В България притежаваме все повече автомобили, при това с все по-съмнително качество и ефект върху околната среда, здравето и безопасността ни. Най-типичната кола на българските пътища през 2024 г. е 20+ годишен дизелов автомобил втора ръка от Европа, показва проучване на „За Земята“, базирано на официални данни на МВР и НСИ. Автомобилният парк в страната остарява още повече и се отличава с ръст на дизеловите автомобили в периода 2020-2024 г.
Вижте шест важни аспекта на състоянието на вноса на автомобили и автопарка в България (2020-2024) в нашия илюстративен Fact Sheet:
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2025/05/1.png10801600p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2025-05-09 07:59:002025-05-09 07:59:00Fact Sheet: Състоянието на вноса на автомобили и автопарка в България (2020-2024)
Екологично сдружение „За Земята“ от години следи качеството на въздуха в София, като изследва нивата на азотен диоксид (NO₂) – един от основните замърсители, свързан с автомобилния трафик. През 2021 и 2022 г. проведохме измервания на различни места в града, използвайки дифузионни тръби. Резултатите показват тревожна тенденция – през 2021 г. на 19 от 27 локации, а през 2022 г. на 25 от 27 отчетохме средногодишни стойности над допустимите 40 µg/m³. На всички 20 места, където правихме измервания и през двете години, нивата на NO₂ през 2022 г. бяха по-високи от тези през 2021 г. През 2024 г. публикувахме и доклад с данни от ноември 2023 г. до април 2024 г. (те обхващат периода един месец преди въвеждането на ЗНЕ, всичките три месеца от периода на прилагането ѝ, както и един месец след това), който също показа леко покачване на концентрациите спрямо предходните периоди.
От „За Земята“ продължихме с измерване на замърсяването в София и през 2024 г. на 36 места. В 33 от тях измерихме годишни концентрации над законовата норма, а 2 от точките с по-ниски стойности са тези, разположени при станции от официалната система за мониторинг. В най-замърсената локация измерихме концентрация на азотен диоксид от 64 µg/m³. Също така установихме, че тенденцията за увеличаване на замърсяването спрямо 2021 и 2022 г. продължава.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2025-04-07 09:08:072025-04-07 09:08:07Доклад: Замърсяването на въздуха в София с азотен диоксид през 2024 г.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2025-03-24 13:09:512025-03-24 13:09:51Управление на отпадъците и кръговата икономика в Централна и Източна Европа
Настоящото проучване е изготвено съгласно Договор за услуга № 20240305 от 05.03.2024 г. между Екологично сдружение „За Земята“ и Черноморски изследователски енергиен център и има за цел да направи технически анализ на използваните начини за отопление на сградния фонд в кв. Църква на гр. Перник, като основа за идентифициране на подходящи възможности за централно или индивидуално отопление с широко използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Основната цел на проучването е да подпомага местните и държавни органи при изготвяне на оперативни и дългосрочни планове за устойчиво екологично, енергоефективно, икономично и надеждно топлоснабдяване на гр. Перник и кв. Църква.
Анализирани са енергийните потенциали на местните ресурси от ВЕИ в т.ч. биомаса, хидротермална енергия, отпадна топлинна енергия от съседни промишлени предприятия, вятърна енергия, слънчева радиация за добив на топлинна и електрическа енергии, както и различни термопомпени и фотоволтаични системи за отопление, топла вода, охлаждане и електроснабдяване. Установени са подходящите технологии за енергоснабдяване на обществените и жилищните сгради в кв. Църква, енергийните източници и влиянието им за намаляването на въглеродните емисии и опазване чистотата на атмосферния въздух.
По-съществените резултати и изводи:
За да има икономическа и екологична изгода за преминаване към термопомпено отопление, главно условие е сградите да са топлинно изолирани по актуалните норми. Това в най-голяма степен важи за климатични зони с дълга зима (средно 195 дни), какъвто е случаят с гр. Перник.
Екологичният ефект от спестени въглеродни емисии при пълно оползотворяване на енергийния потенциал на слънчеви топлинни и фотоволтаични системи в квартал Църква би възлязъл общо на около 11 500 тона СО2.
Топлинната плътност на кв. Църква е твърде ниска за централизирано топлоснабдяване.
Отоплението с биомаса без филтриращи устройства на димните газове се отразява негативно на качеството на въздуха в жилищните райони, както и на емитираните ФПЧ.
Понастоящем алтернативата за течни биогорива и биогаз няма съществени технически, икономически и практически предимства за използването им за топлоснабдяване на кв. Църква.
Използването на геотермални води е перспективен източник на възобновяема чиста енергия за отопление, охлаждане и топла вода, но няма налични източници в териториалния обхват на проучването.
Използване енергията на вятъра в кв. Църква не е реалистично, доколкото е необходимо съобразяване с трудно изпълними изисквания и норми в рамките на населеното място.
Накрая са изведени са препоръки към Община Перник за бъдещо развитие на установените с проучването алтернативи за устойчиво енергоснабдяване на кв. Църква.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2025-01-29 16:53:302025-03-31 15:25:15Проучване на устойчиви решения на квартал Църква, град Перник
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2025-01-23 14:42:312025-01-23 14:42:31ВЕИ и базовите мощности
Сблъсъкът между климатичните обещания на Европа и плановете за още енергия от изкопаем газ
Главата за България е част от по-голям доклад, изготвен от Beyond Fossil Fuels Network под редакцията на Александру Мустата (Beyond Fossil Fuels) и Джанина Туркану (Greenpeace CEE). Докладът обсъжда ангажиментите в областта на климата, поети от Европейския съюз и планираните газови мощности, с фокус върху няколко ключови държави. Това са трите големи държави-потребители на газ — Италия, Германия и Великобритания; както и три държави, в които се наблюдава тенденция да се преминава от въглища към изкопаем газ — Румъния, България и Полша.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-12-17 12:20:452024-12-17 12:20:45Повече газ, а времето изтича?
Социалният климатичен фонд е основен финансов механизъм на ЕС, предназначен да компенсира отрицателните социално-икономически последици от разширената Система за търговия с емисии, която ще обхване транспортния сектор и секторите за отопление и охлаждане. Новите цени за въглеродни емисии ще представляват предизвикателство за домакинствата с ниски доходи и малките предприятия, които трудно биха могли да поемат нарастващите разходи или да инвестират във възобновяеми и електрически решения като термопомпи и електромобили.
Настоящият брифинг е изготвен от коалиция от социални и екологични неправителствени организации. Той предлага конкретни насоки за националните управляващи органи, с цел да се изготвят ефективни Национални социални климатични планове. Въз основа на примери от други обществени фондове и процеса по съставяне на Националните планове за енергия и климат, документът предоставя съвети за:
Провеждане на включващи и смислени обществени консултации;
Ефективни структурни решения за справяне с енергийната бедност и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, като например разширяване на зелените и социални жилища и насърчаване на обществения транспорт;
Мобилизиране на допълнителни средства, надхвърлящи задължителния минимум от 25% съфинансиране.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-12-06 08:34:402024-12-10 08:49:55Доклад: Водещи принципи за справедлив социален климатичен фонд
Акцент в доклада е неизпълнението по второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) – кои политически решения и как са допринесли за блокирането на значителните европейски средства за засилване на декарбонизацията и справедливия преход у нас (57,5% от средствата по българския план са за зелени инвестиции). Докладът говори и за свършеното и несвършеното от третото до шестото плащания – в момента сме в периода на шестото плащане (от 9).
Коментираме засегнатите проекти от намаленото максимално финансиране по НПВУ свързани с декарбонизацията.
Коментираме също така и предложенията на служебното правителство от м. Септември 2024 г. за промени в НПВУ и предложения какви енергийни проекти да влязат в българската REPowerEU глава.
Авторът предлага и скоростен план с препоръки за излизане от настоящата ситуация на безвремие и липса на напредък по изпълнението на Плана.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/12/NRRP_2024_report_visual_canva.jpg525795Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-12-04 12:11:412025-04-16 17:25:37Доклад: НПВУ – ЕДНА ГОДИНА БЕЗ НАПРЕДЪК
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-12-03 08:22:452025-01-31 12:18:22Доклад за състоянието на рекултивация на Сгуроотвал „Седми Септември“ в Перник
Управлението на пластмасовите отпадъци от опаковки в България отвъд официалната статистика
Новият доклад на Екологично сдружение „За Земята“ разкрива сериозни проблеми с официалните данни относно управлението на битовите отпадъци в България и показва нуждата от дълбока реформа на съществуващата система.
Докато страната ни претендира за 61.4% оползотворяване на отпадъците от опаковки, в половината български общини нивата на рециклиране на пластмаса, метал, хартия и стъкло са под 10%, а в 43 от тях рециклирането е на практика нулево. Тези паралелни реалности са възможни благодарение на значителни разминавания в статистическите данни в съчетание с неадекватни минимални законови изисквания към оползотворяващите организации.
Анализ на екологично сдружение „За Земята“, м. октомври 2024 г.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-10-13 15:48:182024-11-13 15:49:52Здравни ефекти от изгарянето на отпадъци – обзор
Ново общоевропейско проучване, към което “За Земята” допринася, посочва градовете и компаниите, които заменят замърсяващите дизелови превозни средства за доставки с по-чисти алтернативи в европейските градове. Докладът се появява преди въвеждането на първите зони с нулеви емисии в Европа през 2025 г.
Докладът на групата за чист транспорт Clean Cities, в която участва и “За Земята” идентифицира 35 града в Европа, които са поели ангажимент за въвеждане на зони с нулеви емисии за товарния транспорт. Повече от 100 града също са подписали международни ангажименти да станат въглеродно неутрални, включително с действия за декарбонизация на емитиращия транспорт. По-голямата част от тези градове се намират в Нидерландия, където национален закон задължава създаването на зони за доставки с нулеви емисии. Въпреки това, градове в още доста държави са се присъединили към инициативата и са са въвели свои собствени зони с нулеви емисии.
Проучването посочва цели 182 компании, които избират електрически и карго-велосипедни доставки. Много от тях са в логистичния сектор, включително най-големият доставчик на пощенски услуги в Австрия, Österreichische Post, както и IKEA Group, bpost в Белгия, DHL Express, DPD и UPS, които работят за трансформация на градската логистика.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/10/2.png9001600p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2024-10-03 19:05:462024-10-03 19:18:37Пионерите на логистиката с нулеви емисии в европейските градове
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-08-27 15:47:512024-12-20 16:08:47Годишен описателен и финансов отчет за 2023 г. на ЕС „За Земята“
Във връзка с по-амбициозните цели за намаляване на емисиите и повишените цени на квотите за емисии през последните години почти всички държави-членки на ЕС, включително и България, планират да се откажат от използването на въглища и да определят дати за постепенното им спиране. Понастоящем обаче България не разполага нито със стратегия, нито финансов план за заместване на големия принос на въглищните електроцентрали в енергийния микс, които покриват както нуждите от базово натоварване (през зимните месеци), така и краткосрочните нужди от регулиране на натоварването.
В това проучване се разглеждат два проекта, насочени към замяна на въглищата с газ: 1000 MWe газотурбинна инсталация с комбиниран цикъл в комплекса „Марица Изток“ и 39 MWe газова инсталация в ТЕЦ „Бобов дол“.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/07/ZZ-Great-Energy-Trap-Coal-to-Gas-Publication.png14321580Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-07-25 15:40:382024-09-25 16:17:34Големият енергиен капан: Икономически рентабилна ли е замяната на въглища с газ?
Настоящото проучване е стъпка напред, част от дългогодишната работа на Екологично сдружение „За Земята” по темата за изгаряне на отпадъци. През последните години този подход често се предлага като бързо решение на растящите количества битови отпадъци и намаляващото място в регионалните депа. Изгарянето се представя като „зелено решение” и се използват термини като оползотворяване, обезвреждане, газификация и други. В действителност, изгарянето не решава проблемите с отпадъците, а създава редица здравни и екологични рискове и спира развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране.
Този доклад цели да представи обобщена и разбираема информация относно изгарянето на широко разпространени отпадъци, което носи риск за човешкото здраве и околната среда. По-конкретно, проучването се фокусира върху събиране и обобщаване на информация относно количествата и видовете изгорени отпадъци през 2022 г., изследва здравните ефекти и различните технологии, които се използват. Предмет на проучването са отпадъци от пластмаси, текстил, използвани автомобилни гуми и „RDF” или Refuse Derived Fuel. Проучването представя информация относно вида и количествата отпадъци, за които през периода 2021 – 2023 г. са подадени инвестиционни предложения.
Гражданите не са наясно и със здравните ефекти и рискове за околната среда от използването на различни технологии за изгаряне. Подробен доклад „Здравни ефекти от изгарянето на отпадъци“е изготвен от д-р Костадин Костадинов от Сдружение „Въздух за здраве“за Екологично сдружение „За Земята“.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/07/Screenshot-2024-07-24-at-14.36.46.png7901062Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-07-24 14:38:152024-10-15 12:07:27ДОКЛАД: Изгарянето на отпадъци в България зад завесата
Запознайте се с оценката на CAN Europe на финалните текстове на Регламента на ЕС за намаляване на емисиите на метан.
За съжаление липсват няколко критични аспекта, които застрашават способността на регламента действително да намали емисиите на метан в енергийния сектор в ЕС:
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/07/IMG_3386.jpeg7501300Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-07-05 07:36:552024-11-28 18:45:32Какво постига Европейският регламент за метана?
Емисиите на метан от енергийния сектор са останали близо до рекордно високо ниво през 2023 г
Метанът е отговорен за около 30% от повишаването на глобалните температури след индустриалната революция и бързото и устойчиво намаляване на емисиите на метан е от ключово значение за ограничаване на глобалното затопляне в краткосрочен план и подобряване на качеството на въздуха. Енергийният сектор – включително петрол, природен газ, въглища и биоенергия – представлява над една трета от емисиите на метан от човешката дейност.
Global Methane Tracker на МАЕ е незаменим инструмент в борбата за намаляване на емисиите от целия енергиен сектор
Тази година бе представена актуализация на данните от сателити и най-новите им прогнози за емисиите от целия сектор – въз основа на най-новите данни и показания от сателити и наземни измервания – както и разходите и възможностите за намаляване на тези емисии. Той също така проследява текущите обещания и политики за намаляване на емисиите на метан и напредъка към тези цели. За първи път Tracker включва и инвестициите, необходими за намаляване на емисиите и потенциалните приходи от тези мерки.
Анализът на тези данни разкрива както признаци на напредък, така и някои тревожни тенденции. От една страна, повече правителства и компании за изкопаеми горива са се ангажирали да предприемат действия по отношение на метана. Глобалните усилия за последователно и прозрачно докладване на оценките на емисиите се засилват и проучванията показват, че емисиите спадат в някои региони. Общите емисии обаче остават твърде високи, за да постигнат световните климатични цели. Големите емисии на метан, открити от сателити, също са се увеличили с повече от 50% през 2023 г. в сравнение с 2022 г., като повече от 5 Mt емисии на метан са открити от големи изтичания на изкопаеми горива по целия свят – включително голяма експлозия на кладенец в Казахстан, която продължи повече от 200 дни.
Намаляването на емисиите на метан от изкопаеми горива със 75% до 2030 г. е жизненоважно за ограничаване на затоплянето до 1,5 °C
Енергийният сектор представлява повече от една трета от общите емисии на метан, дължащи се на човешката дейност, а намаляването на емисиите от операции с изкопаеми горива има най-голям потенциал за големи намаления в близко бъдеще. Според техните изчисления около 80 Mt годишни емисии на метан от изкопаеми горива могат да бъдат избегнати чрез внедряването на известни и съществуващи технологии, често на ниска – или дори отрицателна – цена.
В сценарият за нетни нулеви емисии до 2050 г. (NZE) – който предвижда глобалният енергиен сектор да постигне нетни нулеви емисии до средата на века, ограничавайки повишаването на температурата до 1,5 °C – емисиите на метан от операции с изкопаеми горива ще спаднат с около 75% до 2030 г. До тази година всички производители на изкопаеми горива имат интензитет на емисиите, подобен на този на най-добрите оператори в света днес. Необходими са целенасочени мерки за намаляване на емисиите на метан, дори когато използването на изкопаеми горива започва да намалява; самото намаляване на търсенето на изкопаеми горива не е достатъчно за постигане на необходимите дълбоки и устойчиви намаления.
Около 40% от днешните емисии на метан от изкопаеми горива могат да бъдат избегнати без нетни разходи
Намаляването на емисиите на метан в индустрията за изкопаеми горива е един от най-прагматичните и най-евтините варианти за намаляване на емисиите на парникови газове. Технологиите и мерките з/а предотвратяване на емисиите са добре известни и вече са внедрени успешно по целия свят. Около 40% от 120 Mt емисии на метан от изкопаеми горива могат да бъдат избегнати без нетни разходи въз основа на средните цени на енергията през 2023 г. Това е така, защото необходимите разходи за мерки за намаляване са по-малки от пазарната стойност на допълнителния уловен газ метан и продадени или използвани. Делът е по-висок при нефта и природния газ (50%), отколкото при въглищата (15%).
Има много възможни причини компаниите да не прилагат тези мерки, въпреки че плащат за себе си. Например, възвръщаемостта на инвестициите за проекти за намаляване на емисиите на метан може да бъде по-дълга, отколкото за други инвестиционни възможности. Възможно е също да има липса на осведоменост по отношение на мащаба на емисиите на метан и рентабилността на намаляването. Понякога инфраструктурата или институционалните разпоредби са неадекватни, което затруднява компаниите да получат приходите от избегнати емисии.
Независимо от стойността на уловения газ, от Global Methane Tracker са изчислили, че би било рентабилно да се внедрят почти всички мерки за намаляване на метана от изкопаемите горива, ако емисиите се оценяват на около 20 USD/тон CO2-еквивалент. Използването на този потенциал ще изисква нови регулаторни рамки, механизми за финансиране и подобрено проследяване на емисиите.
Постигането на 75% намаление на емисиите на метан изисква 170 милиарда USD разходи до 2030 г.
Изчисленията показват, че са необходими около 170 милиарда щатски долара разходи за изпълнение на мерките за намаляване на емисиите на метан, въведени от индустрията за изкопаеми горива в сценария NZE. Това включва около 100 милиарда щатски долара разходи в нефтения и газовия сектор и 70 милиарда щатски долара във въгледобивната промишленост. До 2030 г. приблизително 135 милиарда щатски долара отиват за капиталови разходи, докато 35 милиарда щатски долара са за оперативни разходи.
Компаниите за изкопаеми горива трябва да носят основната отговорност за финансирането на тези мерки за намаляване, като се има предвид, че размерът на необходимите разходи представлява по-малко от 5% от приходите, генерирани от индустрията през 2023 г. Въпреки това изчисленията сочат, че около 45 милиарда щатски долара разходи в ниско-развитите и страните със среден доход изисква специално внимание, тъй като източниците на финансиране вероятно ще бъдат по-ограничени. Към днешна дата външните източници на финансиране, насочени към намаляване на метана в индустрията за изкопаеми горива, възлизат на по-малко от 1 милиард щатски долара, въпреки че това трябва да катализира много по-високо ниво на разходи.
Новите инструменти за проследяване на емисиите ще доведат до промяна в прозрачността
По-добрите и по-прозрачни данни, базирани на измервания на емисиите на метан, стават все по-достъпни и ще подкрепят по-ефективно смекчаване. През 2023 г. аналитичната компания “Kayrros” пусна инструмент, базиран на сателитни изображения, който количествено определя големи емисии на метан на дневна база и започна да предлага целенасочен мониторинг на офшорните емисии на метан, докато системата за предупреждение и реагиране на метан (MARS) на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) увеличи използването на сателити за откриване на големи течове на метан и да предупреждават държавните органи и участващите оператори.
Въпреки този напредък, според GMT малко данни, базирани на измервания, се използват за отчитане на емисии в повечето части на света – което е проблем, тъй като измерените емисии обикновено са по-високи от отчетените. Например, ако компаниите, които отчитат емисиите на Oil & Gas Methane Partnership 2.0 на UNEP, трябва да бъдат напълно представителни за индустрията в световен мащаб, това би означавало, че глобалните емисии на метан от нефт и газ през 2023 г. са били около 5 Mt, 95% по-ниски оценката на GMT. Общите нива на емисии на нефт и газ, докладвани от страните към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, са близо 40 Mt, около 50% по-ниски от оценката на GMT за 2023 г. Има много възможни причини за тези големи несъответствия, но те ще бъдат разрешени само чрез по-систематично и прозрачно използване на измерените данни.
Независимо от това, всички оценки показват ясно, че емисиите на метан от операциите с изкопаеми горива са основен проблем и че е от съществено значение да се подновят действията от страна на правителства, компании и финансовите участници.
В нефтения и газовия сектор около 40 Mt намаления на метан идват от внедряването на решения за намаляване на емисиите. Малко над 10 Mt метан се избягват чрез замяна на помпи, контролери, компресори и друго оборудване с алтернативи с ниски или нулеви емисии, като системи за въздух за инструменти и електрически помпи. Други 10 Mt се избягват чрез редовни или непрекъснати програми за откриване и ремонт на течове (LDAR), които гарантират, че случайните течове се адресират бързо и предотвратяват събития с големи емисии чрез идентифициране на неизправни части или процеси, преди те да се повредят.
Атмосферните концентрации на метан продължават да нарастват
Концентрацията на метан в атмосферата сега е над два и половина пъти по-висока от прединдустриалните нива. Увеличението се ускори през последните години и предварителните данни показват, че през 2023 г. е имало още едно значително годишно увеличение.
Две ключови характеристики определят въздействието на различните парникови газове върху климата: продължителността на оставането им в атмосферата и способността им да абсорбират енергия. Метанът има много по-кратък живот в атмосферата от въглеродния диоксид (CO2) – около 12 години в сравнение със столетия – но абсорбира много повече енергия, докато съществува в атмосферата.
Метанът е много мощен парников газ и бързото и устойчиво намаляване на емисиите от енергийния сектор е наложително, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 °C. Метанът също влияе върху качеството на въздуха, тъй като може да доведе до приземен (тропосферен) озон, опасен замърсител. Изтичането на метан също може да представлява опасност от експлозия.
Енергийният сектор е вторият по големина източник на емисии на метан от човешка дейност
Най-новата цялостна оценка – предоставена в Global Methane Tracker – предполага, че годишните глобални емисии на метан са около 580 Mt. Това включва емисии от природни източници (около 40% от общите) и от човешка дейност (около 60% от общите) .
Енергийният сектор е отговорен за близо 130 Mt емисии на метан през 2023 г. – повече от една трета от общото количество, което се дължи на човешката дейност и на второ място след селското стопанство (около 145 Mt през 2017 г.). Емисии от дейности с изкопаеми горива могат да възникнат по цялата верига на доставки. Петролните операции са отговорни за около 50 Mt емисии на метан и малко под 30 Mt се отделят от веригата за доставка на природен газ. Допълнителен 1 Mt изтича от оборудване за крайна употреба. Въглищата представляват още 40 Mt, предимно от подземни мини (25 Mt). Други 10 Mt идват от непълното изгаряне на биоенергия, до голяма степен от традиционното използване на биомаса.
Непълното изгаряне на газ във факли е водеща причина за емисиите на метан
Изгарянето е практика, която причинява емисии на CO2, метан и черни сажди и е вредна за здравето. Трябва да има минимални емисии на метан, ако факелът е проектиран, поддържан и експлоатиран правилно, но това не винаги е така и могат да възникнат по-високи емисии в резултат на фактори като времето и промени в производствените нива. Понякога активен факел може да бъде напълно потушен, което води до директно изпускане на газ метан в атмосферата, който трябва да бъде изгорен.
Необходимо е 75% намаляване на метана от дейностите с изкопаеми горива до 2030 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 °C
Във въглищните мини мерките за смекчаване намаляват емисиите с около 10 Mt. Намаляването на метана във вентилационния въздух помага да се намалят 5 Mt чрез възстановяване на място, използването на този метан за осигуряване на топлина на минните съоръжения или унищожаване на метана чрез термично окисление. Дегазационните кладенци и дренажните сондажи помагат за улавянето на метан от въглищните находища, като намаляват близо 5 Mt емисии по време на производството. Има някои по-малки намаления от подобрения на ефективността, като поддържане на висока ефективност на горене в газови двигатели и свързано оборудване чрез системи за контрол на процеси, и от мерки за улавяне на неорганизирани емисии и насочването им към системи за намаляване.
В сценария за нетни нулеви емисии до 2050 г. средният глобален интензитет на метан в доставките на нефт и природен газ пада от около 1,3% през 2023 г. на 0,4% през 2030 г. След 2030 г. по-нататъшните технологични и оперативни подобрения спомагат за почти елиминирането на целия неавариен метан емисиите до 2040 г. и системите за непрекъснат мониторинг гарантират, че големите течове са предотвратени и по-малките са бързо отстранени. В резултат на това средният глобален интензитет на метан в доставките на нефт и природен газ пада до 0,2% през 2040 г. и 0,1% през 2050 г.
Тези подобрения зависят от бързите действия за справяне с известни източници на метан, като изгаряне и вентилиране; работа за разкриване на неизвестни източници и разработване на цялостни планове за управление. Тези планове включват действия за правилно затваряне или замяна на активи с високи емисии, мерки за наблюдение на емисиите и избягване на течове, използване на оборудване без или с ниски емисии и електрификация на съоръженията.
Как работи IEA Global Methane Tracker
МАЕ изготвя и публикува оценки на ниво държава за емисиите на метан, свързани с енергията, и опциите за намаляване като част от IEA Global Methane Tracker. Този инструмент за данни включва и най-новите оценки на емисиите от неенергийните сектори – отпадъци и селско стопанство – въз основа на публично достъпни източници на данни, за да предостави по-пълна картина на източниците на метан от човешката дейност. Наличен е и анализ на начина, по който различните варианти на действие могат да намалят емисиите на метан, както и сравнения на ангажиментите и плановете за намаляване на емисиите на метан в различните държави и региони.
IEA работи в тясно сътрудничество с Международната обсерватория за емисиите на метан (IMEO) на UNEP и други партньори, за да гарантира, че оценките отразяват най-новите открития от базирани на измервания, рецензирани проучвания. Редица проучвания, публикувани през 2023 г., използват сателитни данни и подходи за инверсия, например чрез съгласуване на инвентаризации и наблюдения отгоре надолу и отдолу нагоре, сравняване на данни от TROPOMI и полеви кампании, оценка на емисиите от въглищни мини в Китай и създаване на глобален поток от метан оценки от обширни сателитни данни за концентрация. Други проучвания използват данни, събрани от самолети, за да разберат емисиите от определени региони, включително офшорни производствени съоръжения в Северно море. Данните от всички обществени сателити, местоположението на изследванията на измерванията и известията от системата за предупреждение и реагиране на метан на IMEO са достъпни в онлайн портал за данни. Понастоящем има по-малко проучвания, които предоставят данни от измервания за доставките на LNG и производството на биогорива. И има няколко скорошни проучвания, оценяващи емисиите на метан от биоенергията – особено емисиите, свързани с традиционното използване на биомаса в печки – и съществува значителна несигурност в тези оценки.
По същия начин, Global Methane Tracker на МАЕ включва емисии от крайната употреба на въглища, петролни продукти и природен газ. Тези оценки се основават на емисионните фактори, публикувани от Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC). Някои кампании за измерване предполагат, че тези емисионни фактори могат значително да подценят действителните емисии в различни среди за крайна употреба, включително в индустрията, градовете и домакинствата. Това са области с много високи нива на несигурност и оценките ще продължат да се актуализират с нарастването на базата от доказателства.
За твърда биоенергия оценките на емисиите в Global Methane Tracker разчитат на емисионните фактори, докладвани от IPCC през 2006 г. Има известен дебат около тези фактори, тъй като други публикации показват, че традиционното използване на твърда биоенергия за готвене и други домакински дейности в развиващите се пазари и развиващите се икономики е значително по-висок.
Емисиите от изоставени въглищни мини и нефтени и газови кладенци представляват друга област на несигурност. Наличната информация за броя на изоставените кладенци, мини и свързаната с тях инфраструктура е ограничена. Липсват и полеви кампании и наблюдение и обработка на сателитни данни за такива обекти. Въпреки че броят на проучванията нараства, тези потенциални източници на емисии все още не са включени в Global Methane Tracker. Въпреки това тези източници биха могли да представляват значителни нива на емисии. Например пасивно изтичане от изоставени кладенци само в западна Канада може да доведе до 90 000 тона метан годишно. Емисиите от запушени и незапушени изоставени нефтени и газови кладенци могат да доведат до до 2,6 Mt метан годишно в Съединените щати. Емисиите от изоставени въглищни мини също могат да представляват значителен дял от емисиите на метан от въглищните мини в световен мащаб. Скорошно проучване в Китай показва, че изоставените въглищни мини, в които все още има залежи могат да отделят 4,7 Mt метан годишно.
Този доклад и информацията, представена в Methane Tracker Data Explorer, са добър опит за съгласуване на съществуващата информация и да се създаде последователен набор от емисии на ниво държава и оценки за намаляване.
Допълнителни подробности за използваните методи могат да бъдат намерени в Global Methane Tracker Documentation. Global Methane Tracker признават, че тези оценки не представляват последната дума и приветстват всяка обратна връзка, базирана на кампании за измерване и надеждни източници на данни, които могат допълнително да прецизират техните оценки. Съответни доклади, научни изследвания или информация могат да бъдат споделени с анализаторите на IEA по имейл на MethaneTracker@iea.org.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/06/Satellite-detected-methane-leaks-from-human-activities_2021.png.webp6211115Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-06-25 11:51:532024-06-25 11:55:39Резюме на доклад за емисиите на метан на Global Methane Tracker за 2024
Повечето мерки за стимулиране на отоплението с възобновяеми енергийни източници са насочени към собствениците. Малко са тези, които насърчават наемодателите да обновят своите сгради: безвъзмездни средства, отстъпки, заеми, данъчни облекчения и др.
30% от европейците живеят под наем и имат малък контрол върху инсталираните отоплителни системи в жилищата. Наемателите често не внедряват ВЕИ системи, което води до икономически и екологични загуби. Това е известната дилема „наемодател-наемател“.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/05/Copy-of-TEMPLATE_Recognise-the-Landlord-Tenant-Dilemma.jpg10801920Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-05-30 19:46:452024-05-30 19:47:35Осигуряване на отопление с възобновяеми източници на достъпни цени
Замърсяването на въздуха с азотен диоксид в София е сериозен проблем, който остава скрит за официалните органи. Още през 2021 г. с независимо измерване с дифузионни тръби от „За Земята“ доказа това замърсяване намного локации. За да се провери дали проблемът продължава, експерти на организацията извършиха целогодишно измерване по същия метод в 27 точки в града през 2022 г. В 25 от тях бяха отчетени средногодишни стойности над законовата норма от 40 µg/m³. Нещо повече – във всички 20 точки, в които се случваха измерванията и през двете години, се наблюдава увеличение на концентрациите през 2022 спрямо 2021 г. Това означава, че замърсяването с NO2 в София е реален и постоянен проблем. При това не само в центъра на града. Най-високи стойности са отчетени на точки по някои от възловите транспортни артерии на града. Сред тях са бул. Александър Малинов със средногодишни нива на азотен диоксид с над 60% над нормите, бул. Ситняково, пл. Сточна гара, бул. Никола Мушанов и други. Подробни данни може да откриете в пълния доклад:
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/05/Report_2024__Figure-3.png17482481p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2024-05-21 16:48:112024-05-21 16:48:41Доклад: Замърсяване на въздуха с азотен диоксид в София през 2022 година
Няколко месеца преди европейските избори през 2024 г. все още не е ясно как ЕС ще финансира дейностите си в областта на климата. Планът за опазване на околната среда и възстановяване е под заплаха в Европа четири години след обявяването на Европейската зелена сделка (ЕЗС) и почти двойното увеличение на бюджета на ЕС след създаването на фонда NextGenerationEU на стойност 800 млрд. Евро с цел да се помогне на държавите членки да реагират на икономическите последици от пандемията. Това се случва докато кризите, свързани с климата и биоразнообразието, стават все по-сериозни.
Как да се харчат средствата по Зелената сделка, така че да бъдат в полза на хората? Това е въпросът, който си задаваме, след като:
Намаленото финансиране за България по ПВУ засегна 10 проекта, свързани със зелената трансформация.
Отпаднаха 5, насочени към декарбонизация на транспорта, опазване на биоразнообразието и природните ресурси;
С намалено финансиране са 4 инвестиции, свързани с енергията и енергийната ефективност.
Въпреки, че направените изменения засягат пряко хората, те не бяха публично обсъдени. Тези промени са в ущърб на основната цел на плана за възстановяване и устойчивост, а именно, декарбонизация на икономиката.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/04/CERV-report-Twitter-.png9001600Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-04-12 10:33:122024-04-12 13:11:48ОТВЪД ПЕЧАЛБАТА: как да променим Европейската зелена сделка в полза на благосъстоянието на хората
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-02-29 12:09:502024-03-07 12:53:27Доклад “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи”. Изводи на национално ниво: България
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/02/Viziya-layf-3.png705806Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-02-29 11:49:322024-04-08 17:48:17Доклад “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи”
В много държави транспортната бедност остава сравнително слабо изследвана и рядко се намират дефиниции на проблема както на европейско, така и на национално ниво. Проблемът обаче се налага като все по-сериозен с постоянното нарастване на автомобилния дял и покачване на цените на горивата, следващо повсеместната зависимост на транспортната система и услуги от петрол. Проектът „Транспортна бедност в Централна и Източна Европа“ цели да разгледа съществуващите политики, да оцени състоянието на транспортната бедност в България, Хърватия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения, както и да повиши информираността на гражданите и отговорните институции.
Прегледът за всяка от посочените държави е планиран като кратък брифинг, който да бъде разпространен до заинтересовани страни. Докладите са изработени следствие на обществено налична информация и няколко целенасочени интервюта. Те са свободни за ползване и са основа за по-нататъшни дейности свързани с транспортната бедност. Инициативата е финансирана от European Climate Foundation (ECF).
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/01/Transport-Poverty-in-Bulgaria_29012024_BG-version_Page_01.jpg15671075Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-01-31 19:26:052024-01-31 21:39:25Транспортна бедност в Централна и Източна Европа: България
В рамките на ЕС през 2020 г., (последната година, за която има налични данни от Евростат), капацитетът за обработка в инсталациите за изгаряне на отпадъци, класифицирани като D10 (отстраняване), и инсталациите за изгаряне на битови отпадъци и съвместно изгаряне на отпадъци (R1) е бил:
● 183,5 милиона тона в съоръженията R1;
● 15,3 милиона тона в съоръженията D10; и
● 198,8 милиона тона в съоръженията R1 и D10 общо.
Историческата тенденция в развитието на капацитета в ЕС е да се добавят 8 милиона капацитет годишно за периода 2004 – 2020 г. На тази основа капацитетът би могъл да достигне около 220 млн. тона през втората половина на 2023 г. (макар че пандемията COVID-19 може и да е забавила темпото на изграждане на нови съоръжения).
Статистическите данни за отпадъци, взети от Евростат, сочат, че през 2020 г., комбинираното количество отпадъци, които действително са преработени в R1 и D10 са 10,5 милиона тона опасни отпадъци и 128,2 милиона тона неопасни отпадъци.
Тези цифри показват, че през 2020 г. вече е имало достатъчен капацитет за преработка на около 60 милиона тона отпадъци допълнително в съществуващите инсталации D10 и R1. Разбира се, би могло да има несъответствие между категориите отпадъци, които се обработват и естеството на инсталациите, в които капацитетът не е напълно оползотворен.
Докладвано е, че над 90% от неопасните отпадъци, които се обработват в D10 и R1 идват от седем категории отпадъци, като на четири от тези категории се падат над 80% от отпадъците, които се обработват в такива инсталации. За тези, които са запознати със статистиката на ЕС за отпадъците – три от тези категории са основните категории смесени/остатъчни отпадъци – битови и подобни отпадъци, остатъци от сортиране и смесени и недиференцирани материали.
Версия на доклада на английски можете да свалите ТУК.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/10/Screenshot_1.png465701violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2024-01-24 18:34:032024-01-24 18:34:30Стига толкова: доводи за налагането на мораториум върху изгарянето на отпадъци
Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-10-30 16:42:542023-10-30 16:42:54Проучване на нагласите на заинтересовани страни в началото на изпълнението на проекта “Заедно за 1,5 С”
Съдържанието е част от доклад на CAN Europe по процеса на актуализиране на ИНПЕК в 25 държави-членки.
Актуално състояние
Към 30 септември 2023 г. България все още не е представила проект за актуализация на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), нито пък е започната каквато и да е форма на обществено обсъждане. Не е ясно какъв е напредъкът по актуализацията, тъй като до момента не е публикуван проект или свързани с него проучвания. С наличието на ново редовно правителство е възможно първи проект на план да се появи в края на есента. Въз основа на предишния си опит и наличната информация, организациите от гражданския сектор са подготвили набор от препоръки.
Основни препоръки за актуализацията на ИНПЕК
ОБЩИ КОМЕНТАРИ
Да се гарантира, че ИНПЕК има високи амбиции и е в съответствие с всички стратегически документи – включително Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), обновените Териториални планове за справедлив преход (ТПСП) и Пътната карта за климатична неутралност (пътна карта за декарбонизация секторите на икономиката до 2050 г., изработена по моделиране на Комисията за енергиен преход).
Да се гарантира, че всички национални стратегически документи минават през процес на Екологична оценка (ЕО) и спазват принципа за „Ненанасяне на значителни вреди“ (НЗВ/DNSH).
АМБИЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С КЛИМАТА
Да се приеме цел за климатична неутралност и цели за емисиите по сектори в националния Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК), които след това да окажат влияние върху актуализацията на ИНПЕК.
Да се увеличат значително амбициите по отношение на целите по сектори за 2030 г., в сравнение с ИНПЕК от 2019 г., особено за сградите, транспорта и промишлеността.
ЕНЕРГИЕН ПРЕХОД
Енергийна ефективност – да се определи национален ангажимент за енергийна ефективност, който да надхвърля минималното намаление по формулата на Директивата за енергийна ефективност (EED), възлизащо на не повече от 13,71 Mtoe за първична енергия и 8,85 за крайно потребление на енергия.
Енергийна бедност – стратегически да се реши широко разпространения проблем с енергийната бедност в България в съответствие с дефиницията от Директивата за енергийна ефективност, както и да се адресира необходимостта да се подкрепи справедливия преход за енергийно бедните и уязвими домакинства в рамките на Социалния фонд за климата.
Въглища – да не се допуска ненужно и неосъществимо удължаване на използването на въглища отвъд 2030 г., както и ясно да се дефинира ролята на въглищните и въглеродно интензивните региони в енергийната трансформация на България в съответствие с ТПСП.
Изкопаем газ – да се предложи график за поетапно извеждане на изкопаемия газ от употреба, за да се предотврати заключването в газ, както и инвестициите в невъзвръщаеми активи, както в транзитната инфраструктура, така и в такава за местен добив (включително и за добив на газ в Черно море).
Критична оценка – да се направи критичен преглед на (1) надценяването на очакваното търсене на електроенергия в настоящия модел на Пътната карта на Комисията за енергиен преход (КЕП); (2) разходите, сроковите и факторите за осъществимост на енергийните мегапроекти, включително и нови проекти за ядрена енергия, електрическа енергия от водноелектрически централи или газификация на топло(електро)централи.
УЧАСТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА
Незабавно трябва да се адресира липсата на участие под каквато и да е форма на гражданското общество в процеса на актуализация на ИНПЕК. Трябва да се проведе обществена консултация и диалог на няколко нива по проекта за актуализация на ИНПЕК веднага след публикуването на проекта. Това трябва да включва обществени изслушвания и експертни становища на множество заинтересовани страни и в Комисията за енергиен преход (КЕП).
Комисията за енергиен преход (КЕП), създадена като платформа за многостепенен диалог за обсъждане на Пътната карта за климатична неутралност, трябва да продължи да функционира поне до приключване на процеса на актуализация на ИНПЕК. Това е от особено значение за съгласуването на актуализацията на ИНПЕК с предстоящата актуализация на Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г., която ще изисква съществен принос от страна на КЕП.
Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/10/BG-OVERALL-ANNOUNCING-THE-REPORT-2.png9001600Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-10-23 15:32:402024-01-25 14:44:00Оценка на CAN Europe и За Земята по процеса на актуализиране на българския ИНПЕК
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2023-08-08 16:54:362024-04-22 13:50:04Годишен описателен и финансов отчет за 2022 г. на ЕС „За Земята“
Използването на споделен транспорт има редица предимства пред притежаването на лични транспортни средства. Споделените превозни средства и инфраструктура обикновено изискват по-малко пространство, енергия и суровини и следователно помагат за справяне с извънредната климатична ситуация и токсичните нива на замърсяване на въздуха. Също така често те са по-достъпни, което е особено важно с оглед на поскъпването на разходите за живот. Споделените решения за мобилност обаче могат да постигнат пълния си потенциал само ако са с нулеви емисии, минимизират въздействието върху климата, потреблението на енергия и шума.
Clean Cities Campaign прави първия по рода си доклад за състоянието на споделената и електрическа мобилност в Европа, като изследва 42 големи града, един от които е и София. Изводите са доста интересни, както за българската столица, така и за ЕС като цяло. Подробности може да намерите в доклада по-долу:
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/07/cover.png23391654p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2023-07-03 17:17:172023-07-07 15:26:20„Благодарим за споделянето“: Доклад за състоянието на споделената и електрическа мобилност в европейските градове
Докладът „Възстановяването след COVID-19 не е възможно без гражданско участие: Защо включването на обществеността е от ключово значение на зелената трансформация на Европа?“ показва спешната необходимост от участие на обществеността в разработването и прилагането на фондовете за възстановяване на ЕС и разкрива как липсата на обществен контрол е довела до вредни инвестиции в седем държави-членки на ЕС.
Значителни ЕС средства бяха наскоро предоставени чрез бюджета на ЕС, пакета за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ и инвестиционните прогарами REPowerEU. Инвестиционните решения обаче все по-често се вземат при закрити врата.
Като изключва гражданите от този процес на трансформация, ЕС рискува да финансира инвестиции, които не отговарят на целите на Европейската зелена сделка, а задълбочават неравенствата и компрометират общите ни усилия за зелена трансформация.
Докладът е изготвен в рамките на проекта „Граждански мониторинг на финансирането на Зелената сделка” и обединява опита на осем различни граждански организации и включва седем отделни казуса, които предоставят информация от реалността.
Докладът е достъпен на следния интернет адрес на английски.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/06/Screen-Shot-2023-06-23-at-14.46.22.png8501390Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-06-23 14:44:512023-07-11 13:33:22Нужен е граждански контрол на парите от Зелена сделка за реална зелена трансформация на Европа
Газът е най-бързо растящият източник на емисии на въглероден диоксид (CO2) от изкопаеми горива. Отговорен е за повече от половината генерирани емисии през последните 5 години.
Газът може да има въздействие върху климата, сравнимо с това на въглищата, поради течовете на метан – силен парников газ и емисиите от неговото транспортиране. Метанът е основен компонент на изкопаемия газ, а течове на метан се наблюдават при всички етапи на производствения цикъл, както и при транспортирането и изгарянето на газ.
За да бъде ограничено затоплянето до 1,5°C, добивът на газ трябва да се намали с минимум ⅓ до края на десетилетието (10). Развитите държави трябва да преустановят използването му до 2035 г., а развиващите се – до 2045 г. (39).
Увеличаването на добива и употребата на изкопаем газ е неподходящо решение за настоящата енергийна криза, като се създават значителни финансови рискове за държавите-производители. Този добив няма да има съществен принос за подобряване на достъпа до енергия, а в същото време ще увеличи риска за човешкото здраве.
Преобразуването на газовата инфраструктура за производство и транспорт на водород е скъпа практика с несигурен резултат, която не е рентабилен път за преход на индустрията.
Газът ускорява климатичната криза
Изкопаемият газ, по-често наричан природен газ, е най-бързо-растящият източник на емисии на CO2 от изкопаеми горива и е отговорен за повече от половината от техния ръст през последните 5 години. Индустрията продължава да се разширява значително. Само през 2021 г., петролните и газовите компании са одобрили нови проекти за добив на газ и нефт на стойност от над 136 милиарда щатски долара, като почти всички от тях са несъвместими с целта на ООН от Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C.
На база настоящите си действия, през 2030 г. ще бъде произведен със 71% повече газ, отколкото би било съвместимо с целта от 1,5°C. Това би включвало 41% увеличение на капацитета на газовите електроцентрали и 173% увеличение на капацитета за износ на втечнен газ (англ.: liquefied natural gas, LNG) в процес на развитие.
Това разширение излага на сериозен риск целите на Парижкото споразумение за климата. Междуправителственият панел по климатичните промени (IPCC) е установил, че емисиите от съществуващата и планираната инфраструктура за изкопаеми горива, за които няма планирано улавяне на емисиите на вългерод, ще тласнат света към затопляне отвъд 1,5°.
Прието е, че при изгарянето на газ въглеродните емисии са наполовина по-ниски от тези на изгарянето на въглища, но това не е напълно вярно. Добивът, преработката и транспортирането на газ допълнително отделят метан в атмосферата при всеки етап от процесите, главно поради течове. А метанът е втория най-съществен парников газ след CO2, като до този момент е допринесъл за около една четвърт от наблюдаваното затопляне в света от 1,1°C. Метанът се задържа в атмосферата за много по-кратко време от CO2, но е над 80 пъти по-мощен за период от 20 години.
Оценките за степента на изтичане на метан от газовата промишленост варират, но широко разпространено е мнението, че официалните данни подценяват сериозността на проблема. Например, голямо проучване в САЩ установи, че емисиите на метан са със 60% по-високи от официалните оценки. А емисиите на метан от течове имат същият ефект върху затоплянето като емисиите от изгарянето на газа. Това е така, защото при изгарянето на изкопаем газ се получава CO2, докато при теч се отделя по-мощният метан. Това означава, че на практика се удвоява въздействието на газа върху затоплянето на климата на Земята.Така, след като се вземат предвид пълните последици от изтичане на метан, изкопаемият газ се оказва също толкова вреден за климата, колкото и въглищата.
Транспортирането на газа под формата на втечнен газ също увеличава въздействието му върху климата, тъй като процесът на втечняване е изисква много енергия и включва преохлаждане. Само в САЩ понастоящем седемте терминали за втечнен газ са с емисии, почти еквивалентни на емисиите на девет въглищни електроцентрали в САЩ, или около 33 милиона тона CO2 на година. Ако всички терминали за втечнен газ в света имат същата интензивност на емисиите като тези в САЩ, те заедно биха имали същите емисии като 46 въглищни електроцентрали, което е почти равностойно на всичките въглищни електроцентрали на Полша. Анализ на множество изследвания относно американския втечнен газ, доставян в Европа, установи, че „емисиите от добива, транспорта, втечняването и повторното газифициране на втечнен газ могат да бъдат почти равни на емисиите, получени от изгаряне на газа при потребление, което на практика удвоява въздействието върху климата за всеки ват енергия, създадена от газ, транспортиран в чужбина“.
Нужно е рязко преустановяване на употребяването на газ за постигане на целта от 1,5°C
Необходимо е рязко и незабавно намаляване на потреблението на изкопаем газ, за да се постигне целта на Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затоплянето до 1,5°C над нивото от преди Индустриалната революция. Според консенсус, формиран от множество климатични стратегии, световното производство и потребление на изкопаем газ трябва да намалее с 30% до 2030 г. и с 65% до 2050 г.Това изисква 3% съкращаване на година на добива и използването на газ през 2020-те години. Този анализ потвърждава изводите от Международната агенция по енергетика (МАЕ) от 2021 г., че не трябва да се разработват нови газови находища, ако светът иска да постигне нетни нулеви емисии до 2050 г. Също така, 56% от световните икономически жизнеспособни запаси от газ трябва да останат неизползвани до 2050 г., за да се спази целта от 1,5°C.
На база сегашните политики и действия и текущите проекции обаче, производството на газ се очаква значително да надвиши предвиденото в траекторията за 1,5°C. Най-голямото разрастване на производството на газ се очертава в САЩ, където проектите, които са пред окончателно инвестиционно решение (ОИР) до 2025 г., ще отделят над 6,4 милиарда тона CO2 по време на своята експлоатация. А това е съвсем малко по-малко от изчислените 7,9 милиарда тона емисии на CO2 от газ в света през 2022 г.
Газът също така е и лош инвестиционен избор, като изграждането на нови вятърни и слънчеви проекти струва приблизително по-малко от 40% от разхода за нови газови централи. Най-ефективният отговор на енергийната криза е значителното увеличаване на възобновяемата енергия, съчетано с бързото въвеждане на мерки за енергийна ефективност.
Газът не допринася за устойчивото развитие
775 милиона души нямат достъп до електричество, а газовата индустрия се стреми да насърчава увеличаването на употребата на газ като решение за достъп до енергия и енергийна бедност. Въпреки това, около 80% от хората в света, които нямат достъп до електричество, живеят в селски райони, в които децентрализираните възобновяеми енергийни източници и слънчевите мини-мрежи са най-доброто решение. Международната агенция по енергетика (МАЕ) установи, че постигането на целта за устойчиво развитие (SDG) за осигуряване на достъп до чиста енергия за всички до 2030 г. може да бъде постигната без инвестиции в нови доставки на изкопаеми горива.
Страните с ниски доходи, които искат да финансират развитието си чрез износ на газ, се сблъскват с пазар, в който търсенето бързо ще намалее, а ресурсите вероятно ще се окажат ненужни още преди края на жизнения им цикъл. Според прогнозите, търсенето на газ ще достигне своя връх до края на десетилетието на база на текущите политики и ще намалее с 10%, ако държавите изпълнят дългосрочните си ангажименти в областта на климата.
Въпреки че Европейският съюз спешно търси нови източници на газ, търсенето на континента ще намалее с повече от 40% до края на десетилетието, ако климатичните цели бъдат напълно изпълнени.
Перспективите за търсене на газ от страна на Азия също се влошават, като МАЕ преразгледа прогнозите за нововъзникващо търсене на континента в периода 2021 – 2025 г. и съкрати с 50% прогнозите от 2021 г. В доклада се посочва, че трайно високите цени могат “допълнително да сринат търсенето на газ в развиваща се Азия, както и прогнозите за повишаване на търсенето на втечнен газ, като по този начин голяма част от планираните в региона нови проекти за втечнен газ за производството на електроенергия ще се забавят още повече или дори да останат незавършени”.
Страните с ниски и средни доходи са силно изложени на рискове, свързани с невъзвръщаеми активи(англ: stranded assets). При сценарий, в който затоплянето се ограничи до 2°C, приблизително 60% от невъзвръщаемите нефтени и газови активи ще се намират в държави извън ОИСР. 80% от държавно притежаваните невъзвръщаеми активи в този сценарий са собственост на държави извън ОИСР, като общата им стойност възлиза на 387 милиарда щатски долара.
Дори без рисковете от невъзвръщаеми активи, много страни с ниски и средни доходи получават лоши условия при добива на нефт и газ. Например в Африка 66% от планираното ново производство на нефт и газ за периода 2020-2050 г. ще бъде собственост на фирми извън континента, което ще доведе до това печалбите да бъдат изнесени извън държавата-производител. Много проекти в Африка също така имат и много “щедри” финансови условия за инвеститорите, което означава, че държавите-производител получават много по-малък дял от приходите от добива на газ и нефт – а често не получават и никакви данъчни приходи години след началото на проекта.
Газът е опасен за човешкото здраве
Добивът и обработката на газ са изключително опасни за човешкото здраве и често маргинализираните общности са най-засегнати. При преглед на над 100 проучвания бе установено, че вредите за общественото здраве, свързани със сондирането и фракинга (добив на газ чрез хидравлично разбиване), включват ракови заболявания, астма, респираторни заболявания, кожни обриви, сърдечни проблеми, проблеми с психичното здраве, увреждания при раждането, преждевременно раждане и ниско тегло при на плода. В САЩ над 1 милион афроамериканци живеят в райони, в които рискът от рак е над официалното ниво на опасност, определено от правителството, в резултат от токсичните газове, отделяни от съоръженията за изкопаем газ.
Факелното горене – умишленото изгаряне на газове, извлечени от добива на нефт и газ – оказва значително въздействие върху здравето на местните общности и на околната страна и е концентрирано в по-бедните страни. При факелното изгаряне се отделят голям брой замърсители, включително въглероден оксид, въглероден диоксид, летливи органични съединения, серен диоксид и прахови частици. През 2021 г. десетте държави с най-голям дял на факелно изгаряне са отговорни за 75% от цялото количество изгорен газ, а осем от тези държави са с ниски и средни доходи. Например около 2 милиона души в делтата на река Нигер живеят на разстояние по-малко от 4 км от факли за газ, а проучванията показват, че децата, които живеят в близост до факли са изложени на по-висок риск от заболявания и треска.
Употребата на газ също е опасна за човешкото здраве. Газовите печки са основен източник на токсични вещества в помещенията, като често нивата им надвишават законовите стандарти за качество на въздуха. Това замърсяване създава значителни рискове за здравето на дихателните пътища, особено при децата и в домакинствата с по-ниски доходи. Дете, което живее в дом, в който се готви на газ, е изложено на сравним риск от астма с дете, което живее в дом с цигарен дим. Газовите котли също са основен източник на замърсяване на въздуха на открито. В Лондон, където нивата на азотни оксиди (NOx) често надвишават законовите ограничения, изгарянето на газ в домовете и в предприятията е отговорно за почти една пета от емисиите на NOx в града. В Обединеното кралство е изчислено, че газовите котли отделят повече от осем и половина пъти NOx газове, отколкото всички газови електроцентрали в страната.
Водородът не е надеждна алтернатива на газа
Разширяването на добива на газ и на инфраструктурата за пренос се оправдава като съвместимо с целите в областта на климата с твърдението, че в бъдеще може да се преобразува за доставка на водород. Това съответства на тезата, налагана от газовото лоби, която защитава репутацията на газа чрез представянето на изкопаемия газ като част от по-широка категория на газове, включващи “нисковъглеродни” и “възобновяеми” газове.
Водородът от изкопаем газ ще бъде изместен от възобновяемия водород
Някои производители на газ твърдят, че добивът му ще бъде все още актуален и необходим в контекста на енергийния преход, тъй като ще се използва за производството на водород.
При изгарянето си водородът не отделя емисии, които да допринасят за затоплянето на климата, но може да има значително въздействие в зависимост от начина, по който е произведен. Зеленият водород – произведен чрез възобновяема електроенергия – практически не отделя емисии по време на жизнения си цикъл. Синият водород обаче – произведен от изкопаем газ с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) – може да окаже по-голямо въздействие върху климата, отколкото изгарянето на изкопаем газ, поради изтичането на метан по веригата на доставки.
Синият вородод също така е изправен и пред все повече икономически предизвикателства в конкуренцията със зеления водород поради високата цена на изкопаемия газ. В световен мащаб се очаква зеленият водород да бъде по-евтин от синия водород до 2030 г., дори в региони с много евтини доставки на газ като САЩ и Близкия изток, според BloombergNEF. През 2021 г. в държави-вносителки на газ като Обединеното кралство, производството на зелен водород вече е по-евтино от производството на син водород заради високите цени на газа. Като се имат предвид високите разходи и емисиите от син водород, е много малко вероятно той да е широкомащабно нисковъглеродно решение за газовата индустрия.
Преобразуването на терминалите за втечнен газ е скъпо и неизпитано
Поддръжниците на нови терминали за втечнен изкопаем газ твърдят, че новите терминали в бъдеще биха могли да бъдат преобразувани за транспортиране на водород. Преустройството на терминалите за втечнен газ за обработката на водород обаче ще бъде скъпо, предизвикателно, а не е изпитано. Двете основни възможности за транспортиране на водород са или като втечнен водород, или чрез преобразуване на водорода в амоняк – като и двата начина се сблъскват със сериозни технически и икономически предизвикателства.
Производството на втечнен водород или амоняк е много неефективно и в резултат на това е и много скъпо.Втечненият водород трябва да се охлажда до температура с почти 100°C по-ниска от тази на втечнения газ, за което ще са необходими приблизително 30-40% от съдържащата се в него енергия, с равнение с 10% за втечнения газ. Производството на амоняк от зелен водород би довело до загуба на приблизително 80% от първоначално произведената енергия. Предвид тази неефективност и високите разходи, нито един от двата вида енергия вероятно няма да бъдат конкурентни на възобновяемите енергийни източници и други форми на съхранение на енергия.
По-ниската температура на втечнения водород означава, че същите метали, които обикновено се използват в терминалите за втечнен газ, не могат да работят с него.Освен ако резервоарите за втечнен газ не са построени специално за зелен водород, по-голямата част от разходите за изграждане на терминал за втечнен газ няма да бъдат съвместими за последващо преобразуване във втечнен водород. Дори ако стоманата, използвана за танкерите за съхранение на втечнен газ, е предназначена за водород, около 50% от общите разходи ще бъдат изгубени за преобразуването на терминал за втечнен изкопаем газ. По същия начин за амоняка около 30% от общите инвестиционни разходи за терминал за втечнен газ ще трябва да бъдат заменени, за да се преобразуват за работа с амоняк. Крекерите, използвани за превръщане на амоняка обратно във водород, все още не са налични в търговската мрежа и също изискват големи количества енергия, което допълнително намалява общата ефективност. Предвид разходите и техническите предизвикателства, много малко е вероятно съществуващите или предложените терминали за втечнен газ да бъдат рентабилно преобразувани за преработката на водород.
Тъй като производството или преобразуването на водород не осигуряват надежден преход за газовата индустрия, добивът и използването му трябва да започнат незабавно и бързо да се намаляват.
Оригиналният анализ на Zero Carbon Analytics прочетете тук.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/05/Gas-works_ZCA-800x400-1.png400800Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-05-29 13:18:032023-09-02 20:22:10Защо употребата на газ трябва рязко да спадне, ако искаме да изпълним климатичните цели?
Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-04-04 13:31:292023-04-05 10:11:44Девет принципа за преразглеждане на ИНПЕК в държавите от ЦИЕ
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/04/Sans-titre-23.png788940Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-04-04 12:58:402023-04-04 13:23:26Pеволюция в отоплението с възобновяеми енергийни източници в сградите
Докладът „Скритата картина на замърсяването с въглероден диоксид: как несъответствия в данните облагодетелстват топлоелектроцентралите от кръга „Ковачки“ прави анализ на докладваните емисии на парникови газове по Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове на следните инсталации, свързвани с енергийния консултант Христо Ковачки: „Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник, ТЕЦ „Република“, Топлофикация – Сливен“ ЕАД, ТЕЦ “Бобов дол” ЕАД, “Брикел” ЕАД и ТЕЦ „Марица 3“ АД. Обхванат е периодът от 2018 до 2022 г. като всяка следваща година се публикуват данни за предходната. Направено е сравнение между всички публично достъпни данни, подавани от инсталациите към Изпълнителна агенция по околна среда, регионалните инспекции по околна среда и Комисията по енергийно и водно регулиране.
Изчисленията показват, че между 2017г. и 2021г. спестените финансови средства от въглеродни квоти са в размер на почти 75 млн. евро,в резултат на действията и бездействието на инсталациите, лабораториите, верификационните органи, Изпълнителната агенция по околна среда, Българската служба по акредитация, регионалналните инспекции по околната среда и водите, Комисията по енергийно и водно регулиране и Министерството на енергетиката.
Представените оценки са консервативни, тъй като не е възможно с наличните данни да се направи достатъчно точно изчисление на количествата недокладвани емисии. За тецове, които са морално и технически остарели, са подавани коефициенти на полезно действие над 100%, дори 300%, въпреки че обичайно подобни горивни инсталации не надвишават 90%. Резултатът е отново докладване на по-ниски емисии от реалните.
Масово се отчита използване на нереално ниски емисионни фактори за различните видове въглища, което отново води до докладване на по-ниски емисии на CO2. В Националната инвентаризация на парниковите газове не присъстват нереално ниските емисионни фактори на тези инсталации, те са изключени от оценките на националните емисионни фактори. Остава неясно защо несъответствията не са предизвикали последствия за верификационните органи и инсталациите.
Публичните данни, използвани в анализа, са докладите по парникови газове, докладите по околна среда към комплексното разрешително и към Европейски регистър за изпускане и пренос на замърсители, които се представят в Изпълнителната агенция по околна среда. Отговорна за проверката на пълнотата, последователността и достоверността на данните към Европейския регистър за изпускане и пренос на замърсители е РИОСВ. Често в трите докладвания има драстични разминавания с тенденция докладваните количества горива в доклада по околна среда значително да надвишават тези, докладвани в доклада за парникови газове. В резултат на това тецовете купуват квоти за значително по-малко количество емисии от парникови газове.
Основната част на докладите на инсталациите постъпват в ИАОС, в една и съща дирекция – Дирекция „Разрешителни режими“. Тези доклади подлежат на проверка от ИАОС и РИОСВ, като компетентни органи, и се очаква, че ще съдържат еднакви данни относно емисии, използвани горива и суровини и произведена енергия и че при наличие на евентуални несъответствия, те ще бъдат отстранени и докладите ще бъдат коригирани преди официалното им одобрение. Докладът за емисии на парникови газове се счита за приет след проверка от страна на ИАОС и издаване на окончателно становище.
На база на докладваните данни към държавния регулатор — КЕВР, се определят и цените на енергията. Регулаторната комисия също не проверява доколко представената им информация съответства на тази, представена в докладите по парникови газове, въпреки че в ценообразуването се отчитат и данни за необходимите квоти за емисии, разходите за които са съществена част от себестойността на енергията.
През 2021 „Топлофикация – Перник“ за първи път нямаше несъответствие между доклада по КР и ПГ, но докладът за КЕВР бе представен с конфиденциални данни и скрити количествата, поради което не може да бъде извършено сравнение и проверка на достоверността на данните.
Изводи за верификационните органи, лабораториите и акредитацията им
Докладите на инсталациите за емисии на парникови газове задължително се проверяват и верифицират от независим проверяващ – верификационен орган, който е акредитиран от Българската служба по акредитация (БСА). Основната задача на БСА е да гарантира, че верификационните органи са независими от операторите и че верифицираните от тях доклади, съдържат точни и коректни данни. БСА ежегодно трябва да извършва проверка на дейността на верификаторите. Tя сравнява дали има големи отклонения в емисиите на единица продукция, емисионните фактори и калоричността на горивата през последните 10 години за дадена горивна инсталация. При констатирани нередности, би следвало да ограничи или отнеме акредитацията на органа.
В случая верификационни органи са ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД – за докладите до 2018 г. и Джи Ем Ай Верифай ЕООД – от 2018 г. нататък.. През 2022 г. докладът на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД e верифициран отново от ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД.
До 2019 г. ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД е бил регистриран като дружеството с акции на приносител (както е видно от търговския регистър), което означава, че собственикът на акциите е неизвестен, поради което, не е гарантирана липсата на свързаност с проверяваните инсталации и независимостта на Верификационния орган. Българската служба по акредитация, задължена да следи за независимостта на Верификационните органи, е издала и поддържала в течение на повече от 10 години сертификат за акредитация на акционерно дружество с неясен собственик. ГРИЙН ЕНД ФЕЪР престава да бъде верификатор на инсталациите именно в годината в която сменя вида на регистрацията си – 2019 г.
При проверка в регистъра на БСА, се вижда, че на 15.03.2022 г., БСА е изменила заповедта за акредитация на Джи Ем Ай Верифай ЕООД, като е разширила обхвата, вместо да го ограничи. БСА не е отчела грубите нарушения на докладването по РЕГЛАМЕНТ 2018/2066 и на процеса на верификация по РЕГЛАМЕНТ 2018/2067, въпреки че, въпросът за тези инсталации вече беше поставен пред обществеността.
Изводи за подценени емисии и спестени финансови средства
Петте централи „Топлофикация – Перник“, „Топлофикация – Сливен“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3“ АД са редуцирали значително в докладите си данните за изхвърляните в атмосферата парникови газове. Общо 1 957 682 тона въглероден диоксид остават неотчетени, което води до спестяване на поне 74 691 047 евро за пет години.
Подценените емисии и спестените финансови средства, в резултат на действията и бездействието на инсталациите, лабораториите, Верификационните органи, ИАОС, Българската служба по акредитация, РИОСВ, КЕВР и МЕ, са представени в следващата таблица:
“Топлофикация – Перник” АД
“Топлофикация – Сливен” ЕАД
ТЕЦ “Бобов дол” ЕАД
“Брикел” ЕАД
ТЕЦ „Марица 3“ АД
ОБЩО
t CO2
2017
180 110
32 842
21 850
234 802
2018
88 064
41 511
206 545
93 845
429 965
2019
120 765
27 009
262 029
71 154
480 957
2020
311 567
18 225
227 290
54 239
611 321
2021
6 370
95 879
51 306
42 137
4 945
200 638
2017-2021
706 876
215 466
747 170
283 225
4 945
1 957 682
EUR
2017
3 062 113
558 357
371 474
3 991 944
2018
2 255 496
1 063 181
5 290 068
2 403 574
11 012 319
2019
3 029 831
677 618
6 573 962
1 785 152
12 066 563
2020
15 578 328
911 244
11 364 485
2 711 970
30 566 027
2021
541 482
8 149 730
4 361 013
3 581 616
420 353
17 054 194
2017-2021
24 467 250
11 360 130
27 589 528
10 853 787
420 353
74 691 047
За периода 2017-2021 спестените финансови средства от въглеродни квоти са в размер на почти 75 млн. евро.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/AdobeStock_330025833-scaled.jpeg17062560perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2023-02-28 13:25:522024-08-19 14:02:19Скритата картина на замърсяването с въглероден диоксид: как несъответствия в данните облагодетелстват топлоелектроцентралите от кръга „Ковачки“
Този сайт използва бисквитки. Запознайте се с Политиката ни за поверителност като натиснете бутона "ПОВЕЧЕ". ПриемамПолитика на поверителност
Политика за поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.