,

Доклад “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи”. Изводи на национално ниво: България

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

рекултивация кръгла мса

Рекултивацията в териториалните планове за справедлив преход

Презентация от „Кръгла маса за ефективна рекултивация на въглищни мини“

22.02.2024 София, Национален дом на науката и техниката 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

 

,

Position Statement on the draft National Energy and Climate Plan (NECP) of the Republic of Bulgaria 2021-2023 from 22.12.2023

Summary of the Position Statement of Environmental Association Za Zemiata (Friends of the Earth – Bulgaria) on the draft update of the National Energy and Climate Plan of the Republic of Bulgaria 2021-2030 from 22.12.2023 is available here 

The first NECP draft is a timid and partial plan to meet climate goals by 2030

Almost six months after the deadline to submit a draft of the updated National Energy and Climate Plan (NECP), Bulgaria published a first version of the document on 22 December 2023. It is probably a coincidence that this happened one day after the European Commission’s notice of the start of the infringement procedure against Bulgaria as it has not submitted its NECP draft to the Commission within the statutory deadline of 30 June 2023.

The current published NECP version solely presents the current policies and measures in Bulgaria but not how they will change to achieve the national interests in line with the energy transition and achieving a safe climate. 

The good news is that, for the first time, there is mention of a national objective of achieving climate neutrality by 2050. However, there is a lack of specificity on what needs to happen to achieve the big goal in the period up to 2030 – which is the period covered in the NECP. It is crucial to include interim milestones and capacities/measures for the phase-out of coal mines and power in the NECP, information, which is still missing in the adopted Territorial Just Transitional Plans (TJTPs). 

There are no sectoral targets in the draft and the existing targets for the renewable energy share and energy efficiency are either at the minimum required level or even below it.

We very much hope that once the final draft containing the results of the currently missing modelling is published, sufficient time will be allowed for public consultation – at least 8 weeks!

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

 

 

 

This position statement was prepared as part of the LIFE project „Together For 1.5“, co-funded by the European Union. The views and opinions expressed are solely those of the author(s) and do not necessarily reflect those of the European Union or CINEA. Neither the European Union nor the funding body can be held responsible for them.
,

Summary of Za Zemiata’s Position Statement on the draft National Energy and Climate Plan (NECP) of the Republic of Bulgaria 2021-2023 from 22.12.2023

/summary of the Position Statement of Environmental Association Za Zemiata (Friends of the Earth – Bulgaria) on the draft update of the National Energy and Climate Plan of the Republic of Bulgaria 2021-2030 from 22.12.2023 /

The first NECP draft is a timid and partial plan to meet climate goals by 2030

Almost six months after the deadline to submit a draft of the updated National Energy and Climate Plan (NECP), Bulgaria published a first version of the document on 22 December 2023. It is probably a coincidence that this happened one day after the European Commission’s notice of the start of the infringement procedure against Bulgaria as it has not submitted its NECP draft to the Commission within the statutory deadline of 30 June 2023.

The current published NECP version gives the impression that it solely presents the current policies and measures in Bulgaria but not how they will change to achieve the national interests in line with the energy transition and achieving a safe climate. 

The good news is that, for the first time, there is mention of a national objective of achieving climate neutrality by 2050. However, there is a lack of specificity on what needs to happen to achieve the big goal in the period up to 2030 – which is the period covered in the NECP. It is crucial to include interim milestones and capacities/measures for the phase-out of coal mines and power in the NECP, information, which is still missing in the adopted Territorial Just Transitional Plans (TJTPs). With regards to the villages of Beli Bryag and Troyanovo in the Stara Zagora region which are being displaced due to coal mining, a clear plan is needed, outlining which areas will be affected by future coal mining in the already declining due to economic reasons coal mining activities in the Maritsa East Mines. 

There are no sectoral targets in the draft and the existing targets for the renewable energy share and energy efficiency are either at the minimum required level or even below it, as it became clear from the Communication of the Commission on its assessment of the NECP drafts of the Member States by the Commission published on 18 December 2023 (Table 2, the minimum RES target in final consumption should be 33% instead of the submitted 29.9%).

Another specific example from the text is the complete absence of the problem of oil dependency in the national transport system, as well as an analysis of its causes, objectives and measures to overcome it, despite the very clear requirement for this in the Commission’s Guidelines. We insist on planning for the reduction and end-date of the use of oil and also of fossil gas. More serious attention must be paid not only to how to diversify gas sources, but to how to reduce dependence in general. Serious reconsideration is needed on plans for household gasification, as well as with regards to the desire to develop domestic gas and oil production, which is at odds with the European trends to reduce their consumption. Bulgaria clearly needs to move in the direction of future-proof renewable energy sources rather than risk a new lock-in to fossil fuels – any new investment in fossil fuel extraction risks stranded assets and is futile in the long term.

If it will be developing its nuclear energy, Bulgaria needs to take into account all factors, risks and financial constraints, which is not currently done. Lifecycle costs of the new capacities are not taken into consideration. There are no realistic construction timelines, no alternatives on what the country will do in case of serious project delays or the inability to achieve the projected decarbonisation step in a given year. There is no plan or even mention of the need to manage the used nuclear fuel previously exported to Russia.

In one form or another, the claim of putting ‘energy efficiency first’ has been repeatedly made, but we remain doubtful about the understanding of the term, and the possible trajectories for achieving it.

We suggest that the widespread issue of energy poverty in the country is strategically addressed in line with the definition in the Energy Efficiency Directive (EED). We recommend addressing the cooling supply as part of the mix of solutions to the increasing  summer energy poverty.

Designing, complying and implementing an array of policies and measures to increase energy efficiency in the different sectors, and especially monitoring the achieved results, is a key prerequisite for the satisfactory implementation of the NECP. To complete the one-stop shop reform for building renovation, and to implement it in practice. Additional services such as training energy auditors, liaising with financial institutions, training installers, and local energy champions are just a few of our ideas.

We very much hope that once the final draft containing the results of the currently missing modelling is published, sufficient time will be allowed for public consultation – at least 8 weeks!

We remain open for feedback on the position statement on:

info@zazemiata.org 

 

 

 

This position statement was prepared as part of the LIFE project „Together For 1.5“, co-funded by the European Union. The views and opinions expressed are solely those of the author(s) and do not necessarily reflect those of the European Union or CINEA. Neither the European Union nor the funding body can be held responsible for them.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

, ,

Транспортна бедност в Централна и Източна Европа: България

В много държави транспортната бедност остава сравнително слабо изследвана и рядко се намират дефиниции на проблема както на европейско, така и на национално ниво. Проблемът обаче се налага като все по-сериозен с постоянното нарастване на автомобилния дял и покачване на цените на горивата, следващо повсеместната зависимост на транспортната система и услуги от петрол. Проектът „Транспортна бедност в Централна и Източна Европа“ цели да разгледа съществуващите политики, да оцени състоянието на транспортната бедност в България, Хърватия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения, както и да повиши информираността на гражданите и отговорните институции.
Прегледът за всяка от посочените държави е планиран като кратък брифинг, който да бъде разпространен до заинтересовани страни. Докладите са изработени следствие на обществено налична информация и няколко целенасочени интервюта. Те са свободни за ползване и са основа за по-нататъшни дейности свързани с транспортната бедност. Инициативата е финансирана от European Climate Foundation (ECF).

 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Свалете доклада тук

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Разсейване на токсичните митове относно пестицидите: Защо пестицидите не са решение на проблема с хранителната сигурност?

Ключовите политически цели за намаляване на употребата на пестициди, включени в европейската стратегия „От фермата до вилицата“, се оспорват от корпоративни интереси, стремящи се да удължат достъпа си до европейския пазар[1]. Агроиндустрията и поддръжниците на индустриалното земеделие използват войната в Украйна като повод да лобират за разширяване на употребата на токсични пестициди в Европа и да подкопаят предложението за нов регламент на Европейския съюз (ЕС) относно пестицидите, съдържащ задължителни цели за намаляването им[2]. Те твърдят, че намалената употреба на пестициди ще увеличи предизвикателствата пред доставките, породени от войната поради по-ниските добиви и по-високите цени[3]. Но продължаващата употреба на пестициди няма да допринесе за увеличаване на световните доставки на храни, а вместо това ще бъде катастрофална за природата и ще подкопае усилията за осигуряване на устойчивост на производството на храни в ЕС.

С този брифинг целим да опровергаем историята, която токсичната индустрия за пестициди ни разказва и да разобличим неверните ѝ твърдения.

 

  1. Можем да нахраним света без да използваме пестициди

Агроиндустрията твърди, че производството на храни в Европа ще намалее и че не можем да произвеждаме достатъчно храна в световен мащаб без да използваме пестициди[4]. Според нея войната в Украйна ще доведе до недостиг на храна в Европа. Въпреки че нахлуването на Русия в Украйна се отрази на доставките на храни в световен мащаб, Европа не изпитва недостиг на храна. Европа е нетен износител на селскостопански продукти[5] и е самодостатъчна по отношение на много култури.

Експертите са доказали, че синтетичните пестициди не са необходими за изхранването на света[6]. Според доклад на ООН „прилагането на правото на адекватна храна и здраве изисква активни мерки за премахване на вредните пестициди“[7].

Елиминирането на пестицидите е съществена част от преминаването към по-устойчив модел на производство на храни. Системите за интегрирано управление на вредителите[8] или производствените системи с ниско съдържание на пестициди като например агроекологията или биологичното земеделие могат в някои случаи да генерират добиви, които са сходни с тези на индустриалните производствени системи за някои култури[9], като същевременно не причиняват същите нива на замърсяване на почвата и водите .

Учените са категорични, че Европа може да си осигури устойчиво продоволствено бъдеще в дългосрочен план само чрез екологизиране на селскостопанския си модел[10]. Всяко по-нататъшно интензифициране на селскостопанското производство, включително чрез продължаваща употреба на пестициди, би довело до увреждане на ключови екосистемни и биологични процеси, които са от съществено значение за селскостопанското производство, включително здрава почва, чиста вода, опрашване на културите и борба с вредителите[11].

Вече произвеждаме повече от достатъчно храна

Твърдението, че трябва да произвеждаме повече храна, за да нахраним света, остава стандартен аргумент, използван от агроиндустрията, въпреки че е опровергаван многократно[12]. Вече произвеждаме повече от достатъчно храна в световен мащаб, за да нахраним всички и да изхраним дори още по-голямо население[13]. В света няма недостиг на храна, а проблем с неравномерното разпределение и криза на неравенството, която отнема достъпа на хората до здравословни и питателни храни. Финансовите спекулации на стоковите пазари влошиха настоящата ситуация, като повишиха цените, облагодетелствайки зърнопроизводителите и търговците на суровини, и изостриха недостига на храна в някои части на света[14].

Време е също така да се запитаме за какво се използват отглежданите храни. В ЕС понастоящем над 60 % от земеделската земя се използва за производство на фураж за животни, много от които се отглеждат в промишлени мега ферми. Земеделската земя в Европа се използва и за производство на култури, които след това се изгарят за енергия, като 12% от зърнените култури като пшеница или царевица се използват за промишлеността и биогоривата[15]. Не на последно място, хранителната система на Европа е изключително разточителна, като през 2021 г. е изхвърлена почти толкова храна, колкото е внесена[16]. Всичко това представлява огромен източник на парникови емисии, задълбочаващи климатичната криза[17].

Увеличаването на промишленото производство на храни и преустановяването на действието на екологичните разпоредби няма да помогне за справяне с настоящата ситуация, а само ще задълбочи кризата с климата и биоразнообразието и ще ни отдалечи от осигуряването на дългосрочна продоволствена сигурност

  1. Налице са алтернативи на пестицидите

Индустрията за производство на пестициди твърди, че в момента не съществуват алтернативи на пестицидите и тепърва трябва да се разработват[18]. В действителност вече съществуват много алтернативи на употребата на пестициди[19]. Биологичното земеделие се справя добре без използването на синтетични пестициди, а много стопанства в конвенционалното земеделие вече са успели значително да намалят употребата на пестициди, използвайки интегрирано управление на вредителите[20].

Агроекологията предлага алтернатива на интензивното земеделие, разчитащо на много пестициди. Агроекологичните практики включват диверсификация на културите, засаждане на култури, които са адаптирани към местната среда, сеитбооборот, използване на естествени препарати и много други методи за насърчаване на полезните организми[21]. Много проучвания показват, че преминаването към диверсифицирано земеделско производство може да помогне за регулиране на вредителите по културите, като същевременно драстично се намалят или премахнат пестицидите, и всичко това без да се компрометират добивите[22].

Защо фокусирането единствено върху добива носи повече вреда, отколкото полза

Максимизирането на добива не трябва да бъде основна цел на производството на храни, тъй като добивът сам по себе си не е от значение за определянето на това дали хората са нахранени[23] (вж. също карето на стр.4).

Максимизирането на добивите често води до система, в която повечето ползи облагодетелстват малцина – под формата на печалби – като същевременно предизвиква непоправими социални и екологични странични ефекти, включително огромни външни разходи за обществото (вж. раздел 4)[24].

Проучване, което моделира въздействието на преминаването към агроекология в Европа, установи, че то би намалило емисиите на парникови газове от селскостопанския сектор с 40%, би увеличило равнището на биологичното разнообразие и би защитило природните ресурси[25]. Освен това проучванията показват, че земеделските стопани, които използват агроекологични подходи, се възползват и от по-висока възвръщаемост, както и по-справедливи доходи[26].

Агроекология: система за производство на храни, основана на екологични, социални и политически принципи, които ценят здравите и разнообразни агроекосистеми, свеждането до минимум влагането на външни ресурси, сигурния поминък на производителите и питателната храна, достъпна за всички[27].

Интегрирано управление на вредителите: Интегрираното управление на вредителите (IPM) е набор от инструменти, които земеделските стопани могат да използват, за да намалят значително употребата на химически пестициди. Това е повтарящ се процес, който поставя превантивните агрономни мерки в основата на борбата с вредителите, като синтетичните пестициди се използват само в краен случай[28].

  1. Земеделските стопани ще имат полза от прехода – настоящата система не работи за тях

Въпреки че промишлеността и някои лобистки групи в областта на селското стопанство твърдят, че земеделските стопани не могат да си позволят да спрат да използват пестициди, тяхното мнение не представлява земеделските стопани навсякъде. Това, което индустрията защитава в действителност, е една повредена хранителна система, която унищожава малките и средните земеделски стопанства и прави производителите на храни зависими от неустойчиви земеделски практики като използването на пестициди. Фермерите и селскостопанските работници са и първите, които са засегнати от сериозни заболявания, свързани с излагането на синтетични пестициди, като рак и болест на Паркинсон[29].

Все по-голям брой земеделски стопани смятат, че зависимостта от агроиндустрията (производителите на синтетични пестициди, семена и торове) и нейните продукти е част от проблема[30]. Много европейски фермери започват да поставят под въпрос икономическата ефективност на сегашната система, която изисква от тях да купуват все по-скъпи суровини, за да произвеждат храна, и вече търсят алтернативи.

Получаването на независими съвети и познания за алтернативите, както и диверсификацията на производството на храни с цел достъп до повече местни пазари обаче невинаги е лесно и затова много земеделски стопани  продължават да се въртят в колелото на  пестицидите / промишлеността. Ето защо са необходими партньорски обмени и независими консултантски услуги, така че земеделските стопани да научат повече и получат подкрепа за разработването на алтернативни подходи.

През последните десетилетия публично финансираните консултативни служби в земеделието в цяла Европа до голяма степен са заменени от частни консултантски услуги[31]. Някои от тези услуги са пряко свързани с компаниите за производство на пестициди, докато други получават процент от печалбите, реализирани от продажбата на пестициди, след като са препоръчали тяхната употреба.

Спешно трябва да намалим употребата на пестициди, за да отговорим на кризата в природата

Европа се намира в разгара на тежка екологична криза, в която хиляди животински видове и местообитания са изложени на риск, и която руши природните ресурси, от които зависи храната и благосъстоянието ни[32]. Експертите предупреждават, че интензивното селскостопанско производство излага на риск бъдещия ни достъп до храна[33].

  1. Храната без пестициди не трябва да струва повече

Лобито на агроиндустрията твърди, че храната без пестициди ще струва по-скъпо, но предпочита да пренебрегва скритите разходи за  обществото, свързани с употребата на пестициди: разходите за почистване на замърсените водни запаси, загубата на биоразнообразие, въздействието върху здравето и последиците за климата, и това са само някои от тях.

Данъкоплатците, земеделските производители и бъдещите поколения неизбежно плащат и ще продължават плащат тези скрити разходи по един или друг начин. В неотдавнашно проучване на BASIC се изчислява, че в Европа разходите, които пряко се дължат на пестицидите (и са поети от обществото), възлизат на 2,3 млрд. евро през 2017 г., което е два пъти повече от нетните печалби, пряко реализирани от индустрията (близо 0,9 млрд. евро през същата година)[34]. В дългосрочен план тези скрити разходи (наричани още външни ефекти) застрашават и цялото ни снабдяване с храни[35].

Текущият модел на индустриално земеделие е силно субсидиран от публичните политики. Това важи особено за Общата селскостопанска политика (ОСП), която представлява огромна част от бюджета на ЕС и определя приоритетите за финансиране на производството на храни. Досега ОСП е подкрепяла основно интензификацията на селското стопанство в полза на агробизнеса и големите стопанства, а не в полза на дребните производители на храни и природата[36].

Сегашният модел на неустойчиво производство на евтини храни означава също, че земеделските стопани и селскостопанските работници не получават справедлива цена за това, което произвеждат. Трябва да реформираме хранителната система, така че земеделските стопани да получават подобаващо възнаграждение за труда си.

За да получим справедливо разпределение на разходите, трябва да изместим субсидиите от въглеродно интензивния агробизнес и вместо това да инвестираме в земеделски методи, които не унищожават околната среда и правят здравословната храна по-достъпна и евтина за всички.

  1. Намалената употреба на пестициди не означава повече вносни храни

Агробизнес лобитата твърдят, че намаляването на употребата на пестициди в Европа ще доведе до внос на повече храни[37], което ще доведе до увеличаване на емисиите на парникови газове и до по-голямо замърсяване, тъй като вносните храни ще бъдат отглеждани при по-ниски стандарти[38]. Установено е също така, че лобистите на индустрията са финансирали академични проучвания в подкрепа на своите твърдения[39].

Независими проучвания всъщност показват, че Европа може да се превърне от нетен вносител в нетен износител на храни, ако предприеме широк преход към агроекология, включващ цялата хранителна верига – от системите за селскостопанско производство до начина на хранене, включително намаляване на хранителните отпадъци[40].

Освен това според експертите  е подвеждащо да се предполага, че подобряването на стандартите в Европа просто ще пренесе проблемите, причинени от употребата на пестициди, на друго място[41]. Европа би могла да покаже водеща роля в световен мащаб, като приложи изцяло реформите в областта на пестицидите в рамките на инициативата „От фермата до вилицата“, повдигайки летвата, вместо да подкрепя надпреварата към дъното.

Този аргумент е още по-лицемерен, тъй като пестицидната индустрия в същото време лобира за блокиране на законодателни актове за спиране на износа на силно токсични пестициди, които са забранени в ЕС[42]. Фактът, че ЕС продължава да произвежда тези забранени пестициди и да ги изнася в други държави, е широко критикуван от организациите на гражданското общество и експертите по правата на човека като неприемлив двоен стандарт[43].

  1. ГМО не намаляват употребата на пестициди

Агробизнес корпорациите и техните лобита твърдят, че новото поколение генетично модифицирани култури (нови ГМО или т.нар. „нови геномни техники“) могат да помогнат на земеделските стопани да намалят употребата на пестициди и торове, но основните компании, които стоят зад новите ГМО, всъщност са същите компании, които произвеждат пестициди. Всъщност четирите най-големи световни корпорации за производство на пестициди (Bayer, Syngenta, Corteva и BASF) контролират и пазара на нови ГМО.

Същите обещания за намаляване на пестицидите бяха дадени и за първото поколение ГМО, когато те бяха въведени преди 20 години. Но устойчивите на хербициди култури са създадени така, че да оцелеят след третиране с хербициди. Тъй като плевелите стават все по-устойчиви на хербицидите, земеделските стопани разбират, че трябва да използват все повече и повече хербициди, за да получат същите добиви[44].  По подобен начин насекомите стават все по-устойчиви на инсектицидите, произвеждани от генетично модифицираните култури, устойчиви на насекоми, което кара земеделските стопани да се върнат към пръскането с все повече и повече инсектициди[45].

Въз основа на наличните данни е малко вероятно новите генетично модифицирани култури да намалят употребата на пестициди[46]. Някои от тях, които са в процес на разработване, дори са предназначени да я увеличат. Нов доклад на Foodwatch показва, че новите ГМО представляват опасно отклоняване на вниманието от десйтвително устойчиви решения[47]. Спешно е необходимо да се премине от корпоративен модел на земеделие към агроекология.

Заключение

Изглежда, че лоби групите на агробизнеса са решили да изопачат доказателствата, за да убедят създателите на политики да поставят печалбите им над действията за защита на хората и околната среда. Войната в Украйна не намалява необходимостта от действия в защита на климата и биоразнообразието – и затова е нужно да се премине към по-устойчива хранителна система. Ако не друго, войната в Украйна всъщност разкри крехкостта на сегашната ни хранителна система, която разчита само на няколко основни култури, отглеждани с енергоемки химически средства.

Макар че агроиндустрията твърди обратното, ясно е, че сегашното зависимо от пестициди и енергоемко индустриално земеделие не е решение за изхранването на света. Всъщност то унищожава самите основи, които правят възможно производството на храна: разнообразието от култури, здравите почви и стабилния климат.

Преходът към агроекология е от съществено значение, за да можем да отглеждаме храната си без да вредим на околната среда и на здравето си и са необходими политически реформи, които да стимулират този преход. Това включва подкрепа за земеделските стопани, за да произвеждат здравословна и достъпна храна без пестициди, както и осигуряване на справедлива цена за продукцията и достойно заплащане за селскостопанските работници. При наличието на правилните политики ЕС може да се откаже от използването на токсични химикали и да започне преход към по-устойчива хранителна система.

Новият регламент на ЕС за пестицидите е възможност за промяна. ЕС трябва да последва призива на гражданите[48] и да зададе посоката към Европа без пестициди, като подкрепи земеделските стопани в прехода им към агроекология и да отхвърли фалшивите обещания като новите ГМО. Необходими са спешни действия, за да защитим бъдещата си способност да произвеждаме храна.

 

Автори: Хелън Бърли и Клара Бургин

Приятели на Земята Европа провежда кампании за екологично устойчиви и социално справедливи общества, обединява повече от 30 национални организации с хиляди местни групи и е част от най-голямата световна мрежа за опазване на околната среда, Friends of the Earth International.

 

[1] Статия в Desmog: “How Big Ag is Delaying Sustainable Farming in Europe”, 2022

[2] Copa and Cogeca lobby minutes

[3] CropLife Europe: https://croplifeeurope.eu/press-releases/farm-to-fork-it-is-time-to-listen-to-what-the-data-says/

[4] CropLife International: https://pesticidefacts.org/topics/necessity-of-pesticides/

[5] Статистически данни на Eurostat: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Extra-EU_trade_in_agricultural_goods

[6] Изследване на Европейската комисия: study on the Drivers of Food Security, 2023

[7] United Nations General Assembly: “Report of the Special Rapporteur on the right to food”, 2017

[8] Виж карето с текст на стр.4 за дефиниция на интегрирано управление на вредителите (IPM)

[9] Доклад на PAN Europe, “Are pesticides needed to feed the world?”, 2017

[10] Позиция, подписана от над 700 научни изследователи: We need a food system transformation—In the face of the Russia-Ukraine war, now more than ever, 2022

[11] Писмо от научни изследователи до Европейската комисия: https://slakner.files.wordpress.com/2022/03/peer-2022-open-letter-war-in-ukraine-and-food-security.pdf

[12] Доклад на Oxfam International Debunking 10 myths about the global food

system and what drives hunger, 2022

[13] Прогнози на FAO: https://www.fao.org/worldfoodsituation/csdb/en/

[14] Доклад на IPES-Food: “Another Perfect Storm”, 2022

[15] Доклад на Greenpeace: “What Europe’s policy-makers must do to truly achieve food security”, 2022

[16] Доклад на Feedback EU: “No food to waste”, 2022

[17] Писмо от научни изследователи до Европейската комисия: https://slakner.files.wordpress.com/2022/03/peer-2022-open-letter-war-in-ukraine-and-food-security.pdf

[18] https://pesticidefacts.org/topics/necessity-of-pesticides/

[19] https://agriculture.ec.europa.eu/system/files/2023-01/agri-market-brief-20-organic-farming-eu_en_1.pdf

[20] Сайтът на PAN Europe на тема low-impact farming и резултатите от изследването IPM works 

[21] Доклад на ECVC: ”Pesticides Out”, 2018

[22] Tamburini et al. „Agricultural diversification promotes multiple ecosystem services without compromising yield.“ Science advances, 2020 и скорошно проучване на INRAE “Protect crops by increasing plant diversity in agricultural areas, 2022

[23] Доклад на Foodwatch: “Locked-in pesticides”, 2022 и доклад на IPES Food: “From Uniformity to Diversity”, 2016

[24] Chaplin-Kramer, Chappell, & Bennett “Un-yielding: Evidence for the agriculture transformation we need”, Annals of the New York Academy of Sciences, 2022

[25] Poux & AubertAn agroecological Europe in 2050: multifunctional agriculture for healthy eating, 2018

[26] Nilsson et al. „Farm performance and input self-sufficiency increases with functional crop diversity on Swedish farms.“ Ecological Economics, 2022, Kerr, Rachel Bezner, et al. „Can agroecology improve food security and nutrition? A review.“ Global Food Security, 2021 и Van der Ploeg et al, “The economic potential of agroecology: Empirical evidence from Europe”, 2019

[27] FAO: 10 Elements of Agroecology, 2018

[28] Доклад на PAN Europe и IBMA “Integrated Pest Management: Working with nature

[29] Gangemi et al. „Occupational exposure to pesticides as a possible risk factor for the development of chronic diseases in humans„, Molecular medicine reports, 2016 и научен преглед на ефекта от пестицидите върху човешкото здраве: https://presse.inserm.fr/en/inserm-publishes-its-latest-collective-expert-review-on-the-health-effects-of-pesticides/43303/

[30] Доклад на ECVC: “Pesticides Out”, 2018

[31] Доклад на Foodwatch:“Locked-in pesticides”, 2022

[32] Доклад на EEA: “Latest evaluation shows Europe’s nature in serious, continuing decline”, 2020

[33] Доклад на FAO, IPCC и IPBES

[34] Доклад на Le Basic, “Pesticides: A model that is costing us dearly”, 2021

[35] Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO) “The future of food and agriculture: Trends and challenges”, 2017

[36] Доклад на Приятели на Земята – Европа “The Re-CAP: Does the EU’s new farming policy promote climate justice?”, 2022

[37] https://swiss-food.ch/en/articles/agricultural-production-in-the-eu-to-drop-by-20-percent

[38] https://www.foodingredientsfirst.com/news/reviewing-pesticide-cuts-eu-urged-to-scrap-reduction-targets-or-face-exacerbating-food-crisis.html

[39] Доклад на CEO: “The pesticide industry’s toxic lobbying tactics against Farm to Fork”, 2022

[40] Poux & Aubert,An agroecological Europe in 2050: multifunctional agriculture for healthy eating, 2018

[41] Статия в Desmog “How Big Ag is Delaying Sustainable Farming in Europe”, 2022

[42] Статия в Public Eye https://www.publiceye.ch/en/topics/pesticides/banned-in-europe, 2020

[43] Pesticide Atlas on imports and exports, 2022 и позиция, подписана от 326 НПО и профсъюзи, изискващи забрана върху износа на пестициди и други опасни химикали, които са забранени в Европа, https://corporateeurope.org/sites/default/files/2022-11/joint-statement-1-december-2022.pdf, 2022

[44] Benbrook, “Trends in glyphosate herbicide use in the United States and globally”, Environmental Sciences Europe, 2016

[45] Tabashnik, Bruce E., et al. „Insect resistance to Bt crops: evidence versus theoryNature biotechnology, 2008

[46] Доклад: “New GMOs and pesticides reduction: fast-track to failure”, 2022

[47] Foodwatch: “New Genomic Techniques (NGTs) won’t reduce pesticide use in the EU”, 2023

[48] Над милион европейци подписаха Save Bees and Farmers Citizens’ Initiative, с която изискват намаляването на синтетичните пестициди с 80 % до 2030 г., поетапно отпадане на синтетичните пестициди в Европа до 2035 г., както и силна подкрепа за земеделските стопани за преминаване към към агроекология.

,

Отворено писмо относно: Нужда от повишаване на националния принос към общоевропейската цел за енергийна ефективност към 2030 г. преди 1 февруари съгласно EED

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

 

Стига толкова: доводи за налагането на мораториум върху изгарянето на отпадъци

В рамките на ЕС през 2020 г., (последната година, за която има налични данни от Евростат), капацитетът за обработка в инсталациите за изгаряне на отпадъци, класифицирани като D10 (отстраняване), и инсталациите за изгаряне на битови отпадъци и съвместно изгаряне на отпадъци (R1) е бил:

● 183,5 милиона тона в съоръженията R1;

● 15,3 милиона тона в съоръженията D10; и

● 198,8 милиона тона в съоръженията R1 и D10 общо.

Историческата тенденция в развитието на капацитета в ЕС е да се добавят 8 милиона капацитет годишно за периода 2004 – 2020 г. На тази основа капацитетът би могъл да достигне около 220 млн. тона през втората половина на 2023 г. (макар че пандемията COVID-19 може и да е забавила темпото на изграждане на нови съоръжения).

Статистическите данни за отпадъци, взети от Евростат, сочат, че през 2020 г., комбинираното количество отпадъци, които действително са преработени в R1 и D10 са 10,5 милиона тона опасни отпадъци и 128,2 милиона тона неопасни отпадъци.

Тези цифри показват, че през 2020 г. вече е имало достатъчен капацитет за преработка на около 60 милиона тона отпадъци допълнително в съществуващите инсталации D10 и R1. Разбира се, би могло да има несъответствие между категориите отпадъци, които се обработват и естеството на инсталациите, в които капацитетът не е напълно оползотворен.

Докладвано е, че над 90% от неопасните отпадъци, които се обработват в D10 и R1 идват от седем категории отпадъци, като на четири от тези категории се падат над 80% от отпадъците, които се обработват в такива инсталации. За тези, които са запознати със статистиката на ЕС за отпадъците – три от тези категории са основните категории смесени/остатъчни отпадъци – битови и подобни отпадъци, остатъци от сортиране и смесени и недиференцирани материали.

Версия на доклада на английски можете да свалите ТУК.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
,

Резюме на становище върху ИНПЕК от 22.12.2023 г.

/Резюме на Становище на Екологично сдружение “За Земята” върху проект на актуализация на Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. от 22.12.2023 г. Резюмето е налично и на английски език

Първата чернова на ИНПЕК е плах частичен план за постигане на климатичните цели към 2030 г.

Близо шест месеца след крайния срок за подаване на чернова на актуализиран Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) България публикува първа версия на документа на 22 декември 2023 г. Вероятно е съвпадение, че това се случи ден след съобщението на ЕК за започване на начални стъпки за наказателна процедура към България, защото не е изпратила в законоустановения срок 30 юни 2023 г. чернова на ИНПЕК до Комисията. 

Настоящата публикувана версия на ИНПЕК представя наличните политики и мерки в България, но не и как те ще се изменят, за да бъдат постигнати националните интереси в синхрон с енергийния преход и постигането на безопасен климат.

Добрата новина е, че за първи път се споменава национална цел за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Липсва обаче конкретика какво трябва да се случва за постигането на голямата цел в периода до 2030 г., обхващащ действието на ИНПЕК. Ключово е включването във финалната версия на ИНПЕК на междинни срокове и капацитети / мерки по постепенното преустановяване работата на въглищните мини и тецове, каквато информация все още липсва и в приетите Териториални планове за справедлив преход (ТПСП). Във връзка с изселваните заради въгледобив села в Старозагорско села Бели бряг и Трояново е необходимо изготвянето на ясен план за това кои земи ще бъдат засегнати от бъдещия въгледобив в затихващата по стопански причини въгледобивна дейност на Мини Марица Изток. 

В черновата липсват секторни цели, а наличните цели за дял на ВЕИ и енергийна ефективност са или на минимално изискуемото ниво, или дори под него, както стана ясно от Комуникация на Комисията относно оценката й на черновите на ИНПЕК на страните членки от Комисията, публикувана на 18 декември 2023 г. (Таблица 2, минималната ВЕИ цел в крайното потребление трябва да е е 33% вместо подадените 29.9%). 

Друг конкретен пример от текста е пълното отсъствие на проблема за петролната зависимост на националната транспортна система, както и анализ на причините, цели и мерки за преодоляването й, въпреки съвсем ясното изискване за такива в Насоките на Комисията. Настояваме за планиране на намаляването и крайна дата използването на петрол, а също така и на изкопаем газ. По-сериозно внимание трябва да се отдели на това не само как да се диверсифицират източниците на газ, а на това как да се намали зависимостта като цяло. Сериозно преосмисляне е нужно на плановете за газификация на домакинствата, както и на желанието за развитие на местен добив на газ и петрол, което е и в разрез с европейските тенденции за намаляване на потреблението им. България ясно трябва да върви в посока към подходящите за бъдещето възобновяеми енергийни източници, вместо да рискува ново заключване към изкопаеми горива – всяка нова инвестиция за добив на изкопаеми горива носи риск от невъзвръщаемост и се обезсмисля в дългосрочен план. 

Ако ще развива ядрена енергетика, България трябва да вземе предвид всички фактори, рискове и финансови ограничения, каквото не виждаме да е направено до момента.

Не се отчитат разходите в рамките на жизнения цикъл на нови мощности. Не се залагат реалистични срокове за строителство, не се дава алтернатива какво ще предприеме страната в случай на сериозно забавяне на проектите и невъзможност за постигане на заложената стъпка за декарбонизация към дадена година. Липсва план или дори споменаване на нуждата от управление на изнасяното преди към Русия отработеното ядрено гориво. 

Под една или друга форма, нееднократно е записано твърдението за поставянето на “енергийната ефективност на първо място”, но нас остава съмнението за разбирането на термина, както и евентуалните траектории за постигането му 

Предлагаме стратегически да се реши широко разпространения проблем с енергийната бедност у нас в съответствие с дефиницията от Директивата за енергийна ефективност (EED). Препоръчваме обръщане на внимание на студоснабдяването като част от микса решения към все по-силно усещащата се лятна енергийна бедност.

Изготвянето, спазването, провеждането на ветрило от политики и мерки за повишаване на енергийната ефективност в отделните сектори, и най-вече мониторинга на постигнатите резултати от тях е ключова предпоставка за прилично изпълнение на ИНПЕК. Да се допълни реформата “Едно гише” за сградно обновяване, и да се изпълни на практика с допълнителни услуги, като обучаване на енергийни одитори, връзка с финансови институции, обучения на инсталатори, и местни енергийни шампиони са едва няколко от идеите ни.

Силно се надяваме, че след публикуване на финалната чернова, съдържаща и резултатите от понастоящем липсващото моделиране, ще бъде предоставено достатъчно време за обществено обсъждане – поне 8 седмици!

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли [58.38 KB]

,

Становище на Екологично сдружение “За Земята” върху проект на актуализация на Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) на Република България 2021-2030 г. от 22.12.2023 г.

Za Zemiata’s Position Statement on the draft National Energy and Climate Plan of the Republic of Bulgaria 2021-2023 from 22.12.2023 and its summary

Вероятно е съвпадение, че българската първа чернова на Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), съдържаща частично политики и мерки, но не и резултати от енергийно моделиране, бе публикувана на 22 декември 2023 г., ден след обявлението за започване на начални стъпки за наказателна процедура към България (изпратено уведомително писмо), поради това че България не е изпратила в законоустановения срок 30 юни 2023 г. чернова на ИНПЕК до Комисията. Във връзка с невъзможното на практика публично участие бе и оценката ни, като част от прегледа на национални организации от мрежата на Climate Action Network (CAN) Europe на подадените чернови на ИНПЕК, публикуван в края на октомври 2023 г.

Настоящата публикувана версия на ИНПЕК създава впечатление, че е само, за да представи наличните политики и мерки в България, но не и как те ще се изменят, за да бъдат постигнати националните интереси в синхрон с енергийния преход и постигането на безопасно климатично бъдеще. ИНПЕК се характеризира с плахост в назоваването на непопулярните мерки – а без назоваване на истинските проблеми, не може да се върви към намиране на адекватни решения.

Силно се надяваме, че след публикуване на финалната чернова ще бъде предоставено достатъчно време за обществено обсъждане – поне 8 седмици! Разчитаме и че такова време ще бъде предоставено и за финалната чернова, преди срока за изпращане към ЕК през юни 2024 г.!

Позицията на „За Земята“ по предложения на 22 декември 2023 г. за обществена консултация вариант на актуализиран ИНПЕК е, че настоящият проект не отговаря на целите на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1999 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, и не изпълнява задължителните условия, заложени в РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/2299 НА КОМИСИЯТА и Известие на Комисията относно насоките за държавите членки за актуализиране на националните планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г. (2022/C 495/02).

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Добри решения за енергийна ефективност, възобновяема енергия и справедлив енергиен преход

Доклад „НПВУ и второто плащане – реален напредък?“

Check out also the Executive summary of the report ‘NRRP and the second instalment – is there real progress?’ in English

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

 

,

Отворено писмо относно: Проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие

С приложеното писмо, от името на WWF България, „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“, споделяме коментари и предложения във връзка с представения на 17.11.2023 г. проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
,

Отворено писмо на ЕС „За Земята“ относно: Демократичност и публичност на срещата за бъдещето на Кресненския пролом и автомагистрала Струма, на 30 ноември 2023 г. в Брюксел

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
,

Проучване на нагласите на заинтересовани страни в началото на изпълнението на проекта “Заедно за 1,5 С”

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
,

Оценка на CAN Europe и За Земята по процеса на актуализиране на българския ИНПЕК

Съдържанието е част от доклад на CAN Europe по процеса на актуализиране на ИНПЕК в 25 държави-членки.

Актуално състояние

Към 30 септември 2023 г. България все още не е представила проект за актуализация на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), нито пък е започната каквато и да е форма на обществено обсъждане. Не е ясно какъв е напредъкът по актуализацията, тъй като до момента не е публикуван проект или свързани с него проучвания. С наличието на ново редовно правителство е възможно първи проект на план да се появи в края на есента. Въз основа на предишния си опит и наличната информация, организациите от гражданския сектор са подготвили набор от препоръки. 

Основни препоръки за актуализацията на ИНПЕК 

ОБЩИ КОМЕНТАРИ

  • Да се гарантира, че ИНПЕК има високи амбиции и е в съответствие с всички стратегически документи – включително Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), обновените Териториални планове за справедлив преход (ТПСП) и Пътната карта за климатична неутралност (пътна карта за декарбонизация секторите на икономиката до 2050 г., изработена по моделиране на Комисията за енергиен преход). 
  • Да се гарантира, че всички национални стратегически документи минават през процес на Екологична оценка (ЕО) и спазват принципа за „Ненанасяне на значителни вреди“ (НЗВ/DNSH). 

АМБИЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С КЛИМАТА

  • Да се приеме цел за климатична неутралност и цели за емисиите по сектори в националния Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК), които след това да окажат влияние върху актуализацията на ИНПЕК.
  • Да се увеличат значително амбициите по отношение на целите по сектори за 2030 г., в сравнение с ИНПЕК от 2019 г., особено за сградите, транспорта и промишлеността.

ЕНЕРГИЕН ПРЕХОД

  • Енергийна ефективност – да се определи национален ангажимент за енергийна ефективност, който да надхвърля минималното намаление по формулата на Директивата за енергийна ефективност (EED), възлизащо на не повече от 13,71 Mtoe за първична енергия и 8,85 за крайно потребление на енергия.  
  • Енергийна бедност – стратегически да се реши широко разпространения проблем с енергийната бедност в България в съответствие с дефиницията от Директивата за енергийна ефективност, както и да се адресира необходимостта да се подкрепи справедливия преход за енергийно бедните и уязвими домакинства в рамките на Социалния фонд за климата.
  • Въглища –  да не се допуска ненужно и неосъществимо удължаване на използването на въглища отвъд 2030 г., както и ясно да се дефинира ролята на въглищните и въглеродно интензивните региони в енергийната трансформация на България в съответствие с ТПСП.
  • Изкопаем газ – да се предложи график за поетапно извеждане на изкопаемия газ от употреба, за да се предотврати заключването в газ, както и инвестициите в  невъзвръщаеми активи, както в транзитната инфраструктура, така и в такава за местен добив (включително и за добив на газ в Черно море).
  • Критична оценка – да се направи критичен преглед на (1) надценяването на очакваното търсене на електроенергия в настоящия модел на Пътната карта на Комисията за енергиен преход (КЕП); (2) разходите, сроковите и факторите за осъществимост на енергийните мегапроекти, включително и нови проекти за ядрена енергия, електрическа енергия от водноелектрически централи или газификация на топло(електро)централи.  

УЧАСТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА

  • Незабавно трябва да се адресира липсата на участие под каквато и да е форма на гражданското общество в процеса на актуализация на ИНПЕК. Трябва да се проведе обществена консултация и диалог на няколко нива по проекта за актуализация на ИНПЕК веднага след публикуването на проекта. Това трябва да включва обществени изслушвания и експертни становища на множество заинтересовани страни и в Комисията за енергиен преход (КЕП).
  • Комисията за енергиен преход (КЕП), създадена като платформа за многостепенен диалог за обсъждане на Пътната карта за климатична неутралност, трябва да продължи да функционира поне до приключване на процеса на актуализация на ИНПЕК. Това е от особено значение за съгласуването на актуализацията на ИНПЕК с предстоящата актуализация на Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г., която ще изисква съществен принос от страна на КЕП. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

Становище относно законопроекти за изменение и допълнение на ЗЧАВ със сигнатура 49-302-01-8 и 49-354-01-43

Десетки неправителствени организации от цялата страна изпратиха становище до Народното събрание, в което предупреждават, че законопроектът за промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух,  изготвен от МОСВ ще ограничи напълно ненужно правото на гражданите да изискват от публичните органи да изготвят план за качеството на въздуха и да оспорват тези планове и тяхното съдържание пред националните съдилища. Освен това приемането на закона в такъв вид няма да доведе до спиране на наказателната процедура от 2020 г. срещу България по темата, което прави цялото предложение не само вредно, но и излишно.

В същото време организациите напомнят, че съществува и алтернативен проект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, който може да гарантира правото на достъп до правосъдие и да прекрати текущата наказателната процедура срещу България.

Прочетете повече във файла:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

,

Становище на За Земята по Интегрирания национален енергиен и климатичен план (ИНПЕК) на Сърбия

Република Сърбия е във финалния етап по приемане на своя първи Интегриран план “Енергетика и климат” (ИНПЕК), с който се определят климатичните им цели до 2030 г., като се гледа и постигането на по-голямата цел за климатична неутралност към 2050 г.
След наше застъпничество МОСВ стартира трансгранична обществена консултация по сръбския проектоплан, съгласно Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. МОСВ ще събере получените становища и ще ги препрати на Сръбската държава, която трябва да ги вземе предвид при приемането на финалната версия на плана.
Основното ни притеснение в проектоплана е за продължаващо трансгранично замърсяване – най-вече от сръбските тецове на въглища – и недостатъчно мерки за своевременното му намаляване. Немалък процент серни оксиди от Сърбия се разсейват на територията на България и другите им съседи. В документа липсва ангажимент за постигане на климатична неутралност до 2050 г., липсва ясен план за поетапно преустановяване работата на въглищните им централи, но има планове за нови газови централи и мащабна газификация на Южна Сърбия.

Вижте повече в пълното ни становище (на английски език):

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
, ,

Court decision cancels the environmental assessment of the project for a waste incineration plant in Sofia

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

, ,

Съдът отмени екооценката (Решението по ОВОС) на проекта за инсталация за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ-София

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Становища по Териториалните планове

Коментари на „За Земята“ от втората обществена консултация  по Териториалните планове за справедлив преход съответно на областите Кюстендил, Перник и Стара Загора, проведена в периода 14 август 2023 г. – 13 септември 2023 г.

Становищата ни разглеждат проектите за трите области с общи коментари, както и някои от конкретните мерки за специфичните региони. В заключение, приветстваме настоящата активност по отношение на ТПСП и искаме да напомним, че към днешна дата е изключително важно да не се допускат допълнителни забавяния по процеса на финализиране, договаряне и започване на изпълнение на проектите за декарбонизация и иновации от териториалните планове, които ще доведат и до заетост с по-висока добавена стойност и достойно заплащане за въглищните общности в
преход.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

свали документа

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

свали документа

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

свали документа

 

За свързани, удобни и безопасни велоалеи в София (пълен текст)

Включи се и подкрепи исканията

На вниманието на:

Кмета на Столична община
Столичен общински съвет

Tази петиция изразява нуждата и очакването на хората в гр. София за подобряване на условията за придвижване с велосипед и други безмоторни двуколесни в града чрез подсигуряване на безопасна и удобна велосипедна инфраструктура, свързана в мрежа, която да бъде реализирана, развивана и поддържана без отлагане. Това е отговорност на Столична община и Столичен общински съвет. Искането ни е тази отговорност да бъде поета и да бъдат извършени конкретни действия за повече, по-добри и свързани помежду си вело пътища.

Смятаме, че насърчаването и подпомагането на велосипедния транспорт трябва да бъде сред основните приоритети в транспортната политика на Столична община за следващите 5 години с ясна визия и програма за следващите 15 години, за да бъдат създадени реални и атрактивни условия за активен, устойчив транспорт с велосипеди и други двуколесни, които използват същата инфраструктура.

 

Настояваме да се ускори работата по следните шест направления за предстоящите 5 години до края на 2028:

1. Изграждане на велосипедни алеи, велосипедни ленти и успокоени зони съгласно утвърдените нормативни изисквания и добрата европейска практика.
Необходимо е велосипедната инфраструктура да се увеличи значително, за да се свържат кварталите и центъра на града, както и населените места в общината с град София. Нужно е успокояване на движението в градския и кварталните центрове, в жилищни зони и около училища, като форма за улесняване на велосипедното и пешеходно движение. Само по този начин може да се осигури на гражданите алтернатива на придвижването с автомобил, а велосипедното движение наистина да носи ползи за здравето, за намаляване на замърсяването на въздуха, изпълнението на климатичните политики на общината и облекчаване на задръстванията.

Конкретен пример: Необходими са велосипедни алеи с достатъчен капацитет за свързване на ж.к. Младост, ж.к. Дружба, ж.к. Люлин, ж.к. Овча Купел, северните квартали с центъра на София, изграждане на Зеления ринг, за част от които проекти и идейни проучвания отлежават вече години без реализация.

 

2. Спешно обезопасяване на кръстовища с вече изградена велосипедна инфраструктура.
Велосипедистите са уязвими участници в движението, а кръстовищата са сред най-критичните точки за тях. Необходимо е ясно маркиране и сигнализиране на мястото на велосипедистите в кръстовищата чрез добавяне на изнесени стоп линии за велосипеди, особено важни за осигуряване на безопасност при левите завои; ясно означаване на начина за преминаване с велосипед през кръстовище чрез велосипедни пътеки и продължаване на пътната маркировка на платното през цялото кръстовище; преглед на вело-светофарните фази, така че велосипедистите да имат ранен старт при пресичане, за да се избягват конфликти с автомобилното движение, а бутоните за поискване на пресичане да се заменят с постоянни вело-фази.

Конкретен пример: Сред най-опасните места са: кръговите кръстовища на Руски паметник и Лъвов мост; кръстовищата при бул.Македония, бул.Христо Ботев – ул. Алабин, Петте кьошета, Орлов мост, Попа, надлез Надежда, бул. П.Славейков – бул.Витоша, бул. Гоце Делчев – бул.Цар Борис III, бул. България – бул.Тодор Каблешков, всички кръстовища по бул. Ив.Гешов, всички кръстовища по протежението на велоалеята по бул. Евлоги и Хр. Георгиеви.

 

3. Преразглеждане и привеждане в съответствие с изискванията за безопасност на велосипедните ленти.

Честа практика в момента е велосипедистите да са отделени само с боя от много интензивен автомобилен трафик със системно превишена скорост над 50 км/ч. Лентите за велосипедисти следва да се преустроят във физически отделени велосипедни алеи по същите или по успоредни и равностойни на сегашните трасета.

Конкретен пример: Спешна намеса е нужна по ул. Люба Величкова, бул. Т. Александров, бул. Никола Мушанов – бул. Овча Купел и по бул. Сливница.

 

4. Поддръжка на велосипедната инфраструктура в състояние годно за безопасно и комфортно движение с велосипед.

Много от съществуващите велосипедни алеи имат участъци с неравна и нарушена настилка, които е необходимо да се поправят без отлагане.
Настояваме за регулярни инспекции (поне два пъти годишно) на състоянието на настилките, физическите ограничители, растителността, шахтите с планиране и извършване на навременна намеса за отстраняване на проблемите при тяхното установяване, както и за редовно почистване от отпадъци, наноси след валежи, пясък и кал с особено внимание при зимното почистване.

Конкретен пример: За ремонт са велоалеите по бул. Мария Луиза, бул. Бъкстон, бул. Цар Борис III, бул. Евлоги и Хр. Георгиеви.

 

5. Достъп с велосипед до паркове и места за отдих извън града.

София не може да бъде зелен град, ако хората са възпрепятствани да стигат с велосипед до зелените пространства за отдих – чрез забрани, физически бариери – част от автомобилната инфраструктура и невъзможност да се достигне до място за отдих, без да се натоварят колелата на автомобил.

Столичните паркове следва да са лесно достъпни с велосипед, особено за родители с деца, младежи и най-възрастните граждани – за пълноценна и активна почива в свободното време.

Планините около София и курортните места трябва да могат да се достигат с велосипед от сърцето на града, като се изградят необходимите пресичания на околовръстния път и се свържат населените места със столицата с подходящи велосипедни алеи в зелена среда.

Конкретен пример: Приоритетно да се осигури инфраструктура за велосипеден достъп до всички големи паркове в града, както и до Банкя, Панчарево, Витоша, Софийската Света гора.

 

6. Мащабно изграждане на велосипедни паркинги.

От 2018 г. насам в България има изисквания към жилищните, търговските, транспортните, културните и образователните обекти да се изгражда определен капацитет за паркиране на велосипеди.

Необходимо е Столичната община да гарантира спазването на изискванията, както и да насърчава със собствен пример и стимули собствениците на имоти и инвеститорите в строителството, включително и чрез разяснителни кампании, контрол и санкции при установени нарушения.

Належаща е и нуждата от изграждане на защитени велосипедни паркинги с контролиран достъп в жилищни квартали, при основни обекти предоставящи транспортни услуги и при възлови спирки на градския транспорт с цел лесно, удобно и сигурно комбиниране на пътуванията с велосипед с други форми на транспорт.

Конкретен пример: Такива места са при Централна гара, при Централна автогара (и всички останали автогари), при летище София терминали 1 и 2, МС “Национален стадион Васил Левски”, МС “Сердика”, МС „Софийски университет“, НДК, Бизнес парк, Тех Парк, Студентски град, индустриални зони, интермодални пътнически терминали и буферни паркинги.


Крайно време е Столичната община да изпълни задълженията си от съдебното решение на Софийски градски съд от края на 2021 г. по делото за мръсния въздух, което изисква изграждане на цялостна свързана велосипедна мрежа за лесно и безопасно придвижване между кварталите. Срокът за изпълнение на тази мярка изтече на 25 ноември 2022 г.

Крайно време е Столичната община да изпълни собствените си общински планове и програми, в които велосипедната инфраструктура е предвидена да се изгражда в мрежа и да се развива със съпътстващи мерки.

Искаме свързани, удобни и безопасни велоалеи в София, сега!

09/2023 г.
гр. София

Включи се и подкрепи исканията

Обща НПО позиция за КЕП преди заседанието на 14 август

Обща НПО позиция на „За Земята“, БлуЛинк“  и организациите в Коалиция за зелен рестарт“ за продължаване на процеса и работата на Комисията за енергиен преход (КЕП), след административното финализиране на доклада, за да се насърчи процеса на декарбонизация в България. Основните ни искания са следните:

1. Залагане на цел за климатична неутралност на България до 2050 г. в Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК), с възможност за залагане на междинни национални цели за 2040 г., в съответствие с целта на ЕК.

2. Създаване на механизъм и рамка за разпределяне на усилията за декарбонизация по сектори с конкретни секторни цели и траектории за декарбоизация, включващи минимум енергетиката, индустрията, транспорта и селското стопанство. Изготвяне на декарбонизационните секторни сценарии паралелно с процеса на актуализация на НПЕК. Залагане на рамката и отговорностите за изпълнение на секторните институции в актуализирания ЗОИК.

3. Продължаване на работата на КЕП, поне в рамките на срока на актуализация на НПЕК, актуализация на ПВУ и изготвяне на главата RePowerEU. Обезпечаване на дългосрочен процес на диалог със заинтересованите страни, който може да бъде осъществен през КСЕЗС и/или Националния експертен съвет по изменение на климата (НЕСИК).

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

,

Годишен описателен и финансов отчет за 2022 г. на ЕС „За Земята“

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Свали отчета

Становище по програма за управление на отпадъците на Столична община 2021-2028 г.

Представяме коментарите ни по съдържанието на програмата за управление на отпадъците на Столична община 2021-2028 г.

Според авторите основната цел на програмата е “население и бизнес на Столична община (СО), които подобряват прилагането на йерархията на управление на отпадъците във всички процеси и нива”.

Прави впечатление, че в целта липсва ролята на общината и взаимодействието ѝ с гражданите и бизнеса, което е основополагащо в управлението на отпадъците. Също така в програмата не е посочено кога са провеждани проучвания на общественото мнението, има ли публични резултати, какви са проблемите и какво може да се подобри в новата програма.

Освен това липсва и информация за териториалния анализ, според който да се конкретизират различни видове мерки спрямо различните райони и спрямо различните градски зони – сметосъбиране и сметоизвозване спрямо гъсто населени райони или еднофамилни сгради, централни или периферни части и т.н.

Липсата на такива проучвания и анализи са предпоставка представената програма да не отразява важните стъпки за създаване на работещи политики на СО за най-горните нива на йерархията за управление на отпадъци – предотвратяване, подготовка за повторна употреба и рециклиране, както и на въвеждането на принципа “замърсителят плаща” като водеща основа за определяне на таксата за битови отпадъци.

Вижте пълния текст на становището:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

 

 

,

Позиция на „За Земята“: Разработването на нови находища на газ в България трябва да се преосмисли

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Position and recommendations of EA Za Zemiata regarding the transparency and participation process in Bulgaria

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Отворено писмо на ЕС „За Земята“ относно: Координирано оттегляне от Договор за енергийна харта

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Становище по КЕП и Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗД)

Изходящ номер: 1240/12.07.2023 г.

             ДО:

Акад. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ,

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ,

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Г-Н ЮЛИАН ПОПОВ,

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

Г-Н РУМЕН РАДЕВ,

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Г-Н АНДРЕЙ ЦЕКОВ,

МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И

БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

Инж. ГЕОРГИ ГВОЗДЕЙКОВ,

МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА

Г-Н ЦВЕТАН КЮЛАНОВ,

РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕК В БЪЛГАРИЯ

MS VERONICA VECCHIO,

HEAD OF UNIT – DG RECOVER

КОПИЕ ДО:
Г-Н ИВАН МОДЕВ,

НАЧАЛНИК НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ

НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ОТНОСНО: Предложение за актуализация на ПМС № 86 и рестартиране работата на Консултативния съвет за Зелената сделка към Министерски съвет и Ресорните комисии към него, за да може да се постигнат заложените европейски цели в областта на зеления преход и Плана за възстановяване и устойчивост, чрез активно включване на заинтересованите страни

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ,

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И НА МЕДИИТЕ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Екологично сдружение „За Земята“ е една от най-старите и уважавани природозащитни организации в България, с доказана експертиза по темите Енергетика и климат, Чист въздух, Икономическа ефективност и други. За Земята имаме членове и лични наблюдения от работния процес в сформираните лятото на 2022 г. подкомисии:

1. Комисия за енергиен преход (КЕП);

2. Комисия за устойчива мобилност (КУМ);

3. Комисия за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност (КЕЕ);

Имаме и много близки партньори в Комисията за развитие и прилагане на иновациите и кръговата и био-базирана икономика (КИКИ).

Категорично не сме съгласни с твърдението в проекта на доклад по Предложението за актуализация на ПМС № 86: „Практиката показа, че така създадените комисии, с малки изключения така и не започнаха да функционират и не разгърнаха своя потенциал“.

С увереност заявяваме, че е нужно рестартиране на съществуващите тематични комисии от 2022 г. и стартиране работата на оставащите тематични подкомисии. Необходимо е и известно бюджетно обезпечаване на експертната работа – констатирано при изработването на моделиране в КЕП чрез частен инструментариум като Compass Lexecon и невъзможността да се правят достатъчен брой актуализации на заложените допускания и стойности. Нужен е разумен бюджет и гъвкавост за извършване на собствени анализи от страната на комисиите.

С актуализирането на КСЕЗС през пролетта на 2022 г. КЕП стана най-близкия формат до междусекторен диалог / многостепенен диалог в областта на климата и енергетиката, изискване по Регламента за Енергийния съюз, който сме имали в България до момента, с възможност за участие от природозащитния граждански сектор. Затова и в скорошните номинации от България в паневропейската кампания NECPs Awards или Награди за ИНПЕК мерки, една от лошите практики е именно прекъснатия диалог през комисиите на КСЕЗС по време на служебното правителство. За нас това е пример как една първоначално добре тръгваща практика бе опорочена, което усещане се засилва още повече с новопредлаганите промени в ПМС № 86.

Затова и сме силно огорчени от прекъснатата оперативна работа на КЕП, а към днешна дата и от намерението за закриване на групата и потенциално започване отначало на процеса. Припомняме, че България е държавата с най-закъснял енергиен преход, единствената страна-членка с все още неодобрени териториални планове за справедлив преход (ТПСП), която вече загуби предвидените целеви средства за 2022 г.

Въпреки принципните различия между някои представители на заинтересованите страни по енергийния преход бе намерен работещ механизъм на колегиалност, позволяващ напредък на експертната работа на групата. Имали сме както присъствени (с възможност и за онлайн проследяване), така и изцяло онлайн заседания с приемане на конкретни решения и следващи стъпки. Под вещото ръководство на д-р Мария Трифонова, подпомагана от секретариата на КЕП, работната група заработи добре – в началото бе доказана експертизата на членовете, а после много малко време бе необходимо за опознаване на членовете, свикване с начина на работа и влизане в работен порядък. Бе дадена възможност на кандидатствалите експерти, останалите извън официалния състав на групите поради физически ограничения на помещенията и съвместителство на интересите, да станат наблюдатели и да следят чрез живо излъчване както онлайн, така и присъствените заседания на комисията. Това определено може да се посочи като добра практика в сферата на прозрачността и ангажирането на заинтересовани страни.

КЕП бе олицетворение и на друга закъсняла у нас добра европейска практика – по сформиране на т.н. Въглищна комисия или Coal Exit Commission. Даже с настоящия си мандат по изработване на Пътна карта за постигане на климатична неутралност, КЕП надмина минимално изискуемото като обхваща бъдещото преустановяване не само на въглищата, но и на останалите изкопаеми горива като природен газ (ясна пътна карта трябва да залегне и в закъсняващата актуализация на ИНПЕК).

Макар да имаше наглед обективна причина за временното спиране работата на КЕП с януарското Решение на Народното събрание за задължаване на Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика, не разбираме защо и на КЕЕ последното официално заседание бе през ноември 2022 г. Има толкова пряко и непряко свързани с енергийната бедност реформи, които комисията би трябвало да разгледа, като някои от тях започна да разглежда в началото, но времето така и не стигна за финализиране. Проблем бе и че преди да се направят реформите започнаха инвестиционните програми. В края на декември разбрахме от председателя на КЕЕ, че е сформирана по-малка юридическа група в МС, за резултатите от чиято работа до членовете така и не достигна официална информация.

Изключително важно е да бъде продължена и ускорена работата на Комисията за устойчива мобилност (КУМ) за разглеждането и предложения за насърчаване и изграждане на стратегията за устойчива мобилност имайки предвид, че транспортния сектор у нас е едно от най-големите предизвикателства като източник на замърсяване, стар автомобилен парк, значителната зависимост от руски петрол, жертвите на пътя и негативните ефекти от местен и  транзитен товарен автомобилен трафик. Спешно е и разработване на определение за “транспортна бедност” и мерки за нейното преодоляване.

За нас е изключително важна ролята на все още несформираната Комисия за публичност и комуникации на посланията за зеления преход, декарбонизацията, зелената сделка и климатичните промени. Темите са все още недобре познати на българските граждани и все по-често стават обект на дезинформация.

Силно необходимо е и засилване на капацитета на отговорните институции по разработване и прилагане на интегриращи климата примери и практики в хоризонталните сектори.

Дигитализацията също е приоритет на Зелената сделка и НПВУ, а не виждаме такъв фокус в проектоплана за реформирана КСЕЗС – тя няма да се изпълнява и следи ли, като вървят ръка за ръка с декарбонизацията?

Притеснително в проекта на актуализация на ПМС № 86 звучат и плановете за разширения състав на КСЕЗС избор на по само един представител от сектора на възобновяемата енергия, както и от природозащитния сектор, с опит и експертиза в областта на декарбонизацията. Добре знаете, че възобновяемите източници са повече от един вид, както и в сферата на природозащитата организациите имаме различни фокуси – от опазване на климата до опазване на биоразнообразието.

В заключение настояваме:

Да се продължи възможно най-бързо работата на КСЕЗС и ресорните комисии, за да се наваксат забавянията по приемане на ключовите реформи в зеления компонент на НПВУ.

КСЕЗС трябва да се занимава и с бъдещото прилагане на законодателния пакет “Подготвени за цел 55”, но първо трябва да се приоритизира работата по хармонизирането в националното законодателство на забавени документи още от предходния пакет “Чиста енергия за всички европейци”.

С уважение,

Екип “Енергия и климат” в „За Земята“
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

„Благодарим за споделянето“: Доклад за състоянието на споделената и електрическа мобилност в европейските градове

Използването на споделен транспорт има редица предимства пред притежаването на лични транспортни средства. Споделените превозни средства и инфраструктура обикновено изискват по-малко пространство, енергия и суровини и следователно помагат за справяне с извънредната климатична ситуация и токсичните нива на замърсяване на въздуха. Също така често те са по-достъпни, което е особено важно с оглед на поскъпването на разходите за живот. Споделените решения за мобилност обаче могат да постигнат пълния си потенциал само ако са с нулеви емисии, минимизират въздействието върху климата, потреблението на енергия и шума.

Clean Cities Campaign прави първия по рода си доклад за състоянието на споделената и електрическа мобилност в Европа, като изследва 42 големи града, един от които е и София. Изводите са доста интересни, както за българската столица, така и за ЕС като цяло. Подробности може да намерите в доклада по-долу:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

Пълният технически доклад към изследването, съдържащ подробни данни, може да откриете тук:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

, ,

Наръчник с инструкции за игри в платформата ActionBound

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Нужен е граждански контрол на парите от Зелена сделка за реална зелена трансформация на Европа

Докладът „Възстановяването след COVID-19 не е възможно без гражданско участие: Защо включването на обществеността е от ключово значение на зелената трансформация на Европа?“ показва спешната необходимост от участие на обществеността в разработването и прилагането на фондовете за възстановяване на ЕС и разкрива как липсата на обществен контрол е довела до вредни инвестиции в седем държави-членки на ЕС.

Значителни ЕС средства бяха наскоро предоставени чрез бюджета на ЕС, пакета за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ и инвестиционните прогарами REPowerEU. Инвестиционните решения обаче все по-често се вземат при закрити врата.

Като изключва гражданите от този процес на трансформация, ЕС рискува да финансира инвестиции, които не отговарят на целите на Европейската зелена сделка, а задълбочават неравенствата и компрометират общите ни усилия за зелена трансформация.

Докладът е изготвен в рамките на проекта „Граждански мониторинг на финансирането на Зелената сделка” и обединява опита на осем различни граждански организации и включва седем отделни казуса, които предоставят информация от реалността.

Докладът е достъпен на следния интернет адрес на английски.

Свали пълна версия на доклада на български:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Свали