Проблемите с енергийната бедност са нерешени вече десетилетия в България. Поредица от правителства изливат всяка година между 80-120 милиона лева под формата на енергийни помощи за 250 000-300 000 лица и семейства.

Тези средства се даваха под формата на некачествени въглища и мокри дърва, и нямат за цел да намалят броя на енергийно бедните чрез по-усточиви мерки за подобряване на енергийната ефективност на жилищата, или подмяна на отоплителните им уреди. В последните  години има опити в това направление, но те са в много малък мащаб.

България е страната с най -голям дял на лицата, които не могат да си позволят да поддържат дома си достатъчно топъл – 30,1 %, при средно 18,2 % за ЕС за 2019 г.

30,1 % от населението не е в състояние да плати своите сметки за комунални услуги навреме поради финансови затруднения, докато съответната средна стойност за ЕС е 6,6 %.

Експерти от За Земята от години предлагат на национално и общинско ниво решение на проблема. Имаме препоръки и конкретни изпълнени проекти с администрацията на отделни общини. Но е необходим ресурс на държавата и стратегическо мислене за устойчиво решение на този социален проблем.

С особена острота енергийната бедност се поставя във връзка със изискванията на Зелената сделка и необходимостта от енергийна трансформация и справедлив преход.

Без адекватни мерки за намаляване броя на енергийно бедните  няма как да бъдат изпълнени целите на Националния план за възстановяване и устойчивост. Хората получаващи целева помощ за отопление не биха могли да платят цената на енергийната трансформация.

Предлагания от нас анализ от Юлиана Илиева: “Енергийна бедност, възможни решения” предлага изключителна задълбоченост и познаване на проблема на ниво ЕС и национално ниво. Предлага подходящи и реалистични решения на този огромен социален проблем.

Анализът ще бъде предоставен и на ресорните министерства за да имат по-широк избор на мерки за устойчиво намаляване броя на хората получаващи енергийни помощи.

Loading...

Taking too long?

Reload document

| Open in new tab

Целта на настоящия текст е да направи оценка на възможностите за алтернативно икономическо развитие на въглищните региони в България, което да допринесе за едно устойчиво развитие не само на тях, но и на свързаните с тях територии и население.

Loading...

Taking too long?

Reload document

| Open in new tab

Download

NGO Letter-statement on gas investment in the Bulgarian NRRP

Изграждането на 1500 MW парогазови енергийни мощности в Маришкия басейн — това е планирано в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Газификацията на Маришките тецове за нас е крайно неприемлив, ненужен, безперспективен, заключващ големи инвестиции за години напред и икономически нерентаболен проект. Заедно с колегите ни от „Грийнпийс” – България, WWF – България, E3G и младежкото климатично движение „Петъци за бъдеще – България” се обърнахме вчера с общо становище към Стефан Янев, Министър-председател на Република България, Атанас Пеканов, Вицепремиер на Република България, Андрей Живков, Министър на енергетиката и Асен Василев, Министър на финансите. Категорично против сме замяната на едно изкопаемо гориво с друго. Изложихме подробно аргументите и съображенията си, позовавайки се на актуални изследвания и политически процеси, и дадохме конкретни предложения как да изглежда справедливия енергиен преход на България.

Bulgarian NRRP NGO Gas Statement 20210628

Брифинг:  Кандидат-проекти за Петия списък на ПОИ: последен тласък за изкопаемия газ?

През януари 2021 г. Европейската комисия публикува списък с кандидат-проектите за петия по ред списък с проекти от общ интерес или ПОИ. ПОИ са трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които получават най-висока политическа подкрепа на ниво Европейски съюз: по-бързи разрешителни процедури, ускорен процес на оценка за въздействието върху околната среда и допускане до специална линия на финансиране от ЕС (Механизмът за свързване на Европа или МСЕ). 74 на брой газови проекта са кандидатствали и са в очакване да получат одобрение като ПОИ. От тях нито един не трябва да бъде избран поради различни причини.

Какво не е наред с новата газова инфраструктура?

Изкопаемият газ е изкопаемо гориво, което значително замърсява въздуха и има негативно въздействие върху климата. В Европа изкопаемият газ вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид (CO2) от въглищата. Производството, транспортирането и използването на изкопаем газ също така неизбежно е свързано с отделянето на опасни и значително подценени емисии на метан. Метанът е парников газ, който допринася с почти 25% за глобалното затопляне и следователно превръща решението на въпроса с изкопаемия газ във важен елемент от всякакви действия, насочени към справянето с неотложните проблеми на климата.

Съобразно с това изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ е просто несъвместимо с ангажимента на Европа за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и още по-малко до 2040 г., което е необходимо, за да се ограничи повишаването на температурата до 1.5°C и да бъде в съответствие с Парижкото споразумение. Освен това изграждането на нова газова инфраструктура е ненужно и икономически нерентабилно: всички надеждни сценарии, включително прогнозите на Европейската комисия в съответствие с нейната цел за намаляване на емисиите от 55%, предвиждат намаляване на търсенето на изкопаем газ между 32% и 37% през 2030 г. и след това. Следователно изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ би довела до генериране на невъзвръщаеми инвестиции, блокиране на финансови средства и загуба на пари на данъкоплатците, които ще се стоварят върху европейските граждани.

На този фон предоставянето на достъп до специална линия за публично финансиране и до регулаторни бързи процедури на проекти за изкопаем газ изглежда несъгласувано и абсурдно. И все пак това ще се случи, ако проектите за изкопаем газ получат място в Петия списък с ПОИ.

Избирането на кандидат-проекти за изкопаем газ би било също несъвместимо с ревизирания регламент за трансевропейската енергийна инфраструктура (TEN-E), който най-вероятно ще влезе в сила през 2022 г. и изключва на този етап всички „класически“ проекти за изкопаем газ. Петият списък с ПОИ, от друга страна, също ще бъде приет през 2022 г., но все пак ще предвижда изграждането на инфраструктура за изкопаем газ. Това би довело до ситуация на явна политическа несъгласуваност, при която при наличието на регулация изключваща газова инфраструктура (TEN-E) проекти за изкопаем газ същевременно ще бъдат ускорено придвижвани и ще покриват условията за финансиране от ЕС до 2023 г.

Около две трети от инфраструктурните проектите за изкопаем газ, кандидатстващи за ПОИ споменават възможността да се транспортира водород в бъдеще. В даден момент, при преустройство на неголям брой съществуващи газопроводи, би могло да се стигне до тяхното ограничено използването за пренос на водород от възобновяема енергия. Обезпокоително е обаче, че като аргумент за бъдещото използване на водород се изтъква инфраструктура за изкопаем газ, която дори не е изградена към момента и която ще дойде в допълнение към съществуващата вече свръхголяма газопреносна мрежа. Дебатът за евентуална готовност за използването на водород не трябва да прикрива риска от изпадането в ситуация, в която значителни финансови средства ще бъдат блокирани в изграждането на газопреносната мрежа на ЕС и с това не трябва да се отвлича вниманието от необходимостта газовата инфраструктура да бъде изведена от експлоатация.

Няма какво да се залъгваме: включването на инфраструктура за изкопаем газ в Петия списък с ПОИ би означавало продължаваща подкрепа за една енергийна инфраструктура, която ще бъде несъвместима със собствената визия на ЕС за устойчива бъдеща енергийна система.

КАКВО НЕ Е НАРЕД С ТЕЗИ 74 КАНДИДАТСТВАЩИ ПРОЕКТА?

Сред кандидатите за Петия списък с ПОИ има 74 [1] проекта за изкопаем газ. Тъй като всички те представляват допълнителна инфраструктура за изкопаем газ на фона на съществуващата вече гъста и скъпо струваща газова мрежа на ЕС, те са несъвместими с климатичните цели на ЕС. Както показва скорошен доклад на Artelys, Европа не се нуждае от повече проекти за изкопаем газ, за своята енергийна сигурност. Освен това тези конкретни кандидат-проекти за изкопаем газ не трябва да бъдат включени в Петия списък с ПОИ поради поне една от следните причини:

• Те са кандидатствали в предишни години за ПОИ, но не са били одобрени. Петнадесет от кандидат-проектите, включително проекти – мастодонти като газопровода Eastring, Бял поток и разширяването на газопровода БРУА – са кандидатствали за ПОИ в миналото, но са били отхвърлени от Европейската комисия. Няма причина тези кандидатури да заслужават да бъдат разглеждани отново през 2021 г. особено взeмайки под внимание засилената амбиция на ЕС в областта на климата.
• Те са икономически нерентабилни без публично финансиране. Дванадесет от кандидатстващите проекти вече са получили милиони евро за строителни работи от Механизма за свързване на Европа, който отпуска този вид финансиране само за проекти, които „не са икономически жизнеспособни и обикновено не биха достигнали до инвестиционните програми на инфраструктурните предприемачи“. Тези вредни проекти са не само несъвместими с Европейските цели за климата, но се нуждаят от публично финансиране, за да имат икономически смисъл. Сред тях са терминалът за втечнен газ в Кипър, тръбопроводът GIPL между Полша и Литва и Балтийския газопровод между Дания и Полша. Няма смисъл да се губят и без това оскъдните публични средства за замърсяващи, икономически нерентабилни проекти. Вместо това, от финансиране и подкрепата на ЕС трябва да се възползват наистина устойчиви проекти за справедлив енергиен преход. Скорошни изследвания показват, че такива загуби вече реално са се случвали, като 440 милиона евро са били насочени към проекти за изкопаем газ, които или не са били завършени или все още не се използват.
• Тези проекти изпитват хронични строителни закъснения. Удивителните 65% от всички кандидат-проекти, които вече са били част от Четвъртия списък с ПОИ (43 от 66), са отчели забавяне с поне една година на датата за въвеждане в експлоатация – често пъти дори по-дълго. Например в Гърция два газопровода – проектът за интерконектор ИГБ / IGB, свързващ Гърция с България, и газопровода Посейдон, свързващ Гърция с Италия – вече отчитат отлагане с 5 години на датата за въвеждане в експлоатация. През 2020 г. само два газови проекта, част от Четвъртия списък на ПОИ, са осъществили напредък в сравнение с 2019 г. Според ACER най-честите причини за закъсненията са затруднения с финансирането. Всяка година закъснение потвърждава икономическата нерентабилност на тези проекти и увеличава вероятността за блокиране на финансови средства.
• Тези проекти ще бъдат осъществени на територията на страни, където търсенето на газ вече е достигнало своя пик. Това важи за 65% от всички кандидатстващи газови проекти. При само три изключения, всички държави от ЕС, където са планирани да бъдат разположени кандидат-проектите за газ, вече са преминали пика на газово потребление през последното десетилетие. При всички обстоятелства съществуващата инфраструктура за изкопаем газ е била достатъчна досега, за да задоволи и да отговори на търсенето през пиковите години – друга причина да не се изгражда нова, допълнителна газова инфраструктура в тези страни. Освен това следва да се има предвид, че търсенето на газ е спаднало в 16 държави-членки с поне 10% през 2019 г. в сравнение със съответните пикови години. Тези държави включват Франция, Унгария, Италия, Литва, Латвия, Румъния, Словакия, Дания, България и Словения, всички от които имат газови проекти, кандидатстващи за ПОИ на тяхна територия.
• Тези проекти срещат открита съпротива от страна на местните общности. Двадесет от кандидатстващите проекти са изправени пред някаква форма на местна опозиция от същите общности, които би трябвало да се възползват от тях. Ожесточена съпротива – водена от опасения за околната среда, здравето и поради геополитически притеснения – се разрасна около няколко проекта, които се очаква да увеличат вноса на изкопаем газ към ЕС. Те включват терминалите за втечнен изкопаем газ в Крък (Хърватия) и Скулте (Латвия), но също така и изграждането или разширяването на гигантските газопроводи: ТАНАП, ТАП, Южен Кавказ и Транскаспийските тръбопроводи, както и EastMed, свързващ Европейския континент с газовите полета в оспорваните води на Югоизточно Средиземноморие. Дори и да успеят някога да видят бял свят (след още много години), всички тези мегапроекти ще бъдат ненужни на европейския континент, където търсенето на изкопаем газ се очертава да намалява.

[1] Тази оценка не включва 3 кандидат-проекта за ETR, тъй като те не са проекти за изкопаем газ и следователно обикновено не отговарят на условията по настоящия TEN-E

ЗАКОНОДАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО ПОИ

На всеки две години Европейската комисия приема нов списък с ПОИ под формата на делегиран акт. Европейският парламент и Съветът на ЕС разполагат с два месеца (с възможност за удължаване с още 2 месеца) да приемат или да се противопоставят на целия списък, включително на всички ПОИ от всички категории.

Публикуването на окончателния проект на Петия списък с ПОИ се очаква до края на 2021 г. Процесът за избор на проекти, които ще бъдат включени, вече стартира през януари, с публикуването на нов списък с кандидатури. Преди да бъде приет от Европейската комисия, той ще бъде обсъден през пролетта и лятото на 2021 г. в регионални групи – платформа, силно повлияна от електро преносните системни оператори.

What is wrong with the 5thPCI list candidate projects?

Какво не е наред с проектите-кандидати за Петия списък на ПОИ?

Сред кандидатите за петия списък на ПОИ има 74 проекта за изкопаем газ.

Нито един от тях не трябва да бъде избран

ЗАЩО?

Тъй като всички те представляват допълнителна инфраструктура за изкопаем газ на фона на съществуващата вече гъста и скъпоструваща газопреносна мрежа на ЕС, те са несъвместими с климатичните цели на ЕС. На всичкото отгоре тези конкретни кандидат-проекти за изкопаем газ не трябва да бъдат включени в Петия списък на ПОИ поне по една от следните причини:

Този политически брифинг е публикуван от Climate Action Network (CAN) Europe и Food & Water Action Europe през март 2021 г. Climate Action Network (CAN) Europe е водещата европейска коалиция на неправителствените организации, бореща се с опасните климатични промени. С над 170 членуващи организации от 38 европейски държави, представляващи над 1500 НПО и повече от 47 милиона граждани, CAN Europe популяризира политиките за устойчив климат, енергетика и развитие в цяла Европа. За Земята е българският член на мрежата.

www.caneurope.org

Food and Water Action Europe е европейската програма на Food & Water Watch, организация с нестопанска цел, базирана в САЩ. Food & Water Action Europe защитава здравословната храна и чистата вода за всички. Ние се противопоставяме на корпорации, които поставят печалба пред хората и се застъпваме за демокрация, която подобрява живота на хората и защитава нашата околна среда.

www.foodandwatereurope.org

ESTHER BOLLENDORFF

Senior Gas Policy Coordinator

Climate Action Network Europe

esther@caneurope.org

FRIDA KIENINGER

Senior Campaigner Food & Water Action Europe

fkieninger@fweurope.org

+32 (0) 2893 1045

FEDERICO MASCOLO

Intern

Climate Action Network Europe

federico@caneurope.org

Брифингът е преведен от Десимир Панчев и Веселина Василева (газов координатор в За Земята, v.vasileva@zazemiata.org) на базата на оригиналния текст: http://bit.ly/2021PCI5thList