Всички сведения сочат, че България има нужда от качествена промяна на управлението на битовите отпадъци. Настоящият текст изнася важни данни относно рисковете, свързани с изгарянето на отпадъци, и предлага примери за печеливши стратегии за справяне с битовите отпадъци на местно ниво. Производителността на ресурсите в България е най-слаба в ЕС – с близо шест пъти по-ниска от средното ниво, а използването на вторични суровини в българската икономика е пет пъти по-ниско от средното за ЕС.

Важни обстоятелства, с които местните власти се налага да се съобразяват през 2021 г., включват:

• нови европейски цели и произтичащи нови задължения за кметове и производители;
• изострено обществено внимание във връзка със скандали с плаващи сметища, незаконни сметища, включително и от вносни отпадъци, незаконно изгаряне на отпадъци, лошо качество на въздуха на много места из страната;
• управлението на отпадъците заема съществен финансов ресурс от общинските бюджети и съответно местните данъци и такси, а разходите ще продължават да нарастват;
• бързо запълващи се или вече препълнени клетки на регионалните депа;
• нормативни ограничения за количествата депонирани отпадъци;
• няма европейски средства за уголемяване на капацитета на депата;
• нарастващи разходи за депониране, които от 2022 г. са 95 лв/тон;
• задължително разделно събиране на биоотпадъци от 2024 г.;
• задължително разделно събиране на текстилни и опасни битови отпадъци от 2025 г.

Добрата новина е, че в Европа вече има стотици общини от всякакъв размер и характер, които успешно постигат високите нови европейски цели за кръгова икономика и ефективно използване на ресурсите. Повече подробности вижте на https://zerowastecities.eu/ и https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/06/ZWCC-2-pager-illustrated_BG.pdf

Още една добра новина е, че бъдещите европейски средства са насочени изключително към кръговата икономика и намаляването на отпадъците, в унисон със стратегиите и законодателството, така че инвестициите в управление на отпадъците да бъдат в интерес на прехода към по-ефективно и дълготрайно използване на материалите в икономиката.

Периодът на изготвянето и приемането на нови общински планове за управление на отпадъците е подходящ момент за преосмисляне на управлението на битовите отпадъци на местно ниво спрямо новата действителност на повишени изисквания, разходи и цялостен натиск за по-ефективно управление на твърдите битови отпадъци.

В последно време изгарянето на отпадъци често се предлага като бързо решение на растящите количества битови отпадъци и намаляващото място в регионалните депа. В действителност изгарянето не решава общинските проблеми с отпадъците, а създава редица здравни и екологични рискове и спира развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране.

Съществуват напълно изпитани и добре документирани примери за работещи подходи на местните власти от Европа и целия свят, които постигат върхови резултати с устойчивото си управление на отпадъците без изгаряне. Пътят към кръговата икономика оставя изгарянето в миналото и се основава на оптимизирано разделно събиране при източника и максимално материално оползотворяване на рециклируемите материали и биоотпадъците. За разлика от изгарянето, тези подходи са по-резултатни, по-евтини, по-адаптивни, безрискови и безопасни за човешкото здраве и околната среда.

Изложените по-долу твърдения и предложения се основават на информация от проверени и авторитетни източници, описани в края на документа, които стъпват на строго научен подход, базиран на реални данни.

Нови зелени политики

Стратегически документи на европейски институции поставят изгарянето на отпадъци сред нежеланите опции за развитие

Европейският съюз е поел по пътя към кръгова икономика без изгаряне на отпадъци и това е отразено не само в стратегии, но и в нормативната рамка и критериите за отпускане на европейски средства за инфраструктура и дейности по управление на отпадъците. Оптималното възстановяване и връщането в икономиката на суровини и предмети е основополагащо условие за кръговата икономика, към която се стремим като част от Европейския съюз. В новата общоевропейска нормативна, стратегическа и икономическа рамка изгарянето се нарежда на опашката сред нежеланите методи за третиране на битовите отпадъци заедно с депонирането.

• Съобщение на Европейската комисия от 2017г. относно ролята на изгарянето на отпадъци в кръговата икономика
• Европейската инвестиционна банка изключва енергийното оползотворяване на отпадъци като неефективно използване на ресурсите, особено като се вземе предвид загубата на стойност при изгарянето на потенциално рециклируеми материали.
• В доклад на Европейския парламент от началото на 2021 г. се подчертава нуждата да се намали до минимум изгарянето на отпадъци, тъй като то възпрепятства развитието на кръгова икономика.
• Според Европейския икономически и социален комитет изгарянето на отпадъците се явява инфраструктурна бариера пред повишаване на рециклирането и категорично се обявява против изразходването на обществени средства за дейности, които увреждат здравето.
• Планът за действие за нулево замърсяване на въздуха, водата и почвите поставя цел до 2030 г. за значително намаляване на общото количество образувани отпадъци и с 50% намаляване на остатъчните отпадъци – две цели, които пряко намаляват зависимостта от изгарянето като метод за третиране на отпадъци.

Няма пари за горене

Финансовите механизми на ЕС не подкрепят изгарянето на отпадъци

• Механизмът за възстановяване и устойчивост изрично определя изграждането на нови съоръжения за изгаряне на отпадъци (инсинератори) като пример за недопустима дейност, която пречи на постигането на по-високи резултати в управлението на отпадъците и върви срещу прехода към кръгова икономика.
• Средствата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ), които осигуряват европейското финансиране на досегашната Оперативна програма околна среда и за бъдещата Програма „Околна среда“ 2021-2027, няма да могат да се използват за изграждане на инсталации за изгаряне или друг вид енергийно оползотворяване на отпадъци.
• Механизмът за справедлив преход също определя инвестициите в инсталации за изгаряне на отпадъци като недопустими, следвайки принципа за „ненанасянето на вреда“, установен в Европейския зелен пакет.

Явна и скрита цена на изгарянето

Въздействия на изгарянето на отпадъците върху здравето, околната среда и обществения бюджет.

Най-често споменаваните примери за изгаряне на отпадъци в Европа са прогресивно остаряващи съоръжения към края на проектния си полезен живот, като например художествено издържания отвън инсинератор във Виена, построен преди половин век през 1971 г.

Нови съоръжения за изгаряне се планират предимно извън Европа, а реализацията на нови големи проекти в Европа търпи значително забавяне, съпътствано от финансови и технически проблеми (виж примерите по-долу от Дания, Нидерландия и САЩ).

Токсични емисии

Изгарянето превръща отпадъците в токсична пепел и атмосферни емисии на коктейл от вредни вещества: не само фини прахови частици, но също и нано частици (под 1 микрон), живак, ракообразуващите диоксини и фурани, които са сред най-токсичните известни вещества. Тези емисии изискват сериозен контрол на замърсяването, тъй като вредните им въздействия върху човешкото здраве са ясно установени.

Например планираният столичен инсинератор би отделял всеки ден в продължение на 26 години допълнителни 35 кг фини прахови частици във вече замърсения въздух на София.

» Вижте повече подробности: Ще плащаме и със здравето си за горенето на отпадъци в София

От своя страна, променливият и нехомогенен състав обуславя трудно предсказуемите свойства на отпадъците и създава сериозни проблеми при контрола на замърсяването. Например тъй като наличието на хлор е предпоставка за образуването на диоксини при изгаряне, а хлорът е често срещан елемент в твърдите битови отпадъци, това от една страна създава риск от опасни емисии, а от друга – изисква сериозни разходи за боравене с постъпващите отпадъци. Пепелта и шлаката, оставащи след изгарянето, често съдържат опасни вещества като тежки метали и още диоксини и фурани и обезвреждането им в специални депа струва скъпо.

Изгарянето на отпадъците не премахва нуждата от депониране, поради ежедневното образуване на големи количества пепели (около една четвърт от теглото на изгорените отпадъци), някои от които силно токсични.

Например планираният столичен инсинератор към Топлофикация София би образувал 122 тона дневно, от които 22 тона опасен отпадък при 180 000 тона изгорени отпадъци годишно.

Емисиите на диоксини и други токсични замърсители от най-съвременния инсинератор в Холандия (Reststoffen Energie Centrale-REC) редовно надвишават позволените според разрешителното му и според европейското законодателство.

» Вижге повече подробности: Холандски инсинератор: Замърсяване при горене на отпадъци, въпреки филтрите

» По-подробно с конкретните рискове от изгарянето на отпадъци можете да се запознаете от интерактивната инфографика „Изгарянето на отпадъци: Какво премълчават Топлофикация София и Столична Община”

Скъпо и неефективно начинание

Изгарянето е най-скъпият начин за третиране на отпадъци заради голямото начално капиталовложение (450-990 евро / тон годишно) за функционалния живот на съоръжението и високите оперативни разходи на инсинераторите.

Капиталовложението включва не само горивната инсталация, а също и придружаващите технологии за пречистване на опасните емисии, произтичащи от изгарянето на отпадъци. Разходите за поддръжка включват персонал и консумативи, техническа поддръжка (редовна планова подмяна на горивен котел, скара и др.), депониране на токсична пепел в специализирани (най-често далечни) депа и др.

Например инвестицията и поддръжката на планирания инсинератор към ТЕЦ София биха стрували на местните данъкоплатци почти един милиард лева за 26-те години експлоатационен срок на съоръжението. Тези данни се потвърждават от опита на град Детройт в САЩ, където в рамките на 30 години са били платени над 1 милиард щатски долара за изграждането и експлоатацията на съоръжение за изгаряне, което вкарва местната власт в сериозни задължения и дори принуждават общината да обяви фалит през 2013 г.

Наличието у нас на циментови заводи с разрешителни за изгаряне на модифицирано гориво, получено след преработката на битови отпадъци (т.нар. RDF – refuse derived fuel), наред с няколко остарели топлоелектрически централи съвместно изгарящи отпадъци и въглища, изглежда като измамно лесна възможност за намаляване на депонираните отпадъци до 10% до 2035 г. Но разходите и тук са големи, тъй като RDF има отрицателна стойност за общините и приемането и превоза на всеки тон отпадъци до тези съоръжения се заплаща от местния бюджет.

Сравнено с други методи за производство на енергия, цената за изгаряне на отпадъци се нарежда на второ място след атомната енергия и е по-скъпо дори от въглищните централи (по данни от САЩ).

» Повече информация за разходите, свързани с планираната инсталация за изгаряне в София вижте тук:

Мръсната тайна на Столична община

Софийският инсинератор – дупка за милиарди

Освен високата си цена, енергията, произведена от отпадъци, не е нито чиста, нито възобновяема, тъй като отпадъците съдържат материали, получени от изкопаеми горива, като пластмасите. Емисиите на въглероден диоксид от инсталациите за изгаряне на отпадъци са приблизително равни на тези от производството на енергия от въглища.

Съществуват значително по-модерни, устойчиви и икономични решения за осигуряване на отопление.

» За повече информация можете да се включите в конференцията за устойчиво отопление и сградно обновяване за региона на Централна и Югоизточна Европа, организирана от За Земята на 21 – 25 юни 2021 г. онлайн в Zoom.

Опитът показва, че много често съоръженията за изгаряне се планират с твърде голям капацитет. Това е предпоставка за проблеми, тъй като създава търсене за по-големи количества отпадъци от достъпните на местно ниво, което има двоен нежелан ефект от гледна точка на устойчивото управление на отпадъците според принципа за близост и йерархията за управление на отпадъците, заложени в европейското и националното ни законодателство. От една страна, това води до внос на отпадъци от други региони, страни и сектори (например утайки от пречистване на отпадъчни води).

Например, въпреки че първоначално е предвиден за изгаряне само на местни битови отпадъци, най-новият инсинератор в Холандия (Reststoffen Energie Centrale-REC) вече гори битови и производствени отпадъци и утайки от цялата страна.

Друг знаков пример за тази тенденция е датският инсинератор Амагер Беке (Amager Bakke) в Копенхаген, струващ около 500 милиона евро, който се бави дълги години и в крайна сметка заработи с големи финансови и технически затруднения, като се налага да запълва свръх-големия си капацитет с вносни отпадъци.

Повече подробности вижте тук: Датско фиаско: заводът за изгаряне на отпадъци в Копенхаген

Дори датският министър на енергетиката и климата Дан Йоргенсен се изказва срещу вноса и изгарянето на отпадъци в Дания.

От друга страна, наличието на големи съоръжения за изгаряне на отпадъци ограничава развитието на мерки за предотвратяване на отпадъците и системите за разделно събиране и рециклиране като изземва рециклируемите материали, много от които имат висока калорична стойност, подходяща за горене – пластмаса, хартия, текстил и др.

Според експертен доклад на Световната банка, изготвен за Министерството на финансите, в България се рециклират приблизително 32-42% от общото количество рециклируеми отпадъци или около 10–15% от общото количество битови отпадъци. Тъй като сепарирането на смесени битови отпадъци е неефективен начин за отделяне на рециклируеми отпадъци и постига резултати от порядъка на 3-5% (максимум 9-10%), не може да се разчита на предварителното третиране на смесено събраните битови отпадъци преди депонирането им за постигане на задължителните цели за рециклиране. Следователно изключително важна и спешна задача пред общините е да се подобри значително разделянето при източника. Без коренно подобрение на разделното събиране намаляването на депонирането би могло да се случи единствено за сметка на увеличаване на изгорените отпадъци, водещо до силно нарастващи разходи. Тази тенденция е обратна на посоката на развитие към кръгова икономика, предприета от ЕС.

Значителните колебания и сериозни промени на международния пазар за отпадъчни потоци – като например затварянето на китайските граници за внос на нискокачествени отпадъци – съоръжения без никаква гъвкавост, каквито са големите инсинератори, не позволяват бърза адаптация на системата за управление на отпадъците. При положение, че се изгарят както нерециклируеми, така и рециклируеми отпадъци, инсинераторите създават дългосрочно търсене за стабилни или нарастващи количества отпадъци, като по този начин отнемат ценни суровини от рециклиращата промишленост и възпират развитието на мерки за предотвратяване на (горимите) отпадъци.

Силен обществен отзвук срещу изгарянето на отпадъци

Изгарянето на отпадъци не се ползва с общественото одобрение и местни общности по цял свят се противопоставят дейно и продължително на планирани или действащи съоръжения.

Освен със здравни и екологични рискове, съоръженията за изгаряне са свързани и със социална несправедливост. Например изследвания във Великобритания и САЩ показват, че изгарянето на отпадъци се случва три пъти по-често в бедните общности, отколкото в по-престижните квартали.

България също изобилства от подобни примери – от планирания, но неосъществен Национален център за изгаряне на опасни отпадъци в тежко замърсения от въглищната промишленост район на Гълъбово, до все още работещите ТЕЦове в Перник и Бобов дол. Местни общности от различни точки на страната и по целия свят се борят с изгарянето на отпадъци.

» Повече информация:

Протести по света срещу инсталации за горене на отпадъци

Хората от “Дишай, Девня” в борба за чист въздух

Граждани от София и Девня протестират срещу мръсния въздух и инсталациите за изгаряне на отпадъци

Петиция обединява гласовете на хората срещу завода за изгаряне на отпадъци в София

Будните хора спират изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Екологични и пациентски организации се обединяват за по-чист въздух в Деня на астмата

Инсинераторите не откриват много нови работни места – високотехнологичното и силно автоматизирано изгаряне на отпадъци създава 3,5 пъти по-малко работни места в сравнение с компостирането и между 30-60 пъти по-малко от рециклирането.

Различни форми – един резултат

Високотемпературното преработване на отпадъци обхваща широка гама от процеси и инсталации: циментови заводи, специализирани съоръжения (инсинератори), остарели въглищни топло-електрически централи, пиролиза, газификация и т.н. Въпреки че усилено се рекламират като безопасни и безотпадни напреднали технологии, пиролизата и газификацията са високорискови и нерентабилни методи за третиране на отпадъци – констатация, направена от консултанти, които по принцип подкрепят изгарянето. Освен ограничения опит със сравнително маломащабни проекти с тези технологии, за тях е известно, че работят най-добре с хомогенни суровини – каквито битовите отпадъци и RDF далеч не са.

Независимо от конкретната технология, високотемпературното третиране на отпадъци унищожава материали, чието възстановяване би спестило много повече енергия от еднократно извлечената калорична стойност при изгарянето, видно от таблицата по-долу:

Таблица 1. Сравнение на енергийния отпечатък: Рециклиране спрямо изгаряне на отпадъци (ICF Consulting, 2005)
материал	спестена енергия чрез рециклиране GJ/тон	произведена енергия от изгаряне на отпадъци GJ/tonne	спестена енергия (рециклиране спрямо изгаряне)
Вестници	6.33	2.62	2.4
Офис хартия	15.87	2.23	7.1
Картон	8.56	2.31	3.7
друга хартия	9.49	2.25	4.2
HDPE	64.27	6.30	10.2
PET	85.16	3.22	26.4
друга пластмаса	52.09	4.76	10.9
Таблица 1. Сравнение на енергията, спестена при рециклиране с енергията, отделена при изгарянето и превръщането й в електричество.