Стига толкова: доводи за налагането на мораториум върху изгарянето на отпадъци

В рамките на ЕС през 2020 г., (последната година, за която има налични данни от Евростат), капацитетът за обработка в инсталациите за изгаряне на отпадъци, класифицирани като D10 (отстраняване), и инсталациите за изгаряне на битови отпадъци и съвместно изгаряне на отпадъци (R1) е бил:

● 183,5 милиона тона в съоръженията R1;

● 15,3 милиона тона в съоръженията D10; и

● 198,8 милиона тона в съоръженията R1 и D10 общо.

Историческата тенденция в развитието на капацитета в ЕС е да се добавят 8 милиона капацитет годишно за периода 2004 – 2020 г. На тази основа капацитетът би могъл да достигне около 220 млн. тона през втората половина на 2023 г. (макар че пандемията COVID-19 може и да е забавила темпото на изграждане на нови съоръжения).

Статистическите данни за отпадъци, взети от Евростат, сочат, че през 2020 г., комбинираното количество отпадъци, които действително са преработени в R1 и D10 са 10,5 милиона тона опасни отпадъци и 128,2 милиона тона неопасни отпадъци.

Тези цифри показват, че през 2020 г. вече е имало достатъчен капацитет за преработка на около 60 милиона тона отпадъци допълнително в съществуващите инсталации D10 и R1. Разбира се, би могло да има несъответствие между категориите отпадъци, които се обработват и естеството на инсталациите, в които капацитетът не е напълно оползотворен.

Докладвано е, че над 90% от неопасните отпадъци, които се обработват в D10 и R1 идват от седем категории отпадъци, като на четири от тези категории се падат над 80% от отпадъците, които се обработват в такива инсталации. За тези, които са запознати със статистиката на ЕС за отпадъците – три от тези категории са основните категории смесени/остатъчни отпадъци – битови и подобни отпадъци, остатъци от сортиране и смесени и недиференцирани материали.

Версия на доклада на английски можете да свалите ТУК.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
,

Резюме на становище върху ИНПЕК от 22.12.2023 г.

/Резюме на Становище на Екологично сдружение “За Земята” върху проект на актуализация на Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. от 22.12.2023 г. Резюмето е налично и на английски език

Първата чернова на ИНПЕК е плах частичен план за постигане на климатичните цели към 2030 г.

Близо шест месеца след крайния срок за подаване на чернова на актуализиран Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) България публикува първа версия на документа на 22 декември 2023 г. Вероятно е съвпадение, че това се случи ден след съобщението на ЕК за започване на начални стъпки за наказателна процедура към България, защото не е изпратила в законоустановения срок 30 юни 2023 г. чернова на ИНПЕК до Комисията. 

Настоящата публикувана версия на ИНПЕК представя наличните политики и мерки в България, но не и как те ще се изменят, за да бъдат постигнати националните интереси в синхрон с енергийния преход и постигането на безопасен климат.

Добрата новина е, че за първи път се споменава национална цел за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Липсва обаче конкретика какво трябва да се случва за постигането на голямата цел в периода до 2030 г., обхващащ действието на ИНПЕК. Ключово е включването във финалната версия на ИНПЕК на междинни срокове и капацитети / мерки по постепенното преустановяване работата на въглищните мини и тецове, каквато информация все още липсва и в приетите Териториални планове за справедлив преход (ТПСП). Във връзка с изселваните заради въгледобив села в Старозагорско села Бели бряг и Трояново е необходимо изготвянето на ясен план за това кои земи ще бъдат засегнати от бъдещия въгледобив в затихващата по стопански причини въгледобивна дейност на Мини Марица Изток. 

В черновата липсват секторни цели, а наличните цели за дял на ВЕИ и енергийна ефективност са или на минимално изискуемото ниво, или дори под него, както стана ясно от Комуникация на Комисията относно оценката й на черновите на ИНПЕК на страните членки от Комисията, публикувана на 18 декември 2023 г. (Таблица 2, минималната ВЕИ цел в крайното потребление трябва да е е 33% вместо подадените 29.9%). 

Друг конкретен пример от текста е пълното отсъствие на проблема за петролната зависимост на националната транспортна система, както и анализ на причините, цели и мерки за преодоляването й, въпреки съвсем ясното изискване за такива в Насоките на Комисията. Настояваме за планиране на намаляването и крайна дата използването на петрол, а също така и на изкопаем газ. По-сериозно внимание трябва да се отдели на това не само как да се диверсифицират източниците на газ, а на това как да се намали зависимостта като цяло. Сериозно преосмисляне е нужно на плановете за газификация на домакинствата, както и на желанието за развитие на местен добив на газ и петрол, което е и в разрез с европейските тенденции за намаляване на потреблението им. България ясно трябва да върви в посока към подходящите за бъдещето възобновяеми енергийни източници, вместо да рискува ново заключване към изкопаеми горива – всяка нова инвестиция за добив на изкопаеми горива носи риск от невъзвръщаемост и се обезсмисля в дългосрочен план. 

Ако ще развива ядрена енергетика, България трябва да вземе предвид всички фактори, рискове и финансови ограничения, каквото не виждаме да е направено до момента.

Не се отчитат разходите в рамките на жизнения цикъл на нови мощности. Не се залагат реалистични срокове за строителство, не се дава алтернатива какво ще предприеме страната в случай на сериозно забавяне на проектите и невъзможност за постигане на заложената стъпка за декарбонизация към дадена година. Липсва план или дори споменаване на нуждата от управление на изнасяното преди към Русия отработеното ядрено гориво. 

Под една или друга форма, нееднократно е записано твърдението за поставянето на “енергийната ефективност на първо място”, но нас остава съмнението за разбирането на термина, както и евентуалните траектории за постигането му 

Предлагаме стратегически да се реши широко разпространения проблем с енергийната бедност у нас в съответствие с дефиницията от Директивата за енергийна ефективност (EED). Препоръчваме обръщане на внимание на студоснабдяването като част от микса решения към все по-силно усещащата се лятна енергийна бедност.

Изготвянето, спазването, провеждането на ветрило от политики и мерки за повишаване на енергийната ефективност в отделните сектори, и най-вече мониторинга на постигнатите резултати от тях е ключова предпоставка за прилично изпълнение на ИНПЕК. Да се допълни реформата “Едно гише” за сградно обновяване, и да се изпълни на практика с допълнителни услуги, като обучаване на енергийни одитори, връзка с финансови институции, обучения на инсталатори, и местни енергийни шампиони са едва няколко от идеите ни.

Силно се надяваме, че след публикуване на финалната чернова, съдържаща и резултатите от понастоящем липсващото моделиране, ще бъде предоставено достатъчно време за обществено обсъждане – поне 8 седмици!

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли [58.38 KB]

,

Становище на Екологично сдружение “За Земята” върху проект на актуализация на Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) на Република България 2021-2030 г. от 22.12.2023 г.

Za Zemiata’s Position Statement on the draft National Energy and Climate Plan of the Republic of Bulgaria 2021-2023 from 22.12.2023 and its summary

Вероятно е съвпадение, че българската първа чернова на Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), съдържаща частично политики и мерки, но не и резултати от енергийно моделиране, бе публикувана на 22 декември 2023 г., ден след обявлението за започване на начални стъпки за наказателна процедура към България (изпратено уведомително писмо), поради това че България не е изпратила в законоустановения срок 30 юни 2023 г. чернова на ИНПЕК до Комисията. Във връзка с невъзможното на практика публично участие бе и оценката ни, като част от прегледа на национални организации от мрежата на Climate Action Network (CAN) Europe на подадените чернови на ИНПЕК, публикуван в края на октомври 2023 г.

Настоящата публикувана версия на ИНПЕК създава впечатление, че е само, за да представи наличните политики и мерки в България, но не и как те ще се изменят, за да бъдат постигнати националните интереси в синхрон с енергийния преход и постигането на безопасно климатично бъдеще. ИНПЕК се характеризира с плахост в назоваването на непопулярните мерки – а без назоваване на истинските проблеми, не може да се върви към намиране на адекватни решения.

Силно се надяваме, че след публикуване на финалната чернова ще бъде предоставено достатъчно време за обществено обсъждане – поне 8 седмици! Разчитаме и че такова време ще бъде предоставено и за финалната чернова, преди срока за изпращане към ЕК през юни 2024 г.!

Позицията на „За Земята“ по предложения на 22 декември 2023 г. за обществена консултация вариант на актуализиран ИНПЕК е, че настоящият проект не отговаря на целите на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1999 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, и не изпълнява задължителните условия, заложени в РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/2299 НА КОМИСИЯТА и Известие на Комисията относно насоките за държавите членки за актуализиране на националните планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г. (2022/C 495/02).

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Добри решения за енергийна ефективност, възобновяема енергия и справедлив енергиен преход

Доклад „НПВУ и второто плащане – реален напредък?“

Check out also the Executive summary of the report ‘NRRP and the second instalment – is there real progress?’ in English

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

 

,

Отворено писмо относно: Проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие

С приложеното писмо, от името на WWF България, „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“, споделяме коментари и предложения във връзка с представения на 17.11.2023 г. проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
,

Отворено писмо на ЕС „За Земята“ относно: Демократичност и публичност на срещата за бъдещето на Кресненския пролом и автомагистрала Струма, на 30 ноември 2023 г. в Брюксел

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
,

Проучване на нагласите на заинтересовани страни в началото на изпълнението на проекта “Заедно за 1,5 С”

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
,

Оценка на CAN Europe и За Земята по процеса на актуализиране на българския ИНПЕК

Съдържанието е част от доклад на CAN Europe по процеса на актуализиране на ИНПЕК в 25 държави-членки.

Актуално състояние

Към 30 септември 2023 г. България все още не е представила проект за актуализация на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), нито пък е започната каквато и да е форма на обществено обсъждане. Не е ясно какъв е напредъкът по актуализацията, тъй като до момента не е публикуван проект или свързани с него проучвания. С наличието на ново редовно правителство е възможно първи проект на план да се появи в края на есента. Въз основа на предишния си опит и наличната информация, организациите от гражданския сектор са подготвили набор от препоръки. 

Основни препоръки за актуализацията на ИНПЕК 

ОБЩИ КОМЕНТАРИ

  • Да се гарантира, че ИНПЕК има високи амбиции и е в съответствие с всички стратегически документи – включително Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), обновените Териториални планове за справедлив преход (ТПСП) и Пътната карта за климатична неутралност (пътна карта за декарбонизация секторите на икономиката до 2050 г., изработена по моделиране на Комисията за енергиен преход). 
  • Да се гарантира, че всички национални стратегически документи минават през процес на Екологична оценка (ЕО) и спазват принципа за „Ненанасяне на значителни вреди“ (НЗВ/DNSH). 

АМБИЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С КЛИМАТА

  • Да се приеме цел за климатична неутралност и цели за емисиите по сектори в националния Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК), които след това да окажат влияние върху актуализацията на ИНПЕК.
  • Да се увеличат значително амбициите по отношение на целите по сектори за 2030 г., в сравнение с ИНПЕК от 2019 г., особено за сградите, транспорта и промишлеността.

ЕНЕРГИЕН ПРЕХОД

  • Енергийна ефективност – да се определи национален ангажимент за енергийна ефективност, който да надхвърля минималното намаление по формулата на Директивата за енергийна ефективност (EED), възлизащо на не повече от 13,71 Mtoe за първична енергия и 8,85 за крайно потребление на енергия.  
  • Енергийна бедност – стратегически да се реши широко разпространения проблем с енергийната бедност в България в съответствие с дефиницията от Директивата за енергийна ефективност, както и да се адресира необходимостта да се подкрепи справедливия преход за енергийно бедните и уязвими домакинства в рамките на Социалния фонд за климата.
  • Въглища –  да не се допуска ненужно и неосъществимо удължаване на използването на въглища отвъд 2030 г., както и ясно да се дефинира ролята на въглищните и въглеродно интензивните региони в енергийната трансформация на България в съответствие с ТПСП.
  • Изкопаем газ – да се предложи график за поетапно извеждане на изкопаемия газ от употреба, за да се предотврати заключването в газ, както и инвестициите в  невъзвръщаеми активи, както в транзитната инфраструктура, така и в такава за местен добив (включително и за добив на газ в Черно море).
  • Критична оценка – да се направи критичен преглед на (1) надценяването на очакваното търсене на електроенергия в настоящия модел на Пътната карта на Комисията за енергиен преход (КЕП); (2) разходите, сроковите и факторите за осъществимост на енергийните мегапроекти, включително и нови проекти за ядрена енергия, електрическа енергия от водноелектрически централи или газификация на топло(електро)централи.  

УЧАСТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА

  • Незабавно трябва да се адресира липсата на участие под каквато и да е форма на гражданското общество в процеса на актуализация на ИНПЕК. Трябва да се проведе обществена консултация и диалог на няколко нива по проекта за актуализация на ИНПЕК веднага след публикуването на проекта. Това трябва да включва обществени изслушвания и експертни становища на множество заинтересовани страни и в Комисията за енергиен преход (КЕП).
  • Комисията за енергиен преход (КЕП), създадена като платформа за многостепенен диалог за обсъждане на Пътната карта за климатична неутралност, трябва да продължи да функционира поне до приключване на процеса на актуализация на ИНПЕК. Това е от особено значение за съгласуването на актуализацията на ИНПЕК с предстоящата актуализация на Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г., която ще изисква съществен принос от страна на КЕП. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

Становище относно законопроекти за изменение и допълнение на ЗЧАВ със сигнатура 49-302-01-8 и 49-354-01-43

Десетки неправителствени организации от цялата страна изпратиха становище до Народното събрание, в което предупреждават, че законопроектът за промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух,  изготвен от МОСВ ще ограничи напълно ненужно правото на гражданите да изискват от публичните органи да изготвят план за качеството на въздуха и да оспорват тези планове и тяхното съдържание пред националните съдилища. Освен това приемането на закона в такъв вид няма да доведе до спиране на наказателната процедура от 2020 г. срещу България по темата, което прави цялото предложение не само вредно, но и излишно.

В същото време организациите напомнят, че съществува и алтернативен проект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, който може да гарантира правото на достъп до правосъдие и да прекрати текущата наказателната процедура срещу България.

Прочетете повече във файла:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

,

Становище на За Земята по Интегрирания национален енергиен и климатичен план (ИНПЕК) на Сърбия

Република Сърбия е във финалния етап по приемане на своя първи Интегриран план “Енергетика и климат” (ИНПЕК), с който се определят климатичните им цели до 2030 г., като се гледа и постигането на по-голямата цел за климатична неутралност към 2050 г.
След наше застъпничество МОСВ стартира трансгранична обществена консултация по сръбския проектоплан, съгласно Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. МОСВ ще събере получените становища и ще ги препрати на Сръбската държава, която трябва да ги вземе предвид при приемането на финалната версия на плана.
Основното ни притеснение в проектоплана е за продължаващо трансгранично замърсяване – най-вече от сръбските тецове на въглища – и недостатъчно мерки за своевременното му намаляване. Немалък процент серни оксиди от Сърбия се разсейват на територията на България и другите им съседи. В документа липсва ангажимент за постигане на климатична неутралност до 2050 г., липсва ясен план за поетапно преустановяване работата на въглищните им централи, но има планове за нови газови централи и мащабна газификация на Южна Сърбия.

Вижте повече в пълното ни становище (на английски език):

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
, ,

Court decision cancels the environmental assessment of the project for a waste incineration plant in Sofia

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

, ,

Съдът отмени екооценката (Решението по ОВОС) на проекта за инсталация за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ-София

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Становища по Териториалните планове

Коментари на „За Земята“ от втората обществена консултация  по Териториалните планове за справедлив преход съответно на областите Кюстендил, Перник и Стара Загора, проведена в периода 14 август 2023 г. – 13 септември 2023 г.

Становищата ни разглеждат проектите за трите области с общи коментари, както и някои от конкретните мерки за специфичните региони. В заключение, приветстваме настоящата активност по отношение на ТПСП и искаме да напомним, че към днешна дата е изключително важно да не се допускат допълнителни забавяния по процеса на финализиране, договаряне и започване на изпълнение на проектите за декарбонизация и иновации от териториалните планове, които ще доведат и до заетост с по-висока добавена стойност и достойно заплащане за въглищните общности в
преход.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

свали документа

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

свали документа

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

свали документа

 

За свързани, удобни и безопасни велоалеи в София (пълен текст)

Включи се и подкрепи исканията

На вниманието на:

Кмета на Столична община
Столичен общински съвет

Tази петиция изразява нуждата и очакването на хората в гр. София за подобряване на условията за придвижване с велосипед и други безмоторни двуколесни в града чрез подсигуряване на безопасна и удобна велосипедна инфраструктура, свързана в мрежа, която да бъде реализирана, развивана и поддържана без отлагане. Това е отговорност на Столична община и Столичен общински съвет. Искането ни е тази отговорност да бъде поета и да бъдат извършени конкретни действия за повече, по-добри и свързани помежду си вело пътища.

Смятаме, че насърчаването и подпомагането на велосипедния транспорт трябва да бъде сред основните приоритети в транспортната политика на Столична община за следващите 5 години с ясна визия и програма за следващите 15 години, за да бъдат създадени реални и атрактивни условия за активен, устойчив транспорт с велосипеди и други двуколесни, които използват същата инфраструктура.

 

Настояваме да се ускори работата по следните шест направления за предстоящите 5 години до края на 2028:

1. Изграждане на велосипедни алеи, велосипедни ленти и успокоени зони съгласно утвърдените нормативни изисквания и добрата европейска практика.
Необходимо е велосипедната инфраструктура да се увеличи значително, за да се свържат кварталите и центъра на града, както и населените места в общината с град София. Нужно е успокояване на движението в градския и кварталните центрове, в жилищни зони и около училища, като форма за улесняване на велосипедното и пешеходно движение. Само по този начин може да се осигури на гражданите алтернатива на придвижването с автомобил, а велосипедното движение наистина да носи ползи за здравето, за намаляване на замърсяването на въздуха, изпълнението на климатичните политики на общината и облекчаване на задръстванията.

Конкретен пример: Необходими са велосипедни алеи с достатъчен капацитет за свързване на ж.к. Младост, ж.к. Дружба, ж.к. Люлин, ж.к. Овча Купел, северните квартали с центъра на София, изграждане на Зеления ринг, за част от които проекти и идейни проучвания отлежават вече години без реализация.

 

2. Спешно обезопасяване на кръстовища с вече изградена велосипедна инфраструктура.
Велосипедистите са уязвими участници в движението, а кръстовищата са сред най-критичните точки за тях. Необходимо е ясно маркиране и сигнализиране на мястото на велосипедистите в кръстовищата чрез добавяне на изнесени стоп линии за велосипеди, особено важни за осигуряване на безопасност при левите завои; ясно означаване на начина за преминаване с велосипед през кръстовище чрез велосипедни пътеки и продължаване на пътната маркировка на платното през цялото кръстовище; преглед на вело-светофарните фази, така че велосипедистите да имат ранен старт при пресичане, за да се избягват конфликти с автомобилното движение, а бутоните за поискване на пресичане да се заменят с постоянни вело-фази.

Конкретен пример: Сред най-опасните места са: кръговите кръстовища на Руски паметник и Лъвов мост; кръстовищата при бул.Македония, бул.Христо Ботев – ул. Алабин, Петте кьошета, Орлов мост, Попа, надлез Надежда, бул. П.Славейков – бул.Витоша, бул. Гоце Делчев – бул.Цар Борис III, бул. България – бул.Тодор Каблешков, всички кръстовища по бул. Ив.Гешов, всички кръстовища по протежението на велоалеята по бул. Евлоги и Хр. Георгиеви.

 

3. Преразглеждане и привеждане в съответствие с изискванията за безопасност на велосипедните ленти.

Честа практика в момента е велосипедистите да са отделени само с боя от много интензивен автомобилен трафик със системно превишена скорост над 50 км/ч. Лентите за велосипедисти следва да се преустроят във физически отделени велосипедни алеи по същите или по успоредни и равностойни на сегашните трасета.

Конкретен пример: Спешна намеса е нужна по ул. Люба Величкова, бул. Т. Александров, бул. Никола Мушанов – бул. Овча Купел и по бул. Сливница.

 

4. Поддръжка на велосипедната инфраструктура в състояние годно за безопасно и комфортно движение с велосипед.

Много от съществуващите велосипедни алеи имат участъци с неравна и нарушена настилка, които е необходимо да се поправят без отлагане.
Настояваме за регулярни инспекции (поне два пъти годишно) на състоянието на настилките, физическите ограничители, растителността, шахтите с планиране и извършване на навременна намеса за отстраняване на проблемите при тяхното установяване, както и за редовно почистване от отпадъци, наноси след валежи, пясък и кал с особено внимание при зимното почистване.

Конкретен пример: За ремонт са велоалеите по бул. Мария Луиза, бул. Бъкстон, бул. Цар Борис III, бул. Евлоги и Хр. Георгиеви.

 

5. Достъп с велосипед до паркове и места за отдих извън града.

София не може да бъде зелен град, ако хората са възпрепятствани да стигат с велосипед до зелените пространства за отдих – чрез забрани, физически бариери – част от автомобилната инфраструктура и невъзможност да се достигне до място за отдих, без да се натоварят колелата на автомобил.

Столичните паркове следва да са лесно достъпни с велосипед, особено за родители с деца, младежи и най-възрастните граждани – за пълноценна и активна почива в свободното време.

Планините около София и курортните места трябва да могат да се достигат с велосипед от сърцето на града, като се изградят необходимите пресичания на околовръстния път и се свържат населените места със столицата с подходящи велосипедни алеи в зелена среда.

Конкретен пример: Приоритетно да се осигури инфраструктура за велосипеден достъп до всички големи паркове в града, както и до Банкя, Панчарево, Витоша, Софийската Света гора.

 

6. Мащабно изграждане на велосипедни паркинги.

От 2018 г. насам в България има изисквания към жилищните, търговските, транспортните, културните и образователните обекти да се изгражда определен капацитет за паркиране на велосипеди.

Необходимо е Столичната община да гарантира спазването на изискванията, както и да насърчава със собствен пример и стимули собствениците на имоти и инвеститорите в строителството, включително и чрез разяснителни кампании, контрол и санкции при установени нарушения.

Належаща е и нуждата от изграждане на защитени велосипедни паркинги с контролиран достъп в жилищни квартали, при основни обекти предоставящи транспортни услуги и при възлови спирки на градския транспорт с цел лесно, удобно и сигурно комбиниране на пътуванията с велосипед с други форми на транспорт.

Конкретен пример: Такива места са при Централна гара, при Централна автогара (и всички останали автогари), при летище София терминали 1 и 2, МС “Национален стадион Васил Левски”, МС “Сердика”, МС „Софийски университет“, НДК, Бизнес парк, Тех Парк, Студентски град, индустриални зони, интермодални пътнически терминали и буферни паркинги.


Крайно време е Столичната община да изпълни задълженията си от съдебното решение на Софийски градски съд от края на 2021 г. по делото за мръсния въздух, което изисква изграждане на цялостна свързана велосипедна мрежа за лесно и безопасно придвижване между кварталите. Срокът за изпълнение на тази мярка изтече на 25 ноември 2022 г.

Крайно време е Столичната община да изпълни собствените си общински планове и програми, в които велосипедната инфраструктура е предвидена да се изгражда в мрежа и да се развива със съпътстващи мерки.

Искаме свързани, удобни и безопасни велоалеи в София, сега!

09/2023 г.
гр. София

Включи се и подкрепи исканията

Обща НПО позиция за КЕП преди заседанието на 14 август

Обща НПО позиция на „За Земята“, БлуЛинк“  и организациите в Коалиция за зелен рестарт“ за продължаване на процеса и работата на Комисията за енергиен преход (КЕП), след административното финализиране на доклада, за да се насърчи процеса на декарбонизация в България. Основните ни искания са следните:

1. Залагане на цел за климатична неутралност на България до 2050 г. в Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК), с възможност за залагане на междинни национални цели за 2040 г., в съответствие с целта на ЕК.

2. Създаване на механизъм и рамка за разпределяне на усилията за декарбонизация по сектори с конкретни секторни цели и траектории за декарбоизация, включващи минимум енергетиката, индустрията, транспорта и селското стопанство. Изготвяне на декарбонизационните секторни сценарии паралелно с процеса на актуализация на НПЕК. Залагане на рамката и отговорностите за изпълнение на секторните институции в актуализирания ЗОИК.

3. Продължаване на работата на КЕП, поне в рамките на срока на актуализация на НПЕК, актуализация на ПВУ и изготвяне на главата RePowerEU. Обезпечаване на дългосрочен процес на диалог със заинтересованите страни, който може да бъде осъществен през КСЕЗС и/или Националния експертен съвет по изменение на климата (НЕСИК).

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

, , , ,

Годишен описателен и финансов отчет за 2022 г. на ЕС „За Земята“

Свалете отчета като pdf файл

Становище по програма за управление на отпадъците на Столична община 2021-2028 г.

Представяме коментарите ни по съдържанието на програмата за управление на отпадъците на Столична община 2021-2028 г.

Според авторите основната цел на програмата е “население и бизнес на Столична община (СО), които подобряват прилагането на йерархията на управление на отпадъците във всички процеси и нива”.

Прави впечатление, че в целта липсва ролята на общината и взаимодействието ѝ с гражданите и бизнеса, което е основополагащо в управлението на отпадъците. Също така в програмата не е посочено кога са провеждани проучвания на общественото мнението, има ли публични резултати, какви са проблемите и какво може да се подобри в новата програма.

Освен това липсва и информация за териториалния анализ, според който да се конкретизират различни видове мерки спрямо различните райони и спрямо различните градски зони – сметосъбиране и сметоизвозване спрямо гъсто населени райони или еднофамилни сгради, централни или периферни части и т.н.

Липсата на такива проучвания и анализи са предпоставка представената програма да не отразява важните стъпки за създаване на работещи политики на СО за най-горните нива на йерархията за управление на отпадъци – предотвратяване, подготовка за повторна употреба и рециклиране, както и на въвеждането на принципа “замърсителят плаща” като водеща основа за определяне на таксата за битови отпадъци.

Вижте пълния текст на становището:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

 

 

,

Позиция на „За Земята“: Разработването на нови находища на газ в България трябва да се преосмисли

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Position and recommendations of EA Za Zemiata regarding the transparency and participation process in Bulgaria

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Отворено писмо на ЕС „За Земята“ относно: Координирано оттегляне от Договор за енергийна харта

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Становище по КЕП и Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗД)

Изходящ номер: 1240/12.07.2023 г.

             ДО:

Акад. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ,

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ,

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Г-Н ЮЛИАН ПОПОВ,

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

Г-Н РУМЕН РАДЕВ,

МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Г-Н АНДРЕЙ ЦЕКОВ,

МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И

БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

Инж. ГЕОРГИ ГВОЗДЕЙКОВ,

МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА

Г-Н ЦВЕТАН КЮЛАНОВ,

РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕК В БЪЛГАРИЯ

MS VERONICA VECCHIO,

HEAD OF UNIT – DG RECOVER

КОПИЕ ДО:
Г-Н ИВАН МОДЕВ,

НАЧАЛНИК НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ

НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ОТНОСНО: Предложение за актуализация на ПМС № 86 и рестартиране работата на Консултативния съвет за Зелената сделка към Министерски съвет и Ресорните комисии към него, за да може да се постигнат заложените европейски цели в областта на зеления преход и Плана за възстановяване и устойчивост, чрез активно включване на заинтересованите страни

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ,

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И НА МЕДИИТЕ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Екологично сдружение „За Земята“ е една от най-старите и уважавани природозащитни организации в България, с доказана експертиза по темите Енергетика и климат, Чист въздух, Икономическа ефективност и други. За Земята имаме членове и лични наблюдения от работния процес в сформираните лятото на 2022 г. подкомисии:

1. Комисия за енергиен преход (КЕП);

2. Комисия за устойчива мобилност (КУМ);

3. Комисия за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност (КЕЕ);

Имаме и много близки партньори в Комисията за развитие и прилагане на иновациите и кръговата и био-базирана икономика (КИКИ).

Категорично не сме съгласни с твърдението в проекта на доклад по Предложението за актуализация на ПМС № 86: „Практиката показа, че така създадените комисии, с малки изключения така и не започнаха да функционират и не разгърнаха своя потенциал“.

С увереност заявяваме, че е нужно рестартиране на съществуващите тематични комисии от 2022 г. и стартиране работата на оставащите тематични подкомисии. Необходимо е и известно бюджетно обезпечаване на експертната работа – констатирано при изработването на моделиране в КЕП чрез частен инструментариум като Compass Lexecon и невъзможността да се правят достатъчен брой актуализации на заложените допускания и стойности. Нужен е разумен бюджет и гъвкавост за извършване на собствени анализи от страната на комисиите.

С актуализирането на КСЕЗС през пролетта на 2022 г. КЕП стана най-близкия формат до междусекторен диалог / многостепенен диалог в областта на климата и енергетиката, изискване по Регламента за Енергийния съюз, който сме имали в България до момента, с възможност за участие от природозащитния граждански сектор. Затова и в скорошните номинации от България в паневропейската кампания NECPs Awards или Награди за ИНПЕК мерки, една от лошите практики е именно прекъснатия диалог през комисиите на КСЕЗС по време на служебното правителство. За нас това е пример как една първоначално добре тръгваща практика бе опорочена, което усещане се засилва още повече с новопредлаганите промени в ПМС № 86.

Затова и сме силно огорчени от прекъснатата оперативна работа на КЕП, а към днешна дата и от намерението за закриване на групата и потенциално започване отначало на процеса. Припомняме, че България е държавата с най-закъснял енергиен преход, единствената страна-членка с все още неодобрени териториални планове за справедлив преход (ТПСП), която вече загуби предвидените целеви средства за 2022 г.

Въпреки принципните различия между някои представители на заинтересованите страни по енергийния преход бе намерен работещ механизъм на колегиалност, позволяващ напредък на експертната работа на групата. Имали сме както присъствени (с възможност и за онлайн проследяване), така и изцяло онлайн заседания с приемане на конкретни решения и следващи стъпки. Под вещото ръководство на д-р Мария Трифонова, подпомагана от секретариата на КЕП, работната група заработи добре – в началото бе доказана експертизата на членовете, а после много малко време бе необходимо за опознаване на членовете, свикване с начина на работа и влизане в работен порядък. Бе дадена възможност на кандидатствалите експерти, останалите извън официалния състав на групите поради физически ограничения на помещенията и съвместителство на интересите, да станат наблюдатели и да следят чрез живо излъчване както онлайн, така и присъствените заседания на комисията. Това определено може да се посочи като добра практика в сферата на прозрачността и ангажирането на заинтересовани страни.

КЕП бе олицетворение и на друга закъсняла у нас добра европейска практика – по сформиране на т.н. Въглищна комисия или Coal Exit Commission. Даже с настоящия си мандат по изработване на Пътна карта за постигане на климатична неутралност, КЕП надмина минимално изискуемото като обхваща бъдещото преустановяване не само на въглищата, но и на останалите изкопаеми горива като природен газ (ясна пътна карта трябва да залегне и в закъсняващата актуализация на ИНПЕК).

Макар да имаше наглед обективна причина за временното спиране работата на КЕП с януарското Решение на Народното събрание за задължаване на Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика, не разбираме защо и на КЕЕ последното официално заседание бе през ноември 2022 г. Има толкова пряко и непряко свързани с енергийната бедност реформи, които комисията би трябвало да разгледа, като някои от тях започна да разглежда в началото, но времето така и не стигна за финализиране. Проблем бе и че преди да се направят реформите започнаха инвестиционните програми. В края на декември разбрахме от председателя на КЕЕ, че е сформирана по-малка юридическа група в МС, за резултатите от чиято работа до членовете така и не достигна официална информация.

Изключително важно е да бъде продължена и ускорена работата на Комисията за устойчива мобилност (КУМ) за разглеждането и предложения за насърчаване и изграждане на стратегията за устойчива мобилност имайки предвид, че транспортния сектор у нас е едно от най-големите предизвикателства като източник на замърсяване, стар автомобилен парк, значителната зависимост от руски петрол, жертвите на пътя и негативните ефекти от местен и  транзитен товарен автомобилен трафик. Спешно е и разработване на определение за “транспортна бедност” и мерки за нейното преодоляване.

За нас е изключително важна ролята на все още несформираната Комисия за публичност и комуникации на посланията за зеления преход, декарбонизацията, зелената сделка и климатичните промени. Темите са все още недобре познати на българските граждани и все по-често стават обект на дезинформация.

Силно необходимо е и засилване на капацитета на отговорните институции по разработване и прилагане на интегриращи климата примери и практики в хоризонталните сектори.

Дигитализацията също е приоритет на Зелената сделка и НПВУ, а не виждаме такъв фокус в проектоплана за реформирана КСЕЗС – тя няма да се изпълнява и следи ли, като вървят ръка за ръка с декарбонизацията?

Притеснително в проекта на актуализация на ПМС № 86 звучат и плановете за разширения състав на КСЕЗС избор на по само един представител от сектора на възобновяемата енергия, както и от природозащитния сектор, с опит и експертиза в областта на декарбонизацията. Добре знаете, че възобновяемите източници са повече от един вид, както и в сферата на природозащитата организациите имаме различни фокуси – от опазване на климата до опазване на биоразнообразието.

В заключение настояваме:

Да се продължи възможно най-бързо работата на КСЕЗС и ресорните комисии, за да се наваксат забавянията по приемане на ключовите реформи в зеления компонент на НПВУ.

КСЕЗС трябва да се занимава и с бъдещото прилагане на законодателния пакет “Подготвени за цел 55”, но първо трябва да се приоритизира работата по хармонизирането в националното законодателство на забавени документи още от предходния пакет “Чиста енергия за всички европейци”.

С уважение,

Екип “Енергия и климат” в „За Земята“
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

„Благодарим за споделянето“: Доклад за състоянието на споделената и електрическа мобилност в европейските градове

Използването на споделен транспорт има редица предимства пред притежаването на лични транспортни средства. Споделените превозни средства и инфраструктура обикновено изискват по-малко пространство, енергия и суровини и следователно помагат за справяне с извънредната климатична ситуация и токсичните нива на замърсяване на въздуха. Също така често те са по-достъпни, което е особено важно с оглед на поскъпването на разходите за живот. Споделените решения за мобилност обаче могат да постигнат пълния си потенциал само ако са с нулеви емисии, минимизират въздействието върху климата, потреблението на енергия и шума.

Clean Cities Campaign прави първия по рода си доклад за състоянието на споделената и електрическа мобилност в Европа, като изследва 42 големи града, един от които е и София. Изводите са доста интересни, както за българската столица, така и за ЕС като цяло. Подробности може да намерите в доклада по-долу:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

Пълният технически доклад към изследването, съдържащ подробни данни, може да откриете тук:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

, ,

Наръчник с инструкции за игри в платформата ActionBound

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Нужен е граждански контрол на парите от Зелена сделка за реална зелена трансформация на Европа

Докладът „Възстановяването след COVID-19 не е възможно без гражданско участие: Защо включването на обществеността е от ключово значение на зелената трансформация на Европа?“ показва спешната необходимост от участие на обществеността в разработването и прилагането на фондовете за възстановяване на ЕС и разкрива как липсата на обществен контрол е довела до вредни инвестиции в седем държави-членки на ЕС.

Значителни ЕС средства бяха наскоро предоставени чрез бюджета на ЕС, пакета за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ и инвестиционните прогарами REPowerEU. Инвестиционните решения обаче все по-често се вземат при закрити врата.

Като изключва гражданите от този процес на трансформация, ЕС рискува да финансира инвестиции, които не отговарят на целите на Европейската зелена сделка, а задълбочават неравенствата и компрометират общите ни усилия за зелена трансформация.

Докладът е изготвен в рамките на проекта „Граждански мониторинг на финансирането на Зелената сделка” и обединява опита на осем различни граждански организации и включва седем отделни казуса, които предоставят информация от реалността.

Докладът е достъпен на следния интернет адрес на английски.

Свали пълна версия на доклада на български:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Свали

 

,

Отворено писмо относно участието на обществеността в процеса на актуализиране на Плана в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК)

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

 

 

,

Защо употребата на газ трябва рязко да спадне, ако искаме да изпълним климатичните цели?

Ключови факти:

  • Газът е най-бързо растящият източник на емисии на въглероден диоксид (CO2) от изкопаеми горива. Отговорен е за повече от половината генерирани емисии  през последните 5 години.
  • Газът може да има въздействие върху климата, сравнимо с това на въглищата, поради течовете на метан – силен парников газ и емисиите от неговото транспортиране. Метанът е основен компонент на изкопаемия газ, а течове на метан се наблюдават при всички етапи на производствения цикъл, както и при транспортирането и изгарянето на газ. 
  • За да бъде ограничено затоплянето до 1,5°C, добивът на газ трябва да се намали с минимум ⅓ до края на десетилетието (10). Развитите държави трябва да преустановят използването му до 2035 г., а развиващите се – до 2045 г. (39).
  • Увеличаването на добива и употребата на изкопаем газ е неподходящо решение за настоящата енергийна криза, като се създават значителни финансови рискове за държавите-производители. Този добив няма да има съществен принос за подобряване на достъпа до енергия, а в същото време ще увеличи риска за човешкото здраве.
  • Преобразуването на газовата инфраструктура за производство и транспорт на водород е скъпа практика с несигурен резултат, която не е рентабилен път за преход на индустрията.

 

Газът ускорява климатичната криза

Изкопаемият газ, по-често наричан природен газ, е най-бързо-растящият източник на емисии на CO2 от изкопаеми горива и е отговорен за повече от половината от техния ръст през последните 5 години. Индустрията продължава да се разширява значително. Само през 2021 г., петролните и газовите компании са одобрили нови проекти за добив на газ и нефт на стойност от над 136 милиарда щатски долара, като почти всички от тях са несъвместими с целта на ООН от Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C.

На база настоящите си действия, през 2030 г. ще бъде произведен със 71% повече газ, отколкото би било съвместимо с целта от 1,5°C. Това би включвало 41% увеличение на капацитета на газовите електроцентрали и 173% увеличение на капацитета за износ на втечнен газ (англ.: liquefied natural gas, LNG) в процес на развитие.  

Това разширение излага на сериозен риск целите на Парижкото споразумение за климата. Междуправителственият панел по климатичните промени (IPCC) е установил, че емисиите от съществуващата и планираната инфраструктура за изкопаеми горива, за които няма планирано улавяне на емисиите на вългерод, ще тласнат света към затопляне отвъд 1,5°.

Прието е, че при изгарянето на газ въглеродните емисии са наполовина по-ниски от тези на изгарянето на въглища, но това не е напълно вярно. Добивът, преработката и транспортирането на газ допълнително отделят метан в атмосферата при всеки етап от процесите, главно поради течове. А метанът е втория най-съществен парников газ след CO2, като до този момент е допринесъл за около една четвърт от наблюдаваното затопляне в света от 1,1°C. Метанът се задържа в атмосферата за много по-кратко време от CO2, но е над 80 пъти по-мощен за период от 20 години. 

Оценките за степента на изтичане на метан от газовата промишленост варират, но широко разпространено е мнението, че официалните данни подценяват сериозността на проблема. Например, голямо проучване в САЩ установи, че емисиите на метан са със 60% по-високи от официалните оценки. А емисиите на метан от течове имат същият ефект върху затоплянето като емисиите от изгарянето на газа. Това е така, защото при изгарянето на изкопаем газ се получава CO2, докато при теч се отделя по-мощният метан. Това означава, че на практика се удвоява въздействието на газа върху затоплянето на климата на Земята. Така, след като се вземат предвид пълните последици от изтичане на метан, изкопаемият газ се оказва също толкова вреден за климата, колкото и въглищата.

Транспортирането на газа под формата на втечнен газ също увеличава въздействието му върху климата, тъй като процесът на втечняване е изисква много енергия и включва преохлаждане. Само в САЩ понастоящем седемте терминали за втечнен газ са с емисии, почти еквивалентни на емисиите на девет въглищни електроцентрали в САЩ, или около 33 милиона тона CO2 на година. Ако всички терминали за втечнен газ в света имат същата интензивност на емисиите като тези в САЩ, те заедно биха имали същите емисии като 46 въглищни електроцентрали, което е почти равностойно на всичките въглищни електроцентрали на Полша. Анализ на множество изследвания относно американския втечнен газ, доставян в Европа, установи, че „емисиите от добива, транспорта, втечняването и повторното газифициране на втечнен газ могат да бъдат почти равни на емисиите, получени от изгаряне на газа при потребление, което на практика удвоява въздействието върху климата за всеки ват енергия, създадена от газ, транспортиран в чужбина“.

 

Нужно е рязко преустановяване на употребяването на газ за постигане на целта от 1,5°C

Необходимо е рязко и незабавно намаляване на потреблението на изкопаем газ, за да се постигне целта на Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затоплянето до 1,5°C над нивото от преди Индустриалната революция. Според консенсус, формиран от множество климатични стратегии, световното производство и потребление на изкопаем газ трябва да намалее с 30% до 2030 г. и с 65% до 2050 г. Това изисква 3% съкращаване на година на добива и използването на газ през 2020-те години. Този анализ потвърждава изводите от Международната агенция по енергетика (МАЕ) от 2021 г., че не трябва да се разработват нови газови находища, ако светът иска да постигне нетни нулеви емисии до 2050 г. Също така, 56% от световните икономически жизнеспособни запаси от газ трябва да останат неизползвани до 2050 г., за да се спази целта от 1,5°C.

 

На база сегашните политики и действия и текущите проекции обаче, производството на газ се очаква значително да надвиши предвиденото в траекторията за 1,5°C. Най-голямото разрастване на производството на газ се очертава в САЩ, където проектите, които са пред окончателно инвестиционно решение (ОИР) до 2025 г., ще отделят над 6,4 милиарда тона CO2 по време на своята експлоатация. А това е съвсем малко по-малко от изчислените 7,9 милиарда тона емисии на CO2 от газ в света през 2022 г.

 

 

Газът също така е и лош инвестиционен избор, като изграждането на нови вятърни и слънчеви проекти струва приблизително по-малко от 40% от разхода за нови газови централи. Най-ефективният отговор на енергийната криза е значителното увеличаване на възобновяемата енергия, съчетано с бързото въвеждане на мерки за енергийна ефективност. 

 

Газът не допринася за устойчивото развитие

775 милиона души нямат достъп до електричество, а газовата индустрия се стреми да насърчава увеличаването на употребата на газ като решение за достъп до енергия и енергийна бедност. Въпреки това, около 80% от хората в света, които нямат достъп до електричество, живеят в селски райони, в които децентрализираните възобновяеми енергийни източници и слънчевите мини-мрежи са най-доброто решение. Международната агенция по енергетика (МАЕ) установи, че постигането на целта за устойчиво развитие (SDG) за осигуряване на достъп до чиста енергия за всички до 2030 г. може да бъде постигната без инвестиции в нови доставки на изкопаеми горива

Страните с ниски доходи, които искат да финансират развитието си чрез износ на газ, се сблъскват с пазар, в който търсенето бързо ще намалее, а ресурсите вероятно ще се окажат ненужни още преди края на жизнения им цикъл. Според прогнозите, търсенето на газ ще достигне своя връх до края на десетилетието на база на текущите политики и ще намалее с 10%, ако държавите изпълнят дългосрочните си ангажименти в областта на климата

Въпреки че Европейският съюз спешно търси нови източници на газ, търсенето на континента ще намалее с повече от 40% до края на десетилетието, ако климатичните цели бъдат напълно изпълнени

Перспективите за търсене на газ от страна на Азия също се влошават, като МАЕ преразгледа прогнозите за нововъзникващо търсене на континента в периода 2021 – 2025 г. и съкрати с 50% прогнозите от 2021 г. В доклада се посочва, че трайно високите цени могат “допълнително да сринат търсенето на газ в развиваща се Азия, както и прогнозите за повишаване на търсенето на втечнен газ, като по този начин голяма част от планираните в региона нови проекти за втечнен газ за производството на електроенергия ще се забавят още повече или дори да останат незавършени”

Страните с ниски и средни доходи са силно изложени на рискове, свързани с невъзвръщаеми активи (англ: stranded assets). При сценарий, в който затоплянето се ограничи до 2°C, приблизително 60% от невъзвръщаемите нефтени и газови активи ще се намират в държави извън ОИСР. 80% от държавно притежаваните невъзвръщаеми активи в този сценарий са собственост на държави извън ОИСР, като общата им стойност възлиза на 387 милиарда щатски долара

Дори без рисковете от невъзвръщаеми активи, много страни с ниски и средни доходи получават лоши условия при добива на нефт и газ. Например в Африка 66% от планираното ново производство на нефт и газ за периода 2020-2050 г. ще бъде собственост на фирми извън континента, което ще доведе до това печалбите да бъдат изнесени извън държавата-производител. Много проекти в Африка също така имат и много “щедри” финансови условия за инвеститорите, което означава, че държавите-производител получават много по-малък дял от приходите от добива на газ и нефт – а често не получават и никакви данъчни приходи години след началото на проекта

 

Газът е опасен за човешкото здраве

Добивът и обработката на газ са изключително опасни за човешкото здраве и често маргинализираните общности са най-засегнати. При преглед на над 100 проучвания бе установено, че вредите за общественото здраве, свързани със сондирането и фракинга (добив на газ чрез хидравлично разбиване), включват ракови заболявания, астма, респираторни заболявания, кожни обриви, сърдечни проблеми, проблеми с психичното здраве, увреждания при раждането, преждевременно раждане и ниско тегло при на плода. В САЩ над 1 милион афроамериканци живеят в райони, в които рискът от рак е над официалното ниво на опасност, определено от правителството, в резултат от токсичните газове, отделяни от съоръженията за изкопаем газ.  

Факелното горене – умишленото изгаряне на газове, извлечени от добива на нефт и газ – оказва значително въздействие върху здравето на местните общности и на околната страна и е концентрирано в по-бедните страни. При факелното изгаряне се отделят голям брой замърсители, включително въглероден оксид, въглероден диоксид, летливи органични съединения, серен диоксид и прахови частици. През 2021 г. десетте държави с най-голям дял на факелно изгаряне са отговорни за 75% от цялото количество изгорен газ, а осем от тези държави са с ниски и средни доходи. Например около 2 милиона души в делтата на река Нигер живеят на разстояние по-малко от 4 км от факли за газ, а проучванията показват, че децата, които живеят в близост до факли са изложени на по-висок риск от заболявания и треска.

Употребата на газ също е опасна за човешкото здраве. Газовите печки са основен източник на токсични вещества в помещенията, като често нивата им надвишават законовите стандарти за качество на въздуха. Това замърсяване създава значителни рискове за здравето на дихателните пътища, особено при децата и в домакинствата с по-ниски доходи. Дете, което живее в дом, в който се готви на газ, е изложено на сравним риск от астма с дете, което живее в дом с цигарен дим.  Газовите котли също са основен източник на замърсяване на въздуха на открито. В Лондон, където нивата на азотни оксиди (NOx) често надвишават законовите ограничения, изгарянето на газ в домовете и в предприятията е отговорно за почти една пета от емисиите на NOx в града. В Обединеното кралство е изчислено, че газовите котли отделят повече от осем и половина пъти NOx газове, отколкото всички газови електроцентрали в страната

 

Водородът не е надеждна алтернатива на газа

Разширяването на добива на газ и на инфраструктурата за пренос се оправдава като съвместимо с целите в областта на климата с твърдението, че в бъдеще може да се преобразува за доставка на водород. Това съответства на тезата, налагана от газовото лоби, която защитава репутацията на газа чрез представянето на изкопаемия газ като част от по-широка категория на газове, включващи “нисковъглеродни” и “възобновяеми” газове. 

Водородът от изкопаем газ ще бъде изместен  от възобновяемия водород

Някои производители на газ твърдят, че добивът му ще бъде все още актуален и необходим в контекста на енергийния преход, тъй като ще се използва за производството на водород.

При изгарянето си водородът не отделя емисии, които да допринасят за затоплянето на климата, но може да има значително въздействие в зависимост от начина, по който е произведен. Зеленият водород – произведен чрез възобновяема електроенергия – практически не отделя емисии по време на жизнения си цикъл. Синият водород обаче – произведен от изкопаем газ с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) – може да окаже по-голямо въздействие върху климата, отколкото изгарянето на изкопаем газ, поради изтичането на метан по веригата на доставки.

Синият вородод също така е изправен и пред все повече икономически предизвикателства в конкуренцията със зеления водород поради високата цена на изкопаемия газ. В световен мащаб се очаква зеленият водород да бъде по-евтин от синия водород до 2030 г., дори в региони с много евтини доставки на газ като САЩ и Близкия изток, според BloombergNEF. През 2021 г. в държави-вносителки на газ като Обединеното кралство, производството на зелен водород вече е по-евтино от производството на син водород заради високите цени на газа. Като се имат предвид високите разходи и емисиите от син водород, е много малко вероятно той да е широкомащабно нисковъглеродно решение за газовата индустрия.

Преобразуването на терминалите за втечнен газ е скъпо и неизпитано

Поддръжниците на нови терминали за втечнен изкопаем газ твърдят, че новите терминали в бъдеще биха могли да бъдат преобразувани за транспортиране на водород. Преустройството на терминалите за втечнен газ за обработката на водород обаче ще бъде скъпо, предизвикателно, а не е изпитано. Двете основни възможности за транспортиране на водород са или като втечнен водород, или чрез преобразуване на водорода в амоняк – като и двата начина се сблъскват със сериозни технически и икономически предизвикателства. 

Производството на втечнен водород или амоняк е много неефективно и в резултат на това е и много скъпо. Втечненият водород трябва да се охлажда до температура с почти 100°C по-ниска от тази на втечнения газ, за което ще са необходими приблизително 30-40% от съдържащата се в него енергия, с равнение с 10% за втечнения газ. Производството на амоняк от зелен водород би довело до загуба на приблизително 80% от първоначално произведената енергия. Предвид тази неефективност и високите разходи, нито един от двата вида енергия вероятно няма да бъдат конкурентни на възобновяемите енергийни източници и други форми на съхранение на енергия. 

По-ниската температура на втечнения водород означава, че същите метали, които обикновено се използват в терминалите за втечнен газ, не могат да работят с него. Освен ако резервоарите за втечнен газ не са построени специално за зелен водород, по-голямата част от разходите за изграждане на терминал за втечнен газ няма да бъдат съвместими за последващо преобразуване във втечнен водород. Дори ако стоманата, използвана за танкерите за съхранение на втечнен газ, е предназначена за водород, около 50% от общите разходи ще бъдат изгубени за преобразуването на терминал за втечнен изкопаем газ. По същия начин за амоняка около 30% от общите инвестиционни разходи за терминал за втечнен газ ще трябва да бъдат заменени, за да се преобразуват за работа с амоняк. Крекерите, използвани за превръщане на амоняка обратно във водород, все още не са налични в търговската мрежа и също изискват големи количества енергия, което допълнително намалява общата ефективност. Предвид разходите и техническите предизвикателства, много малко е вероятно съществуващите или предложените терминали за втечнен газ да бъдат рентабилно преобразувани за преработката на водород. 

Тъй като производството или преобразуването на водород не осигуряват надежден преход за газовата индустрия, добивът и използването му трябва да започнат незабавно и бързо да се намаляват. 

Оригиналният анализ на Zero Carbon Analytics прочетете тук.

 

Източници:

  1. https://www.icos-cp.eu/science-and-impact/global-carbon-budget/2022
  2. https://carbontracker.org/reports/paris-maligned/
  3. https://productiongap.org/2021report/, https://globalenergymonitor.org/projects/global-gas-plant-tracker/, https://globalenergymonitor.org/projects/global-gas-infrastructure-tracker/,
  4. https://iopscience.iop.org/article/10.1088/1748-9326/ab9ed2 
  5. https://www.ipcc.ch/report/ar6/wg1 
  6. https://www.science.org/doi/10.1126/science.aar7204?siteid=sci&keytype=ref&ijkey=42lcrJ%2FvdyyZA 
  7. https://oilandgaswatch.or, https://www.epa.gov/energy/greenhouse-gas-equivalencies-calculator 
  8. https://www.igu.org/resources/world-lng-report-2022/, https://ourworldindata.org/co2/country/poland#coal-oil-gas-cement-how-much-does-each-contribute-to-co2-emissions 
  9. https://www.nrdc.org/sites/default/files/sailing-nowhere-liquefied-natural-gas-report.pdf 
  10. https://www.iisd.org/publications/report/navigating-energy-transitions 
  11. https://www.theguardian.com/environment/2021/may/18/no-new-investment-in-fossil-fuels-demands-top-energy-economist, https://www.iea.org/reports/net-zero-by-2050 
  12. https://www.nature.com/articles/s41586-021-03821-8
  13. https://priceofoil.org/2022/11/16/investing-in-disaster/
  14. https://www.globalcarbonproject.org/carbonbudget/
  15. https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-06-30/renewable-power-costs-rise-just-not-as-much-as-fossil-fuels?sref=etBYO4Ua#xj4y7vzkg
  16. https://www.iea.org/commentaries/for-the-first-time-in-decades-the-number-of-people-without-access-to-electricity-is-set-to-increase-in-2022, https://influencemap.org/landing/-a794566767a94a5d71052b63a05e825f-20189 
  17. https://iea.blob.core.windows.net/assets/8b276fc2-c1ae-4a54-9681-eea1eb143d7f/TrackingSDG7TheEnergyProgressReport2022.pdf#page=15, https://iea.blob.core.windows.net/assets/6fa5a6c0-ca73-4a7f-a243-fb5e83ecfb94/AfricaEnergyOutlook2022.pdf#page=15 
  18. https://www.iea.org/reports/net-zero-by-2050  
  19. https://www.iea.org/reports/world-energy-outlook-2022/outlook-for-gaseous-fuels#:~:text=In%20the%20Stated,levels%20by%202030 
  20. https://iea.blob.core.windows.net/assets/830fe099-5530-48f2-a7c1-11f35d510983/WorldEnergyOutlook2022.pdf#page=372  
  21. https://www.nature.com/articles/s41558-022-01356-y 
  22. https://priceofoil.org/2021/10/14/the-skys-limit-africa/ 
  23. https://psr.org/resources/fracking-compendium-8/ 
  24. https://naacp.org/resources/fumes-across-fence-line-health-impacts-air-pollution-oil-gas-facilities-african-american 
  25. https://www.worldbank.org/en/topic/extractiveindustries/publication/2022-global-gas-flaring-tracker-report 
  26. https://blogs.worldbank.org/developmenttalk/impact-gas-flaring-child-health-nigeria 
  27. https://rmi.org/insight/gas-stoves-pollution-health/ 
  28. https://www.climatecouncil.org.au/resources/gas-habit-how-gas-harming-health/ 
  29. https://data.london.gov.uk/dataset/london-atmospheric-emissions-inventory–laei–2019 
  30. https://www.wearepossible.org/press-releases/new-analysis-reveals-shocking-scale-of-household-gas-boiler-emissions 
  31. https://influencemap.org/landing/-a794566767a94a5d71052b63a05e825f-20189 
  32. https://www.bloomberg.com/news/articles/2021-10-24/saudi-arabia-to-use-110-billion-gas-project-for-blue-hydrogen?sref=etBYO4Ua 
  33. https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1002/ese3.956 
  34. https://www.bloomberg.com/news/articles/2021-12-16/market-risks-white-elephant-in-push-for-blue-hydrogen-bnef-view?sref=etBYO4Ua 
  35. https://industryeurope.com/sectors/energy-utilities/green-hydrogen-now-cheaper-to-produce-than-grey-icis-report/  
  36. https://assets.bbhub.io/professional/sites/24/BNEF-Japans-Costly-Ammonia-Coal-Co-Firing-Strategy_FINAL.pdf 
  37. https://about.bnef.com/blog/liebreich-the-unbearable-lightness-of-hydrogen/ 
  38. https://www.duh.de/fileadmin/user_upload/download/Projektinformation/Energiewende/LNG/Report_Conversion_of_LNG_Terminals_for_Liquid_Hydrogen_or_Am
  39. https://climateanalytics.org/media/fossil_gas_a_bridge_to_nowhere.pdf#page=4

 

Отворено писмо публикувано в цяла Европа през първия ден от конференцията „Отвъд растежа“

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Отворено писмо на ЕС „За Земята“ относно Регламент за метана в ЕС

снимка: екипът на „За Земята“ и Clean Air Task Force заснеха със специална инфрачервена камера, значителни изтичания на метан от газовата инфраструктура в България през 2022г.

OPEN LETTER – EU METHANE REGULATION

Над 30 организации от цяла Европа, изпратиха отворено писмо до членовете на комисиите ENVI и ITRE на Европейския парламент, преди гласуването по предложението на Европейската комисия за регламент на ЕС за метана.

Призоваваме комисиите ENVI и ITRE да приемат амбициозна позиция по текста, далеч от интересите на индустрията за изкопаеми горива.

Вижте пълния текст на отвореното писмо.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Negotiations between Bulgaria and the European Commission on the possibility of revising the C4.R10 reform in the Bulgarian National Recovery and Resilience Plan (NRRP)

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Отворено писмо на ЕС „За Земята“, относно преговори на България с Европейската комисия във връзка с възможността за ревизиране на реформа C4.R10 в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)

Виж писмото на английски език

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

 

,

Девет принципа за преразглеждане на ИНПЕК в държавите от ЦИЕ

Central Eastern European general principles for NECPs – оригинален доклад на CAN Europe на английски език, март 2023 г.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

 

,

Pеволюция в отоплението с възобновяеми енергийни източници в сградите

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли