Ключовите политически цели за намаляване на употребата на пестициди, включени в европейската стратегия „От фермата до вилицата“, се оспорват от корпоративни интереси, стремящи се да удължат достъпа си до европейския пазар[1]. Агроиндустрията и поддръжниците на индустриалното земеделие използват войната в Украйна като повод да лобират за разширяване на употребата на токсични пестициди в Европа и да подкопаят предложението за нов регламент на Европейския съюз (ЕС) относно пестицидите, съдържащ задължителни цели за намаляването им[2]. Те твърдят, че намалената употреба на пестициди ще увеличи предизвикателствата пред доставките, породени от войната поради по-ниските добиви и по-високите цени[3]. Но продължаващата употреба на пестициди няма да допринесе за увеличаване на световните доставки на храни, а вместо това ще бъде катастрофална за природата и ще подкопае усилията за осигуряване на устойчивост на производството на храни в ЕС.

С този брифинг целим да опровергаем историята, която токсичната индустрия за пестициди ни разказва и да разобличим неверните ѝ твърдения.

1. Можем да нахраним света без да използваме пестициди

Агроиндустрията твърди, че производството на храни в Европа ще намалее и че не можем да произвеждаме достатъчно храна в световен мащаб без да използваме пестициди[4]. Според нея войната в Украйна ще доведе до недостиг на храна в Европа. Въпреки че нахлуването на Русия в Украйна се отрази на доставките на храни в световен мащаб, Европа не изпитва недостиг на храна. Европа е нетен износител на селскостопански продукти[5] и е самодостатъчна по отношение на много култури.

Експертите са доказали, че синтетичните пестициди не са необходими за изхранването на света[6]. Според доклад на ООН „прилагането на правото на адекватна храна и здраве изисква активни мерки за премахване на вредните пестициди“[7].

Елиминирането на пестицидите е съществена част от преминаването към по-устойчив модел на производство на храни. Системите за интегрирано управление на вредителите[8] или производствените системи с ниско съдържание на пестициди като например агроекологията или биологичното земеделие могат в някои случаи да генерират добиви, които са сходни с тези на индустриалните производствени системи за някои култури[9], като същевременно не причиняват същите нива на замърсяване на почвата и водите .

Учените са категорични, че Европа може да си осигури устойчиво продоволствено бъдеще в дългосрочен план само чрез екологизиране на селскостопанския си модел[10]. Всяко по-нататъшно интензифициране на селскостопанското производство, включително чрез продължаваща употреба на пестициди, би довело до увреждане на ключови екосистемни и биологични процеси, които са от съществено значение за селскостопанското производство, включително здрава почва, чиста вода, опрашване на културите и борба с вредителите[11].

Вече произвеждаме повече от достатъчно храна

Твърдението, че трябва да произвеждаме повече храна, за да нахраним света, остава стандартен аргумент, използван от агроиндустрията, въпреки че е опровергаван многократно[12]. Вече произвеждаме повече от достатъчно храна в световен мащаб, за да нахраним всички и да изхраним дори още по-голямо население[13]. В света няма недостиг на храна, а проблем с неравномерното разпределение и криза на неравенството, която отнема достъпа на хората до здравословни и питателни храни. Финансовите спекулации на стоковите пазари влошиха настоящата ситуация, като повишиха цените, облагодетелствайки зърнопроизводителите и търговците на суровини, и изостриха недостига на храна в някои части на света[14].

Време е също така да се запитаме за какво се използват отглежданите храни. В ЕС понастоящем над 60 % от земеделската земя се използва за производство на фураж за животни, много от които се отглеждат в промишлени мега ферми. Земеделската земя в Европа се използва и за производство на култури, които след това се изгарят за енергия, като 12% от зърнените култури като пшеница или царевица се използват за промишлеността и биогоривата[15]. Не на последно място, хранителната система на Европа е изключително разточителна, като през 2021 г. е изхвърлена почти толкова храна, колкото е внесена[16]. Всичко това представлява огромен източник на парникови емисии, задълбочаващи климатичната криза[17].

Увеличаването на промишленото производство на храни и преустановяването на действието на екологичните разпоредби няма да помогне за справяне с настоящата ситуация, а само ще задълбочи кризата с климата и биоразнообразието и ще ни отдалечи от осигуряването на дългосрочна продоволствена сигурност

2. Налице са алтернативи на пестицидите

Индустрията за производство на пестициди твърди, че в момента не съществуват алтернативи на пестицидите и тепърва трябва да се разработват[18]. В действителност вече съществуват много алтернативи на употребата на пестициди[19]. Биологичното земеделие се справя добре без използването на синтетични пестициди, а много стопанства в конвенционалното земеделие вече са успели значително да намалят употребата на пестициди, използвайки интегрирано управление на вредителите[20].

Агроекологията предлага алтернатива на интензивното земеделие, разчитащо на много пестициди. Агроекологичните практики включват диверсификация на културите, засаждане на култури, които са адаптирани към местната среда, сеитбооборот, използване на естествени препарати и много други методи за насърчаване на полезните организми[21]. Много проучвания показват, че преминаването към диверсифицирано земеделско производство може да помогне за регулиране на вредителите по културите, като същевременно драстично се намалят или премахнат пестицидите, и всичко това без да се компрометират добивите[22].

Защо фокусирането единствено върху добива носи повече вреда, отколкото полза

Максимизирането на добива не трябва да бъде основна цел на производството на храни, тъй като добивът сам по себе си не е от значение за определянето на това дали хората са нахранени[23] (вж. също карето на стр.4).

Максимизирането на добивите често води до система, в която повечето ползи облагодетелстват малцина – под формата на печалби – като същевременно предизвиква непоправими социални и екологични странични ефекти, включително огромни външни разходи за обществото (вж. раздел 4)[24].

Проучване, което моделира въздействието на преминаването към агроекология в Европа, установи, че то би намалило емисиите на парникови газове от селскостопанския сектор с 40%, би увеличило равнището на биологичното разнообразие и би защитило природните ресурси[25]. Освен това проучванията показват, че земеделските стопани, които използват агроекологични подходи, се възползват и от по-висока възвръщаемост, както и по-справедливи доходи[26].

Агроекология: система за производство на храни, основана на екологични, социални и политически принципи, които ценят здравите и разнообразни агроекосистеми, свеждането до минимум влагането на външни ресурси, сигурния поминък на производителите и питателната храна, достъпна за всички[27].

Интегрирано управление на вредителите: Интегрираното управление на вредителите (IPM) е набор от инструменти, които земеделските стопани могат да използват, за да намалят значително употребата на химически пестициди. Това е повтарящ се процес, който поставя превантивните агрономни мерки в основата на борбата с вредителите, като синтетичните пестициди се използват само в краен случай[28].

3. Земеделските стопани ще имат полза от прехода – настоящата система не работи за тях

Въпреки че промишлеността и някои лобистки групи в областта на селското стопанство твърдят, че земеделските стопани не могат да си позволят да спрат да използват пестициди, тяхното мнение не представлява земеделските стопани навсякъде. Това, което индустрията защитава в действителност, е една повредена хранителна система, която унищожава малките и средните земеделски стопанства и прави производителите на храни зависими от неустойчиви земеделски практики като използването на пестициди. Фермерите и селскостопанските работници са и първите, които са засегнати от сериозни заболявания, свързани с излагането на синтетични пестициди, като рак и болест на Паркинсон[29].

Все по-голям брой земеделски стопани смятат, че зависимостта от агроиндустрията (производителите на синтетични пестициди, семена и торове) и нейните продукти е част от проблема[30]. Много европейски фермери започват да поставят под въпрос икономическата ефективност на сегашната система, която изисква от тях да купуват все по-скъпи суровини, за да произвеждат храна, и вече търсят алтернативи.

Получаването на независими съвети и познания за алтернативите, както и диверсификацията на производството на храни с цел достъп до повече местни пазари обаче невинаги е лесно и затова много земеделски стопани  продължават да се въртят в колелото на  пестицидите / промишлеността. Ето защо са необходими партньорски обмени и независими консултантски услуги, така че земеделските стопани да научат повече и получат подкрепа за разработването на алтернативни подходи.

През последните десетилетия публично финансираните консултативни служби в земеделието в цяла Европа до голяма степен са заменени от частни консултантски услуги[31]. Някои от тези услуги са пряко свързани с компаниите за производство на пестициди, докато други получават процент от печалбите, реализирани от продажбата на пестициди, след като са препоръчали тяхната употреба.

Спешно трябва да намалим употребата на пестициди, за да отговорим на кризата в природата

Европа се намира в разгара на тежка екологична криза, в която хиляди животински видове и местообитания са изложени на риск, и която руши природните ресурси, от които зависи храната и благосъстоянието ни[32]. Експертите предупреждават, че интензивното селскостопанско производство излага на риск бъдещия ни достъп до храна[33].

4. Храната без пестициди не трябва да струва повече

Лобито на агроиндустрията твърди, че храната без пестициди ще струва по-скъпо, но предпочита да пренебрегва скритите разходи за  обществото, свързани с употребата на пестициди: разходите за почистване на замърсените водни запаси, загубата на биоразнообразие, въздействието върху здравето и последиците за климата, и това са само някои от тях.

Данъкоплатците, земеделските производители и бъдещите поколения неизбежно плащат и ще продължават плащат тези скрити разходи по един или друг начин. В неотдавнашно проучване на BASIC се изчислява, че в Европа разходите, които пряко се дължат на пестицидите (и са поети от обществото), възлизат на 2,3 млрд. евро през 2017 г., което е два пъти повече от нетните печалби, пряко реализирани от индустрията (близо 0,9 млрд. евро през същата година)[34]. В дългосрочен план тези скрити разходи (наричани още външни ефекти) застрашават и цялото ни снабдяване с храни[35].

Текущият модел на индустриално земеделие е силно субсидиран от публичните политики. Това важи особено за Общата селскостопанска политика (ОСП), която представлява огромна част от бюджета на ЕС и определя приоритетите за финансиране на производството на храни. Досега ОСП е подкрепяла основно интензификацията на селското стопанство в полза на агробизнеса и големите стопанства, а не в полза на дребните производители на храни и природата[36].

Сегашният модел на неустойчиво производство на евтини храни означава също, че земеделските стопани и селскостопанските работници не получават справедлива цена за това, което произвеждат. Трябва да реформираме хранителната система, така че земеделските стопани да получават подобаващо възнаграждение за труда си.

За да получим справедливо разпределение на разходите, трябва да изместим субсидиите от въглеродно интензивния агробизнес и вместо това да инвестираме в земеделски методи, които не унищожават околната среда и правят здравословната храна по-достъпна и евтина за всички.

5. Намалената употреба на пестициди не означава повече вносни храни

Агробизнес лобитата твърдят, че намаляването на употребата на пестициди в Европа ще доведе до внос на повече храни[37], което ще доведе до увеличаване на емисиите на парникови газове и до по-голямо замърсяване, тъй като вносните храни ще бъдат отглеждани при по-ниски стандарти[38]. Установено е също така, че лобистите на индустрията са финансирали академични проучвания в подкрепа на своите твърдения[39].

Независими проучвания всъщност показват, че Европа може да се превърне от нетен вносител в нетен износител на храни, ако предприеме широк преход към агроекология, включващ цялата хранителна верига – от системите за селскостопанско производство до начина на хранене, включително намаляване на хранителните отпадъци[40].

Освен това според експертите  е подвеждащо да се предполага, че подобряването на стандартите в Европа просто ще пренесе проблемите, причинени от употребата на пестициди, на друго място[41]. Европа би могла да покаже водеща роля в световен мащаб, като приложи изцяло реформите в областта на пестицидите в рамките на инициативата „От фермата до вилицата“, повдигайки летвата, вместо да подкрепя надпреварата към дъното.

Този аргумент е още по-лицемерен, тъй като пестицидната индустрия в същото време лобира за блокиране на законодателни актове за спиране на износа на силно токсични пестициди, които са забранени в ЕС[42]. Фактът, че ЕС продължава да произвежда тези забранени пестициди и да ги изнася в други държави, е широко критикуван от организациите на гражданското общество и експертите по правата на човека като неприемлив двоен стандарт[43].

6. ГМО не намаляват употребата на пестициди

Агробизнес корпорациите и техните лобита твърдят, че новото поколение генетично модифицирани култури (нови ГМО или т.нар. „нови геномни техники“) могат да помогнат на земеделските стопани да намалят употребата на пестициди и торове, но основните компании, които стоят зад новите ГМО, всъщност са същите компании, които произвеждат пестициди. Всъщност четирите най-големи световни корпорации за производство на пестициди (Bayer, Syngenta, Corteva и BASF) контролират и пазара на нови ГМО.

Същите обещания за намаляване на пестицидите бяха дадени и за първото поколение ГМО, когато те бяха въведени преди 20 години. Но устойчивите на хербициди култури са създадени така, че да оцелеят след третиране с хербициди. Тъй като плевелите стават все по-устойчиви на хербицидите, земеделските стопани разбират, че трябва да използват все повече и повече хербициди, за да получат същите добиви[44].  По подобен начин насекомите стават все по-устойчиви на инсектицидите, произвеждани от генетично модифицираните култури, устойчиви на насекоми, което кара земеделските стопани да се върнат към пръскането с все повече и повече инсектициди[45].

Въз основа на наличните данни е малко вероятно новите генетично модифицирани култури да намалят употребата на пестициди[46]. Някои от тях, които са в процес на разработване, дори са предназначени да я увеличат. Нов доклад на Foodwatch показва, че новите ГМО представляват опасно отклоняване на вниманието от десйтвително устойчиви решения[47]. Спешно е необходимо да се премине от корпоративен модел на земеделие към агроекология.

Заключение

Изглежда, че лоби групите на агробизнеса са решили да изопачат доказателствата, за да убедят създателите на политики да поставят печалбите им над действията за защита на хората и околната среда. Войната в Украйна не намалява необходимостта от действия в защита на климата и биоразнообразието – и затова е нужно да се премине към по-устойчива хранителна система. Ако не друго, войната в Украйна всъщност разкри крехкостта на сегашната ни хранителна система, която разчита само на няколко основни култури, отглеждани с енергоемки химически средства.

Макар че агроиндустрията твърди обратното, ясно е, че сегашното зависимо от пестициди и енергоемко индустриално земеделие не е решение за изхранването на света. Всъщност то унищожава самите основи, които правят възможно производството на храна: разнообразието от култури, здравите почви и стабилния климат.

Преходът към агроекология е от съществено значение, за да можем да отглеждаме храната си без да вредим на околната среда и на здравето си и са необходими политически реформи, които да стимулират този преход. Това включва подкрепа за земеделските стопани, за да произвеждат здравословна и достъпна храна без пестициди, както и осигуряване на справедлива цена за продукцията и достойно заплащане за селскостопанските работници. При наличието на правилните политики ЕС може да се откаже от използването на токсични химикали и да започне преход към по-устойчива хранителна система.

Новият регламент на ЕС за пестицидите е възможност за промяна. ЕС трябва да последва призива на гражданите[48] и да зададе посоката към Европа без пестициди, като подкрепи земеделските стопани в прехода им към агроекология и да отхвърли фалшивите обещания като новите ГМО. Необходими са спешни действия, за да защитим бъдещата си способност да произвеждаме храна.

Автори: Хелън Бърли и Клара Бургин

Приятели на Земята Европа провежда кампании за екологично устойчиви и социално справедливи общества, обединява повече от 30 национални организации с хиляди местни групи и е част от най-голямата световна мрежа за опазване на околната среда, Friends of the Earth International.

[1] Статия в Desmog: “How Big Ag is Delaying Sustainable Farming in Europe”, 2022

[2] Copa and Cogeca lobby minutes

[3] CropLife Europe: https://croplifeeurope.eu/press-releases/farm-to-fork-it-is-time-to-listen-to-what-the-data-says/

[4] CropLife International: https://pesticidefacts.org/topics/necessity-of-pesticides/

[5] Статистически данни на Eurostat: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Extra-EU_trade_in_agricultural_goods

[6] Изследване на Европейската комисия: study on the Drivers of Food Security, 2023

[7] United Nations General Assembly: “Report of the Special Rapporteur on the right to food”, 2017

[8] Виж карето с текст на стр.4 за дефиниция на интегрирано управление на вредителите (IPM)

[9] Доклад на PAN Europe, “Are pesticides needed to feed the world?”, 2017

[10] Позиция, подписана от над 700 научни изследователи: We need a food system transformation—In the face of the Russia-Ukraine war, now more than ever, 2022

[11] Писмо от научни изследователи до Европейската комисия: https://slakner.files.wordpress.com/2022/03/peer-2022-open-letter-war-in-ukraine-and-food-security.pdf

[12] Доклад на Oxfam International Debunking 10 myths about the global food

system and what drives hunger, 2022

[13] Прогнози на FAO: https://www.fao.org/worldfoodsituation/csdb/en/

[14] Доклад на IPES-Food: “Another Perfect Storm”, 2022

[15] Доклад на Greenpeace: “What Europe’s policy-makers must do to truly achieve food security”, 2022

[16] Доклад на Feedback EU: “No food to waste”, 2022

[17] Писмо от научни изследователи до Европейската комисия: https://slakner.files.wordpress.com/2022/03/peer-2022-open-letter-war-in-ukraine-and-food-security.pdf

[18] https://pesticidefacts.org/topics/necessity-of-pesticides/

[19] https://agriculture.ec.europa.eu/system/files/2023-01/agri-market-brief-20-organic-farming-eu_en_1.pdf

[20] Сайтът на PAN Europe на тема low-impact farming и резултатите от изследването IPM works 

[21] Доклад на ECVC: ”Pesticides Out”, 2018

[22] Tamburini et al. „Agricultural diversification promotes multiple ecosystem services without compromising yield.“ Science advances, 2020 и скорошно проучване на INRAE “Protect crops by increasing plant diversity in agricultural areas, 2022

[23] Доклад на Foodwatch: “Locked-in pesticides”, 2022 и доклад на IPES Food: “From Uniformity to Diversity”, 2016

[24] Chaplin-Kramer, Chappell, & Bennett “Un-yielding: Evidence for the agriculture transformation we need”, Annals of the New York Academy of Sciences, 2022

[25] Poux & Aubert “An agroecological Europe in 2050: multifunctional agriculture for healthy eating”, 2018

[26] Nilsson et al. „Farm performance and input self-sufficiency increases with functional crop diversity on Swedish farms.“ Ecological Economics, 2022, Kerr, Rachel Bezner, et al. „Can agroecology improve food security and nutrition? A review.“ Global Food Security, 2021 и Van der Ploeg et al, “The economic potential of agroecology: Empirical evidence from Europe”, 2019

[27] FAO: 10 Elements of Agroecology, 2018

[28] Доклад на PAN Europe и IBMA “Integrated Pest Management: Working with nature”

[29] Gangemi et al. „Occupational exposure to pesticides as a possible risk factor for the development of chronic diseases in humans„, Molecular medicine reports, 2016 и научен преглед на ефекта от пестицидите върху човешкото здраве: https://presse.inserm.fr/en/inserm-publishes-its-latest-collective-expert-review-on-the-health-effects-of-pesticides/43303/

[30] Доклад на ECVC: “Pesticides Out”, 2018

[31] Доклад на Foodwatch:“Locked-in pesticides”, 2022

[32] Доклад на EEA: “Latest evaluation shows Europe’s nature in serious, continuing decline”, 2020

[33] Доклад на FAO, IPCC и IPBES

[34] Доклад на Le Basic, “Pesticides: A model that is costing us dearly”, 2021

[35] Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO) “The future of food and agriculture: Trends and challenges”, 2017

[36] Доклад на Приятели на Земята – Европа “The Re-CAP: Does the EU’s new farming policy promote climate justice?”, 2022

[37] https://swiss-food.ch/en/articles/agricultural-production-in-the-eu-to-drop-by-20-percent

[38] https://www.foodingredientsfirst.com/news/reviewing-pesticide-cuts-eu-urged-to-scrap-reduction-targets-or-face-exacerbating-food-crisis.html

[39] Доклад на CEO: “The pesticide industry’s toxic lobbying tactics against Farm to Fork”, 2022

[40] Poux & Aubert, “An agroecological Europe in 2050: multifunctional agriculture for healthy eating”, 2018

[41] Статия в Desmog “How Big Ag is Delaying Sustainable Farming in Europe”, 2022

[42] Статия в Public Eye https://www.publiceye.ch/en/topics/pesticides/banned-in-europe, 2020

[43] Pesticide Atlas on imports and exports, 2022 и позиция, подписана от 326 НПО и профсъюзи, изискващи забрана върху износа на пестициди и други опасни химикали, които са забранени в Европа, https://corporateeurope.org/sites/default/files/2022-11/joint-statement-1-december-2022.pdf, 2022

[44] Benbrook, “Trends in glyphosate herbicide use in the United States and globally”, Environmental Sciences Europe, 2016

[45] Tabashnik, Bruce E., et al. „Insect resistance to Bt crops: evidence versus theory“ Nature biotechnology, 2008

[46] Доклад: “New GMOs and pesticides reduction: fast-track to failure”, 2022

[47] Foodwatch: “New Genomic Techniques (NGTs) won’t reduce pesticide use in the EU”, 2023

[48] Над милион европейци подписаха Save Bees and Farmers Citizens’ Initiative, с която изискват намаляването на синтетичните пестициди с 80 % до 2030 г., поетапно отпадане на синтетичните пестициди в Европа до 2035 г., както и силна подкрепа за земеделските стопани за преминаване към към агроекология.