, , , , ,

Искания от гражданите към кандидатите за евродепутати

Аз, вашият работодател – българският народ, ще избирам измежду вас моите представители в Европа, но този избор, не е безусловен. Този път ще гласувам и имам искания към вас – моите служители.

Омерзен съм от корупционните скандали, които ежедневно се разкриват и съм отвратен, че въпреки огромната ресурсна обезпеченост в полицията и прокуратурата, тези разкрития се правят от журналисти.

Но не, няма да ви позволя да ме откажете от правото ми да гласувам. Няма да ви позволя да ме разсеете с политическите ви интриги. Разбирам, че целта ви е да ме отвратите, за да оставя бъдещето си е ръцете на безкритичния корпоративен, административно зависим и подкупен „електорат“. Да подмените вота ми. Да гласувате вместо мен. Прокудихте братята и сестрите ми, но аз още съм тук и няма да ви позволя да ме изгоните. Аз, вашият работодател – българският народ, съм жив и знам, че мога да ви накажа.

Омръзна ми да подценявате интелигентността ми и да разсейвате фокуса от важните за обществото теми с не-особено смислени циркаджийски номера с вокално-кулинарни риалити елементи. Не сте познали. Този път няма да изтъркам името на случаен кандидат. Няма да ви позволя да подмените приоритетите ми.

Аз, вашият работодател – българският народ, ви избирам за мои предстатели, но този избор, не е безусловен. Аз, вашият работодател – българският народ, имам искания към вас.

Аз настоявам да спрете да се надпреварвате в оправданията си  за замърсяването на въздуха и заедно да намерите решение за по-чист въздух. Защото аз не дишам оправдания.

Аз настоявам да спрете произвеждането на отпадъци, които да изгаряте или да заравяте в почвата и заедно да намерите решение за опазване на природата. Защото аз не дишам фини прахови частици, аз не пия химикали и аз не искам да разхождам децата си сред вашите боклуци.

Аз настоявам да спрете изсичането на вековните гори и да си припомните какво е значението на дърветата за биоразнообразието на планетата и за човека, като част от тази екосистема.

Аз настоявам да осигурите за мен и за децата ми качествено образование, конкурентно на престижните колежи и университети, в които пратихте децата си да учат, плащайки с парите от моите данъци.

Аз настоявам да получавам качествено здравеопазване за мен, а не само вас,  съответстващо на здравноосигурителните вноски, които аз плащам през целия си живот.

Аз настоявам да обезпечите мен и родителите ми, а не само вас самите, с достойни пенсионни доходи, реципрочни на пенсионните осигуровки, които аз плащам през целия си живот.

Аз настоявам да оптимизирате административните дейности, финансирани с обществени ресурси, иначе казано финансирани от мен, като прекратите порочната практика да назначавате посредствени чиновници, които да изхранвам.

Аз, вашият работодател – българският народ, не съм съгласен да плащам за това. Достатъчно ми е да издържам учителите, лекарите, полицаите и военните. Не мога да поема и всичките ви комисии, агенции, спецзвена, нови министерства и т.н. Работещите в тази страна сме краен брой, така че раздуването на щата за моя сметка, не допринася за моето оцеляване.

Научете се да работите! Работете за мен! Покажете ми, че има полза от вас, за да ви изпратя в Европейския парламент, за да подобрите законите на Европа, така че да работят за мен и за децата ми!

Аз, вашият работодател – българският народ

Снимка: Shutterstock

/by
, , , ,

Манифест: За Устойчива Европа на гражданите

Европейския съюз е един от най-впечатляващите проекти за мир в съвременната история. Създадена е организация, защитаваща човешкото достойнство, правата на човека, свободата, демокрацията, равенството и върховенството на закона като основни ценности.

Наред с поддържането на траен мир сред своите страни-членки, ЕС допринесе и за по-чисти реки, защита срещу химическо замърсяване, адекватен родителски отпуск, качествено образование и свободно движение в рамките на Шенгенското пространство.

Въпреки важната мисия и високи цели на Европейския съюз, твърде много от постъпките на европейските лидери спрямо редица наболели социални и икономически проблеми, сред които финансовата криза, отсъствието на адекватни мерки относно проблемите с околната среда, присъствието на социално неравенство и липсата на единодушно решение относно бежанските вълни, за съжаление са в разрив с основните ценности и принципи на ЕС и изместват от фокус постигнатите до момента позитивни резултати.

Гражданите чувстват, че икономическите и финансовите интереси на богатите се ползват с приоритет пред общото благо. Растяща бедност и социално неравенство, влошаване на достъпа до здравеопазване и (младежка) безработица. Нерешени остават проблеми като климатичната криза и замърсяването на въздуха, които убиват стотици хиляди хора. Нарастващата подкрепа към някои националистически и ксенофобски политически сили в Европа е тревожен показател и сериозна заплаха за демокрацията и за нашите основни ценности. Всички тези фактори са масово всекидневие за редица хора и следователно все повече европейци спират да усещат необходимостта и ползите от Европейския съюз. Това масово разочарование води до загуба на доверие от страна на европейските граждани в способността на европейските институции да отговорят на техните нужди.

ДРУГА ЕВРОПА Е ВЪЗМОЖНА

Признавайки предизвикателствата на настоящата ситуация в Европа, ние като граждани трябва да се съсредоточим върху изясняването на нуждите ни като единно, европейско общество. Именно за това ключовият въпрос оттук нататък следва да бъде: „В каква Европа искаме да живеем?“.

Ето защо над 200 организации в цяла Европа, сред които и ние от екологично сдружение „За Земята“, се обединяваме, за да обсъдим „Европа, която искаме”, и да поставим казуса в дневния ред на предстоящите избори за Европейски парламент. Силно вярваме в европейската идея, основана на базовите етични ценности на Европа и устойчиво развитие: демокрация и прозрачност, социална и екологична справедливост, човешки права, върховенство на закона, полово равенство и солидарност. Тези ценности трябва да бъдат в основата на всички политики. Това означава, че трябва да настъпят фундаментални промени от днес. Искаме европейски политики, правила и норми, които изпълняват функциите, за които са предназначени: грижа и защита на благосъстоянието и здравето, осигуряване на безопасност и свобода на хората и опазване на климата и околната среда. Искаме политики, които подкрепят и защитават настоящите и бъдещи поколения както в Европа, така и извън нея.

ПЪТЯТ КЪМ ЕВРОПА, КОЯТО ИСКАМЕ

За да си възвърнат доверието на обществото, Европейският парламент, Европейската комисия и правителствата на държавите-членки трябва да приоритизират следните ключови въпроси от дневния ред за бъдещето на Европа на предстоящите разисквания за изборите за Европейски парламент.

  1. ЕВРОПА В РЪЦЕТЕ НА ХОРАТА – Новото и ефективно участие на гражданското общество под формата на така нареченото активно гражданство трябва да бъде приоритетно за подобряване на европейските общности. Прозрачността и достъпът до основни права за всички са главни стъпки в доверието на гражданите на ЕС в изграждането на справедлива и устойчива Европа. Младежта и децата трябва да бъдат ангажирани като активни граждани и да бъдат насърчавани да участват в европейските политически процеси. Следователно достъпът до образование трябва да бъде непрестанно подобряван, а критичното мислене – поощрявано. Тези стремежи могат да бъдат постигнати и развивани чрез редица програми за европейски младежки активизъм, активно гражданско обучение в училищата и т.н.

Следва да се предприемат мерки за гарантиране на по-голяма отчетност и прозрачност при вземането на решения от институциите на ЕС и националните правителства. Интересът на гражданското общество трябва да бъде приоритизиран пред този на големите корпорации.

  1. РАВЕНСТВО И ПРАВА НА ЧОВЕКА – Публичните политики и законодателните мерки следва да гарантират, че в съответствие с европейското и международното право в областта на правата на човека, всички европейски граждани и жители се ползват с еднакво ниво на защита и могат да упражняват основните си права и свободи, позволявайки им да живеят според собствените им убеждения, съгласно принципите на самоопределяне и човешко достойнство, без форми на дискриминация. ЕС трябва да подобри своите политики и действия за гарантиране на равенството между половете, като освен това гарантира, че всички лица имат равни възможности в обществото.
  2. СИЛНА СОЦИАЛНА ЕВРОПА – Европейският социален модел следва да осигури пълна и справедлива защита на всички граждани, като същевременно облекчи бедността и предостави равноправни, социални възможности на своите граждани. Всеки трябва да се възползва от стандартите за достойни условия на труд, равенството, подобряването на благосъстоянието и намаляването на здравните различия в рамките на отделните държави и между поколенията. Социалното приобщаване и закрилата, достойният труд, равенство между половете, достъпът до адекватно здравеопазване, образование и до качествени жилища, екологичната справедливост трябва да бъдат основните принципи, които движат националните и европейските политически програми.
  3. АМБИЦИОЗНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА КЛИМАТА – Парижкото споразумение относно изменението на климата следва да бъде изцяло изпълнено. Целите на ЕС за намаляване на емисиите за 2030 г. и 2050 г. трябва да бъдат приведени в съответствие с него и с ангажимента за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C, чрез амбициозни политики на Съюза в областта на климата, включително бързо прекратяване използването на всички изкопаеми горива и преминаване от енергийна ефективност към абсолютно намаляване на потреблението на енергия. ЕС следва да ускори справедливия и устойчив преход към 100% снабдяване с енергия от възобновяеми източници, което е чисто, достъпно, подкрепя собствеността на общността и не води до енергийна бедност.
  4. ЯСНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ – Трябва да бъдат създадени и прилагани общи стандарти, чрез които да се осигурят чистотата на въздуха и водата, достъпът до безопасна и здравословна храна. Необходими са драстични мерки за спиране на обезлесяването и загубата на биоразнообразие в Европа и в световен мащаб, да се сложи край на неустойчивата експлоатация на световните природни ресурси. Следва да се предприемат мерки за привеждане на европейските равнища на потребление в съответствие с капацитета на планетата за производство, включително чрез прилагане на стратегии за достатъчност.
  5. УСТОЙЧИВИ И ЗДРАВИ ХРАНИТЕЛНИ СИСТЕМИ – Реформата на Общата селскостопанска политика е задължителна за производството на по-здравословна храна и за справедливи цени за европейските малки и биологични производители. Това означава засилено опазване на околната среда и природата, пазари на регионални земеделски производители, хранителни вериги, предоставящи здравословна храна, регулиране количеството хранителни отпадъци и спиране на дъмпинга в глобалния Юг. ЕС следва да даде приоритет на прехода към органично, дребномащабно селско стопанство и повторно залесяване като ключови мерки в борбата с изменението на климата.
  6. СПРАВЕДЛИВИ ДАНЪЦИ – Ефективните и координирани данъчни мерки следва да гарантират, че всички дружества плащат справедлив дял от данъците и допринасят за националните и европейските бюджети за достъп до социално-икономически права и благосъстояние. ЕС трябва да се ангажира с ефективна борба с данъчните измами и да ликвидира европейските данъчни убежища.
  7. СПРАВЕДЛИВ ТЪРГОВСКИ РЕД – Международната търговия следва да се разглежда като средство за ефективно разпределение на стоки и услуги, като се зачитат социалните и екологичните цели. Търговските споразумения следва да облагодетелстват хората, работниците и дребните производители и не трябва да бъдат разглеждани като инструменти единствено в интерес на мултинационалните компании и инвеститори. Това следва да гарантира, например, равен шанс за достоен труд и по-добра социална защита. Търговските и инвестиционните споразумения трябва да бъдат насочени предимно към повишаване благосъстоянието на обществения интерес, вместо към намаляване на разходите и тежестта за предприятията. Съществуващите ВИП права за инвеститорите и корпоративните съдилища трябва да бъдат премахнати.
  8. РОЛЯТА НА ЕС В СВЕТА – ЕС има ключова отговорност за постигане целите на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. ЕС трябва да гарантира, че всички негови вътрешни и външни политики са съгласувани и приведени в съответствие с целите за устойчиво развитие. Помощта за развитие на отвъдморските държави в ЕС следва да се предоставя приоритетно на най-нуждаещите се, включително най-слабо развитите страни и от тях да се възползват най-вече маргинализираните общности. ЕС трябва да преструктурира своите инвестиции, за да постигне устойчивост, изкореняване на бедността и да направи реалния достъп до основните човешки права в световен мащаб реалност. ЕС следва активно да подкрепя правно обвързващите европейски и международни задължения в областта на правата на човека за компаниите, които работят в чужбина, включително настояване за Договор на ООН за бизнеса и правата на човека.
  9. ОТГОВОР НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА МИГРАЦИЯТА – Европа трябва да поеме водеща роля в осигуряването на хуманен отговор на глобалната миграция, в полза и защита на всички участващи. Търсещите убежище трябва да бъдат приветствани в Европа и да бъдат третирани в духа на Конвенцията на ООН от 1951 г. за бежанците.
  10. ОТГОВОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ОСНОВАНИ НА НУЖДИТЕ – Инвестициите на ЕС следва да осигурят възвращаемост в обществена полза и за справяне с обществените предизвикателства. Изследвания, които са приоритетни и финансирани днес, трябва да имат решаващо въздействие върху бъдещето на нашите общества и на нашата планета. Нашите изследвания трябва да направят Европа и света екологично устойчиво, мирно и здравословно място за живеене. Изследванията на ЕС трябва да бъдат демократични, локализирани и в полза на обществото. Това означава забавяне на високия растеж и отдалечаване от ресурсо-интензивните икономически модели.
  11. БЮДЖЕТ НА ЕС, ФОКУСИРАН КЪМ ХОРАТА – Бюджетът на ЕС следва да използва своя потенциал, за да стимулира устойчивостта и икономическата справедливост и благоденствие чрез инвестиции в социална инфраструктура, образованието, културата и климатичните промени. Това включва премахване на неустойчивите инвестиции и субсидии, както и укрепване на механизмите за отчетност. С други думи, това трябва да бъде бюджет, направен от хората за хората и планетата.

Ние ще гласуваме на предстоящите избори за нов Европейски парламент. А ти?

/by
, , , ,

20 века в търсене на мира

20 века Европа търси мира. Воюва за него, дава безбройни жертви – и все в името на спокойствието и просперитета. В средата на 20-я век, беше намерена формула, която бавно, с много съмнения, криволичения и грешки, но и с много вяра и упоритост, доведе до продължаващият вече 70 години мир на континента ни.

Ние осъзнаваме огромните усилия на поколения европейци, затова, заедно с още 300 организации, се присъединяваме към Europe We Want. Искаме да осъзнаем откъде сме тръгнали и да продължим напред конструктивно.

***

Започваме нашият разказ за Европа и мира през 27-мата година преди Христа. Това е началото на прословутия Pax Romana, продължил цели 207 г. – от възкачването на Цезар Август до смъртта на Марк Аврелий през 180-та година. Пакс Романа е първият опит за мирно развитие на част от Европа и Средиземноморието. И макар нестабилен, този мир е донесъл най-доброто развитие в историята на Рим, дотогава изпълнена с войни.

И след Рим, въпросът за мира винаги е бил основен в Европа. Разкъсвани от войни, след разпада на Римската империя, племената, народите, империите, републиките в Европа винаги са имали пред себе си една „крайна“ цел – да спрат, да си отдъхнат от косата на Смъртта. Макар оплетено във вражди и войни, винаги можем да намерим търсенето на тази цел:

  • и при Карл Велики, Pater Europae („Баща на Европа“), при когото Каролингския Ренесанс насърчава формирането на обща европейска идентичност;
  • и в развитието на Свещената Римска империя (10-19 век), постоянно живееща между дезинтеграцията и интеграцията;
  • и при Вестфалските мирни договори от 1648 г., донесли края на европейските религиозни войни, започнали след Реформацията. Освен германската религиозна свобода и политическата организация на Германия, те уреждат и европейския мир;
  • и по време на Европейския концерт, продължил с прекъсване от 1815 г. до 1914 г., в чиято основа е разбирането, че баланс в международните отношения може да бъде постигнат чрез сътрудничество и взаимни отстъпки между „Великите сили“, като водеща роля се отделя на дипломацията. Видни фигури като Готфрид Лайбниц (1677) и Лорд Гренвил (1797-99) вече са поставили на дневен ред въпроса за „Европейска федерация“. Върху тях Метерних развива идеите и понятието за „баланс на силите“, така че амбициите на всяка „Велика сила“ да бъдат сдържани от останалите.

 

Паневропейската политическа мисъл се развива през 19-ти век, вдъхновена от либералните идеи на френските и американските революции след смъртта на империята на Наполеон (1804-15). През десетилетията след Виенския конгрес идеалите на европейското единство процъфтяват из целия континент, особено в писанията на Ястржебовски, Мацини и Корвин-Шимановски. Терминът „Съединените щати на Европа“ е използван от Виктор Юго в реч на Международния конгрес на мира, проведен в Париж през 1849 г.

На Изток и Югоизток мирът е бил в далеч по-къси периоди. В историята на България и Византия имаме няколко периода на десетилетен мир – между Симеон Велики и Лъв VI (896 – 912) както и 25 годишен мир между България и Сърбия (897 – 922). Следва 36-годишният (927 – 964) „дълбок мир“ между България (Петър I) и Византия, както и периода на силната дипломация и късите войни на Иван-Асен II. Това са периоди на стопански възход. Но от изток и от югоизток, през Балканите са основните пътища за нахлуване на „варварите“ – от готи и хуни, до араби, монголи и османски турци.

***

Вече сме в мрачните, кризисни години от 1914 до 1945 г. – времена на всеобщо умопомрачение, довело до двете световни войни – започнали все в сърцето на Европа. Загиват милиони, десетки милиони. А на Изток вилнее комунизмът – у дома си и сред съседите.

Въпреки това, през периода между двете световни войни съзнанието, че националните пазари в Европа са взаимозависими, макар и конфронтационни, наред с възхода на американския пазар от другата страна на океана, подхранват желанието за икономическа интеграция на континента. През 1920 г., застъпвайки се за създаването на Европейски икономически съюз, Джон Мейнард Кейнс пише, че „трябва да се създаде Съюз за свободна търговия … за да не налага никакви протекционистични тарифи, независимо от продукцията на други членове на Съюза.“ През същото десетилетие Ричард фон Куденхове-Калерги, австрийски аристократ с противоречиви разбирания и идеи, е един от първите, които си представят съвременния политически съюз на Европа и основава движението „Пан-Европа“. За съюз в Европа говорят и други, сред които тогавашният министър-председател на Франция Аристид Бриан и Уинстън Чърчил.

Краят на безумието идва, а с него идва и Pax Europaea. В междинния период (1945 – 1957 г.) се говори и действа за някакво обединение в Европа. „Конгресът на Европа“, считан от мнозина за първи федерален момент на европейската история, се провежда в Хага от 7 до 11 май 1948 г. с 750 делегати от цяла Европа, както и наблюдатели от Канада и САЩ. Конгресът събра представители от широк политически спектър, като им даде възможност да обсъдят идеи за развитието на европейското политическо сътрудничество. Участват важни политически фигури като Аденауер, Чърчил, Макмилан, Пиер-Анри Тейтген, Франсоа Митеран, Пол Рейно, Даладие, Пол Ван Зеланд и Алтиеро Спинели. Активна роля имат широк кръг философи, журналисти, църковни лидери, юристи, професори, предприемачи и историци. Отправен е призив за политически, икономически и паричен съюз на Европа. Тази значима конференция трябва да окаже дълбоко влияние върху формата на Европейското движение, което е създадено скоро след това. Предложено е създаването на Колеж на Европа. Конгресът обсъжда и бъдещата структура и роля на Съвета на Европа. Участниците допринасят и за създаването на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в Съвета на Европа.

През 1952 г., разочаровани от липсата на напредък в рамките на Съвета на Европа, шест държави решиха да продължат и създадоха Европейската общност за въглища и стомана, която беше обявена за „първа стъпка в обединението на Европа“. Европейските лидери Алчиде Де Гаспери от Италия, Жан Моне и Робер Шуман от Франция и Пол-Анри Спаак от Белгия разбраха, че въглищата и стоманата са двете индустрии, които са от съществено значение за воденето на война, и вярват, че чрез обвързване на националните си индустрии, бъдещата война между техните народи стават много по-малко вероятни.

През 1957 г. Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Западна Германия подписаха Римския договор, който създаде Европейската икономическа общност (ЕИО) и митнически съюз. Те също така подписаха друг пакт за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) за сътрудничество в развитието на ядрената енергетика. И двата договора влязоха в сила през 1958 г. Това е формалното начало на Европейския съюз.

През годините ЕС приема нови членове и се развива върху серия от нови договори, за да достигне до сегашните 28 страни-членки, обединени в правно отношение от Договора от Лисабон (2007 г.) На 1 декември 2009 г. Договорът от Лисабон реформира много аспекти на ЕС –  промени правната структура на Европейския съюз, обединявайки системата от три стълба на ЕС в един правен субект с юридическа правосубектност, създал постоянен председател на Европейския съвет, и засили позицията на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

***

Историята, която, казват, се пише от победителите, ни е оставила безкраен низ от факти, но и от митове, спекулации и недоизказаности. Не може да се отрече – до средата на 20 век, европейските държави са търсили просперитета си чрез разширявания за сметка на съседите си или на по-далечни народи. Водещата максима е била: Si vis pacem, para bellum (Ако искаш мир, готви се за война).

От 70 години насам обаче виждаме, че Друга Европа е възможна. Тя не е перфектна, градена е и се гради на визиите, на компромисите и скрития натиск и явните напрежения, на уроците от опита.  Но тази „друга Европа“ за пръв път в човешката история показа, че нещата могат да се случват и без войни. И това е онази малка разлика, която ни дава увереността, че върху нея и върху всички останали успехи – и учейки се от грешките си – ще можем да минем на следващия етап на Общността – да премахнем повечето грешки, да приемем добри решения, в полза на всички граждани на Обединена Европа.

Признавайки предизвикателствата на настоящата ситуация, ние като граждани на своите страни, но и на нашата обща Европа, не трябва да се ограничаваме в дебатите за бъдещето на Европа на въпроса: „Повече или по-малко Европа?“, Но се съсредоточаваме върху нашите нужди за бъдещето и нашите права. Ключовият въпрос е: „Каква Европа искаме?“

Какво ще остане за Европа в Историята след нас, зависи от всеки един от нас. Не само когато гласуваме за Европейски парламент, както предстои на 26 май, но и във всеки един ден, в който изявяваме идеите, позициите, интересите, желанията си пред общините, регионите, правителствата или европейските институции.

Европа, неделима част от която – географски и исторически е България – може да се превърне по-добро място за всички нас, ако точно на избори вземаме правилните решения. И не вярвайте, че няма значение – всеки избор има значение. След него връщане няма!

Снимка: Unsplash

/by
, , , ,

ОТВОРЕНО ПИСМО От Николай Петков, гражданин на квартал ТЕЦ-София

Уважаема г-жо Фандъкова,
Уважаеми г-н Герджиков,

Днес, 24 април 2019 г., внасям в касата на общината 2100 лв. за съдебните разноски по адм.дело № 7701/2016г, след като преди 3 години се включих в жалбата срещу новия подробен устройствен план на район „Сердика“, включващ изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци в ТЕЦ-София на метри от дома ми.
Тъй като тази сума е непосилна за семейство ми, се обърнах за подкрепа към обществеността чрез социалните мрежи. И 37 човека само за 10 дни дариха парите, които днес внасям. Тези хора, както и още много други, които внесоха подписки срещу проекта и участваха в протеста на 28 май 2018 г. също не искат инсинератор в София!
С други думи – граждани и данъкоплатци на Столична община, като Вие представлявате, плащат на адвокатите на същата тази община. Това за мен е абсурдно и жалко. Още по-абсурдно е да изхарчите 130 милиона евро от европейските данъци за този скъп, мръсен и морално остарял проект за инсталация за горене на отпадъци.
Вашето упоритото намерение през последните 10 години да „изгорите“ милиони евро и да поставите под заплаха здравето на своите граждани във вече замърсен град, през 2019 г. е и в противоречие с повишаващите се законови изисквания в Европа за управление на отпадъците и Кръгова икономика.
Макар и да изгубих делото, не съм изгубил надежда, че все пак ще вземете правилното решение да не изгаряте отпадъци, а вместо това средствата да вложите в ефективна и удобна система за цялостно разделно събиране. Точно преди една година общината във Флоренция спря проект за подобен инсинератор и реши да влага ресурси в повече рециклиране. Нека и София да тръгне по този път и нещо повече – да има цялостна политика за намаляване на отпадъците ни.
С уважение,
Николай Петков

/by
, , , ,

Дарителска кампания събра парите за адвокатските хонорари на Столична община по делото срещу инсинератора

Днес Николай Петков заплати 2100 лв. на Столична община за наказателните адвокатски хонорари и връчи отворено писмо до кмета Йорданка Фандъкова, че борбата на гражданите срещу инсинератора продължава!

Гражданинът, който се изправи срещу проекта в центъра на града ни да се изгарят отпадъци, трябваше да извади непосилната сума, за да плати 2100 лв. на адвокатите на Столична община и Столичен общински съвет, заради изгубеното дело срещу проекта за инсинератор в ТЕЦ-София.
Затова в началото на април стартира дарителска кампания под надслов „Да отстояваме заедно правото ни да сме активни граждани” в подкрепа на Николай Петков. Николай е жител на квартал ТЕЦ-София и заедно със свои съседи през 2016 г. инициираха жалба срещу новия подробен устройствен план на район „Сердика“, който включва изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци в ТЕЦ-а на метри от техните домове.
Благодарение на близо 40 души и само за десет дни Николай успя да събере необходимите 2100 лв. Това е още един аргумент, че гражданите не желаят този проект.
Остава неясно защо общината нае външен скъп адвокат за делото, въпреки наличието на цял юридически отдел на щат, но така тя показва, че може да действа наказателно към всеки един собственик на имот в София, дръзнал да отстоява своя законен интерес.
Напомняме, че в доклада по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта липсва оценка на въздействието върху здравния статус на живущите не само в най-близко разположените до инсталацията квартали, но и в рамките на целия град, а се оценява единствено рискът за работещите на площадката на ТЕЦ-София. Горното е повод за сериозни притеснения, тъй като поради липсата на работеща система за разделно събиране в столицата, може с голяма сигурност да се очаква, че постъпващите за изгаряне RDF отпадъци ще съдържат повишени нива на опасни замърсители, които при изгаряне се преобразуват в многократно по-токсични вещества.
Покрай домовете на хората около ТЕЦ-а ще се добавят и над 600 хиляди километра годишно допълнителен трафик на камиони с отпадъци 180 000 тона годишно отпадък ще се транспортират от гара Яна до ТЕЦ-София.

Столична община и Топлофикация София ще вземат 130 милиона евро от европейските данъци за този скъп, мръсен и морално остарял проект.
От тях 67 милиона евро ще дойдат от Европейската инвестиционна банка като кредит към Топлофикация-София, който ще изплащаме с такса-смет или със сметките ни за парно. https://www.eib.org/en/projects/loan/loan/20090545
Подчертаваме, че упоритото намерение на Столична община през последните 10 години да „изгаря“ милиони левове от парите на гражданите в Топлофикация София е и в противоречие с повишаващите се законови изисквания в Европа за управление на отпадъците.
За повече информация относно проблемите около проекта за инсталация за горене на отпадъци, вижте тук: http://www.trashcity.zazemiata.org/

/by
, , , ,

„За Земята” се присъединява към проекта „Европа, която искаме”

Опазване на човешкото достойнство, зачитане на правата на човека, свободата, демокрацията, равенството и върховенството на закона.
Това са ценностите, които създадоха обединена и мирна Европа.
В навечерието на изборите за Европарламент на 26 май искаме да ги припомним.
Искаме да ги казваме гордо, да върнем пълнокръвието им.
Затова заедно с още 300 организации от цяла Европа “За Земята” се включва в кампания, с която иска да вдъхнови европейците да гласуват.

Вярваме, че началото е поставено, но от участието на всеки един от нас зависи

посоката, в която Европейският съюз ще поеме.

Изправени пред нови предизвикателства като нарастващото неравенство, замърсяването, климатичната криза е нужно да намерим и нови решение.
В настоящия контекст много европейци се чувстват разочаровани и са загубили доверие в способността на институциите на ЕС да отговорят на техните нужди. Нарастващата подкрепа за националистическите и ксенофобски политически сили в Европа е тревожен показател за това недоволство и сериозна заплаха за демокрацията и нашите основни ценности.

Лесно се свиква с придобивки

като пътуването само с лична карта, правото на обучение и работа в чужбина.
Но не си даваме сметка за дългия път, който трябваше да се извърви, преди да стигнем до тях. Не осъзнаваме и колко лесно може да бъде да ги загубим.
Бъдещето на България е в Европа. Не случайно доверието в европейските институции е толкова високо в обществото ни. Гражданите отбелязват факта, че ЕС е постигнал много в опазването на мира на континента, защитата на гражданските права, върховенството на закона, опазването на природата, лидер е в борбата срещу климатичните промени и намаляване на отпадъците. Хората, за разлика от политиците популисти, разбират защо има смисъл, затова сега е време отново да определим посоката.

Ето защо 300 организации на гражданското общество в цяла Европа

се обединихме под мотото „Европа, която искаме”. Искаме европейците да поставят тази тема в дневния ред на предстоящите избори за Европейски парламент. Силно вярваме в европейски проект, основан на основните етични ценности на Европа и устойчиво развитие: демокрация и прозрачност, социална и екологична справедливост, човешки права, върховенство на закона, равенство и солидарност. Тези ценности трябва да бъдат в основата на всички политики. Това означава фундаментални промени от днес. Искаме европейски политики, правила и стандарти, които правят това, което те са предназначени за: опазване и защита на благосъстоянието и здравето, осигуряване на безопасност и свобода на хората и опазване на климата и околната среда. Искаме политики, които подкрепят и обслужват настоящите и бъдещите поколения в и извън Европа.

Ето за какво ще гласуваме на 26 май.
Дори да пътуваме, пак ще се върнем навреме, за да гласуваме.
Направете го и вие.

В България кампанията се води от екологично сдружение „За Земята“ – член на „Приятели на Земята – Европа“.

/by
, , , ,

Тихомълком временното разрешително за изгаряне на отпадъци на ТЕЦ „Бобов дол“ се превърна в постоянно

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) обяви на 12 април, че е взела решение да позволи горенето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“, но едва шест дни по-късно — на 18 април, то стана достъпно за гражданите. Причината? Сайта, в който се намира регистърът, не работеше. Отпадъците, които ще се изгарят, общо 35 000 тона годишно, са пластмаса, текстил, опаковки, дървесина и други.

Забавянето заради техническата неизправност ограничи времето, в което желаещите могат да се запознаят с новото решение в подробности и да преценят дали то нарушава правото им на чиста околна среда. Освен че неглижират отговорността си да информират обществеността, с решението си ИАОС подкрепят порочната практика тецовете на въглища да заменят горивото без нужните инвестиции в пречиствателни съоръжения само за да продължават да функционират и замърсяват въздуха.

По официални данни, ТЕЦ „Бобов дол“ гори отпадъци „за експериментални цели“ от ноември месец 2018 г. с разрешение на министъра на околната среда и водите. Когато се опитахме да научим повече детайли за документа, министерството ни отказа с аргумент за защита на националната сигурност. Към момента не е ясно какви отпадъци и в какви количества се изгарят като част от този процес на експериментално горене.

Изгарянето на отпадъци бавно, но сигурно се превръща в практика за все повече остарели технически електроцентрали, особено тези, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, каквато е и „Бобов дол“. Следователно затвърждава тезата, че използването на въглища вече е скъпо и икономически нерентабилно и отчаяно се правят опити тецовете да продължат да работят. Отделно, централата получава както субсидии за студен резерв, така и плащания от държавата под формата на преференциални цени. Това означава, че ТЕЦ „Бобов дол“ минава за високоефективна топлофикация, защото произвежда топло- и електроенергия.

„ТЕЦ „Бобов дол“ е една от въглищните централи, които трябваше да затворят отдавна — още през 2014 г., но отчаяно търси начини да остане от значение за системата, макар че производството вече е твърде скъпо, а желание за инвестиции в поддръжка няма. Съдим за това по честите случаи на аварии и спиране на инсталацията, които са причина за спирането и на почистващите вредни емисии системи. Това допринася допълнително за замърсяването в района, тъй като редовно високият комин на централата пуши, а той няма съоръжения за пречистване на газовете,“ казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България. Вместо да бъдат изготвени планове за поетапното закриване на подобни електроцентрали на въглища и създаване на заетост, независима от замърсяващата индустрия, те продължават да създават екологични проблеми.

Освен изхвърляне на вредни вещества в атмосферата, изгарянето на отпадъци е пряко в конфликт с политиката за рециклиране. Не се решава и проблемът с депонирането, тъй като се образува пепел, която също трябва да се заравя някъде, а част от нея е и токсична. „Комплексното разрешително дава право на 129 000 тона летяща пепел плюс 60 400 тона дънна пепел годишно, общо 189 400 тона пепел от съвместно изгаряне на въглища, отпадъци и биомаса.“
„Котлите във въглищните електроцентрали не са предназначени да изгарят други горива освен въглищата,“ подчертава Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“.

Работата на ТЕЦ „Бобов дол“ съвсем не е безпроблемна. Само за последните две години централата е извършила многократни нарушения на екологичното законодателство. Една част от тях са, че доскоро работеше без разрешително за депото за отпадъци, в края на 2017 г. изхвърли нерегламентирано води от производствената дейност в р. Джерман, а през 2018 г. надхвърли разрешения брой часове за работа без пречиствателни съоръжения.

Крайният срок за обжалване на разрешителното за горене на отпадъци изтича на 30 април. Всеки гражданин би могъл да се включи в процеса, ако желае да оспори това решение на Изпълнителната агенция по околна среда. Пишете ни на info@zazemiata.org, ако искате да се включите.

/by
,

Покана за Общо събрание на ЕС За Земята

Уважаеми членове и приятели, 

Управителният съвет на Екологично сдружение “За Земята”, на основание чл. 26 ЗЮЛНЦ свиква Общо събрание на сдружението на 20.05.2019 г. от 17:30 в офиса на сдружението на адрес гр. София, бул. „Кръстьо Сарафов“ 24 при следния дневен ред:

1. Избор на Управителен съвет.
2. Избор на нови членове на сдружението.
3. Приемане на финансов и описателен отчет на сдружението за 2018 г.
4. Промяна на адреса на управление на сдружението.
5. Внасяне на промени в устава
6. Разни.

Всички членове и приятели на сдружението са поканени да присъстват.

При липса на кворум на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ събранието се отлага за 18:30 ч. на същата дата и място.

18.04.2019 г.                                                    Управителен съвет на ЕС За Земята

гр. София

/by
, , , ,

Енергийна конференция в Стара Загора — между митовете и реалността

„Каменната ера не е свършила заради липсата на камъни“-
Заки Ямани

На 4-5 април 2019 г. в Стара Загора се проведе международна енергийна конференция „Пакет „Чиста Енергия“ и Инвестиции в Енергетиката – реалности и предизвикателства“.

Събитието беше организирано от Институт по енергиен мениджмънт с много балансиран и интелигентен подход в подбора на лекторите и участниците, целящ представяне на различни гледни точки за развитието на енергийния сектор в България и Европа.
Заместник министърът на енергетиката г-н Жечо Станков, ръководителят на Представителството на ЕК в София г-н Огнян Златев, генералните секретари на Eurelectric (Cristian Ruby) и Euracoal (Brian Ricketts), представители на профсъюзите, учени, енергийни експерти, бивши енергийни началници, НПО експерти, български и чуждестранни бизнес представители, бяха само част от участниците в конференцията.

Преди началото на дискусията участниците бяха посрещнати от протест , организиран от синдикатите пред залата. Техен лидер с мегафон информираше протестиращите работници, че

„Зелените“ са организирали конференция,

на която ще искат затваряне на ТЕЦ Марица Изток 2, но вътре има и наши хора които ще ни защитят работните места“.
Всъщност ИЕМ е уважаван институт с качествени анализи, но никой не би ги заподозрял че са „Зелени“.
По време на дискусиите през двата дни в залата чухме

още много клишета и митове за некомпетентните природозащитници,

които не разбират от енергетика и искат бързо затваряне на въглищната индустрия без да мислят за заетите в сектора. Ехидни подмятания от учени и бивши енергийни началници че „зелените“ не разбират важността на въглищата и надценяват ВЕИ, патетични речи от синдикалисти как щели да защитят работните места с всякакви средства.
Тези реакции напомняха на движението на лудитите в Англия, през 19 век те чупят тъкачните станове във фабриките в опит да запазят работните си места .Но не успяват да спрат индустриалната революция.

Енергийният преход се случва в цял свят с нас или без нас,

въпросът е да опитаме да минимизираме негативните последици и да увеличим предимствата му за нашата икономика и по-чиста околна среда.
Чухме от зам.министър Станков че след разговор със синдикатите министерството на енергетиката решило да не участва на среща в Брюксел (8-9 април) на Платформата за въгледобивните региони в преход, защото нямало още предвидено финансиране. Участието на такива срещи е много важно, всяка страна отива с предварителен план как смята да преструктурира икономиката на тези региони, в какъв период, какъв бюджет и е необходим. Едва след такава предварителна подготовка ЕК планира и съответния бюджет.

По тази причина на срещата са участвали представители на правителствата от Гърция, Румъния, Чехия, Полша , Словакия и други страни.
Странно е, че от министерството на енергетиката освен със синдикатите не са се консултирали със самите общини , можеше Перник, Бобовдол , Гълъбово, Стара Загора да имат идеи за енергийния преход и икономическото развитие на своите региони.
Изводите от тази конференция са много важни за продължаване на усилията на природозащитните организации като „За Земята“, WWF България и други, които от години

работят за осъществяване на справедлив енергиен преход в страната.

Оказа се, че въпреки нашите усилия да предлагаме доклади и анализи с конкретни мерки, отново се налага да опровергаваме митове че „зелените“ НПО са чужди агенти, които искат незабавно затваряне на въглищните ТЕЦ-ове и мини.
Всъщност единствените които говорят за бързото им затваряне са представителите на лобито за продължаване на кражбата от държавния бюджет чрез корупционния гьол „строеж“ на АЕЦ Белене.
Ние организирахме срещи, дискусии, кръгли маси, с представители на министерства, бизнеса, профсъюзите, общини, учени, енергийни експерти. По време на тези събития посочихме основните си очаквания от справедливия енергиен преход- създаване на план от правителството за постепенно излизане от зависимостта от изкопаеми горива като се държи сметка за социалните последици и се ангажират всички заинтересовани страни.

Вече над 10 години

битува и митът за „лошия Брюксел“,

който пречи на нашето икономическо развитие и ни затваря централите. Всъщност години наред наблюдаваме бягство от отговорност и изпълнение на задълженията от нашите управници.Сковани от ниския си хоризонт – само до следващите избори и страх да не бъдат свалени от синдикални протести, нашите политици предпочитат да не предприемат никакви мерки, да не водят активни преговори в Брюксел, за да привлекат европейски средства за енергиен преход и да се осмелят да поемат отговорност за осъществяването му. Всъщност протестиращите пред залата работници нямат никаква вина за манипулациите на които са подложени, нормално е да се чувстват несигурни за работните си места . Все по-нарастващото напрежение сред заетите във въглищния сектор

идва от бездействието на управниците, от липсата на ясен план

и времеви график за намаляване зависимостта от въглищата в България, не от „лошите НПО“. От години се говори че въглищата нямат бъдеще и ще бъдат затворени централите, но нищо не се предприема за плавния преход. В резултат се стига до „модела“ Бобовдол- затваряне на мината и освобождаване на работниците в рамките на няколко месеца.
От изкуственото противопоставяне и създаване на фалшиви вражески образи на бизнеса -„чорбаджии изедници“, НПО-„чужди агенти“ и синдикатите- „мафиоти“ всъщност печели единствено администрацията , която си отвоюва още време да бездейства и да отложи решаването на проблемите в енергетиката за следващите управници.
Природозащитните НПО ще продължаваме с усилията да работим заедно с изкуствено натрапваните ни за врагове, бизнес, синдикати, общини и да представим пред администрацията общи искания за постигането на справедлив енергиен преход в България. Вече има много добри примери в ЕС за осъществяване на такъв преход. Задължително управниците трябва да преустановят практиката в енергетиката решенията да се вземат „на тъмно“, както и държавата да обслужва частни интереси в енергийния сектор.

/by
, , ,

Какъв е приносът на транспорта към замърсяването на въздуха в София?

Нов доклад на екологично сдружение „За Земята“ търси причините за замърсяването на въздуха в София с фини прахови частици и азотен диоксид от транспорта, анализира същността на проблема и дава насоки за решаването му.

Изследването констатира, че опитите на национално ниво, както и на Столична община и нейните граждани да се справят с предизвикателството, все още остават разпокъсани и с ограничен обхват.

Това е така, защото разбирането за приноса на транспорта към замърсяването на въздуха в София е непълно и незадълбочено. Пространствената разделителна способност на знанието е ниска, а оттам мерките на местната власт и прилаганите решения от страна на експерти и политици не са достатъчно добре насочени към конкретните уязвими места и групи хора. Липсват и изследвания ориентирани към по-сложните взаимодействия водещи до излагане на здравни рискове от замърсяването в градската среда. В резултат гражданите остават в неведение или с твърде обща, а понякога и подвеждаща информация, която не ги насочва към по-конкретни индивидуални избори, които да допринасят към решаването на проблема. В тази връзка проучването установява нуждата от задълбочени изследвания и развитие на интегриран подход за по-чист транспорт и по-малко уязвима среда за жителите на града, като така се попълнят ключови празнини в тази сфера.

Паралелно с това са необходимо законодателни инициативи на национално ниво, които да насърчат и улеснят прилагането на по-комплексни мерки като зони с ниски емисии, интегриран регионален транспорт безпрепятствено, както и да отворят възможностите за ориентиран към търсенето алтернативен транспорт и начини на придвижване. Само така отговорите на проблема е възможно да бъдат по-адекватни и своевременни.

От „За Земята“ насочват вниманието и към мерките заложени в Програмата за подобряване на качеството на атмосферния въздух (ПКАВ)  в София, които следва да бъдат приоритизирани след оценка на тяхната осъществимост и целесъобразност, произтичащи преки и странични ползи, ефективност на разходите и други, както и задължението да намалят превишенията на нормите за прахови частици във възможно най-кратък срок. „Столична община пропусна да аргументира мерките за транспорта в текущата програма по този начин. Очакваме в новата ПКАВ за 2021 – 2026 да видим смислени и мотивирани решения, които са базирани на представителни данни, разбиране и оценка.“ коментират от сдружението, като добавят: „Необходима е и по-добра обвързаност на плановете и програмите за развитие и опазване, устройство на територията, транспортна инфраструктура и услуги и други секторни документи, за да има реални резултати измерими в по-чист въздух и по-добра жизнена среда в града“.

/by
, , ,

91% от уредите за отопление с дърва и въглища в България са неефективни и силно замърсяващи

Въпреки че проблемът с мръсния въздух става все по-популярен, все още малко хора разбират връзката между замърсяването и използването на твърди горива за отопление. Това е едно от заключенията от доклада, базиран на национално представително проучване, извършено от Маркет линкс и проведено през септември 2018 по поръчка на сдружение „За Земята“.

Изследването излиза в момент, в който редица общини планират подмяна на отоплителни уреди като сериозна стъпка към намаляване на атмосферното замърсяване. За предприемане на такива мерки и извличане на максимален резултат от тях е необходима не само по-подробна от наличната информация за сектора, а и познаване на нагласите на обществото, каквито са и основните цели на доклада.

Данните от проведеното проучване показват, че в България твърди горива за отопление се използват в голяма част от домакинствата — около 40%, като употребата на дърва (малко над 33%) е повече от четири пъти по-висока от тази на въглища (7,5%). Процентът на използващите дърва и въглища домакинства в малките населени места е по-голям, но дори в големите градове, включително София, делът им е значителен. Употребата на дърва и въглища е разпространена осезаемо повече сред домакинствата с най-ниски доходи, но докато въглищата се използват най-вече от най-бедните, то употребата на дърва макар и да намалява с увеличаване на дохода, остава съществен процент и сред по-богатите домакинства.

Ивайло Попов от „За Земята“ коментира „Най-обезпокоителното е не просто значителната употреба на твърди горива за отопление, а че 91% използват нискоефективни до средно ефективни уреди. Резултатът е голямо количество вредни емисии при изгарянето, затова може да се каже, че в България се използват предимно силно замърсяващи въздуха отоплителни инсталации, което следва да се промени, ако искаме да имаме чист въздух.“

Докладът показва, че повечето хора осъзнават, че мръсният въздух причинява сериозни здравословни проблеми (около 76%), но значително по-малко – около 56%, приемат, че отоплението с дърва и въглища имат сериозен принос за това замърсяване. Колебаещите се са малко над 20%. Според „За Земята“ може да се заключи, че има съществено неразбиране за връзката между влошаването на здравето и употребата на тези горива. Препоръката е за целенасочени кампании, които да информират гражданите относно източниците на проблема и сериозността на последствията.

Относно нагласите за подмяна на начина на отопление, от отговорите се вижда, че една немалка част от използващите дърва (близо 29%) или въглища (малко над 42%) биха се включили, ако има програми за подмяна на уредите. В същото време процентът на тези, които не биха променили начина си на отопление, остава висок и съответно мерки за промяна в тази посока не биха били атрактивни за тях. От „За Земята“ считат, че в случаите, когато е необходимо подобряване качеството на въздуха, би могло да се въвеждат зони с ниски емисии (включително забрани за използване на дърва и/или въглища).  Авторите подчертават, че трябва да се заложи на комплексна информационна кампания за негативните ефекти върху здравето от употребата на твърди горива в комбинация със стимули за подмяна на уредите.

При планиране на подобни мерки, общините и централните власти следва да направят детайлни проучвания на локално ниво, включително на обществените нагласи. Според данните от проведеното проучване например, повечето запитани биха предпочели финансова помощ като процент от цената пред нисколихвен кредит. Помощ за подмяна на отоплението в комбинация с  поставяне на изолация и подмяна на дограма е по-желана, особено сред тези, които предпочитат директна финансова помощ, а не заем. Около половината отопляващите се с дърва или въглища предпочитат да продължат да се отопляват с твърдо гориво, но с по-високоефективни уреди.

Пълният доклад прочетете тук  (настоящата версия е с отстранени грешки и затова се отличава от първоначално качената. Извиняваме се за причиненото неудобство!).

/by
, , , ,

Аварията в АЕЦ Фукушима — 8 години ненаучени уроци

Изминаха 8 години от ядрената авария в АЕЦ Фукушима. Японското правителство продължава да налива огромни суми, за да продължат дейностите по откриване и обезопасяване на разтопеното гориво в засегнатите три реактора.
След като горивото бъде намерено, над 40 години ще отнеме обезопасяването му. Цялостната стойност на проекта се очаква да достигне над 200 милиарда долара, което е двойно спрямо изчисленото през  2013 г. 

Необходимо е да припомним, че TEPCO  (Tokyo Electric Power Company), частната компания, която управлява централата над 40 години и прибираше печалбата от нея, се включи с едва 8 милиарда долара в дейностите по отстраняване на последиците от аварията.

 

Това е ясен урок за българските управници, които заблуждават обществото, че АЕЦ Белене можел да се построи и да работи без държавни гаранции.

Частната АЕЦ Фукушима струва на японския данъкоплатец засега 200 милиарда долара за отстраняване на последиците от ядрената катастрофа.

Нови изследвания доказаха, че главна причина за аварията е земетресението, а не цунамито. Това разкрива лъжите на ядреното лоби за „безопасността“ на атомните централи при земетресения, както и провала на новата им тактика  да приравняват ядрените аварии към обикновените промишлени аварии.

 

В края на 2018 година японските прокурори поискаха ръководителите на TEPCO да получат петгодишни присъди лишаване от свобода за това, че не са предприели мерки за предотвратяване на катастрофалната авария в атомната електроцентрала във Фукушима.

Шефовете на компанията не се признават за виновни по обвинения в професионална небрежност, водеща до смърт и нараняване. Те твърдят, че не биха могли да очакват цунамито, предизвикало катастрофалния срив, и че дори ако са предприели превантивни мерки, те не биха били достатъчни за предотвратяване на бедствието. Много съмнителна теза, при положение че е имало предупреждения за такова бедствия години преди него. Ръководителите на компанията са прехвърлили отговорността си върху своите подчинени.

 

Междувременно продължават да се откриват нови източници на радиация на неочаквани места на стотици километри от централата. Проучването на подземните пътища на натрупване и отделяне на радиоактивните замърсители след ядрената авария доведе до тези обезпокоителни разкрития.

Неведнъж сме писали за правилните решения да се избегнат подобни катастрофи:
– Постепенно прекратяване на цялостното използване на ядрена енергия в полза на чистите енергийни решения.
– Страните, които решават да разчитат на своите АЕЦ да бъдат задължени да разработят съвременни планове за справяне с ядрени аварии, за защита на гражданите.В тях да бъде заложена дългосрочна грижа за смекчаване на психическите и здравни последици, свързани с ядрените бедствия.Да предвиждат възможности за разселването на огромни маси от хора.
– Бедствията в Чернобил и Фукушима разрушиха мита за безопасна, евтина и чиста енергия от АЕЦ. Доказаха че не си заслужава риска да се развива ядрена енергетика, пред възможността за развитие на енергийната ефективност , чиста и устойчива енергия от ВЕИ, децентрализацията на производството на енергия.

 

Снимка: Greenpeace
Измерване на радиационни стойности на плодовете в зоната на бедствието.

/by
, ,

Изпълнителната агенция по околна среда отново крие данни за качеството на въздуха

Екологично сдружение “За Земята” заведоха повторно жалба срещу отказ на Изпълнителна агенция по околна среда за това, че им отказват почасови данни за концентрацията на фини прахови частици (ФПЧ) във въздуха от официалните измервателни станции. От сдружението съобщават, че това се е превърнала в системна практика на агенцията, с която се нарушава и националното законодателство и конвенцията от Орхус, която урежда достъпа до информация, правосъдие и участие на гражданите във взимането на решения за околната среда. Международен акт, който България е ратифицирала, но през последните години не спазва и е заплашена от спиране правата по Конвенцията [1].

Последната епопея, проточила се около година и превърнала се в прехвърляне от институция към институция[2], започва през май 2018 г. Тогава “За Земята” искат от Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) в София данни за замърсяването с фини прахови частици. След като са прехвърлени към Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) и получават само частичен достъп, без средночасовите стойности, стигат до обжалване пред Административния съд. Съдът се произнася в полза на сдружението, но въпреки това, в средата на февруари 2019 г. ИАОС повторно отказва да даде данните с повече от абсурдни мотиви.

Според агенцията предоставянето на подобна информация би довело до “нереална и неточна картина”, защото законовите норми били за среднодневни концентрации, а не до средночасови. Това можело да доведе до “заблуда и манипулиране на обществеността”. Т.е. повече информация за гражданите е рисково за ИАОС. Друг брилянтен аргумент е, че “Невъзможност за правилно интерпретиране на данни за замърсяването и представянето на невалидирани данни би се отразило неблагоприятно на компонентите на околната среда”. Явно според ИАОС въздухът би се замърсил повече, ако някой изследва или публикува такива данни. “ Дали в такъв случай, когато Столична община показа графично същите тези данни на своя уебсайт, това оказва негативно влияние на въздуха и настъпват вредни последици за околната среда от представянето на подобна информация?!” – коментира Ивайло Попов от За Земята като допълва:

“Недопустимо е да се крият данни, събирани от държавни органи и платени с нашите данъци. Особено пък данни за околната среда, които следва да се публични и по международните договори, по които България е страна. Ситуацията с качеството на въздуха е изключително сериозна и всеки анализ би бил полезен, но явно ИАОС следва политиката на министър Нено Димов, че екологичните организации следва да се държат на страна. Подобни данни не просто трябва да бъдат давани при поискване, а следва да са достъпни на сайта на отговорната институция за всеки, било то гражданин, институция или НПО. ”

От организацията припомнят, че това не е първият отказ на ИАОС да предостави почасови данни. Още през 2017 г. За Земята започна борба за достъп до тях, но и до днес агенцията не ги предоставя.

 

[1] България продължава да не спазва изискванията на Орхуската конвенция и може да бъде първата страна, изключена от нея според първия доклад на Комитета за съответствие по конвенцията от 18 февруари 2019. В доклада е посочено, че страната ни трябва да изпълни изискванията на решение VI/8d на Съвета на държавите членки на Орхуската конвенция до 1 октомври 2019 г., в противен случай следва спиране на правата й по Конвенцията.
[2] През май 2018 г. За Земята  подават заявление до Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) София с искане за достъп до числови данни за период от четири месеца, събирани чрез измервателните станции, разположение в техния район. Поискали са и средночасови стойности за концентрацията на фини прахови частици с размер 10 и 2,5. Директорът на РИОСВ София препраща заявлението “по компетентност” до Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС).. В началото на юни главният секретар на ИАОС  Тихомир Николов дава частичен достъп до данни – без средночасовите стойности за двата вида ФПЧ, концентрацията, на които е най-проблемна за качеството на въздуха за София. Сдружението обжалва пред съда и през декември 2018 г. Административен съд – София град решава, че решението на ИАОС е постановено при нарушение на изискването за форма и съдържание на административния акт, при несъобразяване с материалния закон и в противоречие с целта на закона. Налице е както пълна липса на мотиви, така и липса на разпоредителна част, в която административният орган ясно и категорично да е формулирал волеизявление за отказ. Преписката е върната за ново произнасяне.
/by
, ,

Адвокати към Европейската комисия: Българският съд неглижира проблема с мръсния въздух

Комисията трябва да се намеси в борбата за достъп до чист въздух в Полша и България

Организацията за екологично право ClientEarth в сътрудничество с Екологично сдружение „За Земята“ сигнализират Европейската комисия, че българският съд системно отказва да разглежда дела за чистотата на въздуха и така нарушава европейското право. Според вносителите Комисията има основание да стартира нова наказателна процедура срещу страната. Жалбата включва и липсата на достъп до правосъдие в Полша.
Според адвокатите това е особено порочно на фона на факта, че България е една от страните с най-мръсен въздух в Европейския съюз. Те припомнят, че българският съд действа в противоречие с международното право, тъй като константната практика на Съда на Европейския съюз и Орхуската конвенция се прилагат с приоритет пред националното законодателство.

“Опитахме се да защитим правото българите да дишат чист въздух в националните съдилища, но се оказа невъзможно. Затова призоваваме Европейската комисия да се застъпи за хората, които живеят в опасно замърсена среда и да изискат ефективни мерки.”, казва адвокатът Уго Тадей от ClientEarth.

Обикновено доводът на институциите е, че мерките за намаляване на замърсяването на атмосферата са работа само на общинската администрация, следователно жители на града и неправителствени организации нямат право да ги обжалват.

“Знаем, че има малки съдебни победи, свързани с правото на чист въздух и не ги подценяваме, защото те са важни с това, че привличат вниманието на обществото към проблема. Но това не е достатъчно, според нас делата за нанесени вреди и получаване на обезщетение няма да доведат до подобряване на качеството на въздуха за всички, а ще пренасочат публични средства към конкретно засегнатите.”, допълва Уго Тадей.

“Когато съдът отказва правосъдие в делата за чист въздух, той не само нарушава европейското законодателство, но и отнема правата на българските граждани. Правото на чиста околна среда е точно толкова важно, колкото и останалите граждански права. Вярваме, че националните съдилища скоро ще бъдат длъжни да отговорят на нарастващото значение, което околната среда добива за обществото.”, коментира и Регина Стоилова, адвокат на „За Земята“. Тя припомни още, че в Конституцията на България е записано, че гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда.

Невъзможността за обжалване на програмите беше отбелязана от Екологично сдружение “За Земята” в становището по законопроекта за изменение на Закон за чистота на атмосферния въздух през 2018 г. и беше илюстрирано със съдебни решения по въпроса. От сдружението поискаха законът да предвиди възможност за обжалване от заинтересованите страни, но от МОСВ лаконично отговориха, че “програмата е общ административен акт и не създава определени задължения към гражданите, няма пречка да бъде обжалвана по реда на АПК”. Българският парламент също не подкрепи това предложение при гласуването на закона в края на 2018 г. С това възможността законодателството да се приведе в синхрон с европейското право и да се избегне евентуална нова наказателна процедура срещу България бе пропиляна.

/by
, , , ,

Свободни от пластмаса – европейски решения на проблема с пластмасовото замърсяване

Над 70 души се събраха в клуб Книгата в София на 18.02, за да обсъдят пластмасовото замърсяване и различни законодателни решения на проблема, както и дейностите, които всеки от нас може да предприеме, за да избегне използването на пластмаса в ежедневието.

Данита Заричинова от екип „Нулеви отпадъци“ на сдружение „За Земята“, за която темата се е превърнала в лична кауза, представи кампанията „Свободни от пластмаса“ и опита си с лобирането на тази тема сред членовете на Европейския парламент. Тя описа законодателните промени, които ще бъдат въведени от 2021 г. с пълната забрана на някои пластмасови изделия за еднократна употреба като сламки, бъркалки и клечки за уши, и целите за постепенно намаляване на използването на пластмаса. Последната версия на предложената директива за намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда може да бъде намерена само на английски език.

Според Меглена Антонова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ в Грийнпийс – България, сега е важно да настояваме за стриктното въвеждане на тази директива в националното законодателство.

Публиката имаше много въпроси за различните видове пластмаса, как се рециклира, с какво да се заменя, начините да се стимулират хората да събират отпадъците разделно, като депозитната система. В България единствено пластмасовите бутилки (едва около 10% от общото количество пластмасови отпадъци) се рециклират, а останалите пластмасови отпадъци се „оползотворяват“, т.е. изгарят. Друг проблем е, че морският отпадък все още не е част от законодателството в България. Представени бяха различни заместители на пластмаса за еднократна употреба и бяха дадени примери за множество полезни инициативи в България, които целят повече хора да чуят за проблема и да се вдъхновят да променят поведението си.

Обсъдено беше използването на чаши за многократна употреба в детските градини (вижте Фейсбук групата на кампанията и тази инициатива във Варна), пазаруването в собствени съдове в супермаркетите, начините заведения да стимулират клиентите да си носят собствени чаши, сепариращите инсталации за отпадъци, алтернативата за управление на отпадъците в София и дори начините за изчисляване на данък смет. На този линк можете да намерите полезни материали като Наръчник за фестивали без отпадъци, Наръчник за организиране на извънградско почистване и Доклад за замърсяването с пластмаси в Европа.

Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент представи и ролята на Европейския парламент за намирането на решение на проблема с пластмасата, и призова присъстващите да се включат в общоевропейската кампания „Този път ще гласувам“, като се регистрират на едноименната платформа и споделят информация с познатите си.

/by
, ,

Качеството на въздуха и нашето здраве — Част 2

След голямата дискусия „Какво не знаем за въздуха„, продължаваме с темата със събитие, посветено на здравните аспекти на проблема.

Заповядайте на среща разговор за качеството на въздуха в града и отражението му върху телата ни.
Събитието е продължение на първата беседа по темата, която организирахме през декември 2018.

Ще говорим за:
– Важните аспекти на ефектите, с които всеки един трябва да е запознат.
– Защо фините прахови частици са толкова опасни?
– Защо Световната здравна организация (СЗО) има различни стандарти за качество на атмосферния въздух? Какво означават те?
– Какво означават данните на СЗО за преждевременна смъртност в България заради лошо качество на въздуха?
– Кой е засегнат от мръсния въздух?
– Какво да правим, за да се предпазим, когато стойностите на прахови частици са над нормата?
– Какви са превенциите срещу ефектите от мръсния въздух?

Водещ е доктор Александър Симидчиев от гражданската организация Въздух за Здраве. Той ще ни сподели знания и наблюдения по темата от опита си като пулмолог. Ще ни разкаже и за мотивацията си да работи за чист въздух — основно право на всеки човек.

Събитието се организира от екологично сдружение За Земята.
Начало: 18:30 часа
Място: галерия Credo Bonum, зад Националната Опера
Вход: свободен

/by
, ,

ЕС „За Земята“: За чист въздух е нужно партньорство, а не търсене на виновни

Има много възможни решения за подобряването на качеството на въздуха, но кое от тях ще е подходящо за София — никой не може да каже със сигурност поради липсата на достатъчно информация и разбиране на многобройните аспекти и взаимовръзки. Около това мнение се обединиха експерти, граждани и неправителствените организации по време на публичната дискусия  “Какво не знаем за мръсния въздух” на 13.02.2019. То адресира липсата на актуални, качествени и достъпни данни, на задълбочени анализи и координирана работа между различни компетентни и отговорни институции за решаване на този изключително сериозен проблем. В срещата участва и Столична община, представена от Теодора Полимерова, директор на дирекция „Климат, енергия и въздух“.

“Една основна задача за Изпълнителна агенция околна среда и Столична община е да събират и публикуват повече данни за замърсяването на въздуха, които да са обществено достъпни за ползване и интерпретация.”, подчертава Ивайло Попов от Екологично сдружение “За Земята”. Той припомни, че организацията спечели няколко дела по казуса за достъп до почасовите данни за фини прахови частици от автоматичните измервателни станции, които все още не се предоставят за свободно ползване.

Освен че е е оскъдна, информацията често е разпиляна и несистематизирана. Отговорните институции не координират достатъчно добре взаимната си работата и не споделят наличните бази данни. В резултат на това отделните политики и процеси не са синхронизирани и не доставят желания ефект за по-чист въздух.

Същевременно решения със съмнителна ефективност си пробиват път. Такъв пример са филтрите за комини, които, според експертния анализ на “За Земята”, не са най-добрата мярка. В същото време зоните с ниски емисии засега остават извън фокуса на местната власт, въпреки че опитът показва, че могат да намалят замърсяването на въздуха в града дългосрочно, отбеляза урбанистът д-р Ангел Буров.

Както много други проблеми, замърсяването на атмосферата се създава от нас, които след това страдаме от последствията. Логичното решение е да престанем да си вредим, но на практика това се оказва трудно. “Ефективната намеса в избора на отоплителни уреди трябва да е съчетана с разбиране на потребностите”, обясни социологът д-р Никола Венков, който анализира какво може да стимулира хората да спрат да се отопляват на печки на твърдо гориво. Той подчерта, че в момента се шири мнението, че замърсяват единствено домакинствата с ниски доходи от определени етнически групи. Освен погрешно, това разбиране е и вредно, защото създава социално напрежение, разделя обществото, и без да е базирано на реални изследвания и факти, води до преекспониране на проблемите.

Всъщност според социологическо изследване на “За Земята” от септември 2018 г., хората със средни и високи доходи замърсяват не по-малко, тъй като домакинствата им също използват твърди горива за отопление. Понякога проблемът не е в нежеланието или липсата на възможност, а в незнанието, затова се чуха и мнения в полза на повече образователни кампании.

Замърсяването на въздуха е гореща тема през последните три години, по която много се говори и малко се знае. За преодоляването на проблема са нужни повече откровени разговори между граждани, институции, изследователски центрове, университети, които да доведат до повече яснота, координираност  и реално сътрудничество  във вземането на решения. Както заключи пулмологът д-р Александър Симидчиев в края на дискусията, “истинската рецепта за справянето с този проблем се нарича партньорство.” От “За Земята” заставаме зад него.

Очаквайте изводи и допълнителна информация, които ще публикуваме тук, на страницата на „За Земята“.
Запис от събитието можете да гледате на Facebook страницата ни.
Още снимки от събитието ще намерите тук.

/by
, ,

ЕС „За Земята“: липсата на информация е основна пречка за справянето с мръсния въздух в София

Проблемът с липсата на информация за всички аспекти на атмосферното замърсяване в София ни кара да се чувстваме безсилни. В момента изглежда, че решенията са невъзможни — трябва да се откажем от печките, от колите или и от двете. Всъщност много градове са минали по нашия път, но добре въоръжени с нужната информация.  Затова организираме на 13 февруари 2019 година от 18:30 в betahaus София обществената дискусия “Какво не знаем за мръсния въздух”.

По темата се шуми периодично и изглежда, че решенията са ясни, но това е опасна заблуда. Всекидневно се сблъскваме със стара, неорганизирана, непълна информация. Експертите и организациите, работещи в областта, са единодушни: докато няма достатъчно данни, свързани със замърсяването, резултатите ще закъснеят. Резултатът влияе на всички — гражданите и гостите на София и околностите се обричат на живот в опасна за здравето среда.

“Ще засегнем теми, за които много малко се говори публично. А те са фундаментът, от който зависи дали ще дишаме чист въздух. Изглежда, че всичко си знаем, но всъщност не е така и това си личи в липсата на ефективни мерки за подобряване на качеството на въздуха. ”, казва Ивайло Попов от “За Земята”.

Решения, разбира се, има, затова граждански организации и експерти се фокусираме върху всичко, което не знаем за замърсяването на въздуха и ще предложим решения как да променим това. Темите, които събитието ще засегне, са социалния и икономическия аспект с акценти върху здравето, транспорта, отоплението, развитието на града и влиянието върху хората. Урбанистът д-р Ангел Буров, главен асистент в Университета по архитектура, строителство и геодезия ще засегне приноса на автомобилния трафик към замърсяването на въздуха и ролята на зоните с ниски емисии. Резултатът от липсата на данни е особено видим в численото моделиране и на това ще обърне внимание доц. Ренета Димитрова, преподавател в катедра Метеорология и геофизика на Софийския университет. Анализ на здравните последици от замърсяването на въздуха ще направи пулмологът д-р Александър Симидчиев. Ивайло Попов от “За Земята” ще говори за липсата на ключова информация по отношение на битовото отопление с твърди горива, което с право се счита за един от основните източници на вредни емисии на фини прахови частици в София, а и в страната.  Той ще обясни и какви стъпки следва да се предприемат, за да познаваме по-добре темата. Очакваме финално потвърждение за присъствието на Йоана Христова, заместник-кмет по направление „Зелена система, екология и земеползване” на Столична община.

Отваряме вратите за настаняване и регистрация в 18:00 часа.
Дискусията започва точно в 18:30 часа.
Модератор: журналистът Пролет Велкова.

Очаквайте скоро подробната програма и следете за повече новини във Facebook събитието и страницата ни!

/by
, , , ,

Справедлив енергиен преход – Възможности и рискове за България

От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България. Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен.

Местните въглища са ниско калорични, с високо съдържание на сяра, прах и азотни окиси, а произвежданата от тях енергия е основен емитент на парникови газове. Изпълнението на екологичните изисквания ще наложи ограничаване на работата и/или затваряне на въглищните централи. Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат реформите в енергийния сектор , да отричат намаляването на значението на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да поддържат в обществото илюзията за липса на алтернатива на въглищата, въпреки ясните европейски и световни тенденции от години.

От 10 години чрез медийна пропаганда налагат в обществото мнението, че мерките за енергиен преход и политиките по климата са ни наложени от Брюксел и са против нашите национални интереси. Търсенето на по-добро качество на живот на българските граждани, грижата за здравето им което включва рехабилитация на земята, чистота на въздуха и опазване на околната среда, е в наш национален интерес, а не се налага „под натиск от Брюксел“. Такъв трябва да бъде основния приоритет на всяко национално правителство. Вместо това, чрез удобни медии политиците в България противопоставят бизнеса („чорбаджии изедници”) и профсъюзите („мафиоти”), екологичните организации се представят като национални врагове и чужди агенти, а много от общините са оставяни да се справят сами със сериозните социални проблеми при затварянето на въглищни мини, както и при многократното превишаване на нормите за замърсяване на въздуха.

Примерът от тази година със затварянето на последната подземна мина „Бобов дол” е показателен, голяма част от освободените миньори се обърнаха към общината в търсене на нова работа. При затварянето на мина „Бобов дол“ се прояви и още една последица от продължилата десетилетия практика , държавата да обслужва частни интереси на енергийни олигарси , без да изисква от тях спазване на законодателството и екологичните норми.

Рисковете

Ако управниците продължат да демонстрират нерешителност и отлагане на неотложните реформи в енергийния сектор, гледайки само към следващите избори и опасността да не бъдат преизбрани, последиците ще бъдат много тежки и трудно поправими. Дългото бездействие на политиците, демонстрацията на арогантност и безнаказаност от енергийните олигарси доведе до създаване на чувство на несигурност за работните им места у работещите в енергийния сектор. През ноември имаше протести на миньорите и енергетиците от Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2, организирани от двата големи синдиката КНСБ и КТ Подкрепа. Правителството реагира по познатия начин-излъга протестиращите че няма да има съкратени работници, мините и въглищните ТЕЦ-ове ще продължат да работят. Поредното отлагане на решенията на проблема с енергийната трансформация ще има много тежки последици в найскоро време, когато вместо планирани реформи ще се наложи да се правят бързи и болезнени промени, които ще доведат до тежки социални последици и недоволства.

Въглищата нямат бъдеще

Справедливият енергиен преход е важна част от европейските цели и политики в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и възможност за устойчиво икономическо развитие на България. Преходът трябва да бъде справедлив, едва тогава обществото ще го приеме. Време е да се спре вредното противопоставяне между институциите, бизнеса, синдикатите, местните власти, неправителствените организации. Успешен енергиен преход в България е възможен само 1 ако разберем, че трябва да работим заедно и да покажем, че има много повече решения, което ни обединяват, отколкото ни разделят.

Решенията

– реформи, дългосрочна визия и консенсус за промяна

– Държавата все още е длъжник на хората и на бизнеса относно яснотата за това какво следва в средносрочен и дългосрочен план в енергийния сектор.

– Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи енергийни носители като въглищата .

– Основното противоречие, което подкопава доверието в мерките за опазване на околната среда е разбирането, че те са причината много работни места да изчезнат. Това трябва да бъде отричано последователно, защото просто не е вярно.

– Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите.

Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат затворени в краткосрочен план , започвайки с работещите от години в нарушение на екологичните норми ТЕЦ-ове на „неизвестни” собственици, енергийни олигарси. На национално ниво това са „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“ (Димитровград) и ТЕЦ „Бобов дол“.

– Според „За Земята“ основата за успех на прехода е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен запазвайки природните ресурси, както и провеждането на действия за децентрализация на производството на енергия.

– Ясното разбиране, че в енергийния сектор, включително и в частта му, свързана с въгледобива, безусловно се налагат реформи; същевременно се поставя въпросът за тяхната цена преди всичко в икономически и социален план.

– Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници – Справедлив енергиен преход в България е възможен , но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост. Този проект е част от Европейската инициатива за климата (EUKI) на германското федерално министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност (BMU). Становищата, изложени в този анализ са отговорност единствено на автора и не отразяват непременно становищата на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност ). Този анализ е изготвен с финансовата помощ на Европейския съюз. Съдържанието на този анализ е отговорност само на CEE Bankwatch Network и в никакъв случай не може да се разглежда като отражение на позицията на Европейския съюз.

Разгледайте брошурата на български и английски. Тя е издадена като част от Европейската инициатива за климата (EUKI) на германското федерално
министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност (BMU).
Становищата, изложени в този анализ са отговорност единствено на автора и не отразяват непременно становищата на Федералното министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност.

/by
, ,

Какво не знаем за въздуха: събитието

На 13 февруари 2019 година от 18:30 “За Земята” ви кани на обществена дискусия в betahaus с участието на граждански организации, институции и експерти. Ще се фокусираме върху всичко, което не знаем за замърсяването на въздуха и ще предложим решения как да променим това.

Каузата обедини усилията на много организации и експерти през последните години, но всички се сблъскваме с един и същ проблем — липсата на информация.
Звучи изненадващо, но факт — на фона на цялото говорене по темата, пълни и конкретни данни за анализ няма или са недостатъчна. Самото събиране се случва хаотично и без система.

Откриването на работещи решения за града ни е възможно само с качествена информация, нейния анализ и разбиране. Единствено така могат да се изяснят правилните подходи и приоритетите в борбата за чист въздух. В противен случай вземането на решения се забавя и прави политиките неефективни и непоследователни.

Отваряме вратите за настаняване и регистрация в 18:00 часа.
Дискусията започва точно в 18:30 часа.
Модератор: журналистът Пролет Велкова.

Очаквайте скоро подробната програма и следете за повече новини във Facebook събитието и страницата ни!

/by
, ,

Проформа за чист въздух

Какво да очакваме от Националната програма за качество на атмосферния въздух?

Въздухът няма да стане по-чист, докато в Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух липсват конкретни срокове, необходими средства и отговорните институции за препоръчаните мерки. Това изтъкнаха За Земята и „Грийнпийс“ – България в Initiates file downloadсвоето становище по проекта на Програмата, която трябва да очертае стратегията за справяне с проблема във възможно най-кратки срокове в цялата страна

Документът, изготвен от Световната банка по поръчка на Министерство на околната среда и водите, разполага със сериозна аналитична част, която предлага нужните решения. На фона на активното гражданско движение и протестите, Националната програма не отразява спешността на проблема и не задава нужните амбициозни цели. Липсва ясна политическа воля, ангажираност и поемане на отговорност чрез програмата.

Недвусмислено се посочва, че най-голям принос за емисиите на фини прахови частици е битовото отопление с твърди горива. Въпреки това не се предвижда въвеждане на стандарти за дърва, пелети, брикети от биомаса и други сходни. “Според изследванията основен принос за замърсяването има изгарянето на мокри дърва, но този проблем не е адресиран адекватно. Настояваме за ясни и задължителни стандарти за всички горива, с конкретен план за действие по въвеждането им и последващ контрол за прилагането им. Без стандарти мерките за дървесината остават откровено палиативни и конформистки.” казват от За Земята. Международната практика също потвърждава, че в такава ситуация въвеждането, прилагането и контролът на стандарт за съдържание на влага е най-ефективният инструмент.

Мерките, насочени към автомобилния транспорт са в правилната посока, но липсва воля за развиване на алтернативите — добра пешеходна среда, бърз, удобен и сигурен градски транспорт, велосипедна инфраструктура. “Щом искаме да убедим хората да слязат от колите си, добре е да им предложим атрактивни алтернативи. В противен случай не можем да очакваме, че те ще съдействат в борбата с мръсния въздух чрез промяна в ежедневните си практики.” коментират от За Земята.

Важно е институциите да осъзнаят, че гражданите са основни участници в процеса на подобряване на качеството на въздуха. Те трябва да бъдат информирани и включвани във всеки един етап от търсенето на решение на проблема, защото търпят вредния здравен ефект и от промяната на тяхното поведение зависи постигането на целта. В повечето случаи мерките изискват домакинствата да вложат средства от собствения си бюджет — да сменят отоплението си, например, затова следва да разбират добре ползите и да бъдат подкрепяни в тази инвестиция с финансови механизми. Особен акцент трябва да има при подпомагането на най-бедните, които са и най-уязвими за вредните ефекти.

Не по-малък проблем е и липсата на навременна публична информация за замърсяването на въздуха, който Програмата не планира да разреши. Няма и заявено намерение за изследване на здравните рискове за населението и тяхната оценка. Това са важни елементи, които да подкрепят избора на подходящи политики.

Срещу България има открита и Opens external link in new windowнова процедура на Европейската комисия за пропуски при въвеждането на няколко разпоредби от Директивата за качество на атмосферния въздух. Съгласно законодателството на ЕС държавите членки са длъжни да предприемат подходящи мерки за свеждане до минимум на продължителността на периодите на превишаване на допустимите стойности. Комисията нееднократно изрази загриженост относно формулировката в законодателство  на страната ни, която не отговаря на това изискване. Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух има реален потенциал да подобри политиката на България в тази насока, но не и в сегашния си вид.

 

/by
, ,

България пред криза с достъпа до правосъдие по екологични дела

Сериозните опасения, че България системно нарушава правата на гражданите, свързани с околната среда, ще бъдат разгледани на международно ниво. На 9 ноември Комитетът за спазване на Орхуската конвенция към ООН, която гарантира достъпа до информация и екологично правосъдие, прие за допустима жалбата на „За Земята“.

Според експертите на екологичната организацията разглеждането на екологични дела за обекти от национално значение само от една съдебна инстанция, при това за срок от 6 месеца, е в нарушение на Орхуската конвенция. Промяната беше гласувана от Народното събрание миналото лято за рекордните 16 дена и без обществено обсъждане. В резултат на нея въпросът дали да премине автомагистрала през най-богатата биологична зона в Европа — Кресна, се реши само на една инстанция.

„За Земята“ повдига и въпросите за увеличените съдебни такси за неправителствени организации (370 лв.) спрямо 70 лв за държавни органи и някои търговски организации, както и тези за екологични дела достигащи до 4500 лв. Промените ще влязат в сила от 1 януари 2019 г., Невъзможността на граждани и организации да обжалват Програмите за качеството на атмосферния въздух също е елемент на жалбата. В нея е включено и твърдение за враждебната среда, в която екологичните организации са заставени да работят, като посочва изказванията от трибуната на Народното събрание при приемането на спорните промени в Административнопроцесуалния кодекс това лято.

„Свидетели сме на законодателна дейност, която цели ограничаване на правото ни на благоприятна околна среда“, споделя адвокат Регина Стоилова. „Чрез отслабване на съдебния контрол и драстично увеличени съдебни такси, граждани и организации ще са значително затруднени да потърсят правата си спрямо отделни инвестиционни проекти. Не трябва да забравяме, че гражданските права са единственият инструмент да запазим или да поискаме от държавата да подобри качеството на въздуха, който дишаме и средата, в която живеем.“

България е в деликатна позиция спрямо Орхуската конвенция, тъй като все още не е изпълнила решение на Комитета от 2012 г., с което страната ни е заставена да предостави на обществеността възможност да обжалва общи и подробни устройствени планове. При отправено предупреждение за спиране на правата по Конвенцията новата процедура значително усложнява международната позиция на страната ни.
На заседанието за допустимостта на жалбата на екологичното сдружение, представител на организацията Earth Justice коментира, че видно в България е налице враждебна среда за работа на организациите и делото трябва „спешно“ да се разгледа от Комитета. България има 5 месеца да отговори на жалбата.

„Обезпокоителна е средата, в която се приемат тези законодателни промени, както и отношението на държавните органи към неправителствените организации. Становището, което представителят на България представи на заседанието на Комитета, показа, не само че управляващите не осъзнават нарушенията на законодателно ниво, но по-лошото – не осъзнават последиците за всички нас и децата ни от тези действия.“ допълва Регина Стоилова.

/by
, ,

Предлаганите промени в Закона за чистотата на въздуха не решават основни проблеми

Гражданите трябва да имат право да обжалват общинските мерки за чистота на въздуха, а местната власт — да налага ограничения на употребата на автомобили и твърди горива за битово отопление. Мерките в програмите трябва да водят до постигане на нормите в най-кратък срок и законът да го изисква.

За това настоява Екологично сдружение „За Земята“ в становището си по Закон за чистота на атмосферния въздух, което внесе в Народното събрание.

Организацията от година апелира за правилно транспониране на Европейското законодателство за чист въздух и по-конкретно — на член 23 на Директива 2008/50/ЕО [1]. Неправилното му въвеждане в националното ни законодателство е причината Европейската комисия да започне поредното наказателно производство [2] срещу страната ни този ноември. Припомняме, че България вече беше осъдена през 2017 г. [3] за нарушение на цитираната норма по същество. „Несъответствието в нашето законодателство доведе до преписване на едни и същи мерки в програмите години наред, без да се постига резултат. Директивата ясно казва, че програмите трябва да включват мерки, които да постигнат нормите в най-кратък срок. МОСВ в момента отказва да коригира проблема, но писмото на ЕК [2] е ясен сигнал, че това не може да продължава.“ коментира Ивайло Хлебаров от „За Земята“.

Възможността на гражданите да защитават правото си на чист въздух в съда, обжалвайки общинските програми, е гарантирано в екологичното законодателство на ЕС и чрез решенията на Съда на Европейския съюз. Те са задължителни за българските съдилища. Въпреки това националните съдилища отхвърлят жалбите на граждани и организации срещу програмите и заложените в тях мерки за подобряване на въздуха. През октомври Административният съд в Пловдив реши, че мерките за по-чист въздух в града са работа само на общинската администрация, следователно жители и неправителствени организации нямат право да ги обжалват. Адвокат Регина Стоилова от „За Земята“ коментира, че за разлика от правото на собственост, правото на чиста околната среда не може да бъде защитено съгласно утвърдената практика на съдилищата. Предложението на организацията ще гарантира правото на чист въздух и правилното прилагане на европейското законодателство.“

За да се противопостави на порочната практика, „За Земята“ сезира и Комитета за спазване на Орхуската конвенция, която гарантира достъпа до информация и екологично правосъдие. Комитетът прие жалбата на 9 ноември и даде срок от 5 месеца на България да отговори.[4]

[1] Директива 2008/50/ЕО

[2] Европейската комисия започва поредното наказателно производство срещу България  

[3] България е осъдена за стемно мръсния въздух 

[4] Официална кореспонденция Комитета за спазване на конвенция от Орхуска и За Земята 09.11.208 г. 

/by
, ,

Справедлив енергиен преход за региона около комплекса „Марица – Изток“

Предварителен анализ на възможностите и препоръки за действия

Резюме (Initiates file downloadцелият анализ вижте тук)

Отчитайки европейската тенденция за постепенно премахване на високо замърсяващите горива като въглища, този предварителен анализ очертава възможностите за справедлив енергиен преход в широкия регион около сърцето на българската въглищна енергия – комплекс „Марица Изток“. Комплексът включва три мини с лигнитни въглища (Мини „Марица Изток“), четири ТЕЦа, фабрика за брикети, както производствени и складови бази на десетки фирми, свързани с работата на мините и ТЕЦовете. Над 400 000 души живеят в широкия регион Стара Загора; около 12 000 души са заети в мините и централите в комплекс „Марица Изток“. Въпреки икономическия растеж и ниската безработица в региона, с изключение на заетите в  комплекса, военната и преработващата промишленост, заплатите в Стара Загора, особено в селата, обикновено са ниски (около 600 лева на месец).

Необходимите стъпки за справедлив преход на региона включват:
1. Разработване на национална стратегия за намаляване на използването на замърсяващи енергийни носители като въглищата
Бързото прилагане на стратегия за въгледобива е задължителен начален етап на процеса на справедлив енергиен преход и би гарантирало предсказуемост, яснота и гладкост на процесите. Стратегията трябва да отразява факта, че най-замърсяващите съоръжения ще трябва да бъдат затворени в краткосрочен план, като същевременно се консервират около 1500 МВ от капацитета като дългосрочен резерв само при извънредни обстоятелства. Забавянето на затварянето им ще доведе само до загуба на време и ресурси, както се вижда от случая на АЕЦ „Козлодуй“.

2. Оценка на възможностите за развитие на бизнеса и пренасочване на освободените работници
Докладът очертава общите възможности за инвестиции и характеристиките на региона по отношение на земя, услуги и свързаност, но липсата на надеждни данни възпрепятства по-подробен анализ. Приоритетните съществуващи и бъдещи бизнес сектори с голям потенциал включват: зелена енергия, транспорт и логистика, ИТ, производство на машини, услуги и др.

Развитието на региона „след въглищата“ може да се разглежда в няколко основни посоки:

а. Развитие на нови високотехнологични сектори
б. Развитие на вече налични сектори и бизнеси с висок потенциал
в. Специфична насоченост към зелената енергетика и съхраняването на енергия.
г. Развитие на съществуващи не-енергийни дейности, собственост на ММИ и енергийните дружества.
д. Поддържане на резерва за форсмажорни ситуации.

3. Включване на оценените възможности за справедлив преход в стратегическите документи за развитие на регионалните единици Югоизточен и Южен централен райони за развитие (NUTS II) и засегнатите области (NUTS III) и общини (NUTS IV).
4. Започване на незабавното прилагане на цитираните стратегически документи от момента на тяхното приемане.

Финансирането на справедлив енергиен преход в региона е възможно чрез използване на комбинация от фондове и финансови инструменти за ликвидация на последиците от въгледобива и работата на ТЕЦ-овете, нови инвестиции в развиващи се сектори, ранно пенсиониране, преквалификация, предприемачество. Понастоящем липсват целеви фондове за възстановителни мерки.

Препоръчителни стъпки преди 2022 г. (за „Брикел“ ЕАД до края на 2019 г.):
1. Приемане на планове за извеждане от експлоатация на мините и ТЕЦ-овете в комплекса „Марица – Изток“.
2. Приемане на решение на Министерския съвет за създаване на фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на „Мини Марица – Изток“ ЕАД и фонд „Ликвидиране на последиците от дейността на 3-те ТЕЦ-а в региона (без този на „Брикел“).
3. Приемане на решение на Министерския съвет за това как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на „Брикел“ ЕАД.

Изводи
На базата на проучванията на наличната информация и разговорите с представители на институциите, бизнеса, профсъюзите, общините и активни граждани, можем да направим следните изводи:

1. Случването на СЕП в региона на КМИ е напълно възможен процес, но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост.
2. Макар в региона да очакват лидерството да бъде поето от „държавата“, историята говори, че не винаги най-добрите решения се взимат от „Центъра“. За съжаление липсата на регионално самоуправление е пречка пред СЕП.
3. Противопоставянето на СЕП срещу „запазването завинаги“ на КМИ и въгледобива на национално и европейско ниво, е губеща за България стратегия.
4. Регионът има добри изходни показатели на икономическо и социално развитие, които биха позволили да поеме с минимални сътресения и при дългосрочен успех освобождаващите се през преходния период работници и служители.
5. Наличните финансови източници също са добра изходна база за провеждане на СЕП.
6. В региона има очакване, че резултатите от СЕП трябва да се изразят в създаването и развитието на високотехнологични производства и услуги, носещи и по-високи доходи, а не завръщане към традиционните сектори.
7. Добре е СЕП да избегне процеса на свръхцентрализация и да не се насочи само към създаване на работни места в Стара Загора. Диверсификацията на инвестициите би облекчила и управлението на общините, част от които имат нужда от „начален тласък“ за по-добро развитие, така че да запазят хората по места.

/by
, ,

Атаките срещу достъпа до правосъдие в България се обжалват на международно ниво

Екологично сдружение „За Земята“ обжалва пред Комитета към Орхуската конвенция катастрофалните за достъпа до правосъдие и чиста околна среда промени в Административнопроцесуалния кодекс.
Това се случи, след като на 11 септември парламентът отхвърли ветото на президента Румен Радев и прие спорните текстове с гласовете на управляващата коалиция.

Конвенцията на ООН, известна накратко като Орхуската конвенция, засяга достъпа на гражданите до информация, участието в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Приелите я страни, сред които е и България, се задължават да осигурят на гражданите и организациите достъп до правосъдие по проблеми, свързани с опазването на околната среда.

Комитетът по спазване на Конвенцията вече осъди България през 2012 г. за липсата на възможност за обжалване на определени планове по Закона за устройство на територията. Това решение по Орхуската конвенция не е изпълнено към днешна дата. Поради тази причина България да е в деликатната ситуация да ѝ бъде отправено предупреждение за прекратяване на правата ѝ като страна по Конвенцията.

„Тенденцията към намаляване на екологичните права на гражданите и организациите, на която ставаме свидетели в България, буди притеснение. Независимо дали става дума за непосилни такси или нереалистични срокове по природозащитните дела, целта е да бъдат заглушени гласовете, които се борят за правото ни на чиста околна среда“, коментира Регина Колева, адвокат на Екологично движение „За Земята“.

Както стана ясно и по време на дискусиите, промените в АПК имат за цел да ускорят спорни инвестиционни проекти, като драстично се намалят възможностите за тяхната адекватна оценка и контрол включително и чрез съда. По този начин се дава предимство на инвеститорския интерес, но се редуцират възможностите за преценка и защита на обществения такъв.

„Важно е гражданите и организациите да имат достъп до съда, за да защитят природата и здравето си, тъй като, за съжаление, това тяхно право много често бива жертвано в името на големи инвестиционни интереси.“, казва Доминик Дойл, адвокат в партньорската организация на „За Земята“ — Client Earth. Тя добавя, че защитата на околната среда в България като цяло буди тревога. „Страната страда от нерегламентирано замърсяване, а няколко топлоцентрали на въглища изгарят и отпадъци, въпреки че има повдигнати дела. В тази среда достъпът до правосъдие е абсолютно необходим.“

Съответствието на промените в АПК с Орхуската конвенция ще бъде предмет на преглед и от Конституционния съд. Преди броени седмици Президентът, група народни представители и Омбудсманът сезираха Конституционния съд, като в някои от исканията е изтъкнато и несъответствието на промените с Конвенцията.

/by
, , , , ,

Пожарът в „Топлофикация — Сливен“ показва, че държавата подценява опасностите при изгаряне на отпадъци

Пожарът в „Топлофикация — Сливен“ потвърждава рисковете за хората и околната среда, свързани с изгарянето на отпадъци с неизвестно съдържание, както и на биомаса. Нужно е институциите да не подценяват повече тази практика и да не издават комплексни разрешителни с лека ръка. Сега е моментът да действат, тъй като използването на отпадъци и биомаса като гориво става все по-популярно — „Топлофикация — Перник“, ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“ също следват примера, а Столичната община иска да строи цял инсинератор на площадката на ТЕЦ „София“.

Въздухът в много от тези райони вече е мръсен, инсталациите са остарели или не дават нужната гаранция, че няма да доведат до повишаване на нивата на опасни вещества в атмосферата. Доминик Дойл, адвокат от международната правозащитна организация ClientEarth, която работи със „За Земята“, коментира: „Знаем, че изгарянето на отпадъци е опасно и въпреки това собствениците на топлофикацията в Сливен продължават да го правят, незачитайки доводи на „За Земята“ в делото срещу тях, както и възраженията на жителите на града.“  Тя допълва, че тревога будят липсата на информация за съдържанието на горивото и колко точно опасно ще бъде. За съжаление, собствениците на централата не изглежда да споделят тези притеснения и пожарът миналата седмица го потвърждава.

„За Земята — достъп до правосъдие“ обжалва от февруари 2018 г. решението на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за издаване на ново комплексно разрешително на „Топлофикация — Сливен“. То даде право на централата да замърсява още повече въздуха в региона, тъй като не се предвиждат допълнителни мерки за улавяне на замърсителите, специфични за изгарянето на отпадъци, каквито са диоксините например. Според данните в бюлетина за качество на въздуха на самата ИАОС, случаите, в които се наблюдават нива на замърсяване в Сливен няколко пъти над нормата, вече са доста чести.
„Използването на страха, че хората от Сливен ще останат на студено, за да направят поредните опасни за здравето промени в горивото за топлофикацията, не е от полза за никого“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.

Комплексното разрешително дава възможност изгарянето да се случва без инсталацията да отговаря на най-добрите налични техники, правейки комбинацията от вредни вещества, изхвърляна във въздуха, още по-разнообразна. Чрез избягване на инвестиции в пречиствателни съоръжения, операторите само удължават агонията на тези остарели инсталации, като вредят и на хората. Според доклада „Тъмният облак над Европа“, работата на „Топлофикация – Сливен“ за 2015 година е довела до загубата на 3540 работни дни и над 37 мил. евро здравни разходи.
„За Земята – достъп до правосъдие“ има намерение да представи пред съда проблема със съхранението на гориво в централата, тъй като според експертите в екипа това е един от недостатъците на комплексното разрешително. Очакваме при разглеждането на жалбата от съда и произнасянето на финалното решение да се вземе и този риск предвид.

/by
,

Ветото върху високите съдебни такси ще гарантира, че президентът работи в интерес на гражданите

Искане за вето върху измененията в Административно-процесуалния кодекс до президента на България, г-н Румен Радев, внесоха днес 50 неправителствени организации. Като представител и защитник на интереса на гражданите, към искането се присъединява и “За Земята”.

“С измененията се ограничава правото на достъп до административно правосъдие, като много от делата се превръщат в едноинстанционни, а при тези, които остават двуинстнанционни, държавните такси по жалбите се увеличават многократно.” е записано в искането.

Спорните промени по екологичните дела, гласувани миналата седмица в пленарна зала, предвиждат драстично увеличение на таксите в касационното производство, като таванът е 4,500 лева. С тази стъпка се ограничава достъпът до правосъдие на гражданите и общините по въпроси на околната среда, което е едно от фундаменталните права, гарантирани от Конвенцията от Орхус, която е ратифицирана от Българския парламент Тези промени са продиктувани не от желанието за разтоварване на съда, а от стремежа за безпроблемно прокарване на планове и проекти в разрез с екологичното законодателство и правото на живот в чиста околна среда. Подготвилите промените в АПК са от адвокатски фирми, работещи за бизнеси, които по-скоро имат проблеми със спазването на екологичните правила. Тези поправки са чисто лобистки срещу интересите на гражданите, институциите и ще попречат на съда да правораздава, ефективно и справедливо.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов открито се застъпва за тези промени като посочва, че проблем са неправителствените организации, които оказват “процесуален рекет по отношение на много сериозни инфраструктурни проекти, тоест с внасяне на една минимална държавна такса се спира инфраструктурен проект, който понякога е за стотици милиони. И какво? Този, който ще спре с години такъв проект, с години ще се реализира рискът по пътищата в България или в инфраструктурата, той какво – няма 1700 лв. да плати държавна такса ли? Ами, най-малко ще я събере от вноски на учредителите си.”

Измененията са “един от най-мощните удари върху демократичната система и защитата на основните права на гражданите и юридическите лица от 1989 г. досега и сериозна крачка назад в посока на авторитарната държава, в която липсва адекватен контрол върху законността на актовете и действията на администрацията и върховенство на закона.” се казва в искането за вето.

Самият процес на приемане на измененията беше абсолютно непрозрачен. Липсва проучване и оценка по отношение на реалния капацитет на съдилищата, както и тяхната заетост, въпреки че официалният довод за промените е намаляване на административната натовареност. Размерът на таксите е определен “на око”, без реална оценка дали това ще ограничи достъпа до правосъдие на гражданите и неправителствените организации и ще има ли негативно влияние върху качеството на околната среда.  Имайки предвид, че промените не уточняват начина, по който ще се определи материалният интерес, върху който ще се изчисляват таксите, последвалите спорове и несигурност в процедурите всъщност могат да увеличат натоварването на съда.

/by
,

Увеличението на съдебните такси е атака срещу природата и гражданите на България

Спорните промени по екологични дела бяха гласувани и приети днес в пленарна зала. Те предвиждат драстично увеличаване на таксите в касационното производство. Таксата за касационно обжалване по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) ще се изчислява върху материалния интерес по делото, като таванът е 4,500 лв. Тези суми ще важат и за общините, както и други обществени институции, които биха обжалвали ОВОС.

„Вносителите на промяната не крият, че основната цел, която преследват с увеличените такси по еко дела, е ограничаване възможността за обжалване на инвестиционни проекти и ускоряване реализирането на „инвестиции за милиони“, казва Регина Колева, адвокат на екологично сдружение „За Земята“. Фактът, че промените са инструмент за ограничаване възможността за обжалване по екологични не се крие от вносителите. Проф. Иван Тодоров Opens external link in new windowтвърди: „Мога съвсем категорично да заявя моето мнение и мнението на всички колеги, които са се занимавали с обжалване на ОВОС, че във и над 90% от случаите, става въпрос за най-обикновено изнудване на бизнеса“. Вносителите обаче пропускат да отчетат, че тези ситуации представляват престъпление и следва да се преследват от прокуратурата, а не да се ограничават правата на гражданите.

Новите такси са в тотална диспропорция и със средната брутна месечна заплата в страната, която през първото тримесечие за 2018 г. е 1077 лева. Според поддръжниците на промяната обаче таксата от 4500 лв. е „една много ниска такса, когато отсреща стоят интереси за десетки-стотици милиони и когато на огромен брой хора им се засягат правата и законните интереси“, Opens external link in new windowпо думите на проф. Иван Тодоров в дискусиите в Комисия по правни въпроси.

„Приемането на промените е открито незачитане на съществуващото екологично законодателство, отнемайки правото на българските граждани на чиста околна среда. Високите такси за обжалване означават, че правителството може да налага еднолично опасни проекти“, казва Доминик Дойл, адвокат в международната екологична правозащитна организация Client Earth.

Вносителите на промяната без основание твърдят, че увеличението на таксите на втора инстанция не възпрепятства достъпа до правосъдие на гражданите, тъй като на първа инстанция те остават непроменени. Те не коментират, че инвеститорът може обжалва първото решение на втора инстанция, следователно да представлява ефективна бариера пред граждани и организации. При неблагоприятен изход от делото високите такси могат да им бъдат присъдени и така да служат като пречка за обжалване на решения по дела изобщо.

Промените не уточняват и начина, по който ще се определи материалният интерес, върху който ще се изчисляват таксите. Това ще доведе до спорове и несигурност в процедурите по обжалване и допълнително ще увеличи натоварването на съда. Същевременно вносителите твърдят, че искат намалят тежестта върху съда.

„Изглежда, че настоящите промени са част от една по-голяма стратегия на правителството да ограничи достъпа до правосъдие на гражданите, гарантирано от Конституцията“, коментира Регина Колева. Припомняме, че миналата година бяха направени промени, според които делата, обжалващи оценки по въздействието на околната среда за проекти от национално значение, трябва да бъдат решавани на една инстанция.

/by
, ,

Днес съдът даде ход на делото за мръсния въздух в София, независимо от възраженията на Столична община

В първото си заседание съдът изслуша становищата на страните и намери исковете на колектива за допустими

София, 12.07.2018 г.  На днешното си заседание от 10:30 ч. Софийският градски съд даде ход на делото, заведено от „Група за чист въздух“ срещу Столична община, независимо от нейното възражение. Това се случва след една година опити на „Група за чист въздух“ да заведат дело и след като трима съдии си дадоха отвод.

На първото заседание съдът намери исковете за напълно допустими и определи, че колективът има капацитет да води делото. Въпреки че адвокатите на Столична община възразиха, съдът потвърди публикуването на информация за това как гражданите могат да се включат към иска и на самия сайт на общината. Тази информация ще бъде качена и на сайта на „Група за чист въздух“ – Opens external link in new windowwww.chistvazduh.org

Съдът също отвори възможността граждани и организации да се присъединят към иска до 1 октомври 2018 г. „Присъединяването не е задължителен елемент за успешното водене на делото, защото така или иначе всички граждани на София ще могат да се ползват от евентуален положителен изход“, уточни адвокат Димо Господинов, който е част от адвокатския екип.
„Група за чист въздух“ призовава към иска да се включат основно граждани, които искат да участват активно в процеса и могат да го подкрепят с представяне на доказателства и искат да имат собствени процесуални права. Опасенията на завелите иска е, че присъединяването на твърде много хора може да доведе до затруднено му администриране. Те напомнят, че решението ще има сила за всички софийски граждани и правото им да се ползват от него е гарантирано, независимо от това дали са се присъединили или не към иска.

Гражданите, които желаят да подкрепят делото, но без да се присъединяват административно към него, могат да го направят като се включат в кампанията за набиране на средства, с които да се покрият първоначалните разноски по него. Необходими са такива за плащане на депозитите за експертизи, които трябва да се извършат, за да се преценят в детайл климатични, екологични, технически, градоустройствени и други аспекти на делото. Това ще струва около 15 хил. лв., които трябва да се внесат предварително. Важно е гражданите да знаят, че адвокатите от „Група за чист въздух“ работят безплатно за каузата и тези средства не са за адвокатски разноски.

Специално откритата дарителска банкова сметка за иска е:
Фондация „Спаси България“
УниКредит Булбанк
IBAN: BG54UNCR70001523009290
BIC: UNCRBGSF

Opens external link in new window

Допълнителна информация:

Колективните искове срещу Столичната община бяха заведени на 29 май 2017 г. от няколко неправителствени организации и адвокати, обединени в „Група за чист въздух“. Те са подписани от „Спаси София“, „За Земята – Достъп до правосъдие“, Асоциация „Диабет тип 2“ и „Център за независим живот“,  и от адвокатите Димо Господинов, Христо Христев и Иван Велов.

Исканията на „Група за чист въздух“ са да се установи бездействието на Столична Община в периода 2015-2017-та година, което е довело до замърсяване и евентуално е увредило здравето на граждани; Да се преустанови противоправното бездействие; Да се предприемат мерки за компенсиране на увредения колективен интерес (тук са всякакви мерки, които СО може да предприеме, за да подобри околната среда в София)

/by
, ,

Съдът даде ход на делото срещу Столична община за мръсния въздух

Първото заседание ще бъде на 12-ти юли

Софийски градски съд най-после даде ход на делото срещу Столична община, заведено от „Opens external link in new windowГрупа за чист въздух“, част от която е и За Земята. Датата на първото заседание ще бъде на  12.07.2018г. от 10.30 часа в Софийски градски съд (Съдебната палата).

Това се случва след една година опити на „Opens external link in new windowГрупа за чист въздух“ и след като трима съдии дадоха отвод.
На първото заседание се очаква да се установи какъв е кръгът на увредените лица, съответно – кой ще може да се присъедини към делото като част от колектива, с какви доказателства ще се доказва принадлежност към колектива, както и как ще бъде уведомен колектива за възможността за включване по делото. Съдът иска да изслуша становищата на двете страни по делото преди да се произнесе с решение. Твърдението на „Група за чист въздух“ е, че са увредени всички граждани, които живеят, работят или учат на територията на София. Всеки софийски гражданин диша този въздух и страда от замърсяването.
От този момент нататък към колективния иск имат право да се присъединят всички засегнати, като доказването „Група за чист въздух“  настоява да става с документ за постоянен/настоящ адрес или за месторабота/място на обучение. Според членовете на групата не бива да се допуска в рамките на този процес да се налага доказване на конкретни увреждания на членовете на колектива. Достатъчно е това да се предполага, след като те живеят, учат или работят в замърсената среда.

„Много се радвам, че делото стартира след една година ходене по мъките. Вярваме в българското правосъдие и се надяваме да се разбере истината за замърсяването в София, за да може да гарантираме здравословна среда поне за децата си“, споделя адв. Димо Господинов.

Също така, „Група за чист въздух“ се нуждае от подкрепа и започва кампания в близките дни за набиране на средства, с които да се покрият първоначалните разноски за водене на делото. Необходими са такива за плащане на депозитите за експертизи, които трябва да се извършат, за да се преценят в детайл климатични, екологични, технически, градоустройствени и други аспекти на делото. Това ще струва около 15 хил. лв., които трябва да се внесат предварително. Важно е гражданите да знаят, че адвокатите от „Група за чист въздух“ работят безплатно за каузата и тези средства не са за адвокатски разноски.

Допълнителна информация:
Колективните искове срещу Столичната община бяха заведени на 29 май 2017 г. от няколко неправителствени организации и адвокати, обединени в „Opens external link in new windowГрупа за чист въздух„. Те са подписани от „Opens external link in new windowСпаси София„, „За Земята – Достъп до правосъдие“, Opens external link in new windowАсоциация „Диабет тип 2“ и „Opens external link in new windowЦентър за независим живот“,  и от адвокатите Димо Господинов, Христо Христев и Иван Велов.

Исканията на „Група за чист въздух“ са:

– да се установи бездействието на Столична Община в периода 2015-2017-та година, което е довело до замърсяване и евентуално е увредило здравето на граждани; Да се преустанови противоправното бездействие;

– Да се предприемат мерки за компенсиране на увредения колективен интерес (тук са всякакви мерки, които СО може да предприеме, за да подобри околната среда в София).

/by
, , , , ,

“За Земята — Достъп до правосъдие” се опитва да спре изгарянето на отпадъци от “Топлофикация – Сливен”, докато трае делото

Само седмица след като няколко екологични организации, сред които „За Земята – Достъп до правосъдие“ обжалваха издаване на ново комплексно разрешително на „Топлофикация Сливен“,  Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) издаде разпореждане за предварително изпълнение на комплексното разрешително. То ще даде право на централата да гори отпадъци, докато трае делото. Съвсем закономерно, макар и в краткия тридневен срок даден по закон, „За Земята – Достъп до правосъдие“  подаде обжалване.

Искането за предварително изпълнение идва от “Топлофикация Сливен” и има за цел да даде право на централата “да използва РДФ от отпадъци като допълнително гориво”, докато тече обжалването на решението за издаване на самото комплексно разрешително. Така на практика централата би могла да започне да гори РДФ (модифицирано гориво, произведено от отпадъци) без да е представила информация за точното съдържание на РДФ горивото.

Не е ясно на какви основания ИАОС е дала разпореждаенто за предварително изпъление, тъй като на представителите на „За Земята – Достъп до правосъдие“ не им беше даден достъп до информацията. Топлоцентралата вече е доказала, че е системен замърсител на въздуха в Сливен. Изгарянето на битови отпадъци и такива от индустрията допълнително ще утежни екологичните показатели в региона и ще застраши здравето на хората и околната среда още повече. Както показват данните бюлетина на самата ИАОС, случаите на замърсяване над нормата са чести — само между 29.01 – 02.02 са регистрирани три дни с наднормени стойности на фини прахови частици.

“Изгарянето на отпадъци с неясно съдържание е вредна практика и по друга причина — български общини изостават значително със системите за разделно събиране и рециклиране, с мерките за подобряване качеството на въздуха и екологичните решения за енерго- и топлопроизводство. Издаденото комплексно разрешително де факто пречи на взимането на адекватни мерки за преодоляването на тези проблеми”, коментират от “За Земята”.

Жалбата срещу предварителното изпълнение ще бъде разгледана в закрито заседание на съда, като решение се очаква в следващите седмици.

/by
, , , , ,

Екологични организации обжалват новото комплексно разрешително на Топлофикация “Сливен”

Няколко екологични организации, сред които “За Земята – Достъп до правосъдие”, сдружение за дива природа “Балкани” и Институтът за зелена политика обжалват решението на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за издаване на ново комплексно разрешително на Топлофикация “Сливен”.

Издаването на ново комплексно разрешително ще позволи на топлоцентралата да изгаря битови отпадъци и такива от индустрията, допълнително замърсявайки въздуха в Сливен и региона.

Според данните в бюлетина за качество на въздуха на самата ИАОС, случаите, в които се наблюдават нива на замърсяване няколко пъти над нормата са доста чести. Само за периода 29.01- 02.02 са регистрирани три дни с наднормени стойности на фини прахови частици.

Издаденото комплексно разрешително дава възможност да се изгарят отпадъци без инсталацията да отговаря на най-добрите налични техники —или т.нар. BREF, и позволява значително по-високи вредни емисии. Чрез избягване на инвестиции в пречиствателни съоръжения и изгаряне на отпадъци, операторите само удължават агонията на тези остарели инсталации като вредят и на хората. Според доклада „Тъмният облак над Европа“, работата на Топлофицакия “Сливен” за 2015 година е довела до загубата на 3540 работни дни и над 37 мил. евро здравни разходи.

Същевременно повечето български общини изоставят значително със системите за разделно събиране и рециклиране, с мерките за подобряване качеството на въздуха и екологичните решения за енерго и топлопроизводство. Издаденото комплексно разрешително де факто пречи на взимането на адекватни мерки за преодоляването на тези проблеми.

“Хората имат не само право на чиста околна среда, но и право да участват във взимането на решения как да се развива града им. С настоящата жалба оказваме подкрепа на всички хора в Сливен, които искат това.”, подчертава Теодора Стоянова от “Грийнпийс”-България, които също подкрепят жалбата.
/by
, ,

Граждани и неправителствена организация обжалват програмата за управление на качеството на въздуха в София

В понеделник, 19 юни, екологичната организация „За Земята-Достъп до правосъдие“, заедно с трима граждани на София, внесоха жалба към Административен съд — София срещу приетата на 18 май Програма за управление качеството на атмосферния въздух на Столична община за периода 2015-2020 г.
Според жалбоподателите, дългоочакваната програма, която трябваше да влезе в сила още преди две години, няма да доведе до необходимото по-добро качество на въздуха в столицата. Лошото качество на въздуха се свързва с множество здравословни проблеми, включително рак и сърдечни заболявания. От изключителна важност е отговорните институции да предприемат мерки, които дават реални резултати в най-кратък срок, както изисква европейското законодателство. Това е изискване на Директивата за качество на атмосферния въздух на Европейския съюз и България и компетентните институции в България, са задължени да го спазват при изготвяне на програми за качество на атмосферния въздух. Неспазването му е едно от основанията, на които в началото на месец април Съдът на Европейския съюз (СЕС) осъди България.

„Освен забавянето, което не е компенсирано с предложение за наваксване, значителен пропуск е, че програмата не включва анализ и мерки по отношение на фините прахови частици с размер 2.5 микрона, които са по-същественият фактор, влияещ върху човешкото здраве, за разлика от тези с размер 10“, коментира Ивайло Хлебаров, съветник към екологичната организация.

„Въпреки че Столична община даде 30 дни за коментари по предложената програма, тя не представи и коментира публично получените множество предложения от заинтересовани граждани и организации. В крайна сметка версията, която бе гласувана, не бе обществено достъпна и отново не адресира адекватно двата източника на замърсяване — отоплението с въглища и дърва, и автомобилния транспорт,“ допълва още той.„Чистият въздух е едно от основните човешки права. С участието си в тази жалба, аз изразявам гражданската си позиция и несъгласие с начина, по който Столична община решава проблема със замърсения въздух в столицата,“ споделя Меглена Антонова, един от жалбоподателите.

За последните 13 години това е третата програма за качество на въздуха на Столична община. Поради отговорността на Столична община към жителите на София, програмата следва да е наистина качествена. Екоорганизацията и гражданите смятат, че на този етап, съдът е тази институция, която може да насърчи Общината да изготви и приложи програма, която да доведе до реално подобряване качеството на въздуха и здравето на хората.

/by