Замърсяването с азотен диоксид в София остава високо

Замърсяването с азотен диоксид (NO₂) в София продължава да бъде повсеместно и доста над официалните стойности публикувани от институциите, показват нови целогодишни измервания на Екологично сдружение „За Земята“. При това концентрациите са се увеличили спрямо предходната година. Подробните данни са изложени за първи път в нов доклад на организацията. Притеснително е, че проблемът продължава да бъде напълно скрит за автоматичната система за измерване на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), въпреки няколкогодишните усилия да се повиши осведомеността на гражданите и институциите по въпроса. Несъответствието произтича от неправилното разполагане на официалните измервателни станции, показва анализът.

 

Няма станция, няма проблем

Още през 2021 г. с независимо измерване дифузионни тръби на„За Земята“ демонстрира наличието на замърсяване на въздуха в София на много локации. За да се провери дали проблемът продължава, експерти на организацията извършиха целогодишно измерване по същия метод в 27 точки в града през 2022 г. 

В 25 от тях бяха отчетени средногодишни стойности над законовата норма от 40 µg/m³. Нещо повече – във всички 20 точки, в които се случваха измерванията и през двете години, се наблюдава увеличение на концентрациите през 2022 спрямо 2021 г. Това означава, че замърсяването с NO₂ в София е реален и постоянен проблем. При това не само в центъра на града. Най-високи стойности са отчетени на точки по някои от възловите транспортни артерии на града. Сред тях са бул. Александър Малинов със средногодишни нива на азотен диоксид с над 60% над нормите, бул. Ситняково, пл. Сточна гара, бул. Никола Мушанов и други. Подробни данни по локации може да откриете в пълния доклад – тук.

 

Забележително е, че единствените две места в града, където резултатите са с по-ниски стойности и в нормата, се намират точно при автоматичните измервателни станции на ИАОС. Така според данните на институциите няма наднормени концентрации на NO₂, както за 2021 г., така и за 2022 г. Разминаването се дължи изцяло на факта, че двете официални станции, които трябва да отчитат замърсяването от транспорта в града, не отговарят на законовите изисквания и са разположени неправилно.

Висока социална и лична цена

Дългосрочното излагане на азотен диоксид на гражданите има висока социална цена. Най-сериозно засегнати са тези, които прекарват повече време близо до натоварени пътища, защото проблемът се наблюдава основно покрай места с интензивен трафик на моторни превозни средства. Това не е изненадващо, тъй като основният източник на замърсяване на въздуха с азотен диоксид в градовете са автомобилите с двигатели с вътрешно горене и най-вече дизеловите такива. Дори краткотрайните излагания на високи нива на азотен диоксид могат да влошат здравословното състояние на хора с дихателни заболявания, особено с астма, което води до поява на кашлица, хрипове, затруднено дишане, посещения в спешните отделения, прием в болница. По-продължителното вдишване на въздух с повишени концентрации на NO₂ може да допринесе за развитието на астма и потенциално да увеличи чувствителността към респираторни инфекции, като води до структурни промени в белия дроб дори при здрави хора. Тези сред нас с респираторни, със сърдечно-съдови проблеми, бременните, децата и възрастните, бивши и настоящи пушачи обикновено са изложени на по-голям риск от негативно въздействие върху здравето.

Трябват незабавни действия

„На база на резултатите от измерванията и анализите смятаме, че трябва да се предприемат бързи и ефективни мерки за ограничаване на замърсяването на въздуха от транспорта, като междувременно официалните станции трябва да се разположат така, че да отговарят на законовите изисквания и да измерват реалното замърсяване“, посочи Ивайло Попов от „За Земята“. По този начин ще се постигне намаляване на нивата както на фини прахови частици, така и на азотен диоксид. 

Експертите препоръчват да се направят и повече  измервания за установяване на горещите точки по отношение на NO₂ в София. Недостатъците на измервателната система обаче трябва да се адресират незабавно. „Изпълнителна агенция по околна среда отказва да предостави на гражданските организации изготвен от тях доклад за състоянието на системата за мониторинг на качество на въздуха, който поискахме по реда на закона за достъп до информация. Вероятно институциите умишлено се бавят, за да не станат известни проблемите с измерването на качеството на въздуха“, посочват от „За Земята“. Поради тази причина от организацията вече заведоха съдебно дело заради укриването на доклада от институциите и заедно с гражданското обединение „Дишай, България” стартираха подписка с искане да той бъде публикуван.
През юни 2024 г. „За Земята” ще представи актуални данни за замърсяването с азотен диоксид и за периода на функциониране на зоната с ниски емисии от транспорта в София, стартирала на 01 декември 2023 г. Основна цел на мярката е да намали именно емисиите от автомобилния трафик и концентрацията на NO₂.

, ,

Зеленият водород в отоплението: решение или безсмислена инвестиция?

Какво е зеленият водород? 

В последните години водородът набира популярност като потенциален източник на зелена енергия и ключов елемент в плановете за декарбонизация на енергийния и транспортния сектор – двата най-трудни за декарбонизация сектори заради високите си нетни емисии. Интересът към водорода е повишен, тъй като той има потенциала да замести енергията, получена от изкопаемите горива, като същевременно намалява емисиите на въглероден диоксид. 

Важно е да се уточни, че водородът би могъл да бъде няколко вида, в зависмост от начина, по който е получен. Прието е да се използват цветове, за да се разграничава методът на производство – най-разпространен е сивият водород, където водородът се произвежда от изкопаем газ. От газ се произвежда и синият водород, но в процеса на производство се улавят въглеродните емисии; въпреки това обаче, полученият водород все пак не е въглеродно неутрален, тъй като няма как да се избегне изпускането на емисии, “улавянето” също е енергоемко. Отделно съществуват кафяв/черен водород (произведен от въглища), розов водород (от ядрена енергия); зеленият водород обаче е този, който действително е този, при чието производство няма изпускане на парникови газове в атмосферата. Зеленият водород се произвежда от възобновяеми енергийни източници – вятърна или слънчева енергия – чрез електролиза. Дори зеленият водород обаче не е напълно зелен, тъй като трябва да се вземат предвид емисиите от производството и оперирането на ВЕИ оборудването. Така например зеленият водород, произведен от слънчева енергия има по-голям въглероден отпечатък от този, произведен от вятърна енергияВ момента много малка част от водородът, който се използва в света, е зелен, a 95% e от изкопаеми горива

Това е и част от причината, поради която е трудно да се допусне, че водородът е тази панацея, която много правителства и индустрии (включително газовото лоби), се надяват. В момента търсенето на водород е такова, че дори и най-добрият сценарий при изпълнение на всички съществуващи проекти ще покрие само 9 % от съществуващото търсене до 2030 г., и то при 100% капацитет на електролизерите.

Разбира се, важно е да се отбележи, че има индустрии, в които неговата употреба ще е задължителна – това са трудните за декарбонизация индустрии, например промишлеността, рафинериите. Но поради нуждата да се концентрира производството за задоволяването на тези индустрии и трудното и скъпо производство на зелен водород, е необходимо да се приоритизира, като използването на водорода в отоплението се оказва един от най-неефективните начини за употребата му (Фиг. 1). Според сценария на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за достигане на въглеродна неутралност до 2050 г., по-малко от 2% от сектор отопление ще разчита на зелен водород.

Фиг. 1 – Стълба на чистия водород, Liebreich Associates

Защо да не го използваме в отоплението? 

Един от основните аргументи против използването на зелен водород в отоплението е свързан не само с ефективноста или цената, но и с количеството зелен водород, с което разполагаме. На този етап е ясно, че са налични индустрии, които са тежки за декарбонизация, например химическата промишленост или стоманената. На тях със сигурност ще им се наложи да заместят енергийния си източник със зелен водород при декарбонизация. Това обаче ще бъде един изключително енергийно интензивен процес, който ще изисква сериозно количество зелен водород, като в най-добрите сценарии се очаква, че нивото на производство на зелен водород ще се равнява на нивото на търсенето му през 2030 г. Това прави използването на зелен водород в сектор отопление конкурентно на употребата в промишлеността и се получава едно противопоставяне на сектор, който няма друг вариант за декарбонизация и сектор, който всъщност има множество алтернативи – централно отопление от ВЕИ или пък индивидуални термопомпи например.

Против широкото разпространение на водорода за отопление има и още един довод – въпросът за неговата безопасност. Водородът е опасен за боравене поради летливостта му и съответно високата му възпламеняемост. Според Food and Water Watch, вече има случаи на експлозии на тръби, по които преминава водород

Този фактор изисква сериозно замисляне при използването му масово и в домакинствата, в една по-слабо контролируема среда. 

Ефективно ли е? 

Зеленият водород не е оптимален за употреба в отоплението и поради ниската си ефективност. Това е породено главно от факта, че той не е първичен източник. Ако се използва енергията директно от ВЕИ, домът получава 100% от нея; при зеления водород обаче, енергията от ВЕИ се използва първоначално за производството му и чак след това зеленият водород се използва в дома. Естествено, това води до намалена ефективност – зеленият водород се произвежда чрез електролиза и е вторичен източник. За да се произведе необходимото количество водород, се очаква, че ще е нужно увеличение от 150% на производството на първична енергия и съответно разширяване на ВЕИ инфраструктурата. 

Според Комисията по климатичните промени във Великобритания, предвид необходимостта да се увеличи изграждането на ВЕИ мощности много бързо, за да се отговори на нуждата от възобновяема енергия и заместването на мръсна енергия, зеленият водород отново се показва като неефективно решение. Анализи показват, че е необходима пет пъти повече вятърна или слънчева енергия, за да се отоплява един дом със зелен водород, в сравнение с отоплението от ефективна термопомпа. В допълнение на това, при производството на зелен водород при електролиза е силно вероятно да има и загуба на енергия по време на самия процес.  

Поради тези причини, енергийната ефективност на зеления водород е едва 46%; тоест, за всеки 100 kWh използвана енергия от ВЕИ, топлината произведена е 46 kWh – това идва от загуби при производството, съхранението и транспортирането. 

Фиг. 2. Относителна ефективност в отоплението, Комисия по климатичните промени във Великобритания. 

Колко ще ни струва зеленият водород?

Сериозното оскъпяване при използването конкретно на зелен водород идва още при самото му производство. Поради производството чрез електролиза и следователно намалената ефективност, това води до нуждата от изключително голямо количество електричество. Комбинацията от цена на електричество плюс количество води до удвояване или дори утрояване на цената му

Скъпото производство не е единственият проблем при масовата употреба на зелен водород. Според доклад на Агора, цената за употреба на водород в дома би се увеличила двойно, единствено, поради разходите за пренос, съхранение и дистрибуция, дори да приемем, че самото производство е на конкурентна цена. 

Трябва да се вземе предвид и цената на изграждането на самата инфраструктура, нужна за дистрибуцията на зелен водород. Ще се изисква сериозна инвестиция в изграждането на такава инфраструктура, чиято възвръщаемост е под въпрос, а освен това идва и с известно количество риск поради новостта си

Трансформацията на вече съществуващата газова инфраструктура към въглеродна такава ще изисква голяма промяна в енергийната инфраструктура в Европа, като това ще изисква голяма инвестиция от страна на Европейския съюз, както и на потребителите. Отгоре на цената за инсталация на водородни котли в домовете, ще е нужно да се изградят електролизери, нови тръби, както и помпи в домовете. Изчислено е, че тази мащабна инвестиция в Европа ще струва около €240 милиарда

Като се вземе предвид това, в контекста на България е още по-необходимо да си зададем въпроса дали има смисъл да се гледа към зеления водород конкретно за отопление. До голяма степен, именно държави като Великобритания с вече изградена газова инфраструктура към индивидуалните потребители искат да заменят газови котли с водородни. Извън факта, че водещите специалисти казват, че това не е толкова лесно технически, в България ситуацията е още по-негативна за водорода поради липсата на широкоразпространена и изградена газова инфраструктура към индивидуалните потребители. При нас водородната инфраструктура би изисквала не само подобрение или промяна във вече съществуваща газова инфраструктура, но и да изградим изцяло нова такава в почти цялата страна. Това означава, че в България това ще е още по-скъп процес.

При наличието на многократно по-евтини алтернативи и предвид тенденцията цената на енергията произведена от възобновяеми енергийни източници да намалява все повече, е важно да се зададе въпросът дали въобще е необходима такава рискова инвестиция с крайно неясен резултат.  

Вариант ли е газът? 

Разширяването на газопреносната мрежа към индивидуалните потребители никога не е било решение, подкрепяно от “За Земята”, особено в настоящата ситуация. Цената на газа през януари 2023 г. oбявена от Булгаргаз и утвърдена от КЕВР е 179 лв./MWh; за сравнение, през януари 2021 г., преди да скочат цените на газа поради проблеми с доставките и заплахата от война, цената на газа е само 26 лв./MWh, увеличение от 7 пъти. В този смисъл, ясно е, че финансово е нерентабилно да се увеличава нивото на газификация за индивидуалните потребители в България. 

За да се спестят разходи и емисии от отоплението на газ, някои стратегии включват смесването на зелен водород с газ. Спестяванията, обаче, се оказват незначителни – ако се направи микс от 20% зелен водород и 80% газ, то спестяванията се равняват само на 7% от емисиите в сравнение с използването единствено на газ, при това със значително увеличение в сметките

В комбинация с много малките спестявания на емисии, високата цена на зеления водород, както и високата цена на газа, за която не се очаква, че ще падне до нивото преди скока преди отоплителния сезон 2021-2022 г., няма логика това да е ефективно по отношение на цената решение, а напротив – би оскъпило вече високите цени. Към това оскъпяване трябва да се има предвид и фактът, че газовите котли не могат просто да бъдат използвани за микс от зелен водород и газ, а ще трябва да бъдат сменени с нови на водород.

Това обезсмисля и твърдението, че зеленият водород може толкова лесно да подпомогне поетапното изключване на газа от енергийния микс по отношение на отоплението. 

Защо термопомпите са по-добър вариант?

Електрификацията поетапно се превръща в предпочитан вариант за отопление на индивидуални домове като според експерти термопомпата е оптималното решение заради високата си ефективност, която поради ниската консумация на електроенергия, води и до ниска оперативна цена

Употребата на термопомпи би довела до минимум 2.50 пъти повече произведена отоплителна енергия в сравнение с водородни котли. Причината ефективността на термопомпата да надхвърля 100% е поради начина, по който се придобива енергията – термопомпата прехвърля вече съществуваща енергия от едно място на друго, например топлината от земята към дома, вместо топлината да се произвежда чрез изгаряне

Макар и първоначалната инвестиция (CAPEX – капиталови разходи) в термопомпата все още да е сравнително висока, тя се балансира през жизнения цикъл, поради факта, че това е еднократна инвестиция. За сметка на това, при използването на зелен водород трябва да се има предвид, че първо се инвестира в котела, а после и многократно в самото водородно гориво. Отделен е въпросът, че както вече уточнихме, в случая на България трябва на първо място да се инвестира и в изграждането на самата мрежа. В България нивото на газификация на индивидуалните потребители е ниско, едва 4%, което значи, че ще е необходима и сериозна инвестиция в присъединяването към мрежата, дори след като тя бъде изградена. 

Фиг. 3. Общи разходи за притежаване и употреба на различни технологии за отопление за периода 2030-2040 г., Cambridge Econometrics

За сметка на това, термопомпите, макар и със сериозна първоначална инвестиция, е изчислено, че могат да доведат до спестявания от €20,000 на домакинствата в периода на 2030-те г., дори в сгради с ниска енергийна ефективност. Когато тя бъде подобрена обаче, това може да доведе до спестявания от около €30,000 в целия жизнен цикъл на термопомпата от около 15-20 години. Според анализ на ICCT, при всички сценарии, които те разглеждат в сравнението между син водород, зелен водород и термопомпа, резултатът е, че използването на термопомпа струва минимум 50% по-малко от всички водородни варианти

Факт е, че цената на възобновяема енергия ще намалява, което е логично да намали и цените на зеления водород. Това обаче същевременно с това ще доведе и до еквивалентно намаляване на цените на енергия за отопление директно от ВЕИ; анализ изчислява, че дори да няма такова намаление, а цените на ВЕИ да са 50% по-високи през 2050 г., термопомпата все още ще бъде по-евтино решение

Библиография

  1.  National Grid, The hydrogen colour spectrum
  2.  Royal Society of Chemistry, The many greenhouse gas footprints of green hydrogen, 2022
  3.  IRENA, Hydrogen from renewable power: Technology outlook for the energy transition, 2018
  4.  International Energy Agency, Global Hydrogen Review, 2021
  5.  International Energy Agency, Net Zero 2050 Report, 2021
  6. Food and Water Watch, The Dirty Side of “Green” Hydrogen, 2022
  7.  IEA, ibid.
  8. The CCC, Hydrogen in a low carbon economy, November 2018
  9. Agora, Heat decarbonisation, energy efficiency, and sector integration, 2017-18
  10. LETI, Hydrogen: A decarbonisation route for heat in buildings?, 2021
  11. Wired, Inside the race to use hydrogen to heat our homes, 2021
  12. Agora Energiewende, 12 Insights on Hydrogen, November 2021
  13.  LETI, ibid.
  14. Fraunhofer: Hydrogen sourcing strategies and cross-sectoral flexibility trade-offs in net-neutral energy scenarios for Europe, 2022
  15. LETI, ibid.
  16. Meeting UK heat demands in zero emission renewable energy systems using storage and interconnectors, 2021
  17. The CCC (ibid)
  18. Tsiropoulos I., Nijs W., Tarvydas D., Ruiz Castello P., Towards net-zero emissions in the EU energy system by 2050 – Insights from scenarios in line with the 2030 and 2050 ambitions of the European Green Deal
  19. Euractiv, Heating homes with hydrogen fails on economic and climate merit: report
  20.  ICCT, Hydrogen for heating? Decarbonization options for households in the European Union in 2050, 2021

 

Предизборно: Какво предлагат партиите за по-малко отпадъци?

В навечерието на парламентарните избори на 2 октомври, обзор на предизборните партийни предложения за политики в сферата на отпадъците показва, че от 29 регистрирани партийни формации едва 9 споменават темата отпадъци. Шест от платформите или споменават темата мимоходом, или включват декларации от най-общ характер без необходимата конкретика, за да имат смисъл като определени политики и мерки. 

Най-често споменавани са подобряване на разделното събиране на отпадъци и ограничаване на вноса на отпадъци за изгаряне в България (четири партийни формации), следвани от борба с незаконните сметища, въвеждане на такса смет на база количество и ограничаване на изгарянето на отпадъци в страната (три платформи). Една-единствена партия подкрепя изгарянето на отпадъци. Едва две коалиции са включили въвеждането на депозитна система за опаковки сред целите за управление на отпадъците. Една-единствена партийна програма споменава мерки за ограничаване на използването на еднократни пластмасови изделия. 

В помощ на избирателите, които се интересуват от партийните позиции по тема отпадъци предлагаме проста таблица с оценка на партийните предложения в сферата на управлението на отпадъци, както и препратки към съответните партийни програми.

Важно! Екипът на екологично сдружение „За Земята“ не се ангажира с подкрепа за конкретна политическа сила.

Линк към предизборните програми Общи приказки Депозитна система Изгаряне на отпадъци Такса смет на база количество Разделно събиране Борба с незаконните сметища Ограничаване на еднократната пластмаса Ограничаване на вноса на отпадъци Точки
Коалиция „Демократична България – обединение“ 1 1 1 1 1 1 6
Партия „Изправи се България“ 1 1 1 1 4
Коалиция ГЕРБ – СДС -1 1 1 1 1 3
Партия „Движение на непартийните кандидати“ 1 1 2
Коалиция „Продължаваме Промяната“ -1 1 1 1
Коалиция „БСП за България“ -1 1 0
Партия „Възраждане“ -1 1 -1
Партия „Има такъв народ“ -1 -1
Партия „ВМРО – Българско национално движение“ -1 -1

Извадки от политическите програми, които могат да бъдат определени като „общи приказки“:

ВМРО: „Ние разбираме необходимостта от прехода към кръгова икономика, както и предотвратяване образуването на отпадъци, насърчаване на повторното им използване и рециклирането им. Това включва осъществяване на дейности, които водят до намаляване на използването на първични суровини или увеличаване използването на странични продукти и вторични суровини, в това число конкретни мерки за ефективно използване на ресурсите и енергията.”

ГЕРБ: „Насърчаване на съвместните усилия – на местно и национално ниво, на местните общности и гражданско общество – в борбата с незаконното изхвърляне на отпадъци и незаконните сметища.”

ПП: „Стимули и образователни мерки за намаляване на отпадъците и подобряване на събирането и преработката им.“

БСП: „Засилване контрола и самоконтрола при рециклиране и оползотворяване на масовите потоци отпадъци, вкл. и строителните отпадъци”

ИТН: „По-устойчиво управление на отпадъците и водите като ресурси. Оптимизиране на разрешителните режими и подобряване на инвестиционната бизнес среда. Ефективен контрол на всички нива.”

Възраждане: „Изграждане на национална политика за вторично оползотворяване на ресурсите.“

, ,

“Хотели как лучше, а получилось как всегда”* или как Столична община прави Зони с ниски емисии

*Update: Гласуването на наредбата за ЗНЕ на 16.09.2022 г. отпадна от дневния ред на заседанието на СОС в последния момент. Съобщението за това бе направено в началото на заседанието, макар точката да беше предварително включена за разглеждане. Причината изглежда е по-скоро процедурно-административна, но това дава един последен шанс наредбата и зоните да бъдат подобрени преди следващото гласуване, за което ще работим активно.

След като през юли приемането на Наредбата за Зона с ниски емисии (ЗНЕ) беше отложено с цел Столична община (СО) да подобри предложението си, ГЕРБ предложиха за повторно гласуване (утре) на 16.09.2022 в Столичен общински съвет (СОС) същите текстове без никаква промяна и без да вземат предвид критичните експертни и политически позиции.

София е сред големите градове с най-високо замърсяване на въздуха в Европа. Замърсеният въздух е сред важните причини за преждевременна смъртност в световен мащаб, показват редица изследвания от целия свят. Само в последните три месеца излязоха важни научни открития по темата, които доказват връзката на въздушните замърсители с 10% от случаите на всички видове злокачествени заболявания в Европа, механизмите, по които замърсяването с фини прахови частици PM2,5 причинява рак на белите дробове дори при непушачи, както и връзката на отделяните от автомобилите газове със сърдечните ритъмни нарушения, които се появяват вече дори при здрави тийнейджъри.

Зоните с ниски емисии са чудесен инструмент за подобряване на качеството на атмосферния въздух  и такива за транспорта са хит в Европа като мярка за чист въздух. За да бъдат успешни те, обаче, трябва да се следват някои специфични стъпки, което не се случи при разработването на ЗНЕ. Подробна аргументация на критиките си предоставиха множество експерти, както и „За Земята“ – с няколко становища включително и в рамките на обществената консултация на Наредба, но те не бяха взети предвид. Въпреки отлагането по същите причини през юли, предложените от ГЕРБ за повторен път днес, 16 септември в Столичен общински съвет текстове, са абсолютно същите, без никаква промяна.

 

Нови данни показват, че общината не е права

В мотивите към наредбата има невярно или дори нарочно подвеждащо твърдение, че „Дизеловите автомобили pre-Euro и Euro 1 имат принос близо 55% от емисиите на ФПЧ и NOx.“ Според проучването на ICCT от 2021-ва година на тези две категории дизелови автомобили се падат съответно само 5 и 2 % от емисиите на ФПЧ и NOx.

В допълнение, според паркинг обследване, проведено от „За Земята“ с външни експерти в края на юни 2022 г. в 4 различни краища на т.нар. Малък ринг (зоната, в който ще действат най-строгите според наредбата ограничения), автомобилите от екологичните групи 1 и 2 са по-слабо представени сред редовно движещите се МПС спрямо групите 3, 4 и 5. На практика се оказва, че старите коли, тези, които ще попаднат под забраната, не са в движение. Изводът е, че ако ограничим само екологични категории 1 и 2, както предлага СО, ефектът ще е незначителен и не можем да очакваме някакво смислено намаляване на замърсяването от прилагането на мярката. Следва приоритетно да се ограничат категории 3, 4. За съжаление към момента категория 3 ще бъде ограничена едва през 2028 г., а категория 4 – никога.

Картата показва зоните Малък и Голям ринг, в които Столична община предлага ограничение на автомобилите. (Карта: Google Maps)  

Този провал се дължи както на липсата на качествени анализи на СО, така и на липсата на политическа амбиция. Обхванатите категории автомобили и етапността на въвеждане на ограничения за тях е такава, че винаги ще са засегнати само най-старите автомобили – за дизел такива над 18 г., а за бензин – между 19 и 30 г. Т.е. всеки, който кара дизелова кола на по-малко от 18 години, няма да попадне в обхвата на мерките, докато по отношение на бензиновите коли ограниченията ще важат за малкото останали в движение още по-стари автомобили. Последните, както можем да предположим, едва ли са сред често срещаните в центъра на столицата – районът с най-висок стандарт на живот в страната.

Друг съществен проблем е, че ЗНЕ от транспорта ще работи едва за период от 3 месеца от началото на месец декември до края на месец февруари. Освен че и по описаните по-горе причини така предложената зона няма потенциал да доведе до значително намаляване на отделянето на фини прахови частици, тя видимо не взима под внимание замърсяването от автомобилите с азотен диоксид (NO2), за което изследване на „За Земята“ показа, че е силно подценено. По този причина зоната следва да е целогодишна, а не само през трите зимни месеца.

Повече за проблемите за ЗНЕ за транспорт може да прочетете тук.

Не по-малки пропуски има при ЗНЕ за битовото отопление. Зоната с ниски емисии по отношение на битовото горене ще обхване до 2025 г. само 9 по-централни района на София, в които печките са престанали да бъдат масово явление още докато учениците са носели пионерски връзки. На практика в първия етап ограничения ще бъдат наложени на много скромните 5,5% от общо 54 611 замърсяващи домакинства в града (СО използва данни на НСИ от 2011 г.) По-смислената забрана СО отлагат за след 2030 г., когато забраната ще се прехвърли на територията на цялата СО.

За да не хвърля прах в очите на хората, СО би трябвало да въведе пълната забрана далеч преди 2030 г., а преди това да бъде обхванати районите с най-много домакинства, използващи печки на твърдо гориво. Никога не бива да забравяме, че ефектите от замърсяването не въздуха са просто козметични – липсата на ефективните мерки осъжда на болести и смърт определена част от жителите на града. Хора като всеки нас, независимо дали са облечени във власт и дали карат най-новата екологична кола или дори само велосипед – атмосферният въздух не признава граници, а ракът не дискриминира.

*“Искахме най-доброто, но се получи както винаги“, Виктор Степанович Черномырдин) е руски и съветски политик – министър-председател на Русия 1992-1998г и министър на газовата промишленост на СССР през 1985-1989г.

данък пластмаса
,

15 организации с искане за премахване на пластмасовите бутилки с вода от парламента

Български бизнеси, неправителствени организации, блогъри и индивиди се обединиха за премахване на бутилираната вода от парламента 

Замърсяването с пластмаса за еднократна употреба е наболял проблем, който се задълбочава с всеки час. Един милион пластмасови бутилки с вода се продават всяка минута по света, а за производството на една от тях са нужни 3 литра вода и 250 грама петрол. 91% след това не се рециклират. Изследване на БАН доказа, че всеки ден само в Черно море се вливат по 3 тона пластмасови отпадъци. Още по-тревожно е и откритието, направено наскоро от холандски учени, за наличието на микропластмаси в човешката кръв.

На европейско ниво се предвиждат различни мерки за справянето с проблема като Директива (EC) (EU) 2019/904 — относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, транспонирана и в България. Парламентът на Великобритания премахна пластмасата за еднократна употреба на територията си, включително и пластмасовите бутилки още през 2018 г. През 2020 г. администрацията на Ню Йорк спря използването на напитки в бутилки за еднократна употреба, като кметът забрани и продажбата им в парковете в града. 

“Вярваме, че с малка стъпка като замяна на бутилираната вода с бутилки за многократна употреба и машини за филтриране на питейната вода на територията на Народното събрание, институцията не само ще допринесе за ограничаване на замърсяването с пластмаса за еднократна употреба, но и ще даде нужния пример както на обществото ни, така и на всички институции на територията на България. Също така това действие би съкратило разходите на Народното събрание в дългосрочен план.” – споделят инициаторите на писмото, изпратено до председателя на Народното събрание – Никола Минчев и до Комисията по околна сред.

Писмото беше подписано от 14 неправителствени и бизнес организации, блогъри и хора, занимаващи се с инициативи за намаляване на отпадъците и живот без отпадъци в България, част от движение “Нулеви отпадъци”. През последните години обединението организира редица събития и информационни кампании за борба с еднократната пластмаса и други опаковки, които продължават да са основен замърсител на околната среда. 

Списъкът на подкрепилите искането нараства като към момента подкрепа заявяват:

Zero Waste Sofia – блог и общност за устойчив начин на живот

Основа – съветник за устойчив бизнес 

Eco Switch – онлайн магазин и вдъхновител за живот с по-малко пластмаса

Station zero – магазин с нулев отпадък  

Екологично сдружение “За Земята”

Грийнпийс България

Умна раница – инициатива за отговорно планинарство

Thrift Sheep – блог и подкаст за екологичен начин на живот

Фондация “Екологичен манифест – МанЕко”

ZERA – решения за нулеви отпадъци и многократна употреба

Сдружение „Свят на бъдещето“ – организация с фокус върху екологичното образование за деца и младежи

Green Revolucia – онлайн платформа за устойчиви продукти за дома, работилници за начин на живот с нулев отпадък, консултантски услуги за намаляване на отпадъците

Ателие Трион – студио за преизползване и трансформиране на отпадъчни материали 

WIND2WIN – инициатива за по-чисто Черно море

Институт Кръгова Икономика

Фондация Корен

,

Регионална въвеждаща среща София – образователен проект за климата

Образователни и екологични експерти ще говорят за софийски климатични и екологични предизвикателства на 9 март 2022 г. в Двореца на децата

Заповядайте на Първата Регионална въвеждаща среща по образователния проект „Променяме се с климата“, която ще се проведе в град София, в Националния дворец на децата! 

Домакини ще бъдат Професионална гимназия по селско стопанство (ПГСС) „БУЗЕМА“ София, сдружение „Институт за прогресивно образование“ и екологично сдружение „За Земята“. Регионалната въвеждаща среща ще се проведе в гр. София на 9 март 2022 г. в голямата зала на Националния дворец на децата /бул. „Александър Стамболийски“ 191/ от 10:30 до 15:00 часа.

Представители на местната власт, местни бизнеси, образователни институции, граждански организации, медии, граждани и общественици са добре дошли за дискусии, свързани с въздействията на климатичните промени върху човешкото здраве, градската и околната среда, икономически дейности.

Проектът „Променяме се с климата“ се финансира по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“ на ФМ на ЕИП 2014-2021.

Част от основните дейности по проекта са регионалните срещи, в които са поканени да се включат широк кръг от специалисти – представители на местната администрация, на образованието, местен бизнес, организации на местно ниво, работещи в сферата на околната среда, транспортната инфраструктура, селско стопанство, градоустройството и други.

Целта на срещата е запознаване с местните проблеми в гр. София, свързани с измененията на климата и очертаване на местните предизвикателства. Добре дошли са предложения от страна на участниците за надграждане на проектни дейности, включително бъдещите регионални кампании и училищни проекти. 

На срещата ще бъдат представени Плана за действие по проекта и графика за неговото изпълнение, както и възможностите за включване на различните заинтересовани страни. Младежките дейности – кампания и проекти, които ще се осъществят през следващата учебна година, ще бъдат планирани до лятото, предстои и създаването на образователен портал и серия от образователни ресурси. 

Николай Петков, координатор в екип „Енергия и климат“ в За Земята отправи следната покана “Заповядайте на информационната ни среща, за да обсъдим и някои от основните изводи от последния доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) от 28 февруари и как актуалната научна информация за климата да стига до децата и възрастните”.

Подобни регионални информационни срещи в търсене на местните екологични предизвикателства и бъдещи решения ще се проведат в периода 15 – 24 март и в градовете Берковица, Свищов, Белица, Бургас и Ямбол, заедно с участващите местни училища. Повече информация за предстоящите регионални срещи ще може да намерите на facebook страницата на Института за прогресивно образование.

Изображение: Ласло Фалвей

Проект „Променяме се с климата“, с номер BGENVIRONMENT-4.002-0010-С01 и общ бюджет от 385 465 лв., се изпълнява по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и съфинансирана от българската държава. Бенефициент на проекта и водеща организация е Средно училище „Цветан Радославов“, град Свищов. Главната цел на проекта „Променяме се с климата“ е да бъде организирана мащабна кампания за повишаване на осведомеността и компетенциите на българската общественост по отношение на влиянието на климатичните промени върху човешкото здраве, околната среда и социалния и икономически живот на съвременното общество, както и конкретните мерки по смекчаване, адаптация и устойчивост спрямо промените в климата, които трябва да се предприемат. www.eeagrants.bg.

Проектът „Променяме се с климата“ е финансиран по „Малка грантова схема климат“, процедура BGENVIRONMENT-4.002.

Целта е да бъдат финансирани проекти за разработване на образователни програми и кампании, както и повишаване на осведомеността по въпросите на изменението на климата чрез информационни кампании сред широката общественост. Процедурата цели да повиши броя на обучените относно климатичните промени, смекчаване на въздействието и адаптация и да повиши броя на образователните институции (училища или детски градини), извършващи дейности за повишаване на осведомеността/образованието за климатичните промени и адаптацията.

, , , ,

7 искри за запалване на нова икономика

Свалете доклада като pdf

Заедно с нашата европейска мрежа от организации в 32 държави, Приятели на Земята-Европа разработихме 7 идеи за трансформация на икономиката на Европа. Представяме ви  някои от нашите основни виждания и приоритети. Надяваме се, че те ще вдъхновят действия за цялостна промяна на сегашната доминираща, основана на растежа, капиталистическа, неолиберална икономика. Считаме, че тя е в основата на унищожаването на нашата обща планета и на хората и ще се борим да разарушим структурите на властта, които я поддържат и задвижват. Надяваме се, че нашата визия ще стимулира колективни действия за препроектиране на икономиката, така че тя да служи за благосъстоянието на всички хора и Земята. Всяка от представените идеи не е трансформираща сама по себе си – всички те са взаимозависими. Трансформиращата промяна на нашата икономическа система идва от прилагането на тези идеи, а и отвъд тях, заедно.

Нашата визия е за европейското равнище и е написана от европейска гледна точка. Въпреки че много от идеите могат да бъдат приложени в световен мащаб, ние се стремим да се учим от съюзниците си от Глобалния Юг, за да интегрираме истинска перспектива за справедливост точно там.

Какво е „икономика“? В най-основния си вид, „икономиката“ е съвкупност от производство и потребление, за чиито цели природните ресурси биват превръщани в стоки и услуги. Те варират от вода от чешмата до електричество, от пътища до обезщетения за безработица, от подстригване до храна.

Вредният възглед, че икономиката е отделена от природата и хората: няма нищо грешно в основната функция на икономиката, описана по-горе, но това, в което се е превърнала в практиката, политиката и културата е проблематично и причинява екологични и социални разрушения. Икономиката се разглежда като отделна сфера от обществото и Природата, като се пренебрегва фактът, че икономиката е „вградена“ в Природата и следователно зависи от нашата обща планета, която осигурява ресурси и поглъща замърсители, също и че икономиката се крепи, служи или поне въздейства на хората.

Възходът на неолиберализма: значението на неолиберализма започва да се ускорява в края на 40-те години на ХХв., водено главно от европейски мъже, бели, либерални и капиталистически икономисти и интелектуалци, обединени от убеждението си, че индивидуалната свобода е застрашена от колективистичните тенденции. Те налагат своите идеи и от 70-те години на ХХв. постепенно международните организации и правителства поемат по пътя на неолиберализма. Сега доминиращата европейска и световната икономическа идеология и практика е неолибералната пазарна икономика.

Неолиберализмът – пламенно про-капиталистическа икономическа идеология: неолиберализмът включва политически, икономически и социални договорености, които наблягат на пазарните отношения и индивидуалната отговорност, на приватизация на публичната сфера, липса на значимо демократично участие, дерегулация на корпоративния сектор, намаляване на данъците върху доходите и корпоративните данъци и съкращаване на публичните разходи. Тази идеология насърчава частната печалба ии „ефективността“ преди всичко останало. Всичко това погрешно се основава на схващането, че се създават ползи, които се „просмукват“ надолу по веригата и облагодетелстват всички. Доказано обаче, тя работи на основата на неравенство и следователно създава и възпроизвежда потисничество (включително патриархат, расизъм, класа, неоколониализъм, хетеронормативност) от тези, които притежават икономическа власт. Тя има за цел да комодифицира и монетизира колкото е възможно повече – включително Природата, отношенията между хората, както и между хората и техните територии на обитание, и не на последно място работата и телата на жените.

Икономическият растеж в основата на неолибералната, капиталистическа система: стремежът към постоянно разширяване и интензификация на икономическата сфера. Това е видно от факта, че основният показател за измерване на благосъстоянието на една държава е недалновидният и редуктивен брутен вътрешен продукт (БВП). Икономическият растеж се е превърнал и в ментална логика в индустриалните общества – императивът на растежа битува като постоянно и неутолимо желание за подобрение: „растежът е прогрес“.

Експлоатация на ресурсите, хората и Природата: с манията на европейските икономики за повече – повече печалба, повече добив, повече производство, повече потребление, а оттам и повече отпадъци – се появява чисто неустойчивият мащаб на извличане на ресурси, накърняващ Природата и тласкащ ни отвъд ресурсните граници на планетата. Европейските икономики са изградени до голяма степен чрез колонизиране на Глобалния Юг, чрез добив и изчерпване на ресурсите и присвояване на човешките тела и труд. Тези експлоататорски и несправедливи исторически събития продължават развитието си и до ден днешен чрез неоколониализма.

Доминиращата икономическа система се проваля в изпълнението на задълженията си  спрямо хората и Планетата, НО икономиката е проектирана с умисъл и ние сме способни да я препроектираме, влагайки различен смисъл в нея! Трябва изцяло да трансформираме настоящата икономическа система, да демонтираме структурите на властта, които я поддържат и управляват, и трябва да действаме колективно, за да създадем икономика, чиято цел е едновременно:

да задоволява основните нужди и да осигурява достоен живот за всички. Основните човешки нужди са малко, и могат да бъдат класифицирани, дори ако икономиката постоянно се опитва да ги смесва с желанията, които са безкрайни и ненаситни. Нуждите включват физически – хранене, здраве, подслон – и нефизически – например сигурност, привързаност, разбиране, участие и свързаност, почивка, идентичност, свобода;

да останем в рамките на екологичните ограничения: спешно се нуждаем от абсолютно смаляване на потреблението и от много по-голямо глобално равенство в използването на природните ресурси, като най-големите редукции трябва да бъдат постигнати от най-богатите държави-консуматори в света, включително Европа.

Идеологически да се откажем от идеята, че по-голямото и по-бързото винаги е по-добро: да оспорим предполагаемата неизбежност и фанатичното желание за икономически растеж и увеличаването на материалното и дори нематериалното богатство. Основни стоки и услуги вече не трябва да бъдат стоки, а права извън пазарната логика, достъпни за всички.

Европейската икономика трябва да бъде подложена на общ дерастеш: общият обем и темп на европейската икономика трябва да става все по-малък и по-бавен. Дерастежът означава свиване на секторите на икономическа дейност, които са екологично разрушителни и не носят почти никаква социална полза, като например военния сектор, аерокосмическият сектор, бързата мода или опаковките за еднократна употреба. Въпреки това искаме да запазим или развием сектори, които задоволяват основните нужди и благосъстоянието на всички, като например санирането на сгради, възобновяемите енергийни източници, опаковките за многократна употреба, велосипедната инфраструктура, дейности с широко участие, като например обществени театрални постановки, агроекологични хранителни мрежи.