,

Зоната с ниски емисии в София: кула, предопределена да се срути?

Столична община (СО) обяви на 16 юни обществена консултация по свой проект за Наредба за създаване на зони с ниски емисии (ЗНЕ) на вредни вещества и намаляване на източниците на замърсяване на атмосферния въздух на територията общината. На първо четене това би трябвало да радва всеки, който е заинтересован градът ни да е по-чисто и по-здравословно място за живот. ЗНЕ работят, когато са проектирани внимателно и с ясни цели, се вижда от опита на редица други държави. За съжаление по нашите ширини по-скоро отново ни остана само желанието нещо да стане както трябва, а се получи както обикновено. 

В реална опасност сме зоната да се окаже мъртвородена, заради пропуските в процеса на създаването на нормативната база за нея. Този процес е изключително важен, защото предопределя както качеството на самите мерки, така и приемането на последващите ограничения от страна обществото. Затова той трябваше да е достъпен и публичен – с обществен дебат, предхождащ наредбата. Така тя щеше да се явява естествената правна форма на консенсусното разбиране каква трябва да е зоната –  времево и пространствено, при какви етапи на въвеждане и при какви условия. Такъв разговор и процес не се състоя, въпреки опитите на За Земята още от 2021 година да убеди ръководството на Столична община за необходимостта от ясен, отворен и приобщаващ процес. В същото време липсва и аналитичната база, която да защити дадена визия за ниско-емисионната зона. В момента имаме проекто-наредба и откъслечни анализи. Подход, който ни лишава от всякаква предвидимост и вещае вяла обществена подкрепа за инициативата.

Без включване на гражданското общество и генериране на обществена подкрепа   

Включването на граждани, научна общност и НПО в процеса на създаване на зоната чрез участие в различни консултации и допитвания, а не само с коментари на финалния продукт, е изключително важно. Обществеността трябваше да бъде уведомена и да ѝ бъдат предварително предоставени, публично представени и разяснени онези анализи и изследвания, въз основа на които са формулирани предложенията в Наредбата. Повишената публична информираност и ангажираност биха гарантирали по-широкото възприемане и спазване на мерките, както и успешната защита на нормативния акт в съда. 

Без ясни, измерими цели

Не беше спазен и логичният и правилен подход за създаването на самата наредба. В началото на процеса по определяне на зоната следваше да бъде посочена нейната конкретна цел, както и параметрите и индикаторите за постигането ѝ. „Да намалим замърсяването, като забраним употреба на стари автомобили и отопление с твърди горива” не е конкретна цел. Цел може да са стремежът към постигането на измерими резултати, като: определено количество спестени емисии в тонове на година, конкретно количество намалени концентрации на вредни газове и ФПЧ, определен брой по-малко дни с превишения, намален брой автомобили по пътищата на София от дадена категория, намален брой хора дългосрочно изложени на високи нива на замърсяване. Целта трябва да има и срок за постигане, който да е реалистичен, но и амбициозен. Когато няма ясно поставена, измерима цел е невъзможно да се направи анализ дали наредбата и предвидените в нея мерки са правилни, има ли по-добри варианти. Като минимум още след приемането на Програма за качеството на атмосферния въздух (ПКАВ) трябваше да се продължи работата на Програмния съвет и дискусиите в него по разработването на ЗНЕ. Нищо подобно не се случи и едва година по-късно се имитира дебат за зоната в рамките на съвета.

Без експертно обосновани сценарии и технически анализи

След поставянето на целта, експертите на общината и/или външни експерти следваше да разработят сценарии с технически анализи, които да покажат различни варианти за прилагане на ЗНЕ. Всеки от тях – със съответните очаквани ефекти от гледна точка на постигането на заложената цел. Сценариите трябваше да са придружени с оценка за въздействие и предложение за реализиране на мерки, които да компенсират налагането на забрани и да подпомогнат пряко и косвено засегнатите граждани, както по отношение на транспорта, така и по отношение на битовото отопление. Тези варианти и анализите към тях следваше да бъдат на разположение за коментари и дискусия като минимум от Програмния съвет, а най-добре и да се поканят по-широк кръг граждани и експерти. Съответните сценарии трябваше да бъдат оценени и от към възприемане на обществото например чрез фокус групи. Не само, че подобен подход относно консултирането не беше възприет, но и не изглежда от Столична община да са направили какъвто и да е технически анализ на предлаганите ограничителни мерки, особено по отношение на ЗНЕ за транспорта. Изключително ниската амбиция на СО за първия етап на мярката до 2030 г. обещава единствено, че практически няма да има особен ефект от нейното реализиране.

Едва след като се извървят горните стъпки, от общината трябваше да вземат решение как да изглеждат и да се реализират зоните, и да се свърши юридическата работа по създаване на текстовете на наредбата. Самата работа по-горе щеше да е и солидна основа за създаването на мотивите към наредбата. Понеже това не беше направено в момента не можем да кажем каква е целта на Наредбата, какво ще се постигне с мерките в нея, това ли са най-добрите мерки спрямо финансов ресурс, техническа възможност и минимална намеса в свободите на гражданите за реализиране на целите. Заради това смятаме, че изключително претупаният процес предопределя и незадоволителното качество. Ние не бихме могли да подкрепим нито начина на създаване на Наредбата, нито резултатът, който виждаме като текстове. 

Такива зони се въвеждат за първи път в България. Ясно е, че много настройки ще се правят с времето, но изключително ниското ниво от което се тръгва е обидно за гражданите на София, които от години искат и чакат чист въздух, но той все се отлага, докато хората се разболяват и умират. Отново сме свидетели на претупване на поредния важен процес за развитието на София. Всичко, което си заслужава да направим по принцип, си струва усилието да се свърши както трябва от първия път. 

 

/by
, ,

Жители на община Стара Загора излизат на протест за чист въздух и здраве

Старт на процедурите за изграждане на завод за третиране на отпадъци чрез пиролиза в землището на село Ракитница край Стара Загора се кани да гласува на 30 юни Общинският съвет на града. Скъпоструващата експериментална технология е потенциално замърсяваща. В отговор, активни хора от региона се събират на протест пред кметството на с. Ракитница два дни по-рано – във вторник, 28 юни, 18:00. 

Жители на Стара Загора и селата Ракитница, Арнаутито, Кирилово, Богомилово, Калояновец се опасяват, че при промотираният от общината процес пиролиза ще се третират смесени отпадъци, пластмаса, гуми и други, което крие опасност за чистотата на въздуха, създава риск за здравето на хората и за околната среда от потенциално замърсяване с диоксини и фурани, живак и други тежки метали. [1] 

„Използването на пиролиза не решава проблема с отпадъците на Стара Загора и не е свързано с цялостна стратегия, предложението противоречи на йерархията за управление на отпадъци. Технологията не се използва за смесени битови отпадъци и би могло да обвърже дългосрочно общината със скъп и потенциално опасен за здравето проект.“, казва Ивайло Хлебаров от екип „Чист въздух“ на „За Земята“. 

Предложението на инвеститора включва постигане на капацитет от 120 хиляди тона отпадъци на година, което е две трети от капацитета на предложения инсинератор за столицата. За сравнение, Община Стара Загора генерира 54 хил. т. отпадъци на година [2], които не са достатъчни за икономически ефективен мащаб на проекта. Това означава, че неминуемо ще се използват отпадъци от други общини и/или внос от чужбина.

Основният довод на Общината е запълване на първата клетка на регионалното депо на 75% и новата цел на ЕС за депониране на едва 10% на отпадъците до 2035 година. Търсенето на решение единствено в скъпи технологични проекти за третиране на смесените битови отпадъци е по-скъпо и не толкова успешно, колкото следването на дългосрочна стратегия за разделяне на полезните материали в отпадъците още при източника и минимизиране на отпадъците, които се изхвърлят смесено.

От „За Земята“ припомняме, че от 2017 г. функционира  нова „Регионална система за управление на отпадъците в регион Стара Загора“, изградена с европейски средства на стойност над 52 млн. лв. с включени регионално депо за неопасни отпадъци, център за рециклиране и компостираща инсталация. В проекта е заложена цел до 2020 г. процентът рециклиран отпадък в регион Стара Загора да бъде 53%. 

„Преди предприемането на такава сериозна и потенциално опасна стъпка, Община Стара Загора трябва да направи подробен план и разчет на сметките как ще постигне новите цели на ЕС за рециклиране и разделно събиране на биологични отпадъци.“, казва Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“.

Община Стара Загора организира две обществени обсъждания, в които бъдещият инвеститор представи проекта си. Тези обсъждания, както стана ясно, не бяха част от процедура, а според твърденията на община Стара Загора – проучване на общественото мнение. Освен презентация в полза на проекта, не беше предоставена повече информация, вместо това, 4 месеца по-късно, кметът Живко Тодоров излиза с предложение за зелена светлина за процедурите. [3]

От „За Земята“ поставяме следните въпроси на Община Стара Загора, за които липсва публична информация: 

  • Откъде ще се захранва инсталацията, какви са в момента количествата битов отпадък в Община Стара Загора и колко от тях не се рециклират? 
  • Каква част от битовите отпадъци ще идват от общината и каква от други места? Ще се горят ли вносни отпадъци? Колко ще плаща община Стара Загора на инвеститора за тон приет отпадък?
  • Какви стъпки ще предприеме Община Стара Загора да изпълни изискванията за рециклиране – 65% до 2035 г., както и за ?
  • Общината ще поема ли финансови ангажименти към инвеститора и за какъв период?

 

Бележки: 

[1] Пиролизата е високотемпературна технология за третиране на отпадъци, която създава газ, твърди и течни остатъчни материали. 

Отделеният газ след това се изгаря, отделяйки опасни замърсители — диоксини и фурани, живак и други тежки метали, серен диоксид, прахови частици  и други, както и токсични замърсители в пепелта и замърсени води. 

Много от тези замърсители са канцерогенни и застрашават здравето на хората, дори да са в малки концентрации. 

Правени са изследвания в експериментално съоръжение за пиролиза в южна Калифорния, което е показало наличието на повече диоксини, летливи органични съединения,азотен оксид и прахови частици. 

[2] Източник – Програмата за управление на отпадъци 2021-2028 на община Стара Загора

[3]  https://zaistinata.com/инвеститор-от-бургас-иска-да-строи-и/

/by

Доклад: Всеки жител на България диша замърсен въздух

Целите на централната, местната власт и гражданското общество по отношение на замърсения въздух са едни и същи, затова сътрудничеството трябва да се подобри още

През 2019 г замърсяването на въздуха, основно с фини прахови частици (ФПЧ), е било 7-мият най-значим рисков фактор за преждевременна смърт в България, довел до 11 000 смъртни случая. Въпреки спада на нивата на основните замърсители на въздуха през последното десетилетие, на практика 100% от населението на България живее в райони,в които се превишават препоръките от СЗО за концентрация на ФПЧ. При това смъртността от замърсен въздух в страната ни е най-високата в Югоизточна Европа и почти два пъти над световната смъртност, дължаща се на замърсяването на въздуха – между 10 и 20% от смъртните случаи от дихателни и сърдено-съдови заболявания и диабет в страната. 68% от тези случаи са при възрастни над 70 години. Битовите източници са допринесли най-много за смъртните случаи, следвани от производството на енергия, разнасяният от вятъра прах, както и селското стопанство.

Всички тези факти са изводи от докладa за състоянието на въздуха в България „Тенденции в качеството на въздуха и здравето в България: Специален доклад за състоянието на въздуха в световен мащаб“, изготвен от Института за здравни ефекти, съвместно с български учени.  

Данните бяха представени от д-р Палави Пант и доц. д-р Ангел Джамбов по време на семинар на тема „Качеството на въздуха и здравето в България“ в Пловдив. Събитието се организира съвместно от Медицински университет – Пловдив и Health Effects Institute, САЩ и е част от проекта на Health Effects Institute „Замърсяване на въздуха, източници и здравни въздействия в Югоизточна Европа”, финансиран от Clean Air Fund. В събитието взеха участие водещи специалисти от България, Европа и САЩ – изследователи, лекари и политици, ангажирани с качеството на атмосферния въздух в България.

В атмосферата също се образуват фини частици от газообразни замърсители на въздуха, като азотни или серни оксиди. Въпреки, че излагането и на по-малки, и на по-големи частици във въздуха може да бъде вредно, проучванията показват, че излагането на високи нива на ФПЧ2.5 в продължение на няколко години най-убедително повишава риска от смърт и заболеваемост от сърдечно-съдови, дихателни, метаболитни и други видове заболявания, се посочва още в доклада. Такива малки частици могат да останат във въздуха с дни и да бъдат пренесени от вятъра на хиляди километри. Тези частици проникват дълбоко в белите дробове.

Страната отчита официално подобрение на средногодишните нива на замърсяване, но ситуацията през зимата е много по-критична всяка година. Това важи особено, но не само, за месечните концентрации на ФПЧ2.5 в София и Пловдив — двата най-големи града в страната – които са много по-високи през зимния сезон. Повишаването започва през септември и октомври, а най-високите стойности обикновено се наблюдават през месец януари. Енергийната бедност и достъпът до чиста енергия остават ключови проблеми и има недостатъчен достъп до качествени данни за експозицията на населението, се посочва също в доклада. В страната има 57 станции, които измерват качеството на въздуха с помощта на монитори от нормативен клас, но само 10 от тях измерват ФПЧ2.5, 7 от които се намират в най-големите български градове.

Липсата на достатъчно смели мерки е пагубна

За да подобрим качеството на въздуха, а оттам и качеството на живот на гражданите на България, е нужно признаване и припознаване на проблема, реално измерване на замърсяването, оценка и приоритизация на действия на национално и местно ниво, е позицията на „За Земята“.  За ФПЧ10 това е постигнато до някъде, но за ФПЧ2.5, ФПЧ0.1, ултрафини прахови частици реално няма данни, говори се и се знае малко в обществото. Политиките би трябвало да са още по-амбициозни, за да има реално подобряване на качеството на въздуха и за тези замърсители.

По отношения на азотния диоксид въпросът е още по-потулен, няма реално измерване от автоматичните измервателни станции, много малко станции са насочени към измерване на замърсяването от градски трафик, станциите не отговарят на изискванията за тяхното физическо разполагане в пространството и отстояние от пътното платно. Столична община например все още твърди, че няма средногодишни превишения на нормата за NO2, докато независимо изследване с дифузионни тръби на „За Земята“ за цялата 2021 година показа превишения на средногодишната норма в 19 от 27 точки на измерване. На събитие на община Пловдив в края на януари тази година, посветено на мярката Зони с ниски емисии (ЗНЕ) отново бе разпространена невярната информация, че проблем с NOx няма.

Абсолютно необходимо е да спрем с лъжовните твърдения и заблуждаването на обществото за замърсяването, трябва да признаем и приемем предизвикателството, да измерваме и разбираме замърсяването и неговите ефекти, за да можем да работим целенасочено за чист въздух. Нужни са смели, иновативни, непопулярни, а не „приемливи“ мерки, което преведено на не политически език, означава възможно най-меки мерки, без сериозни ограничения, с много изключения, ако все пак има ограничения.

Това включва ЗНЕ за транспорта и битовото отопление, зони с нулеви емисии, забрана за отопление в градовете с твърди горива до 2-3 години, зона 30 / зона с успокоен трафик, такса задръстване в големите градове, намаляване на паркоместа в централните градски зони, улици за пешеходци.

Същевременно е необходимо насърчаване, развитие, подпомагане на алтернативите – преход към незамърсяващ начин на отопление с инвертори, хипер инвертори, термопомпи, централно парно; насърчаване на устойчива мобилност – градски транспорт, вело- (и други двуколесни) превозни средства, споделения транспорт, пешеходната инфраструктура.

Всичко това не бива да се отлага повече във времето, а да се осъществи с категорични мерки и действия сега.

Обединяване на усилията за подобряване на качеството на живот

Взаимодействието и подкрепа между централна, местна власт и гражданското общество е естествен процес, доколкото качеството на въздуха е проблем на всеки, живеещ в България, независимо дали той е овластен или не. В тази връзка по ОПОС 2021 – 2027 е предвидена мярка за създаване на Национална мрежа на експерти по качество на атмосферния въздух (НМЕКАВ) – инициатива, която приветстваме. Общините също обединяват сили – има заявка за такова сътрудничество между София, Пловдив,Бургас, Варна – за взаимопомощ и обмен на знания и експертиза за чист въздух. Но е нужно допълнително внимание и енергия в посока взаимодействие и подкрепа с ясни програми, насоки и помощ от МОСВ към общините за разработване на ПКАВ и прилагане на мерки, постоянни информационни кампании сред гражданите на национално и местно ниво за значимостта на подобряване на качеството на атмосферния въздух, работа от врата на врата на местно ниво за оценка на нуждите (отопление и мобилност) за предлагане на кореспондиращи мерки и развитие на алтернативи, които да са налични за гражданите.

Включването на гражданите може да става с работа с фокус групи, проучване на нагласи, включване и приемане на експертизата от научния и гражданския сектор в подготовката, приемането и прилагането на решения.  Самото гражданско общество става все по-активно по проблемите, свързани със замърсяването на въздуха. Това се вижда и от наскоро създаденото национално обединение за чист въздух „Дишай, България“, в което се включват организации от 10 знакови български градове по отношение на замърсяването от транспорт, индустрия, горене на отпадъци. 

Ако се подобри комуникацията, гражданско участие, включването на гражданите в планирането на мерките и тяхното прилагане от най-ранен етап, това ще доведе и до по-доброто приемане на регулациите и ограниченията от обществото. Целта на всички нас е да работим за чист въздух – безсмислено е да има разделение, поляризация, съпротива или дори затваряне за ответното мнение.

/by

Граждански организации от 10 града се обединиха в борбата за по-чист въздух

„Дишай, България“ е официалното наименование на националното обединение за чист въздух, което беше основано от представители на граждански сдружения от много части на страната с опит в борбата за по-добро качество на въздуха. Това се случи по време на специална среща на 18 и 19 юни 2022 г. в Девня.

Обединението, без аналог в специфичната сфера в страната, се създава с цел по-ефективно адресиране на един от най-сериозните екологични и здравни проблеми на България. Според данни на Световната здравна организация над 97% от българите са изложени на ефектите на замърсения въздух, било то от индустрия, транспорт, битово отопление или друг тип изгаряне. „Дишай, България“ ще помогне да се координират усилията на неправителствения сектор в областта и да се повишат експертизата и ефективността на действията и подкрепата на местните общности в усилията им за постигане на по-чиста и здравословна среда на живот по места и в страната като цяло.

Учредяващите организации са от 10 ключови града, имащи проблем със замърсяването на въздуха  – София, Пловдив, Русе, Девня, Благоевград, Велико Търново, Димитровград, Перник, Павликени, Сухиндол, като вече има изявен интерес и за присъединяването на още членове. Повечето от участниците вече са ветерани в работата с местните и централни власти по въпросите на екологията и обединеният им капацитет ще превърне „Дишай, България“ в стабилна и активна организация, която може и знае как успешно да адресира проблемите, свързани с качеството на въздуха. Наличието на обединение ще спомогне и за популяризиране на национално ниво на многото, често фрапиращи проблеми на местните общности. 

Замърсяването на въздуха има различен произход в различните населени места, но коренът на проблемите често е сходен. Постигането на националните норми за качество на атмосферния въздух в страната, както и на изискванията на Световната здравна организация в областта на замърсяването на въздуха може да се осъществи само с по-силно и по-тясно ангажиране на институции и граждани. Това означава повишаване на институционалния капацитет и контрола при прилагане на политики и програми за качество на атмосферния въздух (НПКАВ) и увеличаване на гражданско участие на местно ниво.

„Дишай, България“ ще изисква, ще настоява и ще работи в няколко направления. Освен за изготвяне на програми за качество на въздуха, водещи до постигане на нормите за качество на атмосферния въздух в най-кратък срок, сред целите, които си поставя обединението при учредяването си са: подобряването на системата за мониторинг на качество на въздуха, ускоряването на програмите за подмяна на отоплението на дърва и въглища в бита с екологични алтернативи и декарбонизация на отоплението,  ускоряването на процесите за насърчаване на алтернативна и устойчива градска мобилност и декарбонизация на транспорта, ефективен контрол върху работата на замърсяващите въздуха индустриалните инсталации, както и не на последно място – прекратяването на изгарянето на отпадъци в индустрията и бита и изгарянето на биомаса в ТЕЦ. „Дишай, България“ ще работи и за реален контрол върху емисиите и миризмите, отделяни от животновъдните и преработващите животински и растителни продукти индустрии и ще търси адекватни санкции за нарушителите на всички разпоредби, свързани с осигуряването на чистотата на въздуха в България.

Организациите-учредители на „Дишай, България“ са:

Платформа „Дишай Пловдив“

Сдружение „Инициативи за Пловдив“

Сдружение „Дишай Русе“

Група „За чисти въздух и вода в Русе“

Гражданско обединение „Благоевград диша“

Сдружение „Ти решаваш“

Сдружение „Дишай, Девня“

Гражданска инициатива „Дишай, Димитровград“

Сдружение „Дишай, Велико Търново“

Сдружение „Дишай, Перник“

Екологично сдружение „За Земята“

/by
,

Международната конференция „Чиста енергия за хората“ дава изпълними идеи за градове със здравословен въздух и комфортни домове

Как да живеем комфортно в енергийно ефективни сгради и да пътуваме достъпно, удобно, докато се грижим за чистотата на въздуха и се адаптираме към промените в климата? На тези въпроси се опитва да отговори петото издание на международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“, която ще се проведе в дните между 20.06 и 24.06. Основна тема е енергийната ефективност и възобновяемата енергия в отоплението, а отделен панел е посветен на взаимовръзките с транспорта и качеството на въздуха, който дишаме. Експерти от Централна, Източна и Югоизточна Европа ще споделят интересни примери и знания, съобразено със спецификите на региона. Специално внимание ще бъде обърнато на потенциалът на термопомпите, от които се интересуват все повече домакинства, както и на възможностите за финансиране.

Присъствието на конференцията е напълно безплатно и достъпно онлайн за всеки. Необходима е само регистрация. Лекциите ще бъдат излъчвани на живо на български и английски и в YouTube канала на „За Земята“.

За „Чиста енергия за хората“организаторите от Екологично сдружение „За Земята“ си партнират с E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network. Трите организации са известни с дългогодишната си работа по темите, свързани с възобновяемата енергия, енергийната ефективност и чистотата на въздуха. Конференцията ще бъде открита от вицепремиера по климатични промени и министър на околната среда и водите Борислав Сандов.

Сред участниците от България са утвърдени експерти в областта на енергийната ефективност, ВЕИ и сградни обновявания като Драгомир Цанев от Център за енергийна ефективност ЕнЕфект и Боян Кусаров от Danfoss Bulgaria. Върху проблемите на замърсяването от транспорта и решенията чрез градско планиране ще се спрат Ася Добруджалиева от Асоциация на Еколозите от Общините в България, Цветан Колев от Сдружение за градски политики и Ангел Буров от Университета по архитектура и геодезия.

Международното участие е особено силно — Томас Новак/Thomas Nowak от European Heat Pump Association и Ричард Лоус/ Richard Lowes от The Regulatory Assistance Project ще разкажат за ролята и потенциала на термопомпите да спомогнат за редуцирането на замърсяването на въздуха. Боян Богданович / Boyan Bogdanovic от фонда ReDEWeB към Европейската банка за възстановяване и развитие ще се спре върху политиката за подкрепата на декарбонизацията в топлофикациите, а Санджив Кумар/ Sanjeev Kumar от European Geothermal Energy Council ще представи възможностите на геотермалната енергия пред топлофикациите. Амели Ансел / Amélie Ancelle от Energy Cities ще сподели ценен регионален опит как градовете могат по-бързо да вървят към намаляване на вредните емисии от отоплението и транспорта. Стратегията на Виена за декарбонизация ще представи Александър Валиш / Alexander Wallisch от Wien Energie, а върху възможностите за финансиране и добрите примери от региона ще се концентрира Ана Кларич/ Ana Klarić от Door Croatia.

/by
, ,

Да очакваме ли бум на внос на употребявани дизелови автомобили от Западна Европа?

Защо по света има мерки срещу замърсяващите автомобили и какво следва за автомобилите с двигатели с вътрешно горене?

В Европа 21% от емисиите на парникови газове се дължат на транспорта, а автомобилният транспорт е причина за повече от 70% от тях. Най-голям дял имат леките автомобили, отговорни за около 12% от общото количество на СО2 емисии в ЕС. За да се постигне целта на Европейския зелен пакт, а именно Европа да стане климатично неутрална до 2050 г., емисиите на CO2 от транспорта трябва да бъдат намалени с 90%. ЕК предлага забрана на продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене след 2035 г., а 63% от европейските граждани подкрепят забраната за продажбата на нови дизелови и бензинови автомобили след 2030 г.

Данъците върху превозните средства според горивото им играят важна роля като данъчни приходи и са политически инструмент за намаляване на вредните емисии от колите с ДВГ. Тези такси се използват все по-често за насочване на избора на потребителите към закупуването на по-ефективни и по-малко замърсяващи превозни средства. Ето няколко примера от Западна и Централна Европа.

Франция

Системата „Бонус-малус“ е един от основните климатични инструменти във френския транспортен сектор, който успешно допринася за намаляване на средните емисии от леки автомобили след въвеждането му през 2008 г. Приходите от таксите за превозни средства с интензивно отделяне на емисии се използват за финансиране на бонусни плащания за електрически превозни средства (ЕПС), за да се стимулира решението за покупка на автомобил. Различните изменения през годините са помогнали да се гарантира ефективността на схемата и да се балансира потокът от приходи. През 2020 г. трябва да се плаща такса за превозни средства с емисии на CO2, равни или по-големи от 110 г/км. Премията за електрически превозни средства понастоящем е в размер на 6000 EUR, докато хибридните превозни средства вече не отговарят на условията за плащане на премии. В резултат, средните емисии на автомобилите са намалели с 25% от стартирането на схемата през 2008 г. до 2017г.

„Бонус-малус” система за нови превозни средства във Франция 2020 г.

Източник: International council on clean transportation, French bonus-malus vehicle tax policy for new vehicles (cars and vans) in 2020.

Белгия 

Белгийските власти взимат мерки за решаването на проблема със замърсяването на въздуха като въвеждат държавната програма “Brussels Air”, чиято цел е да насърчи шофьорите от региона на Брюксел да се откажат от личните си автомобили. Всеки собственик на автомобил, който дерегистрира колата си и/или предостави доказателство за унищожаването на превозното средство, получава помощ от 900 евро. Собствениците могат да продадат автомобила си, а държавната субсидия може да се използва за закупуване на алтернативен вид транспорт – велосипед или карта за обществения транспорт. 

Също така, нискоемисионните зони (НЕЗ) в столицата на страната допускат само дизелови превозни средства (ПС) с минимален стандарт Евро 5 и бензинови с Евро 2. Нарушителите се глобяват със 125 евро при първо провинение и с 350 евро при следващо в рамките на календарната година. Една година след въвеждането на НЕЗ, количеството на азотен оксид и фини прахови частици (ФПЧ) във въздуха е намаляло съответно с 11% и 11,5%. След въвеждането на НЕЗ, най-замърсяващите ПС са забранени. В този контекст, регионът на столицата Брюксел подпомага микро и малките компании да заменят старите си превозни средстваи въвежда премия до 3000 евро с определени изисквания към новото ПС, едно от които е то да не се захранва от дизелов двигател. Друг икономически стимул за придобиване на нискоемисионно ПС на територията на Белгия е намаляване на данъка върху доходите на физически лица с 15% от покупната цена на автомобил с максимум от €5,150, задвижван само от електромотор. Във Фламандския регион, електрическите превозни средства са освободени от екотакса, а във Валонския и Брюкселския регион те са с минимална тарифа.

Германия

От началото на 2021 г., Германия въведе нова, прогресивна такса за автомобилите с високи въглеродни емисии. Двата основни компонента на базата, на които се изчислява данъкът върху моторните превозни средства там, са: 

  • CO2 емисиите. Всеки грам над минималното ниво от 95 г/км се облага прогресивно с данък между 2 и 4 евро 
  • Размер на двигателя 
  • 2 евро на 100 cm³ за бензинови двигатели
  • 9,50 евро на 100 cm³ за дизелови двигатели

Към 2021 г. в Германия има 58 нискоемисионни зони, които обхващат повече от 70 града. В тях могат да влизат само МПС-та с допустимия стикер за емисии, отговарящ на съответната екологична категория. 

Карта на нискоемисионни зони в Щутгарт

Източник: Low-emission zone in Stuttgart, German emissions Sticker

Също така, в Германия има действащи органичения конкретно за дизеловите автомобили. От 2018 г. насам в няколко града в страната не се допускат по-стари и замърсяващи дизелови автомобили нито в зоните с ниски емисии, нито на други определени улици в центъра на града. Точните правила са различни за всяко населено място.

За електрически превозни средства с първа регистрация между 1 януари 2016 г. и 31 декември 2025 г. се прилага освобождаване от данък до 10 години. Собствениците на автомобили с особено намалени CO2 емисии до 95 г/км, са възнаградени с годишен данъчен бонус в размер на 30 евро, ако автомобилът е регистриран за първи път в периода от 12 юни 2020 г. до 31 декември 2024 г.

Източник: The LEZ as a fleet determinator, FleetEurope

Предвид настоящите и планираните ограничения, водачите се отказват от дизеловите си автомобили, а стойността им при препродажба спада. Много от тези мръсни дизелови автомобили се прехвърлят към страните от Централна и Източна Европа, изнасяйки и замърсяването от Запад на Изток.

Как реагират страните в Източна Европа? 

Румъния: 

В Румъния се прилага следната схема за обновяване на автопарка. 

За бракуване на ПС на възраст над 8 г. се предоставя бонус от 6500 RON (~1 315 EUR) и:

  • 1 000 RON (~202 EUR) за придобиване на ново ПС с емисии на CO2, по-ниски от 96 г/км или ново ПС с гориво втечнен газ 
  • 10 000 EUR за закупуване на ново електрическо ПС
  • 4 500 EUR за придобиване на ново хибридно ПС с възможност за включване към електрическата мрежа и 2 500 RON (~505 EUR) за придобиване на ново хибридно ПС без възможност за включване към електрическата мрежа.

За електрическите ПС не се начислява данък МПС. 

Въпреки ръста на новорегистрираните електрически автомобили в Румъния (над 3000 за 2020 г.), данни на Европейската федерация по транспорт и околна среда показват, че само за 2017 г., 370 000 стари и силно замърсяващи дизелови автомобили втора употреба са били внесени в страната. 

Как тези мерки и органичения за замърсяващите автомобили се отразяват на пазара в България? 

За 2017 г., в България са внесени над 100 000 автомобила втора ръка от ЕС, повече от ⅓, от които силно замърсяващи дизели. Повече от половината от колите с дизелови двигатели са на повече от 10 години и нямат стандартните филтри за твърди частици, с които са оборудвани всички нови автомобили след 2011 г..

Автопаркът в страната застарява, като за 2021 г. близо 50% от регистрираните превозни средства са на възраст над 20 г. 

Източник:Портал за отворени данни, Транспорт

Данни от Европейската асоциация на автомобилните производители(АСЕА) сочат, че изцяло електрическите превозни средства и хибридните автомобили продължават да изместват конвенционалните коли от европейския пазар през 2021 г.. Същевременно, регистрациите на дизеловите автомобили продължават да доминират в България – единствената страна в блока, чиито продажби за този сегмент отчитат ръст за миналата година. 

Източник: Портал за отворени данни

Основният проблем със замърсяването с NOx от автопарка в България се дължи на старите дизелови автомобили, които се извеждат от употреба в ЕС и чийто внос през последните 4 години е причината за ръста от над 200 хиляди. На фона на тази тенденция регистрираните нови дизелови автомобили в страната през последната година са едва 3032. Също така, в България пpoдължaвa тъpceнeтo нa дизeлoвитe aвтoмoбили, тъй ĸaтo нямa зaĸoнoв и финaнcoв механизъм, чрез ĸoйтo дa ce oгpaничи вноса, пpoдaжбaта или употребата нa пo-cтapи дизeли.

Въпреки че според доклада на Европейската Асоциация на автомобилните производители (ACEA) от 2018 г. eмисиите от съвременните дизелови автомобили са далеч под нормите за NOx в сила от 2020 г, делът на новорегистрираните дизелови автомобили е спаднал с 31,5% през 2021 г. за цяла Европа с изключение на България. Ние сме единствената страна в ЕС, в която продажбите на нови дизелови коли растат и то с 15%. Тези данни показват ясна тенденция за постепенното извеждане на дизелите, като същото важи и за бензиновите автомобили на фона на 63% увеличение на дела на новорегистрирани електрически и хибридни автомобили само за последната година в ЕС.

В България, дизеловите автомобили са предпочитани заради надеждността си и икономичността си и като средство за дълъг пробег. Това означава, че данъчните мерки трябва да бъдат насочени главно върху акциза върху дизеловото гориво, както и върху високи екологични такси за регистрация на автомобили, непокриващи екологичните норми за втора еко група. Това би обезкуражило купувачите, привлечени от по-ниската им цена на пазара на втора употреба.

В комбинация със стъпаловидно растящите планирани ограничения за влизане на стари автомобили в централните части на големите градове, чрез въвеждане на зони с ниски емисии от транспорта (за София с очаквано действие от октомври 2022 и с планове за въвеждането им в Пловдив и вероятно Варна), подобна серия от мерки би обезсмислила закупуването и поддържането на замърсяващи автомобили, особено за лично ползване. Ще се постигне и отражение и върху служебните товарни автомобили за дълъг пробег. 

Стратегически важно е тези ограничения и данъчни мерки да се въведат спешно преди вълната от внос на такива автомобили да залее вътрешния пазар. Също така, необходимо е приходите от данъците и таксите да отиват в зелен фонд осигуряващ алтернативи за по-екологично и икономично придвижване, като подобрена велосипедна и ЖП мрежа, финансови стимули за закупуване на велосипед и карта за обществен транспорт. 

 

Анализ на ЕС “За Земята” в контекста на засилващите се мерки за ограничаване на двигатели с вътрешно горене, 2022г.

Автори: 

Ива Димитрова, Тодор Славов – екип Икономическа справедливост;

Драгомира Раева – екип „Въздух“

 

/by

Необходими са още стъпки преди въвеждането на зона с ниски емисии от транспорта в София през 2022

Столична община се готви да представи конкретен проект за въвеждане на зони с ниски емисии (ЗНЕ) от транспорта в София. Нуждата от такива в града е безспорна, заради наднормените нива на фини прахови частици и азотен диоксид в атмосферния въздух, с които не можем да се справим години наред. Опитът от редица европейски градове с подобни на столицата ни условия и проблеми показва, че ЗНЕ могат да са подходяща мярка. Тя обаче може да бъде ефективна само при условие, че обстановката е добре изследвана и ограниченията са добре планирани според множеството фактори и променливи на съответното място. Това се твърди в експертно проучване и анализ на ЕС „За Земята“, включващо преглед на международния опит и изводи за София, свързани с въвеждането на зони с ниски емисии от транспорта. 

За съжаление, в българското законодателство и в решенията и програмните документи на Столична община са създадени минимални условия за въвеждането на ЗНЕ, показва още проучването. Необходими са още стъпки, както за проучване на най-подходящ обхват, така и за обвързване на планираните действия по начин, който да доведе до най-благоприятни въздействия от прилагането на мярката върху здравето на гражданите, състоянието на средата и възможностите за придвижване. 

В публикацията ще намерите подробно описание на генезиса на проблема в столицата на България. Ще се запознаете с европейския опит, заедно с избрани примери от различни градове. Ще прочетете и нашите изводи, предложения и насоки за вземане на решения. Изразените хипотези и концептуални предложения стъпват на утвърдени методики за моделиране и компютърна симулация с помощта на пространствени и други специализирани данни за транспорта, замърсяването и движението на въздуха, микроклимата, земната повърхност и застрояването на градската среда, поведението на гражданите и ефекта върху тяхното здраве. Проучването набелязва възможности за вземане на по-информирани решения за по-чист въздух и по-добро здраве при благоприятна достъпност в града, като дава препоръки за подобряването на настоящите политики. Въвеждането на зони с ниски емисии е мярка с комплексен характер, засягаща много аспекти от градския живот и градските системи. Затова нейното прилагане не трябва да бъде самоцел, а ефективно и справедливо решение, взето в публичен процес с участието на гражданите.

 

Защо зони с ниски емисии от транспорта в София?

Има няколко основни предпоставки за концентрацията на мръсен въздух, който дишаме в София. Известно е, че климатичната обстановка в по-затворените и слабо проветриви котловинни и низинни полета е неблагоприятна за неговото качество. Софийското поле е такова. В комбинация с честите инверсии и други явления това води до задържане на разнообразните замърсители, голям дял от които са от транспорта. При това големите български градове са с относително висока гъстота на обитаване. За София тя е над 6000 жители/км2 и се осъществява при нарастваща интензивност на застрояване и запечатване на почвите. При тези условия големи групи от населението участват в дейности, които потенциално влошават качеството на въздуха. Едновременно с това част от тези и други групи дишат този въздух, който засяга тяхното здраве в по-малка или по-голяма степен. Третата и най-съществена към момента предпоставка е високата и нарастваща степен на моторизация.  В Столична община са регистрирани над 850 хил. автомобили и степента на моторизация е над 650 леки автомобили на 1000 жители (по данни към 2017), което е много висока стойност измежду големите градове в ЕС. Например в Стокхолм се падат близо 370 леки автомобила на 1000 жители, а във Виена 372. Всички тези предпоставки водят до съществен принос и натиск от транспорта върху качеството на градската среда и на атмосферния въздух, както и до значителни отрицателни въздействия върху здравето и живота на гражданите. Затова следва да бъдат бързо и дългосрочно, ефективно и справедливо намалени, като зоните с ниски емисии са една от подходящите мерки за това.

 

Въпрос на прецизно решение

Прегледът и сравнението на опита на сходни на София градове разкрива разнообразие от подходи. Въпреки това има и много общи черти на решенията и приложните действия – една добре отъпкана пътека. Процесът на въвеждане на ЗНЕ безспорно е труден, но вече съществуват рецепти за успешното им поетапно прилагане. Остава въпросът за точната конфигурация на зоните, така че мярката да спомогне за намаляване на превишенията на нормите във възможно най-кратък срок. В проучването на За Земята е предложен примерен обхват на три концентрични зони за намаляване на емисиите от транспорта и обвързването им със зона за намаляване на емисиите от отоплението, които могат да послужат като основа за настоящи общински политики и решения. 

Високата социална чувствителност при въвеждането на ЗНЕ предполага подкрепа на множеството уязвими групи, които са зависими от старите превозни средства, чиято употреба се ограничава от мярката. Чрез финансови  механизми би се предотвратило допълнителното социално-икономическото разделение при прилагането на нови решения за мобилността и транспорта. Отвъд това, градският транспорт следва отново да се превърне в основен начин за придвижване в града за по-дългите разстояния.  За по-късите пък трябва да бъдат максимално подобрени условията за пешеходно и велосипедно движение, като се обръща особено внимание на връзката между различните начини на придвижване и превозване и на навлизането на електрическите превозни средства, особено на леките и/или споделени такива. Развитието на алтернативите на автомобилния транспорт е в основата на осигуряване на равноправни условия за придвижване на всички граждани, а въвеждането на ЗНЕ създава допълнителен повод за по-интегриран подход на развитие. 

Механизмите, технологията и опитът са налични, финансовата подкрепа ще бъде осигурена, ключова е волята и желанието на местната власт да приложим смислена и добре аргументирана ЗНЕ от транспорта за чист въздух в София. От „За Земята“ показваме възможния път в тази посока и сме готови да сътрудничим във всяка една стъпка.

/by
,

Доказахме скритото замърсяване на въздуха в София с азотен диоксид

Серия от целогодишни измервания на въздуха в София, проведени от За Земята показаха сериозно разминаване между официалните данни за замърсяването с азотен диоксид (NO2) и реалната ситуация в различни части на града. Новият ни доклад показва, че в 19 от общо 27 избрани точки за изследване в столицата средногодишните стойности за 2021 г. са над законовата норма. В същото време в нито една от официалните станции на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) в града няма отчетени превишения. Причина замърсяването да не бъде официално констатирано досега се корени в разполагането на автоматичните измервателни станции далеч от пътното платно и в неподходящи райони на града, в несъответствие на Директивата за качество на атмосферния въздух. По този начин системата за мониторинг на качеството на въздуха подценява обективното замърсяване с азотен диоксид. 

Данните от направените от За Земята измервания показват нездравословно високи нива на азотен диоксид в много точки на град София, където има и висока концентрация на хора. Това са жилищни зони, райони с офис пространства и бизнес сгради, основни спирки на градския транспорт. По-високо замърсяване с NO2 се наблюдава в близост до натоварени улици и булеварди. Това не е изненадващо, тъй като основният източник на азотен диоксид в градовете по принцип са автомобилите с двигатели с вътрешно горене. София не прави изключение. 

Вдишването на въздух с висока концентрация на NO2 може да раздразни дихателните пътища. Краткотрайните излагания на високи нива могат да влошат здравословното състояние на хора с дихателни заболявания, особено астма, което води до поява на кашлица, хрипове, затруднено дишане, посещения в спешните отделения, прием в болница. По-продължителното излагане на повишени концентрации на NO2 може да допринесе за развитието на астма и потенциално да увеличи чувствителността към респираторни инфекции и води дори до структурни промени в белия дроб. Хората с астма, децата и възрастните хора обикновено са изложени на по-голям риск от негативно въздействие върху здравето. 

Какво можем да направим?

Освен преоценка на разположението на станциите от ИАОС и МОСВ са необходими сериозни и спешни мерки от страна на Столична община за намаляване на замърсяването с азотен диоксид в София. Те трябва да са насочени към намаляване на употребата на моторни превозни средства с приоритет към ограничаване на най-замърсяващите такива. Трябва да бъдат осигурени и насърчавани възможностите за устойчива мобилност за всички възрастови групи. Нашите препоръки са усилията да са насочени както към ограничителни мерки, така и към такива, които стимулират алтернативите: най-вече използването на градски транспорт, последвано от споделени форми на пътуване, възможностите за активно придвижване (с велосипед, тротинетка и други незамърсяващи въздуха в града транспортни средства), както и ходенето пеша. Наред с мерките, насочени към личната мобилност на гражданите, са нужни и такива за екологичната трансформация на бизнеси свързани с транспорт: куриерски услуги, доставки, автобусни превози, строителни и ремонтни дейности, свързани с употреба на МПС и други.

През 2022 г. Столична община възнамерява да въведе зона с ниски емисии от транспорта, което да ограничи използването на МПС и да намали емисиите на фини прахови частици и NO2. Тази мярка трябва да се базира предимно на наличните данни и техния анализ за замърсяването на въздуха и трафика, като отбелязваме, че е необходимо да се събере повече информация и за двете. 

Използваният от нас метод за измерване с дифузионни тръби може да бъде много подходящ за целта. Той съчетава ниска си цена и лесна употреба, с надеждни данни от измерванията. Методът е възприет за официален в други държави, например Германия. 

За Земята продължаваме измерването на замърсяването на азотен диоксид и през 2022 г., в  точки, в голяма степен съобразени с плановете на Общината за териториален обхват на зоната с ниски емисии. Целта ни е да може да оценим замърсяването преди и след въвеждането на мярката.

Повече за методите, данните и изводите от доклада „Има ли замърсяване на въздуха в София с азотен диоксид?“ можете да научите на 10 май от 18:30 ч. по време на специално събитие на „За Земята“ в Център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в София. Входът е свободен. От презентациите ще разберете и защо и как екологичната организация ще превърне десетки граждани в изследователи на въздуха в още по-мащабно измерване на концентрацията на азотен диоксид в столичния въздух. Кампанията ще стартира на 19 май в над 50 точки на столицата. Срокът за записване е до 13.05.2022 г. Включи се! Помогни на София да диша!

/by

Помогни на София да диша!

Ако припознаваш каузата за чист въздух в София, новата акция на За Земята за мерене нивата на азотен диоксид (NO2) от граждани в различни точки в града е точно за теб!

 

Защо го правим: 

Доброто познаване на замърсяването с NO2 е особено важно за справянето с проблема и опазването на здравето на гражданите на града.

От За Земята следим концентрацията на този замърсител на въздуха като поставяме устройства за мерене – т.нар. дифузионни тубички – на локации в близост до трафика, защото той е основен източник на азотен диоксид в града. Така точките, които избираме, показват дали реално има проблем със замърсяване с NO2.

Измерванията на нашата организация досега показват потенциални разминавания между официалните данни и реалната ситуация в града. Разликата се дължи основно на избора на локации на част от станциите на националната система за наблюдение.

Стани част от нашия екип с доброволци, с които ще мерим заедно нивата на замърсяване с азотен диоксид в алтернативни точки на столицата. С твоя помощ ще извършим по-пълноценно и по-широко отчитане на замърсяването с NO2, за да разберем и покажем истинската ситуация!

Какво се иска от теб:

Ние от За Земята ще ти предоставим безплатно всичко необходимо за акцията като знание и материали. Нашите експерти ще ти помогнат да избереш най-подходящата точка за поставянето на тубичката за мерене. Ти предварително ще решиш в кой квартал и негов район ти е удобно да бъде това. Не е необходимо електричество или нещо друго специално – тубичките закачаме на стълб, знак или друго място от съществуващата инфраструктура.

Кога:

Трябва да поставиш устройството точно на 19 май 2022 г. Работата отнема максимум 15 минути.

Важно е да свалиш устройството точно на 16 юни (периодът за мерене има значение, за да видим в един период какво е замърсяването на различни места). Това ще изисква отново към 15 минути от деня.

След това можеш да върнеш устройството като го донесеш в офиса на За Земята или ни го изпратиш по куриер.

Какво предлагаме ние:

От За Земята ще ти изпратим кратък наръчник с инструкции как да направиш всичко свързано с меренето – стъпка по стъпка.

На 10 май от 18:30 ч. можеш да дойдеш на специално организирано събитие в Топлоцентрала, на което да разбереш повече за реалния проблем с азотния диоксид. Ако проявяваш желание и ентусиазъм, можеш да участваш и в кратък уъркшоп с практически насоки как да мериш този вид замърсяване в града по време на събитието.

 

Запиши се тук: https://forms.gle/RoDspR83iqk882zM8

 

Срок за записване: 12 май 2022 г.

Броят на участниците е ограничен.

 

/by

Смяна на старите печки, въвеждане на зони с ниски емисии, повишаване на капацитета на общинските експерти – как да се справим с опасното замърсяване с ФПЧ

В последните години се наблюдава подобрение на качеството на въздуха по отношение на основните измервани замърсители, както в България, така и в цяла Европа. Изключение обаче прави може би най-важният от тях – ФПЧ2.5 (фини прахови частици с големина до 2,5 микрона). В тази сфера ограничаването на замърсяването в България е с едва 1% за периода от 2005 до 2019 г., въпреки че страната трябваше да е изпълнила доста по-строги изисквания още преди 10 г., стана ясно по време на конференция „Качеството на атмосферния въздух. Как градовете да се справят със замърсяването на атмосферния въздух?“ на 7 април във Френски институт в София. Към 2018 г. в България приблизително 14 000 души годишно умират преждевременно от заболявания, свързани с излагането на замърсен въздух. Срещу страната ни са започнати 3 наказателни процедури от ЕК по темата.

ФПЧ2.5 са отговорни за заболявания, свързани с почти всеки орган в човешкото тяло, тъй като големината им позволява да навлизат много по-навътре в организма и да преминават дори кръвно-мозъчната бариера, показват световни медицински проучвания, цитирани от един от лекторите на конференцията – д-р Александър Симидчиев, основател и ръководител на организацията „Въздух за здраве“. 

Специалистът обясни, че праховите частици всъщност са много различни в зависимост от изт   очника им. Изгарянето на отработено автомобилно масло, пластмаси, дрехи и т.н. отделя токсични замърсители, така че измерването и сравняването на нивото на ФПЧ единствено по количествен признак всъщност е заблуждаващо. 

Според него в България не се отделят достатъчно средства и време за изследване на хроничните проблеми в следствие от замърсяването на въздуха. В тази връзка д-р Симидчиев посочи, че дълготрайните ефекти от тютюнопушенето и продължителното излагане на мръсен въздух в градовете може да са сходни. Темата обаче не е добре позната сред лекарското съсловие. Децата в замърсени градове например се разболяват 40% по-често от пневмонии.

Участниците в събитието посочиха, че съществува голямо разминаване между нормите на ЕС за замърсяване на въздуха с ФПЧ и тези на Световната здравна организация (СЗО). Ако приложим изискванията на СЗО към реалността в Европа, те показват, че голяма част от населението на континента живее в условията на замърсен въздух. Разминаването се получава, защото изискванията по номенклатурата на СЗО са съобразени стриктно с влиянието върху здравето, докато европейските им аналози са компромисен вариант, отчитащ политики и капацитет на страните-членки. Съвсем скоро обаче се очаква повишаване на амбициите на ЕС по отношение на качеството на въздуха.  Новите норми ще са по-близо до тези на СЗО. Това значи, че въпреки, че държавните органи отчитат трайно подобрение на база на своите измервания, вероятно до 75% от общините в България скоро ще изпаднат в състояние на неизпълнение на изискванията, както посочиха представители на МОСВ по време на срещата. 

Ивайло Хлебаров от екип „Въздух“ на „За Земята” заяви, че в България се подценява и замърсяването с азотен диоксид (NO2). Серия от измервания на организацията в София за цялата 2021 демонстрира, че нивата на NO2 в много части на града са над нормата, в разрез с официалните данни. Разликата се дължи основно на избора на локации на част от станциите на националната система за наблюдение, като някои от тях може да не отговарят изцяло на изискванията. 

„За Земята“ представиха на конференцията и редица препоръки по отношение на намаляването на замърсяването на въздуха с фини прахови частици. За подобряване на ситуацията в тази област е нужно разработването на ясен план за извеждане от употреба на старите печки използвани за отопление, съчетан с финансови механизми за подкрепа на най-уязвимите групи от населението. Експертите на организацията посочват и нуждата от въвеждане на зони с ниски емисии – за транспорт и за битово отопление, както и по-широко включване на гражданите в събирането на данни за замърсяването и обсъждането на мерки. Анализите показват и нужда от повишаване капацитета на общините в областта, както и преоценка на разположението, броя и техническата обезпеченост на мрежата и др. 

Поетапната подмяна на отоплителните уредите на твърдо гориво ще продължи да бъде финансирана по еврофондовете, стана ясно от презентация на Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда“ към Министерство на околната среда и водите. Според рамката и визията на Програма „Околна среда“ 2021-2027, по приоритет „Въздух“ се предвижда основна мярка за намаляване на замърсяването на въздуха от битовото отопление. Тя се очаква да е с индикативен бюджет от 610 млн. лв. Допустимите системи, които ще заменят замърсяващите печки са: термопомпи, климатици от най-висок енергиен клас, печки и котли на пелети. Свързването към топлопреносната мрежа също остава сериозен приоритет. За сметка на това системите на газ засега отпадат, посочи Магдалена Димитрова от Главна дирекция „ОП Околна среда“. Също така, след направен анализ на недостатъците на процеса дотук, този път се предвижда и наличието на консултанти, които да посещават домовете и да препоръчват най-подходящото оборудване за конкретната ситуация.  

Конференцията „Качеството на атмосферния въздух. Как градовете да се справят със замърсяването на атмосферния въздух?“ бе организирана от Френски институт в България и Френското посолство, в партньорство с Националното сдружение на общините в България и Асоциацията на еколозите от общините в България, с подкрепата на Министерството на околната среда и водите. След две години на пандемични ограничения тя даде шанс на специалисти в областта, представящи общините, държавата на национално ниво и неправителствени организации в сектора да обменят мнения по ситуацията и напредъка по отношение на проблемите, свързани със замърсяването на въздуха. Лекции на френски и полски експерти подсказаха и добри практики от чуждестранния опит в това отношение. 

Сред най-важните изводи от срещата са тенденцията за генерално повишаване на амбициите за ограничаване на замърсяването на въздуха на ниво ЕС, разширяването на мерките, ангажиментите и финансирането към по-малките населени места, необходимостта от по-голямо взаимодействие между общините и МОСВ, както и осъзнатата нужда на специалистите от общините за повишаване на локалния експертен капацитет. 

 

/by
МЕГЛЕНА АНТОНОВА 1Фотограф: Боряна Пандова

МЕГЛЕНА АНТОНОВА: Спортуващите навън са силно засегнати от лошото качество на въздуха

В началото на 2022 г. Върховният административен съд (ВАС) отхвърли окончателно жалбата на група граждани и сдружение “За Земята” срещу  Програмата за качество на въздуха (ПКАВ) на София за периода 2021-2026 г. Съдът не призна, че документът засяга правата и интересите им с мотива, че програмата е вътрешноведомствен акт, който е  необжалваем и те нямат правен интерес от обжалването му. А всъщност целта на тази малка група софиянци беше да заставят общината да приеме  по-ефективни мерки срещу замърсяването на въздуха в града, които да залегнат в програмата.

Съдебната практика на Съда на европейския съюз (СЕС) и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) обаче е по-различна и това внася оптимизъм. От “За Земята” обмислят да подкрепят тези граждани в тяхната битка за чист въздух и да се обърнат към ЕСПЧ по повод нарушените им права от страна на българската държава.

“Когато бях малко момиче, вечер често се прибирах през завеса от смог. Тогава по-скоро ме беше страх да не изскочи някой зад мен в тъмното. Последните години същият този смог вечер ме притеснява, когато излизам да бягам, защото не знам как ще се отрази на здравето ми,” разказва Меглена Антонова.

Тя е една от групата гражданите, решили, че има смисъл да обжалват Програмата за качество на въздуха в София и да се борят за по-чист въздух в града, в който живеят.

Меглена е в началото на трийсетте си години, ръководи екип в неправителствена организация и е много запалена по бягането – практикува го навсякъде: в планината, парка или където другаде й се отдаде възможност.

Едно от нещата, които осмислят деня на Мег, както я наричат приятели и колеги, е да си направи тренировката по бягане и най-често се налага това да е някъде в града. (Друго важно за нейния хубав ден е вкусно хапване – поне едно, както и споделен момент с близък човек.)

Меглена е родена в София и през целия си съзнателен живот живее в столицата – или почти: без едни пет години извън България. Страстта й е да се качва на Витоша, но разходките в старите квартали на града също са й любими. И разбира се, в свободното си време най-често бяга в града.

“Ако човек е мотивиран да се грижи за здравето си чрез спорт, то няма как тази картина да е пълна без средата наоколо също да е здрава.” казва Меглена.

Мотивира се да се включи лично в съдебното дело срещу Столична общината от името на хората, които спортуват навън и сред природата: те са силно засегнати от лошото качество на околната среда и по-конкретно въздуха.

Смята, че повечето населени места в България основният замърсител е отоплението, но в големите градове като София транспортът има все по-голям принос и този проблем ще се задълбочи, ако не се вземат адекватни мерки.

МЕГЛЕНА АНТОНОВА 2

Личният й принос към каузата по-чист въздух е, че вече събира пари да направи най-важната инвестиция – термопомпа със соларни панели за къщата, където би искала да живее за постоянно. Временно сега е в жилище, което е добре изолирано и има нужда от отопление само в най-студените моменти от зимата. Не използва собствен автомобил, а се придвижва основно с градски транспорт и пеша – така ходенето на Витоша го комбинира по различни маршрути – тръгва от едно място и се прибира от друго.

Конкретните стъпки, които Меглена смята за ефективни мерки за по-чист въздух са:

  • ограничаване на личните автомобили в центъра;
  • нови пространства за спорт и зелени коридори до Витоша;
  • финансова подкрепа за домакинства за инсталации за собствено производство на енергия от слънцето.

Меглена обмисля сериозно и как може да се реши проблемът със смога в София цялостно:

Градът ни има нужда от изграждане на визия, в която хората са в центъра – как да имаме достъп до всичко необходимо и това да не ни коства здравето. Представям си града ни да се трансформира в място, където мога да отида пеша или с колело през всеки месец от годината да си напазарувам, да спортувам, да се забавлявам и да заведа детето си на детска градина или училище.

За по-възрастните хора, тези, които се придвижват затруднено или за по-далечните разстояния да има редовен градски транспорт (както за ходенето в планината), а за още по-далечните места – да се качваме на влака. В града да се обновят съществуващи, да се поддържат и да се изградят още пространства за достъпно масово практикуване на спорт.

Мерките за подобряване на топлинните уреди в града да включват и стимули за използване на възобновяеми източници на енергия като слънцето, защото това е бъдещето на отоплението. Градът ни да се адаптира и към надвисналата климатична криза, която няма да ни подмине. 

МЕГЛЕНА АНТОНОВА 3

Фотограф: Боряна Пандова

/by
КАТЕРИНA: за СофияФотограф: Боряна Пандова

КАТЕРИНA: за София с любов и омерзение

В началото на 2022 г. Върховният административен съд (ВАС) отхвърли окончателно жалбата на група граждани и сдружение “За Земята” срещу  Програмата за качество на въздуха (ПКАВ) на София за периода 2021-2026 г. Съдът не призна, че документът засяга правата и интересите им с мотива, че програмата е вътрешноведомствен акт, който е  необжалваем и те нямат правен интерес от обжалването му. А всъщност целта на тази малка група софиянци беше да заставят общината да приеме  по-ефективни мерки срещу замърсяването на въздуха в града, които да залегнат в програмата.

Съдебната практика на Съда на европейския съюз (СЕС) и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) обаче е по-различна и това внася оптимизъм. От “За Земята” обмислят да подкрепят тези граждани в тяхната битка за чист въздух и да се обърнат към ЕСПЧ по повод нарушените им права от страна на българската държава.

Катерина е родена в София. С това кратко и логично обяснява защо живее тук.

“Като Амгъл съм в настроенията си към града – мразя и обичам София едновременно.”

Обича я заради близките хора, които живеят в града. Заради централната си част – красива и изпълнена със спомените й, надеждите,  мечтите. Заради парковете и разходките по улиците. Заради хората, които стават все повече и които искат града да е приятен. Мрази София заради цялата мръсотия, пренаселеността, реконструкциите, които се правят в интерес на автомобилите, мръсния въздух. Зимата е непоносимо грозно – кал, мръсотия и въздух, който може да се дъвче.

Семейството на Катерина живее в центъра на столицата. Тя работи като психотерапевт. Децата й в момента са на възраст една и седем години.

Преди да има деца не й прави впечатление какъв е въздухът в града. Когато се ражда дъщеря й започва да забелязва, че много от децата на приятелките й развиват бронхит. Момиченцето й – тогава на две години – също се разболява, една цяла нощ не спира да кашля през 30-40 секунди, така развива алергия. Налага се да я водят на високо, на един хълм близо до Банкя, на -15 градуса и силен вятър. Само 20 минути прекарват там, но кашлицата спира “ магически”. “…помня студа и кристално чистия въздух. Мисля, че тогава осъзнах колко мръсен е въздухът в София”.

КАТЕРИНA: за София

Семейството й искат да имат повече гласност по проблема, искат да окажат натиск на общината, за да се предприемат адекватни и конкретни мерки срещу смога.

“Иска ми се да вярвам, че това ще доведе до промяна и спазване на задълженията, които са поети,” обяснява Катерина защо обжалват плана на общината за качество на въздуха.

Зимата – когато стане непоносимо мръсно (в района, в който живее семейството ходят с маски много преди да има пандемия, въздухът там буквално има вкус) спират да излизат, не отварят прозорците, а пречиствателят за въздух работи постоянно. Освен това имат инхалатор, както и повечето им приятели с малки деца.

“Много е тъжно да знаеш, че голям брой от хората имат пречистватели за въздух и инхалатори.”

Според Катерина ефективните стъпки срещу мръсния въздуха са: трафикът в централните части да се ограничи, да има район, който да е изцяло пешеходен; драстично подобряване на мрежата на градския транспорт, за да стане по-удобна в сравнение с автомобилите; инвестиране в екологични методи като споделено пътуване, колите под наем; подпомагане на нуждаещите се да минат на друг вид отопление и ограничаване на горенето на отпадъци.

КАТЕРИНA: за София

Фотограф: Боряна Пандова

/by
ИВАН МИХАЙЛОВ 1Фотограф: Боряна Пандова

ИВАН МИХАЙЛОВ: Ужасно е да си жив индикатор на замърсяването на въздуха

ИВАН МИХАЙЛОВ: Ужасно е чувството да си жив индикатор на замърсяването на въздуха

В началото на 2022 г. Върховният административен съд (ВАС) отхвърли окончателно жалбата на група граждани и сдружение “За Земята” срещу  Програмата за качество на въздуха (ПКАВ) на София за периода 2021-2026 г. Съдът не призна, че документът засяга правата и интересите им с мотива, че програмата е вътрешноведомствен акт, който е  необжалваем и те нямат правен интерес от обжалването му. А всъщност целта на тази малка група софиянци беше да заставят общината да приеме  по-ефективни мерки срещу замърсяването на въздуха в града, които да залегнат в програмата.

Съдебната практика на Съда на европейския съюз (СЕС) и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) обаче е по-различна и това внася оптимизъм. От “За Земята” обмислят да подкрепят тези граждани в тяхната битка за чист въздух и да се обърнат към ЕСПЧ по повод нарушените им права от страна на българската държава.

През целия си живот Иван Михайлов е бил спортист. До преди десет години – тогава е на 47 години –  когато спонтанно развива тежка форма на астма. Сега всяко замърсяване на въздуха над 30-40 микрограма/ м3 с фини прахови частици (2,5 микрона) при Иван води до реакция в белия дроб и задух.

“Ужасно е чувството да си жив индикатор на замърсяването на въздуха…”, казва Иван. 

И въпреки това той не се отказва да живее в София. Основната причина за това трудно решение е, че в този град се е устроило вече семейството му, а и тук е и работата му, от където не може да отсъства дълго. При сериозно замърсяване на въздуха в града, се изнася на хижа Алеко на Витоша за дни или седмици.

ИВАН МИХАЙЛОВ 2

И сутрин, и вечер използва инхалатор, приема лекарства, за да може да диша.

Поддържа възможно най-чиста въздушна среда в апартамента си, следи с уреди праховото замърсяване и включва три броя пречистватели на въздуха, когато и колкото е необходимо. Тук Иван цитира президента на Световната асоциация за чист въздух: „Когато се бориш за глътка въздух нито парите, нито властта, нито егото имат смисъл.“

Тези ежедневни практики му позволяват да бъде със семейството си и да развива  бизнеса си – рехабилитация.

ИВАН МИХАЙЛОВ 4

“Има ли решение проблемът с мръсния въздух?” е въпросът, на който Иван заедно с неправителствената организация „Въздух за здраве“ търсят отговор от години. Местната администрация обаче игнорира желанието на организацията да помогне с експертиза при подготовката на програмата за качеството на въздуха в София.

Така в един момент Иван (и още няколко граждани) прави избора да се обърне към съда, защото по думите му заложените мерки в програмата са за „отбиване на номера“ и за да се „усвоят едни пари”. В него липсва стратегическа визия.

Личният му принос за по-чист въздух е ползването на скутер за ежедневен превоз и на автомобил с газова инсталация, който му служи за транспорт на оборудване, когато се налага. Също така засажда фиданки в парковете на града. Когато въздухът е чист, Иван обича да се разхожда именно в тези безценни зелени оазиси на София.

ИВАН МИХАЙЛОВ 3Фотограф: Боряна Пандова

/by
Заводът за изгаряне на отпадъци в Павликени
,

ПРЕС СЪОБЩЕНИЕ: Заводът за изгаряне на отпадъци в Павликени може да бъде спрян

Заводът за изгаряне на отпадъци в Павликени може да бъде спрян — решението на директора на РИОСВ – Велико Търново е от критична важност

Заводът за изгаряне на отпадъци  край Павликени на Румен Гайтански-Вълка бе одобрен с 9 гласа за, 2 против и 6 въздържали се от експертен съвет, въпреки категоричното несъгласие на местните хора и бизнеси. Предстои да разберем дали директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Велико Търново ще подкрепи жителите на околността или интересите на бизнесмена, който има договори за сметосъбиране с няколко общини, сред които и София.

В полза на проекта гласува заместник-кметът на Павликени Анастасия Вачева, кметът на село Върбовка — Ивелин Розинов, и седем представители на РИОСВ – Велико Търново. Данита Заричинова от “За Земята” и Пенчо Пандъков от Риболовен клуб „Балканка“ бяха против.

Мегазаводът за изгаряне на отпадъци до Павликени е удобно скрит като енергоизточник в производство за каменна вата. Дружество Петрургия, собственост на Румен Гайтански, притежава 35-годишна концесия за добив на базалт до село Върбовка, община Павликени. 

Екологично сдружение “За Земята” вече изпрати становище по доклада за Оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС), в който се цитират редица нередности. По време на дискусиите Данита Заричинова от “За Земята” настоя РИОСВ – Велико Търново да отхвърли внесения доклад и да изиска да бъде направен нов.

Капацитетът на съоръжението е повече от два пъти по-голям от предвиждания в софийския проект за изгаряне на отпадъци — 420 хил. тона отпадъци на година, което е 1100 тона на ден от цялата страна. Остава отворен и въпросът за състава им — в България липсва контрол на предварителното отделяне на определен тип отпадъци, например метали, батерии, ел. и електронно оборудване и др., а разделното събиране на опасни отпадъци от домакинствата е крайно неефективно. За Столична община процентът събираемост е около 1%, което е сигурно доказателство, че е невъзможно да се гарантирана, че  няма да се изгарят смесени отпадъци, в които има и опасни. Резултатът е, че инвеститорът ще има евтин ток, който ще му осигури добра печалба от каменната вата, а негативите остават за жителите и природата на община Павликени. 

В доклада липсват достатъчни гаранции, че ще има качествен мониторинг на емисиите от завода за изгаряне на отпадъци. В документа е отбелязано, че в близост до терена на инвестиционното предложение няма пунктове за измерване на качеството на атмосферния въздух и към 2021 г. липсват достатъчно актуални данни — последните проби са взети от мобилна станция през 2011 г. 

Тези слабости са от критична важност за здравето и живота на хората. Доказано е, че в процеса на изгаряне на твърди отпадъци се образуват диоксини и фурани – устойчиви органични замърсители (УОЗ), които са сред най-токсичните химикали, известни на науката.

Световната здравна организация определя диоксините като канцероген от клас 1 – т.е вещества, за които е доказано, че са ракообразуващи за хората, дори при изключително малки количества. 

“Показателно е, че проектът за мегазавод за изгаряне на отпадъци обедини много местни хора и бизнеси, защото не са съгласни да плащат със здравето и бъдещето си. Много предприемачи и местни инициативи около Велико Търново и Павликени ще бъдат пряко засегнати от замърсяването и влошеното качество на живот.

Проектът е в остър разрез с техните интереси и е малко вероятно някога да получи подкрепа”, казва Данита Заричинова от За Земята. 

/by
Съдът реши
,

Съдът реши: граждани не могат да обжалват програмата за въздуха на София

Съдът реши окончателно!

В началото на тази седмица Върховният административен съд (ВАС) отхвърли окончателно жалбата на За Земята и жители на столицата срещу Програмата за качество на въздуха (ПКАВ) на София за периода 2021-2026 г. Съдът не признава, че програмата засяга права и интереси на жалбоподателите като приема, че това е вътрешноведомствен акт, който законът провъзгласява за необжалваем.

Това е третият ни опит да инициираме съдебна процедура срещу програма за въздуха като целта бе да се постигнат по-ефективни мерки срещу замърсяването на въздуха и да се преразгледа бюджетът за тях. Припомняме, че при подобни производства в Пловдив и в София, развили се през 2018-2019 г., изходът беше идентичен; съдът не призна програмата за акт, който засяга права и интереси на жалбоподателите, вместо това прие, че представлява вътрешноведомствен акт, който законът изрично провъзгласява за необжалваем.

“Българските съдилища не признават правото на обжалване на тези програми от страна на неправителствения сектор, както и от гражданите, с което пренебрегват съдебната практика на Съдът на европейския съюз (СЕС) и Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ). Обмисляме да подкрепим гражданите и да се обърнем към ЕСПЧ по повод нарушените им права от страна на българската държава.” коментира Ивайло Хлебаров от За Земята.

ВАС отхвърли и искането ни за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, с което да поставим пред него въпросите, дали законодателството в ЕС дава право на граждани и граждански организации да обжалват програмите.

Припомняме, че Европейската комисия започна процедура срещу България и Полша през 2020 г. Именно заради невъзможността гражданите и неправителствените организации да обжалват програмите за качество на въздуха в съдилищата на двете страни. Това са и единствените държави-членки в Европейския съюз, в които съдилищата отказват достъп до правосъдие по този въпрос.

“Програмата за качество на въздуха е инструментът, който трябва да осигури постигане на нормите за чист въздух в София в най-кратък срок. С отказа си от правосъдие, българският съд лишава жителите на София от възможността да упражнят контрол върху решенията на общината. А именно това са хората, които понасят последиците от дългогодишното несправяне с мръсния въздух в столицата ни.” Коментира адвокат Регина Стоилова, която представлява жалбоподателите.

Друг проблем на това определение е свързан със същината на програмите за качество на въздуха и степента на засягане на гражданските свободи, които произтичат от приемането на такъв акт, въпреки подробната аргументация от страна на жалбоподателите в тази насока. От правилния избор на ефективни и амбициозни мерки в тях пряко зависи дали изобщо и до каква степен ще се подобрят показателите на атмосферния въздух, който всички дишаме. От За Земята припомняме още, че това решение на съда е поредното, в което се приема, че план или програма, които съдържат мерки и политики, представляват вътрешноведомствен акт. Това вероятно е било причината съдебните състави на АССГ и ВАС да поемат по инерцията на досегашната съдебна практика и погрешно да приемат, че ПКАВ не съдържа нещо повече от няколко абстрактни политики.

/by
Стандартите за въздуха на ЕС

Стандартите за въздуха на ЕС да съответстват с новите препоръки на СЗО

Позиция на “За Земята”

Стандартите на Европейския съюз за качество на въздуха да съответстват на най-новите препоръки на Световната здравна организация (СЗО), базирани на последните научни анализи. Това е едно от основните послания в позицията на сдружение “За Земята” по повод обществените консултации от декември 2021 г., за ревизия на Директивите за качество на въздуха на ЕС. Настоящите стандарти за въздух на ЕС, договорени в далечната 2008 г., са резултат от остарял политически компромис в ущърб на здравето на хората, не отразяващи най-новите доказателства в науката. 

Позицията на “За Земята” е подкрепена от още 15 екологични, здравни, детски, женски организации и граждански групи за подобряване  качеството на въздуха в страната. 

Силното и ясно европейско законодателство е предпоставка за правилното му транспониране и прилагане на национално ниво. 

Какви са другите препоръки на “За Земята”:

Задължителните гранични стойности на замърсяване на въздуха са ключов двигател за намаляване на концентрациите на замърсяване на въздуха. Щетите за здравето и околната среда поради замърсяването на въздуха трябва спешно да се намалят. Това може да се случи само с амбициозен график за постигане на новите стандарти за 2030 г. Директивите трябва също да се ангажират с амбиция за нулево замърсяване (т.е. без рискове за здравето) от 2040 г., като дори надхвърлят препоръката на СЗО.

Ревизираните Директиви трябва да включват ограничаването и на  други опасни за здравето замърсители на въздуха. И за тях следва да се въведат стандарти за качество на въздуха и изисквания за мониторинг. 

От “За Земята” настояваме и за подобряване на законодателна рамка за качеството на въздух, включително аспекти като наказания и обществена информация. Ревизираните европейски директиви трябва да включват разпоредби, осигуряващи достъп до правосъдие на национално ниво и по казуси с качеството на въздуха. България е една от малкото държави-членки на ЕС, които продължават да забраняват достъпа до правосъдие по този въпрос. Българските съдилища не прилагат съдебната практика на СЕС и отказват достъп до съд на граждани и екологични сдружения по плановете за въздуха. 

Директивите трябва да включват разпоредби за обществено участие в процедурите за приемане на планове за качество на въздуха. Това ще доведе до  имплементирането на изчерпателни законови изисквания в националното законодателство, осигуряващи ефективни възможности за обществено участие в изготвянето на планове за качество на въздуха. Трябва да се включат и по-подробни разпоредби за санкциите и разпоредбите за хармонизиране на правилата за обезщетение за вреди. 

Необходимо е въвеждане на редовните информационни системи за качеството на въздуха, информиращи през цялото време за риска за здравето, предупреждения и ефективни краткосрочни планове за действие за всички основни замърсители.

Налага се и засилване на мониторинга на качеството на въздуха. Законовите изисквания за мрежите за мониторинг трябва да гарантират, че всеки в ЕС има достъп до навременна и надеждна информация за качеството на въздуха. Освен това Европейската комисия следва да наблюдава спазването на законовите изисквания от държавите-членки за местоположението на точките за вземане на проби. Комисията следва да въведе система за оценка на функционирането на станциите. 

Необходимо е да се увеличи минималният брой станции за ФПЧ2,5. В България има общо 10 такива станции за измерване. През 2020 г. 40% от тези станции не са разполагали с минималните данни, необходими за изчисляване на средногодишната стойност. София, столица с над 1,3 млн. души, разполага само с една ФПЧ2.5 станция в границите на града. За 3 години – 2018, 2019 и 2020 г. – поради технически проблеми нямаше достатъчно измервания за определяне на средногодишната стойност.

Освен това ЕК трябва да изисква станции за мониторинг на ултрафини частици, черен въглерод и амоняк и да гарантира непрекъснатост на измерванията за всички замърсители. 

Гражданите също имат нарастваща роля при оценката на качеството на въздуха в своите градове с различни проекти за гражданска наука, като например разработване на алтернативни мрежи за измерване. Тя осигурява много по-добра пространствена разделителна способност и по-широко покритие от официалната мрежа. По-ясни ръководства за такива мрежи биха могли да бъдат част от директивата – наред с методологическата подкрепа от JRC. Държавите-членки следва да бъдат насърчавани да допълват официалните мрежи за измерване с гражданските такива, като не ги отхвърлят като нереферентни.

Трябва да се поставят по-ясни изисквания за планове за качество на въздуха.

Европейската комисия трябва да предприеме стъпки за стандартизиране на системата за сигнали за замърсяване на въздуха в целия ЕС, особено за фини прахови частици (ФПЧ).

Припомняме, че България е сред страните в ЕС, най-силно засегнати от замърсяването на въздуха, което пък причинява тежки заболявания като астма, сърдечно-съдови проблеми и рак на белия дроб. Страната ни изостава в изпълнението на настоящите стандарти на ЕС за качество на въздуха и все още нарушава пределно допустимите стойности за ФПЧ10, ФПЧ2.5, SO2 и NO2. С решение от 2017 г. Съдът на Европейския съюз осъди страната за нарушаване на ограниченията за ФПЧ10. България не прилага законодателството за чист въздух, а много от тези ограничения трябваше да бъдат спазени преди десетилетие.

Тук можете да се запознаете с целия текст на становището.

/by
, ,

Въздухът на София не е бунище: „За Земята“ организира мултимедийна акция срещу строежа на завод за изгаряне на отпадъци

С мултимедийна акция при ТЕЦ София Екологично сдружение „За Земята“ се обяви отново срещу завода за изгаряне на отпадъци, който общината планира да построи. Датата е избрана неслучайно –  дните между 6 и 9 декември 1952 г. остават в историята на Европа като най-смъртоносното събитие, причинено от замърсяване на въздуха. В Лондон климатични условия, сходни с тези в София през това време на годината, заедно с безогледното изгаряне на въглища и дърва, довеждат до катастрофата, запомнена като Големия лондонски смог. Само за трите дни, през които продължава, отровната мъгла става причина за смъртта на 12 хил. души.

„С акцията при ТЕЦ София искаме да покажем, че планираният завод за изгаряне на отпадъци ще създаде огромни проблеми на града ни в две от сферите, в които Столична община търпи провал след провал: управлението на отпадъците и мръсният въздух. Съоръжението ще влоши качеството на въздуха, ще компрометира и без това слабо ефективната система за разделно събиране на отпадъците, ще мотивира горенето на вносен боклук и ще бъде препятствие пред България за постигане на заложените екологични цели. Инсинераторът обрича града ни да бъде зависим от изгарянето на отпадъци за 30 години напред. Вместо инвестиция от 350 млн. лева в мега инсталация, която създава мега проблеми, искаме работеща система за разделно събиране, мерки за ограничаване на отпадъка при източника и работеща стратегия за преминаване към кръгова икономика и нулеви отпадъци“ – коментира Данита Заричинова от „За Земята“.

Предвид критичните нива на замърсяване на въздуха в София през есенно-зимния сезон, „За Земята“ насочва вниманието към необходимостта от устойчиви решения за екологичните проблеми на София – управлението на отпадъците, автомобилният трафик, отоплението на твърдо гориво. Акцията е поредна стъпка в борбата на „За Земята“ за съвременно управление на отпадъците и чист въздух. От години организацията води и подкрепя дела от граждани срещу завода за изгаряне на отпадъци.

„Здравните рискове бяха силно подценени в екологичната оценка, а по време на обсъждането гражданите изразиха несъгласие с предложението за теглене на нов заем. Въпреки това Столична община продължи напред с реализирането на проекта. Решението беше взето по изключително непрозрачен начин и въпреки спечелените дела, хората все още нямат достъп до пълната информация за замърсяването и финансовите показатели на предлагания завод за изгаряне на отпадъци“ – казва Десислава Стоянова от „За Земята“.

Последното развитие по проекта е, че Комисията по защита на конкуренцията върна търга за преразглеждане заради открити нарушения в избора на изпълнител. Това обаче не променя факта, че който и да строи завода, замърсяването остава за хората и единствено обединените усилия на всички жители на София могат да накарат общината да се откаже от съоръжението.

СС: Stratospheric Productions

Ето и някои заблуждаващи твърдения, с които Столична община защитава проекта за изгаряне на отпадъци:

Твърдение:

Виена изгаря чисто и ефикасно, значи решението е приложимо и в София.

Факт:

Виена не е София. Градът на Дунав не се намира в котловина и въздушните течения там са много различни от тези тук. Изгарянето на отпадъци, колкото и високотехнологично да е, неизбежно изхвърля опасни замърсители в атмосферата и ако няма течения, които да ги отнасят надалеч, те се натрупват в опасни концентрации. В Европа се горят отпадъци от десетилетия, но никой никъде не строи инсинератори при такива условия на климата и релефа, каквито имаме в София. Изгарянето на отпадък на 3 км от “Александър Невски”, с други думи, е опасно за жителите на града.

Твърдение:

Изгаря се само боклукът, който не може да се рециклира.

Факт:

Предвижда се инсинераторът на София да изгаря 180 хил. тона годишно. Тъй като в момента производството на преработения за изгаряне материал под формата на брикети (RDF) е 1/3 от това количество, вероятно ще се наложи внос на отпадък отвън, за да се поддържа пълният капацитет на инсталацията. Най-подходящи за горене са именно висококалоричните пластмаси и хартия, които иначе са годни за рециклиране. Колкото повече такъв боклук има за горене, толкова по-бързо ще се изплаща инвестицията. Това обезсмисля разделното събиране и рециклирането. Това развитие е една от причините страни като Дания поетапно да ограничават инсталациите си за изгаряне на отпадъци.

Твърдение:

От горенето на отпадъци се изхвърлят единствено безвредни газове и малко прах.

Факт:

Инсталациите за изгаряне са отговорни за 29% от световните емисии живак във въздуха, а при изгаряне на пластмаса се отделят канцерогенните диоксини и фурани, които не могат да се филтрират напълно. Най-новият холандски инсинератор например, редовно надвишава допустимите от ЕС нива на диоксини, а инцидентите с тези технологии съвсем не са рядкост и на други места. Само според данни от изследване на Столична община пък, инсталацията ще отделя 20% повече ФПЧ, 14% повече серен диоксид и 10% повече азотни окиси от съществуващия в момента ТЕЦ.

Твърдение:

Заводът за изгаряне произвежда евтина топлинна и електрическа енергия.

Факт: 

Първоначалната цена само за строежа и оборудването е 350 милиона лева, сумата ще се плати чрез грант от Европейската комисия и кредит от Европейската инвестиционна банка. След това идват разходи за персонал, администрация и текуща поддръжка – 91 млн. евро за 26 години живот на инсталацията. Променливите разходи (варовик, горива, депониране на котелна пепел и т.н.) са изчислени на 3.4 млн. евро годишно. Добавяме и планова поддръжка – общо 59.5 млн. евро. Дадените суми са според Предпроектнотo проучване (Feasibility study) на консултантската фирма Ramboll, който Столична община дълго криеше от обществеността.

Твърдение:

Изгарянето на отпадъци е модерна технология, предпочитана в най-развитите страни.

Факт:

Била е такава преди повече от 30 години. Днес дори новооткрити мощности се затварят, заради вредата, която доказано нанасят на чистотата на въздуха, на усилията за ограничаване и рециклиране на отпадъците и заради въглеродния отпечатък, който оставят. В момента подобни проекти спират в Дания, Швеция, Шотландия, Италия, САЩ и други. Европейската комисия официално зачеркна инсталациите за изгаряне на отпадъци от списъка на допустими за европейско финансиране проекти по Механизма за възстановяване и устойчивост, тъй като противоречат на чл. 17 от Регламент от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции.

Твърдение:

В България не може да има качествено разделно събиране или „Нулеви отпадъци“, заради манталитета на хората. Или „материалът ни е лош“.

Факт:

Добри примери от България всъщност има. Сметището в Габрово е най-бавно запълващото се в страната. Хранителните и градински отпадъци в града вече се събират разделно, превръщат се в компост, а общината генерира печалби като го продава на земеделски стопани. В Свиленград събират рециклируемите отпадъци директно от източника – магазини, ресторанти, офиси и домакинства. Това повишава значително качеството и количеството, както и цената на годния за преработка материал.

/by
,

Само два политически участника отговориха за политиките им за чист въздух

Във връзка с предстоящите избори от гражданско обединение „Дишай, България“, част от което е и За Земята, се обърнахме към представителите на основните политически партии, които имат реален шанс да влязат в следващото Народно събрание и им зададохме няколко кратки, но важни въпроса, свързани с политиката за подобряване на въздуха в България.

Преди две седмици изпратихме анкетата на тема въздух  до кандидатите за депутати на партиите „ГЕРБ“, „БСП“, „ДПС“, „ИТН“, „Продължаваме промяната“, „Изправи се БГ- ние идваме“, „Да, България“, „Зелено движение“, „Възраждане“.

Само две формации отговориха на запитването ни, изпратено от нас като обикновени граждани, но и като гласоподаватели. И двете са част от коалицията „Демократична България” – това са “Да, България” и „Зелено движение“.

Озадачени сме от факта, че повечето от партиите, които биха искали да ни представляват в парламента, предпочетоха изобщо да не отговарят на въпросите свързани с тяхната политика за подобряване на въздуха в България. Те предпочетоха да не изразят мнението си по тази ключова за България тема и то в контекста на стряскащите данни от Световната здравна организация. Според тези данни, вследствие на замърсяването на въздуха на годишна база в страната умират 8000–9000 души. Тази констатация се потвърждава и от докладите на Европейската агенция за околна среда.

Политиките за по-чист въздух, които избраха от “Демократична България”

И “Да, България”, и “Зелено движение” – единствените, които върнаха анкетата попълнена, заявяват готовност подобряването на качеството на въздуха в страната да бъде един от водещите им приоритети.

И двете политически формации биха подкрепили реформи в Министерството на околната среда и водите и в Изпълнителната агенция по околна среда, които да подсилят експертизата на тези институции и капацитета им за прилагане на адекватен и навременен контрол върху нарушителите.

Относно изгарянето на отпадъци в страната от „Да България“ отговарят, че  главната им цел ще бъде да развиват политики за предотвратяване генерирането на боклук, както и политики за стимулиране на рециклирането. Изгарянето, според тях, е крайна мярка и то при условие, че са изградени необходимите пречиствателни инсталации. От „Зелено движение“ са твърдо против изгарянето на отпадъци.

И двете формации се обявяват за постепенно премахване на отоплението с въглища и дърва, които са основният източник на замърсяване в България, като същевременно се предвидят мерки за осигуряване на отоплението на енергийно бедните домакинства, базирани на повишаване на енергийната ефективност на домовете и модерни чисти и климатично неутрални технологии за отопление.

Двете партии биха работили за въвеждане на работещ стандарт за дървесината, предназначена за отопление: за максимална влажност, липса на химическа обработка и покрития и пр.

Кандидатите за новия парламент от двете формации одобряват създаването на повече “зелени зони” – това са свободни от автомобили пешеходни зони, и зони с ниски емисии от транспорта в градовете с лошо качество на атмосферния въздух, както и създаването на благоприятна среда за производство на повече електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, включително и такива за отопление (например геотермална енергия).

И “Да, България”, и “Зелено движение” подкрепят електрификацията на обществения транспорт в градовете и са за въвеждането на депозитна система за събиране на пластмасови отпадъци.

 

Гражданско обединение “Дишай, България”  е неполитическа, неформална  организация, която обединява под обща шапка 7 сдружения и обединения от различни области на страната, които работят за правото си да дишат чист въздух.

Повече за нашето обединение можете да научите от страниците и уебсайтовете на неговите членове:

  • Сдружение “Дишай, Перник”
  • Сдружение “За чист въздух и вода в Русе“
  • Сдружение „Дишай, Девня“
  • Сдружение „Дишай, Добруджа“
  • Гражданско обединение „Благоевград иска да диша“
  • Гражданско обединение „Дишай, Пловдив“
  • Екологично сдружение „За Земята“
/by
,

Внасяме жалба срещу отказа на съда да разгледа жалбата ни срещу програмата за въздуха на София

Днес, 9-ти ноември 2021 г, с група граждани внасяме жалба срещу отказа на Административен съд – София град (АССГ) да разгледа по същество жалбата ни срещу Програмата за качество на въздуха на София, като се обръщаме към по-висша инстанция – Върховния административен съд. Това се случва четири месеца след внасянето на първата жалба, която АССГ реши да отхвърли с аргумент, че жалбоподателите нямат правен интерес, без ясни мотиви и в противоречие с европейското законодателство.

Защо обжалваме Програмата за качество на въздуха в София

“Първопричината да обжалваме Програмата за качество на въздуха е, че мерките и заложеният бюджет не гарантират, че ще доведат до постигане на законовите норми за въздуха, обещани от Столична община за 2024 г. По този начин гражданите на София ще продължат да дишат мръсен въздух и да се разболяват от него. Много от мерките не са разписани достатъчно ясно в плана за действие към програмата. Липсват ясни показатели за изпълнение, обвързани с постигането на желания ефект – намаляване на емисиите и оттам на замърсяването,”

Ивайло Хлебаров от “За Земята“

Замърсяването на въздуха в София е дългогодишен проблем, продължава и досега да уврежда живота и здравето на хората. Заради системното неспазване на нормите и в столицата България беше осъдена веднъж от Европейския съд през 2017 г. В момента Европейската комисия води второ дело срещу България, заради недобро прилагане на решението от първото дело и има реален шанс съдът да ни наложи глоби.

“Програмата за качество на въздуха е инструментът, който трябва да осигури постигане на нормите за чист въздух в София в най-кратък срок. С отказа си от правосъдие, българският съд лишава жителите на София от възможността да упражнят контрол върху решенията на общината. А именно това са хората, които понасят последиците от дългогодишното несправяне с мръсния въздух в столицата ни,”

адвокат Регина Стоилова, представляваща жалбоподателите.

Дори и да постигнем настоящите норми, това не значи, че въздухът ще е чист и ние няма да се разболяваме заради него. През септември 2021 г. Световната здравна организация публикува новите си насоки за допустими нива на замърсяване на въздуха и те са още по-ниски. Предстоят и промени на европейските норми в съшата посока. Затова е много важно програмите, които се изготвят, да са с много добро качество и да се изпълняват.

Сред гражданите, които обжалват програмата, са мъж на средна възраст, страдащ от остра астма; семейство с две малки деца, живеещи близо до булевард с тежък трафик и жена, занимаваща се с бягане. Всички те в ежедневието си правят постъпки, които да ограничат излагането им на мръсен въздух и негативните последици от това.

София изготви поредната си четвърта програма за въздуха, която не е достатъчно амбициозна. Така,  много хора ще продължат да страдат от мръсния въздух. Имено затова заведохме делото в началото на лятото. Съдът на първа инстанция отхвърли жалбата ни, отсъждайки, че нямаме правен интерес да обжалваме програмата.

Напомняме, че България и Полша са единствените държави-членки в Европейския съюз, в които съдилищата не признават правото на гражданите и неправителствените организации да оспорват програмите за качество на въздуха. От 15 май 2020 г. срещу България започна наказателна процедура за нарушаване на правото на ЕС и отказ от достъп до правосъдие.

 

 

Снимка: Ангел Балашев, Unsplash

/by
българия и качеството на въздуха

България и насоките за качеството на въздуха на Световната здравна организация

„ГРИЙНПИЙС“ – БЪЛГАРИЯ и ЕКОЛОГИЧНО СДРУЖЕНИЕ „ЗА ЗЕМЯТА“  _____________________________________________________________________

Предистория

Световната здравна организация (СЗО) публикува нови насоки за качеството на въздуха на 22.09.2021 г. Те описват нива на концентрациите на замърсяване на въздуха, с които да бъде намалено отрицателното му въздействие върху здравето. Последните насоки бяха актуализирани преди това през 2005 г. (Таблица 1). 

Таблица 1: Насоки на СЗО за качеството на въздуха към 2005 г.
Източник: СЗО (2006)

Замърсител

Концентрация на замърсителите (µg/m3)

Период на осредняване

ФПЧ2,5

25

24 часа

10

1 година

ФПЧ10

50

24 часа

20

1 година

Серен диоксид (SO2)

500

10 минути

20

24 часа

Озон (O3)

100

8 часа

Азотен диоксид (NO2)

200

1 час

40

1 година

СЗО определя замърсяването на въздуха по следния начин: „Замърсяването на въздуха означава наличието на един или повече замърсители в атмосферата като прах, изпарения, газ, мъгла, миризма, дим или пари, в количества и продължителност, които могат да бъдат вредни за човешкото здраве.“

По света

1) Експертите са съгласни, че няма „безопасно“ ниво на замърсяване на въздуха.

2) През 2019 г. замърсяването на въздуха е определено като четвъртия водещ рисков фактор за ранна смърт в световен мащаб, водейки до приблизително 6,67 млн. смъртни случая (HEI, 2020). Високото кръвно налягане, тютюнопушенето и нездравословното хранене са единствените по-съществени рискови фактори за здравето.

3) Направена е оценка, че 91% от световното население е изложено на годишни концентрации на ФПЧ2,5, които превишават нормите, препоръчани от СЗО. ФПЧ2,5 включват замърсители като сулфат, нитрати и черен въглерод. Те проникват в белите дробове и сърдечносъдовата система и могат да бъдат високо рискови за човешкото здраве (СЗО, 2016). 

4) Повече от половината от населението в света е било изложено на повишени нива на замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ2,5) между 2010 и 2016 г. Бремето от излагането на това замърсяване е било най-силно понесено от хората, които живеят в страни с ниски и средни доходи, особено в Азия, Близкия изток и Африка (Шадик и други, 2020).

5) Изчислено е, че замърсяването на въздуха в петте най-големи градове в света е причинило 163,000 предотвратими смъртни случаи и разходи в размер на 85,1 млрд. щат. долари само през 2020 г. (Таблица 2).

Таблица 2: Изчисления на въздействието на ФПЧ2,5 върху здравето и финансите в най-населените градове в света през 2020 г. (м. януари до м. декември). Източник: „Грийнпийс“ – Югоизточна Азия, 2021 г.

Град

Население

Изчислени случаи на преждевременна смърт

Изчислени икономически разходи в щатски долари

Делхи

30 млн.

54 000

8,1 млрд.

Мексико Сити

22 млн.

15 000

8 млрд.

Сао Пауло

22 млн.

15 000

7 млрд.

Шанхай

26 млн.

39 000

19 млрд.

Токио

37 млн.

40 000

43 млрд.

6) Изчислено е, че 4,5 милиона случаи на преждевременна смърт в световен мащаб всяка година могат да бъдат определени като причинени от замърсяването на въздуха, генерирано от изгарянето на изкопаеми горива (Фароу и други, 2020).

7) Приблизително 40% от смъртните случаи в света през 2017 г., приписани на излагането на ФПЧ2,5, са причинени от емисии от жилищния (отопление, готвене и т.н.), промишления и енергийния сектори, които разчитат предимно на изкопаемите горива (Макдъфи и др., 2021). 8) Годишното излагане на замърсяване на въздуха с ФПЧ2,5  далеч надвишава насоките за качеството на въздуха в почти всички региони по света (Фигура 3). Това излага жителите на тези региони на по-висок риск от много сериозни заболявания. Енергетиката и промишленият сектор са значителни източници на ФПЧ2,5.

8) Годишното излагане на замърсяване на въздуха с ФПЧ2,5  далеч надвишава насоките за качеството на въздуха в почти всички региони по света (Фигура 3). Това излага жителите на тези региони на по-висок риск от много сериозни заболявания. Енергетиката и промишленият сектор са значителни източници на ФПЧ2,5

Фигура 1: Излагане на замърсяване с фини частици в света през 2019 г., претеглено спрямо населението на тези региони*. Източник на данни: Макдъфи и др., 2021.

9) Въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето е добре документирано. Изследванията предполагат, че излагането на един или комбинация от повече замърсители на въздуха като фини прахови частици (ФПЧ2,5), азотен диоксид (NO2) и озон (O3), е свързано с повишен риск от заболявания, включително исхемична болест на сърцето, хронични обструктивни белодробни заболявания (по-известни като COPD), рак на белия дроб, инфекции на долните дихателни пътища, преждевременно раждане (раждане преди термина), диабет тип II, инсулт и астма (Уанг и др., 2014; Хан и др., 2016; Кохен и др., 2017; Сънайър и Дадванд, 2019).

10)  През 2019 г. прогнозното средногодишно излагане, претеглено спрямо населението*, на замърсяване от ФПЧ2,5 варира от 6,8 µg/m3 в Австралия до 77,3 µg/m3 в Южна Азия (Макдъфи и др., 2021). Отделни хора могат да бъдат изложени на по-високи или по-ниски нива на замърсяването от средните за населението. 

средногодишна концентрация на ФПЧ2,5

Фигура 2:. Претеглената спрямо населението* средногодишна концентрация на ФПЧ2,5 (µg/m3) по територии (Макдафи и др., 2021). „Грийнпийс“ има политически независима позиция и не взема страна в териториални спорове. Границите на географските изображения отразяват тези на източника на данни.

 

България

1) Последните данни на СЗО за замърсяването на атмосферния въздух (достъпни онлайн) са от 2016 г. и показват, че годишните средни нива на ФПЧ2,5 в градовете в България са 19,04 µg/m3. Те превишават насоките на СЗО от 2005 г. за качеството на въздуха почти двойно.

2) Компютърно моделиране прогнозира, че средната годишна концентрация на ФПЧ2,5 в градските райони в България е 30 µg/m3 (СЗО, 2016, в Приложение 1). В момента на територията на България няма достатъчно мониторингови станции за ФПЧ2,5, за да бъде наблюдавано адекватно качеството на въздуха.

3) Стандартите за качество на въздуха в България се определят спрямо законодателството на Европейския съюз. Повечето от насоките на СЗО от 2005-а година са по-стриктни от националните в България. След актуализацията им тази година, разликата става още по-сериозна.

Таблица 3. Сравнение между стандартите за качество на въздуха в България, насоките на СЗО от 2005 г. и насоките на СЗО от 2021 г.

Замърсител

Период на осредняване на СЗО

БЪЛГАРИЯ Концентрация на замърсителите (µg/m3)

СЗО НАСОКИ 2005 г. Концентрация на замърсителите (µg/m3)

СЗО НАСОКИ 2021 г.Концентрация на замърсителите (µg/m3)

ФПЧ2,5

24 часа

НЯМА

25

15

1 година

20

10

5

ФПЧ10

24 часа

50

50

45

1 година

40

20

15

Серен диоксид (SO2)

10 минути

350 (ЕС: над 1 час)

500

Няма промяна

24 часа

125

20

40

Озон (O3)

8 часа

120

100

100

8 часа, пиков сезон

–

–

60 

Азотен диоксид (NO2)

1 час

200

200

Няма промяна

24 часа

–

–

25

1 година

40

40

10

Въглероден оксид (СО)

8 часа

10

10

Няма промяна

4) Чл. 6 от Директива 2016/2284/ЕС изисква всяка държава-членка на ЕС да представи на Европейската комисия национална програма за контрол на замърсяването на въздуха до 1 април 2019 г. Според прогнозните изчисления на емисиите за България, публикувани в Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха през 2019 г., емисиите на серен диоксид ще отговарят на поетия ангажимент за намаление на емисии и ще бъдат съвместими навсякъде през периода на програмата [2020-2030], но за замърсителите азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и ФПЧ2,5 не се очаква да съответстват напълно на съответните ангажименти за намаляването им, особено през 2030 г. и след това. (Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, 2019)

5) През 2012 г. (последната година, за която са налични този вид данни) 14,4% от всички смъртни случаи на българи на възраст между 14 и повече години се дължат на дългосрочно излагане на ФПЧ2,5, причинени от изгаряне на изкопаеми горива (Вохра и други, 2021, в Таблица S2 с разширени данни).

Според доклада за качеството на въздуха в Европа за 2020 г. на Европейската агенция по околна среда, в България към 2018 г. умират преждевременно около 14 000 души годишно, вследствие излагане на замърсяване с ФПЧ2,5, озон и азотен диоксид. (ЕЕА, 2020)

6) През 2012 г. средните претеглени спрямо населението годишни емисии на ФПЧ2,5 в България са 20,2 μg m-3 (Вохра и др., 2021, в Таблица S2 с разширени данни).

7) През 2019 г. претеглената спрямо населението средногодишна стойност на емисиите на ФПЧ2,5 в България е изчислена на 19,4 µg m-3. Тази стойност е малко под средната за Централна Европа – 20,2 µg m-3 и почти двойна на концентрацията, определена от насоките за качество на въздуха на СЗО, за годишна концентрация на ФПЧ2,5 – 10 μg m-3 (Макдъфи и др., 2021, във Файла за допълнителни данни 3).

8) Към 2019 г. по данни на българската Изпълнителна агенция по околна среда, емисиите на ФПЧ2,5 са се увеличили с 31.5% спрямо 1990 г. (от 22,87 kt през 1990 г. до 30,07 kt през 2019 г.). Това се дължи основно на емисиите на битовия сектор и по-конкретно изгарянето на дърва, въглища и отпадъци (ИАОС, 2019). 

9) Общите икономически разходи, свързвани със замърсяването на въздуха в България през 2018 г. (последната година, за която са налични данни), се оценяват на почти 4 млрд. долара (Фароу и др., 2020).

10) Претегленото спрямо населението излагане на замърсяване на въздуха в България се оценява като двойно на годишните насоки на СЗО за ФПЧ2,5 (Макдъфи и др., 2021)

figura 3

Фигура 3: Принос на източниците на излагане на фини прахови частици в избрани страни в Централна и Източна Европа през 2019 г. Източник на данните: Макдъфи и др., 2021

 

Препоръки към националните и местните власти за справяне с кризата на замърсяването на въздуха
  • Спешно внедряване на алтернативи на изгарянето на изкопаеми горива за производство на енергия, в битовото отопление, транспорта и промишлеността, тъй като изгарянето на въглища, петрол и изкопаем газ са основните източници за глобалната тежест на болестите и смъртността вследствие замърсяване на въздуха.
  • Ускоряване на подмяната на замърсяващите уреди за отопление ползващи дърва и въглища, като тя се съчетае с мерки за енергийна ефективност, източници на енергия без горене и подкрепа за енергийно бедните домакинства. 
  • Приоритизиране на изграждането и предоставянето на транспортна инфраструктура за ходене и колоездене, а за по-дълги разстояния и за хора с допълнителни нужди – обществен транспорт – електрически автобуси, трамваи и влакове, като постепенно се извеждат от употреба превозните средства с двигател с вътрешно горене.
  • Установяване на практиката определени дни или зони да се обособяват като се ограничават личните моторни превозни средства в урбанизираните места за (1) намаляване на замърсяването, (2) насърчаване на хората да се насладят на улиците безопасно и (3) развиване на възможностите да се пътува из града без лични моторни превозни средства.
  • Създаване на зелени площи в урбанизираните райони и насърчаване на биологичното разнообразие чрез засаждане на дървета и насърчаване растежа на дива растителност. 
  • Предоставяне на отворена, достъпна и актуална информация на местните жители: описване на здравните и финансовите проблеми на замърсяването на въздуха в съответния регион (градски или селски) и представяне на решения. 

Властите са тези, които следва да поведат промяната с политически и системни действия и в същото време да подкрепят хората да предприемат индивидуални стъпки, които да са благоприятни за качеството на въздуха.

* Бележка относно претегленото спрямо населението излагане. Претеглената  спрямо населението статистика отчита както нивото на замърсяване, така и броя на засегнатите хора. Пропорционално по-голяма тежест на концентрациите на замърсяване на въздуха се отчита при по-голям брой население. Това дава оценка на размера на замърсяването, на което е изложен средностатистическият жител. Например, ако повечето жители в дадена страна живеят в силно замърсена градска среда, а само някои – в сравнително чист селски район, данните ще се балансирани като отчетат този факт. 

Справочна литература

Вохра, K. и други. „Глобална смъртност от външно замърсяване с фини частици, генерирани при изгарянето на изкопаеми горива: Резултати от GEOS-Chem” Екологични изследвания. 195 (2021): 110754.

„Грийнпийс“ – Югоизточна Азия, 2021 г., Методология: Оценка на разходите, свързани със замърсяването на въздуха в световните градове (2020 г.). Наличен на www.greenpeace.org: https://www.greenpeace.org/static/planet4-southeastasia-stateless/2021/02/ef76f49b-methodology_-revealing-the-cost-of-air-pollution-in-world-cities-annual-results-for-2020.pdf [Посетен на 18 август 2021 г.] 

Европейска агенция по околна среда, 2020 г., Качество на въздуха в Европа – доклад за 2020 г. Наличен на: https://www.eea.europa.eu/publications/air-quality-in-europe-2020-report [Посетен на 20 септември 2021 г.]

ИАОС, 2019 г., Емисии на вредно вещества във въздуха. Наличен на:

http://eea.government.bg/bg/soer/2019/air/emisii-na-vredni-veshtestva-vav-vazduha [Посетен на 18 септември 2021 г.]

Коен А. Дж. и други. Оценки и 25-годишни тенденции на глобалната тежест на заболяванията, дължаща се на замърсяването на атмосферния въздух: анализ на данни от глобално изследване на тежестта на заболяванията през 2015 г. Лансет 389, 1907–1918 (2017).

Кутлер Джос, M., Ефтенс, M., Джинтаут, E. и други. Време е за хармонизиране на националните стандарти за качество на атмосферния въздух. Международно списание за обществено здраве 62, 453–462 (2017). https://doi.org/10.1007/s00038-017-0952-y

Макдъфи, E. E., Мартин, Р. В., Спадаро, Дж. В. и други. Приносът на суровинния сектор и горивото за атмосферните ФПЧ2,5 и свързаната с него смъртност в множество пространствени мащаби. Природни комуникации. 12, 3594 (2021). https://doi.org/10.1038/s41467-021-23853-y

Министерство на околната среда и водите на Р България, 2019 г., Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, България 2020-2030 г. Налична на: https://ec.europa.eu/environment/air/pdf/reduction_napcp/BG%20final%20NAPCP%2026Sept19.pdf [Посетен на 21 септември 2021 г.]

СЗО, 2006. Световна здравна организация. Регионално бюро за Европа. (2006). Насоки за качеството на въздуха: глобална актуализация през 2005 г.: прахови частици, озон, азотен диоксид и серен диоксид. Световна здравна организация. Регионално бюро за Европа. https://apps.who.int/iris/handle/10665/107823

СЗО, 2016. Замърсяване на атмосферния въздух: глобална оценка на експозицията и тежестта на заболяването. Световна здравна организация. https://apps.who.int/iris/handle/10665/250141

Сънайър, Дж. & Дадванд, Пренаталното развитие на мозъка, като цел за замърсяването на въздуха в градовете. Основна и клинична фармакология и токсикология. 125, Допълнение 3, 81–88 (2019).

Уанг, Б., Ксу, Д., Джинг, З., Лю, Д., Янг, С. & Уанг, Й. Ефектът от дългосрочното излагане на замърсяване на въздуха върху риска от захарен диабет тип 2: системен преглед и мета-анализ на кохортни проучвания. Европейско списание по ендокринология. 171, R173–R182 (2014). 

Фароу, A., Милър, K. A. и Миливирта, Л. Токсичен въздух: Цената на изкопаемите горива. Сеул: „Грийнпийс“ – Югоизточна Азия. Стр. 30, февруари 2020 г.

Хан, M. -Х. и други. Връзка между появата на хеморагичен инсулт и метеорологичните фактори и замърсители. BMC Neurol. 16, 59 (2016 г.). 

HEI, 2020. Състояние на глобалния въздух през 2020 г. Специален доклад. Бостън, MA: Институт за здравни ефекти.

Шадик, Г., Томас, M. Л., Муду, П. и други. Половината от населението на света е изложено на нарастващо замърсяване на въздуха. npj Климат и атмосферни науки 3, 23 (2020). DOI: 10.1038/s41612-020-0124-2

/by
100% ВЕИ
,

Граждански организации призовават: Просперираща Европа за всички е възможна със 100% ВЕИ

Общо отворено писмо до своите правителства с препоръки за региона изпратиха „За Земята“ и още 40 организации, членовете на мрежата CAN Europe и партньори от страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) преди започващата утре среща на лидерите на ЕС. По време на Европейския съвет в Брюксел на 21-22 октомври ще се обсъдят проблемите, свързани с нарастващите цени на енергията и мерките за справяне с кризата, разпространяваща се в Европа.

Общоевропейската кампания „Заедно за Европа със 100% ВЕИ: Просперираща. Устойчива. За всички“ настоява за въвеждането на повече възможности за производство на слънчева и вятърна енергия от хора, домакинства, малки и средни бизнеси, кооперативи. Подобни инициативи са от полза за всички и имат пряко влияние върху опазването на климата и възстановяването на природата. 

100% ВЕИ

Данните са красноречиви [1] — 89% от българите смятат, че правителството трябва да предоставя повече информация за това как  могат да генерират собствена слънчева и вятърна енергия като част от енергиен кооператив и повече финансова подкрепа на домакинствата за инсталиране на слънчеви панели, се казва в социологическо проучване, проведено тази есен от YouGov в 10 европейски държави, включително България.

Българите са загрижени за изменението на климата (87%) и смятат, че българското правителство трябва да направи повече, за да се справи с него (81%). Те биха подкрепили слънчеви панели на сградите (85%) и вятърни турбини, построени в близост до мястото, където живеят (74%).

75% от запитаните хора заявяват, че е вероятно да се присъединят към енергиен кооператив, ако такъв е създаден в техния район. Намаляването на сметките за енергия (89%), намаляването на въглеродните емисии (85%) и създаването на местни работни места (84%) са основните причини, които биха насърчили хората да се присъединят.

Изграждането на вятърна електроцентрала в района, ако тя създаде нови работни места за местните хора среща подкрепата на 77% от запитаните, а печалбите от вятърната електроцентрала да се споделят с местната общност е важно за 72%.

Радостина Славкова от „За Земята“ коментира:

“Високата обществена подкрепа за слънчева и вятърна енергия в проучването на YouGov за България ни мотивира още повече да работим за преодоляването на редица ключови забавяния. Сред тях са енергийната ефективност, особено на жилищните сгради, децентрализираното производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), улесняването на достъпа на отделните домакинства до възможности за финансиране на ВЕИ.

Огромна пречка остават административните и регулаторни бариери, поради които в България все още няма енергийно независими ВЕИ кооперативи, така желани от българите”.

Симеон Горов от енергийния екип на “За Земята” допълва:

“Ние изискваме от ЕС и неговите държави-членки да защитят най-уязвимите, като същевременно прекратяват подкрепата за изкопаемия газ и въглищата, които ни вкараха в това затруднено положение.” 

Според Международната енергийна агенция именно скоковете на цените на изкопаемите горива, а не цената на въглеродните емисии и използването на възобновяема енергия – са главните виновници за високите енергийни разходи на ЕС. 

Настоящата енергийна криза е категорично доказателство, че изкопаемите горива вече са ненадеждни.  Това, на което можем да разчитаме обаче, са възобновяеми енергийни източници – слънчеви централи и вятърни паркове, които са евтини, бързо се изграждат и са разположени в ЕС.

 

Бележки:

[1]  Според социологическо проучване, проведено онлайн между 24.09 и 06.10 от YouGov в 10 европейски държави, включително България. Общият размер на извадката е 10 547 възрастни от Обединеното Кралство, Франция, Италия, Германия, Румъния, България, Гърция, Полша, Чехия, Испания, като данните са статистически значими. 

 

/by
, ,

България се появи заедно с още 12 държави от ЕС на карта следяща изпълнението на климатичните цели до 2030 г.

България се появи заедно с още 12 държави от ЕС на карта следяща изпълнението на климатичните цели до 2030 г.

Благодарение на екипа на За Земята, България вече се появи заедно с още 12 държави от Евросъюза на картата NECP Tracker, сравняваща заложените цели и траектории в областта на енергетиката и климата до 2030 г.  Важността на инициативата е до толкова голяма, че събраните данни, анализи и изводи периодично се изпращат до Европейската комисия за информация и потенциално включване в оценките й.

Актуализацията на картата позволява да се сравнят данните от 2019 г. за секторно намаляване на емисиите между отделните страни. Прегледът показа, че настоящите траектории на държавите-членки за намаляване на емисиите на парникови газове и в посока енергиен преход не са в съответствие с техните поети ангажименти съгласно Парижкото споразумение. Те трябва да бъдат засилени. 

Но какво показват данните за България?

Генерираните от България през 2019 г. нетни емисии на парникови газове са около 46 Mt CO2-еквивалент. Поставяйки си за цел през 2030 г. те да възлизат на 47,553 Mt CO2-екв., България фактически планира да увеличи вместо да намали емисиите, според заложеното в Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК). Освен това българският ИНПЕК предвижда намаляване на капацитета за поглъщане на въглерод от природни системи от -9.97 Mt CO2-екв. през 2011 г. до -8.6 Mt CO2-екв. през 2030 г. Това ясно алармира, че плановете на България не са достатъчно добри и дори отрицателни по отношение справянето с климатичната криза.

ИНПЕК е доста неамбициозен и в сравнение с потенциала на България по отношение на енергийната ефективност. Противно на логиката целта за крайно потребление на енергия до 2030 г., определена в плана, е по-висока от нивата на крайно потребление на енергия през последните 20 години. Прогнозата в ИНПЕК за потребление на енергия от 2020 г. до 2030 г. показва бавен, но продължаващ растеж. Това е заложено въпреки постоянните подобрения на енергийната ефективност в индустриалния сектор и огромния потенциал в жилищния.

Между 1990 г. и 2019 г. България значително увеличава капацитета на възобновяемите си източници на енергия (в брутното крайно потребление на енергия) от 1,91% до 21,56%. Следователно настоящата цел за 2030 г. (до 27,09%) е много ниска, особено като се има предвид, че цената на възобновяемите енергийни източници вече е значително по-ниска от тази през 90-те и 2000-те години и че ще продължи да намалява в бъдеще, тъй като производствените разходи намаляват и политиките на ЕС насърчават развитието им.

При изготвянето на NECP тракера, открихме липса на надеждни данни за секторните цели за емисии в ИНПЕК. Само две секторни цели са дадени в Приложение 1 към ИНПЕК (за промишлеността и строителния сектор). Въпреки това, по-нататъшни изследвания и кръстосана проверка осветлиха значителни различия в наличните данни на ниво ЕС (Европейска агенция за околната среда, Евростат) и тези достъпни на български език публични източници. В следствие на това целите не бяха включени в тракера.

За да изпълни новите цели на ЕС в областта на климата и енергетиката (поне 55% спад на нетните емисии на парникови газове до 2030 г.) и да приведе своите по-нататъшни действия в областта на климата в синхрон с Парижкото споразумение, българското правителство трябва да инициира и завърши задълбочена ревизия на ИНПЕК до 2023 г.. Важно е също така да се гарантира, че националните данни са коректни, верни, пълни и лесно достъпни за всички заинтересовани страни. Би трябвало българското правителство да установи постоянен диалог на всички нива и с всички заинтересовани страни, както е посочено в Регламента за управление на Енергийния съюз (документа въвеждащ ИНПЕК), за да анализира и предложи подходящи стъпки за постигане на по-високите цели.

В заключение е важно още веднъж да отбележим, че развитието на възобновяеми източници трябва да бъде значително засилено, за да се гарантира, че страната няма да изпадне в енергийна криза, разчитайки предимно на изкопаеми горива.

/by
,

Столична община претендира 108 000 лв. адвокатско възнаграждение по делото ни за въздуха

снимка: Тодор Божинов

Софийски градски съд трябва да излезе с решение дали Столична община е бездействала по проблема със замърсяването на въздуха в София в периода 2015 – 2017 г., когато градът няма приета програма за качество на въздуха въпреки опасните нива на фини прахови частици за дълги периоди от време.

Днес беше последното заседание по колективния ни иск срещу софийската администрация, заведен преди четири години от неправителствени организации, сред които и За Земята, граждани и адвокати под името „Група за чист въздух„. Основната ни цел е да заставим общината да предприеме ефективни и адекватни мерки за подобрение на качеството на въздуха в столицата.

Съдът даде срок от три седмици на страните за писмени бележки. Законовият срок за съдебно решение е два месеца. От “Група за чист въздух” защитихме обосноваността на исковете ни, а в писмените бележки ще предложим конкретни мерки, които съдът да задължи общината да изпълни в случай, че уважат иска ни.

 

Столична община претендира 108 000 лв. за възнаграждение на адвокатската си защита плюс разходи по делото, стана ясно на днешното заседание.

Изисканата за адвокатски услуги сума от Столична община по време на заседанието днес предполага, че тези пари са заплатени или ще бъдат платени на адвокатите от частна адвокатска кантора. В същото време в отчета си за първите шест месеца по мерки за въздуха, администрацията на столицата отлага прилагането на такива с аргумент липса на финансиране. А общината има вариант да ползва юрисконсултите си по делото и да не харчи допълнително средства.

Ако софийската администрация изгуби делото, тя няма да има финансови задължения, а ще получи единствено по-амбициозни мерки срещу замърсяването на въздуха в София, което е от полза за гражданите. Единственият риск е за политическия имидж на ръководството, което категорично не се справя с проблема с мръсния въздух.

Високите хонорари поискани от адвокатите на Столична община целят да стреснат и обезкуражат гражданите да търсят правата си чрез съда по въпроси за здравето и околната среда. В делото срещу планирания инсинератор за изгаряне на отпадъци в София, адвокатите на Топлофикация поискаха над 50 000 лв. От своя страна гражданските сдружения не претендираме адвокатски хонорари – ако спечелим, това няма да тежи на бюджета, който плащат всички граждани.

 

Какво се случи по делото до момента:

На предишното заседание по делото бяха изслушани експерти, които потвърдиха, че действията на общината през процесния период не са били достатъчни за справяне със смога в София. Стана ясно още, че макар да има тенденция на подобрение, допустимите норми на качество на въздуха не са били постигнати. Продължаващото замърсяване неминуемо води до негативни здравни последици за гражданите.

Юли месец съдът чу и здравна експертиза, която потвърди сериозния риск за здравето на столичани заради високите нива на замърсяване с ФПЧ. Анализът беше изготвен и представен от д-р Александър Симидчиев, пулмолог. Няма научно установени безопасни нива на концентрации фини прахови частици, които да не увреждат човешкото здраве, е един от изводите в доклада му.Затова СЗО изготвя насоки, които   имат за цел да постигнат възможно най-ниските концентрации на ФПЧ. През септември 2021 г. тя ревизира своите препоръки от 2005 г. Стъпвайки на научните данни събрани през последните 15 г. СЗО прие нови по-строги нива на допустимо замърсяване на въздуха. Европейската комисия ще ревизира законодателството за въздуха, за да отрази тези промени, което ще направи задачата на България още по-належаща.  В същото време въвеждането на мерки срещу замърсяването има доказано бърз и видим положителен ефект за здравето на хората, сочат медицински проучвания от последните години цитирани и в експертиза по делото.

/by
Призив за неотложни стъпки във въглищната индустрия
,

Призив към правителството за неотложни стъпки във въглищната индустрия през 2021 г.

Призив към правителството на Република България за предприемане на неотложни стъпки във въглищната индустрия през 2021 г.

Въглищната индустрия в България има спешна нужда от реформи в името на бъдещето, на енергийната сигурност на страната и в подкрепа на заетите в нея.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

Призивът е отправен от следните организациите:

Екологично сдружение „За Земята“

Коалиция „За зелен рестарт“: „Грийнпийс“ – България, WWF – България, MOVE.BG, Институт за кръгова икономика

/by
,

Mеждународният ден за чист въздух – 7 септември бе отбелязан в цялата страна

Качеството на въздуха в България поражда все по-сериозни тревоги у населението: измерванията показват, че гражданите страната дишат въздух, който се оценява като вреден за здравето. Според Световната здравна организация 60% от градското население на България е изложено на опасни (нездравословни) нива на прахови частици (ФПЧ).

Научните данни, както и осезаемото влошаване на качеството на живот заради мръсния въздух в редица градове на България карат жителите им да се тревожат все повече за своето здраве и да предприемат обединени действия за справянето с проблема.

Тази година  Международния ден на чистия въздух – 7-ми септември бе отбелязан и у нас от голям брой хора, обединени от общата кауза и твърдата убеденост, че чистият въздух и здравето на семействата им са тяхно право.

В събитието се включиха с различни инициативи граждани от 7 български града.

В Пловдив, който от години е на челните места по най-замърсен въздух в Европа, въпреки че няма индустриални замърсители,  гражданското обединение „Дишай, Пловдив“ организира акция в центъра на града. По време на демонстрацията бе представена интересна арт инсталация  – гербът на града, изработен от кюнци и печки от Destructive Creation за За Земята. Бяха проведени ценни разговори с жителите на града на тепетата на всякакви теми, свързани с въздуха, който дишат в техния град.

В Перник от сдружение „Дишай, Перник“ направиха вечерна  “Разходка за чист въздух” до витошката хижа “Славей” и поговориха пред медии по наболялата от много години тема за замърсения въздух, който дишат, както и за редицата инициативи, които предприемат гражданите за да се справят с проблемите с нерекултивираните шламохранилища в града и със заплахата от изгаряне на отпадъци и биомаса от местния ТЕЦ.

В Русе, където проблемите с индустриалното замърсяване на въздуха и водите се задълбочават,  организатор на събитието за Международния ден на въздуха бе групата „За чисти въздух и вода в Русе“. С подкрепата на стотици граждани от Дунавския град те проведоха протест под надслов “Русе иска да диша!”. По време на събитието бяха поставени исканията на хората за конкретни мерки за справяне с мръсния въздух като непрекъснато измерване на замърсителите, строг контрол от отговорните институции, недопускане на нови замърсяващи производства и привличане на зелени инвестиции в града. 

В София от За Земята организирахме акция пред сградата на Столична община. По време на демонстрацията поставихме конретни искания за намаляване на смога в столицата, свързани ускоряване на програмите за подмяна на отоплението на дърва и въглища в бита с екологични алтернативи, както и подмяната на уредите да е обвързано с мерки за енергийна ефективност и подкрепа на бедните домакинства. Въвеждането на нискоемисионни зони за намаляване на емисиите от транспортните средства беше друго наше искане, както и недопускане построяването на инсталации за изгаряне на отпадъци в града. Инициативата завърши с подарък за несвършена работа на столичния кмет Йорданка Фандъкова – гербът на София, направен от кюнци и печки, изработено от Destructive Creation.

„Благоевград диша“  организираха в града им доброволческа акция за почистване на нерегламентирано сметище (намиращо се на метри от училище), което редовно се самозапалва. Резултатът е 60 големи чувала битови отпадъци и един контейнер събрани разделно пластмасови отпадъци. А по-важният резултат е надеждата. Надеждата, че има много хора, които осъзнават проблема и вярват, че заедно можем  да променим нещата.

В Добричка община събитието бе организирано от сдружение „Дишай, Добруджа“ с поход до депо за отпадъци край село Богдан, на което се изгаря биомаса и на мястото бе проведена дискусия с жителите на общината за спечелените “битки” за по-чист въздух и природа и за инициативите, които предстоят да се случат за напред.

 

В Девня отбелязаха Международния ден на чистия въздух със среща-разговор с жителите за местните неволи, организирано от сдружение „Дишай, Девня“. Проблемите на индустриалния град със замърсения въздух от различни предприятия за изгаряне на отпадъци и други дейности стават все по-сериозни и все повече хора напускат родното си място в търсене на по-чиста среда. Срещата бе проведена под надслов “Девня не е долина на боклука!”.

В подкрепа на всички инициативи бе адресирана към отговорните институции и декларация с конкретни искания за справяне с мръсния въздух в България, която бе подкрепена от дузина сдружения и обединения от цялата страна. 

 

 

 

 

 

 

 

/by
,

“За Земята” отправя провокация към артисти с темата “чист въздух”

визии за събитието: София Попйорданова

Oт „За Земята“ организираме работилница за хора на изкуството от различни сфери, в която артистите ще имат пространство, време и свобода да пресъздадат със своите изразни средства темата “чист въздух”.

“Артистична лаборатория за чист въздух”  е петдневно събитие, което стартира днес (30-ти август 2021 г.) и ще продължи до петък включително (3-ти септември). Вечерта на последния ден – от 18.30 ч. – артистите ще представят пред публика своите “въздушни” творения от сферата на киното, танца, плейбек и куклен театър, както и драматургичен текст. Публичното представяне на артистите ще бъде в читалище 94 СУ “Димитър Страшимиров” в квартал “Христо Ботев” в София.

Артистите ще работят по екипи за кино, куклен театър, плейбек театър, танц. Те ще прекарат пет интензивни дни заедно (от 30 август до 3 септември 2021 г.), за да се запознаят по-задълбочено и да работят творчески по една от най-наболелите екологични теми в наше време в България: въздуха, който дишаме – проблем с голям социален заряд, но и с обещаващ творчески потенциал.

“Не е ясно в общия работен процес кой от сформираните екипи докъде ще стигне в съвместната си работа, но най-важното в случая е да има изследване и вдъхновение. Представянето на финала ще покаже само етап от творческия процес и ако има воля и потенциал, някоя от групите може да продължат и довършат сътвореното до тук,” казва Мануела Саркисян – един от двамата арт ръководители на събитието – другият в тандема е Георги Тенев.

“Идеята да организираме артистична лаборатория по темата с въздуха е част от усилията ни да достигнем по различен и впечатляващ начин до хората. Изкуството е силен инструмент не просто за предаване на рационални послания, а и за въздействие на емоцията на хората, което често води до вътрешна промяна и мотивация за действие. Надяваме се, че с това събитие ще допринесем за каузата да дишаме чист и здравословен въздух,” сподели Ивайло Попов от “За Земята”.

Екипите:

КУКЛЕН ТЕАТЪР

Любомир Колаксъзов – режисьор

актьори: Сирма Кунчева, Ростислав Дамянов

ПЛЕЙБЕК ТЕАТЪР

Васил Спасов – диригент

актьори: Наталия Цекова, Мая Глева, Явор Костов, Михаил Петров

музикант: Станимира Тенева – МИР

ТАНЦ

Коста Каракашян – хореограф

 танцьори: Сюзън Георгиева, Биляна Цолова 

ДРАМАТУРГ:

Иван Димитров

КИНО

Илина Перянова – режисьор

актьори: Лили Сучева, Лили Нова, Йордан Ръсин

оператор: Георги Маринов

поезия: Ягама-Марианна Перянова

сценограф: Елена Мишева

ОРГАНИЗАТОРИ:

Мануела Саркисян и Георги Тенев – артистични ръководители

Василка Шишкова – експерт “работа с публики”

Ивайло Попов и Ивайло Хлебаров – екип “ Въздух“ в „За Земята“

Фотографът Боряна Пандова ще заснеме творческия процес и представянето пред публика.

За повече детайли и ежедневна информация от лабораторията, следете събитието във Фесйбук!

/by
Неефективни мерки срещу смога в София. София от птичи поглед
,

Мерките срещу смога на Столична община не са били ефективни, стана ясно от изслушване на експертите в съда

Неефективни мерки срещу смога

Понеделник – 19 юли 2021 г.:

Софийският градски съд изслуша вещи лица, изготвили назначените експертизи по делото ни срещу Столична община по проблема със замърсяването на въздуха в София в периода 2015-2017 г.

Преди четири години – в края на май 2017 г. – група неправителствени организации – сред които  “За земята”, граждани и адвокати под името „Група за чист въздух“ заведохме колективен иск срещу Столична община. 

Основната ни цел с воденото дело е да изискаме от общината на София да предприеме ефективни и адекватни мерки срещу смога,  за бързо подобрение на качеството на въздуха в столицата. 

С отговорите на радица въпроси, зададени на експертите на заседанието в понеделник, те на практика признаха, че действията, предприети от Столична община през процесния период, не са били достатъчни за справяне с проблема със смога в София и за защитата на населението на града от негативните здравни последици. Това се случва въпреки опасните нива на замърсяване с фини прахови частици за дълги периоди от време, в периода 2015 – 2017 г. 

Макар че има тенденция на подобрение, допустимите норми на качество на въздуха не са постигнати е другият извод от изслушването на вещите лица. 

Припомняме, че въздухът в София е с опасно лошо качество. Според данни на СЗО в България умират 15000 души годишно в следствие на замърсяване на въздуха. Заради неспазване на нормите за ФПЧ и недостатъчно амбициозни действия от страна на България, Европейската комисия съди страната ни. България е заплашена от сериозни санкции. 

 

Няма безопасни нива на замърсяване с ФПЧ 

Съдът изслуша и здравна експертиза, която потвърди сериозния риск за здравето на столичани заради високите нива на замърсяване с ФПЧ. Анализът беше изготвен и представен от д-р Александър Симидчиев, пулмолог.  

Един от важните изводи в медицинския доклад, цитиран в съдебна зала е, че за всички видове фини прахови частици няма научно установени безопасни нива на концентрации, които да не увреждат човешкото здраве.

Затова насоките на СЗО от 2005 г. имат за цел да постигнат възможно най-ниските концентрации на ФПЧ. Всяко повишаване с 10 микрограма на куб.м. над фоновото замърсяване (6 микрограма на куб.м.) повишава риска от смърт с 10%. Данните са от цитирано изследване.

Медицинската експертиза показа, че замърсяването с ФПЧ в столицата може да увреди остро дихателните или сърдечните системи на гражданите. То има връзка и със злокачествени заболявания, както и с намалена когнитивна функция и деменция. Мръсният въздух може да усложни и влоши много съществуващи вече здравословни  проблеми и заболявания. 

В същото време въвеждането на мерки срещу замърсяването има доказано бърз и видим положителен ефект за здравето на хората, сочат медицински проучвания от последните години. 

 

Има или няма програма за качество на въздуха е без значение според единия от експертите

В понеделник един от експертите защити съмнителна теза. Той обяви, че приемането на програма за качество на атмосферния въздух (ПКАВ) е само формална стъпка. Допълни също, че липсата на такава програма не било проблем. 

Елена Арнаудова е вещо лице. Тя не можа да отговори на следния въпрос. Дали администрацията на София нямаше да има по-ефективни действия, ако беше приела и изпълняваше нова програма. Вместо това, общината продължава изпълнението на предходната програма. А тя доказано не е изпълнила целта си – постигане на нормите за качество на въздуха. 

В същото време припомняме, че според данните на Изпълнителна агенция по околна среда, за всяка от годините в периода 2013 – 2016 г. средногодишните стойности на ФПЧ10 във въздуха в София надвишават допустимите норми. Дори и към 2020 г. броят на дните с превишения на средно-денонощно ниво на замърсяване с ФПЧ10 надхвърля и то значително разрешения брой от 35 дни. 

Следващото заседание е насрочено за 11 октомври 2021 г., дотогава могат да се предоставят допълнителни доказателства, след което се очаква решението на съда на първа инстанция.

/by
,

Включи се в преброяване на трафика в София за по-чист въздух

За да предложим мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от трафика в София, имаме нужда да го познаваме добре. Събрахме всички налични данни за него, но те са недостатъчни. Затова стартираме и собствено проучване, в което те каним и молим да се включиш!

Съвместно с изследователи-урбанисти ще проведем проучване на натовареността на движението по малки улици в града. Дейността за състои в записване на броя и видовете превозни средства, преминали за 10-минутен интервал на определена улица. Проучването трябва да се направи в часовия интервал от 7.00 ч. до 9.00 ч. сутрин в работни дни. Последният ден за преброяване е скоро: петък, 9 юли.

Ако искаш да се включиш, е добре да разполагаш с велосипед: очаква се за двучасовия интервал да бъдат направени по 6 преброявания на точки със средно отстояние между тях около 1 – 1.5 км. една от друга. Предлагаме и заплащане по 10 лв на час на всеки участник.

Ето и основната необходима информация:

Карта на точките за преброяване и маршрутите между тях.

Инструкции за участниците в преброяването.

Формуляр за попълване на данни.

Таблица с график за участниците в преброяването, в която трябва да се запишеш, ако имаш желание за участие. Преди да се впишеш в нея се свържи с Димитър Трифонов на тел. 0877654410. E-mail: bikecountvideos@gmail.com

Надяваме се, че това съобщение ти е допаднало и ще се включиш. Нека заедно подобрим въздуха в града ни!

/by
,

Заедно с граждани обжалвахме новата програма за качество на въздуха на София

Днес, 31.05.2021 г. от За Земята заедно с група граждани подадохме жалба до съда срещу новата програма за качество на въздуха на София. Тя и планът за действие към нея не гарантират, че мерките и заложеният бюджет ще доведат до постигане на законовите норми за въздуха, амбициозно обещано от Столична община за 2024 г., и така на гражданите ни е нарушено правото на чист въздух.

Сред жалбоподателите е мъж на средна възраст, страдащ от остра астма, семейство с две малки деца, живеещи близо до булевард с тежък трафик и жена, занимаваща се с бягане. Всички те в ежедневието си правят постъпки, които да ограничат излагането им на мръсен въздух и негативните последици от това. Припомняме, че София последните десет години не покрива нормите за качество на въздуха за фини прахови частици.

Сред основанията за жалбата ни са, че много мерки не са разписани достатъчно ясно в плана за действие към програмата, както и не е видно с колко ще се намалят емисиите от тях. Освен това за повечето мерки липсват ясни показатели за изпълнение, обвързани с постигането на ефект – намаляване на емисиите и оттам на замърсяването. Тези пороци поставят под въпрос дали програмата ще изпълни основната си цел – да осигури постигането на нормите в най-кратък срок, което е нарушение на европейското и българското законодателства според жалбоподателите.

Когато се изготвят програмите, следва да се внимава с харченето на обществения ресурс за мерки със съмнителен ефект. Няма нужда от стотици мерки и милиарди изхарчени за тях. За нас е важно да има по-малко мерки, но те да са ясни, фокусирани, с висок и предвидим ефект и с осигурен бюджет. Съчетани с добра организация, отчетност и добра комуникация, те могат да доведат до бързо и ефективно постигане на резултати. Столичани очакват това повече от десет години. Това е и пътят бързо да постигнем нормите за качеството на въздуха, и да намалим хилядите жертви от мръсния въздух. За съжаление Столична община не успя и този път да приеме програма, която да гарантира това.

Припомняме, че съдилищата  в България досега отказват да признаят правото на гражданите и организациите да се обръщат към съда по въпросите за качеството на въздуха, обжалвайки програмите на общините, с аргумент, че това не засяга правата им. Тази практика е в нарушение на европейското право и не кореспондира с практиката на Европейския съд. Затова и срещу България започна нова наказателна процедура от страна на Европейската комисия.

/by

Гласуваха милиарди за въздуха в София със съмнителен ефект

Днес Столичния общински съвет гласува програмата за въздуха на София за периода 2021-2026 г., след като набързо беше прокарана през комисиите. Ние следяхме и участвахме в процеса на изготвянето и дискусиите по нея от самото начало, има подобрение спрямо предходни програми. Но има и съществени проблеми, които поставят под въпрос постигането на нормите за качество на въздуха.

Един от основните недостатъци е, че в  предложения проект има сериозна несъразмерност на  бюджета спрямо приоритетните източници,  предложените за тях мерки и очакваните намаления на  емисиите. Над 83% от бюджета са предназначени за  мерки свързани с транспорта, докато намалените емисии  от този сектор са в размер на едва 6% за ФПЧ10 и 5% за  ФПЧ2.5. В програмата бюджетът за транспорт е увеличен с почти 500 млн. лв.  до малко над 2 млрд. спрямо версията, представена за обществено обсъждане. Срещу тези нови 500 млн. лв не са посочени никакви разчети с колко още ще се намалят емисиите от сектор транспорт и нивата на намаление са същите като с по-ниския бюджет. Отделно мерките в транспорт са изключително скъпи спрямо очаквания ефект. За илюстрация: 1 тон намаление на емисиите на ФПЧ10 от мерки в транспорта ще струва 2.19 млн. лв., а от мерки за битово отопление – 27 хил. лв., т.е. ще бъде 100 пъти по-евтино от мерките в транспорта. 

Допълнителен проблем, свързан с ефективността на мерките е, че в плана за действие има много малко такива, за които е включена оценка с колко ще се намалят емисиите от прилагането им. Т.е. трудно е да се прецени, дали това са подходящи и ефективни мерки. За много от тях не са посочени и количествени индикатори за изпълнението им.

Когато се правят тези програми, трябва да се внимава с харченето на обществения ресурс със съмнителен ефект. Няма нужда от стотици мерки и милиарди изхарчени за тях. Това може да е чудесен подход от ПР гледна точка, но за нас е важно макар и да има по-малко мерки, те да са ясни, фокусирани и с висок ефект. Само така може бързо да постигнем нормите за качеството на въздуха и да намалим хилядите жертви от мръсния въздух.

Най-съществените проблеми в самите мерки са, че не е предвидено изрично въвеждане на нискоемисионни  зони за битово отопление, освен по улици, в които има изградена и функционираща централна топлофикационна или газоразпределителна мрежа. Извън тях е предвидено въвеждането им само “при необходимост”, а според За Земята такава съществува и към момента. За предвидените в плана за действие зони с ниски емисии за транспорта не са заложени ясно параметрите им, докато в предвижданията за постигане на нормите са взети предвид конкретни такива. Това поставя под риск предвиждането на програмата, че ще се постигнат нормите за чистота на въздуха, както изисква и закона.

Тази програма е четвърта по ред, в която се отбелязва, че  липсват множество данни за трафика, транспортните  средства, отоплението в бита и др. Столична  продължава да изостава сериозно в набирането на тези данни, въпреки че такава мерки имаше заложени и в програмата, която приключи през 2020 г., но очевидно не бяха изпълнени. Следователно са под въпрос всички предвиждания в програмата.

/by
,

Обречени ли са българските граждани и бизнес на скъпа и замърсяваща транспортна услуга?

Днес, 31.03, е последния ден за становища по Екологичната оценка на новата Оперативна програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027.

Екологично сдружение „За Земята“ следи тези програми вече трети програмен период и участва с анализи и препоръки в процеса на изработването, одобряването и осъществяването им.

ОП Транспорт е един от най-въглеродно интензивните финансови инструменти заради насърчаването на автомобилния транспорт, но има и потенциал да реформира националната транспортна система в съответствие с Европейските стандарти и в услуга на българските граждани.

За съжаление, за пореден път установяваме, че и новата ОП ТС 2021-2027 е по-скоро подчинена на интересите на строителните компании и политическия приоритет за обслужване на автомобилния транспорт. Също както и при предишните, това планиране не позволява изпълнението на заложените цели.

Анализът и изводите на Интегрирания план „Енергетика и климат“ до 2030 с хоризонт 2050 г. ясно показват, че близо 20 годишни инвестиции на милиарди лева по тази програма не са довели до по-устойчива национална транспортна система.

  • дори при изпълнението на всички мерки на национално ниво до 2030 г. се очаква  незначително намаление на емисиите от транспорта;
  • показва увеличаване на Крайното енергийно потребление в сектор транспорт;
  • прогнозирано е увеличаване на дела на автомобилния транспорт особенно  драстично при товарният.
  • Незначително увеличение на железопътния транспорт при пътническия и товарния.

Всеки един от тези показатели противоречи на Европейската стратегия за транспортния сектор и обрича българските граждани и бизнес на скъпа и замърсяваща транспортна услуга.

Относно самата Екологична оценка, формалният и безкритичен подход възприет от отговорната институция МОСВ за ЕО и ОВОС на отделните големи проекти системно води до подценяване на препятствията пред проектите и самата програма. Двете процедури по екологичното законодателство не успявят да изпълнят целта си, като изглежда че отговорните институции използват процедурите за „подпечатването“ на вече заложените проекти и готовите програми, а не за да определят актуалните проблеми и да променят проектите и програмите, така че да отговорят адекватно на предизвикателствата.

 

/by
, ,

Какво ни отговориха кандидатите на парламентарните избори относно политиките им за намаляване на отпадъците и подобряване чистотата на въздуха?

Преди две седмици от За Земята се обърнахме към всички партии и коалиции, които ще участват в предстоящите избори за 45-то Народно събрание като им зададохме няколко кратки въпроса относно политиките, които предвиждат за намаляване на отпадъците и подобряване чистота на въздуха в България. Получихме само 5 отговора от: Катя Панева, кандидат от коалиция „Демократична България“, коалиция „Изправи се. Мутри вън!“ и партиите: „Зелено движение“ (част от коалиция „Демократична България“), „Републиканци за България“ и „Партия на зелените“. 

Всички отговорили подкрепят напълно въвеждането на депозитна система в България. Дори Републиканция за България считат, че това е ключова стъпка за реализиране на разделното събиране в пълния му формат и намират депозитната система за начин за отклоняване на поток отпадъци отиващ за депониране. Обръщат внимание също, че е важно при въвеждането на депозитната система тя да не натовари допълнително потребителите и да е достъпна за всички населени места, не само за големите градове. Те смятат за лош пример въведената продуктова такса за торбичките, която трябваше да се поеме от търговците и целеше насърчаване използването на торбички за многократна употреба, а реалността показа, че тежестта се прехвърли върху потребителите и смятат, че мярката не е ефективна. От За Земята работим активно за въвеждане на депозитна система в България и е важно да уточним, че за разлика от таксата за опаковка, която всички плащаме, то при покупка на пакетиран продукт депозитът, който плаща потребителя е изцяло възвръщаем при връщане на празната опаковка на определените за това места – в повечето магазини. За да е ефективна една депозитна система, тя трябва да е достъпна за всички.

По отношение на детските градини и нарастващия проблем с използването на еднократни чаши за вода и напитки, всички отговорили смятат, че е важно да се въведат чаши за многократна употреба, които да подлежат на дезинфекция. В България редица детски градини вече са въвели чаши за многократна употреба, най-често от метал, които са индивидуални за всяко дете и се почистват и дезинфекцират лесно. Пречка за някои от тях е разминаването в тълкуването на нормативната уредба, което е въпрос на изчистване на неточности, за да се избегнат недоразумения. Това е тема, по която работим и алармираме институциите като се борим промяната да бъде факт.

Във връзка с горенето на отпадъци, попитахме дали подкрепят изграждането и функционирането на инсталации за изгаряне на отпадъци в България. Коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ и партия „Зелено движение“ са категорично против. От Зелено движение дори отбелязаха, че подкрепят бързо и пълно въвеждане на принципите на Кръговата икономика, както и прилагане йерархията при управление на отпадъци, разписана в документите на ЕС. От партията са участвали в спирането на проектите на няколко инсталации за изгаряне на отпадъци (Пазарджик, Каспичан и др.) и продължават да работят за спиране проекта за инсталация за изгаряне в ТЕЦ София. Кандидатът Катя Панева от Демократична България, подкрепя изграждането и функционирането на инсинератори. В програмата на коалицията не е заложена подкрепа за изграждане на подобни инсталации. Републиканци за България подкрепят при хипотеза на неотложна необходимост от изграждането на инсталация за оползотворяване на отпадъци чрез изгаряне, като биха се допитали до обществото и биха настоявали да бъде изгаряно само и единствено SRF гориво. Смятат, че съоръженията за пречистване на димните газове трябва да са с висок коефициент на полезно действие, като е задължително  пречистването на диоксини и фурани, фини прахови частици, серни, азотни и въглеродни оксиди, тежки метали и т.н. От Партия на зелените също подкрепят, но ако няма друга възможност и инсталациите отговарят на всички най-високи критерии за екологичност и недопускане  замърсяване на въздуха. 

По въпросите, свързани с чистотата на въздуха, всички отговорили коалиции, партии и кандидати заявяват, че подобряването на качеството на въздуха ще бъде техен водещ приоритет и биха подкрепили реформи в МОСВ и ИАОС, които да подсилят експертния им капацитет, включително по-доброто измерване на качеството на въздуха, осъществяване на по-ефективен контрол и оказване на помощ на общините за подобряване на качеството на въздуха. 

Участниците в анкетата биха работили за въвеждане на стандарт за дървесината (за максимална влажност, липса на химическа обработка и покрития и пр.), чието изпълнение да е преди всичко  отговорност на търговците и да се гарантира с ефективни контролни механизми и санкции за нарушение. От Партия на зелените предлагат въвеждане на временен мораториум за износ на трупна дървесина, защото от 2000 г. до 2019 г. по анализ на спътникови снимки горите в България са намалели с почти 4% и смятат, че добивът на дървесина трябва да се ограничи до нуждите на българското мебелно производство и на износ на заготовки за такива производства. Всички отговорили биха работили за постепенно премахване на отоплението с въглища и дърва, които са основният източник на замърсяване в България като, Зелено движение и Републиканци за България и  кандидатът на Демократична България виждат това да се случи между 2025 и 2030 г., а останалите в периода 2040 – 2050 г. 

Във връзка с въпроса ни какви стимули за подмяна на отоплението, повишаване на енергийната ефективност и справяне с енергийната бедност биха предложили, Катя Панева от Демократична България предлага допълваща финансова подкрепа към домакинствата, а останалите са на мнение, че трябва да има безплатна подмяна на отопление и саниране, както и енергийни помощи в домакинствата. 

Всички отговорилисе ангажират с увеличаване на размера на санкциите за замърсяване на въздуха от индустриални източници, включително с отнемане на разрешителни при системни нарушения. Също така, всички подкрепят въвеждането в законодателството ни на нормативи за миризми, ефективни системи за контрол и санкции на нарушителите им. 

Партиите и кандидатите, които взеха участие в анкетата ни, смятат, че е важно да се промени фокуса на инвестиции от инфраструктура за автомобили към такава за обществен транспорт – ЖП, градски транспорт, велосипеди и придвижване пеша. 

В навечерието на предстоящите избори за  45-то Народно събрание, ние от За Земята зададохме въпроси, свързани с политики за по-чиста околна среда, които често са неглижирани, а всъщност пряко се отразяват на качеството на живот на населението. Получихме само 5 отговора което се надяваме да не е знак, че отново темите не са сред приоритетите. Припомняме, че в  България предстои въвеждането през юли на Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Това поставя редица цели пред страните в Европейския съюз за намаляване на употребата на пластмаса за еднократна употреба и политика за намаляване на отпадъците и е важно бъдещият парламент да работи за това, за да няма санкции. Подобно е и положението по отношение на качеството на въздуха. България от години не постига европейските норми, срещу страната има няколко наказателни процедури в областта, като една от тях е във финалната си фаза и ако няма бърза и качествена промяна, предстоят сериозни санкции. В същото време на дневен ред в ЕС е промяна на нормите в посока намаляване на позволените концентрации на някои замърсители, което ще направи още по-трудно постигането им в България. Всичко това изисква приоритизиране на амбициозни политики и мерки в тези области от следващото Народно събрание и изпълнителната власт.

/by
, ,

За Земята пита кандидатите на парламентарните избори относно политиките им за намаляване на отпадъците и подобряване чистотата на въздуха

Във връзка с предстоящите избори за 45-то Народно събрание За Земята се обърна към всички партии и коалиции, които се явяват на тях с няколко кратки въпроса относно политиките, които предвиждат за намаляване на отпадъците и подобряване чистота на въздуха в България. Очакваме да получим техните отговори до 26 март и ще ги споделим преди изборите на нашият сайт и в социалните мрежи.

Проблемите с управлението на отпадъците и качеството на въздуха в България се отразяват сериозно на качеството ни на живот, на нашето здраве и на икономиката ни. Затова смятаме, че е важно да получим конкретни отговори и ангажименти от всички партии, коалиции или кандидати, а хората, които гласуват да имат тази информация преди да направят своя избор. 

По отношение на отпадъците попитахме, дали подкрепят въвеждането на депозитната система, на чаши за многократна употреба в детските градини и изграждането и функционирането на инсталации за изгаряне на отпадъци в България.  Тези теми са важни, защото предстои въвеждането на Директива относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда и е важно да се планират дейности за въвеждане на добри практики. Тези практики ще допринесат за намаляване на използваната еднократна пластмаса и замърсяването на околната среда. Горенето на отпадъци е остарял начин за справяне с боклука, който води до влошаване на качеството на въздуха и почвите. 

Във връзка с качеството на въздуха, освен че се интересуваме, дали определят темата като основен приоритет на работата им, зададохме и редица конкретни въпроси, свързани с ключови проблеми в областта. По отношение на замърсяването от битовото отопление с твърди горива, което е основен източник на замърсяване с ФПЧ на национално ниво, поискахме отговори, свързани със стандартите за дървесината за отопление (за допустима влажност и липса на химически покрития), намаляването и постепенното премахване на отоплението с твърди горива, политиките за подкрепа за подмяна на отоплението и справяне с енергийната бедност на гражданите. 

По отношение на индустриалното замърсяване на въздуха  въпросите ни са, дали ще подкрепят увеличаване на санкциите, включително и отнемане на правото да оперират нарушителите, защото в момента често те са символични и нямат възпиращ ефект. Попитахме кандидатите и дали подкрепят връщането на нормативите за миризми, както и механизми за ефективен контрол на подобно замърсяване. 

По отношение на замърсяването от транспорта въпросите ни са свързани с това, дали ще подкрепят политики, които да променят фокуса от инвестиции в инфраструктура за автомобили към такава за обществен транспорт – ЖП, градски транспорт, велосипеди и придвижване пеша.

Не на последно място се поинтересувахме, дали ще подкрепят реформи в МОСВ и ИАОС, които да подсилят експертния им капацитет, включително да измерват качеството на въздуха по-добре, да осъществяват по-ефективен контрол и да оказват помощ на общините за подобряване на качеството на въздуха и справянето с проблемите по управлението на отпадъци.

Очаквайте публикацията с отговорите и гласувайте за по-зелено и устойчиво бъдеще!

/by