Дъждовна вода за дворната градина – кратко ръководство
Кратко ръководство за собственоръчно изграждане на система за събиране и използване на дъждовна вода в дворни градини.
Loading...
Loading...
Loading...
Reload document 
Open in new tab 
Разказ за Парма
Казус номер 7 от поредицата за общини с нулеви отпадъци на Европейската мрежа за нулеви отпадъци (Zero Waste Europe)
Loading...
Трети коментари от „За Земята“ по Националния план за възстановяване и устойчивост на България
Below you can find:
Position by Za Zemiata on the third draft of the Bulgarian National Recovery and Resilience Plan
Assessment of the energy part of the Bulgarian recovery plan (in English) / Оценка на енергийната част на плана за възстановяване (на английски език)
Становище на За Земята по третата версия на Националния план за възстановяване и устойчивост
Правителството представи за обсъждане трети вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на 16 април 2021 г. При коментарите ни по първите два варианта управниците отново демонстрираха липсата на прозрачност при вземане на решения, както и липсата на обратна връзка с организациите и експертите, които са писали коментари и правили предложения за подобряване качеството на НПВУ. Никой от нас не получи информация кои от предложенията са приети и кои — не, както и по какви причини.
Не беше направен опит за привличане на всички заинтересовани страни.
Според нас основна слабост на предложението за НПВУ е неразбирането на философията за създаването на плана, заложена от Европейската комисия.
Главната задача пред плановете за възстановяване на европейските страни е демонстрирането на желание и възможности за реформи, които да доведат до необратими промени към зелена и нисковъглеродна икономика.
Между втория и третия вариант на предложенията на правителството има прогрес, но е недостатъчен, допуска се голямо залитане към газови проекти, които нямат бъдеще и не са дългосрочно решение.
Нашето правителство предлага план за финансиране на отделни проекти, които нямат обща връзка помежду си за енергийна и икономическа трансформация. Това показва липса на визия за бъдещето и мислене на парче.
Предлаганите от нас коментари и предложения целят да подобрят част от предложените проекти и да ги поставят в обща рамка. Има достатъчно време за подобряване на качеството на предложените проекти в НПВУ, ако управниците се вслушат в коментарите на експертите и НПО, и променят стила на непрозрачност при вземането на решения.
Качеството на плановете и проектите е основно изискване за получаване на максимални средства от ЕК, не бързината с която ще бъдат подадени плановете.
Loading...
Loading...
Становището е подготвено със съдействието на Minor Foundation/ Supported by the Minor Foundation for Major Challenges
Насърчаване на енергията от възобновяеми източници в централизираното топлоснабдяване: доклад на Environmental Action Germany
Седем препоръки за политиката с цел насърчаване на енергията от възобновяеми източници в централизираното топлоснабдяване:
1. Субсидиите за топлоснабдяване от възобновяеми източници трябва да се предоставят директно, без отклонение през субсидиите за когенерация – комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (КПТЕЕ). Степента на подкрепа трябва да варира според съответната технология.
2. Производството на електрическа и топлинна енергия трябва да бъде разделено. Комбинираното производство в електроцентрали за КПТЕЕ поддържа дела на производството на топлинна енергия от изкопаеми горива ненужно високо и пречи на използването на енергия от възобновяеми източници в топлоснабдяването.
3. Технологията на комбинирано производство на енергия повече не трябва да се класифицира като „високоефективна“ и да се популяризира като такава. Системите за възобновяема топлинна енергия осигуряват по-висока ефективност.
4. Коефициентът на преобразуване в първична енергия за централизираното топлоснабдяване трябва да се изчислява чрез т.нар. метод на Карно. Според настоящите методи топлоснабдяването от изкопаеми горива изглежда благоприятно за климата само в математическо отношение и забавя инвестициите в „зелено“ топлоснабдяване и изолация на сгради.
5. Всички субсидии за отопление с изкопаеми горива, особено тези за електроцентрали за КПТЕЕ от изкопаеми горива, трябва да бъдат премахнати, за да се прекрати икономическата неравнопоставеност на „зеленото“ топлоснабдяване.
6. От общините трябва да се изисква да планират системите за топлоснабдяване в съответствие с целите по отношение на климата, за да се даде начало на преминаването към „зелено“ (централизирано) топлоснабдяване, когато това е целесъобразно.
7. Правителствата трябва да преценят най-добрия начин за осигуряване на достъп до мрежата за топлоснабдяване на трети страни – доставчици на възобновяема топлинна енергия.
Вижте повече в материалите от брошурата:
Loading...
Становище относно: Проект на ОП „Транспортна свързаност“ 2021-2027 и подход на Работната група
В одобреният преди три седмици Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 са събрани и анализирани подробни дании за транспортната система. Както коректно бе записано в проекта, климатичните проблеми в транспортния сектор на Р България са основно свързани с: „той е един от най-големите емитери на ПГ, бележещ постоянен растеж, но до голяма степен пренебрегван до скоро по отношение на влиянието му върху изменението на климата” (стр.11) „От 1991 г. насам консумацията на гориво непрекъснато се увеличава главно поради автомобилния транспорт.” (стр. 132) „През 2012-2016 г. енергийното потребление се увеличава по-значително в сектор „Транспорт“- с 16.6% за целия разглеждан период.” (стр.141) „Ниските темповете на намаляване на КЕИ от 2012 г. до 2016 г. се дължат на … увеличаване броя и използването на личните автомобили за сметка на другите поенергоефективни видове транспорт, недобро техническо състояние на голяма част от автомобилния парк и все по-продължителни и мащабни задръствания в големите градски центрове, където е съсредоточен автомобилния трафик.” (стр. 142) „През 2017 г. сектор Транспорт е с дял от 34% в крайното потребление на енергия, като запазва формиралата се през последните десет години позиция на водещ сектор в крайното потребление на енергия.” (стр. 150) „Вносът на нефт и природен газ се осъществява основно от Руската федерация. В случай на внезапни прекъсвания на доставките за по-дълъг период това би въздействало негативно във всички сфери на българската икономика, в т.ч. на транспорта и др.” (стр. 152)
Становище относно: Доклад за екологична оценка на проекта на програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г. на Екологично сдружение За Земята
За пълноценна оценка на настоящата процедура и подход би трябвало най-напред да оценим проблемите и недостатъците на процедурата и продукта на предишната ЕО на ОПТТИ 2014-2020 Целта на Екологичната оценка е осигуряването на високо ниво на защита и опазване на околната среда, допринасяне за постигането на екологичните съображения в процеса на подготовка и одобряване на ОПТТИ. Общата цел на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014- 2020 г., както и на Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г., е „Развитие на устойчива транспортна система”. Общата цел на програмата отговаря на тематична цел № 7 „Насърчаване на устойчивия транспорт и отстраняване на „тесните места” в ключовите мрежови инфраструктури”. Специфичните цели са „Повишаване качеството на железопътната инфраструктура и привличане на пътнически и товарен трафик за интегрирано развитие на транспортната мрежа на страната, като част от Трансевропейската транспортна мрежа”, „Отстраняване на тесните места по пътната мрежа за постигане на интегрирано развитие на пътната транспортна мрежа на страната, като част от “основната” Трансевропейска транспортна мрежа“, „Изграждане на устойчива мултимодална градска мобилност (нисковъглеродни градски транспортни системи) за повишаване на ефективността на използването на транспорта и транспортната инфраструктура” и „Повишаване на ефективността, безопасността и опазването на околната среда при използването на транспорта и транспортната инфраструктура“.
Второ становище на За Земята по проектите в НПВУ
Във връзка с публикуваната междинна версия (1.1) на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на 8 февруари За Земята подготвихме актуализиран списък с коментари по плана.
Предстои финализиране на документа. Има проекти, в които се забелязва много потенциал, но трябва да бъдат прецизирани. Както и в коментарите ни от есента – насърчаваме силно, но с още пояснения и доразработване, плановете за програми за реновиране, ВЕИ за домакинствата, осъвременяване на електроенергийната мрежа и ВЕИ в железниците.
Силно се противопоставяме на плановете за газова инфраструктура обслужваща въглищните ТЕЦ, които се появиха в тази версия, мимикриращи като водородни проекти.
Коментарите ни бяха изпратени и до политическите централи на новоприетите в НС партии. Надяваме се становището ни да подпомогне процеса по финализиране на този изключително важен план за страната ни. Очакваме скоро вероятно финалната версия 3 на НПВУ.
За допълнителна информация – първото ни становище по плана (1:0), на български и английски език.
Loading...
Становището е подготвено със съдействието на Minor Foundation/ Supported by the Minor Foundation for Major Challenges
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
0
0
e.tasheva
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
e.tasheva2021-04-05 16:38:442022-01-21 12:39:31Годишен описателен и финансов отчет за 2018 г. на екологично сдружение За Земята
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
0
0
e.tasheva
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
e.tasheva2021-04-05 15:50:342022-01-21 12:39:44Годишен описателен и финансов отчет за 2019 г. на екологично сдружение За Земята
Кандидат-проекти за Петия списък на ПОИ: последен тласък за изкопаемия газ?
Брифинг: Кандидат-проекти за Петия списък на ПОИ: последен тласък за изкопаемия газ?
През януари 2021 г. Европейската комисия публикува списък с кандидат-проектите за петия по ред списък с проекти от общ интерес или ПОИ. ПОИ са трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които получават най-висока политическа подкрепа на ниво Европейски съюз: по-бързи разрешителни процедури, ускорен процес на оценка за въздействието върху околната среда и допускане до специална линия на финансиране от ЕС (Механизмът за свързване на Европа или МСЕ). 74 на брой газови проекта са кандидатствали и са в очакване да получат одобрение като ПОИ. От тях нито един не трябва да бъде избран поради различни причини.
Какво не е наред с новата газова инфраструктура?
Изкопаемият газ е изкопаемо гориво, което значително замърсява въздуха и има негативно въздействие върху климата. В Европа изкопаемият газ вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид (CO2) от въглищата. Производството, транспортирането и използването на изкопаем газ също така неизбежно е свързано с отделянето на опасни и значително подценени емисии на метан. Метанът е парников газ, който допринася с почти 25% за глобалното затопляне и следователно превръща решението на въпроса с изкопаемия газ във важен елемент от всякакви действия, насочени към справянето с неотложните проблеми на климата.
Съобразно с това изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ е просто несъвместимо с ангажимента на Европа за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и още по-малко до 2040 г., което е необходимо, за да се ограничи повишаването на температурата до 1.5°C и да бъде в съответствие с Парижкото споразумение. Освен това изграждането на нова газова инфраструктура е ненужно и икономически нерентабилно: всички надеждни сценарии, включително прогнозите на Европейската комисия в съответствие с нейната цел за намаляване на емисиите от 55%, предвиждат намаляване на търсенето на изкопаем газ между 32% и 37% през 2030 г. и след това. Следователно изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ би довела до генериране на невъзвръщаеми инвестиции, блокиране на финансови средства и загуба на пари на данъкоплатците, които ще се стоварят върху европейските граждани.
На този фон предоставянето на достъп до специална линия за публично финансиране и до регулаторни бързи процедури на проекти за изкопаем газ изглежда несъгласувано и абсурдно. И все пак това ще се случи, ако проектите за изкопаем газ получат място в Петия списък с ПОИ.
Избирането на кандидат-проекти за изкопаем газ би било също несъвместимо с ревизирания регламент за трансевропейската енергийна инфраструктура (TEN-E), който най-вероятно ще влезе в сила през 2022 г. и изключва на този етап всички „класически“ проекти за изкопаем газ. Петият списък с ПОИ, от друга страна, също ще бъде приет през 2022 г., но все пак ще предвижда изграждането на инфраструктура за изкопаем газ. Това би довело до ситуация на явна политическа несъгласуваност, при която при наличието на регулация изключваща газова инфраструктура (TEN-E) проекти за изкопаем газ същевременно ще бъдат ускорено придвижвани и ще покриват условията за финансиране от ЕС до 2023 г.
Около две трети от инфраструктурните проектите за изкопаем газ, кандидатстващи за ПОИ споменават възможността да се транспортира водород в бъдеще. В даден момент, при преустройство на неголям брой съществуващи газопроводи, би могло да се стигне до тяхното ограничено използването за пренос на водород от възобновяема енергия. Обезпокоително е обаче, че като аргумент за бъдещото използване на водород се изтъква инфраструктура за изкопаем газ, която дори не е изградена към момента и която ще дойде в допълнение към съществуващата вече свръхголяма газопреносна мрежа. Дебатът за евентуална готовност за използването на водород не трябва да прикрива риска от изпадането в ситуация, в която значителни финансови средства ще бъдат блокирани в изграждането на газопреносната мрежа на ЕС и с това не трябва да се отвлича вниманието от необходимостта газовата инфраструктура да бъде изведена от експлоатация.
Няма какво да се залъгваме: включването на инфраструктура за изкопаем газ в Петия списък с ПОИ би означавало продължаваща подкрепа за една енергийна инфраструктура, която ще бъде несъвместима със собствената визия на ЕС за устойчива бъдеща енергийна система.
КАКВО НЕ Е НАРЕД С ТЕЗИ 74 КАНДИДАТСТВАЩИ ПРОЕКТА?
Сред кандидатите за Петия списък с ПОИ има 74 [1] проекта за изкопаем газ. Тъй като всички те представляват допълнителна инфраструктура за изкопаем газ на фона на съществуващата вече гъста и скъпо струваща газова мрежа на ЕС, те са несъвместими с климатичните цели на ЕС. Както показва скорошен доклад на Artelys, Европа не се нуждае от повече проекти за изкопаем газ, за своята енергийна сигурност. Освен това тези конкретни кандидат-проекти за изкопаем газ не трябва да бъдат включени в Петия списък с ПОИ поради поне една от следните причини:
- Те са кандидатствали в предишни години за ПОИ, но не са били одобрени. Петнадесет от кандидат-проектите, включително проекти – мастодонти като газопровода Eastring, Бял поток и разширяването на газопровода БРУА – са кандидатствали за ПОИ в миналото, но са били отхвърлени от Европейската комисия. Няма причина тези кандидатури да заслужават да бъдат разглеждани отново през 2021 г. особено взeмайки под внимание засилената амбиция на ЕС в областта на климата.
- Те са икономически нерентабилни без публично финансиране. Дванадесет от кандидатстващите проекти вече са получили милиони евро за строителни работи от Механизма за свързване на Европа, който отпуска този вид финансиране само за проекти, които „не са икономически жизнеспособни и обикновено не биха достигнали до инвестиционните програми на инфраструктурните предприемачи“. Тези вредни проекти са не само несъвместими с Европейските цели за климата, но се нуждаят от публично финансиране, за да имат икономически смисъл. Сред тях са терминалът за втечнен газ в Кипър, тръбопроводът GIPL между Полша и Литва и Балтийския газопровод между Дания и Полша. Няма смисъл да се губят и без това оскъдните публични средства за замърсяващи, икономически нерентабилни проекти. Вместо това, от финансиране и подкрепата на ЕС трябва да се възползват наистина устойчиви проекти за справедлив енергиен преход. Скорошни изследвания показват, че такива загуби вече реално са се случвали, като 440 милиона евро са били насочени към проекти за изкопаем газ, които или не са били завършени или все още не се използват.
- Тези проекти изпитват хронични строителни закъснения. Удивителните 65% от всички кандидат-проекти, които вече са били част от Четвъртия списък с ПОИ (43 от 66), са отчели забавяне с поне една година на датата за въвеждане в експлоатация – често пъти дори по-дълго. Например в Гърция два газопровода – проектът за интерконектор ИГБ / IGB, свързващ Гърция с България, и газопровода Посейдон, свързващ Гърция с Италия – вече отчитат отлагане с 5 години на датата за въвеждане в експлоатация. През 2020 г. само два газови проекта, част от Четвъртия списък на ПОИ, са осъществили напредък в сравнение с 2019 г. Според ACER най-честите причини за закъсненията са затруднения с финансирането. Всяка година закъснение потвърждава икономическата нерентабилност на тези проекти и увеличава вероятността за блокиране на финансови средства.
- Тези проекти ще бъдат осъществени на територията на страни, където търсенето на газ вече е достигнало своя пик. Това важи за 65% от всички кандидатстващи газови проекти. При само три изключения, всички държави от ЕС, където са планирани да бъдат разположени кандидат-проектите за газ, вече са преминали пика на газово потребление през последното десетилетие. При всички обстоятелства съществуващата инфраструктура за изкопаем газ е била достатъчна досега, за да задоволи и да отговори на търсенето през пиковите години – друга причина да не се изгражда нова, допълнителна газова инфраструктура в тези страни. Освен това следва да се има предвид, че търсенето на газ е спаднало в 16 държави-членки с поне 10% през 2019 г. в сравнение със съответните пикови години. Тези държави включват Франция, Унгария, Италия, Литва, Латвия, Румъния, Словакия, Дания, България и Словения, всички от които имат газови проекти, кандидатстващи за ПОИ на тяхна територия.
- Тези проекти срещат открита съпротива от страна на местните общности. Двадесет от кандидатстващите проекти са изправени пред някаква форма на местна опозиция от същите общности, които би трябвало да се възползват от тях. Ожесточена съпротива – водена от опасения за околната среда, здравето и поради геополитически притеснения – се разрасна около няколко проекта, които се очаква да увеличат вноса на изкопаем газ към ЕС. Те включват терминалите за втечнен изкопаем газ в Крък (Хърватия) и Скулте (Латвия), но също така и изграждането или разширяването на гигантските газопроводи: ТАНАП, ТАП, Южен Кавказ и Транскаспийските тръбопроводи, както и EastMed, свързващ Европейския континент с газовите полета в оспорваните води на Югоизточно Средиземноморие. Дори и да успеят някога да видят бял свят (след още много години), всички тези мегапроекти ще бъдат ненужни на европейския континент, където търсенето на изкопаем газ се очертава да намалява.
[1] Тази оценка не включва 3 кандидат-проекта за ETR, тъй като те не са проекти за изкопаем газ и следователно обикновено не отговарят на условията по настоящия TEN-E
ЗАКОНОДАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО ПОИ
На всеки две години Европейската комисия приема нов списък с ПОИ под формата на делегиран акт. Европейският парламент и Съветът на ЕС разполагат с два месеца (с възможност за удължаване с още 2 месеца) да приемат или да се противопоставят на целия списък, включително на всички ПОИ от всички категории.
Публикуването на окончателния проект на Петия списък с ПОИ се очаква до края на 2021 г. Процесът за избор на проекти, които ще бъдат включени, вече стартира през януари, с публикуването на нов списък с кандидатури. Преди да бъде приет от Европейската комисия, той ще бъде обсъден през пролетта и лятото на 2021 г. в регионални групи – платформа, силно повлияна от електро преносните системни оператори.
What is wrong with the 5thPCI list candidate projects?
Какво не е наред с проектите-кандидати за Петия списък на ПОИ?
Сред кандидатите за петия списък на ПОИ има 74 проекта за изкопаем газ.
Нито един от тях не трябва да бъде избран
ЗАЩО?
Тъй като всички те представляват допълнителна инфраструктура за изкопаем газ на фона на съществуващата вече гъста и скъпоструваща газопреносна мрежа на ЕС, те са несъвместими с климатичните цели на ЕС. На всичкото отгоре тези конкретни кандидат-проекти за изкопаем газ не трябва да бъдат включени в Петия списък на ПОИ поне по една от следните причини:
Този политически брифинг е публикуван от Climate Action Network (CAN) Europe и Food & Water Action Europe през март 2021 г. Climate Action Network (CAN) Europe е водещата европейска коалиция на неправителствените организации, бореща се с опасните климатични промени. С над 170 членуващи организации от 38 европейски държави, представляващи над 1500 НПО и повече от 47 милиона граждани, CAN Europe популяризира политиките за устойчив климат, енергетика и развитие в цяла Европа. За Земята е българският член на мрежата.
www.caneurope.org
Food and Water Action Europe е европейската програма на Food & Water Watch, организация с нестопанска цел, базирана в САЩ. Food & Water Action Europe защитава здравословната храна и чистата вода за всички. Ние се противопоставяме на корпорации, които поставят печалба пред хората и се застъпваме за демокрация, която подобрява живота на хората и защитава нашата околна среда.
www.foodandwatereurope.org
ESTHER BOLLENDORFF
Senior Gas Policy Coordinator
Climate Action Network Europe
esther@caneurope.org
FRIDA KIENINGER
Senior Campaigner Food & Water Action Europe
fkieninger@fweurope.org
+32 (0) 2893 1045
FEDERICO MASCOLO
Intern
Climate Action Network Europe
federico@caneurope.org
Брифингът е преведен от Десимир Панчев и Веселина Василева (газов координатор в За Земята, v.vasileva@zazemiata.org) на базата на оригиналния текст: http://bit.ly/2021PCI5thList
Сертификат за общини с нулеви отпадъци
Новата инициатива на Екологично сдружение „За Земята“ е насочена към българските общини, желаещи да бъдат водещи в доброто управление на отпадъците и да служат за пример в прехода към кръгова икономика в България.
Loading...
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
0
0
violeta
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
violeta2021-03-22 09:49:222021-03-22 11:47:08Ядрената енергетика в България — хаос, корупция и некомпетентност
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
0
0
e.tasheva
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
e.tasheva2021-03-15 18:47:042021-03-15 18:47:04Становище по Национален план за управление на отпадъците до 2028 г.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2020/05/Screenshot-2020-05-12-11.21.30.png
752
1124
violeta
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
violeta2021-03-05 11:26:372021-03-05 11:26:37За устойчиво управление на отпадъците без изгаряне — отворено писмоСъщност на депозитната система
Бутилки, кенчета и кутии за еднократна употреба се използват за продажба на все по-голямо разнообразие от напитки като вода, безалкохолни напитки, сокове, енергийни напитки, мляко, алкохол и други. След краткосрочната им употреба те се превръщат в огромно количество боклук, който често срещаме в реки, дерета, крайпътни отбивки и къде ли още не. Вече повече от 40 години има дебат относно най-ефективния начин за събиране на тези контейнери, за да могат да бъдат рециклирани качествено. Въпреки че най-често се твърди, че решението за справяне с огромните количества отпадъци от контейнери за напитки са общинските програми за рециклиране, които ползват домакинствата, през последните години се наблюдава безпрецедентен интерес към инициативи за възвръщаем депозит, като някои държави приемат нови и разширени закони за депозити като допълнение към съществуващите им модели за събиране на отпадъци от домакинствата.
Какво е депозитната система?
При депозитната система потребителите, които купуват даден продукт, плащат допълнителна сума (депозит), която ще им бъде възстановена при връщането на опаковката или продукта в пункта за събиране. Системата се основава на предлагане на икономически стимул за потребителите да връщат празните контейнери във всеки магазин, така че те да бъдат използвани повторно или рециклирани.
Какви са предимствата на депозита?
– Депозитната система е ясна и лесна за използване – потребителите разбират смисъла на депозита за веднага, за разлика от цветните улични контейнери за разделно събиране.
– Депозитите водят до повече рециклиране – по-голямото количество и по-доброто качество на върнатите бутилки позволяват рециклирането им отново в бутилки, което е и едно от изискванията на новата директива за ограничаване на пластмасовите изделия за еднократна употреба. При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е 10 пъти по-малка, отколкото при останалите опаковки, общото ниво на нерегламентирано замърсяване намалява наполовина, а броят неправилно изхвърлени бутилки намалява с 90%.
– Депозитите са справедливи – поради неефективното разделно събиране голяма част от потенциално рециклируемите материали днес отиват в сметища и депа или се изгарят в циментови заводи и тецове. Това представлява загуба за икономиката и растящ разход за местните данъкоплатци, които покриват цената за разхищаването на тези потенциални вторични суровини чрез такса „Битови отпадъци“. Въвеждането на депозитна система не изисква разходи от държавата, а възстановява баланса между отговорността на производителите, потребителите и държавната и местна власт.
– Стимул за по-екологични опаковки – чрез системата за събирането на бутилки, която стимулира хората да ги връщат в магазините, заплащайки депозит, производителите поемат своята отговорност за опаковките, които произвеждат в много по-пълна степен, отколкото чрез цветните контейнери. Което следва да води към постепенното въвеждане на по-добри, по-трайни, годни за повторна употреба, рециклиране или компостиране опаковки.
– Обхватът на депозитните системи постоянно нараства – такива действат в над 40 региона и държави по света, от които 10 са в Европа. До момента нито една от тези държави и региони не се е отказала от депозитната система, а все повече нови региони я въвеждат. В Литва депозитна система е въведена от 2016 г., а на път са още 11 страни и региони в Европа: Белгия, Ирландия, Словакия, Латвия, Нидерландия, Малта, Австрия, Румъния, Шотландия (Обединеното кралство), Каталуния (Испания) и дори Турция.
За Земята изпрати становище по предложенията за реформа на енергийния пазар
За Земята се включи в консултацията на Европейската комисия по Плана за реформа на българския енергиен пазар“, споделена от Министерство на енергетиката няколко дни преди крайния срок 11 февруари.
Становището ни е налично само на английски език
Za Zemiata position on the Bulgarian Energy Market Reform Plan
Loading...
Становището е подготвено със съдействието на Minor Foundation/ Supported by the Minor Foundation for Major Challenges
Не на генетичното насочване: генна модификация на дивите видове и цели екосистеми
От изобретяването на техниката за генетично инженерство CRISPR/Cas, гените могат да бъдат променени много по-фундаментално, отколкото е било възможно преди. С помощта на генетично редактиране могат да бъдат променени не само гените на обработваеми култури и добитък, но и тези на диви животни и растения. По този начин природата – взаимодействието на видовете в техните екосистеми – също може да бъде генетично препрограмирана в близко бъдеще, за да отговаря на човешките цели.
За Земята казва „не“ на подобни експерименти!
Отговор на правителството за строежа на АЕЦ Белене и политиките на България относно ядрената енергия
Loading...
„Поколение неизвестно“ – доклад и позиция на За Земята и Приятели на Земята Европа за новите ГМО
В настоящия доклад ще намерите позицията на За Земята и Приятели на Земята Европа относно ГМО2.0 – продуктите на генетичното редактиране.
Ето и накратко какво засягаме с него:
- Кого овластява технологията, кого обезсилва и кой я притежава?
- Агрохимическата индустрия представя тези нови техники като устойчиво решение, като се стреми да защити своя пазар за индустриални стоки и семена.
- Понастоящем няма доказателства, че новото поколение ГМО ще изпълни някое от тези обещания.
- Тези нови техники за редактиране на гени модифицират ДНК на растения, животни и микроби, променяйки генетичния материал на организма по начини, които не се срещат естествено и не се получават чрез конвенционално размножаване на растения.
- Техниките за генетично редактиране могат да доведат до неочаквани резултати.
- Тази непредсказуемост е един от основните аргументи за строгото регулиране, въведено за ГМО, а рискът остава и за продуктите на ГМО2.0. Следователно те следва да бъдат регулирани по същия начин.
- Правилата за ГМО гарантират, че земеделските производители, животновъдите и потребителите са в състояние да вземат информирани решения, дали искат да използват ГМО, знаейки че са проведени изследвания за вероятните въздействия върху околната среда.
- Лобистите, представляващи производителите на зърнени култури, картофи, захарно цвекло и други твърдят, че прилагането на съществуващото законодателство за ГМО към новото поколение технологии би било основна заплаха за техните икономически интереси.
- Тяхната доминираща пазарна позиция означава, че могат да контролират достъпа до патента за технологията CRISPR на своите конкуренти, включително да определят цената за достъп до технологията.
- Естествени сортове култури могат да бъдат разработени, за да се адаптират към променящия се климат, а по-малко интензивните форми на земеделие ще ни позволят да храним хората по устойчив начин.
Вижте целия доклад тук.
Как правилно да разделяме и изхвърляме отпадъците си в Столичен район Витоша?
-
- Какво да правим с текстилните отпадъци?
-
- Какво да правим с автомобилните отпадъци: масла, акумулатори, гуми?
-
- Какво да правим с опасните отпадъци от бита?
-
- Какво да правим с неработещите електроуреди и електронни устройства?
-
- Какво да правим с изхабените батерии?
-
- Какво да правим с градинските отпадъци?
-
- Какво да правим със строителните и ремонтни отпадъци?
-
- Какво да правим с обемистите отпадъци?
-
- Какво да правим с хартията, картона, метала и пластмасата?
-
- Какво да правим със стъклото?
Подробно ръководство за правилно разделане и предаване на отпадъците от бита.
Становище по проект на Програма за качество на въздуха на София 2021-2026
На 18.12.2020 г. За Земята подадохме Становище по проекта на „Комплексна програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община за периода 2021-2026 г.“ (Програмата) в рамките на обществената консултация. То беше подкрепено от сдруженията Велоеволюция, Въздух за здраве, Горичка, „Грийнпийс“ – България, За Земята – достъп до правосъдие, Спаси София и WWF България
Документът се състои от 3 части, които можете да видите тук:
Генното инженерство застрашава поминъка на бъдещите поколения
Защо новите геномни техники трябва да бъдат обект на строго регулиране
Ще се появят ли ГМО в чиниите и полетата ни, които не се изследват достатъчно, без дори да се етикетират?
Това е реална опасност, свързана с нови техники за произвоство на ГМО, наречени генетично редактиране. В момента европейските институции са под силен натиск от индустрията за облекчаване на регулациите им.
Онлайн пресконференция на CAN Europe настоява за държавите от Източна и Централна Европа да подкрепят амбициозни мерки за климата
Онлайн пресконференцията на CAN Europe, посветена на мерките срещу промяната на климата и възможностите за трансформация на икономиката, изтъкна посоката на развитие на държавите от Източна и Централа Европа. „Каква е цената на бездействието?“ се реализира в контекста на предстоящата среща на Европейския съвет на 10 и 11 декември, която ще определи амбициите на Европа за справяне с климатичните промени за следващите 10 години.
„Призоваваме българското правителство да подкрепи правилното решение и да подкрепи предложената от ЕК цел за намаляване на парниковите газове от поне 55% до 2030 г.“, подчерта представителят на За Земята Генади Кондарев.
Вижте повече в документа.
Отворено писмо относно: Решение на Европейския съвет относно целта на ЕС за климата до 2030 г.
ДО
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: Решение на Европейския съвет относно целта на ЕС за климата до 2030 г.
Уважаеми г-н Премиер,
На 10-11 декември трябва да се срещнете с Вашите колеги лидери от ЕС, за да обсъдите, наред с други неща, предложеното увеличение на целта за емисиите до 2030 г. Знаем, че това идва на фона на много други важни и неотложни въпроси, не на последно място кризата, причинена от COVID-19 пандемията, която има потенциал да повлияе на живота на гражданите и обществата на ЕС по съществени и необратими начини.
Предизвикателствата, породени от изменението на климата, са ясни и научните данни са еднозначни. Само драстичното (в безпрецедентни мащаби) намаляване на емисиите през следващото десетилетие, може да постави контрол върху изменението на климата и катастрофалните въздействия върху човешката цивилизация, които могат да последват.
Ясно е също така, че няма глобално решение, което да не включва лидерство на ЕС, особено като се има предвид относителното богатство на Съюза и неговата отговорност за историческите емисии на парникови газове. В навечерието на петата годишнина от Парижкото споразумение за климата от наше име и това на милиони наши членове в целия ЕС, Ви призоваваме да:
- Демонстрирате силно лидерство по отношение на климата и подкрепите намаляване на емисиите от поне 65% в сравнение с нивата от 1990 г. до 2030 г., заедно с ограничаването на повишаването на глобалната температура до 1.5°C;
- Отхвърлите идеята за промяна на настоящия национално определен принос (NDC) в нетна цел за намаляване на емисиите. Въз основа на собствената оценка на въздействието, предложението на Комисията за 55% нетно намаление би означавало намаляване на реалните емисии само с 50,5% до 52,8%, в зависимост от потенциала за поглъщане на въглерод в ЕС. Това също би добавило значителна несигурност, карайки ЕС и държавите членки да разчитат на силно несигурни нива на поглъщане, които не могат да заместят намаляването на емисиите и затова трябва да се разглеждат отделно;
- Избягвате да предоставяте каквато и да било подкрепа за постигане на „технологична неутралност“ на изкопаем газ или ядрена енергетика, тъй като нито един от двата енергийни източници не може да допринесе за неотложното намаляване на емисиите, така необходимо през следващото десетилетие.
Добавяме в Приложение кратка бележка, съдържаща допълнителна информация по тези три точки.
Европейските граждани очакват ЕС да се бори със застрашаващите ни климатични промени. Предстоящата Ви среща предоставя възможност на ЕС да покаже истинско лидерство в областта на климата.
Искрено Ваши,
Данита Заричинова и Ивайло Попов
Членове на УС
Екологично сдружение „За Земята“ – Приятели н Земята България
Деница Петрова
Ръководител
Грийнпийс – България
Веселина Кавръкова
Ръководител
WWF България
Естер Асин
Директор
Служба за европейска политика на WWF
Жорго Рис
Изпълнителен директор
Европейско звено на Грийнпийс
Вендел Трио
Директор
CAN Europe – Мрежа за климатични действия в Европа
Стъпка по стъпка: Преход към нулеви отпадъци за общини
Презентация на тема: Представяне на сертификат за общини от Европейската мрежа за
нулеви отпадъци. Времетраене: 10 минути
Представена от Евгения Ташева на 4 декември 2020 г. пред Националната асамблея на Асоциацията на еколозите от общините в България.
Дори при усложнена пандемична обстановка, събирането на отпадъците е обществено значима дейност, която не бива да спира да се подобрява. Европейската мрежа за нулеви отпадъци предлага работещо решение за местните власти, които искат да подобрят ефективността и да ограничат разходите за управление на битовите отпадъци, които представляват едно от най-важните пера в общинските бюджети. Българският член на международната мрежа – екологично сдружение За Земята – представя основните критерии, включени в процеса по сертифициране на общини, стремящи се към нулеви отпадъци. Целта е обсъждане на изпълнимостта на критериите в българските условия.
Loading...
Зелената сделка е новата стратегия за развитие на европейския съюз
Време е да разберем какво предстои, за да се включим навреме във вълната, която може да доведе до безпрецедентен скок на икономиката ни.
Loading...
Становище по проект на Национален план за възстановяване и устойчивост (ПВУ), представен за обществено обсъждане на 30.10.2020 г.
Правителството даде срок до края на ноември 2020 г. за коментари по черновата на Национален план за възстановяване и устойчивост. Планът е представен на strategy.bg със срок за консултация до 29.11.2020 г.
Становище на За Земята (ЗЗ) върху първи вариант на Национален план за възстановяване и устойчивост –
ZZ_Komentari_Plan_za_vuzstanovyane
Резюме на Становище на ЗЗ върху първи вариант на Национален план за възстановяване и устойчивост –
Full position of ZZ on the draft of National Recovery and Resilience Plan – ZZ_Position_NRRP_ENG
Resume of ZZ position on the draft of National Recovery and Resilience Plan – ZZ_Position_NRRP_Resume_ENG
Становището е подготвено със съдействието на Minor Foundation/ Supported by the Minor Foundation for Major Challenges
Анализ на данни за нивата на азотен диоксид в София
Замърсяването на въздуха е най-големият екологичен риск за здравето на хората в Европа според Европейската агенция за околната среда. Основните замърсители, които се цитират са фините прахови частици (ФПЧ), азотен диоксид, в по-малка степен озон и други. Поради продължаващото замърсяване в немалко страни, ЕС започна сериозно не само да обръща внимание на проблема, но и да настоява за по-ефективни и бързи мерки прилагани от страните членки. Срещу редица държави стартираха наказателни процедури за непостигане на нормите заложени в европейското законодателство. В някои случаи процедурите са в Съда на Европейския съюз, а в случая с България дори има осъдително решение от 5 април 2017 г. заради систематичното замърсяване на въздуха с ФПЧ.
Критичен анализ на върховенството на закона в процеса на лицензиране на АЕЦ Белене
Проф. Георги Касчиев
От години българските правителства поддържат корупционния проект АЕЦ Белене, след похарчени от държавния бюджет над 3 милиарда лева не е потърсена отговорност на никого за тази огромна кражба. Разбира се корупционните схеми са невъзможни без потъпкването на законите от представители на управляващите. Именно това е темата на анализа на проф.Касчиев : Критичен анализ на върховенството на закона в процеса на лицензиране на АЕЦ Белене.
Замърсяването на въздуха и човешкото здраве
Екологично сдружение “За Земята” започва серия научни публикации, представящи на разбираем език влиянието върху различни аспекти на живота ни, което има качеството на въздуха. Първата е посветена на една от най-важните теми и е озаглавена “Замърсяването на въздуха и човешкото здраве”. Тя използва данни от редица научни публикации и изследвания на Американската колегия на пулмолозите, Световната здравна организация и уважавани университети.
Loading...
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
0
0
violeta
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
violeta2020-10-23 11:35:042020-10-23 11:35:04Становище за инсталация за обезвреждане на отпадъци от хуманното и ветеринарно здравеопазване и от фармацевтични производства, град Монтана
Призив към министър-председателите на страните от Централна и Източна Европа
ДО: Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ: Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н ЕМИЛ ДИМИТРОВ
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: Призив към министър-председателите на страните от Централна и Източна Европа (Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Румъния, България) преди EUCO 15/16 октомври
Уважаеми господа министър-председатели,
С настоящия призив бихме искали да се обърнем към вас преди Европейския съвет на 15- 16 октомври, който ще бъде решаващ за европейските климатични цели и зеленото възстановяване на икономиките в нашите страни.
Несъмнено поради общото си историческо развитие в последните десетилетия, страните от Централна и Източна Европа се сблъскват със сходни предизвикателства пред икономическото и екологичното си развитие – като наследството от постсоциалистическата ера и колапса на тежката индустрия, както и необходимостта от значителни инвестиции.
Например повече от 50% от публичните инвестиции в Унгария идват от фондове на политиката за сближаване, а в България малко под 50%: https://cohesiondata.ec.europa.eu/Other/-of-cohesion-policy-funding, които да направят възможни структурните трансформации, така необходими за осъществяването на амбициозните климатични действия в съответствие с Парижкото споразумение. Макар в момента нашите държави да реагират по различен начин на кризата с COVID-19 и на европейската инициатива за зелено развитие, основният интерес на нашите общества остава много сходен. През последните шест месеца на пандемията стотици хиляди граждани, експерти, учени, активисти и артисти на гражданското общество и т.н. призоваха за икономическо и социално обновяване, основано на общочовешки и европейски ценности, включващо и осъзнаване на проблемите с климата на национално и европейско ниво.
С настоящия апел бихме искали да подсилим тези по-ранни инициативи и да подчертаем необходимостта да се гарантира, че всички разходи от бюджета на ЕС, и по-специално тези по линия на Кохезионната политика и Фондът за справедлив преход на ЕС, следва да бъдат съобразени с климатичните предизвикателства и да стимулират прехода към климатичен неутралитет, в интерес на централноевропейските общества и икономики.
Следващото десетилетие ще бъде от решаващо значение за предприемането на жизнено необходими действия, за да се избегне в близко бъдеще задълбочаването на негативното въздействие на промените в климата, които вече е видно засягат най-силно именно нашия регион в рамките на Европа. Като се вземат предвид и другите екологични предизвикателства (загуба на биологично разнообразие, недостиг на вода), необходимостта от разработване на цялостни стратегии насочени към грижата за хората и околната среда е по-важна и неотложна от всякога. Само чрез засилени действия сега по отношение на климата, ние можем да избегнем най-тежките и екстремни метеорологични последици, каквито са значителния спад на добивите, увеличаващите се водни бедствия, честите и тежки горещини, които се очаква да доведат до загуби в рамките на ЕС възлизащи на 175 милиарда евро годишно. Ние тревожно се разминаваме с целите на Парижкото споразумение за ограничаване повишаването на средната глобална температура до 1,5 °C и с настоящите неустойчиви политики се движим към свят, който до края на този век ще бъде с 3-4°C по-горещ в сравнение с прединдустриалния. Затова от решаващо значение е ЕС да действа изцяло съгласно ангажимента си по Парижкото споразумение.
Не можем да излезем от настоящата икономическа криза като задълбочаваме съществуващите вече проблеми. Нуждаем се от реформи и интелигентна политика, които ефективно да се справят с икономическата, здравната и климатичната криза едновременно. Регионът на Централна Европа не може повече да изостава в този процес и подкрепата за още по-амбициозни климатични действия и постигането на по-устойчив икономически модел в нашите страни – България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия нараства. Сега, точно преди Европейския съвет на 15-16 октомври, който ще се занимава със засилване на целите на ЕС за климата до 2030 г. и в момент когато държавите-членки изготвят своите национални планове за възстановяване и устойчивост, както и своите планове за изразходване на средства от ЕС, е ключов момент за амбициозни климатични in-public-investment-p/7bw6-2dw3 2 За повече информация вижте Приложение 1 3 JRC (2020). Climate change impacts and adaptation in Europe (PESETA IV). https://ec.europa.eu/jrc/en/peseta-iv 3 действия както на европейско, така и на национално ниво.
Ето защо ние като представители на централноевропейското гражданско общество, бизнеса, градовете, местни и регионални инициативи и академични среди ви призоваваме да се включите в работата за постигане на справедливо зелено икономическо възстановяване, което следва:
– Да гарантира, че действията на ЕС в областта на климата са в съответствие с целите на Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на средната глобална температура до 1,5°C, като същевремнно се подкрепи увеличаването на целите на ЕС за климата за постигане на поне 65% намаление на емисиите в сравнение с нивата от 1990 г.;
– Да превърне европейската зелена сделка, бюджета на ЕС и стратегиите за възстановяване и за действия в областта на климата на държавите-членки в амбициозни и съгласувани помежду си като същевременно се гарантира, че парите и инвестициите на данъкоплатците в ЕС ще стимулират климатичните действия възможно най-много;
– Да подобри социалната справедливост докато се противодейства на климатичните и другите екологични кризи, пред които сме изправени;
– Да се основава на задълбочено преосмисляне на настоящия ни икономически модел, за да стане той съвместим с грижата за климата и социалната справедливост, вместо да се търсят бързи решения;
– Да създаде качествени, стабилни и здравословни работни места, както и стимули за иновации, които да служат на нас и бъдещите поколения и да изграждат перспективи за устойчиво бъдеще;
– Да включват обществена подкрепа за политики и проекти, които съчетават климатичните действия с подобряване на качеството на въздуха, водата и почвата, обществени услуги като здравеопазване и образование;
– Да доведат до разработване на мерки за енергийна ефективност и подкрепа за възобновяемите енергийни източници, устойчивия транспорт и мобилност и с приоритет върху селското стопанство и храните;
– Да постави в основата си европейските ценности, демокрацията и солидарността; да доведе до подобряване на участието и прозрачността при разработването на цялостни политики и конкретни решения. Всеобхватни зелени стратегии за възстановяване и конкретни решения вече са налице – разработени и подкрепени от различни заинтересовани страни и от гражданското общество. Пакетите за възстановяване и мерките за финансово стимулиране, които се подготвят от Европейския съюз и държавите-членки, предоставят уникална възможност за съсредоточаване върху социалните и икономически ползи съпътстващите амбициозните климатични действия, така също и за региона на Централна и Източна Европа.
С уважение, Радостина Славкова Координатор „Енергия и климат“ в
За Земята – Приятели на Земята България r.slavkova@zazemiata.org 4 *****
Приложение 1
Подбрани зелени инициативи за възстановяване: A. Европа – Брифинг “Възстановяване по-добре“, E3G: https://www.e3g.org/publications/briefing-summary-recovering-better-a-greenequitable-and-resilient-recovery/ – „Нов курс за природата и за хората”, WWF: https://explore.panda.org/newdeal – Съвместно изявление на членовете на Европейския Съвет: https://www.consilium.europa.eu/media/43076/26-vc-euco-statement-en.pdf – Писмо от Green 10 : https://green10.org/wp-content/uploads/2020/05/G10-letter-toVDL-MFF-2021-27-and-EU-recovery-fund-May20.pdf, http://www.foeeurope.org/Green10-million-people-green-healthy-just-recovery Б. България – Отворено писмо „Коалиция за Зелен рестарт“, водена от Грийнпийс България, WWF България, MOVE.BG и Института за кръгова икономика: https://move.bg/green-restart-article-eng В. Чехия – Изявление на Чешката коалиция за климата: https://klimatickakoalice.cz/promedia/aktuality/stanovisko-klimaticke-koalice-a-zeleneho-kruhu-k-vychodiskum-zkoronavirove-pandemie Г. Унгария – Петиция “Жизнеутвърждаващо общество и икономика”, Приятели на Земята, Унгария: https://mtvsz.hu/a-life-affirming-society-and-economy-petition Д. Полша – „Време за рестарт“: https://www.czasnarestart.pl/#time-for-restart – Изявление на полската климатична коалиция: http://www.koalicjaklimatyczna.org/stanowisko-koalicji-klimatycznej-w-sprawieodpowiedzi-na-nakladajace-sie-kryzysy-klimatyczny-zdrowotny-i-gospodarczy Е. Словакия – Кампания Зелен Рестарт в Словакия, септември 2020 Приложение 2 Списък на българските, чешките, унгарските, полските, румънските и словашките организации, подписали апела до министър-председателите от Централна Източна Европа преди Европейския съвет на 15/16 октомври България: ● Environmental Association Za Zemiata / Friends of the Earth Bulgaria / Екологично сдружение „За Земята“ ● Greenpeace CEE – Bulgaria / „Грийнпийс“ България ● BlueLink Foundation / Фондация „БлуЛинк“ ● CREACTA ASSOCIATION / Сдружение КРЕАКТА ● Bobov dol Municipality / Община Бобов дол 5 ● Klub 8 Ltd/ Magazine 8 / Клуб 8 ООД/ издател на Списание 8 ● Shtastlivetsa Sofia Civic Association / Софийско гражданско сдружение „Щастливеца“ ● Regional Economic Development Agency of Stara Zagora / Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора ● Gorichka / Горичка ● Bulgarian Photovoltaic Association / Българска фотоволтаична асоциация ● Ecological Manifesto – ManEco / Екологичен манифест – МанЕко ● Bulgarian Environmental Partnership Foundation / Фондация „ЕкоОбщност“ ● Fridays For Future Bulgaria / Петъци за бъдеще България Чехия: ● Nádech z.s. ● Chebsko for Climate / Chebsko za klima, z.s. ● Doctors for future, Czech republic / Doctors for future, Česká republika ● Parents for future, Czech republic ● ZO ČSOP JARO Jaroměř ● Centre for Transport and Energy / Centrum pro dopravu a energetiku, z.s. ● Czech for Climate / Česko za klima, z.s. ● PILGRIM – University of Nature / PILGRIM – Potulná univerzita přírody ● Network of ecological counseling STEP / Síť ekologických poraden STEP ● Eurosolar.cz, the national section of the European Association / Eurosolar.cz, národní sekce evropské asociace ● Extinction Rebellion Czech Republic / Extinction Rebellion Czech Republic – Rebelie proti vyhynutí, z.s. ● NESEHNUTÍ – Independent Social Ecological Movement ● Na mysli, z.ú. ● Climate Coalition Olomouc / Klimatická koalice Olomouc ● Faculty of Environment, Jan Evangelista Purkyně University / Fakulta životního prostředí, Univerzita Jana Evangelisty Purkyně ● Calla – Association for Preservation of the Environment / Calla – Sdružení pro záchranu prostředí ● Parents for Climate Liberec / Rodiče za klima Liberec, z. s. ● Slušná firma, z.s. ● Juniperia, z.s. ● JRK Czech republic / JRK Česká republika s.r.o. ● CZ Biom z.s. ● Limity jsme my ● EkoWATT CZ s. r. o. ● EkoWATT z. s. / EkoWATT z. s., Středisko pro obnovitelné zdroje a úspory energie ● Czech Environmental Partnership Foundation / Nadace Partnerství ● Institute for Circular Economy / Institut Cirkulární Ekonomiky ● Fair Venture s.r.o. ● Institute of Anxiety / Institut úzkosti ● ARE | are-events.org z. s. ● Czechia Against Poverty and Inequality / Česko proti chudobě a nerovnostem ● Hnutí DUHA – Friends of the Earth Czech Republic / Hnutí DUHA – Přátelé země ● Chemické divadlo, z.s. ● Ecological Institute Veronica / Ekologický institut Veronica (ZO ČSOP Veronica) ● Tři Ocásci sou družstvo. Sociální družstvo! ● Greenpeace Czech Republic / Greenpeace Česká republika ● ArtMap 6 ● MAK! / MAK! (mobilní architektonická kancelář) ● UM UM Community Festival of Contemporary Theatre and Arts / UM UM o.z. ● Arnika ● Líšeň Sobě z. s. ● Centre for Experimental Theatre / Centrum experimentálního divadla, p. o. (Divadlo Husa na provázku, HaDivadlo, Terén) ● SCHOOL OF IMPROVISATION / ŠKOLA IMPROVIZACE – IMPROVIZUJ S.R.O. ● Universities for climate / Univerzity za klima ● Flash Art ● NaZemi ● Lipka – školské zařízení pro environmentální vzdělávání Brno / Lipka ● Malvazinky Patriots / Přátelé Malvazinek, z.s. ● The Bearable Living in the Center of Prague association / Snesitelné bydlení v centru Prahy, z.s. ● C2c – circle of curators and critics / C2c – kruh kurátorů a kritiků, z.s. ● Fridays For Future Czech Republic / Fridays For Future Česká republika ● Society and Economy Trust / Trast pro ekonomiku a společnost ● Etc. galerie / Etc. gallery ● Ateliér Intermédií FaVU VUT / Intermedia Studio FaVU VUT ● Punctum, z.s. ● Geisslers Hofcomoedianten, z. s. ● ZO ČSOP Morava ● ZO ČSOP Arion ● Faculty of Arts and Architecture, Technical University of Liberec / Fakulta umění a architektury, Technická univerzita v Liberci ● Art for climate / Umění pro klima ● Entrance Gallery / Galerie Entrance ● Studio New Media2, AVU / Ateliér Nová Média 2, AVU ● Artyčok.TV ● 35M2 gallery /Galerie 352M ● Flora Theatre Festival, z.s. ● Platform for Social Housing / Platforma pro sociální bydlení ● Czech Union for Nature Conservation – Environmental Service Organization / ČSOP Ekologická servisní organizace ● Palm Oil Watch International / Koalice proti palmovému oleji ● Jindřich Chalupecký Society / Společnost Jindřicha Chalupeckého ● Centre for Contemporary Art FUTURA / Centrum současného umění FUTURA ● Czech Climate Coalition / Klimatická koalice Европа: ● Climate Reality Europe Унгария: ● NSC-FoE Hungary / Magyar Természetvédők Szövetsége (MTVSZ) ● Green Connection Association / Zöld Kapcsolat Egyesület ● Energiaklub Climate Policy Institut / Energiaklub Egyesület ● Hungarian Energy Efficiency Institute (MEHI) / Magyar Energiahatékonysági Intézet (MEHI) ● Clean Air Action Group / Levegő Munkacsoport 7 ● Hungarian PV and Solar Collector Association / Magyar Napelem Napkollektor Szövetség ● WWF Hungary / WWF Magyarország ● Hungarian Climate Alliance / Éghajlatvédelmi Szövetség ● Environmental Planning and Education Network / Környezeti Tervezési és Nevelési Hálózat ● Energy Efficient Wekerle Civic Society / Energiahatékony Wekerle Civil Társaság ● Protect the Future Association / Védegylet Egyesület ● KÖVET Association for Sustainable Economies / KÖVET Egyesület a Fenntartható Gazdaságért ● GreenDependent Institute / GreenDependent Intézet ● Women for Balaton Association / Nők a Balatonért Egyesület ● Peter Beretzk Nature Protection Club / Beretzk Péter Természetvédelmi Klub ● Green Circle of Pecs / Pécsi Zöld Kör ● Green Action Association / Zöld Akció Egyesület ● Green Circle / Zöld Kör ● TU Budapest Green Circle / BME Zöld Kör ● Environmental Management and Law Association / Környezeti Management és Jog Egyesület ● Extinction Rebellion Hungary / Extinction Rebellion Magyarország ● Refllex Environmental Association / Refllex Környezetvédő Egyesület ● Consultants for Sustainable Development / Tanácsadók a Fenntartható Fejlődésért ● Tree of Life Environmental Protection Association / Életfa Környezetvédő Szövetség ● Magosfa Foundation for Environmental Education and Ecotourism / Magosfa Környezeti Nevelési és Ökoturisztikai Alapítvány ● CSEMETE Association Of Nature And Environmental Protection / CSEMETE Természet- és Környezetvédelmi Egyesület ● Greenpeace Hungary / Greenpeace Magyarország Egyesület ● Serpentes Foundation / Serpentes Alapítvány ● Hydra Nature Protection and Youth Association / Hidra Természetvédelmi és Ifjúsági Egyesület ● CEEweb for Biodiversity / CEEweb a Biológiai Sokféleségért Полша: ● Institute for Sustainable Development Foundation / Instytut na rzecz Ekorozwoju ● WWF Poland / Fundacja WWF Polska ● The Ecological Association EKO-UNIA / Stowarzyszenie Ekologiczne EKO-UNIA ● Cycling Lublin’ Association / Stowarzyszenie „Rowerowy Lublin“ ● Towarzystwo na Rzecz Ochrony Przyrody ● Institute for Urban Actions / Fundacja Instytut Działań Miejskich ● The Centre for Environmental Activities „Zrodla“ / Ośrodek Działań Ekologicznych „Źródła“ ● Earth and Us Centre of Ecological Education / Ziemia i My Centrum Edukacji Ekologicznej ● Polish Green Network / Polska Zielona Sieć ● Stowarzyszenie Pracownia na rzecz Wszystkich Istot ● Urban Movements Congress / Kongres Ruchów Miejskich ● Foundation of the Centre for Research and Protection of the Human Environment “HABITAT” / Fundacja Centrum Badań i Ochrony Środowiska Człowieka“HABITAT“ Poland ● Polish Green Building Council / Polskie Stowarzyszenie Budownictwa Ekologicznego 8 ● Fundacja „Rozwój TAK – Odkrywki NIE“ ● Polish Ecological Club Mazovian Branch / Polski Klub Ekologiczny Okręg Mazowiecki ● Norden Centrum Scientific Foundation / Fundacja Naukowa Norden Centrum ● alter eko foundation / Fundacja alter eko ● Society for Nature and Man / Twarzystwo dla Natury i Człowieka ● Compassion in World Farming Poland / Fundacja Compassion in World Farming Polska ● Global Action Plan Poland / Fundacja GAP Polska ● Society for the Earth / Towarzystwo na rzecz Ziemi ● Institute of Public Affairs / Instytut Spraw Publicznych ● Greenpeace CEE Poland / Fundacja Greenpeace Polska ● Young for Climate Poland / Stowarzyszenie Młodzi dla Klimatu ● Common Thing Foundation / Fundacja Rzecz Społeczna Румъния: ● 2Celsius / Asociația 2Celsius ● Greenpeace CEE Romania ● Kogayon Association / Asociatia Kogayon ● WWF Romania ● Bankwatch Romania / Asociația Bankwatch România ● National Alliance of Student Organizations in Romania / Alianța Națională a Organizațiilor Studențești din România ● Romanian Youth Council / Consiliul Tineretului din România Словакия: ● Youth for Climate / Mladí za klímu ● Students without a name / Študenti bez mena ● Slovak Climate Initiative / Slovenská klimatická iniciatíva ● Friends of the Earth Slovakia – CEPA / Priatelia Zeme – CEPA ● Buildings for Future / Budovy pre budúcnosť ● Slovak Association of Photovoltaic Industry / Slovenská asociácia fotovoltického priemyslu a OZE (SAPI) ● Greenpeace CEE Slovakia / Greenpeace Slovensko ● Otherness Initiative / Iniciatíva Inakosť ● Center of Environmental Activities / Centrum environmentálnych aktivít ● People in Need Slovakia / Človek v ohrození, n.o. ● CLIMATE COMMUNICATIONS SLOVAKIA / CLIMATE COMMUNICATIONS SLOVAKIA ● ZO6 SNLP Bratislava / ZO6 SZOPK Bratislava ● Civic initiative for preservation of environment / Občianska iniciatíva za zachovanie ŽP ● Human Rights League Slovakia / Liga za ľudské práva ● Freedom of Choice / Možnosť voľby ● Society for Sustainable Life / Spoločnosť pre trvalo udržateľný život (STUŽ) ● Passive House Institute Slovakia / Inštitút pre pasívne domy ● SOSNA association / SOSNA, o.z. ● No Time to Lose / Nestrácajme čas ● Slatinka Association / Združenie Slatinka ● Ekopolis Foundation / Nadácia Ekopolis ● Center for Philanthropy / Centrum pre filantropiu n.o. ● Institute for Public Affairs / Inštitút pre verejné otázky ● Bratislava fotogenic / Bratislava fotogenická ● Carpathian Foundation / Karpatská nadácia 9 ● Institute for the Circular Economy / Inštitút cirkulárnej ekonomiky, o.z. ● Blue Lemons s.r.o ● SUSTO – Sustainability Tools ● Good years 50plus / Dobré roky 50plus ● Climate needs you / Klíma ťa potrebuje ● Academia Istropolitana Nova / Academia Istropolitana Nova ● Rainbow PRIDE Bratislava / Dúhový PRIDE Bratislava ● Green Foundation / Green Foundation, nadácia ● Natura Rusovce ● Open Society Foundation / Nadácia otvorenej spoločnosti ● So us – WOMEN / Žemy ● EveryIndividualMatters ● Sustainability Platform / Platforma udržateľnosti ● ASPECT / ASPEKT ● Consumer protection organisation (S.O.S.) Poprad / Spoločnosť ochrany spotrebiteľov (S.O.S) Poprad ● Phoenix / Občianske združenie Phoenix – Phoenix Polgári Társulás ● Fridays for Future Slovakia / Fridays for Future Slovensko ● OZ Liptov activists LIPA / OZ Liptovskí aktivisti LIPA ● Kapital / Kapitál
Становището е подготвено със съдействието на Minor Foundation/ Supported by the Minor Foundation for Major Challenges
България между зеленото бъдеще и кафявото минало
Кои са митовете, които ни пречат да осъществим енергийния преход и да вървим към възобновяема енергия?
Почетете в следната брошура по темата.
BG_ZelenoBudeshteKafyavoMinalo
Снимка: Грийнпийс-България, слагане на соларни панели на хижа Скакавица.
Брошурата е подготвена със съдействието на Minor Foundation/ Supported by the Minor Foundation for Major Challenges