Ново общоевропейско проучване, към което “За Земята” допринася, посочва градовете и компаниите, които заменят замърсяващите дизелови превозни средства за доставки с по-чисти алтернативи в европейските градове. Докладът се появява преди въвеждането на първите зони с нулеви емисии в Европа през 2025 г.
Докладът на групата за чист транспорт Clean Cities, в която участва и “За Земята” идентифицира 35 града в Европа, които са поели ангажимент за въвеждане на зони с нулеви емисии за товарния транспорт. Повече от 100 града също са подписали международни ангажименти да станат въглеродно неутрални, включително с действия за декарбонизация на емитиращия транспорт. По-голямата част от тези градове се намират в Нидерландия, където национален закон задължава създаването на зони за доставки с нулеви емисии. Въпреки това, градове в още доста държави са се присъединили към инициативата и са са въвели свои собствени зони с нулеви емисии.
Проучването посочва цели 182 компании, които избират електрически и карго-велосипедни доставки. Много от тях са в логистичния сектор, включително най-големият доставчик на пощенски услуги в Австрия, Österreichische Post, както и IKEA Group, bpost в Белгия, DHL Express, DPD и UPS, които работят за трансформация на градската логистика.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/10/2.png9001600p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2024-10-03 19:05:462024-10-03 19:18:37Пионерите на логистиката с нулеви емисии в европейските градове
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-08-27 15:47:512024-09-21 15:39:47Годишен описателен и финансов отчет за 2023 г. на ЕС „За Земята“
Във връзка с по-амбициозните цели за намаляване на емисиите и повишените цени на квотите за емисии през последните години почти всички държави-членки на ЕС, включително и България, планират да се откажат от използването на въглища и да определят дати за постепенното им спиране. Понастоящем обаче България не разполага нито със стратегия, нито финансов план за заместване на големия принос на въглищните електроцентрали в енергийния микс, които покриват както нуждите от базово натоварване (през зимните месеци), така и краткосрочните нужди от регулиране на натоварването.
В това проучване се разглеждат два проекта, насочени към замяна на въглищата с газ: 1000 MWe газотурбинна инсталация с комбиниран цикъл в комплекса „Марица Изток“ и 39 MWe газова инсталация в ТЕЦ „Бобов дол“.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/07/ZZ-Great-Energy-Trap-Coal-to-Gas-Publication.png14321580Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-07-25 15:40:382024-09-25 16:17:34Големият енергиен капан: Икономически рентабилна ли е замяната на въглища с газ?
Настоящото проучване е стъпка напред, част от дългогодишната работа на Екологично сдружение „За Земята” по темата за изгаряне на отпадъци. През последните години този подход често се предлага като бързо решение на растящите количества битови отпадъци и намаляващото място в регионалните депа. Изгарянето се представя като „зелено решение” и се използват термини като оползотворяване, обезвреждане, газификация и други. В действителност, изгарянето не решава проблемите с отпадъците, а създава редица здравни и екологични рискове и спира развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране.
Този доклад цели да представи обобщена и разбираема информация относно изгарянето на широко разпространени отпадъци, което носи риск за човешкото здраве и околната среда. По-конкретно, проучването се фокусира върху събиране и обобщаване на информация относно количествата и видовете изгорени отпадъци през 2022 г., изследва здравните ефекти и различните технологии, които се използват. Предмет на проучването са отпадъци от пластмаси, текстил, използвани автомобилни гуми и „RDF” или Refuse Derived Fuel. Проучването представя информация относно вида и количествата отпадъци, за които през периода 2021 – 2023 г. са подадени инвестиционни предложения.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/07/Screenshot-2024-07-24-at-14.36.46.png7901062Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-07-24 14:38:152024-09-13 15:43:44ДОКЛАД: Изгарянето на отпадъци в България зад завесата
Запознайте се с оценката на CAN Europe на финалните текстове на Регламента на ЕС за намаляване на емисиите на метан.
За съжаление липсват няколко критични аспекта, които застрашават способността на регламента действително да намали емисиите на метан в енергийния сектор в ЕС:
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/07/IMG_3386.jpeg7501300Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-07-05 07:36:552024-07-09 07:14:59Какво постига Европейският регламент за метана?
Емисиите на метан от енергийния сектор са останали близо до рекордно високо ниво през 2023 г
Метанът е отговорен за около 30% от повишаването на глобалните температури след индустриалната революция и бързото и устойчиво намаляване на емисиите на метан е от ключово значение за ограничаване на глобалното затопляне в краткосрочен план и подобряване на качеството на въздуха. Енергийният сектор – включително петрол, природен газ, въглища и биоенергия – представлява над една трета от емисиите на метан от човешката дейност.
Global Methane Tracker на МАЕ е незаменим инструмент в борбата за намаляване на емисиите от целия енергиен сектор
Тази година бе представена актуализация на данните от сателити и най-новите им прогнози за емисиите от целия сектор – въз основа на най-новите данни и показания от сателити и наземни измервания – както и разходите и възможностите за намаляване на тези емисии. Той също така проследява текущите обещания и политики за намаляване на емисиите на метан и напредъка към тези цели. За първи път Tracker включва и инвестициите, необходими за намаляване на емисиите и потенциалните приходи от тези мерки.
Анализът на тези данни разкрива както признаци на напредък, така и някои тревожни тенденции. От една страна, повече правителства и компании за изкопаеми горива са се ангажирали да предприемат действия по отношение на метана. Глобалните усилия за последователно и прозрачно докладване на оценките на емисиите се засилват и проучванията показват, че емисиите спадат в някои региони. Общите емисии обаче остават твърде високи, за да постигнат световните климатични цели. Големите емисии на метан, открити от сателити, също са се увеличили с повече от 50% през 2023 г. в сравнение с 2022 г., като повече от 5 Mt емисии на метан са открити от големи изтичания на изкопаеми горива по целия свят – включително голяма експлозия на кладенец в Казахстан, която продължи повече от 200 дни.
Намаляването на емисиите на метан от изкопаеми горива със 75% до 2030 г. е жизненоважно за ограничаване на затоплянето до 1,5 °C
Енергийният сектор представлява повече от една трета от общите емисии на метан, дължащи се на човешката дейност, а намаляването на емисиите от операции с изкопаеми горива има най-голям потенциал за големи намаления в близко бъдеще. Според техните изчисления около 80 Mt годишни емисии на метан от изкопаеми горива могат да бъдат избегнати чрез внедряването на известни и съществуващи технологии, често на ниска – или дори отрицателна – цена.
В сценарият за нетни нулеви емисии до 2050 г. (NZE) – който предвижда глобалният енергиен сектор да постигне нетни нулеви емисии до средата на века, ограничавайки повишаването на температурата до 1,5 °C – емисиите на метан от операции с изкопаеми горива ще спаднат с около 75% до 2030 г. До тази година всички производители на изкопаеми горива имат интензитет на емисиите, подобен на този на най-добрите оператори в света днес. Необходими са целенасочени мерки за намаляване на емисиите на метан, дори когато използването на изкопаеми горива започва да намалява; самото намаляване на търсенето на изкопаеми горива не е достатъчно за постигане на необходимите дълбоки и устойчиви намаления.
Около 40% от днешните емисии на метан от изкопаеми горива могат да бъдат избегнати без нетни разходи
Намаляването на емисиите на метан в индустрията за изкопаеми горива е един от най-прагматичните и най-евтините варианти за намаляване на емисиите на парникови газове. Технологиите и мерките з/а предотвратяване на емисиите са добре известни и вече са внедрени успешно по целия свят. Около 40% от 120 Mt емисии на метан от изкопаеми горива могат да бъдат избегнати без нетни разходи въз основа на средните цени на енергията през 2023 г. Това е така, защото необходимите разходи за мерки за намаляване са по-малки от пазарната стойност на допълнителния уловен газ метан и продадени или използвани. Делът е по-висок при нефта и природния газ (50%), отколкото при въглищата (15%).
Има много възможни причини компаниите да не прилагат тези мерки, въпреки че плащат за себе си. Например, възвръщаемостта на инвестициите за проекти за намаляване на емисиите на метан може да бъде по-дълга, отколкото за други инвестиционни възможности. Възможно е също да има липса на осведоменост по отношение на мащаба на емисиите на метан и рентабилността на намаляването. Понякога инфраструктурата или институционалните разпоредби са неадекватни, което затруднява компаниите да получат приходите от избегнати емисии.
Независимо от стойността на уловения газ, от Global Methane Tracker са изчислили, че би било рентабилно да се внедрят почти всички мерки за намаляване на метана от изкопаемите горива, ако емисиите се оценяват на около 20 USD/тон CO2-еквивалент. Използването на този потенциал ще изисква нови регулаторни рамки, механизми за финансиране и подобрено проследяване на емисиите.
Постигането на 75% намаление на емисиите на метан изисква 170 милиарда USD разходи до 2030 г.
Изчисленията показват, че са необходими около 170 милиарда щатски долара разходи за изпълнение на мерките за намаляване на емисиите на метан, въведени от индустрията за изкопаеми горива в сценария NZE. Това включва около 100 милиарда щатски долара разходи в нефтения и газовия сектор и 70 милиарда щатски долара във въгледобивната промишленост. До 2030 г. приблизително 135 милиарда щатски долара отиват за капиталови разходи, докато 35 милиарда щатски долара са за оперативни разходи.
Компаниите за изкопаеми горива трябва да носят основната отговорност за финансирането на тези мерки за намаляване, като се има предвид, че размерът на необходимите разходи представлява по-малко от 5% от приходите, генерирани от индустрията през 2023 г. Въпреки това изчисленията сочат, че около 45 милиарда щатски долара разходи в ниско-развитите и страните със среден доход изисква специално внимание, тъй като източниците на финансиране вероятно ще бъдат по-ограничени. Към днешна дата външните източници на финансиране, насочени към намаляване на метана в индустрията за изкопаеми горива, възлизат на по-малко от 1 милиард щатски долара, въпреки че това трябва да катализира много по-високо ниво на разходи.
Новите инструменти за проследяване на емисиите ще доведат до промяна в прозрачността
По-добрите и по-прозрачни данни, базирани на измервания на емисиите на метан, стават все по-достъпни и ще подкрепят по-ефективно смекчаване. През 2023 г. аналитичната компания “Kayrros” пусна инструмент, базиран на сателитни изображения, който количествено определя големи емисии на метан на дневна база и започна да предлага целенасочен мониторинг на офшорните емисии на метан, докато системата за предупреждение и реагиране на метан (MARS) на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) увеличи използването на сателити за откриване на големи течове на метан и да предупреждават държавните органи и участващите оператори.
Въпреки този напредък, според GMT малко данни, базирани на измервания, се използват за отчитане на емисии в повечето части на света – което е проблем, тъй като измерените емисии обикновено са по-високи от отчетените. Например, ако компаниите, които отчитат емисиите на Oil & Gas Methane Partnership 2.0 на UNEP, трябва да бъдат напълно представителни за индустрията в световен мащаб, това би означавало, че глобалните емисии на метан от нефт и газ през 2023 г. са били около 5 Mt, 95% по-ниски оценката на GMT. Общите нива на емисии на нефт и газ, докладвани от страните към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, са близо 40 Mt, около 50% по-ниски от оценката на GMT за 2023 г. Има много възможни причини за тези големи несъответствия, но те ще бъдат разрешени само чрез по-систематично и прозрачно използване на измерените данни.
Независимо от това, всички оценки показват ясно, че емисиите на метан от операциите с изкопаеми горива са основен проблем и че е от съществено значение да се подновят действията от страна на правителства, компании и финансовите участници.
В нефтения и газовия сектор около 40 Mt намаления на метан идват от внедряването на решения за намаляване на емисиите. Малко над 10 Mt метан се избягват чрез замяна на помпи, контролери, компресори и друго оборудване с алтернативи с ниски или нулеви емисии, като системи за въздух за инструменти и електрически помпи. Други 10 Mt се избягват чрез редовни или непрекъснати програми за откриване и ремонт на течове (LDAR), които гарантират, че случайните течове се адресират бързо и предотвратяват събития с големи емисии чрез идентифициране на неизправни части или процеси, преди те да се повредят.
Атмосферните концентрации на метан продължават да нарастват
Концентрацията на метан в атмосферата сега е над два и половина пъти по-висока от прединдустриалните нива. Увеличението се ускори през последните години и предварителните данни показват, че през 2023 г. е имало още едно значително годишно увеличение.
Две ключови характеристики определят въздействието на различните парникови газове върху климата: продължителността на оставането им в атмосферата и способността им да абсорбират енергия. Метанът има много по-кратък живот в атмосферата от въглеродния диоксид (CO2) – около 12 години в сравнение със столетия – но абсорбира много повече енергия, докато съществува в атмосферата.
Метанът е много мощен парников газ и бързото и устойчиво намаляване на емисиите от енергийния сектор е наложително, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 °C. Метанът също влияе върху качеството на въздуха, тъй като може да доведе до приземен (тропосферен) озон, опасен замърсител. Изтичането на метан също може да представлява опасност от експлозия.
Енергийният сектор е вторият по големина източник на емисии на метан от човешка дейност
Най-новата цялостна оценка – предоставена в Global Methane Tracker – предполага, че годишните глобални емисии на метан са около 580 Mt. Това включва емисии от природни източници (около 40% от общите) и от човешка дейност (около 60% от общите) .
Енергийният сектор е отговорен за близо 130 Mt емисии на метан през 2023 г. – повече от една трета от общото количество, което се дължи на човешката дейност и на второ място след селското стопанство (около 145 Mt през 2017 г.). Емисии от дейности с изкопаеми горива могат да възникнат по цялата верига на доставки. Петролните операции са отговорни за около 50 Mt емисии на метан и малко под 30 Mt се отделят от веригата за доставка на природен газ. Допълнителен 1 Mt изтича от оборудване за крайна употреба. Въглищата представляват още 40 Mt, предимно от подземни мини (25 Mt). Други 10 Mt идват от непълното изгаряне на биоенергия, до голяма степен от традиционното използване на биомаса.
Непълното изгаряне на газ във факли е водеща причина за емисиите на метан
Изгарянето е практика, която причинява емисии на CO2, метан и черни сажди и е вредна за здравето. Трябва да има минимални емисии на метан, ако факелът е проектиран, поддържан и експлоатиран правилно, но това не винаги е така и могат да възникнат по-високи емисии в резултат на фактори като времето и промени в производствените нива. Понякога активен факел може да бъде напълно потушен, което води до директно изпускане на газ метан в атмосферата, който трябва да бъде изгорен.
Необходимо е 75% намаляване на метана от дейностите с изкопаеми горива до 2030 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 °C
Във въглищните мини мерките за смекчаване намаляват емисиите с около 10 Mt. Намаляването на метана във вентилационния въздух помага да се намалят 5 Mt чрез възстановяване на място, използването на този метан за осигуряване на топлина на минните съоръжения или унищожаване на метана чрез термично окисление. Дегазационните кладенци и дренажните сондажи помагат за улавянето на метан от въглищните находища, като намаляват близо 5 Mt емисии по време на производството. Има някои по-малки намаления от подобрения на ефективността, като поддържане на висока ефективност на горене в газови двигатели и свързано оборудване чрез системи за контрол на процеси, и от мерки за улавяне на неорганизирани емисии и насочването им към системи за намаляване.
В сценария за нетни нулеви емисии до 2050 г. средният глобален интензитет на метан в доставките на нефт и природен газ пада от около 1,3% през 2023 г. на 0,4% през 2030 г. След 2030 г. по-нататъшните технологични и оперативни подобрения спомагат за почти елиминирането на целия неавариен метан емисиите до 2040 г. и системите за непрекъснат мониторинг гарантират, че големите течове са предотвратени и по-малките са бързо отстранени. В резултат на това средният глобален интензитет на метан в доставките на нефт и природен газ пада до 0,2% през 2040 г. и 0,1% през 2050 г.
Тези подобрения зависят от бързите действия за справяне с известни източници на метан, като изгаряне и вентилиране; работа за разкриване на неизвестни източници и разработване на цялостни планове за управление. Тези планове включват действия за правилно затваряне или замяна на активи с високи емисии, мерки за наблюдение на емисиите и избягване на течове, използване на оборудване без или с ниски емисии и електрификация на съоръженията.
Как работи IEA Global Methane Tracker
МАЕ изготвя и публикува оценки на ниво държава за емисиите на метан, свързани с енергията, и опциите за намаляване като част от IEA Global Methane Tracker. Този инструмент за данни включва и най-новите оценки на емисиите от неенергийните сектори – отпадъци и селско стопанство – въз основа на публично достъпни източници на данни, за да предостави по-пълна картина на източниците на метан от човешката дейност. Наличен е и анализ на начина, по който различните варианти на действие могат да намалят емисиите на метан, както и сравнения на ангажиментите и плановете за намаляване на емисиите на метан в различните държави и региони.
IEA работи в тясно сътрудничество с Международната обсерватория за емисиите на метан (IMEO) на UNEP и други партньори, за да гарантира, че оценките отразяват най-новите открития от базирани на измервания, рецензирани проучвания. Редица проучвания, публикувани през 2023 г., използват сателитни данни и подходи за инверсия, например чрез съгласуване на инвентаризации и наблюдения отгоре надолу и отдолу нагоре, сравняване на данни от TROPOMI и полеви кампании, оценка на емисиите от въглищни мини в Китай и създаване на глобален поток от метан оценки от обширни сателитни данни за концентрация. Други проучвания използват данни, събрани от самолети, за да разберат емисиите от определени региони, включително офшорни производствени съоръжения в Северно море. Данните от всички обществени сателити, местоположението на изследванията на измерванията и известията от системата за предупреждение и реагиране на метан на IMEO са достъпни в онлайн портал за данни. Понастоящем има по-малко проучвания, които предоставят данни от измервания за доставките на LNG и производството на биогорива. И има няколко скорошни проучвания, оценяващи емисиите на метан от биоенергията – особено емисиите, свързани с традиционното използване на биомаса в печки – и съществува значителна несигурност в тези оценки.
По същия начин, Global Methane Tracker на МАЕ включва емисии от крайната употреба на въглища, петролни продукти и природен газ. Тези оценки се основават на емисионните фактори, публикувани от Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC). Някои кампании за измерване предполагат, че тези емисионни фактори могат значително да подценят действителните емисии в различни среди за крайна употреба, включително в индустрията, градовете и домакинствата. Това са области с много високи нива на несигурност и оценките ще продължат да се актуализират с нарастването на базата от доказателства.
За твърда биоенергия оценките на емисиите в Global Methane Tracker разчитат на емисионните фактори, докладвани от IPCC през 2006 г. Има известен дебат около тези фактори, тъй като други публикации показват, че традиционното използване на твърда биоенергия за готвене и други домакински дейности в развиващите се пазари и развиващите се икономики е значително по-висок.
Емисиите от изоставени въглищни мини и нефтени и газови кладенци представляват друга област на несигурност. Наличната информация за броя на изоставените кладенци, мини и свързаната с тях инфраструктура е ограничена. Липсват и полеви кампании и наблюдение и обработка на сателитни данни за такива обекти. Въпреки че броят на проучванията нараства, тези потенциални източници на емисии все още не са включени в Global Methane Tracker. Въпреки това тези източници биха могли да представляват значителни нива на емисии. Например пасивно изтичане от изоставени кладенци само в западна Канада може да доведе до 90 000 тона метан годишно. Емисиите от запушени и незапушени изоставени нефтени и газови кладенци могат да доведат до до 2,6 Mt метан годишно в Съединените щати. Емисиите от изоставени въглищни мини също могат да представляват значителен дял от емисиите на метан от въглищните мини в световен мащаб. Скорошно проучване в Китай показва, че изоставените въглищни мини, в които все още има залежи могат да отделят 4,7 Mt метан годишно.
Този доклад и информацията, представена в Methane Tracker Data Explorer, са добър опит за съгласуване на съществуващата информация и да се създаде последователен набор от емисии на ниво държава и оценки за намаляване.
Допълнителни подробности за използваните методи могат да бъдат намерени в Global Methane Tracker Documentation. Global Methane Tracker признават, че тези оценки не представляват последната дума и приветстват всяка обратна връзка, базирана на кампании за измерване и надеждни източници на данни, които могат допълнително да прецизират техните оценки. Съответни доклади, научни изследвания или информация могат да бъдат споделени с анализаторите на IEA по имейл на MethaneTracker@iea.org.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/06/Satellite-detected-methane-leaks-from-human-activities_2021.png.webp6211115Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-06-25 11:51:532024-06-25 11:55:39Резюме на доклад за емисиите на метан на Global Methane Tracker за 2024
Повечето мерки за стимулиране на отоплението с възобновяеми енергийни източници са насочени към собствениците. Малко са тези, които насърчават наемодателите да обновят своите сгради: безвъзмездни средства, отстъпки, заеми, данъчни облекчения и др.
30% от европейците живеят под наем и имат малък контрол върху инсталираните отоплителни системи в жилищата. Наемателите често не внедряват ВЕИ системи, което води до икономически и екологични загуби. Това е известната дилема „наемодател-наемател“.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/05/Copy-of-TEMPLATE_Recognise-the-Landlord-Tenant-Dilemma.jpg10801920Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-05-30 19:46:452024-05-30 19:47:35Осигуряване на отопление с възобновяеми източници на достъпни цени
Замърсяването на въздуха с азотен диоксид в София е сериозен проблем, който остава скрит за официалните органи. Още през 2021 г. с независимо измерване с дифузионни тръби от „За Земята“ доказа това замърсяване намного локации. За да се провери дали проблемът продължава, експерти на организацията извършиха целогодишно измерване по същия метод в 27 точки в града през 2022 г. В 25 от тях бяха отчетени средногодишни стойности над законовата норма от 40 µg/m³. Нещо повече – във всички 20 точки, в които се случваха измерванията и през двете години, се наблюдава увеличение на концентрациите през 2022 спрямо 2021 г. Това означава, че замърсяването с NO2 в София е реален и постоянен проблем. При това не само в центъра на града. Най-високи стойности са отчетени на точки по някои от възловите транспортни артерии на града. Сред тях са бул. Александър Малинов със средногодишни нива на азотен диоксид с над 60% над нормите, бул. Ситняково, пл. Сточна гара, бул. Никола Мушанов и други. Подробни данни може да откриете в пълния доклад:
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/05/Report_2024__Figure-3.png17482481p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2024-05-21 16:48:112024-05-21 16:48:41Доклад: Замърсяване на въздуха с азотен диоксид в София през 2022 година
Няколко месеца преди европейските избори през 2024 г. все още не е ясно как ЕС ще финансира дейностите си в областта на климата. Планът за опазване на околната среда и възстановяване е под заплаха в Европа четири години след обявяването на Европейската зелена сделка (ЕЗС) и почти двойното увеличение на бюджета на ЕС след създаването на фонда NextGenerationEU на стойност 800 млрд. Евро с цел да се помогне на държавите членки да реагират на икономическите последици от пандемията. Това се случва докато кризите, свързани с климата и биоразнообразието, стават все по-сериозни.
Как да се харчат средствата по Зелената сделка, така че да бъдат в полза на хората? Това е въпросът, който си задаваме, след като:
Намаленото финансиране за България по ПВУ засегна 10 проекта, свързани със зелената трансформация.
Отпаднаха 5, насочени към декарбонизация на транспорта, опазване на биоразнообразието и природните ресурси;
С намалено финансиране са 4 инвестиции, свързани с енергията и енергийната ефективност.
Въпреки, че направените изменения засягат пряко хората, те не бяха публично обсъдени. Тези промени са в ущърб на основната цел на плана за възстановяване и устойчивост, а именно, декарбонизация на икономиката.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/04/CERV-report-Twitter-.png9001600Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-04-12 10:33:122024-04-12 13:11:48ОТВЪД ПЕЧАЛБАТА: как да променим Европейската зелена сделка в полза на благосъстоянието на хората
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-02-29 12:09:502024-03-07 12:53:27Доклад “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи”. Изводи на национално ниво: България
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/02/Viziya-layf-3.png705806Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-02-29 11:49:322024-04-08 17:48:17Доклад “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи”
В много държави транспортната бедност остава сравнително слабо изследвана и рядко се намират дефиниции на проблема както на европейско, така и на национално ниво. Проблемът обаче се налага като все по-сериозен с постоянното нарастване на автомобилния дял и покачване на цените на горивата, следващо повсеместната зависимост на транспортната система и услуги от петрол. Проектът „Транспортна бедност в Централна и Източна Европа“ цели да разгледа съществуващите политики, да оцени състоянието на транспортната бедност в България, Хърватия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения, както и да повиши информираността на гражданите и отговорните институции.
Прегледът за всяка от посочените държави е планиран като кратък брифинг, който да бъде разпространен до заинтересовани страни. Докладите са изработени следствие на обществено налична информация и няколко целенасочени интервюта. Те са свободни за ползване и са основа за по-нататъшни дейности свързани с транспортната бедност. Инициативата е финансирана от European Climate Foundation (ECF).
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/01/Transport-Poverty-in-Bulgaria_29012024_BG-version_Page_01.jpg15671075Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-01-31 19:26:052024-01-31 21:39:25Транспортна бедност в Централна и Източна Европа: България
В рамките на ЕС през 2020 г., (последната година, за която има налични данни от Евростат), капацитетът за обработка в инсталациите за изгаряне на отпадъци, класифицирани като D10 (отстраняване), и инсталациите за изгаряне на битови отпадъци и съвместно изгаряне на отпадъци (R1) е бил:
● 183,5 милиона тона в съоръженията R1;
● 15,3 милиона тона в съоръженията D10; и
● 198,8 милиона тона в съоръженията R1 и D10 общо.
Историческата тенденция в развитието на капацитета в ЕС е да се добавят 8 милиона капацитет годишно за периода 2004 – 2020 г. На тази основа капацитетът би могъл да достигне около 220 млн. тона през втората половина на 2023 г. (макар че пандемията COVID-19 може и да е забавила темпото на изграждане на нови съоръжения).
Статистическите данни за отпадъци, взети от Евростат, сочат, че през 2020 г., комбинираното количество отпадъци, които действително са преработени в R1 и D10 са 10,5 милиона тона опасни отпадъци и 128,2 милиона тона неопасни отпадъци.
Тези цифри показват, че през 2020 г. вече е имало достатъчен капацитет за преработка на около 60 милиона тона отпадъци допълнително в съществуващите инсталации D10 и R1. Разбира се, би могло да има несъответствие между категориите отпадъци, които се обработват и естеството на инсталациите, в които капацитетът не е напълно оползотворен.
Докладвано е, че над 90% от неопасните отпадъци, които се обработват в D10 и R1 идват от седем категории отпадъци, като на четири от тези категории се падат над 80% от отпадъците, които се обработват в такива инсталации. За тези, които са запознати със статистиката на ЕС за отпадъците – три от тези категории са основните категории смесени/остатъчни отпадъци – битови и подобни отпадъци, остатъци от сортиране и смесени и недиференцирани материали.
Версия на доклада на английски можете да свалите ТУК.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/10/Screenshot_1.png465701violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2024-01-24 18:34:032024-01-24 18:34:30Стига толкова: доводи за налагането на мораториум върху изгарянето на отпадъци
Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-10-30 16:42:542023-10-30 16:42:54Проучване на нагласите на заинтересовани страни в началото на изпълнението на проекта “Заедно за 1,5 С”
Съдържанието е част от доклад на CAN Europe по процеса на актуализиране на ИНПЕК в 25 държави-членки.
Актуално състояние
Към 30 септември 2023 г. България все още не е представила проект за актуализация на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), нито пък е започната каквато и да е форма на обществено обсъждане. Не е ясно какъв е напредъкът по актуализацията, тъй като до момента не е публикуван проект или свързани с него проучвания. С наличието на ново редовно правителство е възможно първи проект на план да се появи в края на есента. Въз основа на предишния си опит и наличната информация, организациите от гражданския сектор са подготвили набор от препоръки.
Основни препоръки за актуализацията на ИНПЕК
ОБЩИ КОМЕНТАРИ
Да се гарантира, че ИНПЕК има високи амбиции и е в съответствие с всички стратегически документи – включително Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), обновените Териториални планове за справедлив преход (ТПСП) и Пътната карта за климатична неутралност (пътна карта за декарбонизация секторите на икономиката до 2050 г., изработена по моделиране на Комисията за енергиен преход).
Да се гарантира, че всички национални стратегически документи минават през процес на Екологична оценка (ЕО) и спазват принципа за „Ненанасяне на значителни вреди“ (НЗВ/DNSH).
АМБИЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С КЛИМАТА
Да се приеме цел за климатична неутралност и цели за емисиите по сектори в националния Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК), които след това да окажат влияние върху актуализацията на ИНПЕК.
Да се увеличат значително амбициите по отношение на целите по сектори за 2030 г., в сравнение с ИНПЕК от 2019 г., особено за сградите, транспорта и промишлеността.
ЕНЕРГИЕН ПРЕХОД
Енергийна ефективност – да се определи национален ангажимент за енергийна ефективност, който да надхвърля минималното намаление по формулата на Директивата за енергийна ефективност (EED), възлизащо на не повече от 13,71 Mtoe за първична енергия и 8,85 за крайно потребление на енергия.
Енергийна бедност – стратегически да се реши широко разпространения проблем с енергийната бедност в България в съответствие с дефиницията от Директивата за енергийна ефективност, както и да се адресира необходимостта да се подкрепи справедливия преход за енергийно бедните и уязвими домакинства в рамките на Социалния фонд за климата.
Въглища – да не се допуска ненужно и неосъществимо удължаване на използването на въглища отвъд 2030 г., както и ясно да се дефинира ролята на въглищните и въглеродно интензивните региони в енергийната трансформация на България в съответствие с ТПСП.
Изкопаем газ – да се предложи график за поетапно извеждане на изкопаемия газ от употреба, за да се предотврати заключването в газ, както и инвестициите в невъзвръщаеми активи, както в транзитната инфраструктура, така и в такава за местен добив (включително и за добив на газ в Черно море).
Критична оценка – да се направи критичен преглед на (1) надценяването на очакваното търсене на електроенергия в настоящия модел на Пътната карта на Комисията за енергиен преход (КЕП); (2) разходите, сроковите и факторите за осъществимост на енергийните мегапроекти, включително и нови проекти за ядрена енергия, електрическа енергия от водноелектрически централи или газификация на топло(електро)централи.
УЧАСТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА
Незабавно трябва да се адресира липсата на участие под каквато и да е форма на гражданското общество в процеса на актуализация на ИНПЕК. Трябва да се проведе обществена консултация и диалог на няколко нива по проекта за актуализация на ИНПЕК веднага след публикуването на проекта. Това трябва да включва обществени изслушвания и експертни становища на множество заинтересовани страни и в Комисията за енергиен преход (КЕП).
Комисията за енергиен преход (КЕП), създадена като платформа за многостепенен диалог за обсъждане на Пътната карта за климатична неутралност, трябва да продължи да функционира поне до приключване на процеса на актуализация на ИНПЕК. Това е от особено значение за съгласуването на актуализацията на ИНПЕК с предстоящата актуализация на Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г., която ще изисква съществен принос от страна на КЕП.
Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/10/BG-OVERALL-ANNOUNCING-THE-REPORT-2.png9001600Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-10-23 15:32:402024-01-25 14:44:00Оценка на CAN Europe и За Земята по процеса на актуализиране на българския ИНПЕК
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2023-08-08 16:54:362024-04-22 13:50:04Годишен описателен и финансов отчет за 2022 г. на ЕС „За Земята“
Използването на споделен транспорт има редица предимства пред притежаването на лични транспортни средства. Споделените превозни средства и инфраструктура обикновено изискват по-малко пространство, енергия и суровини и следователно помагат за справяне с извънредната климатична ситуация и токсичните нива на замърсяване на въздуха. Също така често те са по-достъпни, което е особено важно с оглед на поскъпването на разходите за живот. Споделените решения за мобилност обаче могат да постигнат пълния си потенциал само ако са с нулеви емисии, минимизират въздействието върху климата, потреблението на енергия и шума.
Clean Cities Campaign прави първия по рода си доклад за състоянието на споделената и електрическа мобилност в Европа, като изследва 42 големи града, един от които е и София. Изводите са доста интересни, както за българската столица, така и за ЕС като цяло. Подробности може да намерите в доклада по-долу:
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/07/cover.png23391654p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2023-07-03 17:17:172023-07-07 15:26:20„Благодарим за споделянето“: Доклад за състоянието на споделената и електрическа мобилност в европейските градове
Докладът „Възстановяването след COVID-19 не е възможно без гражданско участие: Защо включването на обществеността е от ключово значение на зелената трансформация на Европа?“ показва спешната необходимост от участие на обществеността в разработването и прилагането на фондовете за възстановяване на ЕС и разкрива как липсата на обществен контрол е довела до вредни инвестиции в седем държави-членки на ЕС.
Значителни ЕС средства бяха наскоро предоставени чрез бюджета на ЕС, пакета за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ и инвестиционните прогарами REPowerEU. Инвестиционните решения обаче все по-често се вземат при закрити врата.
Като изключва гражданите от този процес на трансформация, ЕС рискува да финансира инвестиции, които не отговарят на целите на Европейската зелена сделка, а задълбочават неравенствата и компрометират общите ни усилия за зелена трансформация.
Докладът е изготвен в рамките на проекта „Граждански мониторинг на финансирането на Зелената сделка” и обединява опита на осем различни граждански организации и включва седем отделни казуса, които предоставят информация от реалността.
Докладът е достъпен на следния интернет адрес на английски.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/06/Screen-Shot-2023-06-23-at-14.46.22.png8501390Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-06-23 14:44:512023-07-11 13:33:22Нужен е граждански контрол на парите от Зелена сделка за реална зелена трансформация на Европа
Газът е най-бързо растящият източник на емисии на въглероден диоксид (CO2) от изкопаеми горива. Отговорен е за повече от половината генерирани емисии през последните 5 години.
Газът може да има въздействие върху климата, сравнимо с това на въглищата, поради течовете на метан – силен парников газ и емисиите от неговото транспортиране. Метанът е основен компонент на изкопаемия газ, а течове на метан се наблюдават при всички етапи на производствения цикъл, както и при транспортирането и изгарянето на газ.
За да бъде ограничено затоплянето до 1,5°C, добивът на газ трябва да се намали с минимум ⅓ до края на десетилетието (10). Развитите държави трябва да преустановят използването му до 2035 г., а развиващите се – до 2045 г. (39).
Увеличаването на добива и употребата на изкопаем газ е неподходящо решение за настоящата енергийна криза, като се създават значителни финансови рискове за държавите-производители. Този добив няма да има съществен принос за подобряване на достъпа до енергия, а в същото време ще увеличи риска за човешкото здраве.
Преобразуването на газовата инфраструктура за производство и транспорт на водород е скъпа практика с несигурен резултат, която не е рентабилен път за преход на индустрията.
Газът ускорява климатичната криза
Изкопаемият газ, по-често наричан природен газ, е най-бързо-растящият източник на емисии на CO2 от изкопаеми горива и е отговорен за повече от половината от техния ръст през последните 5 години. Индустрията продължава да се разширява значително. Само през 2021 г., петролните и газовите компании са одобрили нови проекти за добив на газ и нефт на стойност от над 136 милиарда щатски долара, като почти всички от тях са несъвместими с целта на ООН от Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C.
На база настоящите си действия, през 2030 г. ще бъде произведен със 71% повече газ, отколкото би било съвместимо с целта от 1,5°C. Това би включвало 41% увеличение на капацитета на газовите електроцентрали и 173% увеличение на капацитета за износ на втечнен газ (англ.: liquefied natural gas, LNG) в процес на развитие.
Това разширение излага на сериозен риск целите на Парижкото споразумение за климата. Междуправителственият панел по климатичните промени (IPCC) е установил, че емисиите от съществуващата и планираната инфраструктура за изкопаеми горива, за които няма планирано улавяне на емисиите на вългерод, ще тласнат света към затопляне отвъд 1,5°.
Прието е, че при изгарянето на газ въглеродните емисии са наполовина по-ниски от тези на изгарянето на въглища, но това не е напълно вярно. Добивът, преработката и транспортирането на газ допълнително отделят метан в атмосферата при всеки етап от процесите, главно поради течове. А метанът е втория най-съществен парников газ след CO2, като до този момент е допринесъл за около една четвърт от наблюдаваното затопляне в света от 1,1°C. Метанът се задържа в атмосферата за много по-кратко време от CO2, но е над 80 пъти по-мощен за период от 20 години.
Оценките за степента на изтичане на метан от газовата промишленост варират, но широко разпространено е мнението, че официалните данни подценяват сериозността на проблема. Например, голямо проучване в САЩ установи, че емисиите на метан са със 60% по-високи от официалните оценки. А емисиите на метан от течове имат същият ефект върху затоплянето като емисиите от изгарянето на газа. Това е така, защото при изгарянето на изкопаем газ се получава CO2, докато при теч се отделя по-мощният метан. Това означава, че на практика се удвоява въздействието на газа върху затоплянето на климата на Земята.Така, след като се вземат предвид пълните последици от изтичане на метан, изкопаемият газ се оказва също толкова вреден за климата, колкото и въглищата.
Транспортирането на газа под формата на втечнен газ също увеличава въздействието му върху климата, тъй като процесът на втечняване е изисква много енергия и включва преохлаждане. Само в САЩ понастоящем седемте терминали за втечнен газ са с емисии, почти еквивалентни на емисиите на девет въглищни електроцентрали в САЩ, или около 33 милиона тона CO2 на година. Ако всички терминали за втечнен газ в света имат същата интензивност на емисиите като тези в САЩ, те заедно биха имали същите емисии като 46 въглищни електроцентрали, което е почти равностойно на всичките въглищни електроцентрали на Полша. Анализ на множество изследвания относно американския втечнен газ, доставян в Европа, установи, че „емисиите от добива, транспорта, втечняването и повторното газифициране на втечнен газ могат да бъдат почти равни на емисиите, получени от изгаряне на газа при потребление, което на практика удвоява въздействието върху климата за всеки ват енергия, създадена от газ, транспортиран в чужбина“.
Нужно е рязко преустановяване на употребяването на газ за постигане на целта от 1,5°C
Необходимо е рязко и незабавно намаляване на потреблението на изкопаем газ, за да се постигне целта на Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затоплянето до 1,5°C над нивото от преди Индустриалната революция. Според консенсус, формиран от множество климатични стратегии, световното производство и потребление на изкопаем газ трябва да намалее с 30% до 2030 г. и с 65% до 2050 г.Това изисква 3% съкращаване на година на добива и използването на газ през 2020-те години. Този анализ потвърждава изводите от Международната агенция по енергетика (МАЕ) от 2021 г., че не трябва да се разработват нови газови находища, ако светът иска да постигне нетни нулеви емисии до 2050 г. Също така, 56% от световните икономически жизнеспособни запаси от газ трябва да останат неизползвани до 2050 г., за да се спази целта от 1,5°C.
На база сегашните политики и действия и текущите проекции обаче, производството на газ се очаква значително да надвиши предвиденото в траекторията за 1,5°C. Най-голямото разрастване на производството на газ се очертава в САЩ, където проектите, които са пред окончателно инвестиционно решение (ОИР) до 2025 г., ще отделят над 6,4 милиарда тона CO2 по време на своята експлоатация. А това е съвсем малко по-малко от изчислените 7,9 милиарда тона емисии на CO2 от газ в света през 2022 г.
Газът също така е и лош инвестиционен избор, като изграждането на нови вятърни и слънчеви проекти струва приблизително по-малко от 40% от разхода за нови газови централи. Най-ефективният отговор на енергийната криза е значителното увеличаване на възобновяемата енергия, съчетано с бързото въвеждане на мерки за енергийна ефективност.
Газът не допринася за устойчивото развитие
775 милиона души нямат достъп до електричество, а газовата индустрия се стреми да насърчава увеличаването на употребата на газ като решение за достъп до енергия и енергийна бедност. Въпреки това, около 80% от хората в света, които нямат достъп до електричество, живеят в селски райони, в които децентрализираните възобновяеми енергийни източници и слънчевите мини-мрежи са най-доброто решение. Международната агенция по енергетика (МАЕ) установи, че постигането на целта за устойчиво развитие (SDG) за осигуряване на достъп до чиста енергия за всички до 2030 г. може да бъде постигната без инвестиции в нови доставки на изкопаеми горива.
Страните с ниски доходи, които искат да финансират развитието си чрез износ на газ, се сблъскват с пазар, в който търсенето бързо ще намалее, а ресурсите вероятно ще се окажат ненужни още преди края на жизнения им цикъл. Според прогнозите, търсенето на газ ще достигне своя връх до края на десетилетието на база на текущите политики и ще намалее с 10%, ако държавите изпълнят дългосрочните си ангажименти в областта на климата.
Въпреки че Европейският съюз спешно търси нови източници на газ, търсенето на континента ще намалее с повече от 40% до края на десетилетието, ако климатичните цели бъдат напълно изпълнени.
Перспективите за търсене на газ от страна на Азия също се влошават, като МАЕ преразгледа прогнозите за нововъзникващо търсене на континента в периода 2021 – 2025 г. и съкрати с 50% прогнозите от 2021 г. В доклада се посочва, че трайно високите цени могат “допълнително да сринат търсенето на газ в развиваща се Азия, както и прогнозите за повишаване на търсенето на втечнен газ, като по този начин голяма част от планираните в региона нови проекти за втечнен газ за производството на електроенергия ще се забавят още повече или дори да останат незавършени”.
Страните с ниски и средни доходи са силно изложени на рискове, свързани с невъзвръщаеми активи(англ: stranded assets). При сценарий, в който затоплянето се ограничи до 2°C, приблизително 60% от невъзвръщаемите нефтени и газови активи ще се намират в държави извън ОИСР. 80% от държавно притежаваните невъзвръщаеми активи в този сценарий са собственост на държави извън ОИСР, като общата им стойност възлиза на 387 милиарда щатски долара.
Дори без рисковете от невъзвръщаеми активи, много страни с ниски и средни доходи получават лоши условия при добива на нефт и газ. Например в Африка 66% от планираното ново производство на нефт и газ за периода 2020-2050 г. ще бъде собственост на фирми извън континента, което ще доведе до това печалбите да бъдат изнесени извън държавата-производител. Много проекти в Африка също така имат и много “щедри” финансови условия за инвеститорите, което означава, че държавите-производител получават много по-малък дял от приходите от добива на газ и нефт – а често не получават и никакви данъчни приходи години след началото на проекта.
Газът е опасен за човешкото здраве
Добивът и обработката на газ са изключително опасни за човешкото здраве и често маргинализираните общности са най-засегнати. При преглед на над 100 проучвания бе установено, че вредите за общественото здраве, свързани със сондирането и фракинга (добив на газ чрез хидравлично разбиване), включват ракови заболявания, астма, респираторни заболявания, кожни обриви, сърдечни проблеми, проблеми с психичното здраве, увреждания при раждането, преждевременно раждане и ниско тегло при на плода. В САЩ над 1 милион афроамериканци живеят в райони, в които рискът от рак е над официалното ниво на опасност, определено от правителството, в резултат от токсичните газове, отделяни от съоръженията за изкопаем газ.
Факелното горене – умишленото изгаряне на газове, извлечени от добива на нефт и газ – оказва значително въздействие върху здравето на местните общности и на околната страна и е концентрирано в по-бедните страни. При факелното изгаряне се отделят голям брой замърсители, включително въглероден оксид, въглероден диоксид, летливи органични съединения, серен диоксид и прахови частици. През 2021 г. десетте държави с най-голям дял на факелно изгаряне са отговорни за 75% от цялото количество изгорен газ, а осем от тези държави са с ниски и средни доходи. Например около 2 милиона души в делтата на река Нигер живеят на разстояние по-малко от 4 км от факли за газ, а проучванията показват, че децата, които живеят в близост до факли са изложени на по-висок риск от заболявания и треска.
Употребата на газ също е опасна за човешкото здраве. Газовите печки са основен източник на токсични вещества в помещенията, като често нивата им надвишават законовите стандарти за качество на въздуха. Това замърсяване създава значителни рискове за здравето на дихателните пътища, особено при децата и в домакинствата с по-ниски доходи. Дете, което живее в дом, в който се готви на газ, е изложено на сравним риск от астма с дете, което живее в дом с цигарен дим. Газовите котли също са основен източник на замърсяване на въздуха на открито. В Лондон, където нивата на азотни оксиди (NOx) често надвишават законовите ограничения, изгарянето на газ в домовете и в предприятията е отговорно за почти една пета от емисиите на NOx в града. В Обединеното кралство е изчислено, че газовите котли отделят повече от осем и половина пъти NOx газове, отколкото всички газови електроцентрали в страната.
Водородът не е надеждна алтернатива на газа
Разширяването на добива на газ и на инфраструктурата за пренос се оправдава като съвместимо с целите в областта на климата с твърдението, че в бъдеще може да се преобразува за доставка на водород. Това съответства на тезата, налагана от газовото лоби, която защитава репутацията на газа чрез представянето на изкопаемия газ като част от по-широка категория на газове, включващи “нисковъглеродни” и “възобновяеми” газове.
Водородът от изкопаем газ ще бъде изместен от възобновяемия водород
Някои производители на газ твърдят, че добивът му ще бъде все още актуален и необходим в контекста на енергийния преход, тъй като ще се използва за производството на водород.
При изгарянето си водородът не отделя емисии, които да допринасят за затоплянето на климата, но може да има значително въздействие в зависимост от начина, по който е произведен. Зеленият водород – произведен чрез възобновяема електроенергия – практически не отделя емисии по време на жизнения си цикъл. Синият водород обаче – произведен от изкопаем газ с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) – може да окаже по-голямо въздействие върху климата, отколкото изгарянето на изкопаем газ, поради изтичането на метан по веригата на доставки.
Синият вородод също така е изправен и пред все повече икономически предизвикателства в конкуренцията със зеления водород поради високата цена на изкопаемия газ. В световен мащаб се очаква зеленият водород да бъде по-евтин от синия водород до 2030 г., дори в региони с много евтини доставки на газ като САЩ и Близкия изток, според BloombergNEF. През 2021 г. в държави-вносителки на газ като Обединеното кралство, производството на зелен водород вече е по-евтино от производството на син водород заради високите цени на газа. Като се имат предвид високите разходи и емисиите от син водород, е много малко вероятно той да е широкомащабно нисковъглеродно решение за газовата индустрия.
Преобразуването на терминалите за втечнен газ е скъпо и неизпитано
Поддръжниците на нови терминали за втечнен изкопаем газ твърдят, че новите терминали в бъдеще биха могли да бъдат преобразувани за транспортиране на водород. Преустройството на терминалите за втечнен газ за обработката на водород обаче ще бъде скъпо, предизвикателно, а не е изпитано. Двете основни възможности за транспортиране на водород са или като втечнен водород, или чрез преобразуване на водорода в амоняк – като и двата начина се сблъскват със сериозни технически и икономически предизвикателства.
Производството на втечнен водород или амоняк е много неефективно и в резултат на това е и много скъпо.Втечненият водород трябва да се охлажда до температура с почти 100°C по-ниска от тази на втечнения газ, за което ще са необходими приблизително 30-40% от съдържащата се в него енергия, с равнение с 10% за втечнения газ. Производството на амоняк от зелен водород би довело до загуба на приблизително 80% от първоначално произведената енергия. Предвид тази неефективност и високите разходи, нито един от двата вида енергия вероятно няма да бъдат конкурентни на възобновяемите енергийни източници и други форми на съхранение на енергия.
По-ниската температура на втечнения водород означава, че същите метали, които обикновено се използват в терминалите за втечнен газ, не могат да работят с него.Освен ако резервоарите за втечнен газ не са построени специално за зелен водород, по-голямата част от разходите за изграждане на терминал за втечнен газ няма да бъдат съвместими за последващо преобразуване във втечнен водород. Дори ако стоманата, използвана за танкерите за съхранение на втечнен газ, е предназначена за водород, около 50% от общите разходи ще бъдат изгубени за преобразуването на терминал за втечнен изкопаем газ. По същия начин за амоняка около 30% от общите инвестиционни разходи за терминал за втечнен газ ще трябва да бъдат заменени, за да се преобразуват за работа с амоняк. Крекерите, използвани за превръщане на амоняка обратно във водород, все още не са налични в търговската мрежа и също изискват големи количества енергия, което допълнително намалява общата ефективност. Предвид разходите и техническите предизвикателства, много малко е вероятно съществуващите или предложените терминали за втечнен газ да бъдат рентабилно преобразувани за преработката на водород.
Тъй като производството или преобразуването на водород не осигуряват надежден преход за газовата индустрия, добивът и използването му трябва да започнат незабавно и бързо да се намаляват.
Оригиналният анализ на Zero Carbon Analytics прочетете тук.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/05/Gas-works_ZCA-800x400-1.png400800Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-05-29 13:18:032023-09-02 20:22:10Защо употребата на газ трябва рязко да спадне, ако искаме да изпълним климатичните цели?
Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-04-04 13:31:292023-04-05 10:11:44Девет принципа за преразглеждане на ИНПЕК в държавите от ЦИЕ
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/04/Sans-titre-23.png788940Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-04-04 12:58:402023-04-04 13:23:26Pеволюция в отоплението с възобновяеми енергийни източници в сградите
Докладът „Скритата картина на замърсяването с въглероден диоксид: как несъответствия в данните облагодетелстват топлоелектроцентралите от кръга „Ковачки“ прави анализ на докладваните емисии на парникови газове по Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове на следните инсталации, свързвани с енергийния консултант Христо Ковачки: „Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник, ТЕЦ „Република“, Топлофикация – Сливен“ ЕАД, ТЕЦ “Бобов дол” ЕАД, “Брикел” ЕАД и ТЕЦ „Марица 3“ АД. Обхванат е периодът от 2018 до 2022 г. като всяка следваща година се публикуват данни за предходната. Направено е сравнение между всички публично достъпни данни, подавани от инсталациите към Изпълнителна агенция по околна среда, регионалните инспекции по околна среда и Комисията по енергийно и водно регулиране.
Изчисленията показват, че между 2017г. и 2021г. спестените финансови средства от въглеродни квоти са в размер на почти 75 млн. евро,в резултат на действията и бездействието на инсталациите, лабораториите, верификационните органи, Изпълнителната агенция по околна среда, Българската служба по акредитация, регионалналните инспекции по околната среда и водите, Комисията по енергийно и водно регулиране и Министерството на енергетиката.
Представените оценки са консервативни, тъй като не е възможно с наличните данни да се направи достатъчно точно изчисление на количествата недокладвани емисии. За тецове, които са морално и технически остарели, са подавани коефициенти на полезно действие над 100%, дори 300%, въпреки че обичайно подобни горивни инсталации не надвишават 90%. Резултатът е отново докладване на по-ниски емисии от реалните.
Масово се отчита използване на нереално ниски емисионни фактори за различните видове въглища, което отново води до докладване на по-ниски емисии на CO2. В Националната инвентаризация на парниковите газове не присъстват нереално ниските емисионни фактори на тези инсталации, те са изключени от оценките на националните емисионни фактори. Остава неясно защо несъответствията не са предизвикали последствия за верификационните органи и инсталациите.
Публичните данни, използвани в анализа, са докладите по парникови газове, докладите по околна среда към комплексното разрешително и към Европейски регистър за изпускане и пренос на замърсители, които се представят в Изпълнителната агенция по околна среда. Отговорна за проверката на пълнотата, последователността и достоверността на данните към Европейския регистър за изпускане и пренос на замърсители е РИОСВ. Често в трите докладвания има драстични разминавания с тенденция докладваните количества горива в доклада по околна среда значително да надвишават тези, докладвани в доклада за парникови газове. В резултат на това тецовете купуват квоти за значително по-малко количество емисии от парникови газове.
Основната част на докладите на инсталациите постъпват в ИАОС, в една и съща дирекция – Дирекция „Разрешителни режими“. Тези доклади подлежат на проверка от ИАОС и РИОСВ, като компетентни органи, и се очаква, че ще съдържат еднакви данни относно емисии, използвани горива и суровини и произведена енергия и че при наличие на евентуални несъответствия, те ще бъдат отстранени и докладите ще бъдат коригирани преди официалното им одобрение. Докладът за емисии на парникови газове се счита за приет след проверка от страна на ИАОС и издаване на окончателно становище.
На база на докладваните данни към държавния регулатор — КЕВР, се определят и цените на енергията. Регулаторната комисия също не проверява доколко представената им информация съответства на тази, представена в докладите по парникови газове, въпреки че в ценообразуването се отчитат и данни за необходимите квоти за емисии, разходите за които са съществена част от себестойността на енергията.
През 2021 „Топлофикация – Перник“ за първи път нямаше несъответствие между доклада по КР и ПГ, но докладът за КЕВР бе представен с конфиденциални данни и скрити количествата, поради което не може да бъде извършено сравнение и проверка на достоверността на данните.
Изводи за верификационните органи, лабораториите и акредитацията им
Докладите на инсталациите за емисии на парникови газове задължително се проверяват и верифицират от независим проверяващ – верификационен орган, който е акредитиран от Българската служба по акредитация (БСА). Основната задача на БСА е да гарантира, че верификационните органи са независими от операторите и че верифицираните от тях доклади, съдържат точни и коректни данни. БСА ежегодно трябва да извършва проверка на дейността на верификаторите. Tя сравнява дали има големи отклонения в емисиите на единица продукция, емисионните фактори и калоричността на горивата през последните 10 години за дадена горивна инсталация. При констатирани нередности, би следвало да ограничи или отнеме акредитацията на органа.
В случая верификационни органи са ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД – за докладите до 2018 г. и Джи Ем Ай Верифай ЕООД – от 2018 г. нататък.. През 2022 г. докладът на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД e верифициран отново от ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД.
До 2019 г. ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД е бил регистриран като дружеството с акции на приносител (както е видно от търговския регистър), което означава, че собственикът на акциите е неизвестен, поради което, не е гарантирана липсата на свързаност с проверяваните инсталации и независимостта на Верификационния орган. Българската служба по акредитация, задължена да следи за независимостта на Верификационните органи, е издала и поддържала в течение на повече от 10 години сертификат за акредитация на акционерно дружество с неясен собственик. ГРИЙН ЕНД ФЕЪР престава да бъде верификатор на инсталациите именно в годината в която сменя вида на регистрацията си – 2019 г.
При проверка в регистъра на БСА, се вижда, че на 15.03.2022 г., БСА е изменила заповедта за акредитация на Джи Ем Ай Верифай ЕООД, като е разширила обхвата, вместо да го ограничи. БСА не е отчела грубите нарушения на докладването по РЕГЛАМЕНТ 2018/2066 и на процеса на верификация по РЕГЛАМЕНТ 2018/2067, въпреки че, въпросът за тези инсталации вече беше поставен пред обществеността.
Изводи за подценени емисии и спестени финансови средства
Петте централи „Топлофикация – Перник“, „Топлофикация – Сливен“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3“ АД са редуцирали значително в докладите си данните за изхвърляните в атмосферата парникови газове. Общо 1 957 682 тона въглероден диоксид остават неотчетени, което води до спестяване на поне 74 691 047 евро за пет години.
Подценените емисии и спестените финансови средства, в резултат на действията и бездействието на инсталациите, лабораториите, Верификационните органи, ИАОС, Българската служба по акредитация, РИОСВ, КЕВР и МЕ, са представени в следващата таблица:
“Топлофикация – Перник” АД
“Топлофикация – Сливен” ЕАД
ТЕЦ “Бобов дол” ЕАД
“Брикел” ЕАД
ТЕЦ „Марица 3“ АД
ОБЩО
t CO2
2017
180 110
32 842
21 850
234 802
2018
88 064
41 511
206 545
93 845
429 965
2019
120 765
27 009
262 029
71 154
480 957
2020
311 567
18 225
227 290
54 239
611 321
2021
6 370
95 879
51 306
42 137
4 945
200 638
2017-2021
706 876
215 466
747 170
283 225
4 945
1 957 682
EUR
2017
3 062 113
558 357
371 474
3 991 944
2018
2 255 496
1 063 181
5 290 068
2 403 574
11 012 319
2019
3 029 831
677 618
6 573 962
1 785 152
12 066 563
2020
15 578 328
911 244
11 364 485
2 711 970
30 566 027
2021
541 482
8 149 730
4 361 013
3 581 616
420 353
17 054 194
2017-2021
24 467 250
11 360 130
27 589 528
10 853 787
420 353
74 691 047
За периода 2017-2021 спестените финансови средства от въглеродни квоти са в размер на почти 75 млн. евро.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/AdobeStock_330025833-scaled.jpeg17062560perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2023-02-28 13:25:522024-08-19 14:02:19Скритата картина на замърсяването с въглероден диоксид: как несъответствия в данните облагодетелстват топлоелектроцентралите от кръга „Ковачки“
Five power plants associated with the consultant Hristo Kovachki, have saved at least €74 691 047 in five years by significantly reducing in their reports the data on greenhouse gases emitted into the atmosphere. ‘District Heating – Pernik’, ‘District Heating – Sliven’, TPP ‘Bobov dol’, TPP ‘Brikel’ and TPP ‘Maritsa 3’ have hidden a total of 1 957 682 tonnes of CO2 with various technical means under the nose of the responsible institutions. These are the conclusions of an expert report, commissioned by Environmental Association Za Zemiata (Friends of the Earth Bulgaria).
The report is published only a day after the European Public Prosecutor’s Office announced that it is conducting a major investigation into fraud involving millions of euros in undeclared greenhouse gas emissions.
The report covers the years between 2017 and 2021 and uses only publicly available data on the quantities of fuel used, the emission factors and the GHG emissions of the installations. Serious discrepancies are noted which might lead us to believe that there is institutional protection over the plant owners. The report will be used by EA Za Zemiata as a signal to the institutions – the Executive Environment Agency and the Bulgarian Accreditation Service.
The power plants declare different data to the different authorities and that leaves the impression that there is a lack of communication between them, even between the departments within the same institution – the Executive Environment Agency. In the greenhouse gas emission reports, submitted to the Agency, the power plants declare reduced quantities of fuels used and CO2 emissions, which reduces their carbon allowance costs – a prerequisite for operating polluting industries, such as the coal-fired power plants. A significantly higher amount of fuel is present in the data submitted to the Energy and Water Regulatory Commission, which is the body responsible for electricity pricing.
Another way to ‘lower’ the emissions is to report emission factors which are too low in comparison to other sites in Bulgaria and also compared to internationally recognised factors for this particular type of fuel. There have been cases of reported fuel and heat production data with plant efficiency factors higher than 100%. This is not technically feasible and also leads to declaring lower emissions than the actual ones. For example, assuming that the amount of biomass used by District Heating – Sliven is correct for the purposes of the annual environmental report in 2021, it would appear that the efficiency of the boilers is 337%.
‘We asked the responsible institutions whether there have been any discrepancies in the reports of these plants and they informed us that there have been episodic fines of several thousand leva. Considering the results of the report, which has been conducted on the basis of the information verified by these institutions, this indicated a very serious form of inaction’ said layer Regina Stoilova.
The saving of some of the missions in the data submitted by the TPPs would be impossible without the support of emission verification companies. In this case these are GREEN AND FAIR JSC – responsible for the reports until 2018 and GMI Verifier Ltd – from 2018 onwards. The traces of the true owners of GREEN AND FAIR are lost as the company is registered with bearer shares – i.e. the true owner is unknown. Despite this, the Bulgarian Accreditation Service, which monitors the independence of verification companies, has issued and maintained for over 10 years an accreditation certificate for a company with an unknown owner. GREEN AND FAIR seized to be the plants’ verification company in the very year it changes its registration type – 2019.
Coal-fired power plants from the ‘Kovachki’ ring are known for their systematic violations as they exceed or burn fuels for which they have no permits – biomass and RDF. For example, in District Heating – Sliven in 2021 the amount of biomass reported in the GHG report was 203 times higher than allowed. The plants are fined for this but the ‘profits’ from these violations are higher, since plants continue to systematically violate their permits.
While the report shows significant discrepancies in the declared emissions, one of the power plants cited in it – TPP Bobov dol – insists in the public sphere that it has started its green transition and has even established the platform From Brown to Green. But their top place in the underreporting of greenhouse gas emissions and carbon allowances suggests a very different intention.
Pipe with white smoke against the background of blue sky and copy space. Emission of steam and smoke into the atmosphere
Briefing: The hidden picture of carbon dioxide pollution: how data discrepancies benefit the power plants in the ‘Kovachki’ ring
The report has been commissioned by Za Zemiata (Friends of the Earth Bulgaria) and prepared by an independent energy expert, based on publicly available information from annual emissions reports for the period 2017 – 2021
Sofia, February 2023
The report ‘The hidden picture of carbon dioxide pollution: how data discrepancies benefit the power plants in the ‘Kovachki’ ring’ analyses the reported greenhouse gas emissions under the European Union Emissions Trading System for the following power plants, associated with the energy consultant Hristo Kovachki: ‘District Heating – Pernik’, Pernik, TPP ‘Republika’, ‘District Heating – Sliven’, TPP ‘Bobov dol’, TPP ‘ Brikel’ and TPP Maritsa 3’. The period covered is 2018 – 2022, with the data for the previous year published each year. A comparison is made between all publicly available data submitted by the power plants to the Executive Environment Agency, the regional environmental inspectorates and the Energy and Water Regulatory Commission.
Calculations show that between 2017 and 2021 the financial savings from carbon allowances amount to almost €75 mln as a result from the actions and inactions of the power plants, laboratories, verification bodies, the Executive Environment Agency, the Bulgarian Accreditation Service, regional environment and water inspectorate, the Energy and Water Regulatory Commission and the Ministry of Energy.
The estimates presented are conservative as it is not possible to make a sufficiently precise calculation of the quantities of the unreported emissions with the data available. For the plants which are morally and technically obsolete, efficiency factors in excess of 100%, even 300% have been submitted, although normally such plants do not exceed 90%. The result once again is the underreporting of actual emissions.
The use of unrealistically low emission factors for different types of coal is widely reported which again results in lower CO2 emissions being reported. The Bulgarian National Greenhouse Gas Inventory does not include the unrealistically low emission factors of these plants and they are excluded from the national emission factor figures. It remains unclear why the discrepancies have not caused any consequences for the verification bodies and the installations.
The public data used in the analysis are the greenhouse gas reports, the environmental reports for the integrated permit and to the European Pollutant Release and Transfer Register which are submitted to the Executive Environment Agency. It is the responsibility of the Regional Inspectorate of Environment and Water to verify the completeness, consistency and accuracy of the data submitted to the European Pollutant Release and Transfer Register. Often in the three different reports there are drastic discrepancies with a tendency for the quantities of fuels reported in the environmental report to significantly exceed those reported in the greenhouse gas report. As a result, the power plants buy allowances for significantly less greenhouse gas emissions.
The bulk of the power plants’ reports are submitted to the EEA, in the same directorate – the Permit Regimes Directorate. These reports are subject to checks by EEA and RIEW, as competent authorities, and it is expected that they will contain the same data on emissions, fuels and raw materials used and energy produced and if there are any discrepancies, these will be corrected and the reports fixed before their formal approval. The greenhouse gas emissions report is considered as formally approved as after verification by the EEA and the issuance of a final opinion.
On the basis of the data reported to the state regulator – the EWRC, the energy prices are determined. The Regulatory commission also does not check whether the information submitted to them corresponds to the information presented in the greenhouse gas reports, even though the pricing also takes into account data on the required emission allowances, the cost of which is a significant part of the energy cost.
In 2021 for the first time there has been no discrepancy between the IP report and the GHG reports submitted by District Heating – Pernik, but the EWRC report was submitted with confidential data and hidden quantities therefore it has not been possible to compare and verify the reliability of the data.
Conclusions on verification bodies, laboratories and their accreditation
The GHG emission reports must be checked and verified by an independent verifier – a verification body accredited by the Bulgarian Accreditation Service (BAS). The main task of BAS is to ensure that verification bodies are independent of the operators and that the reports verified by them contain accurate and correct data. The BSA must carry out an annual review of the verifiers’ activities. It compares whether there are large deviations in the unit emissions, emission factors and fuel calorific values in the last 10 years of a given combustion plant. If irregularities are found, it should restrict or withdraw the body’s accreditation.
In this case the verification bodies are GREEN AND FAIR JSC – for the reports until 2018 and GMI Verify Ltd – from 2018 onwards. In 2022, TPP Bobov dol’s report was again verified by GREEN AND FAIR JSC.
Until 2019, GREEN AND FAIR JSC was registered as a company with bearer shares (as seen in the commercial register), which means that the owner of the shares is unknown which is why a lack of affiliation with the inspected installation and the independence of the verification body is not guaranteed. The Bulgarian Accreditation Service, which is obliged to monitor the independence of the verifying bodies, has issued and maintained for more than 10 years an accreditation certificate for a joint stock company with an unclear owner. GREEN AND FAIR ceased to be an installation verifier in the very year it changed its registration type – 2019.
A check of the BAS register shows that on 15.03.2022, BAS has amended the accreditation order of GMI Verify Ltd by extending the scope instead of limiting it. BAS has not taken into account the gross violations of the reporting under REGULATION 2018/2067, even though the issue with the power plants was already brought to public attention.
Conclusions on underestimated emissions and financial savings
The five plants ‘District Heating – Pernik’, ‘District Heating – Sliven’, TPP ‘Bobov dol’, TPP ‘Brikel’ and TPP ‘Maritsa 3’ have significantly reduced in their reports the data on greenhouse gases emitted into the atmosphere. A total of 1 957 682 tonnes of CO2 remain unreported which resulted in savings of at least EUR 74 691 047 over five years.
The underestimated emissions and the financial savings resulting from the actions and inactions of the installations, laboratories, Verification Bodies, EEA, Bulgarian Accreditation Service, Regional Inspectorate of Environment and Water, EWRC and ME are presented in the table below:
Year
“District Heating – Pernik” JSC
“District Heating – Sliven” LTD
TPP “Bobov dol” LTD
“Brikel” LTD
TTP “Maritsa 3” LTD
TOTAL
t CO2
2017
180 110
32 842
21 850
234 802
2018
88 064
41 511
206 545
93 845
429 965
2019
120 765
27 009
262 029
71 154
480 957
2020
311 567
18 225
227 290
54 239
611 321
2021
6 370
95 879
51 306
42 137
4 945
200 638
2017-2021
706 876
215 466
747 170
283 225
4 945
1 957 682
EUR
2017
3 062 113
558 357
371 474
3 991 944
2018
2 255 496
1 063 181
5 290 068
2 403 574
11 012 319
2019
3 029 831
677 618
6 573 962
1 785 152
12 066 563
2020
15 578 328
911 244
11 364 485
2 711 970
30 566 027
2021
541 482
8 149 730
4 361 013
3 581 616
420 353
17 054 194
2017-2021
24 467 250
11 360 130
27 589 528
10 853 787
420 353
74 691 047
For the period 2017-2021, the financial savings from carbon allowances amount to almost €75 million.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/08/WWW-Use-for-webpage-covers-blog-post-publications-PRs-1.jpg5121024violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2023-02-28 11:39:502023-04-11 17:13:16Under the protection of the institutions: coal plants linked to consultant Hristo Kovachki have saved at least €74 million with inaccurate carbon dioxide emission reports
За зеления водород, който се произвежда от възобновяеми енергийни източници чрез електролиза, през последните години се говори като за “горивото на бъдещето”, като в този дискурс участват политици, енергийните фирми и професионалисти от всички области. За съжаление, въпреки тези дискусии, като че ли се разпространяват повече заблуди отколкото знания, а зеленият водород се превръща в “панацеята” за всички енергийни проблеми.
Важно е да се зададе въпросът дали има реалистичен потенциал и капацитет в България да се произвежда зелен водород. За да се произвежда зелен водород са необходими вода и много ток от възобновяеми енергийни източници. Простият отговор е, че България има огромен потенциал за производството на зелен водород, тъй като притежава огромен воден ресурс – Черно море, а в страната има и достатъчно слънце – това са и двата най-важни компонента за производството на зелен водород. В момента все още няма капацитет, но той все пак може да се изгради с времето. Или с други думи – България теоретично има реалистичен потенциал да задоволи всичките си енергийни нужди.
На практика обаче нещата стоят съвсем различно и те водят до нуждата от отговори на следните въпроси:
Кои сектори от икономиката искаме да модернизираме така, че да използват водород? Има ли и други алтернативи на водорода, които са или по-лесни, или по-евтини, или и двете?
Доколко държавата трябва да се намесва/субсидира подобен процес, както и защо трябва да го прави?
Кои ще са крайните клиенти, какви ползи ще доведе това за тях?
Колко време ще трае този преход и имаме ли ресурси – като под ресурси не говорим само за финансов ресурс, а за хора, инфраструктура, законодателство. Тук спада и въпросът за цената, но той е следствие на всичко останало, а за съжаление почти всяка дискусия започва първо с това.
Откъде трябва да започнем и какви да са приоритетите?
Сред ключовите неща, които трябва да се имат предвид за зеления водород и са валидни за този момент са липсата на реален пазар за зелен водород, като неговото бързо налагане ще доведе до непазарност и съответно до обвързаност с правителствата и държавната администрация – като България е особено уязвима тук. Освен това трябва да се приоритизират само онези приложения на водорода, които ще осигурят максимален резултат както по отношение намаляване на емисиите, така и по отношение намаляване на енергийната зависимост (включително към външни и недемократични режими).
Трябва да се има предвид, че миксът на водорода в икономиката ще е силно локализиран и ще зависи от структурата на потребителите в съответната страна и нейния собствен капацитет да се справя с предизвикателствата по цялата верига на стойност. Това ще изисква огромни усилия от обществото и има необходимост от информационна кампания, за да не се насаждат необосновани очаквания.
Няма и специалисти по водородна икономика и то в световен мащаб, като тепърва предстои да се разработват проекти, някои, които ще са успешни, а други – не; затова трябва да сме подготвени, че това ще отнеме време. Същевременно има изключителен шум покрай водорода – част от него по естествен път, а друг – умишлено подклаждан. Вероятно това се дължи и на това, че до момента няма нито един вариант за постигане на въглеродна неутралност и достигане на поставените цели без значително участие на водорода, така че зеленият водород е нещо, което ще присъства в енергийния микс със сигурност.
Ключов момент е и необходимостта от ресурси за производството на зелен водород, а те са вода и много ток от възобновяеми енергийни източници. За да е икономически изгодно да се произвежда зелен водород трябва да има достатъчно моменти с излишък на евтина електрическа енергия. Ето защо е необходимо наличието на много енергия през деня (основно от слънце) и съответното количество електроенергия за през нощта – от вятър, биомаса, вода, геотермална енергия.
Предвид тези съображения, важно е да се види къде е най-приложим зеленият водород.
Фигура 2. Водородната стълба на приложенията
Ако разгледаме водородната стълба на приложенията, ще видим някои ключови неща:
В тежката индустрия, водородът няма истинска алтернатива (категория А). Там са и големите консуматори, които в момента добиват водород от природен газ. Тези би трябвало да бъдат първите, които да използват зелен водород (водород добит без емисии, най-често чрез електролиза). Не всички консуматори ще могат да го реализират в близост до консумацията и това ще изисква транспортиране.
Категории B&C показват, че в тези индустрии има алтернативи, които също са в процес на развитие.
Масовата употреба на водорода в домакинствата, леките коли, транспорта, отоплението и т.н. вероятно няма да се случи, защото дори и сега, тези приложения имат по-евтина алтернатива в лицето на електрификацията и батериите.
От това излиза, че основната нужда от декарбонизация чрез зелен вородод е съществуващата промишленост и рафиниране. Дори и най-добрият сценарий на всички съществуващи проекти ще покрие само 9 % от съществуващото търсене до 2030 г., и то при 100% капацитет на електролизерите. Що се касае намаляването на емисиите, няма никакъв смисъл да се говори за зелен водород, складиране, транспортиране преди да са декарбонизирани най-големите емитери на CO2, които в момента използват водород получен от природен газ (сив водород). Що се касае национална сигурност и осигуряване на водород за нуждите на торовата промишленост, то може да се говори за зелен водород и тръбопроводи до торовите заводи, ако се налага.
Освен това, има и редица допълнителни неизвестни в уравнението на водородната икономика. За тях се говори малко, а всъщност те са дори по-важни и сложни за разрешаване от по-често засяганите въпроси.
Едно от тези неизвестни е пожаробезопасността на водорода. Макар че водородът е отдавна в употреба, той е разпространен основно в промишлеността, където има сравнително строги норми на правилата за пожарна безопасност свързани с експлоатацията му. Навлизането му широко в области извън индустрията (автомобили, сгради и т.н.) ще направи необходимо преосмислянето на много противопожарни правила свързани с употребата му във всеки от новите сектори. Когато водородът гори, той гори с невидим пламък, като в същото време развива изключително високи температури, което налага преосмислянето на правилата за пожаробезопасност във всяка една нова сфера на употреба
В зависимост от разпространението на водорода в промишлеността и бита, редица съпътстващи професионални дейности ще имат нужда от допълнителна квалификация и обучение с цел правилното боравене с тази субстанция. Това може да струва колосално количество време и усилия. Водородът е много по-опасен от природния газ, който и сега се счита за особено пожаро- и взривоопасен. Водородната икономика ще изисква и нови профили в техническите и икономическите ВУЗ-ове.
Редица инженерни практики ще се нуждаят от промяна в правилата на проектиране на системи и инсталации, като може да се засегне преработването на съществуващи, както и появата на нови стандарти. Ще бъдат засегнати инженерни специалности като материалознание, електротехника, отопление, климатизация и вентилация, пожарна безопасност и др.
Друг е въпросът и за търговията с водород, като всички говорят за нея с идеята, че тя ще се случва по начин, подобен на втечнения природен газ (LNG). Това всъщност е много далеч от истината и от реалното изпълнение. Направи се подобен опит с кораб от Австралия до Япония, резултатите още се изследват, но засега не изглеждат много обнадеждаващи и има сериозни причини за това. Температурата за поддържане на втечнения водород е с 90 C по-ниска от тази на втечнения газ, а това е сериозно предизвикателство. Макар и решим, този проблем е свързан със сериозни допълнителни разходи и преустройството на LNG танкер в такъв за водород е далеч по-сложно отколкото изглежда.
Далеч по-сложен изглежда проблемът, че в момента няма борсова цена на водорода (по подобие на газа и петрола), а без такава цена който и да е голям проект трудно ще получи FID (Final Investment decision), освен ако не е сериозно подкрепен от държавата или рискови фондове; именно затова следващите 2-3 години ще бъдат изключително хаотични.
Какво значи това за България?
Приоритет за нас е изграждането на ВЕИ мощности на първо място, особено ако ще целим да има излишъци, и за да може да има ниски цени на електроенергията за нуждите на електролизерите.
Законовата рамка в момента и липсата на визия за развитието на енергетиката спира въвеждането на ВЕИ, а повечето потребители на малки и средни мощности изграждат предимно такива за собствена консумация.
Има няколко големи потребители на водород и това са Лукойл и торовите заводи. Неохим в Димитровград прави амоняк от природен газ, теоретично, той би могъл да прави амоняка с помощта на зелен водород (зелен амоняк). В момента, Агрополихим внася амоняк отвън, но при определени условия, теоретично, би могъл да прави и той зелен амоняк. Това обаче едва ли ще се случи, тъй като търговията на амоняк е изключително добре развита, има борсова цена и вероятно България едва ли ще може да се конкурира със страни, които имат много по-голямо слънцегреене като Саудитска Арабия и Обединени арабски емирства.
Днешното състояние на идеята на водородната икономика в България е доста плачевно поради това, че не е решен основният проблем – кои са са потенциалните консуматори на водород и как ги приоритизираме. Нямаме и инженерингови компании, които могат да се нагърбят с такива задачи, така че трябва да разчитаме изцяло на външна помощ; в чужбина това е по-развито и приоритетите ще бъдат там. Ето защо, българската държава трябва да е много внимателна какви точно проекти иска да финансира и къде да насочва вниманието си. На този етап – в следващите 3-5 г., препоръката би била да не се развива нещо съществено във връзка с водорода, а да се изчака водещите световни компании да проправят пътя. Разбира се, частни инициативи винаги са добре дошли и ако има такива трябва да се подпомагат административно.
Държавата обаче, ако иска да се развива капацитетът в производството и употребата на зеления водород, на първо място трябва да насърчава и влага усилия в:
Обезпечаване на ресурсите, необходими за водорода, а именно ВЕИ;
Обезпечаване на по-добро управление на водите, защото се очакват засушавания, така или иначе;
Обезпечаване на инженерни и технически кадри за обслужване на ВЕИ и бъдещите водородни инсталации.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2023-02-16 12:02:572023-02-16 13:00:17Зеленият водород – реалистичен потенциал и капацитет и българският контекст
„Пространствено базирани сценарии за въвеждането на зони с ниски емисии в Столична община“ е експертен доклад по поръчка на „За Земята“, който проектира и изчислява ефекта от потенциалните ограничения в трафика върху емисиите на азотни оксиди (NOx) и фини прахови частици (ФПЧ) в предложения от Столична община вид през лятото на 2022 г. с по-прецизно, собствено предложение.
Двата сценария са сравнени като развитие към 2026 и 2030 година в два варианта – запазване на количеството на трафика и намаление на количеството на трафика с 20% благодарение на успешно прилагане на съпътстващи мерки за устойчива мобилност – насърчаващи активното придвижване, леките микро електрически и споделени превозни средства, обществения транспорт и градската логистика.
Информацията е в два файла, които може да намерите по-долу – съответно основна част на доклада и приложения с инфографики с по-подробно разглеждане на различните променливи и сценарии.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/02/cover.png9091291p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2023-02-10 10:55:162024-06-07 19:28:41Пространствено базирани сценарии за въвеждането на зони с ниски емисии в Столична община
2021 г. мина в несигурността на пандемията на COVID-19 и все по-осезаемата глобална климатична криза. Екипът на „За Земята“ се разрасна и още по-активно работи върху темите „Енергия и климат“, „Икономическа справедливост“, „Въздух“, „Нулеви отпадъци“, „Храна и земеделие“, „Училище за устойчивост“.
Справедливият енергиен преход и предложенията за реформи и инвестиционни проекти в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) бяха основен акцент в работата на екип „Енергия и климат“. Започнахме да работим върху мерки за въвеждане на ВЕИ и енергийна ефективност, продължихме работата с местни общности и стартирахме кампанията срещу изкопаемия газ.
През 2021 г., чрез участието си в колективен иск, „За Земята“ спечели дело срещу Столична община, като съдът задължи администрацията да предприеме мерки за подобряване качеството на въздуха в София.
Изгарянето на отпадъци в тецове и специално построени съоръжения продължи да мобилизира местните общности. Работата с хората от Девня се разви в структурирана кампания, като започнахме да работим усилено с общини за насърчаване на „нулеви отпдъци” като подход за управление на отпадъци.
Въвеждането на правила за намаляване на еднократната пластмаса чрез Общоевропейска директива беше стъпка в правилната посока. Но преобладаващата част от най-често срещаните отпадъци са пластмасови бутилки. Затова усилията на екип Нулеви отпадъци се насочиха към популяризиране на решенията и въвеждане на депозитна система за пластмасови бутилки.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2022-12-22 15:35:302024-04-22 13:58:41Годишен описателен и финансов отчет за 2021 г. на ЕС „За Земята“
Представяме ви заключенията от доклада на Екологично сдружение „За Земята“ с автор финансовият журналист Димитър Събев и съавтор Ива Димитрова от екип „Икономическа справедливост“ на „За Земята“. Документът използва изцяло публична информация и разглежда корпоративните данъци на десетте най-големи частни предприятия в България. Данните показват, че съотношението „данък/приходи“ е средно 0.34% за 2020 г. и 0.37% за предходната година. С други думи, държавата прибира между 3 и 4 лева от всеки 1000 лева от бизнеса на най-големите фирми.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/09/towfiqu-barbhuiya-JhevWHCbVyw-unsplash-scaled.jpg17072560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-09-21 11:33:222024-08-19 14:04:09Най-големите компании в България плащат по-малко данъци от останалите
Зоните с ниски емисии (ЗНЕ) набират скорост през последните години, разпространявайки се все повече в Европа. Според Clean Cities Campaign и въз основа на данните на Sadler Consultants, 228 ЗНЕ са били активни през 2019 г., 320 са действащи през юни 2022 г. и 507 ще са въведени към 2025 г. Техните цели, степен на амбициозност, размер, обхват и стъпки на въвеждане във времето варират в зависимост от местния и националния контекст, което означава, че няма универсална формула.
Но има принципи и подходи, които могат да бъдат приложени към всяка ЗНЕ, за да бъде тя ефективна. Този доклад обобщава основните елементи, които определят успеха на зоните с ниски емисии въз основа на преглед на литературата, примери за най-добри практики и насоки, предоставени от експертни групи като градовете от групата C40 или финансирани от ЕС проекти, като ReVeAL.
Запознайте се със 7-те стъпки за създаване на зони за ниски емисии, извлечени от успешния опит на водещите в тази сфера градове в Европа:
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/08/7-те-стъпки.png7901232p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2022-08-02 11:44:572022-08-02 11:44:577-те стъпки за създаване на зони с ниски емисии
Зоните с ниски емисии (ЗНЕ), които регулират достъпа до градските райони въз основа на eмисиите от МПС, са една от основните мерки за чист въздух в европейските градове. Те са доказали ефективността си за ограничаването на замърсяването на въздуха, а като вторичен ефект от най -строгите схеми е цялостно намаляване на трафика по пътищата и стимулиране на местната икономика. Първите ограничения от подобен тип са въведени преди две десетилетия, но ЗНЕ отбелязаха особено силен растеж след приемането на директивата на ЕС за качеството на въздуха през 2008 г., скандала Дизелгейт през 2015 г. и последвалите съдебни дела, заведени от гражданското общество.
Нов анализ на най-изчерпателната база данни за зони с ниски емисии в ЕС-27, Великобритания и Норвегия показва, че има устойчив импулс и нова вълна от зони с ниски емисии е в ход.
Запознайте с интересните данни, графики и тенденции за зоните с ниски и нулеви емисии от транспорта в този доклад на Кампанията за чисти градове (Clean Cities Campaign):
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/07/1.png6591132p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2022-07-29 18:00:232022-07-29 18:03:08Тенденции в развитието на зоните с ниски и нулеви емисии в Европа
Ще намалят ли новите ГМО употребата на пестициди?…НЕ!
Доказателствата са категорични – новите ГМО няма да намалят употребата на пестициди.
ГМ култури от първо поколение бяха въведени преди повече от 20 години с обещания за намаляване на употребата на пестициди – обещания, които сега се дават за новите ГМ култури. Данните обаче показват, че това първо поколение ГМ култури, всъщност е увеличило употребата на пестициди в страните, където те се отглеждат широко.
За да се постигнат целите за намаляване употребата на пестициди, вземащите решения трябва да предприемат следните действия:
Да признаят, че обещанията на биотехнологичната индустрия не са доказани.
Да приемат реални решения за намаляване на пестицидите и насърчаване на промяна в обществената политика и законодателство.
Да въведат регулация на новите ГМО съгласно съществуващите закони за ГМО, за да се осигури свобода на избора за потребителите, земеделските производители и селекционерите, както и прилагане на строги мерки за безопасност на храните преди пускането им на пазара и етикирането им.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/Sans-titre.png788940Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-06-10 11:32:262022-06-10 11:33:04Ще намалят ли новите ГМО употребата на пестициди?…НЕ!
Темата за качеството на въздуха в София най-често се свързва със замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ). Този аспект е вече добре познат, както на експертите, така и на голяма част от обществото. В същото време не се говори публично за замърсяването с азотен диоксид (NO2), тъй като според официалните данни нивата му са в нормите.
Резултатите от измервания на За Земята за 2021 г., които публикуваме в този доклад, обаче, показват, че замърсяването с азотен диоксид е реален проблем за София и гражданите са изложени дългосрочно на нездравословно високи нива. В 19 от 27 точки измерихме средногодишни концентрации над законовата норма. Най-сериозно засегнати са тези, които прекарват повече време близо до натоварени пътища, защото проблемът се наблюдава основно в близост до места с интензивен трафик на моторни превозни средства. Това не е изненадващо,
тъй като основният източник на замърсяване на въздуха с азотен диоксид в градовете по принцип са автомобилите с двигатели с вътрешно горене. София не прави изключение.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/05/NO2-report-scaled.jpg13442560ipopovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2022-05-10 07:30:252022-05-30 17:30:29Има ли замърсяване на въздуха в София с азотен диоксид?
Заедно с нашата европейска мрежа от организации в 32 държави, Приятели на Земята-Европа разработихме 7 идеи за трансформация на икономиката на Европа. Представяме ви някои от нашите основни виждания и приоритети. Надяваме се, че те ще вдъхновят действия за цялостна промяна на сегашната доминираща, основана на растежа, капиталистическа, неолиберална икономика. Считаме, че тя е в основата на унищожаването на нашата обща планета и на хората и ще се борим да разарушим структурите на властта, които я поддържат и задвижват. Надяваме се, че нашата визия ще стимулира колективни действия за препроектиране на икономиката, така че тя да служи за благосъстоянието на всички хора и Земята. Всяка от представените идеи не е трансформираща сама по себе си – всички те са взаимозависими. Трансформиращата промяна на нашата икономическа система идва от прилагането на тези идеи, а и отвъд тях, заедно.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/02/COVER-image-for-paper.png10801920violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-02-22 11:06:062022-03-08 17:12:587 искри за запалване на нова икономика
Новите ГМО: как големият бизнес се сдобива с контрол над храната ни
БИОРАЗНООБРАЗИЕТО, НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ИЗБОРЪТ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ СА ЗАСТРАШЕНИ
Знаем как да поправим счупената хранителна система в света. Нуждаем се от агроекология, която да зачита и насърчава биоразнообразието, да се съсредоточава върху устойчивостта на земеделските култури и обмена на знания. Нуждаем се от система, която поставя в основата си разнообразието, справедливостта и баланса с природата.
Лобистките групи за нови генетично модифицирани организми (ГМО) също твърдят, че имат отговорите – но техните „решения“ са много различни.
Според агробизнес корпорации като Corteva и Bayer ГМО технология като CRISPR е решението за нефункциониращата индустрия за производство на храни – технология, която те описват като демократизираща, устойчива и необходима. Ако се вгледаме по-дълбоко, ще открием, че тези ГМО, промотирани от Corteva, Bayer и други корпорации, са и тези, за които същите притежават патенти.
Биотехнологиите, агробизнесът и техните лобисти вече настояват Европейската комисия да дерегулира новите ГМО и да отхвърли доказателствата за всички свързани с тях рискове. Европейската комисия се вслушва в тях и изглежда повече от готова да вкара исканията на лобитата в нов закон с отслабени проверки за безопасност и с избегнато етикетиране на ГМО.
Агробизнесът и Европейската комисия не само представят новото поколение ГМО като ключов инструмент за устойчиви хранителни системи, но и някои световни биотехнологични корпорации се стремят към две основни законови промени:
Патентите за новите ГМО трябва да включват всички конвенционално отглеждани растения със сходни генетични характеристики, за да се получи безпрецедентен контрол върху растенията и семената.
Същите корпорации искат да държат в неведение земеделските производители и потребителите, като пускат на пазара своите продукти без никакво етикетиране и проверки за безопасност, за да намалят едновременно с това разходите си.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/12/FoEE-Social-media-What-lies-beneath-BG-FB-1200-x-630-01-2.png6301200perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2022-01-10 18:21:592022-01-10 18:21:59Новите ГМО: как големият бизнес се сдобива с контрол над храната ни
Този сайт използва бисквитки. Запознайте се с Политиката ни за поверителност като натиснете бутона "ПОВЕЧЕ". ПриемамПолитика на поверителност
Политика за поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Loading...
Reload document 
Open in new tab 
