Зеленият преход в България няма нужда от нови ядрени мощности

На 29 март по време на хибридната дискусия, организирана от “За Земята” в Дома на Европа, на тема: Зеленият преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения. Има ли нужда България от нова ядрена мощност? се достигна до извода, че нови ядрени мощности реално не са нужни.

Запис Сесия 1 – Има ли нужда България от нова ядрена мощност?

Запис Сесия 2 – Възможности и пречки пред зеления преход

Discussion Recording: Does Bulgaria need new nuclear power facilities?

Discussion Recording: Opportunities and obstacles to the green transition

Презентациите от дискусията са най-долу.

Сесия 1 – Има ли нужда България от нова ядрена мощност?

Сесията започна с уводни думи от Тодор Тодоров от За Земята относно неадекватните действия на правителството и парламента, които нарушавайки законите и наредбите бързат да одобрят строителството на нови ядрени реактори в АЕЦ Козлодуй с технология АР 1000 на Уестингхаус. Това е поводът да организираме тази дискусия. Странно е, че политиците не се разбраха за елементарни неща и тласнаха страната към нови извънредни избори, но по отношение на новите реактори в АЕЦ Козлодуй демонстрираха учудващо единство и гласуваха с огромно мнозинство в парламента за прибързани и незаконни действия: правителството да приеме решение за започване на строеж на Козлодуй 7-8. А така има опасност да получим Белене 2. Корупционният проект за строеж на АЕЦ Белене не се осъществи не защото реакторите бяха руски, а защото нямаше икономическа необходимост от него.

Проф. Георги Касчиев – За уродливите черти на новия ядрен проект

Проф. Касчиев обясни грубите нарушения на закона за безопасно използване на ядрената енергия при вземането на решение за строеж на Козлодуй 7-8. Обвини властта в пълна некомпетентност и намеса в работата на ядрения регулатор. Обори тезата на министъра на енергетиката, че този проект ще компенсира затварянето на 1-4 реактори на АЕЦ Козлодуй с аргумента, че нямат нищо общо. 1-4 реактори бяха затворени преди 20 години без никакви последици за енергийната сигурност на страната. Остава нерешен проблемът с РАО и ОЯГ. Наблюдаваме и повторение на лъжите от проекта АЕЦ Белене с руските реактори относно цените. Проектите с реактори на Уестингхаус в САЩ се смятат за финансова катастрофа. През 2013 г. са започнати два реактора в АЕЦ Summer, през 2017 г. проектът е спрян след инвестирани 9 милиарда $. През 2013 г. са започнати два блока в АЕЦ Vogtle, пуснати са в експлоатация 2023-2024 г., но разходите са над 35 милиарда $, вместо обещаните 14 милиарда $ при започването на строежа. Времето за строеж е 10 години вместо обещаните в началото на проекта 5 години. Българското правителство обещава цена от 14 милиарда $ за два реактора. Цената на електроенергията от реакторите в АЕЦ Vogtle е 170-180 $ на мегават час, тук нашите политици обещават цена 65 евро на мегават час.

Проф. Касчиев направи и следните препоръки:

Да се спре порочната симбиоза между законодателна и изпълнителна власт, при която вместо да се контролират взаимно, действат в тандем, а отговорността се размива.
Да се отменят решенията за изграждане на 7-8 блок към 2035 – 2037 г. и да се обмисли тяхното изграждане като заместващи на 5-6 блок.

Адвокат Александър Кашъмов – Проблеми и тенденции свързани със законите на ядрените проекти в съдебната практика

Той даде информация за делото срещу законността на решението за строеж на Козлодуй 7. Очаква се развитие по това дело до края на годината. Направи много интересно сравнение между незаконните правителствени решения относно проекта АЕЦ Белене и сегашния проект за строеж на Козлодуй 7. Обясни подробно противоречивите решения на съда в България по делата, които водехме срещу проекта АЕЦ Белене – дела, които от 20 години адвокат Кашъмов водеше от името на гражданското общество. Той отбеляза относно новия ядрен проект за Козлодуй 7-8 повтарящи се ситуации с проваления проект АЕЦ Белене като: приемането на неаргументирани политически решения без задължителния икономически анализ, даване на неизпълними обещания за цена и срок на изграждане, загърбване на проблемите с РАО, ОЯГ.

Проф. д-р инж. Димо Стоилов – Стратегическо планиране на националната енергетика

Според него отговорът на въпроса Има ли нужда България от нова ядрена мощност? е НЕ. В Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) на Република България, 2021 – 2030 приет от МЕ и МОСВ през 2020 г. е записано, че новите 2 000 MW ядрена мощност не са нужни за националния електроенергиен баланс, а са предназначени за износ. Проф. Стоилов наблегна на вредната за страната политика за износ на електроенергия от внесен ядрен първоизточник (изкопаемо ядрено гориво). Той има основни забележки по отношение на проектът за нови реактори в АЕЦ Козлодуй като:

– Енергийна неефективност: При работа на пълна мощност, коефициентът на енергийна ефективност на разглежданите ядрени електростанции не може да надмине 33% поради присъщата по-ниска температура и налягане на парата, спрямо тази на другите парни електростанции. Този коефициент намалява още повече при работа с по-малка от пълната мощност, която ще бъде неизбежна.

– Икономическата неефективност: Според Световната банка, Lazard и други водещи финансови институции по света, себестойността на електроенергията от проектираните нови ядрени електростанции вече е по-висока от най-високите цени на пазара на електроенергия и вложените капитали вече не могат да се възстановяват за приемливи срокове.

Мартин Владимиров, Център за изследване на демокрацията (ЦИД):

Завладяната енергетика в завладяната държава: забавяне на прехода и заключване в големи корупционни проекти

При всички моделирани сценарии на ЦИД няма недостиг на електроенергия и няма липсващ резервен капацитет. Няма и случаи на изключително високи цени.

В решението за нови ядрени мощности в АЕЦ Козлодуй няма икономическа логика и ще доведат до предсрочното спиране на 5-ти и 6-ти блок.

Решението за заместването на 5-ти и 6-ти блок след 2050 г. трябва да дойде след 2030 г., за да се оцени напредъка на алтернативните технологии.

Сесия 2 – Възможности и пречки пред зеления преход

Следобедната сесия: Възможности и пречки пред зеления преход, започна с презентацията на Радостина Славкова от За Земята по Доклада с CAN Europe: “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи” в България. Основният извод е, че ползите от ускорен енергиен преход в ЕС, така че да се изпълни и целта от непрехвърляне на 1,5 С от Парижкото споразумение, многократно надвишават допълнителните разходи за него. Като цяло, ползите от амбициозни действия в областта на климата се разделят на две основни категории: първата категория се отнася до избегнати загуби, при ограничаването на увеличението на глобалната температура до 1,5°C, в сравнение с отрицателните въздействия при по-малко амбициозните сценарии; втора категория “съпътстващи ползи”, които са остойностяване на допълнителните ползи от мерките и инвестициите за смекчаване изменението на климата. Прочетете повече за изводите за България и ЕС тук.

Петко Ковачев, Институт за зелена политика: Ще го бъде ли НПВУ (Националния план за възстановяване и устойчивост) в България?

Енергийния експерт Петко Ковачев разгледа напредъка по НПВУ във връзка с второто (все още неполучено заради 4 неизпълнени цели) и следващите плащания, част от които зависят и от забавяни и/или недобре реализирани реформи и инвестиции в областта на декарбонизацията. Рискът да не се получат средствата по плана се визуализира с желанието на администрацията да се залата нови все по-далечни срокове за изпълнение – т.е. все повече неща да трябва да се свършат от институциите в кратки срокове преди 2026 г., което и само по себе си изглежда неосъществимо. Продължава да няма яснота и напредък по българската REPowerEU глава в НПВУ. Запознайте се и с доклада на Ковачев за второто плащане от декември м.г.

Георги Стефанов, член на УС на Българска Асоциация Геотермална Енергия (БАГЕ), Геотермалната енергия – единствената ВЕИ технология конкурентна на капацитета на АЕЦ като базова мощност

Георги Стефанов от БАГЕ (Българска Асоциация Геотермална Енергия) засегна въпроса за потенциала на геотермалната енергия като алтернатива на текущата базова енергия от АЕЦ и въглища, като капацитет, време за операционализиране, а после и за експлоатация, цена. А добрата новина е, че още есента бяха приети законодателни промени, регулиращи статута на топлината като ключово подземно богатство, което не се влияе и от климатични рискове като градушки, вулкани.

Проф. Христо Василев, експерт по енергийни и светлинни технологии: Възможна ли е към 2035 г. цена на енергията в България от фотоволтаици под 15 евро на MWh?

Проф. Христо Василев постави на въпрос моралното остаряване на понятието “базова мощност” в днешния свят, в който осигуряването на гъвкавост ще се цени все повече. Фотоволтаиците могат да бъдат базова мощност поне 8 месеца в годината, а биха могли и още повече в комбинация с батерии/технологии за съхранение. Той коментира, че най-ниска цена за домакинствата и бизнеса би дошла от фотоволтаиката. По негова прогноза към 2035 г. цената ще е под 12 евро на мегават час (гледайки новоизлизащи научни изследвания за повишаваща се ефективност на панелите, възможности за рециклирането им, конкуренция и др.).

Доц. Владимир Зиновиев, Директор на Научноизследователския център по енергиен бизнес и инфраструктура на УНСС: Енергийните общности като модел за устойчива децентрализация на генератори и консуматори

Доц. Владимир Зиновиев от УНСС коментира, че все още нямаме енергийна общност в оригиналния смисъл за споделяне и използване на енергията от общността, а “свободната” да се дарява на нейни уязвими представители, детски градини и др., но настоящите първи претенденти като Енергийна общност Габрово работят в посока все по-голямо приближаване до тази дефиниция, макар все още да не е факт и наредбата за дейността им. Доцентът ни покани да чуем повече за опита на Италия, САЩ, Япония на предстоящата научна конференция за Енергийни общности и ролята им за декарбонизацията на 6 юни в УНСС.

Презентация на Проф. Георги Касчиев