София се нуждае от по-амбициозни и справедливи мерки, както и много по-качествено измерване на чистотата на въздуха, когато говорим за проблема със замърсяването, свързано от автомобилния трафик в града. Изводите са от двата доклада и последвалата дискусия с участието на експерти, журналисти, активисти, общинари и зам-кмета на Столична община Надежда Бобчева, която се случи в третия панел от форума Чиста мобилност за София 2024, организиран от „За Земята“ по-рано тази година.
Едната от презентациите беше на Ивайло Хлебаров от екип „Въздух“ на За Земята, който за първи път открехна прозореца за по-широка публика за данните от целогодишните измервания на организацията на замърсяването на въздуха в София с азотен диоксид през 2022 г. Те показват, че в почти всички точки, в които мерим, средната концентрация на NO2 е над тази норма. Единствените две точки сред 27 в града, в които не се отчита наднормено замърсяване, са до официалните станции на ИАОС в Младост и Павлово. Причината е, че въпреки че това са транспортно-ориентираните официални станции, те не са разположени според правилата – да са до пътното платно (до 10 метра, тази в Младост например е на над 70 метра от най-близката улица), както и да се измерва в най-замърсените части на градовете. Докладът доказва, че и последното не е факт. Пълен запис от интересния панел може да чуете на следващия линк. Връзки към презентациите – в края на статията.
Повече и по-всеобхватни измервания за София
Първите измервания на За Земята на концентрацията на азотен диоксид започнаха още през 2017-2018 г. Организацията използва т.нар. пасивни семплери – устройства, които се оставят за около месец на строго регламентирани места в града да събират проби от замърсяването, след което се изследват в лаборатория. Още първите данни на подсказаха, че вероятно имаме скрит проблем, защото са в контраст с официалните данни. Днес вече разполагаме с доказателства, които е трудно да бъдат пренебрегнати – с целогодишни изследвания за 2021 и 2022 г., а в края на 2023 г. започнахме отново да мерим, включително с идеята да измерим ефекта от стартиращата Зона с ниски емисии от транспорта в София.
„Имаме нужда от повече измервания и трябва да предприемем адекватни мерки в посока този проблем да бъде решен, защото това е и здравословен проблем. Мръсният въздух влияе върху здравето на хората изключително много“, посочи Ивайло Хлебаров.
Азотният диоксид се появява в града при изгарянето на гориво. В контекста на София виновен е най-вече автомобилният транспорт. Грубо казано 95% от NO2 в града се дължи на автомобилите, поради което ЗНЕ, която налага ограничения върху най-замърсяващите превозни средства, се очаква да повлияе положително на проблема, посочи във втората презентация в панела и Ангел Буров, учен от Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Неговият доклад беше фокусиран върху бъдещето на зоната с ниски емисии в София и синергията с други мерки за чист въздух и устойчива мобилност. Много от изводите в презентацията му бяха базирани на доклада „Пространствено базирани сценарии за въвеждането на зони с ниски емисии в Столична община“, който редица експерти разработиха във връзка с въвеждането на ЗНЕ в София.
Изчисленията в доклада са базирани на транспортен модел за София. Основният извод от труда на учените е, че заедно с ограниченията, които налага ЗНЕ, са нужни амбициозни инвестиционни и реорганизационни мерки, вкл. много по-категорично насърчаване на активните и споделени начини на придвижване. С това не откриваме топлата вода – опитът на много други държави и на водещите автори и изследователи в последните 50 г. показват, че синергията между мерки за насърчаване на активната и споделена мобилност в комбинация с такива за ограничаване на замърсяващите превозни средства работи най-успешно.
Колите не замърсяват само с двигателите си
От автомобилите имаме много по-голям спектър от замърсители, включително някои които са и в малки количества много токсични и опасни за здравето, припомни Ангел Буров. Много ключов замърсител са фините прахови частици с размер до 2,5 микрона (ФПЧ2,5) , за който основен приносител е главно транспорта, включително и след ресуспензия, което дори при електрическите автомобили е факт – заради износването на гуми, накладки, вдигането на прах от превозните средства при преминаване през пращни или кални участъци. Изследователят се позовава на данните в проучването, които показват, че старите и най-замърсяващи автомобили се ползват много по-рядко от тези на „средна“ възраст или по-новите. В същото време по-тежките, които са по-често по-луксозни и по-големи автомобили имат нарастващ в геометрична прогресия принос за ресуспензията. Затова по отношение на ФПЧ2.5 цялостното намаляване на трафика и замяната му със споделени начини на пътуване ще бъде по-ефективна мярка.
Евтиното е скъпо
„Със сигурност трябва да има изменения в наредбата (за ЗНЕ, бел. ред.) с по-амбициозни мерки, посочи Буров. „Много е важно те да се прецизират на базата на по-адекватни модели – не само транспортен, но и дисперсионен модел на емисиите. Трябва да се съобразят основните направления, които са насочени към зоните с ниски емисии“. Ученият говори и за редица други мерки: за националното законодателство, за горивата, за инфраструктурата за презареждане на електромобили, за градското планиране и пазара на недвижимости, обществените поръчки, плащането на база изминати километри, интермодалността и паркирането, зелените пръстени и пояси и много други идеи, повече за които може да чуете в пълния запис на панела.
„Няма лесни решения по повод въздуха и неговата честота. Също така няма и бързи. И за да се случи каквото и да е било, изисква дългосрочни, непрекъснати, постоянни действия, които да ни водят в една посока“, посочи и зам.-кметът на Столична община Надежда Бобчева. Тя се съгласи и че безспорно официалните измервателни измервателни станции не отчитат реалното замърсяване с азотен диоксид в София и в тази посока трябва да се вземат мерки.
„Всяка година отлагане се измерва в човешки животи и изключително много разходи за здравеопазване“, обясни обаче Ангел Буров. Той добави, че макар общината да говори за трудни и непопулярни мерки за борба със замърсяването на въздуха, много е важно на насрещните разходи да заложим насрещни ползи и обратното. Тоест при обмислянето на инвестиции да се пресметнат и разходите за здравеопазване и пропуснати икономически ползи, които идват от замърсения въздух.
Вижте презентациите от панела тук:
Замърсяването с NO2 в София – скритият проблем, Ивайло Хлебаров, За Земята
Запис от Панел 1 (за активната мобилност) и Панел 2 (за градския транспорт)