Зоната с ниски емисии от транспорта в София потръгва плахо, докато замърсяването на въздуха остава високо

София продължава да изпитва проблем с мръсния въздух, а една от най-значимите на хартия мерки по пътя към решаването му в последните години е въвеждането на т.нар. Зона с ниски емисии (ЗНЕ) от транспорта. Макар зоната официално да стартира още в края на 2023 г., едва през изминалата зима се случи първият сезон, в който Столична община успя да наложи ефективен контрол и да измери резултати. По време на организирания от За Земята Форум „Чиста мобилност за София“ заместник-кметът на София по направление „Зелена система, екология и земеползване“ – Надежда Бобчева – представи първите реални наблюдения за ефектите от ЗНЕ, макар и в ограничения формат на мярката, в който тя съществува в момента. Съпоставихме това с данните от показаните за първи път измервания на замърсяването с азотен диоксид в София през 2024 г. и с още няколко експерта в областта обсъдихме възможните решения за намаляване на замърсяването на въздуха от транспорта. 

Данните говорят: Мръсен въздух от трафика през цялата година

Замърсяването с азотен диоксид в София остава високо и дори с лека тенденция за нарастване. Това е доказателство за нуждата от неотложни решения за чиста мобилност в града, тъй като основният източник на NO2 в София са пътните превозни средства с двигател с вътрешно горене и то преобладаващо дизеловите.  Ивайло Попов от екип „Въздух” на За Земята направи предварително представяне на доклада на организацията с данни от собствени измервания на замърсяването с азотен диоксид в София през 2024 г. (очаквайте съвсем скоро публикуването му). През изминалата година успяхме да измерим NO2 на 36 места в града, като най-важното ни заключение е, че на 33 от тях замърсяването е наднормено през цялата година. 

Заместник-кмет Бобчева потвърди високата достоверност на данните на За Земята. Тя сподели, че Столична община е поръчала международен одит на гражданските и общинските системи за измерване на въздуха в града. Консултантите по него са препоръчали да се ползват данните от екологичната организация като референция за града. 

А за 2024 г. те показват две много значими тенденции. Първата е, че замърсяването ЦЕЛОГОДИШНО е наднормено спрямо българските норми почти навсякъде, където сме правили измервания. Това поставя под съмнение избора на местните власти ЗНЕ в София да е с продължителност само 3 месеца в годината – от декември до февруари. Замърсяването с азотен диоксид не превишава приетата в България норма само на 3 от 36 места и за поредна година 2 от тези локации са точно онези, които съвпадат с местоположението на официалните транспортно-ориентирани станции за измерване на чистотата на въздуха на Изпълнителната агенция по околна среда в столицата. 

За Земята многократно повдига въпроса за преоценка на местоположението на неправилно поставените станции на ИАОС. Тези подвеждащи измервания с нереално ниски средногодишни стойности са причина да не се взимат целенасочени мерки за замърсяването от транспорта. Надежда Бобчева потвърди проблема с измервателните станции и добави, че по този проблем, по който нейното внимание е било привлечено по време на дискусиите на предишното издание на форум „Чиста мобилност за София“ през февруари 2024-та, са проведени разговори с МОСВ. „Вече сме постигнали съгласие, че две от станциите, тази в Младост и тази в Павлово, ще бъдат изместени. През последните три години официално пред тях не е регистрирано превишение на нормите“, посочи тя. На практика обаче дори измерванията в тези специфични места показват нива на отровния газ над препоръчителните от Световната здравна организация.

Какво се случва със Зоната с ниски емисии?

Пряк ефект от Зоната с ниски емисии в София върху намаляването на емисиите е все още трудно да се покаже, особено като имаме предвид ограничения ѝ обхват и времетраене само от около 90 дни в годината, което противоречи на международните добри практики в тази област. 

От Столична община обаче твърдят, че има напредък.  В края на 2024 г. за първи път ЗНЕ в София заработи с реална техническа обезпеченост. Софтуерът за автоматично засичане на нарушители бе внедрен и до момента са издадени над 3000 акта, като над 1500 от тях вече са с наказателни постановления, посочи още зам-кметът. Тя обясни, че трябва да се облекчи процедурата за прилагане на глоби, която в момента е ненужно усложнена и че държавните служители ще продължат с издаването на глоби още 3 месеца. 

Въпреки ограниченията, ЗНЕ вече дава някои резултати – намаляване в пъти на броя на нарушенията с времето и, макар и индиректно, подмяна на автомобилния парк. Бобчева се позова на данните от наблюденията на системата за контрол, която разпознава автомобилите по регистрационните им номера и така може да определи каква категория превозни средства нарушават забраната. След като през тази година обхватът на т.нар. „Малък ринг“ на ЗНЕ бе разширен до това да ограничава и превозни средства от втора екологична група, 85% от нарушителите са били точно от тази категория.  Много собственици на стари коли, които не могат да влизат в зоната, се насочват към нови, по-чисти превозни средства, разказа зам-кметът. „Обмисляме възможности как да можем да насърчим този процес“, добави тя, като разказа и за разговори между общината и компании в сферата на доставките, които предприемат стратегия към преминаване към двуколесни превозни средства за централната част на града. 

Данните за нарушителите на ЗНЕ показват, че много от тях са серийни такива, с по няколко десетки нарушения на месец.  Поради тази причина заместник-кметът счита, че това са точно превозни средства, които правят доставки в центъра на града. Мерките по отношение на ограничаването на замърсяването на въздуха от логистиката са сред водещите в много държави в Европа в момента. София трябва да последва добрите практики, като задължи и подпомогне на бизнеса в града да ги приложи.

 

Какво следва?

През следващия сезон зоната ще обхване още една екологична категория, а от 1 декември се очаква разширение и към т.нар. „голям ринг“. Но за да бъде наистина ефективна, системата трябва да работи целогодишно, а измерванията на замърсяването от трафика – да бъдат точни и представителни.

Качеството на въздуха не е просто статистика – то е въпрос на обществено здраве. А отговорът дали София ще поеме по пътя на устойчивата мобилност зависи от решимостта на кмета и подкрепата на общинския съвет да прилагат последователно и ефективно политиките за чист въздух.

 

Чуйте повече от интересната дискусия в приложения аудио запис от панел 2 на организирания от За Земята форум, включително коментари за ролята на градския транспорт за чиста мобилност. В дискусията се включиха също урбанистът Калоян Карамитов от „Екипът на София“ и Орлин Пранджев от „Столичен електротранспорт“. Те обсъждаха постигането на по-добра свързаност, по-висока скорост и подобрено потребителското преживяване в обществения транспорт.