, ,

Транспортна бедност в Централна и Източна Европа: България

В много държави транспортната бедност остава сравнително слабо изследвана и рядко се намират дефиниции на проблема както на европейско, така и на национално ниво. Проблемът обаче се налага като все по-сериозен с постоянното нарастване на автомобилния дял и покачване на цените на горивата, следващо повсеместната зависимост на транспортната система и услуги от петрол. Проектът „Транспортна бедност в Централна и Източна Европа“ цели да разгледа съществуващите политики, да оцени състоянието на транспортната бедност в България, Хърватия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения, както и да повиши информираността на гражданите и отговорните институции.
Прегледът за всяка от посочените държави е планиран като кратък брифинг, който да бъде разпространен до заинтересовани страни. Докладите са изработени следствие на обществено налична информация и няколко целенасочени интервюта. Те са свободни за ползване и са основа за по-нататъшни дейности свързани с транспортната бедност. Инициативата е финансирана от European Climate Foundation (ECF).

 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Свалете доклада тук

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Стига толкова: доводи за налагането на мораториум върху изгарянето на отпадъци

В рамките на ЕС през 2020 г., (последната година, за която има налични данни от Евростат), капацитетът за обработка в инсталациите за изгаряне на отпадъци, класифицирани като D10 (отстраняване), и инсталациите за изгаряне на битови отпадъци и съвместно изгаряне на отпадъци (R1) е бил:

● 183,5 милиона тона в съоръженията R1;

● 15,3 милиона тона в съоръженията D10; и

● 198,8 милиона тона в съоръженията R1 и D10 общо.

Историческата тенденция в развитието на капацитета в ЕС е да се добавят 8 милиона капацитет годишно за периода 2004 – 2020 г. На тази основа капацитетът би могъл да достигне около 220 млн. тона през втората половина на 2023 г. (макар че пандемията COVID-19 може и да е забавила темпото на изграждане на нови съоръжения).

Статистическите данни за отпадъци, взети от Евростат, сочат, че през 2020 г., комбинираното количество отпадъци, които действително са преработени в R1 и D10 са 10,5 милиона тона опасни отпадъци и 128,2 милиона тона неопасни отпадъци.

Тези цифри показват, че през 2020 г. вече е имало достатъчен капацитет за преработка на около 60 милиона тона отпадъци допълнително в съществуващите инсталации D10 и R1. Разбира се, би могло да има несъответствие между категориите отпадъци, които се обработват и естеството на инсталациите, в които капацитетът не е напълно оползотворен.

Докладвано е, че над 90% от неопасните отпадъци, които се обработват в D10 и R1 идват от седем категории отпадъци, като на четири от тези категории се падат над 80% от отпадъците, които се обработват в такива инсталации. За тези, които са запознати със статистиката на ЕС за отпадъците – три от тези категории са основните категории смесени/остатъчни отпадъци – битови и подобни отпадъци, остатъци от сортиране и смесени и недиференцирани материали.

Версия на доклада на английски можете да свалите ТУК.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
,

Проучване на нагласите на заинтересовани страни в началото на изпълнението на проекта “Заедно за 1,5 С”

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
,

Оценка на CAN Europe и За Земята по процеса на актуализиране на българския ИНПЕК

Съдържанието е част от доклад на CAN Europe по процеса на актуализиране на ИНПЕК в 25 държави-членки.

Актуално състояние

Към 30 септември 2023 г. България все още не е представила проект за актуализация на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), нито пък е започната каквато и да е форма на обществено обсъждане. Не е ясно какъв е напредъкът по актуализацията, тъй като до момента не е публикуван проект или свързани с него проучвания. С наличието на ново редовно правителство е възможно първи проект на план да се появи в края на есента. Въз основа на предишния си опит и наличната информация, организациите от гражданския сектор са подготвили набор от препоръки. 

Основни препоръки за актуализацията на ИНПЕК 

ОБЩИ КОМЕНТАРИ

  • Да се гарантира, че ИНПЕК има високи амбиции и е в съответствие с всички стратегически документи – включително Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), обновените Териториални планове за справедлив преход (ТПСП) и Пътната карта за климатична неутралност (пътна карта за декарбонизация секторите на икономиката до 2050 г., изработена по моделиране на Комисията за енергиен преход). 
  • Да се гарантира, че всички национални стратегически документи минават през процес на Екологична оценка (ЕО) и спазват принципа за „Ненанасяне на значителни вреди“ (НЗВ/DNSH). 

АМБИЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С КЛИМАТА

  • Да се приеме цел за климатична неутралност и цели за емисиите по сектори в националния Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК), които след това да окажат влияние върху актуализацията на ИНПЕК.
  • Да се увеличат значително амбициите по отношение на целите по сектори за 2030 г., в сравнение с ИНПЕК от 2019 г., особено за сградите, транспорта и промишлеността.

ЕНЕРГИЕН ПРЕХОД

  • Енергийна ефективност – да се определи национален ангажимент за енергийна ефективност, който да надхвърля минималното намаление по формулата на Директивата за енергийна ефективност (EED), възлизащо на не повече от 13,71 Mtoe за първична енергия и 8,85 за крайно потребление на енергия.  
  • Енергийна бедност – стратегически да се реши широко разпространения проблем с енергийната бедност в България в съответствие с дефиницията от Директивата за енергийна ефективност, както и да се адресира необходимостта да се подкрепи справедливия преход за енергийно бедните и уязвими домакинства в рамките на Социалния фонд за климата.
  • Въглища –  да не се допуска ненужно и неосъществимо удължаване на използването на въглища отвъд 2030 г., както и ясно да се дефинира ролята на въглищните и въглеродно интензивните региони в енергийната трансформация на България в съответствие с ТПСП.
  • Изкопаем газ – да се предложи график за поетапно извеждане на изкопаемия газ от употреба, за да се предотврати заключването в газ, както и инвестициите в  невъзвръщаеми активи, както в транзитната инфраструктура, така и в такава за местен добив (включително и за добив на газ в Черно море).
  • Критична оценка – да се направи критичен преглед на (1) надценяването на очакваното търсене на електроенергия в настоящия модел на Пътната карта на Комисията за енергиен преход (КЕП); (2) разходите, сроковите и факторите за осъществимост на енергийните мегапроекти, включително и нови проекти за ядрена енергия, електрическа енергия от водноелектрически централи или газификация на топло(електро)централи.  

УЧАСТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА

  • Незабавно трябва да се адресира липсата на участие под каквато и да е форма на гражданското общество в процеса на актуализация на ИНПЕК. Трябва да се проведе обществена консултация и диалог на няколко нива по проекта за актуализация на ИНПЕК веднага след публикуването на проекта. Това трябва да включва обществени изслушвания и експертни становища на множество заинтересовани страни и в Комисията за енергиен преход (КЕП).
  • Комисията за енергиен преход (КЕП), създадена като платформа за многостепенен диалог за обсъждане на Пътната карта за климатична неутралност, трябва да продължи да функционира поне до приключване на процеса на актуализация на ИНПЕК. Това е от особено значение за съгласуването на актуализацията на ИНПЕК с предстоящата актуализация на Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г., която ще изисква съществен принос от страна на КЕП. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

„Благодарим за споделянето“: Доклад за състоянието на споделената и електрическа мобилност в европейските градове

Използването на споделен транспорт има редица предимства пред притежаването на лични транспортни средства. Споделените превозни средства и инфраструктура обикновено изискват по-малко пространство, енергия и суровини и следователно помагат за справяне с извънредната климатична ситуация и токсичните нива на замърсяване на въздуха. Също така често те са по-достъпни, което е особено важно с оглед на поскъпването на разходите за живот. Споделените решения за мобилност обаче могат да постигнат пълния си потенциал само ако са с нулеви емисии, минимизират въздействието върху климата, потреблението на енергия и шума.

Clean Cities Campaign прави първия по рода си доклад за състоянието на споделената и електрическа мобилност в Европа, като изследва 42 големи града, един от които е и София. Изводите са доста интересни, както за българската столица, така и за ЕС като цяло. Подробности може да намерите в доклада по-долу:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

Пълният технически доклад към изследването, съдържащ подробни данни, може да откриете тук:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Нужен е граждански контрол на парите от Зелена сделка за реална зелена трансформация на Европа

Докладът „Възстановяването след COVID-19 не е възможно без гражданско участие: Защо включването на обществеността е от ключово значение на зелената трансформация на Европа?“ показва спешната необходимост от участие на обществеността в разработването и прилагането на фондовете за възстановяване на ЕС и разкрива как липсата на обществен контрол е довела до вредни инвестиции в седем държави-членки на ЕС.

Значителни ЕС средства бяха наскоро предоставени чрез бюджета на ЕС, пакета за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ и инвестиционните прогарами REPowerEU. Инвестиционните решения обаче все по-често се вземат при закрити врата.

Като изключва гражданите от този процес на трансформация, ЕС рискува да финансира инвестиции, които не отговарят на целите на Европейската зелена сделка, а задълбочават неравенствата и компрометират общите ни усилия за зелена трансформация.

Докладът е изготвен в рамките на проекта „Граждански мониторинг на финансирането на Зелената сделка” и обединява опита на осем различни граждански организации и включва седем отделни казуса, които предоставят информация от реалността.

Докладът е достъпен на следния интернет адрес на английски.

Свали пълна версия на доклада на български:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Свали

 

,

Защо употребата на газ трябва рязко да спадне, ако искаме да изпълним климатичните цели?

Ключови факти:

  • Газът е най-бързо растящият източник на емисии на въглероден диоксид (CO2) от изкопаеми горива. Отговорен е за повече от половината генерирани емисии  през последните 5 години.
  • Газът може да има въздействие върху климата, сравнимо с това на въглищата, поради течовете на метан – силен парников газ и емисиите от неговото транспортиране. Метанът е основен компонент на изкопаемия газ, а течове на метан се наблюдават при всички етапи на производствения цикъл, както и при транспортирането и изгарянето на газ. 
  • За да бъде ограничено затоплянето до 1,5°C, добивът на газ трябва да се намали с минимум ⅓ до края на десетилетието (10). Развитите държави трябва да преустановят използването му до 2035 г., а развиващите се – до 2045 г. (39).
  • Увеличаването на добива и употребата на изкопаем газ е неподходящо решение за настоящата енергийна криза, като се създават значителни финансови рискове за държавите-производители. Този добив няма да има съществен принос за подобряване на достъпа до енергия, а в същото време ще увеличи риска за човешкото здраве.
  • Преобразуването на газовата инфраструктура за производство и транспорт на водород е скъпа практика с несигурен резултат, която не е рентабилен път за преход на индустрията.

 

Газът ускорява климатичната криза

Изкопаемият газ, по-често наричан природен газ, е най-бързо-растящият източник на емисии на CO2 от изкопаеми горива и е отговорен за повече от половината от техния ръст през последните 5 години. Индустрията продължава да се разширява значително. Само през 2021 г., петролните и газовите компании са одобрили нови проекти за добив на газ и нефт на стойност от над 136 милиарда щатски долара, като почти всички от тях са несъвместими с целта на ООН от Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C.

На база настоящите си действия, през 2030 г. ще бъде произведен със 71% повече газ, отколкото би било съвместимо с целта от 1,5°C. Това би включвало 41% увеличение на капацитета на газовите електроцентрали и 173% увеличение на капацитета за износ на втечнен газ (англ.: liquefied natural gas, LNG) в процес на развитие.  

Това разширение излага на сериозен риск целите на Парижкото споразумение за климата. Междуправителственият панел по климатичните промени (IPCC) е установил, че емисиите от съществуващата и планираната инфраструктура за изкопаеми горива, за които няма планирано улавяне на емисиите на вългерод, ще тласнат света към затопляне отвъд 1,5°.

Прието е, че при изгарянето на газ въглеродните емисии са наполовина по-ниски от тези на изгарянето на въглища, но това не е напълно вярно. Добивът, преработката и транспортирането на газ допълнително отделят метан в атмосферата при всеки етап от процесите, главно поради течове. А метанът е втория най-съществен парников газ след CO2, като до този момент е допринесъл за около една четвърт от наблюдаваното затопляне в света от 1,1°C. Метанът се задържа в атмосферата за много по-кратко време от CO2, но е над 80 пъти по-мощен за период от 20 години. 

Оценките за степента на изтичане на метан от газовата промишленост варират, но широко разпространено е мнението, че официалните данни подценяват сериозността на проблема. Например, голямо проучване в САЩ установи, че емисиите на метан са със 60% по-високи от официалните оценки. А емисиите на метан от течове имат същият ефект върху затоплянето като емисиите от изгарянето на газа. Това е така, защото при изгарянето на изкопаем газ се получава CO2, докато при теч се отделя по-мощният метан. Това означава, че на практика се удвоява въздействието на газа върху затоплянето на климата на Земята. Така, след като се вземат предвид пълните последици от изтичане на метан, изкопаемият газ се оказва също толкова вреден за климата, колкото и въглищата.

Транспортирането на газа под формата на втечнен газ също увеличава въздействието му върху климата, тъй като процесът на втечняване е изисква много енергия и включва преохлаждане. Само в САЩ понастоящем седемте терминали за втечнен газ са с емисии, почти еквивалентни на емисиите на девет въглищни електроцентрали в САЩ, или около 33 милиона тона CO2 на година. Ако всички терминали за втечнен газ в света имат същата интензивност на емисиите като тези в САЩ, те заедно биха имали същите емисии като 46 въглищни електроцентрали, което е почти равностойно на всичките въглищни електроцентрали на Полша. Анализ на множество изследвания относно американския втечнен газ, доставян в Европа, установи, че „емисиите от добива, транспорта, втечняването и повторното газифициране на втечнен газ могат да бъдат почти равни на емисиите, получени от изгаряне на газа при потребление, което на практика удвоява въздействието върху климата за всеки ват енергия, създадена от газ, транспортиран в чужбина“.

 

Нужно е рязко преустановяване на употребяването на газ за постигане на целта от 1,5°C

Необходимо е рязко и незабавно намаляване на потреблението на изкопаем газ, за да се постигне целта на Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затоплянето до 1,5°C над нивото от преди Индустриалната революция. Според консенсус, формиран от множество климатични стратегии, световното производство и потребление на изкопаем газ трябва да намалее с 30% до 2030 г. и с 65% до 2050 г. Това изисква 3% съкращаване на година на добива и използването на газ през 2020-те години. Този анализ потвърждава изводите от Международната агенция по енергетика (МАЕ) от 2021 г., че не трябва да се разработват нови газови находища, ако светът иска да постигне нетни нулеви емисии до 2050 г. Също така, 56% от световните икономически жизнеспособни запаси от газ трябва да останат неизползвани до 2050 г., за да се спази целта от 1,5°C.

 

На база сегашните политики и действия и текущите проекции обаче, производството на газ се очаква значително да надвиши предвиденото в траекторията за 1,5°C. Най-голямото разрастване на производството на газ се очертава в САЩ, където проектите, които са пред окончателно инвестиционно решение (ОИР) до 2025 г., ще отделят над 6,4 милиарда тона CO2 по време на своята експлоатация. А това е съвсем малко по-малко от изчислените 7,9 милиарда тона емисии на CO2 от газ в света през 2022 г.

 

 

Газът също така е и лош инвестиционен избор, като изграждането на нови вятърни и слънчеви проекти струва приблизително по-малко от 40% от разхода за нови газови централи. Най-ефективният отговор на енергийната криза е значителното увеличаване на възобновяемата енергия, съчетано с бързото въвеждане на мерки за енергийна ефективност. 

 

Газът не допринася за устойчивото развитие

775 милиона души нямат достъп до електричество, а газовата индустрия се стреми да насърчава увеличаването на употребата на газ като решение за достъп до енергия и енергийна бедност. Въпреки това, около 80% от хората в света, които нямат достъп до електричество, живеят в селски райони, в които децентрализираните възобновяеми енергийни източници и слънчевите мини-мрежи са най-доброто решение. Международната агенция по енергетика (МАЕ) установи, че постигането на целта за устойчиво развитие (SDG) за осигуряване на достъп до чиста енергия за всички до 2030 г. може да бъде постигната без инвестиции в нови доставки на изкопаеми горива

Страните с ниски доходи, които искат да финансират развитието си чрез износ на газ, се сблъскват с пазар, в който търсенето бързо ще намалее, а ресурсите вероятно ще се окажат ненужни още преди края на жизнения им цикъл. Според прогнозите, търсенето на газ ще достигне своя връх до края на десетилетието на база на текущите политики и ще намалее с 10%, ако държавите изпълнят дългосрочните си ангажименти в областта на климата

Въпреки че Европейският съюз спешно търси нови източници на газ, търсенето на континента ще намалее с повече от 40% до края на десетилетието, ако климатичните цели бъдат напълно изпълнени

Перспективите за търсене на газ от страна на Азия също се влошават, като МАЕ преразгледа прогнозите за нововъзникващо търсене на континента в периода 2021 – 2025 г. и съкрати с 50% прогнозите от 2021 г. В доклада се посочва, че трайно високите цени могат “допълнително да сринат търсенето на газ в развиваща се Азия, както и прогнозите за повишаване на търсенето на втечнен газ, като по този начин голяма част от планираните в региона нови проекти за втечнен газ за производството на електроенергия ще се забавят още повече или дори да останат незавършени”

Страните с ниски и средни доходи са силно изложени на рискове, свързани с невъзвръщаеми активи (англ: stranded assets). При сценарий, в който затоплянето се ограничи до 2°C, приблизително 60% от невъзвръщаемите нефтени и газови активи ще се намират в държави извън ОИСР. 80% от държавно притежаваните невъзвръщаеми активи в този сценарий са собственост на държави извън ОИСР, като общата им стойност възлиза на 387 милиарда щатски долара

Дори без рисковете от невъзвръщаеми активи, много страни с ниски и средни доходи получават лоши условия при добива на нефт и газ. Например в Африка 66% от планираното ново производство на нефт и газ за периода 2020-2050 г. ще бъде собственост на фирми извън континента, което ще доведе до това печалбите да бъдат изнесени извън държавата-производител. Много проекти в Африка също така имат и много “щедри” финансови условия за инвеститорите, което означава, че държавите-производител получават много по-малък дял от приходите от добива на газ и нефт – а често не получават и никакви данъчни приходи години след началото на проекта

 

Газът е опасен за човешкото здраве

Добивът и обработката на газ са изключително опасни за човешкото здраве и често маргинализираните общности са най-засегнати. При преглед на над 100 проучвания бе установено, че вредите за общественото здраве, свързани със сондирането и фракинга (добив на газ чрез хидравлично разбиване), включват ракови заболявания, астма, респираторни заболявания, кожни обриви, сърдечни проблеми, проблеми с психичното здраве, увреждания при раждането, преждевременно раждане и ниско тегло при на плода. В САЩ над 1 милион афроамериканци живеят в райони, в които рискът от рак е над официалното ниво на опасност, определено от правителството, в резултат от токсичните газове, отделяни от съоръженията за изкопаем газ.  

Факелното горене – умишленото изгаряне на газове, извлечени от добива на нефт и газ – оказва значително въздействие върху здравето на местните общности и на околната страна и е концентрирано в по-бедните страни. При факелното изгаряне се отделят голям брой замърсители, включително въглероден оксид, въглероден диоксид, летливи органични съединения, серен диоксид и прахови частици. През 2021 г. десетте държави с най-голям дял на факелно изгаряне са отговорни за 75% от цялото количество изгорен газ, а осем от тези държави са с ниски и средни доходи. Например около 2 милиона души в делтата на река Нигер живеят на разстояние по-малко от 4 км от факли за газ, а проучванията показват, че децата, които живеят в близост до факли са изложени на по-висок риск от заболявания и треска.

Употребата на газ също е опасна за човешкото здраве. Газовите печки са основен източник на токсични вещества в помещенията, като често нивата им надвишават законовите стандарти за качество на въздуха. Това замърсяване създава значителни рискове за здравето на дихателните пътища, особено при децата и в домакинствата с по-ниски доходи. Дете, което живее в дом, в който се готви на газ, е изложено на сравним риск от астма с дете, което живее в дом с цигарен дим.  Газовите котли също са основен източник на замърсяване на въздуха на открито. В Лондон, където нивата на азотни оксиди (NOx) често надвишават законовите ограничения, изгарянето на газ в домовете и в предприятията е отговорно за почти една пета от емисиите на NOx в града. В Обединеното кралство е изчислено, че газовите котли отделят повече от осем и половина пъти NOx газове, отколкото всички газови електроцентрали в страната

 

Водородът не е надеждна алтернатива на газа

Разширяването на добива на газ и на инфраструктурата за пренос се оправдава като съвместимо с целите в областта на климата с твърдението, че в бъдеще може да се преобразува за доставка на водород. Това съответства на тезата, налагана от газовото лоби, която защитава репутацията на газа чрез представянето на изкопаемия газ като част от по-широка категория на газове, включващи “нисковъглеродни” и “възобновяеми” газове. 

Водородът от изкопаем газ ще бъде изместен  от възобновяемия водород

Някои производители на газ твърдят, че добивът му ще бъде все още актуален и необходим в контекста на енергийния преход, тъй като ще се използва за производството на водород.

При изгарянето си водородът не отделя емисии, които да допринасят за затоплянето на климата, но може да има значително въздействие в зависимост от начина, по който е произведен. Зеленият водород – произведен чрез възобновяема електроенергия – практически не отделя емисии по време на жизнения си цикъл. Синият водород обаче – произведен от изкопаем газ с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) – може да окаже по-голямо въздействие върху климата, отколкото изгарянето на изкопаем газ, поради изтичането на метан по веригата на доставки.

Синият вородод също така е изправен и пред все повече икономически предизвикателства в конкуренцията със зеления водород поради високата цена на изкопаемия газ. В световен мащаб се очаква зеленият водород да бъде по-евтин от синия водород до 2030 г., дори в региони с много евтини доставки на газ като САЩ и Близкия изток, според BloombergNEF. През 2021 г. в държави-вносителки на газ като Обединеното кралство, производството на зелен водород вече е по-евтино от производството на син водород заради високите цени на газа. Като се имат предвид високите разходи и емисиите от син водород, е много малко вероятно той да е широкомащабно нисковъглеродно решение за газовата индустрия.

Преобразуването на терминалите за втечнен газ е скъпо и неизпитано

Поддръжниците на нови терминали за втечнен изкопаем газ твърдят, че новите терминали в бъдеще биха могли да бъдат преобразувани за транспортиране на водород. Преустройството на терминалите за втечнен газ за обработката на водород обаче ще бъде скъпо, предизвикателно, а не е изпитано. Двете основни възможности за транспортиране на водород са или като втечнен водород, или чрез преобразуване на водорода в амоняк – като и двата начина се сблъскват със сериозни технически и икономически предизвикателства. 

Производството на втечнен водород или амоняк е много неефективно и в резултат на това е и много скъпо. Втечненият водород трябва да се охлажда до температура с почти 100°C по-ниска от тази на втечнения газ, за което ще са необходими приблизително 30-40% от съдържащата се в него енергия, с равнение с 10% за втечнения газ. Производството на амоняк от зелен водород би довело до загуба на приблизително 80% от първоначално произведената енергия. Предвид тази неефективност и високите разходи, нито един от двата вида енергия вероятно няма да бъдат конкурентни на възобновяемите енергийни източници и други форми на съхранение на енергия. 

По-ниската температура на втечнения водород означава, че същите метали, които обикновено се използват в терминалите за втечнен газ, не могат да работят с него. Освен ако резервоарите за втечнен газ не са построени специално за зелен водород, по-голямата част от разходите за изграждане на терминал за втечнен газ няма да бъдат съвместими за последващо преобразуване във втечнен водород. Дори ако стоманата, използвана за танкерите за съхранение на втечнен газ, е предназначена за водород, около 50% от общите разходи ще бъдат изгубени за преобразуването на терминал за втечнен изкопаем газ. По същия начин за амоняка около 30% от общите инвестиционни разходи за терминал за втечнен газ ще трябва да бъдат заменени, за да се преобразуват за работа с амоняк. Крекерите, използвани за превръщане на амоняка обратно във водород, все още не са налични в търговската мрежа и също изискват големи количества енергия, което допълнително намалява общата ефективност. Предвид разходите и техническите предизвикателства, много малко е вероятно съществуващите или предложените терминали за втечнен газ да бъдат рентабилно преобразувани за преработката на водород. 

Тъй като производството или преобразуването на водород не осигуряват надежден преход за газовата индустрия, добивът и използването му трябва да започнат незабавно и бързо да се намаляват. 

Оригиналният анализ на Zero Carbon Analytics прочетете тук.

 

Източници:

  1. https://www.icos-cp.eu/science-and-impact/global-carbon-budget/2022
  2. https://carbontracker.org/reports/paris-maligned/
  3. https://productiongap.org/2021report/, https://globalenergymonitor.org/projects/global-gas-plant-tracker/, https://globalenergymonitor.org/projects/global-gas-infrastructure-tracker/,
  4. https://iopscience.iop.org/article/10.1088/1748-9326/ab9ed2 
  5. https://www.ipcc.ch/report/ar6/wg1 
  6. https://www.science.org/doi/10.1126/science.aar7204?siteid=sci&keytype=ref&ijkey=42lcrJ%2FvdyyZA 
  7. https://oilandgaswatch.or, https://www.epa.gov/energy/greenhouse-gas-equivalencies-calculator 
  8. https://www.igu.org/resources/world-lng-report-2022/, https://ourworldindata.org/co2/country/poland#coal-oil-gas-cement-how-much-does-each-contribute-to-co2-emissions 
  9. https://www.nrdc.org/sites/default/files/sailing-nowhere-liquefied-natural-gas-report.pdf 
  10. https://www.iisd.org/publications/report/navigating-energy-transitions 
  11. https://www.theguardian.com/environment/2021/may/18/no-new-investment-in-fossil-fuels-demands-top-energy-economist, https://www.iea.org/reports/net-zero-by-2050 
  12. https://www.nature.com/articles/s41586-021-03821-8
  13. https://priceofoil.org/2022/11/16/investing-in-disaster/
  14. https://www.globalcarbonproject.org/carbonbudget/
  15. https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-06-30/renewable-power-costs-rise-just-not-as-much-as-fossil-fuels?sref=etBYO4Ua#xj4y7vzkg
  16. https://www.iea.org/commentaries/for-the-first-time-in-decades-the-number-of-people-without-access-to-electricity-is-set-to-increase-in-2022, https://influencemap.org/landing/-a794566767a94a5d71052b63a05e825f-20189 
  17. https://iea.blob.core.windows.net/assets/8b276fc2-c1ae-4a54-9681-eea1eb143d7f/TrackingSDG7TheEnergyProgressReport2022.pdf#page=15, https://iea.blob.core.windows.net/assets/6fa5a6c0-ca73-4a7f-a243-fb5e83ecfb94/AfricaEnergyOutlook2022.pdf#page=15 
  18. https://www.iea.org/reports/net-zero-by-2050  
  19. https://www.iea.org/reports/world-energy-outlook-2022/outlook-for-gaseous-fuels#:~:text=In%20the%20Stated,levels%20by%202030 
  20. https://iea.blob.core.windows.net/assets/830fe099-5530-48f2-a7c1-11f35d510983/WorldEnergyOutlook2022.pdf#page=372  
  21. https://www.nature.com/articles/s41558-022-01356-y 
  22. https://priceofoil.org/2021/10/14/the-skys-limit-africa/ 
  23. https://psr.org/resources/fracking-compendium-8/ 
  24. https://naacp.org/resources/fumes-across-fence-line-health-impacts-air-pollution-oil-gas-facilities-african-american 
  25. https://www.worldbank.org/en/topic/extractiveindustries/publication/2022-global-gas-flaring-tracker-report 
  26. https://blogs.worldbank.org/developmenttalk/impact-gas-flaring-child-health-nigeria 
  27. https://rmi.org/insight/gas-stoves-pollution-health/ 
  28. https://www.climatecouncil.org.au/resources/gas-habit-how-gas-harming-health/ 
  29. https://data.london.gov.uk/dataset/london-atmospheric-emissions-inventory–laei–2019 
  30. https://www.wearepossible.org/press-releases/new-analysis-reveals-shocking-scale-of-household-gas-boiler-emissions 
  31. https://influencemap.org/landing/-a794566767a94a5d71052b63a05e825f-20189 
  32. https://www.bloomberg.com/news/articles/2021-10-24/saudi-arabia-to-use-110-billion-gas-project-for-blue-hydrogen?sref=etBYO4Ua 
  33. https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1002/ese3.956 
  34. https://www.bloomberg.com/news/articles/2021-12-16/market-risks-white-elephant-in-push-for-blue-hydrogen-bnef-view?sref=etBYO4Ua 
  35. https://industryeurope.com/sectors/energy-utilities/green-hydrogen-now-cheaper-to-produce-than-grey-icis-report/  
  36. https://assets.bbhub.io/professional/sites/24/BNEF-Japans-Costly-Ammonia-Coal-Co-Firing-Strategy_FINAL.pdf 
  37. https://about.bnef.com/blog/liebreich-the-unbearable-lightness-of-hydrogen/ 
  38. https://www.duh.de/fileadmin/user_upload/download/Projektinformation/Energiewende/LNG/Report_Conversion_of_LNG_Terminals_for_Liquid_Hydrogen_or_Am
  39. https://climateanalytics.org/media/fossil_gas_a_bridge_to_nowhere.pdf#page=4

 

,

Девет принципа за преразглеждане на ИНПЕК в държавите от ЦИЕ

Central Eastern European general principles for NECPs – оригинален доклад на CAN Europe на английски език, март 2023 г.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

 

,

Pеволюция в отоплението с възобновяеми енергийни източници в сградите

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Скритата картина на замърсяването с въглероден диоксид: как несъответствия в данните облагодетелстват топлоелектроцентралите от кръга „Ковачки“

Докладът „Скритата картина на замърсяването с въглероден диоксид: как несъответствия в данните облагодетелстват топлоелектроцентралите от кръга Ковачки“ прави анализ на докладваните емисии на парникови газове по Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове на следните инсталации, свързвани с енергийния консултант Христо Ковачки: „Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник, ТЕЦ „Република“, Топлофикация – Сливен“ ЕАД, ТЕЦ “Бобов дол” ЕАД, “Брикел” ЕАД и ТЕЦ „Марица 3“ АД. Обхванат е периодът от 2018 до 2022 г. като всяка следваща година се публикуват данни за предходната. Направено е сравнение между всички публично достъпни данни, подавани от инсталациите към Изпълнителна агенция по околна среда, регионалните инспекции по околна среда и Комисията по енергийно и водно регулиране. 

Изчисленията показват, че между 2017г. и 2021г. спестените финансови средства от въглеродни квоти са в размер на почти 75 млн. евро, в резултат на действията и бездействието на инсталациите, лабораториите, верификационните органи, Изпълнителната агенция по околна среда, Българската служба по акредитация, регионалналните инспекции по околната среда и водите, Комисията по енергийно и водно регулиране и Министерството на енергетиката. 

Представените оценки са консервативни, тъй като не е възможно с наличните данни да се направи достатъчно точно изчисление на количествата недокладвани емисии. За тецове, които са морално и технически остарели, са подавани коефициенти на полезно действие над 100%, дори 300%, въпреки че обичайно подобни горивни инсталации не надвишават 90%. Резултатът е отново докладване на по-ниски емисии от реалните.

Масово се отчита използване на нереално ниски емисионни фактори за различните видове въглища, което отново води до докладване на по-ниски емисии на CO2. В Националната инвентаризация на парниковите газове не присъстват нереално ниските емисионни фактори на тези инсталации, те са изключени от оценките на националните емисионни фактори. Остава неясно защо несъответствията не са предизвикали последствия за верификационните органи и инсталациите. 

Публичните данни, използвани в анализа, са докладите по парникови газове, докладите по околна среда към комплексното разрешително и към Европейски регистър за изпускане и пренос на замърсители, които се представят в Изпълнителната агенция по околна среда. Отговорна за проверката на пълнотата, последователността и достоверността на данните към Европейския регистър за изпускане и пренос на замърсители е РИОСВ. Често в трите докладвания има драстични разминавания с тенденция докладваните количества горива в доклада по околна среда значително да надвишават тези, докладвани в доклада за парникови газове. В резултат на това тецовете купуват квоти за значително по-малко количество емисии от парникови газове. 

Основната част на докладите на инсталациите постъпват в ИАОС, в една и съща дирекция – Дирекция „Разрешителни режими“. Тези доклади подлежат на проверка от ИАОС и РИОСВ, като компетентни органи, и се очаква, че ще съдържат еднакви данни относно емисии, използвани горива и суровини и произведена енергия и че при наличие на евентуални несъответствия, те ще бъдат отстранени и докладите ще бъдат коригирани преди официалното им одобрение. Докладът за емисии на парникови газове се счита за приет след проверка от страна на ИАОС и издаване на окончателно становище.

На база на докладваните данни към държавния регулатор — КЕВР, се определят и цените на енергията. Регулаторната комисия също не проверява доколко представената им информация съответства на тази, представена в докладите по парникови газове, въпреки че в ценообразуването се отчитат и данни за необходимите квоти за емисии, разходите за които са съществена част от себестойността на енергията. 

През 2021 „Топлофикация – Перник“ за първи път нямаше несъответствие между доклада по КР и ПГ, но докладът за КЕВР бе представен с конфиденциални данни и скрити количествата, поради което не може да бъде извършено сравнение и проверка на достоверността на данните.

Изводи за верификационните органи, лабораториите и акредитацията им

Докладите на инсталациите за емисии на парникови газове задължително се проверяват и верифицират от независим проверяващ – верификационен орган, който е акредитиран от Българската служба по акредитация (БСА). Основната задача на БСА е да гарантира, че верификационните органи са независими от операторите и че верифицираните от тях доклади, съдържат точни и коректни данни. БСА ежегодно трябва да извършва проверка на дейността на верификаторите. Tя сравнява дали има големи отклонения в емисиите на единица продукция, емисионните фактори и калоричността на горивата през последните 10 години за дадена горивна инсталация. При констатирани нередности, би следвало да ограничи или отнеме акредитацията на органа.

В случая верификационни органи са ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД – за докладите до 2018 г. и Джи Ем Ай Верифай ЕООД – от 2018 г. нататък.. През 2022 г. докладът на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД e верифициран отново от ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД.

До 2019 г. ГРИЙН ЕНД ФЕЪР АД е бил регистриран като дружеството с акции на приносител (както е видно от търговския регистър), което означава, че собственикът на акциите е неизвестен, поради което, не е гарантирана липсата на свързаност с проверяваните инсталации и независимостта на Верификационния орган. Българската служба по акредитация, задължена да следи за независимостта на Верификационните органи, е издала и поддържала в течение на повече от 10 години сертификат за акредитация на акционерно дружество с неясен собственик. ГРИЙН ЕНД ФЕЪР престава да бъде верификатор на инсталациите именно в годината в която сменя вида на регистрацията си – 2019 г.  

При проверка в регистъра на БСА, се вижда, че на 15.03.2022 г., БСА е изменила заповедта за акредитация на Джи Ем Ай Верифай ЕООД, като е разширила обхвата, вместо да го ограничи. БСА не е отчела грубите нарушения на докладването по РЕГЛАМЕНТ 2018/2066 и на процеса на верификация по РЕГЛАМЕНТ 2018/2067, въпреки че, въпросът за тези инсталации вече беше поставен пред обществеността.

Изводи за подценени емисии и спестени финансови средства

Петте централи „Топлофикация – Перник“, „Топлофикация – Сливен“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3“ АД са редуцирали значително в докладите си данните за изхвърляните в атмосферата парникови газове. Общо 1 957 682 тона въглероден диоксид остават неотчетени, което води до спестяване на поне 74 691 047 евро за пет години.

Подценените емисии и спестените финансови средства, в резултат на действията и бездействието на инсталациите, лабораториите, Верификационните органи, ИАОС, Българската служба по акредитация, РИОСВ, КЕВР и МЕ, са представени в следващата таблица:

    “Топлофикация – Перник” АД “Топлофикация – Сливен” ЕАД ТЕЦ “Бобов дол”  ЕАД “Брикел” ЕАД ТЕЦ „Марица 3“ АД ОБЩО
t CO2 2017 180 110 32 842   21 850   234 802
2018 88 064 41 511 206 545 93 845   429 965
2019 120 765 27 009 262 029 71 154   480 957
2020 311 567 18 225 227 290 54 239   611 321
2021 6 370 95 879 51 306 42 137 4 945 200 638
2017-2021 706 876 215 466 747 170 283 225 4 945 1 957 682
EUR 2017 3 062 113 558 357   371 474   3 991 944
2018 2 255 496 1 063 181 5 290 068 2 403 574   11 012 319
2019 3 029 831 677 618 6 573 962 1 785 152   12 066 563
2020 15 578 328 911 244 11 364 485 2 711 970   30 566 027
2021 541 482 8 149 730 4 361 013 3 581 616 420 353 17 054 194
2017-2021 24 467 250 11 360 130 27 589 528 10 853 787 420 353 74 691 047

За периода 2017-2021 спестените финансови средства от въглеродни квоти са в размер на почти 75 млн. евро. 

Бележки:

Under the protection of the institutions: coal plants linked to consultant Hristo Kovachki have saved at least €74 million with inaccurate carbon dioxide emission reports

Five power plants associated with the consultant Hristo Kovachki, have saved at least €74 691 047 in five years by significantly reducing in their reports the data on greenhouse gases emitted into the atmosphere. ‘District Heating – Pernik’, ‘District Heating – Sliven’, TPP ‘Bobov dol’, TPP ‘Brikel’ and TPP ‘Maritsa 3’ have hidden a total of 1 957 682 tonnes of CO2 with various technical means under the nose of the responsible institutions. These are the conclusions of an expert report, commissioned by Environmental Association Za Zemiata (Friends of the Earth Bulgaria). 

The report is published only a day after the European Public Prosecutor’s Office announced that it is conducting a major investigation into fraud involving millions of euros in undeclared greenhouse gas emissions.

The report covers the years between 2017 and 2021 and uses only publicly available data on the quantities of fuel used, the emission factors and the GHG emissions of the installations. Serious discrepancies are noted which might lead us to believe that there is institutional protection over the plant owners. The report will be used by EA Za Zemiata as a signal to the institutions – the Executive Environment Agency and the Bulgarian Accreditation Service. 

The power plants declare different data to the different authorities and that leaves the impression that there is a lack of communication between them, even between the departments within the same institution – the Executive Environment Agency. In the greenhouse gas emission reports, submitted to the Agency, the power plants declare reduced quantities of fuels used and CO2 emissions, which reduces their carbon allowance costs – a prerequisite for operating polluting industries, such as the coal-fired power plants. A significantly higher amount of fuel is present in the data submitted to the Energy and Water Regulatory Commission, which is the body responsible for electricity pricing.

Another way to ‘lower’ the emissions is to report emission factors which are too low in comparison to other sites in Bulgaria and also compared to internationally recognised factors for this particular type of fuel. There have been cases of reported fuel and heat production data with plant efficiency factors higher than 100%. This is not technically feasible and also leads to declaring lower emissions than the actual ones. For example, assuming that the amount of biomass used by District Heating – Sliven is correct for the purposes of the annual environmental report in 2021, it would appear that the efficiency of the boilers is 337%. 

‘We asked the responsible institutions whether there have been any discrepancies in the reports of these plants and they informed us that there have been episodic fines of several thousand leva. Considering the results of the report, which has been conducted on the basis of the information verified by these institutions, this indicated a very serious form of inaction’ said layer Regina Stoilova. 

The saving of some of the missions in the data submitted by the TPPs would be impossible without the support of emission verification companies. In this case these are GREEN AND FAIR JSC – responsible for the reports until 2018 and GMI Verifier Ltd – from 2018 onwards. The traces of the true owners of GREEN AND FAIR are lost as the company is registered with bearer shares – i.e. the true owner is unknown. Despite this, the Bulgarian Accreditation Service, which monitors the independence of verification companies, has issued and maintained for over 10 years an accreditation certificate for a company with an unknown owner. GREEN AND FAIR seized to be the plants’ verification company in the very year it changes its registration type – 2019. 

Coal-fired power plants from the ‘Kovachki’ ring are known for their systematic violations as they exceed or burn fuels for which they have no permits – biomass and RDF. For example, in District Heating – Sliven in 2021 the amount of biomass reported in the GHG report was 203 times higher than allowed. The plants are fined for this but the ‘profits’ from these violations are higher, since plants continue to systematically violate their permits. 

While the report shows significant discrepancies in the declared emissions, one of the power plants cited in it – TPP Bobov dol –  insists in the public sphere that it has started its green transition and has even established the platform From Brown to Green. But their top place in the underreporting of greenhouse gas emissions and carbon allowances suggests a very different intention.

Pipe with white smoke against the background of blue sky and copy space. Emission of steam and smoke into the atmosphere

 

Briefing: The hidden picture of carbon dioxide pollution: how data discrepancies benefit the power plants in the ‘Kovachki’ ring

 

The report has been commissioned by Za Zemiata (Friends of the Earth Bulgaria) and prepared by an independent energy expert, based on publicly available information from annual emissions reports for the period 2017 – 2021

Sofia, February 2023

The report ‘The hidden picture of carbon dioxide pollution: how data discrepancies benefit the power plants in the ‘Kovachki’ ring’ analyses the reported greenhouse gas emissions under the European Union Emissions Trading System for the following power plants, associated with the energy consultant Hristo Kovachki: ‘District Heating – Pernik’, Pernik, TPP ‘Republika’, ‘District Heating – Sliven’,  TPP ‘Bobov dol’, TPP ‘ Brikel’ and TPP Maritsa 3’. The period covered is 2018 – 2022, with the data for the previous year published each year. A comparison is made between all publicly available data submitted by the power plants to the Executive Environment Agency, the regional environmental inspectorates and the Energy and Water Regulatory Commission.  

Calculations show that between 2017 and 2021 the financial savings from carbon allowances amount to almost €75 mln as a result from the actions and inactions of the power plants, laboratories, verification bodies, the Executive Environment Agency, the Bulgarian Accreditation Service, regional environment and water inspectorate, the Energy and Water Regulatory Commission and the Ministry of Energy. 

The estimates presented are conservative as it is not possible to make a sufficiently precise calculation of the quantities of the unreported emissions with the data available. For the plants which are morally and technically obsolete, efficiency factors in excess of 100%, even 300% have been submitted, although normally such plants do not exceed 90%. The result once again is the underreporting of actual emissions. 

The use of unrealistically low emission factors for different types of coal is widely reported which again results in lower CO2 emissions being reported. The Bulgarian National Greenhouse Gas Inventory does not include the unrealistically low emission factors of these plants and they are excluded from the national emission factor figures. It remains unclear why the discrepancies have not caused any consequences for the verification bodies and the installations.

The public data used in the analysis are the greenhouse gas reports, the environmental reports for the integrated permit and to the European Pollutant Release and Transfer Register which are submitted to the Executive Environment Agency. It is the responsibility of the Regional Inspectorate of Environment and Water to verify the completeness, consistency and accuracy of the data submitted to the European Pollutant Release and Transfer Register. Often in the three different reports there are drastic discrepancies with a tendency for the quantities of fuels reported in the environmental report to significantly exceed those reported in the greenhouse gas report. As a result, the power plants buy allowances for significantly less greenhouse gas emissions. 

The bulk of the power plants’ reports are submitted to the EEA, in the same directorate – the Permit Regimes Directorate. These reports are subject to checks by EEA and RIEW, as competent authorities, and it is expected that they will contain the same data on emissions, fuels and raw materials used and energy produced and if there are any discrepancies, these will be corrected and the reports fixed before their formal approval. The greenhouse gas emissions report is considered as formally approved as after verification by the EEA and the issuance of a final opinion.

On the basis of the data  reported to the state regulator – the EWRC, the energy prices are determined. The Regulatory commission also does not check whether the information submitted to them corresponds to the information presented in the greenhouse gas reports, even though the pricing also takes into account data on the required emission allowances, the cost of which is a significant part of the energy cost. 

In 2021 for the first time there has been no discrepancy between the IP report and the GHG reports submitted by District Heating – Pernik, but the EWRC report was submitted with confidential data and hidden quantities therefore it has not been possible to compare and verify the reliability of the data. 

Conclusions on verification bodies, laboratories and their accreditation

The GHG emission reports must be checked and verified by an independent verifier – a verification body accredited by the Bulgarian Accreditation Service (BAS). The main task of BAS is to ensure that verification bodies are independent of the operators and that the reports verified by them contain accurate and correct data. The BSA must carry out an annual review of the verifiers’ activities. It compares whether there are large deviations in the unit emissions, emission factors and fuel calorific values in the last 10 years of a given combustion plant. If irregularities are found, it should restrict or withdraw the body’s accreditation. 

In this case the verification bodies are GREEN AND FAIR JSC – for the reports until 2018 and GMI Verify Ltd – from 2018 onwards. In 2022, TPP Bobov dol’s report was again verified by GREEN AND FAIR JSC. 

Until 2019, GREEN AND FAIR JSC was registered as a company with bearer shares (as seen in the commercial register), which means that the owner of the shares is unknown which is why a lack of affiliation with the inspected installation and the independence of the verification body is not guaranteed. The Bulgarian Accreditation Service, which is obliged to monitor the independence of the verifying bodies, has issued and maintained for more than 10 years an accreditation certificate for a joint stock company with an unclear owner. GREEN AND FAIR ceased to be an installation verifier in the very year it changed its registration type – 2019. 

A check of the BAS register shows that on 15.03.2022, BAS has amended the accreditation order of GMI Verify Ltd by extending the scope instead of limiting it. BAS has not taken into account the gross violations of the reporting under REGULATION 2018/2067, even though the issue with the power plants was already brought to public attention.  

Conclusions on underestimated emissions and financial savings

The five plants ‘District Heating – Pernik’, ‘District Heating – Sliven’, TPP ‘Bobov dol’, TPP ‘Brikel’ and TPP ‘Maritsa 3’ have significantly reduced in their reports the data on greenhouse gases emitted into the atmosphere. A total of 1 957 682 tonnes of CO2 remain unreported which resulted in savings of at least EUR 74 691 047 over five years. 

The underestimated emissions and the financial savings resulting from the actions and inactions of the installations, laboratories, Verification Bodies, EEA, Bulgarian Accreditation Service, Regional Inspectorate of Environment and Water, EWRC and ME are presented in the table below: 

  Year

 

“District Heating – Pernik” JSC “District Heating  – Sliven” LTD TPP “Bobov dol” LTD “Brikel” LTD TTP “Maritsa 3” LTD TOTAL
t CO2 2017 180 110 32 842   21 850   234 802
2018 88 064 41 511 206 545 93 845   429 965
2019 120 765 27 009 262 029 71 154   480 957
2020 311 567 18 225 227 290 54 239   611 321
2021 6 370 95 879 51 306 42 137 4 945 200 638
2017-2021 706 876 215 466 747 170 283 225 4 945 1 957 682
EUR 2017 3 062 113 558 357   371 474   3 991 944
2018 2 255 496 1 063 181 5 290 068 2 403 574   11 012 319
2019 3 029 831 677 618 6 573 962 1 785 152   12 066 563
2020 15 578 328 911 244 11 364 485 2 711 970   30 566 027
2021 541 482 8 149 730 4 361 013 3 581 616 420 353 17 054 194
2017-2021 24 467 250 11 360 130 27 589 528 10 853 787 420 353 74 691 047

 

For the period 2017-2021, the financial savings from carbon allowances amount to almost €75 million.

 

Notes:

 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download the report

,

Зеленият водород – реалистичен потенциал и капацитет и българският контекст

Автор: Симеон Белорешки, енергиен експерт

За зеления водород, който се произвежда от възобновяеми енергийни източници чрез електролиза, през последните години се говори като за “горивото на бъдещето”, като в този дискурс участват политици, енергийните фирми и професионалисти от всички области. За съжаление, въпреки тези дискусии, като че ли се разпространяват повече заблуди отколкото знания, а зеленият водород се превръща в “панацеята” за всички енергийни проблеми.

Важно е да се зададе въпросът дали има реалистичен потенциал и капацитет в България да се произвежда зелен водород. За да се произвежда зелен водород са необходими вода и много ток от възобновяеми енергийни източници. Простият отговор е, че България има огромен потенциал за производството на зелен водород, тъй като притежава огромен воден ресурс – Черно море, а в страната има и достатъчно слънце – това са и двата най-важни компонента за производството на зелен водород. В момента все още няма капацитет, но той все пак може да се изгради с времето. Или с други думи – България теоретично има реалистичен потенциал да задоволи всичките си енергийни нужди.

На практика обаче нещата стоят съвсем различно и те водят до нуждата от отговори на следните въпроси:

  • Кои сектори от икономиката искаме да модернизираме така, че да използват водород? Има ли и други алтернативи на водорода, които са или по-лесни, или по-евтини, или и двете?
  • Доколко държавата трябва да се намесва/субсидира подобен процес, както и защо трябва да го прави?
  • Кои ще са крайните клиенти, какви ползи ще доведе това за тях?
  • Колко време ще трае този преход и имаме ли ресурси – като под ресурси не говорим само за финансов ресурс, а за хора, инфраструктура, законодателство. Тук спада и въпросът за цената, но той е следствие на всичко останало, а за съжаление почти всяка дискусия започва първо с това.  
  • Откъде трябва да започнем и какви да са приоритетите?

Сред ключовите неща, които трябва да се имат предвид за зеления водород и са валидни за този момент са липсата на реален пазар за зелен водород, като неговото бързо налагане ще доведе до непазарност и съответно до обвързаност с правителствата и държавната администрация – като България е особено уязвима тук. Освен това трябва да се приоритизират само онези приложения на водорода, които ще осигурят максимален резултат както по отношение намаляване на емисиите, така и по отношение намаляване на енергийната зависимост (включително към външни и недемократични режими). 

Трябва да се има предвид, че миксът на водорода в икономиката ще е силно локализиран и ще зависи от структурата на потребителите в съответната страна и нейния собствен капацитет да се справя с предизвикателствата по цялата верига на стойност. Това ще изисква огромни усилия от обществото и има необходимост от информационна кампания, за да не се насаждат необосновани очаквания.

Няма и специалисти по водородна икономика и то в световен мащаб, като тепърва предстои да се разработват проекти, някои, които ще са успешни, а други – не; затова трябва да сме подготвени, че това ще отнеме време. Същевременно има изключителен шум покрай водорода – част от него по естествен път, а друг – умишлено подклаждан. Вероятно това се дължи и на това, че до момента няма нито един вариант за постигане на въглеродна неутралност и достигане на поставените цели без значително участие на водорода, така че зеленият водород е нещо, което ще присъства в енергийния микс със сигурност. 

Ключов момент е и необходимостта от ресурси за производството на зелен водород, а те са вода и много ток от възобновяеми енергийни източници. За да е икономически изгодно да се произвежда зелен водород трябва да има достатъчно моменти с излишък на евтина електрическа енергия. Ето защо е необходимо наличието на много енергия през деня (основно от слънце) и съответното количество електроенергия за през нощта – от вятър, биомаса, вода, геотермална енергия.

Предвид тези съображения, важно е да се види къде е най-приложим зеленият водород.

Фигура 2. Водородната стълба на приложенията

Ако разгледаме водородната стълба на приложенията, ще видим някои ключови неща: 

В тежката индустрия, водородът няма истинска алтернатива (категория А). Там са и големите консуматори, които в момента добиват водород от природен газ. Тези би трябвало да бъдат първите, които да използват зелен водород (водород добит без емисии, най-често чрез електролиза). Не всички консуматори ще могат да го реализират в близост до консумацията и това ще изисква транспортиране.

Категории B&C показват, че в тези индустрии има алтернативи, които също са в процес на развитие. 

Масовата употреба на водорода в домакинствата, леките коли, транспорта, отоплението и т.н. вероятно няма да се случи, защото дори и сега, тези приложения имат по-евтина алтернатива в лицето на електрификацията и батериите.  

От това излиза, че основната нужда от декарбонизация чрез зелен вородод е съществуващата промишленост и рафиниране. Дори и най-добрият сценарий на всички съществуващи проекти ще покрие само 9 % от съществуващото търсене до 2030 г., и то при 100% капацитет на електролизерите. Що се касае намаляването на емисиите, няма никакъв смисъл да се говори за зелен водород, складиране, транспортиране преди да са декарбонизирани най-големите емитери на CO2, които в момента използват водород получен от природен газ (сив водород). Що се касае национална сигурност и осигуряване на водород за нуждите на торовата промишленост, то може да се говори за зелен водород и тръбопроводи до торовите заводи, ако се налага. 

Освен това, има и редица допълнителни неизвестни в уравнението на водородната икономика. За тях се говори малко, а всъщност те са дори по-важни и сложни за разрешаване от по-често засяганите въпроси.

Едно от тези неизвестни е  пожаробезопасността на водорода. Макар че водородът е отдавна в употреба, той е разпространен основно в промишлеността, където има сравнително строги норми на правилата за пожарна безопасност свързани с експлоатацията му. Навлизането му широко в области извън индустрията (автомобили, сгради и т.н.) ще направи необходимо преосмислянето на много противопожарни правила свързани с употребата му във всеки от новите сектори. Когато водородът гори, той гори с невидим пламък, като в същото време развива изключително високи температури, което налага преосмислянето на правилата за пожаробезопасност във всяка една нова сфера на употреба

В зависимост от разпространението на водорода в промишлеността и бита, редица съпътстващи професионални дейности ще имат нужда от допълнителна квалификация и обучение с цел правилното боравене с тази субстанция. Това може да струва колосално количество време и усилия. Водородът е много по-опасен от природния газ, който и сега се счита за особено пожаро- и взривоопасен. Водородната икономика ще изисква и нови профили в техническите и икономическите ВУЗ-ове.

Редица инженерни практики ще се нуждаят от промяна в правилата на проектиране на системи и инсталации, като може да се засегне преработването на съществуващи, както и появата на нови стандарти.  Ще бъдат засегнати инженерни специалности като материалознание, електротехника, отопление, климатизация и вентилация, пожарна безопасност и др.

Друг е въпросът и за търговията с водород, като всички говорят за нея с идеята, че тя ще се случва по начин, подобен на втечнения природен газ (LNG). Това всъщност е много далеч от истината и от реалното изпълнение. Направи се подобен опит с кораб от Австралия до Япония, резултатите още се изследват, но засега не изглеждат много обнадеждаващи и има сериозни причини за това. Температурата за поддържане на втечнения водород е с 90 C по-ниска от тази на втечнения газ, а това е сериозно предизвикателство. Макар и решим, този проблем е свързан със сериозни допълнителни разходи и преустройството на LNG танкер в такъв за водород е далеч по-сложно отколкото изглежда. 

Далеч по-сложен изглежда проблемът, че в момента няма борсова цена на водорода (по подобие на газа и петрола), а без такава цена който и да е голям проект трудно ще получи FID (Final Investment decision), освен ако не е сериозно подкрепен от държавата или рискови фондове; именно затова следващите 2-3 години ще бъдат изключително хаотични.

Какво значи това за България?

Приоритет за нас е изграждането на ВЕИ мощности на първо място, особено ако ще целим да има излишъци, и за да може да има ниски цени на електроенергията за нуждите на електролизерите.

Законовата рамка в момента и липсата на визия за развитието на енергетиката спира въвеждането на ВЕИ, а повечето потребители на малки и средни мощности изграждат предимно такива за собствена консумация. 

Има няколко големи потребители на водород и това са Лукойл и торовите заводи. Неохим в Димитровград прави амоняк от природен газ, теоретично, той би могъл да прави амоняка с помощта на зелен водород (зелен амоняк). В момента, Агрополихим внася амоняк отвън, но при определени условия, теоретично, би могъл да прави и той зелен амоняк. Това обаче едва ли ще се случи, тъй като търговията на амоняк е изключително добре развита, има борсова цена и вероятно България едва ли ще може да се конкурира със страни, които имат много по-голямо слънцегреене като Саудитска Арабия и Обединени арабски емирства.

Днешното състояние на идеята на водородната икономика в България е доста плачевно поради това, че не е решен основният проблем – кои са са потенциалните консуматори на водород и как ги приоритизираме. Нямаме и инженерингови компании, които могат да се нагърбят с такива задачи, така че трябва да разчитаме изцяло на външна помощ; в чужбина това е по-развито и приоритетите ще бъдат там. Ето защо, българската държава трябва да е много внимателна какви точно проекти иска да финансира и къде да насочва вниманието си. На този етап – в следващите 3-5 г., препоръката би била да не се развива нещо съществено във връзка с водорода, а да се изчака водещите световни компании да проправят пътя. Разбира се, частни инициативи винаги са добре дошли и ако има такива трябва да се подпомагат административно.

Държавата обаче, ако иска да се развива капацитетът в производството и употребата на зеления водород, на първо място трябва да насърчава и влага усилия в:

  1. Обезпечаване на ресурсите, необходими за водорода, а именно ВЕИ;
  2. Обезпечаване на по-добро управление на водите, защото се очакват засушавания, така или иначе;
  3. Обезпечаване на инженерни и технически кадри за обслужване на ВЕИ и бъдещите водородни инсталации.

 

Основна част:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Свали документа

 

Приложение 1:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Свали документа

 

,

Пространствено базирани сценарии за въвеждането на зони с ниски емисии в Столична община

„Пространствено базирани сценарии за въвеждането на зони с ниски емисии в Столична община“ е експертен доклад по поръчка на „За Земята“, който проектира и изчислява ефекта от потенциалните ограничения в трафика върху емисиите на азотни оксиди (NOx) и фини прахови частици (ФПЧ) в предложения от Столична община вид през лятото на 2022 г. с по-прецизно, собствено предложение.

Двата сценария са сравнени като развитие към 2026 и 2030 година в два варианта – запазване на количеството на трафика и намаление на количеството на трафика с 20% благодарение на успешно прилагане на съпътстващи мерки за устойчива мобилност – насърчаващи активното придвижване, леките микро електрически и споделени превозни средства, обществения транспорт и градската логистика.

Информацията е в два файла, които може да намерите по-долу – съответно основна част на доклада и приложения с инфографики с по-подробно разглеждане на различните променливи и сценарии.

Основна част:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

 

Приложения и инфографики:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
, , , , ,

Годишен описателен и финансов отчет за 2021 г. на ЕС „За Земята“

С радост ви представяме годишния описателен и финансов отчет за 2021 г. на ЕС „ За Земята. Изготвихме го с много желание и старание, за да бъде съдържанието му по-достъпно, илюстрирано и разбираемо за вас – хората, които ни подкрепят и помагат.
2021 г. мина в несигурността на пандемията на COVID-19 и все по-осезаемата глобална климатична криза. Екипът на „За Земята“ се разрасна и още по-активно работи върху темите „Енергия и климат“, „Икономическа справедливост“, „Въздух“, „Нулеви отпадъци“, „Храна и земеделие“, „Училище за устойчивост“.
Справедливият енергиен преход и предложенията за реформи и инвестиционни проекти в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) бяха основен акцент в работата на екип „Енергия и климат“. Започнахме да работим върху мерки за въвеждане на ВЕИ и енергийна ефективност, продължихме работата с местни общности и стартирахме кампанията срещу изкопаемия газ.
През 2021 г., чрез участието си в колективен иск, „За Земята“ спечели дело срещу Столична община, като съдът задължи администрацията да предприеме мерки за подобряване качеството на въздуха в София.
Изгарянето на отпадъци в тецове и специално построени съоръжения продължи да мобилизира местните общности. Работата с хората от Девня се разви в структурирана кампания, като започнахме да работим усилено с общини за насърчаване на „нулеви отпдъци” като подход за управление на отпадъци.
Въвеждането на правила за намаляване на еднократната пластмаса чрез Общоевропейска директива беше стъпка в правилната посока. Но преобладаващата част от най-често срещаните отпадъци са пластмасови бутилки. Затова усилията на екип Нулеви отпадъци се насочиха към популяризиране на решенията и въвеждане на депозитна система за пластмасови бутилки.

 

 

Най-големите компании в България плащат по-малко данъци от останалите

Представяме ви заключенията от доклада на Екологично сдружение „За Земята“ с автор финансовият журналист Димитър Събев и съавтор Ива Димитрова от екип „Икономическа справедливост“ на „За Земята“. Документът използва изцяло публична информация и разглежда корпоративните данъци на десетте най-големи частни предприятия в България. Данните показват, че съотношението „данък/приходи“ е средно 0.34% за 2020 г. и 0.37% за предходната година. С други думи, държавата прибира между 3 и 4 лева от всеки 1000 лева от бизнеса на най-големите фирми.

,

7-те стъпки за създаване на зони с ниски емисии

Зоните с ниски емисии (ЗНЕ) набират скорост през последните години, разпространявайки се все повече в Европа. Според Clean Cities Campaign и въз основа на данните на Sadler Consultants, 228 ЗНЕ са били активни през 2019 г., 320 са действащи през юни 2022 г. и 507 ще са въведени към 2025 г. Техните цели, степен на амбициозност, размер, обхват и стъпки на въвеждане във времето варират в зависимост от местния и националния контекст, което означава, че няма универсална формула.

Но има принципи и подходи, които могат да бъдат приложени към всяка ЗНЕ, за да бъде тя ефективна. Този доклад обобщава основните елементи, които определят успеха на зоните с ниски емисии въз основа на преглед на литературата, примери за най-добри практики и насоки, предоставени от експертни групи като градовете от групата C40 или финансирани от ЕС проекти, като ReVeAL.

Запознайте се със 7-те стъпки за създаване на зони за ниски емисии, извлечени от успешния опит на водещите в тази сфера градове в Европа:

BG_The 7 steps to create effective low-emission zones

Тенденции в развитието на зоните с ниски и нулеви емисии в Европа

Зоните с ниски емисии (ЗНЕ), които регулират достъпа до градските райони въз основа на eмисиите от МПС, са една от основните мерки за чист въздух в европейските градове. Те са доказали ефективността си за ограничаването на замърсяването на въздуха, а като вторичен ефект от най -строгите схеми е цялостно намаляване на трафика по пътищата и стимулиране на местната икономика. Първите ограничения от подобен тип са въведени преди две десетилетия, но ЗНЕ отбелязаха особено силен растеж след приемането на директивата на ЕС за качеството на въздуха през 2008 г., скандала Дизелгейт през 2015 г. и последвалите съдебни дела, заведени от гражданското общество.

Нов анализ на най-изчерпателната база данни за зони с ниски емисии в ЕС-27, Великобритания и Норвегия показва, че има устойчив импулс и нова вълна от зони с ниски емисии е в ход.

Запознайте с интересните данни, графики и тенденции за зоните с ниски и нулеви емисии от транспорта в този доклад на Кампанията за чисти градове (Clean Cities Campaign):

BG_The development trends of low-emission and zero-emission zones in Europe

,

Ще намалят ли новите ГМО употребата на пестициди?…НЕ!

Ще намалят ли новите ГМО употребата на пестициди?…НЕ!

Доказателствата са категорични – новите ГМО няма да намалят употребата на пестициди.

ГМ култури от първо поколение бяха въведени преди повече от 20 години с обещания за намаляване на употребата на пестициди – обещания, които сега се дават за новите ГМ култури. Данните обаче показват, че това първо поколение ГМ култури, всъщност е увеличило употребата на пестициди в страните, където те се отглеждат широко.

За да се постигнат целите за намаляване употребата на пестициди, вземащите решения трябва да предприемат следните действия:

Да признаят, че обещанията на биотехнологичната индустрия не са доказани.

Да приемат реални решения за намаляване на пестицидите и насърчаване на промяна в обществената политика и законодателство.

Да въведат регулация на новите ГМО съгласно съществуващите закони за ГМО, за да се осигури свобода на избора за потребителите, земеделските производители и селекционерите, както и прилагане на строги мерки за безопасност на храните преди пускането им на пазара и етикирането им.

Вижте повече в доклада.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

БРИФИНГ | Май 2022 | Приятели на Земята Европа

Автор: Claire Robinson
Дизайн: contact@onehemisphere.se Визии: © Shutterstock.

 

 

,

Има ли замърсяване на въздуха в София с азотен диоксид?

Темата за качеството на въздуха в София най-често се свързва със замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ). Този аспект е вече добре познат, както на експертите, така и на голяма част от обществото. В същото време не се говори публично за замърсяването с азотен диоксид (NO2), тъй като според официалните данни нивата му са в нормите.

Резултатите от измервания на За Земята за 2021 г., които публикуваме в този доклад, обаче, показват, че замърсяването с азотен диоксид е реален проблем за София и гражданите са изложени дългосрочно на нездравословно високи нива. В 19 от 27 точки измерихме средногодишни концентрации над законовата норма. Най-сериозно засегнати са тези, които прекарват повече време близо до натоварени пътища, защото проблемът се наблюдава основно в близост до места с интензивен трафик на моторни превозни средства. Това не е изненадващо,
тъй като основният източник на замърсяване на въздуха с азотен диоксид в градовете по принцип са автомобилите с двигатели с вътрешно горене. София не прави изключение.

Научете повече от доклада!

Данни от измерванията в табличен вид, може да намерите тук.

7 искри за запалване на нова икономика

Свалете пълния доклад като pdf

Заедно с нашата европейска мрежа от организации в 32 държави, Приятели на Земята-Европа разработихме 7 идеи за трансформация на икономиката на Европа. Представяме ви  някои от нашите основни виждания и приоритети. Надяваме се, че те ще вдъхновят действия за цялостна промяна на сегашната доминираща, основана на растежа, капиталистическа, неолиберална икономика. Считаме, че тя е в основата на унищожаването на нашата обща планета и на хората и ще се борим да разарушим структурите на властта, които я поддържат и задвижват. Надяваме се, че нашата визия ще стимулира колективни действия за препроектиране на икономиката, така че тя да служи за благосъстоянието на всички хора и Земята. Всяка от представените идеи не е трансформираща сама по себе си – всички те са взаимозависими. Трансформиращата промяна на нашата икономическа система идва от прилагането на тези идеи, а и отвъд тях, заедно.

,

Новите ГМО: как големият бизнес се сдобива с контрол над храната ни

Новите ГМО: как големият бизнес се сдобива с контрол над храната ни

БИОРАЗНООБРАЗИЕТО, НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ИЗБОРЪТ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ СА ЗАСТРАШЕНИ

Знаем как да поправим счупената хранителна система в света. Нуждаем се от агроекология, която да зачита и насърчава биоразнообразието, да се съсредоточава върху устойчивостта на земеделските култури и обмена на знания. Нуждаем се от система, която поставя в основата си разнообразието, справедливостта и баланса с природата.

Лобистките групи за нови генетично модифицирани организми (ГМО) също твърдят, че имат отговорите – но техните „решения“ са много различни.

Според агробизнес корпорации като Corteva и Bayer ГМО технология като CRISPR е решението за нефункциониращата индустрия за производство на храни – технология, която те описват като демократизираща, устойчива и необходима. Ако се вгледаме по-дълбоко, ще открием, че тези ГМО, промотирани от Corteva, Bayer и други корпорации, са и тези, за които същите притежават патенти.

Биотехнологиите, агробизнесът и техните лобисти вече настояват Европейската комисия да дерегулира новите ГМО и да отхвърли доказателствата за всички свързани с тях рискове. Европейската комисия се вслушва в тях и изглежда повече от готова да вкара исканията на лобитата в нов закон с отслабени проверки за безопасност и с избегнато етикетиране на ГМО.

Агробизнесът и Европейската комисия не само представят новото поколение ГМО като ключов инструмент за устойчиви хранителни системи, но и някои световни биотехнологични корпорации се стремят към две основни законови промени:

  • Патентите за новите ГМО трябва да включват всички конвенционално отглеждани растения със сходни генетични характеристики, за да се получи безпрецедентен контрол върху растенията и семената.
  • Същите корпорации искат да държат в неведение земеделските производители и потребителите, като пускат на пазара своите продукти без никакво етикетиране и проверки за безопасност, за да намалят едновременно с това разходите си.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

БРИФИНГ | Декември 2021 | Приятели на Земята Европа
Автор: Cass Hebron
Дизайн: contact@onehemisphere.se Визии: © Shutterstock.

, ,

Да редактираш истината. Редактирането на гени не е решение.

Редактирането на гени не е решение на промените в климата. 

Земеделието е попаднало в омагьосан кръг. Индустриалното селско стопанство и особено индустриалното производство на фуражи за животни е основен източник на емисиите на парникови газове и изменението на климата, а земеделсткият сектор се бори да се справи с последиците от това нарушаване на климата. Повишаването на температурите, екстремните метеорологични явления и непредсказуемите условия поставят под заплаха земеделското производство, което от своя страна застрашава производството на храни.

Ефективните решения трябва да бъдат двупосочни: както да се намали въздействието на селското стопанство върху околната среда, така и да се направи секторът по-устойчив на климатичните въздействия.

Агробизнесът и биотехнологиите рекламират новите ГМО като ключ към запазване на производството на храни в новите нестабилни климатични условия.

Те твърдят, че използвайки нови методи на генното инженерство за редактиране на геномите на растенията, ще разработят такива, които са в състояние да дават стабилни добиви в условия на суша или ще модифицират корените им, за да съхраняват повече атмосферен въглерод.

Политиците и учените не трябва да отделят време и пари за намаляване на въздействието на метана от кравите и за създаване на ГМО-модифицирани фуражи за масово производство. Те трябва да намерят начини да се откажат от неустойчивото промишлено земеделие. Въпросът, на който биотехнологиите се опитват да отговорят, е: “Как да поддържаме същите нива на свръхпроизводство и експлоатация на ресурсите?”, а би трябвало да бъде: “Как да се отдалечим от една експлоататорска и вредна за околната среда индустрия?”

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

,

ДЕКЛАРАЦИЯ по проект 9а „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Снимка: Етюдите на София, http://sketchesofsofia.com/

Отказът на Германия от въглищата до 2030 г. поставя в изолация останалите замърсители от ЕС

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Какви правила да се прилагат към новите геномни техники?

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
,

Социологическо проучване сред енергийно бедни домакинства

Социологическо проучване сред енергийно бедни домакинства проведено сред три от най-уязвимите към енергийна бедност демографски групи приключи с разработването на аналитичен доклад. Водещ мотив за провеждането на проучването бе разбирането на нагласите на уязвими от енергийна бедност домакинства относно предвидени на ниво ЕС реформи в близко бъдеще, целящи намаляване на енергийната бедност чрез програми за повишаване на жилищната енергийна ефективност, и декарбонизацията на отоплението на битовите потребители. 

В района на Велинград бяха проведени тридесет броя дълбочинни интервюта, по десет във всяка една от селектрираните като най-уязвими групи: ромски домакинства, домакинства на възрастни граждани, домакинства на млади хора. Изследването бе насочено към район с предимно еднофамилни сгради, един сегмент напълно забравен от досегашните програми за саниране в страната. 

Основни изводи от дълбочинните интервюта, след направеното проучване сред енергийно бедни:

  • Главната част от енергийно бедните домакинства използват дърва за огрев като предпочитан метод за отопление, главно поради икономически причини;
  • Ромските домакинства и домакинствата на възрастни хора са най-неподвластни на смяна на настоящото си средство на отопление. Камината с водна риза е избор на онези домакинства, които и към момента използват като основно средство за отопление дърва за огрев;
  • Младите домакинства са позитивни към новите зелени нисковъглеродни отоплителни технологии;
  • Преодоляването на информационния дефицит в съчетание с бюрократичното отношение, както и подобряването на самата процедура и изисквания значително биха подобрили процеса по предоставяне на енергийни помощи;
  • Размерът на предоставяната помощ за отопление е по-скоро удовлетворителен от домакинствата до които са достигнали средства;
  • Изключително важен извод, е че самите интервюирани спонтанно правят пряка връзка между направените от тях енергийно ефективни подобрения  и състоянието на жилището. В този смисъл не е необходимо убеждаването на енергийно бедните домакинства в значението и необходимостта от подобрения на жилището;
  • Подмяната на дограмата и изолацията на жилището са първостепенните мерки за повишаване на енергийната ефективност според интервюираните;
  • Идеята за безплатни енергийни консултации под формата на предвидената рефорна “едно гише” се възприема изключително позитивно. Отчита се нуждата от структуриране на информацията и безпристрастното й споделяне;
  • Нагласата държавната политика към енергийно бедните домакинства да обхваща повече реципиенти, дори и с цената на по-малко предоставяни средства на домакинство  трябва да бъде отчитана при планирането и реализацията на бъдещи политики в тази област. Опцията за самоучастие може да бъде заложена за всички, освен за крайно бедните.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
Разказ за Парма

Разказ за Парма

Казус номер 7 от поредицата за общини с нулеви отпадъци на Европейската мрежа за нулеви отпадъци (Zero Waste Europe)

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

Насърчаване на енергията от възобновяеми източници в централизираното топлоснабдяване: доклад на Environmental Action Germany

Седем препоръки за политиката с цел насърчаване на енергията от възобновяеми източници в централизираното топлоснабдяване:

1. Субсидиите за топлоснабдяване от възобновяеми източници трябва да се предоставят директно, без отклонение през субсидиите за когенерация – комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (КПТЕЕ). Степента на подкрепа трябва да варира според съответната технология.

2. Производството на електрическа и топлинна енергия трябва да бъде разделено. Комбинираното производство в електроцентрали за КПТЕЕ поддържа дела на производството на топлинна енергия от изкопаеми горива ненужно високо и пречи на използването на енергия от възобновяеми източници в топлоснабдяването.

3. Технологията на комбинирано производство на енергия повече не трябва да се класифицира като „високоефективна“ и да се популяризира като такава. Системите за възобновяема топлинна енергия осигуряват по-висока ефективност.

4. Коефициентът на преобразуване в първична енергия за централизираното топлоснабдяване трябва да се изчислява чрез т.нар. метод на Карно. Според настоящите методи топлоснабдяването от изкопаеми горива изглежда благоприятно за климата само в математическо отношение и забавя инвестициите в „зелено“ топлоснабдяване и изолация на сгради.

5. Всички субсидии за отопление с изкопаеми горива, особено тези за електроцентрали за КПТЕЕ от изкопаеми горива, трябва да бъдат премахнати, за да се прекрати икономическата неравнопоставеност на „зеленото“ топлоснабдяване.

6. От общините трябва да се изисква да планират системите за топлоснабдяване в съответствие с целите по отношение на климата, за да се даде начало на преминаването към „зелено“ (централизирано) топлоснабдяване, когато това е целесъобразно.

7. Правителствата трябва да преценят най-добрия начин за осигуряване на достъп до мрежата за топлоснабдяване на трети страни – доставчици на възобновяема топлинна енергия.

Вижте повече в материалите от брошурата:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Свали документа

 

, , , , , ,

Годишен описателен и финансов отчет за 2019 г. на екологично сдружение За Земята

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

, , ,

Не на генетичното насочване: генна модификация на дивите видове и цели екосистеми

От изобретяването на техниката за генетично инженерство CRISPR/Cas, гените могат да бъдат променени много по-фундаментално, отколкото е било възможно преди. С помощта на генетично редактиране могат да бъдат променени не само гените на обработваеми култури и добитък, но и тези на диви животни и растения. По този начин природата – взаимодействието на видовете в техните екосистеми – също може да бъде генетично препрограмирана в близко бъдеще, за да отговаря на човешките цели.

За Земята казва „не“ на подобни експерименти!

Read more

, , ,

„Поколение неизвестно“ – доклад и позиция на За Земята и Приятели на Земята Европа за новите ГМО

В настоящия доклад ще намерите позицията на За Земята и Приятели на Земята Европа относно ГМО2.0 – продуктите на генетичното редактиране.

Ето и накратко какво засягаме с него:

  • Кого овластява технологията, кого обезсилва и кой я притежава?
  • Агрохимическата индустрия представя тези нови техники като устойчиво решение, като се стреми да защити своя пазар за индустриални стоки и семена.
  • Понастоящем няма доказателства, че новото поколение ГМО ще изпълни някое от тези обещания.
  • Тези нови техники за редактиране на гени модифицират ДНК на растения, животни и микроби, променяйки генетичния материал на организма по начини, които не се срещат естествено и не се получават чрез конвенционално размножаване на растения.
  • Техниките за генетично редактиране могат да доведат до неочаквани резултати.
  • Тази непредсказуемост е един от основните аргументи за строгото регулиране, въведено за ГМО, а рискът остава и за продуктите на ГМО2.0. Следователно те следва да бъдат регулирани по същия начин.
  • Правилата за ГМО гарантират, че земеделските производители, животновъдите и потребителите са в състояние да вземат информирани решения, дали искат да използват ГМО, знаейки че са проведени изследвания за вероятните въздействия върху околната среда.
  • Лобистите, представляващи производителите на зърнени култури, картофи, захарно цвекло и други твърдят, че прилагането на съществуващото законодателство за ГМО към новото поколение технологии би било основна заплаха за техните икономически интереси.
  • Тяхната доминираща пазарна позиция означава, че могат да контролират достъпа до патента за технологията CRISPR на своите конкуренти, включително да определят цената за достъп до технологията.
  • Естествени сортове култури могат да бъдат разработени, за да се адаптират към променящия се климат, а по-малко интензивните форми на земеделие ще ни позволят да храним хората по устойчив начин.

Вижте целия доклад тук.

Анализ на данни за нивата на азотен диоксид в София

Замърсяването на въздуха е най-големият екологичен риск за здравето на хората в Европа според Европейската агенция за околната среда. Основните замърсители, които се цитират са фините прахови частици (ФПЧ), азотен диоксид, в по-малка степен озон и други. Поради продължаващото замърсяване в немалко страни, ЕС започна сериозно не само да обръща внимание на проблема, но и да настоява за по-ефективни и бързи мерки прилагани от страните членки. Срещу редица държави стартираха наказателни процедури за непостигане на нормите заложени в европейското законодателство. В някои случаи процедурите са в Съда на Европейския съюз, а в случая с България дори има осъдително решение от 5 април 2017 г. заради систематичното замърсяване на въздуха с ФПЧ.

Diffusion_tubes_Sofia_NO2_2019-2020_final

,

Атлас на пластмасата: факти и данни за света на синтетичните полимери

Представяме българското издание на Атлас на пластмасата съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic (Освободи се от пластмасата) и фондация Heinrich Böll. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят.

„На този етап от съвременния живот докосваме по-често пластмаса, отколкото близките си.“ – от авторите на Атласа

Пластмасата е навсякъде: във въздуха, водата и почвата. Сега тепърва започваме да разбираме последиците от прекомерната ни зависимост от този материал. Това, което прави пластмасата полезна, е точно това, което я прави и вредна: тя е устойчива и не се разгражда. Независимо от това къде учените търсят пластмаса, те я намират – в най-отдалечените кътчета на Земята. Тя не само се среща повсеместно в околната среда, но се намира и в собствените ни тела.

Но дори когато осъзнаваме нежеланите последствия, днес трудно можем да избегнем пластмасата напълно. Това е така, защото животът без еднократна пластмаса изисква наличието на достъпни екологични алтернативи, а на тази привилегия се радват много малко хора по света – основно жителите на европейските и северноамериканските държави.

Атласът е отлично четиво за всички, които искат да научат повече за пластмасата, тъй като е направен на достъпен език и има лесни за възприемане визуализации и инфографики. Всички те представят историята и присъствието на пластмасата в нашия живот, въздействията ѝ върху околната среда и живите организми, както и представя обещаващи решения на кризата с пластмасовото замърсяване.

Пълният документ можете да свалите от тук

Атласът е разделен на няколко основни секции. В следващите седмици ще направим обзор на основните теми и ще споделяме публикации с основните акценти и интересни факти от тях. 

Част от основните секции в атласа са: 

  • 12 кратки урока за пластмасата и планетата 
  • История
  • Култура на изхвърлянето: защо светът е затънал в боклуци
  • Употреба: благословия и проклятие
  • Здраве: Хранително-вкусова химия
  • Храна: Вкусни хапки
  • Дрехи: синтетика – отвън и вътре в тялото
  • Туризъм: противодействие на прилива от боклук
  • Изменение на климата: Парников дефект
  • Вода: отпадъци на хоризонта
  • „Био пластмаса“: замяната на петрола с царевица не е решение
  • Износ на отпадъците: сметището е затворено
  • Управление на отпадъците: рециклирането не е изход от пластмасовата криза 
  • Корпорации: потребители на прицел
  • Въвеждане на правила: решения от грешната страна
  • Гражданско общество: как движението срещу употребата на пластмаса разобличава големите замърсители
  • Нулеви отпадъци: спиране на проблема при източника

Следи публикациите ни за тези любопитни и информативни теми, за да се запознаеш в по-голяма с проблема с пластмасовото замърсяване, различните отговорни групи за справянето му и любопитни факти, които е добре да знаем като волни или неволни потребители на пластмаса в ежедневието си.