, , ,

Разчистване в Кресненския пролом или незаконно строителство?

Тежки машини вече работят в областта на Кресненския пролом, по всичко личи — незаконно, защото представителите на регионалната екологична инспекция – РИОСВ Благоевград, извикани за проверка, казват, че нямат информация за подобни действия. Пет големи пътни отбивки с изкоренена изцяло растителност между пътя и асфалта, премахнат хумусен пласт и заравняване – или с други думи, подготовка за асфалтиране, откриха биолози, експерти, представители на коалиция „Да спасим Кресненския пролом“.

Сигнализирани са отговорните институции — Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на околната среда и Агенция „Пътна инфраструктура“ за работата на тежки машини в Кресненския пролом.

Биолозите алармират, че работните дейности на практика унищожават местообитанията, докато според Агенция „Пътна инфраструктура“ те помагат за  „смекчаване въздействието на трафика върху дивите животни и птици в Кресненското дефиле“ в рамките на: „Изработване на технически проект и изпълнение на част от мерките за смекчаване въздействието на трафика върху дивите животни и птици в Кресненското дефиле, посочени в Решение по ОВОС № 3-3/2017 г., чрез изграждане и модифициране на оградни и дефрагментационни съоръжения по път I-1 от км 380+300 до км 396+137“.

Останалите институции все още не са изпратили отговор.

Въпреки тези уверения, експертите на природозащитните организации са силно притеснени, че на практика се унищожават малки острови от растителност и местообитания на защитени видове от НАТУРА 2000. А те са изключително важни, за да може да има поне в някои участъци по дължината на пътя в пролома изграждане на малки подлези за животни. С подготвеното асфалтиране това става невъзможно и даже съществуващите пътни водостоци вече не могат да изпълняват такива функции.

Подлезите за животни и водостоците послужиха на правителството като аргумент, че няма нужда от нова оценка за въздействието на проекта – ОВОС, както и от алтернатива, изцяло извън Кресненски пролом. Даже за целта бяха отделени пари по обществена поръчка, за да се адаптират водостоците като животински подлези. Подготвеното асфалтиране показва, че ако трафикът остане трайно в пролома, е невъзможно да има реално съчетаване на транзитния магистрален автомобилен поток с опазване на природата и с предотвратяване на риска от пътни инциденти.

Природозащитните организации са на мнение, че с тези дейности, АПИ прави опит да се подготви бъдещото разширяване на пътя през пролома, като част от магистралата и окончателно се предреши избора на трасе. При това — по най-опасният и за човешкия живот, и за природата вариант – през Кресненски пролом.

/by
, ,

МОСВ обяви „война” на европейските закони. Довършването на магистрала „Струма“ в района на Кресна и Кресненски пролом се отдалечава в неопределено бъдеще

Националният съвет по биологично разнообразие (НСБР) към МОСВ обезсмисли месеци работа и отхвърли консенсусното научно предложение на научната общност за определяне на целите на НАТУРА 2000 в Кресна, за сметка на предложение, разработено от частна консултантска компания. Това се случи по време на заседание, което се състоя на 13 октомври, четвъртък. Научната работна група беше създадена съгласно плана за действие на Бернската конвенция към Съвета на Европа от 2021, одобрен и от българското правителство. На 27 юли тази година в писмо до българските власти Европейската комисия посочи, че очаква от България да одобри целите, разработени от именно тази работна група, след задължителното обществено обсъждане.

Това е пореден пример за провала в опазването на нашата природа от страна на Министерството на околната среда, доказателство за което е започналото срещу България дело пред Съда на Европейския съюз, поради неизпълнение на европейското законодателство – липса на специфични цели изобщо за цялата мрежа Натура 2000.

Има индикации, че проектът на частната консултантска компания, приет на заседанието вчера е създаден основно с цел легитимирането на инвестиционното намерение за построяване на АМ „Струма“ през Кресненския пролом по одобреното през 2017 г. от тогавашното българско правителство трасе.

Ключова роля на защитената зона „Кресна-Илинденци“, определена от Натура 2000 за опазването на биокоридорите на влечуги, мечка и вълк, е отхвърлена в приетите цели от вчера. Това е един от проблемите, които остават нерешени, и е посочен от Европейската комисия още през 2019 г. в мотивите им за отказ на финансиране на варианта на АМ „Струма“ през пролома.

В допълнение, крайното решение на Националния съвет пренебрегва опазването на ключови видове – 4 вида влечуги и 2 вида едри хищници, като изобщо липсват цели за опазване на видовете лицена, пъстър пор, далматински сокол, тръстиков блатар, къдроглав пеликан, зеленоглава патица, зеленоножка.

Отхвърленото консенсусно научно предложение беше изработено през 2022 г. в МОСВ от екипа на министър Борислав Сандов и зам. министър Тома Белев. То се изготви съгласно препоръка 212/2021 на Бернската конвенция по безпрецедентна демократична процедура – работна група, включваща всички заинтересовани научно-компетентни страни, включително и експертите на МОСВ, с пълна прозрачност на заседанията. [1]

Това решение влошава шансовете на България за успешно разрешение на съдебното дело срещу страната ни в Европейския съд, крие опасност от финансови санкции и рискува да отложи за пореден път в неопределено бъдеще строителството на магистрала „Струма“ в района на Кресна и Кресненски пролом.

/by
,

Гроздан Караджов е поредният министър, който забавя решението за последната отсечка на автомагистрала „Струма“

В серия от публични изяви министърът на регионалното развитие и благоустройството — Гроздан Караджов, твърди, че решението трасето на АМ „Струма“ в района на Кресненския пролом да мине изцяло в източна посока (вариант Г-20), е еднолично решение на премиера Кирил Петков, наложено му от собствения му баща, Петко Петков. По този начин се прави внушението, че двамата Петкови са виновни както за избора на вариант, така и за забавянето на строежа.

Строежът на магистрала „Струма“ извън Кресненския пролом можеше вече да е в ход, ако Министерство на регионалното развитие беше стартирало нова процедура по оценка на въздействието върху околната среда. След дългогодишното си управление, ГЕРБ категорично отказа да приеме, че според българското и европейското законодателство последният участък трябва да е извън пролома. Министър Гроздан Караджов имаше всички законови правомощия да рестартира процедурата по законосъобразен начин и да бъде избран легитимно вариант, който отговаря на изискванията на природозащитното законодателство и може да получи европейско финансиране. Вместо това, той продължи практиката на бавене и се въздържа от ключови решения и свикване на работни групи към МРРБ.

Вариант Г-20 (известен и като „Пълен източен обход“) е на масата от 2008 година, като част от Решение по ОВОС № 1-1/2008 г. на АМ „Струма“. Оттогава досега, той не е отпадал като вариант с никакви научни, финансови или други логични аргументи, а само и единствено по политическите желания на управляващите през годините след 2008 г.

Затова, още в началото на управлението на настоящето правителство, коалиция „Да спасим Кресненски пролом“ поиска срещи с министрите на околната среда и водите и на регионалното развитие и благоустройството, за да се опитаме заедно да възобновим работата по блокираният от Борисов и ГЕРБ проект. Министър Караджов и част от неговия политически кабинет се отзоваха на среща, която се проведе на през януари 2022 г. в МРРБ.

По време на нея министър Караджов внимателно слушаше, задаваше въпроси и лично си водеше записки. Заедно изяснихме, че:

1. Е нужна нова Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на Лот 3.2. от АМ „Струма“ и изоставяне на алтернативата на ГЕРБ за разделяне на магистралата на две платна. Това произлиза пряко от коментарите на Европейската комисия върху Решение № 3-3 по ОВОС от 2017 и от препоръка № 212/2021 на Бернската конвенция, както и от решението за екологична оценка на бъдещата Оперативна програма „Транспортна свързаност“ (ЕО-4-3/2021), издадено от министъра на околната среда и водите, Асен Личев.

2. Съгласно Закона за опазване на околната среда, възложителите АПИ и МРРБ са единствените институции, които могат да стартират процедурата за новия ОВОС.

3. Необходимо е спешно сформиране и започване на работа на две от трите работни групи по линия на препоръка № 212/2021 на Бернската конвенция, които са под шапката на МРРБ. Работната група към Министерството на околната среда и водите продължава да работи усилено.

Вместо това, на 24 март 2022, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) се опита да стартира изграждането на Лот 3.2. по сегашния ОВОС чрез искане към МОСВ за довършване на връзките към предишния лот 3.1. Ако искането беше прието, България щеше да бъде изправена пред свършен факт – разрушаване на Кресненския пролом, съсипване на НАТУРА 2000 зона „Кресна – Илинденци“, наказателни процедури срещу страната ни, спиране на стотици милиони по линия на различни оперативни програми и т.н.

Отчитаме, че в случая въпреки експертизата на г-н Петко Петков, неговата семейна свързаност не го прави най-подходящият арбитър. Но това не отменя голямата картина — строежът на последната отсечка от магистрала „Струма” е много апетитна хапка за строителните компании. Опитите да се стартира отхвърления от Еврокомисията и Бернската конвенция вариант през Кресненското дефиле и като прехвърлянето на отговорността за забавянето на друг – в случая на премиера Петков, говори за това.

В тази ситуация настояваме министър-председателят Кирил Петков да поеме инициативата и отговорността и да предложи на Министерския съвет решение, с което да задължи УС на АПИ в качеството ѝ на инвеститор, да стартира в тридневен срок процедурата за нова ОВОС на Лот 3.2, оценяваща само и единствено алтернативите изцяло извън Кресненския пролом. Те са единствените приемливи едновременно за местните хора и от природозащитна, транспортна и регионална гледна точка.

/by
, , , ,

7 искри за запалване на нова икономика

Свалете доклада като pdf

Заедно с нашата европейска мрежа от организации в 32 държави, Приятели на Земята-Европа разработихме 7 идеи за трансформация на икономиката на Европа. Представяме ви  някои от нашите основни виждания и приоритети. Надяваме се, че те ще вдъхновят действия за цялостна промяна на сегашната доминираща, основана на растежа, капиталистическа, неолиберална икономика. Считаме, че тя е в основата на унищожаването на нашата обща планета и на хората и ще се борим да разарушим структурите на властта, които я поддържат и задвижват. Надяваме се, че нашата визия ще стимулира колективни действия за препроектиране на икономиката, така че тя да служи за благосъстоянието на всички хора и Земята. Всяка от представените идеи не е трансформираща сама по себе си – всички те са взаимозависими. Трансформиращата промяна на нашата икономическа система идва от прилагането на тези идеи, а и отвъд тях, заедно.

Нашата визия е за европейското равнище и е написана от европейска гледна точка. Въпреки че много от идеите могат да бъдат приложени в световен мащаб, ние се стремим да се учим от съюзниците си от Глобалния Юг, за да интегрираме истинска перспектива за справедливост точно там.

Какво е „икономика“? В най-основния си вид, „икономиката“ е съвкупност от производство и потребление, за чиито цели природните ресурси биват превръщани в стоки и услуги. Те варират от вода от чешмата до електричество, от пътища до обезщетения за безработица, от подстригване до храна.

Вредният възглед, че икономиката е отделена от природата и хората: няма нищо грешно в основната функция на икономиката, описана по-горе, но това, в което се е превърнала в практиката, политиката и културата е проблематично и причинява екологични и социални разрушения. Икономиката се разглежда като отделна сфера от обществото и Природата, като се пренебрегва фактът, че икономиката е „вградена“ в Природата и следователно зависи от нашата обща планета, която осигурява ресурси и поглъща замърсители, също и че икономиката се крепи, служи или поне въздейства на хората.

Възходът на неолиберализма: значението на неолиберализма започва да се ускорява в края на 40-те години на ХХв., водено главно от европейски мъже, бели, либерални и капиталистически икономисти и интелектуалци, обединени от убеждението си, че индивидуалната свобода е застрашена от колективистичните тенденции. Те налагат своите идеи и от 70-те години на ХХв. постепенно международните организации и правителства поемат по пътя на неолиберализма. Сега доминиращата европейска и световната икономическа идеология и практика е неолибералната пазарна икономика.

Неолиберализмът – пламенно про-капиталистическа икономическа идеология: неолиберализмът включва политически, икономически и социални договорености, които наблягат на пазарните отношения и индивидуалната отговорност, на приватизация на публичната сфера, липса на значимо демократично участие, дерегулация на корпоративния сектор, намаляване на данъците върху доходите и корпоративните данъци и съкращаване на публичните разходи. Тази идеология насърчава частната печалба ии „ефективността“ преди всичко останало. Всичко това погрешно се основава на схващането, че се създават ползи, които се „просмукват“ надолу по веригата и облагодетелстват всички. Доказано обаче, тя работи на основата на неравенство и следователно създава и възпроизвежда потисничество (включително патриархат, расизъм, класа, неоколониализъм, хетеронормативност) от тези, които притежават икономическа власт. Тя има за цел да комодифицира и монетизира колкото е възможно повече – включително Природата, отношенията между хората, както и между хората и техните територии на обитание, и не на последно място работата и телата на жените.

Икономическият растеж в основата на неолибералната, капиталистическа система: стремежът към постоянно разширяване и интензификация на икономическата сфера. Това е видно от факта, че основният показател за измерване на благосъстоянието на една държава е недалновидният и редуктивен брутен вътрешен продукт (БВП). Икономическият растеж се е превърнал и в ментална логика в индустриалните общества – императивът на растежа битува като постоянно и неутолимо желание за подобрение: „растежът е прогрес“.

Експлоатация на ресурсите, хората и Природата: с манията на европейските икономики за повече – повече печалба, повече добив, повече производство, повече потребление, а оттам и повече отпадъци – се появява чисто неустойчивият мащаб на извличане на ресурси, накърняващ Природата и тласкащ ни отвъд ресурсните граници на планетата. Европейските икономики са изградени до голяма степен чрез колонизиране на Глобалния Юг, чрез добив и изчерпване на ресурсите и присвояване на човешките тела и труд. Тези експлоататорски и несправедливи исторически събития продължават развитието си и до ден днешен чрез неоколониализма.

Доминиращата икономическа система се проваля в изпълнението на задълженията си  спрямо хората и Планетата, НО икономиката е проектирана с умисъл и ние сме способни да я препроектираме, влагайки различен смисъл в нея! Трябва изцяло да трансформираме настоящата икономическа система, да демонтираме структурите на властта, които я поддържат и управляват, и трябва да действаме колективно, за да създадем икономика, чиято цел е едновременно:

– да задоволява основните нужди и да осигурява достоен живот за всички. Основните човешки нужди са малко, и могат да бъдат класифицирани, дори ако икономиката постоянно се опитва да ги смесва с желанията, които са безкрайни и ненаситни. Нуждите включват физически – хранене, здраве, подслон – и нефизически – например сигурност, привързаност, разбиране, участие и свързаност, почивка, идентичност, свобода;

– да останем в рамките на екологичните ограничения: спешно се нуждаем от абсолютно смаляване на потреблението и от много по-голямо глобално равенство в използването на природните ресурси, като най-големите редукции трябва да бъдат постигнати от най-богатите държави-консуматори в света, включително Европа.

Идеологически да се откажем от идеята, че по-голямото и по-бързото винаги е по-добро: да оспорим предполагаемата неизбежност и фанатичното желание за икономически растеж и увеличаването на материалното и дори нематериалното богатство. Основни стоки и услуги вече не трябва да бъдат стоки, а права извън пазарната логика, достъпни за всички.

Европейската икономика трябва да бъде подложена на общ дерастеш: общият обем и темп на европейската икономика трябва да става все по-малък и по-бавен. Дерастежът означава свиване на секторите на икономическа дейност, които са екологично разрушителни и не носят почти никаква социална полза, като например военния сектор, аерокосмическият сектор, бързата мода или опаковките за еднократна употреба. Въпреки това искаме да запазим или развием сектори, които задоволяват основните нужди и благосъстоянието на всички, като например санирането на сгради, възобновяемите енергийни източници, опаковките за многократна употреба, велосипедната инфраструктура, дейности с широко участие, като например обществени театрални постановки, агроекологични хранителни мрежи.

/by
, ,

Включването на газа и ядрената енергия в Таксономията е стратегическа грешка за ЕК

Категорично против включването на изкопаемия газ и ядрената енергия в списъка на зелените инвестиции се обявиха множество организации и някои страни членки на ЕС. Според тях това е погрешен сигнал към инвеститорите и ще доведе до влагане на средства във временни “фалшиви” решения, вместо в доказано работещи като енергийна ефективност и възобновяема енергия.

Предложението за включване в т.нар. Таксономия за устойчиви инвестиции на ЕС публикувано на втори февруари дойде от Европейската комисия с уточнението те да присъстват като „преходни горива“. Противници на предложението са не само екоорганизации, организации за защита на потребителите, учени и изследователи по цял свят, но дори наетите от ЕК експерти и редица инвеститори. Австрия, Дания, Швеция и Холандия се обърнаха с отворено писмо към ЕК, подчертавайки липсата на научни доводи за включване на газа.

Основната цел на Таксономията е да даде възможност капиталът да бъде насочен към икономически дейности, които са напълно съвместими с ангажимента на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. и намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. Дори като “преходно” гориво за заместване на въглищата, изкопаемият газ ще е източник на тонове емисии парникови газове в атмосферата. 

„Категорично против включването на газ в обхвата на таксономията“ е и The Institutional Investors Group on Climate Change (IIGCC), една от водещите Европейски мрежи на инвеститори, с повече от 370 члена, с активи от 50 трилиона евро (включително на JPMorgan Chase & Co. и Goldman Sachs Group Inc.). В отвореното си писмо към страните членки на ЕС и към депутатите в Европейския парламент IIGCC изтъкват основни аргументи срещу включването на изкопаемия газ в Таксономията и напомнят за резултатите от ключови научни изследвания от средата на 2021.

„Важно уточнение е, че Таксономията позволява да се правят определени инвестиции (в случая газ и АЕЦ), но това не означава, че е задължително да се правят. Включването им е по-скоро знак за лобистки натиск, както показа изследване на Influence Map (IM) този месец, но не и за промяна в основната линия, показана от най-новите научни изследвания.“, коментира Радостина Славкова от Екологично сдружение „За Земята“.Заявка да следва по-строги критерии при оценяване употребата на газ като преходен енергоносител дава и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която се опитва да се позиционира като финансова институция, която работи в полза на климата.

„Това не е финалното решение по Таксономията. Предложението на ЕК подлежи и на гласуване в Европейския Парламент и в следващите шест месеца гражданите на ЕС имат възможност да поискат от представителите си тази огромна грешка да не се случи.“, казва Симеон Горов от Екологично сдружение „За Земята“.

7 причини защо предложението на ЕК  е стратегическа грешка:

  •   Дава се грешен сигнал към частните инвеститори, фондове, банки къде да се влагат наличните ресурси (отклонявайки средства от доказано работещи решения като ЕЕ и ВЕИ). Съответно сега се задава посоката на частните инвеститори за следващите 15 – 30 години, време което ние като силно зависим от климата биологичен вид не може да губим във фалшиви решения. Няма как да се постигнат целите на Зелената сделка, без пряко участие на инвеститорите, които имат отговорност към клиентите си да не ги заблуждават с greenwashed дейности.
  •       В противоречие с целите на ЕС за климата: Основната цел на „Таксономията“ е да даде възможност капитала да бъде насочен към икономически дейности, които са напълно съвместими с ангажимента на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. и намаляване на емисии с 55% до 2030 г. Дори като “преходно” гориво за заместване на въглищата газът ще бълва в атмосферата тонове емисии парникови газове, включително на метан. Той е 80 пъти по-вреден за глобалното затопляне в диапазон от 12 години в сравнение с въглеродния диоксид (СО2). Това е пряко влошаване на климатичната криза, а не стъпки към решаването й.
  • Няма оставащ въглероден бюджет за нови инвестиции в изкопаем газ: Международната aгенция по енергетика (МАЕ) като автономен международен орган в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) начерта пътя към климатична неутралност до 2050 г., изчислявайки на базата на научни изследвания още средата на 2021 г., че изкопаемият газ ще трябва да падне с 8% под нивата от 2019 г. до 2030 г. и с 55% до 2050 г. Съществуващи газови електроцентрали също ще трябва да преустановят дейността си до 2035 г. 
  • Няма време за фалшиви решения, за да останем под 1,5 С.: Изграждането на една газова централа отнема приблизително 3-6 години, което задава времева линия 2025 – 2029 само за стартиране, а трябва време и за изплащане на съответната инвестиция и за осъществяване на печалба. Ядрена централа, за да заработи има нужда от доста повече време, а нашия прозорец за действие е значително по-малък. Вместо да помага на климата, поредното забавяне на френската „водеща ядрена централа от ново поколение“ Фламанвил на практика ще доведе до удължаване живота на въглищната френска електроцентрала Cordemais (да бъде затворена през 2024 г., а не през 2022 г., както обещаваха).
  • И двете горива противоречат на принципа за “ненанасяне на значителни вреди” (DNSH): Гледайки в цялост, целият жизнен цикъл и какво се случва след края на живота на ядрените централи и гориво категорично не се вписват в категорията “безопасни” за живота и здравето на хората и околната среда. Същото важи и за изкопаемия газ – значителни парникови емисии се отделят по цялата верига на доставки и експлоатация.
  •     Редакцията на таксономията е продукт на лобистки натиск: Изследване на Influence Map (IM), публикувано в началото на февруари, показва, че таксономията е била обект на голям лобистки натиск от страна на множество газови компании и индустриални асоциации. Компаниите, които са били най-активни по отношение на добавките към Таксономията са Gazprom, Engie, BP, Equinor, Repsol, TotalEnergies, Snam, Equinor и Uniper. Италианският концерт Enel (бивш мажоритарен собственик на ТЕЦ Марица Изток 3) пък за разлика от тях подкрепи прилагането на строги стандарти за емисиите, съобразно правилата за устойчиво финансиране.
  • Въвежда се изискване държавата, която строи АЕЦ, да изгради площадка за съхранение на ниско и средно радиоактивни отпадъци – сериозен здравен и корупционен риск у нас. При ядрената енергия основният проблем е замърсяването с радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които трябва да се съхраняват в продължение на стотици години, но в повечето страни дори не е започнало изграждането на такива хранилища. Също така и рискът от потенциални аварии, водещи до дълготрайни, широкомащабни, директни и индиректни щети. Примери има Чернобил, Фукушима и др. Фукушима е ярък пример, където синергията между човешка грешка и природно бедствие предизвика аварията. Ако бездействаме негативните промени в климата, ще се увеличат и усилят всевъзможни такива природни стихии. 
/by

По-амбициозните климатични цели на ЕС са ключов фактор за Зеления преход в Централна и Източна Европа

Автори: Радостина Славкова – За Земята, България; Михаела Пиксова – Чешка климатична коалиция; Урсула Стефанович – Полска климатична коалиция; Раул Казан – 2 Целзий, Румъния; Лилиана Растоцка – Словашка климатична инициатива, Алекса Ботар – MTVSZ, Унгария

Все по-голям брой граждани в Централна и Източна Европа искат засилени действия по отношение на климата. Представители на гражданското общество, бизнеса, институтите, академичните среди и местните общности призовават своите правителства да хванат вълната на европейския Зелен курс преди предстоящия Европейския съвет следващата седмица, където правителствата на ЕС ще започнат да обсъждат новата цел на ЕС за климата до 2030 г.

Според последните, налични научни изследвания Европа е необходимо да се стреми към намаляване на емисиите на парникови газове с поне 65% до 2030 г., за да избегне драматичното въздействия от изменението на климата и да изпълни своите ангажиментите по Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на средната глобална температура до 1,5 ° C.

Неотдавнашното предложение на Европейската комисия да завиши климатичната цел на ЕС до най-малко 55% намаление на емисиите спрямо сегашните 40% изпраща ясен сигнал към международната общност за решимостта на Европа да засили своята дейност по отношение на климата. 

Някои казват, че трансформацията, необходима за постигане на целта, ще бъде скъпа и предизвикателна – не само за Централна и Източна Европа. Но пренебрегването или омаловажаването на науката и гласа на младежта ще струва още повече. Нараства подкрепата за по-амбициозни климатични стремежи сред европейските граждани: хиляди младежи активисти стачкуват редовно, също и в централноевропейските столици, и призовават за научно обосновани действия по отношение на климата.

Корпоративни лидери, градове и региони се превръщат в двигатели на промяната. Ние знаем какво да правим и има вече всеобхватна визия как да го направим. Ако ние, като страни и общества от Централна и Източна Европа, искаме да дадем своя принос за формирането на бъдещето на Европа, не можем повече да изоставаме в този процес на трансформация. Нашият регион принадлежи към една от най-богатите части на света и трябва да поеме своя дял в глобалните усилия срещу изменението на климата, които най-силно засягат най-уязвимите страни и общности.

Централна и Източна Европа вече е силно засегната от изменението на климата, изразяващо се с екстремни метеорологични явления, наводнения, суши, недостиг на вода и региони застрашени от опустиняване, което се превръща в огромни икономически щети.

Никога в историята си ЕС не е мобилизирал толкова много публични средства –  чрез многогодишния си бюджет, както и чрез договорените неотдавна средства за възстановяване – за да се подпомогне постигането на климатична неутралност до 2050 г. на ЕС в цялост и да се подпомогне специално трансформирането на въглеродно-интензивните региони използващи изкопаеми горива да осъществят скока към чисти енергийни системи и икономики. Бързо намаляване на замърсяването на въздуха и огромният потенциал, който носят новите, безопасни и екосъобразни работни места ще бъдат от полза за всички. Но това изисква политиците от Централна и Източна Европа да възприемат визионерски подход, да използват опита и поуките придобити от минали процесите на трансформация и да поставят солидарността в центъра на своите действия.

Сега е моментът да използваме възстановяването и средствата от европейските фондове като инструмент за по-бърза трансформация на нашите икономики и общества и да разберем, че този процес е една възможност. „Обновителна вълна“, „Действие за кръгова икономика“, стратегията „От ферма до вилица“, устойчивата мобилност – всички тези политики дават ясни отговори на много от икономическите и социални предизвикателства, които все още съществуват в страните от Централна и Източна Европа и са шанс за подобряване на нашата околна среда, здравеопазване, конкурентоспособността на нашата икономика, качеството на нашите работни места и живот.

По-голямата част от гражданите в страните ни възприемат изменението на климата като много сериозен проблем, изразяват широка подкрепа за европейския зелен договор и за зеленото възстановяване и нашите политици трябва да предложат адекватни отговори и действия на тези очаквания. Въгледобивните общности в България, Полша и Словакия активно обсъждат съвместни визии за бъдещето на своите региони. Гражданите на Букурещ, Будапеща и Краков настояват за политики и мерки за подобряване на качеството на въздуха. Изменението на климата и неговото въздействие са в основата на ежедневните дискусии.

Климатичната криза не чака. Колкото повече нашите лидери забавят необходимите действия за борба с изменението на климата, толкова по-тежки и скъпо струващи ще бъдат последиците от изменението на климата. Прозрачен диалог и възможност за участие в него, солидарност и доверие са от решаващо значение за създаването на визия за справедлива трансформация на енергитиката и икономиката – и за превръщането на тази визия в реалност. Ето защо ние, като участници в гражданското общество в България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, призоваваме нашите правителства да действат отговорно: да използват стратегиите и средствата за възстановяване за поставяне на по-амбизиозни климатични цели на ЕС климата до 2030 г. – поне 65% намаляване на емисиите и ускоряване на прехода към климатична неутралност чрез обвързване на климатичните действия с повишаването на социалната справедливост и подобряване на състоянието на околната среда, икономиката и здравето ни.

 

 

 

Становището е подготвено със съдействието на Minor Foundation/ Supported by the Minor Foundation for Major Challenges

/by
, , , ,

Уебинар: Завод за изгаряне на отпадъци в София? Не, мерси!

Заповядайте на уебинар, посветен на завода за изгаряне на отпадъци в София. Той ще се състои тази сряда, 15 април, от 17:00 на страницата на За Земята.

Искаме да отговорим на въпроса защо това е една скъпа и ненужна инвестиция, която ще задълбочи проблема с мръсния въздух в града. Вижте повече в тази визуализация.

Дълги години граждани и природозащитни организации се противопоставят на намерението на Столична община да изгаря отпадъци на площадката на ТЕЦ “София” до Централна гара. Организираме този уебинар, провокирани от решението на Европейската комисия да финансира инсталацията.
От самото начало решенията за проекта се прокарват непрозрачно и почти тайно за гражданите. Въпреки спечелените дела срещу Столична община, голяма част от документацията остава недостъпна за обществото, особено финансовите аспекти.
Проектът е тиктакаща екологична и икономическа бомба, защото:
1. Е част от една цялостно сбъркана и скъпа система за управление на отпадъците в София;
2. Ще изостри още повече вече съществуващия проблем със замърсяването на града;
3. Ще се управлява от Топлофикация София — дружество в тежко финансово състояние и с непрекъснато сменящо се ръководство;
4. Ще е голяма пречка към подобряване на разделното събиране и постигане на новите цели на ЕС до 2030 г. при управлението на отпадъци — София ще стане зависима от договора към проекта да изгаря 180 000 тона отпадъци за следващите 29 години;
5. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците;
6. С инвестицията в инсинератор Столична община вкарва града в огромен дълг. Обявената цена е 157 милиона евро, от които едва 77 млн. евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, 67 млн. евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 млн. най-вероятно ще са собствен принос. Обществото няма информация дали това са финалните числа;
7. Единствената “полза”, че ще произвежда енергия, е много съмнителна, заради множеството проблеми на топлопреносната мрежа.

Решението е едно — спиране на проекта за горене на отпадъци и инвестиране на парите в пълна промяна на системата за управление на отпадъците.
Заповядайте, за да научите повече за възможностите, решенията и нашите следващи действия като граждани.

Очакваме ви!
Участници:
Данита Заричинова и Евгения Ташева от екип “Нулеви отпадъци” на За Земята ще говорят за замърсяването, което причинява изгарянето на отпадъци, и как други държави се отказаха от подобни проекти в полза на по-съвременни решения.
Димитър Събев е икономист, независим експерт, той ще ни запознае с икономическите параметри на проекта.

/by
, , , ,

Адвокати и природозащитници сигнализират Европейската комисия за изгарянето на отпадъци в България

Юристи и природозащитници се противопоставят на изгарянето на отпадъци в няколко въглищни централи като подадоха жалба до Европейската комисия. Те призовават институцията да се намеси и да защити правата на гражданите. Организациите “Грийнпийс” – България, “За Земята” и международната екологична правозащитна организация Client Earth са на мнение, че българската администрация е разрешила на трите ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Перник” и ТЕЦ “Бобов дол” да изгарят отпадъци за експериментални цели без да спазват процедурите на българското и европейско законодателство. С тайни писма, на “Бобов дол” и “Брикел” е позволено да изгарят по 500 хил. тона отпадъци за половин година, което е 10 хиляди пъти повече от разрешеното в Европейската директива за емисиите от индустриални източници.

От години “Грийнпийс” – България и “За Земята” се борят срещу изгарянето на отпадъци и опасните условия на съхранението им в тецове, но едва последните месеци общественото възмущение предизвика шумни проверки в ТЕЦ „Бобов дол“ и отчасти в другите централи. Като изключим пратките незаконни отпадъци обаче, от края на 2018 година три централи — ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Перник” и ТЕЦ “Бобов дол”, горят отпадъци, без да са преминали през формалните процедури за разрешение да включат към въглищата и отпадъци. Това се случва благодарение на писмо от Министерство на околната среда, което не е публично. При това — без промяна в разрешителните на централите и без обществено обсъждане. Тъй като информацията е труднодостъпна, не можем да сме съвсем сигурни, че това е пълната картина с изгарянето на отпадъци, възможно подобно тестово изгаряне на отпадъци да се е случвало и в други централи, но само институциите могат да потвърдят това.

Адвокатите в ClientEarth, които работят съвместно с екипите на “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята”, се надяват с внасянето на жалба в Европейската комисия европейските власти да разследват и да доведат до прекратяването на незаконното изгаряне на отпадъци. То излага работещите в тези централи, живеещите в района и околната среда на огромен здравен риск, който дори не е проучен цялостно. Емисиите от изгарянето на отпадъци могат да включват тежки метали, диоксини и фурани, които могат да присъстват в отпадъчните газове, вода или пепел.

Адвокатът Доминик Дойл от ClientEarth заяви: „Изгарянето на отпадъци във въглищните централи е основна опасност за здравето на всеки, който живее около централите. Властите не би трябвало да дават на операторите на инсталации разрешение да го правят. Като цяло българското правителство трябва да спре да разрешава на операторите на въглищни централи да правят каквото си искат вътре в централите.“

Включването на отпадъци като гориво е изобретателен начин да се намалят разходите на централите и да се заобиколят строгите закони за замърсяване, ако се използват само въглища. С изгарянето на отпадъци тецовете избягват инсталирането на скъпо оборудване за намаляване на замърсяването, но и да плащат за квоти за въглероден диоксид.

Меглена Антонова от екипа на “Грийнпийс” – България допълва: „Жители в засегнатите общини започнаха да надигат глас срещу изгарянето на отпадъци. Появиха се местни движения, които се противопоставят на това. Тези писма, които централите се опитват да представят за разрешителни, са били използвани, за да позволят на въглищните централи да продължат да замърсяват отвъд разумното и законосъобразното. Българските власти трябва да покажат, че са поели ангажимент да спазват правото на гражданите да дишат чист въздух. Това е особено важно в настоящия момент, тъй като България има остра нужда от конкретни планове за постепенно премахване на изкопаемите горива, замяната им с възобновяеми алтернативи, но и съвременни и амбициозни политики по отношение на управление на отпадъците.”

/by
, ,

Видео от Patagonia за Кресна

Казусът с унищожаването на уникалната природна зона Кресненско дефиле привлече вниманието на култовия бранд за експедиции Patagonia. Това стана ясно в ново видео, разпространено от Екологично сдружение “За Земята” и Коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”, посветено на проблема с автомагистрала “Струма” и дефилето.

Впечатляващи природни кадри проследяват историята на над 20-годишния казус и кой е отговорен за това все още да няма решение за тесния участък през дефилето. Обръща се внимание и на финансовите аспекти. Автор на видеото е екипът на Stratospheric Productions.

По-късно през деня, в 16:45 ч., ще се проведе протест пред сградата на представителството на Европейската комисия в София (ул. Раковска 124) за спасяване на хората и природата на Кресна и Кресненски пролом от планирания строеж на автомагистрала „Струма“ през дефилето. Протестиращите изискват институциите да гарантират спазването на европейските закони, като напомнят, че има трасета за строежа на АМ „Струма“ извън пролома, които единствено са в съответствие с тези закони. Изцяло източен вариант на магистралата или вариант с тунел осигуряват пътна безопасност и регионално шосе за жителите на град Кресна, като нямат унищожително въздействие върху уникалната природа на Кресненския пролом и най-ценните земеделски земи и лозя на град Кресна.

/by
, , , , , , ,

Европа обяви създаването на механизъм за справедлив преход отвъд въглищата.  Време е да се подготвим

Тази седмица стана ясно, че с близо 1 милиард лева може да започне преструктурирането на българската енергетика и намаляването на въглеродния ѝ отпечатък , след като Европейската комисия представи предложението си за Фонд за справедлив енергиен преход. Сумата е по неофициална информация, споделена в медиите. Механизмът, който включва няколко различни възможности за финансиране и този фонд е сред тях, ще има за цел да помогне на икономиките, които са зависими от производството на енергия от изкопаеми горива, да инициират стъпки в посока намаляване на тази зависимост, най-вече по отношение на заетостта. 

Като организации, които от години настояват да започне диалог за поетапното затваряне на въглищни мощности, започвайки с най-замърсяващите, “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята” приветстваме това предложение за подкрепа на въглищните региони и хората, които ще бъдат засегнати от енергийния преход. Въпреки това нашето мнение е, че страната ни трябва да се концентрира върху усилията, които трябва да положи, преди да се възползва от подобна привилегия. Това най-вече се отнася до прекратяване на неизпълнимите обещания за поддържане на въглищния сектор за още 60 години и цялостната враждебност към европейските мерки по околна среда, последвани от план за извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности до 2030 г.

В средата на миналата година българското правителство смени позицията си и в крайна сметка подкрепи целта за въглероден неутралитет на ЕС до 2050 г. В същото време обаче отхвърля идеята за по-амбициозни краткосрочни цели, отказвайки дори да дискутира възможното преструктуриране на сектора в страната и индиректно оставяйки този въпрос за обсъждане след 5 г. Подобна липса на политическа визия поставя България в риск от изолация от възможностите за финансиране от ЕС. Липсата на подготовка и визия за трансформация ще окаже шоков социален ефект в засегнатите региони, а заетите в сектора най-малко заслужават това. 

Дългоочакваният финансов механизъм е специално насочен към зависимите към въглищата региони. Целта му е да намали социалните последици от климатичните политики на ЕС с цел въглероден неутралитет на икономиката до 2050 г., като развие алтернативни източници на заетост, осигури възможности за преквалификация на работещите в сектора и възстанови площите, унищожени от въгледобива. Единствено от нас зависи дали ще използваме пълния потенциал на тази възможност да обърнем тенденцията към обедняване и обезлюдяване в районите, зависими от въглищата.

“Добър знак е, че средствата, предназначени за България, надхвърлят сумата, която брутният ѝ вътрешен продукт предполага. Това означава, че Комисията вярва, че с точните стимули страната ни може да тръгне в правилната посока.”, казва Меглена Антонова от “Грийнпийс” – България. Тя подчертава, че държавите ще получат достъп до тези средства, след като представят подробен план за преодоляване на зависимостта към въглищата на засегнатите региони. В националния Интегриран план за енергетика и климат на България не се споменава нищо конкретно за излизане от въглищата, но от края на 2019 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова публично започна да говори за постепенно закриване на централи.

Освен създаването на работещ Интегриран план за енергетика и климат, трябва да се планира и мащабна информационна кампания, която да е насочена към хората, за да им разясни как могат да се включат и бизнесът им да спечели от фонда. Все още съществува опасност тези пари да бъдат пренасочени за безкрайно скъпи, тежки, централизирани и неустойчиви в дългосрочен план инвестиции в инфраструктурни проекти. А те само ще забавят допълнително процеса — като продължат да финансират индустрията на изкопаемите горива, а не общностите. 

Хората са тези, които могат да се превърнат в шампиони на енергийния преход, стига да им се даде възможност да участват активно в тези процеси – с включването на въглищните общини в Платформата за региони в преход и даването на пряк достъп до европейското финансиране на идеи, които реално ще доведат до подобряване на конкурентоспособността на пазара на труда и разнообразяване на местната икономика.

“Големи инфраструктурни газови проекти или съмнителни технологии за улавяне на емисиите от горене на изкопаеми горива въобще не следва да бъдат на дневен ред. Фондът за справедлив преход е реален шанс хората във въглищните региони, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика.”, коментира  Меглена Антонова.

А докато чакаме фондът да се превърне от предложение в реалност, можем да започнем със създаване на право на хората да могат сами да произвеждат енергията, която използват, от възобновяеми източници на енергия – като слънце, вятър и други. В България все още няма политика за насърчаване на подобни инициативи, а бюрокрацията представлява сериозна пречка за консуматорите, които биха искали да произвеждат енергия за собствена употреба. Това е логична първа стъпка в трансформацията на енергетиката и икономиката – с активното участие на гражданите.

 

/by
, , ,

Мисия на Бернската конвенция ще проверява нарушенията по магистрала Струма

Днес, след докладваните от Европейската комисия нарушения на европейското природозащитно законодателство (в апликационната форма и процедурата по ОВОС), Постоянният комитет на Бернската конвенция взе решение да засили наблюдението на случая на строителството на магистрала Струма през Кресненски пролом. В най-кратък срок в България ще бъде изпратена мисия на независим международен експерт, който да провери наличната информация и документи и да проведе  консултация с всички заинтересовани страни. Целта е да съдейства на българското правителство за решение за изграждане на магистралата с оглед опазването на природното богатство в района на Кресна и избор на алтернатива, осигуряваща сигурност и качествена транспортна връзка.

По време на заседанието председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ – Малина Крумова, не призна, че не е спазено европейското законодателство – и избегна да докладва какви действия ще предприеме за поправяне на извършените нарушения. Презентацията беше насочена към коментиране и обвинения за некоректна информация в докладите, внесени от природозащитните организации. 

Коалиция “Да спасим Кресненски пролом”, представена от Даниел Попов от Екологично сдружение “За Земята” и CEE Bankwatch Network докладва подробна информация за констатираните от Европейската комисия нарушения. 

Европейската комисия представи накратко внесената апликационна форма и официалните коментари към нея, като отново посочи, че са установени нарушения на европейското законодателство.

Правителството поиска спиране на наблюдението от Бернската конвенция и затваряне на досието. От своя страна пет страни, измежду които Германия, Франция, Унгария, Швейцария и Люксембург, подкрепиха природозащитниците и поискаха отваряне на досие констатация за наличие на вече извършени нарушения на Конвенцията. 

В последвалата разгорещена дискусия в сряда вечер, 4 декември 2019, правителството намери защита само от три държави – Гърция, Азербайджан и Армения. 

Крайното решение беше предложение в духа на компромиса от председателя на заседанието за продължаване на наблюдението като потенциално досие и повишаване на ефективността му чрез изпращане на експертна мисия в България. Това решение дава възможност на правителството да се възползва от международната експертиза при изготвянето на природозащитните цели и мерки за Кресненски пролом и отстраняването на нарушенията на европейското законодателство в досегашните ОВОС и избора на алтернатива.

/by
, , ,

Български евродепутати срещу гражданите по казуса Кресненско дефиле.

В скандалния участък няма да се строи магистрала, а скоростен път. След 16:08 можете да видите и чуете цялото изслушване тук.

Европейската комисия ще гарантира спазването на Европейското законодателство и няма да позволи изграждането на магистралата по разрушителен за природата и хората начин. Това заяви Комитетът по петиции на Европейския парламент в отговор на петицията на граждани от град Кресна по повод застрашаващата местния поминък автомагистала Струма. Представителят на Еврокомисията подчерта явните нарушения установени до този момент в планирането и изграждането на магистралата и най–вече — нарушаването на Директивата за местообитанията. С това беше решено
петицията да бъде затворена.

Изслушването се проведе на 2 декември в Брюксел. Димитър Василев от района на Кресна подчерта рисковете от построяването на избрания от правителството вариант, а именно разделянето на магистралата на две и превръщането на настоящия Е79 в еднопосочно платно посока София – Кулата. Петиционерите отбелязаха, че не са против магистралата, а настояват за варианта, в който и двете платна са извън Кресненския пролом дефиле, а сегашният път остава локален за нуждите на местните хора.

Коментарите на ЕК обаче бяха в ясен контраст с последващото изявление на българското постоянно представителство и български депутати, които отстояваха тезата, че проектът на правителството отговаря на европейското законодателство. По време на заседанието на комитета имаше мобилизация на почти всички български евродепутати, представляващи политическите партии ГЕРБ, ВМРО, ДПС и СДС. Техните изказвания изцяло напуснаха допустимия демократичен тон и съдържаха явни неистини, че местните хора са против изграждането на магистрала. Езикът на омразата
изненада присъстващите депутати в залата. Неточностите и неистините в изявлението на депутатите само показаха колко малко познават проекта за АМ “Струма” и въздействието върху хората и бизнеса.

Комитетът по петиции беше превърнат от българските евродепутати в арена на лични нападки, оправдавани с така наречените от тях „национални интереси”, с което обезсмислиха неговото съществуване, като европейски демократичен форум за граждани, излизайки от националния контекст и интереси.

Единственият реален глас в защита на местните хора в Кресна и за разглеждане на жалбата беше на дългогодишната датска депутатка Маргарет Аукен, която изрази учудване и възмущение от превеса на български депутати, които пренебрегват критиката на Европейската комисия.

Петиционерите твърдят, че планирана от правителството транспортната ос, свързваща София със Солун, ще предизвика траен риск от тежки инциденти за пътуващите по магистралата. Магистралата ще премине само на 300 метра от къщите и училището на град Кресна, носейки със себе си шум и мръсен въздух. Най-плодородните земи в региона ще бъдат унищожени, включително лозята с местния вид грозде керацуда. На обвиненията към местните хора, че спират строителството и обезопасяването на пътя, те отговориха, че още през 2008 правителството можеше да построи
магистралата извън дефилето, а вариантът на правителството в тесния пролом е най-рисков. Както потвърди евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки, през дефилето няма да се изгражда магистрала, а скоростен път с много остри завои. Избраният от правителството вариант също ограничава и удължава пътя за придвижване на север от Кресна, затруднявайки достъпа на населението до земеделските земи и практически убивайки рафтинг и каяк туризма, който е ключов за региона.

Маргарет Аукен в края на заседанието предложи жалбата да бъде разгледана на председателския съвет на Комитета по петициите, заради изказвания за затварянето й предимно от български евродепутати.

Припомняме, че Кресненското дефиле е застрашено от строителството на трансевропейския коридор 4, свързващ Хамбург със Солун, финансиран с европейски средства. Въпреки продължаващите повече от 20 години усилия на неправителствените организации и личности като Боян Петров, да се намери щадящо за дефилето решение – с дълъг тунел или т.нар. “източен обход” извън дефилето, в края на 2017 година българските власти отмениха законово действащо решение от 2008 година и приеха, че посоката София – Солун ще премине през дефилето, а само посоката юг-север ще бъде
изнесена извън Кресненския пролом. Избраната от правителството алтернатива за градеж на магистрала Струма е в противовес на препоръките на европейските конвенции и националното законодателство.

/by
, ,

Хората от Бели бряг описват в мултимедиен разказ битката си за справедливо обезщетение от „Мини Марица-изток“

CEE Bankwatch Network и „За Земята“ публикуват мултимедиен разказ с видеоклипове и интервюта на местни жители от Бели бряг. В тях те разказват за огромния психологически натиск, на който са били подложени вече почти десетилетие, тъй като въгледобивната компания, която се опитва да ги пресели, отказва да предложи  справедливи компенсации за домовете им, a датата на отчуждаването се приближава.

„В последните години натискът от мините се отрази много зле на нашето психологическо състояние и здраве. По цвета на косата ми можеш да отгатнеш, че ние се състаряваме много бързо“ — обяснява Петър Тенев, един от интервюираните.

Село Бели бряг ще бъде заличено до 2023 г., за да се разшири една от въглищните мини, които захранват комплекса Марица Изток. “Мини Марица-изток“ имат задължението да осигурят преселението на хората, но компанията предлага твърде ниски компенсации, с които хората не могат да си позволят да закупят в района нищо равностойно на сегашните им домове.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) e публична, мултинационална банка, отпусна безвъзмездна помощ на рудниците през 2014 г., а по-късно отпусна и два кредита за емитиране на облигации на Българския енергиен холдинг, чиято дъщерна компания е Мини Марица-изток“. 

Тъй като банката има по-високи и стриктни стандарти за презаселване от прилаганите в България, жителите на Бели Бряг са се обърнали към механизма за подаване на жалби на банката, за да уредят спора относно размера на компенсация. Въпреки че в съгласие с механизмите на банката са изпращани медиатори, за да фасилитират процеса на договаряне, вече измина повече от една година от като процесът на медиация започна, без постигнато съгласие.

„ЕБВР трябва да гарантира, че нейният клиент – „Мини Марица-изток“, ще се отнесе справедливо с жителите на Бели бряг. Ако спорът не бъде уреден тази година, собствеността на хората ще бъде отчуждена.  Ако не получат по-добри компенсации от това, което компанията предлага в момента, те ще бъдат изхвърлени от домовете си по срамен начин, лишени от прехраната си, от зеленчуковите си градини, земеделските си земи и животни, отделени от общността, с която са живели цял живот  и като капак най-вероятно ще затънат и в дългове.“, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение „За Земята“.

„Това е далеч от добрите практики и международните стандарти за презаселване, с които ЕБВР е обвързана. Жителите на Бели бряг възлагат последните си надежди на Европейската банка за възстановяване и развитие, не само за да започне разумен процес на уреждане на спорове, но и за да им се гарантира, че той ще завърши по справедлив начин.“, казва Кондарев.

 

/by
,

Офшорните зони и тяхната роля в новия Глобален финансов ред

Конкурс за студентско есе

ЕС „За Земята“ очаква вашите есета в обем не повече от 3 000 думи до 28 февруари 2017 г. на електронен адрес Opens window for sending emailkonkurszazemiataorg

Сполучливите текстове ще бъдат публикувани на Блога за Данъчна справедливост, а aвторитe на четирите най-добри есета ще бъдат наградени със специална образователна екскурзия до Брюксел и Амстердам с обиколка на най-важните места свързани с лобизма в Европейската столица и със статута на данъчен рай на Холандия. Пътуването ще бъде във втората половина на Март 2017 и покрива самолетни билети, наземен транспорт, нощувки и джобни пари.

Конкурсът няма ограничения студенти от кои специалности могат да участват, но темата е особено подходяща за следващи икономика, право, политически науки и жуурналистика. Не очакваме от вас нито експертни познания, нито да споделяте позициите на За Земята по отношение на данъците и данъчните убежища. По-скоро, искаме да открием във вашите текстове задълбоченост, отчитане на многобройните и противоречиви фактори в тази сложна материя, както и оригинална мисъл, насочена към практически решения на проблемите.

Всеки студент може да участва с по едно есе.

Няколко думи за двъхновение:

Независимо от огромния напредък на технологиите и прираста на световното богатство, милиони хора в Глобалния Юг продължават да не могат да задоволят базови нужди като храна и вода, дом с приемливи санитарни условия, здравеопазване и образование, което дава шанс за излизане от бедността. Според много изследвания и анализи на водещи учени, една от причините за изоставащото развитие е Ограбването. Глобалните корпорации се възползват от природните ресурси и евтиния труд в развиващите се страни, без да дадат своя насрещен дял под формата на дължими данъци. Изследване на ООН установи, че поне 100 милиарда долара е годишният размер на неплатените данъци, които мегакорпорациите укриват от Глобалния Юг. Още повече средства (138 млрд.) изтичат през дупки в законите.

Офшорните зони имат ключово значение в играта на данъчна криеница. Те са десетки на брой и по правило имат следните характеристики: 1) много ниска данъчна тежест за чуждестранни фирми и физически лица; 2) много висока секретност във финансовите институции, тоест инвеститорите запазват анонимност; 3) благоприятна среда за откриване на нов бизнес и финансови операции. Някои от най-известните офшорни зони са тропически острови, скрити от медийно внимание, но има и такива, разположени в сърцето на индустриалния свят. Трудно е да се оцени какво точно се крие в офшорните зони, но според изследователите на този тайнствен свят на парите, то се измерва с десетки хиляди милиарди долари.

Според много икономисти офшорните зони са тумор в съвременния свят, тъй като те не помагат за нарастване на богатството, а само за разпределянето му – и то по начин, който ощетява най-бедните и задълбочава неравенството в света. В офшорни зони се крият пари от мръсен бизнес – наркотици, оръжия, контрабанда. Огромните нерегулирани офшорни парични потоци създават нестабилност и провокират кризи на пазарите. Има и друга гледна точка, според която офшорните зони са естествена реакция на прекомерната данъчна тежест в развития свят. Тъй като държавата определя твърде високи ставки за корпоративния данък, бизнесмените поддържат сметки в офшорни зони, откъдето лесно могат да прехвърлят ресурсите си към операции с най-висока доходност. Офшорните зони са добри за общата ефективност на икономиката и са находчив начин да се ограничи достъпа на корумпирани държавници до публични средства – твърдят поддръжниците им.

Имат ли място офшорните зони в глобалния финансов ред и ако да – каква е тя? Какво ще спечелим и какво ще загубим, ако ги оставим да съществуват – или ако ги забраним? Как светът може да се противопостави най-ефективно на укриването на данъци, което лишава от средства най-силно нуждаещите се? Защо при целия икономически напредък все още има крайна бедност и екологично варварство в света – и имат ли офшорните зони нещо общо? Кой би спечелил, ако офшорните зони бъдат закрити – или напротив, ако развитият свят придобие характеристиките на една голяма офшорна зона?

Примерни източници на информация – статии и становища по темата:

1) Блог за Данъчна Справедливост:

Opens external link in new window– „Коя е най-лошата офшорна зона в света“
https://taxdog.wordpress.com/2016/12/15/race-to-the-bottom/
Opens external link in new window-„Бългасрките офшорни милиарди“
https://taxdog.wordpress.com/2016/04/05/bulgarian-offshore/
Opens external link in new window– „Офшорките издишат бедност“
https://taxdog.wordpress.com/2016/04/20/poverty/
Opens external link in new window– „Водещата световна финансова сила“
https://taxdog.wordpress.com/2015/12/07/offshore_bis/

Opens external link in new window2) Pulling the Plug: How to stop corporate tax dodging in Europe and beyond. Oxfam, 2015
http://policy-practice.oxfam.org.uk/publications/pulling-the-plug-how-to-stop-corporate-tax-dodging-in-europe-and-beyond-346860

Opens external link in new window3) “Йо – хо – хо и офшорна компания“. Михаела Иванова, 2014
http://evromegdan.bg/

Opens external link in new window4) „Офшорни бухалки“. Bodil.bg <http://odil.bg> , 2016
http://bodil.bg/2016/03/19/offshore/

Opens external link in new window5) “Неделно четиво за офшорни зони”. Красен Станчев, ИПИ, 2016
http://ime.bg/bg/articles/nedelno-etivo-za-ofshorni-zoni/

Opens external link in new window6) „How to explain offshore banking to a five year old”. Guardian, 2016
https://www.theguardian.com/world/2016/apr/05/how-to-explain-offshore-banking-and-when-it-is-naughty-to-a-5-year-old

7) International Consortium of Investigative Journalists:
Opens external link in new window– “Secret Files Expose Offshore’s Global Impact”, 2013
https://www.icij.org/offshore/secret-files-expose-offshores-global-impact
Opens external link in new window– „Sun and Shadows: how an island paradise became a haven for dirty
money”, 2014
https://www.icij.org/offshore/sun-and-shadows-how-island-paradise-became-haven-dirty-money
Opens external link in new window– “Panama Papers Have Had Historic Global Effects – and the Impacts KeepComing”
https://panamapapers.icij.org/20161201-global-impact.html

/0 Comments/by
,

Енергийни помощи за бедни или изгаряне на пари и здраве

Най-доброто решение на проблема с енергийната бедност е енергийната ефективност

По данни на Евростат (2014) 32,9% от населението на България има проблем да поддържа достатъчен топлинен комфорт в домовете си. Това поставя нашата страна на първо място в ЕС-28 по показателя за брой енергийно бедни, с над три пъти увеличение над средното ниво за ЕС.
Екологично сдружение „За Земята“ предлага конкретни мерки за намаляване броя на броя на енергийно бедните в страната ни.

Вижте доклада Енергийни помощи за бедни или изгаряне на пари и здраве.

 

Файлове:
Energiina_bednost-Bg.pdf
/0 Comments/by