Автомобилите в България продължават да са едни от най-старите в Европа като цяло, въпреки че по-често виждаме луксозни коли по улицата. Екологично сдружение „За Земята“ анализира данните от публични източници, за да очертаем как се променя картината по отношение на качеството и възрастта на автопарка в страната.

В приложения по-долу доклад може да откриете пълните данни от анализа ни.

Изводите през 2026 г. показват, че:

  • Автопаркът в България расте и остава един от най-старите в Европа. Въпреки съвсем лекото положително изменение във възрастовата структура на автопарка, разпределението по този показател може да се каже, че се запазва спрямо миналите периоди. Около ¾ от ППС са над 15-годишни, а над половината от колите на пътя са на 20+ години. Всичко това води до намаляване на пространството в градовете, до влошено качество на въздуха, а оттам и до увеличаващи се социални, политически и здравни проблеми.
  • Време е за преосмисляне на целите на техническите прегледи.  В началото на 2026 г. по покана на За Земята международен научен екип извърши практически измервания от замърсяването от автомобилите по българските улици  с изпускани от двигателите газове и прахови частици. Данните показаха, че дори по-стари автомобили, които имат изправна изпускателна система с работеща филтрация, може да причиняват по-ниско замърсяване от сравнително по-нови коли, чиято поддръжка е занемарена или катализаторът/филтърът е премахнат по някаква причина. Това демонстрира важността на поддръжката на автомобилите и адекватното проследяване на техническото им състояние с точно подбрани показатели за измерване. За съжаление в България нормативната уредба има сериозни пропуски в това отношение. Значимият от гледна точка на човешкото здраве замърсител фини прахови частици (ФПЧ) не е част от проверяваните по закон вредни емисии. Вместо това се измерва “димност”, а този показател може да е в норма дори и за дизели с премахнати филтри за частици (DPF) и с огромни емисии, които ни убиват.
  • Регистрират се автомобили, които скоро няма да могат да се карат,  защото няма да отговарят на екологичните стандарти в много градове в ЕС и в частност – в България.Дори изправни автомобили не отговарят на съвременните стандарти за замърсяване на въздуха, ако са прекалено стари.В контрапункт на предния извод, когато възрастта на един автомобил е прекалено голяма, дори в изправно състояние замърсяването от него е много по-значително. Причината е естествената еволюция на системите за очистване. Над половината ППС в България са на възраст на 20 г. към днешна дата, което значи, че са произведени преди 2026 г. и автоматично отговарят най-много на стандарт EURO3. Това означава, че доста от тях, най-вече дизеловите, отделят емисии, които дори в перфектно състояние, излизайки от завода, не биха отговаряли на стандартите, които днес, две десетилетия по-късно се изискват за влизане в нискоемисионните зони на много европейски градове. Зоната с ниски емисии в София също на практика вече изключва дизеловите автомобили, покриващи само EURO3 в най-рестриктивния си малък ринг, а от 2027 г. ще ги ограничава и в големия ринг. Въпреки това автомобили от този тип продължават да се внасят в България, в противоречие с тенденциите в Европа и докато сме в очакване стандартите за качество на въздуха да станат още по-изискващи


Предишен анализ от този тип може да откриете тук.