Автор: Екатерина Ангелова, част от организационния екип на кампанията „Из Чисти Планини“. Статията е препубликувана със съкращения от сайта „Журнал за социална визия“, с позволението на автора.

Денят на планинския чистач започва в девет часа, на оперативка след закуска. Събираме се в кръг на слънчева поляна до лагера, правим разгрявка и разпределяме задачите за деня. Голяма част от групата остава при основното находище до хижата, а останалите доброволци започват обход по туристическите маршрути в района.

Чистенето е разнообразна дисциплина, в която се открояват различни роли и подходи – екстремните чистачи, които обичат да се завират по стръмните дерета и да извличат отпадъци, затлачени между дърветата, маратонците, които специализират в найлони, мокри кърпички и фасове по дълги трасета, както и стабилните бунищари, които седят близо до хижата и вадят чувал след чувал от изкопа. Дисциплината има своя екипировка – ръкавици, чували, кирки и лопати. Да си чистач е начин на присъствие в планината и особена перспектива към нея. Тези от нас, които се включват в акциите в продължение на няколко години, развиват чувствителност към екологията на боклука и взаимодействието с него – къде е най-вероятно да се помещава, откога е там, как да подходим към събирането и извозването му.

Ежегодните планински почиствания на Екологично сдружение „За Земята“ се състоят от 1999 г. насам. Започнали като инициатива на група приятели от Стара Загора, акциите прерастват в организирана дейност, в хода на която над 110 тона отпадъци са събрани за извозване към сметища благодарение на участието на стотици доброволци.

С наближаване на 25-ата годишнина от началото на почистванията, формата им се променя. Вече сме чистили около всички хижи в националните паркове и излизаме извън най-строго защитените територии към по-малко познати терени като Чаирски езера в Западните Родопи, местността „Петрова нива“ в Странджа и Природен парк „Беласица“. От две години разрастваме дейността си на системно ниво към застъпничество и работа с парковите дирекции като част от кампанията „Из Чисти Планини“.

Измененията в дейността ни донякъде са продукт на генерационната промяна в организаторския екип и желанието за разнообразие, но най-вече – следствие на въпросите, които си задаваме. Защо и как продължаваме да привличаме десетки хора всяка година да прекарват свободното си време, нагазили до глезени в боклук? Какво научаваме от планинските бунища? Как дефинираме настоящите цели на почистването през призмата на дългогодишен опит?

На комуникационно ниво планинските почиствания са обвързани с две понятия – природа и отпадък. Ако някой беше поискал да опиша дейността на акциите след първото ми почистване през 2014 г., сигурно щях да отговоря, че са събития, в които доброволци почистват природни райони от отпадъци. Това на пръв поглед е съвсем смислено описание, защото природа и отпадък са думи, които използваме ежедневно без да поставяме под въпрос. Седмиците, прекарани по хижарски бунища, ме карат да се съмнявам в достоверността на това първо впечатление.

Архив на Екологично сдружение „За Земята“

Внимателно размишление над видяното по време на чистенията показва, че няма смислено разделение между природа и човешка дейност. Акциите не помагат чрез изличаването на следите от човешко влияние в иначе диви високопланински райони. Напротив, те въвеждат още един вид човешка дейност в околната среда, такава, че да противодейства на предишните. Когато понятието природа се използва като естетически идеал, чрез който се надгражда стойността на определени места, представяни като диви и незасегнати от човешка дейност, това заобиколно води до легитимиране на практиките, чрез които трупаме отпадък в градското си ежедневие.

В правилника за вътрешния ред в хижите и заслоните от 1958 г. е записано, че „отпадъците трябва да се събират и хвърлят в определените за тях кошчета и ями“.

Архив на автора

Въпросните ями са бунищата, използвани години наред и после заривани, които обработваме по време на чистенията. В Закона за защитените територии от 2022 г. и в плана за управление на Национален парк „Рила“ за 2001 – 2010 г. замърсяването на защитените територии е забранено, а твърдите отпадъци и отпадъчните води, свързани с туристическата дейност, са определени като заплахи с високо ниво от локален характер. Смяната в регулациите задава нов поглед към отпадъците, които от безобидна маса с възможности да бъде заровена, се превръщат в активна опасност, която трябва да бъде следена и предотвратявана.

Кое е правилното място за отпадъците ни? Боклукът е препратка към парадокса на идеята за чиста природа – съвременното ни разбиране за безопасното му разположение е, че трябва да намира извън населените места и терени с масова човешка дейност, тоест в природата. Навсякъде, където отпадъците се озовават, става не-природа. Поради това, местностите, които са представени като най-специални и заслужаващи защита, трябва да са предпазени от процесите на замърсяване. Генерирането на отпадък в тях, разбира се, не секва, но бива пренебрегнато, така че да не бъде застрашен статута им на изключителност. Този дисонанс между идеал и практика води до ситуации като тази, че Еверест, едно от най-труднодостъпните места на повърхността на планетата, се е превърнал в сметище от изоставена екипировка и трупове на алпинисти, които не се разлагат заради екстремните условия. По време на почистванията сме свикнали да ни приветстват с фразата „Тук е чисто!“, която в рамките на няколко дни и няколкостотин чувала събран отпадък бива опровергана. Когато мислим за природата като чиста по дефиниция, това ни пречи да отчитаме реалната нужда от по-ефективно управление на отпадъците.

Архив на автора

По време на чистенията преставаме да възприемаме отпадъка като обща маса и открояваме различните предмети и субстанции, които го съставят. Не просто разделяме материалите на такива, които могат да бъдат рециклирани (чисти стъклени бутилки и буркани, кенчета от бира, твърди пластмаси) и такива, които ще отидат в общинското сметище. Търсим вникването в историите на боклука. В археологията анализът на отпадъци е традиционен похват за извличане на информация относно ежедневието на предците ни. В хижарските бунища научаваме за живота на предишните поколения в планината и наблюдаваме променящите се тенденции на производство и консумация.

Архив на автора

Непосилно е да премахнем всички твърди отпадъци около хижите, туристическите пътеки и горските сечища на ръка, но можем да разчистим нагласите си. Докато доброволстваме в планината, се учим да възприемаме околната среда като наш дом, в който се разполагаме с уважение и повече внимание към нуждите на съседите, които не са човеци. Престрашаваме се да се изправим лице в лице с боклука, който сме създали, и с неприятните истини за начина ни на живот, които той разкрива. Независимо че често преминаваме през чувства на гняв, погнуса и отчаяние в процеса, нарамваме тежестта му и колективно търсим начини да поемем отговорност за него.

Решили сте да украсите вкъщи за празниците? Няма да ви е никак трудно – накъдето и да се обърнете ще намерите магазини с всевъзможни гирлянди, играчки, елхички – каквото ви хрумне…Скука. Ако ви отегчава еднотипната коледна украса и мислите за природата, следващите редове са за вас. Споделяме идеи за украса, която след края на празниците ще остави нулеви отпадъци…вместо купчина, предимно пластмасови, предмети, които да изхвърлите или напъхате в някой забравен, прашасал кашон до следващата година. Освен, че не замърсява природата, коледната украса с преизползвани и естествени материали може да отключи във вас вдъхновение за творчество и изобретателност. 

Започваме с най-важното. Кое е то? Ама как кое, елхата. Ето, че си намерихме повод да излезем в парка на чист въздух (доколкото това е възможно) и да се огледаме за опадали клони (не да ги чупим, нали?). Всъщност за варианта, който ние ще ви предложим, ви трябват само три. Но към това ще се върнем след малко – сега продължаваме с разходката. Събираме си шишарки, борови клончета, шипки, каквото ни хареса, използваме въображението си – всяко плодче и храстче могат да се превърнат в част от декорацията, а природата е щедра. 

На път за вкъщи минаваме през пазара, за да си вземем необходимото за украсата на нашата импровизирана елхичка. В пазарската торба (от плат, да) слагаме килограм портокали, пуканки, канела на пръчици, макара коноп (конците и преждата са алтернатива)  – какво още – а, да, ошав! Записахте ли си? Добре, ами да започваме тогава. 

Фиг. 1

Взимаме три солидни клона от събраните и правим с тях триъгълник, завързавайки всяка двойка краища с коноп или парче ненужен плат – лично ние приложихме второто (виж Фиг, 1).  Лесна работа! След което използваме игла и конци за шиене, за да направим гирлянди от естествени материали – сушени плодове, пуканки, шишарки. Чакайте, чакайте, чакайте…Едно по едно. Най-напред вдяваме иглата и нанизваме на конеца ошаф от ябълки, круши, сини сливи. Сушените портокали със сигурност носят коледен дух, но трудно ще ги намерим в магазина. Затова просто можем сами да си изсушим във фурната вкъщи. 

Фиг. 2

Нарязваме ги на колелца с дебелина около 1 см. и ги слагаме в предварително загрята на 140ºC фурна, с включен вентилатора за по-бърз резултат. Печем около 2 часа (виж Фиг. 2). Вадим портокалите, когато вече са сухи и не лепнат. Можем да редуваме сушените плодчета в наниза, както е показано на снимката (Фиг. 3), или да продупчим и закачим всяко поотделно. Същото важи и за шишарките, само че при тях първо ще трябва да намотаем конеца, така че да се получи “ухо”, след което да ги нанижем. 

Получава се много вкусна елха, нали? Продължаваме в същия дух, правим си купа с пуканки (не знаем за вас, но ние обичаме да си приготвяме домашни – на котлон с тенджера царевични зърна). Заделяме две шепи, а останалите ги хапваме в компанията на хубав филм. Гирлянд от пуканки се прави много лесно – продупчваме с иглата и нанизваме на конеца, както за сурвачките на Нова година. Ако сте успели да си съберете шипки, още по-ефектно ще бъде да редувате по една шипка на всеки пет пуканки или какъвто друг вариант ви хрумне. 

Фиг. 3

Около импровизираната елхичка можем да наредим борови клонки, шишарки и вързопчета с канелени пръчици. 

В случай, че искаме да се върнем в детството и часовете по ръчен труд, можем да си припомним как се правят…хартиени снежинки. А още по-ефектно ще бъде, ако добавим свещи. Тях също можем да си направим сами (на снимката виждате резултата от нашите опити), но имайте предвид, че е нужно много търпение, ако това е първият ви път. По-лесният вариант е да си украсим коледен буркан, в който да поставим вече готова свещ. Вариантите за декорация са много, можем да боядисаме буркана, оставяйки едно малко “прозорче”, през което да се вижда свещичката. Или да намажем целия буркан и да оставим светлосенките на пламъка да придадат ефекта. В случая, ние сме използвали хербаризирани листа, с които сме облепили буркана, а отгоре сме “минали” с декупажно лепило. Около гърлото на буркана връзваме коноп на панделка като предварително сме промушили картичка с пожелания.  

Фиг. 4

На финала споделяме за вдъхновяващата ни среща с екипа на „Chaos Bulgaria” и децата им на тема „Коледа с нулеви отпадъци”. От „За Земята” разказахме за основната идея зад концепцията за нулеви отпадъци, а Денимир Димитров от „Zero Waste Bulgaria” проведе дискусия за това какво и къде можем да рециклираме. Малчуганите бяха много отдадени и ни очароваха със знанията си по темата. Направихме работилница за коледни играчки с преизползвани и естествени материали. Сътворихме фигурки с ролки от тоалетна хартия, които обагрихме в различни цветове. Прежда от разсукани стари пуловери пък омотахме около форми от картон. Това бе само малка част от кутията с идеи, която заедно отворихме. 

Фиг. 5

Коледа е семеен празник, наситен с щедрост и споделена грижа, но за съжаление е и период, в който генерираме огромно количество отпадъци, включително хранителни. Нека се радваме на красива Коледа с любов към природата!

Ако имаше депозит по 10-20 стотинки на кенчета и бутилки (пластмасови и стъклени), Боби вероятно не би събрал такъв богат улов.

Някои от нас излизат на разходка сред природата, само за да ѝ се насладят, други са на специална мисия за събиране на отпадъци. От вторите е Борис Петков, почитател на природосъобразния живот, който често носи в раницата си скромно оборудване – чифт ръкавици, торбички за смет, понякога и други сечива. Нарича ги…оръжия от първа необходимост. Защо? Защото решава, че такива ще са нужни в борбата със замърсяването, когато през няколко метра му се налага да подритва всякакви опаковки.

Когато предприема подобни „пречистващи“ разходки, Боби съобразява и облеклото си – особено, ако си е набелязал предварително бодлив храст, в който старателно е заровено „съкровище” от алуминий или пластмаса. Специализираното облекло за лов на отпадъци включва панталони с дълги крачоли и блуза с дълъг ръкав – през лятото може и да му е топло, но крайният резултат си заслужава.

Боби обича да използва свободно търкалящите се отпадъците като свой най-верен съюзник. Захвърлената от някого голяма пластмасова туба (като тази на снимката), той използва, за да събере в нея по-малки опаковки. Твърди че една подобна туба може да събере пластмасови опаковки колкото пет торби за смет със среден размер. На терен би било невъзможно пластмасовите „находки“ да се сортират, но в домашни условия Боби ги категоризира според състава им.

За съжаление, много трудно се намира място, където да бъде правилно изхвърлен, сортираният по този начин отпадък. От друга страна, жилището ни не е…сметище за депониране на отпадъци. Затова Боби, като един истински ловец на отпадъци (и пазител на природата), пристъпва към следващия етап на своята мисия и се снабдява с още едно съоръжение – шредер за пластмаса. Чистите найлони се смилат през този уред и излизат на талаш, който след това се претопява и се превръща в солидна пластмаса. Рециклиращите предприятия ползват именно такива машини, само че техните са с индустриални размери. Боби казва, че такъв инструмент можем сами да си изобретим с подръчни материали, но ако нямаме неговите инженерни умения, най-добре е да си го закупим. Мечтае един ден да си направи своя работилница с преса, в която да моделира претопената пластмаса и да си прави от нея каквото му е необходимо. Тъй като обича градинарството – на първо място в списъка му е да си изработи саксии и тавички за сеене на разсад – ей така, от пластмасата, която някога е била просто отпадък. Преизползвайки материала, ще произвежда за себе си, на микро ниво, вместо да купува…И ще живее устойчиво.

И все пак, ако наистина ценим красотата, която ни заобикаля, усилията ни не свършват с рециклирането на отпадъците, които произвеждаме. Боби е пример за това как можем да превърнем заварената неугледна картина в изкуство. Един прекрасен следобед, той взима натрошените и захвърлени в гората тухли и плочки, след което намира в храсталаците и железни пръчки от стар порутен строеж наблизо. Почиства боклуците, заровени под купчина от камъни, а самите камъни използва, за да построи барбекю и да нареди спирала, в която посява цветя, билки и дори зеленчуци!