Да ограничим ли най-замърсяващите автомобили в София? Въпрос, по който редица европейски градове вече са години преди нас. Столицата ни е един от най-замърсените големи градове в ЕС, така че е логично администрацията ѝ да работи активно за намаляване на емисиите от МПС. Вместо това обаче ще получим недостатъчно обмислена и без никаква амбиция за промяна рестриктивна мярка с потенциално миниатюрен ефект.

Въвеждането на Зона с ниски емисии (ЗНЕ) от транспорта в София би трябвало да е сред първите стъпки за ограничаване от ефектите върху качеството на въздуха от трафика. Като всяко административно ограничение и тя вероятно ще доведе до определена реакция от гражданите и затова трябваше да се подложи на обстойно обсъждане, включващо различните засегнати страни. Това не се случи (защо и как – вижте тук) и вероятно изпуснахме възможността за обществено съгласие за опазване на здравето на всички.

Липсата на консенсус обаче е само едната страна на проблема. Предложените параметри на ЗНЕ от транспорта будят основателни съмнения по отношение на потенциалния ефект от цялата зона в предложения ѝ вид.

За 3 месеца и само в центъра

ЗНЕ от транспорта ще работи едва за период от 3 месеца от началото на месец декември до края на месец февруари. Тя ще покрива две зони – малък и голям ринг – разположени в централната част на града. В тях обаче се очаква към 2030 г. да живеят съответно едва 3,5% и 14,5% от населението на София. Решението видимо не взима под внимание замърсяването от автомобилите с азотен диоксид (NO2), за което изследване на „За Земята“ ясно показа, че може да се отчете в целия град. Отгоре на всичко NO2 се отделя от МПС целогодишно, а не само през трите зимни месеца.

Тъй като зоните заемат относително малък дял от територията на София съществува опасност общият обем емисии да остане непроменен. Особено като се има предвид, че по отношение на ФПЧ не малка част от замърсяването идва от битовото горене за отопление, а там амбициите на общината са още по-малки.  Проучвания също така показват, че голямата част от шофьорите смятат да продължат да карат колите си. Зоната е прекалено малка, за да откаже хората от придвижване с автомобил. Затова вероятно движението ще се измести по границите на ринговете основно за сметка на живущите и работещите там – по подобие на случилото се с въвеждането на платените зони за паркиране. Трафикът извън предложените рингове не е изследван и няма как да се оцени дали това преразпределяне на емисиите би имало нетно позитивен или отрицателен ефект за града. Липсва и яснота за граничните улици, някои от които са основни булеварди.

Успоредно с налагането на забрана, касаеща нещо толкова ключово като придвижването, трябва да се осигурят алтернативи. Липсват обаче ясни инвестиционни планове за развитието на такива в засегнатите зони и отвъд тях –  пешеходен, велосипеден, градски транспорт, споделено пътуване и т.н. Готови ли са гражданите да променят навиците си за пътуване само за 3 месеца в годината и въобще как може това да е правилен подход? Системата за градски транспорт също не може да се пренастройва цялостно само за кратки периоди през годината, така че да се разриват нови маршрути и спирки в ринга.

Разположението на двата ринга и отчетените завишени средногодишни стойности на азотен диоксид на различни места в София, според проучването на За Земята за 2021 г.  

 

Забрана само за най-изхабените брички (ако не излъжат системата)

Още по-съмнително изглеждат правилата по отношение на обхванатите категории автомобили и етапността на въвеждане на ограничения за тях. Те са такива, винаги ще са засегнати само най-старите превозни средства. Дори при въвеждането на най-„строгите“ мерки през 2028 г. в т.нар. голям ринг ще продължат да имат право да влизат дизелови коли произведени след 2007 г., а бензинови – след 1998 г. Важно е да се запитаме колко 30-годишни автомобили наистина ще са в движение и ще влизат редовно в централната част на града. Дори в сравнително скромната площ на малкия ринг, който обхваща само т.нар. „Идеален център“ на София, дори след 2028 г. ще могат да се шофират автомобили на 18 години (а всяка година те ще стават по-стари).

Наредбата няма да обхваща живеещите в зоната, включително тези под наем. Те ще могат свободно да продължат да ползват старите автомобили. Няма да се изисква дори някаква такса, по подобие на мерките в зоните за платено паркиране, като стимул да преминават към по-екологичен транспорт. Ограниченията няма да се прилагат и за превозни средства извън хомологации M1 и N1 (няма да важат за всички товарни над 3.5 т.),  МПС със специален режим на движение и за моторни превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници. Тоест общината, държавата и бизнеса, ще могат да оперират с амортизирани и силно замърсяващи товарни автомобили и такива за превоз на пътници и ще са в привилегировано положение спрямо гражданите. Освен това наредбата дава и власт на кмета дори да разрешава допълнително нарушаване на забраната за частни мероприятия, без ясни критерии за това.

Тази модификация на Лада Самара започва да се произвежда около 1992-1993 г. Тоест преди около 29 г. Колко такива сте виждали напоследък в движение в София? VW Golf 2 също се произвежда до 1992. Според идеите на общината автомобили на 29 години към 2028 г. ще могат да влизат в големия ринг на ЗНЕ, стига да не са дизелови и стига да са в движение въобще (Снимка: Кин КумаCC BY-SA 3.0)

 

С тези половинчати мерки Столична община на практика рискува да обезсмисли въобще въвеждането на Зона с ниски емисии от транспорта в града и ако не постигне ефект, да настрои не малка част от обществото срещу една толкова полезна и доказано работеща в куп други европейски градове мярка.

Ако пък сте шофьор, няма за какво да се притеснявате – ако колата ви оцелее до дълбока старост, има шанс и да не я пуснат…

…ама само в ограничен периметър от центъра на София, който лесно ще заобиколите.

И то само през зимата, но не цялата.

Освен ако нямате „човек“, де.

Само че въздухът го дишаме наравно всички – включително политиците, експертите от администрацията и семействата на собствениците на най-замърсяващите превозни средства.

by