*Update: Гласуването на наредбата за ЗНЕ на 16.09.2022 г. отпадна от дневния ред на заседанието на СОС в последния момент. Съобщението за това бе направено в началото на заседанието, макар точката да беше предварително включена за разглеждане. Причината изглежда е по-скоро процедурно-административна, но това дава един последен шанс наредбата и зоните да бъдат подобрени преди следващото гласуване, за което ще работим активно.
След като през юли приемането на Наредбата за Зона с ниски емисии (ЗНЕ) беше отложено с цел Столична община (СО) да подобри предложението си, ГЕРБ предложиха за повторно гласуване (утре) на 16.09.2022 в Столичен общински съвет (СОС) същите текстове без никаква промяна и без да вземат предвид критичните експертни и политически позиции.
София е сред големите градове с най-високо замърсяване на въздуха в Европа. Замърсеният въздух е сред важните причини за преждевременна смъртност в световен мащаб, показват редица изследвания от целия свят. Само в последните три месеца излязоха важни научни открития по темата, които доказват връзката на въздушните замърсители с 10% от случаите на всички видове злокачествени заболявания в Европа, механизмите, по които замърсяването с фини прахови частици PM2,5 причинява рак на белите дробове дори при непушачи, както и връзката на отделяните от автомобилите газове със сърдечните ритъмни нарушения, които се появяват вече дори при здрави тийнейджъри.
Зоните с ниски емисии са чудесен инструмент за подобряване на качеството на атмосферния въздух и такива за транспорта са хит в Европа като мярка за чист въздух. За да бъдат успешни те, обаче, трябва да се следват някои специфични стъпки, което не се случи при разработването на ЗНЕ. Подробна аргументация на критиките си предоставиха множество експерти, както и „За Земята“ – с няколко становища включително и в рамките на обществената консултация на Наредба, но те не бяха взети предвид. Въпреки отлагането по същите причини през юли, предложените от ГЕРБ за повторен път днес, 16 септември в Столичен общински съвет текстове, са абсолютно същите, без никаква промяна.
Нови данни показват, че общината не е права
В мотивите към наредбата има невярно или дори нарочно подвеждащо твърдение, че „Дизеловите автомобили pre-Euro и Euro 1 имат принос близо 55% от емисиите на ФПЧ и NOx.“ Според проучването на ICCT от 2021-ва година на тези две категории дизелови автомобили се падат съответно само 5 и 2 % от емисиите на ФПЧ и NOx.
В допълнение, според паркинг обследване, проведено от „За Земята“ с външни експерти в края на юни 2022 г. в 4 различни краища на т.нар. Малък ринг (зоната, в който ще действат най-строгите според наредбата ограничения), автомобилите от екологичните групи 1 и 2 са по-слабо представени сред редовно движещите се МПС спрямо групите 3, 4 и 5. На практика се оказва, че старите коли, тези, които ще попаднат под забраната, не са в движение. Изводът е, че ако ограничим само екологични категории 1 и 2, както предлага СО, ефектът ще е незначителен и не можем да очакваме някакво смислено намаляване на замърсяването от прилагането на мярката. Следва приоритетно да се ограничат категории 3, 4. За съжаление към момента категория 3 ще бъде ограничена едва през 2028 г., а категория 4 – никога.
Картата показва зоните Малък и Голям ринг, в които Столична община предлага ограничение на автомобилите. (Карта: Google Maps)
Този провал се дължи както на липсата на качествени анализи на СО, така и на липсата на политическа амбиция. Обхванатите категории автомобили и етапността на въвеждане на ограничения за тях е такава, че винаги ще са засегнати само най-старите автомобили – за дизел такива над 18 г., а за бензин – между 19 и 30 г. Т.е. всеки, който кара дизелова кола на по-малко от 18 години, няма да попадне в обхвата на мерките, докато по отношение на бензиновите коли ограниченията ще важат за малкото останали в движение още по-стари автомобили. Последните, както можем да предположим, едва ли са сред често срещаните в центъра на столицата – районът с най-висок стандарт на живот в страната.
Друг съществен проблем е, че ЗНЕ от транспорта ще работи едва за период от 3 месеца от началото на месец декември до края на месец февруари. Освен че и по описаните по-горе причини така предложената зона няма потенциал да доведе до значително намаляване на отделянето на фини прахови частици, тя видимо не взима под внимание замърсяването от автомобилите с азотен диоксид (NO2), за което изследване на „За Земята“ показа, че е силно подценено. По този причина зоната следва да е целогодишна, а не само през трите зимни месеца.
Повече за проблемите за ЗНЕ за транспорт може да прочетете тук.
Не по-малки пропуски има при ЗНЕ за битовото отопление. Зоната с ниски емисии по отношение на битовото горене ще обхване до 2025 г. само 9 по-централни района на София, в които печките са престанали да бъдат масово явление още докато учениците са носели пионерски връзки. На практика в първия етап ограничения ще бъдат наложени на много скромните 5,5% от общо 54 611 замърсяващи домакинства в града (СО използва данни на НСИ от 2011 г.) По-смислената забрана СО отлагат за след 2030 г., когато забраната ще се прехвърли на територията на цялата СО.
За да не хвърля прах в очите на хората, СО би трябвало да въведе пълната забрана далеч преди 2030 г., а преди това да бъде обхванати районите с най-много домакинства, използващи печки на твърдо гориво. Никога не бива да забравяме, че ефектите от замърсяването не въздуха са просто козметични – липсата на ефективните мерки осъжда на болести и смърт определена част от жителите на града. Хора като всеки нас, независимо дали са облечени във власт и дали карат най-новата екологична кола или дори само велосипед – атмосферният въздух не признава граници, а ракът не дискриминира.
*“Искахме най-доброто, но се получи както винаги“, Виктор Степанович Черномырдин) е руски и съветски политик – министър-председател на Русия 1992-1998г и министър на газовата промишленост на СССР през 1985-1989г.
За Земята