,

Филтър на всеки комин? Проучване на международния опит и приложимостта му в България

Отново е сезонът на мъглите и инверсиите, отново България диша мръсен въздух с наднормени нива на фините прахов частици (ФПЧ). Все по-често чуваме от управляващите и медиите за филтри на комини, които ще помагат за намаляване на замърсяването. В тази връзка Екологично сдружение За Земята поръча независимо проучване на опита и резултатите от ползването им за намаляване на ФПЧ от битово отопление на твърди горива в няколко държави с изводи за очакваната им ефективност у нас.
Вижте проучването тук

, ,

Наръчник за компостиране

Компостиране на хранителни и растителни отпадъци

Как можем да компостираме в домашни условия?

В наръчника ще получите знания за просеца на компостиране и ще разберете как сами да си направите компостери.

Наръчник за компостиране

Невидими ръце

Невидими ръце: Първоначална оценка на мащаба на неформалния сектор за събиране на вторични суровини в София

171116_Ocenka_Wastepickers_Sofia_final-format

,

Менструалната хигиена: Изделия за многократна употреба без токсини

Жените могат едновременно да подобрят качеството си на живот и да се борят със замърсяването с  пластмаси.

Менструалната хигиена: Изделия за многократна употреба без токсини

,

Неподходящи заместители на пластмасите за еднократна употреба

Не се заблуждавайте от неподходящи заместители! Да не заменяме едни изделия за еднократна употреба с други.

Не се заблуждавайте от неподходящи заместители!
Да не заменяме едни изделия за еднократна употреба с други.

Кракто изложение от обединението Rethink Plastic (Да преосмислим пластмасата), което предупреждава политицте за заблуждаващи и неподходящи заместители на еднократната пластмаса като биоразградими пластмаси или изделия от смесени материали, включващи пластмасов слой.

,

Концентрация на земеделието в България. Необходимите реформи

В този доклад накратко се представят причините за свръхконцентрацията на селското стопанство в България и се разглежда липсата на адекватна правителствена реакция на този процес. Разясняват се негативните му ефекти и се предписват възможни посоки за реформиране на сектора на национално и европейско ниво. Българският казус се поставя в светлината на сходни процеси в други европейски страни. Посочват се и тенденциите за признание на проблема на международно ниво. Препращаме и към предишното изследване на За Земята върху този проблем.

В докладa също се очертават основни посоки за възможни реформи, чрез които да се ограничи свръхокрупняването на сектора, както и негативните ефекти, съпътстващи свръхокрупняването.

Прочетете доклада тук.

 

,

Стоп на новите ГМО!

В тази брошура представяме накратко какво са новото поколение ГМО или както ги наричаме ГМО2.0.

Представяме и 12-те причини, заради които според нас те следва да бъдат регулирани като познатите ни досега ГМО. Т.е. да минават предвидените в европейското законодателство процедури по установяване на безопасността, преди да бъдат разрешени за използване в селското стопанство или да бъдат влагани в храните и фуражите, както и ако се предлагат на пазара – да бъдат етикетирани, че съдържат ГМО. Причините могат да се обобщят, с това че ГМО2.0 крият същите рискове, макар и биотехнолгичните лобита ги определят като “прецизни”  и без възможност да създават неочаквани проблеми. Впрочем, те твърдяха същото и за предишното поколение ГМО в дебатите за начина им на регулиране.

Прочетете брушурата тук.

,

Становище относно етикетиране и проследяемост на продукти “Без ГМО”

Снимка: Министерство на здравеопазването на Украйна via Wikimedia Commons

Становище на Коалиция „България – зона, свободна от ГМО“ относно проект на Закон на храните 2017 в частта, касаеща етикетиране и проследяемост на продукти с надпис „Без ГМО“ от 21.11.2017 г., което беше изпратено до Комисия по земеделие и храните на Народното събрание.

Прочетете Становището тук.

, ,

Обществени нагласи към етикетирането на ГМО и въвеждане на стандарт “Без ГМО”

Този доклад представява анализ на резултатите от националното представително проучване на обществените нагласи върху етикетирането на ГМО и въвеждането на стандарт “Без ГМО”, извършено от „Маркет линкс“ по поръчка на екологично сдружение „За Земята“.  Въвеждането на стандарт „Без ГМО“ се радва на широка подкрепа и е в интерес на цялото общество, но се изисква по-висока демократична представителност в разработването му. 74.9% от анкетираните искат такъв. Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%.

Силната обществена подкрепа за въвеждането на доброволен стандарт „Без ГМО“, както и негативните нагласи към ГМО са силен инструмент за постигането на хранителна независимост. Във втората част се резюмира връзката между хранителната независимост и ГМО.

Прочетете доклада тук.