Стартира традиционното почистване на защитени територии от „За Земята“

Тази година Национален парк „Пирин“ получава почистване за 50ия си юбилей

За четиринадесета поредна година сдружение „За Земята“ провежда ежегодното почистване на защитени територии. Събитието ще се случи между датите 27-ми юли и 3-ти август на територията на Национален парк „Пирин“.

След две поредни години на Рила, тази година маршрутът на планинските чистачи обхваща районите на хижа Яворов, заслон Кончето, връх Вихрен, хижа Вихрен и хижа Синаница. Участниците ще се установят на лагер около всяка една от базите, от където ще извършват лъчови почистващи преходи по основните туристически маршрути. Участие са заявили над 150 души от цяла България, като за втора поредна година почистването се провежда изцяло с помощта на дарения от широк кръг граждани, приятели, местни организации и бизнеси, които подкрепят дейностите на „За Земята“.

От 1999 г. кампанията на „За Земята“ за почистване на защитени територии обхвана всички национални паркове в България, като събраните и извозени извън териториите им отпадъци надхвърлят 60 тона. Кампанията е уникална с това, че доброволците активно участват в процеса на разпределение на задачите и взимане на решения.

Почистват се предимно труднодостъпни и алпийски терени от хора с природозащитно съзнание.

Почистването има и образователен ефект, който изгражда култура на уважение към планината и природата и на критично мислене към стила на живот и консумация. То е и място, където участниците намират общност от хора със сходни идеали, където се раждат идеи за бъдещи инициативи и се утвърждава практиката на доброволния труд.

Най-добрият начин да се намалят отпадъците в планините е не само свалянето им на ‘определените за това места’, но и намаляването на генерирането им.

Не на последно място, почистването е акт на солидарност с Национален парк „Пирин”, породен от желанието ни той да остане див и вдъхновяващо величествен.

Почистването не би било възможно без огромната подкрепа на Дирекцията на Национален парк „Пирин“, за което им благодарим сърдечно. Честит юбилей с пожелание за още много съвместни инициативи.

 

Подкрепете Чистене 2012 – НП Пирин, обновена

Вече можете да направите дарение за Почистване 2012 и само онлайн, стига да имате банкова карта и да се регистрирате в epay.bg. В специалното поле на epay формата – ТУК – можете да впишете колко искате да дарите и готово.

За Земята с радост ви поканва на Чистене 2012, което ще се случи в Национален Парк Пирин от 27 юли до 03 август.

За първи път в историята, през 2011 почистването на За Земята се случи благодарение на даренията и подкрепата на широк кръг от приятели и се проведе независимо от корпоративния бизнес и фондациите, за което отново ви благодарим!

Искаме и тази година почистването да израстне от семенцата на вашата солидарност и взаимопомощ!

Нужни са приблизително 2500лв за храна, транспорт, консумативи и комуникации.

И тъй, ще ошетаме хребетите между Яворов, Кончето и Вихрен, ако съберем надребно или наедро, както е удачно за всеки, необходимата ни сума!

Надяваме се усилено на вашата подкрепа и тази година!

Тази година ще се понесем по пътеки и полянки около хижа Яворов, ще се покачим по мраморното било на Пирина, ще минем Кончето на пръсти (но с чувал за боклук в ръка!), ще се покатерим на връх Вихрен и на хижата едноименна ще се отбием, за да почистим основните туристически маршрути, езерни циркуси, подскални отлагания на консерви и околохижни замърсявания от продуктите на цивилизацията.

Освен че от 2 години не сме чистили в Пирин, през 2012 ще отидем точно там и то в района на ски зона Банско, за да подострим общественото внимание към един сериозен екологичен конфликт в България – застрояването в националните паркове.

Ще ви посрещнем на 27-28-29 юли на хижа Яворов и на 30-31 юли и 01-02 август на хижа Вихрен.

За да се включите в почистването, запишете се до 20 юли като попълните формуляр за записване.

Ако няма как да участвате с мускулна сила, можете да помогнете в организацията и разпространението на събитието, или да направете дарение.

Имате още въпроси? Изпратите ги на имейл на chistene2012 [at] zazemiata.org.

Подкрепете Чистене 2012 – НП Пирин: чист, цял, съхранен

За Земята с радост ви поканва на Чистене 2012, което ще се случи в Национален Парк Пирин от 27 юли до 03 август.

За първи път в историята, през 2011 почистването на За Земята се случи благодарение на даренията и подкрепата на широк кръг от приятели и се проведе независимо от корпоративния бизнес и фондациите, за което отново ви благодарим!

Искаме и тази година почистването да израстне от семенцата на вашата солидарност и взаимопомощ!

Нужни са приблизително 2500лв за храна, транспорт, консумативи и комуникации.

И тъй, ще ошетаме хребетите между Яворов, Кончето и Вихрен, ако съберем надребно или наедро, както е удачно за всеки, необходимата ни сума!

Надяваме се усилено на вашата подкрепа и тази година!

Тази година ще се понесем по пътеки и полянки около хижа Яворов, ще се покачим по мраморното било на Пирина, ще минем Кончето на пръсти (но с чувал за боклук в ръка!), ще се покатерим на връх Вихрен и на хижата едноименна ще се отбием, за да почистим основните туристически маршрути, езерни циркуси, подскални отлагания на консерви и околохижни замърсявания от продуктите на цивилизацията.

Освен че от 2 години не сме чистили в Пирин, през 2012 ще отидем точно там и то в района на ски зона Банско, за да подострим общественото внимание към един сериозен екологичен конфликт в България – застрояването в националните паркове.

Ще ви посрещнем на 27-28-29 юли на хижа Яворов и на 30-31 юли и 01-02 август на хижа Вихрен.

За да се включите в почистването, запишете се до 20 юли като попълните формуляр за записване.

Ако няма как да участвате с мускулна сила, можете да помогнете в организацията и разпространението на събитието, или да направете дарение.

Имате още въпроси? Изпратите ги на имейл на chistene2012 [at] zazemiata.org.

Каним ви на кино: „Бунище Земя“

На 24 и 28 март, София Филм Фест, по инициатива на За Земята ще се случи българската премиера на документален филм за отпадъците с Джеръми Айрънс.

Бунище Земя, 98 мин

Българската премиера на новия документален филм на Джеръми Айрънс, който показва ясна и точна картина на световното положение с отпадъците – причини, последствия и решения. Прожекцията е част от София Филм Фест, по инициатива на За Земята.

Ако боклуците не са ви тема, гледайте този филм. Промяната на вижданията е сигурна.
Наложеното ни потребителско поведение на постоянно купуване и изхвърляне на продукти-еднодневки ни заблуждава, че щом попадне в кофата, боклукът става „нечий друг проблем“. Но уж напредналата човешка цивилизация все още използва средновековни начини за отърваване от отпадъците си – погребване в дупки и изгаряне. Последствията – и очевидни, и невидими – носим всички. До такава степен, че трупове на косатки и делфини се превръщат в опасен отпадък, поради поетите токсини от отпадъците, плуващи в океана.

Надежда, разбира се, има: по пътя към Нулеви отпадъци са поели малки и големи бизнеси, отделни семейства и общности, както и цели градове и региони – Сан Франциско, Нова Зеландия и много други. Повече – във филма, на страницата на Европейската мрежа за Нулеви отпадъци.

Събитието във ФБ

Прожекциите:
24.03.2013. Кино Люмиер, 18:30ч
цена: 8/6 лв (Намалението е за ученици, студенти, пенсионери, хора с увреждания)

28.03.2013. Euro Cinema, 18:45
цена: 8/6 лв (Намалението е за ученици, студенти, пенсионери, хора с увреждания)

Можете да спечелите покана за двама за премиерата на 24ти март като вземете участие в някое от ‘отпадъчните’ събития, кото правим по повода:

Предизвикателство „Всеотдаен рециклатор“

Виж страницата във ФБ

Давайтееее!

„Е-отпадък – отпадък е!“: Електронните отпадъци, опасностите, които те крият и отговорното рециклиране.

Презентация-дискусия-прожекция от 18:00-20:00 ч., сряда, 26 октомври, Зала 2 в Ректората – Софийски университет Св. „Климент Охридски“

Какво е е-отпадък? Какво да правим с ненужните ни електронни устройства? Как се обработват те? Как да бъдем еко-отговорни потребители?

Отговорите на тези и други въпроси можете да получите направо от източника в представянето на г-н Даниел Костов, основател на една от първите фирми в бранша на рециклирането на е-отпадъци. Ще видим документални кадри от Индия и Гана, едни от многобройните места в Азия и Африка, които са превърнати в бунища за е-отпадъците от по-заможните държави в Европа и Америка. Ще обсъдим каква роля може да играе всеки от нас в решаването на проблемите, свързани с е-отпадъците.

През целия ден в Ректората ще стои изложба от плакати, онагледяващи интересни факти и статистики относно потреблението и рециклирането на елетронни и електрически уреди от бита.

Изложбата и лекцията се организират от екологично сдружение „За Земята“, с любезното съдействие на университетски клуб ЮНЕКО и СУ „Св.Климент Охридски“ и с финансовата подкрепа на Европейския съюз в рамките на проект „Балканска застъпническа мрежа за управление на електронните отпадъци”.

Почистване Втора част: 1-2 октомври, х. Чакър воевода, Рила

Довършителни дейности от акцията за почистване 2011-та

След паметното дружно почистване-разкостване, което извършихме в края на август останаха малко довършителни работи:

1) Извозване и/или изгаряне на купищата дървесина и талашит, които останаха там.
2) Има и едно бунгало (последното!) което може да бъде изкъртено, и раздробено, следвайки добре отработената комбинация: кирка + кози крак + тесла.

Затова: организираме довършителен лагер на 1-ви и 2-ри октомври.
Осигурена е нощувка в хижата, и известна част от храната, но препоръчваме да си носите и малко /или средно/ храна.

И така, очакваме ви на хижа Чакър Воевода още петък вечерта на 30ти септември!

Координатор на мероприятието: Марин.

Моля, разпратете призива и сред други приятели и интересуващи се!

Завърши акцията за почистване в Рила 2011

Успешно завърши четиринадесетото почистване на защитени територии на ЕС За Земята. В продължение на една седмица доброволци от цяла България събраха и свалиха от планината 4.5 тона желязо и около 3 тон стъклена вата, балатум, стъкло, опаковки и най-разнообразни домакински принадлежности предимно от околностите на “Жълтоезерна поляна”, разположена близо до хижа “Чакър Воевода” в Национален парк “Рила”.

“Отпадъците в планината не се свеждат единствено до захвърлени опаковки от вафли или стъклени бутилки. Отпадък са и разрушаващи се постройки, които с вида си често представляват много по-значително визуално замърсяване, като оставим настрана токсичните материали вложени в строителството им”, коментира Десислава Стоянова, от ЕС За Земята.

Затова освен стандартните оборки по често посещавани туристически маршрути, като тези от района на Чакър Воевода към хижа Марица и връх Мусала, участниците в тазгодишнота акция извършиха нещо много по-грандиозно. Те демонтираха, разглобиха, събориха и извозиха вън от територията на парка над пет рушащи се постройки, които грозяха “Жълтоезерна поляна” повече от 30 години. Акцията изискваше по-усилена работа от стандарните планински почиствания на За Земята, както и малко по-специализирана техника.

“Преди да построим каквото и да било трябва да помислим какво ще се случи с него след 30, 50 или 100 години. Подобни полуразложени постройки и обекти за демонтиране има навсякъде по българските планини и защитени територии. Голямата част от строителните отпадъци, особено остарелите като стъклената вата, не се приемат за рециклиране от която и да било компания за преработка на отпадъци” допълва Филка Секулова от ЕС “За Земята”.

Участниците в акията за почистване тази година бяха силно впечатлени от подкрепата и гостоприемството на хижа Чакър Воевода, една от малкото останали хижи в българските планини където опазването на дивата природа е също толкова важно, колкото и доброто отношение към туристите.

Искаме да припомним, че финансирането на тазгодишното почистване се случи по нов за нас начин. 37 души направиха лично дарение в знак на солирадност и подкрепа към идеята за почистване и опазване на защитениете територии, както и на доверие в 13-годшната история на почистванията, организирани от За Земята.

За повече инфромация:
Филка Секулова: 0885 849 111
Велко Мариянов: 0879 325 742

Още снимки от чистенето

„История на електрониката“ вече и с български субтитри

Краткото анимационно филмче „История на електрониката“ приканя производителите да поемат отговорност за приемане на старите електронни уреди. Филмът критикува настоящия модел на проектиране на електронните продукти с планиран кратък живот и с влагане токсични материали и призовава към произвеждане на по-устойчиви продукти, които са проектирани за лесно последващо рециклиране.

Можете да гледате филмчето със субтитри на български език в YouTube канала на За Земята, ZaZemiataBG:

„История на електрониката“, 2010, 8 мин, анимация
Превод: Георги Медаров, Екологично сдружение „За Земята“ (в рамките на проект „Балканска застъпническа мрежа за управление на електронни отпадъци”, финансиран от Европейския съюз)

Разпространението, споделянето и прожектирането на филма се приветства от съзадтелите, при условията на Creative Commons License – с позоваване на автора, без производни произведения, с некомерсиална цел.

Почистването на Рила започва тази седмица

За тринадесета поредна година За Земята кани всички на традиционното планинско почистване, което ще се случи в околоността на хижа Чакър Воевода, НП Рила в периода 26ти август – 1ви септември. Предварително записване не е необходимо, всеки е добре дошъл да се присъедини когато и за колкото време може.

За пръв път средствата за събитието бяха събрани по некомерсиален начин, чрез индивидуални дарения.

Палатковият лагер ще бъде на поляната пред хижа Чакър Воевода. До хижата се стига по добре маркираната пътека от Боровец за 2.5 часа. Необходими са: палатка, спален чувал, шалте, канче, водоутойчиви и топли дрехи, музика и хумор. Ще има вегетарианска храна, както винаги. Почистването ще се случва по маршрутите х. Чакър Воевода – вр.Мусала, х. Заврачица, лифт Ситняково. Новата допълнителна част към програмата тази година ще бъде премахването на полу-разрушените бунгала на поляната пред Чакър Воевода (Жълтоезерна поляна).

Таксата за участие е 10 лв, срещу която първите 100 участника ще получат и тениска.

ВАЖНО: търсим готвач/ка!

Ако имате спешни въпроси (и отговори), или искате да разберете как да стигнете до х. Чакър Воевода обадете ни се на: Велко: 0879 325 742 Филка: 0885 849 111

Или пишете на: info [ат] zazemiata [точка] org

Почистване 2011: Чакър Войвода, Национален парк Рила

Нуждаем се от помощта ви!

Тазгодишната акция за почистване на защитени и труднодостъпни планински местности ще се случи между 26 август и 1 септември в района на хижа Чакър войвода, Национален Парк Рила. Ще почистим билата и циркусите, най-горното течение на р. Марица, пътеките към Ситняково, Заврачица и Мусала, стари сметища, както и останките на едни отдавна разрушени, неизползваеми бунгала в района.
За първа година нямаме никакво финансиране от фондация, нито от бизнес организация. Но това пък ни дава надежда, че можем да съберем нужните около 2000 лв. за събитието по един нов начин, базиран на солидарност и взаимопомощ.
Затова молим тези от вас, които не смятат да участват, но се чувстват емоционално, душевно и политически съпричастни към поЧИСТванията, да се замислите дали не искате да помогнете като направите дарение, в размер по ваш избор.
Важно! Почистването ще се случи и МОЖЕ да се случи, САМО ако съберем тези легендарни 20 или 10  души които да дарят по 100 или 200 лв.
Така че моля, бъдете с нас!
Препратете и на други знайни и незнайни хора с големи сърца.
И тъй като нямаме много време:
КРАЕН СРОК ЗА ДАРЕНИЯ: 15-ти август
Как да дарим:
1. На адреса на За Земята: гр. София, бул. Янко Сакъзов 11 Б, партер, ап. 2 (търсете Жени)
2. На банковата сметка на За Земята, на страница „Подкрепете ни“, като изрично посочите основание за трансфера „Дарение за Почистване 2011“.
Минимален бюджет „Почистване 2011“:
Чували, ръкавици и консумативи: 200 лв
Храна: 1300 лв
Пътни разходи и комуникации: 200 лв
Транспортиране на храна и отпадъци: 300 лв
Общо: 2000 лв

За почистването

То е интензивно, истинско и неуморно! Включва почистване на пътеките, езерата и върховете във  високите и недостъпни с превозно средство части на планините, както и коренно изгребване на скрити сметища около хижите и местата за бивакуване, които сега са като рани в планината, макар да се виждат само от набитото око на опитния планински отпадъко-търсач.

То не е само почистване: то включва един дух за задружност, споделяне на задачи и доброволчество (и от страна на организаторите). То предполага  съжителство с най-нисък екологичен отпечатък, вегетарианска диета и едно разбиране че заедно можем да постигнем нещо много красиво.

Чистенето е и портал към екологична и социална активност: много от хората, които вляха и продължават да вливат сили в различните дейности за опазване на природата и социалната  ангажираност в България преминават поне през едно почистване от където се заразяват с един специфичен дух на активност и желание за социална промяна.

И разбира се, защо труднодостъпни територии, а не паркове, язовири, реки и така нататък? Понеже за почистването на защитените високопланински местности се изисква известен планинарски усет и опит, както и по-дългосрочно присъствие в планината (докато леснодостъпните места лесно могат да се почистят от един по-широк кръг от населението в рамките на еднодневни местни инициативи, като се започне с ученици, активни местни хора и т.н.).

Идеята е също и да запазим тези територии труднодостъпни за урбанизиране и строителство, но лесно достъпни за крака, ръце и очи, които виждат природата в чистата и форма, без добавки под формата на метални стълбове, хотели, лифтове и влекове. Нещо повече, почистванията, като обединяват стотици хора от цялата страна и като дават пример за интерес и грижа за планината, са един своеобразен начин да запазим планините, от които черпим вдъхновение и енергия, чисти и свободни от комерс.

За контакти:
Филка: filka [ат] riseup [точка] net
Жени: e.tasheva [ат] zazemiata [точка] org

Становище относно предлаганите промени в закона за управление на отпадъците

Новият Закон за управление на отпадъците е неамбициозен и не дава ясен стимул разделно събиране и рециклиране.

На 21 Април 2011 г. За Земята заедно с още няколко организации изпрати до Министерството на околната среда и водите становище по предоставения за обществени консултации проект на Закон за управление на отпадъците (ЗУО)[1]. Това е второто становище на За Земята в което се набляга на нуждата от въвеждане на:

  • задължително разделно събиране на битовите отпадъци включително и на биоразградимите
  • 5 степенната йерархия за управление на отпадъците като задължителна
  • амбициозна цел за рециклиране до 2020 г. на минимум 60% от всички битови отпадъци в страната

Въпреки изпратеното от За Земята становище през ноември 2010 г. относно бъдещия ЗУО проекто-законът е доста слаб и почти не отразява направените препоръки. До голяма степен изискванията на рамковата директива са преписани механично с произтичащите от нея неясноти, и законът не внася необходимите пояснения. Законът напротив вкарва множество възможности за различни интерпретации, за нерагламентирана дерогация от йерархията, за избягване на разделното събиране и за налагане на несъразмерни  санкции спрямо гражданите като липсват такива за отговорните лица (кметове) и органи. Не са въведени ясни изисквания и критерии за изготвянето и прилагането на оценка на жизнения цикъл. Като най-съществен порок на закона смятаме даването на законови стимули за изграждането на депа, в ущърб на йерархията и в нарушение на Конституцията и ЗМСМА. Доказано е, че рециклирането създава 36 пъти повече работни места от изгарянето и 6 пъти повече от депонирането [2] въпреки това ЗУО не насърчава достатъчно рециклирането с конкретни текстове.

Ивайло Хлебаров – координатор Нулеви отпадъци в За Земята коментира:

„България не само че ще бъде на опашката през 2020 г. по процент рециклирани битови отпадъци, но и рискува да не изпълни поставените количествени цели, защото продължава да насочва оскъдните европейски средства в регионални депа, а не в развитието на разделното събиране и рециклирането. С всеки изминал ден става по-ясно, че ресурстите трябва да се пестят и колкото се може повече от тях да бъдат възстановявани чрез рециклиране. Не случайно Европа се стреми да стане „рециклиращо общество“, но за съжаление в България се мисли единствено как боклуците да се заровят или изгорят.[3]

[1] Целта на закона е да въведе изискванията на рамковата директива за отпадъците приета през 2008 година, чието отразяване в националното законодателство трябваше да стане най-късно до 12 Декември 2010. България е една от страните, които до момента не са изпълнили това изискване и поради тази причина на 27 Януари 2010 Европейската комисия стартира наказателна процедура

[2] По данни на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ. http://is.gd/cIQ0Y

[3] Проектът за интегрирана система за управлението на отпадъците на София освен депо предвижда и изгарянето на над 1/3 от сегашното количество на битовите отпадъци в циментови пещи или Топлофикация София.

Трейлър на филма Вкуси боклука – Taste the waste

Документален филм за повсеместното унищожаване на храна.

Защо изхвърляме толкова много? Как може да спрем тези отпадъци?

Филм на Valentin Thurn

Официален сайт

Почистване в района на Седемте езера в Рила

Случи се и приключи ежегодното почистване на защитени територии екологично сдружение За Земята.

В продължение на пет дни повече от седемдесет души обединиха сили за ликвидирането на стари замърсявания около хижа „Седемте езера”, „Урдините езера“, и т.нар „риболюпилня“, разположена на третото рилско езеро (Трилистника).

И тази година бяха открити, пакетирани и извозени общо над 2.5 тона отпадъци във вид на 250 чувала. Голямата част от съкровищата бяха заклещени в клековите съобщества, дълбоко заровени по стръмните, обрасли с хвойна склонове, и разпилени между морените, непосредствено над Долното езеро. По груби археологически изчисления и според вида на намерените опаковките и предмети отпадъците датират на между 5 и 30 години. Един от любопитните признаци, по който бяха разкрити замърсяванията беше наднормено големия размер на боровинките, растящи под всяко от сметищата.

Над петдесет чувала бяха изгребани от сметището на бившата риболюпилня на третото рилско езеро. Една от находките там беше голяма метална кофа, интензивно надупчена от куршуми и метална перка и турбина с тегло над 200 кг. На “Урдини езера” участниците откриха значителни замърсявания около “семи-легалния” заслон на т.нар. местни пастири, чиято дейност явно не се свежда единствено до отглеждане на животни, съдейки по остатъците от трупове на диви кози и въдици, в близост до постройката им. В девствената “Урдина” река бяха открити няколко метра балатум и голямо количество полу-разложени батерии. Там, както и в по-голямата част от високопланинските хижи и заслони в България, практиката с извозване на отпадъци не се радва на висока популярност.

Акцията за почистване имаше и значителен информационен компонент. В съботния ден участъка х. “Рилски езера” – езеро “Бъбрека” пое над четири хиляди души, благодарение на незаконния лифт, свързващ хижа Рилски езера с края на асфалтовия път от Сапарева баня. Много от посетителите бяха чакали три часа за да се качат на лифта до “Новата” хижа, в рамките на които човек може да се качи и дори да слезе от там в спокоен ход. Участниците в почистването използваха възможността да напомнят на голяма част от нескончаемия наниз от хора правилата за поведение в парка.

Последния ден от кампанията за почистване беше посветен на товаренето на събраните чували на коне и тяхното извозване до хижа „Рилски езера“, откъдето те бяха транспортирани с високо-проходимо планинско камионче, осигурено от Дирекцията на Национален парк „Рила“.

След няколкодневната щателна работа в района около хижа „Седемте езера“ старите замърсявания са ликвидирани. Макар това да означава, че размерът на боровинките около тях няма да е толкова голям както преди, надеждата на всички участници е да се връщат в района на езерата по други поводи.

Акцията за почистване носи и малко по-различно, по-глобално послание. Проблемът не е само в локализацията на отпадъците, но и в техния обем и вид. Ако използваме по-малко пакетирани храни, и повече кутии и чанти за многократна употреба ще генерираме по-малко боклук. Изхвърлянето на материали, които могат да бъдат рециклирани или използвани повторно на сметища в природна среда, където и да се намира тя, е не само не-естетично, но разточително и катастрофално за дивата природа и човешкото здраве.

Организаторите на акцията за почистване Рила 2010 благодарят на Дирекцията на Национален парк „Рила“, на конярите Спасови и на управителя на хижа „Седемте езера“ за оказаното съдействие.

Хронология на почистванията на Екологично сдружение “За Земята” в години, дестинации, тонажи и участници

  • 1999 – НП ПИРИН
    (х. Без Бог, з-н Тевно езеро, х. Демяница): 1.5 тона (25 души);
  • 2000 – НП РИЛА
    (х. Мальовица, з-н Страшно езеро): 1.5 тона (50 души);
  • 2001 – НП РИЛА
    (х. Седемте езера, х. Рилски езера, х. Скакавица): 2.5 тона (70 души);
  • 2001 – ПП СТРАНДЖА
    (с. Синеморец – с. Резово): 1.5 тона (100 души);
  • 2002 – НП ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН
    (х. Плевен; х. Рай; х. В. Левски; х. Хубавец; х. Добрила; х. Амбарица; х. Дерменка): 6 тона  (130 души);
  • 2003 – НП ПИРИН
    (х. Без Бог, з-н Тевно езеро, х. Демяница, х. Вихрен): 6 тона (157 души);
  • 2004 – НП РИЛА
    (х. Рибни езера, х. Грънчар, х. Заврачица, х. Чакър войвода): 7.5 тона (100 души);
  • 2005 – НП РИЛА
    (Мальовица, Мусала): 5,3 тона стъкло и пластмаси и над 5,15 тона метал. (123 души);
  • 2006 – НП РИЛА
    (х. Македония, Рибни езера, з-н Кобилино Бранище): 3,5 тона тона отпадъци. (80 души);
  • 2007 – НП ПИРИН
    (х. Пирин, х. Каменица, х. Вихрен, заслон Кончето, Бъндеришки циркус): 2,7 тона (100 души);
  • 2008 – НП ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН
    (х. Вежен, х. Ехо, х. Козя Стена): 4 тона (100 души);
  • 2009 – НП Пирин
    (х.Демяница, з-н Тевно езеро), 2.5 тона;
  • 2010 – НП Рила
    (х.Седемте езера, Урдини езера): 2.5 тона.

Ежегодно планинско почистване на ЕС „За Земята“

През 2010 г. на Седемте рилски езера.

Здравейте приятели, паяци и пеперуди,
Ако сте още по бермуди,
може ей това да ви разбуди:
ЧИСТЕНЕ на ЕЗЕРАТА
ще организира За Земята!
С моливче някъде си отбележете:
че между 24ти и 29ти АВГУСТ ще превземем езерата
и скалите и сметищата
в района на хижа Седемте езера в Рила.

В по-не-стихотворен стил:

Палатки ща са нужни, спални чували, шалтета, канчета, фенерче/челник, топли дрехи. Без записване, директно можете да се представите на старата хижа на 24ти, и да се влеете в почистващата вълна (но все пак ще се радваме ако изпратите е-маил за потвръждение на zazemiata@gmail.com). Храната (вегетарианска) ще бъде осигурена срещу скромна такса участие, която да покрие разходите по организацията.

Програма

Качване — 24-ти август, слизане — 29-ти август.
Лагерът ще бъде разположен (не)посредствено зад старата хижа. Очаквайте няколко вечерни презентации на тема глобализация, развитие, трети страни, ограничаване на безразборния икономически растеж, като храна за интелектуално развитие по време на лагера. И атракцията на вечерта: музикален оркестър Кошмар и лудите му импровизиращи фенове.
За подробности:
 zazemiata@gmail.com

Как да стигнем?

  • от гр. Самоков, през хижа Вада
  • или от гр. Дупница, Сапарева Баня, през хижа Пионерска.

Информирайте се внимателно за маршрута за хижата и ако не сте ходили, се свържете с нас, за да организираме водачи. Имайте предвид, че надморската височина е над 2000 метра и през нощта става студено.

Защо на езерата седем Рилски?

Предимно понеже за повече от 10 години кампании за почистване в дълбочина, За Земята не е правила голямо почистване около старата хижа (Седемте езера), а има данни за наличие на стари сметища (в момента прикрити) с размер надгабаритен. В същото време съществуването на незаконен лифт, които бълва хиляди души на ден в района е предпоставка за силното му замърсяване. Трето, За Земята е част от кампанията за опазване на Седемте рилски езера на Граждани за Рила и организирането на лагер за почистване в района ще има символична стойност.

Езерата са емблематичен пример за екологичен конфликт, силно замърсяване и антропогенно въздействие в планинска територия за последните години. Заинтересованите страни са много:

държавата, местната власт, инвеститори в ски курорти, Бяло братство, посетителите на планината и хората, защитаващи дивата природа…

Ситуацията в циркуса не е цъфтяща: езерата се заблатяват, пътеките ерозират, водите се замърсяват. Въпреки ежегодните почиствания на Общество Бяло Братство, в циркуса остават отпадъци, породени от огромния поток посетители.

Новопостроеният лифт?

Организациите няма да използват новопостроения лифт между хижа Пионерска и хижа Рилски езера нито за извозване на отпадъци, нито за извозване на участниците в почистването. Първо, според нас лифт в района не е нужен, районът е достатъчно урбанизиран и наличието на лесен достъп превръща планината в пазарна стока за бърза, незабавна и неосъзната консумация, тип Макдоналдс. Второ, построеният лифт е незаконен. Трето, законен или не, лифтът представлява заплаха за крехките еко-системи в района, както става ясно от последиците. Нашата позиция е, че лифтът трябва да бъде спрян от действие и демонтиран. С голямо удоволствие бихме организирали екологичен лагер за демонтирането му.

Няма европейски пари за печално известен български проект за отпадъците

София, България – Български екологични неправителствени организации (НПО) са доволни, че за спорен инсинератор за опасни отпадъци в региона на Стара Загора е отказано финансиране от Европейския съюз поради неадекватност на Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС). Официални източници от Европейската комисия (ЕК) потвърдиха недостатъците на Доклада по ОВОС, и по-специално недооценяването на влиянието на проекта върху човешкото здраве и природата.[1] Министерството на околната среда и водите, главният инициатор на проекта за Национален център за третиране на опасни отпадъци (НЦТОО), одобри ОВОС-а през октомври 2004 г., въпреки големите критики към проекта от страна на местните комитети и български НПО по време на разработването на проекта и обществените обсъждания миналата година.

Решението да не се дадат най-малко 25 млн евро от предприсъединителния фонд ИСПА [2] оставя бъдещето на НЦТОО неясно. Българското правителство все пак трябва да реши какво ще прави оттук нататък не само с проекта, но и със стратегията си за управление на опасни и индустриални отпадъци. Българските еколози подозират, че освен ако не се промени сегашния подход, основан на скъпи и противоречиви решения, които третират последствията, а не проблемите в тяхната същност, в близко бъдеще България ще се изправи пред повече и по-остри проблеми при управлението на отпадъците.

Този случай е показателен за баналните вече манипулации, които съпътстват процедурата по ОВОС в България и изготвянето на доклади за ОВОС с лошо качество, една година преди евентуалното приемане на България в Европейския съюз. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), другият потенциален донор на проекта НЦТОО, все още не е огласила позицията си във връзка с последните развития по проекта. Документите за НЦТОО обаче показват, че дори с 50% безвъзмездна помощ от ИСПА, икономическата полза от проекта е много малка.

Георги Бинев един от лидерите на протестите на местните Инициативни комитети срещу проекта заяви: „Това решение напълно оправдава нашата шестгодишна кампания в защита на здравето и живота ни от този зле замислен проект. Горчивата ирония е, че получихме подкрепа от Европейската комисия, но не и от собственото си Министерство на околната среда и водите.“

Ивайло Хлебаров от Екологично сдружение За Земята, член на CEE Bankwatch Network, каза: „Докладът по ОВОС изобщо не успя да отрази фундаментални неща като кумулативния ефект на проекта върху здравето на хората, съществуващото замърсяване в района и очакваните от проекта емисии. Въпреки това МОСВ намери за подходящо да одобри ОВОС-а през октомври 2004. По-рано тази година направеният от нас анализ за наличие на токсични химикали в района около предложения НЦТОО, откри нива на диоксини 20 пъти над допустимите норми според европейското законодателство. Очевидно ЕК намери за разумна идеята да не финансира инсинератор в регион с вече съществуващи тежки здравни и екологични проблеми. Сега ЕИБ трябва да ги последва!“

Петко Ковачев от Информационен и учебен център по екология, член на CEE Bankwatch Network добави: „Шестгодишната сага на МОСВ да избута напред този спорен проект доведе до липса на финансиране от ИСПА! Европейската комисия разпозна същинските проблеми, продължаващите манипулации с ОВОС и взе правилното решение. В резултат трябва незабавно да се направят значителни промени в МОСВ с цел да се посрещнат дори по-стриктните изисквания, които са част от финансиранията по Структурните и Кохезионния фондове за периода 2007-2013 г.“

[1] Националният център за опасни отпадъци е планиран да бъде разположен близо до село Ковачево в региона на Стара Загора. Центърът ще има два инсинератора за опасни отпадъци с капацитет съответно 15 000 и 30 000 тона годишно, склад за течни отпадъци, солидификационно съоръжение и депа за опасни отпадъци. Допълнително депо за опасни отпадъци е планирано да се построи до град София.

[2] 50% от средствата по ИСПА са предвидени за подобряване на околната среда в България чрез финансиране на инфраструктурни проекти в тази област, но не на всяка цена. България трябва да покрие Европейските екологични стандарти, както и да използва ефективно публичните средства.