Ясен график за финансиране, подкрепа за енергийно бедните домакинства, работеща мрежа от центрове за комплексно обслужване „Едно гише“ и конкретни цели до 2050 г. са сред най-важните промени, които Екологично сдружение „За Земята“ предлага да бъдат включени в окончателния Национален план за сградно обновяване (НПСО). Предстои документът да бъде одобрен от Европейската комисия в края на годината.
Това се казва в доклада на „За Земята“, озаглавен „Национален план за сградно обновяване на България: пропуски и препоръки преди финализирането“, публикуван и внесен днес, 02.10, в отговорните институции – Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерството на енергетиката (МЕ), Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Европейската комисия (ЕК).
„Залогът е голям, тъй като това може да означава по-ниски сметки, по-здравословни жилища, по-малка енергийна бедност и устойчив пазар за строителния сектор. Амбицията е този документ да се превърне в рамка за дългосрочната политика за обновяване на сгради в България и има шанс това да стане до края на 2026 г.“, казва авторът на доклада, Светослав Стойков.
Най-съществен проблем в проекта е финансовата рамка. В съкратената и пълната версия на един и същи план се срещат различни числа за мащаба на необходимите инвестиции. Самият план признава, че дългосрочните източници на финансиране все още не са окончателно определени.
Централният инструмент за прехода от еднократни грантови програми към финансиране с различни инструменти – грантове, кредити и гаранции, трябва да бъде новият Национален фонд за декарбонизация (НФД). Към момента на публикуване на анализа обаче фондът все още няма отворен финансов продукт за граждани, а началният му капитал е недостатъчен за нуждите, заложени в самия план. Цената на забавянето вече е призната и в самия план: ~70 млн. лв. годишно пропуснати икономически и енергийни ползи.
„Видяхме, че когато се премина от 100% финансиране на 80% имаше рекордно ниска активност. Затова е критично важно да има подходящ кредитен продукт и решение за сградите, в които живеят домакинства с различна платежоспособност.“, казва Светослав Стойков.
„Благодарение на оценката на черновите на НПСО на Съвместен изследователски институт (JRC) към ЕК разбираме, че България си е поставила цел в областта на енергийната бедност – от 28,5% през 2024 г. до 18,7% към 2030 г. Тя обаче не е комуникирана с обществеността в България. Цели за периода след 2030 г. липсват напълно.“, коментира и Радостина Славкова от „За Земята“.
В момента тече финалният етап от разработването на плана, но гражданите остават встрани от процеса, тъй като единствената обществена консултация беше през март. Актуална информация идва от публикации на Европейската Комисия, но не и от националните институции. Финалната версия на НПСО трябва да бъде одобрена от Европейската Комисия до края на годината като трябва да започне да се изпълнява от 1 януари 2027 г.
| Снимки: Мириам Стронг за изложбата „Енергия за хората“ на „За Земята“ |
Анализът е част от LIFE проектът „Plan4Climate“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
Уебстраници на проект LIFE „План за климата“:
https://plan4climate.caneurope.org/
https://www.zazemiata.org/plan4climate-life-2026/
