Автопаркът в страната продължава да расте и остава сред най-старите в Европа. Над половината от автомобилите са на възраст над 20 години, а дизеловите превозни средства запазват почти половината от целия автопарк, показва нов анализ на „За Земята“.
България се движи към все по-висока моторизация, докато качеството на автомобилния парк остава сериозен проблем за градската среда, чистотата на въздуха и здравето на хората. Това показва нов анализ на Екологично сдружение „За Земята“, базиран на публична информация за състоянието на автопарка в страната.
Данните показват, че темпът на нарастване се ускорява, а моторните превозни средства вече са над 8 на всеки 10 пълнолетни жители средно за страната. Въпросът дали България може да се превърне в държава с повече автомобили, отколкото хора, вече не звучи като преувеличение. Ако сегашната тенденция продължи, след няколко години броят на превозните средства може да надмине броя на пълнолетните граждани.
Повече и по-стари автомобили
Към 1 май 2026 г. в България са регистрирани над 4,42 млн. моторни превозни средства. Това е поредно увеличение спрямо 2024 г., когато броят им е бил 4,18 млн., и спрямо 2020 г., когато са били 3,81 млн.
Проблемът не е само в броя на автомобилите, а и в тяхната възраст. Около 74,4% от всички превозни средства в България са на възраст над 15 години, а 54,4% са произведени преди повече от 20 години. Въпреки лекото подобрение в процентно съотношение спрямо предишния анализ, страната остава с изключително стар автомобилен парк. На практика МПС на възраст над 20 г. в страната са нараснали с над 130 хиляди от 2024 г. досега до над 2,4 млн.
Това не е изненада, тъй като вносът на предимно стари автомобили продължава с пълна сила. Около 53% от новорегистрираните превозни средства от началото на 2026 г. са на възраст над 10 години, а при леките автомобили този дял достига почти 55%. Употребяваните леки автомобили, регистрирани през първите четири месеца на 2026 г., са над четири пъти повече от новите.
Убежище за дизела
Особено тревожна остава зависимостта от дизеловите двигатели, които обикновено са най-замърсяващите. Докато в ЕС дизеловите автомобили намаляват значително през последното десетилетие, в България броят на регистрираните превозни средства от този тип нараства – от 2 023 566 през 2024 г. до 2 141 360 към май 2026 г. Делът им остава почти непроменен – 48,4% от всички превозни средства и 48,7% при леките автомобили.
В същото време електрическите превозни средства все още са под 1% от автопарка – 0,86% от всички превозни средства и 0,95% при леките автомобили. Макар да се наблюдава лек ръст спрямо 2024 г., преходът към по-малко замърсяващ транспорт остава бавен.
Как да избягаме от порочния кръг?
Данните показват необходимост от активни политики за ограничаване на моторизацията, намаляване на зависимостта от стари и замърсяващи автомобили, както и сериозно подобряване на техническия контрол върху превозните средства.
Организацията обръща специално внимание на годишните технически прегледи. В началото на 2026 г. по покана на „За Земята“ международен научен екип извърши практически измервания на замърсяването от автомобили по българските улици. Резултатите показват, че техническото състояние на автомобила е решаващо – дори по-стар автомобил с изправна изпускателна система може да замърсява по-малко от по-нов автомобил с премахнат или неизправен катализатор или филтър.
Проблемът е както в личната отговорност на притежателите, така и в контрола. В България значимият от гледна точка на човешкото здраве замърсител фини прахови частици (ФПЧ) не е част от проверяваните по закон вредни емисии. Вместо това се измерва „димност“.
„Този показател може да е в норма дори и за дизели с премахнати филтри за частици (DPF) и с огромни емисии, които ни убиват“, посочва Ивайло Попов от екип „Въздух“ на За Земята. „Не е достатъчно автомобилът просто да премине технически преглед. Трябва да сме сигурни, че реално не замърсява въздуха, който хората дишат всеки ден. България се нуждае от по-строг контрол, по-добри измервания и ясни политики за ограничаване на най-замърсяващите превозни средства. Пакетът на ЕК за промени в правилата за техническата изправност, който касае периодичните прегледи за техническа изправност, както и свързаните с тях промени в пътните проверки е чудесна инициатива, която за съжаление Европейският парламент и страните членки се опитват да провалят“, добавя той.
Транспорт без бъдеще
Анализът на екологичната организация предупреждава още, че в страната продължават да се регистрират автомобили, които скоро може да не отговарят на екологичните изисквания в много европейски градове, включително и в България и практически употребата им ще бъде затруднена. В София зоната с ниски емисии вече ограничава най-старите дизелови автомобили в малкия ринг, а от 2027 г. ограниченията ще се разширят и към големия ринг.
От „За Земята“ настояваме за цялостно преосмисляне на политиките към автомобилния транспорт – не само чрез контрол върху емисиите, но и чрез мерки за намаляване на зависимостта от личните автомобили, подобряване на обществения транспорт, развитие на активната мобилност и освобождаване на градското пространство от прекомерния брой превозни средства.