В четвъртък, 12 август, временната парламентарна комисия по ревизия изслуша граждани с искане за спиране на проекта за изгаряне на отпадъци от Топлофикация София.
В хода на изложенията стана ясно, че Столична община отказва да изпълни няколко съдебни решения, като продължава да крие съществена информация относно проекта за изгаряне на отпадъци в София.
Текст на най-новото решение на съда
В дискусията, продължила над 3 часа, от представители на институции бяха възпроизведени множество спорни твърдения, използвани още от далечната 2007 година, от която датират опитите на Столична община да реализира проекта.
Въпреки въведени прогресивни концепции като кръгова икономика, както и доста високите цели, които Европейският съюз поставя пред страните-членки за управление на отпадъци – поне 55% рециклиране на битовите отпадъци до 2025 г., задължително разделно събиране на биоразградимите отпадъци, депониране до 10% на отпадъците до 2035 г., Столична община избира да започне отзад напред, за да се справи с отпадъците, а именно, да започне с изгарянето, което според всички актуални европейски стратегии и позиции осуетява целите на кръговата икономика.
Йерархия за управление на отпадъците на Европейския съюз
Въпреки видимите резултати и данните, сочещи противното, според представителите на Министерството на околната среда и водите и Столична община управлението на отпадъците в София и в страната е на отлично ниво. За жалост нито един показател по управлението на отпадъците в България не отразява твърдението, че за МОСВ повишаване на разделното събиране и рециклиране са „основен приоритет“. Крайно необходимо не само за София, но и за страната е да се разработи стратегия за цялостно намаляване на отпадъците, да бъдат осигурени необходимите съдове за разделно събиране на биоотпадъците, както и по-удобно за гражданите разделно събиране („от прага на дома“).
Последният Доклад за ранно предупреждение от Европейската комисия от 2018 г., насочен специално към държавите членки, за които съществува риск да не постигнат целите по отношение на подготовката за повторно използване/рециклиране на битовите отпадъци, в прав текст съветва България най-сетне да премине от харчене на публични средства за третиране на смесени отпадъци към ефективни мерки за разделно събиране, сортиране и рециклиране на отпадъците. Напомняме, че Европейската комисия връща предложението за инсинератор в София неколкократно за преразглеждане и преработване през последните над 10 години.
Относно наболелия въпрос за изгарянето на отпадъци не само в столицата, но и в циментови заводи и ТЕЦове из цялата страна, както появата на множество инвестиционни предложения за мобилни инсинератори, изглежда представителите на МОСВ предпочитат да упражняват проста аритметика, вместо да последват насоките за подобрения в управлението на отпадъците, многократно подавани от Европейската комисия.
мин. 65% рециклиране до 2035 г. + макс. 10% депониране до 2035 г.
= > 25% „оползотворяване“, в т.ч. изгаряне
По думите на зам.министър Ренета Колева: „…губят ни се едни 25%“
Почти сигурно е, че, както обикновено, България ще се възползва от гратисен период за по-късно изпълнение на целите, най-малко за ограничението за депониране, като изгледите са срокът за това да е 2040 г. Напомняме, че „оползотворяване“ включва също така рециклиране, компостиране и производство на биогаз, а целта от 65% за рециклиране е минимална, т.е. не само може, а е желателно да бъде превишена.
Имайки предвид големия дял на биотпадъци в състава на битовите отпадъци у нас, както и задължението за разделното им събиране от 2023 г., заедно със сравнително евтините възможности за местно третиране, една голяма част от въпросните „губещи се“ 25% може да бъде изпълнена именно чрез ефективно разделно събиране и преработване на биоотпадъците. Би било редно МОСВ да направи оценка на количествата, оползотворими чрез компостиране и анаеробно разграждане, преди да обрича всичко на изгаряне.
МОСВ
Вместо да направи генерална ревизия на управлението на масово разпространените отпадъци като опаковки, електроника, текстил и др., за да се установят действителните потоци и количества и да се внесе така необходимата прозрачност в този отрасъл, МОСВ избира да „дозамаже“ картинката с управлението на отпадъците в България чрез унищожаването им в разнообразни горивни съоръжения из страната. От пепелта или цимента никой не може да узнае за колко опаковки сме платили двойно: първо като потребител чрез продуктовата такса за екологично преработване на отпадъка след използване на продукта, а втори път с такса „битови отпадъци“, така че те да бъдат „оползотворени“, вместо рециклирани.
От срещата стана ясно, че все още е възможно МОСВ да спре изпълнението на проекта, чиято стойност представлява една трета от всичките налични евросредства за отпадъци в България. Това решение би освободило 90 милиона евро безвъзмездна финансова помощ, например за финансиране на проекти за разделно събиране и компостиране на биоотпадъци в няколко общини. Оставаме с надежда, че следващият министър на околната среда и водите ще вземе решение за спиране на вредния проект за изграждане на инсинератор в София.
В крайна сметка парламентарната комисия взе решение да изиска пълната документация по проекта. От „За Земята“ продължаваме да следим казуса и ще оповестим резултите своевременно.
