„Във всеки град, на всеки език, ние водим едни и същи битки.“
По време на най-голямото велосипедно събитие в Европа, конференцията Velo-city 2026 в Римини (Италия), чухме не една и две запомнящи се презентации. Но сравнително кратката реч в заключителния панел на заместник-кмета по мобилността на Рим, Еуженио Патане, е нещо, което трябва да се прочете.
Той говори не просто за велосипедни алеи. Речта му засяга по-труден въпрос: как се променя градът, когато всяка промяна среща съпротива, ресурсите не достигат, а резултатът трябва да бъде измерен не само в километри инфраструктура, а и в спасени човешки животи.
Звучи ли ви познато?
Речта носи заглавието „Добротата като инфраструктура“. На пръв поглед необичайно за разговор за транспортна политика. Но Патане не използва „добротата“ като сантиментална метафора. За него тя е начин да се мисли за града – през безопасността, грижата за най-уязвимите и способността една политика да бъде доведена до край – далеч отвъд темата за велосипедите. Предлагаме ви доста интересната му гледна точка.
„Добро утро. Благодаря на всички вас, за поканата към Рим и заместник-кмета по мобилността на Рим. Но искам да започна не с Рим, а с всички нас.
Когато слушам изказванията през днешния ден (бел. ред. 19 юни, 2026), една истина се повтаря отново и отново. Във всеки град, на всеки език, ние водим едни и същи битки: да изградим един километър защитена велосипедна алея; да качим на велосипед просто хората, а не само спортистите; да намалим скоростта по улиците си до 30 км/ч; и преди всичко – да предотвратим това нашите съграждани да загиват по пътищата.
А тези битки водим най-често без правилните оръжия.
През април 2024 г. Европа най-сетне изрече фразата на глас – Европейска декларация за колоезденето – първият случай, в който Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът на Европа заедно се съгласиха, че велосипедът е пълноправен вид транспорт. Това е крайъгълен камък. Но нека бъдем откровени тук, в тази зала – декларацията не е обвързваща. Тя не поставя цели и не е придружена от специално финансиране. Маршрути, ресурси, стратегия – трите неща, от които един кмет действително се нуждае – твърде често просто липсват.
А хората продължават да загиват.
Почти 20 000 човешки живота са загубени по пътищата на Европа през 2024 г. – съвсем малко по-малко, отколкото през 2019 г., когато обещахме да намалим този брой наполовина до 2030 г. Повечето от нас изостават от целта. Сред загиналите има повече от 2500 пешеходци и над хиляда велосипедисти.
Vision Zero (бел. ред. Глобална стратегия за премахване на всички смъртни случаи и тежки телесни повреди в резултат на пътнотранспортни произшествия, като същевременно се насърчава безопасна, здравословна и равнопоставена мобилност за всички) се отдалечава – не защото ни липсват идеи, а защото ни липсва последователност в изпълнението.
Затова моят въпрос в това представяне е прям и универсален: когато инструментите липсват, какво ни остава?
Отговорът е в заглавието на изказването ми: един упорит вид ДОБРОТА.
Нека ви покажа с числа, че тя работи – дори в един от най-старите градове, които познавам (бел. ред. – Рим).
Защото тук се крие парадоксът: когато един град изгражда инфраструктура за велосипеди, защо в отговор получава гняв?
В Рим всеки километър велосипедна алея се превръща в обществен спор. И аз разбирам защо. Гражданите виждат цената много преди да видят ползата: паркомястото, което изчезва; автомобилната лента, която се стеснява; строителните работи, които се проточват с месеци.
Мрежата – свързана, безопасна, непрекъсната – остава невидима, докато не бъде завършен и последният участък. И точно в тази пропаст между цената, която виждате днес, и ползите, които няма да видите до утре, се ражда съпротивата.
Така нареченият bikelash – негативната обществена реакция срещу велосипедната инфраструктура – всъщност не е заради велосипедите. Той е заради незавършените мрежи.
И това е капан.
Хората виждат отделни фрагменти и обществената подкрепа се срива. Без подкрепа политическата воля отслабва, строителството се проточва, компромисите се умножават – и накрая изграждаме поредната изолирана алея, която сякаш доказва правотата на критиците и подхранва следващата вълна от гняв.
Този омагьосан кръг не се прекъсва, като си крещим.
Може да бъде прекъснат само по един начин: като завършим мрежата, докато ползата от нея за всички не стане също толкова видима, колкото и цената.
Това е добротата като метод – не чувство, а дисциплина: свързвай, измервай, обяснявай и защитавай.
И така – от думите към действията.
За последните три години увеличихме велосипедната мрежа на Рим със 185 километра и тя достигна 516 километра. А през следващите десет години ще надхвърли 1500 километра.
Увеличихме темпа на растеж двадесет пъти – от сто метра нова велосипедна алея седмично до 2000 метра.
Но ще ви кажа истината за Рим, защото истината убеждава.
Рим е град под закрилата на ЮНЕСКО. Имаме 8000 километра пътища; археология под почти всяко кръстовище; институции за опазване на културното наследство, с които трябва да се съобразяваме почти при всяко пресичане на улицата.
Строителството тук не се забавя заради нехайство. Забавя се заради отговорността към град, който принадлежи на целия свят.
Приемаме предизвикателствата на това забавяне и продължаваме да изграждаме.
Когато започнахме обществена консултация (бел. ред. За проектите за изграждане на нови велоалеи), се включиха 1120 граждани. 81% от тях поискаха да направим повече, а не по-малко.
Мълчаливото мнозинство не е срещу нас. То просто чака да завършим започнатото.
И затова мисля, че понякога губим прекалено много време да отговаряме на хората, които протестират пред нас, вместо – както пеят Simon & Garfunkel – да се вслушаме в „звука на тишината“. В тишината на мнозинството.
Графика: The Grande raccordo anulare (Големият велосипеден ринг) или GRAB, е основен проект в сферата на мобилността в Рим @Roma Mobilità
Работи ли това? Данните го показват. Там, където велосипедната мрежа е непрекъсната, има положителна реакция от хората.
По Via Nomentana, където имаме защитено и непрекъснато трасе, преброихме 424 000 преминавания на велосипедисти само за една година – над 1100 на ден.
По оста Angelico, която води към Ватикана – 353 000.
Търсенето вече съществува у хората. За три години броят на велосипедите, притежавани от домакинствата в Рим, се увеличи с 63% – от 560 000 до над 917 000.
Не е нужно да създаваме желанието.
Трябва да го направим безопасно.
И това ме отвежда до изречението, което има най-голямо значение:
Добротата не е слабост. Добротата спасява животи.
Между 2022 и 2025 г. смъртните случаи по пътищата на Рим намаляха с 19%. Това е първият истински обрат след години и той е потвърден от нашия национален статистически институт.
Докато кривата за Европа почти не помръдна, ние сме градът, който успя да я пречупи. И ето защо: начинът, по който представяме промяната, смекчава съпротивата.
Велосипедната мрежа не е просто съвкупност от трасета за велосипедисти. Тя е препроектиране на самите улици: Пешеходни пресичания. Защитени и успокоени улици около училища. Зони с ограничение до 30 км/ч. Екологични острови.
Велосипедната мрежа защитава детето, което върви към училище; бабата, която пресича улицата; пешеходеца, който никога няма да притежава велосипед.
И точно така го обясняваме.
Хората престават да виждат алея за другите и започват да виждат по-безопасна улица за всички нас.
Разпознават себе си сред хората, които печелят от промяната – и гневът започва да изчезва.
Затова нека за малко спра да ви разказвам и да започна да ви показвам.
Това са примери за улици в Рим днес.
Ето я Via di San Gregorio – монументален булевард в сянката на Палатинския хълм, точно пред Колизеума и Арката на Тит, където върнахме пространство на хората, които се движат пеша и на две колела. ви показвам.
Това е Via Guido Reni – нов достъп във Фламинио, квартала на музеите:
Това е Via dell’Almone – зелен коридор покрай Алмоне, малката свещена река на древен Рим:
Това е Monte Ciocci–Vaticano – маршрут, който градът някога беше забравил, а днес е един от най-обичаните велосипедни маршрути в Рим:
Спомнете си парадокса, с който започнах – гневът, който посреща всяка нова велоалея.
Тук той изчезва.
Никой тук не спори дали велосипедите имат място на улицата.
Хората просто се прибират у дома с велосипедите си.
И така, оставям ви метода. Нашите четири глагола срещу съпротивата – нещо, което можете да отнесете във всеки град, със или без правила и ресурси, идващи отгоре (бел. ред. Има предвид от по-висока политическа инстанция).
- Свързвайте. Завършвайте мрежите, защото отделният фрагмент е разход, а мрежата е полза.
- Измервайте. Бройте всяко преминаване. Данните превръщат шумното мнение в тихо, неопровержимо доказателство.
- Обяснявайте. Дайте на мрежите име, цветове, карта. Организирайте велосипедната мрежа като линии на метрото.
- Защитавайте. Проектирайте първо за най-уязвимите. Най-безопасната улица е най-добрата улица.
Градът може да се промени не с шумни протести, а със строителство. С измерване и грижа – докато ползата за всички стане невъзможна за пренебрегване.
Този метод и добротата доведоха Рим дотук.
Но те не могат да заместят онова, което могат да направят правителствата.
Една декларация е начало, а не крайна точка.
Следващата стъпка трябва да бъде Европа, континентът, нашите държави да превърнат добрите думи в истинска стратегия – с цели, общи стандарти за безопасност и финансиране, което да достига до градовете, там, където се изграждат километрите и където се спасяват човешки животи.
Рим показа какво може да направи един град сам.
Представете си какво биха могли да направят нашите градове, ако държавите ни най-сетне ни дадат необходимите инструменти.
До този ден ще продължим да правим точно това – добрите неща, които са същевременно и сериозните неща.
Свързваме.
Измерваме.
Обясняваме.
Защитаваме.
Километър по километър завършени велоалеи.
Благодаря ви за вниманието.
И за добротата.“
*Водеща снимка на публикацията: @Roma Mobilità