,

Резултати от социологическо проучване за замърсяването на въздуха и COVID-19

Нашите партньори от Clean Air Fund възложиха проучване на общественото мнение на YouGov в някои от ключовите за тях страни. В този доклад представяме резултатите от него за България.

Според изследването българите разбират сериозния ефект от замърсяването на въздуха и го поставят като водещ фактор за общественото здраве пред редица други.

Повечето от респондентите смятат, че живеещите в силно замърсени райони биха се възстановили по-трудно при преболедуване от COVID-19. Голяма част от респондентите са забелязали подобрение на качеството на въздуха след началото на кризата с вируса.

Почти всички българи смятат, че качеството на въздуха в населените места, в които живеят трябва да се подобри и изразяват подкрепа за редица мерки в тази посока. Топ 3 от тях са: стимули за използване на по-чисти форми на транспорт, подобряване на обществения транспорт и стимули за домакинствата да използват по-чисти горива за отопление и готвене.

Докладът с данни за България на английски език може да прочетете тук.

Пълният доклад на английски език за всички страни и с анализ на данните може да прочетете тук.

, ,

Хората се тревожат от замърсяването с пластмаса и са готови да участват в решаването на проблема

Основни резултати от национално представително проучване на  обществените нагласи относно използването и ограничаването на пластмасови изделия за еднократна употреба

януари 2020 г.
Поръчано от екологично сдружение “За Земята”
Изпълнено от Маркетлинкс

През последните десетилетия пластмасата постепенно се превърна в неразделна част от ежедневието ни. Често намираме пластмасови отпадъци в морето, по плажовете, планинските пътеки, реките, градските градини, улици и площади, и всякакви открити пространства. Пластмасата е най-големият замърсител по черноморските плажове: 84% от откритите отпадъци са пластмасови. След цигарените угарки най-много са капачките от бутилки, чашките, парчета стиропор, опаковките от бързи закуски, бутилките за напитки, както и пластмасовите торбички. Всяка година стотици хиляди морски птици и бозайници по света умират от задушаване, задавяне или друго съприкосновение с пластмасови отпадъци. Освен навсякъде в околната среда, в нашите тела също има пластмасови частици, които поглъщаме чрез някои храни и напитки, включително морски дарове и дори бутилирана вода. Това носи рискове за здравето, които все още не са напълно оценени. Поради тези причини Европейският съюз въвежда ограничения за пластмасата за еднократна употреба, които България трябва да приложи от юли 2021 г. Тези ограничения включват забрана за седем продукта (клечки за уши, стиропорени съдове и др.). Други осем вида широко използвани изделия като пластмасовите бутилки, еднократните кутии за храна, т.нар. ‘картонени’ чаши за кафе с пластмасов слой, мокрите кърпички, опаковки от вафли, чипс и други, остават в обращение, но с цели за ограничаване на използваните количества.

Резултатите от проучването недвусмислено оборват широко разпространеното твърдение, че лошото управление на отпадъците у нас се дължи на липса на съзнание у гражданите. Преобладаващата част от анкетираните заявяват готовност да действат на лично ниво чрез промяна на навиците си, например като заменят пластмасовите пазарски пликове с платнени торби или като използват лични бутилки и чаши за многократна употреба. Същевременно запитаните изразяват силна подкрепа за по-решителни мерки от страна на държавните институции и производителите за намаляване употребата на пластмасови изделия и произтичащото от тях замърсяване на околната среда.

За да са възможно най-ефективни, политиките и мерките за ограничаване на използването на пластмаса, трябва да бъдат съобразени с обществени нагласи поради ключовата роля на гражданите като потребители и данъкоплатци.

, ,

Атлас на почвите

Това издание на „Атлас на почвите“ има за цел да представи на широката българска публика почвата в цялата си палитра от функции. Кратки статии и красноречиви графики изобразяват динамичната връзка между световната интактна екосистема и антропогенната намеса, както и глобалните липси и излишъци от храна. И не на последно място се разглежда проблемът с концентрацията на земеделските земи и тяхното умишлено заграбване. България също е засегната, затова е време да осъзнаем проблемите и да започнем да се занимаваме с тях.

Атлас на почвите“ показва тенденциите, шансовете, рисковете и грешките в боравенето със земята. В същото време излага на показ усилията на политиката и дава импулс за това как всеки един от нас може да допринесе за опазване на почвата. Дребните земеделци, които обичат земята си са надежда за бъдещето. Нека този атлас им вдъхне смелост. Ние използваме почвите по света, като че ли те са неизчерпаеми и при това теглим от сметка, в която не внасяме нищо. За образуването на един тънък слой плодородна почва често са необходими няколко хиляди години, а само един час силен дъжд може да я унищожи. Почвите не се възстановяват в рамките на един човешки живот. Към това се добавя и фактът, че достъпът до почви по света е разпределен много различно. Липсата на оземляване или стопанисването на много малки площи застрашават преживяването на много семейства. Средният европеец се нуждае от 1,3 хектара (13 дка) годишно за производството на консумираните от него продукти. Това е точно шест пъти повече, отколкото се полагат на един човек в Бангладеш. Освен това, почти 60% от използваните за консумацията в Европа площи са извън територията на ЕС.

Потребността от храни, фуражи и биомаса за производство на гориво в световен мащаб нараства непрекъснато. В тази връзка нараства все повече и стойността на земята. Борбата за гарантирани права на ползване на земята, било колективно или индивидуално, представлява централен въпрос за преживяването в много региони по света. Глобалното значение на почвите изисква глобални отговори.

Прочетете целия доклад тук.

, ,

Отворено писмо: Време е Министерство на енергетиката и ЕБВР да намерят решение за Бели бряг

Вече няколко години хората в Белия бряг са в хватката на непосилни преговори с Мини Марица-изток (ММИ), които се явяват единствен купувач на имотите им. Селото е предвидено за заличаване през 2023г. и времето за доброволно напускане на имотите срещу съответното обезщетение изтича.

За съжаление в процеса крайно безучастни остават две ключови структури – Министерство на енергетиката на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). А те биха могли за допринесат за благоприятна развръзка на преговорите.

ЕБВР е кредитор и разпоредител на средства по програми, както директно финансиращи дейности в Мини Марица-изток, така и по линия на облигациите на Български енергиен холдинг, осигурени на холдинга, за да преструктурира дълговете си. Под шапката на холдинга са и самите мини.

„За Земята“ се обръща и към Министерство на енергетиката, и към ЕБВР със следното отворено писмо. Време е и двете структури да се включат адекватно в процеса, защото Мини Марица-изток нямат нито капацитет, нито мотивация да се справят с казуса самостоятелно. Всички изброени проблеми остават нерешени, а остава по-малко от половин година до влизане в процедура на принудително отчуждаване. Освен че за това време трябва да се постигне съгласие по изброените спорни точки, наложително е и да се премине процедура на оценка на оставащите имоти и да се структурат оферти за собствеността и нуждите на хората. Фиаското към днешна дата изглежда почти гарантирано. С риск да сме черногледи пророци, единственият път може да се окаже поредно изместване на датата за преселване в бъдещето. А това ще е смазващо за психиката на останалите в селото хора. Отправяме предизвикателство към Министър Петкова и към ЕБВР да ни опровергаят за добро!

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download [145.35 KB]

, ,

Редактирането на гени: рискове за здравето и околната среда

Докладът  успява да обясни новото поколение ГМО на един достъпен език, а в същото време е издържан от научна гледна точка. В него може да се намери информация, която да отговори на някои от най-важните въпроси. Какво означават „генетично редактиране“, „CRISPR“, „генетично насочване“ и други подобни термини, които малко по малко се появяват в медии, презентации, дискусии. Наистина ли те са толкова прецизни и безопасни? Следва ли да бъдат регулирани, както старото поколение ГМО или трябва да бъдат употребявани без контрол?

,

ТРАНСПОРТЪТ и замърсяването на въздуха в София

Докладът търси причините за замърсяването на въздуха в София с фини прахови частици и азотен диоксид от транспорта, анализира същността на проблема и дава насоки за решаването му.

Ако искате да прочетете доклада, натиснете тук.

,

Какво мислят хората за отоплението с твърди горива? Резултати и изводи от национално представително проучване на За Земята

В опит да попълним част от липсващата информация, свързана с битовото отопление с твърди горива от За Земята възложихме Национално представително проучване, което беше извършено от Маркетлинкс през месец септември 2018 г. Настоящият доклад е базиран на данните от него.

Основната цел на изследването е да проучи нагласатана гражданите за смяна на вида отопление, който ползват, и да се подпомогнат институциите при разработването на мерки в тази посока, подкрепени от съответни финансови механизми към тях.

Фокусът на изследването е върху отоплението с дърва и въглища, като се оценява какво е важно и необходимо за хората, за да преминат към по-чисто отопление. Представено е и разбирането на гражданите за връзката между отопление с дърва и въглища  и неговото въздействие върху здравето и качестовото на въздуха, както и основна информация с какво се отопляват хората в страната.

Прочетете доклада тук  (настоящата версия е с отстранени грешки и затова се отличава от първоначално качената. Извиняваме се за причиненото неудобство!).

,

Доклад Зони с ниски емисии за битово отопление – необходимата мярка за чист въздух

 

Доклад Зони с ниски емисии за битово отопление - Проучване на международния опит и изводи за България

Доклад Зони с ниски емисии за битово отопление.

В търсене на решения на обществения проблем с лошото качество на атмосферния въздух, и в частност с наднормените нива на ФПЧ, Екологично сдружение За Земята представя една слабо коментирана у нас практика – създаването на зони с ниски емисии за битово отопление с твърдо гориво. Мярката е изследвана в независимо проучване (това да е линк към доклада) с примери и резултати от няколко държави (Полша, Обединеното Кралство, Италия и други) и изводи за нуждата от прилагането и у нас.

Прочетете доклада тук.

,

Филтър на всеки комин? Проучване на международния опит и приложимостта му в България

Отново е сезонът на мъглите и инверсиите, отново България диша мръсен въздух с наднормени нива на фините прахов частици (ФПЧ). Все по-често чуваме от управляващите и медиите за филтри на комини, които ще помагат за намаляване на замърсяването. В тази връзка Екологично сдружение За Земята поръча независимо проучване на опита и резултатите от ползването им за намаляване на ФПЧ от битово отопление на твърди горива в няколко държави с изводи за очакваната им ефективност у нас.
Вижте проучването тук

Невидими ръце

Невидими ръце: Първоначална оценка на мащаба на неформалния сектор за събиране на вторични суровини в София

171116_Ocenka_Wastepickers_Sofia_final-format