, , , ,

Дарителска кампания събра парите за адвокатските хонорари на Столична община по делото срещу инсинератора

Днес Николай Петков заплати 2100 лв. на Столична община за наказателните адвокатски хонорари и връчи отворено писмо до кмета Йорданка Фандъкова, че борбата на гражданите срещу инсинератора продължава!

Гражданинът, който се изправи срещу проекта в центъра на града ни да се изгарят отпадъци, трябваше да извади непосилната сума, за да плати 2100 лв. на адвокатите на Столична община и Столичен общински съвет, заради изгубеното дело срещу проекта за инсинератор в ТЕЦ-София.
Затова в началото на април стартира дарителска кампания под надслов „Да отстояваме заедно правото ни да сме активни граждани” в подкрепа на Николай Петков. Николай е жител на квартал ТЕЦ-София и заедно със свои съседи през 2016 г. инициираха жалба срещу новия подробен устройствен план на район „Сердика“, който включва изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци в ТЕЦ-а на метри от техните домове.
Благодарение на близо 40 души и само за десет дни Николай успя да събере необходимите 2100 лв. Това е още един аргумент, че гражданите не желаят този проект.
Остава неясно защо общината нае външен скъп адвокат за делото, въпреки наличието на цял юридически отдел на щат, но така тя показва, че може да действа наказателно към всеки един собственик на имот в София, дръзнал да отстоява своя законен интерес.
Напомняме, че в доклада по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта липсва оценка на въздействието върху здравния статус на живущите не само в най-близко разположените до инсталацията квартали, но и в рамките на целия град, а се оценява единствено рискът за работещите на площадката на ТЕЦ-София. Горното е повод за сериозни притеснения, тъй като поради липсата на работеща система за разделно събиране в столицата, може с голяма сигурност да се очаква, че постъпващите за изгаряне RDF отпадъци ще съдържат повишени нива на опасни замърсители, които при изгаряне се преобразуват в многократно по-токсични вещества.
Покрай домовете на хората около ТЕЦ-а ще се добавят и над 600 хиляди километра годишно допълнителен трафик на камиони с отпадъци 180 000 тона годишно отпадък ще се транспортират от гара Яна до ТЕЦ-София.

Столична община и Топлофикация София ще вземат 130 милиона евро от европейските данъци за този скъп, мръсен и морално остарял проект.
От тях 67 милиона евро ще дойдат от Европейската инвестиционна банка като кредит към Топлофикация-София, който ще изплащаме с такса-смет или със сметките ни за парно. https://www.eib.org/en/projects/loan/loan/20090545
Подчертаваме, че упоритото намерение на Столична община през последните 10 години да „изгаря“ милиони левове от парите на гражданите в Топлофикация София е и в противоречие с повишаващите се законови изисквания в Европа за управление на отпадъците.
За повече информация относно проблемите около проекта за инсталация за горене на отпадъци, вижте тук: http://www.trashcity.zazemiata.org/

/by
, , , ,

Енергийна конференция в Стара Загора — между митовете и реалността

„Каменната ера не е свършила заради липсата на камъни“-
Заки Ямани

На 4-5 април 2019 г. в Стара Загора се проведе международна енергийна конференция „Пакет „Чиста Енергия“ и Инвестиции в Енергетиката – реалности и предизвикателства“.

Събитието беше организирано от Институт по енергиен мениджмънт с много балансиран и интелигентен подход в подбора на лекторите и участниците, целящ представяне на различни гледни точки за развитието на енергийния сектор в България и Европа.
Заместник министърът на енергетиката г-н Жечо Станков, ръководителят на Представителството на ЕК в София г-н Огнян Златев, генералните секретари на Eurelectric (Cristian Ruby) и Euracoal (Brian Ricketts), представители на профсъюзите, учени, енергийни експерти, бивши енергийни началници, НПО експерти, български и чуждестранни бизнес представители, бяха само част от участниците в конференцията.

Преди началото на дискусията участниците бяха посрещнати от протест , организиран от синдикатите пред залата. Техен лидер с мегафон информираше протестиращите работници, че

„Зелените“ са организирали конференция,

на която ще искат затваряне на ТЕЦ Марица Изток 2, но вътре има и наши хора които ще ни защитят работните места“.
Всъщност ИЕМ е уважаван институт с качествени анализи, но никой не би ги заподозрял че са „Зелени“.
По време на дискусиите през двата дни в залата чухме

още много клишета и митове за некомпетентните природозащитници,

които не разбират от енергетика и искат бързо затваряне на въглищната индустрия без да мислят за заетите в сектора. Ехидни подмятания от учени и бивши енергийни началници че „зелените“ не разбират важността на въглищата и надценяват ВЕИ, патетични речи от синдикалисти как щели да защитят работните места с всякакви средства.
Тези реакции напомняха на движението на лудитите в Англия, през 19 век те чупят тъкачните станове във фабриките в опит да запазят работните си места .Но не успяват да спрат индустриалната революция.

Енергийният преход се случва в цял свят с нас или без нас,

въпросът е да опитаме да минимизираме негативните последици и да увеличим предимствата му за нашата икономика и по-чиста околна среда.
Чухме от зам.министър Станков че след разговор със синдикатите министерството на енергетиката решило да не участва на среща в Брюксел (8-9 април) на Платформата за въгледобивните региони в преход, защото нямало още предвидено финансиране. Участието на такива срещи е много важно, всяка страна отива с предварителен план как смята да преструктурира икономиката на тези региони, в какъв период, какъв бюджет и е необходим. Едва след такава предварителна подготовка ЕК планира и съответния бюджет.

По тази причина на срещата са участвали представители на правителствата от Гърция, Румъния, Чехия, Полша , Словакия и други страни.
Странно е, че от министерството на енергетиката освен със синдикатите не са се консултирали със самите общини , можеше Перник, Бобовдол , Гълъбово, Стара Загора да имат идеи за енергийния преход и икономическото развитие на своите региони.
Изводите от тази конференция са много важни за продължаване на усилията на природозащитните организации като „За Земята“, WWF България и други, които от години

работят за осъществяване на справедлив енергиен преход в страната.

Оказа се, че въпреки нашите усилия да предлагаме доклади и анализи с конкретни мерки, отново се налага да опровергаваме митове че „зелените“ НПО са чужди агенти, които искат незабавно затваряне на въглищните ТЕЦ-ове и мини.
Всъщност единствените които говорят за бързото им затваряне са представителите на лобито за продължаване на кражбата от държавния бюджет чрез корупционния гьол „строеж“ на АЕЦ Белене.
Ние организирахме срещи, дискусии, кръгли маси, с представители на министерства, бизнеса, профсъюзите, общини, учени, енергийни експерти. По време на тези събития посочихме основните си очаквания от справедливия енергиен преход- създаване на план от правителството за постепенно излизане от зависимостта от изкопаеми горива като се държи сметка за социалните последици и се ангажират всички заинтересовани страни.

Вече над 10 години

битува и митът за „лошия Брюксел“,

който пречи на нашето икономическо развитие и ни затваря централите. Всъщност години наред наблюдаваме бягство от отговорност и изпълнение на задълженията от нашите управници.Сковани от ниския си хоризонт – само до следващите избори и страх да не бъдат свалени от синдикални протести, нашите политици предпочитат да не предприемат никакви мерки, да не водят активни преговори в Брюксел, за да привлекат европейски средства за енергиен преход и да се осмелят да поемат отговорност за осъществяването му. Всъщност протестиращите пред залата работници нямат никаква вина за манипулациите на които са подложени, нормално е да се чувстват несигурни за работните си места . Все по-нарастващото напрежение сред заетите във въглищния сектор

идва от бездействието на управниците, от липсата на ясен план

и времеви график за намаляване зависимостта от въглищата в България, не от „лошите НПО“. От години се говори че въглищата нямат бъдеще и ще бъдат затворени централите, но нищо не се предприема за плавния преход. В резултат се стига до „модела“ Бобовдол- затваряне на мината и освобождаване на работниците в рамките на няколко месеца.
От изкуственото противопоставяне и създаване на фалшиви вражески образи на бизнеса -„чорбаджии изедници“, НПО-„чужди агенти“ и синдикатите- „мафиоти“ всъщност печели единствено администрацията , която си отвоюва още време да бездейства и да отложи решаването на проблемите в енергетиката за следващите управници.
Природозащитните НПО ще продължаваме с усилията да работим заедно с изкуствено натрапваните ни за врагове, бизнес, синдикати, общини и да представим пред администрацията общи искания за постигането на справедлив енергиен преход в България. Вече има много добри примери в ЕС за осъществяване на такъв преход. Задължително управниците трябва да преустановят практиката в енергетиката решенията да се вземат „на тъмно“, както и държавата да обслужва частни интереси в енергийния сектор.

/by
, , , ,

Аварията в АЕЦ Фукушима — 8 години ненаучени уроци

Изминаха 8 години от ядрената авария в АЕЦ Фукушима. Японското правителство продължава да налива огромни суми, за да продължат дейностите по откриване и обезопасяване на разтопеното гориво в засегнатите три реактора.
След като горивото бъде намерено, над 40 години ще отнеме обезопасяването му. Цялостната стойност на проекта се очаква да достигне над 200 милиарда долара, което е двойно спрямо изчисленото през  2013 г. 

Необходимо е да припомним, че TEPCO  (Tokyo Electric Power Company), частната компания, която управлява централата над 40 години и прибираше печалбата от нея, се включи с едва 8 милиарда долара в дейностите по отстраняване на последиците от аварията.

 

Това е ясен урок за българските управници, които заблуждават обществото, че АЕЦ Белене можел да се построи и да работи без държавни гаранции.

Частната АЕЦ Фукушима струва на японския данъкоплатец засега 200 милиарда долара за отстраняване на последиците от ядрената катастрофа.

Нови изследвания доказаха, че главна причина за аварията е земетресението, а не цунамито. Това разкрива лъжите на ядреното лоби за „безопасността“ на атомните централи при земетресения, както и провала на новата им тактика  да приравняват ядрените аварии към обикновените промишлени аварии.

 

В края на 2018 година японските прокурори поискаха ръководителите на TEPCO да получат петгодишни присъди лишаване от свобода за това, че не са предприели мерки за предотвратяване на катастрофалната авария в атомната електроцентрала във Фукушима.

Шефовете на компанията не се признават за виновни по обвинения в професионална небрежност, водеща до смърт и нараняване. Те твърдят, че не биха могли да очакват цунамито, предизвикало катастрофалния срив, и че дори ако са предприели превантивни мерки, те не биха били достатъчни за предотвратяване на бедствието. Много съмнителна теза, при положение че е имало предупреждения за такова бедствия години преди него. Ръководителите на компанията са прехвърлили отговорността си върху своите подчинени.

 

Междувременно продължават да се откриват нови източници на радиация на неочаквани места на стотици километри от централата. Проучването на подземните пътища на натрупване и отделяне на радиоактивните замърсители след ядрената авария доведе до тези обезпокоителни разкрития.

Неведнъж сме писали за правилните решения да се избегнат подобни катастрофи:
– Постепенно прекратяване на цялостното използване на ядрена енергия в полза на чистите енергийни решения.
– Страните, които решават да разчитат на своите АЕЦ да бъдат задължени да разработят съвременни планове за справяне с ядрени аварии, за защита на гражданите.В тях да бъде заложена дългосрочна грижа за смекчаване на психическите и здравни последици, свързани с ядрените бедствия.Да предвиждат възможности за разселването на огромни маси от хора.
– Бедствията в Чернобил и Фукушима разрушиха мита за безопасна, евтина и чиста енергия от АЕЦ. Доказаха че не си заслужава риска да се развива ядрена енергетика, пред възможността за развитие на енергийната ефективност , чиста и устойчива енергия от ВЕИ, децентрализацията на производството на енергия.

 

Снимка: Greenpeace
Измерване на радиационни стойности на плодовете в зоната на бедствието.

/by
, , , ,

Свободни от пластмаса – европейски решения на проблема с пластмасовото замърсяване

Над 70 души се събраха в клуб Книгата в София на 18.02, за да обсъдят пластмасовото замърсяване и различни законодателни решения на проблема, както и дейностите, които всеки от нас може да предприеме, за да избегне използването на пластмаса в ежедневието.

Данита Заричинова от екип „Нулеви отпадъци“ на сдружение „За Земята“, за която темата се е превърнала в лична кауза, представи кампанията „Свободни от пластмаса“ и опита си с лобирането на тази тема сред членовете на Европейския парламент. Тя описа законодателните промени, които ще бъдат въведени от 2021 г. с пълната забрана на някои пластмасови изделия за еднократна употреба като сламки, бъркалки и клечки за уши, и целите за постепенно намаляване на използването на пластмаса. Последната версия на предложената директива за намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда може да бъде намерена само на английски език.

Според Меглена Антонова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ в Грийнпийс – България, сега е важно да настояваме за стриктното въвеждане на тази директива в националното законодателство.

Публиката имаше много въпроси за различните видове пластмаса, как се рециклира, с какво да се заменя, начините да се стимулират хората да събират отпадъците разделно, като депозитната система. В България единствено пластмасовите бутилки (едва около 10% от общото количество пластмасови отпадъци) се рециклират, а останалите пластмасови отпадъци се „оползотворяват“, т.е. изгарят. Друг проблем е, че морският отпадък все още не е част от законодателството в България. Представени бяха различни заместители на пластмаса за еднократна употреба и бяха дадени примери за множество полезни инициативи в България, които целят повече хора да чуят за проблема и да се вдъхновят да променят поведението си.

Обсъдено беше използването на чаши за многократна употреба в детските градини (вижте Фейсбук групата на кампанията и тази инициатива във Варна), пазаруването в собствени съдове в супермаркетите, начините заведения да стимулират клиентите да си носят собствени чаши, сепариращите инсталации за отпадъци, алтернативата за управление на отпадъците в София и дори начините за изчисляване на данък смет. На този линк можете да намерите полезни материали като Наръчник за фестивали без отпадъци, Наръчник за организиране на извънградско почистване и Доклад за замърсяването с пластмаси в Европа.

Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент представи и ролята на Европейския парламент за намирането на решение на проблема с пластмасата, и призова присъстващите да се включат в общоевропейската кампания „Този път ще гласувам“, като се регистрират на едноименната платформа и споделят информация с познатите си.

/by
,

Ежегодната „Конференция по демокрация – 2019“ 23-24 февруари 2019 в гр. Варна привлича лектори и участници от цялата страна

За пета поредна година в последната събота и неделя на месец февруари, 23-23 февруари 2019 в град Варна ще се проведе „Конференция по демокрация – 2019“. За провеждането на форума и тази година обединиха усилия арх. Калина Митева (учредител и донор), Екологично сдружение „За Земята“ и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие /ОЦОСУР/. Входът както винаги е свободен.

В тазгодишната конференция ще се включат представители на активни граждански групи и експерти от цялата страна. Първият ден 23 февруари (събота) е посветен на граждански инициативи от Варна и страната, измежду които инициативи за чист въздух от страната, представени от Ивайло Попов, Ивайло Хлебаров, „За Земята”, проблемът с изгарянето на вносни отпадъци в циментовите заводи в България от Илиян Илиев, ОЦОСУР, гр. Варна, Инициативата за местен референдум във Варна, проблеми на подписките, лични данни, ГРАО списъци на избиратели Юлиян Чолаков, адв. Александър Асенов, СОПА и други. Ще бъде представена европейската кампания за справедлив енергиен преход от Тодор Тодоров, Банкуотч България и „За Земята“.

Вторият ден от конференцията 24 февруари (неделя) ще дискутира „Гражданско участие за справедлива икономика“. Ще бъде представена новата платформата на За Земята ograbvane.org, която събира казуси от цялата страна и дискутира теми, свързани с икономическа и екологична справедливост. В неделя ще се запознаете и със случая по опазване на Трънско от апетитите за превръщането му в огромна мина за добив на злато, както и разследване за незаконна сеч и протести в община Казанлък, от представители на активни граждански общности по места.

Форумът ще предостави креативно пространство на участниците да дискутират в дълбочина идеи и казуси под формата на световно кафене в края на втория ден.

Пълната програма на двудневната конференция може да видите тук.

За актуални новини, може да следите събитието във ФБ тук.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Панелът “Гражданско участие за справедлива икономика“, е част от проект за моноторинг на обществени средства на Балканите и ще се осъществи с финансовата подкрепа на Европейския съюз и Фондация Отворено общество. Съдържанието на събитието е изцяло отговорност на ЕС “За Земята” и по никакъв начин не отразяват позицията на Европейския съюз и Фондация Отворено общество.

     

/by
waste incinerator
,

Европейският парламент на път да отреже субсидиите за изгаряне на отпадъци след 2020 г.

Днес комисията по регионално развитие на Европейския парламент се застъпи за кръговата икономика като гласува за премахване на евросубсидиите за съоръжения за обезвреждане и изгаряне на отпадъци. Изключването на финансовата подкрепа за тези остарели технологии от Кохезионния фонд след 2020 г. ще позволи да се освободят ресурси за подпомагане на предотвратяването, поправката и повторната употреба и рециклирането на отпадъците. Това ще помогне на изоставащи по отношение на управлението на отпадъците страни като България да постигнат целите на кръговата икономика до 2035 г.

„Въпреки че приветстваме тази важна крачка към по-ефективно използване на ресурсите в Европа, отново призоваваме европесйките, националните и местни власти да преустановят подкрепата си за морално остарялия и обществено неприемлив план за изгаряне на отпадъци в Топлофикация София. Той би отнел несъразмерен дял от общото налично финансиране за подобряване на управлението на отпадъците във всички общини в страната, без да допринесе за постигане на целите на кръговата икономика. Вместо инвестиции в отиващи си технологии, политиците на всички нива трябва да се съсредоточат върху подпомагане на намаляването на отпадъците, което ще донесе значителни нетни спестявания за гражданите, бизнеса и обществените институции.“, заяви Евгения Ташева, координатор Нулеви отпадъци в екологично сдружение За Земята.

Екологично сдружение За Земята призовава пленарното заседание на Европейския парламент да потвърди изключването на практиките за изхвърляне и изгаряне на отпадъци от обхвата на Кохезионния фонд и да засили предложението чрез премахване на неоправданите изключения.

/by
, , , ,

Справедлив енергиен преход – Възможности и рискове за България

От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България. Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен.

Местните въглища са ниско калорични, с високо съдържание на сяра, прах и азотни окиси, а произвежданата от тях енергия е основен емитент на парникови газове. Изпълнението на екологичните изисквания ще наложи ограничаване на работата и/или затваряне на въглищните централи. Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат реформите в енергийния сектор , да отричат намаляването на значението на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да поддържат в обществото илюзията за липса на алтернатива на въглищата, въпреки ясните европейски и световни тенденции от години.

От 10 години чрез медийна пропаганда налагат в обществото мнението, че мерките за енергиен преход и политиките по климата са ни наложени от Брюксел и са против нашите национални интереси. Търсенето на по-добро качество на живот на българските граждани, грижата за здравето им което включва рехабилитация на земята, чистота на въздуха и опазване на околната среда, е в наш национален интерес, а не се налага „под натиск от Брюксел“. Такъв трябва да бъде основния приоритет на всяко национално правителство. Вместо това, чрез удобни медии политиците в България противопоставят бизнеса („чорбаджии изедници”) и профсъюзите („мафиоти”), екологичните организации се представят като национални врагове и чужди агенти, а много от общините са оставяни да се справят сами със сериозните социални проблеми при затварянето на въглищни мини, както и при многократното превишаване на нормите за замърсяване на въздуха.

Примерът от тази година със затварянето на последната подземна мина „Бобов дол” е показателен, голяма част от освободените миньори се обърнаха към общината в търсене на нова работа. При затварянето на мина „Бобов дол“ се прояви и още една последица от продължилата десетилетия практика , държавата да обслужва частни интереси на енергийни олигарси , без да изисква от тях спазване на законодателството и екологичните норми.

Рисковете

Ако управниците продължат да демонстрират нерешителност и отлагане на неотложните реформи в енергийния сектор, гледайки само към следващите избори и опасността да не бъдат преизбрани, последиците ще бъдат много тежки и трудно поправими. Дългото бездействие на политиците, демонстрацията на арогантност и безнаказаност от енергийните олигарси доведе до създаване на чувство на несигурност за работните им места у работещите в енергийния сектор. През ноември имаше протести на миньорите и енергетиците от Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2, организирани от двата големи синдиката КНСБ и КТ Подкрепа. Правителството реагира по познатия начин-излъга протестиращите че няма да има съкратени работници, мините и въглищните ТЕЦ-ове ще продължат да работят. Поредното отлагане на решенията на проблема с енергийната трансформация ще има много тежки последици в найскоро време, когато вместо планирани реформи ще се наложи да се правят бързи и болезнени промени, които ще доведат до тежки социални последици и недоволства.

Въглищата нямат бъдеще

Справедливият енергиен преход е важна част от европейските цели и политики в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и възможност за устойчиво икономическо развитие на България. Преходът трябва да бъде справедлив, едва тогава обществото ще го приеме. Време е да се спре вредното противопоставяне между институциите, бизнеса, синдикатите, местните власти, неправителствените организации. Успешен енергиен преход в България е възможен само 1 ако разберем, че трябва да работим заедно и да покажем, че има много повече решения, което ни обединяват, отколкото ни разделят.

Решенията

– реформи, дългосрочна визия и консенсус за промяна

– Държавата все още е длъжник на хората и на бизнеса относно яснотата за това какво следва в средносрочен и дългосрочен план в енергийния сектор.

– Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи енергийни носители като въглищата .

– Основното противоречие, което подкопава доверието в мерките за опазване на околната среда е разбирането, че те са причината много работни места да изчезнат. Това трябва да бъде отричано последователно, защото просто не е вярно.

– Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите.

Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат затворени в краткосрочен план , започвайки с работещите от години в нарушение на екологичните норми ТЕЦ-ове на „неизвестни” собственици, енергийни олигарси. На национално ниво това са „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“ (Димитровград) и ТЕЦ „Бобов дол“.

– Според „За Земята“ основата за успех на прехода е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен запазвайки природните ресурси, както и провеждането на действия за децентрализация на производството на енергия.

– Ясното разбиране, че в енергийния сектор, включително и в частта му, свързана с въгледобива, безусловно се налагат реформи; същевременно се поставя въпросът за тяхната цена преди всичко в икономически и социален план.

– Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници – Справедлив енергиен преход в България е възможен , но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост. Този проект е част от Европейската инициатива за климата (EUKI) на германското федерално министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност (BMU). Становищата, изложени в този анализ са отговорност единствено на автора и не отразяват непременно становищата на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност ). Този анализ е изготвен с финансовата помощ на Европейския съюз. Съдържанието на този анализ е отговорност само на CEE Bankwatch Network и в никакъв случай не може да се разглежда като отражение на позицията на Европейския съюз.

Разгледайте брошурата на български и английски. Тя е издадена като част от Европейската инициатива за климата (EUKI) на германското федерално
министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност (BMU).
Становищата, изложени в този анализ са отговорност единствено на автора и не отразяват непременно становищата на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност.

/by
,

Хората от Бели бряг и Трояново питат депутати и министри: Кога ще получим справедливо обезщетение за домовете си, превзети от мините?

Представители на обреченото на изселване село Бели бряг и екоактивисти ще отстояват пред Народно събрание искането за по-справедливите обезщетения за домовете на хората от селото на 1 февруари 2019 г. от 8:30 часа, а от 10:30 часа и пред входа на Министерството на енергетиката.

С 30-годишната концесия, дадена на “Мини Марица- изток“ през 2005 г., на гибел се обричат през следващите десетилетия две села – Бели бряг и Трояново. Бели бряг трябва да бъде закрито към 2023 г., а Трояново — десетилетие по-късно.

В Бели бряг от години не е позволено строителството, забранени са погребенията в гробището на селото. Голяма част от земеделските земи са изкупени от мините още преди десетина и повече години. Отделени от земята си,

много от собствениците на къщи са постепенно принудени да отстъпват

и да търсят друго място за живот. “Мини Марица-изток” са единствен купувач – от близо двеста къщи, останали неизкупени са едва двадесетина. От компанията твърдят, че имотите се изкупуват справедливо и че се предлага пазарна цена, а сделките са доброволни. Няма как обаче пазарна цена да е справедлив критерий за обезщетяване на собственици, които си тръгват от напуканите си домове, принудени под натиска на настъпващите мини.

Предлаганите обезщетения са твърде ниски,

за да позволят на семействата да започнат наново живота си на друго място, без големи грижи и без да трябва да доплащат огромни суми от собствения си джоб. Но дългогодишната игра на нерви за по-добро обезщетение не е понесла на всички и повечето собственици са приели, каквото им се е предлагало.

Семействата, които са останали обаче, не искат да приемат какво да е. Те определят, че резултатът от един справедлив процес на обезщетение трябва да им позволи да могат да си осигурят същия жизнен стандарт или по-добър.

Редно е също мините да осигурят адекватно обезщетение за моралните вреди,

нанесени на хората, живели години наред в умиращото село, оставено без елементарна грижа и комунални услуги, както и да им окажат пълно съдействие при преместването, свеждайки до минимум стреса от принудителното напускане на родните места.

Към момента обаче не е ясно защо “Мини Марица-изток” не могат да предложат обезщетение, което отговаря на тези критерии. От “За Земята” многократно сме предоставяли анализи от юристи и лицензирани оценители, които изтъкват, че:

  • “Мини Марица-изток”  не са ограничени да предложат по-справедлива цена за домовете на хората.
  • „пазарна цена“ за имоти в селски район не е справедливо обезщетение за загубата на имот и не позволява на хората да продължат живота си наново по спокоен начин.
  • не е ясно какви условия задават “Мини Марица изток” на лицензираните оценители, които наемат за да оценяват имотите на хората в селата, които условия могат да се окажат в ущърб на собствениците.
  • не е ясно как от оценка на имот “Мини Марица-изток” стигат до оферта за същия имот – дали има методология за това, каква е тя и достатъчно прозрачна и обективна ли е.

Може би главния ключ към разрешаване на проблема се крие в

участие на Министерство на енергетиката като принципал на “Мини Марица-изток”

в процеса на преговорите. Министерството към момента страни от процеса въпреки опитите да бъдат въвлечени от миналата година. С изключение на една среща в Министерство на енергетиката в началото на лятото на 2018 г., която остана без продължение, няма други моменти, в които министерството да е реагирало. Писмо с въпроси към министър Петкова и искане за допълнителна среща лично с нея остава без отговор вече шест месеца.

За да бъдат обезщетени справедливо семействата в село Бели бряг, е

необходим бюджет в порядъка на 3-4 млн. лева.

Това е пренебрежимо малка сума на фона на всички милиарди, които изтичат в българската енергетика и сума, която би коствала повишение с части от стотинката през сметката за ток. За да бъдат обезщетени адекватно тези хора и да не бъдат принудени те – обикновени граждани – да понасят пропорционално най-големия товар в осигуряването уж на националната енергийна сигурност.

2019 г. е последната, в която могат да се постигат доброволни споразумения

за покупко-продажба. От догодина “Мини Марица-изток” предвиждат старт на принудително отчуждаване на имотите, макар за това все още да няма решение и на Министерски съвет. Намираме се в последната година, в която тази дълга игра на нерви може да приключи по начин, който щади хората в Бели бряг и доказва, че държавата не ощетява и не унищожава собствените си граждани. Възможността за разрешаване на този случай е уникална, защото няма хора в селото, които искат да останат там от чиста сантименталност. Те са наясно, че селото не става вече за живеене и не се противопоставят на разширяването на мините за разлика от много други места, където местни хората бранят земите си дори с форми на гражданско неподчинение.

На 1 февруари заставаме пред парламента и пред Министерство на енергетиката

с надежда случаят на хората в Бели бряг да получи повече гласност, да се намерят народни представители, които да имат воля и смелост да попитат министър Петкова по време на парламентарен контрол как ще се реши казусът, както и Министерството на енергетиката най-сетне да седне на масата на преговорите с хората от селото.

*Стартът е ориентировъчен, тъй като групата от представители на село Бели бряг се придвижва към София рано сутринта. Молим представителите на медии, които предвиждат пряко включване в ефир или имат силно ограничено време за репортажите и интервютата си, да предвидят включване най-рано към 8:30 часа.

**Екип от активисти ще бъде в селото на 31 януари. В случай, че има медии, които се интересуват да направят предварителен материал за селото и да снимат на терен, моля, свържете се с Генади Кондарев от “За Земята” – “Приятели на Земята” — България на телефон 0889689890.

/by
, , , , ,

Пожарът в „Топлофикация — Сливен“ показва, че държавата подценява опасностите при изгаряне на отпадъци

Пожарът в „Топлофикация — Сливен“ потвърждава рисковете за хората и околната среда, свързани с изгарянето на отпадъци с неизвестно съдържание, както и на биомаса. Нужно е институциите да не подценяват повече тази практика и да не издават комплексни разрешителни с лека ръка. Сега е моментът да действат, тъй като използването на отпадъци и биомаса като гориво става все по-популярно — „Топлофикация — Перник“, ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“ също следват примера, а Столичната община иска да строи цял инсинератор на площадката на ТЕЦ „София“.

Въздухът в много от тези райони вече е мръсен, инсталациите са остарели или не дават нужната гаранция, че няма да доведат до повишаване на нивата на опасни вещества в атмосферата. Доминик Дойл, адвокат от международната правозащитна организация ClientEarth, която работи със „За Земята“, коментира: „Знаем, че изгарянето на отпадъци е опасно и въпреки това собствениците на топлофикацията в Сливен продължават да го правят, незачитайки доводи на „За Земята“ в делото срещу тях, както и възраженията на жителите на града.“  Тя допълва, че тревога будят липсата на информация за съдържанието на горивото и колко точно опасно ще бъде. За съжаление, собствениците на централата не изглежда да споделят тези притеснения и пожарът миналата седмица го потвърждава.

„За Земята — достъп до правосъдие“ обжалва от февруари 2018 г. решението на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за издаване на ново комплексно разрешително на „Топлофикация — Сливен“. То даде право на централата да замърсява още повече въздуха в региона, тъй като не се предвиждат допълнителни мерки за улавяне на замърсителите, специфични за изгарянето на отпадъци, каквито са диоксините например. Според данните в бюлетина за качество на въздуха на самата ИАОС, случаите, в които се наблюдават нива на замърсяване в Сливен няколко пъти над нормата, вече са доста чести.
„Използването на страха, че хората от Сливен ще останат на студено, за да направят поредните опасни за здравето промени в горивото за топлофикацията, не е от полза за никого“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.

Комплексното разрешително дава възможност изгарянето да се случва без инсталацията да отговаря на най-добрите налични техники, правейки комбинацията от вредни вещества, изхвърляна във въздуха, още по-разнообразна. Чрез избягване на инвестиции в пречиствателни съоръжения, операторите само удължават агонията на тези остарели инсталации, като вредят и на хората. Според доклада „Тъмният облак над Европа“, работата на „Топлофикация – Сливен“ за 2015 година е довела до загубата на 3540 работни дни и над 37 мил. евро здравни разходи.
„За Земята – достъп до правосъдие“ има намерение да представи пред съда проблема със съхранението на гориво в централата, тъй като според експертите в екипа това е един от недостатъците на комплексното разрешително. Очакваме при разглеждането на жалбата от съда и произнасянето на финалното решение да се вземе и този риск предвид.

/by
, , , , ,

“За Земята — Достъп до правосъдие” се опитва да спре изгарянето на отпадъци от “Топлофикация – Сливен”, докато трае делото

Само седмица след като няколко екологични организации, сред които „За Земята – Достъп до правосъдие“ обжалваха издаване на ново комплексно разрешително на „Топлофикация Сливен“,  Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) издаде разпореждане за предварително изпълнение на комплексното разрешително. То ще даде право на централата да гори отпадъци, докато трае делото. Съвсем закономерно, макар и в краткия тридневен срок даден по закон, „За Земята – Достъп до правосъдие“  подаде обжалване.

Искането за предварително изпълнение идва от “Топлофикация Сливен” и има за цел да даде право на централата “да използва РДФ от отпадъци като допълнително гориво”, докато тече обжалването на решението за издаване на самото комплексно разрешително. Така на практика централата би могла да започне да гори РДФ (модифицирано гориво, произведено от отпадъци) без да е представила информация за точното съдържание на РДФ горивото.

Не е ясно на какви основания ИАОС е дала разпореждаенто за предварително изпъление, тъй като на представителите на „За Земята – Достъп до правосъдие“ не им беше даден достъп до информацията. Топлоцентралата вече е доказала, че е системен замърсител на въздуха в Сливен. Изгарянето на битови отпадъци и такива от индустрията допълнително ще утежни екологичните показатели в региона и ще застраши здравето на хората и околната среда още повече. Както показват данните бюлетина на самата ИАОС, случаите на замърсяване над нормата са чести — само между 29.01 – 02.02 са регистрирани три дни с наднормени стойности на фини прахови частици.

“Изгарянето на отпадъци с неясно съдържание е вредна практика и по друга причина — български общини изостават значително със системите за разделно събиране и рециклиране, с мерките за подобряване качеството на въздуха и екологичните решения за енерго- и топлопроизводство. Издаденото комплексно разрешително де факто пречи на взимането на адекватни мерки за преодоляването на тези проблеми”, коментират от “За Земята”.

Жалбата срещу предварителното изпълнение ще бъде разгледана в закрито заседание на съда, като решение се очаква в следващите седмици.

/by
, , , , ,

Екологични организации обжалват новото комплексно разрешително на Топлофикация “Сливен”

Няколко екологични организации, сред които “За Земята – Достъп до правосъдие”, сдружение за дива природа “Балкани” и Институтът за зелена политика обжалват решението на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за издаване на ново комплексно разрешително на Топлофикация “Сливен”.

Издаването на ново комплексно разрешително ще позволи на топлоцентралата да изгаря битови отпадъци и такива от индустрията, допълнително замърсявайки въздуха в Сливен и региона.

Според данните в бюлетина за качество на въздуха на самата ИАОС, случаите, в които се наблюдават нива на замърсяване няколко пъти над нормата са доста чести. Само за периода 29.01- 02.02 са регистрирани три дни с наднормени стойности на фини прахови частици.

Издаденото комплексно разрешително дава възможност да се изгарят отпадъци без инсталацията да отговаря на най-добрите налични техники —или т.нар. BREF, и позволява значително по-високи вредни емисии. Чрез избягване на инвестиции в пречиствателни съоръжения и изгаряне на отпадъци, операторите само удължават агонията на тези остарели инсталации като вредят и на хората. Според доклада „Тъмният облак над Европа“, работата на Топлофицакия “Сливен” за 2015 година е довела до загубата на 3540 работни дни и над 37 мил. евро здравни разходи.

Същевременно повечето български общини изоставят значително със системите за разделно събиране и рециклиране, с мерките за подобряване качеството на въздуха и екологичните решения за енерго и топлопроизводство. Издаденото комплексно разрешително де факто пречи на взимането на адекватни мерки за преодоляването на тези проблеми.

“Хората имат не само право на чиста околна среда, но и право да участват във взимането на решения как да се развива града им. С настоящата жалба оказваме подкрепа на всички хора в Сливен, които искат това.”, подчертава Теодора Стоянова от “Грийнпийс”-България, които също подкрепят жалбата.
/by