Замърсяването от трафика в столицата е подценявано повече от десетилетие. Добрите намерения от последните месеци да се отстранят препятствията пред създаването на база за точни и реалистични измервания в тази посока обаче тръгнаха в неправилната посока с възможен катастрофален изход. В основата на проблема е неправилно прехвърляне на отговорността за определяне на новите местоположения за пунктовете за измерване на замърсяването от трафика, която ИАОС се опитва да вмени на Столична община.
Изборът на локациите на официалните измервателни станции се прави въз основа на експертен анализ, но предполага вземане на управленско решение, особено в случаите когато няколко площадки отговарят на изискванията за разполагане. По своята правна същност този административен акт засяга правото на благоприятна околна среда съгласно чл. 55 от Конституцията на Република България. Предвид това, министърът на околната среда и водите следва да определи местоположението на пунктовете за мониторинг, спазвайки принципите на прозрачност и своевременно включване на заинтересованата общественост. Съществуват обективни причина за това и те са доста важни, за да сме сигурни, че ще разполагаме най-после с коректни данни за замърсяването от трафика в София.
Прочетете подробности в позицията на юридическия екип на За Земята.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2025-05-12 08:40:392025-05-12 08:50:44ПОЗИЦИЯ oтносно процедурата по избор на местоположение на пунктове за измерване на КАВ в София
В България притежаваме все повече автомобили, при това с все по-съмнително качество и ефект върху околната среда, здравето и безопасността ни. Най-типичната кола на българските пътища през 2024 г. е 20+ годишен дизелов автомобил втора ръка от Европа, показва проучване на „За Земята“, базирано на официални данни на МВР и НСИ. Автомобилният парк в страната остарява още повече и се отличава с ръст на дизеловите автомобили в периода 2020-2024 г.
Вижте шест важни аспекта на състоянието на вноса на автомобили и автопарка в България (2020-2024) в нашия илюстративен Fact Sheet:
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2025/05/1.png10801600p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2025-05-09 07:59:002025-05-09 07:59:00Fact Sheet: Състоянието на вноса на автомобили и автопарка в България (2020-2024)
Ние, долуподписаните граждански организации и физически лица, призоваваме европейските лидери да се ангажират с трансформираща и амбициозна програма за реформа на финансовата структура по време на Четвъртата международна конференция за финансиране на развитието (FfD4), която ще се проведе в Севиля, Испания, в средата на 2025 г.
FfD4 е ключов момент, в който Европа трябва да се ангажира със справедливо глобално икономическо управление и реформи, необходими за справяне с дълбокото неравенство и екологичните кризи, които са причина за възникването и задълбочаването на сериозни проблеми сега и в бъдеще. Последиците от настоящата система се усещат от всички поколения.
Реформите от решаващо значение засягат това как държавите се справят с порочния кръг на държавен дълг; разработването на справедлива и приобщаваща система за международно данъчно сътрудничество; и укрепването на сътрудничеството за развитие. Публичните финанси продължават да имат доказана и значителна роля за постигането на Целите за устойчиво развитие (ЦУР), за изкореняването на глада и бедността, за равенството между половете и борбата с изменението на климата.
Конференцията за финансиране на развитието е единственото място, където световните икономически и финансови въпроси се обсъждат по прозрачен и включващ начин и където всички държави участват на равни начала. Ето защо FfD4 има потенциала да внесе обективност и справедливост в глобалното икономическо управление.
Освен това за първи път конференция се провежда на европейска земя. Това дава възможност на Европа да изиграе роля в утвърждаването на доверието и сътрудничеството в един основан на правила мултинационален ред. Успехът на конференцията е репутационен въпрос за Европа и тест за нашия ценностен подход в отношенията с останалия свят.
През януари 2025 г. в писмо от гражданското общество, адресирано до европейските лидери, беше представен списък с ключови политически искания във връзка с FfD4. Приветстваме отвореността за диалог, която беше демонстрирана на срещите с гражданското общество оттогава насам. Приветстваме и потвърждението на европейската подкрепа за процеса по финансиране на развитието, демонстрирано по време на срещата на Европейския съвет и генералния секретар на ООН на 20 март в Брюксел.
В същото време сме обезпокоени от липсата на видима положителна промяна в европейската позиция при преговорите за резултатите от конференцията. Вместо да подкрепят предложенията за по-демократично вземане на решения по глобалните икономически въпроси, европейските държави засега се противопоставят на всяка значима реформа, защитавайки несправедливото и нефункционално статукво и ограничавайки европейския принос до използването на оскъдни публични ресурси за привличане на частно финансиране. Всъщност официалната позиция и действия на ЕС в
преговорите по пътя към Севиля са изключително проблематични. Въпреки че ЕС подкрепя амбициозните цели за развитие и се застъпва за равенството между половете и правата на човека, той блокира практическите начини за изпълнение, необходими за тяхното осъществяване.
В свят, в който са постигнати само 17% от Целите за устойчиво развитие 2030 (ЦУР), а до крайния им срок остават само пет години, това не може да бъде европейският подход за засилване на действията. Конференцията в Севиля е последният шанс да се запълни недостигът на финансиране на ЦУР чрез смислени структурни реформи. Той не трябва да бъде пропилян.
Европа трябва да изиграе своята роля в една многостранна система, която допринася за справедливо и демократично глобално икономическо управление. Това би допринесло за постигане на целта за изкореняване на бедността, заложена в член 208 от Договора от Лисабон.
Да се присъединим към прогресивните гласове, които призовават за смислени реформи в глобалното икономическо управление, по време на преговорите преди Севиля, е не само правилно. То ще укрепи и геополитическата позиция на Европа. Това е безпрецедентна стратегическа възможност и ние призоваваме вас – европейските лидери – да се възползвате от нея.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2025-04-23 15:34:462025-04-23 15:34:46Писмо до европейските лидери относно Конференция за финансиране на развитието 14 април 2025 г.
Оригиналът е конфиденциален, затова споделяме основните точки тук:
На 9 април „За Земята” подаде жалба до Европейската комисия относно качеството на окончателната версия на Интегрирания план енергетика и климат (ИНПЕК).
Сигнализирахме Европейската комисия относно сериозни пропуски в окончателната версия на ИНПЕК, която бе качена на сайта на ЕК на 15 януари 2025 г. без текущо обществено обсъждане.
Жалбата е разделена на 4 части:
Съответствие с целите в областта на климата и енергетиката
Субсидии за изкопаеми горива
Цели в областта на енергийната бедност и съответствие със Социалния план за климата (СПК)
Участие на обществеността и достъп до информация
1.Съответствие с целите в областта на климата и енергетиката
България не си е поставила достатъчна цел в една от целите за енергийна ефективност – за ниво енергийни спестявания в крайното енергийно потребление (КЕП), нито пък има нужните политики и мерки, за да постигнат тази цел, както изисква преработеният текст на Директивата за енергийна ефективност. Европейската обсерватория за неутралност на климата (ECNO) установи, че посочените от България политики и мерки биха постигнали намаление в крайното потребление на енергия само от 8,8 Mtoe до 2030 г., като прогнозираните пропуски са в размер от – 0.4 Mtoe. Тези прогнози показват, че политиките са недостатъчни, за да се справят с необходимия принос.
България също така не е определила подходящи политики и мерки за постигането на изброените по-долу цели:
Намаляване на емисиите на парникови газове с 10% съгласно Регламента за разпределяне на усилията
Общото нетно поглъщане на въглероден диоксид до 2030 г. съгласно за Регламента земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС)
Националния принос към целта за използване на енергия от възобновяеми източници до 2030 г.
Относно намаляването на емисиите на парникови газове с 10% съгласно Регламента за разпределяне на усилията – за отраслите “Транспорт” и “Сгради”, България е включила само мерки, които вече са използвани и не са подходящи за декарбонизацията на секторите. Също така, макар че транспортният отрасъл е отговорен за 22% от националните емисии на парникови газове, ИНПЕК не включва прогнозите WEM и WAM.
По отношение на общото нетно поглъщане на въглероден диоксид до 2030 г. съгласно чл. 4, параграф 2 от Регламента за ЗПЗГС, докладът на Европейската обсерватория за климатична неутралност (ECNO): „Постигане на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2030 г: Пропуски в националните приноси и политики“ посочва прогнозен недостиг от -1,5 млн. тона еквивалент на CO2 спрямо целта за ЗПЗГС, въз основа последните налични изходни данни на ЕАОС (средно за периода 2016 – 2018 г.).
Относно националния принос към целта за възобновяема енергия за 2030 г. – в жалбата се посочва, че в ИНПЕК липсват достатъчно мерки за подкрепа на активните клиенти (произвеждащи потребители) и за създаване на енергийни общности.
Субсидии за изкопаеми горива
България твърди, че не „предоставя енергийни субсидии, включително и за изкопаеми горива”, като същевременно прави това (предоставяме примери в жалбата), което означава, че изискването спрямо Регламента за управление да се уточни как и кога възнамерява да прекрати субсидиите за изкопаеми горива е нарушено.
Цели за енергийна бедност и съответствие със СПК
България не е направила оценка за броя на домакинствата, живеещи в енергийна бедност и също така не е определила национална цел и срокове за намаляване на енергийната бедност. В ИНПЕК се посочва, че през 2023 г. 1 809 000 души (не домакинства) са в състояние на енергийна бедност, което обхваща 28% от населението на България – 6 445 481 души. Предвид, че това е значителен процент от населението, България би трябвало да посочи цели и срокове за намаляване на енергийната бедност.
Участие на обществеността и достъп до информация
В процеса на участие на обществеността имаше няколко недостатъка в нарушение на чл. 10 и приложение I към Регламента за управление:
Прекалено кратки сроковете за участие в общественото обсъждане;
Неадекватно обобщение обобщение на изразените становища;
Актуализираният ИНПЕК не предоставя достатъчна информация относно това как окончателната версия взема предвид обратната връзка;
Към датата на представяне на актуализирания ИНПЕК в ЕК не е публикуван екологичен доклад и не е извършена оценка на потенциалните последици за засегнатите от плана зони.
Приложение:
Политики и мерки относно целта за ВЕИ
Конкретните цели и стриктните политики и мерки по отношение на децентрализираната и демократизирана енергиен система са от ключово значение за постигането на целите за внедряване на ВЕИ, например конкретни цели за броя на домакинствата, които ще станат активни клиенти (произвеждащи потребители) до 2030 г. и 2050 г., и за дела/броя на енергийните общности. Това е необходимо за постигане на целите за ВЕИ в отрасъл електроенергия, но също така и за отраслите отопление и охлаждане и за транспорт.
Прогнозираното използване на вятърна и слънчева енергия не е балансирано, което може да застраши постигането на дългосрочната цел на България за ВЕИ. Регулаторната рамка за офшорната вятърна енергия и Зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници по отношение на вятърна енергия все още не са завършени, което възпрепятства изграждането на необходимия капацитет.
Растежът на слънчевата енергия се случва с цената на нарушения, като например появата на соларни паркове в територии от НАТУРА 2000 или върху висококачествени земеделски земи. За да се предотврати това да се случи при изграждането на нови соларни и вятърни паркове, препоръчахме да се определят приоритети и конкретни цели за процента и мощности за производство възобновяемата енергия, изградени върху рекултивирани земи или зони, увредени от икономически дейност, както и да се определят Зони за ускорено внедряване на ВЕИ по отношение на слънчева енергия.
Необходимо е да се адресира административната тежест при процедури за поддръжка на мрежовата инфраструктура.
Цели и мерки спрямо Регламента за разпределяне на усилията
Българският ИНПЕК не включва цели и пътни карти по отрасли за намаляване на емисиите на парникови газове за всички отрасли, като липсата на транспортен сектор с 22% от емисиите на парникови газове е най-сериозна.
Актуализираният ИНПЕК включва вече съществуващи мерки, които България предприема през последните 15 години, като единствени инструменти за постигане на по-устойчива транспортна система. Тези мерки, които зависят основно от програмите на фондовете на ЕС, не са довели до съществена промяна в отрасъла, дори и въпреки мащабните целеви инвестиции в градския транспорт.
Цели и мерки за енергийна ефективност (ЕЕ)
Според ИНПЕК до 2030 г. ще бъде обновен 8% от съществуващия сграден фонд в България. В нарушение на Регламента за управление WAM сценарият за политики и мерки за енергийна ефективност включва само съществуващи мерки, но не и допълнителни такива. Окончателният проект на ИНПЕК потвърждава, че съществуващите политики трябва да бъдат засилени, но това ще стане в рамките на разработването на бъдещ Национален план за обновяване на сградите.
Все още липсва механизъм, който да подкрепя сградното обновяване на еднофамилни сгради или пък дълбокото сградно обновяване, липсва приоритизация на енергийно бедните домакинства или на сградите с най-ниски показатели.
Оценка на енергийната бедност, цели и мерки.
Не е ясно как е направена оценката на хората в енергийна бедност, нито пък коя ще институцията, която ще определи бенефициентите по Социалния план за климата (СПК). България също така не е представила оценка на броя на домакинствата, живеещи в транспортна бедност, поради което не е ясно как в рамките на СПК ще бъдат направени необходимите оценки и включени мерки по отношение на транспортната бедност. Също така, правителството не е изпълнило задължението си спрямо националното законодателство (чл. 8 от Закона за енергетиката) да изготви дългосрочна програма за намаляване на енергийната бедност с цели за 2030, 2040 и 2050 г.
Все още не е създадена и не е започнала да функционира Национална обсерватория за енергийна бедност – ангажимент, поет в ИНПЕК. Нейното създаване е необходимо и поради факта, че тази организация ще определи кои уязвими групи попадат в енергийна и транспортна бедност. Понастоящем не съществува никаква информационна система и не е ясно как ще се извършва определянето на бенефициентите по СПК.
Субсидии за изкопаеми горива
Макар че България твърди, че „не предоставя енергийни субсидии, включително за изкопаеми горива“, в доклада на ЕК за енергийните субсидии в ЕС за 2024 г. се твърди, че българските субсидии за изкопаеми горива спрямо БВП надвишават средните за ЕС. В допълнение на това, около 90 % от съществуващите субсидии за изкопаеми горива в България са с крайна дата след 2030 г. или изобщо нямат крайна дата.
В приложението към жалбата се изброяват някои от най-значимите субсидии за изкопаеми горива, които България предоставя в момента – субсидии за държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“,субсидии за високоефективно комбинирано производство на енергия (преференциални цени и премии и за силно замърсяващи ТЕЦ като „Брикел“ и „Бобов дол“), договори за изкупуване на електроенергия (СИЕ) на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ и ТЕЦ „Ей И Ес Марица Изток 1“.
ТЕЦ „Брикел“ осигурява отопление само на 2 000 домакинства и няколко обществени сгради, а ТЕЦ „Бобов дол“ не осигурява отопление на нито една жилищна или обществена сграда в Бобов дол.
С оглед на различните видове субсидии за въглища и газ и техния значителен размер, това да не бъде уточнено как и кога те ще бъдат преустановени е в нарушение на Регламента за управление и също така създава пряк риск за постигането на целите за декарбонизация на българската индустрия и на целите на ЕС в областта на климата.
III. Недостатъци в процеса на обществено обсъждане по време на актуализацията на ИНПЕК в България
Първият (и закъснял с почти 6 месеца) проект, публикуван за обществено обсъждане през декември 2023 г. не включваше очакваните резултати от описаните мерки.
Второто обществено обсъждане бе в периода 13 юни 2024 г. – 26 юни 2024 г. (две седмици).
По време на двете обществени обсъждания беше осигурен достъп само до националния план. Не бяха предоставени аналитични данни и прогнози съгласно част II от приложение I към Регламента за управление.
Варианта на окончателния актуализиран ИНПЕК, който бе изпратен до Европейската комисия през януари 2025 г. не беше предоставен на обществено обсъждане и не бе предоставен на българската общественост, с изключение на публикацията на официалната уеб страница на Европейската комисия.
Едва в края на 2024 г. Министерството на околната среда и водите стартира процедура за възлагане на изготвянето на задължителната екологична оценка съгласно Директивата за стратегическа екологична оценка и съответната оценка съгласно Директивата за местообитанията.
Окончателният вариант на ИНПЕК, представен на ЕК, не съдържа глава, описваща как е взета предвид обратната връзка от обществената консултация, а само неясно и неизчерпателно обобщение на становищата. Сериозните екологични, климатични и икономически съображения срещу експлоатацията и потенциалните сондажи за газ в българския участък на Черно море и призивите срещу плановете за нови ядрени реактори изобщо не са отразени.
По време на фазата на ангажиране на заинтересованите страни не са предприети конкретни мерки за достигане до слабо представените групи. Mладите хора бяха непропорционално изключени от достъпа до обществените консултации, като не успяха да осигурят „достъпен социален диалог и подход, обхващащ цялото общество“, както се подчертава в Регламента за управление и раздел 3.2 от Известието на Комисията относно насоките към държавите членки за актуализиране на националните енергийни и климатични планове за периода 2021-2030 г. Това се потвърждава от задълбочен анализ на интервюта с младежи от България, проведен от организацията Youth and Environment Europe (YEE).
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2025/04/BG-Turn-Climate-Targets-into-Reality.png9001600violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2025-04-10 12:21:032025-04-10 12:21:03Брифинг: Жалба на „За Земята” до Европейската комисия относно качеството на окончателната версия на Интегрирания план енергетика и климат (ИНПЕК)
Екологично сдружение „За Земята“ от години следи качеството на въздуха в София, като изследва нивата на азотен диоксид (NO₂) – един от основните замърсители, свързан с автомобилния трафик. През 2021 и 2022 г. проведохме измервания на различни места в града, използвайки дифузионни тръби. Резултатите показват тревожна тенденция – през 2021 г. на 19 от 27 локации, а през 2022 г. на 25 от 27 отчетохме средногодишни стойности над допустимите 40 µg/m³. На всички 20 места, където правихме измервания и през двете години, нивата на NO₂ през 2022 г. бяха по-високи от тези през 2021 г. През 2024 г. публикувахме и доклад с данни от ноември 2023 г. до април 2024 г. (те обхващат периода един месец преди въвеждането на ЗНЕ, всичките три месеца от периода на прилагането ѝ, както и един месец след това), който също показа леко покачване на концентрациите спрямо предходните периоди.
От „За Земята“ продължихме с измерване на замърсяването в София и през 2024 г. на 36 места. В 33 от тях измерихме годишни концентрации над законовата норма, а 2 от точките с по-ниски стойности са тези, разположени при станции от официалната система за мониторинг. В най-замърсената локация измерихме концентрация на азотен диоксид от 64 µg/m³. Също така установихме, че тенденцията за увеличаване на замърсяването спрямо 2021 и 2022 г. продължава.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2025-04-07 09:08:072025-04-07 09:08:07Доклад: Замърсяването на въздуха в София с азотен диоксид през 2024 г.
От Екологично сдружение За Земята имаме дълга, 30 годишна история на противопоставяне на корупционния проект АЕЦ Белене. В крайна сметка няма АЕЦ Белене, ние се оказахме прави, когато десетилетия в своите анализи, доклади, интервюта по медиите и писма до правителството предупреждавахме че този проект няма бъдеще. За съжаление не се зарадвахме на този резултат, защото няма АЕЦ Белене но няма и над 3 милиарда лева в бюджета.
Смятаме за разумно базирайки се на сериозния ни опит и експертиза в областта на енергийния сектор и конкретно по темата за проектите за нова АЕЦ да предоставим на правителството своята гледна точка при вземане на решения в ядрения сектор.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2025-04-03 10:08:472025-04-03 10:08:47Отворено писмо относно безядрено използване на площадката в Белене
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2025-03-31 14:33:352025-03-31 14:35:14Основни препоръки по финалните версии на Интегрираните планове в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК)
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2025-03-24 13:09:512025-03-24 13:09:51Управление на отпадъците и кръговата икономика в Централна и Източна Европа
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2025-03-03 12:07:272025-03-10 12:32:43Коалиция за климата – България зове: Изпълнете реформите по НПВУ!
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2025-02-26 12:14:372025-03-10 12:31:54Общо НПО становище относно Социалния план за климата
В настоящия ресурс може да откриете пълния текст на искането до министъра на околната среда и водите на Република България, входирано на 13.02.2025 г. от Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ в МОСВ. Документът съдържа правната обосновка, на която, на основание чл. 13 от Наредба № 7 от 03.05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух призоваваме министъра на околната среда да издаде административен акт, по силата на който да определи местоположението на пунктовете за мониторинг (за измерване на азотен диоксид на територията на Столична община съгласно изискванията на Приложение № 6 от Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух („Наредба № 12 от 2010 г.“).
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2025-02-13 19:24:062025-02-13 19:36:28Искане до МОСВ за промяна на местоположението на пунковете за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в София
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2025-02-13 13:24:002025-02-13 13:25:49Заявление относно: Прилагането на новото метаново законодателство – Глобалното споразумение за метана от 2021 г. и Европейския регламент за намаляване на емисиите на метан от 2024 г.
Настоящото проучване е изготвено съгласно Договор за услуга № 20240305 от 05.03.2024 г. между Екологично сдружение „За Земята“ и Черноморски изследователски енергиен център и има за цел да направи технически анализ на използваните начини за отопление на сградния фонд в кв. Църква на гр. Перник, като основа за идентифициране на подходящи възможности за централно или индивидуално отопление с широко използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Основната цел на проучването е да подпомага местните и държавни органи при изготвяне на оперативни и дългосрочни планове за устойчиво екологично, енергоефективно, икономично и надеждно топлоснабдяване на гр. Перник и кв. Църква.
Анализирани са енергийните потенциали на местните ресурси от ВЕИ в т.ч. биомаса, хидротермална енергия, отпадна топлинна енергия от съседни промишлени предприятия, вятърна енергия, слънчева радиация за добив на топлинна и електрическа енергии, както и различни термопомпени и фотоволтаични системи за отопление, топла вода, охлаждане и електроснабдяване. Установени са подходящите технологии за енергоснабдяване на обществените и жилищните сгради в кв. Църква, енергийните източници и влиянието им за намаляването на въглеродните емисии и опазване чистотата на атмосферния въздух.
По-съществените резултати и изводи:
За да има икономическа и екологична изгода за преминаване към термопомпено отопление, главно условие е сградите да са топлинно изолирани по актуалните норми. Това в най-голяма степен важи за климатични зони с дълга зима (средно 195 дни), какъвто е случаят с гр. Перник.
Екологичният ефект от спестени въглеродни емисии при пълно оползотворяване на енергийния потенциал на слънчеви топлинни и фотоволтаични системи в квартал Църква би възлязъл общо на около 11 500 тона СО2.
Топлинната плътност на кв. Църква е твърде ниска за централизирано топлоснабдяване.
Отоплението с биомаса без филтриращи устройства на димните газове се отразява негативно на качеството на въздуха в жилищните райони, както и на емитираните ФПЧ.
Понастоящем алтернативата за течни биогорива и биогаз няма съществени технически, икономически и практически предимства за използването им за топлоснабдяване на кв. Църква.
Използването на геотермални води е перспективен източник на възобновяема чиста енергия за отопление, охлаждане и топла вода, но няма налични източници в териториалния обхват на проучването.
Използване енергията на вятъра в кв. Църква не е реалистично, доколкото е необходимо съобразяване с трудно изпълними изисквания и норми в рамките на населеното място.
Накрая са изведени са препоръки към Община Перник за бъдещо развитие на установените с проучването алтернативи за устойчиво енергоснабдяване на кв. Църква.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2025-01-29 16:53:302025-03-31 15:25:15Проучване на устойчиви решения на квартал Църква, град Перник
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2025-01-23 14:42:312025-01-23 14:42:31ВЕИ и базовите мощности
Безопасността на храните, общественото здраве, социалната защита, работниците и трудовите права, хуманното отношение към животните и защитата на околната среда са гръбнакът на едно справедливо и устойчиво общество. Не регулаторни тежести, както някои (корпоративни лобита) ни карат да вярваме.
Повече от 270 организации от гражданското общество и синдикатите настояват Ursula von der Leyen да поддържа #RulesToProtect хората, природата и демокрацията.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2025-01-15 16:00:392025-01-29 16:23:18Урсула фон дер Лайен: Защитете хората, природата и демокрацията в наредбите на ЕС
Сблъсъкът между климатичните обещания на Европа и плановете за още енергия от изкопаем газ
Главата за България е част от по-голям доклад, изготвен от Beyond Fossil Fuels Network под редакцията на Александру Мустата (Beyond Fossil Fuels) и Джанина Туркану (Greenpeace CEE). Докладът обсъжда ангажиментите в областта на климата, поети от Европейския съюз и планираните газови мощности, с фокус върху няколко ключови държави. Това са трите големи държави-потребители на газ — Италия, Германия и Великобритания; както и три държави, в които се наблюдава тенденция да се преминава от въглища към изкопаем газ — Румъния, България и Полша.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-12-17 12:20:452024-12-17 12:20:45Повече газ, а времето изтича?
The analysis regarding the Bulgarian National Recovery and Resilience Plan (NRRP) and its energy and climate related reforms and investments was executed for the period October 2023 – October 2024, by the energy expert Petko Kovachev.
The aim was to explore the role of the Recovery and Resilience Facility (RRF) – a particularly important decarbonisation fund, part of the EU Budget, and to see how its allocation contributed to financing the transition and the FitFor55 implementation at national level.
The report focuses on the non-fulfillment of the second payment under the NRRP – which political decisions and how contributed to the blocking of these significant funds for strengthening decarbonisation and the just transition in Bulgaria (as 57.5% of the funds are planned for green investments).
The text also touches upon what is done and not done from the implementation of the third to the sixth payments (as we should be in the sixth payment period).
A commentary is also provided on the decarbonisation projects affected by the reduced maximum funding under art. 11, Regulation (EU) 2021/241.
Another highlight is the assessment of the proposals of the caretaker government from September 2024 for changes in the NRRP under art. 21 and proposals for energy projects that should be included into the Bulgarian REPowerEU chapter, that is yet not submitted.
The author also offers a speed plan with recommendations for getting out of the current situation of timelessness and lack of progress.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-12-06 15:12:152025-04-16 15:32:46Summary of Za Zemiata’s 2024 analysis on the implementation of NRRP
Социалният климатичен фонд е основен финансов механизъм на ЕС, предназначен да компенсира отрицателните социално-икономически последици от разширената Система за търговия с емисии, която ще обхване транспортния сектор и секторите за отопление и охлаждане. Новите цени за въглеродни емисии ще представляват предизвикателство за домакинствата с ниски доходи и малките предприятия, които трудно биха могли да поемат нарастващите разходи или да инвестират във възобновяеми и електрически решения като термопомпи и електромобили.
Настоящият брифинг е изготвен от коалиция от социални и екологични неправителствени организации. Той предлага конкретни насоки за националните управляващи органи, с цел да се изготвят ефективни Национални социални климатични планове. Въз основа на примери от други обществени фондове и процеса по съставяне на Националните планове за енергия и климат, документът предоставя съвети за:
Провеждане на включващи и смислени обществени консултации;
Ефективни структурни решения за справяне с енергийната бедност и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, като например разширяване на зелените и социални жилища и насърчаване на обществения транспорт;
Мобилизиране на допълнителни средства, надхвърлящи задължителния минимум от 25% съфинансиране.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-12-06 08:34:402024-12-10 08:49:55Доклад: Водещи принципи за справедлив социален климатичен фонд
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-12-05 08:27:292024-12-10 08:33:34Кампанията „Build Better Lives“: Отворен призив към новия комисар по енергетика и жилищна политика
Акцент в доклада е неизпълнението по второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) – кои политически решения и как са допринесли за блокирането на значителните европейски средства за засилване на декарбонизацията и справедливия преход у нас (57,5% от средствата по българския план са за зелени инвестиции). Докладът говори и за свършеното и несвършеното от третото до шестото плащания – в момента сме в периода на шестото плащане (от 9).
Коментираме засегнатите проекти от намаленото максимално финансиране по НПВУ свързани с декарбонизацията.
Коментираме също така и предложенията на служебното правителство от м. Септември 2024 г. за промени в НПВУ и предложения какви енергийни проекти да влязат в българската REPowerEU глава.
Авторът предлага и скоростен план с препоръки за излизане от настоящата ситуация на безвремие и липса на напредък по изпълнението на Плана.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/12/NRRP_2024_report_visual_canva.jpg525795Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-12-04 12:11:412025-04-16 17:25:37Доклад: НПВУ – ЕДНА ГОДИНА БЕЗ НАПРЕДЪК
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-12-03 08:22:452025-01-31 12:18:22Доклад за състоянието на рекултивация на Сгуроотвал „Седми Септември“ в Перник
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-11-30 13:56:582024-11-30 13:56:58Презентация към уебинар „Климатични решения: Стъпки за намаляване на емисиите от метан в атмосферата“
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-11-25 15:46:332025-04-16 15:38:47Становище по проект на Индикативна работна програма за подкрепа на проекти със средства от Модернизационния фонд в периода 2025-2026 г.
България е с подобрена чернова на ИНПЕК, но все още е далеч от постигането на климатичните цели за 2030 г.
Актуализираният ИНПЕК / NECP Tracker на CAN Europe разкрива обезпокоителни разлики между националните ангажименти в областта на климата и действията, необходими за постигане на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2030 г. Нивото на амбиция в областта на климата все още е незадоволително не само за изпълнение на ангажиментите по Парижкото споразумение, но и за постигане на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката до 2030 г., което пък би било в нарушение на Европейския закон за климата.
Недостатъчна амбиция: Въпреки известния напредък, повечето национални планове не са достатъчно амбициозни, за да постигнат целите за 2030 г. или да се приведат в съответствие със задълженията по Парижкото споразумение. Това излага ЕС пред риск от нарушаване на собствения му Европейския закон за климата.
Изоставане в изпълнението: Държавите членки се сблъскват с трудности при намаляването на емисиите в ключови сектори като транспорта, селското стопанство и отпадъците. Навлизането на възобновяемата енергия и подобряването на енергийната ефективност също изостават.
Значителни забавяния: Само 13 от 27-те държави са представили окончателните си ИНПЕК, което поражда опасения относно възможността за оценка на реалните амбиции в областта на климата за следващите изключително важни години.
Проблеми с прозрачността на данните: В много ИНПЕК липсват ясни и последователни данни, което затруднява наблюдението и оценката на тяхната убедителност.
Основният принос за емисиите на CO2 от енергийния сектор са местните лигнитни въглища, докато когато говорим за емисии на метан, най-големият източник е секторът на отпадъците, като липсват адекватни смекчаващи мерки и за двата основни замърсителя. България има огромен потенциал за енергийна ефективност, който, ако бъде използван правилно, би бил от съществено значение в борбата за намаляване на високите нива на енергийна бедност в страната.
Трябва да се даде възможност на гражданите да използват собствената възобновяема енергия. Страната ни не се нуждае и няма време за блокиране на средства и усилия в нови мегапроекти – било то изкопаем газ или 2 нови ядрени реактора.
Белгия и Хърватия: Недостатъчна амбиция в проектите на ИНПЕК за постигане на целите за 2030 г. Германия: По-амбициозни цели, но все още изпитва затруднения в ключови области като земеползването. Франция: Напредък в някои области, но все още не е постигнат такъв в областта на възобновяемата енергия. Испания: Изключението – целите за емисии са обвързани с амбициозни и надеждни политики.
Необходими са спешни действия: За да постигнат целите за климата до 2030 г. и да постигнат устойчиво бъдеще, държавите членки трябва драстично да увеличат амбицията си и да подкрепят целите си с реални действия.
* В настоящата актуализация инструментът NECP Tracker има двойна функция:
– оценява амбицията на най-новите налични ИНПЕК (чернови или финални версии), като ги сравнява с климатичните цели на ЕС за 2030 г. и енергийни показатели.
– проследява дали националните правителства изпълняват своите “стари” ИНПЕК от 2019/2020 г., както е планирано, като ги сравнява с исторически данни.
В момента тракерът обхваща 17 държави-членки на ЕС: Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Полша, Португалия, Словения и Испания.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/11/based-on-the-October-2024-NECPs-Tracker-update.png9001600Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-10-25 16:46:502025-04-18 10:48:55Нов брифинг „Внимание: несъответствие в амбициите при ИНПЕК“
Управлението на пластмасовите отпадъци от опаковки в България отвъд официалната статистика
Новият доклад на Екологично сдружение „За Земята“ разкрива сериозни проблеми с официалните данни относно управлението на битовите отпадъци в България и показва нуждата от дълбока реформа на съществуващата система.
Докато страната ни претендира за 61.4% оползотворяване на отпадъците от опаковки, в половината български общини нивата на рециклиране на пластмаса, метал, хартия и стъкло са под 10%, а в 43 от тях рециклирането е на практика нулево. Тези паралелни реалности са възможни благодарение на значителни разминавания в статистическите данни в съчетание с неадекватни минимални законови изисквания към оползотворяващите организации.
Анализ на екологично сдружение „За Земята“, м. октомври 2024 г.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-10-13 15:48:182024-11-13 15:49:52Здравни ефекти от изгарянето на отпадъци – обзор
„За Земята“ и „Програма Достъп до информация“ спечелиха административно дело 4677/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, принуждавайки Изпълнителна агенция по околна среда да предостави достъп до съдържанието на Доклад с резултатите от извършения преглед на площадките на пунктовете за мониторинг на качеството на въздуха предаващи данни в реално време.
Информацията показва редица отклонения от нормите на локациите на станциите за измерване на въздуха в България.
Можете да разгледате по-подробно в приложения файл:
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2024-10-10 10:54:152024-10-10 11:06:10Справка по заявление за достъп до обществена информация за мониторинговата система за въздуха в България
Ново общоевропейско проучване, към което “За Земята” допринася, посочва градовете и компаниите, които заменят замърсяващите дизелови превозни средства за доставки с по-чисти алтернативи в европейските градове. Докладът се появява преди въвеждането на първите зони с нулеви емисии в Европа през 2025 г.
Докладът на групата за чист транспорт Clean Cities, в която участва и “За Земята” идентифицира 35 града в Европа, които са поели ангажимент за въвеждане на зони с нулеви емисии за товарния транспорт. Повече от 100 града също са подписали международни ангажименти да станат въглеродно неутрални, включително с действия за декарбонизация на емитиращия транспорт. По-голямата част от тези градове се намират в Нидерландия, където национален закон задължава създаването на зони за доставки с нулеви емисии. Въпреки това, градове в още доста държави са се присъединили към инициативата и са са въвели свои собствени зони с нулеви емисии.
Проучването посочва цели 182 компании, които избират електрически и карго-велосипедни доставки. Много от тях са в логистичния сектор, включително най-големият доставчик на пощенски услуги в Австрия, Österreichische Post, както и IKEA Group, bpost в Белгия, DHL Express, DPD и UPS, които работят за трансформация на градската логистика.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/10/2.png9001600p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2024-10-03 19:05:462024-10-03 19:18:37Пионерите на логистиката с нулеви емисии в европейските градове
Този сайт използва бисквитки. Запознайте се с Политиката ни за поверителност като натиснете бутона "ПОВЕЧЕ". ПриемамПолитика на поверителност
Политика за поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.