Зелено кино: Каним ви на първия мини-филм-фест „Рисайкулт“

На 28 и 29 май в Дома на киното Арт фест и екологично сдружение „За Земята” ще насочат вниманието на зрителите към състоянието на околната среда със селекция от документални филми.

На 28 май от 18.00 часа в рамките на събитието ще се състои премиерата на новият документален български филм „Нигерия кърви петрол” на режисьора Генади Кондарев. Специалната премиера на българския документален късометражен филм „Нигерия кърви петрол” ще разкрие действията на петролните компании в делтата на река Нигер през 2011г. От друга страна филмът представя и алтернативните енергийни решения, възможни без да се влияе върху климата. След прожекцията на зрителските въпроси ще отговаря лично режисьорът Генади Кондарев.

 

На 28 май от 19 часа документалният хит „Бунище Земя” ще бъде представен лично от проф. Пол Конет, един от главните експерти във филма, специален гост на фестивала и световно признат учен в областта на Нулевите отпадъци. След прожекцията на „Бунище Земя” проф. Конет ще дискутира с публиката темата за предотвратяването на отпадъците и замърсяването на земята.

Още един български късометражен филм „Банко и Добри” създаден през 2005г. ще насочи вниманието веднъж върху болезнената за много хора тема за застрояването на Пирин. „Банко и Добри” ще бъде показан заедно с още няколко документални късометражни филма на екологично сдружение „За Земята“, посветени на важните теми за генно-модифицираните организми и търговията с храни.

На 29 май от 15:45 до 18:45 ще бъда показана селекция от кратки филми на световната екологична организация Greenpeace по важни и неосветени теми като електронните отпадъци, състоянието на климата по света, екоравновесието на световните океани и генно-модифицираните организми.

Това е първо издание на феста RecyCult, който цели да предизвика размисъл, като посочи горещите проблеми в световен и национален мащаб и подскаже пътища за решаването им.

Цялата програма на филм фест RecyCult:

28 май
15:30 – късометражни филми на За Земята за ГМО, хранителна независимост, Банко и Добри
18:00 Нигерия кърви петрол + дискусия с режисьора Генади Кондарев
19:00 Бунище Земя + дискусия с проф. Пол Конет – експерт във филма
21:00 Повече от мед

29 май
15:45 – 18:45 – късометражни филми на Грийнпийс + дискусия с представители на Грийнпийс България

Цени на билетите: 6 лв / 4 лв (за учащи и пенсионери)

Заповядайте!

Да сложим край на отпадъците! – е-акция

Понастоящем всеки европеец изхвърля средно над 500 кг отпадъци на година. Още по-лошо: 60% от тези отпадъци се депонират на сметища или изгарят в инсинератори или циментови пещи . [1]

 

Тревожен е фактът, че изгарянето продължава да нараства в Европа и се финансира с пари на данъкоплатците от бюджета на ЕС.

Приятели на Земята иска да обърне тази тенденция и иска повече отпадъци да бъдат предотвратени, използвани повторно или рециклирани. Ако в целия Европейски съюз се рециклира толкова, колкото в най-добре представните регионите за рециклиране в Европа, ще бъдат създадени над 500 000 работни места.[2] Друго предимство е, че работните места в сектора на рециклирането са по-добре платени от тези на сметищата. [3]

В момента европейските институции обсъждат дългосрочния подход към околната среда, включително отпадъците, определен в рамковия документ за цялото екологично законодателство до 2020 г – т.нар. Седма програма за действие за околната среда (ПДОС).
Присъединете се към нашата акция и изпратете електронно съобщение на Министъра на околната среда и водите, за да покажем, че искаме по-добро управление на отпадъците в Европа. Имаме нужда от система, основана на предотвратяването, повторната употреба и рециклирането. Това също ще доведе до повече и по-добри работни места.

От този сайт можете да изпратите електронно съобщение до Министъра на околната среда и водите, за да му кажете колко е важно за България да направи възможното, така че суровините в Европа да се управляват по-добре.
http://www.reduse.org/en

В онлайн акцията участват Приятели на Земята в Австрия, Унгария, България, Чешката република, Дания и Англия, Уелс и Северна Ирландия.
Между май и юни министрите на околната среда на страните-членки на ЕС ще се срещат на високо равнище, за да обсъждат бъдещето на политиката за управление на отпадъците и те могат да поставят гласа на европейските граждани в преговорите.

Добавете и вашия глас и кажете на хората, вземащи решения, че Седмата програма за действие за околната среда (ПДОС) е от съществено значение да се спре депонирането и изгарянето на отпадъци и да се поставят правилните стимули, за да се повиши предотвратяването на отпадъци, повторната употреба и рециклирането в цяла Европа. Помогнете ни да изпратим на нашето правителство посланието, че в Седмата програма за действие за околната среда трябва да залегнат по-добри политики за управление на отпадъците и природните богатства.


[1] Евростат (2013 г.) http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/Waste_statistics

[2] Приятели на Земята Европа (2010), „Повече работни места по-малко отпадъци“ http://www.foeeurope.org/publications/2010/More_Jobs_Less_Waste_Sep2010.pdf

[3] Европейска агенция за околна среда (2011 г.) Доходи, работни места и иновации: ролята на рециклирането в зелената икономика http://www.eea.europa.eu/publications/earnings-jobs-and-innovation-the

Да почистим заедно Балкана

За Земята сърдечно ви кани на Чистене 2013 в Национален Парк Централен Балкан от 13 до 20 юли.
Поради мащабността на Балкана тази година ще атакуваме боклука с две отделни групи от северната и от южната страна на Стара Планина. Лъч 1 стартира почистващата акция от северна България, като преминава през хижа Плевен (над град Априлци), огрява заслон Ботев, премита самия връх Ботев и завършва на хижа Тъжа. Лъч 2 се устремява към планината от юг към хижа Соколна (над село Габарево), ощетва местността Синаница, овършава отпадъците на връх Триглав и се обединява с Лъч 1 на хижа Тъжа. Лъч 2 ще удари и едно рамо на Парка, като поднови маркировката по маршрута Соколна – Триглав – Тъжа.
И тази година целим да почистим основните туристически маршрути, да елиминираме стари бунища покрай хижи и заслони, като създаваме, разпрострняваме и утвърждаваме културата на „боклука в раницата“ сред хижари и планинари.

Места и дати за 2013
Лъч 1
Хижа Плевен: 13 и 14 юли; заслон Ботев: 15 и 16 юли; хижа Тъжа: 17, 18 и 19 юли
Лъч 2
Хижа Соколна: 13, 14 и 15 юли; връх Триглав: 16 юли; хижа Тъжа: 17, 18 и 19 юли.

 

От За Земята
Организираме терен за палаткуване около базовите хижи и осигуряваме вкусни вегетариански гозби по цели три пъти на ден 😉

От вас
Доброволния труд по намиране, изриване и изнасяне на отпадъците до определени места, от където те ще бъдат транспортирани до законни сметища… както и лудории, смехории, песни, танци, споделяне на опит, идеи и отговорности.

Как да се включа
Ела на чистенето, като се запишеш в този формуляр до 08 юли: https://docs.google.com/forms/d/10_PH_27Bu3Z4-djG-St6PJjSKIWU9UfhaL5pMhodrgo/viewform

Как да помогна
Стани доброволец за организирането на чистенето. Пиши ни, ако това те заинтригува, и ще обсъдим как можем да работим заедно. Направи дарение за независимото финансиране на кампанията (виж по-долу как).

Какво е чистенето
Чистенето е една високо-интензивна, високо-надморска и освежителна активност за дълбочинно прочистване на високопланинските терени, където все още се намират отпадъци, често невидими за случайния турист.
Кампанията е на ход вече 15 години, през които почистихме голяма част от високо-планинските хребети из България. Освен че заедно свалихме над 61 тона отпадъци от планините, създадохме и общност от хора със споделени ценности за грижа и закрила на природата; общност, където всички участваме в организацията, във взимането на решения и поемането на отговорност.

Направи дарение за почистването
От 2011 година почистванията се финансират изцяло с дарения и материална подкрепа от широк кръг приятели и съмишленици, за което отново ви благодарим.
За да продължим независимото реализиране на кампанията разчитаме на вашата подкрепа и тази година.

Как да дарим
1. На адреса на За Земята: гр. София, бул. Янко Сакъзов 11 Б, партер;
2. На банковата сметка на За Земята, като посочите основание за трансфера „Дарение за почистване“ и ваш телефон или имейл за връзка:
Име: Екологично сдружение За Земята
Банкова сметка в EUR: BG35UNCR96601407425430
Банкова сметка в лева: BG70UNCR96601007425415
SWIFT код: UNCRBGSF

Контакти в За Земята:
Драга – dragomira[at]zazemiata.org
Филка – fisekulova[at]gmail.com
тел. 02 943 11 23
моб. 0896 62 88 08

Зелени дни 2013: 25-29 април

В градинката пред Народен театър „Иван Вазов“, София

Дните ни отново ще станат по-зелени и тази година с фестивала Зелени дни 2013. От 25ти до 28ми април в градинката пред Народния театър ще има работилници, презентации, игри, филми и изложение, които ще ни покажат как да водим по-природосъобразен и отговорен живот. За Земята ще има щанд на фестивала, където през четирите дни ще представяме дейността си и ще посрещаме приятели и съмишленици.  Тук можете да се запознаете с текущите ни кампании, да разберете как можете да се включите в дейността ни, да станете член на За Земята. По време на фестивала ще събираме и средства за традиционното почистване на защитени територии, което тази година ще се
случи в Национален парк „Централен Балкан“.

За Земята също участва активно в програмата на фестивала със следните събития:

четвъртък, 25.04 oт 12 до 13 часа
Животът на отпадъците в твоите ръце: лекция-разговор за разделното събиране на отпадъци в София със съвети как да допринесем към неговото подобряване, какво можем да направим самите ние, за да намалим боклука, които изхвърляме или как да го превърнем в нещо полезно.

петък, 26.04 от 17 до 17:45 часа
Представяне на ежегодни почиствания на защитени територии от „За Земята“ –
Централен Балкан 2013

Тук ще ви запознаем с почистванията в националите паркове на България, които организираме всяка година от 1999 насам. Ще научите за историята и успехите на кампанията, за престоящото почистване в НП Централен Балкан през идното лято, как можете да се включите в инициативата, какво ви е нужно, за да станете доброволец, както и как можете да помогнете за подготовката на събитието през 2013.

Заповядайте на щанда ни от 25ти до 28ми  април или с включете в събитията, организирани от нас. Ще се радваме да се видим там.

Повече за фестивала и цялата програма ще намерите на: http://zelenidni.com/

Допълнителни връзки

Предизвикателство „Всеотдаен рециклатор“

Спечелете покана за двама за филма „Бунище Земя“

Внимание, внимание! От днес до 22.03.2013 ви отправяме Предизвикателсво „Всеотдаен рециклатор“!

Ако искате да спечелите специални покани за премиерата на филма „Бунище Земя“ на 24 март, направете следното:

Покажете ни как се справяте с боклука у дома или на работа: как го разделяте, превръщате в компост, изкуство, друго.

Въпреки отдалечените или липсващи цветни контейнери и пунктове за вторични суровини.

Разкажете ни с образи и кратък текст (до 1500 знака) как сте организирали отпадъците вкъщи / в офиса, колко далеч се налага да ги носите, за да бъдат рециклирани, как избягвате боклуците, как намалявате количеството им, как употребявате старите предмети отново.

Как да участвам?

1. Публикувайте своите разкази на страничката „Арт употреба“ във Фейсбук

2. Или ни ги изпратете по ел.поща на адрес bezbokluk [at] zazemiata.org.

Краен срок: 22 март, първи пролетен ден!

Най-харесаните печелят покана за двама за премиерата на „Бунище Земя“ на 24 март в кино Люмиер.

Ателие: „Сбъднатата мечта на една рециклирана тениска“

Колко много неща можем да направим от една стара и износена или нова, но недолюбвана тениска в гардероба?

За Земята + Златна питаме:
Колко много неща можем да направим от една стара и износена или нова, но недолюбвана тениска в гардероба?
И отговаряме: Можем…
Да я скроим наново;
Да я украсим;
Да й сменим цвета;
Да я нарежем на ленти и да ги: а.оплетем, б.изтъчем;
… или още много други вълшебни трансформации.
На 19.03.2013 от 19ч в Биокафето, Лавеле 19 (СФ)
Ще се съберем да претворим старите и наглед ненужни тениски във вълнуващи нови превъплъщения.

Осигуряваме: по една тениска за преработване, допълнителни материали и арт-ръководител в ролята на фея – рециклаторка
От вас очакваме:
добро настроение,
може и по-малко сръчни ръце,
още тениски, ако смятате да се развихряте
такса участие: 5 лв

Ще стане ясно какво е под-, ре- и над-циклиране 🙂 Но това не е всичко!

Развръзката: Най-чудните творения ще спечелят на създателите си чифт билети за българската премиера на „Бунище Земя“ – документален филм с Джеръми Айрънс на 24ти март.

Петиция: СПРЕТЕ ИЗГРАЖДАНЕТО НА ИНСИНЕРАТОРИ В ЕВРОПА!

Апел към Янез Поточник, еврокомисар по околна среда

По идея на GAIA: Световното обединение за алтернативи на изгарянето

Подпишете петицията в AVAAZ: http://www.avaaz.org/en/petition/STOP_BUILDING_WASTE_INCINERATORS_IN_EUROPE/

“Като европейски граждани настояваме Европейската комисия да ограничи изграждането на нови инсинератори. Изгарянето на отпадъци си съперничи с рециклирането им, а фактите показват, че много европейски страни вече имат повече капацитет за изгаряне, отколкото отпадъци за горене. Затова ви призоваваме да предприемете мерки за поощряване на екологичното проектиране на продуктите, намаляването, повторната употреба и рециклирането на отпадъците възможно най-близо до техния източник. Ако Европа иска да постигне целите си за ефективно използване на ресурсите до 2020 г, не трябва да се строят нови инсинератори.”

ЗАЩО Е ВАЖНО ТОВА

Рециклирането в Европа е в опасност. Излишният капацитет за изгаряне в някои страни става причина за изгарането на отпадъци, които са годни за рециклиране, както и за увеличаващия се приток на отпадъци за изгаряне от други страни, които нямат стимул да рециклират.

В момента отпадъци от Англия пътуват за Холандия, от Италия – за Германия, от Норвегия – за Швеция… Никой не знае колко точно отпадъци прекосяват европейските граници с цел изгаряне. Това, което знаем е, че рециклирането може коренно да се подобри, и че гражданите плащат огромни сметки за изграждането и работата на заводи за изгаряне на суровините, които ние би трябвало да споделяме със следващите поколения.

Европейският съюз си противоречи. Ежегодно европейците изгарят все по-големи количества отпадъци (69,5 милиона тона между 2007 и 2010 г), а същевременно ЕС е поел ангажимент до 2020 г постепенно да премахне изгарянето на отпадъци, годни за рециклиране1.  Въпреки това, няколко нови завода са запланувани или вече се изграждат в момента. Строежът на нови инсинератори няма смисъл, при положение че държави като Германия, Дания, Великобритания, Холандия и Швеция имат повече капацитет за изгаряне на отпадъци, отколкото отпадъци за горене.

Начинът ни на живот – на лесното изхвърляне, съсипва бъдещето ни, а инсинераторите са отличен пример за неустойчива практика. Има нужда от инвестиции в екологично проектиране на продуктите, намаляването на отпадъците, повторната употреба и рециклирането, а не в заводи, които унищожават ценните суровини.

Молим ви да поискате от Комисаря по околна среда да промени законовите и икономически стимули, така че средствата, които сега отиват за изгаряне, да се пренасочат към съхраняване на суровините и постоянния им кръговрат в икономиката.

За повече информация вижте изследването Incineration overcapacity and waste shipping in Europe: the end of the proximity principle? (английски език, 23 страници)

Подпишете петицията в AVAAZ: http://www.avaaz.org/en/petition/STOP_BUILDING_WASTE_IдействиеNCINERATORS_IN_EUROP

Изгарянето на отпадъци – неефективно използване на ресурсите в Европа

Инсинератора в Бон, Германия

Излишният капацитет за изгаряне на отпадъци в Европа е заплаха за предотвратяването, повторната употреба и рециклирането

Ново изследване разкрива, че действащите инсинератори (1) в някои страни-членки на Европейския съюз имат по-голям общ капацитет за изгаряне, отколкото е количеството образувани отпадъци, които не подлежат на рециклиране. Въпреки това, бизнесът за изгаряне на отпадъци натиска за още по-мащабно разгръщане на капацитета в Европа – в противоречие с общоевропейските цели за ефективно използване на ресурсите.

Основните констатации на изследването са:

  • В Германия, Швеция, Дания, Нидерландия и Обединеното Кралство съществува свръх-капацитет за изгаряне на отпадъци спрямо собствените нужди (2).
  • В резултат на този излишък, през последното десетилетие обемът на международния превоз на отпадъци, предназначени за изгаряне, се е повишил, в нарушение на принципа за близост (3), като става причина и за ненужно отделяне на емисии на въглероден диоксид.
  • Въпреки че понастоящем се изгарят цели 22% от отпадъците на Европейския съюз, отрасълът планира увеличаване на капацитета за изгаряне на отпадъци в Европа. Това подкопава целите, поставени от Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, които определят като приоритет предотвратяването, повторната употреба и рециклирането на отпадъците (4).
  • Увеличаването на превоза на отпадъци може да застраши постигането на целите за рециклиране (5), най-вече в онези страни, които към момента са по-далеч от постигането им.

България спада именно към тази категория, като държи последното място в Европейския съюз по рециклиране на отпадъците. Понастоящем в страната повече вторични суровини биват погребвани в сметища, или изгаряни в циментови заводи, отколкото рециклирани (6). Това води до пропуснати ползи за България от увеличаване на конкурентоспособността, откриването на нови източници на растеж и зелени работни места, които предлагат предотвратяването, повторната употреба и рециклирането. България трябва да се стреми към по-ефективно използване на ресурсите чрез насърчаване на търсенето на вторични суровини и внедряване на работещо и всеобхватно разделно събиране на оползотворими отпадъчни материали.

„Ако Европейската комисия възнамерява да изпълни своя ангажимент ограничи изгарянето само до отпадъци, които не подлежат на рециклиране, то стратегията й би трябвало да е затваряне на съществуващите излишни мощности, вместо издигането на нови инсинератори. Целите на Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, и целите за рециклиране на РДО няма да бъдат постигнати, освен ако Европейската Комисия не наложи строг контрол на капацитета за изгаряне на отпадъци в Европейския съюз”, казва Жоан Марк Симон, координатор на ГАИА (8).

„Ако тенденцията за поддържане и дори разширяване на излишния капацитет за изгаряне  продължи, това ще стане за сметка на данъкоплатците – тъй като се ще повиши такса смет, за да покрие разходите за неизползвания капацитет на инсинераторите. Другата възможност е това да осуети мерките за предотвратяване и рециклиране на отпадъците, поради недостиг на отпадъци, предназначени за изгаряне. Европейската комисия трябва да регулира предлагането на капацитет за изгаряне на отпадъци на европейския пазар, за да гарантира, че това няма да постави под риск предотвратяването и рециклирането на отпадъците. Също така, Комисията трябва премахне всички икономически и нормативни мерки, които понастоящем поставят изгарянето на отпадъците в по-изгодна позиция от рециклирането”, заключи Симон.

Докладът на английски език в електронен вид можете да получите като пишете на  info(at)no-burn.org, или да го изтеглите от тук: Incineration overcapacity and waste shipping in Europe: the end of the proximity principle?

За повече информация:
Жоан Марк Симон – координатор на GAIA
тел.: +34 646408963
ел. Поща: jm.simon(at)no-burn.org
Евгения Ташева – координатор „Нулеви отпадъци“
Екологично сдружение За Земята – член на GAIA
тел. 029431123
ел. Поща: e.tasheva(at)zazemiata.org

– Бележки –
(1) Инсинератор – инсталация за изгаряне на отпадъци.
(2) Разпространеното неотдавна предположение, че Швеция би могла да внася отпадъци от България, за да ги изгаря, е основано именно на съществуващия свръх-капацитет за изгаряне в Швеция.
(3) Според принципа на близостта, чл.16 от Директива 2008/98/ЕО (РДО – Рамкова директива за отпадъците), отпадъците следва да бъдат обработвани близо до източника, като „мрежата се проектира по начин, който да позволи на Общността като цяло да постигне самодостатъчност в обезвреждането на отпадъците, както и в оползотворяването на отпадъците”. След като РДО отвори европейския пазар за изгаряне на отпадъци, превоза на отпадъци за оползотворяване се е засилил, което показва, че в Европейския съюз се изгарят все повече „вносни“ отпадъци.
(4)  Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа ((COM(2011)571), подкрепена с решение на Европейския парламент от 24 май 2012 г. гласи че до 2020 г изгарянето на отпадъци с оползотворяване на енергията трябва да се ограничи с изгаряне само на материали, които не подлежат на рециклиране.  Понастоящем в Европейския съюз се изгарят 22% от отпадъците, но по-малко от 20% от това количество представляват материали, негодни за рециклиране.
(5) Според чл. 11 на РДО държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да постигнат рециклиране на най-малко 50% от общото тегло на хартия, метал, пластмаса и стъкло.
(6) Според план-сметката за управление на отпадъците за 2013 г, 22% или 60 000 тона от отпадъците на гр. София ще се изгарят в циментовия завод на Холсим в Бели извор. Разходите за тази дейност възлизат на близо 3 800 000 лв и се покриват от приходите от такса „Битови отпадъци“. (източник: http://www.sofiacouncil.bg/index.php?page=news&id=413)
(7) ЗА ЗЕМЯТА (www.zazemiata.org) е независима неправителствена организация, обединяваща усилията на хора, решени да работят за създаване на природосъобразен и равнопоставен живот на нашата планета. Ние сме част от “Приятели на Земята” (Friends of the Earth, www.foe.org) – най-голямата гражданска екологична организация в света с над 40 години история, организации в 76 страни и над 2 милиона активисти по целия свят, които отстояват каузата за един по-зелен, здравословен и справедлив свят. ЗА ЗЕМЯТА е член на международните организации  Мрежа за наблюдение на Международните финансови институции за Централна и Източна Европа CEE Bankwatch Network, GAIA (Световно обединение за алтернативи на изгарянето), както и на националните Коалиция „За да остане природа в България“, „Българска антиядрена коалиция“, „България без цианиди“ и „Коалиция за устойчиво ползване на средствата на Европейския съюз“
(8) GAIA – Global Alliance for Incineration Alternatives / ГАИА – Световно обединение за алтернативи на изгарянето (www.no-burn.org) е международна обединение на повече от 650 организации от над 90 държави, което работи за спиране на инсинераторите и предлага безопасни, устойчиви и справедливи алтернативи.

Коледна украса и дребни подаръци от ненужни материали и вещи

Работилницата на Баба БоклуКоледа ще работи на 19ти декември между 17 и 22 ч в Био-кафето на ул. Лавеле 19

 

Бригада „Нулеви отпадъци“ към За Земята Ви кани сърдечно на пред-коледно занятие-забава: Работилницата на Баба БоклуКоледа.

Празнична украса и/или дребни подаръци за любими хора, изработени от отпадъци с много любов и щипка сръчност

Ние ще сме приготвили, но за всеки случай и вие се въоръжете с

  • ножици,
  • ножчета,
  • клещи,
  • игли,
  • куки за плетене,
  • конци,
  • тел,
  • кламери,
  • безопасни игли
  • клечки за зъби,
  • и всичко друго, което ви се стори интересно, цветно, полезно.

През следващата седмица събирайте следните материали, с които ще работим на 19ти:
– Хартия: стари вестници, велпапе, картон, списания, брошури, календари, картички, хартиени чашки, чинийки за еднократна употреба, опаковки и кутийки от шоколадчета и подобни.
– Пластмаса: PET (пласмасови бутилки), бутилки от миещи препрати, капачки от бутилки лъжички, бъркалки, пластмасови чашки, найлонови торбички, пликчета и всякакви такива
– Текстил: шарени парцалки, любим стар пуловер, полар, палтенце… самотен чорап или ръкавичка…
– Метал: консервни кутии, капачки от бира и безалкохолно, капачки от буркани, кенчета от бира
– Стъкло и електроника: крушки с нажежаема жичка, бутилки, бутилченца, бурканчета и производните им; остатъци от компютри, калкулатори и други машинарии
– Разни: опаковки от чипсове, кроасани, кутии от сокове, стари CD

Напомняме, че е задължелателно опаковките да са измити, чисти и сухички 🙂

Молим, заявете участието си на имейл на bezbokluk @ zazemiata.org, та да знаем колко ножици ще трябват 🙂

Карта на мястото на събитието

За Земята с награда от Национален Парк Пирин

С радост споделяме, че на 8 ноември, по случай 50-годишнината на НП Пирин, За Земята бе наградена от Дирекцията на Парка за дългогодишното ни сътрудничество при реализиране на екологични проекти и за цялостен принос към опазване на Парка. Приехме наградата и от името на всички доброволци, помогнали в проекти и кампании на За Земята, свързани с опазването на природата в Пирин
Благодарим ви за подкрепата и ви очакваме на Чистене 2013 в НП Централен Балкан.

Лепенка против реклами

Омръзнало ли ви е да получавате нежелани рекламни брошури в пощенската си кутия?

За да намалим пилеенето на хартия, направихме лепенки за пощенски кутии „Без реклами!“.

От тази събота отбелязваме Европейската седмица за намаляване на отпадъците (17-25 ноември), в рамките на която За Земята започва кампания за предотвратяване на отпадъците от преките пощенски хартиени реклами.

Вижте нашия нов блог, посветен изцяло на кампанията „Без реклами“.

Каним всички училища, университети, еко клубове, фирми, етажни собствености и други заинтересовани групи и граждани, да се включат в кампанията.

Ето как:

1. В продължение на седем дни (17-25 ноември) събирайте нежеланите реклами от своя вход / пощенска кутия. Накрая на седмицата ги измерете, за да добиете представа за количествата хартия, които се погубват годишно за тази цел, изпратете ни количеството и снимки.
2.Станете дизайнери / изобретатели: претворете ненужните реклами в нещо по-добро. Създайте свое творение от събраните брошури, снимайте го и ни го покажете. Ние ще публикуваме вашите изобретения в галерията “Отпадъчно изкуство” в блога.
3. Свикайте събрание на съседите / семейния съвет. Обсъдете дали всички са съгласни да сложете лепенка / надпис на самия вход, вместо на пощенските кутии.
4. Вземете лепенки “Без реклами” от За Земята и ги залепете на своите пощенски кутии. Кажете на роднини и приятели, вземете лепенки и за тях. Пишете ни на bezbokluk [at] zazemiata [точка] org
5. Пишете на рекламодателя с молба да не изпраща повече реклами на вашия адрес. Initiates file downloadЕто примерно писмо тук.
6. Говорете с куриерите, които доставят рекламите – помолете ги да не пускат реклами в пощенските кутии с надпис “Без реклами”.
7. Напишете запитване до Комисията за регулиране на съобщениятаМинистерството на околната среда и водите, общината, в която живеете – попитайте дали и как те биха предприели действия за решаване на въпроса с нежеланата пряка пощенска реклама. Ето примерен текст на писмото тук.

 

Европейска седмица за намаляване на отпадъците (ЕСНО), 17 – 25 ноември

Разполагаме с една семица, през която да покажем, че да намалим отпадъците е Л-Е-С-Н-О!

От година на година изхвърляме все повече отпадъци, а има много и съвсем лесни начини да правим по-малко боклук.

Това ще бъде 4-тото европейско издание на инициативата, в която ще участват над 30 страни от Европа, а България се включва за пръв път, чрез Асоциацията на еколозите от общините в България (АСЕКОБ).

Търсят се най-идейните, най-смелите и най-веселите училищни акции срещу боклука. Съберете се и измислете нещо, с което да предизвикате цялото училище и да успеете да намалите отпадъците.

Защо да се включите в провеждането на ЕСНО?

– Така Вашето учебно заведение, ще стане част от мрежа от организации и институции, активно участващи в популяризиране на идеите за намаляване на отпадъците, ще има възможност да се възползва от опита и добрите практики в друи страни;
– Ще Ви бъде предоставен официалния ЕСНО Communication Toolkit и ще можете да се възползвате от популяризиране в медиите на Вашето участие в европейски проект, както и рекламни материали на кампанията;
– ЕСНО е една уникална възможност за включване на младите хора в дейности за намаляване на отпадъците и устойчиво потребление;
– Вашето участие ще бъде отразено на интернет страницата на ЕСНО
– Ще участвате в национален и Европейски конкурс за най-добрите идеи – ЕСНО Награди 2012;
– Ще имате възможност реално да допринесете за намаляване на отпадъците във Вашия район.

Как да се включите като участник в ЕСНО?

– Формулирайте своята идея за проект за намаляване на отпадъците – идеи за проекти можете да разгледате на страницата на ЕСНО за България
– Регистрирайте Вашата идея на страницата на ЕСНО за България: http://bamee.org/ewwr/registration.php
– Запознайте с процедурата за участие и Хартата за участие на Разработчици на проекти в ЕСНО;
– Изтеглете регистрационния формуляр;
– Попълнете регистрационния формуляр съобразно указанията;
– Изпратете попълнения формуляр на e-mail: ewwr@bamee.org

За повече подробности и записване за участие, посетете страницата на ЕСНО за България: http://www.bamee.org/ewwr/, или се свържете с организаторите на ЕСНО от АСЕКОБ на ел. поща ewwr@bamee.org. или мобилен телефон 0878 577973.

Крайният срок за регистрация на първоначалните идеи е 7 ноември 2014, а крайния срок за окончателни дейности – 13 ноември 2012.

Всички, които направят заявка за участие в срок, ще участват в националния и европейски конкурс за най-добър проект, а също така ще получат рекламни материали – тениски, торбички за многократна употреба в калъфче и рекламни плакати.

Вдъхновете се, заразете своите приятели, а после не забравяйте да ни изпратите и разкази със снимки / видео! Събраните материали ще публикуваме в интернет, за да ги видят всички.

Някои идеи от За Земята за действия по време на ЕСНО:

– организирайте прожекция на филими за отпадъците – за това можем да ви помогнем с филми, пишете ни на ел. поща bezbokluk [at] zazemiata [dot] org
– направете изложба на ваши творения, направени от, или посветени на отпадъците, например картини, предмети и др. неща, създадени от отпадъци, или разказващи за отпадъците
– измислете кампания за намаляване на хранителните остатъци от стола и лавката в училище
– потърсете начини за намаляване на използването на хартия в училище
– проведете час на почерпката без опаковани храни: с домашни соленки, сладки и други лакомства, донесени от учители и ученици
– направете преглед на използваните в училище материали и пособия и помислете с какво могат да се заместят, за да има по-малко отпадъци (пример: маркери, които могат да се пълнят отново, след като се изхабят, вместо да се изхвърлят и на тяхно място да се купуват нови; истински порцеланови чаши в стола, вместо пластмасови за еднократна употреба, и много други…)
– организирайте събиране на ненужни предмети от учениците и после направете работилница, за да им дадете нов живот
– обявете училищно състезание за най-оригиналните и полезни нови употреби за стари предмети или материали (напр. портмоне от кутия за сок)
– създайте най-красивите или най-страшните или най-големите или най-особените чудовища или герои от боклук (бутилки от напитки, опаковки от храните, които се продават в лавката и др.)
– започнете да компостирате хранителните и градински остатъци в училищния двор
– проведете мозъчна атака „Как да правим по-малко боклук в училище?“ в часовете с всички класове, организирайте гласуване за 10тте най-добри идеи и след това ги реализирайте
– посетете с класа място, където се обработват отпадъци: съоръжение за рециклиране, компостиране или сортиране съоръжение, сметище
– поканете представители на общината, местната организация по оползотворяване на опаковки и родители на училищна дискусия за намаляване на отпадъците …

… и още много много възможности – използвайте въображението си!

Пишете ни на bezbokluk [at] zazemiata.org, споделете идеите си с нас, питайте ни всичко за отпадъците, поканете ни на вашите събития.

Повече за международната инициатива Европейската седмица за намаляване на отпадъците, 17 – 25 ноември можете да видите тук (на английски, испански, френски, холандски, португалски и каталунски език): http://www.ewwr.eu

Почистване 2013 вече е финансово подсигурено!

Приятели, с радост ви съобщаваме, че Почистване 2013 вече е финансово подсигурено!

Екипът на За Земята сърдечно благодари на господин Емануил Рачев, който дари 6085 лева на кампанията ни за почистване на националнте паркове в България.

По случай юбилейния си рожден ден г-н Рачев запозна приятелите си с нашата кауза и ги призова да  подпомогнат финансово кампания 2013 година. “Безкрайно съм щастлив, че заедно ще помогнем за връщането на чистотата в красивата ни природа“, споделя Емануил.

През 2013 ще сме в национален парк Централен Балкан, като повече информация за събитието ще публикуваме след април 2013. Разбира се, Емануил е сърдечно поканен да участва и да се запознае със стихията на Почистването в действие!

Полиетиленовите торбички за еднократна употреба са сериозен проблем в България и в световен мащаб

Екологично сдружение „За Земята” подкрепя икономическите и законодателни мерки, които целят ограничаването на употребата на полиетиленови торбички за еднократна употреба.

За максимално ефективни мерки срещу отрицателните последици от използването на полиетиленови торбички за еднократна употреба, препоръчваме следното:

  • да са въведат (диференцирани) ограничаващи мерки спрямо всички торбички за еднократна употреба, включително хартиени и биоразградими;
  • таксуването на торбичките за еднократна употреба да става на мястото на покупката от крайния потребител – за да се избегне сегашната масова практика на търговците, които не таксуват пълната или никаква такса за торбичките, а разпределят разходите си върху цените на стоките, които предлагат;
  • стойността на таксата, платена за торбичките да се изписва отделно на касовите бележки, фактурите, фискалните бонове и пр. документи, които търговците издават на клиентите;
  • събраните от таксата средства да влизат в специален фонд, посветен на предотвратяването на образуването на отпадъци от опаковки за еднократна употреба, който се управлява по прозрачен начин и дава редовни обществено достъпни отчети за постигнатите резултати;
  • при постигане на максимална ефективност на мярката таксуване – т.е. при спадане и на абсолютното потребление, и на приходите от таксата, да се въведе пълна забрана на полиетиленовите торбички за еднократна употреба – като национална или местна инициатива по общини.

„За Земята” също така препоръчва въвеждането на сериозни законодателни и икономически мерки за намаляване на масово разпространените изделия за еднократна употреба, най-вече пластмасовите такива.

На първо място стои въвеждането на депозитни системи за опаковките за напитки, което ще доведе до спад на количеството отпадъци и съответно разходите за управлението им, както и до повишаване на ресурсната ефективност на националната икономика.

Причините, поради които подкрепяме мерките за ограничаване на еднократните торбички са:

1. Качества: Пълното разграждане на тези торбички става изключително бавно – до 1000 години, което ги поставя на челното място сред масово разпространените отпадъци след стъклото. Това означава, че от масовото им навлизане в употреба до днес, все още не сме свидетели на напълно разложена полиетиленова торбичка. При разлагането си материалът на торбичките в действителност не се биоразгражда, а под влиянието на утравиолетовите лъчи се разпада на микроскопични части, които лесно навлизат в хранителната верига, а оттам и в човешкия организъм, където могат да причинят сериозни здравни проблеми.

2. Количество: Ежегодно по света се използват до 1 трилион полиетиленови торбички,  което се равнява на 1 милион всяка минута. Средностатистическият полезен живот на една полиетиленова торбичка трае 12 минути, след които тя се превръща в ненужен отпадък. В Европейския съюз годишно се употребяват 800 000 тона полиетиленови торбички за еднократна употреба, или 191 на глава от населението, но от тях се рециклират едва 6%. Останалото количество приключва в най-добрия случай на сметищата, където често създава проблеми като запушва колекторните тръби за инфилтрат (вредните отпадни води от отпадъците), или замърсява околната среда не само в градовете, но и на отдалечени места в природата. Лекотата на полиетиленовите торбички позволява разпространението им надалеч – огромно количество отиват в световните морета и океани, където причиняват смъртта на над 100 000 морски животни годишно.

3. Суровини: Полиетиленовите торбички се произвеждат от невъзобновяеми и ограничени суровини – петрол и природен газ. Един тон торбички се равнява на 11 барела суров петрол. Петролът, необходим за производството на 9 полиетиленови торбички е достатъчен, за да задвижи автомобил за 1 километър. Въпрос на приоритети е за какво да бъдат използвани оставащите достъпни залежи на петрол.

4. Рециклиране: Полиетиленовите торбички са трудни за рециклиране в повечето стандартни съоръжения за рециклиране, където причиняват проблеми и щети на техниката, както и загуба на време за отстраняването им.  Предвид тези трудности, както и настоящите обстоятелства в България, изчакването до момент, в който капацитетът за рециклиране на полиетиленовите торички ще бъде достатъчен, е непрактично и нереалистично. Това предложение на Българска Асоциация „Полимери” цели да отложи мерките за неопределно дълъг срок, през който обществените разходи за управление на отпадъците от полиетиленови торбички за еднократна употреба ще продължават да растат.

5. Законите: Според европейското и национално законодателство предпочитания подход за управление на отпадъците е предотвратяването им. Създаването на условия за избягване на полиетиленовите торбички за еднократна употреба е едно добро начало за България в прилагането на практика на принципите, заложени в Рамковата директива за отпадъците и Закона за управление на отпадъците.

6. Алтернативата: Съществуват много варианти на торбички за многократна употреба. Една памучна торбичка превъзхожда полиетиленовата торбичка, при положение че се използва минимум между 3 месеца и една година. В действителност, животът на памучната торбичка е многократно по-дълъг. Използването на (платнена) торбичка за многократна употреба спестява средно 6 еднократни полиетиленови торбички, 24 на месец, 288 на човек всяка година. Това спестява не само невъзобновяеми суровини, но предотвратява замърсяването, свързано с производството на еднократни полиетиленови торбички, и спестява от парите на данъкоплатците, необходими за сметосъбиране, сметоизвозване, депониране и почистване на обществените места от разпилените еднократни торбички.

За контакти:
Евгения Ташева – координатор по направление „Отпадъци“
02/943 1123, e.tasheva [at] zazemiata.org

 

Предложение за устойчиво управление на отпадъците в София след 2012 г.

Как гражданите, бизнесът и общината могат да печелят от устойчивото управление на ресурсите

Дълго очакваната развръзка на проблемите с отпадъците в София все още не се вижда на хоризонта. Заводът за отпадъци търпи отлагане с години, поради неточни преценка на ситуацията и нуждите от страна на взимащите решенията. Отпадъците са продукт на социална и икономическа дейност и не е достатъчно да бъдат адресирани от чисто технологичната им страна. Построяването на ново депо за отпадъци или на завод само по себе си не решава въпроса как най-целесъобразно да се управляват отпадъците на София.

Време е да поемем по пътя на ефективното използване на суровините, начертан и в редица европейски стратегии и документи. Близо 90% от отпадъците представляват ресурси, които могат да бъдат полезни – за вторични суровини, под формата на компост или биогаз, произведен от хранителни и градински отпадъци. Отпадъците се превръщат в безполезен боклук, когато се смесват и взаимно замърсяват несъвместими материали.

Предлагаме свеж поглед върху системата за управление на отпадъците на София. Вместо да се събират смесени битови отпадъци, за които е нужен огромен скъпо струващ завод, за да ги раздели в сложна поредица от физични и химични процеси, нека да събираме разделно още от дома, работата, училището. Вместо да позволим изгарянето на ценни материали в пещите на Топлофикация София или на някой отдалечен циментов завод, можем да поискаме възможност да разделяме своите отпадъци и да плащаме точно толкова, колкото негодни остатъци или смесени отпадъци изхвърляме.

При едно разумно управление на ресурсите, няма логика Топлофикация София да играе централна роля в системата чрез унищожаването на пластмаса, хартия и други калорични отпадъци. В процеса на горене се отделят и множество токсични вещества, сред които и ултра-фините прахови частици, които проникват в дълбочина в човешкия организъм, но засега не се контролират от националното или европейското законодателство.

Сегашния курс на действие на Столична община обещава да доведе само до глоби за неспазване на задълженията за рециклиране на отпадъци и за поддържане на минимално качество на въздуха. Вместо тях, широката информационна кампания и пълно въвеждане на разделно събиране ще поставят началото на една система, която създава приходи от оползотворяване на материалите в боклука, и открива нови зелени работни места за събиране, рециклиране и преработване на тези суровини. Възможно е обществото да печели от отпадъците, а не безкрайно да плаща такса смет, за да финансира разхитителни технологични опити за справяне с отпадъците. За целта обаче са необходими целенасочени управленски усилия и дългосрочно мислене, но най-вече – постоянен диалог с обществеността.

 

София се връща в миналото: горим отпадъците в ТЕЦ

Пресконференция на 18 септември, 10ч, БТА

 

На 18 септември от 10 ч. в пресклуб БТА експерти от „За Земята“, BankWatch и Института за зелена политика ще дискутират възможните сценарии за решаване на проблемите с отпадъците на София.

На пресконференцията ще се представят алтернативните възможности за управление на столичните отпадъци и ще се разясни ролята на европейските средства при изграждането на умни системи в България за целта.

На фокус ще бъде идеята за изгаряне на софийския боклук в Топлофикация – София и дали тя е финансово, здравно и екологично оправдана.

В пресконференцията ще вземат участие експертите:

  • Евгения Ташева, екологично сдружение „За Земята“;
  • Петко Ковачев от Институт за зелена политика;
  • Генади Кондарев от международната мрежа BankWatch.

Рециклиране, изгаряне на отпадъците, справедлива такса смет, ефективно разделно събиране и оползотворяване на вторичните суровини, повече зелени работни места, по-дълъг живот за новото депо за отпадъци „Садината“, заводът за отпадъци в София – това са само част от темите, касаещи отпадъците, по които ще бъдат обявени нови факти, планове и устойчиви идеи.

Контакт:

Евгения Ташева – Координатор „Нулеви отпадъци“
e.tasheva@zazemiata.org

Благодарим, че подкрепихте почистване 2012

Екипът на За Земята благодари на всички доброволци, които се включиха а националното почистване на НП Пирин 2012. Отправяме сърдечни блгодарности и към тези, които подкрепиха начинанието финансово.

Средствата за  реализацията на инициативата бяха осигурени от туроператорските фирми: Пингвин Травъл , Одисея-ин , Alpin Schule Innsbruck и Травентурия; от био магазин Зелен Био; от сдружение „Опазваме българските светилища“, както и от много приятели и съмишленици на За Земята.

Подкрепата на акции, опазващи биоразнообразието, водите и пейзажа на българские планини е форма на осъзнат и отговорен начин за правене на бизнес. Надяваме се нашите приятели да застанат зад нас и в бъдещите ни инициативи.

Желаем ви щастливо лято!

Почистването на Пирин тече с пълна сила!

Репортаж от мястото на събитието

В събота, 28.07 събрахме повече от 1 т. отпадъци от района около хижа Яворов. Стари сметища около хижата бяха изчистени, като болшинствто от отпадъка се състои от консервени кутии и бутилки. За съжаление изнесохме и доста захвърлени строителни материали, някои от които опасни, като азбеста.

В неделя, 29ти юли две групи преминаха през заслон Кончето към хижа Вихрен. Около заслона също имаше много отпадъци, които изнесохме.

В момента се чисти района на езерата около хижа Вихрен, а една малка група се прехвърли на хижа Синаница, за да се справи със сметището около хижата.

Над 100 доброволци се включиха в почистването тази година.

Чистенето ще продължи до 3 август.

Стартира традиционното почистване на защитени територии от „За Земята“

Тази година Национален парк „Пирин“ получава почистване за 50ия си юбилей

За четиринадесета поредна година сдружение „За Земята“ провежда ежегодното почистване на защитени територии. Събитието ще се случи между датите 27-ми юли и 3-ти август на територията на Национален парк „Пирин“.

След две поредни години на Рила, тази година маршрутът на планинските чистачи обхваща районите на хижа Яворов, заслон Кончето, връх Вихрен, хижа Вихрен и хижа Синаница. Участниците ще се установят на лагер около всяка една от базите, от където ще извършват лъчови почистващи преходи по основните туристически маршрути. Участие са заявили над 150 души от цяла България, като за втора поредна година почистването се провежда изцяло с помощта на дарения от широк кръг граждани, приятели, местни организации и бизнеси, които подкрепят дейностите на „За Земята“.

От 1999 г. кампанията на „За Земята“ за почистване на защитени територии обхвана всички национални паркове в България, като събраните и извозени извън териториите им отпадъци надхвърлят 60 тона. Кампанията е уникална с това, че доброволците активно участват в процеса на разпределение на задачите и взимане на решения.

Почистват се предимно труднодостъпни и алпийски терени от хора с природозащитно съзнание.

Почистването има и образователен ефект, който изгражда култура на уважение към планината и природата и на критично мислене към стила на живот и консумация. То е и място, където участниците намират общност от хора със сходни идеали, където се раждат идеи за бъдещи инициативи и се утвърждава практиката на доброволния труд.

Най-добрият начин да се намалят отпадъците в планините е не само свалянето им на ‘определените за това места’, но и намаляването на генерирането им.

Не на последно място, почистването е акт на солидарност с Национален парк „Пирин”, породен от желанието ни той да остане див и вдъхновяващо величествен.

Почистването не би било възможно без огромната подкрепа на Дирекцията на Национален парк „Пирин“, за което им благодарим сърдечно. Честит юбилей с пожелание за още много съвместни инициативи.

 

Подкрепете Чистене 2012 – НП Пирин, обновена

Вече можете да направите дарение за Почистване 2012 и само онлайн, стига да имате банкова карта и да се регистрирате в epay.bg. В специалното поле на epay формата – ТУК – можете да впишете колко искате да дарите и готово.

За Земята с радост ви поканва на Чистене 2012, което ще се случи в Национален Парк Пирин от 27 юли до 03 август.

За първи път в историята, през 2011 почистването на За Земята се случи благодарение на даренията и подкрепата на широк кръг от приятели и се проведе независимо от корпоративния бизнес и фондациите, за което отново ви благодарим!

Искаме и тази година почистването да израстне от семенцата на вашата солидарност и взаимопомощ!

Нужни са приблизително 2500лв за храна, транспорт, консумативи и комуникации.

И тъй, ще ошетаме хребетите между Яворов, Кончето и Вихрен, ако съберем надребно или наедро, както е удачно за всеки, необходимата ни сума!

Надяваме се усилено на вашата подкрепа и тази година!

Тази година ще се понесем по пътеки и полянки около хижа Яворов, ще се покачим по мраморното било на Пирина, ще минем Кончето на пръсти (но с чувал за боклук в ръка!), ще се покатерим на връх Вихрен и на хижата едноименна ще се отбием, за да почистим основните туристически маршрути, езерни циркуси, подскални отлагания на консерви и околохижни замърсявания от продуктите на цивилизацията.

Освен че от 2 години не сме чистили в Пирин, през 2012 ще отидем точно там и то в района на ски зона Банско, за да подострим общественото внимание към един сериозен екологичен конфликт в България – застрояването в националните паркове.

Ще ви посрещнем на 27-28-29 юли на хижа Яворов и на 30-31 юли и 01-02 август на хижа Вихрен.

За да се включите в почистването, запишете се до 20 юли като попълните формуляр за записване.

Ако няма как да участвате с мускулна сила, можете да помогнете в организацията и разпространението на събитието, или да направете дарение.

Имате още въпроси? Изпратите ги на имейл на chistene2012 [at] zazemiata.org.

Подкрепете Чистене 2012 – НП Пирин: чист, цял, съхранен

За Земята с радост ви поканва на Чистене 2012, което ще се случи в Национален Парк Пирин от 27 юли до 03 август.

За първи път в историята, през 2011 почистването на За Земята се случи благодарение на даренията и подкрепата на широк кръг от приятели и се проведе независимо от корпоративния бизнес и фондациите, за което отново ви благодарим!

Искаме и тази година почистването да израстне от семенцата на вашата солидарност и взаимопомощ!

Нужни са приблизително 2500лв за храна, транспорт, консумативи и комуникации.

И тъй, ще ошетаме хребетите между Яворов, Кончето и Вихрен, ако съберем надребно или наедро, както е удачно за всеки, необходимата ни сума!

Надяваме се усилено на вашата подкрепа и тази година!

Тази година ще се понесем по пътеки и полянки около хижа Яворов, ще се покачим по мраморното било на Пирина, ще минем Кончето на пръсти (но с чувал за боклук в ръка!), ще се покатерим на връх Вихрен и на хижата едноименна ще се отбием, за да почистим основните туристически маршрути, езерни циркуси, подскални отлагания на консерви и околохижни замърсявания от продуктите на цивилизацията.

Освен че от 2 години не сме чистили в Пирин, през 2012 ще отидем точно там и то в района на ски зона Банско, за да подострим общественото внимание към един сериозен екологичен конфликт в България – застрояването в националните паркове.

Ще ви посрещнем на 27-28-29 юли на хижа Яворов и на 30-31 юли и 01-02 август на хижа Вихрен.

За да се включите в почистването, запишете се до 20 юли като попълните формуляр за записване.

Ако няма как да участвате с мускулна сила, можете да помогнете в организацията и разпространението на събитието, или да направете дарение.

Имате още въпроси? Изпратите ги на имейл на chistene2012 [at] zazemiata.org.

Каним ви на кино: „Бунище Земя“

На 24 и 28 март, София Филм Фест, по инициатива на За Земята ще се случи българската премиера на документален филм за отпадъците с Джеръми Айрънс.

Бунище Земя, 98 мин

Българската премиера на новия документален филм на Джеръми Айрънс, който показва ясна и точна картина на световното положение с отпадъците – причини, последствия и решения. Прожекцията е част от София Филм Фест, по инициатива на За Земята.

Ако боклуците не са ви тема, гледайте този филм. Промяната на вижданията е сигурна.
Наложеното ни потребителско поведение на постоянно купуване и изхвърляне на продукти-еднодневки ни заблуждава, че щом попадне в кофата, боклукът става „нечий друг проблем“. Но уж напредналата човешка цивилизация все още използва средновековни начини за отърваване от отпадъците си – погребване в дупки и изгаряне. Последствията – и очевидни, и невидими – носим всички. До такава степен, че трупове на косатки и делфини се превръщат в опасен отпадък, поради поетите токсини от отпадъците, плуващи в океана.

Надежда, разбира се, има: по пътя към Нулеви отпадъци са поели малки и големи бизнеси, отделни семейства и общности, както и цели градове и региони – Сан Франциско, Нова Зеландия и много други. Повече – във филма, на страницата на Европейската мрежа за Нулеви отпадъци.

Събитието във ФБ

Прожекциите:
24.03.2013. Кино Люмиер, 18:30ч
цена: 8/6 лв (Намалението е за ученици, студенти, пенсионери, хора с увреждания)

28.03.2013. Euro Cinema, 18:45
цена: 8/6 лв (Намалението е за ученици, студенти, пенсионери, хора с увреждания)

Можете да спечелите покана за двама за премиерата на 24ти март като вземете участие в някое от ‘отпадъчните’ събития, кото правим по повода:

Предизвикателство „Всеотдаен рециклатор“

Виж страницата във ФБ

Давайтееее!

„Е-отпадък – отпадък е!“: Електронните отпадъци, опасностите, които те крият и отговорното рециклиране.

Презентация-дискусия-прожекция от 18:00-20:00 ч., сряда, 26 октомври, Зала 2 в Ректората – Софийски университет Св. „Климент Охридски“

Какво е е-отпадък? Какво да правим с ненужните ни електронни устройства? Как се обработват те? Как да бъдем еко-отговорни потребители?

Отговорите на тези и други въпроси можете да получите направо от източника в представянето на г-н Даниел Костов, основател на една от първите фирми в бранша на рециклирането на е-отпадъци. Ще видим документални кадри от Индия и Гана, едни от многобройните места в Азия и Африка, които са превърнати в бунища за е-отпадъците от по-заможните държави в Европа и Америка. Ще обсъдим каква роля може да играе всеки от нас в решаването на проблемите, свързани с е-отпадъците.

През целия ден в Ректората ще стои изложба от плакати, онагледяващи интересни факти и статистики относно потреблението и рециклирането на елетронни и електрически уреди от бита.

Изложбата и лекцията се организират от екологично сдружение „За Земята“, с любезното съдействие на университетски клуб ЮНЕКО и СУ „Св.Климент Охридски“ и с финансовата подкрепа на Европейския съюз в рамките на проект „Балканска застъпническа мрежа за управление на електронните отпадъци”.

Почистване Втора част: 1-2 октомври, х. Чакър воевода, Рила

Довършителни дейности от акцията за почистване 2011-та

След паметното дружно почистване-разкостване, което извършихме в края на август останаха малко довършителни работи:

1) Извозване и/или изгаряне на купищата дървесина и талашит, които останаха там.
2) Има и едно бунгало (последното!) което може да бъде изкъртено, и раздробено, следвайки добре отработената комбинация: кирка + кози крак + тесла.

Затова: организираме довършителен лагер на 1-ви и 2-ри октомври.
Осигурена е нощувка в хижата, и известна част от храната, но препоръчваме да си носите и малко /или средно/ храна.

И така, очакваме ви на хижа Чакър Воевода още петък вечерта на 30ти септември!

Координатор на мероприятието: Марин.

Моля, разпратете призива и сред други приятели и интересуващи се!

Завърши акцията за почистване в Рила 2011

Успешно завърши четиринадесетото почистване на защитени територии на ЕС За Земята. В продължение на една седмица доброволци от цяла България събраха и свалиха от планината 4.5 тона желязо и около 3 тон стъклена вата, балатум, стъкло, опаковки и най-разнообразни домакински принадлежности предимно от околностите на “Жълтоезерна поляна”, разположена близо до хижа “Чакър Воевода” в Национален парк “Рила”.

“Отпадъците в планината не се свеждат единствено до захвърлени опаковки от вафли или стъклени бутилки. Отпадък са и разрушаващи се постройки, които с вида си често представляват много по-значително визуално замърсяване, като оставим настрана токсичните материали вложени в строителството им”, коментира Десислава Стоянова, от ЕС За Земята.

Затова освен стандартните оборки по често посещавани туристически маршрути, като тези от района на Чакър Воевода към хижа Марица и връх Мусала, участниците в тазгодишнота акция извършиха нещо много по-грандиозно. Те демонтираха, разглобиха, събориха и извозиха вън от територията на парка над пет рушащи се постройки, които грозяха “Жълтоезерна поляна” повече от 30 години. Акцията изискваше по-усилена работа от стандарните планински почиствания на За Земята, както и малко по-специализирана техника.

“Преди да построим каквото и да било трябва да помислим какво ще се случи с него след 30, 50 или 100 години. Подобни полуразложени постройки и обекти за демонтиране има навсякъде по българските планини и защитени територии. Голямата част от строителните отпадъци, особено остарелите като стъклената вата, не се приемат за рециклиране от която и да било компания за преработка на отпадъци” допълва Филка Секулова от ЕС “За Земята”.

Участниците в акията за почистване тази година бяха силно впечатлени от подкрепата и гостоприемството на хижа Чакър Воевода, една от малкото останали хижи в българските планини където опазването на дивата природа е също толкова важно, колкото и доброто отношение към туристите.

Искаме да припомним, че финансирането на тазгодишното почистване се случи по нов за нас начин. 37 души направиха лично дарение в знак на солирадност и подкрепа към идеята за почистване и опазване на защитениете територии, както и на доверие в 13-годшната история на почистванията, организирани от За Земята.

За повече инфромация:
Филка Секулова: 0885 849 111
Велко Мариянов: 0879 325 742

Още снимки от чистенето

„История на електрониката“ вече и с български субтитри

Краткото анимационно филмче „История на електрониката“ приканя производителите да поемат отговорност за приемане на старите електронни уреди. Филмът критикува настоящия модел на проектиране на електронните продукти с планиран кратък живот и с влагане токсични материали и призовава към произвеждане на по-устойчиви продукти, които са проектирани за лесно последващо рециклиране.

Можете да гледате филмчето със субтитри на български език в YouTube канала на За Земята, ZaZemiataBG:

„История на електрониката“, 2010, 8 мин, анимация
Превод: Георги Медаров, Екологично сдружение „За Земята“ (в рамките на проект „Балканска застъпническа мрежа за управление на електронни отпадъци”, финансиран от Европейския съюз)

Разпространението, споделянето и прожектирането на филма се приветства от съзадтелите, при условията на Creative Commons License – с позоваване на автора, без производни произведения, с некомерсиална цел.

Почистването на Рила започва тази седмица

За тринадесета поредна година За Земята кани всички на традиционното планинско почистване, което ще се случи в околоността на хижа Чакър Воевода, НП Рила в периода 26ти август – 1ви септември. Предварително записване не е необходимо, всеки е добре дошъл да се присъедини когато и за колкото време може.

За пръв път средствата за събитието бяха събрани по некомерсиален начин, чрез индивидуални дарения.

Палатковият лагер ще бъде на поляната пред хижа Чакър Воевода. До хижата се стига по добре маркираната пътека от Боровец за 2.5 часа. Необходими са: палатка, спален чувал, шалте, канче, водоутойчиви и топли дрехи, музика и хумор. Ще има вегетарианска храна, както винаги. Почистването ще се случва по маршрутите х. Чакър Воевода – вр.Мусала, х. Заврачица, лифт Ситняково. Новата допълнителна част към програмата тази година ще бъде премахването на полу-разрушените бунгала на поляната пред Чакър Воевода (Жълтоезерна поляна).

Таксата за участие е 10 лв, срещу която първите 100 участника ще получат и тениска.

ВАЖНО: търсим готвач/ка!

Ако имате спешни въпроси (и отговори), или искате да разберете как да стигнете до х. Чакър Воевода обадете ни се на: Велко: 0879 325 742 Филка: 0885 849 111

Или пишете на: info [ат] zazemiata [точка] org

Почистване 2011: Чакър Войвода, Национален парк Рила

Нуждаем се от помощта ви!

Тазгодишната акция за почистване на защитени и труднодостъпни планински местности ще се случи между 26 август и 1 септември в района на хижа Чакър войвода, Национален Парк Рила. Ще почистим билата и циркусите, най-горното течение на р. Марица, пътеките към Ситняково, Заврачица и Мусала, стари сметища, както и останките на едни отдавна разрушени, неизползваеми бунгала в района.
За първа година нямаме никакво финансиране от фондация, нито от бизнес организация. Но това пък ни дава надежда, че можем да съберем нужните около 2000 лв. за събитието по един нов начин, базиран на солидарност и взаимопомощ.
Затова молим тези от вас, които не смятат да участват, но се чувстват емоционално, душевно и политически съпричастни към поЧИСТванията, да се замислите дали не искате да помогнете като направите дарение, в размер по ваш избор.
Важно! Почистването ще се случи и МОЖЕ да се случи, САМО ако съберем тези легендарни 20 или 10  души които да дарят по 100 или 200 лв.
Така че моля, бъдете с нас!
Препратете и на други знайни и незнайни хора с големи сърца.
И тъй като нямаме много време:
КРАЕН СРОК ЗА ДАРЕНИЯ: 15-ти август
Как да дарим:
1. На адреса на За Земята: гр. София, бул. Янко Сакъзов 11 Б, партер, ап. 2 (търсете Жени)
2. На банковата сметка на За Земята, на страница „Подкрепете ни“, като изрично посочите основание за трансфера „Дарение за Почистване 2011“.
Минимален бюджет „Почистване 2011“:
Чували, ръкавици и консумативи: 200 лв
Храна: 1300 лв
Пътни разходи и комуникации: 200 лв
Транспортиране на храна и отпадъци: 300 лв
Общо: 2000 лв

За почистването

То е интензивно, истинско и неуморно! Включва почистване на пътеките, езерата и върховете във  високите и недостъпни с превозно средство части на планините, както и коренно изгребване на скрити сметища около хижите и местата за бивакуване, които сега са като рани в планината, макар да се виждат само от набитото око на опитния планински отпадъко-търсач.

То не е само почистване: то включва един дух за задружност, споделяне на задачи и доброволчество (и от страна на организаторите). То предполага  съжителство с най-нисък екологичен отпечатък, вегетарианска диета и едно разбиране че заедно можем да постигнем нещо много красиво.

Чистенето е и портал към екологична и социална активност: много от хората, които вляха и продължават да вливат сили в различните дейности за опазване на природата и социалната  ангажираност в България преминават поне през едно почистване от където се заразяват с един специфичен дух на активност и желание за социална промяна.

И разбира се, защо труднодостъпни територии, а не паркове, язовири, реки и така нататък? Понеже за почистването на защитените високопланински местности се изисква известен планинарски усет и опит, както и по-дългосрочно присъствие в планината (докато леснодостъпните места лесно могат да се почистят от един по-широк кръг от населението в рамките на еднодневни местни инициативи, като се започне с ученици, активни местни хора и т.н.).

Идеята е също и да запазим тези територии труднодостъпни за урбанизиране и строителство, но лесно достъпни за крака, ръце и очи, които виждат природата в чистата и форма, без добавки под формата на метални стълбове, хотели, лифтове и влекове. Нещо повече, почистванията, като обединяват стотици хора от цялата страна и като дават пример за интерес и грижа за планината, са един своеобразен начин да запазим планините, от които черпим вдъхновение и енергия, чисти и свободни от комерс.

За контакти:
Филка: filka [ат] riseup [точка] net
Жени: e.tasheva [ат] zazemiata [точка] org

Становище относно предлаганите промени в закона за управление на отпадъците

Новият Закон за управление на отпадъците е неамбициозен и не дава ясен стимул разделно събиране и рециклиране.

На 21 Април 2011 г. За Земята заедно с още няколко организации изпрати до Министерството на околната среда и водите становище по предоставения за обществени консултации проект на Закон за управление на отпадъците (ЗУО)[1]. Това е второто становище на За Земята в което се набляга на нуждата от въвеждане на:

  • задължително разделно събиране на битовите отпадъци включително и на биоразградимите
  • 5 степенната йерархия за управление на отпадъците като задължителна
  • амбициозна цел за рециклиране до 2020 г. на минимум 60% от всички битови отпадъци в страната

Въпреки изпратеното от За Земята становище през ноември 2010 г. относно бъдещия ЗУО проекто-законът е доста слаб и почти не отразява направените препоръки. До голяма степен изискванията на рамковата директива са преписани механично с произтичащите от нея неясноти, и законът не внася необходимите пояснения. Законът напротив вкарва множество възможности за различни интерпретации, за нерагламентирана дерогация от йерархията, за избягване на разделното събиране и за налагане на несъразмерни  санкции спрямо гражданите като липсват такива за отговорните лица (кметове) и органи. Не са въведени ясни изисквания и критерии за изготвянето и прилагането на оценка на жизнения цикъл. Като най-съществен порок на закона смятаме даването на законови стимули за изграждането на депа, в ущърб на йерархията и в нарушение на Конституцията и ЗМСМА. Доказано е, че рециклирането създава 36 пъти повече работни места от изгарянето и 6 пъти повече от депонирането [2] въпреки това ЗУО не насърчава достатъчно рециклирането с конкретни текстове.

Ивайло Хлебаров – координатор Нулеви отпадъци в За Земята коментира:

„България не само че ще бъде на опашката през 2020 г. по процент рециклирани битови отпадъци, но и рискува да не изпълни поставените количествени цели, защото продължава да насочва оскъдните европейски средства в регионални депа, а не в развитието на разделното събиране и рециклирането. С всеки изминал ден става по-ясно, че ресурстите трябва да се пестят и колкото се може повече от тях да бъдат възстановявани чрез рециклиране. Не случайно Европа се стреми да стане „рециклиращо общество“, но за съжаление в България се мисли единствено как боклуците да се заровят или изгорят.[3]

[1] Целта на закона е да въведе изискванията на рамковата директива за отпадъците приета през 2008 година, чието отразяване в националното законодателство трябваше да стане най-късно до 12 Декември 2010. България е една от страните, които до момента не са изпълнили това изискване и поради тази причина на 27 Януари 2010 Европейската комисия стартира наказателна процедура

[2] По данни на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ. http://is.gd/cIQ0Y

[3] Проектът за интегрирана система за управлението на отпадъците на София освен депо предвижда и изгарянето на над 1/3 от сегашното количество на битовите отпадъци в циментови пещи или Топлофикация София.

Трейлър на филма Вкуси боклука – Taste the waste

Документален филм за повсеместното унищожаване на храна.

Защо изхвърляме толкова много? Как може да спрем тези отпадъци?

Филм на Valentin Thurn

Официален сайт

Почистване в района на Седемте езера в Рила

Случи се и приключи ежегодното почистване на защитени територии екологично сдружение За Земята.

В продължение на пет дни повече от седемдесет души обединиха сили за ликвидирането на стари замърсявания около хижа „Седемте езера”, „Урдините езера“, и т.нар „риболюпилня“, разположена на третото рилско езеро (Трилистника).

И тази година бяха открити, пакетирани и извозени общо над 2.5 тона отпадъци във вид на 250 чувала. Голямата част от съкровищата бяха заклещени в клековите съобщества, дълбоко заровени по стръмните, обрасли с хвойна склонове, и разпилени между морените, непосредствено над Долното езеро. По груби археологически изчисления и според вида на намерените опаковките и предмети отпадъците датират на между 5 и 30 години. Един от любопитните признаци, по който бяха разкрити замърсяванията беше наднормено големия размер на боровинките, растящи под всяко от сметищата.

Над петдесет чувала бяха изгребани от сметището на бившата риболюпилня на третото рилско езеро. Една от находките там беше голяма метална кофа, интензивно надупчена от куршуми и метална перка и турбина с тегло над 200 кг. На “Урдини езера” участниците откриха значителни замърсявания около “семи-легалния” заслон на т.нар. местни пастири, чиято дейност явно не се свежда единствено до отглеждане на животни, съдейки по остатъците от трупове на диви кози и въдици, в близост до постройката им. В девствената “Урдина” река бяха открити няколко метра балатум и голямо количество полу-разложени батерии. Там, както и в по-голямата част от високопланинските хижи и заслони в България, практиката с извозване на отпадъци не се радва на висока популярност.

Акцията за почистване имаше и значителен информационен компонент. В съботния ден участъка х. “Рилски езера” – езеро “Бъбрека” пое над четири хиляди души, благодарение на незаконния лифт, свързващ хижа Рилски езера с края на асфалтовия път от Сапарева баня. Много от посетителите бяха чакали три часа за да се качат на лифта до “Новата” хижа, в рамките на които човек може да се качи и дори да слезе от там в спокоен ход. Участниците в почистването използваха възможността да напомнят на голяма част от нескончаемия наниз от хора правилата за поведение в парка.

Последния ден от кампанията за почистване беше посветен на товаренето на събраните чували на коне и тяхното извозване до хижа „Рилски езера“, откъдето те бяха транспортирани с високо-проходимо планинско камионче, осигурено от Дирекцията на Национален парк „Рила“.

След няколкодневната щателна работа в района около хижа „Седемте езера“ старите замърсявания са ликвидирани. Макар това да означава, че размерът на боровинките около тях няма да е толкова голям както преди, надеждата на всички участници е да се връщат в района на езерата по други поводи.

Акцията за почистване носи и малко по-различно, по-глобално послание. Проблемът не е само в локализацията на отпадъците, но и в техния обем и вид. Ако използваме по-малко пакетирани храни, и повече кутии и чанти за многократна употреба ще генерираме по-малко боклук. Изхвърлянето на материали, които могат да бъдат рециклирани или използвани повторно на сметища в природна среда, където и да се намира тя, е не само не-естетично, но разточително и катастрофално за дивата природа и човешкото здраве.

Организаторите на акцията за почистване Рила 2010 благодарят на Дирекцията на Национален парк „Рила“, на конярите Спасови и на управителя на хижа „Седемте езера“ за оказаното съдействие.

Хронология на почистванията на Екологично сдружение “За Земята” в години, дестинации, тонажи и участници

  • 1999 – НП ПИРИН
    (х. Без Бог, з-н Тевно езеро, х. Демяница): 1.5 тона (25 души);
  • 2000 – НП РИЛА
    (х. Мальовица, з-н Страшно езеро): 1.5 тона (50 души);
  • 2001 – НП РИЛА
    (х. Седемте езера, х. Рилски езера, х. Скакавица): 2.5 тона (70 души);
  • 2001 – ПП СТРАНДЖА
    (с. Синеморец – с. Резово): 1.5 тона (100 души);
  • 2002 – НП ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН
    (х. Плевен; х. Рай; х. В. Левски; х. Хубавец; х. Добрила; х. Амбарица; х. Дерменка): 6 тона  (130 души);
  • 2003 – НП ПИРИН
    (х. Без Бог, з-н Тевно езеро, х. Демяница, х. Вихрен): 6 тона (157 души);
  • 2004 – НП РИЛА
    (х. Рибни езера, х. Грънчар, х. Заврачица, х. Чакър войвода): 7.5 тона (100 души);
  • 2005 – НП РИЛА
    (Мальовица, Мусала): 5,3 тона стъкло и пластмаси и над 5,15 тона метал. (123 души);
  • 2006 – НП РИЛА
    (х. Македония, Рибни езера, з-н Кобилино Бранище): 3,5 тона тона отпадъци. (80 души);
  • 2007 – НП ПИРИН
    (х. Пирин, х. Каменица, х. Вихрен, заслон Кончето, Бъндеришки циркус): 2,7 тона (100 души);
  • 2008 – НП ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН
    (х. Вежен, х. Ехо, х. Козя Стена): 4 тона (100 души);
  • 2009 – НП Пирин
    (х.Демяница, з-н Тевно езеро), 2.5 тона;
  • 2010 – НП Рила
    (х.Седемте езера, Урдини езера): 2.5 тона.

Ежегодно планинско почистване на ЕС „За Земята“

През 2010 г. на Седемте рилски езера.

Здравейте приятели, паяци и пеперуди,
Ако сте още по бермуди,
може ей това да ви разбуди:
ЧИСТЕНЕ на ЕЗЕРАТА
ще организира За Земята!
С моливче някъде си отбележете:
че между 24ти и 29ти АВГУСТ ще превземем езерата
и скалите и сметищата
в района на хижа Седемте езера в Рила.

В по-не-стихотворен стил:

Палатки ща са нужни, спални чували, шалтета, канчета, фенерче/челник, топли дрехи. Без записване, директно можете да се представите на старата хижа на 24ти, и да се влеете в почистващата вълна (но все пак ще се радваме ако изпратите е-маил за потвръждение на zazemiata@gmail.com). Храната (вегетарианска) ще бъде осигурена срещу скромна такса участие, която да покрие разходите по организацията.

Програма

Качване — 24-ти август, слизане — 29-ти август.
Лагерът ще бъде разположен (не)посредствено зад старата хижа. Очаквайте няколко вечерни презентации на тема глобализация, развитие, трети страни, ограничаване на безразборния икономически растеж, като храна за интелектуално развитие по време на лагера. И атракцията на вечерта: музикален оркестър Кошмар и лудите му импровизиращи фенове.
За подробности:
 zazemiata@gmail.com

Как да стигнем?

  • от гр. Самоков, през хижа Вада
  • или от гр. Дупница, Сапарева Баня, през хижа Пионерска.

Информирайте се внимателно за маршрута за хижата и ако не сте ходили, се свържете с нас, за да организираме водачи. Имайте предвид, че надморската височина е над 2000 метра и през нощта става студено.

Защо на езерата седем Рилски?

Предимно понеже за повече от 10 години кампании за почистване в дълбочина, За Земята не е правила голямо почистване около старата хижа (Седемте езера), а има данни за наличие на стари сметища (в момента прикрити) с размер надгабаритен. В същото време съществуването на незаконен лифт, които бълва хиляди души на ден в района е предпоставка за силното му замърсяване. Трето, За Земята е част от кампанията за опазване на Седемте рилски езера на Граждани за Рила и организирането на лагер за почистване в района ще има символична стойност.

Езерата са емблематичен пример за екологичен конфликт, силно замърсяване и антропогенно въздействие в планинска територия за последните години. Заинтересованите страни са много:

държавата, местната власт, инвеститори в ски курорти, Бяло братство, посетителите на планината и хората, защитаващи дивата природа…

Ситуацията в циркуса не е цъфтяща: езерата се заблатяват, пътеките ерозират, водите се замърсяват. Въпреки ежегодните почиствания на Общество Бяло Братство, в циркуса остават отпадъци, породени от огромния поток посетители.

Новопостроеният лифт?

Организациите няма да използват новопостроения лифт между хижа Пионерска и хижа Рилски езера нито за извозване на отпадъци, нито за извозване на участниците в почистването. Първо, според нас лифт в района не е нужен, районът е достатъчно урбанизиран и наличието на лесен достъп превръща планината в пазарна стока за бърза, незабавна и неосъзната консумация, тип Макдоналдс. Второ, построеният лифт е незаконен. Трето, законен или не, лифтът представлява заплаха за крехките еко-системи в района, както става ясно от последиците. Нашата позиция е, че лифтът трябва да бъде спрян от действие и демонтиран. С голямо удоволствие бихме организирали екологичен лагер за демонтирането му.

Няма европейски пари за печално известен български проект за отпадъците

София, България – Български екологични неправителствени организации (НПО) са доволни, че за спорен инсинератор за опасни отпадъци в региона на Стара Загора е отказано финансиране от Европейския съюз поради неадекватност на Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС). Официални източници от Европейската комисия (ЕК) потвърдиха недостатъците на Доклада по ОВОС, и по-специално недооценяването на влиянието на проекта върху човешкото здраве и природата.[1] Министерството на околната среда и водите, главният инициатор на проекта за Национален център за третиране на опасни отпадъци (НЦТОО), одобри ОВОС-а през октомври 2004 г., въпреки големите критики към проекта от страна на местните комитети и български НПО по време на разработването на проекта и обществените обсъждания миналата година.

Решението да не се дадат най-малко 25 млн евро от предприсъединителния фонд ИСПА [2] оставя бъдещето на НЦТОО неясно. Българското правителство все пак трябва да реши какво ще прави оттук нататък не само с проекта, но и със стратегията си за управление на опасни и индустриални отпадъци. Българските еколози подозират, че освен ако не се промени сегашния подход, основан на скъпи и противоречиви решения, които третират последствията, а не проблемите в тяхната същност, в близко бъдеще България ще се изправи пред повече и по-остри проблеми при управлението на отпадъците.

Този случай е показателен за баналните вече манипулации, които съпътстват процедурата по ОВОС в България и изготвянето на доклади за ОВОС с лошо качество, една година преди евентуалното приемане на България в Европейския съюз. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), другият потенциален донор на проекта НЦТОО, все още не е огласила позицията си във връзка с последните развития по проекта. Документите за НЦТОО обаче показват, че дори с 50% безвъзмездна помощ от ИСПА, икономическата полза от проекта е много малка.

Георги Бинев един от лидерите на протестите на местните Инициативни комитети срещу проекта заяви: „Това решение напълно оправдава нашата шестгодишна кампания в защита на здравето и живота ни от този зле замислен проект. Горчивата ирония е, че получихме подкрепа от Европейската комисия, но не и от собственото си Министерство на околната среда и водите.“

Ивайло Хлебаров от Екологично сдружение За Земята, член на CEE Bankwatch Network, каза: „Докладът по ОВОС изобщо не успя да отрази фундаментални неща като кумулативния ефект на проекта върху здравето на хората, съществуващото замърсяване в района и очакваните от проекта емисии. Въпреки това МОСВ намери за подходящо да одобри ОВОС-а през октомври 2004. По-рано тази година направеният от нас анализ за наличие на токсични химикали в района около предложения НЦТОО, откри нива на диоксини 20 пъти над допустимите норми според европейското законодателство. Очевидно ЕК намери за разумна идеята да не финансира инсинератор в регион с вече съществуващи тежки здравни и екологични проблеми. Сега ЕИБ трябва да ги последва!“

Петко Ковачев от Информационен и учебен център по екология, член на CEE Bankwatch Network добави: „Шестгодишната сага на МОСВ да избута напред този спорен проект доведе до липса на финансиране от ИСПА! Европейската комисия разпозна същинските проблеми, продължаващите манипулации с ОВОС и взе правилното решение. В резултат трябва незабавно да се направят значителни промени в МОСВ с цел да се посрещнат дори по-стриктните изисквания, които са част от финансиранията по Структурните и Кохезионния фондове за периода 2007-2013 г.“

[1] Националният център за опасни отпадъци е планиран да бъде разположен близо до село Ковачево в региона на Стара Загора. Центърът ще има два инсинератора за опасни отпадъци с капацитет съответно 15 000 и 30 000 тона годишно, склад за течни отпадъци, солидификационно съоръжение и депа за опасни отпадъци. Допълнително депо за опасни отпадъци е планирано да се построи до град София.

[2] 50% от средствата по ИСПА са предвидени за подобряване на околната среда в България чрез финансиране на инфраструктурни проекти в тази област, но не на всяка цена. България трябва да покрие Европейските екологични стандарти, както и да използва ефективно публичните средства.