, ,

Хората от „Дишай, Девня“ в борба за чист въздух

През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Две фирми на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствената в страната фирма, която може да гори и пестициди, се намира в Девня. Медицински отпадъци могат да се изгарят само на две места в България. Едното от тях е инсинераторът в Девня. Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.

В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.

,

Граждани от София и Девня протестират срещу мръсния въздух и инсталациите за изгаряне на отпадъци

Граждански сдружения от София и Девня се обявиха срещу изгарянето на отпадъци в България и внесоха писмо с предложения за устойчиво управление в Министерство на околната среда и водите.

Поводите са два от двата края на България — търгът за изпълнител на мега проекта за инсинератор в София и инвестиционното предложение за инсинератор в Девня.
Освен внасянето на писмото, на 8 март гражданските сдружения организират в 18:00 протестно шествие, което ще тръгне от Министерство на здравеопазването и ще стигне до Министерство на околната среда и водите. Денят ще завърши с изложба от 19:00 в Дом на киното, озаглавена Малки истории. Тя ще покаже борбата на седем жени от Девня за чист въздух.

И София, и Девня, вече са с опасно замърсен въздух, който задушава населението, а инсталациите ще означават още източници на фини прахови частици, тежки метали, парникови газове, диоксини. Инсталациите за горене на отпадъци са скъпо и опасно за здравето разхищение на енергия, суровини и обществени средства.
Точно затова протестното шествие ще започне пред Министерството на здравеопазването и ще завърши пред Министерството на околната среда и водите.

В конкретните си искания сдружения „За Земята“ и „Дишай, Девня“ настояват за прекратяване на проектите за инсинератори, въвеждане на дългосрочна промяна на управлението на отпадъците, спиране на вноса на отпадъци за изгаряне, строг контрол на замърсяващите промишлени обекти, а не само на хартия. Важен акцент е отнемането на разрешителните на фирмите за изгаряне на пестициди, тъй като България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция, както и
поставяне на измервателна станция за измерване качеството на атмосферния въздух в жилищен кв. „Повеляново“ в Девня. Мярка в посока устойчиво управление на отпадъците е влагане на средствата от ЕК за софийския проект в инсталации за рециклиране и компостиране.

Докато в България има сериозен натиск от страна на управляващите за съоръжения за изгаряне на отпадъци, редица европейски градове имат проблеми с такъв вид съоръжения, други се отказаха да ги строят и се насочват към разделно събиране и намаляване на количествата отпадък. Фактите не накараха Столична община да отстъпи от проекта за инсинератор на площадката на ТЕЦ София зад Централна гара, напротив, тя вкарва града в огромен дълг. Така наречената “инвестиция” и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.

За Девня:

Девня е малък град в Североизточна България. Изобилието на вода, сол и варовик в района са причина за развитието на крупна химическа промишленост – производство на електроенергия, цимент, захар, химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства като солна киселина, хлор.
Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название  „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.
През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Циментовият завод изгаря отпадъци, включително вносни. Две инсталации на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствените фирми с разрешителни за горене на пестициди в България са отново там.
В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение  „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.
През 2021 с помощта на фотографката Теодора Георгиева правят снимки на района, представящ реалността там. Изложбата идва в София също на 8ми март.

За София:

„Топлофикация София“ обяви търг с внушителната сума 292.2 млн. лв. без ДДС (или 350 млн. лв. с ДДС) за изграждането на инсинератор, който тече до 15 март.
През 2020 г. Върховният административен съд върна делото срещу доклада за оценка за въздействие върху околната среда от 2015г за нови експертизи, тъй като според съда следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, вредните емисии, опасните отпадъци от пепелта. Това означава, че инвеститорът, който ще спечели търга, ще строи, без да е ясно дали има финално разрешение за това.

Изгарянето на  отпадъци (т.нар. RDF) нито е включено, нито е оценено като нов източник на замърсяване в двете последователни програми за качество на въздуха в София за периода 2011-2020.
Твърденията на Столична община, че ако горим, няма да депонираме отпадъци, са неверни. При изгарянето остават около 25% (36 000 тона годишно) пепел и шлака , които трябва да бъдат депонирани. Част от тази пепел (22 тона / ден) е токсична и трябва да се депонира в отдалечени специални депа за опасни отпадъци в Германия, което значително повишава разходите и риска от транспортни инциденти.

Снимка: СС Иван Дончев Още снимки тук
,

Становището ни по Програмата за качество на въздуха на София 2021-2026: прогрес има, но е недостатъчен

На 18.12.2020 г. За Земята подадохме Становище по проекта на „Комплексна програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община за периода 2021-2026 г.“ (Програмата) в рамките на обществената консултация. То беше подкрепено от сдруженията Велоеволюция, Въздух за здраве, Горичка, „Грийнпийс“ – България, За Земята – достъп до правосъдие, Спаси София и WWF България.

Основният извод от анализа на Програмата ни е, че има подобрение в проекта, както спрямо предходните му версии, така и в сравнение с предходни  програми за качеството на атмосферния въздух. Но за съжаление все още има съществени недостатъци, които излагаме надолу.

Един от основните е, че постигането на нормите е оставено за далечната 2026 г, което не отговаря на законодателството и решенията на Европейския съд. Не отговаря  и на нуждата на гражданите да живеем в здравословна среда! Напомняме, че България вече е осъдена за несъответствие на програмите за качество на въздуха от Европейския съд, а преди дни Европейската комисия започна дело за налагане на финансови санкции за неспазване на осъдителното решение по делото.  За да спазяр изискването на закона, разработчиците на Програмата е трябвало да оценят подходящите мерки за намаляване на замърсяването на въздуха и да включат в нея  тези от тях, които ще осигурят постигане на нормите в най-кратък срок. В случая изобщо не е анализиран вариант за постигане на нормите преди края на 2026 г. Със Становището ни изискахме да се оценят подходящите мерки и да се включи в Програмата сценарий с тези от тях, които ще осигурят постигане на нормите в най-кратък срок, като препоръчваме той да е не по-дълъг от 2024 г.

Друг сериозен проблем, който откриваме в Програмата е, че има сериозна несъразмерност на бюджета спрямо приоритетните източници, предложените за тях мерки и очаквани намаления на емисиите. Над 80% от бюджета са предназначени за мерки, свързани с транспорта, докато намалените емисии от транспорт са в размер на едва 6% за ФПЧ10 и 5% за ФПЧ2.5. Някои от проектите в транспорта струват стотици милиони лева, докато намаляването на емисиите е или едва няколко тона или дори не е оценено.

По отношение на мерките за сектора битово отопление забелязваме, че липсват такива, които да доведат до преминаване на граждани от отопление с твърдо гориво към отопление с топлофикация, ВЕИ, термопомпи и повишаване на енергийната ефективност на жилищата им.

По отношение на транспорта в Програмата не е предвидено въвеждане на зони с ниски емисии (ЗНЕ), макар че реализирането на такава мярка е включена в моделиранията. Заради последното Програмата не трябва да предвижда преценка за въвеждане на ЗНЕ, а реализирането им, ако искаме да постигнем нормите с нея.

По подобен начин стои и въпросът за въвеждане на нискоемисионни зони за битово отопление – предвидено е да се изготви план и да се въведат само „при необходимост“. Смятаме, че тази необходимост е обективен факт и към момента, а реализирането на подобна мярка е ключова, ако искаме да дишаме чист въздух. Отбелязваме също, че Националната програма за качество на атмосферния въздух предвижда извеждане от употреба на уредите за отопление с втърдо гориво, които не отговарят на Екодизайн Директивата, но това по никакъв начин не е отразено в програмата на София, а би следвало, както и да се предвидят средства за подпомагане на гражданите за това.

В Програмата има редица други недостатъци, свързани с инвентаризациите, моделиранията, конкретните мерки, механизмът за отчет и контрол и т.н. Всичко това може да намерите в нашето Становище, Анекс 1 и Анекс 2 към него тук.

, ,

Стани част от нашия екип Чист въздух!

Здравейте,

За Земята си търсим нов човек за позицията координатор „Движение за въздуха“ /Clean air movement building campaigner/  на пълен работен ден.

Координаторът ще подпомага работата по кампанията за чист въздух, водена от „За Земята“, като се фокусира върху създаването и развитието на движение за чист въздух в България. Работата ще е предимно с организации и неформални граждански групи от страната, като се започне от вече съществуващите такива в  София, Перник, Пловдив и Русе.

Целта на работната позиция е да се подпомогнат местните общности, така че да са по-ефективни на местно ниво и развивайки връзките помежду си да станат фактор в усилията за чист въздух на национално ниво.

Задължения и отговорности:

  • Осъществява и поддържа регулярни контакти с местните общности;
  • Търси нови местни общности, работи активно заедно с тях и техните лидери и ги подкрепя;
  • Координира дейността на отделни групи и заинтересовани страни в общностния процес;
  • Работи за създаване и координиране на неформална общност/коалиция за чист въздух;
  • Участва в изготвянето и разпространението на материали в помощ на общностите;
  • Подпомага участието на гражданите в обществени консултации ;
  • Участва в планирането и изпълнението на кампании;
  • Подпомага екипа в застъпването за мерки за чист въздух.

Списъкът не е изчерпателен, избраният кандидат ще се включва в изпълнението на проекти, свързани с кампанията.

Изисквания:

  • Над 5 години трудов стаж;
  • Искрен интерес към екологични теми;
  • Отлични комуникационни способности;
  • Отлични организаторски умения, отговорно отношение и ефективно управление на времето; 
  • Умение да работи в малък екип, но и инициативност за самостоятелна работа;
  • Английски език;
  • Диплома за висше образование е предимство;
  • Творчески подход;
  • Умение за работа с компютър (Microsoft – Word, Excel, PowerPoint, Линукс – Libre/open office);
  • Шофьорска книжка, категория Б;
  • Опит в работа в граждански организации е предимство, но не е задължително условие.

Ние предлагаме:

  • Пълна заетост (40 часа на седмица), възможност за работа от вкъщи;
  • Заплащане: 1700-2000 лева нетен доход;
  • 3-месечен изпитателен срок, като срокът на договора е до 30.11.2021 и може да бъде продължен;
  • Работа в млад, мотивиран и мултидисциплинарен екип с опит.

Ако искате да кандидатствате:

Изпратете CV, мотивационно писмо и снимка на:  jobs@zazemiata.org тема (Subject): Movement building

Срок за кандидатстване: 10 януари 2021 г.

Всички кандидати ще получат потвърждение, а избраните кандидати ще бъдат поканени на интервю.

Ще се радваме да станете част от екипа ни!

,

ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ е на път да получи безсрочно разрешение да не спазва съвременните изисквания за емисии на въглищните централи в Европа

Живак и серни диоксиди над допустимите норми безсрочно ще може да изхвърля ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“. Изпълнителната агенция по околна среда е на път да потвърди т.нар. дерогация, с актуализирането на разрешителното ѝ за работа. Срокът за обществена консултация на проекта за това разрешително, в която гражданите можеха да се включат със становища, изтече миналата седмица, но участието така или иначе е възпрепятствано от агенцията и от теца. Нито институцията, нито централата са съгласни да оповестят публично как разходите за подобряване на качеството на въздуха са по-високи от ползите за околната среда и човешкото здраве от спазването на нормите на замърсяване. А само при това условие може да се издаде разрешение за експлоатация без спазване на нормите. „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ внесоха становище, в което изтъкват, че преди да бъде издадено разрешителното, трябва обществото да получи достъп до пълната информация. 

„Не е предоставен достъп до документите, въз основа на които е взето решението централата да не спазва нормите за чист въздух. Това е остро нарушение на правата на обществеността, което обезсмисля процедурата по обществена консултация. Ние просто няма какво да обсъждаме“, коментира адвокат Регина Стоилова. 

До момента Сдружение „Грийнпийс” – България и „За Земята” са спечелили две дела и водят трето за достъп до тези оценки на всички оператори, поискали да не спазват съвременните екологични норми.

Заложената в проектното разрешително средногодишна норма за живак е 30 µg/Nm3, което е над 4 пъти по-високо от нормативно предвидената горна граница — 1-7 µg/Nm3. За серен диоксид е заложена 97,5% степен на очистване на серен диоксид и не е предоставена информация на каква концентрация на серен диоксид в отпадните газове е равностойна. Разрешението за по-малко строги емисии на серен диоксид противоречи на Програмата за качеството на атмосферния въздух в Община Гълъбово, която има за цел да преодолее системното и постоянно нарушаване на нормите за серен диоксид в града. Припомняме, че в момента има дело срещу България в Съда на ЕС* по този въпрос и държавата ни единствена в ЕС не спазва нормите за серен диоксид. Така бездействието на институциите води не само до увреждане на здравето на българските граждани и преждевременна смърт, но може да доведе и до сериозни финансови санкции за страната ни.

ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ поддържа имиджа на най-модерната централа в Маришкия басейн. Това може да е вярно, ако я сравняваме с изключително замърсяващи тецове като „Брикел“ или дори ТЕЦ „Марица изток 2“. Без нужната информация каква икономическа логика налага да замърсява над допустимите норми, остават съмненията, че институциите в България предпочитат да издават разрешителни за експлоатация на топлоелектроцентралите, вместо да гарантират здравословна и чиста околна среда за хората. 

Централите на въглища в България са гореща тема, тъй като изследванията доказват, че са сред основните замърсители на въздуха, водата и източник на парникови газове, които водят до промени в климата. Климатичната криза обедини усилията на международната общност, но българското правителство отрича нуждата от спешни мерки и настоява, че тецовете имат бъдеще. 

„Докато индустрията изживява последните си години, правителството губи ценно време, което трябва да бъде използвано, за да се създадат планове за справедлив преход отвъд въглищата. Това включва замяна на замърсяващите източници на енергия с възобновяеми, които имат потенциала да трансформират регионите, зависими от въглищата, вместо да ги обричат на упадък“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България. 

*Дело С-730/19 на Съда на Европейския съюз.

,

Според нов доклад на “За Земята” в София има замърсяване с азотен диоксид, но то остава незабелязано

Нов доклад на Екологично сдружение “За Земята” показва, че замърсяването на въздуха с азотен диоксид (NO2) е проблем за столицата. Това рядко се споменава, особено на фона на този с фините прахови частици, заради които България дори е осъдена през 2017 г. за системно замърсяване. Основният извод от анализираните данни е, че София потенциално има проблем с концентрации на азотен диоксид над нормите, който поради специфичното разположение на официалните станции не се отчита като такъв.

Припомняме, че замърсяването на въздуха е рисков фактор за развитие на дихателни проблеми, които и често са предпоставка за по-тежка симптоматика при заболяване от COVID-19.

Според публикуваните данни  в две от общо 42 точки на измерване има превишаване на средногодишната норма, а в една концентрацията е малко под прага — само с 0,09 микрограма на кубичен метър. Отделно, в 12 от изследваните локации, за които няма данни от цяла година, има също стойности над средногодишната норма. В над  1/3 от точките на измерване те са близки до или над средногодишната норма за азотен диоксид. Анализираните данни са за периода 3 юни 2019 – 31 май 2020 година и са част от измервания направени от доброволците на AIRBG в партньорство с немската организация “Дойче Умвелтхилфе” (Deutsche Umwelthilfe /DUH). За отчитане на замърсяването са използвани дифузионни тръби. Автор на анализа е д-р Ангел Буров, преподавател в катедра „Градоустройство“ в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ). 

Азотният диоксид е отровен газ с остра миризма. Oсвен с белодробни проблеми, той се свързва със заболявания като астма, хронична белодробна недостатъчност, инсулт, коронарна болест на сърцето. Съществен въпрос от епидемиологична гледна точка е и каква част от хората в София са изложени на по-дълги или по-кратки периоди на замърсяване с NO2 над и близо до критичните норми, включително прагови концентрации и алармени стойности. А за да отговорим на него, според д-р Ангел Буров “Ни трябват по-надежден транспортен модел и анализи на трафика, измервания по-близо до улицата, където се движат хората и в градските каньони между сградите. На база на тях може да се прави добро дисперсионно моделиране на замърсяването на въздуха с азотен диоксид, както и оценка на експозицията на гражданите и посетителите на София.”

Замърсяването с азотен диоксид в градовете идва основно от транспорта. За това говори и фактът, че през месеците март и април 2020 г. чужди изследователи показаха спадане на стойностите. Причината е намаляването на трафика заради COVID-19.  

„Можем да заключим, че, ако не беше намалял трафика вследствие на мерките срещу COVID-19, е много вероятно да имаме повече места с превишаване на средногодишните норми. Необходими са повече измервания за азотен диоксид и съобразяване с резултатите от тях при определяне на мерките на територията на града ни. В момента Столична община разработва поредната програма за въздуха, със стотина мерки, но замърсяването с азотен диоксид дори не е отчетено. Надяваме се това да бъде коригирано, когато документът бъде представен на софиянци за коментари до края на година.” , коментира Ивайло Хлебаров от екип „Чист въздух“ на Екологично сдружение „За Земята“.

,

Замърсяването на въздуха и влиянието му върху здравето представя публикация на “За Земята”

Екологично сдружение “За Земята” започва серия научни публикации, представящи на разбираем език влиянието върху различни аспекти на живота ни, което има качеството на въздуха. Първата е посветена на една от най-важните теми и е озаглавена “Замърсяването на въздуха и човешкото здраве”. Тя използва данни от редица научни публикации и изследвания на Американската колегия на пулмолозите, Световната здравна организация и уважавани университети. 

Замърсяването на въздуха доказано причинява и изостря белодробни и сърдечни заболявания, но също така има хроничен ефект върху всички системи на тялото. Връзката между последствията от заразяването с COVID19 и мръсният въздух е вече доказана от учените. Например замърсяването причинява повече от 500,000 жертви годишно на астма, емфизема, бронхит, ларингит, рак на белия дроб, а според данни от 2016 година е отговорно за 1.1 милиона смъртни случаи на деменция, исхемичен мозъчен удар (инсулт).

Най-силно изложени на риск са децата, защото прекарват много време на открито, бременните жени, тъй като замърсяването на въздуха причинява прееклампсия, възпаления, повишава риска от спонтанен аборт и недоносване. Малко се говори за третата най-рискова група — хората в неравностойно положение, които също са изложени на по-високо замърсяване, защото живеят в по-замърсени райони на града. Публикацията подчертава, че дори излагането на високи, макар и в нормата, концентрации на замърсяване, крие здравни рискове. 

Ивайло Попов от За Земята коментира: “Със “Замърсяването на въздуха и човешкото здраве” целим да предадем научната информация разбираемо и да постигнем по-голяма информираност по темата. Искаме и да подготвим гражданите за обществените дискусии, които предстоят в общините по изготвянето на Програмите за подобряване качеството на атмосферния въздух. Столична община вече има изготвено предложение и всеки момент трябва да публикува актуализирано версия, за да започнат обществените обсъждания.”.

Важно е да подчертаем, че замърсяването на въздуха е разрешим проблем и подобряването на качеството на въздуха води до бързо и значително подобрение в общественото здраве. Примери от цял свят показват, че в крайна сметка подобренията са икономически изгодни. Данните показват, че след като през 1990 г. в Дъблин забраняват продажбата на въглища, концентрацията на сажди във въздуха спада със 70%, което води до 17% намаляване на смъртните случаи от респираторни заболявания. Изследвания на резултата от промени в градския трафик по време на Олимпийски игри (напр. 1996 г. в Атланта, 2008 г. в Пекин) водят до съответно 40% и 60% по-малко случаи на астма в последвалите 4-8 седмици.

България е системен нарушител на нормативите, определящи допустимите концентрации на замърсители на въздуха и несправянето й с проблема доведе до наказателната процедура срещу страната ни от Европейската комисия през 2017 година. Въпреки отделните положителни общински инициативи, сред 28-те страни членки на Европейския съюз, страната ни продължава да бъде с най-високи концентрации на ФПЧ2.5 в градските зони. Замърсяването със серен диоксид стана повод за наказателна процедура през 2019 г. за района на Гълъбово. Припомняме, че според някои изследвания София е столицата с най-замърсения въздух в Европейския съюз, а в класацията на градовете я изпреварва само Перник.

,

Изгарянето на отпадъци отново е на дневен ред в ТЕЦ „Брикел“

Изгарянето на отпадъци може да продължи в ТЕЦ „Брикел, свързвана с т.нар. консултант Христо Ковачки. Делото срещу една от най-остарелите и замърсяващи централи на въглища в България, многократно споменавана сред основните източници на въздушно замърсяване в град Гълъбово и околността, получи неочакван обрат. Върховният административен съд отмени решението на Старозагорския административен съд, което задължи регионалната инспекция по околна среда да преразгледа решението си дали Брикел АД трябва да оцени отрицателните ефекти върху здравето на хората преди да продължи с изгарянето на отпадъци в централата.[1] 

Сега ТЕЦ Брикел може да получи разрешително за изгаряне на отпадъци без оценка на въздействието върху здравето и околната среда. Решението на ВАС позволи на централата да заобиколи новата нормативна уредба, която направи тази оценка задължителна без значение от количествата отпадъци. Ако ВАС беше потвърдил решението на старозагорския съд, Брикел“ АД трябваше да започне процедурата по разрешаване на горенето на отпадъци от начало.

Върховните съдии приемат без възражение позицията на централата, че горенето на отпадъци и нефтошисти е по-екологично от горенето на въглища. Не се оценява доказаната опасност от формирането на замърсители като диоксини и фурани, които са канцерогенни и дори в нищожни  количества  могат да предизвикат малформации, потискане на имунната система и редица други заболявания. Съдът не коментира и честите аварии на централата и лошото ѝ техническо състояние, които при изгаряне на отпадъци ще поставят в още по-голям риск здравето на населението в района. Наред с това, Върховният административен съд не се съобрази със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, съгласно която не е от значение дали отпадъците се обезвреждат“ или оползотворяват“, тъй като и двете дейности могат да причинят съществено замърсяване на околната среда. 

Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване. Единствено могат да бъдат обжалвани присъдените съдебни разноски от 8 500 лева, които Грийнпийс– България и За Земята трябва да платят за смелостта да се изправят срещу изгарянето на отпадъци и в съда. 

Неприятно изненадани сме от решението, особено на фона на бурното обществено недоволство, с което миналата година беше посрещнато изгарянето на отпадъци, казва Меглена Антонова от Грийнпийс– България.  

Подобни решения слагат петно на българската правосъдна система. Свидетели сме на върховни съдии, които правораздават в противоречие с константна практика на Съда на Европейския съюз и дори отказват да я коментират. Свидетели сме на правораздаване, което се основава на недоказани твърдения на едната страна по делото. А това повдига много въпроси. коментира адв. Регина Стоилова, един от адвокатите по делото. 

Организациите са обезпокоени и от факта, че е променен докладчикът по делото [2]. Вместо от определения от системата за случайно разпределение на делата съдия [3], делото е решено от съдия Александър Антонов Митрев, командирован от Административен съд – Пловдив от 21.04.2020 г. [4]

Решението на Върховния административен съд е огромна стъпка назад в борбата за чист въздух в България. В него прозира огромното неразбиране, че морално и технически остарели централи като Брикел нямат бъдеще. Страната ни има огромен потенциал за развитие на малки мощности за производство на слънчева енергия, а новата стратегия за развитие на Европейския съюз, която се дискутира в момента, е с много силен акцент върху енергийния преход — замяната на енергийните мощностите, зависими от въглищата, с възобновяеми. Въпреки че предстои да бъде уточнена крайната сума, която ЕС ще предвиди за целта, защото преговорите продължават, посоката на развитие е повече от ясна — няма място за замърсяващите динозаври. 

Бележки: 

[1] Повече за делото, спечелено от „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ пред Административния съд на Стара Загора, можете да прочетете тук: https://www.greenpeace.org/bulgaria/press/2463/tec-brikel-nyama-da-poluchi-razreshitelno-za-otpaduci/

[2] Доклад на ИПИ по темата за командироване на магистрати: https://ime.bg/bg/articles/komandirovane-na-magistrati-naini-na-zloupotreba-ast-i/?fbclid=IwAR3LBsak3_Lr247vkRMS6mZ83-04PF_ofojjazK-HT7HsB11bg6X4UEsNAY

[3] В регистър на системата за случайно разпределение на делото е видно, че по дело 2694/2020 г. за докладчик е определена съдия Юлия Тодорова: http://webrand.justice.bg/

[4] В регистър на командированите магистрати от съдилищата е видно, че съдия Александър Антонов Митрев от Административен съд Пловдив е командирован във ВАС по силата на заповед № 1073/15.04.2020 г. на председателя на ВАС: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/27/REG_COM_22_05_2020-S.pdf/

,

Материали след ClimAlt уебинара „Отопление и охлаждане – практически решения“

На 19 май, от 18 ч. на живо в платформата Zoom, се проведе уебинар „Отопление и охлаждане – практически решения“, заключителна част от пилотния обучителен онлайн курс ClimAlt, посветен на изменението на климата. Запис от уебинара е наличен в YouTube канала на За Земята на следния линк, а по-долу са и презентациите.

Повече от 140 души се записаха за участие в убинара, сред които студенти, обучители, доброволци, активисти от страната и чужбина.

Онлайн курсът ClimAlt е разработен по програма „Еразъм +“ от 4 неправителствени организации с експертиза по различни аспекти на устойчивото развитие (За Земята, A Sud, DOOR, Navdanya International). Курсът се състои от 3 основни раздела (Причини-Въздействия-Алтернативи), с общо 14 лекции. В пилотната версия на курса взеха участие повече от 160 младежи от различни държави.

Всички версии на курса (българска, английска, италианска, хърватска) завършат със задълбочен 90-минутен уебинар, посветен на най-добрите практики и алтернативи в отговор на климатичните промени. Уебинарите ще предоставят на участниците информация за това как организациите на гражданското общество могат да допринесат активно за справяне с климатичните промени.

Настоящият уебинар е предназначен за неспециалисти, интересуващи се от взаимовръзките между изменението на климата, приносът на секторите „Отопление и охлаждане“ и какво на практика може да направи всеки един от нас, за да намали въглеродния и екологичния си отпечатък, с постигане на комфортна температура вкъщи.

Участници:

1. Генади Кондарев – Координатор „Публични средства за устойчиво развитие“ в ЕС „За Земята“ – Отопление – практически съвети, добри примери и препоръки

2. арх. Милан Рашевски – Институт за Нулево Енергийни Сгради (ИНЕС) – Охлаждане и Слънчеви топлоцентрали: европейски опит и възможни решения за България

3. Модератор – Ивайло Попов – Екип „Въздух”, „За Земята“

Дискусия. Въпроси и отговори

 

Финалният курс ще бъде онлайн, с безплатен достъп, приблизително към средата на лятото. Тогава и ще обявим как ще става получаването на достъп.

 

За допълнителна информация:

Сайт на проекта ClimAlt: https://www.climaltproject.eu/
Фейсбук на проекта ClimAlt: https://www.facebook.com/ClimAltProject/
Фейсбук на За Земята: https://www.facebook.com/ZaZemyata/
Фейсбук група: Доброволците на За Земята https://www.facebook.com/groups/889965774394271/
Сайт на ИНЕС: http://www.izeb.org/
Сайт за слънчеви топлофикации: http://www.sdh.bg/
,

Нова наказателна процедура срещу България въпреки предупрежденията ни

Европейската комисия обяви, че ще започне нова наказателна процедура срещу България, тъй като възпрепятства граждани и екологични организации да защитят в съдa правото си на чист въздух.

Причината е сигнал  до Европейската комисия на За Земята в сътрудничество с организацията за екологично право ClientEarth , че българският съд системно отказва да разглежда дела за чистотата на въздуха. България не признава правото на граждани и екологични организации да обжалват общинските програми за качество на атмосферния въздух и така нарушава европейското законодателство. 

От  За Земята приветстваме решението на ЕК: „Този проблем е ясен от няколко години, но България явно реагира само след започване на наказателни процедури, а не от грижа за здравето на хората. Нужно ли е все да се разчита на Брюксел, за да се коригират грешките, които бяха ясно показани и комуникирани с правителство и парламент! Надяваме се властите бързо да предприемат необходимите законодателни промени и ние сме насреща да окажем съдействие.“ коментира Ивайло Хлебаров от За Земята.

Невъзможността за обжалване на програмите беше отбелязана от нас в становище по законопроекта за изменение на Закон за чистота на атмосферния въздух през 2018 г. и беше илюстрирана със съдебни решения по въпроса, водени отграждани и организацията срещу текущите програми на София и Пловдив. Тогава поискахме законът да предвиди възможност за обжалване от заинтересованите страни, но от МОСВ лаконично отговориха, че „програмата е общ административен акт и не създава определени задължения към гражданите, [и] няма пречка да бъде обжалвана по реда на АПК“. Българският парламент също не подкрепи това предложение при гласуването на закона в края на 2018 г. Така не приведе в синхрон с европейското право законодателството ни и се стигна до нова наказателна процедура срещу България. 

Ивайло Попов от За Земята допълни: „България е сред страните с най-мръсен въздух в ЕС и въпреки предприетите мерки, на много места продължават да се нарушават нормите. Програмите са основният инструмент за справяне със замърсяването, но качеството им все още е много ниско. Невъзможността за съдебен контрол върху тях води до слаби програми, които се приемат наново и наново, но не постигат целта – чист  въздух и опазване на здравето на хората.“

, ,

Будните хора спират изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Енергията на хората, които подаваха сигнали, свързваха се с журналисти, включиха се в делото срещу ТЕЦ „Бобов дол“, е движещата сила зад отказа на централата да изгаря отпадъци. Темата се превърна във водеща за много медии, които, месец след месец, разследваха и следиха развитието. Благодарим за тяхната подкрепа и ги поздравяваме сърдечно за активността!

Отказът на ТЕЦ „Бобов дол“ в писмо до главния прокурор, че няма да изгаря повече отпадъци, е ключова победа в усилия на хората да дишат по-чист въздух и да решат проблемите с отпадъците. Като граждани обаче трябва да продължим да настояваме за подобряване на здравето и околната среда, защото много остарели централи в цялата страна продължават, като „Топлофикация Сливен“ или искат да започнат да изгарят отпадъци, например ТЕЦ „Брикел“. Можем да спечелим и заедно сме несломима сила -ТЕЦ „Бобов дол“ е доказателството.

Отказът на директора на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря отпадъци е и важно признание, че централата не е в състояние да изпълнява екологичните изисквания в разрешителното си за работа — нещо, което „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ твърдим от години. Междувременно ръководството не се посвени да поиска по-високи цени от 108.60лв./мВтч преди ДДС и такси за домакинствата и малките бизнеси. Ако те бъдат одобрени, излиза, че остарялата технически и морално централа не само замърсява, но и ни кара да си плащаме да продължи да го прави.

Припомняме, че повече от година ТЕЦ „Бобов дол“ изгаряше отпадъци и то далеч преди да получи разрешение. През ноември 2018 г. министърът на околната среда и водите позволи изгаряне на отпадъци в количества хиляди пъти над допустимите от закона за експериментални цели за период от шест месеца. Когато поискахме достъп до писмото, Министерството отказа, с аргумент, че информацията „не засяга значим обществен интерес“. Успях дори да спечелим едно дело за получаване на информацията, но Министерството продължава да я отказва и в момента водим второ такова. Все още не е известно нито колко точно отпадъци е изгорил ТЕЦ „Бобов дол“ в този период, нито какви отпадъци са горени.

След дългогодишно трупане на недоволство срещу системното замърсяване на въздуха, през есента на 2019 г. близо 100 жители на с. Големо село, Дупница и района бяха допуснати като заинтересована страна от съда в оспорване на разрешителното за горене на отпадъци на ТЕЦ „Бобов дол“. Делото се превърна в първото в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища, подкрепено от толкова голям брой местни хора.

Проблемът с изгарянето на отпадъци стана особено остър, след като въглищата поскъпнаха като суровина за производство на електроенергия, затова някои собственици, с мълчаливото съгласие на държавата, се преориентираха към отпадъци, без да носят каквато и да е отговорност за техния произход и съдържание. Този бизнес модел е особено характерен за топлоцентралите, свързвани с Христо Ковачки, каквато е и ТЕЦ „Бобов дол“.

Като организации, които от години работят срещу изгарянето на отпадъци и за поетапно, планирано извеждане на остарелите централи на въглища от експлоатация, „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ сме на мнение, че гражданите много ясно показаха какво искат. Спирането на изгарянето на отпадъци обаче е само първата стъпка. Налага се и спешно да бъдат изготвени планове за преодоляване на зависимостта от въглищната индустрия, отразяващи регионалните специфики. Така например е редно те да включват програми за повишаване или промяна в квалификацията на заетите във въглищния сектор, за да могат хората там да намерят професии с бъдеще, а не да разчитат на спасяване на индустрии, които вече нямат такова. Възможността хората лесно да произвеждат енергия от слънцето за собствени нужди и да се сдружават, пък ще направи морално и технически остарелите централи като ТЕЦ „Бобов дол“ още по-излишни.

Победата на гражданите срещу централите може да не е задълго. Практиката показва, че момента, в който общественият интерес стихне или се пренасочи, порочните практики се завръщат с нова сила. Затова е важно да останем будни – продължаваме с делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ и разчитаме на подкрепа от гражданите, каквато имаше до момента.

,

Заповядайте на 19 май на ClimAlt уебинар: „Отопление и охлаждане у дома – практически решения“

ClimAlt уебинар: „Отопление и охлаждане у дома – практически решения“

19 май 2020 // 18:00 – 19:30  // Zoom

 

„За Земята“ и „Млади За Земята“ имаме удоволствието да Ви поканим на заключителния уебинар към онлайн курса ни за климатичните промени КлимАлт / ClimAlt (вход свободен след регистрация). Уебинарът на тема „Отопление и охлаждане – практически решения“ ще се проведе на 19 май (вторник) между 18:00 ч. и 19:30 ч. в платформата zoom. За участие е необходима предварителна регистрация (побързайте, местата са ограничени).

През април и май 2020 г. в рамките на проект ClimAlt предлагаме четири тематични задълбочени уебинара на различни езици, всеки с продължителност 90 мин. Уебинарите ще предоставят на участниците информация за това как организациите на гражданското общество могат да допринесат активно за справяне с климатичните промени. Основната цел на уебинарите е да покажат конкретни примери за практически решения. Тези уебинари са последната стъпка от пилотния обучителен курс ClimAlt, в който понастоящем са записани общо над 160 участници.

Програма:

1. Генади Кондарев – Координатор „Публични средства за устойчиво развитие“ в ЕС „За Земята“

Отопление – практически съвети, добри примери и препоръки (25 минути)

2. арх. Милан Рашевски – Институт за Нулево Енергийни Сгради (ИНЕС)

Охлаждане и Слънчеви топлоцентрали: европейски опит и възможни решения за България (25 минути)

3. Модератор – Ивайло Попов – Екип „Въздух”, „За Земята“

Дискусия. Въпроси и отговори (40 минути)

 

Уебинарът е предназначен за неспециалисти, интересуващи се от взаимовръзките между изменението на климата, приносът на секторите „Отопление и охлаждане“ и какво на практика може да направи всеки един от нас, за да намали въглеродния и екологичния си отпечатък, с постигане на комфортна температура вкъщи.

Уебинарът е последната стъпка от пилотния обучителен курс ClimAlt, в който понастоящем са записани общо над 100 участници от 4 държави. Уебинарът ще предостави на участниците информация за това как организациите на гражданското общество могат да допринесат активно за справяне с климатичните промени. Основната цел на уебинара е да покаже конкретни примери за практически решения.

Проектът ClimAlt е съфинансиран от Програма Еразъм + на Европейския съюз.

Контакти

r.slavkova@zazemiata.org

,

София без инсталация за изгаряне на отпадъци

Можете да подпишете петицията ето тук.

ДО 

Зам. министър-председател Томислав ДОНЧЕВ

Комисар Елиза ФЕРЕЙРА

Комисар по Дирекция “Сближаване и реформи”, Европейска комисия

Вернер ХОЙЕР

Президент на Европейската инвестиционна банка

Копие до:

Йорданка ФАНДЪКОВА

Кмет, Столична община

Монсерат ДОЛОРС

Председател на Комисията по петиции, Европейски парламент 

Уважаеми Зам. Министър-председател,

Уважаеми Комисар на Дирекция “Сближаване и реформи”, Европейска комисия,

Уважаеми Президент на ЕИБ,

Ние, гражданите на Република България, настояваме за незабавно спиране на инсталация за горене на отпадъци и инвестиране на средствата в пълна промяна на системата за управление на отпадъците. Настоящата кризисна ситуация показва още по-ясно нуждата от промяна в управлението на обществени средства и в нуждата да се инвестира в хората за създаване на устойчиви и иновативни решения, в това число, управлението на отпадъци. 

На 20 март 2020 година, по време на въведеното извънредно положение в Република България, поради пандемията от COVID-19, Европейската комисия одобри 77 млн. евро за дългогодишно оспорвания от гражданите проект за изграждане на завод за изгаряне на отпадъци в София. Сумата е близо 30% от текущата Оперативна програма “Околна среда” за периода 2014-2020. 

По-рано, на 21 декември 2018 година, Европейската инвестиционна банка одобри заем за 67 млн. Евро. Останалите над 13 млн. (или повече) евро, ще бъдат осигурени от българските данъкоплатци. 

Това се случи, въпреки че малко по-рано самите Европейска комисия, Европейската инвестиционна банка и Европейският парламент се обявиха срещу изгарянето на отпадъци в контекста на стремежа на ЕС към кръгова икономика, и въпреки че след 2020 г. няма да се отпускат евросредства за изгаряне. [1]

Още по-лошото е, че смислеността на проекта се оценява от ЕК според старата цел на ЕС за рециклиране от 50%, която трябваше да бъде постигната тази година, и въпреки че България е сред страните, които ще пропуснат целта. [2] Крайната цена на проекта, включително оперативните разходи през целия живот на съоръжението, също остава загадка за гражданите. 

Ние се обявяваме против проекта, защото той:

  1. Ще бъде голяма пречка към подобряване на разделното събиране и постигане на новите цели на ЕС до 2030 г. при управлението на отпадъци —  София ще стане зависима от необходимостта новата инсталация да изгаря 180 000 тона/годишно отпадъци през следващите 29 години. Това количество е три пъти повече от нерециклируемите материали, които се генерират и преработват до РДФ в момента в София. (около 60 хиляди тона / година)
  2. Ще изостри още повече вече съществуващия проблем със замърсяването на града и проблемът с мръсния въздух.
  3. Ще се управлява от “Топлофикация София” — дружество в тежко финансово състояние, а гражданите на София ще са задължени да изкупуват топлина и електричество от “Топлофикация” на цени над пазарните, субсидирайки нерентабилното дружество.
  4. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците;
  5. Единствената “полза”, че ще произвежда енергия, е много съмнителна, заради множеството проблеми на топлопреносната мрежа. 

Европейската комисия е на път да възприеме нов набор от финансови мерки за справяне с пандемията, причинена от COVID-19, подкрепени от ЕИБ. В рамките на този отговор, съществуват и нови облекчени мерки за използване на неизхарчени европейски фондове. 

Ние, гражданите на Република България, приветстваме тези решения и призоваваме пренасочването на финансовите средства от икономически неизгодния проект за ко-генерация с изгаряне на отпадъци в град София, към по-ефективно управление и намаляването на отпадъците в града, както и за решения за увеличаване на енергийната независимост на сградите в София.

Настояваме за незабавно вземане на конкретни мерки за преосмисляне на системата за разделно събиране на отпадъци, които включват:

  1. Въвеждане на система за ефективно разделно събиране на хранителни отпадъци от домакинствата.
  2. Смяна на модела на сметосъбиране от анонимни контейнери по улиците към контейнери, назначени конкретно за всяка жилищна или обществена сграда. Комплектът трябва да включва пълен набор от кофи за различните отпадъци, които трябва да се изхвърлят разделно: хартия и картон, пластмаси и метали, стъкло, хранителни отпадъци, и остатъчните смесени отпадъци.
  3. Да бъдат осигурени площадки за предаване на опасни и др. разделени отпадъци във всеки квартал
  4. Да се предоставя достъпна, актуална, изчерпаема и разбираема информация относно управлението на отпадъци в града
  5. Да се въведе справедлива такса смет и да има прозрачност в нейното прилагане. Това означава  обвързване на размера на дължимата такса „битови отпадъци“ с количеството изхвърлени неразделени битови отпадъци. Рециклируемите, хранителните и другите специфични видове отпадъци не се таксуват, ако правилно са изхвърлени разделно.

В контекста на настоящите предизвикателства, включително икономически, настояваме средствата да се използват за създаването на устойчиво управление на отпадъци, местни решения и създаване на устойчиви работни места. 

====

Петицията ще бъде активна до 13 май, след което ще бъде изпратена до адресатите. 

 

Инициатор на петицията:

Екологично сдружение “За Земята” – Приятели на Земята България

[1] EUROPEAN COMMISSION. Brussels, 26.1.2017. COM(2017) 34 final. COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS: The role of waste-to-energy in the circular economy

https://ec.europa.eu/environment/waste/waste-to-energy.pdf  

European Inestment Bank, 2019. The EIB Circular Economy Guide: Supporting the circular transition

https://www.eib.org/attachments/thematic/circular_economy_guide_en.pdf  

[2] European Commission, Brussels, 24.9.2018 SWD(2018) 413 final. The early warning report for Bulgaria Accompanying the document REPORT FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS on the implementation of EU waste legislation, including the early warning report for Member States at risk of missing the preparation for re-use/recycling target on municipal waste. 

https://ec.europa.eu/environment/waste/pdf/early_warning_report_BG.pdf

 

, , , ,

Уебинар: Завод за изгаряне на отпадъци в София? Не, мерси!

Заповядайте на уебинар, посветен на завода за изгаряне на отпадъци в София. Той ще се състои тази сряда, 15 април, от 17:00 на страницата на За Земята.

Искаме да отговорим на въпроса защо това е една скъпа и ненужна инвестиция, която ще задълбочи проблема с мръсния въздух в града. Вижте повече в тази визуализация.

Дълги години граждани и природозащитни организации се противопоставят на намерението на Столична община да изгаря отпадъци на площадката на ТЕЦ “София” до Централна гара. Организираме този уебинар, провокирани от решението на Европейската комисия да финансира инсталацията.
От самото начало решенията за проекта се прокарват непрозрачно и почти тайно за гражданите. Въпреки спечелените дела срещу Столична община, голяма част от документацията остава недостъпна за обществото, особено финансовите аспекти.
Проектът е тиктакаща екологична и икономическа бомба, защото:
1. Е част от една цялостно сбъркана и скъпа система за управление на отпадъците в София;
2. Ще изостри още повече вече съществуващия проблем със замърсяването на града;
3. Ще се управлява от Топлофикация София — дружество в тежко финансово състояние и с непрекъснато сменящо се ръководство;
4. Ще е голяма пречка към подобряване на разделното събиране и постигане на новите цели на ЕС до 2030 г. при управлението на отпадъци — София ще стане зависима от договора към проекта да изгаря 180 000 тона отпадъци за следващите 29 години;
5. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците;
6. С инвестицията в инсинератор Столична община вкарва града в огромен дълг. Обявената цена е 157 милиона евро, от които едва 77 млн. евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, 67 млн. евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 млн. най-вероятно ще са собствен принос. Обществото няма информация дали това са финалните числа;
7. Единствената “полза”, че ще произвежда енергия, е много съмнителна, заради множеството проблеми на топлопреносната мрежа.

Решението е едно — спиране на проекта за горене на отпадъци и инвестиране на парите в пълна промяна на системата за управление на отпадъците.
Заповядайте, за да научите повече за възможностите, решенията и нашите следващи действия като граждани.

Очакваме ви!
Участници:
Данита Заричинова и Евгения Ташева от екип “Нулеви отпадъци” на За Земята ще говорят за замърсяването, което причинява изгарянето на отпадъци, и как други държави се отказаха от подобни проекти в полза на по-съвременни решения.
Димитър Събев е икономист, независим експерт, той ще ни запознае с икономическите параметри на проекта.

, , ,

Материали от конференция „Енергийно ефективно отопление  като мярка за чист въздух“

[For English scroll down]

На 10.03.2020 г. За Земята организира конференция „Енергийно ефективно отопление  като мярка за чист въздух“.  Битовото отопление с твърди горива е основен източник на замърсяване в България с фини прахови частици (ФПЧ), бензопирен и други полиароматни циклични въглеводороди, а при употреба на въглища, наред с ФПЧ се отделят и значителни количества серни оксиди.  Така отоплението се превръща в основен проблем за здравето ни. Toй съществува в много страни не само в региона, но и в други части на Европа. Затова за втора поредна година организирахме тази конференция като поканихме и чуждестранни гости. Акцентът на събитието беше обменът на опит и добри практики, свързани с общински, регионални или държавни програми и политики, които се занимават със замяна на неефективни видове битово отопление с използване на твърдо гориво като мерки за намаляване на емисиите на замърсители и отговаряне на стандартите за качество на въздуха.

Поради големия интерес към темата и конкретно към събитието публикуваме презентациите и видеата от събитието. Due to the great interest in the topic and the event in particular, we publish the presentations and videos from the event.

 ВИДЕА/VIDEOS:

Част 1 на български. Part 1 in English.

Част 2 на български. Part 2 in English.

Част 3 на български. Part 3 in English.

Част 4 на български. Part 4 in English.

 

ПРЕЗЕНТАЦИИ/PRESENTATIONS 

Част 1/Part 1. Съществуващи и планирани програми – Устойчиво битово отопление от региона и отвъд него. Welcome аnd Introduction. Existing and Planned Programmes – Sustainable Domestic Heating from the Region and Beyond

Ханна Вон Блюмродер, Deutsche Umwelthilfe e.V. (DUH) –   Законодателство и програми за малки котли в Германия. Hannah von Blumröder, Environmental Action Germany (Deutsche Umwelthilfe e.V. – DUH) –   Legislation and programmes on small combustion plants in Germany. Презентация на английски/Presentation in English

Амел Хусич, Директор на компанията Развитие на централното отопление на Община Тузла, Босна и Херцеговина – Разширяване на потенциала на топлофикационната мрежа и алтернативни решения.  Amel Husic, Chief of Development of the District Heating Company of Tuzla, Bosnia And Herzegovina: Expanding the Potential of District Heating Network and Alternative Solutions. Презентация на английски/Presentation in English

Александър Мацура, Фондация RES, Република Сърбия – Борбата за създаване на програми за устойчиво отопление в Сърбия; Alexander Macura, RES Foundation, Republic Of Serbia – The Struggle to Set up Programs for Sustainable Heating in Serbia. Презентация на английски/Presentation in English

Петър Хлобил, CEE Bankwatch Network, Република Чехия – Отопление на ниско-енергийна къща – Анализи на разходите и ползите на амбициозен потребител, който вече е инвестирал много в мерки за енергийна ефективност у дома си. Petr Hlobil, CEE Bankwatch Network, The Czech Republic – “How Stretch Your Head Around the Heating of a Low-Energy House” – The Cost-Benefit Analyses of an Ambitious Consumer Who Has Already Invested a Lot in Energy Efficiency Measures at Home. Презентация на английски/Presentation in English

 

Част 2/Part 2 . Програми за извеждане от употреба и подмяна на стари печки в България. The Taking-off of Old Stoves Replacement Programmes in Bulgaria.

Гл. ас. Д-р Теодора Пенева, Институт за икономически изследвания, БАН – Влияние на вида отопление върху енергийната бедност; prof. Teodora Peneva, Institute of economic research, Bulgarian Science Academy – Influence of different types of heating on energy poverty. Презентация на български/Presentation in Bulgarian

Марта Цветкова, ОПОС – Финансиране и проекти на български общини за подмяна на неефективни и замърсяващи уреди на твърдо гориво в домакинствата по ОП Околна среда (ОПОС). Marta Tsvetkova, OP Environment BulgariaProjects of Bulgarian municipalities funded by OP Environment for replacing inefficient and polluting domestic solid fuel heating appliances. Презентация на български/Presentation in Bulgarian

Дочка Велкова, клуб Икономика (Партньори на Столична Община по програма LIFE) – Финансиране и проекти на български общини за подмяна на неефективни и замърсяващи уреди на твърдо гориво в домакинствата по програма LIFE; Dochka Velkova, Club Economics (Partners of Sofia Municipality under LIFE Program) – Projects of Bulgarian municipalities funded by LIFE programme for replacing inefficient and polluting domestic solid fuel heating appliances. Презентация на английски/Presentation in English

 

Част 3/Part 3. Работа с местни общности – няма презентации, само видео (виж горе). No presentations, only video available (see above).

 

Част 4/Part 4. Технически и политически тенденции, които оформят бъдещето на отоплението

Ясен Росенов, RAP (The Regulatory Assistance Project) – Електрификация на отоплението. Кои са ключовите възможности за декарбонизиране на отоплението? Jan Rosenow, RAP (The Regulatory Assistance Project) – Electrification of the Heating What Are the Key Options for Heat Decarbonisation? Презентация на английски/Presentation in English

Малко след конференцията RAP публикуваха и техният доклад по темата, който може да бъде намерен тук.

Shorlty after our conference RAP have published their report on the topic. You can find it here

Рене Брюел, директор на Програмата за сгради на Европейската Климатична Фондация – „Изкопаемият газ вече не е бъдещето“- защо и как на постепенното изкарване от употреба на холандския изкопаем газ; Reneé Bruel, Director, Buildings Programme at ECF (European Climate Foundation) – Fossil Gas Is no Longer the Future – The why and how of the Dutch Fossil Gas Phase-out. Презентация на английски/Presentation in English

Инж. Александър Станков, ЕнЕфект – Реновиране „Стъпка по стъпка“ и как да обмислим ролята на отоплението и вентилацията. Eng. Alexander Stankov, EnEffect – “Step By Step” Renovations and How to Consider the Role of Heating and Ventilation. Презентация на български/Presentation in Bulgarian

Арх. Инж. Милан Рашевски, ИНЕС – Слънчево централно отопление: европейският опит и възможни решения за България. Arch. eng.  Milan Rashevski, IZEB – Solar district heating: European experience and possible solutions for Bulgaria; arch. eng.  Milan Rashevski, IZEB – Solar district heating: European experience and possible solutions for Bulgaria. Презентация/Presentation

Ханна Вон Блюмродер, Deutsche Umwelthilfe e.V. (DUH) – Отопление с дърва – ключови проблеми и подходи за решение от немска гледна точка. Hannah von Blumröder, Environmental Action Germany (Deutsche Umwelthilfe e.V. – DUH) Heating with wood – Key problems and solution approaches from a German perspective. Презентация на английски/Presentation in English

 

Част 5/Part 5.  Финансови инструменти. Financial Instruments (FI)

Генади Кондарев, За Земята – Намиране на парите и изразходване на парите – двете страни на процеса и нашето предложение за интелигентни и прости финансови инструменти. Genady Kondarev, “Za Zemiata”Finding the Money and Spending the Money – The Two Sides of the Process and Our Proposal for Smart and Simple FI. Двуезична презентация/Bilingual presentation in Bulgarian

Ангелина Тодорова, Директор „Проектна информация и финансиране“ към Фонд на фондовете – Финансовите инструменти, изполвани от Фонд на фондовете. Angelina Todorova, Director of Project Information and Funding at the Fund of Funds Financial instruments used by the Fund of Funds. Презентация на английски/Presentation in English

 

 

 

 

 

, , , ,

Как законът да гарантира, че ще бъде направен анализ на въздействието върху здравето от изгарянето на отпадъци?

Освен мнения по няколко на брой намерения на въглищни централи да изгарят отпадъци и биомаса, в последния месец участвахме и в общественото обсъждане на законопроект за изменение на Закона за опазване на околната среда. Той твърди, че ще наложи задължително изискване върху инсталации за изгаряне на неопасни отпадъци, както и за експериментално горене на опасни и неопасни отпадъци, задължително да се прави анализ на въздействието им върху здравето на хората и околната среда.

Предложението беше прието на първо четене, но предстои второ и с нашата позиция  изразяваме важни коментари, които трябва да бъдат отразени, ако искаме мерките да имат ефект. Предвид настоящата кризисна ситуация, не знаем как ще се развие процедурата, но това не отменя валидността на нашето становище. Предложението в настоящата му форма, което идва от представители в Парламента, е стъпка в правилната посока, но няма да окаже търсения значителен ефект спрямо проблемите при изгарянето на отпадъци в големи инсталации. 

Буди тревога, че предложената редакция на закона няма да има ефект спрямо вече одобрени проекти за изгаряне на отпадъци и такива, чиито процедури са почти завършени без да е оценено въздействието върху общественото здраве и околната среда. До момента три големи горивни инсталации са заявили и/или получили разрешение за изгаряне на отпадъци – ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД, „Брикел“ ЕАД и „Топлофикация – Сливен“ ЕАД. Поради тази причина и едно от предложенията ни е законопроектът да обхване и тези проекти.

През изминалата 2019 година обществеността на много места в страната – Бобов дол, Големо село, Перник, Сливен, Гълъбово, Русе – беше разтревожена от опасенията, че инсталации, намиращи се в самите населени места или в непосредствена близост до тях, изгарят отпадъци. Стана ясно, че на някои места дейността е извършвана с разрешение, но на други изгарянето на отпадъци е било без разрешение. В последната категория изглежда попадат случаите на т.нар. „експериментално изгаряне“, което е било разрешавано без каквото и да било участие и допитване до обществеността.

Налице е огромен дефицит на доверие сред гражданите във връзка с досега извършеното изгаряне на отпадъци и въздействието му върху околната среда и здравето. Проблемът е толкова тежък, че бе квалифициран дори като свързан с националната сигурност.

Им един-единствен начин за запълване на този дефицит на доверие и той засяга следващото ни предложение. А именно, да се изготви доклад на министъра на околната среда и водите с участието на външни експерти и да се подложи на широко обществено обсъждане. Само с открити и своевременни действия можем да върнем разрушаваното в продължение на години доверие. Трябва да имаме предвид, че обществената чувствителност по въпроса се увеличи неимоверно и в бъдеще няма да е лесно да бъдат неглижирани и прикривани дейностите по изгаряне на отпадъците. Крайно време е да се действа решително. 

, , ,

София ще бъде зависима от изгарянето на отпадъци за 30 години напред

Столична община вкарва София в огромен дълг, за да изгаря отпадъци в ТЕЦ „София“ до Централна гара.

Въпреки гражданската съпротива, въпреки многобройните дела в съда, въпреки огромния проблем с изгарянето на отпадъци в България, Европейската комисия е одобрила построяването на огромно съоръжение за изгаряне на отпадъци в София. От пълната цена на инсинератора — 157 милиона евро, едва 77 милиона евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, от Европейския фонд за регионално развитие, 67 милона евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 милиона ще са собствен принос. Така наречената „инвестиция“ и всички огромни съпътстващи оперативни разходи ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.

С новината се похвали европейската пресслужба, докато Столична община и МОСВ мълчат. Особено възмутително е, че това е поредното събитие, което се случва, докато хората са затворени под карантина и не могат да реагират адекватно на поредната заплаха за тяхното здраве. За какви граждански свободи говорим, когато институциите се възползват от всеки възможен момент на безпомощност, за да ни наложат своите решения?

Цялата процедура по вземане на решението за построяване на завод за изгаряне на отпадъци беше изключително непрозрачна. Припомняме, че в продължение на две години „За Земята“, с помощта на програма „Достъп до информация“ водеха съдебно дело, за да получат гражданите достъп до пълната документация за строящия се завод. В крайна сметка делото стигна до Върховния административен съд, който потвърди, че информацията трябва да е публична. Въпреки всичко в последното писмо от Столична община отново ни отказват достъп до Анализ разходи и ползи – най-важният финансов документ, в който могат да се видят разходите, които се очакват по време на работата на инсталацията.

Спорният проект за инсинератор на площадката на ТЕЦ София възмути жителите на района в непосредствена близост, които се бориха за правата си, но изгубиха делото. Доводът беше, че не живеят на самата площадка на ТЕЦ София, а до нея.
Решението отпадъците да се изгарят задълбочава допълнително проблемите с мръсния въздух заради географските особености на града, но и системното неглижиране от страна на администрацията.

Проектът все още може да бъде спрян, ако има силен обществен натиск, освен това общински съветници искат референдум, който също може да реши съдбата на проекта.

,

Природозащитници сезират Европейската комисия, че ТЕЦ Марица Изток 2 получава неправомерна държавна помощ

България системно нарушава европейското законодателство и икономическата логика като подпомага затъващата в дългове държавна ТЕЦ „Марица-изток 2“. Това показва правният анализ, направен от юристите на организациите „Грийнпийс“ – България, „За Земята” и международната екологична правозащитна организация Client Earth, които внесоха жалба в Европейската комисия на 12 март.

„Повече от две години ставаме свидетели как българското правителство натоварва данъкоплатците, за да спасява изпадналата в тежко финансово състояние топлоелектроцентрала, при това, без да иска никакви гаранции за нейното реформиране. Ние искаме да знаем докога ще продължава така и защо не се признава, че ТЕЦ „Марица-изток 2“ вече не отговаря на логиката на пазара.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Последно, след гласуване в парламента, на 29 февруари 2020 г. Български енергиен холдинг увеличи капитала на ТЕЦ „Марица-изток 2“ като преобразува 597 млн. лв. дълг в капитал. Правителството извинява тежкото финансово състояние на централата с поскъпналите парникови емисии, необходими, за да продължи работа. Но удобно пропусна да признае, че този разход отразява тежката глобална цена, свързана с промените в климата, която индиректно се плаща в здраве, пропукана продоволствена сигурност, загуба на биоразнообразие и засилени международни конфликти. Припомняме, че тецът се опитва да избяга и от отговорност за националното и регионално замърсяване, което причинява, и здравната, екологична и социална цена за работата си, както показват модели, които публикувахме по-рано.

Трупането на рекордни дългове не е от вчера. За 2018 г. загубата беше от 332 млн. лева, което е двойно от тази през 2017 година, а за 2019 е 230 млн. лева, което означава, че „евтиният“ ток, който централата произвежда, се дължи единствено на солидната държавна подкрепа.

„Опитите за изкуствено спасяване на „Марица-изток 2“ са в ущърб на всички — дори на работещите в централата. Наливането на стотици милиони левове годишно нарушават принципите на пазара и спират възможността тези средства да бъдат насочени към все по-конкурентните алтернативи за пестене на енергия и за производство, балансиране и складиране на енергия от възобновяеми източници.“, казва Генади Кондарев от „За Земята“. Според него е абсурдно да плащаме по 300 милиона лева годишно за емисии, които не могат да се отразят в цената на  електроенергията, тъй като ще стане непродаваема. „Това са над 120 хиляди лева разход за поддръжка на едно работно място в тази централа годишно и то върху всички други оперативни и инвестиционни разходи. В този смисъл може да е дори по-изгодно да се плати на работещите в централата да не работят или дори „Марица-изток 2“ да бъде изведена за няколко години в студен резерв, ако действително е необходим за гаранция на енергийната сигурност в най-студените седмици от зимата. С нарастването на цените на въглеродните емисии картината няма да се подобрява и финансовата фантазия, в която са заживели членовете на парламента, правителството и профсъюзите остава крайно непонятна и противоречи на здравия разум.“

Откакто стана ясно, че не може да работи на пазарен принцип, имиджът на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ пострада сериозно, но въпреки това остава старата слава на централа, която е сред малкото, които разчитат на собствен ресурс, силно замърсяващите лигнити. Този дълго поддържан мит също е напът да се пропука —  след като от скорошен доклад  стана ясно, че запасите на въглища се изчерпват и добивът им ще става все по-скъп.

„С настоящата си политика правителството поставя основите на един шоков край на ТЕЦ „Марица-изток 2“, а и на цялата въглищна индустрия, наложен от пазарната логика — моментът, в който държавата няма как да плаща големите дългове, предприятието ще влезе във фалит. Нашите организации настояват за справедлив преход, в който има подготовка и обезпечаване на засегнатите от този неминуем край, както и разработване на алтернативи. Но, за да тръгнем по този път, трябва да управляващите да признаят неизбежното — краят на „Марица-изток 2“ е много близо.“, коментира Меглена Антонова.

, , ,

„За Земята“ и Destructive Creation представят арт-инсталацията #НеМеГориЧовече и призоваха за строги мерки за чист въздух

Гербът на София от кюнци се появи на площад Света Неделя, привличайки вниманието на гости и минувачи. Той остана там през целия ден. С арт провокацията #НеМеГориЧовече „За Земята“ и Destructive Creation напомнят, че отоплението на дърва и въглища е вторият най-сериозен източник на замърсяване в столицата — след транспорта. Двете организации призоваха към целенасочени мерки, включващи подмяна на неефективните уреди и строги мерки срещу продажбата и употребата на мокри дърва и въглища. Целта им е да се обърне внимание на проблемите с отоплението на дърва и въглища и да кажат ясно, че искаме по-чист въздух, за да бъдем здрави.

“Развитието на града ни зависи от нас и общината. Въздухът ни е такъв, какъвто го направим. Хората трябва да преминат от отопление с дърва и въглища на по-чисти източници: централно отопление, термопомпи, електричество и др. Но те трябва да бъдат стимулирани и тук е ролята на институциите. Общините и централните власти е необходимо възможно най-бързо да създадат удобен и ефективен механизъм за подмяна на отоплението и подобряване на енергийната ефективност на жилищата. Подпомагането на енергийно бедните домакинства в този преход следва да е приоритет.”, казва Ивайло Попов от “За Земята”.

Въпреки отделните положителни общински инициативи, сред 28-те страни членки на Европейския съюз, страната ни продължава да бъде с най-високи концентрации на ФПЧ2.5 в градските зони. В София средногодишните концентрации на ФПЧ 2.5 през последните 11 години са предимно над нормата, без категорична тенденция за намаляване, като за 2018 и 2019 няма валидна стойност поради технически проблеми със станцията. Основен източник е отоплението с твърдо гориво и най-вече — дърва. На много места в страната също има превишение на среднодневните норми на ФПЧ10.

“Целта ни е да повдигнем въпроса за битовото горене като част от основните замърсители на въздуха. Въздухът ни е такъв какъвто го направим с начина си на отопление. “, казва Иван Александър Иванов от Destructive Creation.

Столична община вече има програми за подмяна на неефективните и замърсяващи уреди, но трябва да се действа по-бързо и да се заложат по-амбициозни цели. Освен пелетните печки, трябва да се включат в програмата още преминаване към централно отопление, термопомпи, дори и електричество. Преминаването на газ не е  устойчива мярка и е скъпа за домакинствата. През тази година се очаква Столична община да изготви новата Програма за качество за атмосферния въздух, която е важен инструмент, в който трябва да се помисли и за постепенна забрана на отоплението с твърди горива като се започне от забрана на най-мръсните и неефективни уреди и употребата на въглища. Общината трябва да спре да инвестира в поставяне на филтри на комини в бита, защото това е неефективно и следва да пренасочи усилия и средства към мерки с по-осезаеми резултати.

Критиката към централните органи и най-вече —Министерство на околната среда и водите, е, че засега регистрира предимно неуспехи при намаляването на замърсяването от отоплението на дърва и въглища. Влязлата в сила Наредба за изискванията и контрола върху дървесината, която засяга и битовото отоплениe, няма да допринесе за подобряване на качеството на въздуха поради съществени и фундаментални проблеми в нея и гражданите ще продължим да търпим вредните за здравето ни ефекти от мръсния въздух. Тази наредба трябва да се разработи наново и да се създадат едни добри стандарти за дървата и работещи механизми за контрол. Наредбата за стандартите към въглищата предлага смислени мерки, но се бави нейното приемане и прилагане.

, , , ,

Адвокати и природозащитници сигнализират Европейската комисия за изгарянето на отпадъци в България

Юристи и природозащитници се противопоставят на изгарянето на отпадъци в няколко въглищни централи като подадоха жалба до Европейската комисия. Те призовават институцията да се намеси и да защити правата на гражданите. Организациите “Грийнпийс” – България, “За Земята” и международната екологична правозащитна организация Client Earth са на мнение, че българската администрация е разрешила на трите ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Перник” и ТЕЦ “Бобов дол” да изгарят отпадъци за експериментални цели без да спазват процедурите на българското и европейско законодателство. С тайни писма, на “Бобов дол” и “Брикел” е позволено да изгарят по 500 хил. тона отпадъци за половин година, което е 10 хиляди пъти повече от разрешеното в Европейската директива за емисиите от индустриални източници.

От години “Грийнпийс” – България и “За Земята” се борят срещу изгарянето на отпадъци и опасните условия на съхранението им в тецове, но едва последните месеци общественото възмущение предизвика шумни проверки в ТЕЦ „Бобов дол“ и отчасти в другите централи. Като изключим пратките незаконни отпадъци обаче, от края на 2018 година три централи — ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Перник” и ТЕЦ “Бобов дол”, горят отпадъци, без да са преминали през формалните процедури за разрешение да включат към въглищата и отпадъци. Това се случва благодарение на писмо от Министерство на околната среда, което не е публично. При това — без промяна в разрешителните на централите и без обществено обсъждане. Тъй като информацията е труднодостъпна, не можем да сме съвсем сигурни, че това е пълната картина с изгарянето на отпадъци, възможно подобно тестово изгаряне на отпадъци да се е случвало и в други централи, но само институциите могат да потвърдят това.

Адвокатите в ClientEarth, които работят съвместно с екипите на “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята”, се надяват с внасянето на жалба в Европейската комисия европейските власти да разследват и да доведат до прекратяването на незаконното изгаряне на отпадъци. То излага работещите в тези централи, живеещите в района и околната среда на огромен здравен риск, който дори не е проучен цялостно. Емисиите от изгарянето на отпадъци могат да включват тежки метали, диоксини и фурани, които могат да присъстват в отпадъчните газове, вода или пепел.

Адвокатът Доминик Дойл от ClientEarth заяви: „Изгарянето на отпадъци във въглищните централи е основна опасност за здравето на всеки, който живее около централите. Властите не би трябвало да дават на операторите на инсталации разрешение да го правят. Като цяло българското правителство трябва да спре да разрешава на операторите на въглищни централи да правят каквото си искат вътре в централите.“

Включването на отпадъци като гориво е изобретателен начин да се намалят разходите на централите и да се заобиколят строгите закони за замърсяване, ако се използват само въглища. С изгарянето на отпадъци тецовете избягват инсталирането на скъпо оборудване за намаляване на замърсяването, но и да плащат за квоти за въглероден диоксид.

Меглена Антонова от екипа на “Грийнпийс” – България допълва: „Жители в засегнатите общини започнаха да надигат глас срещу изгарянето на отпадъци. Появиха се местни движения, които се противопоставят на това. Тези писма, които централите се опитват да представят за разрешителни, са били използвани, за да позволят на въглищните централи да продължат да замърсяват отвъд разумното и законосъобразното. Българските власти трябва да покажат, че са поели ангажимент да спазват правото на гражданите да дишат чист въздух. Това е особено важно в настоящия момент, тъй като България има остра нужда от конкретни планове за постепенно премахване на изкопаемите горива, замяната им с възобновяеми алтернативи, но и съвременни и амбициозни политики по отношение на управление на отпадъците.”

, , ,

Кюмюр няма, действайте!

Запасите в Маришкия басейн се изчерпват, а добивът им става и ще става по-труден и скъп. Затова и дългосрочното икономическо бъдеще на Мини Марица Изток е обречено, тъй като мината напредва към участъци със значително влошено качество на въглищните запаси. Това твърди нов доклад на Екологично сдружение “За Земята” с автор геологът Даниел Попов. Документът е поредно опровержение на удобно тиражираната теза, че Зелените политики са главните виновни за края на въглищата.
В сравнение с досега разработваните рудници (средните данни за находището), запасите на участъците в селата, към които мината планира да се разширява — Бели бряг и Априлово, са с по-лошо качество, пластовете са по-тънки, разположени по-дълбоко и с високо пепелно съдържание
Отделно, разработването на находището извън територията на настоящите рудници в западна, северна и южна посока, и по-специално участък Бели бряг, Априлово и Соколица, ще бъде технологично затруднено заради липсата на толкова ясно изразени въглищни пластове и примеси с черна глина, както и не толкова икономически ефективно поради по-ниското качество на въглищата.
Докладът добавя поредната неизвестна пред играта, която играят правителството и профсъюзите с отказа от планиран изход от въглищата. Отричането, че има нужда от реформа в енергийния сектор и поставя огромна въпросителна пред съдбата на много заети и зависещи за препитанието си от въглищата хора в България. С поредното решение да се спасява неспасяемото и да се наливат милиарди в потъваща индустрия, вместо е бързото разнообразяване на икономическия живот в региона и преквалификацията на заетите в брашна, България само се придвижва към болезнен изход от въглищата без мисъл за заетите в сектора. Единственото обяснение е, че с типичният нашенски политически тарикатлък, просто се опитваме да си вдигнем цената пред Брюксел и да поискаме повече пари за спешни мерки, защото не сме предвидили обстоятелствата своевременно.
До кога ли ще минава този номер?

, , , , , ,

Гражданите могат да спрат горенето на отпадъци в ТЕЦ „Брикел“

До 27 февруари гражданите могат да изпращат писма до Изпълнителна агенция по околна среда, в които настояват в ТЕЦ „Брикел“ да не бъдат изгаряни отпадъци. По този начин те могат да се включат активно в борбата за по-чист въздух и здравословна среда за живот. В противен случай централата до град Гълъбово, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, ще гори отпадъци съвсем законно. Писмата изпращайте на следните адреси на ИАОС:

гр. София 1618,
бул. „Цар Борис III“ № 136,
п.к. 251,
Ел. поща: iaos@eea.government.bg

Общи насоки за писане на становище относно новото комплексно разрешително на “Брикел“ ЕАД

ТЕЦ „Брикел“ поиска да добави отпадъци като гориво в пещите си още през 2018 година и регионалната инспекция в Стара Загора дадоха мнение, че тази дейност няма нужда от оценка на влиянието си върху околната среда и хората. „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“* заведоха дело срещу решението и го спечелиха на първа инстанция. В момента е в ръцете на Върховния административен съд за потвърждение.

Докато се чака финално решение на втората инстанция, централата се опитва да „подмине“ всички процедури по оценка на въздействието и директно да добави в разрешителното си за работа горенето на отпадъци. „За всички е ясно, че докато министърът се опитва да „успокоява“ народа, че вносният отпадък ще се връща в страната откъдето е дошъл, въглищни централи като тази на „Брикел“ ЕАД предприемат стъпки за узаконяване на горенето на тези отпадъци и връщането им обратно в България, този път — напълно законно.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.
Докато цяла България се възмущава на вноса и изгарянето на отпадъци, леката ръка, с която се издават разрешителни, е шокираща. Така излиза, че на практика проблемът е много трудно да бъде доказан, защото документално централите са изрядни. „Изборът дали ще замърсяваме въздуха с нелегално внесен или с роден отпадък е меко казано абсурден. Единствено активното включване на гражданите и изпращане на писма до Изпълнителната агенция по околна среда към министерството може да промени баланса на силите в борбата на хората за чист въздух.“, казва Данита Заричинова от „За Земята“.

Двете организации* също ще се включат със становища по тази публична консултация, но активното участие на гражданите да изкажат позиция чрез изпращане и на своите писма в дадения срок е от изключително важно значение. Тъй като изгарянето на отпадъци е продиктувано от факта, че въглищата са все по-скъпи, е крайно време да се заговори за бъдещето на общините като Гълъбово, зависими от въгледобива. Те биват оставени да се борят с наследство като безработицата и замърсяването, докато българското правителство настоява, че тецове няма да бъдат затваряни и не представят план за енергиен преход. Но централите на въглища стават малко по малко икономически нерентабилни. Въпреки това собствениците им получават силна държавна подкрепа да продължат да работят и да замърсяват.
Междувременно Европейската комисия обяви създаването на Фонд за справедлив енергиен преход, специално насочен към зависимите към въглищата региони. Той е шанс хората, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика. От българските институции зависи дали това ще се случи на практика.

, , , , , , ,

Европа обяви създаването на механизъм за справедлив преход отвъд въглищата.  Време е да се подготвим

Тази седмица стана ясно, че с близо 1 милиард лева може да започне преструктурирането на българската енергетика и намаляването на въглеродния ѝ отпечатък , след като Европейската комисия представи предложението си за Фонд за справедлив енергиен преход. Сумата е по неофициална информация, споделена в медиите. Механизмът, който включва няколко различни възможности за финансиране и този фонд е сред тях, ще има за цел да помогне на икономиките, които са зависими от производството на енергия от изкопаеми горива, да инициират стъпки в посока намаляване на тази зависимост, най-вече по отношение на заетостта. 

Като организации, които от години настояват да започне диалог за поетапното затваряне на въглищни мощности, започвайки с най-замърсяващите, “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята” приветстваме това предложение за подкрепа на въглищните региони и хората, които ще бъдат засегнати от енергийния преход. Въпреки това нашето мнение е, че страната ни трябва да се концентрира върху усилията, които трябва да положи, преди да се възползва от подобна привилегия. Това най-вече се отнася до прекратяване на неизпълнимите обещания за поддържане на въглищния сектор за още 60 години и цялостната враждебност към европейските мерки по околна среда, последвани от план за извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности до 2030 г.

В средата на миналата година българското правителство смени позицията си и в крайна сметка подкрепи целта за въглероден неутралитет на ЕС до 2050 г. В същото време обаче отхвърля идеята за по-амбициозни краткосрочни цели, отказвайки дори да дискутира възможното преструктуриране на сектора в страната и индиректно оставяйки този въпрос за обсъждане след 5 г. Подобна липса на политическа визия поставя България в риск от изолация от възможностите за финансиране от ЕС. Липсата на подготовка и визия за трансформация ще окаже шоков социален ефект в засегнатите региони, а заетите в сектора най-малко заслужават това. 

Дългоочакваният финансов механизъм е специално насочен към зависимите към въглищата региони. Целта му е да намали социалните последици от климатичните политики на ЕС с цел въглероден неутралитет на икономиката до 2050 г., като развие алтернативни източници на заетост, осигури възможности за преквалификация на работещите в сектора и възстанови площите, унищожени от въгледобива. Единствено от нас зависи дали ще използваме пълния потенциал на тази възможност да обърнем тенденцията към обедняване и обезлюдяване в районите, зависими от въглищата.

“Добър знак е, че средствата, предназначени за България, надхвърлят сумата, която брутният ѝ вътрешен продукт предполага. Това означава, че Комисията вярва, че с точните стимули страната ни може да тръгне в правилната посока.”, казва Меглена Антонова от “Грийнпийс” – България. Тя подчертава, че държавите ще получат достъп до тези средства, след като представят подробен план за преодоляване на зависимостта към въглищата на засегнатите региони. В националния Интегриран план за енергетика и климат на България не се споменава нищо конкретно за излизане от въглищата, но от края на 2019 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова публично започна да говори за постепенно закриване на централи.

Освен създаването на работещ Интегриран план за енергетика и климат, трябва да се планира и мащабна информационна кампания, която да е насочена към хората, за да им разясни как могат да се включат и бизнесът им да спечели от фонда. Все още съществува опасност тези пари да бъдат пренасочени за безкрайно скъпи, тежки, централизирани и неустойчиви в дългосрочен план инвестиции в инфраструктурни проекти. А те само ще забавят допълнително процеса — като продължат да финансират индустрията на изкопаемите горива, а не общностите. 

Хората са тези, които могат да се превърнат в шампиони на енергийния преход, стига да им се даде възможност да участват активно в тези процеси – с включването на въглищните общини в Платформата за региони в преход и даването на пряк достъп до европейското финансиране на идеи, които реално ще доведат до подобряване на конкурентоспособността на пазара на труда и разнообразяване на местната икономика.

“Големи инфраструктурни газови проекти или съмнителни технологии за улавяне на емисиите от горене на изкопаеми горива въобще не следва да бъдат на дневен ред. Фондът за справедлив преход е реален шанс хората във въглищните региони, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика.”, коментира  Меглена Антонова.

А докато чакаме фондът да се превърне от предложение в реалност, можем да започнем със създаване на право на хората да могат сами да произвеждат енергията, която използват, от възобновяеми източници на енергия – като слънце, вятър и други. В България все още няма политика за насърчаване на подобни инициативи, а бюрокрацията представлява сериозна пречка за консуматорите, които биха искали да произвеждат енергия за собствена употреба. Това е логична първа стъпка в трансформацията на енергетиката и икономиката – с активното участие на гражданите.

 

, , , ,

Анкети показват, че домакинствата са доволни от подмяната на печки по пилотната програма на Столична община

По-лесно, по-леко, по-чисто и по-удобно — така коментират отоплението на пелетни печки участниците в пилотната програма на Столична община в анкетата, проведена от Екологично сдружение За Земята. От 30 запитани, 29 отговарят, че са удовлетворени от участието си и нито един не би се отказал.

Проектът е реализиран в Нови Искър през отоплителния сезон 2018/2019 г. и е една от мерките, които общината предприе, за да намали замърсяването на въздуха в София. Очаква се подмяната на неефективните уреди на гражданите да обхване 20 000 домакинства през следващите години. Инициативата започна с пилотен проект, който показа кои са силните страни и кои — слабите.

Малко над половината от анкетираните посочват, че след промяната в жилището им е по-топло, малко под половината, че няма разлика. Някои участници посочват лесната употреба, постоянната температура и уюта като допълнителни положителни ефекти.

На въпроса „Според вас отоплението с пелети по-скъпо или по-евтино е спрямо предишния ви начин на отопление“, от 29 отговорили, 54% казват, че е по-евтино, а по 23%, твърдят, че е по-скъпо, или че разходите са същите. Само един от запитаните е отговорил, че сега е по-студено и уточнява, че печката не затопля като камината, която е имал, но пък температурата е равномерна. Наша проверка установи, че участникът не е бил запознат, че уредът може да се настройва и целия сезон е работил на най-ниската степен на горене. Подобни казуси показват, че нуждата от по-ясни и подробни инструкции за експлоатация са основният недостатък, с който се сблъсква пилотното издание на програмата.

Анкетата установява, че един от най-сериозните проблеми при реализирането на Програмата са техническите ѝ аспекти. Те включват изключително висок процент дефектирали компоненти на печките и чести оплаквания от некачествени пелети.
Единадесет респондента или 42% споделят за проблеми с уредите, които са били отстранени. Четирима от тях споделят за по две технически неизправности за един и същи уред, а един, дори за 3 — два пъти е имало неработеща запалка и веднъж – изгоряла горелка. Така стават общо 17 дефекта за доставените 30 уреда.

Има случаи, в които техническите проблеми са били причина някои домакинства да се замислят дори за отказ от програмата. Някои от проблемите не са разрешени в рамките на същия или следващия ден, което, ако се случи в бъдещата мащабна програма за подмяна на уредите, би създало риск голям брой домакинства да останат без отопление в някои зимни дни.

Мащабът на същинската фаза от проекта означава, че Столична община трябва да обърне сериозно внимание на проблемите и да вземе мерки за намаляването им до минимум. Мерките, които могат да се приложат, варират от по-стриктни критерии за качество, до предвиждане на неустойки и други санкции за доставчиците, които не могат да се отзовават при проблем в най-кратки срокове. Тези санкции трябва да се предвидят и отразят още при формиране на обществените поръчки и след това в етапа на прецизиране на договорите, където следва да се заложат строги условия при наличие на дефекти, както и предварително да се поставят условия за обхвата на предоставената гаранция – да покрива всички възможни дефекти на всички елементи от уредите.

, , , ,

Промените в наредбата за отпадъци: потушаване на скандалните разкрития, но не и решение на проблема

Липсата на контрол и гаранции за състава на внасяните в България отпадъци ще продължат да са проблем и след като бъдат приети планираните промени. Това се казва в становището на Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“– България, изпратено по Проект за Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за предоставяне на информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри.
Създаването на ефективна система за контрол върху вноса и превоза на отпадъци е добра, но недостатъчна стъпка за осигуряване на максимална защита на живота и здравето на населението.

“Очевидно е, че отново се предлагат законови промени прибързано, заради скандални разкрития и репортажи в медии. Институциите се задействаха, за да отговорят на обществения натиск, без да се интересуват дали ще има резултат. Вносът и горенето на отпадъци не са проблем от вчера и би трябвало решенията да са по-адекватни.”, коментира Данита Заричинова от “За Земята”. За привидното раздвижване на институциите говори и фактът, че въвеждането на задължителната Национална информационна система “Отпадъци” (НИСО) се отлага от години и се очаква чак през 2021 година.

Нито в проекта на Наредбата не се дава срок, в който министърът на околната среда и водите да утвърди методиката за вземане на проби и анализи за установяване на съдържанието. Смятаме този пропуск за съществен, проблемът с разминаването между съдържанието на отпадъците по документи с това, което в действителност се внася в България може да се окаже от особено голямо значение. Той може да прерасне и в проблем от значение за националната сигурност, ако бъдат внесени опасни отпадъци, етикетирани и декларирани като неопасни. Затова министърът на околната среда и водите трябва спешно да изготви и да публикува въпросната липсваща методика за вземане на проби.

Изгарянето на отпадъци е порочна и опасна практика, вредна за хората и природата. Насочването на вниманието единствено към вноса е голяма грешка, тъй като съдържанието на генерираните в България отпадъци е не по-малко неясно. С изгарянето те не изчезват, а създават опасни пепели, които също трябва да се съхраняват при определени условия. Отделно, отпадъците са ресурс и би трябвало да се работи повече в посока рециклиране и повторно оползотворяване. А тъкмо обратното — засилва се притеснителната практика въглищните централи да ги изгарят, вместо въглища, защото е по-изгодно. Докато съществува тази възможност, отпадъците ще продължат да са апетитна хапка за собствениците на топлоелектроцентрали. Така интересът на тяхното лоби ще продължи да получава подкрепа пред обществения.

, ,

Стартираме нова информационна кампания за намаляване на замърсяването на въздуха от горене на дърва

Днес започнахме информационна кампания с нови материали за намаляване на замърсяването от битовото отопление с твърди грива. Домакин на старта на кампанията е район Овча купел в столицата. За кампанията съвместно с сме изработили информационни плакати, брошурa и видео. От тях гражданите ще разберат не само за вредните ефекти от изгарянето на дърва за отопление, но и възможните действия, с които да предотвратят или намалят замърсяването.

Дървесината може да бъде добра алтернатива на отоплението с нафта, газ или въглища. Когато се изгаря дървесина, обаче, се изхвърлят големи количества сажди, фини прахови частици (ФПЧ), бензопирен и други  полиароматни циклични въглеводороди, които са опасни за здравето, особено на тези, които ги използват в дома си. Остарелите печки, неправилното им използване, горенето на влажни или боядисани дърва засилват проблема. Поради това отоплението с дървесина е приемливо от гл.т. на здравето, само ако е с уреди, които имат сравнително ниски емисии на ФПЧ и се използват сухи дърва, пелети или брикети. Съветваме хората да преминат на други, по-чисти форми на отопление или поне да направят максималното, ако се топлят на дърва, за да става то по по-чист начин. Важно е за здравето ни! А и това няма да се отрази негативно на бюджета на домакинствата, защото в повечето случаи инвестицията ще бъде за уреди и гориво с по-висока ефективност, а от там – за по-малки или еднакви сметки за отопление.

Препоръчваме домакинствата да се поинтересуват за алтернативи на отоплението си, например програмите на редица общини за подмяна на уредите или пък националните програми за енергийна ефективност, с които могат да подменят печките си или да подобрят изолацията на жилищата си, за да намалят необходимите количества дърва, а от там и замърсяването. Ако не сменят начина си на отопление, съветваме домакинствата да се запасят с достатъчно дърва, така че да могат да ги оставят да изсъхнат под навес за поне една година, за да постигнат нормативното изискване да бъдат с влажност до 30%, а по-добре и по-малка. Дори това как разпалваме печката си, как я отваряме за зареждане и други подобни детайли от боравенето с нея са важни, за да замърсяваме по-малко домовете си и въздуха навън. В материалите са включили конкретни съвети по тези теми.

 

,

Наредбата за изискванията към дървесината за битово отопление няма да доведе до подобрение на въздуха

Снимка: @PippilotaM

На 07.10.2019 г. влезе в сила Наредба за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отоплениe (Наредбата). Нормативният акт е една от основните мерки предприети от правителството за намаляване на замърсяването на въздуха в отговор на решението на Европейския съд от април 2017. С нея Министерство на земеделието, храните и горите определя, че на територията на общини с наднормено замърсяване с фини прахови частици домакинствата ще имат право да горят само дървесина с абсолютна влажност до 30%, която не е боядисвана, обработвана с лакове и т.н.

Според нас Наредбата няма да допринесе за подобряване на качеството на въздуха и здравето на гражданите поради фундаментални проблеми с нея и с основата за създаването ѝ – промените в Закон за чистота на атмосферния въздух от началото на годината. По-подробно може да прочетете в нашата Позиция, а тук накратко ще разкажем за основните причини.

С Наредбата не се създаде стандарт за дървесината, който да бъде задължителен за производителите и/или търговците по подобие на този за въглищата, а се въведоха лобистки разводнени изисквания като цялата отговорност за осигуряване на качеството е прехвърлена върху гражданите. А във верига на производство, търговия и употреба на продукта, потребителите са в най-малка степен подготвени да гарантират постигането на изискванията заради нуждата от калибрирани уреди и познания за работа с тях. Друг проблем е, че трябва да се контролират десетки хиляди потребители, вместо няколко стотин производителя и търговеца. Контролът за спазване на изискванията всъщност ще е невъзможен, тъй като властите нямат право да влизат в домовете, за да  докажат изгарянето дървесина, която не отговаря на изискванията. Освен това контролните органи не са ясно определени и не са разписани функциите им. Всички знаем какво се случва, когато има възможност да се прехвърля горещия картоф между институциите. Обикновено – нищо. Друг съществен недостатък е, че нито Наредбата, нито Закон за чистота на атмосферния въздух предвиждат санкции за нарушителите.

Преди година министър Нено Димов заяви “За да имаме по-чист въздух е необходим политически консенсус и воля за предприемане на непопулярни мерки. Конкретни резултати могат да бъдат постигнати само със съвместни действия на всички институции на национално и местно ниво.”[1] В момента обаче в София хората могат да си купят мокри дърва и дори стара използвана дограма от борси за дърва и въглища без проблем, а институциите нехаят. Какво ще се случи на практика?! Някой си купува свободно влажни дърва или стара боядисана дограма, защото никой не контролира продавача. Прибира се, гори ги в печката, с което замърсява и дома си, и целия квартал. Идва някой от общината или РИОСВ на проверка и вижда влажните дърва или дограмата в двора. Но собственикът твърди, че не гори от тях, а инспекторите нямат право да влязат в дома му и да извършат проверка, за да установят нарушението. Макар че няма как, но дори и да го докажат, не могат да наложат санкции. Как да очакваме нещо да се промени с тази Наредба тогава?!

Необходимо е да се рестартира процеса, да се промени ЗЧАВ, да се създаде стандард, който да урегулира продажбата на дървесина и да въведе реален контролен механизъм със съпътстващите санкции. В противен случай българите не само ще продължим да дишаме замърсен въздух и ще понасяме здравните последици от това, но ще трябва да платим и глобите заради едно правителство, в което интересите на отделни министерства и лобита са над тези на обществото.

Припомняме, че прилагането на изисквания към качеството на дървесината за отопление е втората мярка с най-голям принос за намаляване на емисиите на ФПЧ, определена в Националната програма за качество на въздуха (НПКАВ) приета от Министерски съвет през 2019 г. Тази мярка е важна защото над 76%  от хората ползващи твърди горива за отопления са на дърва и едва 14-15% на въглища. [1] Това е и една от мерките, с които българското правителство се надява да омилостиви Европейската комисия по наказателната процедура срещу страната ни, по която се очаква, ако няма сериозен напредък, да ни бъдат наложени сериозни санкции. Но с тази Наредба, който и да е министърът на околната среда, трудно ще  убеди Комисията за напредък по изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз.

 

БЕЛЕЖКИ:

[1] Очакваният принос от такава мярка е почти три пъти по-висок от прилагането на стандарти за въглища за град София (Таблица 18, стр. 88 от Проект на НПКАВ версия Януари 2018.) Според Глава 3 от приетата НПКАВ “прегледът на емисиите в НИЕ за компонента ФПЧ2.5 на ФПЧ10 показва, че приносът на битовото отопление към общото количество емисии на ФПЧ2.5 на национално равнище варира между 77% и 82% за периода 2011 – 2016 г.”. В програмата недвусмислено се казва, че основен принос за това има изгарянето на дърва “Емисиите на ФПЧ10 от битовото отопление се получават най-вече от изгарянето на твърди горива, особено дърва, но също така и въглища”. Това се обяснява с много по-високата употреба на дърва спрямо въглища. В Глава 3 още се посочва, че за 2016 г. над 76% от домакинствата, отопляващи се на твърдо гориво използват биомаса (предимно дърва) и тенденцията е възходяща, а 14-15% от домакинствата използват въглища или въглищни брикети като при тях тенденцията е низходяща.

, , , , ,

За климатичната криза и послушните деца

Докато светът се готви да посрещне поредния масов протест на Fridays for Future, в България шепата млади хора от движението се противопоставят на преобладаващо скептичното обществено мнение. 

След като се запознах с тях и си поблъсках главата защо е така, смятам да го напиша. 

Полу-шеговито е, но не на 100%.

Предварително моля възрастните, които не отговарят на описанието, да се самоизключат и да не се обиждат. Нека заповядат на протеста в петък, 29 ноември.

В България хората са преобладаващо стари.
Не само като години, но и като мислене.
Казвам стари, а не възрастни, защото първото не включва непременно зрялост.
Но със сигурност включва консервативност и закостенялост. 

Лошото е, че много от младите хора също са стари. 

След като са прекарали детството по курсове по какво ли не, на които притеснените им родители бързат да ги запишат. За да нямат нито минута свободно време, в което да мислят и създават сами, неконтролирани от никого. 

 

Тук често чувам “аз вече не съм на 20” от хора, които са на 25. 

И те се гордеят с това. 

Хора на 30 пък вече се опитват да се харесат на още по-възрастните с откровени подигравки към всичко, което е встрани от предвидимото съществуване тип “правя кариера и пари, за да си купя къща и кола”. 

През 60-те години се случва един от най-големите разриви между поколенията на Запад. Възрастните са ужасно обременени и наранени от войната. Младите пък искат да живеят, както намерят за добре. Оттогава поколение след поколение родители се опитват да се сближат с децата си като те самите останат млади по душа. И са по-толерантни, по-свободни, по-разбиращи и емпатични. 

За съжаление в нашето общество преждевременното остаряване се случва тук и сега. Тийнейджърите и младите хора са масово послушни. И учат това, което им кажат, за да не им спрат джобните. 

Но това послушание няма да ни помогне пред лицето на климатичната криза. 

Тя засяга всички и, тъй като няма прецедент в човешката история, единствено новите подходи и решения ще проработят. 

А те се създават от свежи мозъци.
Активни, събудени и осъзнати. 

Промяната на климата е нашият феодален строй, нашият авторитарен режим, нашата Виетнамска война, нашата ядрена бомба, нашият СПИН — всичко, с което предишните поколения са се борили. 

Но не можем да забраним климатичната криза, а лечението още не е открито.
Времето тече ужасно бързо.
Децата, на които разчитаме да променят света, вече са с умове на старци.
Не знам в тази ситуация защо някой би бил послушен. 

И последно — не случайно Грета е родена в Швеция. Страна, в която децата имат права.
Това означава, че не само физическото наказание е немислимо, но освен това децата в Швеция имат право на мнение и очевидно някой се вслушва в него.

Въпросът, който няма да задам, е, какво щеше да стане, ако Грета беше родена в България?

, , , , ,

ТЕЦ „Бобов дол“ иска да затвори вратите на съда за граждани

Административният съд в Кюстендил даде ход на делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ по жалба на „За Земята — достъп до правосъдие“. Като заинтересовани страни се включват и общо 99 жители от общините Бобов дол и Дупница. Те оспорват комплексното разрешително, даващо право на електроцентралата частично да замени въглищата с гориво от отпадъци. Това е и първото дело в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища с участието на толкова голям брой местни хора.

С довода, че ТЕЦ „Бобов дол“ е стратегически обект от национално значение, както и че по време на делото могат да се разкрият производствени и търговски тайни, адвокатите на централата поискаха делото да се води при закрити врати.
„Такова дело неминуемо предполага разглеждане на условията на работа на централата, но поради същественото засягане на околната среда и здравето на хората, законодателят е предвидил засилено участие на обществеността. Затова е недопустимо гражданите и медиите да нямат достъп до съдебната зала“, убедена е адвокатът по делото —  Регина Стоилова от „За Земята – достъп до правосъдие“.
Съдията даде седемдневен срок, в който двете страни да представят позицията си срещу или в защита на откритите заседания.

Интересно е, че ТЕЦ „Бобов дол“ продължава да се крие зад израза „търговска тайна“ относно точното съдържание на изгаряните отпадъци, техния произход и начин на изгаряне. През лятото административният съд в София, който е и последна инстанция,  постанови, че информацията за „експериментално горене“ на отпадъци в централата   е информация за околната среда и следва да се предостави на обществеността съобразно изискванията на закона.

„Откритите съдебни заседания са една от основните процедурни гаранции в съдебния процес на нашето демократично общество. Макар че има изключения, те са ограничени до това да се защити обществената и националната ни сигурност, например. Питаме се обаче има ли нещо по-важно от сигурността на гражданите и информираността ни за качеството на въздуха, който дишаме?“, казва Меглена Антонова от Грийнпийс — България.

По време на заседанието жител на Бобов дол поиска да връчи на съдията подписка срещу разрешителното за горене на отпадъци, подписана от 69 жители на Големо село, живеещи непосредствено до централата, затова и най-потърпевши от замърсяването. 5 души от София също пожелаха да бъдат включени в делото като заинтересовани страни, но съдът не уважи тяхната молба.

Делото срещу топлоцентралата, свързана с Христо Ковачки се случва на фона на новината, че  още две държави обявиха крайна дата за преодоляване на зависимостта от въглищата — за Гърция е 2028, а за Унгария — 2030. България засега поддържа илюзията, че въглищата за крайно необходими за енергетиката ни, но под натиска на високите цени ставаме свидетели на необичайна и не по-малко опасна смяна на горивото. А именно — замяна на въглищата с отпадъци, които често са с неясно съдържание.
Следващото заседание е насрочено за 19 ноември в 14:00 часа.

, , , , ,

Граждани осъдиха общината в съда за документите за инсинератора

 

Върховният административен съд потвърди, че гражданите имат право на пълната информация за строящия се завод за изгаряне на отпадъци в София. Решението е окончателно и Столична община няма друг ход, освен да го изпълни. Малката победа е още едно доказателство, че гражданите трябва да отстояваме законовите си права дори и пред институциите, които не ги зачитат.

Процесът продължи две години и беше спечелен със сериозната подкрепа на “Програма Достъп до Информация”.

“Това е една малка победа по пътя към голямата. А именно — спиране на проекта за горене на отпадъци и инвестиране на парите в пълна промяна на системата за управление на отпадъците, коментира Данита Заричинова от “За Земята”, която е и жалбоподател по делото. 

Върховните съдии са категорични, че решението на общината да скрие документите от обществото е абсолютно незаконосъобразно. Редът и условията за предоставяне на достъп до търсената информация за околната среда е регламентиран от Закона за опазване на околната среда, от своя страна той е специален спрямо общия Закон за достъп до обществена информация. Според въпросната законова рамка исканата информация за околната среда обхваща както информация за компонентите и факторите, които влияят и определят състоянието на околната среда, така и широк кръг от дейности и обстоятелства, свързани с човешкото здраве и безопасност, условията за живот на хората и пр., доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда. Следователно поисканите от общината шест документа — актуализиран идеен проект, предпроектно проучване, анализ разходи-ползи, анализ за съответствието с политиката на ЕС за изменение на климата, анализ на осъществимостта (feasibility analysis), анализ за наличието на държавни помощи при реализацията, са част от информацията за околната среда по подразбиране

Правото на информация е разгледано и в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България.

Спорният проект за инсинератор на площадката на ТЕЦ София изправи на нокти жителите на района в непосредствена близост, но бързо възмущението обхвана и целия град. Решението отпадъците да се изгарят, на фона на проблемите с мръсния въздух заради географските особености на града, но и системно неглижиране от страна на администрацията, накара много хора да се обявят срещу проекта. 

Отделно, предложената инсталация за изгаряне на отпадъци в София, за да може да работи на пълен капацитет, ще изисква постоянно количество боклук през следващите 3 десетилетия – близо 200 000 тона годишно. По тази причина тя ще прекрати всякакви опити за рециклирането и разделното събиране и ще попречи да достигнем целите, определени от ЕС. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците.

, ,

Доклад показва, че държавите от Европейския съюз продължават да субсидират нефт, газ или въглища

Правителствата на държавите от Европейския съюз продължават да оказват подкрепа на нефт, газ или въглища (2), а няколко от националните планове за енергия и климат изобщо не споменават субсидиите за изкопаеми горива. Това подчертават авторите на публикувания днес доклад „Субсидии за изкопаеми горива в проектите на националните планове на ЕС за енергият и климат: недостатъци и призив за спешно действие“, плод на общите усилия на Overseas Development Institute (ODI), Friends of the Earth (FoE) Netherlands and Climate Action Network (CAN) Europe.

Докладът установява, че България е сред шестте държави-членки — останалите са Дания, Франция, Унгария, Холандия и Обединеното кралство, които отричат да предоставят субсидии за изкопаеми горива в страните си. Те твърдят това, въпреки че Европейската комисия по-рано установи, че всички държави от ЕС продължават да оказват в различна степен подкрепа на изкопаемите горива. Обединеното кралство е шампион в тази негативна класация и осигурява около 12 милиарда евро всяка година само чрез данъчни облекчения и бюджетни трансфери — повече от която и да е друга държава от ЕС.

На този фон страната ни обяви в своя план за енергия и климат, че не възнамерява сериозно да преструктурира енергетиката си до 2030г. Освен че въглищата остават основен енергоизточник, а възобновяемите енергийни източници в сектор електроенергия почти няма да се развиват, страна а заявява, че ще се опита да привлече всеки възможен газов проект в региона. България лаконично отрича да предоставя субсидии за изкопаеми горива, на което твърдение Европейската комисия отговори в коментарите си от 18 юни, че субсидиите в енергетиката са посочени в доклада „Energy prices and costs in Europe„ от 2018 г. И в този доклад е видно, че в България не просто има субсидиране, а сме шампионите на опашката. Страната ни според доклада отделя най-голям дял от своя БВП за енергийни субсидии по данни от 2016г. България харчи 2.7% от своя БВП за енергийни субсидии, при средно за ЕС 1.1.%.
Също така страната ни подкрепя вредни, замърсяващи и неефективни практики като изгаряне на отпадъци в тецове на въглища, подпомагайки допълнително експлоатацията на технически и морално остарели инсталации.

Един от водещите автори на доклада, Лори ван дер Бург, изследовател по темата климат и енергетика към Приятели на Земята, Холандия, коментира: „Като част от срещата на Г-20 правителствата на ЕС поеха ангажимент да прекратят субсидиите за изкопаеми горива през 2009 г. Десет години по-късно, когато светът е в разгара на климатична криза, правителствата на ЕС продължават да предоставят огромни суми пари от данъкоплатците за изкопаеми горива, които са най-главната причина за климатичните промени.

Националните планове за енергия и климат разкриват, че по-голямата част от държавите-членки нямат намерение да се откажат от съществуващите субсидии за изкопаеми горива. А Великобритания, Германия, Гърция, Полша и Словения дори планират да въведат нови субсидии за изкопаеми горива и то в момент, когато обществото все повече си дава сметка за риска от климатична криза. Това се случва въпреки поетият от тези страни преди десет години ангажимент да прекратят предоставянето на подкрепа. Например Гърция споменава, че ще въведе субсидия, насочена към замяна на дизелови котли с такива на изкопаеми газове, а Полша възнамерява да предостави субсидии за подземни хранилища за газ и използване на втечнен природен газ в транспортния сектор.

Докладът призовава всяка държава-членка да изброи всички съществуващи мерки за субсидиране на изкопаеми горива, като използва обща дефиниция, и да представи обширни планове за постепенно прекратяване на изброените субсидии в техните окончателни планове за енергия и климат. Плановете трябва да се финализират до края на тази година според изискванията ма европейското законодателство, регулиращо действията по предотвратяване на измененията на климата до 2030 г. в контекста на националните енергийни стратегии.

Маркус Трилинг, координаторът по темите относно финансова политика и субсидии към CAN Europe и съавтор на доклада, заяви: „Многократно страните от ЕС заявиха намерението си да прекратят субсидиите за изкопаеми горива. Предвид нарастващата пропаст между целите поставени в Парижкото споразумение за климата и това, което правителствата правят, сме на път да се сблъскаме с климатична катастрофа. Следователно правителствата трябва да съсредоточат инвестициите си през следващото десетилетие върху прехода към чиста енергия. Прекратяването на субсидиите за изкопаеми горива ще освободи необходимите ресурси, за да позволи на Европа да достигне нулеви емисии възможно най-бързо. “

„Когато си беден като България, имаш много по-голям стимул да харчиш малкото си средства разумно. Ние наливаме в умираща енергетика като въглища и ядрена енергия милиарди от обществените си средства, наливаме други милиарди във временни решения, които се превръщат в новия проблем на хоризонта – например газови проекти и газификация. Истинските решения като енергийна ефективност и възобновяема енергия са винаги на опашката от приоритети, за сметка на енергийното статукво. Е, питам се, в случай на тежка климатична криза, ние с недалновидните си действия как ще търсим подкрепа и съдействие, когато сме били такава част от проблема днес?“, казва Генади Кондарев от За Земята – Приятели на Земята България.

, ,

Позиция на Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” – България относно “мерките”, които се предприемат срещу въглищни централи, свързани с Ковачки

В медийното пространство се появи информация, че се предвиждат мерки за спиране на работата на два от парогенераторите на ТЕЦ Република на “Топлофикация – Перник” АД, които работят на въглища.

Категорично сме против противопоставянето и създаването на конфликт между жителите на Перник, като се налага избор между това да дишат чист въздух и да получават топла вода.

Внезапното спиране на инсталации, които са от директно значение за живота на гражданите, без план за тяхното обезпечаване, е неразумно и единствено цели избягване от отговорност( отлагане на решението на проблема) – а именно да бъде изградена дългосрочна политика за бъдещето на инсталациите на въглища в България и какви са алтернативите, с които бихме могли да ги заменим.

Действията на прокуратурата и други институции от изминалите дни поставят темата за проблемите, свързани с въглищните централи болезнено ясно. Тези проблеми обаче не са от вчера.
Първите инвестиционни предложения за горене на отпадъци се появиха през 2013 г. в централата в Русе и в края на 2015 г. – в ТЕЦ “Бобов дол” и Сливен, още тогава изпратихме становища към отговорните регионални инспекции за здравните и екологични рискове при съвместно изгаряне на отпадъци и въглища. За тези шест години Министерството на околната среда и водите трябваше да вземе дългосрочни мерки да спре тази порочна практика, а не чак сега да подлага на риск живеещите в Перник с моментни мерки и “наказания”.

Припомняме, че имаме печален пример и в опитите за налагане на санкции срещу Христо Ковачки, който е свързан с подложените на проверки в момента централи. За повече информация относно свързаността им, можете да прочетете проучването на “Грийнпийс” – България “Финансовите мини”.

През ноември 2008 г. прокуратурата повдигна обвинение срещу Ковачки за данъчни измами. Отново имаше показна акция с претърсване на офиси и изземване на документи, по-късно Ковачки бе пуснат под рекордна парична гаранция от 300 000 лв. През 2011 г. Софийският градски съд го осъди на 3 години условно, а през 2014 г. Върховен касационен съд произнесе окончателна оправдателна присъда. Като причини бяха посочени пропуски на прокуратурата.

„Топлофикация — Перник“, „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“, „Топлофикация – Сливен”, и “Топлофикация — Русе” се възползват от страха, че хората ще останат на студено или без топла вода и правят опасни за здравето изменения в горивото, без да предвиждат допълнителни мерки за улавяне на замърсителите, специфични за изгарянето на отпадъци, каквито са диоксините например. Тази политика се наблюдава във всички изброени централи, а вероятно и други, които въвеждат изгарянето на отпадъчни продукти, защото е по-евтино. Изгарянето на отпадъци бавно, но сигурно се превръща в практика за все повече остарели технически електроцентрали, особено тези, свързани с бизнесмена Христо Ковачки. Следователно затвърждава тезата, че използването на въглища вече е скъпо и икономически нерентабилно и отчаяно се правят опити тецовете да продължат да работят.

Цената на здравето, която плащат жителите около тези централи, както и обществените разходи за тяхното субсидиране, е цена, която няма как да продължим да плащаме сляпо пред наличието на все по-изгодни алтернативи: а именно да увеличаваме енергийната си ефективност и да произвеждаме енергията си от възобновяеми източници.

От Екологично сдружение “За Земята” и “Грийнпийс” – България призоваваме правителството да спре с показните акции и обещанията „на килограм“, които са от полза само за управляващите и олигарсите, и да се ангажира с планов и постепенен преход отвъд въглищата.

Енергиен преход в България е възможен, но неговият успех зависи от добрата предварителна подготовка и участие на национални, регионални и местни институции, бизнес, синдикати и общественост. Този преход следва да предвижда извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности в страната в следващото десетилетие и намиране на алтернативи за производството на енергия по начин, който щади здравето на хората и околната среда.

, , ,

В събота започва 21вото високопланинско почистване на За Земята

Кампанията “боклукът – в раницата” тази година е в Родопите

Уникалното по рода си традиционно почистване във високопланински територии, организирано от Екологично сдружение За Земята, започва този уикенд в Западни Родопи. Организаторите и доброволците се събират на хижа Чаирски езера в събота следобед, в понеделник продължават към хижа Ледницата и хижа Перелик. Акцията ще продължи до 31ви август. За Почистването са се записали над 80 човека от цялата страна на всякаква възраст.
Тази група отговорни към българските планини туристи и планинари се събират заедно в защитата на една кауза – По-чисти планини. Всички те искат да предадат своето послание “Боклукът в раницата” на всички ежедневно преминаващи туристи, които идват да се любуват на родните ни планини и понякога забравят, че те не искат нищо от посетителите освен възхищение.

“Това е една от най-старите природозащитни масови инициативи в България, която е привлякла, вдъхновила и мотивирала хиляди доброволци. Участниците не намаляват и винаги има и нови ентусиасти, които пък разказват на свои приятели и така винаги има нови хора” споделят от За Земята.
Тази година има и нещо съвсем нетрадиционно – акцията не се провежда в защитена територия, а точно обратното – в най-незащитената – Родопите, която е дом на огромно природно богатство, смесено със запазени традиции от векове, но не е природен или национален парк.
“И тази година ще сме около високопланински хижи, но не така посещавани като хижите в Пирин, Рила и Централен Балкан. От една страна искаме да покажем тези места на планинарите, които ще се включат в инициативата, от друга ще привлечем вниманието върху екологичните проблеми в района, с които със сигурност ще се сблъскаме на място и ще работим на място”, коментират от организаторите.
В края на всеки ден ще се организират дискусии на открито по различни екологични теми и практически лекции, свързани с биоразнообразието в района, водени от експерти на коалицията “За да остане природа в България”, част от която е и ЕС “За Земята”.
За кампанията
Кампанията „Боклукът в раницата“ започва през 1999 година. От тогава са събрани и премахнати от най-високите части на България над 115 тона отпадъци. Дългосрочната цел е не само да почистим замърсените терени и да отстраним нелегалните сметища, но и да възпитаме отговорно отношение към отпадъците и планината. Приканваме всеки турист да не използва пластмасова посуда за еднократна употреба в хижите, а да си носи собствени съдове и прибори, така изобщо няма да създава боклук и ще е истински пазител на природата.