, ,

Доклад показва, че държавите от Европейския съюз продължават да субсидират нефт, газ или въглища

Правителствата на държавите от Европейския съюз продължават да оказват подкрепа на нефт, газ или въглища (2), а няколко от националните планове за енергия и климат изобщо не споменават субсидиите за изкопаеми горива. Това подчертават авторите на публикувания днес доклад „Субсидии за изкопаеми горива в проектите на националните планове на ЕС за енергият и климат: недостатъци и призив за спешно действие“, плод на общите усилия на Overseas Development Institute (ODI), Friends of the Earth (FoE) Netherlands and Climate Action Network (CAN) Europe.

Докладът установява, че България е сред шестте държави-членки — останалите са Дания, Франция, Унгария, Холандия и Обединеното кралство, които отричат да предоставят субсидии за изкопаеми горива в страните си. Те твърдят това, въпреки че Европейската комисия по-рано установи, че всички държави от ЕС продължават да оказват в различна степен подкрепа на изкопаемите горива. Обединеното кралство е шампион в тази негативна класация и осигурява около 12 милиарда евро всяка година само чрез данъчни облекчения и бюджетни трансфери — повече от която и да е друга държава от ЕС.

На този фон страната ни обяви в своя план за енергия и климат, че не възнамерява сериозно да преструктурира енергетиката си до 2030г. Освен че въглищата остават основен енергоизточник, а възобновяемите енергийни източници в сектор електроенергия почти няма да се развиват, страна а заявява, че ще се опита да привлече всеки възможен газов проект в региона. България лаконично отрича да предоставя субсидии за изкопаеми горива, на което твърдение Европейската комисия отговори в коментарите си от 18 юни, че субсидиите в енергетиката са посочени в доклада „Energy prices and costs in Europe„ от 2018 г. И в този доклад е видно, че в България не просто има субсидиране, а сме шампионите на опашката. Страната ни според доклада отделя най-голям дял от своя БВП за енергийни субсидии по данни от 2016г. България харчи 2.7% от своя БВП за енергийни субсидии, при средно за ЕС 1.1.%.
Също така страната ни подкрепя вредни, замърсяващи и неефективни практики като изгаряне на отпадъци в тецове на въглища, подпомагайки допълнително експлоатацията на технически и морално остарели инсталации.

Един от водещите автори на доклада, Лори ван дер Бург, изследовател по темата климат и енергетика към Приятели на Земята, Холандия, коментира: „Като част от срещата на Г-20 правителствата на ЕС поеха ангажимент да прекратят субсидиите за изкопаеми горива през 2009 г. Десет години по-късно, когато светът е в разгара на климатична криза, правителствата на ЕС продължават да предоставят огромни суми пари от данъкоплатците за изкопаеми горива, които са най-главната причина за климатичните промени.

Националните планове за енергия и климат разкриват, че по-голямата част от държавите-членки нямат намерение да се откажат от съществуващите субсидии за изкопаеми горива. А Великобритания, Германия, Гърция, Полша и Словения дори планират да въведат нови субсидии за изкопаеми горива и то в момент, когато обществото все повече си дава сметка за риска от климатична криза. Това се случва въпреки поетият от тези страни преди десет години ангажимент да прекратят предоставянето на подкрепа. Например Гърция споменава, че ще въведе субсидия, насочена към замяна на дизелови котли с такива на изкопаеми газове, а Полша възнамерява да предостави субсидии за подземни хранилища за газ и използване на втечнен природен газ в транспортния сектор.

Докладът призовава всяка държава-членка да изброи всички съществуващи мерки за субсидиране на изкопаеми горива, като използва обща дефиниция, и да представи обширни планове за постепенно прекратяване на изброените субсидии в техните окончателни планове за енергия и климат. Плановете трябва да се финализират до края на тази година според изискванията ма европейското законодателство, регулиращо действията по предотвратяване на измененията на климата до 2030 г. в контекста на националните енергийни стратегии.

Маркус Трилинг, координаторът по темите относно финансова политика и субсидии към CAN Europe и съавтор на доклада, заяви: „Многократно страните от ЕС заявиха намерението си да прекратят субсидиите за изкопаеми горива. Предвид нарастващата пропаст между целите поставени в Парижкото споразумение за климата и това, което правителствата правят, сме на път да се сблъскаме с климатична катастрофа. Следователно правителствата трябва да съсредоточат инвестициите си през следващото десетилетие върху прехода към чиста енергия. Прекратяването на субсидиите за изкопаеми горива ще освободи необходимите ресурси, за да позволи на Европа да достигне нулеви емисии възможно най-бързо. “

„Когато си беден като България, имаш много по-голям стимул да харчиш малкото си средства разумно. Ние наливаме в умираща енергетика като въглища и ядрена енергия милиарди от обществените си средства, наливаме други милиарди във временни решения, които се превръщат в новия проблем на хоризонта – например газови проекти и газификация. Истинските решения като енергийна ефективност и възобновяема енергия са винаги на опашката от приоритети, за сметка на енергийното статукво. Е, питам се, в случай на тежка климатична криза, ние с недалновидните си действия как ще търсим подкрепа и съдействие, когато сме били такава част от проблема днес?“, казва Генади Кондарев от За Земята – Приятели на Земята България.

/by
, ,

Позиция на Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” – България относно “мерките”, които се предприемат срещу въглищни централи, свързани с Ковачки

В медийното пространство се появи информация, че се предвиждат мерки за спиране на работата на два от парогенераторите на ТЕЦ Република на “Топлофикация – Перник” АД, които работят на въглища.

Категорично сме против противопоставянето и създаването на конфликт между жителите на Перник, като се налага избор между това да дишат чист въздух и да получават топла вода.

Внезапното спиране на инсталации, които са от директно значение за живота на гражданите, без план за тяхното обезпечаване, е неразумно и единствено цели избягване от отговорност( отлагане на решението на проблема) – а именно да бъде изградена дългосрочна политика за бъдещето на инсталациите на въглища в България и какви са алтернативите, с които бихме могли да ги заменим.

Действията на прокуратурата и други институции от изминалите дни поставят темата за проблемите, свързани с въглищните централи болезнено ясно. Тези проблеми обаче не са от вчера.
Първите инвестиционни предложения за горене на отпадъци се появиха през 2013 г. в централата в Русе и в края на 2015 г. – в ТЕЦ “Бобов дол” и Сливен, още тогава изпратихме становища към отговорните регионални инспекции за здравните и екологични рискове при съвместно изгаряне на отпадъци и въглища. За тези шест години Министерството на околната среда и водите трябваше да вземе дългосрочни мерки да спре тази порочна практика, а не чак сега да подлага на риск живеещите в Перник с моментни мерки и “наказания”.

Припомняме, че имаме печален пример и в опитите за налагане на санкции срещу Христо Ковачки, който е свързан с подложените на проверки в момента централи. За повече информация относно свързаността им, можете да прочетете проучването на “Грийнпийс” – България “Финансовите мини”.

През ноември 2008 г. прокуратурата повдигна обвинение срещу Ковачки за данъчни измами. Отново имаше показна акция с претърсване на офиси и изземване на документи, по-късно Ковачки бе пуснат под рекордна парична гаранция от 300 000 лв. През 2011 г. Софийският градски съд го осъди на 3 години условно, а през 2014 г. Върховен касационен съд произнесе окончателна оправдателна присъда. Като причини бяха посочени пропуски на прокуратурата.

„Топлофикация — Перник“, „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“, „Топлофикация – Сливен”, и “Топлофикация — Русе” се възползват от страха, че хората ще останат на студено или без топла вода и правят опасни за здравето изменения в горивото, без да предвиждат допълнителни мерки за улавяне на замърсителите, специфични за изгарянето на отпадъци, каквито са диоксините например. Тази политика се наблюдава във всички изброени централи, а вероятно и други, които въвеждат изгарянето на отпадъчни продукти, защото е по-евтино. Изгарянето на отпадъци бавно, но сигурно се превръща в практика за все повече остарели технически електроцентрали, особено тези, свързани с бизнесмена Христо Ковачки. Следователно затвърждава тезата, че използването на въглища вече е скъпо и икономически нерентабилно и отчаяно се правят опити тецовете да продължат да работят.

Цената на здравето, която плащат жителите около тези централи, както и обществените разходи за тяхното субсидиране, е цена, която няма как да продължим да плащаме сляпо пред наличието на все по-изгодни алтернативи: а именно да увеличаваме енергийната си ефективност и да произвеждаме енергията си от възобновяеми източници.

От Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” – България призоваваме правителството да спре с показните акции и обещанията „на килограм“, които са от полза само за управляващите и олигарсите, и да се ангажира с планов и постепенен преход отвъд въглищата.

Енергиен преход в България е възможен, но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост. Този преход следва да предвижда извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности в страната в следващото десетилетие и намиране на алтернативи за производството на енергия по начин, който щади здравето на хората и околната среда.

/by
,

Доброволци от цялата страна чистиха Родопите 9 дни

21-вата акция на “За Земята” приключи с много емоции и желание за дългосрочни промени

Снимка: Георги Велев

Между 24 август и 1 септември над 100 доброволци участваха в 21-вото високопланинско почистване на екологично сдружение “За Земята”, което тази година нетрадиционно се организира в Родопите – край хижите Чаирски езера, Ледницата и Перелик, част от международния пешеходен маршрут Е8.

Хора от цялата страна на всякаква възраст и с разнообразни професии отделиха последните си дни от лятната почивка, за да се включат в акцията, която завърши с над 500 чувала събран боклук.

Ентусиастите успяха да изтеглят няколко огромни гуми, хвърлени в Чаирските езера, да съберат пластмасови и стъклени бутилки и опаковки около пещерата Ледницата, да извадят от деретата печка, хладилник, пералня и много метални отпадъци.

Край хижи Ледницата и Перелик бяха намерени и стари сметища, в които са се заравяли боклуци с десетилетия, още от построяването на хижите. Отново първите слоеве бяха предимно стъкло и консерви, а най-отгоре – пластмасови опаковки, като се откриха всякакви забавни “антики”.

“С радост установихме, че пешеходните маршрути в Родопите са чисти, много рядко намирахме боклук по пътеките. Това вероятно е заради по-малкия туристопоток, което пък се дължи на липсата на лифтове и пътища до високите части на планината за разлика от Рила и Пирин.” – коментират организаторите.

За съжаление и тази година “чистачите” установиха, че се гори боклук около хижите, което е следствие от трудното извозване на отпадъците. Изключително необходимо е да има по-добра комуникация между собствениците на хижите и общините и ясни правила за управлението на отпадъци, за да се спре тази опасна и вредна практика. Важно е и туристите да се включват в този процес – най-добре е всеки да си носи собствено канче, бутилка, кутия за храна, за да не трябва да ползва пластмаса за еднократна употреба, която в хижите често предлагат.

“По време на почистването проведохме разговори с хижарите да направят компостери за хранителните отпадъци от кухнята, както и разделно събиране – например на алуминиевите кенчета, които продават на гостите. Направихме и табели с призиви към туристите да не изхвърлят боклука си в кошчетата, а да си го приберат в раницата, все пак са го качили до планината, не е трудно да го свалят по същия начин”, споделиха от “За Земята”.

Почистването се включи и в глобалната акция на движението Break Free From Plastic като в един от дните доброволци извършиха така наречения одит на марките (Brand Audit), чрез който да се установи кои производители са най-големите замърсители в световен план. Вижте повече в доклада за 2018 г. Очаквайте скоро и методология как може да се направи такъв одит и по време на други почиствания.

Организираха се и дискусии на открито по различни екологични теми и практически лекции – отговорно планинарство, разпознаване на законна и незаконна сеч, разхищение на храна и хранителни отпадъци, водени от експерти на коалицията “За да остане природа в България”, част от която е и ЕС “За Земята”.

Както всяка година в последния ден участниците споделиха впечатления и обсъдиха къде да се проведе акцията следващата година, заговори се и за организиране на среща за дългосрочни решения за отпадъците в планините, на която да се поканят хижари и представители на общини, БТС, паркове, туристически клубове.

Организаторите изказват благодарности на община Девин и кметство Широка лъка за съдействието в извозването на боклука и на хижарите за гостоприемството.

Снимка: Георги Велев

Снимка: Георги Велев

Снимка: Георги Велев

/by
, , ,

В събота започва 21вото високопланинско почистване на За Земята

Кампанията “боклукът – в раницата” тази година е в Родопите

Уникалното по рода си традиционно почистване във високопланински територии, организирано от Екологично сдружение За Земята, започва този уикенд в Западни Родопи. Организаторите и доброволците се събират на хижа Чаирски езера в събота следобед, в понеделник продължават към хижа Ледницата и хижа Перелик. Акцията ще продължи до 31ви август. За Почистването са се записали над 80 човека от цялата страна на всякаква възраст.
Тази група отговорни към българските планини туристи и планинари се събират заедно в защитата на една кауза – По-чисти планини. Всички те искат да предадат своето послание “Боклукът в раницата” на всички ежедневно преминаващи туристи, които идват да се любуват на родните ни планини и понякога забравят, че те не искат нищо от посетителите освен възхищение.

“Това е една от най-старите природозащитни масови инициативи в България, която е привлякла, вдъхновила и мотивирала хиляди доброволци. Участниците не намаляват и винаги има и нови ентусиасти, които пък разказват на свои приятели и така винаги има нови хора” споделят от За Земята.
Тази година има и нещо съвсем нетрадиционно – акцията не се провежда в защитена територия, а точно обратното – в най-незащитената – Родопите, която е дом на огромно природно богатство, смесено със запазени традиции от векове, но не е природен или национален парк.
“И тази година ще сме около високопланински хижи, но не така посещавани като хижите в Пирин, Рила и Централен Балкан. От една страна искаме да покажем тези места на планинарите, които ще се включат в инициативата, от друга ще привлечем вниманието върху екологичните проблеми в района, с които със сигурност ще се сблъскаме на място и ще работим на място”, коментират от организаторите.
В края на всеки ден ще се организират дискусии на открито по различни екологични теми и практически лекции, свързани с биоразнообразието в района, водени от експерти на коалицията “За да остане природа в България”, част от която е и ЕС “За Земята”.
За кампанията
Кампанията „Боклукът в раницата“ започва през 1999 година. От тогава са събрани и премахнати от най-високите части на България над 115 тона отпадъци. Дългосрочната цел е не само да почистим замърсените терени и да отстраним нелегалните сметища, но и да възпитаме отговорно отношение към отпадъците и планината. Приканваме всеки турист да не използва пластмасова посуда за еднократна употреба в хижите, а да си носи собствени съдове и прибори, така изобщо няма да създава боклук и ще е истински пазител на природата.

/by
, , ,

Холандски инсинератор: Замърсяване при горене на отпадъци, въпреки филтрите

Автор: Изабела Едрева

Доклад от Zero Waste Europe синтезира няколко научни изследвания на организацията ToxicoWatch, в които се посочва, че нивата на емисии на диоксини и други токсични замърсители от Reststoffen Energie Centrale (REC)- най-новият от тринайсетте опериращи инсинератори в Холандия, който бе построен с най-съвременната технология, надвишават позволените прагове на разрешителното му и на европейското законодателство. Инсталацията, която първоначално беше предвидена за изгаряне само на местни битови отпадъци, сега гори битови отпадъци от цялата страна, както и производствени отпадъци и утайки.

През 2013 г. ToxicoWatch взе проби за изследване на домашни кокошки в Холандия. Яйцата са чувствителни биомаркери за устойчиви органични замърсители като диоксини. Изследването откри, че 50% от яйцата от домашни кокошки в страната имат нива на диоксини под прага, установен в ЕС. Но около REC резултатите от всички яйца надвишиха нормите. Последващо проучване за диоксини с проби, взети от тревата в дворовете около инсталацията също откри повишени нива на диоксини.

Повечето инсинератори предимно разчитат на предварително обявени краткосрочни измервания на емисии два пъти годишно за проверка на емисионните стандарти, а постоянното наблюдение на емисии честно не е задължително. Следвайки резултатите от предишните изследвания, постоянният мониторинг от 20,139 часа на диоксини от REC, разкри многобройни случаи на емисии на диоксини над определените стойности. Установи се че диоксините надвишават прага при “неоптимално работене” на инсталацията, т.е. при всяко пускане и спиране. Дванайсет пускания и спирания са се случили по време на наблюдението и емисиите на диоксини са надвишили нивото на ограничението на емисиите, определено от разрешителното на инсталацията, в седем от тези случаи, и нивото, определено от ЕС, в два от тези случаи. Пусканията и спиранията не са необичайни – повече от 60 такива събития са настъпили откакто инсталацията е била открита през 2011 година.
Обхватът на постоянния мониторинг на емисии се разшири, за да се анализират други устойчиви органични замърсители. Открити са доказателства за емисии, който REC не би трябвало да изпуска и за който няма разрешително, което означава, че има непълно изгаряне на отпадъците в инсинератора.

Като заключение от изследванията, синтезирани в доклада от Zero Waste Europe има 2 извода – 1) емисиите на диоксини от REC редовно надвишават границите, определени от разрешителното му, и 2) методът на моментен мониторинг подценява емисиите на диоксини. Препоръчва се въвеждане на система за задължително постоянно набюдение на емисии да замени съществуващата система на предварително обявени пробовзимания. Най-важно, изследванията откриха, че общите емисии на диоксини по време на преходните етапи на пускане и спиране на инсталацията надвишават годишните емисии на диоксини по време на стабилно състояние, което силно сигнализира за необходимостта тези емисии да бъдат включени в ограниченията.

Прочетете доклада (на английски) тук.

/by
, , ,

Протести по света срещу инсталации за горене на отпадъци

Автор: Изабела Едрева
Снимка: Тихомира Методиева

В борбата срещу изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци в София е полезно да видим примери за успешни кампании срещу замърсяващи инсинератори из света. Благодарение на силите на граждански активисти през последните години, предложения за нови инсинератори са били прекратявани, а съществуващи са били закрити.

През 2016 г. дългогодишният проект за инсинератор за изгаряне на отпадъци във Флоренция беше спрян след силно обществено съпротивление, водено от организацията на майките Mamme no inceneritore. Групата организира публични информационни сесии с разговори с лекари и технически експерти, публични демонстрации и протести, обучения за деца и възрастни, както и подкрепи законодателство за борба с изгарянето в правителството. Организацията организира марш от 20 000 души, който бе подкрепен от организации з цяла Европа, включително За Земята, която организира малка солидарна демонстрация в София.

Протести срещу изгарянето на отпадъци в Oбединеното кралство.

В Балтимор, Мериленд, град, в който вече съществуваха две работещи инсталации за изгаряне на отпадъци, през 2016 г. официално се отмени план за постройката на още един инсинератор, след активно организиране на общността срещу него. Организацията Free Your Voice, съставена от загрижени младежи и жители от кварталите около планираното място за инсталацията, водеха усилените действия срещу инсинератора. Групата проведе протести, направи петиции, проведе публични срещи и присъства на обществени събрания на града. Тяхната работа пожъна успех, тъй като департаментът по околната среда на Мериленд обяви, че разрешителното за инсталацията не е валидно за подновяване и е изтекло преди да започне строежа.

Протести в Дъблин.

Вече и един от съществуващите инсинератори в Балтимор среща много съпротивление. През февруари 2019 г. правителството на Балтимор прие закон, който поставя по-строги ограничения за замърсяване на въздуха, което ще го принуди непрекъснато да следи емисиите си за редица вредни замърсители и да направи тази информация публично достъпна. Компанията, която притежава инсталацията, е затруднена от тези промени. Тя твърди, че ограниченията ги принуждават да направят избор между инвестиране в скъпо оборудване, необходимо за изпълнение на строгите критерии, или затваряне на завода.

Протест във Филипините.

През март 2019 г. инсталацията за изгаряне на отпадъци в Детройт, която работи от изграждането й през 1986 г., окончателно беше закрита. Основното оправдание за затваряне беше финансово, тъй като инсталацията се нуждаеше от ремонти, чиито разходи струваха стотици милиони долари. Но не може да се игнорира фактът, че жителите на Детройт са се оплаквали от инсинератора от десетилетия. Zero Waste Detroit, организацията, която най-силно се е борила срещу инсинератора през последното десетилетие, посочва, че инсинераторът е един от най-силните замърсители в региона. Доклад, проведен от Zero Waste Detroit, заедно с регионални екологични организации, твърди, че емисиите от инсинератора включват замърсители на въздуха като серен диоксид, азотни оксид и въглероден оксид, както и много токсичните диоксини и тежки метали олово и живак. При закриването на инсталацията кметът на Детройт изрази мнението, че той би предпочел никога повече да не се използва тази земя за инсталация за изгаряне и обеща да предприеме правни действия, за да постигне тази цел. Сега Детройт работи за промяна на своята система за управление на отпадъци без инсинератор. Жителите на града и членовете на Zero Waste Detroit празнуват, но и се стремят бързо да приложат система, която разчита предимно на разделно събиране на отпадъци от врата до врата и повече рециклиране.

Протест срещу изгарянето на отпадъци в Загреб.

Съвсем наскоро предложение за инсинератор в района на Finger Lakes в Ню Йорк беше спрян със законопроект, който ще забрани всяко бъдещо развитие на инсинератори в региона. Законопроектът беше подписан на 24 май 2019 г., след като бе приет от държавния сенат и държавното събрание. Значителна подкрепа за законопроекта дойде от организацията Seneca Lake Guardian, която бе силен противник на планирания инсинератор. Първоначалното предложение за изграждане на инсталацията беше одобрено, на база на това че се смята за производство на възобновяема енергия, въпреки че изгарянето на отпадъци всъщност допринася сериозно към замърсяването на въздуха. Новият закон важи за всички бъдещи предложения за инсинератори в региона.

След такива значителни успехи, може да гледаме на усилията на активисти в Флоренция, Балтимор, Детройт, Ню Йорк, и други като успешни примери на опозиция, които да ни помогнат за нашата борба в София да няма инсталация за горене на отпадъци.

Обединеното кралство

Малайзия

Хатфийлд

  1. https://zerowasteeurope.eu/2018/08/mothers-no-incinerator-for-a-breath-of-fresh-air/
  2. https://zerowasteeurope.eu/2016/05/20000-people-oppose-incineration-in-florence/
  3. https://baltimorebrew.com/2016/03/17/maryland-declares-energy-answers-fairfield-incinerator-permit-expired
  4. https://www.wbur.org/hereandnow/2019/04/26/baltimore-trash-incinerator
  5. http://zerowastedetroit.org/our-work/detroit-incinerator
  6. http://zerowastedetroit.org/our-work/detroit-incinerator
  7. Докладът от Zero Waste Detroit, наречен The Detroit Incinerator Primer, може да се намери тук: http://zerowastedetroit.org/wp-content/uploads/2018/07/Breathe-Free-Detroit-Incinerator-Report_v4.pdf
  8. https://eu.freep.com/story/news/local/michigan/detroit/2019/03/27/detroit-renewable-power-incinerator/3289106002/
  9. https://eu.ithacajournal.com/story/news/politics/2019/05/24/governor-cuomo-signs-bill-banning-trash-incinerators-finger-lakes/1225032001/
  10. https://senecalakeguardian.org/
  11. https://eu.ithacajournal.com/story/news/local/2018/02/08/romulus-resident-attempts-thwart-waste-energy-facility-appeals-zoning-board/321419002/

 

/by
, , ,

Ще плащаме и със здравето си за горенето на отпадъци в София

Автор: Изабела Едрева
Снимка: Тихомира Методиева

Предложената инсталация за изгаряне на отпадъци в София, за да може да работи на пълен капацитет, ще изисква постоянно количество боклук през следващите 3 десетилетия.. По тази причина тя ще отвлече вниманието от рециклирането и разделното събиране и ще попречи да стигнем целите, определени от ЕС. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците[1].
Да не забравяме, емисиите във въздуха от инсталацията ще допринесат към вече прекомерното замърсяване в София. Дори и най-модерните системи за филтриране допускат емисии на азотни оксиди, серен диоксид, тежки метали[2]. Азотни оксиди и серен диоксид значително допринасят за фотохимичния градски смог, както и за киселинните дъждове, и ще се добавят към вече силно замърсения въздух на София[3]. Тези газове също допринасят за парниковия ефект, и имат сходни деградиращи белодробни ефекти—отслабват дихателната система и влошават хроничните белодробни заболявания, и са дразнещи за очите, кожата и дихателните пътища[4].
Инсталациите за изгаряне на отпадъци също са значителен източник на живак. Живакът е устойчиво токсично вещество, което уврежда нервната система, води до нарушение на зрението, речта и моторния контрол, спазми, загуба на паметта. Живакът също наранява сърцето, бъбреците и белите дробове, и може да наруши развитието на организма при децата. Инсталации за изгаряне на отпадъци, особено тези които изгарят медицински отпадъци, са отговорни за близо 30% от световните емисии на живак в въздуха[5].
Инсинераторите са източници на емисии също и от олово, кадмий, арсен и хром, всички от които са силни токсични метали[6].
Най-опасните емисии от инсинераторите са диоксините. Диоксините са устойчиви органични замърсители (УОЗ) – това означава, че трудно се разграждат и следователно се натрупват в околната среда[7]. Диоксинът е канцероген, потвърден от безброй научни изследвания. Диоксините влияят върху имунната система— намалявайки имунната защита и увеличавайки чувствителността към инфекции, нервната система, и ендокринните и репродуктивните системи[8]. Въпреки че диоксините обикновено не присъстват в самите отпадъци, те се образуват при непълно изгаряне на определени видове отпадъци, включително PVC[9].
Инсталации за изгаряне на отпадъци винаги се създават с определени лимити на емисиите, но реалните емисии се проверяват рядко, само веднъж или два пъти годишно, и на предварително обявени времена, така че операторите на инсталациите могат да се уверят че работят оптимално при тези проверки. Скорошно изследване, проведено върху инсинератор на отпадъци в Холандия, установи, че емисиите на диоксини са не достатъчно регулирани и често се изкачват над лимита, установен в разрешителното на инсталацията, изпускайки вредни замърсители в районите около него[10].
Остава големият въпрос – кой ще отговаря за контрола на емисиите на инсинератора в София, ако той бъде построен – Столична община, Топлофикация-София? Колко ще струва поддържането на филтрите? Все още нямаме достъп до финансовите параметри за работата на инсталацията… И кой ще е най-потърпевш при потенциални проблеми?

 1. От Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение: „Изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на rdf отпадък. Страница 34

2. От Waste Incineration: A Dying Technology, доклад публикуван от GAIA който може да се намери тук: https://www.no-burn.org/wp-content/uploads/Waste-Incineration-A-Dying-Technology.pdf

3. https://toxtown.nlm.nih.gov/chemicals-and-contaminants/nitrogen-oxides

4. https://www.atsdr.cdc.gov/MMG/MMG.asp?id=394&tid=69

5. От същия доклад публикуван от GAIA, страница 16

6. От същия доклад, страница 17

7. https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/dioxins-and-their-effects-on-human-health

8. От същия доклад, страница 10

9. http://ukwin.org.uk/resources/health/dioxins-and-other-harmful-incinerator-emissions/

10. https://zerowasteeurope.eu/downloads/hidden-emissions-a-story-from-the-netherlands/

/by
, ,

Отново завой в заявленията на управляващите относно Автомагистрала Струма. Кой ще плати цената?

На 7 август българските власти заявиха, че най-скъпоструващият участък на АМ „Струма“, лот 3.2 или участъка на Кресненския пролом, ще се финансира от националния бюджет. И то със значителната сума от 741 млн лева. Това се случва само няколко дни след подадената жалба от български и международни правозащитни и екоорганизации към Европейската комисия за погазване на европейското екологично законодателство заради унищоженото биоразнообразие в района на Кресненския пролом.

Финансирането от държавния бюджет създава риск да бъдат загубени не само европейските пари за тази и за всички други отсечки на магистралата, но и да бъдат наложени глоби, ако Европейската комисия установи сериозни нарушения на законите на Европейския съюз и заведе дело срещу България, както беше в случая с Калиакра.

Десислава Стоянова от Екологично сдружение „За Земята“ заяви: „Българските власти упорито настояват отсечката на АМ „Струма“ в района на Кресненския пролом да минава през него, независимо че това е в противовес на първоначалните изисквания на Европейската комисия още от 2008 година“. 

До момента не е оценено колко ще струва алтернативният вариант, за който настояват местните хора. А именно — извеждането на пътя изцяло извън дефилето и дали това ще струва повече от Г10.5 и че това варианта, който е предпочитан от хората.

Това се случва след като през май месец премиерът Борисов, в предизборна обиколка по трасето на АМ „Струма“, предаваше на живо от автомобила си и ясно заяви: „Ще направя магистрала „Струма“ до Кресна от двете страни, а после, който иска, да дава няколко милиарда, може да я качи по върховете, защото така искат… Трябва да си зададем много важен въпрос – да дадем ли тези милиарди за тази отсечка от 14 км или да има магистрала от София до Видин.“ 

До момента Европейската комисия е отпуснала над 1,9 млрд. лв. от Кохезионния фонд за изграждането на автомагистралата. Задължението на България е да построи цялата АМ „Струма“ в рамките на два последователни програмни финансови периода — 2007-2013 за лотове 1, 2 и 4, както и за технически проучвания на лот 3, а в периода 2014-2020 — финализиране на лот 3. При нарушаване на сроковете и незавършване на автомагистралата до 2022 г., страната трябва да върне еврофинансирането за цялата автомагистрала.  

Въпреки че за забавянето и риска от глоби е изцяло отговорно правителството, управляващо в момента, вината ще бъде поета от всички граждани.

  • Това, което правителството е избрало да строи в отсечката на Кресненски пролом  е само първокласен път,  застанал като тапа по средата на магистралата и има риск да генерира отново задръствания в пиковите моменти през всичките години на строителство.
  • Кресненският пролом ще остане и занапред печално известен с големия брой катастрофи, тъй като избраният в момента вариант за строителство – посоката Кулата – София на магистралата да бъде именно през пролома, не решава проблема с трафика.
  • Местните хора остават без локален път и достъп до села и земеделски земи и като цяло района е обречен на икономически упадък след построяването на „магистралата”.
  • Ще бъде окончателно унищожено и биоразнообразието на Кресненски пролом и ще бъдат дълготрайно унищожени възможностите за развитие на туризъм в района.
  • За всичко това българските данъкоплатци ще трябва да платят не само цената за цялата магистрала, но и да плащат наложените от Европа глоби.

Междувременно вчера, 8 август, беше получено потвърждение от страна на ЕК за регистриране на жалбата, подадена от НПО за нарушаване на европейските екологични директиви от страна на България.

/by
, ,

Правни и екологични организации призовават Европейската комисия за спешни действия за опазването на Кресненския пролом

Адвокати и екологични организации призоваха днес Европейската комисия да предприеме правни действия срещу Българското правителство, отговорно за шокиращо унищожаване на биоразнообразие в ключовите Натура 2000 зони в района на Кресненския пролом. [1]

Независим научен анализ, изготвен от специалисти по биоразнообразие, разкри, че защитените прилепи са намалели с 93%, застрашените костенурки и змии – до 60%, а някои гръбначни вероятно са напълно изчезнали от региона на уникалния за България и Европа Кресненски пролом. [2] Причината за това е трафика на камиони и автомобили през пролома, както и значителното нарастване на въпросния транзитен трафик след отварянето на границата с Гърция през 2007 г. и при построена магистрала от двете му страни. [3]

Доказателствата от българските учени са включени в жалба срещу Българското правителство към Европейската комисия и Вицепрезидента й Франс Тимерманс, внесена днес от мрежата за централна и източна Европа Бенкуоч, адвокатската организация Клайънт Ърт (ClientEarth), Приятели на земята Европа (Friends of the Earth Europe), и Екологично сдружение “За Земята”. Жалбата излага нарушения на Европейската директива за хабитатите по време на построяването на еврофинансираната автомагистрала “Струма”, което е довело до безпрецедентно унищожаване на естествени хабитати и ключово биоразнообразие – като защитени прилепи, змии и костенурки.

Евелина Тилец – Бакаларз, адвокат по биоразнообразие към ClientEarth, коментира:
“Неприемливо е, че уникалното биоразнообразие на Кресненския пролом се разрушава в нарушение на Европейското законодателство от същите власти, които са длъжни да го опазват. Ако Европейската комисия не предприеме спешни мерки, ситуацията може да излезе извън контрол и вече да няма да има какво да бъде опазвано в региона на пролома”.

Кресненският пролом се намира в югозападна България по поречието на река Струма и е класифициран като гореща точка на биоразнообразие с уникално богатство на видове с две Натура 2000 зони, съдържащи 92 вида. С решение на Министерството на околната среда от 2017, тунелният и най-щадящ вариант, както за местните хора, така и за биоразнообразието, бе отменен, и автомагистрала “Струма” в момента се планирана да премине в посока София – Кулата, през самия пролом, а в обратна посока – от изток. Вариантът дълъг тунел и извеждането на трафика извън дефилето беше ключово условие за финансиране на цялата магистрала, поставено от Европейската комисия още преди започването на първите строежи на АМ “Струма”.

“България има невероятна и незаменима природа, какъвто е и Кресненския пролом, но той вече е подложен на унищожение. Автомобилите и камионите ежедневно убиват животни по пътя, докато българското правителство не предприема никакви мерки това да бъде предотвратено. От съществена важност е Европейската комисия да предприеме спешни мерки за спасяването на нашата природа – тряфикът трябва да бъде изнесен извън Кресненския пролом”. [4]. казва Десислава Стоянова от Екологично сдружение „За Земята“.

Европейският Омбудсман също обяви тази седмица, че започва разследване на Европейската Комисия относно нейното управление на случая с Кресненския пролом.

Бележки:

Тази жалба е продължение на жалба, подадена преди две години от екологичните организации срещу плановете за построяването на магистралата през Кресненския пролом. Европейската комисия до този момент не е предприела мерки за спазването на Европейското законодателство, въпреки че е била алармирана и следи случай от близо 20 години.

Българският Министър-предстедател Бойко Борисов в изказване от 23 май 2019 индикира, че може да отложи плановете за построяването на АМ Струма и да остави трафика да минава през Кресненския пролом.

Вероятно отговорността за вземането на правни мерки срещу Европейската комисия ще падне върху следващата Комисия.

 [1] Жалба от правозащитни и екологични организации.

[2] Научен анализ

[3] Save Kresna Gorge briefing http://www.foeeurope.org/briefing-save-kresna-gorge-011217

[4] Protests at pan-European motorway project as time runs out for key wildlife site http://www.foeeurope.org/protests-pan-European-motorway-project-time-runs-out-050619

***

CEE Bankwatch Network е най-голямата мрежа на местни екологични организации, и органиации, които се борят за правата на човека. Те наблюдават международните финансови институции, които са отговорни за стотици инвестиции по света. Банките и фондовете, които наблюдаваме са често непрозрачни и слабо обществено отговорни.

ClientEarth е благотворителна организация, която използва силата на закона, за да защитава хората и планетата. Ние сме международни адвокати, които намират практични решения за най-големите екологични предизвикателства в света. Борим се против промяната в климата, за опазването на биоразнообразието на океаните, за по-силно управление на горите, за по-зелена енергия, за бизнес, който да бъде по-отговорен и за по-прозрачно управление. От нашите офиси в Лондон, Брюксел, Варшава, Берлин, Мадрид и Бейджин, ние работим върху закони, които са нарушени, борим се в съда за тяхното прилагане.

Friends of the Earth Europe е най-голямата грaсруутс мрежа в Европа, която обединява над 30 организации с хиляди местни групи. Ние се борим за днешните най-спешни екологични и социални въпроси. Промотираме екологично устойчиви общности на местно, национално, регионално и глобално ниво.

Екологично сдружение “За Земята”/Приятели на Земята България е екологична неправителствена организация, създадена, за да работи за устойчив начин на живот и отговорни лични и политически решения за нашата планета, борейки се едновременно срещу експлоатацията на хората и природата. С офис в София, организацията работи с граждански групи из цялата страна.
/by
, ,

Какво са ГМО2.0 и какви са рисковете, свързани с тях. Могат ли да се окажат в чиниите ни, без да знаем за това?!

От днес можете да прочетете доклада ни „Редактирането на гени: рискове за здравето и околната среда“, който беше издаден от Friends of the Earth US и преведен от За Земята. Темата за ГМО е изключително популярна в България, но към този момент за обществото ни липсва достатъчно информация относно новите технологии на генното инженерство. А малкото налична такава е изключително едностранчива и говори предимно за ползите от тях.  Публикуваме този доклад, защото индустрията, която предлага новите продукти на генното инженерство старателно избягва асоциирането им с класическите способи за производство на ГМО и ги нарича най-често „нови техники за отглеждане“. Рекламира ги като изключително прецизни, безопасни и важни за човечеството до такава степен, че не можем без тях. Според лобистите с тях (и едва ли не само с тях) ще можем да изхраним човечеството, да се справим с предизвикателствата на климатичните промени, дори ще трансформираме селското си стопанство като го направим устойчиво и щадящо околната среда. Но дали трябва да вярваме на същите обещания, които ни предлагаха и продължават да ни предлагат относно класическите ГМО, та нали те бяха изключително прецизни и нали те щяха да изхранят човечеството?!

В доклада показваме, че генно редактираните организми са склонни към непредвидени и неочаквани ефекти на молекулярно ниво, които могат да представляват заплаха за човешкото здраве и околната среда, ако бъдат пуснати на пазара без задължителна задълбочена оценка на безопасността. А индустрията, нейните лобисти и някои политици искат да променят законодателството на Европейския съюз в тази посока, защото решението на Европейския съд от юли 2018 г. постанови, че продуктите на тези нови техники трябва да се третират като ГМО като се приложи принципа на предпазливостта – да се изпитват за безопасност преди въвеждането в употреба и да се етикетират като ГМО.

Едновременно с доклада искаме да ви предупредим, че в отговор на наше питане от Българска агенция по безопасност на храните официално потвърдиха, че не се осъществя контрол  при внос на храни и фуражи за наличие на генетично редактирани организми. Причината е, че Европейската агенция за безопасност за храните не е въвела лабораторни методи, отговарящи на критериите за изпитване на ГМО на ниво Европейски съюз.  В същото време към момента има поне две култури, които се предлагат на международните пазари – соеви зърна Calyxte и рапица Cibus. Същите нямат разрешение за използване в ЕС, но без реален контрол, потребителите и отговорните институции няма как да знаят, дали такива се използват в храните и фуражите или не. Заедно с други европейски организации се опитваме да окажем натиск върху Европейската комисия да даде мандат и осигури ресурси за възможно най-бързо разработване на верифицирани лабораторни методи, които да влязат в употреба при контрола за ГМО2.0. Очаквайте още информация за това скоро!

Повече за това какво са ГМО2.0 и какви са рисковете за здравето и околната среда вижте в целия доклад тук.

/by
, , , ,

Европейската комисия за мерките ни срещу климатичните промени: На България й липсва амбиция

Днес се чудим как да спасим климата, когато е настъпило време сериозно да се действа. А се чудим как, защото тези преди нас, които трябваше да са предприели първите стъпки се чудеха дали изобщо нещо трябва да се прави. Днес решаваме проблемите зададени преди няколко десетилетия, търсим решенията, отложени от тогава. Разликата е, че предното поколение успя да прехвърли на следващото търсенето на решение на проблемите.

Оповестеният на 18 юни 2019г анализ на Европейската комисия на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на страните членки потвърди в огромна степен коментарите, които За Земята, Банкуоч и Грийнпийс България отправиха към Българското правителство в края на април тази година. Изненади няма за България – похвалите и комплиментите на Комисията, доколкото ги има, са откровено насилени и свързани с посредствени постижения от типа на спазена структура на плана и добри описания. Оттам насетне насилено остава и поддържането на добър тон, защото критиките са по същество и могат да бъдат обобщени като пълна липса на описание на цели и мерки за всички, което трябва да бъде приоритет на този план.

Ето неизчерпателен обзор на коментраите на ЕК за ИНПЕК на България
Конкретно за България препоръките на ЕК са че в плана липсват по-амбициозни цели за развитие на ВЕИ. Препоръчват ни цел не от 25%, както беше заложено в първия вариант на плана, а най-малко 27% за достигне дела на ВЕИ до 2030 г. Този минимум е изчислен по предварително зададена формула за разпределение на тежестта по постигане на целите 2030г между страните членки на ЕС. Припомняме, че За Земята се застъпва за нива от минимум 40% дял на ВЕИ в крайното потребление към 2030г с включване на енергията за отопление и охлаждане, като дела на ВЕИ само по отношение на електроенергия да се повиши до 30% (При почти 19% към момента). Причините за препоръката ни са прости:
почти няма електроенергийна система в света, която да не може да интегрира и да балансира безпроблемно минимум 30% ВЕИ
България има огромен неизползван потенциал за използване на ВЕИ в отоплението по ефективен начин
не може да се очаква да постигнем въглеродно неутрална икономика до 2050г, ако развитието на ВЕИ е напълно спряно до 2030. Просто такъв преход от вероятно 100% ВЕИ не може да се достигне за 20 години, ако преди това две десетилетия сме били в пълна парализа
България може да развива по евтин начин своя ВЕИ капацитет с прозрачни търгове, либерализиран пазар и защита на конкуренцията. Вместо това страната иска да налива пари в енергийни проекти за ядрена енергия, въглища и газ, за които е ясно, че бъдещето не им принадлежи. Оправданията против развитие на ВЕИ са смехотворни и изсмукани от пръстите – например, че 30% от територията на страната е в Натура 2000 зони (където впрочем ВЕИ могат също да се изграждат), сякаш не разполагаме с останалите над 60% от територията си, които не са в Натура.
Евтино и достъпно за всички граждани развитие на ВЕИ може и ще се случи по линия на новото законодателство на ЕС, което позволява на гражданите да произвеждат сами електроенергия за собствена консумация
В препоръките на ЕК не е убягнало, че България предвижда дори намаление на дела на някои ВЕИ за производство на електроенергия, за производство на възобновяема топлина няма никакъв план как ще се постига целта. ЕК подчертава, че ролята на производството на топлина от отпадъци има неясна роля в плана . За Земята още през април обяви, че това е една от най-спорните области в предложенията на правителството и че там се прокрадва една полузаконна и крайно неприемлива схема за горене на биомаса и отпадъци, което се потвърждава и от бума на инвестиционните намерения на някои от най-спорните ТЕЦ-ове в страната.
Може би единствената сериозна изненада в препоръките на ЕК е, че на няколко места се споменава ролята на ядрената енергетика в подсигуряването на енергийната сигурност на страната. България отчита АЕЦ като местен енергиен източник, но това е несериозно. ЕК напомня, че ядреното ни гориво идва от един единствен източник и страната трябва да обоснове дали има дългосрочен план за снабдяване с ядрено гориво за съществуващата си АЕЦ, но и включително предвид плановете за развитие на нови ядрени мощности. За новите ядрени мощности, ЕК препоръчва правителството да направи справка с реалността и да извърши икономическа оценка доколко са жизнеспособни тези планове.
Отбелязва се също, че на ВЕИ не се отделя достатъчно внимание в ролята им на местен източник на енергия и гарант за енергийната сигурност в степента, в която това се прави за въглищата и АЕЦ. Зависимостта от вноса на газ и преодоляването на тази зависимост също не са достатъчно описани. България е всеядна на всякакви големи газови проекти, а проектите за свързаност на газопреносната мрежа, които са истинския гарант за сигурността на доставките са оставени без крайни срокове за завършване на интерконекторите.
Не е адекватно приложен принципът, че поподобряването на енергийната ефективност трябва да бъде поставяно на първо място. Вече над 10 години страната ни е на последно място по този показател в ЕС. ЕК ни напомня и за пряката връзка между енергийната ефективност и енергийната бедност. Важна препоръка е и по-широко участие на обществеността и заинтересованите страни в окончателното изготвяне на плана (срок до края на 2019 г.)
Засегната е и темата за справедлив енергиен преход, която нашите управници упорито се правят че не забелязват. EK иска пояснения как ще бъде извършен енергийния преход, при положение че в националния план се залага на продължаващо използване на въглища за производство на енергия. Всъщност ЕК е толкова смаяна от заявката на страната да ползва въглищата си безконечно, че просто препоръчват на правителството да си направи самооценка на този план спрямо климатичните цели. Както е казал народът – Удари се, за да не те удрям аз! В части от документа плановете за поддържане на въглищата са свързани с плановете за нова газова инфраструктура и препоръки правителство само да направи взаимовръзката за ефекта, ако развива всичко.
Много важна препоръка е фигуриращата под номер 8 в анализа на ЕК: „Да посочи всички енергийни субсидии, в т.ч. субсидиите за изкопаеми горива, и всички предприети и планирани действия за прекратяването им.” Всъщност България не предвижда мерки за отпадане на субсидиите за изкопаеми горива, защото изобщо отрича да има такива. ЕК директно казва на правителство да прочете доклада на Комисията „Energy prices and costs in Europe“, от който става пределно ясно, че ЕС има проблем с тези субсидии, а конкретно България не просто поддържа субсидии за изкопаеми горива, но те са се увеличили четирикратно (!!!) в периода 2008-2016 г!
Пак се препоръчва на правителството да прочете какво вече е препоръчано от Европейския семестър, където България е насочена да определи какви средства ще са и нужни, за да инвестира в нисковъглеродния преход, а не да се говори без посока и цел.

Комисията отлично насочва управниците ни какво би искала да бъде доразработено в плана. Например в сферата на транспорта се подчертава, че това е единствения сектор със сериозен ръст на емисиите – 53% от 1990г до днес. И че този сектор заслужава специално внимание, каквото правителството не е осигурило в плана. Още в предложения начален вариант на ИНПЕК правителството признава, че главния приоритет в транспорта – строителството на нови магистрали и пътна инфраструктура като цяло – води до смехотворни икономии на емисии. В същото време липсват каквито и да било цели за истински щадящите здравето и климата средства за транспорт – железопътния транспорт е само споменат, целите за велотранспорт не присъстват дори като нула в плана – те са просто оставени като ред от шаблона на ЕК.

Регионалното сътрудничество, което България почти навсякъде в плана е отбелязала като неприложимо и от нисък приоритет за страната, е правилно посочено от ЕК с точно обратен знак – от първостепенна важност. Това е така по ред причини. Освен за обмен на добри практики, в средносрочен и дългосрочен план, когато замърсяващи базови мощности в региона и цяла Европа отпаднат е важно да има добре свързани електроенергийни системи, за да може излишъците от възобновяема енергия в един регион да компенсират дефицитите в друг регион и за да е необходим много по-малък капацитет от технологии за складиране на енергия (батерии, ПАВЕЦ, инсталации за производство на водород и на възобновяем газ метан). Бел. Ред. Пример за това би било как слънцето свети в три часови зони на Европа и това може да помага за компенсиране на сутрешни и вечерни пикова с пренос на енергия между регионите. Или пък пренос на възобновяема енергия от слънчевия юг към европейския север или от крайбрежните райони с вятър по Атлантика, Северно и Балтийско море на юг и на изток в цяла Европа.

Плановете за климат и енергетика в целия ЕС

ЕК излезе с важни послания покрай публикуване на коментарите по националните планове за енергия и климат на страните от ЕС. Съюзът за сега не достига целите за 2030 г. – нужни са повече усилия по отношение на ВЕИ (почти 2% под заложената 32% цел за 2030г) и далеч повече усилия по отношение на енергийната ефективност (над 6% под 32%ната цел 2030г).

Анализът на ЕК отнасящ се до повечето страни в ЕС показва като цяло липсата на действия за насърчаване на общностите и гражданите да произвеждат, продават и съхраняват собствена възобновяема енергия.Само Гърция, Шотландия и Холандия са планирали конкретни мерки за подкрепа на производство на енергия от общности и граждани. Обединеното Кралство е шампион по размер на субсидиите за изкопаеми горива.

Какво трябва да направи Правителството на България?
На първо време искаме на предстоящия Съвет на ЕС на 21 юни България да подкрепи амбицията на ЕС за въглеродно неутрална 2050г. След това искаме правителство да не пренебрегва следващата част от управлението по завършване на ИНПЕК, който трябва да бъде финализиран до края на 2019г, както и да насочи сериозни усилия към дългосрочната стратегия до 2050г, която също трябва да бъде представена в началото на 2020г. Хубавото на Парижкото споразумение е, че всяка страна решава как да подходи, за да се включи към усилията за предотвратяване на катастрофален климатичен сценарии – нека България покаже, че има хора с визия в управлението си, които могат да използват тази свобода на действие, за да изработим решенията, които работят за нас и в нашия контекст. Защото този път никой няма да ни е виновен за пропилените възможности да направим нещо добро за хората и планетата и да направим нещо добро и за икономиката си.

Коментарите, които За Земята, Банкуоч и Грийнпийс България отравиха към правителството в края на април, можете да прочетете тук.

/by
, ,

Материали след конференцията за енергийноефективно отопление

На 5 юни в Кюстендил се проведе общата конференция на „За Земята“ и Асоциацията на еколозите от общините в България (АСЕКОБ) „Програми за преминаване към енергийно ефективно отопление, като мярка за чист въздух“. Тя се проведе по време на 52 (LII– рата) Асамблея на еколозите от общините в България като привлече повече от 100 гости от малки, средни и големи общини, експерти от МОСВ, посолствата на Франция и Великобритания, консултанти, регионални депа за отпадъци.

По време на първия панел експерти от Унгария, Италия, Северна Македония, Босна и Херцеговина споделиха добри примери, предизвикателства при реализацията на програми за енергийноефективно отопление и възможни решения.

Във втората част на конференцията бяха представени резултатите и извлечения опит от пилотната програма за подмяна на неефективни уреди с пелетни печки в район Искър, Столична община, както и стартирали проекти по ОПОС и Програма „LIFE“. Бяха разгледани синергичните ефекти от подобни програми за местната икономика, качеството на атмосферния въздух, климата, както и ползите за бизнеса и гражданите – подобрен жизнен стандарт, повишен комфорт без разлика в цената, по-здравословна среда.

По време на конференцията бе осигурен симултанен превод от английски на български и обратното. Видео на български и английски е достъпно в youtube канала на За Земята.

Видео на български – част 1 и част 2
Видео на английски – част 1 и част 2

English video recording of the conference – part 1  and part 2

Download the presentations on the links below.

Презентациите от конференцията са налични по-долу.

Дневен ред:

Встъпителни думи – Ася Добруджанлиева, АСЕКОБ, Росица Плачкова – зам.-кмет на Кюстендил, Никола Мобек – Френски институт, Ирина Велкова – гл. еколог на община Кюстендил

Стефан Александров, МОСВ, старши експерт в дирекция „Управление на отпадъците“ – Начини за постигане на целите за битовите отпадъци и ограничаване на депонирането във връзка с новия пакет „Кръгова икономика“ (18:36)

Част I – Опит на страните в Централна и Източна Европа – добри примери, предизвикателства и решения (линк) 40:55 мин

1. Guido Lanzani – началник отдел „Качество на въздуха“ в ARPA Lombardia – регионална агенция за опазване на околната среда, Италия – Горене на дърва: влияние върху качеството на въздуха в Ломбардия (45:20)
2. Csaba Vaszko – Експерт по изменение на климата, енергия и вода, Унгария – Отопление на домакинствата в Унгария и ролята на въглищата (53:33)
3. Denis Žiško – Center for Ecology and Energy Tuzla, Босна и Херцеговина – Замърсяване на въздуха в Тузла (1:06:28)
4. Davor Pandorski – Ekosvest, Северна Македония – Програми за преход към енергийно ефективно отопление като мярка за чист въздух. Опитът на Северна Македония (1:23:03)

 

Част II – Инициативите на общини в България за осигуряване на енергийно ефективно битово отопление (линк)

1. Генади Кондарев – ЕС „За Земята“, Енергийно ефективно отопление в домакинствата
2. Ивайло Попов – ЕС „За Земята“, Удовлетвореност на бенефициентите по пилотна програма за подмяна на уреди в Нови Искър. Анализ на проведено допитване с анкети (42:12)
3. Силвия Горанова – Експерт наблюдение, Програма LIFE – Интегриран проект „Чист въздух“ (1:10:55)

 

Презентации / Presentations:

(ENG)
Guido Lanzani – Wood burning: impact on air quality in Lombardy
Csaba Vaszko – Residential heating in Hungary and the role of coal
Denis Žiško – Air pollution in Tuzla
Davor Pehchevski – Programs for Transition towards Energy Efficient Heating as a Measure for Clean Air, North Macedonia Experience

(BG)
Генади Кондарев – Енергийно ефективно отопление в домакинствата
Ивайло Попов – Удовлетвореност на бенефициентите по пилотна програма за подмяна на уреди в Нови Искър. Анализ на проведено допитване с анкети
Столична община – Проект “Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух” по Програма LIFE на Европейския съюз

/by
, , , , ,

Писмо до институциите относно ангажиране за климатично неутрален ЕС до 2040

ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

КОПИЕ ДО

Г-Н РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА

 

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА  ПЕТКОВА

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

 

Г-Н НЕНО ДИМОВ

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

 

Г-Н ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

Относно: Европейски съвет през юни – ангажиране за климатично неутрален ЕС до 2040

 

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми госпожи и господа министри,

На приближаващия Европейски съвет на 20-21 юни Вие и Вашите колеги ще дискутирате стратегическата визия на Европейската комисия за климатично неутрална европейска икономика. Това вероятно ще бъде последното събитие, на което ще обсъждате този въпрос преди решаващата среща на върха на ООН във връзка с промените в климата през септември.

Извънредното положение в областта на климата е определящото предизвикателство пред Вашето поколение на глобални лидери и както показаха последните избори в ЕС и с безпрецедентната мобилизация на стотици хиляди граждани, общественият интерес за навременно действие е огромен.

Учени от цял свят алармират, че няма никакво време за губене. Ако искаме да ограничим покачването на глобалната температура до 1.5 ° C и да избегнем потенциално катастрофални климатични въздействия, глобалните нетни емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени наполовина през следващите десет години и да достигнат до нула до 2050 година. Това ще се случи само ако ЕС демонстрира водеща роля на международно равнище и се ангажира да постигне възможно най-бързо климатична неутралност.

Стратегията на Европейската комисия ясно посочва, постигането на нулеви нетни емисии е не само осъществимо, но и от икономически интерес за Съюза. Ако значително увеличим действията свързани с изменението на климата ще предотвратят някои от огромните икономически загуби, с които ЕС вече се сблъсква и които ще се увеличат значително, но ще се осигурят милиарди евро в полза на здравето, билиони евро спестени при вноса на изкопаеми горива, докато се постига по-висок БВП и се откриват милиони работни места в зелените индустрии на бъдещето.

Бюджетът на ЕС, със своето силно въздействие върху бюджета на много държави и техните публични разходи, може да осигури силен тласък за тези допълнителни необходими средства, при условие че се предоставят повече средства за действия в областта на климата в по-слабо развитите региони на ЕС.

На тази основание на казаното по-горе и от името на многобройните ни поддръжници, ние Ви приканваме по време на Европейския съвет през юни, като част от цялостна бъдеща програма за изменението на климата, природата и устойчивото развитие, да:

  • се съгласите с целта на ЕС за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2040 г .,
  • обявите на срещата на върха на ООН през септември, че ЕС ще увеличи своя принос на база на национално определения принос на всяка от своите страни-членки за 2030 г., и
  • подпомогнете бюджета на ЕС, който спомага за постигането на тази цел и съгласува националните и регионалните инвестиционни приоритети с целите на ЕС в областта на климата, като заделя 40% от бюджета за действия в областта на климата.

Тези точки също така трябва да бъдат включени в стратегическата програма на Съюза, която ще приемете на заседанието. Чрез тези всеобхватни приоритети, ръководещи работата на ЕС през следващите пет години, може да се даде силен сигнал на гражданите, че ЕС превръща прехода към устойчива Европа в приоритет, като работи за климатична неутралност, спиране и обръщане на тенденцията за загубата на биологично разнообразие и гарантиране, че целите на ООН за устойчиво развитие са водещият принцип зад всички действия на ЕС.

 

С уважение:

Генади Кондарев – координатор „Обществени средства за устойчиво развитие“ в екологично сдружение (ЕС) „За Земята“

Тодор Тодоров – координатор „Енергия и климат“ в ЕС „За Земята“

Радостина Славкова – координатор „Енергия и климат“ в ЕС „За Земята“

/by
,

Седем години борба да се чуе гласа на Варненци за съдбата на Морската им градина — обреченият референдум

Епичната (продължителна и неуморна) битка на Варненци за запазване на морската им градина и срещу мафията обхванала с пипала не само общинската администрация, но и прокуратура и съдебна власт, е един от ярките примери как в България гражданското общество бива блокирано и осакатявано на всяка крачка при опитите си да намери справедливост.

Търсейки начин да използват един от малкото инструменти разрешени им от закона гражданите на Варна стартират събиране на подписка и опит да инициират референдум, за да може гласът им накрая да бъде чут.  Зашеметяващо количество документация, протоколи, жалби, решения ,постановления, статии и какво ли още не може да бъде открито на http://www.sopa.bg/news.php?extend.167 където изключително организираните граждани са събирали  документалните си стъпки и, на моменти абсурдната кореспонденция, с държавните власти. Ние се опитахме да синтезираме борбата и нарушенията, защото това е много ярък пример как дори и прилагайки стриктно законовите постановки, гражданското общество бива ограбвано от правото си на глас заради частните бизнес интереси на мафията.

В началото на 2013 година Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията – СОПА с подкрепата на ОЦОСУР, СНЦ „Обединено гражданско сдружение“ , БДЗП, ГС „Зелена Варна“ и ГС „Варна диша“ стартират подписка  а провеждането на местен референдум, с който варненци да заставят местната власт да утвърди Морската градина като обществен парк със свободен достъп, разположен на брега на морето.  

Търсенето на подобен статут за това природно богатство на град Варна се налага след като през 2012 г. с новия Общ устройствен план на града е заличен окончателно статутът на крайбрежната зона, като зона за отдих и е предвидено застрояването ѝ, като зона за обществено обслужване, включително с офиси, хотели, казина и т.н.

След търсене на варианти как законово да се съхрани досегът на парка с морето, да се запази крайбрежната зона, като зона за отдих и се избегне прекомерното й застрояване, няколко НПО вземат решение да стартират подписка, с която да предложа на варненци да се проведе местен РЕФЕРЕНДУМ със следните въпроси:


  1. Да достига ли паркът „Морска градина” до морето, като включва изцяло крайбрежната зона от ската до морския бряг? 

  2.  Да бъде ли крайбрежната зона на град Варна паркова зона за отдих с обекти за хранене, спорт, атракции и развлечения, но без жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища?

 

Допълнителна информация;

Законови постановки уреждащи провеждането на местни референдуми :

Съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, местен РЕФЕРЕНДУМ за Морската градина на Варна може да се инициира и произведе:


По предложение на кмета на Варна Кирил Йорданов, по искане на поне 11 общински съветници или по инициатива на гражданите чрез подписка.

Тъй като първите две възможности отпадат поради досегашното нежелание на институциите да се възползват от даденото им от закона право, време е гражданите да вземат думата! И стартират подписка.

При подписка референдум се произвежда задължително, ако за 3 месеца се подпишат с ЕГН и адрес не по-малко от една десета от гражданите с избирателни права. На последните избори за общински съвет те са били 285 396, което означава, че са необходими около 30 000 подписа.

Ако се съберат една двадесета или около 15 000 подписа, решението дали да се произведе референдума ще се гласува от общинския съвет.

Референдумът се печели, ако с „да” гласуват повече от половината от участвалите в референдума и избирателната активност е не по-ниска от тази на последните избори за общински съвет, т.е. не по-ниска от 49,98%.

Изпълнението на решението, прието с местен референдум, се организира от кмета на общината.

Уловката:

На 17 Октомври 2013 гражданите внасят 2757 попълнени бланки с по 12 реда, което прави  33084 записа. ГД „ГРАО“ към МРР е проверила 32367 записи. От тях са признати за коректни 14854, но и те са достатъчни да задължат кмета да представи официално становище, а общинския съвет да обсъди публично предложението с въпросите за референдума и да го гласува.
Победата се състои в това, че становището на кмета и публичното обсъждане дали да има местен референдум следва да са именно от гледна точка на обществения интерес, а не на интереса на частния инвеститор „Холдинг Варна“, който се страхува и не желае да чуе гласа на варненци за прехваления си проект. А този глас със сигурност ще бъде „Да на Морската градина до морето! Не на олигархията, не на мафията, не на ТИМ!“
За съжаление, в продължение на няколко месеца кметът Иван Портних и председателят на общинския съвет Иван Луков не дават ход на публичното обсъждане, а сякаш чакат съдът да ги задължи да го сторят.“  Казват представители на Инициативния комитет (http://www.sopa.bg/news.php?extend.167)

В непроходимата джунгла на администрацията:

И се започва едно безкрайно административно и съдебно ходене по мъките продължило години … Използвани са всички законови механизми, за да се признаят събраните от гражданите подписи и да се инициира референдум. На sopa.bg може да се открие впечатляващ брой писма, жалби, дела и преписки, с които гражданите и администрацията играят танго- две назад, една напред.  Стигат и до Върховния Административен съд.

Въпреки това след години разтакаване и неправомерно бавене на 22.01.2018г.  Общински съвет – Варна излиза с решение, с което  отхвърля предложението на инициативния комитет от 26.04.2013 г. и отказва произвеждането на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна. Гражданите естествено обжалват това решение предвид множеството нарушения на държавни и общински органи до този момент. И се започва нов цикъл…

Положението е малко „Дон Кихот и хилядите вятърни мелници“. Крайния резултат към момента е, че на гражданите на гр. Варна им е отказано правото на глас относно съдбата на морската им градина. Заплетени в административната и съдебна джунгла, ограбени от базисни права да решават съдбата на здравето и околната си среда, гражданите все още се опитват да играят по правилата на системата , но е очевадно, че в условията на ограбена демокрация, държавата вече не функционира така като би трябвало!

/by
,

Да спасим Кресненското дефиле — кампанията е с ново видео

Спасяването на Кресненския пролом е една от най-старите природозащитни каузи в България. За съжаление повече от 20 години не можем да гарантираме сигурно бъдеще на една уникална на видове зона в цяла Европа. В дефилето си правят „среща“ два климатични пояса, затова флората и фауната са особено богати, а често — и единствени по рода си за страната ни.

Затова тази година на 04 юни се събрахме с природозащитници от целия свят, за да кажем, че мястото на магистралата е извън дефилето. Прекрасните приятели на каузата Да спасим Кресненското дефиле — Stratospheric Productions, създадоха видеото.

/by
, ,

Природозащитници от цяла Европа в акция за защита на Кресненския пролом

Международна група от най-голямата мрежа от природозащитни организации в света „Приятели на земята Европа“  (Friends of the Earth Europe) проведе акция на 04 юни за запазването на природата в Кресненския пролом. Това е поредното гражданско действие в защита на пролома от плановете за строеж на магистрала „Струма“.  В събитието се включиха над 40 представители на мрежата от 20 страни в Европа, Българската рафтинг асоциация, както и местни жители от гр. Кресна, недоволни от избрания вариант за АМ „Струма“ през дефилето.

Акцията, както и редица други международни и национални инициативи през последните години, целят да убедят  българското правителство да изпълнени проекта така, както беше одобрен още през 2008 г. А именно — този участък на магистралата да заобиколи екологично чувствителния Кресненски пролом. Припомняме, че проектът за отсечка извън пролома позволи положителна екологична оценка  (ОВОС/ОС) на цялата магистрала, както и финансирането й от ЕС. Настоящото решение на правителството посоката София – Кулата да премине по настоящия път през пролома е огромна стъпка назад.

При предизборните обиколки на министър-председателя природозащитниците за пореден път бяха обвинени за спирането на строителството и отлагането му за следващия програмен период 2021-2027 , но Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа “Балкани” припомня “Проектът за цялата магистрала бе одобрен през 2008 г. с изричното условие строителството да започне от Кресненския пролом „за да се избегне оставането му на нулев вариант при влезли в експлоатация останалите участъци от магистралата“.

Едно отговорно управление не може да твърди, че  „технологично времето на строителите няма да им достигне“. 11 години са предостатъчно технологично време за разрешаване на проблема с Кресненския пролом. Времето в момента не достига, защото под натиска на строителните компании отговорните институции решиха през 2015 и 2016 да изоставят оригиналния проект и да пробутат такъв, който бе вече отхвърлен от екологичната оценка.

“Упоритостта на правителствата и строителните компании да строят в защитените природни зони в пролома и отказът им да се съобразят с договора с ЕС за финансиране на магистралата  и природозащитното законодателство, поставя в ежедневен риск не само унищожението на защитени животински видове, но и човешки животи, като следствие на множеството пътни инциденти в този участък.”, коментира Десислава Стоянова от Екологично сдружение “За Земята”.

Прокарването на пътя през пролома не отчита опазването на защитени територии от европейска и световна значимост, но също така и не разрешава транспортния проблем – участъкът  ще си остане тесен път с проектна скорост от 80 км. създавайки „тапа“, предпоставка за инциденти в международния коридор за десетилетия напред. В същото време не е направено нищо за модернизиране на ЖП линията, което би намалило и товарния и пътнически трафик в съответствие с транспортните приоритети на ЕС. “Твърдението „(…)който иска да дава няколко милиарда да я качи ей така горе. Искат да се качи горе. Представете си горе магистрала“ е подвеждащо.”, казва Даниел Попов от “За Земята”. “На първо място искаме да подчертаем, че именно правителството предложи и одобри едното платно да бъде качено в планината източно от дефилето. Коалиция „Да спасим Кресненско дефиле“ единствено настояваме веднъж вече качената горе техника, където отрицателните ефекти върху природата могат да бъдат компенсирани с подходящи мерки, да строи цялата магистрала, вместо само едно платно.”, заключва той.

Подхвърлянето на суми за „милиарди“ в общественото пространство също дезинформират. Според страницата на АПИ индикативната стойност за проектиране и строителство на лявото платно и обходния път на гр. Кресна плюс пътните връзки (лот 3.2.1 и лот 3.2.2) сумарно е 875 321 514 лева. Липсата на оценка на стойността на дясното платно е още един сигнал, че АПИ не знае какви точно решения иска да приложи вътре в пролома, което увеличава значително риска от неговото разрушаване.

Едно отговорно управление би следвало да инвестира парите на българските и европейските данъкоплатци максимално ефективно, зачитайки интересите както на местната общност, чийто транспортни разходи биха се увеличили значително, вече развития туризъм в дефилето, качествения и ефективен транспорт, както и опазването на природните ценности за поколенията след нас.

Напротив, незачитането на всички тези фактори би довело до некачествен транспортен коридор, прехвърляне на значителни разходи върху гражданите (или данъкоплатците, или нещо друго, но в никой случай „потребителите“), както и висок риск от финансови санкции от неспазването на екологичното законодателство и договора за финансиране на магистралата.

/by
, ,

Участниците в конференцията “Защита на околната среда в условия на ограничена демокрация”: Кампанията срещу неправителствените организации е вредна за цялото общество

Силната тенденция към свиване на пространството за граждански активизъм излага на риск права, които дълго време сме смятали, ако не за неприкосновени, то поне за цел на обществата от Европа. Около това мнение се обединиха участниците в годишната среща на За Земята “Защита на околната среда в условия на ограничена демокрация”, която събра в Дома на Европа активисти от природозащитни и правозащитни организации, журналисти и представители на институциите.
Особена тревога будят правото на участие във взимане на решения, достъпа до правосъдие, гражданския контрол при разходване на публични средства.

„Гражданското общество има ключова роля във всяка демокрация: то е балансьор при конфликти на интереси, разкрива бездействието на властимащите и се застъпва за тези, останали без глас. Всяка атака срещу гражданското общество е атака срещу самата демокрация”, каза директорът на Friends of the Earth Europe —
Ягода Мунич.

Организациите споделиха, че всекидневно се сблъскват със потискане на екологичната, социална и икономическа справедливост, което руши устоите на правовата държава и опорочава взаимодействието между институции, граждани и бизнес. Трасето на магистрала “Струма”, планирано през Кресненското дефиле е такъв пример. Кампанията е вече на повече от 20 години, припомня Десислава Стоянова от “За Земята”. “Вярвахме, че през 2008 година сме намерили решение и европейските, и българските власти заедно с местните хора бяха решили, че европейските средства ще се изразходват така, че да се запази природата на уникалния Кресненски пролом. За съжаление днес сме изправени пред реалната заплаха той да бъде унищожен в противовес на всички екологични норми, намалявайки шансовете за устойчиво развитие региона.”, казва тя.

Възходът на крайнодесни партии и игрите със страховете в обществото бележат разруха в доверието между граждани и институции, както и между граждани и неправителствени организации. Според Катерина Раковска от WWF, ставаме свидетели на непрекъснати очернящи кампании на образа на неправителствения сектор, създаване на пречки пред финансирането им и достъпа до законови инструменти, с които те бранят природата.
“Най-голямата противоотрова за това са независимите медии и критичното гражданско общество. Но почти навсякъде по света, включително в Европа и то особено Източна, и двете са под тежък натиск”, казва Генади Кондарев от “За Земята”.
Крайно време е изборът пред обществото ни да не бъде представян като “хората или природата” — правото на чиста околна среда е едно от основните човешки права, обощават от “За Земята” и заявяват, че ще продължат да го защитават на местно и глобално ниво.

/by
, ,

Хората от Бели бряг описват в мултимедиен разказ битката си за справедливо обезщетение от „Мини Марица-изток“

CEE Bankwatch Network и „За Земята“ публикуват мултимедиен разказ с видеоклипове и интервюта на местни жители от Бели бряг. В тях те разказват за огромния психологически натиск, на който са били подложени вече почти десетилетие, тъй като въгледобивната компания, която се опитва да ги пресели, отказва да предложи  справедливи компенсации за домовете им, a датата на отчуждаването се приближава.

„В последните години натискът от мините се отрази много зле на нашето психологическо състояние и здраве. По цвета на косата ми можеш да отгатнеш, че ние се състаряваме много бързо“ — обяснява Петър Тенев, един от интервюираните.

Село Бели бряг ще бъде заличено до 2023 г., за да се разшири една от въглищните мини, които захранват комплекса Марица Изток. “Мини Марица-изток“ имат задължението да осигурят преселението на хората, но компанията предлага твърде ниски компенсации, с които хората не могат да си позволят да закупят в района нищо равностойно на сегашните им домове.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) e публична, мултинационална банка, отпусна безвъзмездна помощ на рудниците през 2014 г., а по-късно отпусна и два кредита за емитиране на облигации на Българския енергиен холдинг, чиято дъщерна компания е Мини Марица-изток“. 

Тъй като банката има по-високи и стриктни стандарти за презаселване от прилаганите в България, жителите на Бели Бряг са се обърнали към механизма за подаване на жалби на банката, за да уредят спора относно размера на компенсация. Въпреки че в съгласие с механизмите на банката са изпращани медиатори, за да фасилитират процеса на договаряне, вече измина повече от една година от като процесът на медиация започна, без постигнато съгласие.

„ЕБВР трябва да гарантира, че нейният клиент – „Мини Марица-изток“, ще се отнесе справедливо с жителите на Бели бряг. Ако спорът не бъде уреден тази година, собствеността на хората ще бъде отчуждена.  Ако не получат по-добри компенсации от това, което компанията предлага в момента, те ще бъдат изхвърлени от домовете си по срамен начин, лишени от прехраната си, от зеленчуковите си градини, земеделските си земи и животни, отделени от общността, с която са живели цял живот  и като капак най-вероятно ще затънат и в дългове.“, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение „За Земята“.

„Това е далеч от добрите практики и международните стандарти за презаселване, с които ЕБВР е обвързана. Жителите на Бели бряг възлагат последните си надежди на Европейската банка за възстановяване и развитие, не само за да започне разумен процес на уреждане на спорове, но и за да им се гарантира, че той ще завърши по справедлив начин.“, казва Кондарев.

 

/by
, ,

Конференция: Защита на околната среда в състояние на ограничена демокрация

„За Земята“ ви кани на конференция за работата и приноса на гражданското общество към опазване на природата, ресурсите и публичния интерес в условията на ограничена демокрация. Участват представители на мрежата Friends of the Earth – международно обединение на природозащитни организации, чийто член от България е За Земята.
Основната ни цел е да коментираме състоянието на свиващо се пространство за граждански активизъм и отслабената роля на ЕС и държавата в опазването на околната среда и гарантиране на правото на участие във вземане на решения и достъп до правосъдие. Ще анализираме процеси, протичащи в България и Европа, които потискат възможността за екологична, социална и икономическа справедливост, рушат устоите на правовата държава и опорочават взаимодействието между институции, граждани и бизнес. Позицията ни ще бъде подкрепена с представяне на случаи от България и споделяне на опит от мрежата Friends of the Earth.

Темите на събитието са от интерес за активни граждани, представители на неправителствени организации, политици, представители на публични институции, изследователски институти, анализатори на публични процеси, медии. Модератор e Янина Танева oт Фабрика за идеи.
Езикът на събитието е български и английски. Има осигурен симултанен превод.
Вход свободен, без предварителна регистрация.

ПРОГРАМА
10:00 Откриване – Драгомира Раева (За Земята), Стела Йегер (Pro Natura), Теодор Стойчев (ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България)
10:10 ПАНЕЛ 1
Защита на околната среда в състояние на демократична криза в Европа
– Намаляване на демократичното пространство – причини за безпокойство, Ягода Мунич (директор на Friends of the Earth Europe)
– Демократичен дефицит в Централна Европа, Леонорe Гевеслер (директор на Global 2000, Friends of the Earth Austria)
– Разходване на публични средства за инфраструктурни проекти: случаят с авто- магистрала Струма и Кресненското дефиле, Десислава Стоянова (За Земята)
– Върховенство на закона? случаят с Национален парк Пирин, Катерина Раковска (WWF България)
– Завладяната държава в процеса на енергиен преход, Генади Кондарев (За Земята)
– Глобалната картина – политически анализ с примери от мрежата извън Европа, Карин Нансен (председател на Friends of the Earth International)

11:40 – 12:00 ПАУЗА

12:00 – 13:15 ПАНЕЛ 2
Дискусия: Начини за противодействие и отстояване на ролята на гражданското общество
Панелисти: Карин Нансен (FoEI), Адриан Беб (FoEE), Даниел Попов (За Земята), представител на YFoEE (очаквано потвърждение)
13:20 Закриване, Драгомира Раева (За Земята)

Събитието се осъществява с частичната финансова подкрепа на Европейския Съюз. Съдържанието е изцяло отговорност на За Земята и не отразяват позицията на Европейския съюз.

/by
,

Покана за Общо събрание на За Земята

Уважаеми членове и приятели, 

Управителният съвет на Екологично сдружение “За Земята”, на основание чл. 26 ЗЮЛНЦ свиква Общо събрание на сдружението на 24.06.2019 г. от 17:30 в офиса на сдружението на адрес гр. София, бул. „Кръстьо Сарафов“ 24 при следния дневен ред:

1.  Приемане на финансов и описателен отчет на сдружението за 2018 г.

2. Приемане и изключване на членове

3. Промяна на Устава

4. Разни.

Всички членове и приятели на сдружението са поканени да присъстват.

При липса на кворум на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ събранието се отлага за 18:30 ч. на същата дата и място.

22.05.2019 г.                                                    Управителен съвет на ЕС За Земята

гр. София

/by
, ,

Гласът на младите: Повече лично участие, повече Европа

С наближаването на изборите за Европейски парламент е време да говорим за един от най-обезпокояващите проблеми, засягащи модерните демокрации днес. А именно — изключването на младите хора от управлението. Резултатът е, че няма кой да настоява за техните интереси при взимането на решения.

Демократичният свят наблюдава спад на гражданското участие в изборите. Спадът не е еднакъв във всички групи на населението. Някои са по-засегнати от други. Възрастта, доходите и образованието са факторите, по които най-точно може да се прогнозира политическото участие или по-точно политическото неучастие на младите хора.

Все по-видим става един друг белег за липсата на политическо участие на гражданите. Това е резкият спад на членството в партии. Недостигът на парламентаристи под 30-годишна възраст е основен индикатор в Европейския парламент, но е видим и в националните парламенти. От една страна това е проблем за самите политически партии, но от друга – не е само техен проблем. Партиите не съумяват да обновяват с млади членове политическите си елити, което води до общо лошо представяне на политически идеи и възгледи сред тях. Крайният резултат, е че младите хора до голяма степен отсъстват от институциите на представителната демокрация и съответно няма кой да настоява да се приоритизират сектори, свързани с младежите.
Ако тези тенденции продължават ние рискуваме да видим сегашното поколение младежи изключени от демократичния процес.
Демократичните общества се градят чрез активното участие на политически грамотни граждани, които се интересуват от начина, по който техните правителства работят: „Колкото по-голямо е участието във вземането на решения, толкова повече демокрация има.“ Политическият ред се основава на предполагаемото съгласие на гражданите, поради участието им в процеса на вземане на решения. Най-мощният начин, по който гражданите могат да контролират лицата, вземащи решения, са изборите.
Затова политическите партии би трябвало да ангажират вниманието на младите, и то там, където младите ще ги видят – в социалните мрежи. За да бъдат включени младежите в политическия процес, е нужно интересите им да бъдат разпространени сред обществото, но не под формата на политически обещания, които засягат младежката целева група, а чрез директно включване на младежи в политиката, в качеството им на представители на ключови партийни позиции.
Младежите от Националния младежки форум работят и мечтаят за повече граждански и политически активни младежи в България и в Европейския съюз като цяло. Те смятат, че за да се подобрява реалността, в която живеем, трябва да има повече и различни мнения, инициативи, аргументи в политиката, идващи от младите хора. Защото различието носи различни гледни точки, различен поглед към нещата, разнообразие, от което да се избират най-добрите решения.
Затова се обръщат към всички млади в България – излезте и гласувайте на 26 май! За да преборим заедно апатията. Защото апатията сред младите не е проблем за политиците, а е проблем за нас и бъдещето ни!
_____________________________________________________________
Национален младежки форум е най-голямата младежка платформа в България, която обединява в състава си 50 младежки организации от цялата страна. Организацията е пълноправен член на Европейски младежки форум и активен партньор на национални и европейски институции в изграждането и застъпничеството на младежки политики. Мисията на организацията е да представлява интересите на младите хора в България и техните нужди, извеждайки на преден план значението и важността на младежките организации, тяхното развитие и участие в социалните и обществено-политически процеси чрез сътрудничество със съответните заинтересовани страни и институции, взимащи решения в младежката политика.

Снимка: Shutterstock

/by
, , , , ,

Искания от гражданите към кандидатите за евродепутати

Аз, вашият работодател – българският народ, ще избирам измежду вас моите представители в Европа, но този избор, не е безусловен. Този път ще гласувам и имам искания към вас – моите служители.

Омерзен съм от корупционните скандали, които ежедневно се разкриват и съм отвратен, че въпреки огромната ресурсна обезпеченост в полицията и прокуратурата, тези разкрития се правят от журналисти.

Но не, няма да ви позволя да ме откажете от правото ми да гласувам. Няма да ви позволя да ме разсеете с политическите ви интриги. Разбирам, че целта ви е да ме отвратите, за да оставя бъдещето си е ръцете на безкритичния корпоративен, административно зависим и подкупен „електорат“. Да подмените вота ми. Да гласувате вместо мен. Прокудихте братята и сестрите ми, но аз още съм тук и няма да ви позволя да ме изгоните. Аз, вашият работодател – българският народ, съм жив и знам, че мога да ви накажа.

Омръзна ми да подценявате интелигентността ми и да разсейвате фокуса от важните за обществото теми с не-особено смислени циркаджийски номера с вокално-кулинарни риалити елементи. Не сте познали. Този път няма да изтъркам името на случаен кандидат. Няма да ви позволя да подмените приоритетите ми.

Аз, вашият работодател – българският народ, ви избирам за мои предстатели, но този избор, не е безусловен. Аз, вашият работодател – българският народ, имам искания към вас.

Аз настоявам да спрете да се надпреварвате в оправданията си  за замърсяването на въздуха и заедно да намерите решение за по-чист въздух. Защото аз не дишам оправдания.

Аз настоявам да спрете произвеждането на отпадъци, които да изгаряте или да заравяте в почвата и заедно да намерите решение за опазване на природата. Защото аз не дишам фини прахови частици, аз не пия химикали и аз не искам да разхождам децата си сред вашите боклуци.

Аз настоявам да спрете изсичането на вековните гори и да си припомните какво е значението на дърветата за биоразнообразието на планетата и за човека, като част от тази екосистема.

Аз настоявам да осигурите за мен и за децата ми качествено образование, конкурентно на престижните колежи и университети, в които пратихте децата си да учат, плащайки с парите от моите данъци.

Аз настоявам да получавам качествено здравеопазване за мен, а не само вас,  съответстващо на здравноосигурителните вноски, които аз плащам през целия си живот.

Аз настоявам да обезпечите мен и родителите ми, а не само вас самите, с достойни пенсионни доходи, реципрочни на пенсионните осигуровки, които аз плащам през целия си живот.

Аз настоявам да оптимизирате административните дейности, финансирани с обществени ресурси, иначе казано финансирани от мен, като прекратите порочната практика да назначавате посредствени чиновници, които да изхранвам.

Аз, вашият работодател – българският народ, не съм съгласен да плащам за това. Достатъчно ми е да издържам учителите, лекарите, полицаите и военните. Не мога да поема и всичките ви комисии, агенции, спецзвена, нови министерства и т.н. Работещите в тази страна сме краен брой, така че раздуването на щата за моя сметка, не допринася за моето оцеляване.

Научете се да работите! Работете за мен! Покажете ми, че има полза от вас, за да ви изпратя в Европейския парламент, за да подобрите законите на Европа, така че да работят за мен и за децата ми!

Аз, вашият работодател – българският народ

Снимка: Shutterstock

/by
, , , ,

Манифест: За Устойчива Европа на гражданите

Европейския съюз е един от най-впечатляващите проекти за мир в съвременната история. Създадена е организация, защитаваща човешкото достойнство, правата на човека, свободата, демокрацията, равенството и върховенството на закона като основни ценности.

Наред с поддържането на траен мир сред своите страни-членки, ЕС допринесе и за по-чисти реки, защита срещу химическо замърсяване, адекватен родителски отпуск, качествено образование и свободно движение в рамките на Шенгенското пространство.

Въпреки важната мисия и високи цели на Европейския съюз, твърде много от постъпките на европейските лидери спрямо редица наболели социални и икономически проблеми, сред които финансовата криза, отсъствието на адекватни мерки относно проблемите с околната среда, присъствието на социално неравенство и липсата на единодушно решение относно бежанските вълни, за съжаление са в разрив с основните ценности и принципи на ЕС и изместват от фокус постигнатите до момента позитивни резултати.

Гражданите чувстват, че икономическите и финансовите интереси на богатите се ползват с приоритет пред общото благо. Растяща бедност и социално неравенство, влошаване на достъпа до здравеопазване и (младежка) безработица. Нерешени остават проблеми като климатичната криза и замърсяването на въздуха, които убиват стотици хиляди хора. Нарастващата подкрепа към някои националистически и ксенофобски политически сили в Европа е тревожен показател и сериозна заплаха за демокрацията и за нашите основни ценности. Всички тези фактори са масово всекидневие за редица хора и следователно все повече европейци спират да усещат необходимостта и ползите от Европейския съюз. Това масово разочарование води до загуба на доверие от страна на европейските граждани в способността на европейските институции да отговорят на техните нужди.

ДРУГА ЕВРОПА Е ВЪЗМОЖНА

Признавайки предизвикателствата на настоящата ситуация в Европа, ние като граждани трябва да се съсредоточим върху изясняването на нуждите ни като единно, европейско общество. Именно за това ключовият въпрос оттук нататък следва да бъде: „В каква Европа искаме да живеем?“.

Ето защо над 200 организации в цяла Европа, сред които и ние от екологично сдружение „За Земята“, се обединяваме, за да обсъдим „Европа, която искаме”, и да поставим казуса в дневния ред на предстоящите избори за Европейски парламент. Силно вярваме в европейската идея, основана на базовите етични ценности на Европа и устойчиво развитие: демокрация и прозрачност, социална и екологична справедливост, човешки права, върховенство на закона, полово равенство и солидарност. Тези ценности трябва да бъдат в основата на всички политики. Това означава, че трябва да настъпят фундаментални промени от днес. Искаме европейски политики, правила и норми, които изпълняват функциите, за които са предназначени: грижа и защита на благосъстоянието и здравето, осигуряване на безопасност и свобода на хората и опазване на климата и околната среда. Искаме политики, които подкрепят и защитават настоящите и бъдещи поколения както в Европа, така и извън нея.

ПЪТЯТ КЪМ ЕВРОПА, КОЯТО ИСКАМЕ

За да си възвърнат доверието на обществото, Европейският парламент, Европейската комисия и правителствата на държавите-членки трябва да приоритизират следните ключови въпроси от дневния ред за бъдещето на Европа на предстоящите разисквания за изборите за Европейски парламент.

  1. ЕВРОПА В РЪЦЕТЕ НА ХОРАТА – Новото и ефективно участие на гражданското общество под формата на така нареченото активно гражданство трябва да бъде приоритетно за подобряване на европейските общности. Прозрачността и достъпът до основни права за всички са главни стъпки в доверието на гражданите на ЕС в изграждането на справедлива и устойчива Европа. Младежта и децата трябва да бъдат ангажирани като активни граждани и да бъдат насърчавани да участват в европейските политически процеси. Следователно достъпът до образование трябва да бъде непрестанно подобряван, а критичното мислене – поощрявано. Тези стремежи могат да бъдат постигнати и развивани чрез редица програми за европейски младежки активизъм, активно гражданско обучение в училищата и т.н.

Следва да се предприемат мерки за гарантиране на по-голяма отчетност и прозрачност при вземането на решения от институциите на ЕС и националните правителства. Интересът на гражданското общество трябва да бъде приоритизиран пред този на големите корпорации.

  1. РАВЕНСТВО И ПРАВА НА ЧОВЕКА – Публичните политики и законодателните мерки следва да гарантират, че в съответствие с европейското и международното право в областта на правата на човека, всички европейски граждани и жители се ползват с еднакво ниво на защита и могат да упражняват основните си права и свободи, позволявайки им да живеят според собствените им убеждения, съгласно принципите на самоопределяне и човешко достойнство, без форми на дискриминация. ЕС трябва да подобри своите политики и действия за гарантиране на равенството между половете, като освен това гарантира, че всички лица имат равни възможности в обществото.
  2. СИЛНА СОЦИАЛНА ЕВРОПА – Европейският социален модел следва да осигури пълна и справедлива защита на всички граждани, като същевременно облекчи бедността и предостави равноправни, социални възможности на своите граждани. Всеки трябва да се възползва от стандартите за достойни условия на труд, равенството, подобряването на благосъстоянието и намаляването на здравните различия в рамките на отделните държави и между поколенията. Социалното приобщаване и закрилата, достойният труд, равенство между половете, достъпът до адекватно здравеопазване, образование и до качествени жилища, екологичната справедливост трябва да бъдат основните принципи, които движат националните и европейските политически програми.
  3. АМБИЦИОЗНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА КЛИМАТА – Парижкото споразумение относно изменението на климата следва да бъде изцяло изпълнено. Целите на ЕС за намаляване на емисиите за 2030 г. и 2050 г. трябва да бъдат приведени в съответствие с него и с ангажимента за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C, чрез амбициозни политики на Съюза в областта на климата, включително бързо прекратяване използването на всички изкопаеми горива и преминаване от енергийна ефективност към абсолютно намаляване на потреблението на енергия. ЕС следва да ускори справедливия и устойчив преход към 100% снабдяване с енергия от възобновяеми източници, което е чисто, достъпно, подкрепя собствеността на общността и не води до енергийна бедност.
  4. ЯСНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ – Трябва да бъдат създадени и прилагани общи стандарти, чрез които да се осигурят чистотата на въздуха и водата, достъпът до безопасна и здравословна храна. Необходими са драстични мерки за спиране на обезлесяването и загубата на биоразнообразие в Европа и в световен мащаб, да се сложи край на неустойчивата експлоатация на световните природни ресурси. Следва да се предприемат мерки за привеждане на европейските равнища на потребление в съответствие с капацитета на планетата за производство, включително чрез прилагане на стратегии за достатъчност.
  5. УСТОЙЧИВИ И ЗДРАВИ ХРАНИТЕЛНИ СИСТЕМИ – Реформата на Общата селскостопанска политика е задължителна за производството на по-здравословна храна и за справедливи цени за европейските малки и биологични производители. Това означава засилено опазване на околната среда и природата, пазари на регионални земеделски производители, хранителни вериги, предоставящи здравословна храна, регулиране количеството хранителни отпадъци и спиране на дъмпинга в глобалния Юг. ЕС следва да даде приоритет на прехода към органично, дребномащабно селско стопанство и повторно залесяване като ключови мерки в борбата с изменението на климата.
  6. СПРАВЕДЛИВИ ДАНЪЦИ – Ефективните и координирани данъчни мерки следва да гарантират, че всички дружества плащат справедлив дял от данъците и допринасят за националните и европейските бюджети за достъп до социално-икономически права и благосъстояние. ЕС трябва да се ангажира с ефективна борба с данъчните измами и да ликвидира европейските данъчни убежища.
  7. СПРАВЕДЛИВ ТЪРГОВСКИ РЕД – Международната търговия следва да се разглежда като средство за ефективно разпределение на стоки и услуги, като се зачитат социалните и екологичните цели. Търговските споразумения следва да облагодетелстват хората, работниците и дребните производители и не трябва да бъдат разглеждани като инструменти единствено в интерес на мултинационалните компании и инвеститори. Това следва да гарантира, например, равен шанс за достоен труд и по-добра социална защита. Търговските и инвестиционните споразумения трябва да бъдат насочени предимно към повишаване благосъстоянието на обществения интерес, вместо към намаляване на разходите и тежестта за предприятията. Съществуващите ВИП права за инвеститорите и корпоративните съдилища трябва да бъдат премахнати.
  8. РОЛЯТА НА ЕС В СВЕТА – ЕС има ключова отговорност за постигане целите на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. ЕС трябва да гарантира, че всички негови вътрешни и външни политики са съгласувани и приведени в съответствие с целите за устойчиво развитие. Помощта за развитие на отвъдморските държави в ЕС следва да се предоставя приоритетно на най-нуждаещите се, включително най-слабо развитите страни и от тях да се възползват най-вече маргинализираните общности. ЕС трябва да преструктурира своите инвестиции, за да постигне устойчивост, изкореняване на бедността и да направи реалния достъп до основните човешки права в световен мащаб реалност. ЕС следва активно да подкрепя правно обвързващите европейски и международни задължения в областта на правата на човека за компаниите, които работят в чужбина, включително настояване за Договор на ООН за бизнеса и правата на човека.
  9. ОТГОВОР НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА МИГРАЦИЯТА – Европа трябва да поеме водеща роля в осигуряването на хуманен отговор на глобалната миграция, в полза и защита на всички участващи. Търсещите убежище трябва да бъдат приветствани в Европа и да бъдат третирани в духа на Конвенцията на ООН от 1951 г. за бежанците.
  10. ОТГОВОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ОСНОВАНИ НА НУЖДИТЕ – Инвестициите на ЕС следва да осигурят възвращаемост в обществена полза и за справяне с обществените предизвикателства. Изследвания, които са приоритетни и финансирани днес, трябва да имат решаващо въздействие върху бъдещето на нашите общества и на нашата планета. Нашите изследвания трябва да направят Европа и света екологично устойчиво, мирно и здравословно място за живеене. Изследванията на ЕС трябва да бъдат демократични, локализирани и в полза на обществото. Това означава забавяне на високия растеж и отдалечаване от ресурсо-интензивните икономически модели.
  11. БЮДЖЕТ НА ЕС, ФОКУСИРАН КЪМ ХОРАТА – Бюджетът на ЕС следва да използва своя потенциал, за да стимулира устойчивостта и икономическата справедливост и благоденствие чрез инвестиции в социална инфраструктура, образованието, културата и климатичните промени. Това включва премахване на неустойчивите инвестиции и субсидии, както и укрепване на механизмите за отчетност. С други думи, това трябва да бъде бюджет, направен от хората за хората и планетата.

Ние ще гласуваме на предстоящите избори за нов Европейски парламент. А ти?

/by
, , , ,

20 века в търсене на мира

20 века Европа търси мира. Воюва за него, дава безбройни жертви – и все в името на спокойствието и просперитета. В средата на 20-я век, беше намерена формула, която бавно, с много съмнения, криволичения и грешки, но и с много вяра и упоритост, доведе до продължаващият вече 70 години мир на континента ни.

Ние осъзнаваме огромните усилия на поколения европейци, затова, заедно с още 300 организации, се присъединяваме към Europe We Want. Искаме да осъзнаем откъде сме тръгнали и да продължим напред конструктивно.

***

Започваме нашият разказ за Европа и мира през 27-мата година преди Христа. Това е началото на прословутия Pax Romana, продължил цели 207 г. – от възкачването на Цезар Август до смъртта на Марк Аврелий през 180-та година. Пакс Романа е първият опит за мирно развитие на част от Европа и Средиземноморието. И макар нестабилен, този мир е донесъл най-доброто развитие в историята на Рим, дотогава изпълнена с войни.

И след Рим, въпросът за мира винаги е бил основен в Европа. Разкъсвани от войни, след разпада на Римската империя, племената, народите, империите, републиките в Европа винаги са имали пред себе си една „крайна“ цел – да спрат, да си отдъхнат от косата на Смъртта. Макар оплетено във вражди и войни, винаги можем да намерим търсенето на тази цел:

  • и при Карл Велики, Pater Europae („Баща на Европа“), при когото Каролингския Ренесанс насърчава формирането на обща европейска идентичност;
  • и в развитието на Свещената Римска империя (10-19 век), постоянно живееща между дезинтеграцията и интеграцията;
  • и при Вестфалските мирни договори от 1648 г., донесли края на европейските религиозни войни, започнали след Реформацията. Освен германската религиозна свобода и политическата организация на Германия, те уреждат и европейския мир;
  • и по време на Европейския концерт, продължил с прекъсване от 1815 г. до 1914 г., в чиято основа е разбирането, че баланс в международните отношения може да бъде постигнат чрез сътрудничество и взаимни отстъпки между „Великите сили“, като водеща роля се отделя на дипломацията. Видни фигури като Готфрид Лайбниц (1677) и Лорд Гренвил (1797-99) вече са поставили на дневен ред въпроса за „Европейска федерация“. Върху тях Метерних развива идеите и понятието за „баланс на силите“, така че амбициите на всяка „Велика сила“ да бъдат сдържани от останалите.

 

Паневропейската политическа мисъл се развива през 19-ти век, вдъхновена от либералните идеи на френските и американските революции след смъртта на империята на Наполеон (1804-15). През десетилетията след Виенския конгрес идеалите на европейското единство процъфтяват из целия континент, особено в писанията на Ястржебовски, Мацини и Корвин-Шимановски. Терминът „Съединените щати на Европа“ е използван от Виктор Юго в реч на Международния конгрес на мира, проведен в Париж през 1849 г.

На Изток и Югоизток мирът е бил в далеч по-къси периоди. В историята на България и Византия имаме няколко периода на десетилетен мир – между Симеон Велики и Лъв VI (896 – 912) както и 25 годишен мир между България и Сърбия (897 – 922). Следва 36-годишният (927 – 964) „дълбок мир“ между България (Петър I) и Византия, както и периода на силната дипломация и късите войни на Иван-Асен II. Това са периоди на стопански възход. Но от изток и от югоизток, през Балканите са основните пътища за нахлуване на „варварите“ – от готи и хуни, до араби, монголи и османски турци.

***

Вече сме в мрачните, кризисни години от 1914 до 1945 г. – времена на всеобщо умопомрачение, довело до двете световни войни – започнали все в сърцето на Европа. Загиват милиони, десетки милиони. А на Изток вилнее комунизмът – у дома си и сред съседите.

Въпреки това, през периода между двете световни войни съзнанието, че националните пазари в Европа са взаимозависими, макар и конфронтационни, наред с възхода на американския пазар от другата страна на океана, подхранват желанието за икономическа интеграция на континента. През 1920 г., застъпвайки се за създаването на Европейски икономически съюз, Джон Мейнард Кейнс пише, че „трябва да се създаде Съюз за свободна търговия … за да не налага никакви протекционистични тарифи, независимо от продукцията на други членове на Съюза.“ През същото десетилетие Ричард фон Куденхове-Калерги, австрийски аристократ с противоречиви разбирания и идеи, е един от първите, които си представят съвременния политически съюз на Европа и основава движението „Пан-Европа“. За съюз в Европа говорят и други, сред които тогавашният министър-председател на Франция Аристид Бриан и Уинстън Чърчил.

Краят на безумието идва, а с него идва и Pax Europaea. В междинния период (1945 – 1957 г.) се говори и действа за някакво обединение в Европа. „Конгресът на Европа“, считан от мнозина за първи федерален момент на европейската история, се провежда в Хага от 7 до 11 май 1948 г. с 750 делегати от цяла Европа, както и наблюдатели от Канада и САЩ. Конгресът събра представители от широк политически спектър, като им даде възможност да обсъдят идеи за развитието на европейското политическо сътрудничество. Участват важни политически фигури като Аденауер, Чърчил, Макмилан, Пиер-Анри Тейтген, Франсоа Митеран, Пол Рейно, Даладие, Пол Ван Зеланд и Алтиеро Спинели. Активна роля имат широк кръг философи, журналисти, църковни лидери, юристи, професори, предприемачи и историци. Отправен е призив за политически, икономически и паричен съюз на Европа. Тази значима конференция трябва да окаже дълбоко влияние върху формата на Европейското движение, което е създадено скоро след това. Предложено е създаването на Колеж на Европа. Конгресът обсъжда и бъдещата структура и роля на Съвета на Европа. Участниците допринасят и за създаването на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в Съвета на Европа.

През 1952 г., разочаровани от липсата на напредък в рамките на Съвета на Европа, шест държави решиха да продължат и създадоха Европейската общност за въглища и стомана, която беше обявена за „първа стъпка в обединението на Европа“. Европейските лидери Алчиде Де Гаспери от Италия, Жан Моне и Робер Шуман от Франция и Пол-Анри Спаак от Белгия разбраха, че въглищата и стоманата са двете индустрии, които са от съществено значение за воденето на война, и вярват, че чрез обвързване на националните си индустрии, бъдещата война между техните народи стават много по-малко вероятни.

През 1957 г. Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Западна Германия подписаха Римския договор, който създаде Европейската икономическа общност (ЕИО) и митнически съюз. Те също така подписаха друг пакт за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) за сътрудничество в развитието на ядрената енергетика. И двата договора влязоха в сила през 1958 г. Това е формалното начало на Европейския съюз.

През годините ЕС приема нови членове и се развива върху серия от нови договори, за да достигне до сегашните 28 страни-членки, обединени в правно отношение от Договора от Лисабон (2007 г.) На 1 декември 2009 г. Договорът от Лисабон реформира много аспекти на ЕС –  промени правната структура на Европейския съюз, обединявайки системата от три стълба на ЕС в един правен субект с юридическа правосубектност, създал постоянен председател на Европейския съвет, и засили позицията на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

***

Историята, която, казват, се пише от победителите, ни е оставила безкраен низ от факти, но и от митове, спекулации и недоизказаности. Не може да се отрече – до средата на 20 век, европейските държави са търсили просперитета си чрез разширявания за сметка на съседите си или на по-далечни народи. Водещата максима е била: Si vis pacem, para bellum (Ако искаш мир, готви се за война).

От 70 години насам обаче виждаме, че Друга Европа е възможна. Тя не е перфектна, градена е и се гради на визиите, на компромисите и скрития натиск и явните напрежения, на уроците от опита.  Но тази „друга Европа“ за пръв път в човешката история показа, че нещата могат да се случват и без войни. И това е онази малка разлика, която ни дава увереността, че върху нея и върху всички останали успехи – и учейки се от грешките си – ще можем да минем на следващия етап на Общността – да премахнем повечето грешки, да приемем добри решения, в полза на всички граждани на Обединена Европа.

Признавайки предизвикателствата на настоящата ситуация, ние като граждани на своите страни, но и на нашата обща Европа, не трябва да се ограничаваме в дебатите за бъдещето на Европа на въпроса: „Повече или по-малко Европа?“, Но се съсредоточаваме върху нашите нужди за бъдещето и нашите права. Ключовият въпрос е: „Каква Европа искаме?“

Какво ще остане за Европа в Историята след нас, зависи от всеки един от нас. Не само когато гласуваме за Европейски парламент, както предстои на 26 май, но и във всеки един ден, в който изявяваме идеите, позициите, интересите, желанията си пред общините, регионите, правителствата или европейските институции.

Европа, неделима част от която – географски и исторически е България – може да се превърне по-добро място за всички нас, ако точно на избори вземаме правилните решения. И не вярвайте, че няма значение – всеки избор има значение. След него връщане няма!

Снимка: Unsplash

/by
, , , ,

ОТВОРЕНО ПИСМО От Николай Петков, гражданин на квартал ТЕЦ-София

Уважаема г-жо Фандъкова,
Уважаеми г-н Герджиков,

Днес, 24 април 2019 г., внасям в касата на общината 2100 лв. за съдебните разноски по адм.дело № 7701/2016г, след като преди 3 години се включих в жалбата срещу новия подробен устройствен план на район „Сердика“, включващ изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци в ТЕЦ-София на метри от дома ми.
Тъй като тази сума е непосилна за семейство ми, се обърнах за подкрепа към обществеността чрез социалните мрежи. И 37 човека само за 10 дни дариха парите, които днес внасям. Тези хора, както и още много други, които внесоха подписки срещу проекта и участваха в протеста на 28 май 2018 г. също не искат инсинератор в София!
С други думи – граждани и данъкоплатци на Столична община, като Вие представлявате, плащат на адвокатите на същата тази община. Това за мен е абсурдно и жалко. Още по-абсурдно е да изхарчите 130 милиона евро от европейските данъци за този скъп, мръсен и морално остарял проект за инсталация за горене на отпадъци.
Вашето упоритото намерение през последните 10 години да „изгорите“ милиони евро и да поставите под заплаха здравето на своите граждани във вече замърсен град, през 2019 г. е и в противоречие с повишаващите се законови изисквания в Европа за управление на отпадъците и Кръгова икономика.
Макар и да изгубих делото, не съм изгубил надежда, че все пак ще вземете правилното решение да не изгаряте отпадъци, а вместо това средствата да вложите в ефективна и удобна система за цялостно разделно събиране. Точно преди една година общината във Флоренция спря проект за подобен инсинератор и реши да влага ресурси в повече рециклиране. Нека и София да тръгне по този път и нещо повече – да има цялостна политика за намаляване на отпадъците ни.
С уважение,
Николай Петков

/by
, , , ,

Дарителска кампания събра парите за адвокатските хонорари на Столична община по делото срещу инсинератора

Днес Николай Петков заплати 2100 лв. на Столична община за наказателните адвокатски хонорари и връчи отворено писмо до кмета Йорданка Фандъкова, че борбата на гражданите срещу инсинератора продължава!

Гражданинът, който се изправи срещу проекта в центъра на града ни да се изгарят отпадъци, трябваше да извади непосилната сума, за да плати 2100 лв. на адвокатите на Столична община и Столичен общински съвет, заради изгубеното дело срещу проекта за инсинератор в ТЕЦ-София.
Затова в началото на април стартира дарителска кампания под надслов „Да отстояваме заедно правото ни да сме активни граждани” в подкрепа на Николай Петков. Николай е жител на квартал ТЕЦ-София и заедно със свои съседи през 2016 г. инициираха жалба срещу новия подробен устройствен план на район „Сердика“, който включва изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци в ТЕЦ-а на метри от техните домове.
Благодарение на близо 40 души и само за десет дни Николай успя да събере необходимите 2100 лв. Това е още един аргумент, че гражданите не желаят този проект.
Остава неясно защо общината нае външен скъп адвокат за делото, въпреки наличието на цял юридически отдел на щат, но така тя показва, че може да действа наказателно към всеки един собственик на имот в София, дръзнал да отстоява своя законен интерес.
Напомняме, че в доклада по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта липсва оценка на въздействието върху здравния статус на живущите не само в най-близко разположените до инсталацията квартали, но и в рамките на целия град, а се оценява единствено рискът за работещите на площадката на ТЕЦ-София. Горното е повод за сериозни притеснения, тъй като поради липсата на работеща система за разделно събиране в столицата, може с голяма сигурност да се очаква, че постъпващите за изгаряне RDF отпадъци ще съдържат повишени нива на опасни замърсители, които при изгаряне се преобразуват в многократно по-токсични вещества.
Покрай домовете на хората около ТЕЦ-а ще се добавят и над 600 хиляди километра годишно допълнителен трафик на камиони с отпадъци 180 000 тона годишно отпадък ще се транспортират от гара Яна до ТЕЦ-София.

Столична община и Топлофикация София ще вземат 130 милиона евро от европейските данъци за този скъп, мръсен и морално остарял проект.
От тях 67 милиона евро ще дойдат от Европейската инвестиционна банка като кредит към Топлофикация-София, който ще изплащаме с такса-смет или със сметките ни за парно. https://www.eib.org/en/projects/loan/loan/20090545
Подчертаваме, че упоритото намерение на Столична община през последните 10 години да „изгаря“ милиони левове от парите на гражданите в Топлофикация София е и в противоречие с повишаващите се законови изисквания в Европа за управление на отпадъците.
За повече информация относно проблемите около проекта за инсталация за горене на отпадъци, вижте тук: http://www.trashcity.zazemiata.org/

/by
, , , ,

„За Земята” се присъединява към проекта „Европа, която искаме”

Опазване на човешкото достойнство, зачитане на правата на човека, свободата, демокрацията, равенството и върховенството на закона.
Това са ценностите, които създадоха обединена и мирна Европа.
В навечерието на изборите за Европарламент на 26 май искаме да ги припомним.
Искаме да ги казваме гордо, да върнем пълнокръвието им.
Затова заедно с още 300 организации от цяла Европа “За Земята” се включва в кампания, с която иска да вдъхнови европейците да гласуват.

Вярваме, че началото е поставено, но от участието на всеки един от нас зависи

посоката, в която Европейският съюз ще поеме.

Изправени пред нови предизвикателства като нарастващото неравенство, замърсяването, климатичната криза е нужно да намерим и нови решение.
В настоящия контекст много европейци се чувстват разочаровани и са загубили доверие в способността на институциите на ЕС да отговорят на техните нужди. Нарастващата подкрепа за националистическите и ксенофобски политически сили в Европа е тревожен показател за това недоволство и сериозна заплаха за демокрацията и нашите основни ценности.

Лесно се свиква с придобивки

като пътуването само с лична карта, правото на обучение и работа в чужбина.
Но не си даваме сметка за дългия път, който трябваше да се извърви, преди да стигнем до тях. Не осъзнаваме и колко лесно може да бъде да ги загубим.
Бъдещето на България е в Европа. Не случайно доверието в европейските институции е толкова високо в обществото ни. Гражданите отбелязват факта, че ЕС е постигнал много в опазването на мира на континента, защитата на гражданските права, върховенството на закона, опазването на природата, лидер е в борбата срещу климатичните промени и намаляване на отпадъците. Хората, за разлика от политиците популисти, разбират защо има смисъл, затова сега е време отново да определим посоката.

Ето защо 300 организации на гражданското общество в цяла Европа

се обединихме под мотото „Европа, която искаме”. Искаме европейците да поставят тази тема в дневния ред на предстоящите избори за Европейски парламент. Силно вярваме в европейски проект, основан на основните етични ценности на Европа и устойчиво развитие: демокрация и прозрачност, социална и екологична справедливост, човешки права, върховенство на закона, равенство и солидарност. Тези ценности трябва да бъдат в основата на всички политики. Това означава фундаментални промени от днес. Искаме европейски политики, правила и стандарти, които правят това, което те са предназначени за: опазване и защита на благосъстоянието и здравето, осигуряване на безопасност и свобода на хората и опазване на климата и околната среда. Искаме политики, които подкрепят и обслужват настоящите и бъдещите поколения в и извън Европа.

Ето за какво ще гласуваме на 26 май.
Дори да пътуваме, пак ще се върнем навреме, за да гласуваме.
Направете го и вие.

В България кампанията се води от екологично сдружение „За Земята“ – член на „Приятели на Земята – Европа“.

/by
, , , ,

Тихомълком временното разрешително за изгаряне на отпадъци на ТЕЦ „Бобов дол“ се превърна в постоянно

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) обяви на 12 април, че е взела решение да позволи горенето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“, но едва шест дни по-късно — на 18 април, то стана достъпно за гражданите. Причината? Сайта, в който се намира регистърът, не работеше. Отпадъците, които ще се изгарят, общо 35 000 тона годишно, са пластмаса, текстил, опаковки, дървесина и други.

Забавянето заради техническата неизправност ограничи времето, в което желаещите могат да се запознаят с новото решение в подробности и да преценят дали то нарушава правото им на чиста околна среда. Освен че неглижират отговорността си да информират обществеността, с решението си ИАОС подкрепят порочната практика тецовете на въглища да заменят горивото без нужните инвестиции в пречиствателни съоръжения само за да продължават да функционират и замърсяват въздуха.

По официални данни, ТЕЦ „Бобов дол“ гори отпадъци „за експериментални цели“ от ноември месец 2018 г. с разрешение на министъра на околната среда и водите. Когато се опитахме да научим повече детайли за документа, министерството ни отказа с аргумент за защита на националната сигурност. Към момента не е ясно какви отпадъци и в какви количества се изгарят като част от този процес на експериментално горене.

Изгарянето на отпадъци бавно, но сигурно се превръща в практика за все повече остарели технически електроцентрали, особено тези, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, каквато е и „Бобов дол“. Следователно затвърждава тезата, че използването на въглища вече е скъпо и икономически нерентабилно и отчаяно се правят опити тецовете да продължат да работят. Отделно, централата получава както субсидии за студен резерв, така и плащания от държавата под формата на преференциални цени. Това означава, че ТЕЦ „Бобов дол“ минава за високоефективна топлофикация, защото произвежда топло- и електроенергия.

„ТЕЦ „Бобов дол“ е една от въглищните централи, които трябваше да затворят отдавна — още през 2014 г., но отчаяно търси начини да остане от значение за системата, макар че производството вече е твърде скъпо, а желание за инвестиции в поддръжка няма. Съдим за това по честите случаи на аварии и спиране на инсталацията, които са причина за спирането и на почистващите вредни емисии системи. Това допринася допълнително за замърсяването в района, тъй като редовно високият комин на централата пуши, а той няма съоръжения за пречистване на газовете,“ казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България. Вместо да бъдат изготвени планове за поетапното закриване на подобни електроцентрали на въглища и създаване на заетост, независима от замърсяващата индустрия, те продължават да създават екологични проблеми.

Освен изхвърляне на вредни вещества в атмосферата, изгарянето на отпадъци е пряко в конфликт с политиката за рециклиране. Не се решава и проблемът с депонирането, тъй като се образува пепел, която също трябва да се заравя някъде, а част от нея е и токсична. „Комплексното разрешително дава право на 129 000 тона летяща пепел плюс 60 400 тона дънна пепел годишно, общо 189 400 тона пепел от съвместно изгаряне на въглища, отпадъци и биомаса.“
„Котлите във въглищните електроцентрали не са предназначени да изгарят други горива освен въглищата,“ подчертава Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“.

Работата на ТЕЦ „Бобов дол“ съвсем не е безпроблемна. Само за последните две години централата е извършила многократни нарушения на екологичното законодателство. Една част от тях са, че доскоро работеше без разрешително за депото за отпадъци, в края на 2017 г. изхвърли нерегламентирано води от производствената дейност в р. Джерман, а през 2018 г. надхвърли разрешения брой часове за работа без пречиствателни съоръжения.

Крайният срок за обжалване на разрешителното за горене на отпадъци изтича на 30 април. Всеки гражданин би могъл да се включи в процеса, ако желае да оспори това решение на Изпълнителната агенция по околна среда. Пишете ни на info@zazemiata.org, ако искате да се включите.

/by
,

Покана за Общо събрание на ЕС За Земята

Уважаеми членове и приятели, 

Управителният съвет на Екологично сдружение “За Земята”, на основание чл. 26 ЗЮЛНЦ свиква Общо събрание на сдружението на 20.05.2019 г. от 17:30 в офиса на сдружението на адрес гр. София, бул. „Кръстьо Сарафов“ 24 при следния дневен ред:

1. Избор на Управителен съвет.
2. Избор на нови членове на сдружението.
3. Приемане на финансов и описателен отчет на сдружението за 2018 г.
4. Промяна на адреса на управление на сдружението.
5. Внасяне на промени в устава
6. Разни.

Всички членове и приятели на сдружението са поканени да присъстват.

При липса на кворум на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ събранието се отлага за 18:30 ч. на същата дата и място.

18.04.2019 г.                                                    Управителен съвет на ЕС За Земята

гр. София

/by
, , , ,

Енергийна конференция в Стара Загора — между митовете и реалността

„Каменната ера не е свършила заради липсата на камъни“-
Заки Ямани

На 4-5 април 2019 г. в Стара Загора се проведе международна енергийна конференция „Пакет „Чиста Енергия“ и Инвестиции в Енергетиката – реалности и предизвикателства“.

Събитието беше организирано от Институт по енергиен мениджмънт с много балансиран и интелигентен подход в подбора на лекторите и участниците, целящ представяне на различни гледни точки за развитието на енергийния сектор в България и Европа.
Заместник министърът на енергетиката г-н Жечо Станков, ръководителят на Представителството на ЕК в София г-н Огнян Златев, генералните секретари на Eurelectric (Cristian Ruby) и Euracoal (Brian Ricketts), представители на профсъюзите, учени, енергийни експерти, бивши енергийни началници, НПО експерти, български и чуждестранни бизнес представители, бяха само част от участниците в конференцията.

Преди началото на дискусията участниците бяха посрещнати от протест , организиран от синдикатите пред залата. Техен лидер с мегафон информираше протестиращите работници, че

„Зелените“ са организирали конференция,

на която ще искат затваряне на ТЕЦ Марица Изток 2, но вътре има и наши хора които ще ни защитят работните места“.
Всъщност ИЕМ е уважаван институт с качествени анализи, но никой не би ги заподозрял че са „Зелени“.
По време на дискусиите през двата дни в залата чухме

още много клишета и митове за некомпетентните природозащитници,

които не разбират от енергетика и искат бързо затваряне на въглищната индустрия без да мислят за заетите в сектора. Ехидни подмятания от учени и бивши енергийни началници че „зелените“ не разбират важността на въглищата и надценяват ВЕИ, патетични речи от синдикалисти как щели да защитят работните места с всякакви средства.
Тези реакции напомняха на движението на лудитите в Англия, през 19 век те чупят тъкачните станове във фабриките в опит да запазят работните си места .Но не успяват да спрат индустриалната революция.

Енергийният преход се случва в цял свят с нас или без нас,

въпросът е да опитаме да минимизираме негативните последици и да увеличим предимствата му за нашата икономика и по-чиста околна среда.
Чухме от зам.министър Станков че след разговор със синдикатите министерството на енергетиката решило да не участва на среща в Брюксел (8-9 април) на Платформата за въгледобивните региони в преход, защото нямало още предвидено финансиране. Участието на такива срещи е много важно, всяка страна отива с предварителен план как смята да преструктурира икономиката на тези региони, в какъв период, какъв бюджет и е необходим. Едва след такава предварителна подготовка ЕК планира и съответния бюджет.

По тази причина на срещата са участвали представители на правителствата от Гърция, Румъния, Чехия, Полша , Словакия и други страни.
Странно е, че от министерството на енергетиката освен със синдикатите не са се консултирали със самите общини , можеше Перник, Бобовдол , Гълъбово, Стара Загора да имат идеи за енергийния преход и икономическото развитие на своите региони.
Изводите от тази конференция са много важни за продължаване на усилията на природозащитните организации като „За Земята“, WWF България и други, които от години

работят за осъществяване на справедлив енергиен преход в страната.

Оказа се, че въпреки нашите усилия да предлагаме доклади и анализи с конкретни мерки, отново се налага да опровергаваме митове че „зелените“ НПО са чужди агенти, които искат незабавно затваряне на въглищните ТЕЦ-ове и мини.
Всъщност единствените които говорят за бързото им затваряне са представителите на лобито за продължаване на кражбата от държавния бюджет чрез корупционния гьол „строеж“ на АЕЦ Белене.
Ние организирахме срещи, дискусии, кръгли маси, с представители на министерства, бизнеса, профсъюзите, общини, учени, енергийни експерти. По време на тези събития посочихме основните си очаквания от справедливия енергиен преход- създаване на план от правителството за постепенно излизане от зависимостта от изкопаеми горива като се държи сметка за социалните последици и се ангажират всички заинтересовани страни.

Вече над 10 години

битува и митът за „лошия Брюксел“,

който пречи на нашето икономическо развитие и ни затваря централите. Всъщност години наред наблюдаваме бягство от отговорност и изпълнение на задълженията от нашите управници.Сковани от ниския си хоризонт – само до следващите избори и страх да не бъдат свалени от синдикални протести, нашите политици предпочитат да не предприемат никакви мерки, да не водят активни преговори в Брюксел, за да привлекат европейски средства за енергиен преход и да се осмелят да поемат отговорност за осъществяването му. Всъщност протестиращите пред залата работници нямат никаква вина за манипулациите на които са подложени, нормално е да се чувстват несигурни за работните си места . Все по-нарастващото напрежение сред заетите във въглищния сектор

идва от бездействието на управниците, от липсата на ясен план

и времеви график за намаляване зависимостта от въглищата в България, не от „лошите НПО“. От години се говори че въглищата нямат бъдеще и ще бъдат затворени централите, но нищо не се предприема за плавния преход. В резултат се стига до „модела“ Бобовдол- затваряне на мината и освобождаване на работниците в рамките на няколко месеца.
От изкуственото противопоставяне и създаване на фалшиви вражески образи на бизнеса -„чорбаджии изедници“, НПО-„чужди агенти“ и синдикатите- „мафиоти“ всъщност печели единствено администрацията , която си отвоюва още време да бездейства и да отложи решаването на проблемите в енергетиката за следващите управници.
Природозащитните НПО ще продължаваме с усилията да работим заедно с изкуствено натрапваните ни за врагове, бизнес, синдикати, общини и да представим пред администрацията общи искания за постигането на справедлив енергиен преход в България. Вече има много добри примери в ЕС за осъществяване на такъв преход. Задължително управниците трябва да преустановят практиката в енергетиката решенията да се вземат „на тъмно“, както и държавата да обслужва частни интереси в енергийния сектор.

/by
, , ,

Какъв е приносът на транспорта към замърсяването на въздуха в София?

Нов доклад на екологично сдружение „За Земята“ търси причините за замърсяването на въздуха в София с фини прахови частици и азотен диоксид от транспорта, анализира същността на проблема и дава насоки за решаването му.

Изследването констатира, че опитите на национално ниво, както и на Столична община и нейните граждани да се справят с предизвикателството, все още остават разпокъсани и с ограничен обхват.

Това е така, защото разбирането за приноса на транспорта към замърсяването на въздуха в София е непълно и незадълбочено. Пространствената разделителна способност на знанието е ниска, а оттам мерките на местната власт и прилаганите решения от страна на експерти и политици не са достатъчно добре насочени към конкретните уязвими места и групи хора. Липсват и изследвания ориентирани към по-сложните взаимодействия водещи до излагане на здравни рискове от замърсяването в градската среда. В резултат гражданите остават в неведение или с твърде обща, а понякога и подвеждаща информация, която не ги насочва към по-конкретни индивидуални избори, които да допринасят към решаването на проблема. В тази връзка проучването установява нуждата от задълбочени изследвания и развитие на интегриран подход за по-чист транспорт и по-малко уязвима среда за жителите на града, като така се попълнят ключови празнини в тази сфера.

Паралелно с това са необходимо законодателни инициативи на национално ниво, които да насърчат и улеснят прилагането на по-комплексни мерки като зони с ниски емисии, интегриран регионален транспорт безпрепятствено, както и да отворят възможностите за ориентиран към търсенето алтернативен транспорт и начини на придвижване. Само така отговорите на проблема е възможно да бъдат по-адекватни и своевременни.

От „За Земята“ насочват вниманието и към мерките заложени в Програмата за подобряване на качеството на атмосферния въздух (ПКАВ)  в София, които следва да бъдат приоритизирани след оценка на тяхната осъществимост и целесъобразност, произтичащи преки и странични ползи, ефективност на разходите и други, както и задължението да намалят превишенията на нормите за прахови частици във възможно най-кратък срок. „Столична община пропусна да аргументира мерките за транспорта в текущата програма по този начин. Очакваме в новата ПКАВ за 2021 – 2026 да видим смислени и мотивирани решения, които са базирани на представителни данни, разбиране и оценка.“ коментират от сдружението, като добавят: „Необходима е и по-добра обвързаност на плановете и програмите за развитие и опазване, устройство на територията, транспортна инфраструктура и услуги и други секторни документи, за да има реални резултати измерими в по-чист въздух и по-добра жизнена среда в града“.

/by
, , ,

91% от уредите за отопление с дърва и въглища в България са неефективни и силно замърсяващи

Въпреки че проблемът с мръсния въздух става все по-популярен, все още малко хора разбират връзката между замърсяването и използването на твърди горива за отопление. Това е едно от заключенията от доклада, базиран на национално представително проучване, извършено от Маркет линкс и проведено през септември 2018 по поръчка на сдружение „За Земята“.

Изследването излиза в момент, в който редица общини планират подмяна на отоплителни уреди като сериозна стъпка към намаляване на атмосферното замърсяване. За предприемане на такива мерки и извличане на максимален резултат от тях е необходима не само по-подробна от наличната информация за сектора, а и познаване на нагласите на обществото, каквито са и основните цели на доклада.

Данните от проведеното проучване показват, че в България твърди горива за отопление се използват в голяма част от домакинствата — около 40%, като употребата на дърва (малко над 33%) е повече от четири пъти по-висока от тази на въглища (7,5%). Процентът на използващите дърва и въглища домакинства в малките населени места е по-голям, но дори в големите градове, включително София, делът им е значителен. Употребата на дърва и въглища е разпространена осезаемо повече сред домакинствата с най-ниски доходи, но докато въглищата се използват най-вече от най-бедните, то употребата на дърва макар и да намалява с увеличаване на дохода, остава съществен процент и сред по-богатите домакинства.

Ивайло Попов от „За Земята“ коментира „Най-обезпокоителното е не просто значителната употреба на твърди горива за отопление, а че 91% използват нискоефективни до средно ефективни уреди. Резултатът е голямо количество вредни емисии при изгарянето, затова може да се каже, че в България се използват предимно силно замърсяващи въздуха отоплителни инсталации, което следва да се промени, ако искаме да имаме чист въздух.“

Докладът показва, че повечето хора осъзнават, че мръсният въздух причинява сериозни здравословни проблеми (около 76%), но значително по-малко – около 56%, приемат, че отоплението с дърва и въглища имат сериозен принос за това замърсяване. Колебаещите се са малко над 20%. Според „За Земята“ може да се заключи, че има съществено неразбиране за връзката между влошаването на здравето и употребата на тези горива. Препоръката е за целенасочени кампании, които да информират гражданите относно източниците на проблема и сериозността на последствията.

Относно нагласите за подмяна на начина на отопление, от отговорите се вижда, че една немалка част от използващите дърва (близо 29%) или въглища (малко над 42%) биха се включили, ако има програми за подмяна на уредите. В същото време процентът на тези, които не биха променили начина си на отопление, остава висок и съответно мерки за промяна в тази посока не биха били атрактивни за тях. От „За Земята“ считат, че в случаите, когато е необходимо подобряване качеството на въздуха, би могло да се въвеждат зони с ниски емисии (включително забрани за използване на дърва и/или въглища).  Авторите подчертават, че трябва да се заложи на комплексна информационна кампания за негативните ефекти върху здравето от употребата на твърди горива в комбинация със стимули за подмяна на уредите.

При планиране на подобни мерки, общините и централните власти следва да направят детайлни проучвания на локално ниво, включително на обществените нагласи. Според данните от проведеното проучване например, повечето запитани биха предпочели финансова помощ като процент от цената пред нисколихвен кредит. Помощ за подмяна на отоплението в комбинация с  поставяне на изолация и подмяна на дограма е по-желана, особено сред тези, които предпочитат директна финансова помощ, а не заем. Около половината отопляващите се с дърва или въглища предпочитат да продължат да се отопляват с твърдо гориво, но с по-високоефективни уреди.

Пълният доклад прочетете тук  (настоящата версия е с отстранени грешки и затова се отличава от първоначално качената. Извиняваме се за причиненото неудобство!).

/by
, , , ,

Аварията в АЕЦ Фукушима — 8 години ненаучени уроци

Изминаха 8 години от ядрената авария в АЕЦ Фукушима. Японското правителство продължава да налива огромни суми, за да продължат дейностите по откриване и обезопасяване на разтопеното гориво в засегнатите три реактора.
След като горивото бъде намерено, над 40 години ще отнеме обезопасяването му. Цялостната стойност на проекта се очаква да достигне над 200 милиарда долара, което е двойно спрямо изчисленото през  2013 г. 

Необходимо е да припомним, че TEPCO  (Tokyo Electric Power Company), частната компания, която управлява централата над 40 години и прибираше печалбата от нея, се включи с едва 8 милиарда долара в дейностите по отстраняване на последиците от аварията.

 

Това е ясен урок за българските управници, които заблуждават обществото, че АЕЦ Белене можел да се построи и да работи без държавни гаранции.

Частната АЕЦ Фукушима струва на японския данъкоплатец засега 200 милиарда долара за отстраняване на последиците от ядрената катастрофа.

Нови изследвания доказаха, че главна причина за аварията е земетресението, а не цунамито. Това разкрива лъжите на ядреното лоби за „безопасността“ на атомните централи при земетресения, както и провала на новата им тактика  да приравняват ядрените аварии към обикновените промишлени аварии.

 

В края на 2018 година японските прокурори поискаха ръководителите на TEPCO да получат петгодишни присъди лишаване от свобода за това, че не са предприели мерки за предотвратяване на катастрофалната авария в атомната електроцентрала във Фукушима.

Шефовете на компанията не се признават за виновни по обвинения в професионална небрежност, водеща до смърт и нараняване. Те твърдят, че не биха могли да очакват цунамито, предизвикало катастрофалния срив, и че дори ако са предприели превантивни мерки, те не биха били достатъчни за предотвратяване на бедствието. Много съмнителна теза, при положение че е имало предупреждения за такова бедствия години преди него. Ръководителите на компанията са прехвърлили отговорността си върху своите подчинени.

 

Междувременно продължават да се откриват нови източници на радиация на неочаквани места на стотици километри от централата. Проучването на подземните пътища на натрупване и отделяне на радиоактивните замърсители след ядрената авария доведе до тези обезпокоителни разкрития.

Неведнъж сме писали за правилните решения да се избегнат подобни катастрофи:
– Постепенно прекратяване на цялостното използване на ядрена енергия в полза на чистите енергийни решения.
– Страните, които решават да разчитат на своите АЕЦ да бъдат задължени да разработят съвременни планове за справяне с ядрени аварии, за защита на гражданите.В тях да бъде заложена дългосрочна грижа за смекчаване на психическите и здравни последици, свързани с ядрените бедствия.Да предвиждат възможности за разселването на огромни маси от хора.
– Бедствията в Чернобил и Фукушима разрушиха мита за безопасна, евтина и чиста енергия от АЕЦ. Доказаха че не си заслужава риска да се развива ядрена енергетика, пред възможността за развитие на енергийната ефективност , чиста и устойчива енергия от ВЕИ, децентрализацията на производството на енергия.

 

Снимка: Greenpeace
Измерване на радиационни стойности на плодовете в зоната на бедствието.

/by