,

Становище на За Земята по финалния и одобрен от ЕК Национален план за възстановяване и устойчивост

***Please scroll down for the English version of Za Zemiata’s position on the final and approved by the European Commission version of the Bulgarian Recovery and Resilience Plan (NRRP), as of 6th April 2022.***

Настоящите коментари са върху версия 1.5 на НПВУ от 06.04.2022 г. – финалната и одобрена от Европейската комисия версия на българския план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

 

С НПВУ може да се каже, че реално стартира зеленият енергиен преход в България. В българския план приблизително 60% от средствата ще отидат в подкрепа на зеления преход, вероятно най-високата стойност за ЕС, обусловена от забавеното финализиране на плана.

Позволяваме си да припишем известни кредити по позеленяването на плана, обръщайки внимание на многобройни спорни моменти в детайлните ни становища и на срещи с представители на служебното правителство.

НПВУ е значително подобрен, има още поле за подобрения, които могат да се изгладят при изпълнението, и с помощта на граждански мониторинг. Различни представители на гражданското общество предложихме да се създаде независим мониторингов комитет, който да служи като надзорен орган върху целите, задачите, планираните реформи и сроковете, посочени в плана за възстановяване на България. Независим комитет за наблюдение е задължителен във всяка демократична страна и се надяваме, че тази идея ще бъде възприета скоро.

Потенциалът за енергийни спестявания в сградите, но и индустрията, е все още слабо развит (липсва и верификация на постигнатите енергийни спестявания).

Енергийна ефективност + децентрализирано ВЕИ производство + съхранение е пътят към енергийната независимост на страната ни.

Зеленият водород не е универсално решение за декарбонизация, а бутиково за определени въглеродо-интензивни индустрии.

Необходим е по-сериозен фокус върху адаптацията спрямо климатичните промени.

НПВУ е стратегически документ, чрез който се дават пари срещу реформи – от изпълнението на енергийните реформи, не само на инвестиционните проекти, зависят бъдещите плащания.

Положително е, че след многогодишно бездействие вече имаме индикативна крайна дата за използване на въглища. Тя е определена като „не по-късно от 2038 г.“, която се надяваме, благодарение на усилията на предвидената Комисия за климатична неутралност и подкомисия за Енергиен преход и с активното участие на гражданския сектор, да бъде постигната дори по-рано – не по-късно от 2030 г., както настояват учените климатолози.

Ключов етап е разширяването на структурата на консултативния съвет за Зелената сделка и формиране на подкомисии, вкл. за енергиен преход, която ще направи нужните сценарии и моделирания, за потвърждение или изместване на крайната дата.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

/by

Препоръки преди срещата на Енергийния Съвет на 27 юни 2022 г. по REPowerEU

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
/by

Управление на отпадъците за ученици – Д-р Тодор Недков

Сваляне

Помагалото е предназначено за учители в средното училище. То е състaвено в три части: управление на отпадъците за ученици, отпадъците в други учебни предмети, практически занимания и игри.

Уроците от част 1 включват лекция, задачи и като най-забавна част от всеки урок – допълнителен материал. Препоръчително е учителят, преподаващ тази част да има екологично образование или задълбочени познания в областта на управлението на отпадъците. В скоби след заглавието на всеки урок е посочен препоръчителния брой учебни часове.

Учебиният материал в част 2 е предназначен за учителите по основните предмети (математика, литература, физика, химия, история, география на България, английски и френски език). По свое усмотрение, всеки учител по горните предмети може да включи предлагания материал в преподавания от него предмет, както за да разнообрази учебната програма, така и за да повиши екологичната култура на учениците.

Част 3 на помагалото е посветена на извън класната кръжочна дейност. Представените игри и занимания са предназначени за разработване в извън учебно време – например празници, посветени на околната среда, екскурзии, обществено полезни мероприятия. Независимо от това, информацията, съдържаща се в тази част, не се препокрива с останалите две части и след просмисляне на начина на преподаване е възможно да бъде включена и в редовните учебни часове.

/by
,

Territorial Just Transition Plans – an opportunity for rapid and sustainable energy transition of coal regions

Todor Todorov
Energy and Climate Team, Za Zemiata

Bulgarian version

Undoubtedly, the Territorial Just Transition Plans (TJTPs) of coal regions are essential for their decarbonisation and green energy transition. In Bulgaria, EU funding is foreseen for the TJTPs of the regions of Stara Zagora, Pernik and Kyustendil. Over the years, we have become convinced that just having a solid budget is not enough and may even have a questionable effect. We have seen the financing of unprofitable or ill-conceived projects, just to utilise the money on paper, and we have seen a lack of vision, the thriving of non-market and even corrupt practices.

Good planning is at the core. However, delay in regional plans by the administration has an objective reason – the long delay of the National Recovery and Sustainability Plan (NRSP) on which 3 successive governments have worked. The transition plans of the coal regions are directly linked to the Bulgarian NRSP and could not have been prepared before its approval by the European Commission (EC), which happened only in April this year. According to some energy experts, the lack of an updated energy strategy is also an obstacle to work on the territorial plans, but in our view no energy strategy would have anticipated the huge spike in energy prices in Europe since last autumn, as well as the brutal aggression of the Putin regime against Ukraine.

Now, however, the government must step up and submit the territorial plans for public consultation. The price shock of energy produced from gas and coal has shown us once again that, by relying on fossil fuels, we are putting the economy not only in a position of uncertainty and dependence on unpredictable markets, but also under the influence of political and economic interests over which we have no control.

In our view, the government should approach the TJTPs with a vision to make an energy, economic and social transition in coal regions and with the intent to preserve and enhance the incomes of people employed in the sector, and improve their quality of life as well as their working environment. This would make it possible to quantify the socio-economic losses that the Just Transition Fund is intended compensate.

To ensure more secure and sustainable energy at affordable prices, the focus should be on energy efficiency, diversification of energy supply and accelerated deployment of renewable energy to replace fossil fuels in homes, industry and electricity generation. Our main recommendations to the Government in its work on the territorial plans focus on the need for specificity of measures and for an individualised approach:

– To focus on proposing concrete projects, supported by all stakeholders – we are past the point of general guidelines;

– To be guided by the foreseen decarbonisation of the energy sector by achieving a 40% reduction in carbon emissions from electricity generation by 2026 (compared to 2019 levels), which should also be sealed in a regulatory framework as soon as possible;

    – To apply a differentiated approach, because the three regions exist in very different economic and social conditions – Bobov Dol is in a serious social and economic crisis, Pernik is close to Sofia, which has a good impact on development prospects, and Stara Zagora is one of the regions with the highest average wages. In this regard, it is good to point out the sectors that have development potential;

    – To start with a clear outline of the initial situation in the regions – the number of direct and indirect jobs, as well as the competence profile of those people for whom alternative employment will be sought;

    – To invest in the training of personnel for environmentally friendly industries, including the energy sector – installation of renewable energy and other energy saving measures. Educational institutions at the high school level and higher education in the regions still focus on the dying coal industry;

    – To have concrete measures and a timetable with clear deadlines for closing coal plants and mines. They need not be record-breakingly short, but they should be stated and defended with specific projects and alternatives, both for employment and for alternative renewable energy capacity and storage, tailored to local geography. In our view, economic logic will not allow a large share of coal in the energy mix after 2030;

    – To have a scientific rationale for the timetable and interim targets to be linked to the energy modelling to be done by the NAP Energy Transition Commission and the expanded Green Deal Implementation Advisory Board;

    – To set out measures to move towards 100% renewable electricity and heat generation.

According to our observations and analyses, all three regions, to varying degrees, have a significant share of urbanized and damaged land. We recommend the introduction of zones dedicated to the development of renewable energy, with shortened and simplified permitting processes in areas with lower environmental risks, as we believe they have a significant proportion of urbanised and damaged land on which this potential can be realised. The implementation of such projects will help to rapidly convert these damaged sites into useful areas for renewable energy development as well as clean and high value-added jobs.

The evaluation criteria should look for the following project characteristics:

     – Projects supporting the decentralisation of electricity generation;

    – Aiming at the recultivation of land damaged by coal mining, which preserves some jobs and generates renewable energy (provided, however, that no European funds are used for recultivation, but those from coal operators’ recultivation funds);

    – Supporting energy efficiency improvements in buildings and infrastructure. They usually also create a large number of jobs with attractive pay;

    – Ensuring access to renewable energy for individual households and the establishment of energy cooperatives, including such with the participation of municipalities, coal workers, energy poor households;

    – Circular economy projects, including measures aimed at increasing resource efficiency in parallel with achieving zero emission measures;

    – Supporting investments in the establishment of R&D enterprises, in the production and recycling of heat pumps, solar and photovoltaic panels, small wind turbines, and passive energy efficiency materials with an emphasis on the use of low-carbon primary resources (e.g. insulation from natural materials);

    – the heating company in Pernik – TPP „Republic“ should entirely transition to renewable energy. This would be a very successful project and a good example for the whole country. According to our analyses, Pernik region could be a leader in the country in terms of successful and environmentally friendly energy transition. The proximity to Sofia, the small number of people employed in the coal sector and the low unemployment are extant prerequisites for Pernik to become a leading region on the way to decarbonisation and meeting the Green Deal targets;

    – We do not recommend giving grants to businesses, but to ease the procedures for the implementation of their projects when they are in line with nature conservation and environmental requirements. Renewable energy industries and technologies have long had no need for subsidies and are implemented on a market basis.

Waste incineration should not receive support, given that this activity belongs to the lower levels of the waste management hierarchy within the circular economy. It is not only the incineration of imported waste, but also of domestic waste, that poses risks to human health and the environment. It is in sharp conflict with the principles of the Green Deal because it wastes a valuable resource and generates more and more waste. It is resource efficiency that should be the main criterion for projects funded under regional plans. They should contribute to the transition to a sustainable, climate-neutral circular economy and the country’s energy independence.

/by
,

Териториалните планове за справедлив преход — възможност за бърз и устойчив енергиен преход на въглищните региони

Тодор Тодоров
Екип Енергия и климат, За Земята

English version

Безспорно териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) на въглищните региони са от съществена важност извършването на декарбонизация и зелен енергиен преход в тях. Стара Загора, Перник и Кюстендил са регионите, за които е предвидено и европейско финансиране на плановете им. В годините се убедихме, че само наличието на солиден бюджет не е достатъчно и дори може да има съмнителен ефект. Виждали сме  финансиране на нерентабилни или недоизмислени проекти, само и само да се усвоят парите, липса на визия, възпитание на непазарни и дори корупционни практики. 

Доброто планиране е в основата като забавянето на регионалните планове от администрацията има и обективна причина — голямото закъснение на Националния план за възстановяване и устойчивост  (НПВУ), по който работиха екипи от 3 поредни правителства. Плановете за преход отвъд въглищата на въглищните региони са пряко свързани с Националния план и нямаше как да бъдат подготвени преди одобрението му от Европейската комисия (ЕК), което се случи едва през април тази година. Според някои енергийни експерти липсата на осъвременена енергийна стратегия също е пречка  пред работата по териториалните планове, но според нас никоя енергийна стратегия не би предвидила огромния скок на цените на енергията в Европа от есента на миналата година, както и бруталната агресия на Путинския режим срещу Украйна.

Сега обаче правителството трябва да ускори работата и да представи териториалните планове за обществено обсъждане. Ценовият шок на енергията, произведена от газ и въглища, за пореден път ни показа, че разчитайки на изкопаеми горива, поставяме икономиката не само в позиции на несигурност и зависимост от непредвидими пазари, така и на политически и икономически интереси, върху които нямаме контрол.

Според нас правителството следва да подходи към ТПСП с визия за извършване на енергиен, икономически и социален преход във въглищните региони и подход за съхраняване и повишаване на доходите на хората, заети в сектора и повишаване на качеството им на живот и работна среда.

Това би позволило да се определят количествено социално-икономическите загуби, които Фондът за справедлив преход следва да компенсира.

За осигуряване на по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени трябва да се заложи на енергийната ефективност, диверсификация на енергийните доставки и ускорено внедряване на възобновяема енергия за замяна на изкопаемите горива в домовете, промишлеността и производството на електроенергия.

Основните ни препоръки към правителството при работата му по териториалните планове се фокусират върху необходимостта от конкретика от мерките и индивидуалност в подхода: 

  • Да се съсредоточи върху предлагане на конкретни проекти, подпомагано от всички заинтересовани страни – вече мина времето на общите насоки;
  • Да се ръководи от предвидената декарбонизация на енергийния сектор чрез достигане на 40 % намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия до 2026 г. (в сравнение с нивата от 2019 г.), която час по-скоро трябва да влезе и в нормативен документ;
  • Да приложи диференциран подход, защото трите региона са в много различна икономическа и социална ситуация — Бобов дол е в сериозна социална и икономическа криза, Перник е близо до София, което влияе добре на перспективите за развитие, а Стара Загора е един от регионите с най-високо средно възнаграждение. В тази връзка е добре да се посочат секторите, които имат потенциал за развитие;
  • Да се започне с ясно очертаване на началната ситуация в регионите — брой директни и индиректни работни места, както и профил на компетенциите на тези хора, за които ще се търси алтернативна заетост. 
  • Да се инвестира в подготовка на кадри за екосъобразни индустрии, включително в енергийния сектор – инсталиране на ВЕИ и други енергоспестяващи мерки. Учебните заведения на гимназиално ниво и висше образование в регионите все още се фокусират върху замиращата въглищна индустрия. 
  • Да има конкретни мерки и график с ясни срокове за затваряне на въглищните централи и мини. Не е нужно да са рекордно кратки, но да са посочени и защитени с конкретни проекти и алтернативи, както за заетост, така и за алтернативни ВЕИ мощности и съхранение, съобразени с местните географски особености. Според нас икономическата логика няма да позволи голям дял на въглищата в енергийния микс след 2030 г.;
  • Да има научна обосновка на графика и междинните цели, да саобвързани с енергийното моделиране, което предстои да направи Комисията за енергиен преход от НПВУ и разширения Консултативен съвет по изпълнението на Зелената сделка в България;
  • Да се заложат мерки за преминаване към 100% производство на електрическа и топлинна енергия от ВЕИ.

Според нашите наблюдения и анализи, и трите региона в различна степен разполагат със значителен дял на урбанизирани и нарушени терени. Препоръчваме да се въведат специално предназначени зони за развитие на възобновяеми енергийни източници със съкратени и опростени процеси за издаване на разрешителни в райони с по-ниски рискове за околната среда, като смятаме, че те разполагат със значителен дял на урбанизирани и нарушени терени, върху които може да се реализира този потенциал. Реализирането на подобни проекти ще подпомогне  бързо да бъдат превърнати тези нарушени терени в полезни зони за развитие на възобновяемата енергия, както и за чисти и с висока добавена стойност работни места.

В критериите за оценка трябва да се търсят следните характеристики на проектите:

  • Проекти, подкрепящи децентрализацията на производството  на електроенергия.
  • Целящи рекултивация на увредени от въгледобив земи, които запазват част от работните места и генерират енергия от ВЕИ (но при условие, че за рекултивация не се използват европейски средства, а такива от фондовете за рекултивация на въглищните оператори).
  • Подкрепящи повишаване на енергийната ефективност на сградите и инфраструктурата. Те обикновено създават и голям брой работни места с атрактивно заплащане.
  • Осигуряващи достъпа до ВЕИ на отделните домакинства и създаването на енергийни кооперативи, включително с участието на общините, въглищни работници, енергийно бедни домакинства.
  • Проекти в областта на кръговата икономика, като включват мерки, насочени към повишаване на ресурсната ефективност паралелно с постигане на мерки за нулеви емисии.
  • Подкрепящи инвестиции в създаването на предприятия за развойна дейност, производството и рециклиране на термопомпи, соларни и фотоволтаични панели, малки ветрогенератори, както и материали за пасивна енергийна ефективност с уклон към използване на месни първични ресурси с нисък въглероден отпечатък (напр. изолации от естествени материали).

Преминаването на топлофикационното дружество в Перник — ТЕЦ “Република” изцяло на ВЕИ би било много успешен проект и добър пример за цялата страна. Според нашите анализи област Перник може да бъде водеща в страната по отношение на успешен и екологичен енергиен преход. Близостта до София, малкият брой заети във въглищния сектор и ниската безработица са предпоставки за превръщането на Перник във водещ регион по пътя към декарбонизацията и изпълнение на целите на Зелената сделка.
Не препоръчваме да се дават грантове на бизнеса, а да се облекчават процедурите за реализиране на техните проекти, когато са съобразени с опазването на природата и екологичните изисквания. ВЕИ индустрията и технологии отдавна нямат нужда от субсидии и се реализират на пазарен принцип.

Изгарянето на отпадъци не следва да получава подкрепа, като се има предвид, че тази дейност принадлежи към по-ниските нива на йерархията на управлението на отпадъците в рамките на кръговата икономика. Не само изгарянето на вносни, но и родни отпадъци носят рискове за здравето на хората и околната среда. То е в рязък конфликт с принципите на Зелената сделка, защото води до разхищение на ценен ресурс и генериране на нови и повече отпадъци. 

Точно ресурсната ефективност трябва да е основен критерий за финансираните проекти по регионалните планове. Те следва да допринасят за прехода към устойчива, неутрална по отношение на климата кръгова икономика и енергийната независимост на страната.

/by
,

Ще намалят ли новите ГМО употребата на пестициди?…НЕ!

Ще намалят ли новите ГМО употребата на пестициди?…НЕ!

Доказателствата са категорични – новите ГМО няма да намалят употребата на пестициди.

ГМ култури от първо поколение бяха въведени преди повече от 20 години с обещания за намаляване на употребата на пестициди – обещания, които сега се дават за новите ГМ култури. Данните обаче показват, че това първо поколение ГМ култури, всъщност е увеличило употребата на пестициди в страните, където те се отглеждат широко.

За да се постигнат целите за намаляване употребата на пестициди, вземащите решения трябва да предприемат следните действия:

Да признаят, че обещанията на биотехнологичната индустрия не са доказани.

Да приемат реални решения за намаляване на пестицидите и насърчаване на промяна в обществената политика и законодателство.

Да въведат регулация на новите ГМО съгласно съществуващите закони за ГМО, за да се осигури свобода на избора за потребителите, земеделските производители и селекционерите, както и прилагане на строги мерки за безопасност на храните преди пускането им на пазара и етикирането им.

Вижте повече в доклада.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

БРИФИНГ | Май 2022 | Приятели на Земята Европа

Автор: Claire Robinson
Дизайн: contact@onehemisphere.se Визии: © Shutterstock.

 

 

/by

Какъв е пътят към нисковъглеродна енергетика и икономика според водещата научна информация? – част 2

В презентацията ще бъдат разгледани предимствата и недостатъците на следните решения за намаляване на въглеродните емисии:

  •  Ядрената енергия
  •  Слънчева и вятърна енергия
  •  Роля на водорода в новата енергийна система
  • Стратегии за драстично намаляване на енергийното потребление и това на природни ресурси
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
/by

Какъв е пътят към нисковъглеродна енергетика и икономика според водещата научна информация? – част 1

В настоящата презентация ще откриете:

  • Преглед на различните сценарии, представени в последния оценъчен доклад на Междуправителствената експертна група към ООН по промените в климата (IPCC), озаглавен “Смекчаване на климатичните промени”.
  • Предимства и недостатъци на водещите технологиите и решения, които присъстват в сценариите.
  • Изводи за технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) и премахването на въглерод от атмосферата.
  • Възможности за намаляване на емисиите чрез намаляване на потреблението.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
/by

Отворено писмо по REPowerEU и Стратегията на ЕС за слънчевата енергетика

Енергия за нашите покриви: призив за увеличаване на
слънчевата/фотоволтаична енергия с мисъл за нашите граждани и
общности

 

CEE REPowerEU and EU Solar Energy Strategy Letter- ZZ & GP

25.05.2022

Изходящ номер: 1191/25.05.2022 г.

 

Отворено писмо по REPowerEU и Стратегията на ЕС за слънчевата енергетика до:

 

Господин Кирил Петков
Министър-председател на Република България

Господин Петр Фиала
Министър-председател на Чешката република

Господин Виктор Орбан
Министър-председател на Република Унгария

Господин Матеуш Моравиецки
Министър-председател на Република Полша

Господин Николае Чука
Министър-председател на Румъния

Господин Едуард Хегер
Министър-председател на Словашката република

Същото писмо е изпратено до българския премиер Кирил Петков, чешкия премиер Петр Фиала, полския Матеуш Моравецки, румънския Николае Чука, словашкия премиер Едуард Хегер и унгарския Виктор Орбан.

 

Уважаеми министър-председатели,

Европейската комисия публикува своята Стратегия на ЕС за слънчевата енергетика като част от комуникацията си по плана REPowerEU, очертаваща набора от действия, които да намалят зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива и да забързат енергийния преход – ние, като представители на организациите в гражданския сектор, призоваваме да се застъпите за слънчевата енергия. Трябва напълно да се използва потенциалът от слънчевите фотоволтаични системи (PV), като същевременно с това се даде възможност на гражданите и общностите в нашите държави да участват активно в така необходимия енергиен преход към една сигурна, справедлива, ефективна и напълно възобновяема енергийна система.

Намираме се в исторически момент на хуманитарни, социални и климатични кризи. Усещаме увеличение на сериозността и необходимостта от така нужния енергиен преход след нахлуването на Русия в Украйна. Амбициозните енергийни спестявания (базирани на принципа “енергийна ефективност на първо място” и мерки за енергийна достатъчност) и ускореното развитие на устойчивата местна възобновяема енергия с
мисъл за хората, общностите и биоразнообразието могат не само да ни отдалечат от изкопаемите горива, които допринасят за войната, но и да ни върнат обратно към изпълнението на Парижкото споразумение, да увеличат енергийната сигурност и независимост, като в същото време намалят сметките на потребителите и да спомогнат за разрешаването на проблема с енергийната бедност.

Децентрализираната енергийна система, в която хората имат властта да са производители/потребители (индивидуално или обединени в група или общност) е съществена част от това да бъде изградена една устойчива, справедлива и независима енергийна система. В една такава децентрализирана енергийна система, покривните слънчеви фотоволтаични системи имат огромен потенциал. Те могат да се инсталират бързо, позволявайки на домакинствата да бъдат не просто пасивни потребители, а активни производители, което връща контрола върху производството на електроенергия в техните ръце и ги прави истински участници в справедливия енергиен преход към 100% ВЕИ. Конкурентоспособността и достъпността на покривните слънчеви панели ги превръщат в безценно решение на настоящата криза с изкопаемите горива. Според нов доклад2 на CAN Europe пречките, свързани с административни процеси, политически и икономически рамки все още забавят използването на покривни фотоволтаици.

Затова призоваваме бързо да предприемете необходимите мерки (вж. приложението), за се даде път на безпрецедентно увеличаване на употребата на покривни слънчеви инсталации, което ще бъде първата голяма стъпка в покривната слънчева революция. Това ще позволи на гражданите и общностите да участват напълно в справедливия енергиен преход – с инсталации на слънчеви панели по покривите в нашите държави и затворени газови кранове.

 

С уважение,
Деница Петрова, „Грийнпийс“ – България
Радостина Славкова, ЕС “За Земята” – Friends of the Earth Bulgaria
Светослав Стойков, Institute for Circular Economy, Bulgaria & CEE Bankwatch Network
Barbora Urbanová, Centre for Transport and Energy, Czechia
Anna Kárníková, Hnutí DUHA – Friends of the Earth Czech Republic
Miriam Macurova, Greenpeace Czech Republic
Akos Eger, MTVSZ / NSC-FoE Hungary
András Lukács, Clean Air Action Group, Hungary
Csaba Lajtmann, Hungarian Climate Alliance
Ernő Kiss MNNSZ Hungarian Solar Energy Association
Martina Méhes, Energiaklub Climate Policy Institute
Mirosław Proppé, WWF Polska / WWF Poland
Wojciech Szymalski, Institute for Sustainable Development, Poland
Jolanta Zientek-Varga, Społeczny Instytut Ekologiczny / Social Ecological Institute, Poland
Tomasz Waśniewski, Fundacja „Rozwój Tak – Odkrywki Nie“ / Foundation “Development
YES – Open-Pit Mines NO”, Poland
Stan Zdzisław Nitak, Fundacja GAP Polska / GAP Poland
Dariusz Szwed, Zielony Instytut / Green Institute, Poland
Patryk Białas, Stowarzyszenie BOMIASTO, Poland
Maciej Wereszczyński, The Alliance of Associations Polish Green Network, Poland
Piotr Antoniewicz, Akcja Demokracja, Poland
Raul Cazan, 2Celsius, Romania
Marian Mândru, Greenpeace Romania
Kateřina Chajdiaková, Slovak Climate Initiative
Katarína Juríková, Greenpeace – Slovakia
Dana Mareková, Climate Coalition Slovakia

ПРИЛОЖЕНИЕ
КЛЮЧОВИ МЕРКИ, КОИТО ЩЕ ПОЗВОЛЯТ УВЕЛИЧАВАНЕ УПОТРЕБАТА НА
ПОКРИВНИ ФОТОВОЛТАИЧНИ ИНСТАЛАЦИИ

Управление

● Да бъдат формулирани стратегии с амбициозни и ясни цели, базирани на оценките за пречките и потенциала на увеличение употребата на покривни фотоволтаични системи.
● Да бъдат създадени постоянни институционални механизми с участието на широк спектър от заинтересовани страни и от всички равнища на управлението, които да допринесат към проследяването на
изпълнението на политиките за покривните фотоволтаични системи.
● Да бъдат създадени и да бъде осигурено достатъчно финансиране на местни и регионални агенции и организации за възобновяема енергия, които да подкрепят граждани, малки и средни бизнеси и местната власт.

Инициативи, субсидии и програми за подкрепа

● Да се транспонира напълно директивата за възобновяема енергия RED II, която позволява на производители/потребители да получават възвръщаемост на средствата, включително и чрез програми за
подкрепа, където това е необходимо, за собственото производство на възобновяема енергия, която връщат в мрежата. Това ще повлияе на пазарната стойност на тази енергия и ще вземе предвид дългосрочната
стойност на тази енергия за мрежата, околната среда и обществото.
● Да се намалят данъците до минимум и да се субсидират слънчевите/фотоволтаични панели, особено за енергийните общности и домакинствата, които са с нисък доход, живеят в енергийна бедност или
са уязвими.
● Да се стимулира собственото производство/потребление на енергия, включително и въвеждането на слънчеви системи с батерии за повече гъвкавост.
● Да бъде задължително инсталирането на слънчеви фотоволтаични
системи на всички нови сгради от 2025 г. нататък, и да са задължителни слънчевите фотоволтаични системи като част от програмите за сградно обновяване, където това е технически възможно.
● Да се използват разумно наличните европейски и национални
фондове за субсидирането на инсталирането на покривни слънчеви фотоволтаични системи. Тези домакинства, които са енергийно бедни, както и енергийните общности, които нямат достъп до пазара и не
могат да получават заеми, трябва да бъдат с предимство.

Разрешителни и административни процедури

● Да бъдат премахнати процедурите по разрешение за изграждането на покривни фотоволтаични устройства и да бъдат заместени с уведомления за започване на дейности по инсталиране.
● Да бъдат засилени единичните процедури за предоставяне на разрешения или тези “на едно гише”, които се отнасят до административните процедури за присъединяване към мрежата и да
бъдат дигитализирани тези процедури.
● Да бъдат намалени доколкото е възможно мрежовите тарифи и такси, като се прилагат само до степента нужна за спазването на принципа за отразяване на разходите.
● Да бъде въведен регистър на малките инсталации, за да се следи
развитието на покривните фотоволтаични системи.

Споделяне на енергия и колективно собствено производство/потребление

● Да се насърчи споделянето на енергия (чрез мрежата) и колективно собствено производство/потребление чрез транспониране и въвеждане на RED II.
● Да се намалят до минимум изискванията за размер и близост, които поставят пречки пред споделянето на енергия и колективното собствено производство/потребление.
● Да се въведат гъвкави възможности за участие на заинтересовани страни в колективни програми с цел да се мобилизират инвестиции, нови бизнес модели и така нужното социално приемане сред
гражданите.
● Да е възможно споделянето на енергия и колективното собствено производство/потребление в многофамилни сгради или подобни без да е нужно да се създава енергийна общност.

Енергийните общности като ключов лост

● Да се транспонират Директивата на ЕС за възобновяемата енергия (RED II) и Директивата за енергийния пазар, включително и да се въведе дефиниция за възобновяеми енергийни общности и граждански енергийни общности и да се предоставят изчерпателни и разбираеми рамки.
● Критериите на дефинициите на ЕС да бъдат отразени и разработени ясно и в детайли в националното законодателство (отвореност и доброволно участие, автономия, ефективен контрол, географска
близост).
● Да бъде определен такъв орган, който да проследява и наблюдава изпълнението на целите и разпоредбите за енергийните общности.
● Да бъдат въведени политики и мерки, които да подкрепят включването на енергийно бедните домакинства, тези с нисък доход и по-висока уязвимост в рамките за възобновяеми енергийни общности и
гражданските енергийни общности.

В допълнение на гореспоменатите мерки:

● Да се започне обществена информационна кампания относно предимствата на покривните фотоволтаични системи и да бъде осигурен лесен достъп до информация.
● Да бъдат развити програми за обучение по темата възобновяема енергия на администрацията, както и на експертите на местно, регионално и държавно ниво, както и качествени програми за подкрепа, за да има достатъчно и добре квалифицирани експерти в областта на енергийното проектиране, планиране, инсталиране и архитектура.
● Да бъдат въведени дигитални електромери (smart meters), които да осигуряват достъп до данните за енергийните потребители, за да се улесни ефективното (колективно) собствено производство/потребление и въвеждане в мрежата, като същевременно се съблюдава защитата на личните данни.
● Да се подготви разпределителната мрежа за включването на масовото потребление на фотоволтаична енергия и собствено производство/потребление в контекста на това да се използват всички възможности за гъвкавост.

 

/by
,

Емисии на метан от веригата за доставки на нефт и газ в Европа

Намаляването на емисиите на метан от петролната и газовата промишленост е от решаващо значение, ако искаме да останем в границите на затопляне от 1,5 градуса. Няма време за чакане: емисиите на метан са 80 пъти по-вредни от тези на CO2 в краткосрочен план. Съществуващите технологии и най-добрите практики за поддръжка могат драстично да намалят емисиите на метан от нефтодобива и газодобива при ниски разходи. Вижте подробности в инфографиката.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

/by
,

Финално заседание по казуса с откриване на нова въглищна мина в Сливнишко

Днес, 12 май, във Върховния административен съд се проведе финалното заседание от 4-годишната съдебна сага против откриването на нова въглищна мина в България. Началото бе през август 2018 г. когато фермерът Емил Мирчев от с. Радуловци, община Сливница, притежаващ земеделски парцели, попадащи под концесията за нова въглищна мина, атакува в съда решението на Министерски съвет, да предостави 30-годишна концесия за добив на лигнитни въглища на Минна Компания ЕООД.

Концесията е част от Алдомировския въглищен басейн, намира се между 3 села Братушково, Радуловци и Бърложница. Става въпрос за отваряне на нова въглищна мина на 40 км от София, която да работи по открит способ на въгледобив. Това означава значително прахово замърсяване не само за местните села, но и достигащо до столицата. 

Освен, че ще унищожи големи количества плодородна почва, мината с площ 2 кв. км. е в непосредствена близост до основните водоснабдителни съоръжения на селата Бърложница и Радуловци, което крие сериозен риск от увреждане на питейните запаси, а в дългосрочен план и спадане на водоносния хоризонт.

На територията на община Сливница, в близост до планираната мина, се намира влажната зона Алдомировско блато – защитена зона дом на редки птици и растения като блатното кокиче от Червената книга на България. Въгледобив по открит способ би увредил местообитанието на ценни не само за България, но и цяла Европа видове.

Малко повече за делото:

Снимка Деннис Тодоров

Земята на Емил ще бъде отчуждена, ако загуби битката в съда. А тази плодородна земя е завещана от дедите му, обработвал я е дядо му, а днес чрез нея изхранва децата си. 

Четирима други собственици поискаха да се присъединят към неговата жалба, но не успяха навреме да подготвят нужните документи. На по-късен етап като страна по делото се присъедини община Сливница, чиито общински земи също попадат в обхвата на концесията. Самата община е избрала свой различен път на развитие – път на екологосъобразно земеделие и туризъм с изградени водни атракциони, екопътеки, къщи за гости, реновирани пътища. Всичко това ще се увреди от отварянето на мината. В замяна на унищожението на своята територия община Сливница ще получи концесионно възнаграждение от едва 18 хил. лева, несравнимо по-малко от нужните за посрещане на загубите й.

Чрез свои фотографии пред съда символично бяха и други представители на протестиращите села. Заедно със земеделеца Емил са овчар, пчелар, учителка по биология, майка с двете й малки деца.                                                                                                      Всички те имат различни причини да искат концесията да не става реалност. 

За Земята и Грийнпийс България подкрепяме правото на местните жители на чиста околна среда и запазване на поминъка, който са си избрали. 

Плановете за мината са лигнитните въглища от нея да се горят в ТЕЦ Бобов дол – един от най-големите замърсители на Югозападна България. В допълнение към запрашаването от експлоатацията на мината, друг важен проблем идва от 15-те км. транспорт със самосвали от мината до гара Алдомировци, на път за ТЕЦ Бобов дол. Освен качеството на въздуха, тези камиони ще увредят и модернизираните наскоро с европейски средства пътища между селата и София. Именно тези комфортни пътища са една от причините множество млади семейства да се върнат да живеят в засегнатите села и да пътуват всеки ден до работните си места в София. В същото време ръководството на ТЕЦа многократно са заявявали в интервюта, че ще поемат по зелен път на развитие със собствени фотоволтаични мощности и производство на зелен водород. 

Срокът на концесията е 30 г., а страната ни чрез Плана за възстановяване и устойчивост вече заяви намерението си да преустанови използването на въглища до 2038 г. Работата на бъдещата мина надхвърля и срока от 2050 г. на Европейския съюз континента да стане първият въглеродонеутрален такъв. 

54% от всичките емисии на въглероден диоксид, отделени в България, са от въглища. За сравнение през 2014 г. са били 41%. Към днешна дата, вместо да се отваря нова въглищна мина, е нужно дaа се работи към диверсификация на източниците на енергия, включително газ, тоест към цялостна диверсификация на енергоизточниците в посока декарбонизация и нулев въглероден отпечатък.

Снимка: Божидар Николов

Припомняме и значима победа по настоящото дело, която се случи преди около година. Въпросната въглищна компания, свързана с консултанта Христо Ковачки, изпрати искане до съда за предварително изпълнение на концесионните си права – тоест пожела да започне добива на въглища преди да е приключило делото и съдът трябваше да даде мнението си. За щастие след нашата подробна аргументация, съдът отхвърли искането добивът на въглища да започне преди края на делото.

Природата и възможностите за туризъм и екологично земеделие щяха да бъдат унищожени безвъзвратно преди края на делото, но беше предотвратено.

Какво можеш да направиш?

Изпрати писмо на премиера оттук 👉 https://act.gp/pishi-na-kiril-petkov 👈 и поискай Министерският съвет да отмени разрешението за новата мина, свързвана с Христо Ковачки и да избере Живота пред Въглищата!

#ДОМЪТмиНЕеМИНА

Независимо от изхода на това дело, спасението на този район е на един подпис разстояние – този на премиера. Той може да отмени разрешението за въгледобив и да подкрепи живота в района, красив и чист, какъвто е сега. Така проблемът да се реши по най-бърз, щадящ за хората начин.

/by
,

Има ли замърсяване на въздуха в София с азотен диоксид?

Темата за качеството на въздуха в София най-често се свързва със замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ). Този аспект е вече добре познат, както на експертите, така и на голяма част от обществото. В същото време не се говори публично за замърсяването с азотен диоксид (NO2), тъй като според официалните данни нивата му са в нормите.

Резултатите от измервания на За Земята за 2021 г., които публикуваме в този доклад, обаче, показват, че замърсяването с азотен диоксид е реален проблем за София и гражданите са изложени дългосрочно на нездравословно високи нива. В 19 от 27 точки измерихме средногодишни концентрации над законовата норма. Най-сериозно засегнати са тези, които прекарват повече време близо до натоварени пътища, защото проблемът се наблюдава основно в близост до места с интензивен трафик на моторни превозни средства. Това не е изненадващо,
тъй като основният източник на замърсяване на въздуха с азотен диоксид в градовете по принцип са автомобилите с двигатели с вътрешно горене. София не прави изключение.

Научете повече от доклада!

Данни от измерванията в табличен вид, може да намерите тук.

/by

Премахване на пластмасовите бутилки за еднократна употреба от Народното събрание

Български бизнеси, неправителствени организации, блогъри и индивиди се обединиха за премахване на бутилираната вода от парламента 

Замърсяването с пластмаса за еднократна употреба е наболял проблем, който се задълбочава с всеки час. Един милион пластмасови бутилки с вода се продават всяка минута по света, а за производството на една от тях са нужни 3 литра вода и 250 грама петрол. 91% след това не се рециклират. Изследване на БАН доказа, че всеки ден само в Черно море се вливат по 3 тона пластмасови отпадъци. Още по-тревожно е и откритието, направено наскоро от холандски учени, за наличието на микропластмаси в човешката кръв.

300322_Pismo_Parliament_SUP_bottles-1

/by
, ,

Отворено писмо от 92 НПО срещу включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС

Open letter from 92 CSOs

Отворено писмо от 92 НПО:

За да се избегне „грийнуошингът“, позволен от Таксономията, финансовите институции трябва да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всичките си продукти и облигации, които се предлагат на пазара като устойчиви или зелени

 

Уважаеми банки, инвеститори и застрахователи,

 

На 2 февруари 2022 г., Европейската комисия предложи включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС за устойчиви дейности[1]. Това решение е кулминацията на двугодишна сага, която измени таксономията от научно обоснована  рамка, целяща да насочи инвестициите към устойчиви дейности в един силно политизиран документ, който обслужва възгледите на привържениците на изкопаемия газ и ядрената енергия.

Това решение не е научно обосновано и е несправедливо, а отговорните финансови институции трябва публично да поемат ангажимента да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всички продукти и облигации, които предлагат на пазара като устойчиви, зелени или отговорни.

Изкопаемият газ[2], както и ядрената енергия, бяха изключени от таксономията в последния доклад на експертната група, формирана от Европейската комисия. Доводите за това им изключване са прости: производството на газ води до значителни парникови емисии и все още няма доказано устойчиво решение за погребването на отработеното ядрено гориво[3]. Въпреки това лобиращите за газ и ядрена енергия, както и европейските държави-членки с големи дялове в тези индустрии не се съгласиха с това и Европейската комисия съзнателно позволи нови централи за изкопаем газ и атомни централи да бъдат включени в Таксономията на ЕС.

Действително, досега изкопаемият газ и ядрената енергия бяха единствените дейности, които се облагодетелстваха от специална процедура. Ядрената енергия бе предложена за преглед на Съвместния изследователски център (СИЦ/JRC) на Европейската комисия, организация, която е свързана с ядрената индустрия[4] и която представи проблема с изхвърлянето на отпадъците като решен. Този преглед не отчита възможността от аварии и рисковете за околната среда във веригата за доставки на  уран[5]. Бе допуснато газът да се отклони от прага на парниковите емисии за производство на електроенергия и/или топлинна енергия и така да може да отделя 3 пъти повече емисии от останалите производствени методи включени в таксономията[6].

Решението да бъдат включени изкопаемият газ и ядрената енергия в Европейската таксономия е в разрез с множеството предупреждения на изследователи, НПО и ОГО (организациите на гражданското общество), че едно такова решение ще застраши устойчивия преход в Европейския съюз. От една страна, новите газови електроцентрали, съвместими с таксономията, които отделят 270 gCO2e/kWh вече биха отделяли повече парникови газове от настоящата средна въглеродна интензивност на производството на електроенергия в ЕС и 16-18 пъти емисиите на наземната вятърна енергия[7], като по този начин се блокира възможността енергийната система на ЕС да достигне въглеродна неутралност в следващите десетилетия[8]. От друга страна, ядреният отпадък все още води до сериозни проблеми за устойчивостта[9]. Освен това, новите ядрени реактори изискват продължително време преди да могат да започнат да произвеждат електроенергия, което би означавало разширяване /бел.р. и удължаване живота/ на електроцентралите, използващи изкопаеми горива. Ядрената енергия, както и изгарянето на газ оказват отрицателно въздействие и на качеството на водата и нейната наличност.

Включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС след такъв непрозрачен процес отменя четиригодишната работа на европейските институции и експертни групи и вреди на ролята на ЕС като водач в устойчивото финансиране.

Самата Платформа за устойчиво финансиране, както и много професионалисти в сферата на устойчивото финансиране и групи като Eurosif и Принципите на ООН за отговорно инвестиране[10] са против предложението на Европейската комисия за включване на изкопаем газ и ядрена енергия и подчертават, че това би нарушило доверието в новата рамка и би имало сериозно въздействие върху околната среда. Президентът на Европейската инвестиционна банка обяви, че Европейската банка ще прилага свои собствени – и по-строги – критерии[11]. Европейската асоциация на потребителите (ЕАП) обобщи това като „неприемлив институционален грийнуошинг“.

Това мнение е споделено от много от бъдещите главни потребители на таксономията – финансовите институции. Групата на институционалните инвеститори за изменението на климата (IIGCC) – група от инвеститори, наброяваща над 370 институции и с повече от $50 трилиона активи под управление – се противопостави на включването на изкопаем газ, казвайки, че това би „уронило авторитета на таксономията, както и на ангажимента на ЕС за достигане на климатична неутралност до 2050“. Няколко отделни финансови институции заеха същата позиция спрямо газ/ядрена енергия като например Mirova във Франция, Achmea/ABP в Холандия, Union Investment/GLS в Германия и Raiffeisen Bank International в Австрия[12].

Отговорността да не подведат потребителите си сега е в ръцете на финансовите институции.

Дори ако делегираният акт изисква финансовите институции да отчитат подкрепата си за изкопаем газ и/или ядрена енергия поотделно, европейските граждани имат правото да очакват, че устойчивите продукти, които им се продават, не поддържат изкопаем газ и ядрена енергия и не трябва да се очаква от тях да проверяват това самостоятелно. Съществуващият световен пазар на зелени облигации изключва изкопаеми горива и ядрена енергия, подобно на няколко етикета за зелени устойчиви продажби в европейските държави [13]– Таксономията на ЕС не бива да бъде използвана за предлог за връщане назад.

Ние, НПО и ОГО, призоваваме финансовите институции да се ангажират публично да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всички свои продукти, както и облигации, които се предлагат на пазара като устойчиви, зелени или отговорни. Това специално налага изключването на тези видове енергии от фондове по „чл. 9“[14].

Европейските граждани не трябват да бъдат заблуждавани в това да повярват, че подкрепят устойчивия преход като избират таксономия, съобразена с климата, като в същото време несъзнателно подкрепят изкопаем газ и изграждането на ядрена инфраструктура.

Подписали:

  1. Urgewald

Regine Richter, Public Finance Campaigner

  1. Reclaim Finance

Paul Schreiber, Financial Regulation Campaigner

  1. European Environmental Bureau (EEB)

Christian Schaible, Policy Manager

  1. Greenpeace France

Florence de Bonnafos, Senior Campaigner

  1. Greenpeace Switzerland

Larissa Marti, Sustainable Finance Campaigner

  1. Greenpeace Italy

Alessandro Giannì, Campaign Director

  1. Greenpeace Espana

Meritxell Bennasar, Taxonomy Head

  1. Greenpeace CEE

Jasmin Duregger, Climate and Energy Campaigner

  1. Global Witness

Tara Connolly, Senior EU Gas Campaigner

  1. CAN Europe

Chiara Martinelli, Director

  1. Shareaction

Maria van der Heide, Head of EU Policy

  1. Friends of the Earth Europe

Colin Roche, Program Director

  1. Les Amis de la Terre France – Friends of the Earth France

Lorette Philippot, Private Finance Campaigner

  1. MTVSZ.hu – National Society of Conservationists – Friends of the Earth Hungary

Ákos Éger, Executive President

  1. Friends of the Earth US

Kate DeAngelis, International Finance Program Manager

  1. Environmental Association „Za Zemiata“ – Friends of the Earth Bulgaria

Radostina Slavkova, Climate and Energy Coordinator

  1. Friends of the Earth Finland

Tanja Pulliainen, Chairperson

  1. ReCommon

Simone Ogno, Finance and Climate Campaigner

  1. Fair Finance International

Kees Koode, International Coordinator

  1. 350.org

Nick Bryer, Associate Director – European Campaigns

  1. 350.org Japan

Takayoshi Yokoyama, Leader

  1. SumOfUs

Leyla Larbi, Campaign Manager

  1. WeMoveEU

Virginia López Calvo, Senior Campaigner

  1. ASUFIN

Verónica Rodríguez, Communication Officer

  1. Milieudefensie – Friends of the Earth Netherlands

Kauther Yahya, Sustainable Finance Campaigner

  1. Amazon Watch

Moira Briss, Climate and Finance Director

  1. BankTrack

Johan Frijns, Executive Director

  1. CEE Bankwatch

Petr Hlobil, Fossil Fuel Area Leader

  1. Change Finance

Shonan Kothari, Campaigns and Communication Officer

  1. .ausgestrahlt

Julian Bothe, Nuclear Energy Campaigner

  1. The KoalaKolektiv

Karla Koala, activist group

  1. Verbraucherzentrale Bremen

Annabel Oelmann, Finance Head

  1. Bellona Europe

Lina Strandvåg Nagell, Sustainable Finance & Economy Manager

  1. Bellona Germany

Dr. Erika Bellmann, Director

  1. The Alliance of Associations Polish Green Network

Maciej Wereszczyński, Energy and Climate Program Coordinator

  1. ZERO – Associação Sistema Terrestre Sustentável

Francisco Ferreira, Presidente

  1. The Gastivists

Manolis and Ermioni, members of the Gastivitsts

  1. Oil Change International

David Tong, Global Industry Campaign Manager

  1. The Veblen Institute

Wojtek Kalinowski, Director

  1. Revo prosper

Neus Casajuana, Presidente

  1. Both Ends

Cindy Coltman, Senior Policy Officer

  1. Just Finance International

Wawa Wang, Director

  1. Nature & Environment (Natuur & Milieu)
  2. Just Share

Hugo Robyn, Director – Climate Change Engagement

  1. Global 2000

Patricia Lorenz, Nuclear Energy Campaigner

  1. DUH

Constantin Zerger, Energy and Climate Director

  1. Climáximo

Joao Costa, Volunteer

  1. Bürgerbewegung Finanzwende

Magdalena Senn, Sustainable Finance Campaigner

  1. Counter Balance

Xavier Sol, Director

  1. Stand.earth

Gary Cook, Global Climate Campaigns Director

  1. Corporate Europe Observatory

Belén Balanyá, Climate and Energy Researcher

  1. Centre for Transport and Energy

Šimon Batík, Project Coordinator

  1. Fundacja EkoRozwoju / The Foundation for Sustainable Development

Krzysztof Smolnicki, Board President

  1. Stowarzyszenie Pracownia na rzecz Wszystkich Istot

Diana Maciąga, Climate and energy campaigner

  1. Stowarzyszenie Edukacyjno-Kulturalne Wspólna Ziemia

Radosław Sawicki, Board President

  1. Opzione Zero

Marino Favaretto, Representative

  1. Mekong Watch

Kiguchi Yuka, Director

  1. Hiilivapaa Suomi (Coal-free Finland)

Le Vo, Campaign Coordinator

  1. Alliance for Future Generations – Fiji

Seru Lavatenalagi, Coordinator

  1. Mom Loves Taiwan Association

Gloria K.J Hsu, Board Member

  1. Jubilee Australia Research Centre

Dina Rui, Campaigns Director

  1. Solutions For Our Climate

Dongjae Oh, Researcher

  1. Associazione Bianca Guidetti Serra

Donato Cardigliano, Representative

  1. Cedeuam UniSalento

Michele Carducci, Director

  1. Ecoistituto della Valle del Ticino

Oreste Magni, President

  1. Fairwatch Italy

Monica Di Sisto, Vice-President

  1. Associazione spazi popolari

Laura Imperiale, Representative

  1. Disarmisti esigenti

Ennjo Cabiddu, Activist

  1. Legambiente Leverano e della Terra d’Arneo

Fernando Vantaggiato, Representative

  1. Coordinamento ravennate „Per il Clima-Fuori dal Fossile“

Giuseppe Tadolini, Coordinator

  1. Action Aid Denmark

Magnus Jensen Nielsen, Sustainable Finance Researcher

  1. Stowarzyszenie Ekologiczne EKO-UNIA, Poland

Radosław Gawlik, President

  1. Re-set: platform for social-ecological change

Kubala Radek, Campaigner

  1. Associazione ambientalista Eugenio Rosmann

Claudio Siniscalchi, Representative

  1. Facing Finance

Thomas Küchenmeister, Managing Director

  1. People of Asia for Climate Solutions

Xiaojun Wang, Executive Director

  1. Mani Rosse antirazziste

Rachele Collela, Member

  1. Earthlife Namibia

Kohrs Bertchen, Chair

  1. Comitati cittadini per l’ambiente

Giovanna Margadonna, Representative

  1. COBAS Confederazione Comitati di Base

Vincenzo Miliucci, Member of the National governance

  1. Coord.ravennate „Per il Clima – Fuori dal Fossile“

Giuseppe Tadolini, Representative

  1. Emergenzaclimatica.it

Angelo Gagliani, Representative of the editorial board

  1. Campagna Per il Clima Fuori dal Fossile

Renato Di Nicola, Representative

  1. Movimento No TAP/SNAM Brindisi

CosimoQuaranta, Representative

  1. Trivelle Zero Molise

Marcella Stumpo, Representative

  1. Trivelle Zero Marche

Fabrizio Recanatesi, Representative

  1. Fundacion Chile Sustentable

Sara Larrain, Director

  1. Open Plan Foundation

Magdalena Klarenbach, Board Member

  1. Polish Ecological Club Mazovian Branch

Urszula Stefanowicz, Policy Officer and Project Coordinator

  1. Polish Ecological Club East-north brange

Jadwiga Kopeć, Coordinator

  1. Forum Ambientalista

SimonaRicotti, Representative

  1. EkoStandrez

Romana Leban, Representative

 

[1] За по-детайлен анализ, вж. анализа на Reclaim Finance (англ.)

[2] Изкопаемият газ беше включен само при условие, че не отделя повече от 100 gCOe/kWh. Този праг е доста по-нисък от емисиите на най-добре справящите се инсталации (210-230 gCOe/kWh когенерация) и изисква постигането на масово използване на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод. Като се имат предвид съмненията относно ефективността на тези технологии за улавяне на въглерод и тяхната висока цена, такива централи е малко вероятно да бъдат построени и така газът ще бъде практически изключен от таксономията.

[3] В света вече са създадени 250 000 – 300 000 тона високо токсичен и силно радиоактивен отпадък без да има никакви геологични структури за неговото съхранение.

[4] Вж. изследването на Грийнпийс относно връзките на СИЦ с ядрената индустрия (англ.)

 

[5]  За анализ на доклада на СИЦ вж. докладите на Око-институт, НКРЗОС и на немската Федерална служба за безопасно  управление на ядрени отпадъци. За обобщение вж. доклада на Reclaim Finance (англ)

[6] За останалите производствени методи за електричество и отопление, включени в таксономията, прагът е 100g/CO2e/kWh. Прагът от 270gCO2/kWh за газ е за директни емисии в точката на горене, а при прага от 100gCO2/kWh се има предвид пълният жизнен цикъл; според IPCC, за изкопаемия газ, това представлява средно 32% разлика в емисиите.

[7] Прагът от 270gCO2e/kWh е по-висок от този, заложен от Европейската инвестиционна банка за заеми (250gCO2e/kWh). Също така е и значително над сегашната средна въглеродна интензивност на производство на електроенергия в Европа (215gCOe/kWh през 2020 г. според МАЕ и 226gCO2e/kWh през 2020 г. според Ембър), както и на емисиите от ВЕИ (8-83 g за фотоволтаична енергия и 7-16 g за наземна вятърна енергия в Европа според анализ на пълния жизнен цикъл в скорошно изследване на ООН).

[8] Инвестициите, необходими за изграждането на газова електроцентрала отнемат над 10 г. (9-17 г. в няколко щата в САЩ), а газовите електроцентрали работят средно 25-30 г. в Европа.

[9] За повече информация относно различните въздействия на ядрената енергия върху целите на таксономията, вж. доклада на Платформата за устойчиво финансиране и становището на Европейското бюро по околната среда.

[10] Вж. платформата на Елиз Атал и Ян Вандермостен.

[11] Вж. статията на Блумбърг относно мнението на президента Хойер за таксономията.

[12] Изпълнителният директор на френската компания Mirova се изказа публично против включването на газ в таксономията. Няколко немски финансови институции, както и австрийската RBI имат изказвания против включването на ядрена енергия. Холандските финансови институции – вкл. Achmea, ABP, ABN AMRO и Triodos – публикуваха становища против включването на двата енергийни източника. Датските Folkesparekassen и Merkur Cooperative Bank също се изказаха против включването на газ.

[13] Вкл. Екомаркировките на скандинавския Green Swan Ecolabel и френския Greenfin.

[14] Фондът по чл. 9 (според Регламента за разкриване на информация за устойчиво финансиране) е дефиниран като „фонд, който има за цел устойчива инвестиция или за цел намаляване на въглеродните емисии”.

 

/by
,

Енергийна ефективност за хората, в рамките на Европейската зелена сделка

EGD Council Energy Efficiency & Energy Poverty 20220302

/by

Биоразнообразието и природо-базираните решения са приоритет на Зелената сделка

EGD Council Adaptation Biodiversity & NBS 20220302

/by

Позиция на За Земята по новопредложенията в Директивата за енергийни характеристики на сградите

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

/by

Писмо до евродепутати относно гласуване на Петия ПОИ списък на 9 март

21 февруари 2021 г.
Изходящ номер: 1179/21.02.2022г.

ДО:

Александър ЙОРДАНОВ
Ангел ДЖАМБАЗКИ
Андрей КОВАЧЕВ
Андрей НОВАКОВ
Андрей СЛАБАКОВ
Асим АДЕМОВ
Атидже АЛИЕВА-ВЕЛИ
Ева МАЙДЕЛ
Елена ЙОНЧЕВА
Емил РАДЕВ
Иво ХРИСТОВ
Илхан КЮЧЮК
Искра МИХАЙЛОВА
Петър ВИТАНОВ
Радан КЪНЕВ
Сергей СТАНИШЕВ
Цветелина ПЕНКОВА

Относно: Гласуване в Европейския парламент за Петия ПОИ списък на 9 март

Уважаеми дами и господа евродепутати,

Призоваваме Ви да отхвърлите Петия списък на проектите от общ интерес (ПОИ или 5th PCI List), който съдържа множество инфраструктурни проекти за изкопаем газ!

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика към Европейския парламент прие настоящия Пети списък с ПОИ. Сега той предстои да бъде гласуван в пленарна зала, за да се ратифицира приемането на проектите за финансиране. Намерението е да се финансират проекти, които ще доведат до положителни промени в страните от цяла Европа (но дали е така?).

Проектите трябва да отговарят на редица критерии:
Първо, те трябва да са от полза за поне две държави-членки на ЕС.
Второ, те трябва да отговарят на поне една политическа цел от следните четири:
– засилване на енергийната сигурност,
– увеличаване на конкуренцията на енергийния пазар чрез предоставяне на потребителите на алтернативен избор,
– засилена интеграция/пазарна интеграция с мрежите на държавите членки и
– принос към прехода към устойчива енергия от възобновяеми източници.
Именно този последен принцип трябва да бъде приоритизиран, тъй като е неразделна част от способността на ЕС и държавите-членки да се справят с предизвикателствата на изменението на климата.

Въпреки тези критерии, Петият списък на проектите от общ интерес съдържа 30 проекта за изкопаем газ, които ще получат финансиране на обща стойност 13 млрд. евро. От тези 30 проекта, четири са подадени от България и ще включват изграждане или разширяване на инфраструктурата за изкопаем газ в страната.

Газовите проекти нямат място в този списък. Те увеличават риска от катастрофални смущения в енергийните ни доставки. Вредят на околната среда и качеството на въздуха, отделяйки огромни количества метан – чрез течове на метан по цялата производствена верига, чрез практики като рутинно изпускане и изгаряне. Не допринасят за диверсификацията на енергийните мрежи – те само налагат зависимост от повече газ, тъй като проектите са твърде скъпи, за да бъдат изоставени, след като бъдат изградени.

Българските евродепутати трябва да се застъпят за потребителите на енергия и да отхвърлят списъка на 9-ти март, докато проектите свързани с изкопаеми горива остават част от него. България заслужава списък с ПОИ, които действително ще допринесат за развитието на енергиен сектор с нулеви нетни емисии на парникови газове, за сигурността на енергийните доставки и ще намалят цените на енергията, като същевременно повишат конкурентоспособността на енергийния пазар и икономиката на България.

Гражданското движение срещу газа в Европа се разраства, същото важи и за България. Затова и ще даваме платформа на всички в България, които се противопоставят на изкопаемия газ, за да изразят гласа, опасенията и вижданията си за алтернативи.

Бихме искали също така да подчертаем, че оставаме на разположение за срещи с Вас, така, че заедно да оформим Списък с проекти от общ интерес, който ще доведе до реален зелен и справедлив преход за България.

Прилагаме списък с граждани и организации, които подкрепят настоящата позиция.

С уважение,
Екологично сдружение „За Земята“ – Friends of the Earth Bulgaria

Rory Forster
Радостина Славкова
Симеон Горов

Нашите партньори също подкрепиха:

/by

7 искри за запалване на нова икономика

Свалете пълния доклад като pdf

Заедно с нашата европейска мрежа от организации в 32 държави, Приятели на Земята-Европа разработихме 7 идеи за трансформация на икономиката на Европа. Представяме ви  някои от нашите основни виждания и приоритети. Надяваме се, че те ще вдъхновят действия за цялостна промяна на сегашната доминираща, основана на растежа, капиталистическа, неолиберална икономика. Считаме, че тя е в основата на унищожаването на нашата обща планета и на хората и ще се борим да разарушим структурите на властта, които я поддържат и задвижват. Надяваме се, че нашата визия ще стимулира колективни действия за препроектиране на икономиката, така че тя да служи за благосъстоянието на всички хора и Земята. Всяка от представените идеи не е трансформираща сама по себе си – всички те са взаимозависими. Трансформиращата промяна на нашата икономическа система идва от прилагането на тези идеи, а и отвъд тях, заедно.

/by

POSITION PAPER on the revision of the Ambient Air Quality Directives

POSITION PAPER of environmental, health, children’s, women’s organisations and citizens’ groups in response to the public consultation ending 16.12.2021 on the revision of the Ambient Air Quality Directives (2008/50/EC – “the Directive” and 2004/107/EC)

We the undersigned 15 organisations and citizens’ groups from Bulgaria submit the following position paper in response to the public consultation on the revision of the Ambient Air Quality Directives (AAQDs) and in support of the efforts of the environmental umbrella NGOs in Brussels.

Air pollution is not only the number one environmental health risk in the 41 European countries with an estimated 440 000 premature deaths in 2019, but one of the leading environmental and health problems 1 in Bulgaria as well. With around 12 000 premature deaths relative to its smaller population Bulgaria is among the countries in the European Union suffering the most from air pollution. Air pollution causes both chronic and serious diseases such as asthma, cardiovascular problems and lung cancer.

Bulgaria is behind in meeting the current EU air quality standards and is still breaching the limit values for certain pollutants such as PM10, PM2.5, SO2 and NO2. As a result there has been a ruling from 2017 of the Court of Justice of the European Union on breaching PM10 limits and several pending infringements, including one on insufficient enforcement of the 2017 CJEU decision. Clearly Bulgaria has problems in implementing the clean air legislation since many of these limits had to be respected a decade ago.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

/by
данък пластмаса
,

Европейски данък върху нерециклирани пластмасови опаковки

Данък пластмаса

От началото на 2021 година съществува нов собствен ресурс на ЕС, който представлява националната вноска въз основа на количеството нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки. Държавите членки дължат единна ставка от 0.80 евро за килограм нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса. Според изчисления на Центъра за европейски политики, годишното задължение на България с намалението, заради по-ниския от среден за ЕС брутен национален доход на глава от населението, се очаква да е 20 912 800 евро. Ако тежестта за покриването на това ново задължение падне върху потребителите, то българите ще плащат по 3 пъти за отпадъците си от опаковки. Първи път под формата на продуктова такса, втори път като данъкоплатци чрез такса „Битови отпадъци“ за опаковките в смесените отпадъци, а с въвеждането на новия „данък пластмаса” изглежда ще заплатят и трети път за една неефективна система за управление на отпадъци.

С настоящето становище Ви представяме нашите коментари и предложения относно въпроса как да се избегне „тройно плащане“ за едно непълноценно управление на отпадъците. Основните насоки са три: по-точно отчитане на отпадъците, по-справедливо финансиране на управлението на отпадъците, както и стратегически решения за отпадъците от опаковки.

Призоваваме за действия в посока подобряване на управлението на отпадъци в България, което да насърчи намаляването на генерираните отпадъци от опаковки и да спомогне за прехода на страната ни и Европа към кръгова икономика и намаляване на замърсяването на околната среда.

 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

/by
,

Новите ГМО: как големият бизнес се сдобива с контрол над храната ни

Новите ГМО: как големият бизнес се сдобива с контрол над храната ни

БИОРАЗНООБРАЗИЕТО, НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ИЗБОРЪТ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ СА ЗАСТРАШЕНИ

Знаем как да поправим счупената хранителна система в света. Нуждаем се от агроекология, която да зачита и насърчава биоразнообразието, да се съсредоточава върху устойчивостта на земеделските култури и обмена на знания. Нуждаем се от система, която поставя в основата си разнообразието, справедливостта и баланса с природата.

Лобистките групи за нови генетично модифицирани организми (ГМО) също твърдят, че имат отговорите – но техните „решения“ са много различни.

Според агробизнес корпорации като Corteva и Bayer ГМО технология като CRISPR е решението за нефункциониращата индустрия за производство на храни – технология, която те описват като демократизираща, устойчива и необходима. Ако се вгледаме по-дълбоко, ще открием, че тези ГМО, промотирани от Corteva, Bayer и други корпорации, са и тези, за които същите притежават патенти.

Биотехнологиите, агробизнесът и техните лобисти вече настояват Европейската комисия да дерегулира новите ГМО и да отхвърли доказателствата за всички свързани с тях рискове. Европейската комисия се вслушва в тях и изглежда повече от готова да вкара исканията на лобитата в нов закон с отслабени проверки за безопасност и с избегнато етикетиране на ГМО.

Агробизнесът и Европейската комисия не само представят новото поколение ГМО като ключов инструмент за устойчиви хранителни системи, но и някои световни биотехнологични корпорации се стремят към две основни законови промени:

  • Патентите за новите ГМО трябва да включват всички конвенционално отглеждани растения със сходни генетични характеристики, за да се получи безпрецедентен контрол върху растенията и семената.
  • Същите корпорации искат да държат в неведение земеделските производители и потребителите, като пускат на пазара своите продукти без никакво етикетиране и проверки за безопасност, за да намалят едновременно с това разходите си.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

БРИФИНГ | Декември 2021 | Приятели на Земята Европа
Автор: Cass Hebron
Дизайн: contact@onehemisphere.se Визии: © Shutterstock.

/by
, ,

Да редактираш истината. Редактирането на гени не е решение.

Редактирането на гени не е решение на промените в климата. 

Земеделието е попаднало в омагьосан кръг. Индустриалното селско стопанство и особено индустриалното производство на фуражи за животни е основен източник на емисиите на парникови газове и изменението на климата, а земеделсткият сектор се бори да се справи с последиците от това нарушаване на климата. Повишаването на температурите, екстремните метеорологични явления и непредсказуемите условия поставят под заплаха земеделското производство, което от своя страна застрашава производството на храни.

Ефективните решения трябва да бъдат двупосочни: както да се намали въздействието на селското стопанство върху околната среда, така и да се направи секторът по-устойчив на климатичните въздействия.

Агробизнесът и биотехнологиите рекламират новите ГМО като ключ към запазване на производството на храни в новите нестабилни климатични условия.

Те твърдят, че използвайки нови методи на генното инженерство за редактиране на геномите на растенията, ще разработят такива, които са в състояние да дават стабилни добиви в условия на суша или ще модифицират корените им, за да съхраняват повече атмосферен въглерод.

Политиците и учените не трябва да отделят време и пари за намаляване на въздействието на метана от кравите и за създаване на ГМО-модифицирани фуражи за масово производство. Те трябва да намерят начини да се откажат от неустойчивото промишлено земеделие. Въпросът, на който биотехнологиите се опитват да отговорят, е: “Как да поддържаме същите нива на свръхпроизводство и експлоатация на ресурсите?”, а би трябвало да бъде: “Как да се отдалечим от една експлоататорска и вредна за околната среда индустрия?”

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

/by
,

ДЕКЛАРАЦИЯ по проект 9а „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Снимка: Етюдите на София, http://sketchesofsofia.com/

/by
,

Декларация за климатична справедливост

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
/by
E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: СМЕСВАНЕ
, ,

E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: СМЕСВАНЕ

Смесването на водород с изкопаем газ в съществуващата европейска газопреносна мрежа се предлага като вариант за плавен преход към климатична неутралност. Смесването обаче може да бъде осъществено само в много ниски количества, а без цялостно преоборудване на мрежата – в обеми по-малки от 10%. Цените за потребителите ще се повишат, стандартите за газ ще бъдат подкопани, а ползите за околната среда биха били минимални.

Устойчивият водород се очаква да бъде достъпен в ограничени количества и е подходящ единствено в специфични процеси, за които няма неутрални по отношение на климата алтернативи. Тази употреба не изисква смесване на водород в общата газопреносна мрежа.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
/by
E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: ЖИЛИЩНО ОТОПЛЕНИЕ
, ,

E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: ЖИЛИЩНО ОТОПЛЕНИЕ

За да се достигнат целите на ЕС в областта на климата, емисиите от сектора на жилищните сгради в ЕС трябва да намалеят с над 60% до 2030 г. (спрямо  стойностите от 2015 г.). Това означава, че спешно са необходими варианти за декарбонизация, които могат да бъдат внедрени масово през следващите години. 

Устойчивият водород обаче няма да бъде наличен масово преди следващото десетилетие, докато други варианти – като мерките за енергийна ефективност, използването на термопомпи и централното отопление, вече са на наше разположение. Производството на топлинна енергия чрез водород ще изисква скъпо преустройство на настоящата газопреносна мрежа и свързаните с нея битови уреди, докато използването на термопомпи, например, ще е не само по-евтино, но и по-ефективно (около шест пъти).

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
/by
E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: ИНФРАСТРУКТУРА
, ,

E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: ИНФРАСТРУКТУРА

Водородната инфраструктура ще трябва да бъде структурирана по различен начин от газовата, за да се постигне нейната максимална ефективност. Тя трябва да бъде планирана така, че да пренася водород към районите с повишено търсене, като индустриални центрове например. Ако се планира в непосредствена близост до обекти за производство на възобновяема енергия това би намалило разходите за изграждането ѝ. Настоящата газопреносна мрежа на ЕС ще може да бъде намалена дори и при най-оптимистичните варианти за употребата на водород.

Вероятно не всички настоящи потребители на газ ще се възползват от бъдещата наличност на водород. Разминаването между разходите и ползите свързани, с внедряването на водородната инфраструктура, би представлявало значителен риск за обществената ѝ легитимност.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
/by
E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: СНАБДЯВАНЕ
, ,

E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: СНАБДЯВАНЕ

Добиването на енергия от водород е от ключов политически интерес в прехода към климатична неутралност. Според начините на добив водородът може да бъде „син“ или „зелен“. „Синият“ водород се произвежда от изкопаеми горива и добитата от него електроенергия е със значителен въглероден отпечатък. „Зеленият“ водород се придобива чрез възобновяема енергия, но понастоящем той представлява едва 1% от общото производство на водород.

За успешното внедряване на водород в бъдеще е необходимо капацитетът за възобновяема енергия на ЕС да бъде утроен до 2030 г. Нужни са политики в областта на иновациите и понижение на цените на „зеления“ водород. Ключово предизвикателство е управлението на бързия преход към „зелен“ водород и недопускането на прекомерни инвестиции в „синия“, който може още през 2030 г. да е неконкурентен.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
/by