,

Енергийните общности и трансформацията на въглищните региони: срещи за обмяна на добри практики

В края на 2023 г. Европейската комисия одобри Териториалните планове за справедлив преход и средствата, които ще бъдат получени от Фонда за справедлив преход в трите засегнати области, Стара Загора, Кюстендил и Перник. Това отключи средства на стойност общо 1,2 милиарда евро, които целят да подкрепят социалната, икономическа и екологична трансформация на въглищните региони – Перник, Кюстендил, Стара Загора. Макар и България да се забави с предаването на плановете си, което пък постави под риск възможността изобщо да заработи Фонда за справедлив преход у нас, за въглищните региони днес е положително, че в настоящия момент съществуват цели, мерки и средства, които са предназначени конкретно за трансформацията им. Именно и затова в момента се намираме в ключов момент, в който са необходими наистина трансформиращи проекти, които да доведат до развитието на регионите отвъд изкопаемите горива. 

През юли 2024 г. се проведе третата от серията тематични срещи за повишаване на капацитета и обмяна на добри практики във въглищните региони в България, „По пътя към справедливия енергиен преход”, организирана от Екологично сдружение „ За Земята”.

Първите две срещи се проведоха в общините Перник и Бобов дол през май 2024 г., като темата за енергийни кооперативи, предизвика голям интерес сред представителите и на двете общини. В резултат, представители на община Кюстендил поеха инициативата да бъдат домакини на едно по-задълбочено и практическо представяне на темата за енергийни общности, разпознавайки ролята им в енергийния преход. 

Концепцията за енергийни общности вече е развита из целия свят, като има много примери за успешни такива инициативи. Това е инструмент, който все повече ще навлиза в България, особено след последните изменения в Закон за енергетиката (ЗЕ) и Закон за възобновяемите енергийни източници (ЗЕВИ), които въведоха дефиницията за енергийна общност. При все това, все още е необходима още работа по нормативната уредба, за да може да се достигне до широк кръг заинтересовани страни, най-вече местната власт и местните общности, както и уязвимите групи. Необходимо е също, да се улесни достъпа до финансиране за трансформацията на енергийния сектор. 

Срещата в Кюстендил, която бе проведена през юли 2024 г., бе открита от заместник-кмета по инвестиционна политика в община Кюстендил, инженер Росица Плачкова, като домакин на събитието. В залата присъстваха около тридесет представители на общината от различни отдели; именно това разнообразие показва, че когато говорим за преход на въглищните региони, е важно да се отбележи, че не става въпрос само за енергиен преход, а за възможността за развитие на регионите чрез социални, икономически и екологични мерки, които да подпомогнат и най-засегнатите страни.

Това е и причината да подберем точно тази тема за срещите си с общините – развитието на енергийните общности. На първо място, това е мярка, която цели да овласти местните общности; Rescoop, международната асоциация на енергийните общности, казва, че енергийните общности са идеален механизъм за пряко включване на гражданите и местните общности в енергийната система, основана на възобновяеми енергийни източници. Освен че позволяват на хората да участват в производството на чиста енергия, чрез енергийните общности произведената енергия се оползотворява на местно ниво. Важно предимство е социалния аспект. Особено ключова роля би имало участието на общината, която да подпомогне уязвимите групи да участват в такъв тип проекти, съответно работейки в посока превенция на енергийната бедност. 


Основите на енергийната общност бяха представени от доц. Владимир Зиновиев от УНСС, който сподели някои основни аспекти в демократизацията на в момента консервативната енергийна система и четирите „ Д” – декарбонизация, децентрализация, демократизация и дигитализация, които следва да характеризират трансформираната енергийна система. Освен различните налични модели на сътрудничество – различните начини на управление на една общност – доц. Зиновиев засегна и тяхното финансиране, представяйки и добри примери от Европа, САЩ и Индия. Един такъв пример от Великобритания е Repowering London, основана с цел да подпомогне местните общности в Лондон да създават свои собствени възобновяеми енергийни проекти. Организацията работи в тясно сътрудничество с жителите и местните власти, за да развива слънчеви енергийни проекти на покривите на жилищни сгради. Организацията е реализирала множество фотоволтаични проекти в Лондон, включително на покривите на жилищни блокове. Проектите не само произвеждат чиста енергия, но също така намаляват разходите за електричество на домакинствата и финансират местни инициативи.

Практическият опит в учредяването на енергийна общност бе споделен от Тодор Попов, представител на община Габрово, но също така и основен двигател зад създаването на първата енергийна общност – Енергийна общност Габрово РДНО. Той представи бизнес модела, използван в ЕО Габрово, правните форми, които биха били възможни при учредяването на такава общност, както и стъпките, които е необходимо да бъдат изпълнени. 


Презентация на Тодор Попов, община Габрово, представител на Енергийна общност Габрово РДНО

Сред съветите, които община Габрово даде бяха следните:

  • Самата община да предложи готов проект, за да се справи с проблема с недоверие в успеха на енергийната общност от страна на потенциалните участниците в нея (вместо първо да се търси финансиране, а после да се прави проект) 
  • Да се акцентира върху спестяванията, която местната общност може да реализира
  • Ако има съществуващи технологии (фотоволтаици например) и подходящ терен: нека те бъдат оползотворени; 

И най-ключовият съвет: не е нужно да се търси най-добрият модел, а е важно да се направи крачката в тази посока и да се направи опит да бъде учредена такава общност. 

Именно това прави и община Бургас, която бе дадена като пример от г-н Попов за следващата община, която работи в тази посока, която черпи от опита на Енергийна общност Габрово – РДНО като консултанти. 

От страна на неправителствения сектор, Кристиян Димитров от „Грийнпийс България”, координатор на кампания Енергийни общности, сподели за опита на организацията в подпомагането на местните власти в тяхното желание за реализиране на енергийни общности. Неправителственият сектор може да има и има ключова роля в повишаването на осведомеността и подкрепата на институциите и общността в процеса на трансформиране на енергийната система. Курсът Енергийно еспресо, който „ Грийнпийс България” и Energy Cities, Европейската асоциация на местните власти в енергиен преход, подготвят съвместно е именно такъв тип инструмент, който ще бъде предложен на местните власти, за да повиши тяхното познание по темата за енергийни общности. 

Екологично сдружение „За Земята” изтъква както множеството възможности за финансиране на енергийния преход, така и необходимостта от включването на общностите и институциите в регионите в преход в процеса, особено по отношение на съществуващия Фонд за справедлив преход. Именно в рамките на този Фонд, в момента са допустими точно такъв тип мерки, като мярка 10 в Териториалния план за справедлив преход на област Кюстендил за Подпомагане на произвеждащи потребители потребители и енергийни общности. Подобни мерки съществуват и в териториалните планове на област Перник и област Стара Загора, като ние приветстваме инвестициите в тази посока и насърчаваме партньорствата между местните институции и местните общности, за да може да бъде постигнат един действително справедлив преход, който взима предвид социалната, икономическата и екологична трансформация на въглищните региони. 

/by
,

Резюме на второ становище по ИНПЕК от 21.02.2024

Основните констатирани проблеми и липси във втората черновата на ИНПЕК от общото становище на За Земята и Грийнпийс – България: /Резюмето е налично и на английски език/

  • Във втората чернова продължават да липсват ключови за общественото и експертно обсъждане данни от моделирането на допълнителни мерки за постигане на целите (WAM), както и какви са допусканията и аналитичната база зад сегашното моделиране.
  • Липсват секторни цели като:
    • индикативна цел за иновативни технологии за възобновяема енергия от най-малко 5% от новоинсталирания капацитет за възобновяема енергия (иновативни технологии като термопомпи, геотермални и слънчеви топлинни технологии, технологии за отпадна топлина и студ и др.). Отделна цел, насърчаваща развитието на термопомпени инсталации, също би била добре дошла, тъй като 48% от българските домакинства вече използват електричество за отопление;
    • конкретни цели за процент или ВЕИ капацитет, изграден върху увредени от икономическа дейност терени или зони;
    • конкретни цели за броя на домакинствата, които да станат произвеждащи потребители и колко енергийни общности ще бъдат създадени до 2030 – 2050 г.;
    • цел каква част от ВЕИ капацитета трябва да се произвежда по децентрализиран и демократизиран начин;
    • цел за внедряване на технологии за съхранение на енергия;
    • цел за внедряване на интелигентни измервателни уреди;
  • Индикативна подцел за сектор сгради до 2030 г., както и подцели по обновени типове сгради и цел за сградите с най-лоши енергийни характеристики. Т.е. каква част от общата цел за енергийни спестявания ще бъде постигната чрез обновяване на 43% от сградите с най-лоши енергийни характеристики;
  • Количествени цели за брой/процент обхванати уязвими домакинства в програмите за сградно обновяване;
  • Индикативна подцел за сектор промишленост за 2030 г.;
  • Амбициозни правнообвързващи цели за отопление и охлаждане – както за периодите 2021-2025 г., така и за 2026-2030 г.;
  • Правнообвързваща подцел за възобновяеми горива от небиологичен произход в промишлеността за 2030 г.;
  • Цел за намаляване на метановите емисии. Липсва цялостно разпознаване на ефекта от изпускане на метанови емисии от петролно-газовия сектор и от добива на въглища, както и мерки за намаляването им в съответствие с Глобалното споразумение за метана от Конференцията за климатичните промени в Глазгоу през 2021 г. и новия Регламент на ЕС за метана.

/by
,

Преди финализирането на ИНПЕК трябва да се забърза още повече справедливия енергиен преход

For English scroll down

На 25 април в хотел Балкан в София се проведе среща по напредъка по Интегрирания план за енергия и климат (ИНПЕК) – на финалната права преди финализирането му за 30 юни. Срещата бе организирана съвместно от За Земята, Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и Център за енергийна ефективност “ЕнЕфект”.

Присъстваха над 40 души на живо, включително представители на министерствата на енергетиката, околната среда (с встъпителни думи), Министерството на икономиката и иновациите, Български енергиен холдинг и Мини Марица-изток, мозъчни тръстове, организации от гражданския сектор, журналисти, представители на американското посолство, общини. Желаещите имаха възможност да се включат в срещата и чрез платформата zoom, както и да гледат стрийминг през Facebook страниците на трите организации и запис.

Събитието беше под надслов: „Изход от омагьосания кръг: дългосрочна визия за декарбонизация и икономическа трансформация на България”, както се казва и най-новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията. В него ЦИД моделираха чрез три сценария предположенията и данните от втората чернова на ИНПЕК от 21 февруари 2024 г., като основният извод бе, че проектът на план не съдържа необходимото България да постигане климатична неутралност до 2050 г. 

Подкрепяме авторите на доклада, които казват, че България трябва да се възползва от настоящия процес по актуализация на ИНПЕК, за да ускори енергийния преход, да улесни инвестициите в иновативни нискоемисионни технологии, както и да подобри енергийната сигурност и енергийната ефективност. Само така може да се преодолеят социално-икономическите последици от трансформацията на българската икономика и високите равнища на енергийна бедност в страната.

В своята презентация Радостина сподели акценти от позицията на За Земята и Грийнпийс по втората версия на ИНПЕК. Тя говори за необходимостта и жизнеспособността на по-ранно спиране използването на въглищата (2030 г.) и на изкопаемия газ (2035 г.), което позволява пълна декарбонизация на енергийната система още към 2035 г. – базирана на възобновяеми източници (включително с конкретни цели за потребители-производители, енергийни общности и ВЕИ в индустриални терени) и без нужда от нови ядрени мощности за „балансиране на ВЕИ“. Постепенното намаляване на енергийните субсидии (за изкопаеми горива) е друго предизвикателство, което всъщност не се разпознава като нужда от авторите на плана, силно затруднена е и декарбонизацията на транспортния сектор и справянето с транспортната и енергийната бедност.

Във втората сесия, посветена на потенциала на енергийната ефективност в сградния сектор, Светослав Стойков, координатор „Обновяване на сгради“ в „За Земята“ модерира дискусията и отново сподели идеи от позицията на „За Земята“ по черновата, като това, че битовата газификация няма място сред декарбонизационните мерки, особено както се прогнозира още по-голям спад употребата на газ. Енергийна ефективност на първо място, но с мисъл за интегриране на ВЕИ към сградните системи, за които е нужна частична грантова подкрепа, е пътят напред. Центрове “Едно гише” са пък подкрепящата информационна и техническа мярка, която може да забърза темпа на обновяване с многобройни съпътстващи ползи за хората и околната среда.

Всички говорители се обединиха около тезата, че България трябва и да предприеме амбициозни мерки за подобряване на енергийната ефективност, за насърчаване промяната на енергийните навици на гражданите, за въвеждане на механизми за ефективно управление на енергийното потребление сред домакинствата и бизнеса и демократизация на електроенергийното производство като процес на включване на гражданите в енергийната система.

Ден по-късно, на 26-ти, излязоха препоръките на ЕК към българския проектоплан, които повториха нашия извод от 25-ти – планът не е достатъчно амбициозен, за да постигне Европейските климатични цели. Не става ясно как страната ще постигне малко над минимално изискуемите си цели за ВЕИ и енергийна ефективност, както липсват достатъчно анализ, прогнози, мерки.

Министерството на енергетиката пък съобщиха, че въпреки политическата нестабилност възнамеряват да проведат планираното през май обществено обсъждане на вероятно трети вариант на проекта, включващ и Сценарий с допълнителни мерки. Да видим!

 

NECP stakeholders meeting on the second draft took place in Sofia

 

On April 25 2024, a stakeholders’ meeting was held at the Balkan Hotel in Sofia on the progress of the Integrated National Energy and Climate Plan (NECP) – right before its finalisation by June 30. The meeting is jointly organized by Za Zemiata, the Center for the Study of Democracy (CSD) and the Center for Energy Efficiency „EnEfect“.

More than 40 people attended including representatives of the ministries of Energy, the Environment (with keynote speeches), Ministry of Economy and Innovations, Bulgarian Energy Holding and Maritsa East Mines, think-tanks, civil sector organisations, journalists, American embassy representatives, municipalities. Interested people had the opportunity to participate in the meeting via the zoom platform, as well to watch the streaming through the facebook pages of the three organisations.

The name of the event was: “Exiting the Vicious Circle: A Long-Term Vision for Bulgaria’s Decarbonisation and Economic Transformation” with the idea to present the latest analysis of the Center for the study of democracy. They modelled the assumptions and numbers from the second NECP draft and the main message was that the draft does not include what’s needed to achieve climate neutrality by 2050.

In her presentation (in Bulgarian) Radostina from Za Zemiata shared highlights from the upcoming position of Za Zemiata and Greenpeace under the second version of NECP dated 21.02.2024. /link/ She talked about the need and viability of an earlier coal exit date (2030) and fossil gas exit (2035), allowing full decarbonisation of the energy system by 2035 – based on renewables (including concrete targets on prosumers, energy communities and RES in industrial terrains) and with no need of new nuclear capacities to “balance the RES”. Phasing down energy (and fossil based) subsidies is another challenge, not really recognised by the authors of the plan, much challenging remains the decarbonisation of the transport sector and addressing transport and energy poverty.

In the second session, devoted to the energy efficiency potential, Svetoslav Stoykov, the Renovation of Buildings coordinator at Za Zemiata moderated the discussion, and again shared insights from the Za Zemiata’s position on the draft.

All the speakers united around the thesis that Bulgaria should also undertake ambitious measures to improve energy efficiency, to promote the change of citizens’ energy habits, to introduce mechanisms for effective management of energy consumption among households and businesses and democratisation of electricity production as a process of inclusion of citizens in the energy system.

A day later, on the 26th, the recommendations of the EC to the Bulgarian draft plan came out, which repeated our conclusion from the 25th – the plan is not ambitious enough to achieve the European climate goals. It is not clear how the country will achieve its slightly above its minimally required goals for RES and energy efficiency, and there is overall a lack of sufficient analysis, forecasts, measures.

The Ministry of Energy announced at the event that, despite the political instability, they intend to hold the planned May public discussion of a possible third version of the project, including a Scenario with additional measures. Let’s see!

Презентация на Мартин Владимиров

 

Презентация на Радостина Славкова

Презентация на Калина Цолова



Събитието е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз.
Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by
,

Покана за кръгла маса по ИНПЕК: „Изход от омагьосания кръг“

На 25 април от 09:30 в хотел Балкан “За Земята”, заедно с Центъра за изследване на демокрацията и Център за енергийна ефективост “ЕнЕфект” ще разгледат напредъка по Интегрирания план за енергия и климат (ИНПЕК) – на финалната права преди финализирането му за 30 юни.

Специално внимание ще се отдели на декарбонизацията на енергийната система и на това дали е поставен на първо място принципът “енергийната ефективност на първо място”.

Радостина Славкова от екип „Енергия и климат“ ще представи аценти от второто ни становище по черновата на документа от 21 февруари. Ще сподели какво все още не е наред в черновата на бг плана, особено що се касае до декарбонизацията на сектор отопление, транспорт, енергийния преход. Ще коментира и практически стъпки, така че чрез плана действително да се ускорят действията в областта на климата и енергийния преход у нас през настоящето десетилетие, като същевременно се защитават хората и околната среда.

Светослав Стойков, координатор „Сградно обновяване“ в За Земята, ще модерира втория панел, посветен на усилията за насърчаване на енергийната ефективност в сградния сектор – ключова част от ИНПЕК с многобройни съпътстващи ползи за хората, климата, икономиката.

25 април 2024 г.,09:30 ч., Хотел Балкан Палас, зала Роял 3

Има възможност и за онлайн участие през платформата Zoom – след регистрация тук

Изход от омагьосания кръг: дългосрочна визия за декарбонизация и стопанска трансформация на България програма

Събитие в LinkedIn  /// Събитие във Facebook

Заповядайте!

 

 

Събитието е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз.
Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by
,

Зеленият преход в България няма нужда от нови ядрени мощности

На 29 март по време на хибридната дискусия, организирана от “За Земята” в Дома на Европа, на тема: Зеленият преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения. Има ли нужда България от нова ядрена мощност? се достигна до извода, че нови ядрени мощности реално не са нужни.

Запис Сесия 1 – Има ли нужда България от нова ядрена мощност?

Запис Сесия 2 – Възможности и пречки пред зеления преход

Discussion Recording: Does Bulgaria need new nuclear power facilities?

Discussion Recording: Opportunities and obstacles to the green transition

Презентациите от дискусията са най-долу.

Сесия 1 – Има ли нужда България от нова ядрена мощност?

Сесията започна с уводни думи от Тодор Тодоров от За Земята относно неадекватните действия на правителството и парламента, които нарушавайки законите и наредбите бързат да одобрят строителството на нови ядрени реактори в АЕЦ Козлодуй с технология АР 1000 на Уестингхаус. Това е поводът да организираме тази дискусия. Странно е, че политиците не се разбраха за елементарни неща и тласнаха страната към нови извънредни избори, но по отношение на новите реактори в АЕЦ Козлодуй демонстрираха учудващо единство и гласуваха с огромно мнозинство в парламента за прибързани и незаконни действия: правителството да приеме решение за започване на строеж на Козлодуй 7-8. А така има опасност да получим Белене 2. Корупционният проект за строеж на АЕЦ Белене не се осъществи не защото реакторите бяха руски, а защото нямаше икономическа необходимост от него. 

Проф. Георги Касчиев – За уродливите черти на новия ядрен проект

Проф. Касчиев обясни грубите нарушения на закона за безопасно използване на ядрената енергия при вземането на решение за строеж на Козлодуй 7-8. Обвини властта в пълна некомпетентност и намеса в работата на ядрения регулатор. Обори тезата на министъра на енергетиката, че този проект ще компенсира затварянето на 1-4 реактори на АЕЦ Козлодуй с аргумента, че нямат нищо общо. 1-4 реактори бяха затворени преди 20 години без никакви последици за енергийната сигурност на страната. Остава нерешен проблемът с РАО и ОЯГ. Наблюдаваме и повторение на лъжите от проекта АЕЦ Белене с руските реактори относно цените. Проектите с реактори на Уестингхаус в САЩ се смятат за финансова катастрофа. През 2013 г. са започнати два реактора в АЕЦ Summer, през 2017 г. проектът е спрян след инвестирани 9 милиарда $. През 2013 г. са започнати два блока в АЕЦ Vogtle, пуснати са в експлоатация 2023-2024 г., но разходите са над 35 милиарда $, вместо обещаните 14 милиарда $ при започването на строежа. Времето за строеж е 10 години вместо обещаните в началото на проекта 5 години. Българското правителство обещава цена от 14 милиарда $ за два реактора. Цената на електроенергията от реакторите в АЕЦ Vogtle е 170-180 $ на мегават час, тук нашите политици обещават цена 65 евро на мегават час.

Проф. Касчиев направи и следните препоръки: 

  • Да се спре порочната симбиоза между законодателна и изпълнителна власт, при която вместо да се контролират взаимно, действат в тандем, а отговорността се размива. 
  • Да се отменят решенията за изграждане на 7-8 блок към 2035 – 2037 г. и да се обмисли тяхното изграждане като заместващи на 5-6 блок.

Адвокат Александър Кашъмов – Проблеми и тенденции свързани със законите на ядрените проекти в съдебната практика

Той даде информация за делото срещу законността на решението за строеж на Козлодуй 7. Очаква се развитие по това дело до края на годината. Направи много интересно сравнение между незаконните правителствени решения относно проекта АЕЦ Белене и сегашния проект за строеж на Козлодуй 7. Обясни подробно противоречивите решения на съда в България по делата, които водехме срещу проекта АЕЦ Белене – дела, които от 20 години адвокат Кашъмов водеше от името на гражданското общество. Той отбеляза относно новия ядрен проект за Козлодуй 7-8 повтарящи се ситуации с проваления проект АЕЦ Белене като: приемането на неаргументирани политически решения без задължителния икономически анализ, даване на неизпълними обещания за цена и срок на изграждане, загърбване на проблемите с РАО, ОЯГ.

Проф. д-р инж. Димо Стоилов – Стратегическо планиране на националната енергетика

Според него отговорът на въпроса Има ли нужда България от нова ядрена мощност? е НЕ. В Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) на Република България, 2021 – 2030 приет от МЕ и МОСВ през 2020 г. е записано, че новите 2 000 MW ядрена мощност не са нужни за националния електроенергиен баланс, а са предназначени за износ. Проф. Стоилов наблегна на вредната за страната политика за износ на електроенергия от внесен ядрен първоизточник (изкопаемо ядрено гориво). Той има основни забележки по отношение на проектът за нови реактори в АЕЦ Козлодуй като:

– Енергийна неефективност: При работа на пълна мощност, коефициентът на енергийна ефективност на разглежданите ядрени електростанции не може да надмине 33% поради присъщата по-ниска температура и налягане на парата, спрямо тази на другите парни електростанции. Този коефициент намалява още повече при работа с по-малка от пълната мощност, която ще бъде неизбежна.  

– Икономическата неефективност: Според Световната банка, Lazard и други водещи финансови институции по света, себестойността на електроенергията от проектираните нови ядрени електростанции вече е по-висока от най-високите цени на пазара на електроенергия и вложените капитали вече не могат да се възстановяват за приемливи срокове. 

 

Мартин Владимиров, Център за изследване на демокрацията (ЦИД):

Завладяната енергетика в завладяната държава: забавяне на прехода и заключване в големи корупционни проекти    

При всички моделирани сценарии на ЦИД няма недостиг на електроенергия и няма липсващ резервен капацитет. Няма и случаи на изключително високи цени.

В решението за нови ядрени мощности в АЕЦ Козлодуй няма икономическа логика и ще доведат до предсрочното спиране на 5-ти и 6-ти блок.

Решението за заместването на 5-ти и 6-ти блок след 2050 г. трябва да дойде след 2030 г., за да се оцени напредъка на алтернативните технологии.

Сесия 2 – Възможности и пречки пред зеления преход

Следобедната сесия: Възможности и пречки пред зеления преход, започна с презентацията на Радостина Славкова от За Земята по Доклада с CAN Europe: “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи” в България. Основният извод е, че ползите от ускорен енергиен преход в ЕС, така че да се изпълни и целта от непрехвърляне на 1,5 С от Парижкото споразумение, многократно надвишават допълнителните разходи за него. Като цяло, ползите от амбициозни действия в областта на климата се разделят на две основни категории: първата категория се отнася до избегнати загуби, при ограничаването на увеличението на глобалната температура до 1,5°C, в сравнение с отрицателните въздействия при по-малко амбициозните сценарии; втора категория “съпътстващи ползи”, които са остойностяване на допълнителните ползи от мерките и инвестициите за смекчаване изменението на климата. Прочетете повече за изводите за България и ЕС тук.

Петко Ковачев, Институт за зелена политика: Ще го бъде ли НПВУ (Националния план за възстановяване и устойчивост) в България?

Енергийния експерт Петко Ковачев разгледа напредъка по НПВУ във връзка с второто (все още неполучено заради 4 неизпълнени цели) и следващите плащания, част от които зависят и от забавяни и/или недобре реализирани реформи и инвестиции в областта на декарбонизацията. Рискът да не се получат средствата по плана се визуализира с желанието на администрацията да се залата нови все по-далечни срокове за изпълнение – т.е. все повече неща да трябва да се свършат от институциите в кратки срокове преди 2026 г., което и само по себе си изглежда неосъществимо. Продължава да няма яснота и напредък по българската REPowerEU глава в НПВУ. Запознайте се и с доклада на Ковачев за второто плащане от декември м.г. 

Георги Стефанов, член на УС на Българска Асоциация Геотермална Енергия (БАГЕ), Геотермалната енергия – единствената ВЕИ технология конкурентна на капацитета на АЕЦ като базова мощност

Георги Стефанов от БАГЕ (Българска Асоциация Геотермална Енергия) засегна въпроса за потенциала на геотермалната енергия като алтернатива на текущата базова енергия от АЕЦ и въглища, като капацитет, време за операционализиране, а после и за експлоатация, цена. А добрата новина е, че още есента бяха приети законодателни промени, регулиращи статута на топлината като ключово подземно богатство, което не се влияе и от климатични рискове като градушки, вулкани.

Проф. Христо Василев, експерт по енергийни и светлинни технологии: Възможна ли е към 2035 г. цена на енергията в България от фотоволтаици под 15 евро на MWh?

Проф. Христо Василев постави на въпрос моралното остаряване на понятието “базова мощност” в днешния свят, в който осигуряването на гъвкавост ще се цени все повече. Фотоволтаиците могат да бъдат базова мощност поне 8 месеца в годината, а биха могли и още повече в комбинация с батерии/технологии за съхранение. Той коментира, че най-ниска цена за домакинствата и бизнеса би дошла от фотоволтаиката. По негова прогноза към 2035 г. цената ще е под 12 евро на мегават час (гледайки новоизлизащи научни изследвания за повишаваща се ефективност на панелите, възможности за рециклирането им, конкуренция и др.).

Доц. Владимир Зиновиев, Директор на Научноизследователския център по енергиен бизнес и инфраструктура на УНСС: Енергийните общности като модел за устойчива децентрализация на генератори и консуматори

Доц. Владимир Зиновиев от УНСС коментира, че все още нямаме енергийна общност в оригиналния смисъл за споделяне и използване на енергията от общността, а “свободната” да се дарява на нейни уязвими представители, детски градини и др., но настоящите първи претенденти като Енергийна общност Габрово работят в посока все по-голямо приближаване до тази дефиниция, макар все още да не е факт и наредбата за дейността им. Доцентът ни покани да чуем повече за опита на Италия, САЩ, Япония на предстоящата научна конференция за Енергийни общности и ролята им за декарбонизацията на 6 юни в УНСС. 

Презентация на Проф. Георги Касчиев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация на Проф. д-р инж. Димо Стоилов

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация на Мартин Владимиров

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация на Радостина Славкова

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация 1 на Петко Ковачев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация 2 на Петко Ковачев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download [11.93 KB]

Презентация на Георги Стефанов

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация на Проф. Христо Василев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация на Доц. Владимир Зиновиев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by
,

На 29.03 в Дома на Европа ви каним на дискусия, посветена на зеления преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения. Има ли нужда България от нова ядрена мощност?

В петък, на 29.03.2024 г., ви каним на хибридната ни експертна дискусия в Дома на Европа: Зеленият преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения. Има ли нужда България от нова ядрена мощност?

Заповядайте от 10:00 – 17:30 в Дом на Европа, ул. Г.С. Раковски 124, София, и в Zoom, където ще бъде осигурен симултанен превод и запис на английски език. Регистрация на линка.

В Екологично сдружение “За Земята” от години работим по темата енергиен и зелен преход. Основните ни препоръки към политиците относно развитието на енергийния сектор винаги са били за приоритет на енергийната ефективност, децентрализация на производството на електроенергия, достъп на отделните домакинства и енергийни кооперативи до ВЕИ, отказ от енергийни мегапроекти. От над 20 години публикуваме наши анализи, доклади и отворени писма до правителствата по темата за корупционния проект АЕЦ Белене. За съжаление бяхме игнорирани от редица управляващи и беше допуснато ограбване на над 3 милиарда лева от националния бюджет. Според нас с прибързаните и неадекватни действия на политиците по предложението за нови 2 ядрени реактора в АЕЦ Козлодуй има опасност да видим отново схемата с АЕЦ Белене, но с реактори на Westinghouse. Проектът АЕЦ Белене се провали не защото реакторите бяха руски, а защото страната ни няма икономическа необходимост от нова АЕЦ. Същият аргумент, още по-убедително важи и сега.
Това е причината да организираме дискусия: Зеленият преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения.

ПРОГРАМА:

*** Еnglish version below

09:30 – 10:00 Регистрация и кафе
10:00 – 10:10 Встъпителни думи от За Земята

Сесия 1: 10:10 – 12:30 Фалшиво решение или България има нужда от нова ядрена мощност? модератор: Генади Кондарев, E3G
Лектори:
– Проф. д-р Георги Касчиев, атомен физик, бивш председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, работил в Института за изследване на риска към Виенския университет, научен ръководител за пуска на пети блок на АЕЦ „Козлодуй“: Козлодуй 7 – За уродливите черти на новия ядрен проект
– Адвокат Александър Кашъмов, Изпълнителен директор на
Програма Достъп до Информация. Проблеми и тенденции свързани със законите на ядрените проекти в съдебната практика.
– Проф. д-р инж. Димо Стоилов, Ръководител на изследователска група по стратегическо планиране на развитието на националната енергетика към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) при БАН: Стратегическо планиране на националната енергетика
Q&A
– Мартин Владимиров, Център за изследване на демокрацията (ЦИД), Директор, Програма „Енергетика и климат“: Завладяната енергетика в завладяната държава: забавяне на прехода и заключване в големи корупционни проекти
Q&A

11:30 – 12:30 Панелна дискусия с:
– Петко Ковачев – Институт за зелена политика / Зелени закони
– Проф. д-р Георги Касчиев
– Проф. д-р инж. Димо Стоилов
– Тодор Тодоров, За Земята
– Мартин Владимиров, ЦИД

Обяд: 12:30 – 13:30

Сесия 2: 13:30 – 16:30 Възможности и пречки пред зеления преход
модератор: Тодор Тодоров, За Земята/ CEE Bankwatch. Експерт за справедлив преход в базата данни на ЕК-ДГ РЕГИО, член на Комитета за наблюдение на програма Региони в растеж 2021-27
Лектори:
– Радостина Славкова, За Земята: Доклад с CAN Europe: “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи” в България
– Петко Ковачев, Институт за зелена политика: Ще го бъде ли НПВУ (Националния план за възстановяване и устойчивост) в България?
– Георги Стефанов, член на УС на Българска Асоциация Геотермална Енергия (БАГЕ), Геотермалната енергия – единствената ВЕИ технология конкурентна на капацитета на АЕЦ като базова мощност
– Доц. Владимир Зиновиев, Директор на Научноизследователския център по енергиен бизнес и инфраструктура на УНСС: Енергийните общности като модел за устойчива децентрализация на генератори и консуматори
– Проф. Христо Василев, експерт по енергийни и светлинни технологии: Възможна ли е към 2035 г. цена на енергията в България от фотоволтаици под 15 евро на MWh?

Панелна дискусия и обобщение
16:30-17:30

–

09:00 – 09:10 Opening remarks, Za Zemiata

Session 1: 09:10 – 11:30 False solution or does Bulgaria need new nuclear power?
moderator: Gennady Kondarev, E3G
Speakers:
Prof. Dr. Georgi Kaschiev, atomic physicist, former chairman of the Committee for the Use of Atomic Energy for Peaceful Purposes, worked at the Institute for Risk Research at the University of Vienna, scientific supervisor for the commissioning of the fifth unit of the Kozloduy NPP, Kozloduy 7 – About the ugly features of the new nuclear project
Q&A

Lawyer Alexander Kashamov, Executive Director of the Access to Information Program. Problems related to the transparency and legality of nuclear projects in Bulgaria in the last 20 years, Q&A
Prof. Dr. Eng. Dimo Stoilov, Head of the Research Group on Strategic Planning of the Development of National Energy at the Institute for Nuclear Research and Nuclear Energy (INRIE) at the BAS: Strategic Planning of National Energy
Q&A
Martin Vladimirov, Center for the Study of Democracy (CSD), Director, Energy and Climate Program: Captured Energy in Captured State: Slowing the Transition and Locking-in Big Corruption Projects
Q&A

Lunch pause: 11:30 – 12:30

Session 2: 12:30 – 16:30 Opportunities and obstacles to the green transition
moderator: Todor Todorov, Za Zemiata/ CEE Bankwatch. Expert on Just Transition in the EC-DG REGIO database, member of the Monitoring Committee of the Regions in Growth 2021-27 program
Speakers:
Radostina Slavkova, Za Zemiata: Report with CAN Europe: „The Paris Agreement Pays Off: Accelerating the Green Transition Leads to Socio-Economic Co-Benefits“ in Bulgaria
Petko Kovachev, Institute for Green Policy: What will happen with the NRRP (National Plan for Recovery and Sustainability) in Bulgaria?
Georgi Stefanov, member of the Board of the Bulgarian Association of Geothermal Energy (BAGE), Geothermal energy – the only RES technology competitive with the capacity of NPP as base power
Assoc. Prof. Vladimir Zinoviev, Director of the Research Center for Energy Business and Infrastructure of UNSS: Energy communities as a model for sustainable decentralization of generators and consumers
Prof. Hristo Vasilev, expert in energy and light technologies: Is it possible for the price of energy in Bulgaria from photovoltaics to be below 15 euros per MWh by 2035?

Panel discussion and final remarks:
15:30-16:30

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by
,

Доклад: Ползите за хората и икономиката от Зелената сделка многократно надвишават цената за осъществяването ѝ

Ако България не предприеме действия по отношение на климатичните политики, ще ѝ струва 59 милиарда евро — загуби от свързани с климата екстремни събития. В същото време следването на сценарий, съвместим с целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса, ще доведе до не само до избягване на такива загуби, но и до допълнителни финансови ползи от 7.6 млрд евро — или почти 10% от БВП на България за 2022 г. Изводите са от доклада “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи”, публикуван от мрежата организации CAN Europe, от която “За Земята” е част.

Изследването прави сравнение между три сценария — бездействие, минимални мерки и амбициозни реформи, които ще ограничат затоплянето до 1.5 С. За всяка една от 13-те анализирани държави в ЕС резултатите потвърждават, че ползите от инвестиции във въглеродонеутрална икономика надхвърлят разходите. 

Изчисленията в доклада са направени с помощта на два компютърни модела — COACHH, финансиран от Европейската комисия и COMBI, създаден от консорциум между университети, образователни и експертни организации. Използваните данни са от Европейската комисия и показват, че Зелената сделка и следването на целта от 1,5 С от Парижкото споразумение ще доведат до допълнителни ползи (директни съпътстващи ползи) за целия Европейски съюз, оценени на 1 трилион Евро до 2030 г.  

Най-значителните ползи от амбициозния сценарий ще са в областта на енергийната сигурност — 2.1 млрд евро, а здравните ще са на стойност 300 млн. евро. В същото време следването на настоящите климатични политики ще доведе до загуби от 12 милиарда евро, ако не се повиши амбицията до ограничаване на затоплянето до 1.5 градуса. 

“На фона на разгорещените дебати за ползите от Зелената сделка, става все по-ясно, че ЕС и в частност България ще спечели, ако се движи в крак с времето. След поредица от анализи, концентрирани върху здравните ползи, имаме и тези убедителни данни, които разглеждат темата от различни страни. Категорични сме, че амбициозните и навременни климатични решения ще се отразят положително на икономиката на България”, казва Радостина Славкова от екип “Климат и енергия” в За Земята. 

Доклад “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи”. Изводи на национално ниво: България.

Оригинална версия на доклада “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи” с изводи за други държави. 

 

Повече информация:

  • Графиката на избегнатите икономически загуби за България ясно показва, че при сценария на бездействие загубите, изразени в милиарди евро, са значително по-високи (59 мрлд. евро) в сравнение с прогнозираните при сценария на заявените политики (12 млрд. евро)
  • Общите финансови съпътстващи ползи за България биха били 9,2% от БВП за 2022 г., което е втората най-висока стойност в ЕС-27 след Словакия, и което само по себе си е значителен стимул за предприемане на навременни действия в областта на климата.
Категория  Съпътстващи ползи (закръглени) 
Енергийна система/сигурност (млрд. евро) 2.1
БВП и публичен бюджет (млрд. евро) 3.4
Спестени ресурси (млрд. евро) 1.8
Здравни ползи (млрд. евро)  0.3
Общи парични ползи (млрд. евро) 7.6
Общи парични ползи (% от БВП за 2022 г.) 9.2%
Пряка допълнителна заетост (в години) 68,576
Избегната смъртност (преждевременни смъртни случаи на година) 1,098

Източник: Изчисления на CLIMACT и CAN Europe въз основа на модела COMBI

Ползите за Енергийна система и енергийната сигурност на страната се оценяват на 2.1 млрд. евро – избегнат внос на изкопаеми горива и избегнати други инвестиции в технологии за изгаряне за производство на електроенергия. Така ще се намали цялостната употреба на енергия, но и цената й.

Ползи за БВП и публичния бюджет в размер на 3.4 млрд. евро. Тук е изчислен ефекта от общото търсене на стоки и услуги и ефектът, който инвестициите биха имали върху бюджета.

Спестени ресурси или ресурсна ефективност в размер на 1.8 млрд. евро – или с други думи: комбинация от намален материален отпечатък, спестен разход на изкопаеми горива през целия жизнен цикъл и избегнат добив на метални руди.

Здравните ползи са оценени на 300 милиона евро – кумулативно от избегнати изгубени години живот и преждевременна смъртност, дължаща се на ФПЧ2,5; избегнати смъртни случаи в следствие на озоново замърсяване; избегната повишена смъртност през зимата и заболеваемост през зимния период (най-вече от астма). 

Моделът COMBI сочи, че общите финансови съпътстващи ползи за България биха били 9,2% от БВП за 2022 г., което е втората най-висока стойност в ЕС-27 след Словакия.

 Разходи, свързани с преждевременна смърт и заболеваемост поради излагане на частици PM 2,5 (фини прахови частици)

Всяка година почти 14% от БВП на България се губи (под формата на преждевременна смърт и заболеваемост) заради замърсяване на въздуха. Данните от ОИСР от 2019 показват недвусмислено лидерство на България сред ЕС-27, следвана от Румъния с 8,4% от БВП. Данните за страната ни са сходни с тези на държави като Китай, Сърбия, Босна, Украйна.

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

 

/by
,

Вече има как да проследим изпълнението на ИНПЕК в България и още 12 страни

Националните планове в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) са планове, в които от държавите-членки на ЕС се изисква да опишат по интегриран начин своите цели в областта на климата и енергетиката – както и политиките и мерките за постигането им до 2030 г. (с перспектива до 2040 г. и отвъд). Крайният срок за подаването на окончателната им актуализирана версия до Европейската комисия е 30 юни 2024 г. България публикува първа (частична) чернова едва на 22 декември, за която може да прочетете позицията ни тук.

Вече е онлайн новата актуализация на „NECP tracker“.

NECP Tracker е инструмент, разработен от CAN Europe и SEO Birdlife, заедно с още 12 партньора по проект Together For 1.5, който оценява къде се намират държавите членки по отношение на изпълнението на техните Интегрирани планове в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК/NECP), като сравнява това, което са обещали и къде в действителност се намират според последните публикувани данни за емисиите на парникови газове (от Европейската агенция за околна среда) и енергия (от Евростат).

За всяка от обхванатите 13 държави, включително България, инструментът разглежда цялостните и секторните пътища за намаляване на емисиите на парникови газове и допълнителни показатели за енергиен преход.

Тракерът предоставя ключова информация за разбиране на пропуските в амбицията и изпълнението, които трябва да бъдат разгледани в окончателната актуализация на NECP/ИНПЕК. Първоначалната версия на Tracker обхваща 13 страни от ЕС: Белгия, България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Франция, Германия, Унгария, Полша, Португалия, Словения и Испания. Инструментът ще бъде постоянно актуализиран и допълван с данни, когато станат достъпни. Ключова нова функционалност е възможността за сравняване на един и същи показател за две държави.

Потребителите също имат няколко опции за персонализиране на графиката на тракера:

  • Могат да подчертаят конкретен ред и да изберат различни годишни диапазони.
  • Могат да виждат данните в абсолютни или относителни стойности.
  • Могат лесно да превключват между различни държави или индикатори.
  • Могат да сравняват един и същи показател за две държави, което е нова функционалност.

Изводи от българската секция на тракера.

България продължава да пренебрегва целите на ЕС за декарбонизация и енергиен преход. Липсата на амбиция стана ясна още от първата чернова на ИНПЕК, който беше публикуван за обществено обсъждане точно преди коледните празници. Въпреки че България вече 8 месеца има ново редовно правителство и парламент (след дълъг период на политическа нестабилност), старите лоши практики на скрита, непълна или трудно достъпна информация продължават.

В черновата липсва моделиране на енергийната система и как е свързана с другите сектори на икономиката. Дори и черновата да бе публикувана по-рано, съответните данни по сектори, за целите и т.н. липсват и е невъзможно да бъдат извлечени за настоящата актуализация на NECP Tracker. Така в настоящата оценка се използват наличните от предходния ИНПЕК данни за 2020 г., в които отново липсва важна информация, като например нетни емисии, брутни емисии и емисии на парникови газове в енергийния сектор – които са в основата на проследяване на напредъка до 2030 г.

Допълнителна информация за тракера на английски език ще намерите в брифинга с ключови констатации.

Статия, коментираща предходната актуализация за България на NECP Tracker-a от 2021 г., можете да откриете на линка.

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by
,

Доклад: България не предоставя достатъчно информация на хората как могат да спечелят от предстоящия енергиен преход

България се проваля в планирането и комуникирането на целите си към декарбонизиране на икономиката, има остра липса на консултации с обществото и навременен диалог. Липсва ясна стратегия за излизане от изкопаемите горива и замяната им с по-нови, чисти и ефективни технологии, каквато България трябва да предостави, известна още като Интегрирания национален план Енергетика и климат (ИНПЕК), от което страдат хората най-вече в зависимите от въглищата общини.

Все още липсва изискуемото по процеса на актуализация на Интегрирания национален план Енергетика и климат (ИНПЕК или национален план за енергия и климат) моделиране и проекто-план към 2030-2050 г., липсват консултации с обществото, навременна комуникация и диалог. Документът е от първостепенна важност, за да гарантира, че преходът към въглеродонеутрална икономика ще включва развитие на конкурентна и модерна среда с мисъл за хората.   

Това са част от заключенията за България в Доклада относно процеса по актуализиране на ИНПЕК (Интегрираните национални планове Енергетика и климат), който Екологично сдружение “За Земята” и други български партньори изработихме заедно с повече от 30 национални организации от 25 държави-членки от мрежата на Climate Action Network (CAN) Europe. В него се прави анализ на климатичните цели на държавите в ЕС към 2030 г. и се проследява дали са в съответствие с целта за  постигане на климатична неутралност в целия ЕС до 2050 г. Откроява се силният контраст между нуждата от спешни и ускорени действия в областта на климата и бавния напредък – от оценените 25 държави нито една не прави достатъчно спрямо целта от 1,5 С – т.е. необходими са още повече инвестиции в мерки за спестяване на енергия и възобновяеми източници на енергия.

Целта на Националните планове за енергетика и климат е да поведат декарбонизацията на национално ниво в съответствие с целта от Парижкото споразумение глобалното затопляне да се ограничи в рамките от 1,5°C. Това означава поетапно намаляване на зависимостта от изкопаемите горива, съчетано с навременно и детайлно планиране на справедлив преход към чиста икономика на бъдещето. 

Амбиции във връзка с климата

От държавите-членки се изисква да съобщят в ИНПЕК своя принос към задължителните цели за дял на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност към 2030 г. За държави с високи нива на енергийна бедност трябва да се включи и национална индикативна цел за намаляване на енергийната бедност, включително времева рамка, до която целите трябва да бъдат постигнати. 

Участие на обществеността

Друг основен извод от доклада е липсата на ефективен, колективен, прозрачен процес на обществено участие в процеса по актуализация на българския ИНПЕК.

По-конкретно, държавите трябва да включат:

  • Повишено ниво на климатична амбиция – в българския случай – приемане на цел за климатична неутралност до 2050 г. в Закона за ограничаване изменението на климата и повишаване на амбицията по сектори.
  • Национален принос за възобновяема енергия за 2030 г. с траектории и разбивка по сектори на крайна употреба и технологии ВЕИ. От държавите-членки се изисква също така да представят подцели за централно отопление и охлаждане, промишленост, сгради и транспорт.
  • Национален принос за енергийна ефективност до 2030 г., както за първично, така и за крайно потребление на енергия.
  • Адресиране на проблема с енергийна бедност с механизми за дългосрочни (структурни) инвестиционни мерки по наличните финансови инструменти, достъпни за уязвимите домакинства.

В предадените до момента проекти на ИНПЕК нивото на амбицията за енергийни спестявания е твърде ниско. Необходими са 20% икономии на енергия, за да бъде националната цел в съответствие с Парижкото споразумение. Много планове не успяват да осигурят принос в съответствие с новата цел за енергийна ефективност на ЕС до 2030 г. като минимум. По изчисления на CAN Europe следвайки формулата за минимално намаление от актуализираната Директива за енергийна ефективност (EED) българският национален ангажимент за енергийна ефективност не трябва да надхвърля 13,71 милиона тона нефтен еквивалент за първична енергия и 8,85 за крайно потребление на енергия.  

В добре направен ИНПЕК трябва да се оцени нивото на енергийна бедност и да обясни как се планира да се използват приходите от Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ), структурните фондове на ЕС и Социалния климатичен фонд за справяне със социалните въздействия върху уязвимите домакинства и намаляване на зависимостта им от изкопаеми горива или други неефективни методи за отопление, като например изгаряне на дърва за огрев в остарели печки.

Участие на обществеността

Друг основен извод от доклада е липсата на ефективен, колективен, прозрачен процес на обществено участие в процеса по актуализация на българския ИНПЕК.

Държавите-членки са задължени да организират ранни и ефективни обществени консултации преди представянето на проекта на план и преди окончателната версия на ИНПЕК да се изпрати до ЕК в срока 30.06.2024 г. Те трябва също така да проведат многостепенен /мултисекторен диалог в областта на климата и енергетиката, където да се обсъдят енергийните и климатичните политики и мерки със заинтересованата общественост. В България най-близкият пример за такъв диалог е Консултативния съвет по изпълнението на Зелената сделка и в частност тематичната й подкомисия “Комисия за енергиен преход” (КЕП), чиято работа по разработване на Пътна карта за климатична неутралност бе прекъсвана и възпрепятствана многократно. Функционирането на КЕП трябва да продължи и за напред за обсъждания на стратегии и мерки за декарбонизация на секторите на икономиката и след приемането на ИНПЕК.

Също така от държавите се изисква да използват и представят достъпни, сравними и актуални данни, като ясно посочват източниците на данни, както и основните методологии, използвани в техния анализ и планиране. За да се осигури демократичен и прозрачен процес на разработване на ИНПЕК, тази информация трябва да бъде публично достъпна.

“Има индикации, че средата на ноември ще се появи актуализирана версия на българския ИНПЕК. Призоваваме управляващите ни да действат смело и решително в посока декарбонизация, осъзнавайки своята отговорност към българските граждани, местните общности, живеещи близо до замърсяващи предприятия с най-спешна нужда от намаляване на замърсяването и емисиите от тях, но и всички жители на планетата, които вече са или ще бъдат засегнати негативно от изменението на климата.” – каза Радостина Славкова от „За Земята“.

През оставащите осем месеца до финализирането и изпращането на ИНПЕК до Комисията през юни 2024 г., обществеността трябва да бъде ефективно ангажирана и консултирана. Апостол Дянков от WWF-България дава допълнителна конкретика: „Това може да се случи, като докладът се представи публично, както в Комисията за енергиен преход (КЕП), така и на обществено обсъждане, което да се проведе на поне два етапа, със срок от един месец. Най-важното е да има реален диалог, както на експертно равнище, така и в публичното пространство”.

„За Земята“ и партньорски организации от Коалицията за климата следим отблизо процеса по актуализация на ИНПЕК и ще публикуваме свои позиции и коментари по черновата на план. Ангажираме се и да организираме своеобразен обществен диалог след публикуването на плана за обсъждане на предложенията ни, за който ще информираме своевременно.

Пълният преведен текст на оценката за България в доклада на CAN Europe

 

Повече за общия доклад:

Докладът на CAN Europe представлява първоначалната оценка на гражданския сектор на наличните 16 от 27 проекти на актуализации на ИНПЕК, а където такива липсват както у нас – обратна връзка по възможностите за публично участие до момента и тематични препоръки. Докладът представя начален преглед на някои от основните въпроси, които ще трябва да бъдат разгледани в препоръките на Европейската комисия към ИНПЕК плановете на държавите членки през декември 2023 г. 

Едва 15 държави членки са представили своите проекти на планове към 30 септември 2023 г. Към 23 октомври държавите вече са 16 с Малта: Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Холандия, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Участието на европейската общественост и заинтересованите страни в процеса на изготвяне е недостатъчно, вариращо от слабо до несъществуващо.

Вижте пълната версия на доклада:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

 

/by
,

Вижте кои са българските номинации в международните „Награди за ИНПЕК мерки“

Малко преди крайния срок за изпращане до ЕК на проекто-чернова на Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) – 30 юни, все още липсва такава чернова с мерки, дори наченки на консултативен процес, или каквато и да било яснота от новите управляващи за срокове и приоритети.

Затова и започнахме да споделяме с обществеността и институциите наши искания и визия за актуализирания ИНПЕК в международната дигитална кампания NECPs Awards или „Награди за ИНПЕК мерки“. Тук номинирахме добри мерки, които искаме да видим развити в плана или обратното – лоши мерки, които в никакъв случай нямат място там или лоши мерки, които с много малко подбутване могат да станат добри. Идеално номинациите трябваше да са върху мерки от черновата на ИНПЕК, но такива все още не са публично достъпни. Силно се надяваме за есента да имаме начална версия, която да коментираме и предложим за публичен и експертен вот във втората част на кампанията NECPs Awards.

Сегашните ни номинации за 3 лоши и 3 добри мерки са:

ЛОШИ МЕРКИ

Категория: Участие на обществеността

Липса на междусекторен диалог при разработването на стратегически документи в сектор Енергетика и по изпълнението на Зелената сделка

Вместо да вървим към повече обществено участие, българските институции възпрепятстват смисленото /ефективното участие на НПО в изпълнението на Зелената сделка на ЕС. Наблюдаваме пълна липса на междусекторен диалог и неспазване на принципа за партньорство за стратегически документи в енергетиката – имаме тотално преустановена КЕП, но и почти спряна работа на другите комисии към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС). Наблюдаваме добра практика (КСЕЗС) убита в зародиш, и вместо да се върви към повече се върви към по-малко участие на обществеността. Други аспекти на номинацията са непрозрачното предлагане и приемане от служебния кабинет на противоречивата Стратегическа визия за устойчиво развитие на електроенергийния сектор с хоризонт 2023-2053 и все още нечутия призив на гражданите организация да има Независим мониторингов комитет по изпълнението на НПВУ.

 

Категория: Достатъчност

Мегаломански планове за производство и износ на зелен водород

 

Наблюдаваме мегаломански планове за производство на зелен водород за износ, като се транспортира из цялата страна. Вече се изпълняват и пилотни водородни проекти в сектор отопление с публично финансиране, а има много по-екологични и ефективни алтернативи като термопомпите. Зеленият водород трябва първо да се използва в трудните за декарбонизиране индустрии (кат стъклена, циментова, химическа) и то близо до мястото на производство. ВЕИ трябва да се приоритизира за производството на електро и топлоенергия, включително и за да се заместят въглищните и газови мощности в близък план. Властите желаят водородът, произведен от ВЕИ, да се продава и транспортира до съседни страни, но те също изграждат свои собствени съоръжения за производство.

 

Категория: Устойчива мобилност

Добре разработеният Национален велосипеден план е все още в търсене на отговорна институция за изпълнението му

Национален велосипеден план е изготвен по инициатива на НПО (БААТ) с въвличане на отговорните национални институции, но липсва политическа воля и желание да бъде припознат от институция, която да го координира, развива и превърне в програма за изпълнение, която да носи ползи за гражданите и общините. Целта на плана е гражданите да се придвижват с велосипед между градове. Свършена е много ценна експертна работа, маршрутите са внимателно подбрани да минават покрай гари, исторически и природни забележителности и др. Липсата на институционално припознаване и на водещо ведомство – координатор води до стагнация. Не се търси финансиране за изпълнението, а интерес определено има – общини вече изпълняват заложени мерки със собствените си ограничени средства. Т.е. имаме развита добра мярка, която обаче няма стопанин в лицето на институциите и се спира нейното прилагане.

 

ДОБРИ МЕРКИ

Категория: Енергиен преход

Да се разделят прогресивните региони, вече работещи по своя енергиен преход, от бавещия се Стара Загора, ако не наваксва бързо

 

Предлагаме отделяне на въглищните региони Перник и Кюстендил от Стара Загора, ако Стара Загора не забърза подготовката си за справедлив енергиен преход. Първите два са региони със случващ се вече справедлив енергиен преход, които са по-отворени към възможностите на Зелената сделка, за разлика от Стара Загора, където предизвикателствата на прехода са повече, но и местните власти и население са по-слабо информирани за възможностите. Ако Стара Загора не навакса бързо с подготвителната си работа за справедлив преход, тя ще загуби наличните средства не само за бъдещото си развитие „отвъд въглищата“, но ще се загубят и тези за двата други въглищни региона. Перник и Кюстендил вече загубиха немалка сума за 2022 г. по Фонда за справедлив преход, а нова загуба на такива средства ще направи процеса необратим за тях.

 

Категория: Борба с енергийната бедност

Време е за конкретни мерки по механизма за борба с енергийната бедност

В борбата срещу енергийната бедност се направи доста в последните месеци в посока дефиниция, критерии за енергийна бедност, но и как да изглежда механизма за подкрепа. Искаме да видим конкретика в ИНПЕК за прилагането на механизма – и по-точно набор от мерки в реализация на принципа за енергийно обновяване „стъпка по стъпка“. Стъпка 1) започва се с повишаване енергийната ефективност на жилището до максимална стойност или намаляване на нуждата от отопление с поне 50-60%, което би помогнало за изваждане на хората от графата “енергийно бедни”. Стъпка 2) инсталиране на термопомпа за отопление и охлаждане. Мерките за ЕЕ трябва да са подготвени и изпълнени по начин, по който може да има гратисен период преди въвеждане на термопомпа (т.е стъпка 1 да няма заключващ ефект към стъпка 2). Идва и стъпка 3) с използване на слънчева енергия – за подгряване на вода и за производство на електричество, вкл. в комбинация с батерии или като включване на енергийно бедни в енергиен кооператив.

 

Категория: Устойчива мобилност

Развитие на още повече споделена електромобилност чрез публична подкрепа

Нужно е още повече развитие на схеми за споделен електротранспорт, за да може обществото ни да се движи в посока към повече споделена мобилност, а не индивидуална и по-замърсяваща такава. В големи градове като София електроавтобусите се увеличават като бройка, както и са налични схеми за отдаване под наем на скутери и електроавтомобили за индивидуални нужни и ванове за пренос на товари. Няма все още програма или план за насърчаване на общинско или национално ниво, но се развива по частна инициатива и чрез обществени поръчки за електроавтобуси. Повече и по-достъпна споделена мобилност означава по-малко индивидуални превозни средства – със схеми за подкрепа още повече хора ще слязат от автомобилите си и ще дишаме значително по-чист въздух.

Цялото представяне на българските номинации е достъпно на: https://1point5.caneurope.org/countries/bulgaria/

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by
,

КОД: Зелено – Климатични промени и какво означава целта 1,5°С? Заповядайте на 30 март в Клуб на пътешественика

Каним ви на откриващото събитие по проекта ни „Заедно за 1,5” по програма LIFE, с което гостуваме на мартенското издание на инициативата КОД: Зелено. Очакваме ви на 30 март, четвъртък, от 19:00 ч. в Клуба на пътешественика на ул. Сердика 19 в София. Подробности тук!
Ще си говорим за климатичните промени и какво означава целта 1,5°С от Парижкото споразумение за климата.

Други въпроси, на които ще отговорим:

  • Какви са разликите при различни градуси затопляне?
  • Какво казва науката за климата?
  • На прав път ли сме за постигане на целта, в България и по света?
  • Кога започва адаптацията към климатичните промени?
За да направим срещата ни още по-интересна и полезна, ще ни помогне и „Климатична фреска“ — настолна игра с 42 карти, всяка от които представлява фактор за изменението на климата. Благодарение на нея участниците преминават през увлекателен процес, който им помага да открият връзката между причините и последствията, свързани с изменението на климата и да потърсят възможни решения за излизане от кризата.
***
TogetherFor1.5 или „Заедно За 1,5” е паневропейски проект по програма LIFE, който цели да приведе действията на ЕС в областта на климата в съответствие с целта от затопляне не повече от 1,5°, поставена от Парижкото споразумение. В рамките на проекта ще направим преглед на климатичните и енергийни инициативи на национално и европейско ниво и финализирането и прилагането на законодателния пакет “Подготвени за цел 55” и RePowerEU; преразглеждането на Интегрираните планове в областта на климата и енергетиката (ИНПЕК); и преразглеждането на националните Дългосрочни стратегии за декарбонизация до 2050 г. (LTS).
Тези политически процеси на национално и европейско ниво са възможност за социална и икономическа трансформация, която значително може да ускори прехода на ЕС към климатична неутралност с помощта на инструментите за финансиране на Евросъюза.

Повече за проекта

Официална страница на проекта

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by