Потенциалът на водорода като чисто гориво може да бъде ограничен от химическа реакция в ниските слоеве на атмосферата, според изследване от Принстънския университет и Националната асоциация по океанология и атмосфера на САЩ (National Oceanic and Atmospheric Association).
Това е така, защото водородният газ лесно реагира в атмосферата със същата молекула ОH, отговорна основно за разграждането и на мощния парников газ – метана, т.е. остава по-малко количество ОH, която да разгражда метана. Ако водородните емисии надхвърлят определен праг, тази споделена реакция вероятно ще доведе до натрупване на метан в атмосферата – с десетилетия последици за климата.
Въпреки, че първоначално водородът е бил обявен за “горивото на бъдещето“, според учените на практика водородните технологии създават много екологични и технологични проблеми, които трябва да бъдат разгледани.
Д-р Матео Бертани от Института за околна среда High Meadows е първият автор на изследователска статия, публикувана в Nature Communications, в която изследователите моделират ефекта на водородните емисии върху атмосферния метан. Те откриха, че над определен праг, ако заменим използването на изкопаеми горива с производство на енергия от водород, това може да причини вреди на околната среда чрез увеличаване на количеството метан. Рискът от вреди се усложнява при методите за производство на водород, използващи метан (изкопаем газ) като суровина, подчертавайки критичната необходимост от управление и минимизиране на емисиите от производството на водород.
Според Бертани ефектите от рязък скок на водорода, който може да възникне, когато правителствените стимули за производство на водород се разширят, могат да имат последици за климата на планетата в продължение на десетилетия.
Проблемът се свежда до една малка, трудна за измерване молекула, известна като хидроксилен радикал (ОН). Често наричан „чистачът на тропосферата“, OH играе критична роля в елиминирането на парникови газове като метан и озон от атмосферата.
Хидроксилният радикал също реагира с водородния газ в атмосферата. И тъй като всеки ден се генерира ограничено количество OH, всеки скок в емисиите на водород означава, че повече OH ще се използва за разграждане на водород, оставяйки по-малко OH наличен за разграждане на метан. В резултат на това метанът ще остане по-дълго в атмосферата, разширявайки въздействието си върху затоплянето.
В проучването изследователите са идентифицирали повратната точка, при която емисиите на водород ще доведат до увеличаване на атмосферния метан и по този начин ще подкопаят някои от краткосрочните ползи от водорода като чисто гориво. Чрез идентифициране на този праг, изследователите са изработили цели за управление на водородните емисии.
За водорода, наричан зелен водород, който се произвежда чрез разделяне на водата на водород и кислород с помощта на електричество от възобновяеми източници, Бертани твърди в доклада си, че критичният праг за водородни емисии е около 9%. Това означава, че ако повече от 9% от произведения зелен водород изтече в атмосферата – независимо дали това е в точката на производство, по време на транспортиране или където и да е другаде по веригата – атмосферният метан ще се увеличи през следващите няколко десетилетия, анулирайки някои от ползите за климата от преминаването отвъд изкопаеми горива.
А за синия водород, който се отнася до водород, произведен чрез метода паров реформинг на природен газ с последващо улавяне и съхранение на въглерод, прагът за емисии е дори по-нисък. Тъй като самият метан е в основата на процеса на преобразуване на водород, производителите на син водород трябва да вземат предвид директното изтичане на метан в допълнение към изтичането на водород. Например, изследователите са установили, че дори при ниво на изтичане на метан от 0,5%, изтичането на водород трябва да се поддържа под около 4,5%, за да се избегне увеличаването на концентрациите на метан в атмосферата.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/08/pxclimateaction-7117008_640.jpg440640Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-08-23 10:52:472024-08-23 10:52:47Защо водородът не е добра алтернатива на изкопаемите горива?
През септември подпомогнахме завеждането на дело за обезщетение на жител на с. Бели бряг, община Раднево, за претърпени неимуществени и имуществени вреди по реда на ЗОДОВ – Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Делото ще бъде разгледано от Административен Съд – Стара Загора, на който е местно подсъдно.
Исковата молба е приета и сега се очаква отговорът на ответника – Министерство на енергетиката – на твърдените от ищеца бездействие и нарушения от страна на държавата като принципал на Мини Марица-изток ЕАД. Цялостно липсват действия за контрол във връзка с изкупуването на земите и имотите в землището на с. Бели бряг, както от страна на Мини Марица Изток ЕАД, на БЕХ и на техния принципал – държавата, с цел преместването на оставащото му население и осигуряването на средства за придобиването на нова, аналогична собственост.
Ако и вие желаете да подкрепите местните жители на изселваните заради планове за разрастване на държавните въглищни мини в Старозагорско (с. Бели бряг и с. Трояново), подпишете петицията до Министъра на енергетиката, настояваща за справедливи обезщетения.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/01/Бели-бряг.png6481005Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-01-18 13:08:032024-01-29 13:13:53Местните в Бели бряг продължават да се борят за справедливи обезщетения
В момента имаме огромната възможност да променим енергийната система от такава, зависима от изкопаеми горива, към една децентрализирана и демократична система, която позволява хората сами да произвеждат енергия и да са независими в голяма степен от системата. Това може и да звучи страшно, но не е никак толкова трудно: вече имаме технологиите и средствата за това.
Енергийна ефективност на първо място
Няма какво да се лъжем – спестената енергия е най-чистата енергия.
Енергийната ефективност е един от най-лесните и достъпни начини за борба с изменението на климата и едновременно с това ни помага да намалим разходите си за енергия.
За енергийната ефективност, можете да прочетете повече тук.
Енергия за хората
Вярваме в децентрализираната енергийна система, която ще позволи всеки желаещ да произвежда, съхранява и продава чиста енергия.
Първата стъпка е законодателство, което ни насърчава да сме “потребители-производители” без излишна бюрокрация: каквото не консумираме от енергията, произведена от слънчевите панели на покривите ни, например, да можем да върнем обратно в мрежата и така да спечелим.
Сдружения от съседи, квартали, общини могат да обединят сили и да произвеждат, използват и продават енергия от възобновяеми източници заедно – под формата на енергийна общност. Така енергията се произвежда на местно ниво и остава в общността общност, като по този начин можем да намалим сметките си. В това може да се включи дори общината и общинските сгради и да подкрепи и енергийно бедните, по-уязвими домакинства да имат чиста енергия на по-ниски цени.
Изход от изкопаемите горива чрез справедлив преход
Екологично сдружение “За Земята” подкрепя поетапен изход от въглищата до 2030 г, защото технологиите са достатъчно напреднали. Но настояваме това да се случи с внимателно планиран и прецизно изпълнен справедлив енергиен преход, който поставя хората на първо място. Не вярваме в противопоставянето поминък срещу здраве, а смятаме, че всички трябва да имат достъп до чист въздух и приемливи работни условия. Редно е финансовите средства да се насочат към най-засегнатите от прехода – работещите във въглищните региони, местните общности, уязвимите групи – чрез социална подкрепа, разнообразяване на икономиката и зелена енергия, която дава възможност на хората да участват в енергийната система.
Изходът от въглища обаче не трябва да води до преход към изкопаем газ. Така рискуваме да се заключим отново към един несигурен и замърсяващ източник на енергия. Така след няколко години можем да се окажем в подобна ситуация като въглищната и то след една сериозна инвестиция.
За кампанията ни против изкопаемия газ, можете да прочетете тук.
Да се борим заедно за една чиста планета, с чиста енергия, която ни дава добър и качествен живот. Стани наш доброволец тук.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/01/385538347_1410322886507173_3956340016751638809_n-e1705938109427.png1248900Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-01-04 15:21:122024-01-29 12:05:28Какви решения може да има, за да живеем в топли домове, да дишаме чист въздух и да използваме чиста енергия?
The political crisis that has lasted for more than two years has completely blocked the processes of energy and economic transformation.
Because of politicians’ subordinance to lobby interests that call for the continued use of coal, at the end of 2022 Bulgaria lost EUR 100 million from the Just Transition Fund (JTF) due to the missed submission deadline to the European Commission of the Territorial Just Transition Plans (TJTPs) for the three coal regions: Stara Zagora, Pernik, and Kyustendil.
Thus, at the end of 2023, Bulgaria remains the only country out of all the EU Member States that does not have approved Territorial Just Transition Plans.
At the end of September, we saw trade union protests blocking major highways while holding and chanting anti-EU slogans, targeting the European Green Deal and the TJTPs. This showed the continued trend of manipulating the people in the Stara Zagora region.
In fact, these protests have further blocked the government’s work to finalise and send the plans to Brussels. They have also led to the signing of an absurd agreement between the government and the trade unions, which contains unrealistic demands and promises. However, a further outcome is a situation in which the interests of Pernik and Kyustendil are not taken into account in any way.
In fact, the funds from the Just Transition Fund are of crucial importance for Pernik because this region is ready to undertake the energy transition. It is evident that the municipality of Pernik has very ambitious plans to make an economic and energy transition, with work already underway on some of the projects.
The resources from the fund, which amount to around EUR 92 million, could attract and multiply private capital and make the process of the region’s energy and economic transition even more certain. Pernik has the desire and the opportunity to become a positive example of a successful energy transition that could unlock the process for other regions.
The municipality is implementing the replacement of public transport buses with new and environmentally friendly ones in connection with the ambition to improve the air quality in the city. Improving the energy efficiency of buildings is also an important part of the measures that are set out in the municipal plans, along with the replacement of the heating appliances of some households in the city with environmentally friendly alternatives. An industrial park relying on renewable energy technologies is also planned.
These ambitions of the municipality, combined with the low level of unemployment in Pernik and in the region, are good precursors of a successful energy and economic transition.
For more than seven years, Za Zemiata (Friends of the Earth – Bulgaria) and CEE Bankwatch have enjoyed good cooperation with active civil society organisations in Pernik on important issues for the city, such as clean air and illegal coal mining, and in the last four years, there has also been favourable cooperation with the municipality.
The blocking of Pernik and Kyustendil from receiving funds due to the lack of readiness in Stara Zagora and the surrounding region cannot continue, as the time frames for the preparation, submission, funding and implementation of activities under the JTF projects are very short and rely on quick action and timely planning.
We urge the government to take immediate action to ensure that the adoption of the Territorial Just Transition Plans by the European Commission is no longer delayed and to make the necessary changes to the plans in order to unlock the much-needed funds for the coal regions.
Politicians should remember that the TJTPs and these European funds are intended for the development of small and medium-sized businesses, the creation of new, green jobs and the reskilling of those employed in the sector, where necessary and if they are willing.
Blocking and delaying the energy transition process due to lobbying interests will worsen the consequences of the inevitable, gradual closure of the coal industry for economic reasons. And with the closure of the mines and the coal-fired power plants due to lack of capacity to compete with other players in the European energy market, there will no longer be the possibility to use the Just Transition Fund and other EU funds to mitigate the effects of this change on those employed in the sector.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/12/energy-transition-nomination.png7331101Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-12-04 17:45:152024-05-08 12:59:54Pernik: an example of successful energy transformation or a hostage of the corporate interests of energy oligarchs and trade unions in Stara Zagora?
Продължилата над две години политическа криза блокира напълно процесите на енергийна и икономическа трансформация.
Заради подчинението на политиците на лобистки интереси за продължаване на използването на въглища, в края на 2022 г. България загуби 100 милиона евро от Фонда за справедлив преход (ФСП) поради пропускането на срока за предаване в Европейската комисия на Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) за трите въглищни региона: Стара Загора, Перник, Кюстендил.
Така в края на 2023 г. България остава единствената страна без приети териториториални планове от всички страни членки на ЕС.
В края на септември станахме свидетели на синдикални протести с блокиране на основни магистрали и антиевропейски лозунги срещу Европейската зелената сделка и териториалните планове. Това продължи и тенденцията на огромна манипулация на хората в региона на Стара Загора.
Всъщност тези протести допълнително блокираха работата на правителството по финализирането и изпращане на плановете в Брюксел. Доведоха и до подписването на абсурдно споразумение между правителството и синдикатите, в което има неизпълними искания и обещания. Освен това обаче, това доведе и до ситуация, в която по никакъв начин не се отчитат интересите на Перник и Кюстендил.
В действителност средствата от Фонда за справедлив преход са изключително важни за Перник, защото този регион има готовност да извърши енергиен преход. Вижда се, че община Перник има много амбициозни планове за извършване на икономически и енергиен преход, като работата по някои от проектите вече е в ход.
Средствата от фонда, които се равняват на около 92 милиона евро, биха могли да привлекат няколко пъти повече частен капитал и да направят процеса на енергиен и икономически преход на региона още по-сигурен. Перник има желание и възможност да стане положителен пример за успешен енергиен преход, който да отключи процеса и за другите региони.
Общината осъществява подмяна на автобусите в обществения транспорт с нови и екологични такива във връзка с подобряване качеството на въздуха в града. Подобряването на енергийната ефективност на сградите също е важна част от мерките, които са заложени в общинските планове заедно с подмяната на отоплителните уреди на част от домакинствата в града с екологични алтернативи. Планиран е индустриален парк, разчитащ на ВЕИ технологии.
Тези амбициозни намерения на общината, съчетани с ниското ниво на безработица в Перник и региона са добра предпоставка за успешно развитие на енергийния и икономически преход.
От над 7 години продължава доброто сътрудничество на За Земята и CEE Bankwatch с активните граждански организации в Перник по важни проблеми на града като чистота на въздуха, незаконен добив на въглища, а в последните 4 има и добро сътрудничество с общината.
Блокирането на получаването на средствата за Перник и Кюстендил заради липсата на готовност в Стара Загора и региона не може да продължава, защото сроковете за изготвяне, подаване, финансиране и извършването на дейностите по проектите на ФСП са много кратки и се разчита на бързо действие и своевременно планиране.
Призоваваме правителството да предприеме спешни действия, за да не се отлага повече приемането на териториалните планове от Европейската комисия, като се извършат необходимите промени в плановете, за да осигури така необходимите средства за въглищните региони.
Политиците трябва да си припомнят, че териториалните планове и европейските средства са предназначени за развитие на малкия и среден бизнес, за създаване на нови, зелени работни места и преквалификация на заетите в сектора, където е необходимо и те имат желание.
Блокирането и забавянето на процеса на енергиен преход заради лобистки интереси ще направи по-тежки последиците от неизбежното постепенно затваряне на въглищната индустрия по икономически причини. А при закриване на мините и ТЕЦ-овете поради липса на капацитет да се конкурират с другите участници в европейския енергиен пазар вече няма да има възможност да се използват средствата от ФСП и други евросредства, за да бъдат смекчени последиците от тази промяна върху заетите в сектора.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/12/energy-transition-nomination.png7331101Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-12-04 17:34:522023-12-20 18:02:35Перник – пример за успешна енергийна трансформация или заложник на корпоративните интереси на енергийни олигарси и синдикати в региона на Стара Загора
Село Бели бряг, Старозагорско, трябва да изчезне от картата, защото в земята под него има въглища. Същата съдба очаква и съседното Трояново. Мините бавно завземат обработваемата земя на хората, а след това – самото село. Жителите на Бели бряг знаят от години, че този момент ще дойде, въпреки това са създали домове, семейства и градини на плодородната старозагорска земя. Било им е обещано, че ще получат обезщетение, което ще им позволи да продължат живота си на друго място. Но това не се случва. Обезщетенията са нищожни и не позволяват хората да закупят какъвто и да е имот на друго място.
В момента в селото няма магазин, лекар, кметство. Жителите му са затруднени да се придвижват – вече няма обществен транспорт, а улиците са кални и разбити до степен да са трудно проходими, защото не са ремонтирани с години. Ремонтите, включително и на къщите, са забранени, защото ще повишат цените на обезщетенията — нещо, което от държавните „Мини Марица-изток” ЕАД не желаят. Забранени са и погребенията, а преместването на местното гробище се бави.
Останали са шепа хора, някои от които няма къде да отидат, други до последно не искат да напускат домовете си. Те вече трудно издържат психическото напрежение и натиска от страна на мините, които ги плашат дори с принудително изселване. Основно са възрастни хора, прекарали целия си живот в селото, свикнали на тежък селскостопански труд.
Екологично сдружение „За Земята” подкрепя с правна помощ и консултации жителите на Бели бряг, като крайната цел е да получат справедливо обезщетение за имотите си, които да позволят да продължат живота си на друго място. Провеждани са срещи с министъра на енергетиката, включихме се и в медиационния процес на Европейската банка за възстановяване и развитие, която е кредитор на „Мини Марица-изток” и би трябвало да подкрепи спазването на правата на собствениците.
За съжаление, въпреки всички усилия, медиацията завърши с незадоволителни резултати за местните хора, предложените обезщетения са далеч от справедливи или адекватни за пазара.
Междувременно сроковете за достигане на изкопните дейности до селото постоянно се променят. Първоначалната дата е 2017/2018, после става 2020, 2023 г. Последната дата за Трояново е 2035 г., докато за Бели бряг е края на 2023 г.
Сигурно звучим като хора от друга епоха, целият свят работи за въвеждане на чиста и възобновяема енергия, а ние — за човешки животи, разбити от въгледобива. За кратко, войната в Украйна направи въглищата отново печеливши, но в момента енергията, произведена от тях, отново е скъпа и трудна за продажба.
Тежкото наследство на въглищната индустрия остава. Местните хора понасят голямата част от това бреме, но всички ние плащаме висока здравна и екологична цена. Продължаването горенето на нискокачествени местни лигнитни въглища противоречи на икономическата логика, а вече има по-екологични и бюджетни алтернативи за производство на топло и електроенергия и нисковъглеродно развитие на въглищните региони. Време е за справедлив преход!
Бели бряг е изправено пред изселване заради въгледобив. Следващо е по-голямото съседно село Трояново, където малка част от имотите са изкупени и все още живеят множество хора.
За тях все още може да има различно бъдеще!
Подкрепете справедливата борба на местните като направим възможно тяхната история да достигне до възможно най-много хора.
Можете да ги подкрепите и като подпишете нашата Петиция за справедливи обезщетения при изселването на селата Бели бряг и Трояново.
Подкрепете постановката, така че посланието й да достигне до нова и все по-голяма публика, като разкажете за нея в социалните мрежи с хаштаг #БелиБряг и #ЗемяНаКопнежи. Пишете ни и ако имате идеи за фестивали и други партньорства.
Може да подкрепите и работата на „За Земята”, така, че с правните и комуникационните ни експерти да продължаваме да подкрепяме местните
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/02/korica_s-dvete-loga.jpg312820r.slavkovahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngr.slavkova2023-03-10 14:55:032024-08-19 14:05:31Бели бряг – обреченото село
„Това е приказка за планина-пазител, за дълбок, зелен лес, и за море, което удавя старите хоризонти и ражда нови.“
„Земя на копнежи“ е необикновена театрална постановка, която изследва връзката на човека с дома му, усещането за принадлежност и общност, емоциите пред лицето на загубата.
Трима младежи се сблъскват с разрухата, а самоутвърждаването им като личности минава през борбата за запазване на земята им и всичко, което тя символизира.
Как да не се предадат на отчаянието? Дали ще устоят принципите, възпитани именно в този дом?
„Земя на копнежи“ прави психологически анализ на принудителното изселване и загубата на дома. Сценарият е вдъхновен от реалността – хората от старозагорското село Бели бряг трябва да напуснат къщите и нивите си, защото на тяхно място скоро ще има мина за въглища.
Заповядайте след края на постановката на кратка дискусия с участието на експерти от “За Земята” за случващото се в с. Бели бряг.
„Земя на копнежи“ се реализира в партньорство с Екологично сдружение „За Земята“ в подкрепа на кампанията за получаване на справедливи обезщетения при изселването на села в Старозагорско, заради продължаващия въгледобив. Вижте повече за обреченото с. Бели бряг.
Постановката се осъществява с административната подкрепа на СГС „Щастливеца“.
„Земя на копнежи“ се осъществява по идея на Димитра Канева.
Творчески екип:
Режисьор: Лъчезара Василева
Актьорски състав: Никол Василева, Александър Георгиев, Ния Балчева, Димитра Канева
Авторска музика: Мирослав Моравски
Сценограф и фотограф: Елица Стефанова
Костюмограф: Яна Канева
Графичен дизайнер: Джасмин Лозанова
Социални мрежи: Мария Костодинова
За актуални дати и локации, както и в израз на подкрепа, последвайте постановката и в социалните мрежи:
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/02/korica_s-dvete-loga.jpg312820Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-03-09 12:50:502024-01-19 12:18:19Каним ви на театрална постановка, вдъхновена от изселването на села заради въгледобив
На територията на Европейския съюз газът отговаря за 31.7% от енергийното потребление, като над 40% се използва за отопление. Този процент надвишава дори потреблението от промишления сектор и за производство на топло и електроенергия. За сравнение, в България към 2020 г. потреблението на изкопаем газ от домакинствата е 4% – едно от най-ниските нива в Европейския съюз, особено в сравнение със силно зависими от газ държави като Германия (37.%) (вж. табл. 1). Това я поставя и в благоприятна позиция за поетапното изключване на газа от енергийния микс, гарантирайки и по-голяма независимост от доставките на изкопаемото гориво. Всъщност точно тази зависимост на голяма част от държавите в ЕС доведе и до това те да търсят други – и по-скъпи – варианти за доставки на газ.
Фиг. 1: Важно е да се уточни, че електроенергията се формира най-вече от потребление на въглища и ядрена енергия (АЕЦ).
Един от често разпространените митове за газовото отопление е, че енергията от газ е по-чиста и устойчива. Повечето домове, които се отопляват на газ, използват и газ за готвене, което още повече поставя под въпрос твърдението, че газът е чист източник на енергия. Според ново изследване на Станфордския университет, замърсяването на въздуха в атмосферата е значително по-високо от очакваното поради отделянето на метан – един от най-мощните парникови газове с 86 пъти по-силно затоплящо действие от въглеродния диоксид в период от 20 години. Особено в домове с лоша вентилация концентрацията на вредни азотни оксиди, които са вторичен продукт от изгарянето на изкопаем газ, е възможно да премине безопасните граници; тези азотни оксиди са особено вредни за децата и възрастните хора. При използването на газ за готвене се наблюдава изтичане на газ, включително метан, като при това въздействието върху околната среда на метана се равнява на това на 500 000 бензинови коли.
При използването на газ за битови нужди, има и опасност от неговото запалване. Това е поради наличието на въглероден оксид, който е особено наситен в инсталации, използващи газ. Той е газ без цвят, мирис и вкус, което го прави и особено опасен поради силната му запалимост. Въглеродният оксид се отделя чрез малки изтичания, които поради свойствата му са незабележими.
Лесната запалимост на газа не е единственият начин, по който той би могъл да бъде опасен за здравето. Вредата над човешкото здраве, причинена от газ, е малко изследвана досега, но ново изследване на Университета по обществено здраве в Харвард показва, че при изтичане на газ при битовата му употреба се отделят над 21 различни опасни замърсители на въздуха, които влияят на качеството на въздуха и на човешкото здраве. Проучването е направено при наблюдение на домакинства в Бостън, като нивата на замърсяване варират през годината, с най-високи концентрации на опасни за въздуха вещества през зимата, когато употребата на газ за отопление е по-интензивна.
Защо газът беше толкова предпочитан за отопление?
Един от главните аргументи за битовата газификация в Европа е обвързан с доскоро ниската цена на използването на газ за отопление като често преминаването на газ у дома се счита за най-евтиният метод на отопление. Газовата асоциация Gas Naturally дори твърди, че газовите централи са едни от най-евтините за изграждане и имат икономичен режим на работа. Според анализ на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) обаче, в България е неизгодно да се използва изкопаем газ за отопление като ежемесечното увеличение на цената го прави неизгоден за домакинствата.
В настоящата ситуация този аргумент губи своята валидност не само в България, но и в Западна Европа поради сериозното покачване на цените заради войната в Украйна и спирането на доставките на газ от Русия, а устойчивостта на изкопаемото гориво също е под въпрос. Всъщност, повишаването на цените на газа не е обвързано само с войната в Украйна, а е тенденция, която се наблюдава от лятото на 2021 г. Точно преди войната, повишаването на цената на газа е около 200% в сравнение с февруари 2022 г, а в момента цените са се увеличили с над 450%. Сигурността на доставките също е ключов въпрос за следващия отоплителен сезон, проблем, който войната в Украйна постави на дневен ред. С политизирането на газовите доставки и използването им като оръжие от страна на Русия, потребителите на газ се оказват в несигурна позиция – в момента повишаването на цените е още по-драстично, като увеличението на цените на руски доставки е над 1600% за България в сравнение с 2020 г.
Поради високото ниво на битова газификация, а и поради сериозната си зависимост от руски газ – чиито доставки до момента бяха най-евтините, което беше и причина за ниските цени на използването на газ, държавите-членки на Европейския съюз са изправени пред сериозна газова криза. Германия, една от най-зависимите от руски газ държави (26% от газът е от Русия), в момента отново е заплашена от липса на газ поради ново намаляване на доставките от страна на Русия; това намаление също така доведе и до 10% покачване на цените на газ в Европа още в рамките на следващия ден. Във Великобритания, държава, в която също най-често се използва газ за отопление, потребителските цени на изкопаемия газ са се покачили със 17.1% през февруари 2022 г. в сравнение с началото на отоплителния сезон през 2021 г.
Какво може да се направи?
При тази ситуация, не е случайно, че държавите-членки на Европейския съюз говорят все повече и повече за “де-газификация” на домовете или газов phase out. В най-новия план на ЕС за справяне с газовата криза, Save Gas for a Safe Winter, се предлага доброволно намаляване на потреблението на газ с 15% в периода август 2022 г. – март 2023 г. Изчислено е, че Европейският съюз в момента плаща около €360 милиарда на година за вноса на изкопаеми горива, сума, равна на тази, нужна за постигането на климатичните цели на ЕС до 2030 г. В момента тази сума вместо да се насочи към зелени инвестиции, се използва за поддържане зависимостта за отопление на домакинства с предимно ниско ниво на енергийна ефективност. Всъщност, вместо да търсят алтернативи на доставките на газ, например чрез по-скъпите доставки на втечнен газ, най-лесният начин да се намали независимостта към руския газ е да се използва по-малко газкато цяло. Според Международната агенция по енергетика, ключът към решаването на този проблем се крие в сградитеи навременното намаляване на високото им потребление на газ, предизвикано от употребата на газови бойлери и котли. Нидерландия, държава, с над 90% битово потребление на газ, разработи стратегия за достигане на нулево потребление на газ в домакинствата до 2050 г., за да може да изпълни климатичните си цели. За да бъде изпълнена тази цел, съществуващите сгради се обновяват чрез инсталация на термопомпи, централно геотермално отопление и в малък процент употреба на зелен водород и биогаз. Новите сгради пък се строят изцяло без газови бойлери.
Европейската комисия в плана си за намаляване зависимостта от руски газ REPowerEU отбелязва, че настоящата криза на цените на енергия се дължи на зависимостта на ЕС към газа и към нестабилната му цена, като отбелязва че инвестициите в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници са изхода от тази криза. Най-ниската цена за генериране на електричеството в момента се държи от възобновяемите енергийни източници, като тенденцията е, че цените ще намаляват с всяка изминала година. Що се отнася до намаляне на зависимостта от чужд газ, диверсификацията на източниците е ключова – отопляване чрез ВЕИ гарантира сигурност на доставките чрез един на практика почти неизчерпаем ресурс и същевременно евтин вариант.
Според специалисти, инвестициите в термопомпив комбинация с повишена енергийна ефективност на сградите, са най-добрият начин за намаляване зависимостта на руски газ и повишаване енергийната независимост на ЕС. Термопомпите са устойчив начин за отопление, тъй като използват електричество, за да извлекат топлина от естествени източници – въздух, земя или вода – като след това я вкарват за нуждите на отопление или охлаждане на сградата. Така и при отопление, и при охлаждане се използват зелени, устойчиви източници, които могат да заместят газовите бойлери. Включително и в България, според изчисленията на АУЕР термопомпите ще са най-евтиният източник на енергия – през отоплителния сезон 2021-2 г., те са били 3 пъти по-изгодни от централното отопление на парно. Според данни от октомври 2022 г., термопомпите и климатиците запазват същата стойност като за 2021г., а за сравнение, цените на изкопаемия газ в България са се увеличили със 170%.
Предвид плановете на Европейския съюз за постигане на климатична неутралност, в комбинация с високите цени на газа в момента, чиито спад не се очаква скоро, малко вероятно е инвестицията в масова битова газификация да има добра възвръщаемост в бъдещето. Някои европейски държави, като например Дания и Холандия, вече дори са наложили забрана на отоплителни системи, които използват единствено газ. Битовата газификация не е нито евтина, нито е устойчива – затова и преминаването към нея през 2022 г. не е добър вариант за къщите ни. Вместо да се заключваме към отопление от изкопаеми горива, което носи риска на една изгубена инвестиция, възобновяемите енергийни източници, в комбинация с повишена енергийна ефективност на сградите, ни предлагат един устойчив и евтин вариант за дома.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/12/martin-adams-a_PDPUPuNZ8-unsplash-scaled.jpg17072560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-12-15 13:18:202023-01-18 10:28:20Какви са негативите на битовата газификация?
В деня на протестите срещу Газпром, “За Земята” твърдо заявява своята позиция ЗА независимост от руския газ и НЕ на нов или удължен договор с Газпром!
Отказът на последното редовно правителство да плаща за руски газ в рубли, докато Русия води военни действия в Украйна, беше силна и единствената правилна от морална гледна точка позиция. С нея България декларира желание за независимост от интересите на диктаторския режим в Русия и про-европейска посока за развитие.
Инициативата на служебното правителство за един пореден договор с Газпром, особено при изискванията за разплащане в рубли, е огромна крачка назад. Тя ще доведе до заключване на зависимостта на България към руски газ и в дългосрочен план и ще е пагубна за процеса на диверсификация на газовите доставки. Газпром е доказано ненадежден партньор, а руското правителство системно използва енергийните доставки като оръжие.
Всяка отстъпка пред исканията и интересите на Русия на Путин поставя България в положение на уязвимост и енергийна несигурност. Нещо повече – ако се съгласим да изпълним исканията на руския газов гигант, България губи правото си да обжалва едностранното нарушение на договора с Газпром в бъдеще.
Мит е и че възстановяването на доставките от Русия ще осигури евтин газ за отоплителния период предвид непредсказуемото поведение на Русия, продължаващите й военни действия в Европа и увеличението на цените на руски доставки от над 1600% в последните две години. На всичкото отгоре, преговорите с Газпром не гарантират сигурност на доставки и преференциална цена, както се вижда от примера на други държави-членки на ЕС като Германия, Франция и Италия, които откриха сметки в рубли, но въпреки това са принудени да търсят краткосрочни варианти.
Апокалиптичната картина, обрисувана от служебното правителство и президентът Румен Радев, е необоснована – България е държава с изключително ниско ниво на битова газификация. С годишно потребление от едва 4% изказванията за “хаос и криза” в българската енергетика са безпочвени. Ниската консумация на газ позволява сравнително лесното намиране на алтернативен доставчик и по този начин доставките на газ да не могат да бъдат политизирани и използвани като лост за отнемане на суверенитет, дестабилизация на националната сигурност, намеса във вътрешните дела и управлението на държавата, за предизвикване на енергийни кризи и поставяне на България в подчинена позиция.
“Евтиният” руски газ всъщност ни струва много скъпо; едно връщане към газ от Газпром ще ни постави в още по-уязвимо положение от това, в което бяхме преди и ще покаже България като една държава, склонна на компромиси пред руския агресор, а политиците ни – като неспособни да защитят нашите интереси. Затова призоваваме към диверсификация както на газовите доставчици, така и към диверсификация и на енергийните източници изцяло, за да имаме енергия, която гарантира нашата независимост.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/08/F86BA68F-FD89-4941-BF9F-2BF4C7C29F30.png640960Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-08-10 12:27:252023-01-04 18:28:01Време е за истинска енергийна независимост!
През 2021 г. българското тогава служебно правителство обяви, че е решено да преобразува част от огромната държавна въглищна електроцентрала „Марица Изток 2“ в паро-газова централа – като замени 1,4 GW въглищни мощности с минимум 1 GW газови. Правителството потърси финансиране по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, Модернизационния фонд и други неназовани частни източници. Вече в началото на 2022 г. новото редовно правителство обяви, че се отказва от тези планове, за да не увеличава зависимостта на страната от внос на енергоизточници.
Марица Изток 2 е най-голямата въглищна електроцентрала в България и цяла Югоизточна Европа, която работи с инсталирана мощност от 1630 MW като една от четирите въглищни топлоелектрически централи в Маришкия басейн около Стара Загора.
Марица Изток 2 е единствената от тези централи, която е изцяло държавна собственост и се управлява и експлоатира от Български енергиен холдинг (БЕХ) ЕАД.
Регионът се отличава както с местния си добив на лигнитни въглища, така и с това, че е основният доставчик на електроенергия за България, произвеждайки приблизително 30 % от електроенергията в страната.
България е силно зависима от въглищната индустрия за производство на електроенергия, което, предвид решимостта на Европейския съюз да постигне нетни нулеви емисии, означава, че правителството трябва да действа сега и да насочи България по пътя към зелено бъдеще.
Правителството, ръководено от предишния министър-председател Бойко Борисов, обаче отказа да приеме каквито и да било логични и амбициозни планове за справяне с проблема с изменението на климата и собствената отговорност на България за постигане на нетни нулеви емисии.
Всъщност едва през октомври 2021 г. правителството, второто от двете служебни правителства след два вота, които не успяха да сформират работещ парламент, се ангажира с дата, до която България ще се откаже напълно от въглищата. Защо За Земята смятаме датата 2038 г. за прекалено късна, вижте тук.
Газовото „решение“ на правителството
Предвид необходимостта от постепенно премахване на въглищата и натиска върху правителството да създаде амбициозни планове за постигане на нетни нулеви емисии, служебното правителство на България отчаяно се нуждаеше от действия. То се спря на преустройството на ТЕЦ „Марица Изток 2“ в паро-газова централа с капацитет от поне 1 GW (един гигават), с цел да се замени част от капацитета на съществуващата въглищна централа (1,4 GW).
За да завърши преустройството, правителството ще изгради не само нова електроцентрала поради необходимостта от нови турбини, но и изцяло нова инфраструктура, състояща се от 125-километров газопровод, който да осигури доставки до централата.
Общата стойност на новата централа първоначално бе оценена на 1,66 млрд. лева (846 млн. евро). Правителството възнамеряваше да ги финансира, като усвои 498,7 млн. лева (254,9 млн. евро) от Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост и същата сума от Модернизационния фонд. Останалите разходи трябваше да бъдат покрити от частни източници на финансиране, въпреки че тези източници така и не бяха публикувани.
За да финансира съпътстващата инфраструктура за централата, правителството заяви, че ще предостави субсидия в размер на 362,7 млн. лева (185,4 млн. евро) на „Булгартрансгаз“ – националния системен оператор на газопреносната мрежа на България и дъщерно дружество на Българския енергиен холдинг. Правителството също така възнамеряваше да използва по-голямата част от това финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост и поиска инвестиция от 333 млн. лева (170,2 млн. евро) от Механизма.
В крайна сметка „решението“ на правителството щеше да струва на страната над 1 милиард евро. Това представлява малко над 6,4% от планираните общи разходи за целия български План за възстановяване и устойчивост, заключвайки страната в една (нова) зависимост от изкопаемия газ в продължение на десетилетия и блокирайки значителна сума от финансиране само в две инвестиции от общо 59 и допълнителни 46 реформи.
Това би наложило още по-голяма зависимост от външни доставки на газ, поне половината от които ще се доставят от Русия чрез междусистемната газова връзка – интерконектора Гърция-България. Газовата централа също така щеше да увеличи емисиите на България както поради изтичане на метан, който е много по-мощен парников газ от въглеродния диоксид, така и заради емисии на въглероден диоксид, които се отделят при изгарянето на изкопаем газ.
Освен това строителството на централата обикновено е продължително начинание. Завършването на проектите може да отнеме най-малко от една до шест години, като може да се очакват значителни закъснения. Ако се вземе предвид обичайната продължителност на работа на газовите електроцентрали, това би означавало, че тази централа ще работи след крайния срок за нетни нулеви емисии, определен от Европейския съюз до 2050 г.
Друг любопитен момент и разлика между двете версии на НПВУ на служебното правителство от лятото и есента бе, че първоначално се очакваше до 31 декември 2029 г. паро-газовата централа да заработи като (изцяло) водородна електроцентрала, а към днешна дата такава технология още не е налична. В есенния вариант вече плановете са в периода от 2029 г. до 2035 г. мощностите да могат да използват като гориво едва 30 %водород, а останалото – газ, както и да се изградят повече от една електроцентрали, може би и извън комплекса Марица Изток.
Зависимостта от газ не дава сигурност за бъдещето. Той не е подходящ за бъдеще с нетни нулеви емисии, което вече е признато от вземащите решения, както няма място и като преходно гориво, което трябва да бъде осъзнато от вземащите решения. Това означава, че всеки въглеродно интензивен генерационен капацитет, заменен с газ, в крайна сметка ще трябва да бъде заменен с реални решения за нулеви нетни емисии.
Недостигът на газ
Рисковете и уязвимостта на газа се проявиха допълнително, когато през октомври 2021 г. Европа изпадна в критична газова криза, при която цената на газа на едро скочи рязко. Европа трескаво се опитваше да си набави нови доставчици на газ, тъй като Русия отказваше да увеличи доставките, за да облекчи този икономически натиск. Руското правителство отказа да увеличи износа си за Европа, освен ако газопроводът „Северен поток 2“ не получи пълно одобрение – показвайки по този начин риска от манипулации в резултат на зависимостта към външни доставчици.
Поради липсата на местен добив на изкопаем газ и евтина инфраструктура и съхранение на възобновяеми енергийни източници, българското правителство беше принудено да възстанови капацитета си за производство на електроенергия от въглища. Това не беше подходящо решение, тъй като хората от бизнеса продължиха да плащат изключително високи цени на енергията – в резултат на проблема с търсенето/предлагането, както и на фактори като повишената цена на газа.
Служебното правителство пък първоначално представи това погрешно решение за изграждане на паро-газова централа пред обществеността като чудесна възможност за страната. То заяви, че газът е евтин, екологичен и е най-лесното преходно гориво. Това просто не беше правилно, както осъзна и сегашното правителство.
Една поучителна история
Отказът от газовия проект, който преди се смяташе за бъдещето на зелената енергийна политика на България, трябва да послужи като предупреждение за други страни от Централна и Източна Европа, които гледат на газа като на дългосрочно решение или преходно гориво.
Огромен брой газови проекти се очаква да получат финансиране от ЕС чрез множество фондове: Фондът за справедлив преход, Механизмът за възстановяване и устойчивост, Модернизационният фонд и Проектите от общ интерес (ПОИ или 5th PCI List) възлизат на милиарди евро публични средства. Всяка страна в региона има множество проекти за създаване на огромна газова инфраструктура, което, както България вече откри, ще означава тъмно бъдеще за зелената енергия.
Aвтор: Rory Forster, координатор Газови политики в За Земята & CEE Bankwatch Network
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/02/Screenshot-2022-02-03-at-15.56.36.png12581122Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2022-02-03 16:10:052024-08-19 17:02:43Поучителна история за енергийния преход в България след отказа на страната да премине от въглища към газ
Политическо решение с фатални последствия – Европейския Съюз (ЕС) на път да класифицира газа и ядрената енергия като устойчиви енергийни източници
В навечерието на Нова година, на 31 декември 2021 г., Европейската комисия представи намерението си да включи изкопаемия газ, както и ядрената енергия, като зелени горива в изготвената от нея „Таксономия“ на устойчивите инвестиции. Класификационната система, наречена „Таксономия“, има за цел да регулира в целия ЕС кои финансови инвестиции ще се считат за устойчиви в бъдеще, за да се насочват финансовите потоци и бизнеса в посока на благоприятна за климата икономика и ускоряване на енергийния преход. Този важен елемент от европейското законодателство се очаква да бъде официално публикуван в края на месеца, но е необходимо да бъде преосмислен.
Изкопаемият газ: нито устойчив, нито зелен
При изкопаемия газ няма нищо природно, устойчиво или зелено, дори и употребата му да е „за кратко“ като „преходно гориво“.
Изкопаемият газ в никакъв случай не е устойчив или зелен енергиен източник, тъй като по веригата на производство, транспорт и потребление се отделят големи количества вредни за климата парникови газове. Заради изтичащия от газовите съоръжения и тръбопроводи метан парниковият и затоплящ ефект на газа е много по-голям от този на въглищата (които не са включени в таксономията). Инвестициите, вложени в газовата енергия посредством „Таксономията“ ще бъдат заключени за десетилетия и ще липсват при изграждане на съоръжения за производство на възобновяема енергия.
Опитът газът и ядрената енергия да се представят като част от решението на климатичната криза е лъжлив и изключително опасен. Вредата, която газовата индустрия ще нанесе на екосистемите, биоразнообразието и човешкото здраве и енергийна сигурност в България и Европа е значителна. Вместо да се използва съществуващата инфраструктура и вече подготвен терен за изграждане навъзобновяеми енергийни източници, се инвестира в изграждането на нови газопроводи, които унищожават почвата и заемат терен, който може да се използва за ВЕИ-та. Там където възобновяемата енергия би помогнала за намаляването на замърсяването на въздуха и отделянето на вредни емисии, газът ще насити въздуха с метан, изтичащ от газопроводите, компресорните станции и всяка друга газова инфраструктура.
Защо ядрената енергетика не е климатично решение?
Европейската комисия трябва да преосмисли и намерението си да обяви ядрената енергия за устойчив енергиен източник. Според Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар, Европейският съюз ще трябва да инвестира 500 милиарда евро в атомни електроцентрали от ново поколение от сега до 2050 година, а съществуващите ядрени централи ще се нуждаят от 50 милиарда евро инвестиции от сега до 2030 година. Трябва да имаме предвид, че и при реакторите от т.нар. „ново поколение“ няма решение на въпроса със съхранението на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, а това е основно изискване на Таксономията.
Докато фокусът на климатичните политики през последните години беше намаляването на емисиите на въглеродния диоксид, което начерта посоката към намаляването им, радиоактивните отпадъци продължават да бъдат по-малко популярен, но точно толкова актуален екологичен, социален и здравен проблем.
Дори веднага да започнат строежи на нови ядрени реактори, срокът в който могатда заработят е 2032-2035 г. – тоест те не решават никакви проблеми в производството на енергия в близките 10 години, които са критични за облекчаване на климатичната криза.
Малките модулни реактори нямат лиценз в нито една страна в света, в момента са на ниво пилотни проекти финансирани от държавите, никъде не са построени и не работят на пазарен принцип. Неразумно е ЕС да инвестира такива огромни средства в рисковата ядрена енергетика, вместо да продължи да залага на повишаване на енергийната ефективност, децентрализацията на производството на електроенергия и разширяване на достъпа до ВЕИ на отделните домакинства.
В противоречие с целите на ЕС за климатична неутралност до 2050
Плановете на ЕС да класифицира газа и ядрената енергия като устойчиви енергийни източници напълно противоречат на намерението и на дългогодишния процес на Таксономията. Вместо да предостави ясна, амбициозна и ефективна политика за изпълнението на Европейската Зелена Сделка и пакета “Адаптиране към цел 55”, Европейската комисия изпраща фатален сигнал на други държави, работещи над подобни въпроси. Таксономията трябва да се съобрази с амбицията за климата в законодателния пакет „Fit for 55“ / “Адаптиране към цел 55”, а не да пречи! Още повече, че саматаЕвропейска комисия казва, че в изпълнение на климатичните й цели, трябва да се намали употребата на газ с 37% до 2030 г.
Изкопаемият газ няма място в Европейската Таксономия. Време е Европейската комисия да даде път на истинската зелена енергия и да поведе Европа към климатична неутралност до 2050.
Нашият призив към политиците в България и Евросъюза:
За Земята призовава Българското правителство и държавите членки на Евросъюза
да се противопоставят на плановете на Брюксел, които ще определят бъдещите инвестиции в газови или атомни електроцентрали като устойчиви.
да спрат възвеличаването на мръсни и опасни технологии, които са част от миналото, и да проправят пътя към климатична неутралност – на европейско и национално ниво.
да се присъединят към Австрия и Люксембург и да се обърнат към Съда на ЕС, за да спрат решението на ЕК.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/01/SofiaOtIztokNaZapad_YassenDjabirov-scaled.jpg17072560Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2022-01-20 14:23:262022-02-05 23:52:05Призив за изключване на ядрена и газова енергия от Таксономията за устойчиви инвестиции на ЕС
Инсталация за изгаряне на отпадъци с капацитет 56 тона на час заплашва село Върбовка, община Павликени. Инвеститорът е „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Юнг, известен и с прозвището Вълка.
Инсинераторът е тихомълком сложен в общ проект за завод за каменна вата и представен само като „енергоизточник”.
Проектът е на етап инвестиционно предложение и навръх Йордановден, се проведе обществено обсъждане, на което жителите на околността да споделят своите притеснения. Самият доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) на инвестиционното предложение е внесено на Никулден, 6 декември.
Поредица от пропуски будят много въпроси как точно ще се отрази изгарянето на отпадъци върху здравето на живеещите в околността. В ДОВОС на проекта в частта за инсталацията за изгаряне липсва достатъчно ясна информация за състава и произхода на отпадъците, а заради неработещото разделно събиране на отпадъци в България има опасност в пещта да попаднат и опасни отпадъци. Няма предложено решение какво ще се случва с оставащата пепел. Изхвърляните вредни емисии като силно токсичните диоксини и фурани не са разгледани подробно, отсъства и пълна инвентаризация и баланс на емисиите на парникови газове.
Още в средата на 2021 г. излязоха публикации, че Румен Гайтански – Юнг ще строи завод за базалтови влакна до село Върбовка, община Павликени, тъй като е получил концесия за близкото находище за добив на индустриални материали – базалт, но никъде не се споменава за гориво от отпадъци. Чрез своята фирма „Грийн партнърс“ бизнесменът е в бизнеса с общинското сметосъбиране от години. В инвестиционното предложение изрично се казва, че отпадъци няма да бъдат внасяни, но така формулирано, обещанието няма никаква юридическа тежест, а изгарянето на отпадъци, било то и български, не е устойчиво решение за преход към кръгова икономика.
„Все по-честите съобщения за строежи на инсталации за изгаряне на отпадъци в цяла България са симптоми на дълбоки системни проблеми, които дълги години не намират решение. Разделното събиране се случва в минимални мащаби, направо нищожни, в много общини липсва, въвеждането на справедлива такса смет се отлага година след година, а депозитната ситема, която ще подпомогне събирането на чисти опаковки с полза за хората, трудно среща подкрепа от институциите. За сметка на това находчиви бизнесмени с бързи решения — а именно, изгаряне на отпадъци в инсинератори, тецове на въглища, циментови заводи, срещат подкрепа от страна на институциите.“
коментира Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“.
Припомняме, че завод за изгаряне на отпадъци за 350 млн. лева, който ще изгаря 180 хил. тона отпадъци годишно, планира и Столична община, а на територията на община Девня, освен в циментовия завод, периодично постъпват инвестиционни предложения за построяване на нови инсинератори. След бурно обществено недоволство и засилено медийно внимание централите на въглища прекратиха, поне официално, тази практика.
Има опасност инсталацията за изгаряне на отпадъци до село Върбовка, Павликени, да се превърне в център за изгаряне на отпадъци от цяла България.
Какво ще се случва с пепелта след изгаряне и какви са емисиите от вредни вещества като диоксини и фурани — тези въпроси останаха без отговор по време на общественото обсъждане, проведено навръх Йорданов ден, в работно време.
Инсинераторът е тихомълком сложен в общ проект за завод за каменна вата и представен само като „енергоизточник”. Инвеститор е фирма „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Юнг, известен и с прозвището Вълка.
Инвеститорът не обясни и какво ще е точното количество изгаряни отпадъци, в самия доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) обаче се говори за две пещи от 211 хиляди тона годишно. Този обем надхвърля планирания дори в завода за изгаряне на отпадъци в София. Имайки предвид, че бяха дадени примери от Хасково, а г-н Гайтански участва в сметосъбирането в няколко Столични квартала, инсталацията до село Върбовка ще се превърне в център за изгаряне на отпадъци от цяла България.
Направи много лошо впечатление фактът, че не беше осигурена достатъчно голяма зала за общественото обсъждане, въпреки големият интерес. Много хора не бяха допуснати заради липса на зелен сертификат – без това да бъде изрично обявено като изискване да влязат.
„Докладът беше много неубедителен, което опорочава целият проект. Не беше спазено правото на всички хора да получат достъп до общественото обсъждане, въпреки интереса. Все по-честите съобщения за строежи на инсталации като за изгаряне на отпадъци като тази във Върбовка са симптоми на дълбоки системни проблеми, които дълги години не намират решение. Разделното събиране се случва в минимални мащаби, направо нищожни, в много общини липсва, въвеждането на справедлива такса смет се отлага година след година, а депозитната ситема, която ще подпомогне събирането на чисти опаковки с полза за хората, трудно среща подкрепа от институциите. За сметка на това находчиви бизнесмени с бързи решения — а именно, изгаряне на отпадъци в инсинератори, тецове на въглища, циментови заводи, срещат подкрепа от страна на институциите.“
– коментира Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“.
Още в средата на 2021 г. излязоха публикации, че Румен Гайтански – Юнг ще строи завод за базалтови влакна до село Върбовка, община Павликени, тъй като е получил концесия за близкото находище за добив на индустриални материали – базалт, но никъде не се споменава за гориво от отпадъци. Чрез своята фирма „Грийн партнърс“ бизнесменът е в бизнеса с общинското сметосъбиране от години.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/01/alexander-schimmeck-z_GQ5vX3flc-unsplash.jpg12801920Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2022-01-10 14:25:192022-06-10 11:49:38Вълка ще строи завод за изгаряне на отпадъци до Павликени
Хората от двете обречени на изчезване заради въглищната индустрия села Трояново и Бели бряг, освен че живеят в неизвестност в продължение на десетилетия, с невъзможност да се разпореждат с имуществото си по свое усмотрение, са принудени да търпят и „нов“ тип вреди.
Диньо Русев ни „разхожда“ из Трояново и показва какво се е случило с вече изкупените от Мини Марица-изток земи – виждаме липса на контрол, липса на грижа на добър стопанин или направо безстопанственост.
Прав ли е в исканията си за обезщетение за погубената му крава, пропаднала в необезопасен кладенец (далеч не единствен в селото), на територия изкупена и недобре поддържана от Мини Марица Изток?
През далечната 2007 г. ръководството на „Мини Марица-изток“ е очаквало „минните работи напредват с 80-100 метра на година и през 2018 ще стигнат до село Трояново“. Това не се случи. Настоящият концесионен договор приключва 2040 г., а България вече пое ангажимент да затвори въглищната си индуструия до 2038 г.
Въгледобивът в България и в частност Маришкия басейн е изиграл ролята си, време е да отстъпи мястото си на производството на чиста електроенергия и екосъобразни продукти.
Време е и министърът на енергетиката да се заеме сериозно със съдбата на тези хора, настояващи за достойно отношение към тях и за справедливи обезщетения.
Заради настъплението на мини “Марица-изток” по същия начин досега са изчезнали 5 други села в сърцето на Тракия – Търговище, Овчарци, Голяма и Малка Детелина и Гледачево. Хората от Гледачево и до днес си спомнят с тъга преместването от родното си село.
“Най-тежко беше, когато трябваше да преместим гробищата – все едно погребахме близките си втори път. Мъртвите си тръгнаха от Гледачево 20 г. след живите” – коментират местни жители.
Хората, очакват справедлива цена за къщите си. Единственият купувач на къщите са мините “Марица изток” и те са тези, които определят правилата. В резултат на това обезщетението не покрива загубата на собствеността по начин, който позволява на собствениците на земя и къщи да продължат живота си на друго място, като същевременно запазят сегашния си или постигнат дори по-добър жизнен стандарт, което се изисква от добрите практики на отчуждаване по целия свят.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/01/Izkupenite-ot-Mini-Marica-iztok-zemi.png9621812Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2022-01-05 14:33:012022-01-07 10:34:24Диньо Русев ни показва какво се случва с изкупените от Мини Марица-изток земи
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Полша, Чехия и България: двойкаджиите на енергийния преход
Полша, Чехия и България се очертават като трите държави, които ще произвеждат 95% от планираната енергия от въглища в Европейския съюз след 2030 г.
Това показва нов доклад* на Ember – мозъчен тръст в областта на енергетиката, който излезе след като Германия обяви, че си поставя нова цел за спиране на използването на въглищата през 2030 г., а не както досега — през 2038 г. Заключението в доклада е направено след анализ на националните планове за климат и енергия, които предстои да бъдат актуализирани спрямо повишената климатична цел на ЕС за 55% намаление на емисиите до 2030 г.
„Печален лидер в използването на въглища за производство на енергия през 2030 г. ще бъде Полша с 63%, следвана от Чехия с 18% и България – с 14%. Останалата част от Европа върви по пътя на поетапен преход към възобновяема енергия още през това десетилетие. Тези, които останат на опашката, ще трябва да се изправят срещу високите цени на електричеството, икономическа конкурентоспособност и натиск за реформи в кратки срокове заради засилването на климатичната криза“
Ричард Муур от Ember.
Докато повечето европейски държави се стремят да изоставят въглищата до 2030 г. и да реформират икономиките си, държавите от Централна Европа и България търсят начин да отложат неизбежното.
„Служебното българско правителство обяви, че излиза от въглищата през 2038 г., но този акт беше продиктуван по-скоро от желание политиката на бездействие да продължи, отколкото залагане на ясна цел и визия за реформи. От поетапното извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързо навлизане на енергийните алтернативи без изгаряне зависи дали преходът отвъд въглищата ще дойде под формата на ценови, социален и екологичен шок, или ще почива на ясен план и научни данни.“
Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.
Електричеството в ЕС, произведено от въглища, ще намалее с 83% между 2015 г. и 2030 г., — от 705 TWh на 118 TWh. Въпреки това, докато останалата част от 27-те държави-членки на ЕС има категорично намерение да намали производството на въглища с 99% между 2015 г. и 2030 г., Полша, Чехия и България предлагат общите им усилия да доведат до спад от едва 42%.
Тенденцията крайните дати за изход от зависимостта от въглищата да бъдат съкратени във времето не е изолирана само в Германия. В целия ЕС плановете продължават да се ускоряват. За по-малко от 2 години, откакто страните от ЕС представиха своите национални планове за енергетика и климат (ИНПЕК), планираното производство на електроенергия от въглища през 2030 г. в ЕС е съкратено с повече от половина (-58%). Това намаление ще предотврати изхвърлянето на допълнителни 89-152 мегатона емисии на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата през 2030 г., което е еквивалентно на премахване на 53-90 милиона автомобила от пътя.
„Спирането използване на въглищата обаче не трябва да става за сметка на засилване на друга зависимост към изкопаемо гориво, каквото е природният газ. За разлика от Западна Европа, благодарение на ниската свързаност на домакинствата към газовата мрежа, България е в състояние да направи скок към чисто отопление и производство на електроенергия, на базата на възобновяеми източници на енергия и технологии за съхранение.“
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/11/federico-beccari-ahi73ZN5P0Y-unsplash.jpeg12801920perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2021-11-26 17:05:412021-12-21 17:10:42ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Нов доклад изтъква Полша, Чехия и България като двойкаджиите на енергийния преход
Преди броени дни на COP26 беше взето решение от историческо значение. Лидерите на 20 страни заявиха, че до края на 2022 ще преустановят финансирането на изкопаеми горива в други страни и ще пренасочат усилията си към възобновяемите източници на енергия. Сред тези 20 страни са и представители на четири от най-големите световни икономики – САЩ, Канада, Великобритания и Италия. Миналата година САЩ, Великобритания и Италия обявиха публично, че финансират добив на изкопаем газ в Мозамбик на стойност 7 млрд. долара. След новото обещание, което направиха, финансирането на изкопаеми горива и такъв тип проекти следва да бъде прекратено.
При все, че това е добра новина, няма как да не отбележим, че липсват подписите на няколко големи поддръжници на добива на нефт, въглища и изкопаем газ – Япония, Китай, Южна Корея, Австралия, Франция, Световната банка и Африканската банка за развитие. За съжаление, България също не е подписала обещанието, въпреки че фигурират подписите на други небогати източноевропейски страни като Албания и Молдова. България дори върви в обратна посока и планира нови газови инвестиции в Плана за възстановяване и в Петия списък с енергийни проекти от общ интерес на ЕС.
От друга страна, въпреки че подписът на Китай липсва тук, по-рано тази седмица Китай и САЩ подписаха обща декларация, говореща за спиране на въглищните си инвестиции в други страни през настоящето десетилетие. Китай обяви и намерението си да работи за ускоряване намалението на собствените си въглищни емисии, както и план за действие по метана и мерки срещу обезлесяването.
По време на COP26 виждаме все по-амбициозни обещания и споразумения, свързани с глобалния преход към чиста енергия. Но има още много какво да се желае от политическите лидери, особено от лидерите на тези страни, чиито икономики са достатъчно силни, за да си позволят да дадат пример и първи да спрат финансирането (и използването) на изкопаеми горива.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/12/Screenshot-2021-11-12-at-18.50.00.png10541888perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2021-11-12 16:50:092021-12-21 16:52:2720 страни ще спрат международното финансиране на изкопаеми горива
Нов анализ показва, че ЕС трябва да се откаже от плановете си за увеличаване на минодобива в рамките на Европейската Зелена сделка и да постави твърди граници на природните ресурси, които извлича, за да предотврати човешко и екологично бедствие.
Европейските планове за Зелената сделка няма да успеят да спрат добива на въглища и той ще продължи да нанася допълнителни трайни щети върху околната среда и поражения върху правата на човека. ЕС трябва да намали добива на природни ресурси с 65%, според ново проучване, публикувано на 05.10.2021 от Friends of the Earth Europe и Европейското бюро по околната среда. [1]
Докладът показва, че ЕС вече извлича и консумира опасна част от ограничените световни ресурси със сериозни последици:
Общото потребление на ресурси („материален отпечатък“) на ЕС [2] понастоящем е 14,5 тона на глава от населението, което е почти двойно повече от това, което се счита за устойчиво и справедливо ограничение, и много над средното за целия свят.
Само ЕС вече използва между 70% и 97% от глобалното „безопасно за околната среда работно пространство“, свързано с въздействието върху добива на ресурси. Всяко извличане на ресурси извън този „безопасен“ праг застрашава стабилното функциониране на биофизичните системи на Земята.
Повече природо-защитници са убити заради противопоставяне на минно дело, отколкото против всяка друга индустрия. 50 от 212 -те природо-защитници, убити по света през 2019 г., са провеждали кампания за спиране на минни проекти.
И все пак европейските планове за Зелената сделка продължават по пътя на „потребление както обикновено“, което означава огромно увеличение на добива на определени метали и минерали. Например батериите, предимно за електрически превозни средства, се очаква да увеличат търсенето в ЕС на литий с почти 6000% до 2050 г.
Предлагането на такова търсене неизбежно ще доведе до недостиг, конфликти и разрушителни минни дейности, много наподобяващи социалните и екологични вреди от изкопаването на изкопаеми горива.
Отговорът тук не е просто да се заменят колите, работещи с изкопаеми горива, с електрически автомобили – идеята е основно е да се намали като цяло използването на лични автомобили. [3]
Тези въпроси показват, че зеленият преход трябва да се използва като възможност за справяне с основните причини за по -широките климатични и екологични кризи – икономическа система, която води до прекомерно потребление и социални неравенства във всички сектори. Като спешна първа стъпка ЕС трябва да определи цел за намаляване на материалния отпечатък от 65%.
„ЕС има история на приемане на слаби закони, които отново и отново не успяват да намалят количеството на природните ресурси, които консумираме, поставяйки останалите части от света и много общности под огромен стрес. Причината е проста: всички закони се основават на икономически растеж, който не е съвместим с устойчивото бъдеще.
„ЕС трябва да се събуди и да определи основна цел за намаляване на потреблението на материали с две трети, така че Европейската зелена сделка да не се превърне в друга бележка под линията в историята на унищожаването на планетата.“
Диего Марин, сътрудник по политиката за екологично правосъдие в Европейското бюро по околната среда каза:
„Признаването, че не можем да избягаме от климатичната криза, означава, че трябва да спрем лудостта на растежа. Сякаш настоящите политики карат автобус към ръба на скалата и пътниците спорят дали автобусът трябва да работи на електричество или изкопаеми горива, когато по -спешният въпрос, който трябва да си зададем, е как можем да спрем автобуса да не падне от скалата. “
„Решенията за прекратяване на тръбите вече не са достатъчни. Трябва да се справим с многото проблеми с линейната икономика „вземи, направи, използвай, изхвърли“ в самия източник.“
Редакторски бележки
[1] Докладът анализира различни политики в рамките на Европейската зелена сделка, включително Плана за действие за кръгова икономика, Стратегията за суровините, търговските политики и законодателството в областта на правата на човека. Той се фокусира върху добива на метали и метални минерали.
[2] Общо потребление на изкопаеми горива, биомаса, метали и неметални минерали, включително включени във вноса.
[3] Миннодобивната промишленост и правителствата също трябва да спрат опитите за озеленяване на добива, като използват факта, че някои метали и минерали са от ключово значение за екологичните технологии за озеленяване на металодобивната промишленост като цяло и насърчават безсмислената концепция за „зелен добив“. Металите като мед, желязо и алуминий се използват изключително много в строителството и други индустрии, като разрушителния военен сектор.
Събитието се осъществява с подкрепата на Европейския съюз в рамките на проект Climate action by European citizens delivers for development CSO-LA/2018/160048-1/23. Цялата отговорност за съдържанието се носи от участниците и при никакви обстоятелства не може да се приема, че то отразява официалното становище на Европейския съюз.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/10/cover-image.png9121290Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2021-10-22 09:58:292021-10-22 09:58:29ПРЕССЪОБЩЕНИЕ „Зеленият добив“ е мит: ЕС трябва да намали потреблението на ресурси с две трети – нов доклад
[Баден-Баден, Германия] – В продължение на три дни — неделя, понеделник и вторник, неправителствени организации и активисти от цяла Европа се събраха с искания за край на застраховането на изкопаеми горива и въглища пред Конференцията на презастрахователите в немския град Баден-Баден, 17-21 октомври 2021 г. Те призоваха и за край на застраховането на нови проекти за изкопаеми горива, включително петрол и изкопаем газ. Активистите припомниха на застрахователните компании, че пред нас е предизвикателството да ограничим увеличението на глобалните температури до 1.5°C, каквато е целта на Парижкото споразумение относно изменението на климата.
В събитията участваха представители от кампанията “Да застраховаме нашето бъдеще” #InsureOurFuture, Родители за бъдеще и Петъци за бъдеще, както и жители на засегнати от въглищната индустрия региони от Полша, Германия и България. Активистите посрещнаха участниците в конференцията с банери, информационни материали и улично изкуство. Посланието беше ясно: „Застраховайте нашето бъдеще, не изкопаемите горива“ (“Insure Our Future, not fossil fuels”).
В понеделник, 18 октомври, активисти влязоха във фонтана пред Конгресната зала в Баден-Баден, където се провежда конференцията, като символ на едно мрачно бъдеще – покачването на нивото на световния океан и наводнения в следствие на проливни дъждове, в резултат от климатичните промени. Във вторник, 19 октомври 2021, активистите поканиха представители на застрахователните компании на прием, на който бяха обсъдени поставените теми.
В България ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, дружество, свързвано с бизнесмена Христо Ковачки, продължава да застрахова въглищни лигнитни мини, както се вижда от резултатите от завършила наскоро обществена поръчка за застраховане имуществото на “Мини Марица Изток” ЕАД. [1] За съжаление застрахованите дейности свързани с добива и употребата на изкопаеми горива, каквито са въглищата, водят не само до причиняване и засилване на климатична криза, но и до редица социални такива.
Село Бели бряг е едно от двете села, планирани да бъдат заличени в името националния интерес от разширяващата се територия на “Мини Марица Изток”. Жителите на малкото селце в продължение на десетилетия наблюдават как мините, доставящи въглища за четирите замърсяващи околната среда ТЕЦ-а в комплекса Марица-Изток, напредват към домовете им, разрушават близките села и постепенно им отнемат земята, използвана някога за земеделие и пасища. [2]
Отново свързвана косвено с бизнесмена Христо Ковачки — “Минна компания” ЕООД, се стреми да отвори нов рудник за добив на лигнитни въглища на 40 км от София, върху земеделска земя. Територията на бъдещата мина граничи с няколко села: Братушково, Радуловци, Барложница, всички в община Сливница. На някои места бъдещата мина е само на 300 метра от къщите на хората. Ако тази въглищна мина стане реалност – водоизточникът на село Радуловци ще бъде застрашен. [3]
Презастрахователните договори между застрахователите продължават да бъдат съществен пропуск в процеса на излизане от въглищната ера и постигане на климатична неутралност. Докато много презастрахователи са приели политика за спиране на директната подкрепа за въглища, едва няколко се ангажираха публично да извадят въглищата от дейността си. Швейцарските Swiss Re and SCOR са обявили това да се случи до 2023, докато немската компания Munich Re обяви, че в момента са в процес на разработване на стратегията си за декарбонизация. През това време, обаче, те продължават застраховането на изкопаеми горива, замърсяващи въглищни мини и електроцентрали. А междувременно, на запитване на Капитал през септември за нагласите на дружеството спрямо въглищния сектор, ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД отговарят, че „не смятат за етично да отказват застраховане на законен бизнес, спазващ нормативните изисквания и регулациите“.
–––––––
Допълнителни бележки:
[1] ОЗК: не по всички Обособени позиции има втора оферта за осигуряване на застраховка за щети или загуби за рудниците на лигнитни въглища „Мини Марица-Изток“ – най-големият въгледобив в страната. Мината е държавна собственост и принадлежи на Българския енергиен холдинг. Досега не е известно ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД да е поела каквито и да било значими ангажименти за климата, които биха позволили на обществеността да повярва, че има за цел да приведе в хармония своите застрахователни оферти и инвестиционни планове с целите на Парижкото споразумение.
По данни на доклада “Финансовите мини” на Грийнпийс – България за периода 2007 – 2016 г. „въглищната мрежа“ на „Ковачки“ се състои от 19 дружества, включително ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД. Дружеството е собственост на компании, собственост или контролирани от енергийния бизнесмен Христо Ковачки. Същият е свързан с още три електроцентрали на лигнитни въглища – „Бобов Дол“, „Брикел“ и „Марица 3“, три централи за когенерация на базата на лигнитни въглища (които произвеждат както топлоенергия, така и електричество) и още пет топлофикационни дружества на изкопаеми горива в големи градове в България. Икономическата му мрежа се поддържа от осем мини в България, които са със съмнителна собственост поради офшорни компании и други свързани лица, посочени като собственици в регистрите.
Изкопните дейности на мините са напреднали дотолкова, че хората казват, че шумът и миризмата им пречат дори да спят през нощта. Безсънието (а и здравните им проблеми) също може да са причинени и от натиска, на който са подлагани докато се очаква домовете им да бъдат разрушени. Дискусиите за изселването на Бели бряг започнаха преди две десетилетия и премахването на селото се очакваше да приключи до 2023 г., но и до днес хората живеят в несигурност без да знаят дали ще имат в бъдеще покрив над главата или ще получат адекватни обезщетения да продължат живота си на ново място.
Всякакъв вид строителни и ремонтни дейности отдавна са забранени в родното им село, погребения вече не се извършват в гробището на селото, няма магазин или обществен транспорт, няма и лекар за хората. Общината отдавна е изоставила всякаква поддръжка в селото, някога източник на богато земеделско производство.
Над 4/5 от хората са продали собствеността си принудени да се преместят и да приемат много ниска компенсация за къщите и земята си, последните „воини“ все още продължават да искат справедливо обезщетение, за да могат да се преместят и да имат достоен живот и докато Европа говори за справедлив преход, хората продължават да живеят в безизходица за своето бъдеще.
[3] Нова мина за лигнитни въглища
Регионът се развива много добре през последните години като туристическа дестинация поради близостта си със столицата – има 2 езера, екопътеки, нови пътища и вече развити спортни дейности по езерата. Всички възможности за бъдещо развитие в тази посока ще бъдат разрушени от новата мина. ОЗК “Застраховане” е вероятният кандидат да застрахова изграждането и експлоатацията й. Доколко е етично подобно “самозастраховане” и какви са рисковете за българските граждани в случай на авария или природно бедствие в момента остават въпроси без отговор.
Вече две години За Земята и Грийнпийс-България подкрепяме борбата на фермери и Община Сливница срещу откриването на този нов рудник на лигнитни въглища.
Въпреки възраженията им по време на оценката на въздействието върху околната среда на проекта, компанията, която има връзки с небезизвестния енергиен олигарх Христо Ковачки, получи правото да разкопае района през 2018 г. Община Сливница и фермер, който притежава част от земята, която е предоставена на концесията, оспорват решението за концесия в съда.
Делото все още продължава и следващото заседание е насрочено за началото на ноември 2021 г.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/10/Screenshot-2021-10-21-at-16.32.20.png14662840Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2021-10-21 16:45:382024-08-19 16:12:5030 организации и активисти от цяла Европа призоваваха за край на застраховането на изкопаеми горива на Конференцията на презастрахователите в Баден-Баден
Емисиите на метан от енергийния сектор – ефективни действия за справяне с „невидимата заплаха“
Емисиите на метан, мощен парников газ, твърде дълго остават пренебрегвани. Междуправителственият панел за климатични промени (IPCC) съобщава, че антропогенните емисии на метан вероятно са отговорни зазатоплянето с 0,5 °C. Шестият оценъчен доклад на IPCC заключи, че постигането на устойчив начин за смекчаване до 1,5 °C може да бъде осъществено само с едновременно рязко намаляване както на нивата на въглеродния диоксид, така и на емисиите от всички други парникови газове, въздействащи на климата, включително газове с кратко време на живот като метана.
Въпреки че мерките за намаляване на емисиите на метан са важен принос за забавяне изменението на климата, паралелно с това държавите-членки на ЕС трябва да приемат много амбициозни планове за поетапното премахване на петрола, въглищата и изкопаемия газ. Всяка мярка за намаляване на метана, която не е свързана с поетапното премахване на изкопаемото гориво, не е в състояние да доведе до цялостно намаляване на парниковите газове. ЕС, като основен регион внасящ изкопаем газ (80-85% от внесения газ се консумира в блока), следва да предприеме решителни действия и в двете посоки – действия за поетапното премахване на изкопаемия газ до 2035 г., като същевременно се елиминират емисиите на метан по цялата верига на доставки.
Къде има течове на метан в газовия сектор?
Емисиите на метан от изкопаеми горива представляват около 35% от всички антропогенни емисии на метан. По-специално, 23% от всички антропогенни метанови емисии могат да се припишат на петролния и газовия сектор и 12% на въгледобивния сектор. Метанови емисии от сектора на изкопаемия газ се появяват през цялата верига на доставки. Това се дължи както на умишлено, така и на неумишлено освобождаване на метан в атмосферата. Пример за първото е извършването на определени дейности по поддръжката на газопроводи, които изискват определен участък от тръбопровода да бъде изпразнен. Ако транспортирането на изкопаемия газ бъде оценено за търговски неизгодно, той ще бъде изпуснат в атмосферата. Тъй като изкопаемият газ се състои почти изцяло от метан, големи количества от този силно въздействащ на климата газ, се оказват в атмосферата, допринасяйки по този начин за глобалното затопляне. Примери за неумишлени изхвърляния на метан в атмосферата включват неправилно функциониране на оборудването и злополуки, както и други непредвидени изхвърляния на изкопаемия газ в атмосферата.
Емисиите на метан от изкопаемия газ се наблюдават по цялата верига за доставка, включително по време на фазата преди добива (напр. от хидравличното разбиване и завършването на кладенците), фазата на добива (напр. от дифузни емисии, изпускане на газ от оборудването и при ремонтни дейности), фазите на събиране и преработка (напр. от изпускане на газ от оборудването и течове), фазите на пренос и съхранение (напр. от изпускане на газ и течове от компресори, течове от газопроводи и изпускане на газ и течове от площадки за съхранение), фазата на разпределение (например от течове от газопроводи, течове и изпускане от измервателни и регулиращи станции и течове и изпускане от измервателни уреди на клиенти) и фазата на използване (например поради непълното изгаряне на изкопаемия газ в котли). Освен това няколко изоставени петролни и газови кладенци, и въглищни мини продължават да отделят големи количества метан дълго време след извеждането им от експлоатация, когато не са правилно запечатани.
Решенията
Голяма част от емисиите на метан от енергийния сектор обаче могат да бъдат избегнати без или на сравнително ниска цена. Международната агенция по енергетика изчисли, че около 40 % от емисиите на метан от нефт и газ могат да бъдат избегнати без нетни разходи. По подобен начин Програмата на ООН за околната среда изчисли, че 60-80 % от общите емисии на метан от нефто-газовия сектор и 55-98 % от въглищния сектор могат да бъдат намалени чрез сравнително евтини мерки.
Няколко мерки за избягване на тези емисии вече са налице. Те включват Мерки за засичане и отстраняване на течове (LDAR), като засичането на течове трябва да се извършва възможно най-често, а в идеалния случай — непрекъснато, и ремонтът трябва да се извършва незабавно след откриването на течове. Мерките LDAR ще предоставят информация и ще укрепят слабите понастоящем Мерки за измерване, докладване и проверка (MRV) в сектора на изкопаемите горива. Други мерки включват Забрана на практиките на рутинно изпускане и изгаряне (BRVF), когато те не се извършват в контекста на аварийни ситуации, а по-скоро поради липса на стимули (напр. са неатрактивни от търговска гледна точка или липсва нормативна уредба) за прихващане и обработка на изкопаемия газ.
Освен това ефективното запечатване на изведените от експлоатация петролни и газови кладенци и въглищни мини също може да допринесе за намаляване на емисиите на метан от тези източници. И накрая, но не на последно място, най-ефективният начин за намаляване на емисиите на метан е да се задържат изкопаемите горива под земята, като се спре техният добив и нови проучвания. Това изисква също така ускоряване на енергийния преход към система, основана на 100% възобновяеми енергийни източници.
На международно равнище Програмата на ООН за околната среда ще постави началото на своята Международна обсерватория за емисиите на метан (IMEO), което е планирано за края на този месец на срещата на Г-20. Обсерваторията ще има за задача да обработва, обобщава и публикува данни за емисиите на метан. По подобен начин, в контекста на предстоящата Конференция на ООН по изменението на климата (COP26), ЕС и САЩ ще стартиратГлобално споразумение за метана– международна инициатива за намаляване на световните емисии на метан.
Това подготвя почвата за по-късно тази година, когато Европейската комисия възнамерява да представи законодателното си предложение за намаляване на емисиите на метан като част от законодателния пакет за климата и енергетиката „Адаптирани към цел 55“ (Fit for 55).
Комисията несъмнено трябва да засили предложенията на Европейския парламент (ЕП) относно LDAR, MRV и BRVF и изоставените петролни и газови кладенци и въглищни мини. Успоредно с това тя трябва да изведе предложението на ЕП относно постепенното премахване на изкопаемите горива още една стъпка напред и да гарантира, че ЕСе поел по пътя на постепенното премахване на въглищата до 2030 г. и на изкопаемия газ до 2035 г. И накрая, за да се справим с глобалното измерение на проблема и с положението на ЕС като основен вносител на изкопаем газ, от изключителна важност е изтичането на метан да бъде преодоляно по цялата верига за доставки, не само в рамките на Европейския съюз, но и извън европейските граници.
Статията е преведена от оригиналната блог публикация на CAN Europe:
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/01/Bulgarian-Full-methane-emission-infogr..png9001600Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2021-10-19 14:13:382022-01-20 14:36:12Емисиите на метан от енергийния сектор
Предложението на българското правителство за изход от въглищната енергетика през 2038 г. е поредно бягство от действителността и продължава политиката на бездействие в сектора. След години отричане на необходимия преход към възобновяеми енергийни източници, в предстоящите месеци е от критична важност да се начертае ясен план за поетапно извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързо навлизане на енергийните алтернативи. В противен случай и най-вече, ако въглищната индустрия продължи да блокира своята трансформация, пагубният ефект от забавянето ще бъде най-силно понесен от хората – работниците в централите, мините и енергийно бедните домакинства и всички други потърпевши от климатичната криза.
Икономическата логика ясно показва, че колкото по-дълго разчитаме на изкопаемите горива, толкова по-скъпо ще ни струва енергията. Заради тежката зависимост от въглищни централи, които са на ръба на финансов и технически колапс, се налага през следващото десетилетие българската енергийна система да се движи с ускорени темпове, за да навакса пропуснатото време за трансформация. Средствата за България по Фонда за справедлив преход, Модернизационния и Декарбонизационния фонд, както и Плана за възстановяване и устойчивост са най-добрата възможност пред страната. Енергийният преход е шанс България да стане привлекателна за инвестиции, чрез които да намери решения, както за алтернативни мощности от възобновяеми източници, така и за системни проблеми като енергийна бедност, замърсяване, икономически зависимости.
Според Междуправителствения панел за климатичните промени, човечеството ще има шанс да ограничи покачването на глобалната температура и да предотврати най-тежките последствия от климатичната криза, ако се откаже от производството на енергия от въглища до 2030 г. Заявките за икономика, базирана на въглища отвъд тази дата, противоречат на целите на България и Европейския съюз. В доклада си от тази седмица Международната енергийна агенция към ООН категорично призова за пълна декарбонизация на електроенергийното производство като единствен начин държавите да изпълнят целите си според Парижкото споразумение.
Действителността вече поставя редица предизвикателства пред България, за които предложената късна дата не дава отговори. Например най-голямата въглищна централа – държавната „ТЕЦ Марица-изток 2“, е на практика в технически фалит с дългове от над 1,5 млрд. лв. Дългосрочните договори за изкупуване на енергията на т.нар. американски централи „Ей И Ес – Марица изток 1“ и „КонтурГлобал – Марица изток 3“, изтичат съответно през 2024 г. и 2026 г. и не е ясно кой би купувал скъпата въглищна енергия на либерализирания енергиен пазар. Останалите въглищни централи в голямата си част са свързвани с енергийния бизнесмен Христо Ковачки и са морално остарели съоръжения, експлоатирани далеч отвъд техническия си живот с високата цена на замърсяване на въздуха и водите.
Отговорността на българското правителство – служебно или редовно, започва с обявяването на крайната дата, но не се изчерпва с нея. Планът за поетапно извеждане на въглищни мощности следва да разглежда детайлно всяка въглищна мощност и мина, като взема предвид икономическите, енергийните и екологичните аргументи за продължаващото ѝ функциониране или планирано затваряне съответни конкретни срокове.
Обявената от българското правителство дата е много късна и в сравнение със съседните държави. Отличават се Гърция и Унгария с крайна дата през 2025 г. и Северна Македония — през 2027 г. Словакия има за цел 2030 г. Хърватия, Чехия, Словения все още дискутират точната дата, а дори Румъния е заложила 2032 г. като цел в Националния си план за възстановяване.
Забавянето на прехода към възобновяеми източници ще прави енергийни кризи като настоящата в Европа все по-чести. Докато цените на изкопаемия газ и въглеродните квоти се повишиха няколко пъти от началото на годината, електроенергията от възобновяеми източници успя частично да компенсира търсенето и да задържи цените си ниски. Единствено по-бързото развитие на ВЕИ, системи за съхранение на възобновяема енергия в бита и индустрията, както и мерки за висока енергийна ефективност и целенасочено намаляване на консумацията в енергоемки сектори като промишленост, транспорт и сгради ще гарантира, че Европейският съюз ще разполага с достатъчно енергия и ще е независим към външни доставки.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/10/f4e29f8a-th4_4124-2048x1366-1.jpg13662048Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2021-10-15 14:13:062024-08-19 16:15:15Въглищната енергетика след 2030 г. е илюзия
България се появи заедно с още 12 държави от ЕС на карта следяща изпълнението на климатичните цели до 2030 г.
Благодарение на екипа на За Земята, България вече се появи заедно с още 12 държави от Евросъюза на картата NECP Tracker, сравняваща заложените цели и траектории в областта на енергетиката и климата до 2030 г. Важността на инициативата е до толкова голяма, че събраните данни, анализи и изводи периодично се изпращат до Европейската комисия за информация и потенциално включване в оценките й.
Актуализацията на картата позволява да се сравнят данните от 2019 г. за секторно намаляване на емисиите между отделните страни. Прегледът показа, че настоящите траектории на държавите-членки за намаляване на емисиите на парникови газове и в посока енергиен преход не са в съответствие с техните поети ангажименти съгласно Парижкото споразумение. Те трябва да бъдат засилени.
Но какво показват данните за България?
Генерираните от България през 2019 г. нетни емисии на парникови газове са около 46 Mt CO2-еквивалент. Поставяйки си за цел през 2030 г. те да възлизат на 47,553 Mt CO2-екв., България фактически планира да увеличи вместо да намали емисиите, според заложеното в Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК). Освен това българският ИНПЕК предвижда намаляване на капацитета за поглъщане на въглерод от природни системи от -9.97 Mt CO2-екв. през 2011 г. до -8.6 Mt CO2-екв. през 2030 г. Това ясно алармира, че плановете на България не са достатъчно добри и дори отрицателни по отношение справянето с климатичната криза.
ИНПЕК е доста неамбициозен и в сравнение с потенциала на България по отношение на енергийната ефективност. Противно на логиката целта за крайно потребление на енергия до 2030 г., определена в плана, е по-висока от нивата на крайно потребление на енергия през последните 20 години. Прогнозата в ИНПЕК за потребление на енергия от 2020 г. до 2030 г. показва бавен, но продължаващ растеж. Това е заложено въпреки постоянните подобрения на енергийната ефективност в индустриалния сектор и огромния потенциал в жилищния.
Между 1990 г. и 2019 г. България значително увеличава капацитета на възобновяемите си източници на енергия (в брутното крайно потребление на енергия) от 1,91% до 21,56%. Следователно настоящата цел за 2030 г. (до 27,09%) е много ниска, особено като се има предвид, че цената на възобновяемите енергийни източници вече е значително по-ниска от тази през 90-те и 2000-те години и че ще продължи да намалява в бъдеще, тъй като производствените разходи намаляват и политиките на ЕС насърчават развитието им.
При изготвянето на NECP тракера, открихме липса на надеждни данни за секторните цели за емисии в ИНПЕК. Само две секторни цели са дадени в Приложение 1 към ИНПЕК (за промишлеността и строителния сектор). Въпреки това, по-нататъшни изследвания и кръстосана проверка осветлиха значителни различия в наличните данни на ниво ЕС (Европейска агенция за околната среда, Евростат) и тези достъпни на български език публични източници. В следствие на това целите не бяха включени в тракера.
За да изпълни новите цели на ЕС в областта на климата и енергетиката (поне 55% спад на нетните емисии на парникови газове до 2030 г.) и да приведе своите по-нататъшни действия в областта на климата в синхрон с Парижкото споразумение, българското правителство трябва да инициира и завърши задълбочена ревизия на ИНПЕК до 2023 г.. Важно е също така да се гарантира, че националните данни са коректни, верни, пълни и лесно достъпни за всички заинтересовани страни. Би трябвало българското правителство да установи постоянен диалог на всички нива и с всички заинтересовани страни, както е посочено в Регламента за управление на Енергийния съюз (документа въвеждащ ИНПЕК), за да анализира и предложи подходящи стъпки за постигане на по-високите цели.
В заключение е важно още веднъж да отбележим, че развитието на възобновяеми източници трябва да бъде значително засилено, за да се гарантира, че страната няма да изпадне в енергийна криза, разчитайки предимно на изкопаеми горива.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/12/capturing-the-human-heart-TrhLCn1abMU-unsplash.jpeg12801920perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2021-10-12 17:20:582021-12-22 17:58:36България се появи заедно с още 12 държави от ЕС на карта следяща изпълнението на климатичните цели до 2030 г.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/09/martin-sepion-JPeHVH-c3Z8-unsplash.jpg12821920Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2021-09-23 16:31:022021-09-23 16:31:02Призив към правителството за неотложни стъпки във въглищната индустрия през 2021 г.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/07/Screen-Shot-2021-07-18-at-23.31.34.png8441126violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-07-18 23:32:272024-08-19 16:55:55Оскъпяване на доставките на варовик за сероочистващите инсталации на „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД чрез неизгодни договори
Критерии за подпомагане на работниците във въгледобивната и въглепреработващата индустрии в условия на справедлив преход
ИНФОРМАЦИОНЕН ЛИСТ ЯНУАРИ 2021 Alexander Reitzenstein, Felix Heilmann & Rebekka Popp
През 2021 г. повечето държави-членки на ЕС разработват Териториални планове за справедлив преход на своите въглищни региони за достъп до Фонда за справедлив преход на ЕС. Това поставя на преден план въпроса как изглежда един добър преходен пакет, насочен към засегнатите региони, общности и работници. Този информационен лист представя три критерия, базирани на съществуващи случаи, за да оповести разработването на национални или регионални схеми за подпомагане на миньори в ЕС.
Схемите за подпомагане на работниците са само един необходим компонент от цялостния Справедлив преход
Схемите за подпомагане на работници под формата на директни обезщетения при съкращения могат да осигурят важен финансов мост за работници, които са близо до пенсионирането си или търсят нови възможности за работа. Те обаче не са достатъчни сами по себе си и е изключително важно да се комбинират с други политики, които допринасят за Справедливия преход отвъд въглищата в региона.
Пример: Стратегията за справедлив преход на Испания
През 2018 г. испанското правителство подписа стратегическо споразумение със синдикатите на въглищния сектор на страната за прилагане на Насоките на международната трудова организация за справедлив преход.[1] Сделката за Plan del Carbon на стойност 250 милиона евро включва затварянето на всички частни въглищни мини, които са станали икономически нерентабилни, като замества субсидиите за въгледобивната индустрия с план за устойчиво развитие.[2] Първият компонент за прилагането му беше разработването на икономическа Стратегия за справедлив преход, част от испанския Закон за климатичните промени.
Сделката включва разпоредби, които позволяват на всички миньори, които са на възраст 48 или повече години или са служили поне 25 години във въгледобивната индустрия, да се пенсионират по-рано. По-младите миньори ще получат обезщетение за съкращение в размер 10 000 евро, както и по една 35-дневна заплата за всяка година служба. Миньорите със здравословни проблеми вследствие на професията, като азбестоза, ще получат допълнително обезщетение в размер на 26 000 евро. Към тази пряка финансова подкрепа, испанската Стратегия за справедлив преход съдържа важни мерки като подкрепа за развитието на нови икономически дейности в засегнатите региони, подкрепа за стратегически индустриални сектори, намеси на пазара на труда за насърчаване на създаването на работни места и мерки за екологично професионално обучение.[3] Всички тези разпоредби превръщат испанската стратегия в пример за добра практика в интегрирането на схеми за пряко подпомагане на работници в една по-широка рамка за справедлив преход.
Схемите за подпомагане трябва да бъдат съобразени със специфичните нужди на различните целеви групи
Схемите за подпомагане трябва да бъдат разработени в съответствие с нуждите на различните целеви групи. Например по-възрастните работници ще бъдат по-заинтересовани от заместител на доходите чрез схеми за държавно подпомагане и възможности за ранно пенсиониране, докато по-младите работници ще имат по-голяма нужда от активна подкрепа в търсенето на нова работа, включваща затвърждаване или повишаване на квалификацията.[4] Тези различни обстоятелства трябва да се спазват при изготвянето на схеми за подпомагане и изискват да се вземе предвид демографският състав на засегнатата работна сила, както и наличните възможности за работниците да си намерят нова работа.
Пример: Препоръки на канадската Работна група за справедлив преход
Работната група за справедлив преход, включваща различни заинтересовани страни, която канадското правителство свика през 2018 г., положи едни от най-всеобхватните усилия за разбиране на предизвикателствата, пред които са изправени работниците и регионите при поетапното закриване на въгледобивните и въглепреработвателни предприятия, като съответно предложи решения.[5] В окончателния си доклад Работната група препоръчва правителството да следва двупосочна стратегия за 1) създаване на „програма за свързване на пенсиите“ за работници, които ще се пенсионират по-рано от планираното поради поетапното закриване на въгледобивните предприятия; и 2) прилагане на мерки, които позволяват, особено на по-младите работници да преминат към нова, устойчива заетост. За постигането на последното докладът предлага създаването на публичен регистър, осигуряващ достъп до цялата съответна информация за пазара на труда, както и разработването на всеобхватна програма за финансиране в подкрепа на работниците, които са в процес на смяна на работата си, включително чрез временна финансова подкрепа, образование и обучение, и подкрепа на мобилността.[6]
Държавата не трябва да освобождава компаниите от финансовите им отговорности
Работодателите трябва да допринасят за социалното благосъстояние на своите служители, включително чрез пенсионни възнаграждения. Този принцип се прилага дори в контекста на държавно планирано поетапно закриване на въгледобивни предприятия. Независимо от това, могат да бъдат оправдани и допълнителни схеми за държавно подпомагане в подкрепа на прехода. Изключително важно е обаче тези допълнителни схеми, финансирани от държавния бюджет, да осигурят допълнителни ползи за работниците и общностите: не е приемливо такива схеми просто да покриват съществуващите преди това финансови отговорности на компаниите. В същото време частните компании могат да играят конструктивна роля в справедливия преход, например чрез предлагане на възможности за преквалификация, какъвто е случаят в проектите на „Академия за възобновяема енергия“, които в момента се разработват в Полша и Румъния.
Пример: Обезщетения при съкращения в Германия за възрастни работници от въгледобивната индустрия
Германското правителство подпомага финансово работници в мини за лигнитни въглища, преработвателни заводи за антрацитни въглища и преработвателни заводи за лигнитни въглища, които са на възраст над 58 години и са засегнати от съкращения поради затваряне на заводи или мини, или поради намаляване на производството в даден завод. Според правителствените оценки разходите за тази схема за подпомагане възлизат на 5 милиарда евро до 2048 г. [7] Съответните работници получават обезщетение при съкращение за период до пет години докато не достигнат редовна пенсионна възраст, както и държавна вноска за здравно осигуряване до 50%. Програмата се финансира от федералния бюджет. Освен това правната рамка гарантира, че работниците, които губят работата си поради поетапното затваряне на предприятията, няма да са потърпевши по отношение размера на техните по-късни пенсии — разликата се покрива чрез публични плащания към пенсионната система. Освен това публична агенция предоставя информация за възможностите за преквалификация и обучение, за да гарантира, че работниците, които биха искали да продължат друга кариера, имат достатъчно възможности. Възможно е както да получат обезщетение при съкращение, така и да започнат друга работа.
Синдикатите приветстваха решението за обезщетение при съкращение. Въпреки това, Mercator Institute for Global Commons (MCC) и IAB, мозъчният тръст на Федералното бюро по труда, разкритикуваха, че обезщетенията са „подарък за индустрията“, тъй като публичната схема за компенсации, приложими за голяма част от работниците в лигнитната индустрия, замества съществуващите ангажименти за финансирано от компанията ранно пенсиониране, за което са предвидени 1,7 милиарда евро. Техният анализ също така установи, че мерките няма да ускорят процента на социално приемливите намаления на заетостта. Вместо това те предлагат Федералната агенция по труда просто да предложи същата застраховка за заплати, която се предоставя на по-възрастни безработни във всички отрасли, вместо държавата да освобождава въгледобивните компании от съществуващите пенсионни задължения.[8]
За E3G
E3G е независим мозъчен тръст по въпросите на климата, който ускорява прехода към климатично безопасен свят. E3G изгражда междусекторни коалиции, за да постигне внимателно дефинирани резултати, избрани поради способността им да стимулират промяната. E3G работи в тясно сътрудничество със съмишленици в правителството, политиката, бизнеса, гражданското общество, науката, медиите, фондациите с обществен интерес и други сфери. През 2018 г.,за трета поредна година, E3G се класира на пето място като мозъчния тръст с най-голямо влияние в световен мащаб в областта на околната среда. Повече информация можете да намерите на www.e3g.org.
Партньори
Този проект е част от Европейската климатична инициатива (EUKI) на Германското федерално министерство на околната среда, oпазването на природата и ядрената безопасност(BMU). Мненията, представени в този брифинг, са единствено отговорност на авторите и не отразяват непременно становища на Германското федерално министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност(BMU).
[1] International Labour Organisation’s Guidelines for a Just Transition: Рамково споразумение за справедлив преход на въгледобива и устойчиво развитие на минните общности за периода 2019-2027 г.
[2] IndustriALL (2018) Испанските синдикати от въгледобивната индустрия печелят забележителна Сделка за Справедлив Преход; The Guardian (2018) Испания ще затвори повечето въглищни мини в сделката за преход от 250 милиона евро
[3] Европа отвъд въглищата(2020 г.) Казвайки Адио на въглищата
[4] Европейска комисия (2020) Наръчник за подкрепа за устойчива заетост и социално подпомагане
[5] Съюз Енергия без въглища(2019) Работна Група за Справедлив Преход за Канадските работници и общности във въгледобивната индустрия
[6] Правителство на Канада (2018 г.) Окончателен доклад на Работната Група за Справедлив Преход за Канадските работници и общности във въгледобивната индустрия
[7] Deutscher Bundestag (2020) Kohleausstiegsgesetz
[8] MCC (2019) Gewinner und Verlierer eines staatlichen Vorruhestands
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/03/stephen-philpott-TTbwJVG4zO4-unsplash.jpg427640violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-03-23 13:39:412024-08-19 16:46:01Какво получават работниците във въглищната индустрия при справедлив преход?
През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Две фирми на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствената в страната фирма, която може да гори и пестициди, се намира в Девня. Медицински отпадъци могат да се изгарят само на две места в България. Едното от тях е инсинераторът в Девня. Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.
В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/03/158301279_3745227548888820_3183107321702275153_o.jpg13131969violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-03-15 18:11:222021-03-15 18:11:22Хората от „Дишай, Девня“ в борба за чист въздух
Едно от основните приоритети на ЕС е приспособяването на икономиката към принципа на затворен цикъл на материалите. „Рециклирай“ се превърна в мантра, но все още не говорим достатъчно за стъпките, които идват преди достигане до този етап. Големият въпрос е дали тези стъпки всъщност не крият възможности за устойчив жизнен цикъл на електронните продукти.
Да започнем с това, че в йерархията на управлението на отпадъците рециклирането, като част от усилията за общества с нулеви отпадъци и кръгова икономика, се намира по-ниско от „намаляване на употребата“ и „поправка“ (виж „подготовка за повторна употреба“ („preparation for reuse“) в пирамидата по-долу). Рециклирането идва като крайно решение, а някои добри практики дори тук в България вече са на разположение. Консумацията на суровини в индустрията се увеличава само поради насърчаването на хиперпроизводството, която работи извън естествените граници, поради агресивни маркетингови стратегии, планирано остаряване на продуктите и др. Поправката и особено движението „Право на поправка“ в САЩ и в Европа набира скорост, а обществото започва да разбира, че старият модел на „вземи-използвай-изхвърли“ е социално и екологично неустойчив.
ЕС трябва да приоритизира поправката, вместо изхвърлянето, и така дава шанс 1 от 3 уреда да бъде рециклиран по подходящ начин, без вреда за хората и природата. Има няколко предимства поправката да стане възможна и общодостъпна навсякъде в ЕС, за да се удължи максимално животът на електрониката. Първо, поправката е устойчиво решение, тъй като нашата планета разполага с ограничени ресурси, които в крайна сметка ще се изчерпат. Един iPhone, който тежи 4,5 унции, изисква 295 паунда суровина (руда + вода). И това количество само ще се увеличава с нарастването на търсенето на готини джаджи – търсене, което е, разбира се, движено от желанието на производителите за максимизиране на печалбите. Всеки поправен мобилен телефон е един произведен по-малко.
На второ място, според iFixit, насърчаването на поправката ще даде на хората достъп до продукти, ще направи направи значителна стъпка към решаването на проблема с електронните отпадъци и ще създаде работни места, които няма да могат да бъдат аутсорснати. Тези работни места са квалифицирани, добре платени и се радват на непрекъснато търсене. Поправката на електроники в САЩ подкрепя 56 625 малки предприятия, в които работят 143 637 души с общо 19 милиарда щатски долара годишни приходи. За сравнение, на всеки 1000 тона електронни отпадъци депонирането създава 1 работно място, рециклирането създава 15 работни места, а поправката създава 200 работни места.
На трето място, когато поправяме електроника, хората, които преди не са имали достъп до мобилен телефон (2,1 милирда души по целия свят), получават възможност да се присъединят към интернет общността и по този начин да преодолеят дигиталното разделение. Интернет вече не е лукс, той е обявен за човешко право и достъпните и на разумни цени ремонтни услуги поддържат това право. Ремонтът има смисъл поради много причини и за ЕС трябва да бъде приоритет, ако иска да бъде последователен в стремежа си за по-малък екологичен отпечатък и зачитане на правата на човека. Що се отнася до рециклирането, то е предпочитано от изхвърлянето, но не е универсалният отговор – рециклирането трябва да бъде най-крайното решение, което идва едва на края на умишлено удължения живот на електрониките чрез устойчив дизайн (директивата на ЕС за екодизайн, която отскоро включва електроника) при замисъла и производството и чрез наличието на ремонтни услуги. Стойността на рециклирането се състои във възможността за извличане на ценни материали, така че да се сведе до минимум добива на нови и по този начин да се избегнат всички негативни ефекти за природата и общностите, които екстрактивизмът води заедно със себе си.
Електронните отпадъци са най-бързо растящият поток от отпадъци, в световен мащаб всяка година се генерират почти 50 милиона тона. Това е и токсичен вид отпадъци, тъй като съдържа метали като олово или други вещества като фталати и бромирани забавители на горенето, които причиняват непоправими щети на човешкото тяло, водите или животните и растенията. Международната спогодба, която регулира глобалното движение на опасни отпадъци, е Базелската конвенция. Въпреки ратификацията си от необходимия брой страни, електронните отпадъци все още са доходоносен бизнес в глобалния Юг, където електрониката се доставя от страни от глобалния Север. Незаконните депа за електронни отпадъци и неформалното извличане на метали в електрониката са единствената възможност за препитание в някои райони на глобалния Юг. В момента в ЕС само 31% от електронните отпадъци се рециклират или 3,9 милиона тона от общите 10,4 милиона тона електронни отпадъци, генерирани от страните в ЕС. Европейската агенция за околна среда е изчислила максимален потенциал за разделно събиране на електронни отпадъци от 75%, докато настоящата директива на ЕС за ОЕЕО предвижда между 55% и 80% в зависимост от вида на продукта. За тази цел в Европа се създават центрове за промишлено рециклиране, където електронните отпадъци могат безопасно да се рециклират и металите да се реинтегрират във веригата за доставка на електрониките.
Има достатъчно информация за жизнения цикъл на електронните продукти, която не може да бъде включена в това резюме. Това, което знаем за начините на производство, потребление и изхвърляне на електрониките, ни мотивира да търсим алтернативи на добива на суровините, използвани за тяхното производство. Икономически алтернативи съществуват и те биха могли да осигурят работни места, да укрепят нашите грижи за природата и общностите ни. Тези алтернативи трябва да бъдат приоритети за институциите, които осигуряват финансиране за проекти, насочени към създаване на проспериращи общества – налични и достъпни ремонтни предприятния навсякъде или центрове за рециклиране на нашите електронни уреди.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2020/12/eirik-solheim-mWTOR3Rx8l8-unsplash-scaled.jpg17062560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-12-29 21:15:112020-12-31 12:08:51Намалете, поправете и рециклирайте електронните продукти
На 4 ноември бе насрочено заседание срещу концесията за добив на въглища край софийските села Радуловци, Алдомировци, Братушково и Бърложница. Делото се води от Община Сливница и местен земеделски стопанин, Емил Мирчев, подпомагани от адвокатите на „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“. Концесията е издадена на „Минна компания“ ЕООД — една от свързваните с Христо Ковачки фирми. Въглищата, които ще се изкопават чрез открит способ, са предназначени за ТЕЦ „Бобов дол“, основен замърсител в Югозападна България, известен и с изгарянето на отпадъци.
Въпреки че съдът пренасрочи заседанието за следваща дата, която ще обяви допълнително, Община Сливница бе поискала събирането на доказателства по три основни теми — дали мината ще замърси водоизточниците на селата в района, дали е икономически обосновано в контекста на това, че целият свят се отказва от въглищата и какъв е ефектът върху археологическите структури в района. Съдът допусна експертиза единствено относно замърсяване и унищожаване на основните водоизточници в района на концесията, но прие въпроса за икономическия смисъл за ирелевантен. Що се отнася за археологическите обекти, стана ясно, че не са направени проучвания.
Разработването на мина за въглища в непосредствена близост до София се случва в един по-голям икономически контекст — световните тенденции към енергиен преход отвъд въглищата. Припомняме, че с поевтиняването на енергията от възобновяеми източници, една от основните причини за промяната на климата — въглищата, стават все по-скъпи, замърсяващи и неефективни. Редица държави вече се отказаха от въглищата — Австрия затвори тази година последните топлоелектроцентрали, Обединеното кралство обяви, че през 2024 г. закрива последните четири централи на въглища, а редица други държави в ЕС обявиха, че ще го направят до 2030 година.
Припомняме, че като компенсация за разработване на мината на нейна територия, Община Сливница се очаква да получи нищожна годишна концесионна такса в размер на 9,200 евро. Тази цифра е непропорционално малка в сравнение със загубите, които общината ще претърпи. Освен унищожаване на популярна зона за отдих, разходи за поддръжка на пътищата и влошаване на околната среда, вече направени инвестиции за облагородяване на района също се обезсмислят. В близост до селата има екопътеки, язовир, подходящ за водни спортове със съоръжения за практикуване на уейкборд. На територията на общината е и Алдомировското блато — защитена местност и дом на редки птици. Свързаните с тях възможности за работа биха могли да бъдат унищожени, ако мината бъде открита, а регионът може да стане много по-малко привлекателен за бъдещите инвеститори.
По-рано тази година „Грийнпийс“ – България, с подкрепата на Община Сливница и местните хора, организираха спортно събитие в село Радуловци. „Бягане за Радуловци. Надбягай мината“ показа, че бъдещето на района е да се превърне в любимо място за почивка и туризъм на софиянци.
Снимка: „Грийнпийс“ – България от събитието „Бягане за Радуловци“
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2020/11/DJI_0520-Pano.jpg4071200violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-11-05 15:56:512020-11-05 15:58:14Продължава делото срещу концесията за мина край София, свързвана с Христо Ковачки
Само оценка на замърсяването на околната среда и ефектите върху здравето на хората (т.нар. ОВОС) може да повиши доверието към проекта за рехабилитация на старите мини в Перник. Това е основното послание на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ към Районната инспекция по околната среда – София в рамките на публичната консултация относно намерението на държавната фирма „Еко Антрацит“ ЕАД да се справи с вредните последици от въгледобива, като запълни тунелите с пепел и шлака, отпадъци от процесите по изгаряне на гориво от ТЕЦ „Бобов дол“ или ТЕЦ „Марица изток 2“.
В края на месец май двете екологични организации излязоха със становище към проекта, което провокира любопитни реакции от страна на възложителя и доведе до разкриването на допълнителна информация за проекта. Тогава съвсем официално ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“ казва, че „по никакъв повод представители на „Еко Антрацит“ не са опитвали да осъществят контакт“. В отговора си до РИОСВ „Еко Антрацит“ намира аргументите и доводите в становището за „несъстоятелни“ и излиза с нова информация относно проекта, според която фирмата в получила от ТЕЦ „Бобов дол“ предварителен договор за закупуване на неопасни отпадъци. Разминаването в твърденията на централата и „Еко Антрацит“ буди недоумение.
Още по-любопитно е, че изпълнението на проекта ще се извършва от трето дружество – „Монтажи“ ЕАД. Тъй като обществото има нужда да получи гаранция, че независимо кое дружество ще изпълнява проекта, то е в състояние да се справи със заложените дейности и да носи отговорността за спазване на многобройните изисквания, една процедура по оценка на въздействието върху околната среда е изключително наложителна.
Самият възложител на проекта за запълване на мините признава, че в момента „тече процедура за охарактеризиране на отпадъка“, който се генерира от дейностите по производство на енергия. На практика това означава, че все още няма категорични данни за това дали шлаката и пепелта от ТЕЦ „Бобов дол“ представлява опасен отпадък или не. Тази информация за провеждане на изследвания е предоставена от „Еко Антрацит“ едва след като „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ повдигат въпроса дали няма опасност шлаката и пепелта на централата да влязат в категорията на опасните отпадъци, след като ТЕЦ „Бобов дол“ започва да гори смесени отпадъци от 2018 г. Остава неотговорен и въпросът как „Еко Антрацит“ ще разделя отпадъка от дейността на централата преди и след 2018 г. предвид, че по официални данни той отива на едно и също депо.
Освен това би било от полза и за РИОСВ, и за обществеността да се публикуват резултатите от онези „редица лабораторни изпитвания, които доказват по категоричен начин“, по думите на възложителя, характеристиките на отпадъците от дейността на ТЕЦ „Бобов дол“.
Предвид и наболелите проблеми с водните ресурси в Перник през последната година, в наличните документи от предвидения инвестиционен проект не присъства изследване на влиянието върху подземните води. В момента разполагаме единствено с писменото уверение на възложителя, че рехабилитацията може да повлия на водите, но то е съпроводено със смекчаващи изрази и думи като „не може да промени съществено“ и „не се предвижда значително покачване на подпочвените води“, което да доведе до навлизане в слоевете, запълнени с пепел и замърсяване, но без доказателства в подкрепа на тези уверения.
Около проекта остават съществени въпроси без адекватни отговори. Усещането е, че културата на безотчетност пред обществото е пуснала дълбоки корени и в този административен орган, защото данните от вземане на проби, които би трябвало да са публични, всъщност остават скрити. Единствено оценка на въздействието върху околната среда и здравето на хората може да разсее всички съмнения.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2020/08/2560px-Pernik-culture-palace-right-2.jpg14402560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-08-11 15:10:132020-09-01 16:22:27„Грийнпийс“ – България и „За Земята“ към институции и инвеститор по проекта за рехабилитация на старите мини в Перник: Направете си ОВОС
ТЕЦ „Бобов дол“ остави без реакция поканата на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ да приключи светкавично делото за изгаряне на отпадъци, като се откаже от разрешителното си. Двете организации поискаха ръководството на теца се откаже от изгарянето на отпадъци и да се съгласи да бъде оттеглено разрешителното за тази дейност, но по време на поредното заседание представителите на централата не споменаха и дума за официалното писмо. Това поставя под въпрос реалните намерения на ТЕЦ „Бобов дол“, която вече месеци наред наред заявява в общественото пространство, че се отказва от горенето на отпадъци.
Стъпката би показала, че ТЕЦ „Бобов дол“ осъзнава отговорността си към чистия въздух и здравето на хората, а и към съдебната система, като облекчи натоварването ѝ.
Следващото заседание на делото, водено от „Грийнпийс“ – България, „За Земята“ и близо 100 жители на общините Бобов дол и Дупница, както и Община Бобов дол, е насрочено за 15 септември.
След бурна обществена реакция, продължила почти половин година, и поредица от проверки, в края на април директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД заяви в писмо до главния прокурор Иван Гешев, че ще прекрати използването на отпадъци за гориво. Последно преди две седмици председателят на Съвета на директорите на централата, Кристина Лазарова, потвърди в предаването „Неделята на Nova“, че ТЕЦ „Бобов дол“ няма да изгаря отпадъци. Без официален отказ от разрешителното пред Изпълнителната агенция по околна среда, подобни заявки остават просто думи. ИАОС е компетентният орган, който издава разрешителните за експлоатация на централите, затова е необходимо да бъде уведомена, че тецът се съгласява да бъде оттеглено разрешителното, издадено през миналата година.
Междувременно съдът отново се произнесе, че „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ трябва да получат достъп до писмото на министъра, с което той дава на централата да горят хиляди тонове отпадъци експериментално и без разрешително. Парадоксално, двете организации водят и печелят това дело за втори път, тъй като след първия Министерство на околната среда и водите отказа да представи документа. Доводът отново е защита на националната сигурност.
„ТЕЦ „Бобов дол“, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, е една от силно замърсяващите и морално остарели централи на въглища в България. Електроенергията, произведена от нея, е скъпа, затова, в стремежа си да намалят разходите, ръководството започва да изгаря отпадъци. Подобна практика не е чужда на много други централи на въглища в страната, колкото и недалновидно да изглежда това. Особено на фона на предложенията за финансиране на Европейската комисия с цел подпомагане на енергийната трансформация и съкратените срокове, в които страната ни трябва да изготви национален план „Енергетика и климат“ — новата енергийна стратегия на България, която ще позволи максимално да се възползваме от предвидения паричен ресурс. „Той е предназначен основно за зависими от въглищата региони като Бобов дол, Перник, но и Стара Загора. Те дълги години са били символ на енергийната независимост на България и могат да намерят своето място в енергийна система със сериозен дял на възобновяема енергия, особено произведена от слънцето, ако се възползват максимално и разработят проекти от и за хората и общините. Бъдещето може да е сигурно, чисто и материално обезпечено, но трябва да действаме сега.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2020/07/Black-and-White-Simple-Real-Estate-Listing-Presentation-1-scaled.jpg14402560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-07-15 14:38:002020-07-15 14:43:05ТЕЦ „Бобов дол“ си оставя вратичка за изгаряне на отпадъци и продължава с делото
Съдът даде ход на делото, с което фермер и Община Сливница се противопоставят на плановете на минна компания, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, да копае въглища между софийските села Радуловци, Братушково и Бърложница. Пет други собственици на земеделска земя пожелаха да се включат като страна по време на първото заседание, а има още изявили същия интерес, тъй като не са съгласни с дадената концесия. Мината ще унищожи плодородна земя, ремонт на шосето за 66 хил. лева и атракцион за над 372 хил. лева, изградени с европейско финансиране. В замяна Община Сливница ще получи нищожна годишна концесионна такса в размер на 18 хил. лева, която е несравнимо по-малка от загубите. Реално непаричните загуби са огромни — въгледобивът ще сложи край на перспективата зоната да се превърне в място за отдих и спорт, което дава работа на много хора, а запрашаването ще замърси трайно въздуха.
Мината с площ 2 кв. км. е в непосредствена близост до основните водоснабдителни съоръжения на селата Барлоджиста и Радуловци. Изграждането ѝ ще унищожи и две предпочитани от любителите на водните спортове езера — тези в Братушково и Радуловци. Мината ще захранва с гориво ТЕЦ „Бобов дол“, основен замърсител в Югозападна България, което поражда сериозна загриженост за здравето на хората в още един район като ефект от този проект. Централата стана печално известна и покрай скандала с изгарянето на отпадъци в края на 2019 година. Същевременно, управата на ТЕЦ „Бобов дол“ в началото на месец юни 2020 година излезе с изявление, че предвижда цялостно трансформиране на съществуващите енергийни мощности на инсталацията.
„Остава въпросът от кого ще бъдат използвани въглищата от тази мина в продължение на почти 30 години, ако и основният „клиент“ на мината възнамерява да се откаже от тях. Силно сме притеснени, че решението на Министерски съвет да разреши тази концесия не е било добре обмислено. Ако ТЕЦ „Бобов дол“ удържат на обещанията си, то тогава Алдомировският район ще бъде съсипан безсмислено и хората там отново ще бъдат най-сериозно засегнати.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.
Министерски съвет даде 30-годишната концесия на „Минна компания“ за открит въгледобив на фона на поетия от България ангажимент да намали въглеродните си емисии след 2030 година и да постигне климатичен неутралитет до 2050 година. Припомняме, че горенето на въглища е една от основните причини за промените на климата и в България. 41% от всичките емисии на въглероден диоксид, отделени в България през 2014 година, например, са от въглища. Това означава, че правителството няма как да изпълни политическите си обещания, ако не започне диалог за постепенно излизане на въглищните региони от тази зависимост. Добрата новина е, че предложенията на Европейската комисия за възстановяване от сегашната икономическа криза и за подпомагане на енергийната трансформация на България предвиждат 458 милиона евро финансиране с европейски пари за 7 години.
„Разработването на мина в този контекст е голяма стъпка назад. Вместо да говори за технологии, които не замърсяват и създават нови възможности за заетост, правителството отново обслужва една загиваща индустрия. В резултат на това излиза, че работи за частния интерес на една фирма, без да вземе предвид обществения интерес.“, казва Генади Кондарев от „За Земята“.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2020/02/zazemiataslider.jpg13332000violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-06-17 13:41:422020-06-17 13:41:42Хора от софийско се изправиха срещу концесия за мина, свързвана с бизнесмена Ковачки
Запасите в Маришкия басейн се изчерпват, а добивът им става и ще става по-труден и скъп. Затова и дългосрочното икономическо бъдеще на Мини Марица Изток е обречено, тъй като мината напредва към участъци със значително влошено качество на въглищните запаси. Това твърди нов доклад на Екологично сдружение “За Земята” с автор геологът Даниел Попов. Документът е поредно опровержение на удобно тиражираната теза, че Зелените политики са главните виновни за края на въглищата.
В сравнение с досега разработваните рудници (средните данни за находището), запасите на участъците в селата, към които мината планира да се разширява — Бели бряг и Априлово, са с по-лошо качество, пластовете са по-тънки, разположени по-дълбоко и с високо пепелно съдържание
Отделно, разработването на находището извън територията на настоящите рудници в западна, северна и южна посока, и по-специално участък Бели бряг, Априлово и Соколица, ще бъде технологично затруднено заради липсата на толкова ясно изразени въглищни пластове и примеси с черна глина, както и не толкова икономически ефективно поради по-ниското качество на въглищата.
Докладът добавя поредната неизвестна пред играта, която играят правителството и профсъюзите с отказа от планиран изход от въглищата. Отричането, че има нужда от реформа в енергийния сектор и поставя огромна въпросителна пред съдбата на много заети и зависещи за препитанието си от въглищата хора в България. С поредното решение да се спасява неспасяемото и да се наливат милиарди в потъваща индустрия, вместо е бързото разнообразяване на икономическия живот в региона и преквалификацията на заетите в брашна, България само се придвижва към болезнен изход от въглищата без мисъл за заетите в сектора. Единственото обяснение е, че с типичният нашенски политически тарикатлък, просто се опитваме да си вдигнем цената пред Брюксел и да поискаме повече пари за спешни мерки, защото не сме предвидили обстоятелствата своевременно.
До кога ли ще минава този номер?
До 27 февруари гражданите могат да изпращат писма до Изпълнителна агенция по околна среда, в които настояват в ТЕЦ „Брикел“ да не бъдат изгаряни отпадъци. По този начин те могат да се включат активно в борбата за по-чист въздух и здравословна среда за живот. В противен случай централата до град Гълъбово, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, ще гори отпадъци съвсем законно. Писмата изпращайте на следните адреси на ИАОС:
гр. София 1618, бул. „Цар Борис III“ № 136,
п.к. 251,
Ел. поща: iaos@eea.government.bg
ТЕЦ „Брикел“ поиска да добави отпадъци като гориво в пещите си още през 2018 година и регионалната инспекция в Стара Загора дадоха мнение, че тази дейност няма нужда от оценка на влиянието си върху околната среда и хората. „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“* заведоха дело срещу решението и го спечелиха на първа инстанция. В момента е в ръцете на Върховния административен съд за потвърждение.
Докато се чака финално решение на втората инстанция, централата се опитва да „подмине“ всички процедури по оценка на въздействието и директно да добави в разрешителното си за работа горенето на отпадъци. „За всички е ясно, че докато министърът се опитва да „успокоява“ народа, че вносният отпадък ще се връща в страната откъдето е дошъл, въглищни централи като тази на „Брикел“ ЕАД предприемат стъпки за узаконяване на горенето на тези отпадъци и връщането им обратно в България, този път — напълно законно.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.
Докато цяла България се възмущава на вноса и изгарянето на отпадъци, леката ръка, с която се издават разрешителни, е шокираща. Така излиза, че на практика проблемът е много трудно да бъде доказан, защото документално централите са изрядни. „Изборът дали ще замърсяваме въздуха с нелегално внесен или с роден отпадък е меко казано абсурден. Единствено активното включване на гражданите и изпращане на писма до Изпълнителната агенция по околна среда към министерството може да промени баланса на силите в борбата на хората за чист въздух.“, казва Данита Заричинова от „За Земята“.
Двете организации* също ще се включат със становища по тази публична консултация, но активното участие на гражданите да изкажат позиция чрез изпращане и на своите писма в дадения срок е от изключително важно значение. Тъй като изгарянето на отпадъци е продиктувано от факта, че въглищата са все по-скъпи, е крайно време да се заговори за бъдещето на общините като Гълъбово, зависими от въгледобива. Те биват оставени да се борят с наследство като безработицата и замърсяването, докато българското правителство настоява, че тецове няма да бъдат затваряни и не представят план за енергиен преход. Но централите на въглища стават малко по малко икономически нерентабилни. Въпреки това собствениците им получават силна държавна подкрепа да продължат да работят и да замърсяват.
Междувременно Европейската комисия обяви създаването на Фонд за справедлив енергиен преход, специално насочен към зависимите към въглищата региони. Той е шанс хората, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика. От българските институции зависи дали това ще се случи на практика.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/06/shutterstock_1343963738-scaled.jpg17072560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-02-12 17:01:072024-08-19 17:07:20Гражданите могат да спрат горенето на отпадъци в ТЕЦ „Брикел“
Изразяваме своята подкрепа за присъединяване на България към Платформата „Въглищни региони в преход“ на Европейската комисия и настояваме за вашата решителна намеса.
В края на 2017 г. беше официално обявено от ЕК създаването на „Въгледобивни региони в преход”.
През последните десетилетия добивът и потреблението на въглища в ЕС са в постоянен спад. Всяка година научаваме за закриване на мини за въглища, нараства броя на държави членки които се ангажират постепенно да преустановят използването на въглища за производство на електроенергия, (включително страни като Гърция, Словакия, Унгария). С оглед на това платформата на въгледобивните региони в преход е предназначена да подпомага държавите членки и регионите при намирането на отговор на предизвикателството да се поддържа растежът и създаването на работни места в засегнатите общности. Платформата позволява започването на многостранни разговори между заинтересованите страни относно политическите и финансовите рамки и обхваща области като структурната трансформация, включително икономическата диверсификация, преквалификацията, разгръщането на технологии за енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност.
България няма как да участва в тези разговори, ако не е част от Платформата.
На 20-ти юни 2019 г., България подкрепи заключенията на Европейския съвет относно дългосрочните цели на ЕС за преминаване към въглеродно неутрална икономика, а климатичните промени вече са един от основните 5 приоритета на новия състав на Европейската комисия.
В началото на 2020 г. стана ясен и механизма на финансиране на Европейския зелен пакт. Планът за инвестиции за устойчива Европа ще мобилизира публични инвестиции и ще спомогне за набавянето на частни средства чрез финансовите инструменти на ЕС. Някои региони ще бъдат по-засегнати и ще претърпят дълбоки икономически и социални промени. Например Перник, Бобовдол и комплекса Марица Изток в нашата страна
Предстои ни безпрецедентна трансформация. Тя ще бъде успешна само ако е справедлива и само ако е от полза за всички. От нас зависи да бъде справедлив прехода, при всяка икономическа трансформация има печеливши и губещи. Механизмът за справедлив преход ще осигури съобразена с конкретните нужди финансова и практическа подкрепа, с която да се помогне на работниците и чрез която ще се генерират необходимите инвестиции в тези региони.
Темата за справедливия енергиен преход във въгледобивните региони вече две години е обект на преговори между правителството, бизнеса и профсъюзите. Блокират се възможности за изработване на конкретни планове за тези региони , които да са в основата на осигуряване на финансиране с европейски средства. Тези преговори се превърнаха във фарс, защото се опитват да отложат неизбежни и важни за развитието на българската икономика решения. Ангажиментът на ЕС за преход към чиста енергия е необратим и не подлежи на обсъждане.
Героичните защитници на продължаване на използването на въглища много ни напомнят на движението на лудитите в Англия през 19 век, които се опитват да спрат индустриалната революция чупейки тъкачните станове, както знаем не са успели.
Разбира се големия дял на въглищата в енергийния микс на страната ни предполага разумен план и времева рамка за трансформацията, в никакъв случай не е добре да се поставят прибързано кратки срокове.
Но протакането на решенията относно енергийния преход ще ни доведе до ситуация подобна на злополучната водна криза. Министър Димов години наред обслужваше олигарси, загърбвайки напълно обществения интерес. Когато осемдесет хиляден Перник остана без вода, министъра се оправда с некомпетентност и се налагат спешни, скъпи мерки, с неясен срок и резултат за решаване на кризата.
Оставането на страната ни извън „Въглищни региони в преход“ ще ни лиши от възможностите да използваме финансовия ресурс на платформата, както и допълнителните ресурси заложени в Зеления пакт на ЕС.
Имаме вече горчив опит при безразборното освобождаване на работещите в Кремиковци и на миньорите от последната подземна мина „Бобовдол”, без да получат достойни обезщетения.
Ако продължи Андрешковския стил на водене на енергийните политики, да оставим справедливия преход (бирника) в блатото ще понесем много тежки последици.
За да не се налагат спешни мерки и в енергетиката е необходимо да се включат всички заинтересовани страни в създаване на ясни планове и стратегии. Наясно сме с недостига на експертен потенциал в администрацията, но той може да бъде компенсиран с ангажирането на външни експерти от всички заинтересовани страни.
Според нас преговорите между правителството, синдикати и бизнес трябва да имат съвсем друг формат и цели.Не да обсъждат дали България да бъде част от Платформата „Въгледобивни региони в преход“, това е отговорност само на правителството, а с включването в преговорите на по-широк кръг експерти от НПО, учени, енергийни експерти , общини, да се обсъжда създаването на конкретни планове за икономическо развитие на въглищните райони.
Впрочем Екологично сдружение За Земята, Грийнпийс ,WWF и други НПО, вече имат планове за енергиен преход за Перник, Бобовдол и Марица Изток.
Защо правителството ги няма?
Именно наличието на такива планове ще позволи на страната ни да кандидатства за по-голям дял от фонда за справедлив преход (ФСП) и другите достъпни фондове на ЕС, включително и ЕИБ. Ясно е че 7,5 милиарда евро отпускани от ФСП за целия ЕС са недостатъчна сума, но те могат да генерират много по-големи частни инвестиции при добре структурирани планове.
Съфинансирането от бюджета на средства за справедливия преход е много по-смислено и с осигурена възвръщаемост отколкото ежегодното плащане на стотици милиони за емисиите на замърсяващите ТЕЦ-ове
В заключение предлагаме да се намесите решително в зациклилите на едно място преговори за въглищната платформа и да помогнете за преодоляването на пречките пред изработването на конкретни планове за регионите. Не знаем дали правителството ще падне от синдикални протести, но евентуален срив в енергетиката може да събори всяко правителство в света.
На парламентарни , местни и европейски избори не избираме синдикати или бизнесмени, а политици които да умеят да носят отговорност и да вземат полезни и устойчиви за цялото общество решения.
С уважение:
Тодор Тодоров
Координатор на направление Енергия и климат в Екологично сдружение За Земята
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/05/DSCF8957.JPG.00_00_00_00.Still001-scaled.jpg14432560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-01-23 11:24:212020-01-23 20:07:26Отворено писмо до министър председателя на Република България
Тази седмица стана ясно, че с близо 1 милиард лева може да започне преструктурирането на българската енергетика и намаляването на въглеродния ѝ отпечатък , след като Европейската комисия представи предложението си за Фонд за справедлив енергиен преход. Сумата е по неофициална информация, споделена в медиите. Механизмът, който включва няколко различни възможности за финансиране и този фонд е сред тях, ще има за цел да помогне на икономиките, които са зависими от производството на енергия от изкопаеми горива, да инициират стъпки в посока намаляване на тази зависимост, най-вече по отношение на заетостта.
Като организации, които от години настояват да започне диалог за поетапното затваряне на въглищни мощности, започвайки с най-замърсяващите, “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята” приветстваме това предложение за подкрепа на въглищните региони и хората, които ще бъдат засегнати от енергийния преход. Въпреки това нашето мнение е, че страната ни трябва да се концентрира върху усилията, които трябва да положи, преди да се възползва от подобна привилегия. Това най-вече се отнася до прекратяване на неизпълнимите обещания за поддържане на въглищния сектор за още 60 години и цялостната враждебност към европейските мерки по околна среда, последвани от план за извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности до 2030 г.
В средата на миналата година българското правителство смени позицията си и в крайна сметка подкрепи целта за въглероден неутралитет на ЕС до 2050 г. В същото време обаче отхвърля идеята за по-амбициозни краткосрочни цели, отказвайки дори да дискутира възможното преструктуриране на сектора в страната и индиректно оставяйки този въпрос за обсъждане след 5 г. Подобна липса на политическа визия поставя България в риск от изолация от възможностите за финансиране от ЕС. Липсата на подготовка и визия за трансформация ще окаже шоков социален ефект в засегнатите региони, а заетите в сектора най-малко заслужават това.
Дългоочакваният финансов механизъм е специално насочен към зависимите към въглищата региони. Целта му е да намали социалните последици от климатичните политики на ЕС с цел въглероден неутралитет на икономиката до 2050 г., като развие алтернативни източници на заетост, осигури възможности за преквалификация на работещите в сектора и възстанови площите, унищожени от въгледобива. Единствено от нас зависи дали ще използваме пълния потенциал на тази възможност да обърнем тенденцията към обедняване и обезлюдяване в районите, зависими от въглищата.
“Добър знак е, че средствата, предназначени за България, надхвърлят сумата, която брутният ѝ вътрешен продукт предполага. Това означава, че Комисията вярва, че с точните стимули страната ни може да тръгне в правилната посока.”, казва Меглена Антонова от “Грийнпийс” – България. Тя подчертава, че държавите ще получат достъп до тези средства, след като представят подробен план за преодоляване на зависимостта към въглищата на засегнатите региони. В националния Интегриран план за енергетика и климат на България не се споменава нищо конкретно за излизане от въглищата, но от края на 2019 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова публично започна да говори за постепенно закриване на централи.
Освен създаването на работещ Интегриран план за енергетика и климат, трябва да се планира и мащабна информационна кампания, която да е насочена към хората, за да им разясни как могат да се включат и бизнесът им да спечели от фонда. Все още съществува опасност тези пари да бъдат пренасочени за безкрайно скъпи, тежки, централизирани и неустойчиви в дългосрочен план инвестиции в инфраструктурни проекти. А те само ще забавят допълнително процеса — като продължат да финансират индустрията на изкопаемите горива, а не общностите.
Хората са тези, които могат да се превърнат в шампиони на енергийния преход, стига да им се даде възможност да участват активно в тези процеси – с включването на въглищните общини в Платформата за региони в преход и даването на пряк достъп до европейското финансиране на идеи, които реално ще доведат до подобряване на конкурентоспособността на пазара на труда и разнообразяване на местната икономика.
“Големи инфраструктурни газови проекти или съмнителни технологии за улавяне на емисиите от горене на изкопаеми горива въобще не следва да бъдат на дневен ред. Фондът за справедлив преход е реален шанс хората във въглищните региони, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика.”, коментира Меглена Антонова.
А докато чакаме фондът да се превърне от предложение в реалност, можем да започнем със създаване на право на хората да могат сами да произвеждат енергията, която използват, от възобновяеми източници на енергия – като слънце, вятър и други. В България все още няма политика за насърчаване на подобни инициативи, а бюрокрацията представлява сериозна пречка за консуматорите, които биха искали да произвеждат енергия за собствена употреба. Това е логична първа стъпка в трансформацията на енергетиката и икономиката – с активното участие на гражданите.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2019/12/Screenshot-2019-12-10-19.31.01.png13062380violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-01-17 15:22:092024-08-19 17:05:16Европа обяви създаването на механизъм за справедлив преход отвъд въглищата. Време е да се подготвим
Този сайт използва бисквитки. Запознайте се с Политиката ни за поверителност като натиснете бутона "ПОВЕЧЕ". ПриемамПолитика на поверителност
Политика за поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Reload document 
Open in new tab 
_v5.png){kind=link}