Столична община няма стратегия за развитие на градското колоездене, но това може скоро да се промени

Столична община досега няма ясен план за развитие на велоинфраструктирата и популяризиране на колоезденето в града, стана ясно от думите на Илиян Павлов, новият заместник-кмет по транспорт и градска мобилност на София, както и от резултати от целенасочени проучвания по темата, показани по време на първия Форум чиста мобилност за София.

Събитието, организирано от „За Земята“, събра на едно място представители на местната власт, администрацията, граждани и граждански организации, специалисти с интерес в областта на градското планиране и транспорта, хора от академичните среди, анализатори, медии. Целта беше да се обсъдят възможностите за бъдещото развитие на София по отношение на градската мобилност. Първият панел на събитието ни даде интересен поглед върху актуалното състояние на велоинфраструктурата, както и плановете на новото управление на града в сферата.

Всички изказвания и дискусията в този панел от събитието може да чуете тук:

Разпокъсани планове и липса отговорност

В столицата на България липсва систематична велосипедна политика, показва обстойното проучване на ситуацията в града, проведено в рамките на проекта „Велосипедно око за София“. Инициативата, която вече излезе с окончателен доклад, си беше поставила за цел да провери дали управлението на велосипедните политики в града отговаря на принципите на добро управление, сред които: честност, прозрачност, ефикасност на вложените средства, визия и дългосрочност на планирането, отвореност към иновации и ред други. Гражданският мониторинг показа, че на хартия София разполага с много на брой стратегически документи, които се отнасят към развитието на велоинфраструктурата и поощряването на активната мобилност. Имаме предпоставки да изглежда, че велосипедното движение е поставено на някаква планова основа, посочи Радостина Петрова, която е един от координаторите на проекта. На практика обаче няма истинска велосипедна „мрежа“ в смисъл на свързаност, която да ви позволи да се придвижваме от много от кварталите към смислени дестинации по смислен и безопасен начин. Липсва и публичност: анкета с 400 граждани показва, че преобладаващата част от активните велосипедисти в града не познават политиките на общината тъй като няма достъпна информация за цялостната стратегия в тази посока. В същото време средства за развитие всъщност има, само че ние като граждани нямаме представа колко, къде и как.

Илиян Павлов всъщност потвърди това. Той заяви, че не съществува общ план на общината в областта, а отговорността е „разхвърляна на различни места“, а самият той от няколко седмици има затруднения да разбере имената на всички отговорни лица за тази сфера в администрацията, от която самият той е част.

Сходна е ситуацията и по отношение на поддръжката на велоалеите. Анализът на „Велосипедно око“ изследва скоростта на реакция на сигнали на граждани по отношение на проблеми с велосипедната инфраструктура. Беше даден пример от практиката, че за сравнително стандартен сигнал за избуял храст, който пречи на придвижването по дадена алея, е било нужно на практика около месец и половина информацията да стигне до отговорните органи – да бъде придвижена от колцентъра на общината към „Зелени системи“ и след това към районния кмет. Радостина Петрова обаче посочва, че по-притеснително е, че от разговорите на специалистите по проекта с общинските такива става ясно, че поддръжката на велоалеите не е организирана по някакъв регламентиран начин, а се разчита основно на сигнали от граждани за възникващи проблеми. „Това е омагьосан кръг, защото виждаме, че сигналите не водят до добра поддръжка“, казва тя.

Илиян Павлов дори добави още един аспект – всеки район на София сключва собствени договори с фирми за поддръжка, които не са стандартни. Така различни фирми имат различни задължения. Когато една велоалея преминава през няколко района, поддръжката ѝ става дискусионна.

Докладът по проекта Велосипедно око за София посочва редица проблеми, които се срещат по велоалеите на София – с настилката, с безопасността, свързаността и т.н. „На много от велоалеите човек се озовава в трудни ситуации всеки ден, ако иска да се придвижва с велосипед. трябва да решава всеки ден. (…) Той трябва да взима много трудни решения дали да си рискува живота и здравето или да нарушава правилата“, обобщава Петрова.

Панелистите се обединиха около тезата, че има доста работа да се свърши по развитието на активната мобилност в София. Снимка: Надежда Чипева, в-к Капитал

Ще има ли промяна?

Въпросът е в контрола, продължава Радостина. Някаква поддръжка се прави, на места дори е добра, ако са сключени правилни договори, но отговорността е много разпокъсана. Основната задача, според нея, е да се забързат и канализират процесите. „Велосипедно око за София“ препоръчва да се сформира велосипеден екип за координиране на дирекциите в Столична община. Също така според специалистите в проекта трябва да се да се осигури повече гражданското участие във взимането на решения по темата, да има ясен годишен бюджет за всички велосипедни мерки (не само инфраструктура, но и за кампании за популяризация), да се подобри поддръжката. Също трябва да се приеме градски стандарт за велосипедна инфраструктура при разширяването ѝ, защото в момента гражданите, било то на велосипед или други участници в движението, се поставят в редица различни ситуации, породени от използването на различни стандартни и нестандартни приспособления и подходи в изграждането на инфраструктурата.

Новият заместник-кмет по транспорт и градска мобилност на София се съгласи с тези изводи. Той изглеждаше съгласен с идеята да се създаде съвет по велосипедните въпроси към общината, но призова да не изпуска комуникацията с гражданите, „за да не ни ударят ръчната спирачка“, както може да се очаква при въвеждане на мерки, свързани с промяна в средата. В тази връзка Павлов пое ангажимент скоро да адресира проблемите с комуникацията, защото в момента „дори в самата община вътре не се знае накъде се движим в политиката си“. В същото време той смята, че местната власт разполага с достатъчно добър набор от специалисти, които са и заинтересовани от проблемите, свързани с активната мобилност, но тези хора трябва да се съберат под една шапка. Съгласен е и че трябва да се създаде стандарт, по който да се изгражда инфраструктурата. Това включва и преразглеждане на съществуващата мрежа.

„Третото нещо, което наистина искам да се случи тази година, е да направя някаква свързаност на съществуващата веломрежа, за да може да се види, че общината ще действа в тази посока, да свързва велоалеите“, посочи заместник-кмета, като добави и част от приоритетите на администрацията. Сред тях са свързването на централната част на града в свързана мрежа, последвано от изграждането на веловръзки на големите жилищни квартали с центъра на града. В дискусията конкретно бяха споменати велоалея по бул. Патриарх Евтимий, както и пресичането на „Ларгото“, от които „не сме се отказали“, по думите на представителя на местната власт.

„Надявам се повече хора от общината да карат велосипед, за да могат да дават пример“, завърши Илиян Павлов, въпреки че призна, че стоянката за велосипеди пред сградата на общината на ул. Московска е празна, а една от причините за това вероятно е, че тя дори не е закрепена за тротоара.

Участващите в събитието се съгласиха, че София има да извърви още много път по отношение на развитието на активната мобилност, но въвеждането на правилните мерки в тази сфера би могло да преобрази града в рамките на следващите 10-15 години. Сред изказалите се по тази тема бе и общинският съветник Андрей Зографски, който сподели личния си опит с подобна трансформация в Любляна. За да се случи това обаче, трябва да има упорити, последователни, смели и прозрачни действия в сферата, показва и опитът на други градове.

По време на панела „За Земята“ представи и своята петиция „За свързани, удобни и безопасни велоалеи в София“, която вече събра над 5000 подписа. В нея сме изложили 6 основни искания, които смятаме, че трябва да бъдат взети под внимание, за да се излезе от безцелното лутане по отношение на предоставянето на възможност на гражданите на София да изберат и велосипеда като алтернатива за придвижване. Не си представяме, че градът ще се промени за година или две. Търсим обаче дългосрочна стратегия от политиците и започване на разговори и действия по трудните теми. Петицията ще бъде връчена официално на новата администрация на София през април. Има още време да се включите – тук.