За енергийния преход след отказа
,

Поучителна история за енергийния преход в България след отказа на страната да премине от въглища към газ

През 2021 г. българското тогава служебно правителство обяви, че е решено да преобразува част от огромната държавна въглищна електроцентрала „Марица Изток 2“ в паро-газова централа – като замени 1,4 GW въглищни мощности с минимум 1 GW газови. Правителството потърси финансиране по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, Модернизационния фонд и други неназовани частни източници. Вече в началото на 2022 г. новото редовно правителство обяви, че се отказва от тези планове, за да не увеличава зависимостта на страната от внос на енергоизточници.

Марица Изток 2 е най-голямата въглищна електроцентрала в България и цяла Югоизточна Европа, която работи с инсталирана мощност от 1630 MW като една от четирите въглищни топлоелектрически централи в Маришкия басейн около Стара Загора. 

Марица Изток 2 е единствената от тези централи, която е изцяло държавна собственост и се управлява и експлоатира от Български енергиен холдинг (БЕХ) ЕАД. 

Регионът се отличава както с местния си добив на лигнитни въглища, така и с това, че е основният доставчик на електроенергия за България, произвеждайки приблизително 30 % от електроенергията в страната. 

България е силно зависима от въглищната индустрия за производство на електроенергия, което, предвид решимостта на Европейския съюз да постигне нетни нулеви емисии, означава, че правителството трябва да действа сега и да насочи България по пътя към зелено бъдеще. 

Правителството, ръководено от предишния министър-председател Бойко Борисов, обаче отказа да приеме каквито и да било логични и амбициозни планове за справяне с проблема с изменението на климата и собствената отговорност на България за постигане на нетни нулеви емисии.

Всъщност едва през октомври 2021 г. правителството, второто от двете служебни правителства след два вота, които не успяха да сформират работещ парламент, се ангажира с дата, до която България ще се откаже напълно от въглищата. Защо За Земята смятаме датата 2038 г. за прекалено късна, вижте тук.

Газовото „решение“ на правителството

Предвид необходимостта от постепенно премахване на въглищата и натиска върху правителството да създаде амбициозни планове за постигане на нетни нулеви емисии, служебното правителство на България отчаяно се нуждаеше от действия. То се спря на преустройството на ТЕЦ „Марица Изток 2“ в паро-газова централа с капацитет от поне 1 GW (един гигават), с цел да се замени част от капацитета на съществуващата въглищна централа (1,4 GW). 

За да завърши преустройството, правителството ще изгради не само нова електроцентрала поради необходимостта от нови турбини, но и изцяло нова инфраструктура, състояща се от 125-километров газопровод, който да осигури доставки до централата.

Общата стойност на новата централа първоначално бе оценена на 1,66 млрд. лева (846 млн. евро). Правителството възнамеряваше да ги финансира, като усвои 498,7 млн. лева (254,9 млн. евро) от Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост и същата сума от Модернизационния фонд. Останалите разходи трябваше да бъдат покрити от частни източници на финансиране, въпреки че тези източници така и не бяха публикувани.

За да финансира съпътстващата инфраструктура за централата, правителството заяви, че ще предостави субсидия в размер на 362,7 млн. лева (185,4 млн. евро) на „Булгартрансгаз“ – националния системен оператор на газопреносната мрежа на България и дъщерно дружество на Българския енергиен холдинг. Правителството също така възнамеряваше да използва по-голямата част от това финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост и поиска инвестиция от 333 млн. лева (170,2 млн. евро) от Механизма.

В крайна сметка „решението“ на правителството щеше да струва на страната над 1 милиард евро. Това представлява малко над 6,4% от планираните общи разходи за целия български План за възстановяване и устойчивост, заключвайки страната в една (нова) зависимост от изкопаемия газ в продължение на десетилетия и блокирайки значителна сума от финансиране само в две инвестиции от общо 59 и допълнителни 46 реформи.

Това би наложило още по-голяма зависимост от външни доставки на газ, поне половината от които ще се доставят от Русия чрез междусистемната газова връзка – интерконектора Гърция-България. Газовата централа също така щеше да увеличи емисиите на България както поради изтичане на метан, който е много по-мощен парников газ от въглеродния диоксид, така и заради емисии на въглероден диоксид, които се отделят при изгарянето на изкопаем газ.       

Освен това строителството на централата обикновено е продължително начинание. Завършването на проектите може да отнеме най-малко от една до шест години, като може да се очакват значителни закъснения. Ако се вземе предвид обичайната продължителност на работа на газовите електроцентрали, това би означавало, че тази централа ще работи след крайния срок за нетни нулеви емисии, определен от Европейския съюз до 2050 г.      

Друг любопитен момент и разлика между двете версии на НПВУ на служебното правителство от лятото и есента бе, че първоначално се очакваше до 31 декември 2029 г. паро-газовата централа да заработи като (изцяло) водородна електроцентрала, а към днешна дата такава технология още не е налична. В есенния вариант вече плановете са в периода от 2029 г. до 2035 г. мощностите да могат да използват като гориво едва 30 %  водород, а останалото – газ, както и да се изградят повече от една електроцентрали, може би и извън комплекса Марица Изток.

Зависимостта от газ не дава сигурност за бъдещето. Той не е подходящ за бъдеще с нетни нулеви емисии, което вече е признато от вземащите решения, както няма място и като преходно гориво, което трябва да бъде осъзнато от вземащите решения. Това означава, че всеки въглеродно интензивен генерационен капацитет, заменен с газ, в крайна сметка ще трябва да бъде заменен с реални решения за нулеви нетни емисии. 

Недостигът на газ

Рисковете и уязвимостта на газа се проявиха допълнително, когато през октомври 2021 г. Европа изпадна в критична газова криза, при която цената на газа на едро скочи рязко. Европа трескаво се опитваше да си набави нови доставчици на газ, тъй като Русия отказваше да увеличи доставките, за да облекчи този икономически натиск. Руското правителство отказа да увеличи износа си за Европа, освен ако газопроводът „Северен поток 2“ не получи пълно одобрение – показвайки по този начин риска от манипулации в резултат на зависимостта към външни доставчици.

Поради липсата на местен добив на изкопаем газ и евтина инфраструктура и съхранение на възобновяеми енергийни източници, българското правителство беше принудено да възстанови капацитета си за производство на електроенергия от въглища. Това не беше подходящо решение, тъй като хората от бизнеса продължиха да плащат изключително високи цени на енергията – в резултат на проблема с търсенето/предлагането, както и на фактори като повишената цена на газа.

След третите парламентарни избори на 14 ноември 2021 г., след поредица от преговори, беше успешно сформирано коалиционно правителство. След възобновяването на работата на парламента през новата година вицепремиерът Асен Василев обяви, че правителството се отказва от плана за преобразуване на ТЕЦ „Марица Изток 2“ от въглища в газ. 

Министърът се позова на недостига на газ, проблемите с осигуряването на инвестиции и риска от влагане на важни финансови активи в проект, несъвместим с дългосрочните цели за нетни нулеви емисии. 

Служебното правителство пък първоначално представи това погрешно решение за изграждане на паро-газова централа пред обществеността като чудесна възможност за страната. То заяви, че газът е евтин, екологичен и е най-лесното преходно гориво. Това просто не беше правилно, както осъзна и сегашното правителство.

Една поучителна история     

Отказът от газовия проект, който преди се смяташе за бъдещето на зелената енергийна политика на България, трябва да послужи като предупреждение за други страни от Централна и Източна Европа, които гледат на газа като на дългосрочно решение или преходно гориво. 

Огромен брой газови проекти се очаква да получат финансиране от ЕС чрез множество фондове: Фондът за справедлив преход, Механизмът за възстановяване и устойчивост, Модернизационният фонд и Проектите от общ интерес (ПОИ или 5th PCI List) възлизат на милиарди евро публични средства. Всяка страна в региона има множество проекти за създаване на огромна газова инфраструктура, което, както България вече откри, ще означава тъмно бъдеще за зелената енергия.

Aвтор: Rory Forster, координатор Газови политики в За Земята & CEE Bankwatch Network

Таксономията
,

Призив за изключване на ядрена и газова енергия от Таксономията за устойчиви инвестиции на ЕС

Политическо решение с фатални последствия – Европейския Съюз (ЕС) на път да класифицира газа и ядрената енергия като устойчиви енергийни източници

В навечерието на Нова година, на 31 декември 2021 г., Европейската комисия представи намерението си да включи изкопаемия газ, както и ядрената енергия, като зелени горива в изготвената от нея „Таксономия“ на устойчивите инвестиции. Класификационната система, наречена „Таксономия“, има за цел да регулира в целия ЕС кои финансови инвестиции ще се считат за устойчиви в бъдеще, за да се насочват финансовите потоци и бизнеса в посока на благоприятна за климата икономика и ускоряване на енергийния преход. Този важен елемент от европейското законодателство се очаква да бъде официално публикуван в края на месеца, но е необходимо да бъде преосмислен.

Изкопаемият газ: нито устойчив, нито зелен

При изкопаемия газ няма нищо природно, устойчиво или зелено, дори и употребата му да е „за кратко“ като „преходно гориво“. 

Изкопаемият газ в никакъв случай не е устойчив или зелен енергиен източник, тъй като по веригата на производство, транспорт и потребление се отделят големи количества вредни за климата парникови газове. Заради изтичащия от газовите съоръжения и тръбопроводи метан парниковият и затоплящ ефект на газа е много по-голям от този на въглищата (които не са включени в таксономията). Инвестициите, вложени в газовата енергия посредством „Таксономията“ ще бъдат заключени за десетилетия и ще липсват при изграждане на съоръжения за производство на възобновяема енергия. 

Опитът газът и ядрената енергия да се представят като част от решението на климатичната криза е лъжлив и изключително опасен. Вредата, която газовата индустрия ще нанесе на екосистемите, биоразнообразието и човешкото здраве и енергийна сигурност в България и Европа е значителна. Вместо да се използва съществуващата инфраструктура и вече подготвен терен за изграждане на  възобновяеми енергийни източници, се инвестира в изграждането на нови газопроводи, които унищожават почвата и заемат терен, който може да се използва за ВЕИ-та. Там където възобновяемата енергия би помогнала за намаляването на замърсяването на въздуха и отделянето на вредни емисии, газът ще насити въздуха с метан, изтичащ от газопроводите, компресорните станции и всяка друга газова инфраструктура.

Защо ядрената енергетика не е климатично решение?

Европейската комисия трябва да преосмисли и намерението си да обяви ядрената енергия за устойчив енергиен източник. Според Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар, Европейският съюз ще трябва да инвестира 500 милиарда евро в атомни електроцентрали от ново поколение от сега до 2050 година, а съществуващите ядрени централи ще се нуждаят от 50 милиарда евро инвестиции от сега до 2030 година. Трябва да имаме предвид, че и при реакторите от т.нар. „ново поколение“ няма решение на въпроса със съхранението на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, а това е основно изискване на Таксономията. 

Докато фокусът на климатичните политики през последните години беше намаляването на емисиите на въглеродния диоксид, което начерта посоката към намаляването им, радиоактивните отпадъци продължават да бъдат по-малко популярен, но точно толкова актуален екологичен, социален и здравен проблем. 

Дори веднага да започнат строежи на нови ядрени реактори, срокът в който могат да заработят е 2032-2035 г. – тоест те не решават никакви проблеми в производството на енергия в близките 10 години, които са критични за облекчаване на климатичната криза. 

Малките модулни реактори нямат лиценз в нито една страна в света, в момента са на ниво пилотни проекти финансирани от държавите, никъде не са построени и не работят на пазарен принцип. Неразумно е ЕС да инвестира такива огромни средства в рисковата ядрена енергетика, вместо да продължи да залага на повишаване на енергийната ефективност, децентрализацията на производството на електроенергия и разширяване на достъпа до ВЕИ на отделните домакинства.

В противоречие с целите на ЕС за климатична неутралност до 2050

Плановете на ЕС да класифицира газа и ядрената енергия като устойчиви енергийни източници напълно противоречат на намерението и на дългогодишния процес на Таксономията. Вместо да предостави ясна, амбициозна и ефективна политика за изпълнението на Европейската Зелена Сделка и пакета “Адаптиране към цел 55”, Европейската комисия изпраща фатален сигнал на други държави, работещи над подобни въпроси. Таксономията трябва да се съобрази с амбицията за климата в законодателния пакет „Fit for 55“ / “Адаптиране към цел 55”, а не да пречи! Още повече, че самата Европейска комисия казва, че в изпълнение на климатичните й цели, трябва да се намали употребата на газ с 37% до 2030 г.

Изкопаемият газ няма място в Европейската Таксономия. Време е Европейската комисия да даде път на истинската зелена енергия и да поведе Европа към климатична неутралност до 2050. 

Нашият призив към политиците в България и Евросъюза:

За Земята призовава Българското правителство и държавите членки на Евросъюза 

  • да се противопоставят на плановете на Брюксел, които ще определят бъдещите инвестиции в газови или атомни електроцентрали като устойчиви.
  • да спрат възвеличаването на мръсни и опасни технологии, които са част от миналото, и да проправят пътя към климатична неутралност – на европейско и национално ниво.
  • да се присъединят към Австрия и Люксембург и да се обърнат към Съда на ЕС, за да спрат решението на ЕК.

Призоваваме и всеки отделен човек да подкрепи петицията до Европейската комисия, настояваща за изключване на изкопаемия газ и ядрената енергия от таксономията на ЕС и вместо тях да се инвестира в енергийни проекти, които ограничават глобалното затопляне до 1.5C и позволяват на ЕС да постигне своите климатични цели за 2030 г.

Вълка ще строи завод за изгаряне
, , ,

Вълка ще строи завод за изгаряне на отпадъци до Павликени

Инсталация за изгаряне на отпадъци с капацитет 56 тона на час заплашва село Върбовка, община Павликени. Инвеститорът е „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Юнг, известен и с прозвището Вълка.

Инсинераторът е тихомълком сложен в общ проект за завод за каменна вата и представен само като „енергоизточник”.

Проектът е на етап инвестиционно предложение и навръх Йордановден, се проведе обществено обсъждане, на което жителите на околността да споделят своите притеснения. Самият доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) на инвестиционното предложение е внесено на Никулден, 6 декември. 

Поредица от пропуски будят много въпроси как точно ще се отрази изгарянето на отпадъци върху здравето на живеещите в околността. В ДОВОС на проекта в частта за инсталацията за изгаряне липсва достатъчно ясна информация за състава и произхода на отпадъците, а заради неработещото разделно събиране на отпадъци в България има опасност в пещта да попаднат и опасни отпадъци. Няма предложено решение какво ще се случва с оставащата пепел. Изхвърляните вредни емисии като силно токсичните диоксини и фурани не са разгледани подробно, отсъства и пълна инвентаризация и баланс на емисиите на парникови газове. 

Още в средата на 2021 г. излязоха публикации, че Румен Гайтански – Юнг ще строи завод за базалтови влакна до село Върбовка, община Павликени, тъй като е получил концесия за близкото находище за добив на индустриални материали – базалт, но никъде не се споменава за гориво от отпадъци. Чрез своята фирма „Грийн партнърс“ бизнесменът е в бизнеса с общинското сметосъбиране от години. В инвестиционното предложение изрично се казва, че отпадъци няма да бъдат внасяни, но така формулирано, обещанието няма никаква юридическа тежест, а изгарянето на отпадъци, било то и български, не е устойчиво решение за преход към кръгова икономика. 

„Все по-честите съобщения за строежи на инсталации за изгаряне на отпадъци в цяла България са симптоми на дълбоки системни проблеми, които дълги години не намират решение. Разделното събиране се случва в минимални мащаби, направо нищожни, в много общини липсва, въвеждането на справедлива такса смет се отлага година след година, а депозитната ситема, която ще подпомогне събирането на чисти опаковки с полза за хората, трудно среща подкрепа от институциите. За сметка на това находчиви бизнесмени с бързи решения — а именно, изгаряне на отпадъци в инсинератори, тецове на въглища, циментови заводи, срещат подкрепа от страна на институциите.“

коментира Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“. 

Припомняме, че завод за изгаряне на отпадъци за 350 млн. лева, който ще изгаря 180 хил. тона отпадъци годишно, планира и Столична община, а на територията на община Девня, освен в циментовия завод, периодично постъпват инвестиционни предложения за построяване на нови инсинератори. След бурно обществено недоволство и засилено медийно внимание централите на въглища прекратиха, поне официално, тази практика. 

Има опасност инсталацията за изгаряне на отпадъци до село Върбовка, Павликени, да се превърне в център за изгаряне на отпадъци от цяла България.

Какво ще се случва с пепелта след изгаряне и какви са емисиите от вредни вещества като диоксини и фурани — тези въпроси останаха без отговор по време на общественото обсъждане, проведено навръх Йорданов ден, в работно време. 

Инсинераторът е тихомълком сложен в общ проект за завод за каменна вата и представен само като „енергоизточник”. Инвеститор е фирма „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Юнг, известен и с прозвището Вълка. 

Инвеститорът не обясни и какво ще е точното количество изгаряни отпадъци, в самия доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) обаче се говори за две пещи от 211 хиляди тона годишно. Този обем надхвърля планирания дори в завода за изгаряне на отпадъци в София. Имайки предвид, че бяха дадени примери от Хасково, а г-н Гайтански участва в сметосъбирането в няколко Столични квартала, инсталацията до село Върбовка ще се превърне в център за изгаряне на отпадъци от цяла България. 

Направи много лошо впечатление фактът, че не беше осигурена достатъчно голяма зала за общественото обсъждане, въпреки големият интерес. Много хора не бяха допуснати заради липса на зелен сертификат – без това да бъде изрично обявено като изискване да влязат. 

„Докладът беше много неубедителен, което опорочава целият проект. Не беше спазено правото на всички хора да получат достъп до общественото обсъждане, въпреки интереса. Все по-честите съобщения за строежи на инсталации като за изгаряне на отпадъци като тази във Върбовка са симптоми на дълбоки системни проблеми, които дълги години не намират решение. Разделното събиране се случва в минимални мащаби, направо нищожни, в много общини липсва, въвеждането на справедлива такса смет се отлага година след година, а депозитната ситема, която ще подпомогне събирането на чисти опаковки с полза за хората, трудно среща подкрепа от институциите. За сметка на това находчиви бизнесмени с бързи решения — а именно, изгаряне на отпадъци в инсинератори, тецове на въглища, циментови заводи, срещат подкрепа от страна на институциите.“

– коментира Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“. 

Още в средата на 2021 г. излязоха публикации, че Румен Гайтански – Юнг ще строи завод за базалтови влакна до село Върбовка, община Павликени, тъй като е получил концесия за близкото находище за добив на индустриални материали – базалт, но никъде не се споменава за гориво от отпадъци. Чрез своята фирма „Грийн партнърс“ бизнесменът е в бизнеса с общинското сметосъбиране от години.

Тук можете да прочетете и подпишете подписката на гражданите срещу изграждането на инсталация за термично третиране на опасни и неопасни отпадъци, заложено в ИП на „Петрургия“ ЕООД във с. Върбовка, общ. Павликени, обл. Велико Търново

Изкупените от Мини Марица-изток земи
,

Диньо Русев ни показва какво се случва с изкупените от Мини Марица-изток земи

За изкупените от Мини Марица-изток земи

Хората от двете обречени на изчезване заради въглищната индустрия села Трояново и Бели бряг, освен че живеят в неизвестност в продължение на десетилетия, с невъзможност да се разпореждат с имуществото си по свое усмотрение, са принудени да търпят и „нов“ тип вреди.

Диньо Русев ни „разхожда“ из Трояново и показва какво се е случило с вече изкупените от Мини Марица-изток земи – виждаме липса на контрол, липса на грижа на добър стопанин или направо безстопанственост.

Прав ли е в исканията си за обезщетение за погубената му крава, пропаднала в необезопасен кладенец (далеч не единствен в селото), на територия изкупена и недобре поддържана от Мини Марица Изток?

През далечната 2007 г. ръководството на „Мини Марица-изток“ е очаквало „минните работи напредват с 80-100 метра на година и през 2018 ще стигнат до село Трояново“. Това не се случи. Настоящият концесионен договор приключва 2040 г., а България вече пое ангажимент да затвори въглищната си индуструия до 2038 г.

Въгледобивът в България и в частност Маришкия басейн е изиграл ролята си, време е да отстъпи мястото си на производството на чиста електроенергия и екосъобразни продукти.

Време е и министърът на енергетиката да се заеме сериозно със съдбата на тези хора, настояващи за достойно отношение към тях и за справедливи обезщетения.

Из статията на Тодор Тодоров в JustTransition.info:

Заради настъплението на мини “Марица-изток” по същия начин досега са изчезнали 5 други села в сърцето на Тракия – Търговище, Овчарци, Голяма и Малка Детелина и Гледачево. Хората от Гледачево и до днес си спомнят с тъга преместването от родното си село.

“Най-тежко беше, когато трябваше да преместим гробищата – все едно погребахме близките си втори път. Мъртвите си тръгнаха от Гледачево 20 г. след живите” – коментират местни жители.

Хората, очакват справедлива цена за къщите си. Единственият купувач на къщите са мините “Марица изток” и те са тези, които определят правилата. В резултат на това обезщетението не покрива загубата на собствеността по начин, който позволява на собствениците на земя и къщи да продължат живота си на друго място, като същевременно запазят сегашния си или постигнат дори по-добър жизнен стандарт, което се изисква от добрите практики на отчуждаване по целия свят.

, ,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Нов доклад изтъква Полша, Чехия и България като двойкаджиите на енергийния преход

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Полша, Чехия и България: двойкаджиите на енергийния преход

Полша, Чехия и България се очертават като трите държави, които ще произвеждат 95% от планираната енергия от въглища в Европейския съюз след 2030 г. 

Това показва нов доклад* на Ember – мозъчен тръст в областта на енергетиката, който  излезе след като Германия обяви, че си поставя нова цел за спиране на използването на въглищата през 2030 г., а не както досега — през 2038 г. Заключението в доклада е направено след анализ на националните планове за климат и енергия, които предстои да бъдат актуализирани спрямо повишената климатична цел на ЕС за 55% намаление на емисиите до 2030 г.

„Печален лидер в използването на въглища за производство на енергия през 2030 г. ще бъде Полша с 63%, следвана от Чехия с 18% и България – с 14%. Останалата част от Европа върви по пътя на поетапен преход към възобновяема енергия още през това десетилетие. Тези, които останат на опашката, ще трябва да се изправят срещу високите цени на електричеството, икономическа конкурентоспособност и натиск за реформи в кратки срокове заради засилването на климатичната криза“

Ричард Муур от Ember. 

Докато повечето европейски държави се стремят да изоставят въглищата до 2030 г. и да реформират икономиките си, държавите от Централна Европа и България търсят начин да отложат неизбежното. 

„Служебното българско правителство обяви, че излиза от въглищата през 2038 г., но този акт беше продиктуван по-скоро от желание политиката на бездействие да продължи, отколкото залагане на ясна цел и визия за реформи. От поетапното извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързо навлизане на енергийните алтернативи без изгаряне зависи дали преходът отвъд въглищата ще дойде под формата на ценови, социален и екологичен шок, или ще почива на ясен план и научни данни.“

Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Електричеството в ЕС, произведено от въглища, ще намалее с 83% между 2015 г. и 2030 г., — от 705 TWh на 118 TWh. Въпреки това, докато останалата част от 27-те държави-членки на ЕС има категорично намерение да намали производството на въглища с 99% между 2015 г. и 2030 г., Полша, Чехия и България предлагат общите им усилия да доведат до спад от едва 42%.

Тенденцията крайните дати за изход от зависимостта от въглищата да бъдат съкратени във времето не е изолирана само в Германия. В целия ЕС плановете продължават да се ускоряват. За по-малко от 2 години, откакто страните от ЕС представиха своите национални планове за енергетика и климат (ИНПЕК), планираното производство на електроенергия от въглища през 2030 г. в ЕС е съкратено с повече от половина (-58%). Това намаление ще предотврати изхвърлянето на допълнителни 89-152 мегатона емисии на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата през 2030 г., което е еквивалентно на премахване на 53-90 милиона автомобила от пътя.

„Спирането използване на въглищата обаче не трябва да става за сметка на засилване на друга зависимост към изкопаемо гориво, каквото е природният газ. За разлика от Западна Европа, благодарение на ниската свързаност на домакинствата към газовата мрежа, България е в състояние да направи скок към чисто отопление и производство на електроенергия, на базата на възобновяеми източници на енергия и технологии за съхранение.“

Радостина Славкова от „За Земята“

 

Бележки:

Можете да намерите доклада на страницата на Ember: https://ember-climate.org/project/germanys-2030-exit-isolates-remaining-eu-coal-power-polluters

*  Докладът в частта си за България е изготвен със съдействие от „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“. 

 

,

20 страни ще спрат международното финансиране на изкопаеми горива

Преди броени дни на COP26 беше взето решение от историческо значение. Лидерите на 20 страни заявиха, че до края на 2022 ще преустановят финансирането на изкопаеми горива в други страни и ще пренасочат усилията си към възобновяемите източници на енергия. Сред тези 20 страни са и представители на четири от най-големите световни икономики – САЩ, Канада, Великобритания и Италия. Миналата година САЩ, Великобритания и Италия обявиха публично, че финансират добив на изкопаем газ в Мозамбик на стойност 7 млрд. долара. След новото обещание, което направиха, финансирането на изкопаеми горива и такъв тип проекти следва да бъде прекратено. 

Тук можете да прочетете официалния документ и да видите подписите на останалите страни

При все, че това е добра новина, няма как да не отбележим, че липсват подписите на няколко големи поддръжници на добива на нефт, въглища и изкопаем газ – Япония, Китай, Южна Корея, Австралия, Франция, Световната банка и Африканската банка за развитие. За съжаление, България също не е подписала обещанието, въпреки че фигурират подписите на други небогати източноевропейски страни като Албания и Молдова. България дори върви в обратна посока и планира нови газови инвестиции в Плана за възстановяване и в Петия списък с енергийни проекти от общ интерес на ЕС.

От друга страна, въпреки че подписът на Китай липсва тук, по-рано тази седмица Китай и САЩ подписаха обща декларация, говореща за спиране на въглищните си инвестиции в други страни през настоящето десетилетие. Китай обяви и намерението си да работи за ускоряване намалението на собствените си въглищни емисии, както и план за действие по метана и мерки срещу обезлесяването.

По време на COP26 виждаме все по-амбициозни обещания и споразумения, свързани с глобалния преход към чиста енергия. Но има още много какво да се желае от политическите лидери, особено от лидерите на тези страни, чиито икономики са достатъчно силни, за да си позволят да дадат пример и първи да спрат финансирането (и използването) на изкопаеми горива.

_______________________

Източници: ClimateChangeNews.com и US Department of State

Изображение: Screenshot/Youtube/UK government)

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ „Зеленият добив“ е мит:
,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ „Зеленият добив“ е мит: ЕС трябва да намали потреблението на ресурси с две трети – нов доклад

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ „Зеленият добив“ е мит

Нов анализ показва, че ЕС трябва да се откаже от плановете си за увеличаване на минодобива в рамките на Европейската Зелена сделка и да постави твърди граници на природните ресурси, които извлича, за да предотврати човешко и екологично бедствие.

Европейските планове за Зелената сделка няма да успеят да спрат добива на въглища и той ще продължи да нанася допълнителни трайни щети върху околната среда и поражения върху правата на човека. ЕС трябва да намали добива на природни ресурси с 65%, според ново проучване, публикувано на 05.10.2021 от Friends of the Earth Europe и Европейското бюро по околната среда. [1]

Докладът показва, че ЕС вече извлича и консумира опасна част от ограничените световни ресурси със сериозни последици:

  • Общото потребление на ресурси („материален отпечатък“) на ЕС [2] понастоящем е 14,5 тона на глава от населението, което е почти двойно повече от това, което се счита за устойчиво и справедливо ограничение, и много над средното за целия свят.
  • Само ЕС вече използва между 70% и 97% от глобалното „безопасно за околната среда работно пространство“, свързано с въздействието върху добива на ресурси. Всяко извличане на ресурси извън този „безопасен“ праг застрашава стабилното функциониране на биофизичните системи на Земята.
  • Повече природо-защитници са убити заради противопоставяне на минно дело, отколкото против всяка друга индустрия. 50 от 212 -те природо-защитници, убити по света през 2019 г., са провеждали кампания за спиране на минни проекти.

И все пак европейските планове за Зелената сделка продължават по пътя на „потребление както обикновено“, което означава огромно увеличение на добива на определени метали и минерали. Например батериите, предимно за електрически превозни средства, се очаква да увеличат търсенето в ЕС на литий с почти 6000% до 2050 г.

Предлагането на такова търсене неизбежно ще доведе до недостиг, конфликти и разрушителни минни дейности, много наподобяващи социалните и екологични вреди от изкопаването на изкопаеми горива. 

Отговорът тук не е просто да се заменят колите, работещи с изкопаеми горива, с електрически автомобили – идеята е основно е да се намали като цяло използването на лични автомобили. [3]

Тези въпроси показват, че зеленият преход трябва да се използва като възможност за справяне с основните причини за по -широките климатични и екологични кризи – икономическа система, която води до прекомерно потребление и социални неравенства във всички сектори. Като спешна първа стъпка ЕС трябва да определи цел за намаляване на материалния отпечатък от 65%.

Мейв Болджър, Кампания за ресурсно правосъдие в Friends of the Earth Europe:

„ЕС има история на приемане на слаби закони, които отново и отново не успяват да намалят количеството на природните ресурси, които консумираме, поставяйки останалите части от света и много общности под огромен стрес. Причината е проста: всички закони се основават на икономически растеж, който не е съвместим с устойчивото бъдеще.

„ЕС трябва да се събуди и да определи основна цел за намаляване на потреблението на материали с две трети, така че Европейската зелена сделка да не се превърне в друга бележка под линията в историята на унищожаването на планетата.“

 

Диего Марин, сътрудник по политиката за екологично правосъдие в Европейското бюро по околната среда каза:

„Признаването, че не можем да избягаме от климатичната криза, означава, че трябва да спрем лудостта на растежа. Сякаш настоящите политики карат автобус към ръба на скалата и пътниците спорят дали автобусът трябва да работи на електричество или изкопаеми горива, когато по -спешният въпрос, който трябва да си зададем, е как можем да спрем автобуса да не падне от скалата. “

„Решенията за прекратяване на тръбите вече не са достатъчни. Трябва да се справим с многото проблеми с линейната икономика „вземи, направи, използвай, изхвърли“ в самия източник.“

 

Редакторски бележки

[1] Докладът анализира различни политики в рамките на Европейската зелена сделка, включително Плана за действие за кръгова икономика, Стратегията за суровините, търговските политики и законодателството в областта на правата на човека. Той се фокусира върху добива на метали и метални минерали.

Доклад: https://eeb.org/library/green-mining-is-a-myth/

[2] Общо потребление на изкопаеми горива, биомаса, метали и неметални минерали, включително включени във вноса.

[3] Миннодобивната промишленост и правителствата също трябва да спрат опитите за озеленяване на добива, като използват факта, че някои метали и минерали са от ключово значение за екологичните технологии за озеленяване на металодобивната промишленост като цяло и насърчават безсмислената концепция за „зелен добив“. Металите като мед, желязо и алуминий се използват изключително много в строителството и други индустрии, като разрушителния военен сектор.

 

EU Flag in colour

Събитието се осъществява с подкрепата на Европейския съюз в рамките на проект Climate action by European citizens delivers for development CSO-LA/2018/160048-1/23. Цялата отговорност за съдържанието се носи от участниците и при никакви обстоятелства не може да се приема, че то отразява официалното становище на Европейския съюз.

Застраховайте нашето бъдеще, не изкопаемите горива
,

30 организации и активисти от цяла Европа призоваваха за край на застраховането на изкопаеми горива на Конференцията на презастрахователите в Баден-Баден

[Баден-Баден, Германия] – В продължение на три дни — неделя, понеделник и вторник, неправителствени организации и активисти от цяла Европа се събраха с искания за край на застраховането на изкопаеми горива и въглища пред Конференцията на презастрахователите в немския град Баден-Баден, 17-21 октомври 2021 г. Те призоваха и за край на застраховането на нови проекти за изкопаеми горива, включително петрол и изкопаем газ. Активистите припомниха на застрахователните компании, че пред нас е предизвикателството да ограничим увеличението на глобалните температури до 1.5°C, каквато е целта на Парижкото споразумение относно изменението на климата. 

В събитията участваха представители от кампанията “Да застраховаме нашето бъдеще” #InsureOurFuture, Родители за бъдеще и Петъци за бъдеще, както и жители на засегнати от въглищната индустрия региони от Полша, Германия и България. Активистите посрещнаха участниците в конференцията с банери, информационни материали и улично изкуство. Посланието беше ясно: „Застраховайте нашето бъдеще, не изкопаемите горива“ (“Insure Our Future, not fossil fuels”).

В понеделник, 18 октомври, активисти влязоха във фонтана пред Конгресната зала в Баден-Баден, където се провежда конференцията, като символ на едно мрачно бъдеще – покачването на нивото на световния океан и наводнения в следствие на проливни дъждове, в резултат от климатичните промени. Във вторник, 19 октомври 2021, активистите поканиха представители на застрахователните компании на прием, на който бяха обсъдени поставените теми. 

В България ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, дружество, свързвано с бизнесмена Христо Ковачки, продължава да застрахова въглищни лигнитни мини, както се вижда от резултатите от завършила наскоро обществена поръчка за застраховане имуществото на “Мини Марица Изток” ЕАД. [1] За съжаление застрахованите дейности свързани с добива и употребата на изкопаеми горива, каквито са въглищата, водят не само до причиняване и засилване на климатична криза, но и до редица социални такива. 

В село Бели бряг, община Раднево, съдбата на хората още не е решена.

Село Бели бряг е едно от двете села, планирани да бъдат заличени в името националния интерес от разширяващата се територия на “Мини Марица Изток”. Жителите на малкото селце в продължение на десетилетия наблюдават как мините, доставящи въглища за четирите замърсяващи околната среда ТЕЦ-а в комплекса Марица-Изток, напредват към домовете им, разрушават близките села и постепенно им отнемат земята, използвана някога за земеделие и пасища. [2]

Отново свързвана косвено с бизнесмена Христо Ковачки — “Минна компания” ЕООД, се стреми да отвори нов рудник за добив на лигнитни въглища на 40 км от София, върху земеделска земя. Територията на бъдещата мина граничи с няколко села: Братушково, Радуловци, Барложница, всички в община Сливница. На някои места бъдещата мина е само на 300 метра от къщите на хората. Ако тази въглищна мина стане реалност – водоизточникът на село Радуловци ще бъде застрашен. [3]

Презастрахователните договори между застрахователите продължават да бъдат съществен пропуск в процеса на излизане от въглищната ера и постигане на климатична неутралност. Докато много презастрахователи са приели политика за спиране на директната подкрепа за въглища, едва няколко се ангажираха публично да извадят въглищата от дейността си. Швейцарските Swiss Re and SCOR са обявили това да се случи до 2023, докато немската компания Munich Re обяви, че в момента са в процес на разработване на стратегията си за декарбонизация. През това време, обаче, те продължават застраховането на изкопаеми горива, замърсяващи въглищни мини и електроцентрали. А междувременно, на запитване на Капитал през септември за нагласите на дружеството спрямо въглищния сектор, ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД отговарят, че „не смятат за етично да отказват застраховане на законен бизнес, спазващ нормативните изисквания и регулациите“. 

 

–––––––

Допълнителни бележки: 

[1] ОЗК: не по всички Обособени позиции има втора оферта за осигуряване на застраховка за щети или загуби за рудниците на лигнитни въглища „Мини Марица-Изток“ – най-големият въгледобив в страната. Мината е държавна собственост и принадлежи на Българския енергиен холдинг. Досега не е известно ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД да е поела каквито и да било значими ангажименти за климата, които биха позволили на обществеността да повярва, че има за цел да приведе в хармония своите застрахователни оферти и инвестиционни планове с целите на Парижкото споразумение. 

По данни на доклада “Финансовите мини” на Грийнпийс – България за периода 2007 – 2016 г. „въглищната мрежа“ на „Ковачки“ се състои от 19 дружества, включително ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД. Дружеството е собственост на компании, собственост или контролирани от енергийния бизнесмен Христо Ковачки. Същият е свързан с още три електроцентрали на лигнитни въглища – „Бобов Дол“, „Брикел“ и „Марица 3“, три централи за когенерация на базата на лигнитни въглища (които произвеждат както топлоенергия, така и електричество) и още пет топлофикационни дружества на изкопаеми горива в големи градове в България. Икономическата му мрежа се поддържа от осем мини в България, които са със съмнителна собственост поради офшорни компании и други свързани лица, посочени като собственици в регистрите. 

[2] с. Бели бряг, Раднево, Стара Загора

Изкопните дейности на мините са напреднали дотолкова, че хората казват, че шумът и миризмата им пречат дори да спят през нощта. Безсънието (а и здравните им проблеми) също може да са причинени и от натиска, на който са подлагани докато се очаква домовете им да бъдат разрушени. Дискусиите за изселването на Бели бряг започнаха преди две десетилетия и премахването на селото се очакваше да приключи до 2023 г., но и до днес хората живеят в несигурност без да знаят дали ще имат в бъдеще покрив над главата или ще получат адекватни обезщетения да продължат живота си на ново място.

Всякакъв вид строителни и ремонтни дейности отдавна са забранени в родното им село, погребения вече не се извършват в гробището на селото, няма магазин или обществен транспорт, няма и лекар за хората. Общината отдавна е изоставила всякаква поддръжка в селото, някога източник на богато земеделско производство.

Над 4/5 от хората са продали собствеността си принудени да се преместят и да приемат много ниска компенсация за къщите и земята си, последните „воини“ все още продължават да искат справедливо обезщетение, за да могат да се преместят и да имат достоен живот и докато Европа говори за справедлив преход, хората продължават да живеят в безизходица за своето бъдеще.

[3] Нова мина за лигнитни въглища

Регионът се развива много добре през последните години като туристическа дестинация поради близостта си със столицата – има 2 езера, екопътеки, нови пътища и вече развити спортни дейности по езерата. Всички възможности за бъдещо развитие в тази посока ще бъдат разрушени от новата мина. ОЗК “Застраховане” е вероятният кандидат да застрахова изграждането и експлоатацията й. Доколко е етично подобно “самозастраховане” и какви са рисковете за българските граждани в случай на авария или природно бедствие в момента остават въпроси без отговор. 

Вече две години За Земята и Грийнпийс-България подкрепяме борбата на фермери и Община Сливница срещу откриването на този нов рудник на лигнитни въглища.

Въпреки възраженията им по време на оценката на въздействието върху околната среда на проекта, компанията, която има връзки с небезизвестния енергиен олигарх Христо Ковачки, получи правото да разкопае района през 2018 г. Община Сливница и фермер, който притежава част от земята, която е предоставена на концесията, оспорват решението за концесия в съда.

Делото все още продължава и следващото заседание е насрочено за началото на ноември 2021 г. 

––

 Повече информация тук (на английски език) 

 

Емисиите на метан 1
,

Емисиите на метан от енергийния сектор

Емисиите на метан от енергийния сектор – ефективни действия за справяне с „невидимата заплаха“

Емисиите на метан, мощен парников газ, твърде дълго остават пренебрегвани. Междуправителственият панел за климатични промени (IPCC) съобщава, че антропогенните емисии на метан вероятно са отговорни за затоплянето с 0,5 °C. Шестият оценъчен доклад на IPCC заключи, че постигането на устойчив начин за смекчаване до 1,5 °C може да бъде осъществено само с едновременно рязко намаляване както на нивата на въглеродния диоксид, така и на емисиите от всички други парникови газове, въздействащи на климата, включително газове с кратко време на живот като метана.

Концентрацията на метан в атмосферата се е увеличила повече от два пъти от прединдустриалните времена насам. Има убедителни доказателства, че увеличението се дължи по-скоро на бързото нарастване на антропогенните емисии, които изпреварват значително по-бавните процеси като естественото отстраняване на замърсители от атмосферата или на увеличени емисии от естествени източници. По-специално, изглежда, че увеличенията се дължат на дейности, свързани с изкопаеми горива, както и на селскостопански дейности и (лошо) управление на отпадъци.

Емисиите на метан 1

Въпреки че мерките за намаляване на емисиите на метан са важен принос за забавяне изменението на климата, паралелно с това държавите-членки на ЕС трябва да приемат много амбициозни планове за поетапното премахване на петрола, въглищата и изкопаемия газ. Всяка мярка за намаляване на метана, която не е свързана с поетапното премахване на изкопаемото гориво, не е в състояние да доведе до цялостно намаляване на парниковите газове. ЕС, като основен регион внасящ изкопаем газ (80-85% от внесения газ се консумира в блока), следва да предприеме решителни действия и в двете посоки – действия за поетапното премахване на  изкопаемия газ до 2035 г., като същевременно се елиминират емисиите на метан по цялата верига на доставки.

Къде има течове на метан в газовия сектор?

Емисиите на метан от изкопаеми горива представляват около 35% от всички антропогенни емисии на метан. По-специално, 23% от всички антропогенни метанови емисии могат да се припишат на петролния и газовия сектор и 12% на въгледобивния сектор. Метанови емисии от сектора на изкопаемия газ се появяват през цялата верига на доставки. Това се дължи както на умишлено, така и на неумишлено освобождаване на метан в атмосферата. Пример за първото е извършването на определени дейности по поддръжката на газопроводи, които изискват определен участък от тръбопровода да бъде изпразнен. Ако транспортирането на изкопаемия газ бъде оценено за търговски неизгодно, той ще бъде изпуснат в атмосферата. Тъй като изкопаемият газ се състои  почти изцяло от метан, големи количества от този силно въздействащ на климата газ, се оказват в атмосферата, допринасяйки по този начин за глобалното затопляне. Примери за неумишлени изхвърляния на метан в атмосферата включват неправилно функциониране на оборудването и злополуки, както и други непредвидени изхвърляния на изкопаемия газ в атмосферата.

Емисиите на метан от изкопаемия газ се наблюдават по цялата верига за доставка, включително по време на фазата преди добива (напр. от хидравличното разбиване и завършването на кладенците), фазата на добива (напр. от дифузни емисии, изпускане на газ от оборудването и при ремонтни дейности), фазите на събиране и преработка (напр. от изпускане на газ от оборудването и течове), фазите на пренос и съхранение (напр. от изпускане на газ и течове от компресори, течове от газопроводи и изпускане на газ и течове от площадки за съхранение), фазата на разпределение (например от течове от газопроводи, течове и изпускане от измервателни и регулиращи станции и течове и изпускане от измервателни уреди на клиенти) и фазата на използване (например поради непълното изгаряне на изкопаемия газ в котли). Освен това няколко изоставени петролни и газови кладенци, и въглищни мини продължават да отделят големи количества метан дълго време след извеждането им от експлоатация, когато не са правилно запечатани.

Решенията

Голяма част от емисиите на метан от енергийния сектор обаче могат да бъдат избегнати без или на сравнително ниска цена. Международната агенция по енергетика изчисли, че около 40 % от емисиите на метан от нефт и газ могат да бъдат избегнати без нетни разходи. По подобен начин Програмата на ООН за околната среда изчисли, че 60-80 % от общите емисии на метан от нефто-газовия сектор и 55-98 % от въглищния сектор могат да бъдат намалени чрез сравнително евтини мерки.

Няколко мерки за избягване на тези емисии вече са налице. Те включват Мерки за засичане и отстраняване на течове (LDAR), като засичането на течове трябва да се извършва възможно най-често, а в идеалния случай — непрекъснато, и ремонтът трябва да се извършва незабавно след откриването на течове. Мерките LDAR ще предоставят информация и ще укрепят слабите понастоящем Мерки за измерване, докладване и проверка (MRV) в сектора на изкопаемите горива. Други мерки включват Забрана на практиките на рутинно изпускане и изгаряне (BRVF), когато те не се извършват в контекста на аварийни ситуации, а по-скоро поради липса на стимули (напр. са неатрактивни от търговска гледна точка или липсва нормативна уредба) за прихващане и обработка на изкопаемия газ.

Освен това ефективното запечатване на изведените от експлоатация петролни и газови кладенци и въглищни мини също може да допринесе за намаляване на емисиите на метан от тези източници. И накрая, но не на последно място, най-ефективният начин за намаляване на емисиите на метан е да се задържат изкопаемите горива под земята, като се спре техният добив и нови проучвания. Това изисква също така ускоряване на енергийния преход към система, основана на 100% възобновяеми енергийни източници.

Следващи стъпки за справяне с емисиите на метан

През октомври 2020 г. Европейската комисия представи своята Стратегия на ЕС за намаляване на емисиите на метан. Докладът по собствена инициатива на Европейския парламент относно ограничаването на емисиите на метан ще бъде гласуван в пленарна зала в четвъртък, 21 октомври. Членовете на Европейския парламент вече са включили в този доклад призив за поетапно спиране на използването на изкопаеми горива – за първи път в законодателството на ЕС.

На международно равнище Програмата на ООН за околната среда ще постави началото на своята Международна обсерватория за емисиите на метан (IMEO), което е планирано за края на този месец на срещата на Г-20. Обсерваторията ще има за задача да обработва, обобщава и публикува данни за емисиите на метан. По подобен начин, в контекста на предстоящата Конференция на ООН по изменението на климата (COP26), ЕС и САЩ ще стартират Глобално споразумение за метана – международна инициатива за намаляване на световните емисии на метан.

Това подготвя почвата за по-късно тази година, когато Европейската комисия възнамерява да представи законодателното си предложение за намаляване на емисиите на метан като част от законодателния пакет за климата и енергетиката „Адаптирани към цел 55“ (Fit for 55).

Комисията несъмнено трябва да засили предложенията на Европейския парламент (ЕП) относно LDAR, MRV и BRVF и изоставените петролни и газови кладенци и въглищни мини. Успоредно с това тя трябва да изведе предложението на ЕП относно постепенното премахване на изкопаемите горива още една стъпка напред и да гарантира, че ЕС е поел по пътя на постепенното премахване на въглищата до 2030 г. и на изкопаемия газ до 2035 г. И накрая, за да се справим с глобалното измерение на проблема и с положението на ЕС като основен вносител на изкопаем газ, от изключителна важност е изтичането на метан да бъде преодоляно по цялата верига за доставки, не само в рамките на Европейския съюз, но и извън европейските граници.

 

Статията е преведена от оригиналната блог публикация на CAN Europe:

Емисиите на метан 2 Емисиите на метан 3 Емисиите на метан 4 Емисиите на метан 5

Обща позиция за въглищната енергетика
,

Въглищната енергетика след 2030 г. е илюзия

Предложението на българското правителство за изход от въглищната енергетика през 2038 г. е поредно бягство от действителността и продължава политиката на бездействие в сектора. След години отричане на необходимия преход към възобновяеми енергийни източници, в предстоящите месеци е от критична важност да се начертае ясен план за поетапно извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързо навлизане на енергийните алтернативи. В противен случай и най-вече, ако въглищната индустрия продължи да блокира своята трансформация, пагубният ефект от забавянето ще бъде най-силно понесен от хората – работниците в централите, мините и енергийно бедните домакинства и всички други потърпевши от климатичната криза. 

Икономическата логика ясно показва, че колкото по-дълго разчитаме на изкопаемите горива, толкова по-скъпо ще ни струва енергията. Заради тежката зависимост от въглищни централи, които са на ръба на финансов и технически колапс, се налага през следващото десетилетие българската енергийна система да се движи с ускорени темпове, за да навакса пропуснатото време за трансформация. Средствата за България по Фонда за справедлив преход, Модернизационния и Декарбонизационния фонд, както и Плана за възстановяване и устойчивост са най-добрата възможност пред страната. Енергийният преход е шанс България да стане привлекателна за инвестиции, чрез които да намери решения, както за алтернативни мощности от възобновяеми източници, така и за системни проблеми като енергийна бедност, замърсяване, икономически зависимости.  

Според Междуправителствения панел за климатичните промени, човечеството ще има шанс да ограничи покачването на глобалната температура и да предотврати най-тежките последствия от климатичната криза, ако се откаже от производството на енергия от въглища до 2030 г. Заявките за икономика, базирана на въглища отвъд тази дата, противоречат на целите на България и Европейския съюз. В доклада си от тази седмица Международната енергийна агенция към ООН категорично призова за пълна декарбонизация на електроенергийното производство като единствен начин държавите да изпълнят целите си според Парижкото споразумение.

Действителността вече поставя редица предизвикателства пред България, за които предложената късна дата не дава отговори. Например най-голямата въглищна централа – държавната „ТЕЦ Марица-изток 2“, е на практика в технически фалит с дългове от над 1,5 млрд. лв. Дългосрочните договори за изкупуване на енергията на т.нар. американски централи „Ей И Ес – Марица изток 1“ и „КонтурГлобал – Марица изток 3“, изтичат съответно през 2024 г. и 2026 г. и не е ясно кой би купувал скъпата въглищна енергия на либерализирания енергиен пазар. Останалите въглищни централи в голямата си част са свързвани с енергийния бизнесмен Христо Ковачки и са морално остарели съоръжения, експлоатирани далеч отвъд техническия си живот с високата цена на замърсяване на въздуха и водите. 

Отговорността на българското правителство – служебно или редовно, започва с обявяването на крайната дата, но не се изчерпва с нея. Планът за поетапно извеждане на въглищни мощности следва да разглежда детайлно всяка въглищна мощност и мина, като взема предвид икономическите, енергийните и екологичните аргументи за продължаващото ѝ функциониране или планирано затваряне съответни  конкретни срокове. 

Обявената от българското правителство дата е много късна и в сравнение със съседните държави. Отличават се Гърция и Унгария с крайна дата през 2025 г. и Северна Македония — през 2027 г. Словакия има за цел 2030 г. Хърватия, Чехия, Словения все още дискутират точната дата, а дори Румъния е заложила 2032 г. като цел в Националния си план за възстановяване. 

Забавянето на прехода към възобновяеми източници ще прави енергийни кризи като настоящата в Европа все по-чести. Докато цените на изкопаемия газ и въглеродните квоти се повишиха няколко пъти от началото на годината, електроенергията от възобновяеми източници успя частично да компенсира търсенето и да задържи цените си ниски. Единствено по-бързото развитие на ВЕИ, системи за съхранение на възобновяема енергия в бита и индустрията, както и мерки за висока енергийна ефективност и целенасочено намаляване на консумацията в енергоемки сектори като промишленост, транспорт и сгради ще гарантира, че Европейският съюз ще разполага с достатъчно енергия и ще е независим към външни доставки. 

 

„Грийнпийс“ – България
WWF България
Екологично сдружение “За Земята”

, ,

България се появи заедно с още 12 държави от ЕС на карта следяща изпълнението на климатичните цели до 2030 г.

България се появи заедно с още 12 държави от ЕС на карта следяща изпълнението на климатичните цели до 2030 г.

Благодарение на екипа на За Земята, България вече се появи заедно с още 12 държави от Евросъюза на картата NECP Tracker, сравняваща заложените цели и траектории в областта на енергетиката и климата до 2030 г.  Важността на инициативата е до толкова голяма, че събраните данни, анализи и изводи периодично се изпращат до Европейската комисия за информация и потенциално включване в оценките й.

Актуализацията на картата позволява да се сравнят данните от 2019 г. за секторно намаляване на емисиите между отделните страни. Прегледът показа, че настоящите траектории на държавите-членки за намаляване на емисиите на парникови газове и в посока енергиен преход не са в съответствие с техните поети ангажименти съгласно Парижкото споразумение. Те трябва да бъдат засилени. 

Но какво показват данните за България?

Генерираните от България през 2019 г. нетни емисии на парникови газове са около 46 Mt CO2-еквивалент. Поставяйки си за цел през 2030 г. те да възлизат на 47,553 Mt CO2-екв., България фактически планира да увеличи вместо да намали емисиите, според заложеното в Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК). Освен това българският ИНПЕК предвижда намаляване на капацитета за поглъщане на въглерод от природни системи от -9.97 Mt CO2-екв. през 2011 г. до -8.6 Mt CO2-екв. през 2030 г. Това ясно алармира, че плановете на България не са достатъчно добри и дори отрицателни по отношение справянето с климатичната криза.

ИНПЕК е доста неамбициозен и в сравнение с потенциала на България по отношение на енергийната ефективност. Противно на логиката целта за крайно потребление на енергия до 2030 г., определена в плана, е по-висока от нивата на крайно потребление на енергия през последните 20 години. Прогнозата в ИНПЕК за потребление на енергия от 2020 г. до 2030 г. показва бавен, но продължаващ растеж. Това е заложено въпреки постоянните подобрения на енергийната ефективност в индустриалния сектор и огромния потенциал в жилищния.

Между 1990 г. и 2019 г. България значително увеличава капацитета на възобновяемите си източници на енергия (в брутното крайно потребление на енергия) от 1,91% до 21,56%. Следователно настоящата цел за 2030 г. (до 27,09%) е много ниска, особено като се има предвид, че цената на възобновяемите енергийни източници вече е значително по-ниска от тази през 90-те и 2000-те години и че ще продължи да намалява в бъдеще, тъй като производствените разходи намаляват и политиките на ЕС насърчават развитието им.

При изготвянето на NECP тракера, открихме липса на надеждни данни за секторните цели за емисии в ИНПЕК. Само две секторни цели са дадени в Приложение 1 към ИНПЕК (за промишлеността и строителния сектор). Въпреки това, по-нататъшни изследвания и кръстосана проверка осветлиха значителни различия в наличните данни на ниво ЕС (Европейска агенция за околната среда, Евростат) и тези достъпни на български език публични източници. В следствие на това целите не бяха включени в тракера.

За да изпълни новите цели на ЕС в областта на климата и енергетиката (поне 55% спад на нетните емисии на парникови газове до 2030 г.) и да приведе своите по-нататъшни действия в областта на климата в синхрон с Парижкото споразумение, българското правителство трябва да инициира и завърши задълбочена ревизия на ИНПЕК до 2023 г.. Важно е също така да се гарантира, че националните данни са коректни, верни, пълни и лесно достъпни за всички заинтересовани страни. Би трябвало българското правителство да установи постоянен диалог на всички нива и с всички заинтересовани страни, както е посочено в Регламента за управление на Енергийния съюз (документа въвеждащ ИНПЕК), за да анализира и предложи подходящи стъпки за постигане на по-високите цели.

В заключение е важно още веднъж да отбележим, че развитието на възобновяеми източници трябва да бъде значително засилено, за да се гарантира, че страната няма да изпадне в енергийна криза, разчитайки предимно на изкопаеми горива.

Призив за неотложни стъпки във въглищната индустрия
,

Призив към правителството за неотложни стъпки във въглищната индустрия през 2021 г.

Призив към правителството на Република България за предприемане на неотложни стъпки във въглищната индустрия през 2021 г.

Въглищната индустрия в България има спешна нужда от реформи в името на бъдещето, на енергийната сигурност на страната и в подкрепа на заетите в нея.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

Призивът е отправен от следните организациите:

Екологично сдружение „За Земята“

Коалиция „За зелен рестарт“: „Грийнпийс“ – България, WWF – България, MOVE.BG, Институт за кръгова икономика

Кариерата за варовик на „Персенк Инвест“ ООД на Бесапарските ридове край Куртово Конаре. Снимка: БЦЗИ
, ,

Оскъпяване на доставките на варовик за сероочистващите инсталации на „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД чрез неизгодни договори

, ,

Какво получават работниците във въглищната индустрия при справедлив преход?

Критерии за подпомагане на работниците във въгледобивната и въглепреработващата индустрии в условия на справедлив преход 

ИНФОРМАЦИОНЕН ЛИСТ  ЯНУАРИ 2021
Alexander Reitzenstein, Felix Heilmann & Rebekka Popp

През 2021 г. повечето държави-членки на ЕС разработват Териториални планове за справедлив преход на своите въглищни региони за достъп до Фонда за справедлив преход на ЕС. Това поставя на преден план въпроса как изглежда един добър преходен пакет, насочен към засегнатите региони, общности и работници. Този информационен лист представя три критерия, базирани на съществуващи случаи, за да оповести разработването на национални или регионални схеми за подпомагане на миньори в ЕС.

Схемите за подпомагане на работниците са само един необходим компонент от цялостния Справедлив преход

Схемите за подпомагане на работници под формата на директни обезщетения при съкращения могат да осигурят важен финансов мост за работници, които са близо до пенсионирането си или търсят нови възможности за работа. Те обаче не са достатъчни сами по себе си и е изключително важно да се комбинират с други политики, които допринасят за Справедливия преход отвъд въглищата в региона.

Пример: Стратегията за справедлив преход на Испания

През 2018 г. испанското правителство подписа стратегическо споразумение със синдикатите на въглищния сектор на страната за прилагане на Насоките на международната трудова организация за справедлив преход.[1] Сделката за Plan del Carbon на стойност 250 милиона евро включва затварянето на всички частни въглищни мини, които са станали икономически нерентабилни, като замества субсидиите за въгледобивната индустрия с план за устойчиво развитие.[2] Първият компонент за прилагането му беше разработването на икономическа Стратегия за справедлив преход, част от испанския Закон за климатичните промени.

Сделката включва разпоредби, които позволяват на всички миньори, които са на възраст 48 или повече години или са служили поне 25 години във въгледобивната индустрия, да се пенсионират по-рано. По-младите миньори ще получат обезщетение за съкращение в размер 10 000 евро, както и по една 35-дневна заплата за всяка година служба. Миньорите със здравословни проблеми вследствие на професията, като азбестоза, ще получат допълнително обезщетение в размер на 26 000 евро. Към тази пряка финансова подкрепа, испанската Стратегия за справедлив преход съдържа важни мерки като подкрепа за развитието на нови икономически дейности в засегнатите региони, подкрепа за стратегически индустриални сектори, намеси на пазара на труда за насърчаване на създаването на работни места и мерки за екологично професионално обучение.[3] Всички тези разпоредби превръщат испанската стратегия в пример за добра практика в интегрирането на схеми за пряко подпомагане на работници в една по-широка рамка за справедлив преход.

Схемите за подпомагане трябва да бъдат съобразени със специфичните нужди на различните целеви групи

 

Схемите за подпомагане трябва да бъдат разработени в съответствие с нуждите на различните целеви групи. Например по-възрастните работници ще бъдат по-заинтересовани от заместител на доходите чрез схеми за държавно подпомагане и възможности за ранно пенсиониране, докато по-младите работници ще имат по-голяма нужда от активна подкрепа в търсенето на нова работа, включваща затвърждаване или повишаване на квалификацията.[4] Тези различни обстоятелства трябва да се спазват при изготвянето на схеми за подпомагане и изискват да се вземе предвид демографският състав на засегнатата работна сила, както и наличните възможности за работниците да си намерят нова работа.

Пример: Препоръки на канадската Работна група за справедлив преход

Работната група за справедлив преход, включваща различни заинтересовани страни, която канадското правителство свика през 2018 г., положи едни от най-всеобхватните усилия за разбиране на предизвикателствата, пред които са изправени работниците и регионите при поетапното закриване на въгледобивните и въглепреработвателни предприятия, като съответно предложи решения.[5] В окончателния си доклад Работната група препоръчва правителството да следва двупосочна стратегия за 1) създаване на „програма за свързване на пенсиите“ за работници, които ще се пенсионират по-рано от планираното поради поетапното закриване на въгледобивните предприятия; и 2) прилагане на мерки, които позволяват, особено на по-младите работници да преминат към нова, устойчива заетост. За постигането на последното докладът предлага създаването на публичен регистър, осигуряващ достъп до цялата съответна информация за пазара на труда, както и разработването на всеобхватна програма за финансиране в подкрепа на работниците, които са в процес на смяна на работата си, включително чрез временна финансова подкрепа, образование и обучение, и подкрепа на мобилността.[6]

Държавата не трябва да освобождава компаниите от финансовите им отговорности

Работодателите трябва да допринасят за социалното благосъстояние на своите служители, включително чрез пенсионни възнаграждения. Този принцип се прилага дори в контекста на държавно планирано поетапно закриване на въгледобивни предприятия. Независимо от това, могат да бъдат оправдани и допълнителни схеми за държавно подпомагане в подкрепа на прехода. Изключително важно е обаче тези допълнителни схеми, финансирани от държавния бюджет, да осигурят допълнителни ползи за работниците и общностите: не е приемливо такива схеми просто да покриват съществуващите преди това финансови отговорности на компаниите. В същото време частните компании могат да играят конструктивна роля в справедливия преход, например чрез предлагане на възможности за преквалификация, какъвто е случаят в проектите на „Академия за възобновяема енергия“, които в момента се разработват в Полша и Румъния.

Пример: Обезщетения при съкращения в Германия за възрастни работници от въгледобивната индустрия

Германското правителство подпомага финансово работници в мини за лигнитни въглища, преработвателни заводи за антрацитни въглища и преработвателни заводи за лигнитни въглища, които са на възраст над 58 години и са засегнати от съкращения поради затваряне на заводи или мини, или поради намаляване на производството в даден завод. Според правителствените оценки разходите за тази схема за подпомагане възлизат на 5 милиарда евро до 2048 г. [7] Съответните работници получават обезщетение при съкращение за период до пет години докато не достигнат редовна пенсионна възраст, както и държавна вноска за здравно осигуряване до 50%. Програмата се финансира от федералния бюджет. Освен това правната рамка гарантира, че работниците, които губят работата си поради поетапното затваряне на предприятията, няма да са потърпевши по отношение размера на техните по-късни пенсии — разликата се покрива чрез публични плащания към пенсионната система. Освен това публична агенция предоставя информация за възможностите за преквалификация и обучение, за да гарантира, че работниците, които биха искали да продължат друга кариера, имат достатъчно възможности. Възможно е както да получат обезщетение при съкращение, така и да започнат друга работа.

Синдикатите приветстваха решението за обезщетение при съкращение. Въпреки това, Mercator Institute for Global Commons (MCC) и IAB, мозъчният тръст на Федералното бюро по труда, разкритикуваха, че обезщетенията са „подарък за индустрията“, тъй като публичната схема за компенсации, приложими за голяма част от работниците в лигнитната индустрия, замества съществуващите ангажименти за финансирано от компанията ранно пенсиониране, за което са предвидени 1,7 милиарда евро. Техният анализ също така установи, че мерките няма да ускорят процента на социално приемливите намаления на заетостта. Вместо това те предлагат Федералната агенция по труда просто да предложи същата застраховка за заплати, която се предоставя на по-възрастни безработни във всички отрасли, вместо държавата да освобождава въгледобивните компании от съществуващите пенсионни задължения.[8]

За E3G

E3G е независим мозъчен тръст по въпросите на климата, който ускорява прехода към климатично безопасен свят. E3G изгражда междусекторни коалиции, за да постигне внимателно дефинирани резултати, избрани поради способността им да стимулират промяната. E3G работи в тясно сътрудничество със съмишленици в правителството, политиката, бизнеса, гражданското общество, науката, медиите, фондациите с обществен интерес и други сфери. През 2018 г.,за трета поредна година, E3G се класира на пето място като мозъчния тръст с най-голямо влияние в световен мащаб в областта на околната среда. Повече информация можете да намерите на www.e3g.org.

Партньори

Този проект е част от Европейската климатична инициатива (EUKI) на Германското федерално министерство на околната среда, oпазването на природата и ядрената безопасност(BMU). Мненията, представени в този брифинг, са единствено отговорност на авторите и не отразяват непременно становища на Германското федерално министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност(BMU).

Copyright 

This work is licensed under the Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.0 License. © E3G 2021

________________

[1] International Labour Organisation’s Guidelines for a Just Transition: Рамково споразумение за справедлив преход на въгледобива и устойчиво развитие на минните общности за периода 2019-2027 г.

[2] IndustriALL (2018) Испанските синдикати от въгледобивната индустрия печелят забележителна Сделка за Справедлив Преход; The Guardian (2018) Испания ще затвори повечето въглищни мини в сделката за преход от 250 милиона евро

[3] Европа отвъд въглищата(2020 г.) Казвайки Адио на въглищата

[4] Европейска комисия (2020) Наръчник за подкрепа за устойчива заетост и социално подпомагане

[5] Съюз Енергия без въглища(2019) Работна Група за Справедлив Преход за Канадските работници и общности във въгледобивната индустрия

[6] Правителство на Канада (2018 г.) Окончателен доклад на Работната Група за Справедлив Преход за Канадските работници и общности във въгледобивната индустрия

[7] Deutscher Bundestag (2020) Kohleausstiegsgesetz

[8] MCC (2019) Gewinner und Verlierer eines staatlichen Vorruhestands 

, ,

Хората от „Дишай, Девня“ в борба за чист въздух

През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Две фирми на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствената в страната фирма, която може да гори и пестициди, се намира в Девня. Медицински отпадъци могат да се изгарят само на две места в България. Едното от тях е инсинераторът в Девня. Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.

В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.

,

Намалете, поправете и рециклирайте електронните продукти

Едно от основните приоритети на ЕС е приспособяването на икономиката към принципа на затворен цикъл на материалите. „Рециклирай“ се превърна в мантра, но все още не говорим достатъчно за стъпките, които идват преди достигане до този етап. Големият въпрос е дали тези стъпки всъщност не крият възможности за устойчив жизнен цикъл на електронните продукти.

Да започнем с това, че в йерархията на управлението на отпадъците рециклирането, като част от усилията за общества с нулеви отпадъци и кръгова икономика, се намира по-ниско от „намаляване на употребата“ и „поправка“ (виж „подготовка за повторна употреба“ („preparation for reuse“) в пирамидата по-долу). Рециклирането идва като крайно решение, а някои добри практики дори тук в България вече са на разположение. Консумацията на суровини в индустрията се увеличава само поради насърчаването на хиперпроизводството, която работи извън естествените граници, поради агресивни маркетингови стратегии, планирано остаряване на продуктите и др. Поправката и особено движението „Право на поправка“ в САЩ и в Европа набира скорост, а обществото започва да разбира, че старият модел на „вземи-използвай-изхвърли“ е социално и екологично неустойчив.

ЕС трябва да приоритизира поправката, вместо изхвърлянето, и така дава шанс 1 от 3 уреда да бъде рециклиран по подходящ начин, без вреда за хората и природата. Има няколко предимства поправката да стане възможна и общодостъпна навсякъде в ЕС, за да се удължи максимално животът на електрониката. Първо, поправката е устойчиво решение, тъй като нашата планета разполага с ограничени ресурси, които в крайна сметка ще се изчерпат. Един iPhone, който тежи 4,5 унции, изисква 295 паунда суровина (руда + вода). И това количество само ще се увеличава с нарастването на търсенето на готини джаджи – търсене, което е, разбира се, движено от желанието на производителите за максимизиране на печалбите. Всеки поправен мобилен телефон е един произведен по-малко. 

На второ място, според iFixit, насърчаването на поправката ще даде на хората достъп до продукти, ще направи направи значителна стъпка към решаването на проблема с електронните отпадъци и ще създаде работни места, които няма да могат да бъдат аутсорснати. Тези работни места са квалифицирани, добре платени и се радват на непрекъснато търсене. Поправката на електроники в САЩ подкрепя 56 625 малки предприятия, в които работят 143 637 души с общо 19 милиарда щатски долара годишни приходи. За сравнение, на всеки 1000 тона електронни отпадъци депонирането създава 1 работно място, рециклирането създава 15 работни места, а поправката създава 200 работни места. 

На трето място, когато поправяме електроника, хората, които преди не са имали достъп до мобилен телефон (2,1 милирда души по целия свят), получават възможност да се присъединят към интернет общността и по този начин да преодолеят дигиталното разделение. Интернет вече не е лукс, той е обявен за човешко право и достъпните и на разумни цени ремонтни услуги поддържат това право. Ремонтът има смисъл поради много причини и за ЕС трябва да бъде приоритет, ако иска да бъде последователен в стремежа си за по-малък екологичен отпечатък и зачитане на правата на човека. Що се отнася до рециклирането, то е предпочитано от изхвърлянето, но не е универсалният отговор – рециклирането трябва да бъде най-крайното решение, което идва едва на края на умишлено удължения живот на електрониките чрез устойчив дизайн (директивата на ЕС за екодизайн, която отскоро включва електроника) при замисъла и производството и чрез наличието на ремонтни услуги. Стойността на рециклирането се състои във възможността за извличане на ценни  материали, така че да се сведе до минимум добива на нови и по този начин да се избегнат всички негативни ефекти за природата и общностите, които екстрактивизмът води заедно със себе си.

Електронните отпадъци са най-бързо растящият поток от отпадъци, в световен мащаб всяка година се генерират почти 50 милиона тона. Това е и токсичен вид отпадъци, тъй като съдържа метали като олово или други вещества като фталати и бромирани забавители на горенето, които причиняват непоправими щети на човешкото тяло, водите или животните и растенията. Международната спогодба, която регулира глобалното движение на опасни отпадъци, е Базелската конвенция. Въпреки ратификацията си от необходимия брой страни, електронните отпадъци все още са доходоносен бизнес в глобалния Юг, където електрониката се доставя от страни от глобалния Север. Незаконните депа за електронни отпадъци и неформалното извличане на метали в електрониката са единствената възможност за препитание в някои райони на глобалния Юг. В момента в ЕС само 31% от електронните отпадъци се рециклират или 3,9 милиона тона от общите 10,4 милиона тона електронни отпадъци, генерирани от страните в ЕС. Европейската агенция за околна среда е изчислила максимален потенциал за разделно събиране на електронни отпадъци от 75%, докато настоящата директива на ЕС за ОЕЕО предвижда между 55% ​​и 80% в зависимост от вида на продукта. За тази цел в Европа се създават центрове за промишлено рециклиране, където електронните отпадъци могат безопасно да се рециклират и металите да се реинтегрират във веригата за доставка на електрониките. 

Има достатъчно информация за жизнения цикъл на електронните продукти, която не може да бъде включена в това резюме. Това, което знаем за начините на производство, потребление и изхвърляне на електрониките, ни мотивира да търсим алтернативи на добива на суровините, използвани за тяхното производство. Икономически алтернативи съществуват и те биха могли да осигурят работни места, да укрепят нашите грижи за природата и общностите ни. Тези алтернативи трябва да бъдат приоритети за институциите, които осигуряват финансиране за проекти, насочени към създаване на проспериращи общества – налични и достъпни ремонтни предприятния навсякъде или центрове за рециклиране на нашите електронни уреди.

Източници:

  1. https://www.ifixit.com/Right-to-Repair/Jobs-Revolution
  2. https://www.dw.com/en/the-eu-declares-war-on-e-waste/a-51108790
  3. https://www.eea.europa.eu/themes/waste/waste-management/the-case-for-increasing-recycling
  4. https://interecycling.com/?lang=en
  5. https://repair.eu/

Снимка Eirik Solheim от Unsplash 

,

Продължава делото срещу концесията за мина край София, свързвана с Христо Ковачки

На 4 ноември бе насрочено заседание срещу концесията за добив на въглища край софийските села Радуловци, Алдомировци, Братушково и Бърложница. Делото се води от Община Сливница и местен земеделски стопанин, Емил Мирчев, подпомагани от адвокатите на „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“. Концесията е издадена на „Минна компания“ ЕООД — една от свързваните с Христо Ковачки фирми. Въглищата, които ще се изкопават чрез открит способ, са предназначени за ТЕЦ „Бобов дол“, основен замърсител в Югозападна България, известен и с изгарянето на отпадъци.

Въпреки че съдът пренасрочи заседанието за следваща дата, която ще обяви допълнително, Община Сливница бе поискала събирането на доказателства по три основни теми — дали мината ще замърси водоизточниците на селата в района, дали е икономически обосновано в контекста на това, че целият свят се отказва от въглищата и какъв е ефектът върху археологическите структури в района. Съдът допусна експертиза единствено относно замърсяване и унищожаване на основните водоизточници в района на концесията, но прие въпроса за икономическия смисъл за ирелевантен. Що се отнася за археологическите обекти, стана ясно, че не са направени проучвания.

Разработването на мина за въглища в непосредствена близост до София се случва в един по-голям икономически контекст — световните тенденции към енергиен преход отвъд въглищата. Припомняме, че с поевтиняването на енергията от възобновяеми източници, една от основните причини за промяната на климата — въглищата, стават все по-скъпи, замърсяващи и неефективни. Редица държави вече се отказаха от въглищата — Австрия затвори тази година последните топлоелектроцентрали, Обединеното кралство обяви, че през 2024 г. закрива последните четири централи на въглища, а редица други държави в ЕС обявиха, че ще го направят до 2030 година.

Припомняме, че като компенсация за разработване на мината на нейна територия, Община Сливница се очаква да получи нищожна годишна концесионна такса в размер на 9,200 евро. Тази цифра е непропорционално малка в сравнение със загубите, които общината ще претърпи. Освен унищожаване на популярна зона за отдих, разходи за поддръжка на пътищата и влошаване на околната среда, вече направени инвестиции за облагородяване на района също се обезсмислят. В близост до селата има екопътеки, язовир, подходящ за водни спортове със съоръжения за практикуване на уейкборд. На територията на общината е и Алдомировското блато — защитена местност и дом на редки птици. Свързаните с тях възможности за работа биха могли да бъдат унищожени, ако мината бъде открита, а регионът може да стане много по-малко привлекателен за бъдещите инвеститори.

По-рано тази година „Грийнпийс“ – България, с подкрепата на Община Сливница и местните хора, организираха спортно събитие в село Радуловци. „Бягане за Радуловци. Надбягай мината“ показа, че бъдещето на района е да се превърне в любимо място за почивка и туризъм на софиянци.

Снимка: „Грийнпийс“ – България от събитието „Бягане за Радуловци“

,

„Грийнпийс“ – България и „За Земята“ към институции и инвеститор по проекта за рехабилитация на старите мини в Перник: Направете си ОВОС

Само оценка на замърсяването на околната среда и ефектите върху здравето на хората (т.нар. ОВОС) може да повиши доверието към проекта за рехабилитация на старите мини в Перник. Това е основното послание на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ към Районната инспекция по околната среда – София в рамките на публичната консултация относно намерението на държавната фирма „Еко Антрацит“ ЕАД да се справи с вредните последици от въгледобива, като запълни тунелите с пепел и шлака, отпадъци от процесите по изгаряне на гориво от ТЕЦ „Бобов дол“ или ТЕЦ „Марица изток 2“. 

В края на месец май двете екологични организации излязоха със становище към проекта, което провокира любопитни реакции от страна на възложителя и доведе до разкриването на допълнителна информация за проекта. Тогава съвсем официално ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“ казва, че „по никакъв повод представители на „Еко Антрацит“ не са опитвали да осъществят контакт“. В отговора си до РИОСВ „Еко Антрацит“ намира аргументите и доводите в становището за „несъстоятелни“ и излиза с нова информация относно проекта, според която фирмата в получила от ТЕЦ „Бобов дол“ предварителен договор за закупуване на неопасни отпадъци. Разминаването в твърденията на централата и „Еко Антрацит“ буди недоумение. 

Още по-любопитно е, че изпълнението на проекта ще се извършва от трето дружество – „Монтажи“ ЕАД. Тъй като обществото има нужда да получи гаранция, че независимо кое дружество ще изпълнява проекта, то е в състояние да се справи със заложените дейности и да носи отговорността за спазване на многобройните изисквания, една процедура по оценка на въздействието върху околната среда е изключително наложителна. 

Самият възложител на проекта за запълване на мините признава, че в момента „тече процедура за охарактеризиране на отпадъка“, който се генерира от дейностите по производство на енергия. На практика това означава, че все още няма категорични данни за това дали шлаката и пепелта от ТЕЦ „Бобов дол“ представлява опасен отпадък или не. Тази информация за провеждане на изследвания е предоставена от „Еко Антрацит“ едва след като „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ повдигат въпроса дали няма опасност шлаката и пепелта на централата да влязат в категорията на опасните отпадъци, след като ТЕЦ „Бобов дол“ започва да гори смесени отпадъци от 2018 г. Остава неотговорен и въпросът как „Еко Антрацит“ ще разделя отпадъка от дейността на централата преди и след  2018 г. предвид, че по официални данни той отива на едно и също депо. 

Освен това би било от полза и за РИОСВ, и за обществеността да се публикуват резултатите от онези „редица лабораторни изпитвания, които доказват по категоричен начин“, по думите на възложителя, характеристиките на отпадъците от дейността на ТЕЦ „Бобов дол“.

Предвид и наболелите проблеми с водните ресурси в Перник през последната година, в наличните документи от предвидения инвестиционен проект не присъства изследване на влиянието върху подземните води. В момента разполагаме единствено с писменото уверение на възложителя, че рехабилитацията може да повлия на водите, но то е съпроводено със смекчаващи изрази и думи като „не може да промени съществено“ и „не се предвижда значително покачване на подпочвените води“, което да доведе до навлизане в слоевете, запълнени с пепел и замърсяване, но без доказателства в подкрепа на тези уверения. 

Около проекта остават съществени въпроси без адекватни отговори. Усещането е, че културата на безотчетност пред обществото е пуснала дълбоки корени и в този административен орган, защото данните от вземане на проби, които би трябвало да са публични, всъщност остават скрити. Единствено оценка на въздействието върху околната среда и здравето на хората може да разсее всички съмнения. 

,

ТЕЦ „Бобов дол“ си оставя вратичка за изгаряне на отпадъци и продължава с делото

ТЕЦ „Бобов дол“ остави без реакция поканата на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ да приключи светкавично делото за изгаряне на отпадъци, като се откаже от разрешителното си. Двете организации поискаха ръководството на теца се откаже от изгарянето на отпадъци и да се съгласи да бъде оттеглено разрешителното за тази дейност, но по време на поредното заседание представителите на централата не споменаха и дума за официалното писмо. Това поставя под въпрос реалните намерения на ТЕЦ „Бобов дол“, която вече месеци наред наред заявява в общественото пространство, че се отказва от горенето на отпадъци.

Стъпката би показала, че ТЕЦ „Бобов дол“ осъзнава отговорността си към чистия въздух и здравето на хората, а и към съдебната система, като облекчи натоварването ѝ.

Следващото заседание на делото, водено от „Грийнпийс“ – България, „За Земята“ и близо 100 жители на общините Бобов дол и Дупница, както и Община Бобов дол, е насрочено за 15 септември.

След бурна обществена реакция, продължила почти половин година, и поредица от проверки, в края на април директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД заяви в писмо до главния прокурор Иван Гешев, че ще прекрати използването на отпадъци за гориво. Последно преди две седмици председателят на Съвета на директорите на централата, Кристина Лазарова, потвърди в предаването „Неделята на Nova“, че ТЕЦ „Бобов дол“ няма да изгаря отпадъци. Без официален отказ от разрешителното пред Изпълнителната агенция по околна среда, подобни заявки остават просто думи. ИАОС е компетентният орган, който издава разрешителните за експлоатация на централите, затова е необходимо да бъде уведомена, че тецът се съгласява да бъде оттеглено разрешителното, издадено през миналата година.

Междувременно съдът отново се произнесе, че „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ трябва да получат достъп до писмото на министъра, с което той дава на централата да горят хиляди тонове отпадъци експериментално и без разрешително. Парадоксално, двете организации водят и печелят това дело за втори път, тъй като след първия Министерство на околната среда и водите отказа да представи документа. Доводът отново е защита на националната сигурност.

„ТЕЦ „Бобов дол“, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, е една от силно замърсяващите и морално остарели централи на въглища в България. Електроенергията, произведена от нея, е скъпа, затова, в стремежа си да намалят разходите, ръководството започва да изгаря отпадъци. Подобна практика не е чужда на много други централи на въглища в страната, колкото и недалновидно да изглежда това. Особено на фона на предложенията за финансиране на Европейската комисия с цел подпомагане на енергийната трансформация и съкратените срокове, в които страната ни трябва да изготви национален план „Енергетика и климат“ — новата енергийна стратегия на България, която ще позволи максимално да се възползваме от предвидения паричен ресурс. „Той е предназначен основно за зависими от въглищата региони като Бобов дол, Перник, но и Стара Загора. Те дълги години са били символ на енергийната независимост на България и могат да намерят своето място в енергийна система със сериозен дял на възобновяема енергия, особено произведена от слънцето, ако се възползват максимално и разработят проекти от и за хората и общините. Бъдещето може да е сигурно, чисто и материално обезпечено, но трябва да действаме сега.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

, ,

Хора от софийско се изправиха срещу концесия за мина, свързвана с бизнесмена Ковачки

Съдът даде ход на делото, с което фермер и Община Сливница се противопоставят на плановете на минна компания, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, да копае въглища между софийските села Радуловци, Братушково и Бърложница. Пет други собственици на земеделска земя пожелаха да се включат като страна по време на първото заседание, а има още изявили същия интерес, тъй като не са съгласни с дадената концесия. Мината ще унищожи плодородна земя, ремонт на шосето за 66 хил. лева и атракцион за над 372 хил. лева, изградени с европейско финансиране. В замяна Община Сливница ще получи нищожна годишна концесионна такса в размер на 18 хил. лева, която е несравнимо по-малка от загубите. Реално непаричните загуби са огромни — въгледобивът ще сложи край на перспективата зоната да се превърне в място за отдих и спорт, което дава работа на много хора, а запрашаването ще замърси трайно въздуха. 

Мината с площ 2 кв. км. е в непосредствена близост до основните водоснабдителни съоръжения на селата Барлоджиста и Радуловци. Изграждането ѝ ще унищожи и две предпочитани от любителите на водните спортове езера — тези в Братушково и Радуловци. Мината ще захранва с гориво ТЕЦ „Бобов дол“, основен замърсител в Югозападна България, което поражда сериозна загриженост за здравето на хората в още един район като ефект от този проект. Централата стана печално известна и покрай скандала с изгарянето на отпадъци в края на 2019 година. Същевременно, управата на ТЕЦ „Бобов дол“ в началото на месец юни 2020 година излезе с изявление, че предвижда цялостно трансформиране на съществуващите енергийни мощности на инсталацията. 

„Остава въпросът от кого ще бъдат използвани въглищата от тази мина в продължение на почти 30 години, ако и основният „клиент“ на мината възнамерява да се откаже от тях. Силно сме притеснени, че решението на Министерски съвет да разреши тази концесия не е било добре обмислено. Ако ТЕЦ „Бобов дол“ удържат на обещанията си, то тогава Алдомировският район ще бъде съсипан безсмислено и хората там отново ще бъдат най-сериозно засегнати.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Министерски съвет даде 30-годишната концесия на „Минна компания“ за открит въгледобив на фона на поетия от България ангажимент да намали въглеродните си емисии след 2030 година и да постигне климатичен неутралитет до 2050 година. Припомняме, че горенето на въглища е една от основните причини за промените на климата и в България. 41% от всичките емисии на въглероден диоксид, отделени в България през 2014 година, например, са от въглища. Това означава, че правителството няма как да изпълни политическите си обещания, ако не започне диалог за постепенно излизане на въглищните региони от тази зависимост. Добрата новина е, че предложенията на Европейската комисия за възстановяване от сегашната икономическа криза и за подпомагане на енергийната трансформация на България предвиждат 458 милиона евро финансиране с европейски пари за 7 години.

„Разработването на мина в този контекст е голяма стъпка назад. Вместо да говори за технологии, които не замърсяват и създават нови възможности за заетост, правителството отново обслужва една загиваща индустрия. В резултат на това излиза, че работи за частния интерес на една фирма, без да вземе предвид обществения интерес.“, казва Генади Кондарев от „За Земята“.

, , ,

Кюмюр няма, действайте!

Запасите в Маришкия басейн се изчерпват, а добивът им става и ще става по-труден и скъп. Затова и дългосрочното икономическо бъдеще на Мини Марица Изток е обречено, тъй като мината напредва към участъци със значително влошено качество на въглищните запаси. Това твърди нов доклад на Екологично сдружение “За Земята” с автор геологът Даниел Попов. Документът е поредно опровержение на удобно тиражираната теза, че Зелените политики са главните виновни за края на въглищата.
В сравнение с досега разработваните рудници (средните данни за находището), запасите на участъците в селата, към които мината планира да се разширява — Бели бряг и Априлово, са с по-лошо качество, пластовете са по-тънки, разположени по-дълбоко и с високо пепелно съдържание
Отделно, разработването на находището извън територията на настоящите рудници в западна, северна и южна посока, и по-специално участък Бели бряг, Априлово и Соколица, ще бъде технологично затруднено заради липсата на толкова ясно изразени въглищни пластове и примеси с черна глина, както и не толкова икономически ефективно поради по-ниското качество на въглищата.
Докладът добавя поредната неизвестна пред играта, която играят правителството и профсъюзите с отказа от планиран изход от въглищата. Отричането, че има нужда от реформа в енергийния сектор и поставя огромна въпросителна пред съдбата на много заети и зависещи за препитанието си от въглищата хора в България. С поредното решение да се спасява неспасяемото и да се наливат милиарди в потъваща индустрия, вместо е бързото разнообразяване на икономическия живот в региона и преквалификацията на заетите в брашна, България само се придвижва към болезнен изход от въглищата без мисъл за заетите в сектора. Единственото обяснение е, че с типичният нашенски политически тарикатлък, просто се опитваме да си вдигнем цената пред Брюксел и да поискаме повече пари за спешни мерки, защото не сме предвидили обстоятелствата своевременно.
До кога ли ще минава този номер?

, , , , , ,

Гражданите могат да спрат горенето на отпадъци в ТЕЦ „Брикел“

До 27 февруари гражданите могат да изпращат писма до Изпълнителна агенция по околна среда, в които настояват в ТЕЦ „Брикел“ да не бъдат изгаряни отпадъци. По този начин те могат да се включат активно в борбата за по-чист въздух и здравословна среда за живот. В противен случай централата до град Гълъбово, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, ще гори отпадъци съвсем законно. Писмата изпращайте на следните адреси на ИАОС:

гр. София 1618,
бул. „Цар Борис III“ № 136,
п.к. 251,
Ел. поща: iaos@eea.government.bg

Общи насоки за писане на становище относно новото комплексно разрешително на “Брикел“ ЕАД

ТЕЦ „Брикел“ поиска да добави отпадъци като гориво в пещите си още през 2018 година и регионалната инспекция в Стара Загора дадоха мнение, че тази дейност няма нужда от оценка на влиянието си върху околната среда и хората. „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“* заведоха дело срещу решението и го спечелиха на първа инстанция. В момента е в ръцете на Върховния административен съд за потвърждение.

Докато се чака финално решение на втората инстанция, централата се опитва да „подмине“ всички процедури по оценка на въздействието и директно да добави в разрешителното си за работа горенето на отпадъци. „За всички е ясно, че докато министърът се опитва да „успокоява“ народа, че вносният отпадък ще се връща в страната откъдето е дошъл, въглищни централи като тази на „Брикел“ ЕАД предприемат стъпки за узаконяване на горенето на тези отпадъци и връщането им обратно в България, този път — напълно законно.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.
Докато цяла България се възмущава на вноса и изгарянето на отпадъци, леката ръка, с която се издават разрешителни, е шокираща. Така излиза, че на практика проблемът е много трудно да бъде доказан, защото документално централите са изрядни. „Изборът дали ще замърсяваме въздуха с нелегално внесен или с роден отпадък е меко казано абсурден. Единствено активното включване на гражданите и изпращане на писма до Изпълнителната агенция по околна среда към министерството може да промени баланса на силите в борбата на хората за чист въздух.“, казва Данита Заричинова от „За Земята“.

Двете организации* също ще се включат със становища по тази публична консултация, но активното участие на гражданите да изкажат позиция чрез изпращане и на своите писма в дадения срок е от изключително важно значение. Тъй като изгарянето на отпадъци е продиктувано от факта, че въглищата са все по-скъпи, е крайно време да се заговори за бъдещето на общините като Гълъбово, зависими от въгледобива. Те биват оставени да се борят с наследство като безработицата и замърсяването, докато българското правителство настоява, че тецове няма да бъдат затваряни и не представят план за енергиен преход. Но централите на въглища стават малко по малко икономически нерентабилни. Въпреки това собствениците им получават силна държавна подкрепа да продължат да работят и да замърсяват.
Междувременно Европейската комисия обяви създаването на Фонд за справедлив енергиен преход, специално насочен към зависимите към въглищата региони. Той е шанс хората, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика. От българските институции зависи дали това ще се случи на практика.

, , ,

Отворено писмо до министър председателя на Република България

България трябва бързо да се присъедини към Платформата „Въглищни региони в преход“ на Европейската комисия.

В индустриалната история на човечеството няма случай икономическа трансформация да  е спирана чрез преговори или унищожаване на машини.

Писмото можете да видите и тук.

 

Уважаеми г-н Борисов

Изразяваме своята подкрепа за присъединяване на България към Платформата „Въглищни региони в преход“ на Европейската комисия  и настояваме за вашата решителна намеса.

 

В края на 2017 г. беше официално обявено от ЕК създаването на „Въгледобивни региони в преход”.

През последните  десетилетия добивът и потреблението на въглища в ЕС са в постоянен спад. Всяка година научаваме за закриване на мини за въглища, нараства броя на държави членки които се ангажират постепенно да преустановят използването на въглища за производство на електроенергия,  (включително страни като Гърция, Словакия, Унгария). С оглед на това платформата на въгледобивните региони в преход е предназначена да подпомага държавите членки и регионите при намирането на отговор на предизвикателството да се поддържа растежът и създаването на работни места в засегнатите общности. Платформата  позволява започването на многостранни разговори между заинтересованите страни относно политическите и финансовите рамки и обхваща области като структурната трансформация, включително икономическата диверсификация, преквалификацията, разгръщането на технологии за енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност.

България няма как да участва в тези разговори, ако не е част от Платформата.

На 20-ти юни 2019 г., България подкрепи заключенията на Европейския съвет относно дългосрочните цели на ЕС за преминаване към въглеродно неутрална икономика, а климатичните промени вече са един от основните 5 приоритета на новия състав на Европейската комисия.

В началото на 2020 г. стана ясен и механизма на финансиране на Европейския зелен пакт. Планът за инвестиции за устойчива Европа ще мобилизира публични инвестиции и ще спомогне за набавянето на частни средства чрез финансовите инструменти на ЕС. Някои региони ще бъдат по-засегнати и ще претърпят дълбоки икономически и социални промени. Например  Перник, Бобовдол и комплекса Марица Изток в нашата страна

Предстои ни безпрецедентна трансформация. Тя ще бъде успешна само ако е справедлива и само ако е от полза за всички. От нас зависи да бъде справедлив  прехода, при всяка икономическа трансформация има печеливши и губещи. Механизмът за справедлив преход ще осигури съобразена с конкретните нужди финансова и практическа подкрепа, с която да се помогне на работниците и чрез която ще се генерират необходимите инвестиции в тези региони.

 

Темата за справедливия енергиен преход във въгледобивните региони  вече две години е обект на преговори между правителството, бизнеса и профсъюзите. Блокират се възможности за изработване на конкретни планове за тези региони , които да са в основата на осигуряване на финансиране с европейски средства. Тези преговори се превърнаха във фарс, защото се опитват да отложат неизбежни и важни за развитието на българската икономика решения. Ангажиментът на ЕС за преход към чиста енергия е необратим и не подлежи на обсъждане. 

Героичните защитници на продължаване на използването на въглища много ни напомнят на движението на лудитите в Англия през 19 век, които се опитват да спрат индустриалната революция чупейки тъкачните станове, както знаем не са успели.

Разбира се големия дял на въглищата в енергийния микс на страната ни предполага разумен план и времева рамка за трансформацията, в никакъв случай не е добре да се поставят прибързано кратки срокове.

Но протакането на решенията относно енергийния преход ще ни доведе до ситуация подобна на злополучната водна криза. Министър Димов години наред обслужваше олигарси, загърбвайки напълно обществения интерес. Когато осемдесет хиляден Перник остана без вода, министъра се оправда с некомпетентност и се налагат спешни, скъпи мерки, с неясен срок и резултат за решаване на кризата. 

Оставането на страната ни извън  „Въглищни региони в преход“ ще ни лиши от възможностите да използваме финансовия ресурс на платформата, както и допълнителните ресурси заложени в Зеления пакт на ЕС.

Имаме вече горчив опит при безразборното освобождаване на работещите в Кремиковци и на миньорите от последната подземна мина „Бобовдол”, без да получат достойни обезщетения.

Ако продължи Андрешковския стил на водене на енергийните политики, да оставим справедливия преход (бирника) в блатото ще понесем много тежки последици.

За да не се налагат спешни мерки и в енергетиката е необходимо да се включат всички заинтересовани страни в създаване на ясни планове и стратегии. Наясно сме с недостига на експертен потенциал в администрацията, но той може да бъде компенсиран с ангажирането на външни експерти от всички заинтересовани страни.

Според нас  преговорите между правителството, синдикати и бизнес  трябва да имат съвсем друг формат и цели.Не да обсъждат дали България да бъде част от Платформата „Въгледобивни региони в преход“, това е отговорност само на правителството, а с включването в преговорите на по-широк кръг експерти от НПО, учени, енергийни експерти , общини, да се обсъжда създаването на конкретни планове за икономическо развитие на въглищните райони. 

Впрочем Екологично сдружение За Земята, Грийнпийс ,WWF и други НПО, вече имат планове за енергиен преход за Перник, Бобовдол и Марица Изток. 

Защо правителството ги няма?

Именно наличието на такива планове ще позволи на страната ни да кандидатства за по-голям дял от фонда за справедлив преход (ФСП) и другите достъпни фондове на ЕС, включително и ЕИБ. Ясно е че 7,5 милиарда евро отпускани от ФСП за целия ЕС са недостатъчна сума, но те могат да генерират много по-големи частни инвестиции при добре структурирани планове.

Съфинансирането от бюджета на средства за справедливия преход е много по-смислено и с осигурена възвръщаемост отколкото ежегодното плащане на стотици милиони за емисиите на замърсяващите ТЕЦ-ове

В заключение предлагаме да се намесите решително в зациклилите на едно място преговори за въглищната платформа и да помогнете за преодоляването на пречките пред изработването на конкретни планове за регионите. Не знаем дали правителството ще падне от синдикални протести, но евентуален срив в енергетиката може да събори всяко правителство в света.

На парламентарни , местни и европейски избори не избираме синдикати или бизнесмени, а политици които да умеят да носят отговорност и да вземат полезни и устойчиви за цялото общество решения.

 

С уважение:

Тодор Тодоров

Координатор на направление Енергия и климат в Екологично сдружение За Земята

За контакти:

t.todorov@zazemiata.org

, , , , , , ,

Европа обяви създаването на механизъм за справедлив преход отвъд въглищата.  Време е да се подготвим

Тази седмица стана ясно, че с близо 1 милиард лева може да започне преструктурирането на българската енергетика и намаляването на въглеродния ѝ отпечатък , след като Европейската комисия представи предложението си за Фонд за справедлив енергиен преход. Сумата е по неофициална информация, споделена в медиите. Механизмът, който включва няколко различни възможности за финансиране и този фонд е сред тях, ще има за цел да помогне на икономиките, които са зависими от производството на енергия от изкопаеми горива, да инициират стъпки в посока намаляване на тази зависимост, най-вече по отношение на заетостта. 

Като организации, които от години настояват да започне диалог за поетапното затваряне на въглищни мощности, започвайки с най-замърсяващите, “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята” приветстваме това предложение за подкрепа на въглищните региони и хората, които ще бъдат засегнати от енергийния преход. Въпреки това нашето мнение е, че страната ни трябва да се концентрира върху усилията, които трябва да положи, преди да се възползва от подобна привилегия. Това най-вече се отнася до прекратяване на неизпълнимите обещания за поддържане на въглищния сектор за още 60 години и цялостната враждебност към европейските мерки по околна среда, последвани от план за извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности до 2030 г.

В средата на миналата година българското правителство смени позицията си и в крайна сметка подкрепи целта за въглероден неутралитет на ЕС до 2050 г. В същото време обаче отхвърля идеята за по-амбициозни краткосрочни цели, отказвайки дори да дискутира възможното преструктуриране на сектора в страната и индиректно оставяйки този въпрос за обсъждане след 5 г. Подобна липса на политическа визия поставя България в риск от изолация от възможностите за финансиране от ЕС. Липсата на подготовка и визия за трансформация ще окаже шоков социален ефект в засегнатите региони, а заетите в сектора най-малко заслужават това. 

Дългоочакваният финансов механизъм е специално насочен към зависимите към въглищата региони. Целта му е да намали социалните последици от климатичните политики на ЕС с цел въглероден неутралитет на икономиката до 2050 г., като развие алтернативни източници на заетост, осигури възможности за преквалификация на работещите в сектора и възстанови площите, унищожени от въгледобива. Единствено от нас зависи дали ще използваме пълния потенциал на тази възможност да обърнем тенденцията към обедняване и обезлюдяване в районите, зависими от въглищата.

“Добър знак е, че средствата, предназначени за България, надхвърлят сумата, която брутният ѝ вътрешен продукт предполага. Това означава, че Комисията вярва, че с точните стимули страната ни може да тръгне в правилната посока.”, казва Меглена Антонова от “Грийнпийс” – България. Тя подчертава, че държавите ще получат достъп до тези средства, след като представят подробен план за преодоляване на зависимостта към въглищата на засегнатите региони. В националния Интегриран план за енергетика и климат на България не се споменава нищо конкретно за излизане от въглищата, но от края на 2019 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова публично започна да говори за постепенно закриване на централи.

Освен създаването на работещ Интегриран план за енергетика и климат, трябва да се планира и мащабна информационна кампания, която да е насочена към хората, за да им разясни как могат да се включат и бизнесът им да спечели от фонда. Все още съществува опасност тези пари да бъдат пренасочени за безкрайно скъпи, тежки, централизирани и неустойчиви в дългосрочен план инвестиции в инфраструктурни проекти. А те само ще забавят допълнително процеса — като продължат да финансират индустрията на изкопаемите горива, а не общностите. 

Хората са тези, които могат да се превърнат в шампиони на енергийния преход, стига да им се даде възможност да участват активно в тези процеси – с включването на въглищните общини в Платформата за региони в преход и даването на пряк достъп до европейското финансиране на идеи, които реално ще доведат до подобряване на конкурентоспособността на пазара на труда и разнообразяване на местната икономика.

“Големи инфраструктурни газови проекти или съмнителни технологии за улавяне на емисиите от горене на изкопаеми горива въобще не следва да бъдат на дневен ред. Фондът за справедлив преход е реален шанс хората във въглищните региони, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика.”, коментира  Меглена Антонова.

А докато чакаме фондът да се превърне от предложение в реалност, можем да започнем със създаване на право на хората да могат сами да произвеждат енергията, която използват, от възобновяеми източници на енергия – като слънце, вятър и други. В България все още няма политика за насърчаване на подобни инициативи, а бюрокрацията представлява сериозна пречка за консуматорите, които биха искали да произвеждат енергия за собствена употреба. Това е логична първа стъпка в трансформацията на енергетиката и икономиката – с активното участие на гражданите.

 

, , , ,

Гражданите срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“: Делото се сблъсква с практиката въглищните централи сами да подават данните за замърсяването си

Гражданите срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“: Делото се сблъсква с практиката въглищните централи сами да подават данните за замърсяването си. Смяна на експерта и повторен анализ на изхвърляните във въздуха вредни вещества от ТЕЦ „Бобов дол“ поискаха адвокатите на „За Земята“, „Грийнпийс“ — България, Община Бобов дол и близо 100 жители от района на Бобов дол и Дупница, които се включиха в делото като заинтересовани страни. Съдът обаче разпореди само да се зададат допълнителни въпроси към същия експерт. „Опитваме се да се преборим с порочната практика експертите да преписват подадената от топлоелектроцентралите информация. Причината е, че експертите не правят собствено изследване и разчитат на това, което им се предоставя.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България. Съдът в Кюстендил даде миналата година ход на първото дело в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища, провокирало подкрепата на толкова голям брой местни хора. То се случва на фона на все по-разгорещената обществена дискусия за изгарянето на отпадъци в остарелите морално и технически тецове. Поскъпването на въглищата като суровина накара някои собственици, с мълчаливото съгласие на държавата, да се преориентират към отпадъци, без да носят каквато и да е отговорност за техния произход и съдържание. Този бизнес модел е особено характерен за топлоцентралите, свързани с Христо Ковачки, каквато е и ТЕЦ „Бобов дол“. Институциите предпочитат да оставят проблема на самотек, вместо да провокират стимулирането на по-интензивното производство на възобновяема енергия от домакинства, за да им помогне да развият енергийната си независимост. Въпреки че непрекъснато търси как да намали разходите без да инвестира, ТЕЦ „Бобов дол“ е част от студения резерв на страната и получава солидни плащания, за да гарантира енергийната сигурност на България. За сезон 2019 – 2020 топлоелектроцентралата ще получи 11 994 млн. лева . „Време е институциите да направят избор — чий интерес ще защитават. Този на гражданите или на няколко собственика? Въглищата няма да се върнат и отпадъците не са алтернатива. Решението от години е ясно — поетапно закриване на най-замърсяващите производства, създаване на планове за възстановяване на зависимите от въглищата региони и възможности за диверсифициране на икономиката, които ще донесат нови работни места.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България и подчертава „Ролята на съда продължава да е ключова, за да бъде защитен интереса на хората.“

, , , , ,

Съдът реши: ТЕЦ „Брикел“ няма да получи разрешение да гори отпадъци, поне засега

Съдът в Стара Загора реши, че компетентните органи неправилно са разрешили на ТЕЦ  „Брикел“ да не прави анализ как изгарянето на разнообразен коктейл от отпадъци ще се отрази върху здравето на хората и природата. Решението на Административния съд  дойде на фона на нарастващо обществено недоволство към увеличаващия се брой на централи на въглища, които започват да въвеждат по-изгодното за тях гориво от биомаса, RDF и/или нефтошисти, без каквито и да е инвестиции в екологичност. Малко известно е, че за да изгарят отпадъци, централите всъщност получават пари и не плащат допълнителни разходи за квоти, каквито се налагат за въглищата. Това обаче не отразява здравната цена, която живеещите наблизо плащат. Решението подлежи на обжалване и предстои да разберем дали регионалната инспекция или централата ще предприемат такава стъпка.

Възмущението на хората достигна своя пик, когато в медиите изтече споразумение между община Гълъбово и ТЕЦ  „Брикел“, предвиждащо изгаряне на 500 000 тона отпадъци. Последваха проверки на място, но те бяха по-скоро формални, тъй като не отразиха мащаба на проблема, свързан с изгарянето на отпадъци по различни схеми – например замаскирайки процеса като “експеримент”. И то на фона на редовните превишения на алармените прагове за серен диоксид в Гълъбово.

“Въглища или отпадъци е избор без бъдеще. Въпреки че решението на съда е в наша полза, крайно време е да имаме план за преход отвъд въглищата, включващ подобряването на енергийната ефективност, въвеждане на модерни решения за съхранение на енергията и производството ѝ от възобновяеми източници, а не да се залъгваме с фалшиви алтернативи като изгаряне. Така само губим ценно време, в което можем да работим по съществуващи практични алтернативи.”, коментира Меглена Антонова от Грийнпийс-България.

Бъдещето на общините, зависими от въглищата като Гълъбово, остава нерешено. Жителите им трябва да се справят сами, поединично, с предизвикателствата на една загиваща икономика от средата на ХХ век. Те са изправени пред задълбочаващо се замърсяване от още по-разнообразни източници заради замяната на въглищата с отпадъци.

Тази порочна практика е възможна заради леките процедури за получаване на разрешителни за по-малки количества, тъй като при изгаряне на до 100 тона отпадъци на денонощие се прави преценка дали да се извърши оценка за въздействието върху околната среда. В случая с ТЕЦ Брикел собствениците бяха разделили биомасата от RDF с довода, че след като са под 100 тона, оценка не е нужна. Съдът обаче реши, че биомасата също е вид отпадък. 

Друга често срещана стратегия е поетапното увеличаване на изгаряните обеми — „Топлофикация – Сливен“, например, първоначално започна с изгаряне на 38,4 тона и след това премина на 70,8 тона на денонощие. По подобен начин действат почти всички централи, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, които една по една започват да изгарят отпадъци. Те твърдят, че това е по-благоприятно за околната среда, защото в отпадъците има по-малко сяра, а мълчат за другите вредни замърсители, като тежки метали,  диоксини и фурани. Нито едно от тези твърдения обаче не е доказано до момента, защото точното съдържание на горивото от отпадъци не е ясно, а централите и институциите отказват да предоставят тази информация. 

, , , ,

Хората от предвидените за изселване Бели бряг и Трояново построиха къща от кашони пред Министерски съвет, за да напомнят, че бъдещето им е неизвестно

Снимка: Анастас Търпанов

Жителите на предвидените за изселване Бели бряг и Трояново построиха символична къща от кашони и внесоха своите искания в Министерски съвет. Това се случи в знак на протест, че заради разширението на рудниците за въглища на Мини Марица-изток, те трябва да напуснат домовете си срещу обезщетения, които го обричат на мизерия. Датата беше избрана неслучайно — ден след Международния ден на човешките права. За съжаление, не успяха да се срещнат с нито един министър.

Когато на 1 февруари излязоха пред парламента, те бяха уверени от не един и двама депутати, че ще съдействат за намиране на решение. Близо 10 месеца по-късно, вместо решение, предстои Коледа в неизвестното за жителите на двете села. Поканата за среща към министър Теменужка Петкова все още не е приета от министъра. На първия ден от новата 2020 година се очаква да започне процедурата по принудително отчуждаване на имоти в село Бели бряг, което трябва да бъде заличено до 2023 година.

В същото време проблемът с обезщетенията е далеч от решението си. След години буксуващи преговори с мините, до момента собствениците получават оценка на имотите си около нивото за пазарната в региона, но продажбата на земя е по цени от от 2007г., а средствата за трайни насаждения са неактуализирани от 2003-та година насам.

Отделно, няма ясен социален пакет и какво допълнително подпомагане ще получат хората при преместването си, ако приемат финансовите предложения на мините. По всичко изглежда, че те сами трябва да платят икономическата, социална и психическа цена за разширяването на рудника.
Дългогодишната игра на нерви за по-добро обезщетение не е понесла на всички и много собственици се отказват, приемайки каквото им се предложи.
Семействата, които са останали обаче, не искат да се отказват. Те определят, че резултатът от един справедлив процес на обезщетение трябва да им позволи да могат да си осигурят жизнения стандарт, за който са се блъскали и градили цял живот.

За да бъдат обезщетени справедливо семействата в село Бели бряг, е необходим бюджет в порядъка на 3-4 млн. Лева. Това е пренебрежимо малка сума на фона на всички милиарди, които изтичат в българската енергетика и сума, която би коствала части от стотинката от сметката за ток. За да бъдат обезщетени адекватно тези хора и да не бъдат принудени те – обикновени граждани – да понасят пропорционално най-големия товар в осигуряването уж на националната енергийна сигурност.

Министерски съвет може да направи много неща за Бели бряг. Ето няколко примера:

1. Министрите могат да се запознаят отблизо с казуса на изселваното село.

2. Министрите могат да съдействат за среща между жителите на Бели бряг и министър Теменужка Петкова.

3. МС може да гласува промяна на наредбата за компенсация от загуба на продукция от трайни насаждения при принудително отчуждаване – същата трябва да може да се самоактуализира с промяната на пазарните цени. Към момента последно е променяна првез 2003г.

4. МС може да съдейства Мини Марица изток да променят цените, по които лимитират изкупната цена на земеделска земя. Изкупната цена е лимитирана с решение на борда на ММИ по нива от 2007г.

5. МС може да вземе решение за участие на България в Платформата за справедлив преход, за да има повече икономически алтернативи за зависимите от въглища региони.

, , , ,

В Международния ден за човешки права: Хората от изселваните села Бели бряг и Трояново отново в София

Покана
сряда, 11.12.2019 г.
09:30 часа
пред Министерски съвет, бул. „Дондуков“, № 1
Къща от кашони пред Министерски съвет в Международния ден за човешки права ще построят няколко представители от изселваните села Бели бряг и Трояново. С нея напомнят, че им предстои тягостна Коледа. От 1 януари 2020г се очаква да стартира процедурата по принудително отчуждаване на имоти в село Бели бряг, което трябва да бъде заличено до 2023г., поради разширяването на „Мини Марица изток“. След години буксуващи преговори с мините, до момента собствениците имат оценка на имотите си около нивото за пазарната в региона, но продажбата на земя към мините е лимитирана по цени от 2007г. Средствата, които получават за трайните си насаждения се ръководят от наредба, неактуализирана от 2003та година насам. Няма ясен социален пакет и какво допълнително подпомагане ще получат хората при преместването си, ако приемат офертата на мините. Вероятно те ще трябва да си тръгнат, понасяйки всички неудобства и допълнителни разходи по осигуряване на новото си жилище другаде изцяло за своя сметка.

С кашоните, символ на преместването на домовете, хората от Бели бряг напомнят, че по техният казус няма справедливо решение. Поне 4 пъти са искали официално среща с Министъра на енергетиката, Теменужка Петкова, и желанието им бе прието. Утре те ще се обърнат към премиера Бойко Борисов и ще накарат Министерски съвет да забележи, че там, между Раднево и Гълъбово, хората имат само невъзможни за живеене домове.

На 1 февруари бяха в София.

През лятото пратиха писмо с искания.

И до сега не получават друго освен една недостатъчна торба с пари.

Тъй като в момента тече и световната среща за климата в Мадрид и с всяка изминала година става все по-ясно, че въглищата нямат никакво бъдеще в Европа, а и по света, освен краткосрочно и средносрочно, от За Земята припомняме с непълен списък, че живеем в държава с тежка зависимост от въглищната индустрия и с много казуси з нарушени човешки и вещни права от същата тази индустрия:

1. Град Гълъбово е единствения в ЕС, в който жителите са изложени на наднормени нива на серни оксиди и други замърсители, а властите само повтарят, че проблем няма.

2. Жителите на Голямо село, буквално прилепено към ТЕЦ Бобов дол, са изложени на постоянни нива на прах и други замърсители от централа, която почти не сме засичали да работи в нормален технически режим през последните години, , а властите само повтарят, че проблем няма.

3. Град Перник се бори с планове за изгаряне на отпадъци и биомаса в непреустроен ТЕЦ и с планове за утрояване на площта на шламохранилището на същия ТЕЦ все едно инсталацията ще работи за вечни времена.

4. Целият град Перник се намира върху концесионна площ – нещо, което властите могат до променят, но не правят никакво усилия. Града е обграден от зейнали открити мини, които няма кой да рекултивира и вероятно ще останат за сметка на обществения бюджет и бъдещите поколения

5. Отново в Перник, поради незаконен въгледобив бяха подкопани много къщи и през лятото на 2015г пропаднаха две и бяха засегнати още две къщи. Едно от делата за обезщетение за разрушения имот на г-жа Елка Тишкина завърши на всички български инстанции със загуба, въпреки ясните доказателства за бездействие и безстопанственост от страна на Община Перник и всички отговорни институции. Причината: законите у нас не могат ясно да определят чия е отговорността, което е чиста покана желаещи да заповядат и да изкопаят безнаказано целия град.

6. Край община Сливница, между селата Радуловци, Братушково и Бърложица бе одобрена през 2018 г нова въглищна мина. За смешна концесионна такса, ще бъдат засегнати имотите и препитанието на фермери и местни хора, а водоснабдяването на две села може да бъде поставено под заплаха. Делото срещу тази мина ще се разглежда на 20 март 2020г.

7. Министерски съвет и Министерство на енергетиката отказват да преразгледат статута на обекти с национално значение на някои въглищни мини и ТЕЦове, въпреки че те отдавна за изживели живота си – такива например за мините около гр Бобов дол, ТЕЦ Бобов дол и ТЕЦ Брикел. Така едни икономически почти мъртви субекти често се охраняват, а и се поддържат живи с държавен чадър и със средства на данъкоплатеца и се прави невъзможно изследването на тяхната икономическа жизнеспособност и провеждането на дебат за тяхното бъдеще.

, , , , ,

Съдът решава дали бъдещето на Гълъбово включва изгаряне на отпадъци в ТЕЦ „Брикел“

Дали изгарянето на отпадъци в ТЕЦ  „Брикел“ може да започне без анализ как ще се отрази на хората и природата? Започва обратното броене до окончателното решение на съда, а днес беше последното изслушване на двете страни по делото. Прави впечатление, че експертизата, поръчана от съда, е изключително позитивна към това част от горивото на въглища да бъде заменено с биомаса, RDF и нефтошисти. И то на фона на поредно превишаване на алармените прагове за серен диоксид в Гълъбово този уикенд.

Практиката показва, че централите, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, започват да изгарят отпадъци, възползвайки се от леките процедури за получаване на разрешителни за по-малки количества. Под „лека процедура“ имаме предвид, че изгарянето на до 100 тона отпадъци на денонощие не изисква извършване на оценка за въздействието върху околната среда за тази дейност.

Веднъж получили зелена светлина, тези централи започват поетапно увеличаване на изгаряните обеми. Това е случаят с  „Топлофикация – Сливен“, например, която първоначално започна с изгаряне на 38,4 тона и след това премина на 70,8 тона на денонощие.

За истинските планове на собствениците на ТЕЦ  „Брикел“ говори и изтеклото в медиите споразумение между въглищната централа и община Гълъбово, предвиждащо изгаряне на 500 000 тона отпадъци. За момента ТЕЦ  „Брикел“ има решение от регионалната инспекция по околна среда за липса на необходимост от ОВОС само за 50 тона на денонощие. Това поставя въпроса дали увеличението на отпадъците до 500 000 тона на година ще бъде подложено на оценка на въздействието или ще се повтори порочната практика чрез първоначално по-малки количества да се заобиколи това изискване. Гълъбово  сам генерира стотици пъти по-малко , затова документът изглежда като първа стъпка към изгаряне на вносни или донесени от други общини отпадъци.

 „Безотговорно е да се разрешава изгарянето на дори минимално количество отпадъци от ТЕЦ  „Брикел“ в район като Гълъбово, който вече страда от опасни нива на замърсяването на въздуха и да се добавят допълнителни замърсители в района. Отделно, изгарянето на отпадъци трябва да бъде консултирано и с РИОСВ — Хасково, не само с това в Стара Загора, тъй като замърсяването обхваща населени места и двата района.“, коментира Меглена Антонова от Грийнпийс-България.

Централите, свързани с бизнесмена Ковачки твърдят, че с горене на отпадъци се подобрява качеството на въздуха, защото в отпадъците има по-малко сяра, а те и отричат наличието на емисии на диоксини и фурани. Нито едно от тези твърдения обаче не е доказано до момента, защото точното съдържание на горивото от отпадъци не е ясно и централите и институциите отказват да предоставят тази информация.

Другият въпрос, който остава без отговор, е, какво ще се случва с отпадъка от изгарянето. Пепелта често носи рискове за здравето, а определените за съхранение места не се поддържат достатъчно добре. Последният случай, който предизвика гражданско възмущение беше през лятото, когато имаше прашна буря в хранилището за пепели на  „Брикел“.

 „Въпреки изказаното от институциите твърдение, че горенето на отпадъци за сметка на въглища е по-малко вредно за климата, искаме да напомним, че всеки процес на изгаряне има емисии на въглероден диоксид и съответно влияе на климата, още повече – отпадъците са продукт на изкопаеми горива. Не трябва да правим грешката да  „решаваме“ един проблем, заменяйки го с друг.“, коментира Датита Заричинова от  „За Земята“.

Встрани от конкретното дело, бъдещето на Гълъбово и всички подобни райони остава нерешено. Жителите им очакват планове за развитие отвъд въглищата, включваща замяната на съществуващите мощности с такива от възобновяеми източници. Вместо това, те са неглижирани, докато замърсяването се задълбочава и разнообразява заради замяната на въглищата с отпадъци.

, ,

Съдът потвърди: гражданите имат право на информация за изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Съдът призна правото на гражданите да знаят повече за отпадъците, които се изгарят в ТЕЦ „Бобов дол“, въпреки опитите на централата и Министерство на околната среда да прикриват тази дейност като “търговска тайна”. Според решението това е информация за околната среда, следователно трябва да се приложи Законът за опазване на околната среда.

След намесата на съда, министерството отново трябва да разгледа искането за информация и да предостави информация съгласно указанията на съда. Съдебното решение излезе след няколкомесечна епопея, в която електроцентралата и министерството отказваха да покажат писмото на министъра, с аргумент за защита на националната сигурност. Припомняме, че през месец март тази година “За Земята – достъп до правосъдие” поиска да разбере от институциите на какво основание ТЕЦ “Бобов дол” изгаря отпадъци, въпреки че няма разрешение за това. Оказа се, че централата е получила писмо, с което тази дейност се разрешава за период от 6 месеца без да бъде подложена на обсъждане или какъвто и да било друг обществен контрол. Междувременно, централата получи и официалното си разрешително през април, затова случаят получи значително обществено внимание. В резултат на това близо 40 граждани се включиха в обжалването на разрешителното на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря отпадъци и така да замърсява въздуха, почвата и водите.

“Към момента не е известно нито колко отпадъци е изгорила електроцентралата в периода на това експериментално горене, нито какво точно е било съдържанието им. Законодателството позволява изгаряне на не повече от 50 тона отпадъци на година без промяна на комплексното разрешително и само когато това цели подобряване процеса на горене. Непрозрачният начин, по който се разрешават подобни дейности, повдига много въпроси. ” коментира адвокат. Регина Стоилова от Екологично сдружение “За Земята”.

Въпреки че непрекъснато търси как да намали разходите без да инвестира, ТЕЦ „Бобов дол“ е част от студения резерв на страната и получава солидни плащания, за да гарантира енергийната сигурност на България. Това се случва единствено на теория, защото централата не проработи, когато трябваше — през студената зима на 2017 година.
ТЕЦ „Бобов дол“ не само замърсява и се ползва от подкрепата на институциите, но и печели и от по-високите цени на електроенергията, която произвежда, защото има лиценз за т.нар. високоефективно производство. Разбира се, цената, включително и здравната, се плаща от потребителите.

„Институциите са изправени пред избор — ще защитават интереса на няколко собственика или на всички граждани. Решението за централите от години е ясно — поетапно закриване на най-замърсяващите производства, създаване на планове за възстановяване на зависимите от въглищата региони и възможности за диверсифициране на икономиката, които ще донесат нови работни места.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България и подчертава „Подкрепата на съда беше ключова, за да бъде защитен интереса на хората. Надяваме се това да продължи и в бъдеще“.

Снимка: Shutterstock

, , , ,

България в борбата с климата: без стратегически цели, но с пълен въглищен арсенал 

Срещата на Европейския съвет, която ще се състои на 21 и 22 юни, ще покаже какви действия ще предприеме Европейският съюз в борбата срещу промяната на климата и какъв бюджет ще бъде отделен за това.
В контекста на този процес и продължителните климатични протести, България се държи сякаш това не я касае. Особено притеснително е, че декарбонизацията на българската икономика е далечен мираж, ако се следват целите, заложени в националния план Енергия и Климат (ИНПЕК), коментира коалицията за борба с климата  Climate Action Network Europe, в която членува и „За Земята“. Страната ни е една от малкото в Европа, които не подкрепят инициативата за по-амбициозни цели на Европейския съюз за борба с климатичните промени, поета от преобладаващата част държави-членки.

България рискува много, тъй като в момента се решава какви ще бъдат средствата, които ще бъдат предназначени за борбата с климатичните промени. Това означава повече пари за районите, зависими от въглищата, които спешно трябва да създадат нови източници на заетост и да развият среда, благоприятна за свежи инвестиции. Отделно, с близо 50% от енергия, произвеждана от въглища, би трябвало България да следи внимателно процеса на декарбонизация и да използва всяка възможност да премине към перспективни източници, каквито са възобновяемите.

Основните искания, които „За Земята“ включи и в коментарите си по проекта на ИНПЕК, са 40% от цялата потребявана енергия до 2030 година да се произвежда от възобновяеми източници, като говорим за поне 30% електроенергия. Нужно е още повишаване на заложената цел от 14% ВЕИ в транспорта, тъй като дотогава употребата на въглеродни горива ще бъде ограничена, а електрическата мобилност ще нарасне значително.

Също така мерките, насочени към големи горивни инсталации, следва да изключват използването на отпадъци като гориво при високотемпературно изгаряне с цел извличане на енергия, за да се избегнат емисиите на парникови газове и токсични емисии. За съжаление, това се превръща в практика на все повече топлоелектроцентрали.

В плановете за предстоящи политики на международната сцена десетилетието с най-стръмна декарбоннизация е именно следващото до 2030 г. Очевидно е, че за България тази пътека се отлага за периода между 2030 и 2040 година, но страната трябва да направи максималното и да не пропуска момента да се откаже от остарели източници на енергия, каквито са въглищата, осигурявайки икономическа стабилност в преходния период на районите, зависими от сектора, а и на цялата страна.

, , , ,

Европейската комисия за мерките ни срещу климатичните промени: На България й липсва амбиция

Днес се чудим как да спасим климата, когато е настъпило време сериозно да се действа. А се чудим как, защото тези преди нас, които трябваше да са предприели първите стъпки се чудеха дали изобщо нещо трябва да се прави. Днес решаваме проблемите зададени преди няколко десетилетия, търсим решенията, отложени от тогава. Разликата е, че предното поколение успя да прехвърли на следващото търсенето на решение на проблемите.

Оповестеният на 18 юни 2019г анализ на Европейската комисия на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на страните членки потвърди в огромна степен коментарите, които За Земята, Банкуоч и Грийнпийс България отправиха към Българското правителство в края на април тази година. Изненади няма за България – похвалите и комплиментите на Комисията, доколкото ги има, са откровено насилени и свързани с посредствени постижения от типа на спазена структура на плана и добри описания. Оттам насетне насилено остава и поддържането на добър тон, защото критиките са по същество и могат да бъдат обобщени като пълна липса на описание на цели и мерки за всички, което трябва да бъде приоритет на този план.

Ето неизчерпателен обзор на коментраите на ЕК за ИНПЕК на България
Конкретно за България препоръките на ЕК са че в плана липсват по-амбициозни цели за развитие на ВЕИ. Препоръчват ни цел не от 25%, както беше заложено в първия вариант на плана, а най-малко 27% за достигне дела на ВЕИ до 2030 г. Този минимум е изчислен по предварително зададена формула за разпределение на тежестта по постигане на целите 2030г между страните членки на ЕС. Припомняме, че За Земята се застъпва за нива от минимум 40% дял на ВЕИ в крайното потребление към 2030г с включване на енергията за отопление и охлаждане, като дела на ВЕИ само по отношение на електроенергия да се повиши до 30% (При почти 19% към момента). Причините за препоръката ни са прости:
почти няма електроенергийна система в света, която да не може да интегрира и да балансира безпроблемно минимум 30% ВЕИ
България има огромен неизползван потенциал за използване на ВЕИ в отоплението по ефективен начин
не може да се очаква да постигнем въглеродно неутрална икономика до 2050г, ако развитието на ВЕИ е напълно спряно до 2030. Просто такъв преход от вероятно 100% ВЕИ не може да се достигне за 20 години, ако преди това две десетилетия сме били в пълна парализа
България може да развива по евтин начин своя ВЕИ капацитет с прозрачни търгове, либерализиран пазар и защита на конкуренцията. Вместо това страната иска да налива пари в енергийни проекти за ядрена енергия, въглища и газ, за които е ясно, че бъдещето не им принадлежи. Оправданията против развитие на ВЕИ са смехотворни и изсмукани от пръстите – например, че 30% от територията на страната е в Натура 2000 зони (където впрочем ВЕИ могат също да се изграждат), сякаш не разполагаме с останалите над 60% от територията си, които не са в Натура.
Евтино и достъпно за всички граждани развитие на ВЕИ може и ще се случи по линия на новото законодателство на ЕС, което позволява на гражданите да произвеждат сами електроенергия за собствена консумация
В препоръките на ЕК не е убягнало, че България предвижда дори намаление на дела на някои ВЕИ за производство на електроенергия, за производство на възобновяема топлина няма никакъв план как ще се постига целта. ЕК подчертава, че ролята на производството на топлина от отпадъци има неясна роля в плана . За Земята още през април обяви, че това е една от най-спорните области в предложенията на правителството и че там се прокрадва една полузаконна и крайно неприемлива схема за горене на биомаса и отпадъци, което се потвърждава и от бума на инвестиционните намерения на някои от най-спорните ТЕЦ-ове в страната.
Може би единствената сериозна изненада в препоръките на ЕК е, че на няколко места се споменава ролята на ядрената енергетика в подсигуряването на енергийната сигурност на страната. България отчита АЕЦ като местен енергиен източник, но това е несериозно. ЕК напомня, че ядреното ни гориво идва от един единствен източник и страната трябва да обоснове дали има дългосрочен план за снабдяване с ядрено гориво за съществуващата си АЕЦ, но и включително предвид плановете за развитие на нови ядрени мощности. За новите ядрени мощности, ЕК препоръчва правителството да направи справка с реалността и да извърши икономическа оценка доколко са жизнеспособни тези планове.
Отбелязва се също, че на ВЕИ не се отделя достатъчно внимание в ролята им на местен източник на енергия и гарант за енергийната сигурност в степента, в която това се прави за въглищата и АЕЦ. Зависимостта от вноса на газ и преодоляването на тази зависимост също не са достатъчно описани. България е всеядна на всякакви големи газови проекти, а проектите за свързаност на газопреносната мрежа, които са истинския гарант за сигурността на доставките са оставени без крайни срокове за завършване на интерконекторите.
Не е адекватно приложен принципът, че поподобряването на енергийната ефективност трябва да бъде поставяно на първо място. Вече над 10 години страната ни е на последно място по този показател в ЕС. ЕК ни напомня и за пряката връзка между енергийната ефективност и енергийната бедност. Важна препоръка е и по-широко участие на обществеността и заинтересованите страни в окончателното изготвяне на плана (срок до края на 2019 г.)
Засегната е и темата за справедлив енергиен преход, която нашите управници упорито се правят че не забелязват. EK иска пояснения как ще бъде извършен енергийния преход, при положение че в националния план се залага на продължаващо използване на въглища за производство на енергия. Всъщност ЕК е толкова смаяна от заявката на страната да ползва въглищата си безконечно, че просто препоръчват на правителството да си направи самооценка на този план спрямо климатичните цели. Както е казал народът – Удари се, за да не те удрям аз! В части от документа плановете за поддържане на въглищата са свързани с плановете за нова газова инфраструктура и препоръки правителство само да направи взаимовръзката за ефекта, ако развива всичко.
Много важна препоръка е фигуриращата под номер 8 в анализа на ЕК: „Да посочи всички енергийни субсидии, в т.ч. субсидиите за изкопаеми горива, и всички предприети и планирани действия за прекратяването им.” Всъщност България не предвижда мерки за отпадане на субсидиите за изкопаеми горива, защото изобщо отрича да има такива. ЕК директно казва на правителство да прочете доклада на Комисията „Energy prices and costs in Europe“, от който става пределно ясно, че ЕС има проблем с тези субсидии, а конкретно България не просто поддържа субсидии за изкопаеми горива, но те са се увеличили четирикратно (!!!) в периода 2008-2016 г!
Пак се препоръчва на правителството да прочете какво вече е препоръчано от Европейския семестър, където България е насочена да определи какви средства ще са и нужни, за да инвестира в нисковъглеродния преход, а не да се говори без посока и цел.

Комисията отлично насочва управниците ни какво би искала да бъде доразработено в плана. Например в сферата на транспорта се подчертава, че това е единствения сектор със сериозен ръст на емисиите – 53% от 1990г до днес. И че този сектор заслужава специално внимание, каквото правителството не е осигурило в плана. Още в предложения начален вариант на ИНПЕК правителството признава, че главния приоритет в транспорта – строителството на нови магистрали и пътна инфраструктура като цяло – води до смехотворни икономии на емисии. В същото време липсват каквито и да било цели за истински щадящите здравето и климата средства за транспорт – железопътния транспорт е само споменат, целите за велотранспорт не присъстват дори като нула в плана – те са просто оставени като ред от шаблона на ЕК.

Регионалното сътрудничество, което България почти навсякъде в плана е отбелязала като неприложимо и от нисък приоритет за страната, е правилно посочено от ЕК с точно обратен знак – от първостепенна важност. Това е така по ред причини. Освен за обмен на добри практики, в средносрочен и дългосрочен план, когато замърсяващи базови мощности в региона и цяла Европа отпаднат е важно да има добре свързани електроенергийни системи, за да може излишъците от възобновяема енергия в един регион да компенсират дефицитите в друг регион и за да е необходим много по-малък капацитет от технологии за складиране на енергия (батерии, ПАВЕЦ, инсталации за производство на водород и на възобновяем газ метан). Бел. Ред. Пример за това би било как слънцето свети в три часови зони на Европа и това може да помага за компенсиране на сутрешни и вечерни пикова с пренос на енергия между регионите. Или пък пренос на възобновяема енергия от слънчевия юг към европейския север или от крайбрежните райони с вятър по Атлантика, Северно и Балтийско море на юг и на изток в цяла Европа.

Плановете за климат и енергетика в целия ЕС

ЕК излезе с важни послания покрай публикуване на коментарите по националните планове за енергия и климат на страните от ЕС. Съюзът за сега не достига целите за 2030 г. – нужни са повече усилия по отношение на ВЕИ (почти 2% под заложената 32% цел за 2030г) и далеч повече усилия по отношение на енергийната ефективност (над 6% под 32%ната цел 2030г).

Анализът на ЕК отнасящ се до повечето страни в ЕС показва като цяло липсата на действия за насърчаване на общностите и гражданите да произвеждат, продават и съхраняват собствена възобновяема енергия.Само Гърция, Шотландия и Холандия са планирали конкретни мерки за подкрепа на производство на енергия от общности и граждани. Обединеното Кралство е шампион по размер на субсидиите за изкопаеми горива.

Какво трябва да направи Правителството на България?
На първо време искаме на предстоящия Съвет на ЕС на 21 юни България да подкрепи амбицията на ЕС за въглеродно неутрална 2050г. След това искаме правителство да не пренебрегва следващата част от управлението по завършване на ИНПЕК, който трябва да бъде финализиран до края на 2019г, както и да насочи сериозни усилия към дългосрочната стратегия до 2050г, която също трябва да бъде представена в началото на 2020г. Хубавото на Парижкото споразумение е, че всяка страна решава как да подходи, за да се включи към усилията за предотвратяване на катастрофален климатичен сценарии – нека България покаже, че има хора с визия в управлението си, които могат да използват тази свобода на действие, за да изработим решенията, които работят за нас и в нашия контекст. Защото този път никой няма да ни е виновен за пропилените възможности да направим нещо добро за хората и планетата и да направим нещо добро и за икономиката си.

Коментарите, които За Земята, Банкуоч и Грийнпийс България отравиха към правителството в края на април, можете да прочетете тук.

, , , , ,

Хората от Бели бряг описват в мултимедиен разказ битката си за справедливо обезщетение от „Мини Марица-изток“

CEE Bankwatch Network и „За Земята“ публикуват мултимедиен разказ с видеоклипове и интервюта на местни жители от Бели бряг. В тях те разказват за огромния психологически натиск, на който са били подложени местните вече почти десетилетие, тъй като въгледобивната компания, която се опитва да ги пресели, отказва да предложи  справедливи компенсации за домовете им, a датата на отчуждаването се приближава.

„В последните години натискът от мините се отрази много зле на нашето психологическо състояние и здраве. По цвета на косата ми можеш да отгатнеш, че ние се състаряваме много бързо“ — обяснява Петър Тенев, един от интервюираните.

Село Бели бряг ще бъде заличено до 2023 г., за да се разшири една от въглищните мини, които захранват комплекса Марица Изток. “Мини Марица-изток“ имат задължението да осигурят преселението на хората, но компанията предлага твърде ниски компенсации, с които хората не могат да си позволят да закупят в района нищо равностойно на сегашните им домове.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) e публична, мултинационална банка, отпусна безвъзмездна помощ на рудниците през 2014 г., а по-късно отпусна и два кредита за емитиране на облигации на Българския енергиен холдинг, чиято дъщерна компания е Мини Марица-изток“. 

Тъй като банката има по-високи и стриктни стандарти за презаселване от прилаганите в България, жителите на Бели Бряг са се обърнали към механизма за подаване на жалби на банката, за да уредят спора относно размера на компенсация. Въпреки че в съгласие с механизмите на банката са изпращани медиатори, за да фасилитират процеса на договаряне, вече измина повече от една година от като процесът на медиация започна, без постигнато съгласие.

„ЕБВР трябва да гарантира, че нейният клиент – „Мини Марица-изток“, ще се отнесе справедливо с жителите на Бели бряг. Ако спорът не бъде уреден тази година, собствеността на хората ще бъде отчуждена.  Ако не получат по-добри компенсации от това, което компанията предлага в момента, те ще бъдат изхвърлени от домовете си по срамен начин, лишени от прехраната си, от зеленчуковите си градини, земеделските си земи и животни, отделени от общността, с която са живели цял живот  и като капак най-вероятно ще затънат и в дългове.“, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение „За Земята“.

„Това е далеч от добрите практики и международните стандарти за презаселване, с които ЕБВР е обвързана. Жителите на Бели бряг възлагат последните си надежди на Европейската банка за възстановяване и развитие, не само за да започне разумен процес на уреждане на спорове, но и за да им се гарантира, че той ще завърши по справедлив начин.“, казва Кондарев.