и “Брикел” е позволено да изгарят по 500 хил. тона отпадъци за половин година, което е 10 хиляди пъти повече от разрешеното в Европейската директива за емисиите от индустриални източници.

От години “Грийнпийс” – България и “За Земята” се борят срещу изгарянето на отпадъци и опасните условия на съхранението им в тецове, но едва последните месеци общественото възмущение предизвика шумни проверки в ТЕЦ „Бобов дол“ и отчасти в другите централи. Като изключим пратките незаконни отпадъци обаче, от края на 2018 година три централи — ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Перник” и ТЕЦ “Бобов дол”, горят отпадъци, без да са преминали през формалните процедури за разрешение да включат към въглищата и отпадъци. Това се случва благодарение на писмо от Министерство на околната среда, което не е публично. При това — без промяна в разрешителните на централите и без обществено обсъждане. Тъй като информацията е труднодостъпна, не можем да сме съвсем сигурни, че това е пълната картина с изгарянето на отпадъци, възможно подобно тестово изгаряне на отпадъци да се е случвало и в други централи, но само институциите могат да потвърдят това.

Адвокатите в ClientEarth, които работят съвместно с екипите на “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята”, се надяват с внасянето на жалба в Европейската комисия европейските власти да разследват и да доведат до прекратяването на незаконното изгаряне на отпадъци. То излага работещите в тези централи, живеещите в района и околната среда на огромен здравен риск, който дори не е проучен цялостно. Емисиите от изгарянето на отпадъци могат да включват тежки метали, диоксини и фурани, които могат да присъстват в отпадъчните газове, вода или пепел.

Адвокатът Доминик Дойл от ClientEarth заяви: „Изгарянето на отпадъци във въглищните централи е основна опасност за здравето на всеки, който живее около централите. Властите не би трябвало да дават на операторите на инсталации разрешение да го правят. Като цяло българското правителство трябва да спре да разрешава на операторите на въглищни централи да правят каквото си искат вътре в централите.“

Включването на отпадъци като гориво е изобретателен начин да се намалят разходите на централите и да се заобиколят строгите закони за замърсяване, ако се използват само въглища. С изгарянето на отпадъци тецовете избягват инсталирането на скъпо оборудване за намаляване на замърсяването, но и да плащат за квоти за въглероден диоксид.

Меглена Антонова от екипа на “Грийнпийс” – България допълва: „Жители в засегнатите общини започнаха да надигат глас срещу изгарянето на отпадъци. Появиха се местни движения, които се противопоставят на това. Тези писма, които централите се опитват да представят за разрешителни, са били използвани, за да позволят на въглищните централи да продължат да замърсяват отвъд разумното и законосъобразното. Българските власти трябва да покажат, че са поели ангажимент да спазват правото на гражданите да дишат чист въздух. Това е особено важно в настоящия момент, тъй като България има остра нужда от конкретни планове за постепенно премахване на изкопаемите горива, замяната им с възобновяеми алтернативи, но и съвременни и амбициозни политики по отношение на управление на отпадъците.”

, , ,

Видео от Patagonia за Кресна

Казусът с унищожаването на уникалната природна зона Кресненско дефиле привлече вниманието на култовия бранд за експедиции Patagonia. Това стана ясно в ново видео, разпространено от Екологично сдружение “За Земята” и Коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”, посветено на проблема с автомагистрала “Струма” и дефилето.

Впечатляващи природни кадри проследяват историята на над 20-годишния казус и кой е отговорен за това все още да няма решение за тесния участък през дефилето. Обръща се внимание и на финансовите аспекти. Автор на видеото е екипът на Stratospheric Productions.

По-късно през деня, в 16:45 ч., ще се проведе протест пред сградата на представителството на Европейската комисия в София (ул. Раковска 124) за спасяване на хората и природата на Кресна и Кресненски пролом от планирания строеж на автомагистрала „Струма“ през дефилето. Протестиращите изискват институциите да гарантират спазването на европейските закони, като напомнят, че има трасета за строежа на АМ „Струма“ извън пролома, които единствено са в съответствие с тези закони. Изцяло източен вариант на магистралата или вариант с тунел осигуряват пътна безопасност и регионално шосе за жителите на град Кресна, като нямат унищожително въздействие върху уникалната природа на Кресненския пролом и най-ценните земеделски земи и лозя на град Кресна.

, , , ,

Кюмюр няма, действайте!

Запасите в Маришкия басейн се изчерпват, а добивът им става и ще става по-труден и скъп. Затова и дългосрочното икономическо бъдеще на Мини Марица Изток е обречено, тъй като мината напредва към участъци със значително влошено качество на въглищните запаси. Това твърди нов доклад на Екологично сдружение “За Земята” с автор геологът Даниел Попов. Документът е поредно опровержение на удобно тиражираната теза, че Зелените политики са главните виновни за края на въглищата.
В сравнение с досега разработваните рудници (средните данни за находището), запасите на участъците в селата, към които мината планира да се разширява — Бели бряг и Априлово, са с по-лошо качество, пластовете са по-тънки, разположени по-дълбоко и с високо пепелно съдържание
Отделно, разработването на находището извън територията на настоящите рудници в западна, северна и южна посока, и по-специално участък Бели бряг, Априлово и Соколица, ще бъде технологично затруднено заради липсата на толкова ясно изразени въглищни пластове и примеси с черна глина, както и не толкова икономически ефективно поради по-ниското качество на въглищата.
Докладът добавя поредната неизвестна пред играта, която играят правителството и профсъюзите с отказа от планиран изход от въглищата. Отричането, че има нужда от реформа в енергийния сектор и поставя огромна въпросителна пред съдбата на много заети и зависещи за препитанието си от въглищата хора в България. С поредното решение да се спасява неспасяемото и да се наливат милиарди в потъваща индустрия, вместо е бързото разнообразяване на икономическия живот в региона и преквалификацията на заетите в брашна, България само се придвижва към болезнен изход от въглищата без мисъл за заетите в сектора. Единственото обяснение е, че с типичният нашенски политически тарикатлък, просто се опитваме да си вдигнем цената пред Брюксел и да поискаме повече пари за спешни мерки, защото не сме предвидили обстоятелствата своевременно.
До кога ли ще минава този номер?

, , , , , , ,

Гражданите могат да спрат горенето на отпадъци в ТЕЦ „Брикел“

До 27 февруари гражданите могат да изпращат писма до Изпълнителна агенция по околна среда, в които настояват в ТЕЦ „Брикел“ да не бъдат изгаряни отпадъци. По този начин те могат да се включат активно в борбата за по-чист въздух и здравословна среда за живот. В противен случай централата до град Гълъбово, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, ще гори отпадъци съвсем законно. Писмата изпращайте на следните адреси на ИАОС:

гр. София 1618,
бул. „Цар Борис III“ № 136,
п.к. 251,
Ел. поща: iaos@eea.government.bg

Общи насоки за писане на становище относно новото комплексно разрешително на “Брикел“ ЕАД

ТЕЦ „Брикел“ поиска да добави отпадъци като гориво в пещите си още през 2018 година и регионалната инспекция в Стара Загора дадоха мнение, че тази дейност няма нужда от оценка на влиянието си върху околната среда и хората. „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“* заведоха дело срещу решението и го спечелиха на първа инстанция. В момента е в ръцете на Върховния административен съд за потвърждение.

Докато се чака финално решение на втората инстанция, централата се опитва да „подмине“ всички процедури по оценка на въздействието и директно да добави в разрешителното си за работа горенето на отпадъци. „За всички е ясно, че докато министърът се опитва да „успокоява“ народа, че вносният отпадък ще се връща в страната откъдето е дошъл, въглищни централи като тази на „Брикел“ ЕАД предприемат стъпки за узаконяване на горенето на тези отпадъци и връщането им обратно в България, този път — напълно законно.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.
Докато цяла България се възмущава на вноса и изгарянето на отпадъци, леката ръка, с която се издават разрешителни, е шокираща. Така излиза, че на практика проблемът е много трудно да бъде доказан, защото документално централите са изрядни. „Изборът дали ще замърсяваме въздуха с нелегално внесен или с роден отпадък е меко казано абсурден. Единствено активното включване на гражданите и изпращане на писма до Изпълнителната агенция по околна среда към министерството може да промени баланса на силите в борбата на хората за чист въздух.“, казва Данита Заричинова от „За Земята“.

Двете организации* също ще се включат със становища по тази публична консултация, но активното участие на гражданите да изкажат позиция чрез изпращане и на своите писма в дадения срок е от изключително важно значение. Тъй като изгарянето на отпадъци е продиктувано от факта, че въглищата са все по-скъпи, е крайно време да се заговори за бъдещето на общините като Гълъбово, зависими от въгледобива. Те биват оставени да се борят с наследство като безработицата и замърсяването, докато българското правителство настоява, че тецове няма да бъдат затваряни и не представят план за енергиен преход. Но централите на въглища стават малко по малко икономически нерентабилни. Въпреки това собствениците им получават силна държавна подкрепа да продължат да работят и да замърсяват.
Междувременно Европейската комисия обяви създаването на Фонд за справедлив енергиен преход, специално насочен към зависимите към въглищата региони. Той е шанс хората, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика. От българските институции зависи дали това ще се случи на практика.

,

България ще спасява централите на въглища, напук на Зеления пакт и протестите срещу мръсния въздух

В петък сутринта парламентът върна енергийната ни политика с поне 70 години назад като задължи правителството да спаси на всяка цена държавната въглищна индустрия и да гарантира съществуването ѝ в сегашния ѝ вид и след 2030 г. Управляващи и опозиция в Народното събрание единодушно поискаха още Министерски съвет да предостави на ТЕЦ “Марица Изток” 2 поредната финансова инжекция.

В същото време парламентът най-накрая подкрепи закъснялото включване на България в Платформата за въглищни региони в преход, създадена още през 2017 г. като част от развитието към нулевовъглеродна икономика. В опит да придадат още тежест на решението си, депутатите настояха присъединяването на България да бъде при условие, че страната няма да затваря въглищни мощности. Това обаче, така или иначе, изобщо не съществува като условие за участие на държави членки в инициативата.

Като организации, които от години работят за справедлив, поетапен и добре обезпечен енергиен преход, ние от “Грийнпийс” – България и “За Земята” бихме нарекли тези новини най-малкото противоречиви.

“Политиката за подкрепа на въглищната индустрия и след 2030 г. разкрива лицемерието да подкрепиш дългосрочна цел без никаква готовност за мерки в краткосрочен план. Така днешните управляващи завещават всички негативи от закъснелия преход — климатични, икономически и социални, на следващите поколения. Подобно бягство от отговорност поставя десетки хиляди граждани, заети във въглищния сектор, в риск от непредвидените последствия от една непланирана и не добре обезпечена енергийна трансформация,” казва Десислава Микова от “Грийнпийс” – България.

След като Европейската комисия обяви създаването на Фондa за справедлив енергиен преход и беше, макар и неофициално, спомената началната сума от близо 1 милиард лева в подкрепа на въглищните и въглеродно-интензивни региони в рамките на пакета “Чиста енергия за всички европейци”, изглеждаше, че пред България има само един път. В петък стана ясно, че мисленето на политиците продължава да е застинало в миналото.

Докато в много въглищни региони в ЕС вече планират диверсификация на местната икономика, преквалификация на кадрите и развитие с мисъл за качеството на живота и здравословната околна среда, България е единствената държава с въглищни региони в ЕС, в която дискусията за енергийна трансформация дори не е започнала в публичното пространство. Вместо да дискутират конструктивното използване на средствата, заложени в Механизма за справедлив преход в полза на регионите и държавата, българските политици продължават да говорят за поддъжането на изкуствено дишане на ТЕЦ “Марица изток” 2 с цената на всичко. Но дружеството от години е в изключително тежко финансово състояние и заедно с него потъва целият Български енергиен холдинг — структурата-майка на всички държавни енергийни компании. Докато продължават да настояват колко незаменими са въглищата в енергийната система на България, политиците пренебрегват недостатъчно изследваната възможност за участието на гражданите в енергийната система не само като потребители, но и като производители на енергия от възобновяеми източници.

“Правителството продължава да отрича фактите, но преходът отвъд въглищата е тук и последиците за работещите в сектора могат да са много жестоки. Отидете в Бобов дол и вижте какво стана там, когато 1000 човека изгубиха работата си в мините преди две години. Този сценарий очаква и други райони. Обслужването на частни и партийни интереси в енергийния сектор, както и липсата на визия в управляващите, ще струват много скъпо на обществото ни съвсем скоро.”, казва Тодор Тодоров от “За Земята”.

Независимо от решението на Народното събрание в петък, икономическата логика изисква България да престане да губи милиони в спасяването на остаряла индустрия, чийто край е вече тук. “Грийнпийс” – България и “За Земята” настояват за изготвянето на национална визия за прехода отвъд въглищата с участието на представители на правителството, местните власти, представители на работниците, бизнеса, неправителствени организации и граждани в условията на публичен диалог. Активното участие на общините Перник, Бобов дол и региона на Маришкия въглищен басейн е задължително. България все още може да подходи конструктивно и да се действа сега — бъдещето ще е тук по-скоро, отколкото очакваме.

, , , , ,

Анкети показват, че домакинствата са доволни от подмяната на печки по пилотната програма на Столична община

По-лесно, по-леко, по-чисто и по-удобно — така коментират отоплението на пелетни печки участниците в пилотната програма на Столична община в анкетата, проведена от Екологично сдружение За Земята. От 30 запитани, 29 отговарят, че са удовлетворени от участието си и нито един не би се отказал.

Проектът е реализиран в Нови Искър през отоплителния сезон 2018/2019 г. и е една от мерките, които общината предприе, за да намали замърсяването на въздуха в София. Очаква се подмяната на неефективните уреди на гражданите да обхване 20 000 домакинства през следващите години. Инициативата започна с пилотен проект, който показа кои са силните страни и кои — слабите.

Малко над половината от анкетираните посочват, че след промяната в жилището им е по-топло, малко под половината, че няма разлика. Някои участници посочват лесната употреба, постоянната температура и уюта като допълнителни положителни ефекти.

На въпроса „Според вас отоплението с пелети по-скъпо или по-евтино е спрямо предишния ви начин на отопление“, от 29 отговорили, 54% казват, че е по-евтино, а по 23%, твърдят, че е по-скъпо, или че разходите са същите. Само един от запитаните е отговорил, че сега е по-студено и уточнява, че печката не затопля като камината, която е имал, но пък температурата е равномерна. Наша проверка установи, че участникът не е бил запознат, че уредът може да се настройва и целия сезон е работил на най-ниската степен на горене. Подобни казуси показват, че нуждата от по-ясни и подробни инструкции за експлоатация са основният недостатък, с който се сблъсква пилотното издание на програмата.

Анкетата установява, че един от най-сериозните проблеми при реализирането на Програмата са техническите ѝ аспекти. Те включват изключително висок процент дефектирали компоненти на печките и чести оплаквания от некачествени пелети.
Единадесет респондента или 42% споделят за проблеми с уредите, които са били отстранени. Четирима от тях споделят за по две технически неизправности за един и същи уред, а един, дори за 3 — два пъти е имало неработеща запалка и веднъж – изгоряла горелка. Така стават общо 17 дефекта за доставените 30 уреда.

Има случаи, в които техническите проблеми са били причина някои домакинства да се замислят дори за отказ от програмата. Някои от проблемите не са разрешени в рамките на същия или следващия ден, което, ако се случи в бъдещата мащабна програма за подмяна на уредите, би създало риск голям брой домакинства да останат без отопление в някои зимни дни.

Мащабът на същинската фаза от проекта означава, че Столична община трябва да обърне сериозно внимание на проблемите и да вземе мерки за намаляването им до минимум. Мерките, които могат да се приложат, варират от по-стриктни критерии за качество, до предвиждане на неустойки и други санкции за доставчиците, които не могат да се отзовават при проблем в най-кратки срокове. Тези санкции трябва да се предвидят и отразят още при формиране на обществените поръчки и след това в етапа на прецизиране на договорите, където следва да се заложат строги условия при наличие на дефекти, както и предварително да се поставят условия за обхвата на предоставената гаранция – да покрива всички възможни дефекти на всички елементи от уредите.

, ,

Провалите на Нено Димов, които не трябва да повтаря новият министър

Коалиция от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“ настоява като нов министър на околната среда да бъде назначена личност с достатъчен професионален капацитет, вътрешна убеденост и отговорно отношение към природата, така че гражданите в България да имат нормална среда на живот с чист въздух, чиста питейна вода и опазена природа, а България да избегне санкции от Европейската комисия.

На фона на настъпилата криза в управлението на околната среда, чиято кулминация е арестът и оставката на Нено Димов, природозащитните питат защо трябваше да се стигне до тук в Министерството на околната среда и водите?

Коалиция “За да остане природа в България” предупреждава, че смяната на поредния министър няма да доведе до подобрение в МОСВ, още по-малко с показни акции на прокуратурата и МВР, които най-вероятно няма да доведат до осъждане на Нено Димов. Трябва правителството окончателно да изостави досегашната политика на поставяне на частните интереси пред обществените, която води до катастрофа в областта на околната среда, водите, биоразнообразието и борбата с климатичните промени.

За първи път поискахме оставката на министър Нено Димов през август 2017 г. Оттогава не сме спирали да изтъкваме вредите, които неговото управление носеше всеки ден на българската природа и на здравето на българите. През 2018 г. това беше и искането на десетки хиляди български граждани, които протестираха в над 30 градове в България и по цял свят. Но въпреки нашите предупреждения и многобройните доказателства за некомпетентните му решения, които нанесоха непоправими вреди на природата, Нено Димов очевидно се ползваше с толеранс от страна на управляващите и до тази седмица не беше обсъждан въпросът за евентуалната му смяна.

За три години управление на Министър Димов Министерство на околната среда и водите и неговите поделения и териториални администрации задълбочиха управленската и експертна криза, в която се намираха. Всеки следващ министър ще има тежката задача практически да създаде наново структурите отговорни за опазване на околната среда и да намери експерти, които да разбират от темите, в които имат задължения.

Всички наши позиции са публични и достъпни в интернет. За да покажем за какво предупреждавахме, ще направим кратка рекапитулация на всички провали и вреди, нанесени от Нено Димов от май 2017 г., когато беше назначен за министър от третото правителство на Бойко Борисов, до сега:

    

  1. Нено Димов е лично отговорен за бедственото положение с питейната вода на град Перник. Управлението на водните ресурси е пряка отговорност на Министерство на околната среда и водите. Освен към язовирите за питейни нужди, Нено Димов блесна с безстопанственост и към реките, което настрои рибарите срещу правителството. Българските реки все повече биват убивани чрез строежи на МВЕЦ, изземване на баластра, “почиствания” на корита и замърсявания от промишлени и селскостопански субекти.
  1. Нено Димов е отговорен и за мръсния въздух в редица български градове. Продължаващите обгазявания на Гълъбово със серен диоксид доведоха през 2019 г. до задвижване от страна на ЕК на наказателната процедура, заради данни, предоставени от българското правителство „които показват трайно неспазване на пределно допустимите почасови и дневни стойности на серен диоксид в югоизточната част на страната, където се намират четирите най-големи топлоелектрически централи” [1]. След осъдителното решение на съда на Европейския съюз през 2017 за мръсния въздух в България, ЕК все още не е доволна от мерките, предприети от Нено Димов по изпълнение на съдебното решение и през 2018 изпрати официално писмо в което каза, че ”е обезпокоена от бавния темп на промените и от липсата на координиран подход между органите за опазване на околната среда и другите органи на национално и местно равнище.” [2]
  1. Последните три години министерството претърпя пълен провал в управлението на отпадъците, като кулминацията беше безконтролният внос и горенето на отпадъци. Припомняме, че МОСВ продължава да подкрепя изграждането на инсталация за горене на отпадъци до град София.
  2. Водената от Нено Димов политика освен, че застрашава здравето на българите, вече включи държавата в хоризонтални процедури за неизпълнение на европейското екологично законодателство за НАТУРА 2000, екологична оценка и ОВОС и има опасност в бъдеще това да доведе до санкции. Хоризонталните наказателни процедури показват, че всички превантивни контролни механизми за опазване на околната среда не функционират правилно или изобщо не функционират. ЕК има сериозни забележки относно недостатъци и липси и при текущият и последващ контрол на самите решения на министерството. За неговото управление са отворени 14 нови наказателни процедури срещу България и продължават да се разглеждат 23 процедури открити при предходни министри.
  3. Господин Димов начело на МОСВ непрекъснато води кампания срещу екологичната мрежа Натура 2000 [3] и още по-лошо – срещу собствените си учени и международно признати български специалисти по биоразнообразие. Нено Димов всява противопоставяне на различни части на обществото и не успява да балансира за решаване на нито един екологичен проблем, с който се е захванал.
  4. Нено Димов се опита да прокара плановете за застрояване на Национален парк “Пирин” и Природен парк “Витоша”. И двата парка сега са без актуален план за управление, а софиянци не могат да ползват ски съоръженията на Витоша. Заради нежеланието на Нено Димов да одобри плана за управление на Природен парк “Българка” продължават да се изсичат поголовно естествени букови насаждения във вододайните зони на Габрово и Трявна. Природните паркове Странджа и Сините камъни също се изсичат безогледно заради липсата на планове за управление.
  5. Под негово ръководство продължи презастрояването на Черноморието, като България беше осъдена заради казуса Калиакра, докато продължават да никнат нелегални строежи в община Царево. На министър Димов не му направи впечатление криминалното опожаряване и източване на Шабленското и Дуранкулашко езера, извършени с разрешение на подчинения му РИОСВ.
  6. България може да се наложи да върне на Европейската комисия (EK) близо 1 милиард лева за строежа на АМ Струма, заради незаконно решение по ОВОС от 2017 г., подписано от Нено Димов. Както стана ясно от коментарите на ЕК по апликационната форма за магистралата, избраното трасе унищожава Кресненското дефиле, нарушава европейските директиви и се очаква да доведе до високи глоби и наказателни процедури. От 2009 година в дефилето загиват между 3 и 4 души на година и този проблем ще бъде само задълбочен с решението по ОВОС на Нено Димов.
  7. Нито един горскостопански план, приет по негово време не е подложен на процедури по екологична оценка или да е извършена оценка за съвместимост с Натура 2000. Това води на много места до преексплоатация на горите.
  8. Криенето на информация за околната среда се превърна в масова практика от всички структури на МОСВ. През 2019 година МОСВ получи антинaгpaдaтa „Kaтинap“ на Програма “Достъп до информация” зa влoшaвaнe нa пpaĸтиĸитe пo пpeдocтaвянe нa дocтъп дo инфopмaция и пo-ĸoнĸpeтнo зa oтĸaзитe дa пpeдocтaви дocтъп дo paзpeшeния, ĸoитo MOCB e издaлo нa въглищни цeнтpaли дa изгapят oтпaдъци зa eĸcпepимeнтaлни цeли – инфopмaция, cвъpзaнa cъc здpaвeтo и живoтa нa xopaтa.

Нено Димов не трябваше да бъде избиран изобщо за министър на околната среда и водите заради липсата на компетенции, но начинът по-който си отива не прави чест на една демократична и правова държава. Надяваме се управляващите най-после да са разбрали отговорностите, които носи екологичният министър за здравето и благоденствието на гражданите и това да проличи в избора на нов.

Линкове:

[1] Европейската комисия даде България на съд заради мръсния въздух (25.07.2019, Свободна Европа)

https://www.svobodnaevropa.bg/a/30074953.html

[2] Производства от месец ноември за установяване на нарушения: основни решения (2018, Брюксел)

https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/BG/MEMO_18_6247

[3]Одит на Сметната палата за изпълнението на „Ефективност на управлението на мрежата НАТУРА 2000 с цел защита на околната среда и местното население в зоните от мрежата” за периода 2016 – 2018 г. https://www.bulnao.government.bg/bg/articles/za-golqma-chast-ot-zashtitenite-zoni-v-bylgariq-na-mrezhata-natura-2000-ne-e-opredelen-rezhim-za-opazvaneto-im-2276

[4] Медийна публиакция за нарушенията на европейските директиви в процедурата по ОВОС за АМ Струма през Кресненски пролом https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/infrastructure/2019/10/23/3980187_magistrala_struma_ostava_bez_evrofinansirane_zasega/

За контакти:

  • Тома Белев, АПБ, 0888 100 373 (Натура 2000, защитени територии и води)
  • Андрей Ковачев, СДП Балкани, 0887 788 218(Кресна):
  • Добромир Добринов, WWF България, 0897 811 234 (Гори, ОВОС, ЕО)
  • Иво Хлебаров, ЗаЗемята, 0898 252 303 (Въздух)

В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Грийнпийс България, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи. http://forthenature.org

, , , , ,

Европейската комисия за мерките ни срещу климатичните промени: На България й липсва амбиция

Днес се чудим как да спасим климата, когато е настъпило време сериозно да се действа. А се чудим как, защото тези преди нас, които трябваше да са предприели първите стъпки се чудеха дали изобщо нещо трябва да се прави. Днес решаваме проблемите зададени преди няколко десетилетия, търсим решенията, отложени от тогава. Разликата е, че предното поколение успя да прехвърли на следващото търсенето на решение на проблемите.

Оповестеният на 18 юни 2019г анализ на Европейската комисия на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на страните членки потвърди в огромна степен коментарите, които За Земята, Банкуоч и Грийнпийс България отправиха към Българското правителство в края на април тази година. Изненади няма за България – похвалите и комплиментите на Комисията, доколкото ги има, са откровено насилени и свързани с посредствени постижения от типа на спазена структура на плана и добри описания. Оттам насетне насилено остава и поддържането на добър тон, защото критиките са по същество и могат да бъдат обобщени като пълна липса на описание на цели и мерки за всички, което трябва да бъде приоритет на този план.

Ето неизчерпателен обзор на коментраите на ЕК за ИНПЕК на България
Конкретно за България препоръките на ЕК са че в плана липсват по-амбициозни цели за развитие на ВЕИ. Препоръчват ни цел не от 25%, както беше заложено в първия вариант на плана, а най-малко 27% за достигне дела на ВЕИ до 2030 г. Този минимум е изчислен по предварително зададена формула за разпределение на тежестта по постигане на целите 2030г между страните членки на ЕС. Припомняме, че За Земята се застъпва за нива от минимум 40% дял на ВЕИ в крайното потребление към 2030г с включване на енергията за отопление и охлаждане, като дела на ВЕИ само по отношение на електроенергия да се повиши до 30% (При почти 19% към момента). Причините за препоръката ни са прости:
почти няма електроенергийна система в света, която да не може да интегрира и да балансира безпроблемно минимум 30% ВЕИ
България има огромен неизползван потенциал за използване на ВЕИ в отоплението по ефективен начин
не може да се очаква да постигнем въглеродно неутрална икономика до 2050г, ако развитието на ВЕИ е напълно спряно до 2030. Просто такъв преход от вероятно 100% ВЕИ не може да се достигне за 20 години, ако преди това две десетилетия сме били в пълна парализа
България може да развива по евтин начин своя ВЕИ капацитет с прозрачни търгове, либерализиран пазар и защита на конкуренцията. Вместо това страната иска да налива пари в енергийни проекти за ядрена енергия, въглища и газ, за които е ясно, че бъдещето не им принадлежи. Оправданията против развитие на ВЕИ са смехотворни и изсмукани от пръстите – например, че 30% от територията на страната е в Натура 2000 зони (където впрочем ВЕИ могат също да се изграждат), сякаш не разполагаме с останалите над 60% от територията си, които не са в Натура.
Евтино и достъпно за всички граждани развитие на ВЕИ може и ще се случи по линия на новото законодателство на ЕС, което позволява на гражданите да произвеждат сами електроенергия за собствена консумация
В препоръките на ЕК не е убягнало, че България предвижда дори намаление на дела на някои ВЕИ за производство на електроенергия, за производство на възобновяема топлина няма никакъв план как ще се постига целта. ЕК подчертава, че ролята на производството на топлина от отпадъци има неясна роля в плана . За Земята още през април обяви, че това е една от най-спорните области в предложенията на правителството и че там се прокрадва една полузаконна и крайно неприемлива схема за горене на биомаса и отпадъци, което се потвърждава и от бума на инвестиционните намерения на някои от най-спорните ТЕЦ-ове в страната.
Може би единствената сериозна изненада в препоръките на ЕК е, че на няколко места се споменава ролята на ядрената енергетика в подсигуряването на енергийната сигурност на страната. България отчита АЕЦ като местен енергиен източник, но това е несериозно. ЕК напомня, че ядреното ни гориво идва от един единствен източник и страната трябва да обоснове дали има дългосрочен план за снабдяване с ядрено гориво за съществуващата си АЕЦ, но и включително предвид плановете за развитие на нови ядрени мощности. За новите ядрени мощности, ЕК препоръчва правителството да направи справка с реалността и да извърши икономическа оценка доколко са жизнеспособни тези планове.
Отбелязва се също, че на ВЕИ не се отделя достатъчно внимание в ролята им на местен източник на енергия и гарант за енергийната сигурност в степента, в която това се прави за въглищата и АЕЦ. Зависимостта от вноса на газ и преодоляването на тази зависимост също не са достатъчно описани. България е всеядна на всякакви големи газови проекти, а проектите за свързаност на газопреносната мрежа, които са истинския гарант за сигурността на доставките са оставени без крайни срокове за завършване на интерконекторите.
Не е адекватно приложен принципът, че поподобряването на енергийната ефективност трябва да бъде поставяно на първо място. Вече над 10 години страната ни е на последно място по този показател в ЕС. ЕК ни напомня и за пряката връзка между енергийната ефективност и енергийната бедност. Важна препоръка е и по-широко участие на обществеността и заинтересованите страни в окончателното изготвяне на плана (срок до края на 2019 г.)
Засегната е и темата за справедлив енергиен преход, която нашите управници упорито се правят че не забелязват. EK иска пояснения как ще бъде извършен енергийния преход, при положение че в националния план се залага на продължаващо използване на въглища за производство на енергия. Всъщност ЕК е толкова смаяна от заявката на страната да ползва въглищата си безконечно, че просто препоръчват на правителството да си направи самооценка на този план спрямо климатичните цели. Както е казал народът – Удари се, за да не те удрям аз! В части от документа плановете за поддържане на въглищата са свързани с плановете за нова газова инфраструктура и препоръки правителство само да направи взаимовръзката за ефекта, ако развива всичко.
Много важна препоръка е фигуриращата под номер 8 в анализа на ЕК: „Да посочи всички енергийни субсидии, в т.ч. субсидиите за изкопаеми горива, и всички предприети и планирани действия за прекратяването им.” Всъщност България не предвижда мерки за отпадане на субсидиите за изкопаеми горива, защото изобщо отрича да има такива. ЕК директно казва на правителство да прочете доклада на Комисията „Energy prices and costs in Europe“, от който става пределно ясно, че ЕС има проблем с тези субсидии, а конкретно България не просто поддържа субсидии за изкопаеми горива, но те са се увеличили четирикратно (!!!) в периода 2008-2016 г!
Пак се препоръчва на правителството да прочете какво вече е препоръчано от Европейския семестър, където България е насочена да определи какви средства ще са и нужни, за да инвестира в нисковъглеродния преход, а не да се говори без посока и цел.

Комисията отлично насочва управниците ни какво би искала да бъде доразработено в плана. Например в сферата на транспорта се подчертава, че това е единствения сектор със сериозен ръст на емисиите – 53% от 1990г до днес. И че този сектор заслужава специално внимание, каквото правителството не е осигурило в плана. Още в предложения начален вариант на ИНПЕК правителството признава, че главния приоритет в транспорта – строителството на нови магистрали и пътна инфраструктура като цяло – води до смехотворни икономии на емисии. В същото време липсват каквито и да било цели за истински щадящите здравето и климата средства за транспорт – железопътния транспорт е само споменат, целите за велотранспорт не присъстват дори като нула в плана – те са просто оставени като ред от шаблона на ЕК.

Регионалното сътрудничество, което България почти навсякъде в плана е отбелязала като неприложимо и от нисък приоритет за страната, е правилно посочено от ЕК с точно обратен знак – от първостепенна важност. Това е така по ред причини. Освен за обмен на добри практики, в средносрочен и дългосрочен план, когато замърсяващи базови мощности в региона и цяла Европа отпаднат е важно да има добре свързани електроенергийни системи, за да може излишъците от възобновяема енергия в един регион да компенсират дефицитите в друг регион и за да е необходим много по-малък капацитет от технологии за складиране на енергия (батерии, ПАВЕЦ, инсталации за производство на водород и на възобновяем газ метан). Бел. Ред. Пример за това би било как слънцето свети в три часови зони на Европа и това може да помага за компенсиране на сутрешни и вечерни пикова с пренос на енергия между регионите. Или пък пренос на възобновяема енергия от слънчевия юг към европейския север или от крайбрежните райони с вятър по Атлантика, Северно и Балтийско море на юг и на изток в цяла Европа.

Плановете за климат и енергетика в целия ЕС

ЕК излезе с важни послания покрай публикуване на коментарите по националните планове за енергия и климат на страните от ЕС. Съюзът за сега не достига целите за 2030 г. – нужни са повече усилия по отношение на ВЕИ (почти 2% под заложената 32% цел за 2030г) и далеч повече усилия по отношение на енергийната ефективност (над 6% под 32%ната цел 2030г).

Анализът на ЕК отнасящ се до повечето страни в ЕС показва като цяло липсата на действия за насърчаване на общностите и гражданите да произвеждат, продават и съхраняват собствена възобновяема енергия.Само Гърция, Шотландия и Холандия са планирали конкретни мерки за подкрепа на производство на енергия от общности и граждани. Обединеното Кралство е шампион по размер на субсидиите за изкопаеми горива.

Какво трябва да направи Правителството на България?
На първо време искаме на предстоящия Съвет на ЕС на 21 юни България да подкрепи амбицията на ЕС за въглеродно неутрална 2050г. След това искаме правителство да не пренебрегва следващата част от управлението по завършване на ИНПЕК, който трябва да бъде финализиран до края на 2019г, както и да насочи сериозни усилия към дългосрочната стратегия до 2050г, която също трябва да бъде представена в началото на 2020г. Хубавото на Парижкото споразумение е, че всяка страна решава как да подходи, за да се включи към усилията за предотвратяване на катастрофален климатичен сценарии – нека България покаже, че има хора с визия в управлението си, които могат да използват тази свобода на действие, за да изработим решенията, които работят за нас и в нашия контекст. Защото този път никой няма да ни е виновен за пропилените възможности да направим нещо добро за хората и планетата и да направим нещо добро и за икономиката си.

Коментарите, които За Земята, Банкуоч и Грийнпийс България отравиха към правителството в края на април, можете да прочетете тук.

, , , , , ,

Писмо до институциите относно ангажиране за климатично неутрален ЕС до 2040

ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

КОПИЕ ДО

Г-Н РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА

 

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА  ПЕТКОВА

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

 

Г-Н НЕНО ДИМОВ

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

 

Г-Н ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

Относно: Европейски съвет през юни – ангажиране за климатично неутрален ЕС до 2040

 

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми госпожи и господа министри,

На приближаващия Европейски съвет на 20-21 юни Вие и Вашите колеги ще дискутирате стратегическата визия на Европейската комисия за климатично неутрална европейска икономика. Това вероятно ще бъде последното събитие, на което ще обсъждате този въпрос преди решаващата среща на върха на ООН във връзка с промените в климата през септември.

Извънредното положение в областта на климата е определящото предизвикателство пред Вашето поколение на глобални лидери и както показаха последните избори в ЕС и с безпрецедентната мобилизация на стотици хиляди граждани, общественият интерес за навременно действие е огромен.

Учени от цял свят алармират, че няма никакво време за губене. Ако искаме да ограничим покачването на глобалната температура до 1.5 ° C и да избегнем потенциално катастрофални климатични въздействия, глобалните нетни емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени наполовина през следващите десет години и да достигнат до нула до 2050 година. Това ще се случи само ако ЕС демонстрира водеща роля на международно равнище и се ангажира да постигне възможно най-бързо климатична неутралност.

Стратегията на Европейската комисия ясно посочва, постигането на нулеви нетни емисии е не само осъществимо, но и от икономически интерес за Съюза. Ако значително увеличим действията свързани с изменението на климата ще предотвратят някои от огромните икономически загуби, с които ЕС вече се сблъсква и които ще се увеличат значително, но ще се осигурят милиарди евро в полза на здравето, билиони евро спестени при вноса на изкопаеми горива, докато се постига по-висок БВП и се откриват милиони работни места в зелените индустрии на бъдещето.

Бюджетът на ЕС, със своето силно въздействие върху бюджета на много държави и техните публични разходи, може да осигури силен тласък за тези допълнителни необходими средства, при условие че се предоставят повече средства за действия в областта на климата в по-слабо развитите региони на ЕС.

На тази основание на казаното по-горе и от името на многобройните ни поддръжници, ние Ви приканваме по време на Европейския съвет през юни, като част от цялостна бъдеща програма за изменението на климата, природата и устойчивото развитие, да:

  • се съгласите с целта на ЕС за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2040 г .,
  • обявите на срещата на върха на ООН през септември, че ЕС ще увеличи своя принос на база на национално определения принос на всяка от своите страни-членки за 2030 г., и
  • подпомогнете бюджета на ЕС, който спомага за постигането на тази цел и съгласува националните и регионалните инвестиционни приоритети с целите на ЕС в областта на климата, като заделя 40% от бюджета за действия в областта на климата.

Тези точки също така трябва да бъдат включени в стратегическата програма на Съюза, която ще приемете на заседанието. Чрез тези всеобхватни приоритети, ръководещи работата на ЕС през следващите пет години, може да се даде силен сигнал на гражданите, че ЕС превръща прехода към устойчива Европа в приоритет, като работи за климатична неутралност, спиране и обръщане на тенденцията за загубата на биологично разнообразие и гарантиране, че целите на ООН за устойчиво развитие са водещият принцип зад всички действия на ЕС.

 

С уважение:

Генади Кондарев – координатор „Обществени средства за устойчиво развитие“ в екологично сдружение (ЕС) „За Земята“

Тодор Тодоров – координатор „Енергия и климат“ в ЕС „За Земята“

Радостина Славкова – координатор „Енергия и климат“ в ЕС „За Земята“

, ,

Седем години борба да се чуе гласа на Варненци за съдбата на Морската им градина — обреченият референдум

Епичната (продължителна и неуморна) битка на Варненци за запазване на морската им градина и срещу мафията обхванала с пипала не само общинската администрация, но и прокуратура и съдебна власт, е един от ярките примери как в България гражданското общество бива блокирано и осакатявано на всяка крачка при опитите си да намери справедливост.

Търсейки начин да използват един от малкото инструменти разрешени им от закона гражданите на Варна стартират събиране на подписка и опит да инициират референдум, за да може гласът им накрая да бъде чут.  Зашеметяващо количество документация, протоколи, жалби, решения ,постановления, статии и какво ли още не може да бъде открито на http://www.sopa.bg/news.php?extend.167 където изключително организираните граждани са събирали  документалните си стъпки и, на моменти абсурдната кореспонденция, с държавните власти. Ние се опитахме да синтезираме борбата и нарушенията, защото това е много ярък пример как дори и прилагайки стриктно законовите постановки, гражданското общество бива ограбвано от правото си на глас заради частните бизнес интереси на мафията.

В началото на 2013 година Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията – СОПА с подкрепата на ОЦОСУР, СНЦ „Обединено гражданско сдружение“ , БДЗП, ГС „Зелена Варна“ и ГС „Варна диша“ стартират подписка  а провеждането на местен референдум, с който варненци да заставят местната власт да утвърди Морската градина като обществен парк със свободен достъп, разположен на брега на морето.  

Търсенето на подобен статут за това природно богатство на град Варна се налага след като през 2012 г. с новия Общ устройствен план на града е заличен окончателно статутът на крайбрежната зона, като зона за отдих и е предвидено застрояването ѝ, като зона за обществено обслужване, включително с офиси, хотели, казина и т.н.

След търсене на варианти как законово да се съхрани досегът на парка с морето, да се запази крайбрежната зона, като зона за отдих и се избегне прекомерното й застрояване, няколко НПО вземат решение да стартират подписка, с която да предложа на варненци да се проведе местен РЕФЕРЕНДУМ със следните въпроси:


  1. Да достига ли паркът „Морска градина” до морето, като включва изцяло крайбрежната зона от ската до морския бряг? 

  2. Да бъде ли крайбрежната зона на град Варна паркова зона за отдих с обекти за хранене, спорт, атракции и развлечения, но без жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища?

 

Допълнителна информация;

Законови постановки уреждащи провеждането на местни референдуми :

Съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, местен РЕФЕРЕНДУМ за Морската градина на Варна може да се инициира и произведе:


По предложение на кмета на Варна Кирил Йорданов, по искане на поне 11 общински съветници или по инициатива на гражданите чрез подписка.

Тъй като първите две възможности отпадат поради досегашното нежелание на институциите да се възползват от даденото им от закона право, време е гражданите да вземат думата! И стартират подписка.

При подписка референдум се произвежда задължително, ако за 3 месеца се подпишат с ЕГН и адрес не по-малко от една десета от гражданите с избирателни права. На последните избори за общински съвет те са били 285 396, което означава, че са необходими около 30 000 подписа.

Ако се съберат една двадесета или около 15 000 подписа, решението дали да се произведе референдума ще се гласува от общинския съвет.

Референдумът се печели, ако с „да” гласуват повече от половината от участвалите в референдума и избирателната активност е не по-ниска от тази на последните избори за общински съвет, т.е. не по-ниска от 49,98%.

Изпълнението на решението, прието с местен референдум, се организира от кмета на общината.

Уловката:

На 17 Октомври 2013 гражданите внасят 2757 попълнени бланки с по 12 реда, което прави  33084 записа. ГД „ГРАО“ към МРР е проверила 32367 записи. От тях са признати за коректни 14854, но и те са достатъчни да задължат кмета да представи официално становище, а общинския съвет да обсъди публично предложението с въпросите за референдума и да го гласува.
Победата се състои в това, че становището на кмета и публичното обсъждане дали да има местен референдум следва да са именно от гледна точка на обществения интерес, а не на интереса на частния инвеститор „Холдинг Варна“, който се страхува и не желае да чуе гласа на варненци за прехваления си проект. А този глас със сигурност ще бъде „Да на Морската градина до морето! Не на олигархията, не на мафията, не на ТИМ!“
За съжаление, в продължение на няколко месеца кметът Иван Портних и председателят на общинския съвет Иван Луков не дават ход на публичното обсъждане, а сякаш чакат съдът да ги задължи да го сторят.“  Казват представители на Инициативния комитет (http://www.sopa.bg/news.php?extend.167)

В непроходимата джунгла на администрацията:

И се започва едно безкрайно административно и съдебно ходене по мъките продължило години … Използвани са всички законови механизми, за да се признаят събраните от гражданите подписи и да се инициира референдум. На sopa.bg може да се открие впечатляващ брой писма, жалби, дела и преписки, с които гражданите и администрацията играят танго- две назад, една напред.  Стигат и до Върховния Административен съд.

Въпреки това след години разтакаване и неправомерно бавене на 22.01.2018г.  Общински съвет – Варна излиза с решение, с което  отхвърля предложението на инициативния комитет от 26.04.2013 г. и отказва произвеждането на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна. Гражданите естествено обжалват това решение предвид множеството нарушения на държавни и общински органи до този момент. И се започва нов цикъл…

Положението е малко „Дон Кихот и хилядите вятърни мелници“. Крайния резултат към момента е, че на гражданите на гр. Варна им е отказано правото на глас относно съдбата на морската им градина. Заплетени в административната и съдебна джунгла, ограбени от базисни права да решават съдбата на здравето и околната си среда, гражданите все още се опитват да играят по правилата на системата , но е очевадно, че в условията на ограбена демокрация, държавата вече не функционира така като би трябвало!

, ,

Да спасим Кресненското дефиле — кампанията е с ново видео

Спасяването на Кресненския пролом е една от най-старите природозащитни каузи в България. За съжаление повече от 20 години не можем да гарантираме сигурно бъдеще на една уникална на видове зона в цяла Европа. В дефилето си правят “среща” два климатични пояса, затова флората и фауната са особено богати, а често — и единствени по рода си за страната ни.

Затова тази година на 04 юни се събрахме с природозащитници от целия свят, за да кажем, че мястото на магистралата е извън дефилето. Прекрасните приятели на каузата Да спасим Кресненското дефиле — Stratospheric Productions, създадоха видеото.

, ,

Покана за Общо събрание на За Земята

Уважаеми членове и приятели, 

Управителният съвет на Екологично сдружение “За Земята”, на основание чл. 26 ЗЮЛНЦ свиква Общо събрание на сдружението на 24.06.2019 г. от 17:30 в офиса на сдружението на адрес гр. София, бул. „Кръстьо Сарафов“ 24 при следния дневен ред:

1.  Приемане на финансов и описателен отчет на сдружението за 2018 г.

2. Приемане и изключване на членове

3. Промяна на Устава

4. Разни.

Всички членове и приятели на сдружението са поканени да присъстват.

При липса на кворум на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ събранието се отлага за 18:30 ч. на същата дата и място.

22.05.2019 г.                                                    Управителен съвет на ЕС За Земята

гр. София

,

„Грийнпийс“-България и „За Земята“ обжалват дерогацията на ТЕЦ Марица изток 2 и настоява дружеството да докаже, че има план за по-чисто бъдеще

Живак и серни оксиди няколко пъти над нормата ще може да изхвърля ТЕЦ Марица изток 2, докато междувременно продължава да тежи на бюджета с отрицателните си финансови резултати [1]. Решението държавната електроцентрала да получи безсрочно разрешение [2] да не спазва новите изисквания за най-добри техники противоречи на здравата икономическа логика и допълнително задълбочава проблемите в енергийната система. „За Земята — достъп до правосъдие“ [3] обжалва решението и настоява обществото да получи яснота как ползите от съществуването на една остаряла въглищна централа надминават разходите за нейното обновяване [4].

„Европейското законодателство позволява временно отклонение от нормите, само ако разходите за постигането им са несъразмерно високи спрямо ползите за околната среда. Грубо нарушени е, че в случая с Марица изток 2 това изискване не е спазено“, коментира адвокат Регина Колева.

Според актуализираното разрешително, от 2021-а година ТЕЦ Марица изток 2 ще може да изхвърля живак 30 μg/Nm3  при норма 7μg/Nm3 , и серен диоксид 570mg/Nm3 при норма от 130mg/Nm3. Така институциите показаха, че щедро раздават дерогации без да изискват тецовете да докажат ясна оздравителна програма и екологична рентабилност.
Както видяхме и в компютърното моделиране на доклада Last Gasp [5], замърсяването на Марица изток 2 стига чак до Солун, но няма информация за трансгранична консултация между България и Гърция по дерогацията на електроцентралата.

Въпреки че митът за евтиния ток от Марица изток 2 продължава да битува, миналата година стана ясно, че Български енергиен холдинг работи на загуба. Скъпото електричество на държавната електроцентрала е една от основните причини. Правителството обвини за негативния финансов резултат поскъпналите въглеродни квоти, но удобно пропусна да спомене, че въпросните квоти отразяват високата здравна и социална цена на замърсения въздух. „В България тецовете на въглища получават пари, за да замърсяват, докато твърдят, че електроенергията им е евтина. Правителството изсипва впечатляващи суми в Марица изток 2, пренасочени от публичните средства, но топлоцентралата отказва да инвестира в технологии, които ще намалят замърсяването, както изисква европейското законодателство и няма план за промяна на тази ситуация.“, коментира Доминик Дойл, адвокат в партньорската организация на „За Земята“ — Client Earth.

Според доклада Last Gasp [5] Българският енергиен холдинг се нарежда сред десетте компании, производители на електроенергия от въглища, които причиняват 2/3 от случаите на здравни проблеми вследствие на замърсяването на въздуха в Европа. Той е втори по „здравна цена“ на континента и производството на 1 мегаватчас енергия в България означава 93 евро за здравни разходи, което е значително повече от средната цена за Европа — 53 евро. „Данните системно показват, че националните и регионални правителства — в България, но и в целия ЕС — трябва спешно да планират преодоляването на зависимостта към въглищата. Политиките трябва да осигурят възобновяема енергия, която ще осигури хиляди работни места. Това е единствената перспектива за бъдещето.“, заключва Меглена Антонова от „Грийнпийс – България“.

[1] Високата цена на политическия страх за бъдещето на комплекса “Марица-изток”
[2] Подновено разрешително, ТЕЦ Марица изток 2
[3] „За Земята — достъп до правосъдие“ обединява усилията на неправителствените организации CEE Bankwatch, „Грийнпийс“ — България и Екологично сдружение „За Земята“, които работят за опазване на околната среда в България.
[4] Линк към жалбата
[5] Last Gasp

,

Върховният съд на ЕС реши да има по-силен демократичен контрол върху търговските споразумения

От За Земята приветстваме решението на Европейския съд от 16.05.2017 г., с което се постановява, че търговските споразумения, съдържащи инвестиционни разпоредби трябва да бъдат одобрявани от националните парламенти.[1] Решението идва във време, в което сред европейските граждани сериозните опасения за негативното влияние на съвременните търговски споразумения като СЕТА и ТТИП нарастват. Те позволяват чужди инвеститори да съдят правителствата в благоприятни за бизнеса трибунали, ако печалбите им са повлияни от политики в обществен интерес. Липса на демократичен контрол допринесе за силната обществена опозиция срещу европейската търговска политика през последните години.

С отсъждането си от вчера Европейския съд определи, че заради инвестиционните разпоредби в споразумението за свободна търговия между ЕС и Сингапур, то е със смесена компетентност. С него се създава съдебна практика, която следва да бъде прилагана и към всички бъдещи търговски споразумения на съюза.

Въвличането на националните правителства в ратификацията на търговските споразумения ще увеличи демократичния контрол. Всички бъдещи споразумения, които включват инвестиционни трибунали ще трябва да бъдат ратифицирани от държавите членки. Призоваваме българските политици да отхвърлят всички сделки, включващи несправедливи ВИП права за  чуждестранните инвеститори. Първото, което ще бъде трябва да бъде обсъдено в Парламента е споразумението между ЕС и Канада, познато като СЕТА. Считаме, че то не трябва да бъде ратифицирано от България, тъй като ще създаде повече проблеми и твърде малко ползи за страната.

Припомняме, че в търсене на решение относно споразумението СЕТА между ЕС и Канада, белгийското правителство се ангажира да поиска становище от Европейския съд, дали Системата на Инвестиционни съдилища е съвместима със законите на ЕС и очакваме това да се случи в идните месеци. [2] В същото време във Френският конституционен съд тече процедура по оценка на съвместимостта на СЕТА с местните закони. [3] В няколко европейски страни предстоят и референдуми относно ратификацията на споразумението, а българският президент Румен Радев още в предизборната си кампания пое ангажимент да сезира Конституционният съд на страната, който бе потвърден от него и по-късно. [4]

 

[1] https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2017-05/cp170052en.pdf

[2] data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-13463-2016-REV-1/en/pdf

[3]http://www.euractiv.com/section/economy-jobs/news/frances-top-court-questions-constitutionality-of-ceta/

[4]http://m.dnevnik.bg/bulgaria/2017/03/10/2932835_prezidentut_radev_potvurdi_che_ne_priema/