,

Territorial Just Transition Plans – an opportunity for rapid and sustainable energy transition of coal regions

Todor Todorov
Energy and Climate Team, Za Zemiata

Bulgarian version

Undoubtedly, the Territorial Just Transition Plans (TJTPs) of coal regions are essential for their decarbonisation and green energy transition. In Bulgaria, EU funding is foreseen for the TJTPs of the regions of Stara Zagora, Pernik and Kyustendil. Over the years, we have become convinced that just having a solid budget is not enough and may even have a questionable effect. We have seen the financing of unprofitable or ill-conceived projects, just to utilise the money on paper, and we have seen a lack of vision, the thriving of non-market and even corrupt practices.

Good planning is at the core. However, delay in regional plans by the administration has an objective reason – the long delay of the National Recovery and Sustainability Plan (NRSP) on which 3 successive governments have worked. The transition plans of the coal regions are directly linked to the Bulgarian NRSP and could not have been prepared before its approval by the European Commission (EC), which happened only in April this year. According to some energy experts, the lack of an updated energy strategy is also an obstacle to work on the territorial plans, but in our view no energy strategy would have anticipated the huge spike in energy prices in Europe since last autumn, as well as the brutal aggression of the Putin regime against Ukraine.

Now, however, the government must step up and submit the territorial plans for public consultation. The price shock of energy produced from gas and coal has shown us once again that, by relying on fossil fuels, we are putting the economy not only in a position of uncertainty and dependence on unpredictable markets, but also under the influence of political and economic interests over which we have no control.

In our view, the government should approach the TJTPs with a vision to make an energy, economic and social transition in coal regions and with the intent to preserve and enhance the incomes of people employed in the sector, and improve their quality of life as well as their working environment. This would make it possible to quantify the socio-economic losses that the Just Transition Fund is intended compensate.

To ensure more secure and sustainable energy at affordable prices, the focus should be on energy efficiency, diversification of energy supply and accelerated deployment of renewable energy to replace fossil fuels in homes, industry and electricity generation. Our main recommendations to the Government in its work on the territorial plans focus on the need for specificity of measures and for an individualised approach:

– To focus on proposing concrete projects, supported by all stakeholders – we are past the point of general guidelines;

– To be guided by the foreseen decarbonisation of the energy sector by achieving a 40% reduction in carbon emissions from electricity generation by 2026 (compared to 2019 levels), which should also be sealed in a regulatory framework as soon as possible;

    – To apply a differentiated approach, because the three regions exist in very different economic and social conditions – Bobov Dol is in a serious social and economic crisis, Pernik is close to Sofia, which has a good impact on development prospects, and Stara Zagora is one of the regions with the highest average wages. In this regard, it is good to point out the sectors that have development potential;

    – To start with a clear outline of the initial situation in the regions – the number of direct and indirect jobs, as well as the competence profile of those people for whom alternative employment will be sought;

    – To invest in the training of personnel for environmentally friendly industries, including the energy sector – installation of renewable energy and other energy saving measures. Educational institutions at the high school level and higher education in the regions still focus on the dying coal industry;

    – To have concrete measures and a timetable with clear deadlines for closing coal plants and mines. They need not be record-breakingly short, but they should be stated and defended with specific projects and alternatives, both for employment and for alternative renewable energy capacity and storage, tailored to local geography. In our view, economic logic will not allow a large share of coal in the energy mix after 2030;

    – To have a scientific rationale for the timetable and interim targets to be linked to the energy modelling to be done by the NAP Energy Transition Commission and the expanded Green Deal Implementation Advisory Board;

    – To set out measures to move towards 100% renewable electricity and heat generation.

According to our observations and analyses, all three regions, to varying degrees, have a significant share of urbanized and damaged land. We recommend the introduction of zones dedicated to the development of renewable energy, with shortened and simplified permitting processes in areas with lower environmental risks, as we believe they have a significant proportion of urbanised and damaged land on which this potential can be realised. The implementation of such projects will help to rapidly convert these damaged sites into useful areas for renewable energy development as well as clean and high value-added jobs.

The evaluation criteria should look for the following project characteristics:

     – Projects supporting the decentralisation of electricity generation;

    – Aiming at the recultivation of land damaged by coal mining, which preserves some jobs and generates renewable energy (provided, however, that no European funds are used for recultivation, but those from coal operators’ recultivation funds);

    – Supporting energy efficiency improvements in buildings and infrastructure. They usually also create a large number of jobs with attractive pay;

    – Ensuring access to renewable energy for individual households and the establishment of energy cooperatives, including such with the participation of municipalities, coal workers, energy poor households;

    – Circular economy projects, including measures aimed at increasing resource efficiency in parallel with achieving zero emission measures;

    – Supporting investments in the establishment of R&D enterprises, in the production and recycling of heat pumps, solar and photovoltaic panels, small wind turbines, and passive energy efficiency materials with an emphasis on the use of low-carbon primary resources (e.g. insulation from natural materials);

    – the heating company in Pernik – TPP „Republic“ should entirely transition to renewable energy. This would be a very successful project and a good example for the whole country. According to our analyses, Pernik region could be a leader in the country in terms of successful and environmentally friendly energy transition. The proximity to Sofia, the small number of people employed in the coal sector and the low unemployment are extant prerequisites for Pernik to become a leading region on the way to decarbonisation and meeting the Green Deal targets;

    – We do not recommend giving grants to businesses, but to ease the procedures for the implementation of their projects when they are in line with nature conservation and environmental requirements. Renewable energy industries and technologies have long had no need for subsidies and are implemented on a market basis.

Waste incineration should not receive support, given that this activity belongs to the lower levels of the waste management hierarchy within the circular economy. It is not only the incineration of imported waste, but also of domestic waste, that poses risks to human health and the environment. It is in sharp conflict with the principles of the Green Deal because it wastes a valuable resource and generates more and more waste. It is resource efficiency that should be the main criterion for projects funded under regional plans. They should contribute to the transition to a sustainable, climate-neutral circular economy and the country’s energy independence.

,

Териториалните планове за справедлив преход — възможност за бърз и устойчив енергиен преход на въглищните региони

Тодор Тодоров
Екип Енергия и климат, За Земята

English version

Безспорно териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) на въглищните региони са от съществена важност извършването на декарбонизация и зелен енергиен преход в тях. Стара Загора, Перник и Кюстендил са регионите, за които е предвидено и европейско финансиране на плановете им. В годините се убедихме, че само наличието на солиден бюджет не е достатъчно и дори може да има съмнителен ефект. Виждали сме  финансиране на нерентабилни или недоизмислени проекти, само и само да се усвоят парите, липса на визия, възпитание на непазарни и дори корупционни практики. 

Доброто планиране е в основата като забавянето на регионалните планове от администрацията има и обективна причина — голямото закъснение на Националния план за възстановяване и устойчивост  (НПВУ), по който работиха екипи от 3 поредни правителства. Плановете за преход отвъд въглищата на въглищните региони са пряко свързани с Националния план и нямаше как да бъдат подготвени преди одобрението му от Европейската комисия (ЕК), което се случи едва през април тази година. Според някои енергийни експерти липсата на осъвременена енергийна стратегия също е пречка  пред работата по териториалните планове, но според нас никоя енергийна стратегия не би предвидила огромния скок на цените на енергията в Европа от есента на миналата година, както и бруталната агресия на Путинския режим срещу Украйна.

Сега обаче правителството трябва да ускори работата и да представи териториалните планове за обществено обсъждане. Ценовият шок на енергията, произведена от газ и въглища, за пореден път ни показа, че разчитайки на изкопаеми горива, поставяме икономиката не само в позиции на несигурност и зависимост от непредвидими пазари, така и на политически и икономически интереси, върху които нямаме контрол.

Според нас правителството следва да подходи към ТПСП с визия за извършване на енергиен, икономически и социален преход във въглищните региони и подход за съхраняване и повишаване на доходите на хората, заети в сектора и повишаване на качеството им на живот и работна среда.

Това би позволило да се определят количествено социално-икономическите загуби, които Фондът за справедлив преход следва да компенсира.

За осигуряване на по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени трябва да се заложи на енергийната ефективност, диверсификация на енергийните доставки и ускорено внедряване на възобновяема енергия за замяна на изкопаемите горива в домовете, промишлеността и производството на електроенергия.

Основните ни препоръки към правителството при работата му по териториалните планове се фокусират върху необходимостта от конкретика от мерките и индивудуалност в подхода: 

– Да се съсредоточи върху предлагане на конкретни проекти, подпомагано от всички заинтересовани страни – вече мина времето на общите насоки;

  • Да се ръководи от предвидената декарбонизация на енергийния сектор чрез достигане на 40 % намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия до 2026 г. (в сравнение с нивата от 2019 г.), която час по-скоро трябва да влезе и в нормативен документ;
  • Да приложи диференциран подход, защото трите региона са в много различна икономическа и социална ситуация — Бобов дол е в сериозна социална и икономическа криза, Перник е близо до София, което влияе добре на перспективите за развитие, а Стара Загора е един от регионите с най-високо средно възнаграждение. В тази връзка е добре да се посочат секторите, които имат потенциал за развитие;
  • Да се започне с ясно очертаване на началната ситуация в регионите — брой директни и индиректни работни места, както и профил на компетенциите на тези хора, за които ще се търси алтернативна заетост. 
  • Да се инвестира в подготовка на кадри за екосъобразни индустрии, включително в енергийния сектор – инсталиране на ВЕИ и други енергоспестяващи мерки. Учебните заведения на гимназиално ниво и висше образование в регионите все още се фокусират върху замиращата въглищна индустрия. 
  • Да има конкретни мерки и график с ясни срокове за затваряне на въглищните централи и мини. Не е нужно да са рекордно кратки, но да са посочени и защитени с конкретни проекти и алтернативи, както за заетост, така и за алтернативни ВЕИ мощности и съхранение, съобразени с местните географски особености. Според нас икономическата логика няма да позволи голям дял на въглищата в енергийния микс след 2030 г.;
  • Да има научна обосновка на графика и междинните цели, да саобвързани с енергийното моделиране, което предстои да направи Комисията за енергиен преход от НПВУ и разширения Консултативен съвет по изпълнението на Зелената сделка в България;
  • Да се заложат мерки за преминаване към 100% производство на електрическа и топлинна енергия от ВЕИ.

Според нашите наблюдения и анализи, и трите региона в различна степен разполагат със значителен дял на урбанизирани и нарушени терени. Препоръчваме да се въведат специално предназначени зони за развитие на възобновяеми енергийни източници със съкратени и опростени процеси за издаване на разрешителни в райони с по-ниски рискове за околната среда, като смятаме, че те разполагат със значителен дял на урбанизирани и нарушени терени, върху които може да се реализира този потенциал. Реализирането на подобни проекти ще подпомогне  бързо да бъдат превърнати тези нарушени терени в полезни зони за развитие на възобновяемата енергия, както и за чисти и с висока добавена стойност работни места. 

В критериите за оценка трябва да се търсят следните характеристики на проектите:

  • Проекти, подкрепящи децентрализацията на производството  на електроенергия.
  • Целящи рекултивация на увредени от въгледобив земи, които запазват част от работните места и генериратенергия от ВЕИ (но при условие, че за рекултивация не се използват европейски средства, а такива от фондовете за рекултивация на въглищните оператори).
  • Подкрепящи повишаване на енергийната ефективност на сградите и инфраструктурата. Те обикновено създават и голям брой работни места с атрактивно заплащане.
  • Осигуряващи достъпа до ВЕИ на отделните домакинства и създаването на енергийни кооперативи, включително с участието на общините, въглищни работници, енергийно бедни домакинства.
  • Проекти в областта на кръговата икономика, като включват мерки, насочени към повишаване на ресурсната ефективност паралелно с постигане на мерки за нулеви емисии.
  • Подкрепящи инвестиции в създаването на предприятия за развойна дейност, производството и рециклиране на термопомпи, соларни и фотоволтаични панели, малки ветрогенератори, както и материали за пасивна енергийна ефективност с уклон към използване на месни първични ресурси с нисък въглероден отпечатък (напр. изолации от естествени материали).
  • Преминаването на топлофикационното дружество в Перник — ТЕЦ “Република” изцяло на ВЕИ би било много успешен проект и добър пример за цялата страна. Според нашите анализи област Перник може да бъде водеща в страната по отношение на успешен и екологичен енергиен преход. Близостта до София, малкият брой заети във въглищния сектор и ниската безработица са предпоставки за превръщането на Перник във водещ регион по пътя към декарбонизацията и изпълнение на целите на Зелената сделка.
  • Не препоръчваме да се дават грантове на бизнеса, а да се облекчават процедурите за реализиране на техните проекти, когато са съобразени с опазването на природата и екологичните изисквания. ВЕИ индустрията и технологии отдавна нямат нужда от субсидии и се реализират на пазарен принцип.

Изгарянето на отпадъци не следва да получава подкрепа, като се има предвид, че тази дейност принадлежи към по-ниските нива на йерархията на управлението на отпадъците в рамките на кръговата икономика. Не само изгарянето на вносни, но и родни отпадъци носят рискове за здравето на хората и околната среда. То е в рязък конфликт с принципите на Зелената сделка, защото води до разхищение на ценен ресурс и генериране на нови и повече отпадъци. 

Точно ресурсната ефективност трябва да е основен критерий за финансираните проекти по регионалните планове. Те следва да допринасят за прехода към устойчива, неутрална по отношение на климата кръгова икономика и енергийната независимост на страната.

,

Има ли замърсяване на въздуха в София с азотен диоксид?

Темата за качеството на въздуха в София най-често се свързва със замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ). Този аспект е вече добре познат, както на експертите, така и на голяма част от обществото. В същото време не се говори публично за замърсяването с азотен диоксид (NO2), тъй като според официалните данни нивата му са в нормите.

Резултатите от измервания на За Земята за 2021 г., които публикуваме в този доклад, обаче, показват, че замърсяването с азотен диоксид е реален проблем за София и гражданите са изложени дългосрочно на нездравословно високи нива. В 19 от 27 точки измерихме средногодишни концентрации над законовата норма. Най-сериозно засегнати са тези, които прекарват повече време близо до натоварени пътища, защото проблемът се наблюдава основно в близост до места с интензивен трафик на моторни превозни средства. Това не е изненадващо,
тъй като основният източник на замърсяване на въздуха с азотен диоксид в градовете по принцип са автомобилите с двигатели с вътрешно горене. София не прави изключение.

Научете повече от доклада!

Данни от измерванията в табличен вид, може да намерите тук.

българия и качеството на въздуха
,

България и насоките за качеството на въздуха на Световната здравна организация

Световната здравна организация (СЗО) публикува нови насоки за качеството на въздуха на 22.09.2021 г. Те описват нива на концентрациите на замърсяване на въздуха, с които да бъде намалено отрицателното му въздействие върху здравето. Последните насоки бяха актуализирани преди това през 2005 г.

В доклада сме представили старите и новите насоки на СЗО, като сме направили и сравнение с националните норми в България. Включили сме и информация относно здравните ефекти в световен и национален план според различни източници, както и препоръки към властите за справяне с проблема с мръсния въздух и неговото негативно влияние върху здравето.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

ТЕЦ Марица Изток 2

Социални последици от енергийния и икономически преход в региона на Марица Изток – 1 част

Във връзка с дългогодишната липса на визия и на реални действия от правителствата и политиците, региона на Марица Изток беше оставен без ясен план за развитие в условията на енергиен преход.

Политиците предпочитаха да отлагат необходимите реформи за да си осигуряват гласове от региона за поредните избори, така бяха пропуснати 10-15 години, в които заетите в сектора, както и синдикатите бяха залъгвани с кухи декларации как правителството защитава интересите им.

Във връзка с възможностите за финансиране чрез Националния план за възстановяване и устойчивост, Фондът за справедлив преход, териториалните планове стана невъзможно политиците да продължават да протакат необходимите реформи в енергийния сектор.

Тук прилагаме първа част от задълбочен анализ по темата справедлив енергиен преход като европейски подход и конкретно по отношение на въглищната индустрия в региона на Марица Изток.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

,

Социологическо проучване сред енергийно бедни домакинства

Социологическо проучване сред енергийно бедни домакинства проведено сред три от най-уязвимите към енергийна бедност демографски групи приключи с разработването на аналитичен доклад. Водещ мотив за провеждането на проучването бе разбирането на нагласите на уязвими от енергийна бедност домакинства относно предвидени на ниво ЕС реформи в близко бъдеще, целящи намаляване на енергийната бедност чрез програми за повишаване на жилищната енергийна ефективност, и декарбонизацията на отоплението на битовите потребители. 

В района на Велинград бяха проведени тридесет броя дълбочинни интервюта, по десет във всяка една от селектрираните като най-уязвими групи: ромски домакинства, домакинства на възрастни граждани, домакинства на млади хора. Изследването бе насочено към район с предимно еднофамилни сгради, един сегмент напълно забравен от досегашните програми за саниране в страната. 

Основни изводи от дълбочинните интервюта, след направеното проучване сред енергийно бедни:

  • Главната част от енергийно бедните домакинства използват дърва за огрев като предпочитан метод за отопление, главно поради икономически причини;
  • Ромските домакинства и домакинствата на възрастни хора са най-неподвластни на смяна на настоящото си средство на отопление. Камината с водна риза е избор на онези домакинства, които и към момента използват като основно средство за отопление дърва за огрев;
  • Младите домакинства са позитивни към новите зелени нисковъглеродни отоплителни технологии;
  • Преодоляването на информационния дефицит в съчетание с бюрократичното отношение, както и подобряването на самата процедура и изисквания значително биха подобрили процеса по предоставяне на енергийни помощи;
  • Размерът на предоставяната помощ за отопление е по-скоро удовлетворителен от домакинствата до които са достигнали средства;
  • Изключително важен извод, е че самите интервюирани спонтанно правят пряка връзка между направените от тях енергийно ефективни подобрения  и състоянието на жилището. В този смисъл не е необходимо убеждаването на енергийно бедните домакинства в значението и необходимостта от подобрения на жилището;
  • Подмяната на дограмата и изолацията на жилището са първостепенните мерки за повишаване на енергийната ефективност според интервюираните;
  • Идеята за безплатни енергийни консултации под формата на предвидената рефорна “едно гише” се възприема изключително позитивно. Отчита се нуждата от структуриране на информацията и безпристрастното й споделяне;
  • Нагласата държавната политика към енергийно бедните домакинства да обхваща повече реципиенти, дори и с цената на по-малко предоставяни средства на домакинство  трябва да бъде отчитана при планирането и реализацията на бъдещи политики в тази област. Опцията за самоучастие може да бъде заложена за всички, освен за крайно бедните.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
Енергийна бедност, анализ

Анализ „Енергийна бедност, възможни решения“

Проблемите с енергийната бедност са нерешени вече десетилетия в България. Поредица от правителства изливат всяка година между 80-120 милиона лева под формата на енергийни помощи за 250 000-300 000 лица и семейства.

Тези средства се даваха под формата на некачествени въглища и мокри дърва, и нямат за цел да намалят броя на енергийно бедните чрез по-усточиви мерки за подобряване на енергийната ефективност на жилищата, или подмяна на отоплителните им уреди. В последните  години има опити в това направление, но те са в много малък мащаб.

България е страната с най -голям дял на лицата, които не могат да си позволят да поддържат дома си достатъчно топъл – 30,1 %, при средно 18,2 % за ЕС за 2019 г.

30,1 % от населението не е в състояние да плати своите сметки за комунални услуги навреме поради финансови затруднения, докато съответната средна стойност за ЕС е 6,6 %.

Експерти от За Земята от години предлагат на национално и общинско ниво решение на проблема. Имаме препоръки и конкретни изпълнени проекти с администрацията на отделни общини. Но е необходим ресурс на държавата и стратегическо мислене за устойчиво решение на този социален проблем.

С особена острота енергийната бедност се поставя във връзка със изискванията на Зелената сделка и необходимостта от енергийна трансформация и справедлив преход.

Без адекватни мерки за намаляване броя на енергийно бедните  няма как да бъдат изпълнени целите на Националния план за възстановяване и устойчивост. Хората получаващи целева помощ за отопление не биха могли да платят цената на енергийната трансформация.

Предлагания от нас анализ от Юлиана Илиева: „Енергийна бедност, възможни решения“ предлага изключителна задълбоченост и познаване на проблема на ниво ЕС и национално ниво. Предлага подходящи и реалистични решения на този огромен социален проблем.

Анализът ще бъде предоставен и на ресорните министерства за да имат по-широк избор на мерки за устойчиво намаляване броя на хората получаващи енергийни помощи.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
Децентрализираното производство на енергия

Децентрализираното производство на енергия

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
Анализ за производството на водород в България

Анализ за възможностите за производство на зелен водород в България

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
Пречките пред общините

Анализ на пречките пред общините в регионалните планове за енергиен преход

Политически и правен анализ на пречките пред общините и НПО за участие в регионалните планове за енергиен преход, както и в националния план за възстановяване

Автор адвокат Александър Коджабашев.

 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Алтернативно икономическо развитие на въглищните региони в България

Оценка на възможностите за алтернативно икономическо развитие на въглищните региони в България

Целта на настоящия текст е да направи оценка на възможностите за алтернативно икономическо развитие на въглищните региони в България, което да допринесе за едно устойчиво развитие не само на тях, но и на свързаните с тях територии и население.

Алтернативното икономическо развитие за тези региони е свързано с развитието на чисти енергийни технологии, запазващи енергийната база на България в светлината на „Зеления пакт“ на Европейския съюз и последвалите цели за устойчиви „зелен“ и „дигитален“ преходи, прехода на ЕС към Индустрия 4.0, както и от необходимостта от възстановяване на страната от обърканите и неразумни действия на правителствата в сферата на енергетиката през последните 20 години. Това развитие не може да бъде затворено териториално в изброените три региона, напротив – то е свързано с общото демографско, икономическо и социално развитие на страната, опазването на околната среда и стремежа към по-добро благосъстояние на всички.

 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Кандидат-проекти за Петия списък на ПОИ: последен тласък за изкопаемия газ?

 

Брифинг:  Кандидат-проекти за Петия списък на ПОИ: последен тласък за изкопаемия газ?

 

През януари 2021 г. Европейската комисия публикува списък с кандидат-проектите за петия по ред списък с проекти от общ интерес или ПОИ. ПОИ са трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които получават най-висока политическа подкрепа на ниво Европейски съюз: по-бързи разрешителни процедури, ускорен процес на оценка за въздействието върху околната среда и допускане до специална линия на финансиране от ЕС (Механизмът за свързване на Европа или МСЕ). 74 на брой газови проекта са кандидатствали и са в очакване да получат одобрение като ПОИ. От тях нито един не трябва да бъде избран поради различни причини.

 

Какво не е наред с новата газова инфраструктура?

Изкопаемият газ е изкопаемо гориво, което значително замърсява въздуха и има негативно въздействие върху климата. В Европа изкопаемият газ вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид (CO2) от въглищата. Производството, транспортирането и използването на изкопаем газ също така неизбежно е свързано с отделянето на опасни и значително подценени емисии на метан. Метанът е парников газ, който допринася с почти 25% за глобалното затопляне и следователно превръща решението на въпроса с изкопаемия газ във важен елемент от всякакви действия, насочени към справянето с неотложните проблеми на климата.

Съобразно с това изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ е просто несъвместимо с ангажимента на Европа за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и още по-малко до 2040 г., което е необходимо, за да се ограничи повишаването на температурата до 1.5°C и да бъде в съответствие с Парижкото споразумение. Освен това изграждането на нова газова инфраструктура е ненужно и икономически нерентабилно: всички надеждни сценарии, включително прогнозите на Европейската комисия в съответствие с нейната цел за намаляване на емисиите от 55%, предвиждат намаляване на търсенето на изкопаем газ между 32% и 37% през 2030 г. и след това. Следователно изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ би довела до генериране на невъзвръщаеми инвестиции, блокиране на финансови средства и загуба на пари на данъкоплатците, които ще се стоварят върху европейските граждани.

На този фон предоставянето на достъп до специална линия за публично финансиране и до регулаторни бързи процедури на проекти за изкопаем газ изглежда несъгласувано и абсурдно. И все пак това ще се случи, ако проектите за изкопаем газ получат място в Петия списък с ПОИ.

Избирането на кандидат-проекти за изкопаем газ би било също несъвместимо с ревизирания регламент за трансевропейската енергийна инфраструктура (TEN-E), който най-вероятно ще влезе в сила през 2022 г. и изключва на този етап всички „класически“ проекти за изкопаем газ. Петият списък с ПОИ, от друга страна, също ще бъде приет през 2022 г., но все пак ще предвижда изграждането на инфраструктура за изкопаем газ. Това би довело до ситуация на явна политическа несъгласуваност, при която при наличието на регулация изключваща газова инфраструктура (TEN-E) проекти за изкопаем газ същевременно ще бъдат ускорено придвижвани и ще покриват условията за финансиране от ЕС до 2023 г.

Около две трети от инфраструктурните проектите за изкопаем газ, кандидатстващи за ПОИ споменават възможността да се транспортира водород в бъдеще. В даден момент, при преустройство на неголям брой съществуващи газопроводи, би могло да се стигне до тяхното ограничено използването за пренос на водород от възобновяема енергия. Обезпокоително е обаче, че като аргумент за бъдещото използване на водород се изтъква инфраструктура за изкопаем газ, която дори не е изградена към момента и която ще дойде в допълнение към съществуващата вече свръхголяма газопреносна мрежа. Дебатът за евентуална готовност за използването на водород не трябва да прикрива риска от изпадането в ситуация, в която значителни финансови средства ще бъдат блокирани в изграждането на газопреносната мрежа на ЕС и с това не трябва да се отвлича вниманието от необходимостта газовата инфраструктура да бъде изведена от експлоатация.

Няма какво да се залъгваме: включването на инфраструктура за изкопаем газ в Петия списък с ПОИ би означавало продължаваща подкрепа за една енергийна инфраструктура, която ще бъде несъвместима със собствената визия на ЕС за устойчива бъдеща енергийна система.

КАКВО НЕ Е НАРЕД С ТЕЗИ 74 КАНДИДАТСТВАЩИ ПРОЕКТА?

Сред кандидатите за Петия списък с ПОИ има 74 [1] проекта за изкопаем газ. Тъй като всички те представляват допълнителна инфраструктура за изкопаем газ на фона на съществуващата вече гъста и скъпо струваща газова мрежа на ЕС, те са несъвместими с климатичните цели на ЕС. Както показва скорошен доклад на Artelys, Европа не се нуждае от повече проекти за изкопаем газ, за своята енергийна сигурност. Освен това тези конкретни кандидат-проекти за изкопаем газ не трябва да бъдат включени в Петия списък с ПОИ поради поне една от следните причини:

  • Те са кандидатствали в предишни години за ПОИ, но не са били одобрени. Петнадесет от кандидат-проектите, включително проекти – мастодонти като газопровода Eastring, Бял поток и разширяването на газопровода БРУА – са кандидатствали за ПОИ в миналото, но са били отхвърлени от Европейската комисия. Няма причина тези кандидатури да заслужават да бъдат разглеждани отново през 2021 г. особено взeмайки под внимание засилената амбиция на ЕС в областта на климата.
  • Те са икономически нерентабилни без публично финансиране. Дванадесет от кандидатстващите проекти вече са получили милиони евро за строителни работи от Механизма за свързване на Европа, който отпуска този вид финансиране само за проекти, които „не са икономически жизнеспособни и обикновено не биха достигнали до инвестиционните програми на инфраструктурните предприемачи“. Тези вредни проекти са не само несъвместими с Европейските цели за климата, но се нуждаят от публично финансиране, за да имат икономически смисъл. Сред тях са терминалът за втечнен газ в Кипър, тръбопроводът GIPL между Полша и Литва и Балтийския газопровод между Дания и Полша. Няма смисъл да се губят и без това оскъдните публични средства за замърсяващи, икономически нерентабилни проекти. Вместо това, от финансиране и подкрепата на ЕС трябва да се възползват наистина устойчиви проекти за справедлив енергиен преход. Скорошни изследвания показват, че такива загуби вече реално са се случвали, като 440 милиона евро са били насочени към проекти за изкопаем газ, които или не са били завършени или все още не се използват.
  • Тези проекти изпитват хронични строителни закъснения. Удивителните 65% от всички кандидат-проекти, които вече са били част от Четвъртия списък с ПОИ (43 от 66), са отчели забавяне с поне една година на датата за въвеждане в експлоатация – често пъти дори по-дълго. Например в Гърция два газопровода – проектът за интерконектор ИГБ / IGB, свързващ Гърция с България, и газопровода Посейдон, свързващ Гърция с Италия – вече отчитат отлагане с 5 години на датата за въвеждане в експлоатация. През 2020 г. само два газови проекта, част от Четвъртия списък на ПОИ, са осъществили напредък в сравнение с 2019 г. Според ACER най-честите причини за закъсненията са затруднения с финансирането. Всяка година закъснение потвърждава икономическата нерентабилност на тези проекти и увеличава вероятността за блокиране на финансови средства.
  • Тези проекти ще бъдат осъществени на територията на страни, където търсенето на газ вече е достигнало своя пик. Това важи за 65% от всички кандидатстващи газови проекти. При само три изключения, всички държави от ЕС, където са планирани да бъдат разположени кандидат-проектите за газ, вече са преминали пика на газово потребление през последното десетилетие. При всички обстоятелства съществуващата инфраструктура за изкопаем газ е била достатъчна досега, за да задоволи и да отговори на търсенето през пиковите години – друга причина да не се изгражда нова, допълнителна газова инфраструктура в тези страни. Освен това следва да се има предвид, че търсенето на газ е спаднало в 16 държави-членки с поне 10% през 2019 г. в сравнение със съответните пикови години. Тези държави включват Франция, Унгария, Италия, Литва, Латвия, Румъния, Словакия, Дания, България и Словения, всички от които имат газови проекти, кандидатстващи за ПОИ на тяхна територия.
  • Тези проекти срещат открита съпротива от страна на местните общности. Двадесет от кандидатстващите проекти са изправени пред някаква форма на местна опозиция от същите общности, които би трябвало да се възползват от тях. Ожесточена съпротива – водена от опасения за околната среда, здравето и поради геополитически притеснения – се разрасна около няколко проекта, които се очаква да увеличат вноса на изкопаем газ към ЕС. Те включват терминалите за втечнен изкопаем газ в Крък (Хърватия) и Скулте (Латвия), но също така и изграждането или разширяването на гигантските газопроводи: ТАНАП, ТАП, Южен Кавказ и Транскаспийските тръбопроводи, както и EastMed, свързващ Европейския континент с газовите полета в оспорваните води на Югоизточно Средиземноморие. Дори и да успеят някога да видят бял свят (след още много години), всички тези мегапроекти ще бъдат ненужни на европейския континент, където търсенето на изкопаем газ се очертава да намалява.

[1] Тази оценка не включва 3 кандидат-проекта за ETR, тъй като те не са проекти за изкопаем газ и следователно обикновено не отговарят на условията по настоящия TEN-E

 

ЗАКОНОДАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО ПОИ

На всеки две години Европейската комисия приема нов списък с ПОИ под формата на делегиран акт. Европейският парламент и Съветът на ЕС разполагат с два месеца (с възможност за удължаване с още 2 месеца) да приемат или да се противопоставят на целия списък, включително на всички ПОИ от всички категории.

Публикуването на окончателния проект на Петия списък с ПОИ се очаква до края на 2021 г. Процесът за избор на проекти, които ще бъдат включени, вече стартира през януари, с публикуването на нов списък с кандидатури. Преди да бъде приет от Европейската комисия, той ще бъде обсъден през пролетта и лятото на 2021 г. в регионални групи – платформа, силно повлияна от електро преносните системни оператори.

What is wrong with the 5thPCI list candidate projects?

Какво не е наред с проектите-кандидати за Петия списък на ПОИ?

Сред кандидатите за петия списък на ПОИ има 74 проекта за изкопаем газ.

Нито един от тях не трябва да бъде избран

 

ЗАЩО?

Тъй като всички те представляват допълнителна инфраструктура за изкопаем газ на фона на съществуващата вече гъста и скъпоструваща газопреносна мрежа на ЕС, те са несъвместими с климатичните цели на ЕС. На всичкото отгоре тези конкретни кандидат-проекти за изкопаем газ не трябва да бъдат включени в Петия списък на ПОИ поне по една от следните причини:

 

Този политически брифинг е публикуван от Climate Action Network (CAN) Europe и Food & Water Action Europe през март 2021 г. Climate Action Network (CAN) Europe е водещата европейска коалиция на неправителствените организации, бореща се с опасните климатични промени. С над 170 членуващи организации от 38 европейски държави, представляващи над 1500 НПО и повече от 47 милиона граждани, CAN Europe популяризира политиките за устойчив климат, енергетика и развитие в цяла Европа. За Земята е българският член на мрежата.

www.caneurope.org

Food and Water Action Europe е европейската програма на Food & Water Watch, организация с нестопанска цел, базирана в САЩ. Food & Water Action Europe защитава здравословната храна и чистата вода за всички. Ние се противопоставяме на корпорации, които поставят печалба пред хората и се застъпваме за демокрация, която подобрява живота на хората и защитава нашата околна среда.

www.foodandwatereurope.org

ESTHER BOLLENDORFF

Senior Gas Policy Coordinator

Climate Action Network Europe

esther@caneurope.org

 

FRIDA KIENINGER

Senior Campaigner Food & Water Action Europe

fkieninger@fweurope.org

+32 (0) 2893 1045

 

FEDERICO MASCOLO

Intern

Climate Action Network Europe

federico@caneurope.org

 

Брифингът е преведен от Десимир Панчев и Веселина Василева (газов координатор в За Земята, v.vasileva@zazemiata.org) на базата на оригиналния текст: http://bit.ly/2021PCI5thList

, , ,

„Поколение неизвестно“ – доклад и позиция на За Земята и Приятели на Земята Европа за новите ГМО

В настоящия доклад ще намерите позицията на За Земята и Приятели на Земята Европа относно ГМО2.0 – продуктите на генетичното редактиране.

Ето и накратко какво засягаме с него:

  • Кого овластява технологията, кого обезсилва и кой я притежава?
  • Агрохимическата индустрия представя тези нови техники като устойчиво решение, като се стреми да защити своя пазар за индустриални стоки и семена.
  • Понастоящем няма доказателства, че новото поколение ГМО ще изпълни някое от тези обещания.
  • Тези нови техники за редактиране на гени модифицират ДНК на растения, животни и микроби, променяйки генетичния материал на организма по начини, които не се срещат естествено и не се получават чрез конвенционално размножаване на растения.
  • Техниките за генетично редактиране могат да доведат до неочаквани резултати.
  • Тази непредсказуемост е един от основните аргументи за строгото регулиране, въведено за ГМО, а рискът остава и за продуктите на ГМО2.0. Следователно те следва да бъдат регулирани по същия начин.
  • Правилата за ГМО гарантират, че земеделските производители, животновъдите и потребителите са в състояние да вземат информирани решения, дали искат да използват ГМО, знаейки че са проведени изследвания за вероятните въздействия върху околната среда.
  • Лобистите, представляващи производителите на зърнени култури, картофи, захарно цвекло и други твърдят, че прилагането на съществуващото законодателство за ГМО към новото поколение технологии би било основна заплаха за техните икономически интереси.
  • Тяхната доминираща пазарна позиция означава, че могат да контролират достъпа до патента за технологията CRISPR на своите конкуренти, включително да определят цената за достъп до технологията.
  • Естествени сортове култури могат да бъдат разработени, за да се адаптират към променящия се климат, а по-малко интензивните форми на земеделие ще ни позволят да храним хората по устойчив начин.

Вижте целия доклад тук.

,

Становище по проект на Програма за качество на въздуха на София 2021-2026

На 18.12.2020 г. За Земята подадохме Становище по проекта на „Комплексна програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община за периода 2021-2026 г.“ (Програмата) в рамките на обществената консултация. То беше подкрепено от сдруженията Велоеволюция, Въздух за здраве, Горичка, „Грийнпийс“ – България, За Земята – достъп до правосъдие, Спаси София и WWF България

Документът се състои от 3 части, които можете да видите тук:

Становище

АНЕКС I “Допълнителни препоръки към Програма за управление на качеството       на атмосферния въздух на Столична община за периода 2021-2026 г.”

АНЕКС II „Препоръки по мерките, изложени в Приложение № 15 – План за действие към комплексната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на СО за периода 2021-2026 г.“

 

 

,

Генното инженерство застрашава поминъка на бъдещите поколения

Защо новите геномни техники трябва да бъдат обект на строго регулиране

Ще се появят ли ГМО в чиниите и полетата ни, които не се изследват достатъчно, без дори да се етикетират?
Това е реална опасност, свързана с нови техники за произвоство на ГМО, наречени генетично редактиране. В момента европейските институции са под силен натиск от индустрията за облекчаване на регулациите им.
,

Резултати от социологическо проучване за замърсяването на въздуха и COVID-19

Нашите партньори от Clean Air Fund възложиха проучване на общественото мнение на YouGov в някои от ключовите за тях страни. В този доклад представяме резултатите от него за България.

Според изследването българите разбират сериозния ефект от замърсяването на въздуха и го поставят като водещ фактор за общественото здраве пред редица други.

Повечето от респондентите смятат, че живеещите в силно замърсени райони биха се възстановили по-трудно при преболедуване от COVID-19. Голяма част от респондентите са забелязали подобрение на качеството на въздуха след началото на кризата с вируса.

Почти всички българи смятат, че качеството на въздуха в населените места, в които живеят трябва да се подобри и изразяват подкрепа за редица мерки в тази посока. Топ 3 от тях са: стимули за използване на по-чисти форми на транспорт, подобряване на обществения транспорт и стимули за домакинствата да използват по-чисти горива за отопление и готвене.

Докладът с данни за България на английски език може да прочетете тук.

Пълният доклад на английски език за всички страни и с анализ на данните може да прочетете тук.

,

Хората се тревожат от замърсяването с пластмаса и са готови да участват в решаването на проблема

Основни резултати от национално представително проучване на  обществените нагласи относно използването и ограничаването на пластмасови изделия за еднократна употреба

януари 2020 г.
Поръчано от екологично сдружение “За Земята”
Изпълнено от Маркетлинкс

През последните десетилетия пластмасата постепенно се превърна в неразделна част от ежедневието ни. Често намираме пластмасови отпадъци в морето, по плажовете, планинските пътеки, реките, градските градини, улици и площади, и всякакви открити пространства. Пластмасата е най-големият замърсител по черноморските плажове: 84% от откритите отпадъци са пластмасови. След цигарените угарки най-много са капачките от бутилки, чашките, парчета стиропор, опаковките от бързи закуски, бутилките за напитки, както и пластмасовите торбички. Всяка година стотици хиляди морски птици и бозайници по света умират от задушаване, задавяне или друго съприкосновение с пластмасови отпадъци. Освен навсякъде в околната среда, в нашите тела също има пластмасови частици, които поглъщаме чрез някои храни и напитки, включително морски дарове и дори бутилирана вода. Това носи рискове за здравето, които все още не са напълно оценени. Поради тези причини Европейският съюз въвежда ограничения за пластмасата за еднократна употреба, които България трябва да приложи от юли 2021 г. Тези ограничения включват забрана за седем продукта (клечки за уши, стиропорени съдове и др.). Други осем вида широко използвани изделия като пластмасовите бутилки, еднократните кутии за храна, т.нар. ‘картонени’ чаши за кафе с пластмасов слой, мокрите кърпички, опаковки от вафли, чипс и други, остават в обращение, но с цели за ограничаване на използваните количества.

Резултатите от проучването недвусмислено оборват широко разпространеното твърдение, че лошото управление на отпадъците у нас се дължи на липса на съзнание у гражданите. Преобладаващата част от анкетираните заявяват готовност да действат на лично ниво чрез промяна на навиците си, например като заменят пластмасовите пазарски пликове с платнени торби или като използват лични бутилки и чаши за многократна употреба. Същевременно запитаните изразяват силна подкрепа за по-решителни мерки от страна на държавните институции и производителите за намаляване употребата на пластмасови изделия и произтичащото от тях замърсяване на околната среда.

За да са възможно най-ефективни, политиките и мерките за ограничаване на използването на пластмаса, трябва да бъдат съобразени с обществени нагласи поради ключовата роля на гражданите като потребители и данъкоплатци.

, ,

Атлас на почвите

Това издание на „Атлас на почвите“ има за цел да представи на широката българска публика почвата в цялата си палитра от функции. Кратки статии и красноречиви графики изобразяват динамичната връзка между световната интактна екосистема и антропогенната намеса, както и глобалните липси и излишъци от храна. И не на последно място се разглежда проблемът с концентрацията на земеделските земи и тяхното умишлено заграбване. България също е засегната, затова е време да осъзнаем проблемите и да започнем да се занимаваме с тях.

Атлас на почвите“ показва тенденциите, шансовете, рисковете и грешките в боравенето със земята. В същото време излага на показ усилията на политиката и дава импулс за това как всеки един от нас може да допринесе за опазване на почвата. Дребните земеделци, които обичат земята си са надежда за бъдещето. Нека този атлас им вдъхне смелост. Ние използваме почвите по света, като че ли те са неизчерпаеми и при това теглим от сметка, в която не внасяме нищо. За образуването на един тънък слой плодородна почва често са необходими няколко хиляди години, а само един час силен дъжд може да я унищожи. Почвите не се възстановяват в рамките на един човешки живот. Към това се добавя и фактът, че достъпът до почви по света е разпределен много различно. Липсата на оземляване или стопанисването на много малки площи застрашават преживяването на много семейства. Средният европеец се нуждае от 1,3 хектара (13 дка) годишно за производството на консумираните от него продукти. Това е точно шест пъти повече, отколкото се полагат на един човек в Бангладеш. Освен това, почти 60% от използваните за консумацията в Европа площи са извън територията на ЕС.

Потребността от храни, фуражи и биомаса за производство на гориво в световен мащаб нараства непрекъснато. В тази връзка нараства все повече и стойността на земята. Борбата за гарантирани права на ползване на земята, било колективно или индивидуално, представлява централен въпрос за преживяването в много региони по света. Глобалното значение на почвите изисква глобални отговори.

Прочетете целия доклад тук.

, ,

Отворено писмо: Време е Министерство на енергетиката и ЕБВР да намерят решение за Бели бряг

Вече няколко години хората в Белия бряг са в хватката на непосилни преговори с Мини Марица-изток (ММИ), които се явяват единствен купувач на имотите им. Селото е предвидено за заличаване през 2023г. и времето за доброволно напускане на имотите срещу съответното обезщетение изтича.

За съжаление в процеса крайно безучастни остават две ключови структури – Министерство на енергетиката на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). А те биха могли за допринесат за благоприятна развръзка на преговорите.

ЕБВР е кредитор и разпоредител на средства по програми, както директно финансиращи дейности в Мини Марица-изток, така и по линия на облигациите на Български енергиен холдинг, осигурени на холдинга, за да преструктурира дълговете си. Под шапката на холдинга са и самите мини.

„За Земята“ се обръща и към Министерство на енергетиката, и към ЕБВР със следното отворено писмо. Време е и двете структури да се включат адекватно в процеса, защото Мини Марица-изток нямат нито капацитет, нито мотивация да се справят с казуса самостоятелно. Всички изброени проблеми остават нерешени, а остава по-малко от половин година до влизане в процедура на принудително отчуждаване. Освен че за това време трябва да се постигне съгласие по изброените спорни точки, наложително е и да се премине процедура на оценка на оставащите имоти и да се структурат оферти за собствеността и нуждите на хората. Фиаското към днешна дата изглежда почти гарантирано. С риск да сме черногледи пророци, единственият път може да се окаже поредно изместване на датата за преселване в бъдещето. А това ще е смазващо за психиката на останалите в селото хора. Отправяме предизвикателство към Министър Петкова и към ЕБВР да ни опровергаят за добро!

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

, ,

Редактирането на гени: рискове за здравето и околната среда

Докладът  успява да обясни новото поколение ГМО на един достъпен език, а в същото време е издържан от научна гледна точка. В него може да се намери информация, която да отговори на някои от най-важните въпроси. Какво означават „генетично редактиране“, „CRISPR“, „генетично насочване“ и други подобни термини, които малко по малко се появяват в медии, презентации, дискусии. Наистина ли те са толкова прецизни и безопасни? Следва ли да бъдат регулирани, както старото поколение ГМО или трябва да бъдат употребявани без контрол?

,

ТРАНСПОРТЪТ и замърсяването на въздуха в София

Докладът търси причините за замърсяването на въздуха в София с фини прахови частици и азотен диоксид от транспорта, анализира същността на проблема и дава насоки за решаването му.

Ако искате да прочетете доклада, натиснете тук.

,

Какво мислят хората за отоплението с твърди горива? Резултати и изводи от национално представително проучване на За Земята

В опит да попълним част от липсващата информация, свързана с битовото отопление с твърди горива от За Земята възложихме Национално представително проучване, което беше извършено от Маркетлинкс през месец септември 2018 г. Настоящият доклад е базиран на данните от него.

Основната цел на изследването е да проучи нагласатана гражданите за смяна на вида отопление, който ползват, и да се подпомогнат институциите при разработването на мерки в тази посока, подкрепени от съответни финансови механизми към тях.

Фокусът на изследването е върху отоплението с дърва и въглища, като се оценява какво е важно и необходимо за хората, за да преминат към по-чисто отопление. Представено е и разбирането на гражданите за връзката между отопление с дърва и въглища  и неговото въздействие върху здравето и качестовото на въздуха, както и основна информация с какво се отопляват хората в страната.

Прочетете доклада тук  (настоящата версия е с отстранени грешки и затова се отличава от първоначално качената. Извиняваме се за причиненото неудобство!).

,

Доклад Зони с ниски емисии за битово отопление – необходимата мярка за чист въздух

 

Доклад Зони с ниски емисии за битово отопление - Проучване на международния опит и изводи за България

Доклад Зони с ниски емисии за битово отопление.

В търсене на решения на обществения проблем с лошото качество на атмосферния въздух, и в частност с наднормените нива на ФПЧ, Екологично сдружение За Земята представя една слабо коментирана у нас практика – създаването на зони с ниски емисии за битово отопление с твърдо гориво. Мярката е изследвана в независимо проучване (това да е линк към доклада) с примери и резултати от няколко държави (Полша, Обединеното Кралство, Италия и други) и изводи за нуждата от прилагането и у нас.

Прочетете доклада тук.

,

Филтър на всеки комин? Проучване на международния опит и приложимостта му в България

Отново е сезонът на мъглите и инверсиите, отново България диша мръсен въздух с наднормени нива на фините прахов частици (ФПЧ). Все по-често чуваме от управляващите и медиите за филтри на комини, които ще помагат за намаляване на замърсяването. В тази връзка Екологично сдружение За Земята поръча независимо проучване на опита и резултатите от ползването им за намаляване на ФПЧ от битово отопление на твърди горива в няколко държави с изводи за очакваната им ефективност у нас.
Вижте проучването тук

Невидими ръце

Невидими ръце: Първоначална оценка на мащаба на неформалния сектор за събиране на вторични суровини в София

171116_Ocenka_Wastepickers_Sofia_final-format

Трайни и безопасни алтернативи за менструална хигиена
,

Менструалната хигиена: Изделия за многократна употреба без токсини

Жените могат едновременно да подобрят качеството си на живот и да се борят със замърсяването с  пластмаси.

Менструалната хигиена: Изделия за многократна употреба без токсини

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

,

Неподходящи заместители на пластмасите за еднократна употреба

Не се заблуждавайте от неподходящи заместители! Да не заменяме едни изделия за еднократна употреба с други.

Не се заблуждавайте от неподходящи заместители!
Да не заменяме едни изделия за еднократна употреба с други.

Кракто изложение от обединението Rethink Plastic (Да преосмислим пластмасата), което предупреждава политицте за заблуждаващи и неподходящи заместители на еднократната пластмаса като биоразградими пластмаси или изделия от смесени материали, включващи пластмасов слой.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

,

Концентрация на земеделието в България. Необходимите реформи

В този доклад накратко се представят причините за свръхконцентрацията на селското стопанство в България и се разглежда липсата на адекватна правителствена реакция на този процес. Разясняват се негативните му ефекти и се предписват възможни посоки за реформиране на сектора на национално и европейско ниво. Българският казус се поставя в светлината на сходни процеси в други европейски страни. Посочват се и тенденциите за признание на проблема на международно ниво. Препращаме и към предишното изследване на За Земята върху този проблем.

В докладa също се очертават основни посоки за възможни реформи, чрез които да се ограничи свръхокрупняването на сектора, както и негативните ефекти, съпътстващи свръхокрупняването.

Прочетете доклада тук.

 

, ,

Обществени нагласи към етикетирането на ГМО и въвеждане на стандарт „Без ГМО“

Този доклад представява анализ на резултатите от националното представително проучване на обществените нагласи върху етикетирането на ГМО и въвеждането на стандарт „Без ГМО“, извършено от „Маркет линкс“ по поръчка на екологично сдружение „За Земята“.  Въвеждането на стандарт „Без ГМО“ се радва на широка подкрепа и е в интерес на цялото общество, но се изисква по-висока демократична представителност в разработването му. 74.9% от анкетираните искат такъв. Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%.

Силната обществена подкрепа за въвеждането на доброволен стандарт „Без ГМО“, както и негативните нагласи към ГМО са силен инструмент за постигането на хранителна независимост. Във втората част се резюмира връзката между хранителната независимост и ГМО.

Прочетете доклада тук.

,

Концентрация на земеделието в България

С този доклад оборваме широко разпространените допускания за раздробеност на българското земеделие и представяме една по-усложнена картина на ситуацията. Дори бегъл поглед върху държавните статистики показва, че има устойчива тенденция към спад на общия брой на земеделските стопанства и съсредоточаване на използваната земеделска площ в ръцете на малко, но големи стопанства.

Изследването ни показва, че в страната ни процесите на „заграбване на земя“ (от англ. land grabbing) са изключително напреднали, като през 2013 г. едва 4% от земеделските производители стопанисват 85% от използваната земеделска площ.

Земята в България е изключително неравномерно разпределена и спрямо средните нива в Европа. За 2010 г. средният дял на стопанствата с под 2 ха за ЕС-28 е около 50%, а в България е над 80%. За 2010 г. средните стопанства (с ИЗП от 2 до 10 ха) в България имат тройно по-малък дял в местното селско стопанство спрямо средните нива в ЕС-28.

Прочетете доклада тук.

,

От фермата до трапезата: обществена подкрепа за местна и устойчиво произведена храна

За Земята публикува  брошура с инфографики , базирани на данни от социологическо проучване в осем европейски страни, изготвено за Приятели на Земята Европа и За Земята, което показа висока обществена подкрепа за устойчиво произведена и продавана локално храна.

Според проучването 94% от българите смятат, че правителството трябва да подкрепя повече местно произведената храна. От интервюираните в страната 81% се опитват да разберат, дали храната, която купуват е произведена локално, но 71% смятат, че е трудно да намерят информация от къде могат да си купят такава. 61% от анкетираните смятат, че няма достатъчно места да закупят местно произведена храна в района, в който живеят, а само 43% понякога си купуват такава. В същото време 89% смятат, че закупуването на местно произведена храна помага за създаването на работни места в региона.   Според За Земята тези данни показват, че местните и централните власти трябва да положат повече усилия, за да се популяризират съществуващите места и начини за закупуване на местно произвeдени храни, като фермерските пазари, хранителните кооперативи и др.

От фермата до трапезата: обществена подкрепа за местна и устойчиво произведена храна

,

Храна от стопанството: социалните, екологичните и икономическите ползи от местните хранителни системи

В близкото бъдеще ще бъдем принудени не само да изхранваме повече хора по един устойчив начин, но освен това ще се наложи да задоволяваме нови и променящи се обществени потребности.

Този доклад разглежда някои от най-новаторските и находчиви начини, по които са започнали да се справят с този проблем производителите и потребителите на храни в различни части на Европа. Разглеждаме пет случая, онагледяващи различните пътища, по които общности откриват по-устойчиви начини да се произвежда и консумира храна с изгода за всички. Методите са различни, но резултатите са едни и същи: контролът върху хранителната система се връща отново към малките, устойчиви стопанства и производителите на храна, за сметка на едрия промишлен бизнес, който владее пазара днес и който поставя печалбата преди благосъстоянието на хората и на планетата.

Прочетете доклада тук.