За да се достигнат целите на ЕС в областта на климата, емисиите от сектора на жилищните сгради в ЕС трябва да намалеят с над 60% до 2030 г. (спрямо  стойностите от 2015 г.). Това означава, че спешно са необходими варианти за декарбонизация, които могат да бъдат внедрени масово през следващите години. 

Устойчивият водород обаче няма да бъде наличен масово преди следващото десетилетие, докато други варианти – като мерките за енергийна ефективност, използването на термопомпи и централното отопление, вече са на наше разположение. Производството на топлинна енергия чрез водород ще изисква скъпо преустройство на настоящата газопреносна мрежа и свързаните с нея битови уреди, докато използването на термопомпи, например, ще е не само по-евтино, но и по-ефективно (около шест пъти).

Loading...

Taking too long?

Reload document

| Open in new tab

Добиването на енергия от водород е от ключов политически интерес в прехода към климатична неутралност. Според начините на добив водородът може да бъде „син“ или „зелен“. „Синият“ водород се произвежда от изкопаеми горива и добитата от него електроенергия е със значителен въглероден отпечатък. „Зеленият“ водород се придобива чрез възобновяема енергия, но понастоящем той представлява едва 1% от общото производство на водород.

За успешното внедряване на водород в бъдеще е необходимо капацитетът за възобновяема енергия на ЕС да бъде утроен до 2030 г. Нужни са политики в областта на иновациите и понижение на цените на „зеления“ водород. Ключово предизвикателство е управлението на бързия преход към „зелен“ водород и недопускането на прекомерни инвестиции в „синия“, който може още през 2030 г. да е неконкурентен.

Loading...

Taking too long?

Reload document

| Open in new tab

Социологическо проучване сред енергийно бедни домакинства проведено сред три от най-уязвимите към енергийна бедност демографски групи приключи с разработването на аналитичен доклад. Водещ мотив за провеждането на проучването бе разбирането на нагласите на уязвими от енергийна бедност домакинства относно предвидени на ниво ЕС реформи в близко бъдеще, целящи намаляване на енергийната бедност чрез програми за повишаване на жилищната енергийна ефективност, и декарбонизацията на отоплението на битовите потребители. 

В района на Велинград бяха проведени тридесет броя дълбочинни интервюта, по десет във всяка една от селектрираните като най-уязвими групи: ромски домакинства, домакинства на възрастни граждани, домакинства на млади хора. Изследването бе насочено към район с предимно еднофамилни сгради, един сегмент напълно забравен от досегашните програми за саниране в страната. 

Основни изводи от дълбочинните интервюта, след направеното проучване сред енергийно бедни:

• Главната част от енергийно бедните домакинства използват дърва за огрев като предпочитан метод за отопление, главно поради икономически причини;
• Ромските домакинства и домакинствата на възрастни хора са най-неподвластни на смяна на настоящото си средство на отопление. Камината с водна риза е избор на онези домакинства, които и към момента използват като основно средство за отопление дърва за огрев;
• Младите домакинства са позитивни към новите зелени нисковъглеродни отоплителни технологии;
• Преодоляването на информационния дефицит в съчетание с бюрократичното отношение, както и подобряването на самата процедура и изисквания значително биха подобрили процеса по предоставяне на енергийни помощи;
• Размерът на предоставяната помощ за отопление е по-скоро удовлетворителен от домакинствата до които са достигнали средства;
• Изключително важен извод, е че самите интервюирани спонтанно правят пряка връзка между направените от тях енергийно ефективни подобрения  и състоянието на жилището. В този смисъл не е необходимо убеждаването на енергийно бедните домакинства в значението и необходимостта от подобрения на жилището;
• Подмяната на дограмата и изолацията на жилището са първостепенните мерки за повишаване на енергийната ефективност според интервюираните;
• Идеята за безплатни енергийни консултации под формата на предвидената рефорна “едно гише” се възприема изключително позитивно. Отчита се нуждата от структуриране на информацията и безпристрастното и споделяне;
• Нагласата държавната политика към енергийно бедните домакинства да обхваща повече реципиенти, дори и с цената на по-малко предоставяни средства на домакинство  трябва да бъде отчитана при планирането и реализацията на бъдещи политики в тази област. Опцията за самоучастие може да бъде заложена за всички, освен за крайно бедните.

Loading...

Taking too long?

Reload document

| Open in new tab

Цялата статия за Емисиите на метан от енергийния сектор можете да видите тук

Проблемите с енергийната бедност са нерешени вече десетилетия в България. Поредица от правителства изливат всяка година между 80-120 милиона лева под формата на енергийни помощи за 250 000-300 000 лица и семейства.

Тези средства се даваха под формата на некачествени въглища и мокри дърва, и нямат за цел да намалят броя на енергийно бедните чрез по-усточиви мерки за подобряване на енергийната ефективност на жилищата, или подмяна на отоплителните им уреди. В последните  години има опити в това направление, но те са в много малък мащаб.

България е страната с най -голям дял на лицата, които не могат да си позволят да поддържат дома си достатъчно топъл – 30,1 %, при средно 18,2 % за ЕС за 2019 г.

30,1 % от населението не е в състояние да плати своите сметки за комунални услуги навреме поради финансови затруднения, докато съответната средна стойност за ЕС е 6,6 %.

Експерти от За Земята от години предлагат на национално и общинско ниво решение на проблема. Имаме препоръки и конкретни изпълнени проекти с администрацията на отделни общини. Но е необходим ресурс на държавата и стратегическо мислене за устойчиво решение на този социален проблем.

С особена острота енергийната бедност се поставя във връзка със изискванията на Зелената сделка и необходимостта от енергийна трансформация и справедлив преход.

Без адекватни мерки за намаляване броя на енергийно бедните  няма как да бъдат изпълнени целите на Националния план за възстановяване и устойчивост. Хората получаващи целева помощ за отопление не биха могли да платят цената на енергийната трансформация.

Предлагания от нас анализ от Юлиана Илиева: „Енергийна бедност, възможни решения“ предлага изключителна задълбоченост и познаване на проблема на ниво ЕС и национално ниво. Предлага подходящи и реалистични решения на този огромен социален проблем.

Анализът ще бъде предоставен и на ресорните министерства за да имат по-широк избор на мерки за устойчиво намаляване броя на хората получаващи енергийни помощи.

Loading...

Taking too long?

Reload document

| Open in new tab