waste incinerator
,

Европейският парламент на път да отреже субсидиите за изгаряне на отпадъци след 2020 г.

Днес комисията по регионално развитие на Европейския парламент се застъпи за кръговата икономика като гласува за премахване на евросубсидиите за съоръжения за обезвреждане и изгаряне на отпадъци. Изключването на финансовата подкрепа за тези остарели технологии от Кохезионния фонд след 2020 г. ще позволи да се освободят ресурси за подпомагане на предотвратяването, поправката и повторната употреба и рециклирането на отпадъците. Това ще помогне на изоставащи по отношение на управлението на отпадъците страни като България да постигнат целите на кръговата икономика до 2035 г.

„Въпреки че приветстваме тази важна крачка към по-ефективно използване на ресурсите в Европа, отново призоваваме европесйките, националните и местни власти да преустановят подкрепата си за морално остарялия и обществено неприемлив план за изгаряне на отпадъци в Топлофикация София. Той би отнел несъразмерен дял от общото налично финансиране за подобряване на управлението на отпадъците във всички общини в страната, без да допринесе за постигане на целите на кръговата икономика. Вместо инвестиции в отиващи си технологии, политиците на всички нива трябва да се съсредоточат върху подпомагане на намаляването на отпадъците, което ще донесе значителни нетни спестявания за гражданите, бизнеса и обществените институции.“, заяви Евгения Ташева, координатор Нулеви отпадъци в екологично сдружение За Земята.

Екологично сдружение За Земята призовава пленарното заседание на Европейския парламент да потвърди изключването на практиките за изхвърляне и изгаряне на отпадъци от обхвата на Кохезионния фонд и да засили предложението чрез премахване на неоправданите изключения.

/by
, , , ,

Справедлив енергиен преход – Възможности и рискове за България

От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България. Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен.

Местните въглища са ниско калорични, с високо съдържание на сяра, прах и азотни окиси, а произвежданата от тях енергия е основен емитент на парникови газове. Изпълнението на екологичните изисквания ще наложи ограничаване на работата и/или затваряне на въглищните централи. Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат реформите в енергийния сектор , да отричат намаляването на значението на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да поддържат в обществото илюзията за липса на алтернатива на въглищата, въпреки ясните европейски и световни тенденции от години.

От 10 години чрез медийна пропаганда налагат в обществото мнението, че мерките за енергиен преход и политиките по климата са ни наложени от Брюксел и са против нашите национални интереси. Търсенето на по-добро качество на живот на българските граждани, грижата за здравето им което включва рехабилитация на земята, чистота на въздуха и опазване на околната среда, е в наш национален интерес, а не се налага „под натиск от Брюксел“. Такъв трябва да бъде основния приоритет на всяко национално правителство. Вместо това, чрез удобни медии политиците в България противопоставят бизнеса („чорбаджии изедници”) и профсъюзите („мафиоти”), екологичните организации се представят като национални врагове и чужди агенти, а много от общините са оставяни да се справят сами със сериозните социални проблеми при затварянето на въглищни мини, както и при многократното превишаване на нормите за замърсяване на въздуха.

Примерът от тази година със затварянето на последната подземна мина „Бобов дол” е показателен, голяма част от освободените миньори се обърнаха към общината в търсене на нова работа. При затварянето на мина „Бобов дол“ се прояви и още една последица от продължилата десетилетия практика , държавата да обслужва частни интереси на енергийни олигарси , без да изисква от тях спазване на законодателството и екологичните норми.

Рисковете

Ако управниците продължат да демонстрират нерешителност и отлагане на неотложните реформи в енергийния сектор, гледайки само към следващите избори и опасността да не бъдат преизбрани, последиците ще бъдат много тежки и трудно поправими. Дългото бездействие на политиците, демонстрацията на арогантност и безнаказаност от енергийните олигарси доведе до създаване на чувство на несигурност за работните им места у работещите в енергийния сектор. През ноември имаше протести на миньорите и енергетиците от Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2, организирани от двата големи синдиката КНСБ и КТ Подкрепа. Правителството реагира по познатия начин-излъга протестиращите че няма да има съкратени работници, мините и въглищните ТЕЦ-ове ще продължат да работят. Поредното отлагане на решенията на проблема с енергийната трансформация ще има много тежки последици в найскоро време, когато вместо планирани реформи ще се наложи да се правят бързи и болезнени промени, които ще доведат до тежки социални последици и недоволства.

Въглищата нямат бъдеще

Справедливият енергиен преход е важна част от европейските цели и политики в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и възможност за устойчиво икономическо развитие на България. Преходът трябва да бъде справедлив, едва тогава обществото ще го приеме. Време е да се спре вредното противопоставяне между институциите, бизнеса, синдикатите, местните власти, неправителствените организации. Успешен енергиен преход в България е възможен само 1 ако разберем, че трябва да работим заедно и да покажем, че има много повече решения, което ни обединяват, отколкото ни разделят.

Решенията

– реформи, дългосрочна визия и консенсус за промяна

– Държавата все още е длъжник на хората и на бизнеса относно яснотата за това какво следва в средносрочен и дългосрочен план в енергийния сектор.

– Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи енергийни носители като въглищата .

– Основното противоречие, което подкопава доверието в мерките за опазване на околната среда е разбирането, че те са причината много работни места да изчезнат. Това трябва да бъде отричано последователно, защото просто не е вярно.

– Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите.

Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат затворени в краткосрочен план , започвайки с работещите от години в нарушение на екологичните норми ТЕЦ-ове на „неизвестни” собственици, енергийни олигарси. На национално ниво това са „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“ (Димитровград) и ТЕЦ „Бобов дол“.

– Според „За Земята“ основата за успех на прехода е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен запазвайки природните ресурси, както и провеждането на действия за децентрализация на производството на енергия.

– Ясното разбиране, че в енергийния сектор, включително и в частта му, свързана с въгледобива, безусловно се налагат реформи; същевременно се поставя въпросът за тяхната цена преди всичко в икономически и социален план.

– Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници – Справедлив енергиен преход в България е възможен , но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост. Този проект е част от Европейската инициатива за климата (EUKI) на германското федерално министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност (BMU). Становищата, изложени в този анализ са отговорност единствено на автора и не отразяват непременно становищата на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност ). Този анализ е изготвен с финансовата помощ на Европейския съюз. Съдържанието на този анализ е отговорност само на CEE Bankwatch Network и в никакъв случай не може да се разглежда като отражение на позицията на Европейския съюз.

Разгледайте брошурата на български и английски. Тя е издадена като част от Европейската инициатива за климата (EUKI) на германското федерално
министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност (BMU).
Становищата, изложени в този анализ са отговорност единствено на автора и не отразяват непременно становищата на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност.

/by
,

Хората от Бели бряг и Трояново питат депутати и министри: Кога ще получим справедливо обезщетение за домовете си, превзети от мините?

Представители на обреченото на изселване село Бели бряг и екоактивисти ще отстояват пред Народно събрание искането за по-справедливите обезщетения за домовете на хората от селото на 1 февруари 2019 г. от 8:30 часа, а от 10:30 часа и пред входа на Министерството на енергетиката.

С 30-годишната концесия, дадена на “Мини Марица- изток“ през 2005 г., на гибел се обричат през следващите десетилетия две села – Бели бряг и Трояново. Бели бряг трябва да бъде закрито към 2023 г., а Трояново — десетилетие по-късно.

В Бели бряг от години не е позволено строителството, забранени са погребенията в гробището на селото. Голяма част от земеделските земи са изкупени от мините още преди десетина и повече години. Отделени от земята си,

много от собствениците на къщи са постепенно принудени да отстъпват

и да търсят друго място за живот. “Мини Марица-изток” са единствен купувач – от близо двеста къщи, останали неизкупени са едва двадесетина. От компанията твърдят, че имотите се изкупуват справедливо и че се предлага пазарна цена, а сделките са доброволни. Няма как обаче пазарна цена да е справедлив критерий за обезщетяване на собственици, които си тръгват от напуканите си домове, принудени под натиска на настъпващите мини.

Предлаганите обезщетения са твърде ниски,

за да позволят на семействата да започнат наново живота си на друго място, без големи грижи и без да трябва да доплащат огромни суми от собствения си джоб. Но дългогодишната игра на нерви за по-добро обезщетение не е понесла на всички и повечето собственици са приели, каквото им се е предлагало.

Семействата, които са останали обаче, не искат да приемат какво да е. Те определят, че резултатът от един справедлив процес на обезщетение трябва да им позволи да могат да си осигурят същия жизнен стандарт или по-добър.

Редно е също мините да осигурят адекватно обезщетение за моралните вреди,

нанесени на хората, живели години наред в умиращото село, оставено без елементарна грижа и комунални услуги, както и да им окажат пълно съдействие при преместването, свеждайки до минимум стреса от принудителното напускане на родните места.

Към момента обаче не е ясно защо “Мини Марица-изток” не могат да предложат обезщетение, което отговаря на тези критерии. От “За Земята” многократно сме предоставяли анализи от юристи и лицензирани оценители, които изтъкват, че:

  • “Мини Марица-изток”  не са ограничени да предложат по-справедлива цена за домовете на хората.
  • „пазарна цена“ за имоти в селски район не е справедливо обезщетение за загубата на имот и не позволява на хората да продължат живота си наново по спокоен начин.
  • не е ясно какви условия задават “Мини Марица изток” на лицензираните оценители, които наемат за да оценяват имотите на хората в селата, които условия могат да се окажат в ущърб на собствениците.
  • не е ясно как от оценка на имот “Мини Марица-изток” стигат до оферта за същия имот – дали има методология за това, каква е тя и достатъчно прозрачна и обективна ли е.

Може би главния ключ към разрешаване на проблема се крие в

участие на Министерство на енергетиката като принципал на “Мини Марица-изток”

в процеса на преговорите. Министерството към момента страни от процеса въпреки опитите да бъдат въвлечени от миналата година. С изключение на една среща в Министерство на енергетиката в началото на лятото на 2018 г., която остана без продължение, няма други моменти, в които министерството да е реагирало. Писмо с въпроси към министър Петкова и искане за допълнителна среща лично с нея остава без отговор вече шест месеца.

За да бъдат обезщетени справедливо семействата в село Бели бряг, е

необходим бюджет в порядъка на 3-4 млн. лева.

Това е пренебрежимо малка сума на фона на всички милиарди, които изтичат в българската енергетика и сума, която би коствала повишение с части от стотинката през сметката за ток. За да бъдат обезщетени адекватно тези хора и да не бъдат принудени те – обикновени граждани – да понасят пропорционално най-големия товар в осигуряването уж на националната енергийна сигурност.

2019 г. е последната, в която могат да се постигат доброволни споразумения

за покупко-продажба. От догодина “Мини Марица-изток” предвиждат старт на принудително отчуждаване на имотите, макар за това все още да няма решение и на Министерски съвет. Намираме се в последната година, в която тази дълга игра на нерви може да приключи по начин, който щади хората в Бели бряг и доказва, че държавата не ощетява и не унищожава собствените си граждани. Възможността за разрешаване на този случай е уникална, защото няма хора в селото, които искат да останат там от чиста сантименталност. Те са наясно, че селото не става вече за живеене и не се противопоставят на разширяването на мините за разлика от много други места, където местни хората бранят земите си дори с форми на гражданско неподчинение.

На 1 февруари заставаме пред парламента и пред Министерство на енергетиката

с надежда случаят на хората в Бели бряг да получи повече гласност, да се намерят народни представители, които да имат воля и смелост да попитат министър Петкова по време на парламентарен контрол как ще се реши казусът, както и Министерството на енергетиката най-сетне да седне на масата на преговорите с хората от селото.

*Стартът е ориентировъчен, тъй като групата от представители на село Бели бряг се придвижва към София рано сутринта. Молим представителите на медии, които предвиждат пряко включване в ефир или имат силно ограничено време за репортажите и интервютата си, да предвидят включване най-рано към 8:30 часа.

**Екип от активисти ще бъде в селото на 31 януари. В случай, че има медии, които се интересуват да направят предварителен материал за селото и да снимат на терен, моля, свържете се с Генади Кондарев от “За Земята” – “Приятели на Земята” — България на телефон 0889689890.

/by
, , , , ,

Пожарът в „Топлофикация — Сливен“ показва, че държавата подценява опасностите при изгаряне на отпадъци

Пожарът в „Топлофикация — Сливен“ потвърждава рисковете за хората и околната среда, свързани с изгарянето на отпадъци с неизвестно съдържание, както и на биомаса. Нужно е институциите да не подценяват повече тази практика и да не издават комплексни разрешителни с лека ръка. Сега е моментът да действат, тъй като използването на отпадъци и биомаса като гориво става все по-популярно — „Топлофикация — Перник“, ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“ също следват примера, а Столичната община иска да строи цял инсинератор на площадката на ТЕЦ „София“.

Въздухът в много от тези райони вече е мръсен, инсталациите са остарели или не дават нужната гаранция, че няма да доведат до повишаване на нивата на опасни вещества в атмосферата. Доминик Дойл, адвокат от международната правозащитна организация ClientEarth, която работи със „За Земята“, коментира: „Знаем, че изгарянето на отпадъци е опасно и въпреки това собствениците на топлофикацията в Сливен продължават да го правят, незачитайки доводи на „За Земята“ в делото срещу тях, както и възраженията на жителите на града.“  Тя допълва, че тревога будят липсата на информация за съдържанието на горивото и колко точно опасно ще бъде. За съжаление, собствениците на централата не изглежда да споделят тези притеснения и пожарът миналата седмица го потвърждава.

„За Земята — достъп до правосъдие“ обжалва от февруари 2018 г. решението на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за издаване на ново комплексно разрешително на „Топлофикация — Сливен“. То даде право на централата да замърсява още повече въздуха в региона, тъй като не се предвиждат допълнителни мерки за улавяне на замърсителите, специфични за изгарянето на отпадъци, каквито са диоксините например. Според данните в бюлетина за качество на въздуха на самата ИАОС, случаите, в които се наблюдават нива на замърсяване в Сливен няколко пъти над нормата, вече са доста чести.
„Използването на страха, че хората от Сливен ще останат на студено, за да направят поредните опасни за здравето промени в горивото за топлофикацията, не е от полза за никого“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.

Комплексното разрешително дава възможност изгарянето да се случва без инсталацията да отговаря на най-добрите налични техники, правейки комбинацията от вредни вещества, изхвърляна във въздуха, още по-разнообразна. Чрез избягване на инвестиции в пречиствателни съоръжения, операторите само удължават агонията на тези остарели инсталации, като вредят и на хората. Според доклада „Тъмният облак над Европа“, работата на „Топлофикация – Сливен“ за 2015 година е довела до загубата на 3540 работни дни и над 37 мил. евро здравни разходи.
„За Земята – достъп до правосъдие“ има намерение да представи пред съда проблема със съхранението на гориво в централата, тъй като според експертите в екипа това е един от недостатъците на комплексното разрешително. Очакваме при разглеждането на жалбата от съда и произнасянето на финалното решение да се вземе и този риск предвид.

/by
, , , , ,

“За Земята — Достъп до правосъдие” се опитва да спре изгарянето на отпадъци от “Топлофикация – Сливен”, докато трае делото

Само седмица след като няколко екологични организации, сред които „За Земята – Достъп до правосъдие“ обжалваха издаване на ново комплексно разрешително на „Топлофикация Сливен“,  Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) издаде разпореждане за предварително изпълнение на комплексното разрешително. То ще даде право на централата да гори отпадъци, докато трае делото. Съвсем закономерно, макар и в краткия тридневен срок даден по закон, „За Земята – Достъп до правосъдие“  подаде обжалване.

Искането за предварително изпълнение идва от “Топлофикация Сливен” и има за цел да даде право на централата “да използва РДФ от отпадъци като допълнително гориво”, докато тече обжалването на решението за издаване на самото комплексно разрешително. Така на практика централата би могла да започне да гори РДФ (модифицирано гориво, произведено от отпадъци) без да е представила информация за точното съдържание на РДФ горивото.

Не е ясно на какви основания ИАОС е дала разпореждаенто за предварително изпъление, тъй като на представителите на „За Земята – Достъп до правосъдие“ не им беше даден достъп до информацията. Топлоцентралата вече е доказала, че е системен замърсител на въздуха в Сливен. Изгарянето на битови отпадъци и такива от индустрията допълнително ще утежни екологичните показатели в региона и ще застраши здравето на хората и околната среда още повече. Както показват данните бюлетина на самата ИАОС, случаите на замърсяване над нормата са чести — само между 29.01 – 02.02 са регистрирани три дни с наднормени стойности на фини прахови частици.

“Изгарянето на отпадъци с неясно съдържание е вредна практика и по друга причина — български общини изостават значително със системите за разделно събиране и рециклиране, с мерките за подобряване качеството на въздуха и екологичните решения за енерго- и топлопроизводство. Издаденото комплексно разрешително де факто пречи на взимането на адекватни мерки за преодоляването на тези проблеми”, коментират от “За Земята”.

Жалбата срещу предварителното изпълнение ще бъде разгледана в закрито заседание на съда, като решение се очаква в следващите седмици.

/by
, , , , ,

Екологични организации обжалват новото комплексно разрешително на Топлофикация “Сливен”

Няколко екологични организации, сред които “За Земята – Достъп до правосъдие”, сдружение за дива природа “Балкани” и Институтът за зелена политика обжалват решението на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за издаване на ново комплексно разрешително на Топлофикация “Сливен”.

Издаването на ново комплексно разрешително ще позволи на топлоцентралата да изгаря битови отпадъци и такива от индустрията, допълнително замърсявайки въздуха в Сливен и региона.

Според данните в бюлетина за качество на въздуха на самата ИАОС, случаите, в които се наблюдават нива на замърсяване няколко пъти над нормата са доста чести. Само за периода 29.01- 02.02 са регистрирани три дни с наднормени стойности на фини прахови частици.

Издаденото комплексно разрешително дава възможност да се изгарят отпадъци без инсталацията да отговаря на най-добрите налични техники —или т.нар. BREF, и позволява значително по-високи вредни емисии. Чрез избягване на инвестиции в пречиствателни съоръжения и изгаряне на отпадъци, операторите само удължават агонията на тези остарели инсталации като вредят и на хората. Според доклада „Тъмният облак над Европа“, работата на Топлофицакия “Сливен” за 2015 година е довела до загубата на 3540 работни дни и над 37 мил. евро здравни разходи.

Същевременно повечето български общини изоставят значително със системите за разделно събиране и рециклиране, с мерките за подобряване качеството на въздуха и екологичните решения за енерго и топлопроизводство. Издаденото комплексно разрешително де факто пречи на взимането на адекватни мерки за преодоляването на тези проблеми.

“Хората имат не само право на чиста околна среда, но и право да участват във взимането на решения как да се развива града им. С настоящата жалба оказваме подкрепа на всички хора в Сливен, които искат това.”, подчертава Теодора Стоянова от “Грийнпийс”-България, които също подкрепят жалбата.
/by